Синдикати по поръчка? Изненадващото "възкръсване" и чии интереси защитават всъщност!
Изумително! Признавам си, почти бях решил, че българските синдикати са прекратили дейност. Бях ги отписал, смятайки, че са потънали в дълбока "синдикална почивка". Но ето ги – появиха се отново на сцената! И колко... "случайно" съвпадна тази поява с една важна политическа промяна в София!
Оказа се, че ги има, но изглежда работят на конкретно повикване. И "повикването" май идва от адреса на ГЕРБ. Защо ли? Ами защото Столичната община вече не се управлява от тях. Кметът е от ПП/ДБ, и изведнъж... хоп, синдикални искания, напрежение, протести (особено в градския транспорт, нали така?).
Тук идва големият въпрос, който кънти от цинизъм: Къде, питам аз, бяха всички тези енергични синдикални дейци през дългите години на управлението на Фандъкова и ГЕРБ в София? През годините, когато заплатите на същите тези шофьори в градския транспорт бяха не просто ниски, но и буквално изоставаха спрямо инфлацията? Тогава всичко беше "наред", цареше пълно, синдикално мълчание!
И ако наистина ставаше дума само за борба за по-добри заплати, защо не виждаме същата синдикална "активност", насочена към правителство на ГЕРБ? Дали заплатите в целия обществен сектор – на медицински сестри, които буквално крепят здравеопазването ни; на учители, които оформят бъдещето ни; на социални работници, които помагат на най-уязвимите – са толкова високи, че не заслужават синдикален натиск и протести? Или проблемът не е в заплатите, а в това кой държи властта в момента и кой иска да я дестабилизира? Явно отговорът е повече от ясен.
Това, което наблюдаваме, е трагична подмяна на ролите. Синдикатите, чиято основна мисия би трябвало да е безкомпромисна защита на интересите на работниците, изглежда са се превърнали в политическа бухалка. Използват реални проблеми и недоволство (като ниски заплати), но с очевидна политическа цел – да внасят хаос, да дестабилизират управлението на политически опоненти и да обслужват интересите на конкретни партии.
Замислете се следващия път, когато чуете гръмки синдикални призиви за протест. Наистина ли са за хората, които работят, или са по поръчка, изпълнявайки политическа задача? Корените на проблемите в много сектори са дълбоки, но "изненадващата" синдикална енергия, фокусирана само на определени места в точно определени моменти, говори много за това чии интереси се защитават всъщност.
Кроят ни ушанка, мярка 44-та
Кроят ни ушанка, мярка 44-та
Кмете, не давай нито стотинка на шофьорите, ако не спрат терора с клаксоните
Целта на тормоза върху софиянци е да ги обърнат срещу кмета - сметката е проста – да се противопоставят работещите в една от най-невралгичните сфери на София – градския транспорт, за проблеми, които в голяма си част са наследени от тяхното управление и до голяма степен хронични. ГЕРБ разчитат на синдикати, ръководени от хора, които неслучайно са техни кадри, за да организират протести и да блокират движението в столицата и така да предизвикат гнева на софиянци. Но не само това – те блокират входовете на депата, за да попречат на тези служители, които не желаят да стачкуват, да излязат на работа. Това не е просто политическа манипулация – това е саботаж.
Да разгледаме уравнението на глупостта - увеличаването на заплатите, което протестиращите искат, изобщо финансовите потоци в бюджета като обща сума, зависи от бюджета, който се приема от Столичния общински съвет (СОС). А СОС се контролира от ГЕРБ и БСП – коалицията, която управлява в момента. Бюджетът зависи също и от държавата – правителството и субсидиите от Министерството на финансите, които също са под контрола на същата коалиция. Опитът на Петкова да пренареди бюджета също опира в същия СОС контролиран от тях.
Всички бордове на общинските транспортни фирми са избрани от същата тази коалиция на далаверата.
Така че, ако някой трябва да поеме отговорност за липсата на финансиране, това не е кметът на София, а хората, които контролират бюджета и финансовите потоци – същите тези партии, които сега се опитват да го използват като изкупителна жертва.
Тормозът срещу софиянци с политически цели не случайно подгрява и бунта на копейките срещу еврото. И тук идва голямата грешка на ГЕРБ - от много хитрини, много политически егоизъм и едновременни игри - накрая бумерангът ще ги нацели право в десятката. Подобни брутални атаки имат обратен ефект, както беше по време на изборите за кмета на Оборище.
Когато опитваш да създадеш изкуствено недоволство и да манипулираш общественото мнение, рискуваш хората да прозрат схемата и да се обърнат срещу теб. Нещо са объркали годините като си мислят, че профсъюзите могат да бъдат фактори в политическа саморазправа.
В случая, този ход вероятно ще вдигне рейтинга на кмета, защото дори и децата виждат кой всъщност дърпа конците в този „протест“.
Историята помни как софиянци вече са се обединявали срещу подобни манипулации. На 15 юни ще избираме Жоро за кмет на Слатина – човек, свален с подобни номера, но подкрепен от хората, които не се страхуват да застанат срещу апарата на ГЕРБ.
И ако историята ни учи на нещо, то е, че София няма да се предаде лесно – градът става все по-силен, а политическите схеми на ГЕРБ все по-прозрачни и откровено глупави.
ГЕРБ и БСП трябва да разберат, че политиката не е просто игра на номера и хватки, а отговорност към гражданите, които вече имат очи и уши, за да видят кой наистина защитава
интересите им.
-Илиян Василев-
Явно Путин е предпочел онези, които го превърнаха в богат човек – Ротшилдови. Пък и е наясно, че цялата настояща световна драматургия носи техния почерк. Руски патриотично настроен коментатор тъжно заключи: „Беше време, когато „офицер“ беше синоним на „руски патриот“. Днес в [царския] двор е времето на „финансовите офицери на Ротшилд“.“ Комунизмът е ционизъм. Няма добър комунист. Както е известно, комунистът не е човек. Логично следва, че не е възможно Обама, Оланд, Меркел, Путин, Камерън и останалите болшевики – предатели на своите народи – изобщо да са човешки същества.
https://www.youtube.com/watch?v=aFRVXHoDjsw
„Имало е добри времена. Имало е лоши времена. Аз също имах своя дял от трудните времена. Но загубих вярата си в света, защото за подлеците винаги е имало само по-добри времена.“[Перифраза на началните стихове от “Good Times, Bad Times by The Rolling Stones, music and lyrics by Jagger Richards, Album “12 x 5”, Decca, London, 1964 г.]
Жажда за глупост
Отговорът не би затруднил и дете с отворено съзнание и свестни родители. Местното стадо от грухтящи овце се примири. Пригоди се. Намести се в системата. Тя произвеждаше подлеци, мерзавци, мръсници. Преобладаващата част от българите, които навремето бяха отстоявали своята свобода и достойнство, а с труда и постиженията си са смайвали света, намериха предателството за по-лесно и удобно. За мекото на баницата.
На свой ред те зачеваха и раждаха изверги и негодници. Ето как някога прекрасната България беше преобразена в страната на долнопробните клозетници, най-бедното място в Европа и не само.