https://www.youtube.com/watch?v=yHwcVDkK_kQ
Marin Kalinkov :
Скъпи сънародници,Румен Радев отново размаза Конституцията с кални ботуши, като поиска референдум за еврото – нещо, което тя изрично не допуска. Президентът не просто престъпва закона – той го прави с усмивка и путински акцент. Този човек не обединява нацията, а я цепи като мокър дъб – по заповед, не от загриженост. Радев не е президент, той е прокси сървър на Кремъл. Докато страната се мъчи да излезе от блатото, той ни дърпа обратно към евразийските тиняци. Стига толкова! Импийчмънт сега! Конституцията не е салфетка за мазна уста след кремълски обяд. Който играе с чужди интереси срещу България, няма място в президентството – мястото му е в историята, като срам. И то с малка буква.
Според чл. 4, ал. 3 на Конституцията, България участва в изграждането на Европейския съюз, а според Договора за присъединяване, еврото е задължителен етап, а не въпрос на обществено гласуване. Също така, чл. 5, ал. 4 от Конституцията ясно казва, че международните договори, ратифицирани от Народното събрание, имат предимство пред вътрешното законодателство – и Договорът за ЕС е точно такъв. А според чл. 10, изборите и референдумите се основават на законност, не на лични прищевки на човек, загубил почва под краката си.
Време е за импийчмънт. Достатъчно е. България не е губерния, а европейска държава с Конституция, а не със страх. Всякакви зомбита на соцносталгията, израждането и грознотъпостта се движат по улиците - почти като живи! Волгин разправя глупости против еврото и се прави на защитник на демокрацията пред Жоро Любенов в БНТ. Всичко за фронта, всичко за противоконституционния "референдум" на Рублен Радев. В НДК абсолютният табор на неживите размахва власовски знаменца (за Власов и хората му - повече във видеото) и възхвалява най-нелепите възможни "апостоли" против еврото. Пред храм-паметника в центъра недоумрели русофили провеждат шествие в подкрепа на вероучението - само дето тяхната версия на Света Троица включва Ленин, Сталин и Путин. Най-сетне, БНТ тия дни ни пусна филмче със сълзливо послание в чест на бившия български цар - един доказан любител на хазарта и рублите. Всичко това става на фона на траспортната стачка на Бойковите синдикати. Какво да ги правим всичките тия? То не че няма какво...
Битката вече не е само политическа, тя е екзистенциална. Натискът от евразийските външни сили до приемането на еврото ще бъде брутален. Руската империя загива. Змията ще хапе до последно. Този път нямаме право да губим, както се проваляхме цели 80 години.
По въпроса с Референдума:
- С присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г., България вече е дала съгласие да въведе еврото, като това е правно обвързващо. Провеждането на референдум по този въпрос сега би било ретроспективно отричане на международен договор, който българският парламент през 2005г. е ратифицирал с подкрепата на 231 народни представители.
- Въпросът за еврозоната е икономически и технически – включва изпълнение на Маастрихтските критерии, инфлация, бюджетен дефицит, стабилност.
- Провеждането на референдум би го свело до много популизъм, емоционална и политическа борба, която не гарантира информирано решение.
- Има механизъм за защита на интересите – не въвеждаме еврото автоматично:
България първо влиза в ERM II („чакалнята“ на еврозоната) – това вече се е случило през 2020 г. След това трябва да покрие всички икономически критерии. Това е защитен механизъм, който гарантира, че страната ще въведе еврото само когато е готова.
- Референдумът по въпрос, който вече е решен с международен договор, създава опасен прецедент. Вместо да губим време и ресурси в повторно политизиране на въпрос, по който сме поели ангажимент, трябва да се съсредоточим върху техническата подготовка и обществената информираност за прехода към еврото.
Преди повече от три години ви казах: ако Путин не беше нападнал Украйна, а бе изчакал още 5–6 години, не само Украйна, но и целият ЕС щяха да са в краката му. Руската пропагандна машина работеше безотказно. Също и енергийното превземане на Европа вървеше по план. Но тъпият си остава тъп — дори да е пожизнен президент на Русия. А тъпотията, съчетана със страхливост, е рецепта за катастрофа.
Избърза страхливецът. Да не би да умре и да изпусне „великата си победа“. И ето го резултата — Русия е на прага на финансов и военен колапс. Няма връщане назад. Сега трябва да бърза. Затова всички руски марионетки в Европа – политици, журналисти, „аналитици“ – бяха задействани в синхрон.
Както казва Нешка, цитирайки баба Ванга: „Бързата кучка слепи ги ражда.“
Това беше уводът. Сега по същество.
КГБ/ФСБ си инсталираха човече за президент на България. Хем натовски офицер, хем любимец на БСП и ДС. Първата половина от мандата му изглеждаше донякъде нормален. Представям си радостта на Решетников. Но Путин избърза — нападна Украйна. И някой трябваше да определи ролята на Радев в новата ситуация. Официално.
Имаха шанс да успеят. Трябваше малко акъл и ясна визия. Когато хората на Гешев, Бойко и Пеевски нахлуха в президентството, доста нормални граждани излязоха в защита на институцията. (Спокойно, аз не бях от тях.) Това беше моментът, в който Радев можеше да яхне вълната. Без да му струва нищо. Нужно беше съвсем малко:
– Да се позиционира ясно като европеец и натовец;
– Да вкара няколко ключови сигнала към Запада;
– И след време, ако спечели парламентарна власт, да обърне курса — да извади България от ЕС и НАТО.
Но не би. Руснаците пак сбъркаха. Решиха, че българите все още обичат „майка Русия“. Че не искат НАТО, ЕС и еврото. Пропуснаха последните 10-ина парламентарни избори, където „възрожденските“ партии, вкупом, не надминаха 20%.
И така, оня ден президентът ни се изхвърли — като чекия на пясък. И сега ще дели тези 20% с мечки, „величия“, вгъзраждания, възходи и луноходи.
Това е.
Опа — и дедо Вазов навремето беше влюбен в Русия. После прогледна. И написа „Опълченците на Шипка“ — стихотворение-прозрение. За пропагандата, която ни натрапва срама по челото.
Толкова.
Via Чавдар Гюзелев
Мас(к)ираната пропаганда със съветски срок на гадност
Един текст в мрежата от 2016 г. с автор Игор Дмитриев е онагледен в наше време от практиката на руzката пропаганда и хибридните й подражатели у нас. Трябва да е била много секретна операцията по обучаването на журналисти как да водят информационна война по време на комунизма в СССР, за да не се беше разчуло за това в годините, когато на вид нормални хора учеха журналистика там. Журналистическият факултет беше съседен ( на ул. “Герцен” ) спрямо Института за Азия и Африка към МГУ, в който учех.
Впрочем и в нашия институт имаше “тайни часове” само за съветски студенти. От тях сме чували само, че там зубрят допълнително военна лексика на съответните езици, за да могат да служат като преводачи в Азия и Африка. Имаха дори и строева подготовка, за което под сурдинка се жалваха.
На първия такъв “таен час” попаднах в една аудитория по случайност заедно с още един българин, вървейки след тълпата. Бях поразен как всички студенти скочиха на крака и отвърнаха по войнишки на поздрава на влезлия униформен полковник. Мразех всичко, свързано с военната дисциплина като уволнил се преди половин години от казармата войник.
Истински скандал настана, когато полковникът, проверявайки поименно по списък присъстващите, установи, че в залата има двама чужденци. Почервеня от ярост, разкрещя се и ни изгони-за моя радост. През следващите 5 години всички тези тайни часове за съветските студенти за мен бяха свободно време. Но така и никой от състудентите ни никога не каза нищо повече по темата за паралелните им занимания.
Ето че много години по-късно бивш студент по журналистика разкрива тайни от онова време, които обясняват защо в подобни “идеологически” специалности се смяташе за много “престижно”, т.е. много трудно да се проникне-вероятно след съответните проверки.
Спестявам общите разсъждения на автора, който е претърпял пълна идейна метаморфоза и изобличава подлотиите, на които са обучавали бъдещите журналисти в СССР с цел да громят врага на фронта на пропагандата. Предлагам резюме на неговото описание на различните методи за воденето на този вид война, която днес наричаме хибридна. Измислена е много отдавна в лабораториите на Империята на злото с цел да бъде громен външният враг, но, както отбелязва той, днес се прилага и към собственото население.
Ето какви методи са били препоръчвани на пропагандаторите. Ще ги разпознаете и като част от хибридната война срещу България, в която участват и собствените ни медии.
МЕТОДЪТ НА “ОБЪРНАТА ПИРАМИДА”
Това е правенето на изводи преди да да са съобщени фактите. В заглавието се формулира тезата, гръмко и изобличително. След това идват подбраните за целта доказателства. Хората обикновено четат заглавията, в които се правят внушенията. По този начин внушенията освобождават читателя от необходимостта да анализира сам фактите. После тезата се повтаря отново и отново, докато в един момент се превръща в норма.
МЕТОДЪТ НА “СВАЛЕНАТА РАКЕТА”
Подхвърля се гръмогласно “изтичане” на документи, снимки, нечие “признание”, че те сами са си взривили ракетата. Информацията се сервира възможно най-уверено. Дори и на следващия ден да дойде опровержение, ефектът, че това се е случило, вече е постигнат.
МЕТОДЪТ НА “ПОДКОПАВАЩАТА КАПКА”
Никакви обвинения. Само намеци. “Какви са източниците”?, “Не е ли вражеска провокация?”, “А къде е списъкът с имената на загиналите?”. След един ден човек вече не знае на какво да вярва. След месец не иска и да си спомня.
МЕТОДЪТ НА “ГНИЛАТА РИБА( сельодка)”
Измисля се лъжливо обвинение. Важно е да бъде колкото се може по-мръсно и скандално. Добра работа върши дребната кражба, моралното разложение на деца, убийството- желателно да е от лакомия. Целта не е да бъде доказано обвинението, а да се предизвика широко публично обсъждане на неговата НЕсправедливост и НЕоправданост. Човешката психика е такава, че стане ли обвинението предмет на публично обсъждане, неизбежно се появяват негови “привърженици” и “противници”, “познавачи” и “експерти”, озверели “обвинители” и яростни “защитници на обвинявания”.
Без значение коя страна защитават всички участници в дискусията отново и отново произнасят името на обвинявания в мръсно деяние и все повече омазват с “гнилата риба”(сельодка) “дрехите” му, докато накрая тази воня стане част от него и започне да го преследва навсякъде. Въпросът за “убийството”, “кражбата”,” развращаването” става най-важният, когато се споменава името му.
МЕТОДЪТ НА “ ФАЛШИВИЯ БАЛАНС”
“ От една страна казват, че е така. От друга, че е иначе. Има различни гледни точки”. Реалността и фалшификацията се поднасят с еднаква тежест. Истината се превръща във версия, а лъжата в един от вариантите.
МЕТОДЪТ НА “БЕЗКРАЙНИЯ ЦИНИЗЪМ”
Говори се така, че на човек просто му пада ченето. “ Какво като са го инквизирали, накрая си е признал и се оказва, че онова, в което го обвиняват е вярно”. “Войната си е война”. Или “ те правят същото”. Целта не е да променят мнението на публиката. Целта е да е да се изчегърта морала. Да се оперира състраданието. Да се превърне жестокостта в нещо нормално.
Краткото описание на горните долнопробни инструкции не може да не предизвика български аналогии в наши дни, но и от самото начало на т.н. преход, когато мръсните номера се стовариха медийно предимно върху главите на привържениците на промяната. За всеки значим от обществена гледна точка българин, живял в условията на комунизма, ако не е прекарал живота си в затвора по политически причи и не може да бъде заподозрян в колаборация, се вадеше “вода от извора” и се смесваше с прахоляка на манипулациите, за да бъде окалян ( по израза на Кулеков).
В наши дни има истинско разделение на труда сред черноработниците на фронта на очернянето. Брутални сайтове клеветят, прибягват дори до откровена порнография с аргумента, че “голата истина трябва да се знае”. Заменили са в това отношение жълтата преса от 90-те години, която се оправдаваше, че имало жълти издания и на Запад, макар огромната разлика с тях и до днес да е в това, че сензационните издания в истински демократичния свят ровят за сензации и в най-лошия случай си позволяват преувеличения, но и измислици, които могат да ги разорят в съда.
Техните мръсни подражатели у нас имат зад гърба си силните на деня във всички видове власти и се чувстват безнаказани да лъжат и клепат. Понякога ги осъждат засегнати личности, но никога не страдат толкова, че да не продължават в същия дух.
Преминал съм през всичките кръгове на стрелбата срещу мен и не приемам ехидните подмятания, че трябвало да си мълча, когато ме заплашват, мен и семейството ми, включително с убийство. Било нормално, щом си публична личност. Нима? Заплашващите собственика на ГЕРБ или шефката на НС Ива Митeва ги хващат на мига и дори ги осъждат, но в моя случая получавам като “защита” гавра от страна на прокуратурата. Тя постановява да не се оплаквам, че някой се е упражнил “правото на свободно слово” спрямо мен и близките ми.
Особено разпространен в нашите медии е методът на “обърнатата пирамида” да се правят внушения в заглавието (или анонса), но по точки печели хибридното състезание с него методът на “фалшивия баланс”, характерен за т.н. публицистика на БНТ и особено за най-представителното й лице Георги Любенов. В неговото предаване без проблем се разпорежда и методът на “безкрайния цинизъм”, когато на др. Симов от БСП се позволява да се гаври с жертвите на рашисткия терор в Украйна.
Методът “40-60”, по принцип, тъй като не съм измервал точното съотношение, беше особено напористо прилаган от т.н. часови вестници (днес не ги следя и не знам). Поръчваха ми по една статия периодично, а междувременно по страниците им дефилираха с дезинформацията си по същите теми мобилизираните за целта хибридни войници на словото. Поради което и спрях да позволявам да ме употребяват.
Впрочем, нека не си приписвам напълно “заслугата” за това. Прогониха ме напълно от тези сервилни спрямо властта (на приятелите Борисов и Първанов, за когото Борисов забрани публично при учредяването на партията си на своите поданици да говорят каквото и да било) след като влязох в сблъсък с властващия президент от Сирищник. Приложиха ми метод, който не е описан по-горе: маргинализирането.
След десетки години опит във всички видове медии, биография на главен директор на национална медия, вицепрезидент на европейска журналистическа организация ( АЕЖ), два пъти главен редактор на медии и водещ на предавания в най-гледани телевизии, “изведнъж” се оказах “нежелан” гост на основните български медийни трибуни. Българският принос за този метод, за разлика от рашисткото буквално отстрелване на журналисти ( има близо 40 убити при управлението на Путлер) е в неговата “мека” философия. “ Забравете го и накарайте публиката да го забрави”, “не му давайте трибуна и той сам ще загине морално в самота”.
Експерти: Румен Радев използва популизъм и рискува провал
Ивайло Калфин: "Хора, които ликвидираха лева, сега се жалват за еврото". Много точна формула на дългогодишния ляв политик, член българския и европейски парламент, министър, основен ляв кандидат за президент след Георги Първанов. Онагледяваща абсурда и цинизма на ситуацията, в която се намираме. Срещу присъединяването на България към единната парична единица на Европейския съюз от години се води кампания, която представлява доказана форма на руска хибридна война. В компюптъра си разполагам с цяла папка от скрийншотове и линкове на публикации от тази кампания, които бяха поднасяни от най-различни източници. Всяват се страхове, сипят се реки от лъжи и измислици, за да се манипулира общественото мнение. Тонколоните на тази форма на руска пропаганда в България в общи линии са тези, които регулярно ретранслират руските тези по най-различни въпроси. Същите хора и мрежи създадоха истериите с Истанбулскатак конвенция, "Норвежците ще ни вземат децата", ваксинацията при COVID-19. Същите хора ни убеждаваха, че не Русия води агресивна война в Украйна, а нещата са по-сложни и по-различни, защото трябва да има мир. Опитът да бъде блокирано в последната му фаза присъединяването на България към Еврото е посегателство срещу европейското бъдеще на България. Това е опит да бъде вбит клин между българското общество и идеята за Обединена Европа. Той обслужва задържането на България в руската сфера на влияние, което доказано означава, перспектива за развитие на страната ни като авторитарна, затворена, бедна и корумпирана държава. Вярно е, че това е бизнеса на една немалка част от българския посткомунистически "елит". Вярно е, че в това са концентрирани и мечтите за нова "народна власт", при която едни безпардонни селски тарикати ще играят хоро на главата ни до Второ пришествие, защото са се докопали до власт, а за две пари работа не могат да свършат. Но това не просто не е в интерес на България, това е заплаха за нормалното развитие на страната ни. Не слушайте песента на Сирените, защото тя ще ни отведе право в скалите. Ще зачеркем всичко, което страната ни постигна за последните три десетилетия след падането на тоталитарния комунизъм, за да се върнем някъде отново там нейде в краката на руския империализъм.
"БНТ, NOVA и bTV щедро ни засипват с информация за убийства, насилие и катастрофи. Жалобният им вой е очевиден опит да ни бъде показано, че при Бойко сме си живели по-добре и че за да си живеем пак добре, Бойко отново трябва да оглави правителството. Транспортната стачка в София в момента (май 2025) е част от същото усилие да ни се покаже, че без ГЕРБ не можем. За момента по тази тема има пълно разбирателство между Бойко и Пеевски.
Същевременно всяването на паника и безпомощност е в полза на откровено руски агенти като Радев и Копейкин.
Полицията е напълно безполезна. Всеки, който е бил обран в България, е наясно, че от писането и мъдруването на районното управление няма никакъв резултат. Никой не хваща никого. Никой не разследва нищо. Понякога става като в сериала "Те, вълните": престъпник убие твой роднина или ти подпали къщата, а полицията само те предупреждава да не ровиш много. Станалото - станало. Живите да сме здрави, умрелите - Бог да ги прости. Престъпниците са недосегаеми.
Престъпност не е като да няма. Има - при това тя е едновременно страховита и безнаказана. Зад безнаказаността се крие корупцията. А зад корупцията - разбира се, вечният проблем с криминалната култура и руското влияние у нас. Но ако Бойко се върне открито на власт, престъпността няма да намалее. Просто телевизиите ще млъкнат за нея.
А и в момента Бойко почти е на власт. Безпомощното или по-точно съучастващо на престъпността, корумпирано МВР е в ръцете на Дани Митов, поредния човек на Бойко. Полицията и телевизиите са част от огромния ни проблем с насаждането на чувство за безпомощност у населението.
Докато ни занимават с катастрофи по пътищата, с битови скандали, убийства и лекарски грешки, големите национални телевизии нарочно пропускат истинската, двойна тема, пряко свързана с оцеляването на България като държава:
а) руската заплаха пред страната ни и
б) системния отказ на полицейските началства да разследват сигнали за корупция.
През цялото това време така наречените демократични партии не предприемат нито една практическа стъпка срещу руското влияние, корупцията и престъпността. Няма стъпки за импийчмънт на Радев, нито опит да се оглави и води недоволството на обикновените български граждани. ДБПП са доволни да живеят в периферията на Народното събрание и да публикуват декларации без практическа насоченост. Оправданието им: първо да влезем в еврозоната. Еврозоната, разбира се, е нещо прекрасно, но тя не е оправдание да се търпи поредното корумпирано правителство.
Изводът? Нямаме държава и нямаме медии, а обществото бива нарочно приучавано да свиква и да търпи. Целта на политическия ни естаблишмънт е доброволно да забравим за свободата, демокрацията, правата, честта, имота, семействата и живота си. Но това са неща, от които не може да се отстъпи.
Решението: самоорганизация и съпротива. Пътят на България е или към Майдан, или към разпад.
Протестите, блокадите и стачките не са срещу софийска община, а срещу правителството и европейското бъдеще на България.
Да искаш повишаване на заплатите, 20 дни преди оценката на конвергентния доклад за приемане на еврото, знейки, че инфлацията е на ръба, е най-малкото неразумно. Даже е повече от провокативно!
Защо не ги искаха тези неща преди 1, 2 или 3 години?
Да го правят това ватманите и шофьорите, поради незнание, може и да е разбираемо.
Когато го правят журналистите от националните медии е най-малкото озадачаващо. Защото те са информирани и знаят какво и защо правят. Добре знаят как се пали фитила!
Подпалвачите на фитила от Кремъл са планирали всичко.
Каскадно ще се включат и боклукджиите, а и други.
Но... когато и съдия от Конституционния съд е активиран, с тежки политически тези срещу еврото, е време да се замислим: Какво ли ни чака в близките дни?
Утре ни чакат протестите на "Възраждане" и шоуто в, и пред НДК.
Целта ще бъде провокиране на сблъсъци и насилие!
А в неделя и понеделник? А до края на месеца?
Дежа вю ми е!
Преживял съм подобни събития през 1992 година, които подготвяха свалянето на първото демократично правителство на Филип Димитров.
Какво последва след това? Правителство на Мафията и финансов банкрут на България и българския лев през 1996/7 г.!
Извинявайте, но аз вече съм преуморен от жизнен опит!
Нямам време и желание да слушам вашите съветски и руски честушки!!!
Радев сам си подписа присъдата
Как се случва измяната
Технологиите на руските тайни служби се усъвършенстват постоянно, но някои неща си остават класика.
Например: Двоен агент е човек, който сътрудничи едновременно на две чужди служби. Агентът може реално да е лоялен към една от тях, а другата да заблуждава. Служиш на Москва, но даваш вид, че служиш и на Вашингтон. Лоялен си на Путин, но се представяш за натовец и проевропеец.
Сред двойните агенти много ценен е т.нар. „Търговец“. Той предоставя информация на едната служба, която получава от другата.
Не е тайна, че най-важни за Москва са агентите във висшия ешалон на властта на друга държава. Тези хора имат дългосрочна задача да „сондират почвата“ и да прокарват идеи и решения, които осигурават създаването на „пета колона“.
Същият човек се използва и за оказване на влияние на трети страни чрез своите правомощия: по време на преговори, при разговори „на четири очи“, при неофициални лични контакти, на вечери и гостувания.
„Петата колона“ е важна за Русия, защото позволява в България да се извършва диверсионна дейност, добиване на секретна информация за обекти с национално значение и достъп до структурите на службите. „Петата колона“най-лесно се управлява и контролира чрез влиятелни фигури, които имат достъп до медии и заемат висок пост, който сам по себе си вдъхва обществено доверие. Неслучайно президентът у нас има често най-висок рейтинг. Не на името е заслугата, а на институцията.
■ В един от докладите на руските служби е записано, че добиването на информация и установяването на контрол над силите за сигурност и армията на страната-цел, е абсолютен приоритет.
■ Създаването на партии и неправителствени организации, подкрепящи политиката на Кремъл, е друг важен приоритет. Елемент от това е дезинформацията на населението.
Хората, съдействащи за връзка с главните лица на влияние, се наричат в руските служби „Летящи маймуни“. В тази роля са хора от най-доверения кръг на президента, например. Те държат контактите (понякога юздите…) на бизнесмени, политици, обществено познати лица, които в един момент да бъдат фундамент на президентските идеи, действия и проекти.
■ „Дезинформатор“ са сътрудниците на руските служби, които водят информационна война срещу обществото в своите страни. Това са вербувани или принудени чрез компромати хора да работят за Кремъл.
Често са медийни фактори.
Също и хора от терена на науката, културата, бизнеса.
Чувам гласове, че се прекалява с твърденията за руска намеса във вътрешните ни работи.
Истината е, че дори нямаме понятие за мащабите на тази намеса.
■ Всички руски тайни служби, дипломация и всякакви други институции са впрегнати в хибридната война срещу „колективния Запад“, част от който е и България.
Путин ясно заяви претенциите си НАТО да се върне в положението преди разширяването. Тоест България да излезе от блока и да се присъедини към бълнувания „русский мир“, който за „пациента от Кремъл“ означава есхумиране на съветската империя.
Затова Радев, подобно на партиите, вързани в „политико-валутен борд“ с рублата, се опитва да прави политика чрез възраждане и манипулиране на миналото. Той опитва да създаде нова история, като използва определени факти и събития от миналото ни, за разделяне на нацията и обособяване на вярна на него маса.
Както Ленин навремето е разделил на „червени“ и „бели“ Русия и я хвърли в кървава гражданска война. Според Уикипедия на руски език жертвите на тази касапница са между 10 и 17 млн души. Два милиона са емигрирали, включително и в България.
Ето някоиот тях: бившият анализатор на "Дондуков" 2 проф. Александър Маринов, ексдепутат от БСП и Кузман Илиев, неуспешен депутат от ВМРО и считан за близък на Алексей Петров-Трактора учредиха партия „България може“. Антиевропейска, пропутинска формация бълваща кремълски опорки.
Със същите долнопробни частушки ни заливат Васил Василев, който е основател на общонационален комитет „Васил Левски“, което не му пречи да бълва кремълска пропаганда. Синът му Слави Василев, учил в Бостънския университет, САЩ, но влюбен в Радев и радевщината - дайте му някакъв пост на този човек най-после... Антон Кутев, бесепар, бивш говорител на служебните правителства на Радев, оглавявани от о.з. ген. Стефан Янев и о.з.полк. Гълъб Донев.
В този списък е и роденият в Киев проф. Иво Христов, който преди време заяви, че 80% от българите са дебили... [ може би авторът има предвид началника на кабинета на Радев журналиста Иво Христов, който стана евродепутат в 2019 г.]
Тези и подобни на тях са говорителите на Радев. Рублизираните медии и журналисти няма да споменавам - не заслужават толкова внимание. Всички те са истински Стахановци (съветският миньор Стаханов през 1935 г. за малко над 5 ч. и 45 мин. добил 102 тона въглища при норма от 7 тона. След години експертки доказали, че това е пълен абсурд, но Стахановското движение свършило своята пропагандна цел.) Дали заради пари, заради зависимости и компромати, или наистина вярват в Путин и неговото величие - не знам. Но се раздават яко.
Все по-натрапчив в тази ситуация става въпросът:
Възможно ли е военен пилот, патриот, образован човек с доказани качества в професията, вече с опит и в политика, учил в две престижни военни учебни заведения в САЩ, да бъде спечелен от руските служби за каузите на Кремъл?
Всички, които симпатизират на Радев ще скочат като ужилени: - Това е абсурд!
■ Да не подценяваме руски служби
Те правят всичко, за да държат в зависимост надеждни кадри в различни страни. След Втората световна война такива лица поеха ръководството на своите държави. В България това бяха Георги Димитров, Вълко Червенков, Васил Коларов и други, които взеха властта след 9 септември 1944 г., когато България е окупирана от червената армия.
Същото се случва в Полша, дори във Финландия за известно време, в прибалтийските окупирани държави, в новосъздадената ГДР. В Унгария и Чехословакия съпротивата срещу съветизирането са потушени от съветските танкове. Малко по-късно под подобна зивисимост се оказват Виетнам, Камбоджа, Ангола, Куба, Чили и други страни.
С какво Радев е по-различен от Георги Димитров?
Нима не иска да бъде „вожд и учител на българския народ“? Ако Путин му обещава подкрепа в това отношение, изкушението е огромно.
Пред очите ни такива като Радев се представят за естествени и легитимни, но в своя скрит живот са подчинени на други интереси и господари. Не казвам, че Радев е такъв случай, но може и да е. Предпоставките са налице. Вероятно и зависимости. Неслучайно някои от осъдените българи от Британския съд за шпионаж в полза на Москва, са се хвалели с топлите си връзки с хора от политическите среди в България и конкретно с президента. Всеки може да говори каквото си иска, за да се представи като човек с възможности, - най-общо коментираха от канцеларията на държавния глава.
Но нали никой не е очаквал Радев да си разкъса ризата и в обръщение към народа да признае, че това е вярно? Само че доказателствата за шпионирането на шестимата нашенци, не само в Англия, но и в Европа, им "осигуриха" 50 години затвор!
В някои кръгове коментира хипотетична версия, че когато е учил в САЩ Радев вече е бил свързан с руските служби. Не се изключва и вариант американските разузнавателни структури също да са проявили интерес към него.
В характеристиката му е написано, че притежава лидерски качества - кой пропуска да привлече на своя страна такъв човек?
В един момент имаме по дефиниция двоен агент, за какъвто мечтае Москва.
Може подобно предположение да звучи абсурдно на някои, но в реалния живот се случва точно това.
Да вземем аферата „Профюмо“ – жесток скандал във Великобритания в края на 60-те години. 46-годишният член на кабинета Джон Профюмо има тайна любовница – 19-годишният модел Кристин Кийлър. Той първоначално отрича, но полицейско разследване и журналистическо ровене разкриват, че красавицата е свързана с руски офицер, военен аташе в посолството на Москва в Лондон. По време на любовните игри Профюмо споделял някои тайни, което довело не само до неговата оставка, но до оставката на цялото правителство.
Александър Солженицин казва: Ако искаш да унищожиш един народ, откъсни го от корените му.
Г-н Радев, българските корени не са руските!
Огнян Стефанов
Има ли Ханке връзка с Москва?
Най-интересното за нас, българите, е кой изобщо ни свърза с тази ултрасупердясна идеологическа фабрика “Кейто” в онзи най-ранен етап на прехода.
Отговорът е малко стряскащ – ръката на Москва!
Невероятно, но факт! Ран и Ът бяха призовани не от някой седесар, а лично от Андрей Луканов, човека на Москва у нас. Но нали той бе комунист, а после социалдемократ? Ако трябваше да ни се помага с идеи, защо не покани някой западен социалдемократ или виден кейнсианец? Защо потърси акъл от диаметрално противоположната крайност?
Много ясно защо – така му нареди Москва. По-късно друг съветски възпитаник въведе у нас и плоския данък. Спокойно може да се твърди, че Ран, Ът и Ханке дойдоха в България по волята на Москва или по-точно по волята на КГБ, защото официална Москва по онова време изповядваше съвсем други идеи.
Официално плановете за пазарните реформи в СССР се създаваха под крилото на академик Леонид Абалкин, който през 1989 и 1990 г. бе заместник-премиер на страната и в общи линии се вдъхновяваше от китайския опит. По това време обаче по линия на КГБ около две дузини млади икономисти бяха изпратени на стаж при “чикагските момчета” в САЩ, които през 70-те помогнаха на Пиночет. Там те назубриха идеите на Милтън Фридман и института “Кейто”, прибраха се и вече при Елцин приложиха наученото в практиката. Очевидно от тези среди дойдоха и указанията към Луканов. Проектите на Абалкин се оказаха просто един чадър. Кой знае, ако бяха приложени, може би днес Русия щеше да е новият Китай.
Самият Ханке може би не знае или не се замисля за генезиса на своята българска връзка. Човекът е публицист, не е длъжен да вниква.
https://www.168chasa.bg/article/8240348
С терористи не се преговаря. Европейският парламент в своя резолюция е определил Руската федерация като "държава спонсор на тероризма". Но по време на дебатите много депутати използваха определението "терористична", както за държавата, така и за нейната политика.
На преговорите в Истанбул руската делегация се е държала нагло. Предявила е претенции за украинска територия. Пренесла е военнолюбието си на масата на преговорите.
Чия е Добруджа?
В неделя Румъния избира президент. Начело след първия тур е Джордже Симион - бивш ултрас, крайнодесен националист, с тежки обвинения към ЕС, привърженик на Тръмп и противник на помощта за Украйна.
Но нека почитателите на Путин не бързат да се радват. Крайнодесните ултранационалисти винаги имат териториални претенции.
Джордже Симион, призовава за "Велика Румъния" и казва, че ще се бори за правата на румънците в Молдова, Украйна, Сърбия и други страни. Какво означава това?
“Бесарабия е стар "олтар" на духовната и културна връзка между румънците. Бесарабия трябва да се съедини с Румъния, както Крим се завърна в "родното пристанище", казва Симеион.
Освен Молдова и Бесарабия, Симион иска и Добруджа да се върне в "родното пристанище". Един пост в Reddit от преди 6 дни е озаглавен “Южна Добруджа беше, е и завинаги ще бъде Румъния”
“Южна Добруджа е наша и когато Джордже Симион стане президент, ще си я вземем обратно.”
https://www.reddit.com/…/south_dobrudja_was_is_and_will…/
Копейкин също има претенции към Бесарабия и иска от Украйна да му я върне. Представете си какво може да роди едни спор, между крайнодесни за Добруджа и Бесарабия.
Симион иска да се възстановят границите от 1940 година.
Битката вече не е само политическа, тя е екзистенциална. Натискът от евразийските външни сили до приемането на еврото ще бъде брутален. Руската империя загива. Змията ще хапе до последно. Този път нямаме право да губим, както се проваляхме цели 80 години.
- С присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г., България вече е дала съгласие да въведе еврото, като това е правно обвързващо. Провеждането на референдум по този въпрос сега би било ретроспективно отричане на международен договор, който българският парламент през 2005г. е ратифицирал с подкрепата на 231 народни представители.
- Въпросът за еврозоната е икономически и технически – включва изпълнение на Маастрихтските критерии, инфлация, бюджетен дефицит, стабилност.
- Провеждането на референдум би го свело до много популизъм, емоционална и политическа борба, която не гарантира информирано решение.
- Има механизъм за защита на интересите – не въвеждаме еврото автоматично:
България първо влиза в ERM II („чакалнята“ на еврозоната) – това вече се е случило през 2020 г. След това трябва да покрие всички икономически критерии. Това е защитен механизъм, който гарантира, че страната ще въведе еврото само когато е готова.
- Референдумът по въпрос, който вече е решен с международен договор, създава опасен прецедент. Вместо да губим време и ресурси в повторно политизиране на въпрос, по който сме поели ангажимент, трябва да се съсредоточим върху техническата подготовка и обществената информираност за прехода към еврото.
Избърза страхливецът. Да не би да умре и да изпусне „великата си победа“. И ето го резултата — Русия е на прага на финансов и военен колапс. Няма връщане назад. Сега трябва да бърза. Затова всички руски марионетки в Европа – политици, журналисти, „аналитици“ – бяха задействани в синхрон.
Както казва Нешка, цитирайки баба Ванга: „Бързата кучка слепи ги ражда.“
Това беше уводът. Сега по същество.
КГБ/ФСБ си инсталираха човече за президент на България. Хем натовски офицер, хем любимец на БСП и ДС. Първата половина от мандата му изглеждаше донякъде нормален. Представям си радостта на Решетников. Но Путин избърза — нападна Украйна. И някой трябваше да определи ролята на Радев в новата ситуация. Официално.
Имаха шанс да успеят. Трябваше малко акъл и ясна визия. Когато хората на Гешев, Бойко и Пеевски нахлуха в президентството, доста нормални граждани излязоха в защита на институцията. (Спокойно, аз не бях от тях.) Това беше моментът, в който Радев можеше да яхне вълната. Без да му струва нищо. Нужно беше съвсем малко:
– Да се позиционира ясно като европеец и натовец;
– Да вкара няколко ключови сигнала към Запада;
– И след време, ако спечели парламентарна власт, да обърне курса — да извади България от ЕС и НАТО.
Но не би. Руснаците пак сбъркаха. Решиха, че българите все още обичат „майка Русия“. Че не искат НАТО, ЕС и еврото. Пропуснаха последните 10-ина парламентарни избори, където „възрожденските“ партии, вкупом, не надминаха 20%.
И така, оня ден президентът ни се изхвърли — като чекия на пясък. И сега ще дели тези 20% с мечки, „величия“, вгъзраждания, възходи и луноходи.
Това е.
Опа — и дедо Вазов навремето беше влюбен в Русия. После прогледна. И написа „Опълченците на Шипка“ — стихотворение-прозрение. За пропагандата, която ни натрапва срама по челото.
Толкова.
Via Чавдар Гюзелев
Един текст в мрежата от 2016 г. с автор Игор Дмитриев е онагледен в наше време от практиката на руzката пропаганда и хибридните й подражатели у нас. Трябва да е била много секретна операцията по обучаването на журналисти как да водят информационна война по време на комунизма в СССР, за да не се беше разчуло за това в годините, когато на вид нормални хора учеха журналистика там. Журналистическият факултет беше съседен ( на ул. “Герцен” ) спрямо Института за Азия и Африка към МГУ, в който учех.
Впрочем и в нашия институт имаше “тайни часове” само за съветски студенти. От тях сме чували само, че там зубрят допълнително военна лексика на съответните езици, за да могат да служат като преводачи в Азия и Африка. Имаха дори и строева подготовка, за което под сурдинка се жалваха.
На първия такъв “таен час” попаднах в една аудитория по случайност заедно с още един българин, вървейки след тълпата. Бях поразен как всички студенти скочиха на крака и отвърнаха по войнишки на поздрава на влезлия униформен полковник. Мразех всичко, свързано с военната дисциплина като уволнил се преди половин години от казармата войник.
Истински скандал настана, когато полковникът, проверявайки поименно по списък присъстващите, установи, че в залата има двама чужденци. Почервеня от ярост, разкрещя се и ни изгони-за моя радост. През следващите 5 години всички тези тайни часове за съветските студенти за мен бяха свободно време. Но така и никой от състудентите ни никога не каза нищо повече по темата за паралелните им занимания.
Ето че много години по-късно бивш студент по журналистика разкрива тайни от онова време, които обясняват защо в подобни “идеологически” специалности се смяташе за много “престижно”, т.е. много трудно да се проникне-вероятно след съответните проверки.
Спестявам общите разсъждения на автора, който е претърпял пълна идейна метаморфоза и изобличава подлотиите, на които са обучавали бъдещите журналисти в СССР с цел да громят врага на фронта на пропагандата. Предлагам резюме на неговото описание на различните методи за воденето на този вид война, която днес наричаме хибридна. Измислена е много отдавна в лабораториите на Империята на злото с цел да бъде громен външният враг, но, както отбелязва той, днес се прилага и към собственото население.
Ето какви методи са били препоръчвани на пропагандаторите. Ще ги разпознаете и като част от хибридната война срещу България, в която участват и собствените ни медии.
МЕТОДЪТ НА “ОБЪРНАТА ПИРАМИДА”
Това е правенето на изводи преди да да са съобщени фактите. В заглавието се формулира тезата, гръмко и изобличително. След това идват подбраните за целта доказателства. Хората обикновено четат заглавията, в които се правят внушенията. По този начин внушенията освобождават читателя от необходимостта да анализира сам фактите. После тезата се повтаря отново и отново, докато в един момент се превръща в норма.
МЕТОДЪТ НА “СВАЛЕНАТА РАКЕТА”
Подхвърля се гръмогласно “изтичане” на документи, снимки, нечие “признание”, че те сами са си взривили ракетата. Информацията се сервира възможно най-уверено. Дори и на следващия ден да дойде опровержение, ефектът, че това се е случило, вече е постигнат.
МЕТОДЪТ НА “ПОДКОПАВАЩАТА КАПКА”
Никакви обвинения. Само намеци. “Какви са източниците”?, “Не е ли вражеска провокация?”, “А къде е списъкът с имената на загиналите?”. След един ден човек вече не знае на какво да вярва. След месец не иска и да си спомня.
МЕТОДЪТ НА “ГНИЛАТА РИБА( сельодка)”
Измисля се лъжливо обвинение. Важно е да бъде колкото се може по-мръсно и скандално. Добра работа върши дребната кражба, моралното разложение на деца, убийството- желателно да е от лакомия. Целта не е да бъде доказано обвинението, а да се предизвика широко публично обсъждане на неговата НЕсправедливост и НЕоправданост. Човешката психика е такава, че стане ли обвинението предмет на публично обсъждане, неизбежно се появяват негови “привърженици” и “противници”, “познавачи” и “експерти”, озверели “обвинители” и яростни “защитници на обвинявания”.
Без значение коя страна защитават всички участници в дискусията отново и отново произнасят името на обвинявания в мръсно деяние и все повече омазват с “гнилата риба”(сельодка) “дрехите” му, докато накрая тази воня стане част от него и започне да го преследва навсякъде. Въпросът за “убийството”, “кражбата”,” развращаването” става най-важният, когато се споменава името му.
МЕТОДЪТ “40 НА 60”
Измислен е още от Гьобелс. Свежда се до създаване на медии, които представят 60 процента от информацията в полза на противника. Печели се доверието на публиката и тя вярва на останалите 40 процента дезинформация. Една радиостанция, предавала на английски през Втората световна война, през цялото време е била възприемана от слушателите като британска, но едва след края на войната се разбрало, че е е била нацистка, работеща на принципа “40-60”.
МЕТОДЪТ НА “ГОЛЯМАТА ЛЪЖА”
Той прилича малко на “гнилата риба”, но работи иначе. На публиката се предлага толкова огромна лъжа, че практически не може да се повярва, че може чак толкова много да се лъже. Трикът тук е да се предизвика такъв шок, че да предизвика емоционална травма, която после дълго време да предопределя възгледите на лъгания въпреки логиката и здравия разум. Много добре действат в това отношение лъжливи описания на извращения над жени и деца. Като онази измислица с “разпънатото” (от украинците) момченце по къси панталонки.
Измислен е още от Гьобелс. Свежда се до създаване на медии, които представят 60 процента от информацията в полза на противника. Печели се доверието на публиката и тя вярва на останалите 40 процента дезинформация. Една радиостанция, предавала на английски през Втората световна война, през цялото време е била възприемана от слушателите като британска, но едва след края на войната се разбрало, че е е била нацистка, работеща на принципа “40-60”.
МЕТОДЪТ НА “ГОЛЯМАТА ЛЪЖА”
Той прилича малко на “гнилата риба”, но работи иначе. На публиката се предлага толкова огромна лъжа, че практически не може да се повярва, че може чак толкова много да се лъже. Трикът тук е да се предизвика такъв шок, че да предизвика емоционална травма, която после дълго време да предопределя възгледите на лъгания въпреки логиката и здравия разум. Много добре действат в това отношение лъжливи описания на извращения над жени и деца. Като онази измислица с “разпънатото” (от украинците) момченце по къси панталонки.
МЕТОДЪТ НА “ ФАЛШИВИЯ БАЛАНС”
“ От една страна казват, че е така. От друга, че е иначе. Има различни гледни точки”. Реалността и фалшификацията се поднасят с еднаква тежест. Истината се превръща във версия, а лъжата в един от вариантите.
МЕТОДЪТ НА “БЕЗКРАЙНИЯ ЦИНИЗЪМ”
Говори се така, че на човек просто му пада ченето. “ Какво като са го инквизирали, накрая си е признал и се оказва, че онова, в което го обвиняват е вярно”. “Войната си е война”. Или “ те правят същото”. Целта не е да променят мнението на публиката. Целта е да е да се изчегърта морала. Да се оперира състраданието. Да се превърне жестокостта в нещо нормално.
Краткото описание на горните долнопробни инструкции не може да не предизвика български аналогии в наши дни, но и от самото начало на т.н. преход, когато мръсните номера се стовариха медийно предимно върху главите на привържениците на промяната. За всеки значим от обществена гледна точка българин, живял в условията на комунизма, ако не е прекарал живота си в затвора по политически причи и не може да бъде заподозрян в колаборация, се вадеше “вода от извора” и се смесваше с прахоляка на манипулациите, за да бъде окалян ( по израза на Кулеков).
В наши дни има истинско разделение на труда сред черноработниците на фронта на очернянето. Брутални сайтове клеветят, прибягват дори до откровена порнография с аргумента, че “голата истина трябва да се знае”. Заменили са в това отношение жълтата преса от 90-те години, която се оправдаваше, че имало жълти издания и на Запад, макар огромната разлика с тях и до днес да е в това, че сензационните издания в истински демократичния свят ровят за сензации и в най-лошия случай си позволяват преувеличения, но и измислици, които могат да ги разорят в съда.
Техните мръсни подражатели у нас имат зад гърба си силните на деня във всички видове власти и се чувстват безнаказани да лъжат и клепат. Понякога ги осъждат засегнати личности, но никога не страдат толкова, че да не продължават в същия дух.
Преминал съм през всичките кръгове на стрелбата срещу мен и не приемам ехидните подмятания, че трябвало да си мълча, когато ме заплашват, мен и семейството ми, включително с убийство. Било нормално, щом си публична личност. Нима? Заплашващите собственика на ГЕРБ или шефката на НС Ива Митeва ги хващат на мига и дори ги осъждат, но в моя случая получавам като “защита” гавра от страна на прокуратурата. Тя постановява да не се оплаквам, че някой се е упражнил “правото на свободно слово” спрямо мен и близките ми.
Особено разпространен в нашите медии е методът на “обърнатата пирамида” да се правят внушения в заглавието (или анонса), но по точки печели хибридното състезание с него методът на “фалшивия баланс”, характерен за т.н. публицистика на БНТ и особено за най-представителното й лице Георги Любенов. В неговото предаване без проблем се разпорежда и методът на “безкрайния цинизъм”, когато на др. Симов от БСП се позволява да се гаври с жертвите на рашисткия терор в Украйна.
Методът “40-60”, по принцип, тъй като не съм измервал точното съотношение, беше особено напористо прилаган от т.н. часови вестници (днес не ги следя и не знам). Поръчваха ми по една статия периодично, а междувременно по страниците им дефилираха с дезинформацията си по същите теми мобилизираните за целта хибридни войници на словото. Поради което и спрях да позволявам да ме употребяват.
Впрочем, нека не си приписвам напълно “заслугата” за това. Прогониха ме напълно от тези сервилни спрямо властта (на приятелите Борисов и Първанов, за когото Борисов забрани публично при учредяването на партията си на своите поданици да говорят каквото и да било) след като влязох в сблъсък с властващия президент от Сирищник. Приложиха ми метод, който не е описан по-горе: маргинализирането.
След десетки години опит във всички видове медии, биография на главен директор на национална медия, вицепрезидент на европейска журналистическа организация ( АЕЖ), два пъти главен редактор на медии и водещ на предавания в най-гледани телевизии, “изведнъж” се оказах “нежелан” гост на основните български медийни трибуни. Българският принос за този метод, за разлика от рашисткото буквално отстрелване на журналисти ( има близо 40 убити при управлението на Путлер) е в неговата “мека” философия. “ Забравете го и накарайте публиката да го забрави”, “не му давайте трибуна и той сам ще загине морално в самота”.
Експерти: Румен Радев използва популизъм и рискува провал
Същевременно всяването на паника и безпомощност е в полза на откровено руски агенти като Радев и Копейкин.
Полицията е напълно безполезна. Всеки, който е бил обран в България, е наясно, че от писането и мъдруването на районното управление няма никакъв резултат. Никой не хваща никого. Никой не разследва нищо. Понякога става като в сериала "Те, вълните": престъпник убие твой роднина или ти подпали къщата, а полицията само те предупреждава да не ровиш много. Станалото - станало. Живите да сме здрави, умрелите - Бог да ги прости. Престъпниците са недосегаеми.
Престъпност не е като да няма. Има - при това тя е едновременно страховита и безнаказана. Зад безнаказаността се крие корупцията. А зад корупцията - разбира се, вечният проблем с криминалната култура и руското влияние у нас. Но ако Бойко се върне открито на власт, престъпността няма да намалее. Просто телевизиите ще млъкнат за нея.
А и в момента Бойко почти е на власт. Безпомощното или по-точно съучастващо на престъпността, корумпирано МВР е в ръцете на Дани Митов, поредния човек на Бойко. Полицията и телевизиите са част от огромния ни проблем с насаждането на чувство за безпомощност у населението.
Докато ни занимават с катастрофи по пътищата, с битови скандали, убийства и лекарски грешки, големите национални телевизии нарочно пропускат истинската, двойна тема, пряко свързана с оцеляването на България като държава:
а) руската заплаха пред страната ни и
б) системния отказ на полицейските началства да разследват сигнали за корупция.
През цялото това време така наречените демократични партии не предприемат нито една практическа стъпка срещу руското влияние, корупцията и престъпността. Няма стъпки за импийчмънт на Радев, нито опит да се оглави и води недоволството на обикновените български граждани. ДБПП са доволни да живеят в периферията на Народното събрание и да публикуват декларации без практическа насоченост. Оправданието им: първо да влезем в еврозоната. Еврозоната, разбира се, е нещо прекрасно, но тя не е оправдание да се търпи поредното корумпирано правителство.
Изводът? Нямаме държава и нямаме медии, а обществото бива нарочно приучавано да свиква и да търпи. Целта на политическия ни естаблишмънт е доброволно да забравим за свободата, демокрацията, правата, честта, имота, семействата и живота си. Но това са неща, от които не може да се отстъпи.
Решението: самоорганизация и съпротива. Пътят на България е или към Майдан, или към разпад.
Протестите, блокадите и стачките не са срещу софийска община, а срещу правителството и европейското бъдеще на България.
Да искаш повишаване на заплатите, 20 дни преди оценката на конвергентния доклад за приемане на еврото, знейки, че инфлацията е на ръба, е най-малкото неразумно. Даже е повече от провокативно!
Защо не ги искаха тези неща преди 1, 2 или 3 години?
Да го правят това ватманите и шофьорите, поради незнание, може и да е разбираемо.
Когато го правят журналистите от националните медии е най-малкото озадачаващо. Защото те са информирани и знаят какво и защо правят. Добре знаят как се пали фитила!
Подпалвачите на фитила от Кремъл са планирали всичко.
Каскадно ще се включат и боклукджиите, а и други.
Но... когато и съдия от Конституционния съд е активиран, с тежки политически тези срещу еврото, е време да се замислим: Какво ли ни чака в близките дни?
Утре ни чакат протестите на "Възраждане" и шоуто в, и пред НДК.
Целта ще бъде провокиране на сблъсъци и насилие!
А в неделя и понеделник? А до края на месеца?
Дежа вю ми е!
Преживял съм подобни събития през 1992 година, които подготвяха свалянето на първото демократично правителство на Филип Димитров.
Какво последва след това? Правителство на Мафията и финансов банкрут на България и българския лев през 1996/7 г.!
Извинявайте, но аз вече съм преуморен от жизнен опит!
Нямам време и желание да слушам вашите съветски и руски честушки!!!
Радев сам си подписа присъдата
Как се случва измянатаТехнологиите на руските тайни служби се усъвършенстват постоянно, но някои неща си остават класика.
Например: Двоен агент е човек, който сътрудничи едновременно на две чужди служби. Агентът може реално да е лоялен към една от тях, а другата да заблуждава. Служиш на Москва, но даваш вид, че служиш и на Вашингтон. Лоялен си на Путин, но се представяш за натовец и проевропеец.
Сред двойните агенти много ценен е т.нар. „Търговец“. Той предоставя информация на едната служба, която получава от другата.
Не е тайна, че най-важни за Москва са агентите във висшия ешалон на властта на друга държава. Тези хора имат дългосрочна задача да „сондират почвата“ и да прокарват идеи и решения, които осигурават създаването на „пета колона“.
Същият човек се използва и за оказване на влияние на трети страни чрез своите правомощия: по време на преговори, при разговори „на четири очи“, при неофициални лични контакти, на вечери и гостувания.
„Петата колона“ е важна за Русия, защото позволява в България да се извършва диверсионна дейност, добиване на секретна информация за обекти с национално значение и достъп до структурите на службите. „Петата колона“най-лесно се управлява и контролира чрез влиятелни фигури, които имат достъп до медии и заемат висок пост, който сам по себе си вдъхва обществено доверие. Неслучайно президентът у нас има често най-висок рейтинг. Не на името е заслугата, а на институцията.■ В един от докладите на руските служби е записано, че добиването на информация и установяването на контрол над силите за сигурност и армията на страната-цел, е абсолютен приоритет.
■ Създаването на партии и неправителствени организации, подкрепящи политиката на Кремъл, е друг важен приоритет. Елемент от това е дезинформацията на населението.
Хората, съдействащи за връзка с главните лица на влияние, се наричат в руските служби „Летящи маймуни“. В тази роля са хора от най-доверения кръг на президента, например. Те държат контактите (понякога юздите…) на бизнесмени, политици, обществено познати лица, които в един момент да бъдат фундамент на президентските идеи, действия и проекти.
■ „Дезинформатор“ са сътрудниците на руските служби, които водят информационна война срещу обществото в своите страни. Това са вербувани или принудени чрез компромати хора да работят за Кремъл.
Често са медийни фактори.
Също и хора от терена на науката, културата, бизнеса.
Чувам гласове, че се прекалява с твърденията за руска намеса във вътрешните ни работи.
Истината е, че дори нямаме понятие за мащабите на тази намеса.
■ Всички руски тайни служби, дипломация и всякакви други институции са впрегнати в хибридната война срещу „колективния Запад“, част от който е и България.
Путин ясно заяви претенциите си НАТО да се върне в положението преди разширяването. Тоест България да излезе от блока и да се присъедини към бълнувания „русский мир“, който за „пациента от Кремъл“ означава есхумиране на съветската империя.
Затова Радев, подобно на партиите, вързани в „политико-валутен борд“ с рублата, се опитва да прави политика чрез възраждане и манипулиране на миналото. Той опитва да създаде нова история, като използва определени факти и събития от миналото ни, за разделяне на нацията и обособяване на вярна на него маса.
Както Ленин навремето е разделил на „червени“ и „бели“ Русия и я хвърли в кървава гражданска война. Според Уикипедия на руски език жертвите на тази касапница са между 10 и 17 млн души. Два милиона са емигрирали, включително и в България.
Ето някоиот тях: бившият анализатор на "Дондуков" 2 проф. Александър Маринов, ексдепутат от БСП и Кузман Илиев, неуспешен депутат от ВМРО и считан за близък на Алексей Петров-Трактора учредиха партия „България може“. Антиевропейска, пропутинска формация бълваща кремълски опорки.Със същите долнопробни частушки ни заливат Васил Василев, който е основател на общонационален комитет „Васил Левски“, което не му пречи да бълва кремълска пропаганда. Синът му Слави Василев, учил в Бостънския университет, САЩ, но влюбен в Радев и радевщината - дайте му някакъв пост на този човек най-после... Антон Кутев, бесепар, бивш говорител на служебните правителства на Радев, оглавявани от о.з. ген. Стефан Янев и о.з.полк. Гълъб Донев.
В този списък е и роденият в Киев проф. Иво Христов, който преди време заяви, че 80% от българите са дебили... [ може би авторът има предвид началника на кабинета на Радев журналиста Иво Христов, който стана евродепутат в 2019 г.]
Тези и подобни на тях са говорителите на Радев. Рублизираните медии и журналисти няма да споменавам - не заслужават толкова внимание. Всички те са истински Стахановци (съветският миньор Стаханов през 1935 г. за малко над 5 ч. и 45 мин. добил 102 тона въглища при норма от 7 тона. След години експертки доказали, че това е пълен абсурд, но Стахановското движение свършило своята пропагандна цел.) Дали заради пари, заради зависимости и компромати, или наистина вярват в Путин и неговото величие - не знам. Но се раздават яко.
Все по-натрапчив в тази ситуация става въпросът:
Възможно ли е военен пилот, патриот, образован човек с доказани качества в професията, вече с опит и в политика, учил в две престижни военни учебни заведения в САЩ, да бъде спечелен от руските служби за каузите на Кремъл?
Всички, които симпатизират на Радев ще скочат като ужилени: - Това е абсурд!
■ Да не подценяваме руски служби
Те правят всичко, за да държат в зависимост надеждни кадри в различни страни. След Втората световна война такива лица поеха ръководството на своите държави. В България това бяха Георги Димитров, Вълко Червенков, Васил Коларов и други, които взеха властта след 9 септември 1944 г., когато България е окупирана от червената армия.
Същото се случва в Полша, дори във Финландия за известно време, в прибалтийските окупирани държави, в новосъздадената ГДР. В Унгария и Чехословакия съпротивата срещу съветизирането са потушени от съветските танкове. Малко по-късно под подобна зивисимост се оказват Виетнам, Камбоджа, Ангола, Куба, Чили и други страни.
С какво Радев е по-различен от Георги Димитров?
Нима не иска да бъде „вожд и учител на българския народ“? Ако Путин му обещава подкрепа в това отношение, изкушението е огромно.
Пред очите ни такива като Радев се представят за естествени и легитимни, но в своя скрит живот са подчинени на други интереси и господари. Не казвам, че Радев е такъв случай, но може и да е. Предпоставките са налице. Вероятно и зависимости. Неслучайно някои от осъдените българи от Британския съд за шпионаж в полза на Москва, са се хвалели с топлите си връзки с хора от политическите среди в България и конкретно с президента. Всеки може да говори каквото си иска, за да се представи като човек с възможности, - най-общо коментираха от канцеларията на държавния глава.
Но нали никой не е очаквал Радев да си разкъса ризата и в обръщение към народа да признае, че това е вярно? Само че доказателствата за шпионирането на шестимата нашенци, не само в Англия, но и в Европа, им "осигуриха" 50 години затвор!
В някои кръгове коментира хипотетична версия, че когато е учил в САЩ Радев вече е бил свързан с руските служби. Не се изключва и вариант американските разузнавателни структури също да са проявили интерес към него.В характеристиката му е написано, че притежава лидерски качества - кой пропуска да привлече на своя страна такъв човек?
В един момент имаме по дефиниция двоен агент, за какъвто мечтае Москва.
Може подобно предположение да звучи абсурдно на някои, но в реалния живот се случва точно това.
Да вземем аферата „Профюмо“ – жесток скандал във Великобритания в края на 60-те години. 46-годишният член на кабинета Джон Профюмо има тайна любовница – 19-годишният модел Кристин Кийлър. Той първоначално отрича, но полицейско разследване и журналистическо ровене разкриват, че красавицата е свързана с руски офицер, военен аташе в посолството на Москва в Лондон. По време на любовните игри Профюмо споделял някои тайни, което довело не само до неговата оставка, но до оставката на цялото правителство.Александър Солженицин казва: Ако искаш да унищожиш един народ, откъсни го от корените му.
Г-н Радев, българските корени не са руските!
Огнян Стефанов
Има ли Ханке връзка с Москва?
Най-интересното за нас, българите, е кой изобщо ни свърза с тази ултрасупердясна идеологическа фабрика “Кейто” в онзи най-ранен етап на прехода.
Отговорът е малко стряскащ – ръката на Москва!
Невероятно, но факт! Ран и Ът бяха призовани не от някой седесар, а лично от Андрей Луканов, човека на Москва у нас. Но нали той бе комунист, а после социалдемократ? Ако трябваше да ни се помага с идеи, защо не покани някой западен социалдемократ или виден кейнсианец? Защо потърси акъл от диаметрално противоположната крайност?
Много ясно защо – така му нареди Москва. По-късно друг съветски възпитаник въведе у нас и плоския данък. Спокойно може да се твърди, че Ран, Ът и Ханке дойдоха в България по волята на Москва или по-точно по волята на КГБ, защото официална Москва по онова време изповядваше съвсем други идеи.
Официално плановете за пазарните реформи в СССР се създаваха под крилото на академик Леонид Абалкин, който през 1989 и 1990 г. бе заместник-премиер на страната и в общи линии се вдъхновяваше от китайския опит. По това време обаче по линия на КГБ около две дузини млади икономисти бяха изпратени на стаж при “чикагските момчета” в САЩ, които през 70-те помогнаха на Пиночет. Там те назубриха идеите на Милтън Фридман и института “Кейто”, прибраха се и вече при Елцин приложиха наученото в практиката. Очевидно от тези среди дойдоха и указанията към Луканов. Проектите на Абалкин се оказаха просто един чадър. Кой знае, ако бяха приложени, може би днес Русия щеше да е новият Китай.
Самият Ханке може би не знае или не се замисля за генезиса на своята българска връзка. Човекът е публицист, не е длъжен да вниква.
С терористи не се преговаря. Европейският парламент в своя резолюция е определил Руската федерация като "държава спонсор на тероризма". Но по време на дебатите много депутати използваха определението "терористична", както за държавата, така и за нейната политика.
На преговорите в Истанбул руската делегация се е държала нагло. Предявила е претенции за украинска територия. Пренесла е военнолюбието си на масата на преговорите.
Чия е Добруджа?
В неделя Румъния избира президент. Начело след първия тур е Джордже Симион - бивш ултрас, крайнодесен националист, с тежки обвинения към ЕС, привърженик на Тръмп и противник на помощта за Украйна.
Но нека почитателите на Путин не бързат да се радват. Крайнодесните ултранационалисти винаги имат териториални претенции.
Джордже Симион, призовава за "Велика Румъния" и казва, че ще се бори за правата на румънците в Молдова, Украйна, Сърбия и други страни. Какво означава това?
“Бесарабия е стар "олтар" на духовната и културна връзка между румънците. Бесарабия трябва да се съедини с Румъния, както Крим се завърна в "родното пристанище", казва Симеион.
Освен Молдова и Бесарабия, Симион иска и Добруджа да се върне в "родното пристанище". Един пост в Reddit от преди 6 дни е озаглавен “Южна Добруджа беше, е и завинаги ще бъде Румъния”
“Южна Добруджа е наша и когато Джордже Симион стане президент, ще си я вземем обратно.”
https://www.reddit.com/…/south_dobrudja_was_is_and_will…/
Копейкин също има претенции към Бесарабия и иска от Украйна да му я върне. Представете си какво може да роди едни спор, между крайнодесни за Добруджа и Бесарабия.
Симион иска да се възстановят границите от 1940 година.
Няма коментари:
Публикуване на коментар