https://www.youtube.com/watch?v=vdjMbytZ1Eg
Как меняется Сибирь. Русская община против коренных народов и мигрантов
"Видни" журналисти-четирихилядници в очакване на разкритието на Грозев за това, кой от тях ще "изгърми". От ляво на дясно: Александър Симов, Петър Волгин, Явор Дачков, Кеворк "Димитър" Кеворкян, Мартин Карбовски все ченгета от ГРУ - все добри кандидати за ченге от ГРУ.
Много хора в България са част от т.нар. модел “Пеевски”, който всъщност е просто една руско-ислямистка операция на Балканите с хибридно-терористични цели. И тези хора ще съжаляват жестоко за всяка стотинка, която са получили от тази шайка. България ще рухне неизбежно, защото това е природата на руския и ислямския феодализъм (да не се бърка с държава с мюсюлманско население просто) – той не създава, а ограбва. А когато това се случи, ще дойде време за неизбежна разплата с всички еничари, водили война срещу своята нация, държава и срещу светския европейски християнски модел на българското общество – модел, който категорично изключва както руския православен фундаментализъм, така и радикалния ислям.
Русоробите си въобразяват, че служат на Русия. Имам лоша новина за тях: Русия вече ви е продала на радикалния ислям, който се готви да си “вземе” България обратно. А на такива като Борисов, Радев, Василев и останалите маскари ще кажа: Корупцията и кражбата са пътят към ада – ада, ръководен от Пеевски като назначен руско-ислямистки паша на България.
Руzкият м(е)рак
26.05.2025 от Иво Инджев
Видяла троянската жаба, че подковават руzката мечка и тя вдигнала крак.
За иконите на МВР става дума. Цели 30 хиляди си поискали, но пак са крайно недостатъчни за предотвратяване на катастрофите по пътищата, какъвто е замисълът, свързан с борбата на министреството с пътните произшествия у нас.
Братушковците на нашите фуражки отдавна са въвели употребата на иконите като средство за решаване на здравословни, морални и военни проблеми. Тукашните им подражатели има още много да се учат как се бори китайска зараза с икони от въздуха, както и как се води кампания срещу пиянството от въздуха от попове, качени на самолети. По същия начин те “охраняват” и небето си и от (проклетите, разбира се) украински дронове-сякаш те са някакво природно бедствие с дяволски произход, а не отговор (много, много асиметричен) на агресията на рашиzма.
НА СНИМКАТА: 5 април 2020 г. освещават икони преди те да полетят над Волгоградска област за битка с китайската пандемия.
НА СНИМКАТА: Свещеници изливат 70 литра светена вода в небето на Твер, за да излекуват гражданите от пиянството им. На борда на самолета качили и семейна двойка, в която мъжът чудодейно се излекувал от този порок.
НА СНИМКАТА: Руски поп ръси със светена вода Ню Джърси в САЩ като средство срещу разпространението на вируса (в тон с малоумните препоръки на Тръмп хората да пият белина).
НА СНИМКАТА: Попове с икони пазят небето над град Рязан от украинските дронове.
А в същото време на земята, където режимът е превърнал приказките за духовност и морал, включително като част от борбата срещу демографска криза, се случват следните “православни” реалности, за които няма анатеми и заклеймявания:
Има ли област от нашия живот, в която да не наблюдаваме имитиране на съветско-руzки опит? Сигурно има, но стряскащият факт е , че се отличаваме от европейските си съюзници с устойчиво подражателство, свързано с предишните ни окупатори.
Единствената държава в ЕС сме, в която Главният прокурор има недосегаеми пълномощия, както беше в СССР по закон ( друг е въпросът, че думата на Политбюро беше закон).
Заедно с московията и Беларус единствени запазваме измисления от комунистическата пропаганда празник на радиото и телевизията.
Вече втори век армията ни, дори преминала през периода на германофилството през първата половина на миналия век, не може (заради вътрешната съпротива) да се отърве от структурната и езиковата терминологична диктатура на “матушката”-както и от съветските си по произход оръжия, все така преобладаващи в нашите натовски редици.
Организирана ни престъпност възникна в началото на 90-те години във връзка с постсъветската. Беше структурирана дори на терминологично равнище със съответните “бригади” и прочее военизирани звена.
Оръжейните ни заводи, неочаквано захлебили поръчки за милиарди от бума в производството заради войната на “матушката” срещу Украйна (за щастие на българския бюджет и на милионите български потребители на бюджетни средства), на практика използват заложената по време на съветската окупация матрица в този особено печеливш напоследък бранш от индустрията ни.
За топонимите и прочее свързани с “матушката” знаци в българската публичност, да не говорим. Европейски шампиони сме по този показател. Дори антисемитът Игнатиев не можем да помръднем от фалшивия му пиедестал на “дарител” на български земи и свобода (еврейската общност у нас, впрочем, даде съвсем наскоро пример в това отношение чрез публикация на д-р Оскар от организацията “Шалом”, обръщайки внимание на антисемитизма на Игнатиев-тема, която заслужава отделно внимание).
Както се разчу най-сетне, в България днешното руzко влияние се притопля в съзнанието на близо 30 на сто от учениците в страната. При съседите ни по НАТО и ЕС (Гърция и Румъния), които имат и по-големи основания за поклони към Русия от 19 век, помогнала им да придобият независимост от османците десетилетия по-рано, отколкото българите, този процент клони към нула (за румънските деца) и си е чиста нула за гръцките. Европейски шампион сме и в тази дисциплина в щафетата от времето на съветската окупация.
Въпреки големия спад в изкупуването на българска недвижимост от паданици на путлер, все още сме водеща държава по брой придобити от тях имоти в ЕС. А стотиците бизнеси с руzки произход (често чрез подставени петоколонници) ни правят на глава от населението …отново европейски шампиони.
И колкото по-дълго е управлявал един властник в периода на този продължаващ, неспирен марш на рашизма у нас, толкова повече би трябвало да му се търси сметка за това унижение. Главният виновник е известен на всички, но почти никой не му поставя въпроса защо парадът на руzкото влияние у нас се съхрани под негово покровителство толкова години. Орденът, който му закачиха лично за такива заслуги и обещания, тежи ли на кантара на колективния ни интерес да се отървем от лапите на мечката? Да не говорим за съвестта му като охранител на това влияние, на която, очевидно нищо подобно не тежи-иначе щеше да е върнал дискредитиращата го като рашист награда докато се подмазваше на евроатлантизма до степен, че най-после склони да бъде свален от агресивната му висота стърчащият над столицата МОЧА.
Има и още за изброяване към маркираното по-горе, но е за отбелязване, че по един показател сме напълно равни на европейските партньори в отношението си към най-голямата по територия и най-богатата на природни ресурси държава: както и останалите европейци, практически никой българин не драпа да се засели там, че да вкуси от благата й. Не щат дори да учат и младежите ни в университетите им. Обсебените да наваксат пропуснатото през миналите десетилетие любители на туризма в чужбина у нас също упорито заобикалят северната империя, макар тя да има и южни дестинации-сиреч, не е само климатът причината.
Равносметката е, че тук цари руzки м(е)рак, но няма кой да потърси сметка на мераклиите чрез него да осветяват все така България като тъмно петно в европейската солидарност по освобождаването на континента ни от вековните заблуди на русофилството, прераснали днес в обикновен рашизъм.
https://ivo.bg/
"- Русия на Путин ми напомня за стар ръждясал камион с боядисано предно стъкло и шофьор, който се движи с криви огледала за обратно виждане. Кремъл няма визия за бъдещето, така че потапя страната все по-дълбоко във фиктивното минало.
Първо, това беше победата над Германия през първата половина на миналия век. Според Путин Русия щеше да спечели тази война, дори ако Украйна не беше част от СССР (той каза това още през 2010 г.). А западните съюзници, както отдавна твърди кремълската пропаганда, като цяло са се вкопчили в руската победа.
Тогава към лудостта на победата се добави прославата на кралете. Путин лично откри два паметника на Александър III в Ялта и Гатчина край Санкт Петербург. В любовта си към царя той се рови в миналото чак до Средновековието. Той започва да възхвалява чудовището Иван Грозни (1530-1584), когото съвременниците му наричат Иван Мъчителят. „Все още не се знае дали Иван Грозни е убил сина си или не!“ - каза Путин с умен поглед през 2017 г. (и никой не попита глупака: къде отиде престолонаследникът?). Разбира се, паметници на кървавия деспот се появиха: два вече съществуват в Орел и Владимирска област, а трети се създава във Вологда.
Защо плешивият цар-чекист обича Иван мъчителя? Разбира се, завладяването на Сибир и „специалната военна операция” за превземането на Казан (Москва намери претекст за това SVO: татарите /волжките българи/ потискат християните, а ние не изоставяме своите)... Но сегашният стопанин на Кремъл е благодарен на Иван IV не само за наследството под формата на територии. Основното е, че той получи безплатно народ с уникален манталитет, формиран още през 16 век.
Ето какво пише маркиз дьо Кюстин в известната си книга „Русия в 1839 г.“:
"Няма и няма да има народ на земята толкова суеверен и търпелив, колкото беше народът на Московия по време на легендарното царуване на техния тиранин (Иван Грозни. - Л. С.). Последствията от това се усещат и днес. Ако бяхте пътували с мен, вие, както и аз, щяхте да забележите неизбежното опустошение, което абсолютната тирания причини в душата на руския народ; На първо място, това е диво пренебрежение за святостта на дадената дума, за правдата на действията, тогава това е тържеството на лъжата във всички дела и сделки, това е всякаква безчестие, безчестие и измама, с една дума, притъпяване на нравственото чувство. потисничество, руският народ го обичаше, обича го и до днес... Днешните руснаци са достойни потомци на поданиците на Иван IV." (Глава "Писмо двадесет и пето")
Написано преди почти двеста години, но все още е вярно и днес. След 24.02.2022 г. не остана никакво съмнение в истинността на тези думи.
Изводът е очевиден: РФ на Путин не е случайна аномалия, както мнозина биха искали да мислят. Същността на Русия не се е променила почти петстотин години. На 24 февруари тя просто хвърли маската и, усещайки предстоящия си колапс, вече не се срамува от нищо. А руските либерали все още дърдорят за „красивата Русия на бъдещето“...»
Леонид Сапожников
Първо, това беше победата над Германия през първата половина на миналия век. Според Путин Русия щеше да спечели тази война, дори ако Украйна не беше част от СССР (той каза това още през 2010 г.). А западните съюзници, както отдавна твърди кремълската пропаганда, като цяло са се вкопчили в руската победа.
Тогава към лудостта на победата се добави прославата на кралете. Путин лично откри два паметника на Александър III в Ялта и Гатчина край Санкт Петербург. В любовта си към царя той се рови в миналото чак до Средновековието. Той започва да възхвалява чудовището Иван Грозни (1530-1584), когото съвременниците му наричат Иван Мъчителят. „Все още не се знае дали Иван Грозни е убил сина си или не!“ - каза Путин с умен поглед през 2017 г. (и никой не попита глупака: къде отиде престолонаследникът?). Разбира се, паметници на кървавия деспот се появиха: два вече съществуват в Орел и Владимирска област, а трети се създава във Вологда.
Защо плешивият цар-чекист обича Иван мъчителя? Разбира се, завладяването на Сибир и „специалната военна операция” за превземането на Казан (Москва намери претекст за това SVO: татарите /волжките българи/ потискат християните, а ние не изоставяме своите)... Но сегашният стопанин на Кремъл е благодарен на Иван IV не само за наследството под формата на територии. Основното е, че той получи безплатно народ с уникален манталитет, формиран още през 16 век.
Ето какво пише маркиз дьо Кюстин в известната си книга „Русия в 1839 г.“:
"Няма и няма да има народ на земята толкова суеверен и търпелив, колкото беше народът на Московия по време на легендарното царуване на техния тиранин (Иван Грозни. - Л. С.). Последствията от това се усещат и днес. Ако бяхте пътували с мен, вие, както и аз, щяхте да забележите неизбежното опустошение, което абсолютната тирания причини в душата на руския народ; На първо място, това е диво пренебрежение за святостта на дадената дума, за правдата на действията, тогава това е тържеството на лъжата във всички дела и сделки, това е всякаква безчестие, безчестие и измама, с една дума, притъпяване на нравственото чувство. потисничество, руският народ го обичаше, обича го и до днес... Днешните руснаци са достойни потомци на поданиците на Иван IV." (Глава "Писмо двадесет и пето")
Написано преди почти двеста години, но все още е вярно и днес. След 24.02.2022 г. не остана никакво съмнение в истинността на тези думи.
Изводът е очевиден: РФ на Путин не е случайна аномалия, както мнозина биха искали да мислят. Същността на Русия не се е променила почти петстотин години. На 24 февруари тя просто хвърли маската и, усещайки предстоящия си колапс, вече не се срамува от нищо. А руските либерали все още дърдорят за „красивата Русия на бъдещето“...»
Леонид Сапожников
Московия приема името "Рус",
но никога не е имала това, което е имала истинската Рус.
В Киев те приеха кралете на Европа,
и в Москва чакаха етикет от хана.
Дъщерите на нашите принцове станаха кралици на Европа:
• Анна Ярославна — кралица на Франция.
• Елизабет е кралица на Норвегия и Дания.
• Анастасия е кралица на Унгария.
• Агата — съпруга на английския принц Едуард, майка на кралицата на Шотландия.
Това са дъщерите на киевския княз Ярослав Мъдри.
Не Москва.
Ростислав Володимирович, внук на Ярослав, завладява Западен Кавказ, обединява касогите и дава началото на галисийската княжеска династия.
Неговите синове - Василко, Володар и Рюрик - основават независимо княжество в Карпатите.
Неговият потомък Данило Галисийски получава короната от папата.
Рус не е на север. Тя е тук. И тук нейните потомци - князете на Галисия, Волиния и Киев - изградиха държава, а не служеха на Златната орда. Не са изгорили Киев. Не носеха етикети.
Ние не сме „по-малкият брат“.
Не покрайнините.
Ние сме центърът.
Ние сме Русия.
И историята, която ни е натрапена, а именно норманската версия, е политическа конструкция от 18 век,
създадена от Байер, Милер и Шлецер в Санкт Петербург по поръчка на сегашното правителство, което по това време е завладяло земите и народа на Украйна.
Но досега не са настъпили промени в преподаването на история.
И е невъзможно да се живее свободно с колониална история.
Това вече трябва да е ясно на всички.
Имаме война, в която дойдоха да "освободят руския свят" с ракети и танкове.
Нашите окупирани градове са имали и имат окупирана история до появата на чужда армия там.
Независима Украйна трябва да отхвърли тази колониална имперска версия за основаването на нашата държава Рус, защото тя ще има цикличен характер на война с претенция за обща история, където ще се опитат да ни денацифицират и заличат.
Историята може и трябва да бъде възстановена.
Ние вече правим това.
Заедно с вас.
Анатолий Герасимчук.
„От Русия до Украйна. „Възстановяване на историята“ е книга за тези, които не искат повече да живеят в нечий мит.
Можете да го поръчате на сайта
rus-ukraine.com.ua / Русь-Україна
Прочетох разказа (т.е. показанията) на една украинка, която все още е по руските зандани.
Жената се казва Наталия Власова, на 44 години и има малка 9-годишна дъщеричка, която расте без нея.
Това е една брутална и пълна с жестокост история. Още не мога да си събера ума да я споделя.
Наталия Власова е родена през 1981 година в Киев. Не е гражданска активистка или политически ангажирана. Била е директор на Център за наркозависими. Обикновен средностатистически гражданин на Украйна.
През 2019 г. тя е задържана на контролно-пропускателен пункт на път за Донецк. Набързо е обвинена, че е подготвяла покушение срещу Василий Евдокимов, по прякор Ленин. Този изрод ще ви го покажа на снимка в коментар.
Василий Евдокимов не е случаен човек. Той е началник на Центъра за спецоперации към Министерството на държавната сигурност в т.нар. Донецка народна република. Неговият "Център за спецоперации" е наричан "Бандата на Ленин", която се отличавала с особена бруталност в акциите си.
Войната с Украйна направила Василий Евдокимов един много богат човек. Твърди се, че е бил замесен в изнасянето на ценни метали от окупираните територии на Украйна към Русия, както и в пране на пари.
Именно този Василий Евдокимов създава страховития център за задържане "Изолация" в Донецк, който по същество представлява един концентрационен лагер и в който се извършват едни от най-жестоките зверства срещу човешки същества. В този таен затвор, наричан "Фабриката на смъртта", не съществуват закони, ред, правила, няма защита на задържаните, а затворът е абсолютно незаконен, както не съществува законно и самата ДНР. Негов директор е Василий Евдокимов.
Не знам как да го опиша, но това е място, което представлява самия Ад, а задържаните са оставени на милостта на болни и много извратени мозъци, които измислят садистични мъчения. Това са главорезите от бандата "Ленин".
Именно на това място е отведена след задържането си Наталия Власова, а неин основен мъчител става Василий Евдокимов - Ленин. Тя е оставена в този концлагер четири месеца, след което е прехвърлена в Русия.
Зверствата, на които е подложена тази млада миловидна жена не подлежат на описание. В един момент Власова дори моли мъчителя си Евдокимов да я застреля, но той ѝ обяснява, че няма да я убие, защото тя трябва да страда.
През тези четири месеца Наталия е подложена на брутална жестокост в центъра за задържане "Изолация". Ето какво описва тя:
"Дълго време не знаех кои са те и къде се намирам, за мен те бяха безмилостни бандити. Тези бандити очевидно имат патология, те са садисти в строгия клиничен смисъл на думата, там нямаше нищо дори близо до законност."
Четири месеца тази жена е била всекидневно бита, унижавана, изнасилвана и подлагана на садистични перверзии. Една нощ я изнасилват 15 пияни офицери. Пилят зъбите ѝ с пила. Завързват я гола, заливат я с вода и ѝ пускат ток. Ако не крещи достатъчно силно, токът се увеличава. По време на изтезанията присъства и лекар и ако тя припадне, той я връща в съзнание с амоняк, след което мъченията продължават. Всички тези зверства са извършени от служители на Отдела за борба с организираната престъпност на ДНР.
Побоят и изнасилванията са били ежедневие. Част от зверствата просто нямам сили да напиша. След мъченията я държали окована с вдигнати ръце по цяла нощ. От време на време я отвеждали в мазе с големината на килер, а студът в него я смразявал до кости. Давали ѝ само по малко вода и мръсни чинии с остатъци от храна, като редовно "забравяли" да изхвърлят кофата с екстременти.
Ето какво пише в нейните показания:
"Там беше напълно неясно кой ден и кое време на деня е, загуба на пространство, ужасен страх от звука на ключове, защото не вещаеше нищо добро."
Но освен физически, тормозът бил и психически. Казвали ѝ, че знаят в коя детска градина ходи дъщеричката ѝ и един ден ще ѝ подарят играчка с тротил.
"Подиграваха се с природата ми, опитвайки се да унищожат всичко човешко в мен. Унижиха ме толкова много, че е невъзможно да се разбере как издържах всичко това. Не съм причинила никаква вреда на никого и нямах намерение да го правя."
Пред съда тя разказва, че изродите, които са я измъчвали, са правели това предимно за забавление и са изпитвали удоволствие от тормоза върху нея.
По свидетелствата на нейната съкилийничка, Наталия Власова „имаше изпилени зъби, силно подути крака, бъбречна недостатъчност, сътресение на мозъка, синини, счупен нос. Беше невъзможно да я гледаш“.
Един следовател веднъж така я ударил, че спукал тъпанчето ѝ и от ухото ѝ рукнала кръв. Но това не го спряло и той продължил да я бие и да я влачи за косата по пода.
След жесток побой и издевателства тя е принудена да прочете пред камера текст, в който се съдържат нейните "самопризнания". След това записът е пуснат в праймтайма на руската национална телевизия и използван като доказателство срещу нея в съда.
След 4 месеца непрекъснат тормоз в концлагера "Изолация" Наталия Власова е преместена в следствен арест в Ростов на Дон в Русия, в който престоява 5 години без съд и присъда.
В края на декември 2024 година Военният съд в Ростов на Дон се произнася и я осъжда по седем обвинения:
1. Участие в терористичната общност
2. Шпионаж
3. Подготовка за посегателство върху живота на служители на реда и военни служители.
4. Незаконно придобиване, продажба, съхранение и пренасяне на огнестрелни оръжия, боеприпаси, извършени от организирана група.
5. Незаконно преминаване на държавната граница на Руската федерация като част от организирана група (ДНР, където тя е задържана, се счита за част от територията на Русия).
6. Придобиване, съхранение, транспортиране с цел използване на умишлено подправен паспорт на гражданин.
7. Обучение с цел извършване на терористична дейност.
Всички обвинения до едно са скалъпени, а "доказателствата" по тях - фалшифицирани. Тя се среща за първи път с адвокат едва в съдебната зала, след 6 години престой по затворите.
Наталия Власова е осъдена на 18 години затвор и трябва да изтърпи присъдата си в затворническа колония.
В момента тя се намира в Ростов на Дон, в СИЗО-1 - това е поправителна институция, наречена "Следствен изолатор №1", където чака обжалването на съдебното решение.
В момента в руските затвори хиляди украинци имат съдбата на Наталия Власова - те са бити, унижавани, насилвани, тормозени и подлагани на всякакви варварщини всекидневно.
И когато чуете някой да нарече руснаците "братски народ", разкажете му тази история и го попитайте какви братя могат да му бъдат такива изроди. А след това го запитайте наистина ли иска този ужас да се пренесе и у нас. Защото по всичко личи, че натам са тръгнали нещата...
Ето го Василий Евдокимов - Ленин. Безподобен изрод!
На официално честване на Шипченската епопея се демонстрира знамето на терористична сепаратистка организация, съставена от криминални елементи. То е въпросът не на идеологията и политическата пристрастия - въпросът е на държавната отговорност да не допуснеш това да се случи пред очите ти. Имам както президента Радев, така предвид и всички останали официални лица на празненството. В България подобни безобразия се извиняват с аргументи на "висша държавна мъдрост" - един вид, "трябва да пазим и развиваме отношенията си с Русия, които са от ключово значение за нас, особено в днешната напрегната международна обстановка". Подобни русофилстващи геополитици от Ганковото кафене не могат да отговорят на един елементарен контра-въпрос - а не трябва ли да пазим и развиваме отношенията си с Украйна - 40 милиона нашия съсед през Черно море, с който не свързваме по-малко исторически връзки и настоящи интереси, отколкото с Русия? Оставям настрана моралното измерение на проблема - публично и официално да игнорирате борбата за свобода и национална независимост на един народ като украинския - с който, повтарям, не свързват много минали и настоящи събития и интереси. У българските русофили - особено от болшевишкия произход не се наблюдава наличието на органа за морални чувства. Но не мога да оставя настрана прякото жертване на българския национален интерес - необходимостта от развитие на дългосрочно сътрудничество и уважение между народите и сега на България и Украйна. Вие как ще се почувствате, ако на официално събитие в Киев, в публиката на президента на Украйна, ще се развие байрак на - днес си Боже - агресивна сепаратистка организация срещу България? Какви чувства ще изпитате към Украйна и дали ще искате да се сближите с нея? Моля, спазвайте приличието, господа! Каквито и да са възгледите ви, официалните ви позиции изискват отговорност и се придържат към правилата. Защото демонстрирате страх и мижитурщина - за подобно безобразие от Москва няма дори да ви потупат по рамото.
Имало ли е румънско робство в началото на XX век в Добруджа?
Кога започва асимилацията на българи в днешна Румъния и Македония?
Няма коментари:
Публикуване на коментар