Народностните имена превърнати умишлено в обидни думи
*Още в древността поради вражди определени хора са използвали имената на противниците си за създаване на нова обидна дума. През Бронзовата епоха част от дедите ни и по-точно пеласгите се установяват в Левант - земите на Израел и Ливан. Поради конфликтите си с местното население пеласгите наречени от семитите филистимци придобиват име на лоши, жестоки хора. С течение на времето редица европейски народи като англичани, немци и холандци приемат думата филистимец [Philistine, Filistijn] като обидна, притежаваща значение "ниско културен човек, човек без култура, разрушител". А реално значението на пеласги, пеласти е точно обратното: живеещи под покрив, живеещи в градове. Спадащите към тракийската общност пеласги са първите строители на градове в Европа. Те са създателите на Рим и Атина, на Плакия и Скилака, на Антандрос и Кортона. Пеласгите са и първият европейски народ имащ своя писменост. Неслучайно Херодот твърди, че най-ранните букви са наречени пеласгийски букви. *Англичаните притежават и друга обидна дума, която е изведена от народностно име. Доста хора биха останали изенадани разбирайки, че англ. buggar-педераст е изведена от Bulger, Bulgarus. Причината името ни да бъде изкривено и ползвано по такъв грозен начин са българските богомили. Навлекли си омразата на западното духовенство и най-вече на лихварите, богомилите известни още като катари, албигойци, българи, често биват клеветени. За тях са разпространявани много и най-разнообразни лъжи, една от които е, че българите богомили са хомосексуални. Справедливостта изисква да се спомене, че първоначално негативно значение на Bulger, Bulgarus дават француците, а от старофренския, по късно вече опорочената дума преминава в английския речник, в който за жалост е запазена и до днес. *Пак благодарение на англичаните се появава още една обидна дума, която е изведена от име на народ. Hun-хун бива използвано от англичаните за германците, с които те воюват по време на Първата Световна Война. Hun-хун става символ на безжалостен убиец, който оставя само смърт и разрушение след себе си. Иронията е, че европейските хуни са хората, които прекършват силата на Рим и правят възможна появата на ранносредновековните европейски държави. Трудно е да се каже на какво се дължи омразата на англичаните към хуните. Възможно е това да се дължи на похода на хуна Улдин в Северна Германия и Скандинавия, в началото на V в. Малко след пристигането на хуните там, англо-саксите напускат родните си места и се установяват на Британските острови. Ако хунът Улдин е прогонил англо-саксите, това би обяснило омразата на англичаните към хуните. *Всъщност правилното име на хуните е уни, като значението е благородни, царски. Обяснение можем да получим със стблг. унии-по-добър и “тракийското” име Унила. Хуните са царските скити, за които пише Херодот, а и живелия около 900 години по-късно и използващ същото название "царски скити" Приск Панийски. Трябва да се добави важната подробност, че скитите обитават Добруджа още в ранната Желязна епоха, а и това, че според Стефан Византийски са тракийски народ. *Разбира се най-опороченият и най-обърканият етноним, от който са изведени нем. Sklave, англ. slave-роб е славянин. На малко хора е известно, че това значение е възникнало доста късно, наложило се е през XIII век в езиците на англичаните и немците. До този момент изконните думи за роб при германите са различни. Това са: þræl-слуга, роб ст.англ., ст.норв., dregil-слуга, роб ст.вис.нем., kniucht-слуга, роб ст.фриг., knecht-слуга, роб нид., Knecht-слуга, роб нем. *Hа твърде малко хора е известно, че названията Sclavi, Sclavos, Σκλαβηνοι, Σθλαβηνοι, нямат никакъв смисъл на латински и гръцки, а и самите думи са напълно непознати на автори като Ливий, Цезар, Светоний, Страбон, Апиан, Херодот, Тукидид, Павзаний, Ариан и т.н. *Изконните латински думи за роб са: famulus, verna, servus, puer. Старогръцките думи за роб са: δοῦλος, παῖς, ἀνδράποδον, θεράπων, ἀτμήν, ἑρκίτης. *Тези данни показват, че поначало Sclavi, Stlavi, Stlaveni, Sclavos, Σκλαβηνοι, Σθλαβηνοι, Σθλοβηνοι e название на народ, което в последствие умишлено е изкривено и опорочено, а прецедент за точно такъв случай има и то на Балканите. В старогръцкия намираме думата θρᾷσσα, чието значение е робиня, слугиня, но θρᾷσσα има по-старо значение тракийка, тракийска жена. По същия начин Σκλαβηνοι, Σθλαβηνοι първоначално е било име на народ, което в последствие умишлено е очернено и опорочено.
Нашата история винаги е била манипулирана от чужди сили, но в последно време опитите стават все по-интензивни, сякаш някой изпитва панически страх от това, че истината за нашите древни корени излиза на бял свят. Коват се нови, но разбира се нескопосани манипулации. Не са само налудничавите гвърдения за тюркските корени на Аспаруховите българи, или пък за смесването им с иранци и кавказци. Напоследък се правят опити да се внуши, че Аспарух е фиктивна личност, измислен по една или друга причина. В случай, че имаше едно единствено споменаване на Аспарух, то щеше да има повод да се каже, че той е нереален образ от историята. Реално обаче ние разполагаме със 7 различни исторически извора. При тях се срещат отклонения - според едни Аспаруховите българи владеят малка територия в Мизия, а според други, дедите ни стигат чак до Константинопол и това им дава възможност да принудят Римската Империя да им плаща данък. В различните исторически извори името на нашия владетел е дадено по различен начин и това е още едно доказателство, че първоизворите са оригинални. Аспарух е известен още като Аспахрук, Есперих, Исперих, Испор. *Изворите, в които нашият владетел е споменат са следните: 1.Именник – VIII в. Исперих княз и Есперих княз. 2.Българският апокрифен летопис XII в.: Испор цар погубва голямо множество измаилтяни, т.е. хазари, а по-късно пада в битка с тях край Дунава. 3.Анания Ширакаци (VII в.) нарича владетеля ни Аспархрук. 4.Теофан: краят на VIII в. споменава се Аспарух. 5.Никифор: краят на VIII в. споменава се Аспарух, споменава се и това, че българите намерили удобно за заселване място, наречено на техен език Оглос. 6.Анастасий Библиотекар IX в. пише за Аспарух. 7.Кавенски летопис: ХI в., споменат е Аспарух, добавено е и това, че българите стигат чак до Константинопол и там разрушават византийските крепости. *Прототипи на името на Аспарух се срещат на Балканите. Аспар е историческа личност от – V в., а два века по-рано има друг Аспар в Берое - Стара Загора, III в. някъде към 250 г. *Още по-рано, през III-II преди Хр. в Добруджа са властвали благородници с имена Хар-аспос и Адр-аспос. И още по-рано, във времето на Троянската война, т.е. XIII в. пр. Хр, или около 2000 години преди Аспарух е съществувало мизийско название Ар-Испа. Относно елементът ИСПА Леонид Гиндин смята, че това е особена тракийска дума за кон. *Тя прочее се среща и в гетската глоса Ар-исп - растение за лечение на коне, споменато в труд на Апсирт от Константинопол [цит. от Ан Маккейб]. *В своя работа Йордан Заимов споменава редица интересни български имена: Аспар, Аспарина, Аспаринка, Аспарул, Аспарун, Аспаруна, Аспарунко, като разбира се добавя и Аспарух подчертавайки, че името е иранско. Това е заблуда, думата аспа - кон е заемка в староперсийския. Дадена е по време на гетското или мизо-гетското владичество над Средна Азия, което по думите на Йордан е било преди около 4000 години.
Неотдавна един приятел сподели с огорчение, че новите поддръжници на догмите правят фанатични опити да оневинят фалшификаторите на историята ни. Става дума за направените от нови историци твърдения, че по времето на Васил Златарски не е имало достатъчно информация и поради това съвсем неволно, учените ни са били подведени, като в последствие са наложили в учебниците неверни неща.
В интерес на истината, проф. Златарски умира в края на 1935 г., а резултатите от антропологичните изследвания доказващи убедително, че българите нямат нищо общо с тюрките и народите на Средна Азия са оповестени по-късно - в началото на 1938 г.
Мащабното антропологично проучване под ръководството на д-р Методи Попов обаче, не е единственото доказателство за това, че дедите ни не са азиатци по произход. Има още много други данни, но те или са пренебрегнати, или представени в ужасно изкривен вид.
Картата на живелия през IV век Св. Йероним, на която областта Мизия е наречена България, е издадена от Конрад Милер през 1898 година – това е тридесет и седем години преди смъртта на Златарски.
Д-р Ганчо Ценов пише с огорчение, че на този важен документ, основателят на историческата ни школа не е обърнал нужното внимание. "Професионалистите" от по-късно време упорито отказват да приемат, че може да има грешка в техните виждания. С фанатизъм се отрича възможността Аспаруховите българи да спадат към древното балканско население. Реално не само областта Мизия е наричана България, но и също така ранносредновековните българи са назовавани мизи от различни автори.
Потвърждение на истинността на Йеронимовата карта и ранното присъствие на българи на юг от Дунава идва и от хрониката на Йоан Никиуски. В нея е описан бунта на предвождащия българи Виталиан, който през 513 година възстава против император Анастасий. Работите на Йоан Никиуски са известни на научния свят още преди Златарски да се роди, като и това бива отбелязано от д-р Ценов.
Самият Златарски е добре запознат с въпросните хроники, но предава сведенията некоректно: “Виталиановата войска, че последната била съставена главно от „хуни” и „българи”. [10] С тая войска Виталиан нахлул на юг от Дунав в Мизия, стигнал до Одесос и Анхиал и се запътил към Цариград; но тук недалеч от столицата на империята той бил разбит от императорските войски и се съгласил да се откаже от императорската си титла за голяма сума пари и за управлението на Тракия. След това хуни и българи, одарени богато от Виталиан, се върнали в земята си.”
Това е ужасно изопачено предаване на фактите от страна на основателя на българската историческа школа. Реално, Йоан Никиуски не пише никъде, че Виталиан е нахлувал на юг (от територия намираща се на север от Дунава), няма и споменаване на това, че в края на конфликта хуните и българите са се завърнали на север от Дунава, напротив, старият автор е ясен твърдейки, че Виталиан се завръща в Провинция България (която е и Мизия бел.авт.): “ Vitalian withdrew into the province of Bulgaria.” J.Nik. Chron.LXXXIX-76
http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm
Васил Златарски говори за връзката между старите българи и хуните на Атила, но не ползва адекватно писанията на най-добрия познавач на хуните. Това е роденият в тракийския град Паниум историк Приск. Този стар автор дава безценна информация за речта и бита на накаралите римляните да треперят бойци, описвайки техните къщи направени от масивни, майсторски изгладени дървени греди.
Хората на Атила са европеиди защото самият Приск не може да направи разлика между тях и свой сънародник избрал да живее в двора на могъщия владетел.
Няма споменаване на юрти и кумис, Приск разказва, че хуните, които той нарича скити (определени за траки от Ст.Византийски бел.авт.), пият медос (медовина), а и питие от жито наречено камон (според Г. Ценов това е нашата дума комина - ферментираща течност).
Нито медос, нито камон са тюрски думи, а от Йордан научаваме, че хуните наричат своя погребален обред страва. Тази дума все още се среща в украинския език и там означава погребално угощение. Д-р Ценов свързва хунската дума страва със струвам-давам погребално угощение.
Йордан обяснява също и, че хуните наричат река Днепър с името Вар: “…river Danaper, which the Huns call in their own tongue the Var.” –Jord. (268) https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#LII
Идентично речно название има не в Сибир, Памир, или Китай, а в Западна Европа, в земите на лигурите, там според Страбон тече река Вар: “ Ligures who live between the Varus River”-Strab. IV.6.4.
http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/4F*.html
Златарски може да не е бил запознат със сведенията на Макробий, който пише за траките лигури, но Страбон е добре познат автор. Ако стари европейци имат название на река Вар, което е идентично на хунското речно название Вар, то не е ли логично да се отсъди, че езика на хуните не е тюрски? Прочее, Йордановата Вар е по-скоро представяне на думата бара-река, която срещаме в тракийски названия като Суро-бара, Тамон-бари, Суа-бара.
След като няма абсолютно никакви доказателства за това, че речта на хуните е тюрска, то не е ли манипулация и грозно изкривяване на истината езика на дедите ни да бъде определен за тюрски, а и те самите да бъдат определени като тюрки?
Интересна информация дават и особеностите на хунските погребални обреди, но наличните данни са игнорирани най-безотговорно. От Йордан знаем, че в чест на Атила, при неговото погребение биват проведени конни надбягвания:” The best horsemen of the entire tribe of the Huns rode around in circles, after the manner of circus games”-Jord.(256)
https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#XLIX
Точно това е погребален обичай и при някои от траките, които също имат погребални угощения, а организират и военни игри: “ Odrysians returned, they first buried their dead, drank a great deal of wine in their honour, and held a horse-race” –Xen.Hellen.3.2.5
http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:tlg,0032,001:3:2
Както Йордан, така и Ксенофонт са основни автори, но дадената от тях информация е пренебрегната. Дали това не е станало защото сведенията показват, че хората на Атила делят един произход с населението обитаващо земи на юг от Дунава?
Да продължим с разглеждането на друга информация, която е била достъпна по времето на Златарски. “Именникът на българските князе” е намерен през 1861 година и е публикуван през 1866 година. Там като български княз е посочен Ирник, за когото се знае, че е син на хунския цар Атила.
Tук възникват два огромени проблема за Златарски и поддръжниците му. Единият се състои в представеното съвсем ясно сведение в “Именникa”, че 515 години преди княз Аспарух дедите ни имат княжество от другата страна на Дунава, не от другата страна на Черно море или Кавказ, т.е. далеч от страната ни.
Другият проблем е отново локацията на хунското княжество след 453 година. Сведенията на Йордан са ясни: след смъртта на Атила, на неговия най-малък син Ирник е позволено да се засели в Малка Скития (Северна Добруджа - там където е Онгъла бел.авт.), а на други негови сънародници са дадени земи на юг от Дунава - край Искус (Искър), Алмус (Лом) Утус (Вит), а и територии в Тракия, в близост до лимеса (това се потвърждава от името фосатизии-пазещи лимеса, границата бел.авт.):
"Hernac, the younger son of Attila, with his followers, chose a home in the most distant part of Lesser Scythia. Emnetzur and Ultzindur, kinsmen of his, won Oescus and Utus and Almus in Dacia on the bank of the Danube, and many of the Huns, then swarming everywhere, betook themselves into Romania, and from them the Sacromontisi and the Fossatisii of this day are said to be descended." - Jord. 266.
https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#L
Прочее, след 453 година други хуни също остават на юг от Дунава, за тях Йордан твърди, че им е позволено да се заселят заедно със сарматите край Кастра Мартис (град Кула, Видинско бел.авт.) : “Sarmatians, and the Cemandri and certain of the Huns dwelt in Castra Martis, a city given them in the region of Illyricum.” –Jord.255
https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#L
Ако Аспарух е от рода Дуло и е потомък на Атила, или поне спада към същия народ, от който произлиза и Атила, то не може да се говори за идване на неговия народ на Балканите през 681-ва година, понеже поне 200 години по-рано хуните обитават Северна Добруджа където е Онгъла, обитават също територии край течащите на юг от Дунава реки Искър, Вит и Лом.
Потвърждение за това, че владенията на княз Аспарух са се простирали в Тракия и в Добруджа, а не само в Черноморските степи, получаваме от Патриах Никифор, който твърди, че мястото, на което синът на княз Кубрат (Кроват бел.авт.) прави военен лагер, се нарича Онгъл на езика на Aспаруховите хора.
http://macedonia.kroraina.com/gibi/3/gal/3_295.html
Един народ може да даде име на дадена област само ако я обитава дълго време, иначе просто няма как да е отговорен за названието ѝ. А и все пак, нека не забравяме – дълго време преди Аспарух, ареалът на Онгъла е населен от хората на принадлежащия на рода Дуло княз Ирник.
Историкът Васил Златарски решава проблема доста хитро: представяйки едни сведения и пропускайки други:
“Както и да било, но от приведените известия на Приск и Йордан може да се заключи, че към края на седмия десятък на V в. остатъците от Атиловите хуни, които се били вече поселили между устието на Дунав и Днестър, [55] са граничили с кутригурите, обаче в какви политически отношения те сега се намирали едни към други, за нас остава неизвестно.”http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_a_1.html
Защо само межу Дунав и Днестър? Къде се изгубиха хуните обитаващи земи край Видин, Искър, Вит и Лом? Тях Златарски обявява за избити в конфликти с готи и римляни, като отново премълчава важни данни, от които става ясно, че за изчезване на хуните обитаващи земи на юг от Дунава и дума не може да става:
“Така едни се поселили в Илирия, други — в Малка Скития и Долна Мизия [48], трети — двамата Атилови синове Емнецур и Влциндур, завзели Dacia Ripensis по реките Utus (Вит), Hiscus (Искър) и Almus (Лом). Тия хуни по-сетне загинали почти всички в борбата си както с остготите, тъй и с ромеите и само една малка част сполучила да избяга в Скития.” – c.77-78
http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_a_1.html
Нека видим как стоят нещата. През 480 - 481 година има военен сблъсък между българи и готи, но никой не говори за пълното унищожаване на българите. Няма абсолютно никакви сведения даже за омаломощаването на дедите ни, дори напротив – срещаме сведения, че малко по-късно, а именно през 499 година българите разбиват римска армия от 15 000 души край Цурулум в Тракия.
Теофан Изповедник споменава за военни действия на българи в Тракия и Илирия само две години по-късно – през 501 година. През 505 година българите пък са съюзници на римляните и участват в битката край Маргум, където дедите ни са на страната на губещите, но отново няма сведения за пълното им унищожение.
И след този момент дедите ни са хора, с които Рим трябва да държи сметка. През 535 година, българите разбиват римска армия край река Янтра: “Комес Марцелин пише в своята хроника: „Патриций Цита се сблъска в Мизия с неприятелските българи и стигна на горното течение на Янтра.“ – Ценов, Кроватова България
https://chitanka.info/book/5004.htmlx
Описвайки периода 527-565 година Прокопий се жалва от редовните нападения на хуни анти и славени, а разказвайки за същите събития Йордан пише за българи, анти и славени. През 559 година българите участват в похода на Заберган срещу столицата на Римската Империя. Българи участват и в похода срещу Константинопол през 626 година: “Византийский писатель Георгий Писидский (первая половина VII в.) также упоминает булгар и называет их в числе участников аварской осады Константинополя в 626 г”
https://xn--80ad7bbk5c.xn--p1ai/ru/content/pismennye-svidetelstva-o-bulgarah-iv-vii-vv-v-svete-sovremennyh-im-istoricheskih-sobytiy
Не само няма сведения за избиването на повечето хуно -българи обитавали Тракия, но в периода 480-626 година дедите ни нанасят значителни поражения на Римската Империя.
Важността на тези сведения е пренебрегната от Златарски, той даже измисля друго лице Ирник, понеже обитаващия Добруджа (където е Онгъла бел.авт.) Ирник не пасва на теорията му и поради това за основатели на българската държава, историк ни счита само тези наши предци, които са обитавали земите на изток от Днестър:
“По тоя начин остава да приемем, че идентифицирането на нашия Ирник от Именника с Присковия Ирнах или Ирна и Йордановия Хернак е невъзможно и че това са били две съвсем различни лица и по род, и по положение, и по време.”
“Ако допуснем, че Ирнах след поселението си в „най-крайния кът” на Малка Скития е сполучил да стане господар на българите, но това може да се отнесе само към западния им клон — кутригурите, които след изселването на остготите от бреговете на Черно море заели, както видяхме, техните места на запад от Меотида към Днепър и са живели съвършено отделно от утигурите — източния клон на българите, следователно станали са почти в непосредствено съседство с Ирнаховите хуни, а от всички е признато, че основателите на българската държава на Балканския полуостров са принадлежали към източния клон, оттука Ирнах не е могъл да бъде господар на българите-утигури.” – c.80
http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_a_1.html
Що за “аргумент” е това изказване: “от всички е признато, че основателите на българската държава на Балканския полуостров са принадлежали към източния клон”.
Кои всички? Какви са доказателствата на тези хора? Проверени ли са твърденията тези всички? Защо не се обръща внимание на това, че в Именника е казано ясно, че дедите ни са имали княжество от другата страна на Дунава 515 години преди княз Аспарух. Обърнете внимание – сърцето на държавата на дедите ни до края на VII в., е на север от Дунава, а не отвъд Черно Море, или на север от Кавказ.
Може да се бъркам, но поне по мое мнение, тълкуванията на Златарски са грозна и безсъвестна манипулация – изкуствено издърпване на земите на предшестващия Аспарух Ирник далеч на изток, само и само да може да се говори за идване на Балканите. На предците ни обитаващи земи на запад от Днестър, в Северна Добруджа и на юг от Дунава не се гледа като на хора отговорни за появата на държавата България през 681 година. Що за метод е това?
Нека видим дали изобщо можем да говорим и за идване на хуните още преди времето на Атила. Прокопий Цезарийски е добър познавач на тези хора защото придружава генерал Велизарий, на когото служат хуни. Прокопий обяснява, че в старо време хуните са наричани с името масагети: “Aïgan was by birth of the Massagetae whom they now call Huns; and the rest were almost all inhabitants of the land of Thrace. “ [9] Proc.LB.III.xi.9
http://www.gutenberg.org/files/16765/16765-h/16765-h.htm
За масагетите Йордан обяснява, че са част от семейството на гетите, но по-интересна е информацията за това как след битката с персите –VI век преди Христа, масагетската царица Томира дошла в Малка Скития (Северна Добруджа - земята, която населява по-късно Ирник, там където е и Аспаруховия Онгъл бел.авт.) и основава там град Томи: “Queen Tomyris crossed over into that part of Moesia which is now called Lesser Scythia--a name borrowed from great Scythia,--and built on the Moesian shore of Pontus the city of Tomi, named after herself.” – Jord.(62)
https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#X
Ако принадлежащите на гетското семейство масагети наречени още хуни, са обитавали Добруджа 1000 години преди Атила и около 1230 години преди княз Аспарух, да се говори за някакво идване на хуни-масагети през II век е крайно несериозно, но като се премълчат Йордановите сведения номерът може да мине, както и се случва.
Добруджа е интересно място защото там са намерени прототипи на така наречените хунски котли – големи, изработени майсторски съдове. Тези прототипи не са от I-II век след Христа, а много, много по-стари: VI -V век преди Христа, или с други думи – времето, в което масагетската царица Томира основава намиращият се в Добруджа град Томи.
Прототип на хунски котел от Добруджа – среда на първо хилядолетие преди Христа
https://i.pinimg.com/600x315/2b/df/a3/2bdfa3af490a9d6a64e35b16200058e5.jpg
Хунски хотел – среда на първо хилядолетие след Христа
https://qph.fs.quoracdn.net/main-qimg-6f4bc404266b7416d2c564ad6116bb63
Хунски котли от различни територии
https://magyarmuseum.org/wp-content/uploads/2014/11/HunnicCauldrons.jpg
https://magyarmuseum.org/erdy-hun-cauldrons/erdy-hun-cauldrons/
Не само котлите, но също върховете на хунските стрели, техните копия и т.н. имат прототип в Източна Европа и то още през първо хилядолетие преди Христа. Дали това е било известно на Златарски и хората му не зная.
Има нещо друго обаче, нещо, което е било известно от 1905 година. Става дума за доклада от археологическите разкопки в Абоба-Плиска: ИРАИК X. Освен описанията, има и изображения на материали от времето на Античността. По повърхността на римски тухли са отбелязвани имената на собствениците на тухларните.
Освен типичното тракийско име Дионис се среща и друго, което е още по-интересно. Става дума за DULES/ДУЛЕС, което реално е ранен вариант на старобългарското родово име Дуло. Както княз Аспарух, така и княз Ирник са от рода Дуло, а излиза, че това е тракийско име познато под варианти Дулон, Дулус, Дулас, като ареала на разпространение е огромен – от долното течение на река Струма до северна Мизия, среща се и старите градове от Северното Черноморие.
Като имаме предвид, че около 900 години преди княз Аспарух, в Добруджа са властвали царе със сродни имена като Хар-аспос и Адр-аспос, то ранното присъствие на родовото име Дуло в Тракия не би трябвало да е изненада.Още повече, че името на Аспарух е сродно и на това на Тракийския бог Хероса Ут-аспиос.
Както споменава С. Андрух, монетите на древните владетели на Добруджа са известни още през XIX : “Благодаря нумизматическим и эпиграфическим данным сейчас известны имена шести царей Малой Скифии — Танусака, Канита, Сариака, Акросака, Хараспа и Айлия. Царские эмиссии стали известны в литературе еще с середины XIX в. в связи с публикацией частных коллекций и находок на о. Змеином ...”- С. И. Андрух, Нижнедунайская Скифия в VI – начале I в. до н.э. (Этно-политический аспект)- c.117
http://macedonia.kroraina.com/sans/sa_3.htm
Уверяваме се, че по времето на историка Златарски е имало предостатъчно данни , които да позволят да се каже, че старите българи спадат към изконното население на Балканите, като части от това население е обитавало също Черноморските степи и др. региони, като Кавказ, Мала Азия и т.н.
Спокойно е можело да се каже, че старите българи са от групата на северните траки, чиито най-известни представители са мизите и гетите, като е имало и смесени племенни образования – мизогетите, които Херодот нарича масагети, а Прокопий назовава хуни.
Определени групи от тези наши деди са стигнали чак до Средна Азия като победилата персиеца Кир Томира например. Други са отишли още по-далеч – в земите на индийци и китайци, но това не дава право на никого да определя Персия, Китай и Индия като прародина на дедите ни. По същия начин, английските колонии в Индия и Хонконг не дават правото на когото да било, да каже, че Китай и Индия са прародината на англосаксите.
Виждаме, че в никакъв случай не може да се говори за липса на информация в началото на ХХ век, когато угаждайки на чужди политически интереси, наши историци са обезобразили историята ни. Данни е имало в изобилие, но просто неудобното е пропускано, все едно не съществува. Да няма факти и да се престориш, че тези факти не съществуват са две различни неща.
Извънкласовите след като присвояват Свещените писания, ги поддържат като се описват за божи народ, вместо Българите. Авалон/Авалока е бил точно в Тракия. Бащата на Авраам, носещ името Тара(Аватар) всъщност е Българският Тиро, наричан понякога Киро (Геро,Херо) и известен на скандинавците под имената Тор и Тир. Именно него египтяните са наричали Хор, който не може да е друг освен Пелгарския (Пелазгинския) Хорс ,наричан още Сур (Сол). Имената на братята му също имат древни български съответствия. Авраам живееше в твърдинатаТар Тар , в средата на Авалока с майка си Ава Мария и баща си Ава Тара.
В интерес на истината, проф. Златарски умира в края на 1935 г., а резултатите от антропологичните изследвания доказващи убедително, че българите нямат нищо общо с тюрките и народите на Средна Азия са оповестени по-късно - в началото на 1938 г.
Мащабното антропологично проучване под ръководството на д-р Методи Попов обаче, не е единственото доказателство за това, че дедите ни не са азиатци по произход. Има още много други данни, но те или са пренебрегнати, или представени в ужасно изкривен вид.
Картата на живелия през IV век Св. Йероним, на която областта Мизия е наречена България, е издадена от Конрад Милер през 1898 година – това е тридесет и седем години преди смъртта на Златарски.
Д-р Ганчо Ценов пише с огорчение, че на този важен документ, основателят на историческата ни школа не е обърнал нужното внимание. "Професионалистите" от по-късно време упорито отказват да приемат, че може да има грешка в техните виждания. С фанатизъм се отрича възможността Аспаруховите българи да спадат към древното балканско население. Реално не само областта Мизия е наричана България, но и също така ранносредновековните българи са назовавани мизи от различни автори.
Потвърждение на истинността на Йеронимовата карта и ранното присъствие на българи на юг от Дунава идва и от хрониката на Йоан Никиуски. В нея е описан бунта на предвождащия българи Виталиан, който през 513 година възстава против император Анастасий. Работите на Йоан Никиуски са известни на научния свят още преди Златарски да се роди, като и това бива отбелязано от д-р Ценов.
Самият Златарски е добре запознат с въпросните хроники, но предава сведенията некоректно: “Виталиановата войска, че последната била съставена главно от „хуни” и „българи”. [10] С тая войска Виталиан нахлул на юг от Дунав в Мизия, стигнал до Одесос и Анхиал и се запътил към Цариград; но тук недалеч от столицата на империята той бил разбит от императорските войски и се съгласил да се откаже от императорската си титла за голяма сума пари и за управлението на Тракия. След това хуни и българи, одарени богато от Виталиан, се върнали в земята си.”
Това е ужасно изопачено предаване на фактите от страна на основателя на българската историческа школа. Реално, Йоан Никиуски не пише никъде, че Виталиан е нахлувал на юг (от територия намираща се на север от Дунава), няма и споменаване на това, че в края на конфликта хуните и българите са се завърнали на север от Дунава, напротив, старият автор е ясен твърдейки, че Виталиан се завръща в Провинция България (която е и Мизия бел.авт.): “ Vitalian withdrew into the province of Bulgaria.” J.Nik. Chron.LXXXIX-76
http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm
Васил Златарски говори за връзката между старите българи и хуните на Атила, но не ползва адекватно писанията на най-добрия познавач на хуните. Това е роденият в тракийския град Паниум историк Приск. Този стар автор дава безценна информация за речта и бита на накаралите римляните да треперят бойци, описвайки техните къщи направени от масивни, майсторски изгладени дървени греди.
Хората на Атила са европеиди защото самият Приск не може да направи разлика между тях и свой сънародник избрал да живее в двора на могъщия владетел.
Няма споменаване на юрти и кумис, Приск разказва, че хуните, които той нарича скити (определени за траки от Ст.Византийски бел.авт.), пият медос (медовина), а и питие от жито наречено камон (според Г. Ценов това е нашата дума комина - ферментираща течност).
Нито медос, нито камон са тюрски думи, а от Йордан научаваме, че хуните наричат своя погребален обред страва. Тази дума все още се среща в украинския език и там означава погребално угощение. Д-р Ценов свързва хунската дума страва със струвам-давам погребално угощение.
Йордан обяснява също и, че хуните наричат река Днепър с името Вар: “…river Danaper, which the Huns call in their own tongue the Var.” –Jord. (268) https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#LII
Идентично речно название има не в Сибир, Памир, или Китай, а в Западна Европа, в земите на лигурите, там според Страбон тече река Вар: “ Ligures who live between the Varus River”-Strab. IV.6.4.
http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/4F*.html
Златарски може да не е бил запознат със сведенията на Макробий, който пише за траките лигури, но Страбон е добре познат автор. Ако стари европейци имат название на река Вар, което е идентично на хунското речно название Вар, то не е ли логично да се отсъди, че езика на хуните не е тюрски? Прочее, Йордановата Вар е по-скоро представяне на думата бара-река, която срещаме в тракийски названия като Суро-бара, Тамон-бари, Суа-бара.
След като няма абсолютно никакви доказателства за това, че речта на хуните е тюрска, то не е ли манипулация и грозно изкривяване на истината езика на дедите ни да бъде определен за тюрски, а и те самите да бъдат определени като тюрки?
Интересна информация дават и особеностите на хунските погребални обреди, но наличните данни са игнорирани най-безотговорно. От Йордан знаем, че в чест на Атила, при неговото погребение биват проведени конни надбягвания:” The best horsemen of the entire tribe of the Huns rode around in circles, after the manner of circus games”-Jord.(256)
https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#XLIX
Точно това е погребален обичай и при някои от траките, които също имат погребални угощения, а организират и военни игри: “ Odrysians returned, they first buried their dead, drank a great deal of wine in their honour, and held a horse-race” –Xen.Hellen.3.2.5
http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:tlg,0032,001:3:2
Както Йордан, така и Ксенофонт са основни автори, но дадената от тях информация е пренебрегната. Дали това не е станало защото сведенията показват, че хората на Атила делят един произход с населението обитаващо земи на юг от Дунава?
Да продължим с разглеждането на друга информация, която е била достъпна по времето на Златарски. “Именникът на българските князе” е намерен през 1861 година и е публикуван през 1866 година. Там като български княз е посочен Ирник, за когото се знае, че е син на хунския цар Атила.
Tук възникват два огромени проблема за Златарски и поддръжниците му. Единият се състои в представеното съвсем ясно сведение в “Именникa”, че 515 години преди княз Аспарух дедите ни имат княжество от другата страна на Дунава, не от другата страна на Черно море или Кавказ, т.е. далеч от страната ни.
Другият проблем е отново локацията на хунското княжество след 453 година. Сведенията на Йордан са ясни: след смъртта на Атила, на неговия най-малък син Ирник е позволено да се засели в Малка Скития (Северна Добруджа - там където е Онгъла бел.авт.), а на други негови сънародници са дадени земи на юг от Дунава - край Искус (Искър), Алмус (Лом) Утус (Вит), а и територии в Тракия, в близост до лимеса (това се потвърждава от името фосатизии-пазещи лимеса, границата бел.авт.):
"Hernac, the younger son of Attila, with his followers, chose a home in the most distant part of Lesser Scythia. Emnetzur and Ultzindur, kinsmen of his, won Oescus and Utus and Almus in Dacia on the bank of the Danube, and many of the Huns, then swarming everywhere, betook themselves into Romania, and from them the Sacromontisi and the Fossatisii of this day are said to be descended." - Jord. 266.
https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#L
Прочее, след 453 година други хуни също остават на юг от Дунава, за тях Йордан твърди, че им е позволено да се заселят заедно със сарматите край Кастра Мартис (град Кула, Видинско бел.авт.) : “Sarmatians, and the Cemandri and certain of the Huns dwelt in Castra Martis, a city given them in the region of Illyricum.” –Jord.255
https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#L
Ако Аспарух е от рода Дуло и е потомък на Атила, или поне спада към същия народ, от който произлиза и Атила, то не може да се говори за идване на неговия народ на Балканите през 681-ва година, понеже поне 200 години по-рано хуните обитават Северна Добруджа където е Онгъла, обитават също територии край течащите на юг от Дунава реки Искър, Вит и Лом.
Потвърждение за това, че владенията на княз Аспарух са се простирали в Тракия и в Добруджа, а не само в Черноморските степи, получаваме от Патриах Никифор, който твърди, че мястото, на което синът на княз Кубрат (Кроват бел.авт.) прави военен лагер, се нарича Онгъл на езика на Aспаруховите хора.
http://macedonia.kroraina.com/gibi/3/gal/3_295.html
Един народ може да даде име на дадена област само ако я обитава дълго време, иначе просто няма как да е отговорен за названието ѝ. А и все пак, нека не забравяме – дълго време преди Аспарух, ареалът на Онгъла е населен от хората на принадлежащия на рода Дуло княз Ирник.
Историкът Васил Златарски решава проблема доста хитро: представяйки едни сведения и пропускайки други:
“Както и да било, но от приведените известия на Приск и Йордан може да се заключи, че към края на седмия десятък на V в. остатъците от Атиловите хуни, които се били вече поселили между устието на Дунав и Днестър, [55] са граничили с кутригурите, обаче в какви политически отношения те сега се намирали едни към други, за нас остава неизвестно.”http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_a_1.html
Защо само межу Дунав и Днестър? Къде се изгубиха хуните обитаващи земи край Видин, Искър, Вит и Лом? Тях Златарски обявява за избити в конфликти с готи и римляни, като отново премълчава важни данни, от които става ясно, че за изчезване на хуните обитаващи земи на юг от Дунава и дума не може да става:
“Така едни се поселили в Илирия, други — в Малка Скития и Долна Мизия [48], трети — двамата Атилови синове Емнецур и Влциндур, завзели Dacia Ripensis по реките Utus (Вит), Hiscus (Искър) и Almus (Лом). Тия хуни по-сетне загинали почти всички в борбата си както с остготите, тъй и с ромеите и само една малка част сполучила да избяга в Скития.” – c.77-78
http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_a_1.html
Нека видим как стоят нещата. През 480 - 481 година има военен сблъсък между българи и готи, но никой не говори за пълното унищожаване на българите. Няма абсолютно никакви сведения даже за омаломощаването на дедите ни, дори напротив – срещаме сведения, че малко по-късно, а именно през 499 година българите разбиват римска армия от 15 000 души край Цурулум в Тракия.
Теофан Изповедник споменава за военни действия на българи в Тракия и Илирия само две години по-късно – през 501 година. През 505 година българите пък са съюзници на римляните и участват в битката край Маргум, където дедите ни са на страната на губещите, но отново няма сведения за пълното им унищожение.
И след този момент дедите ни са хора, с които Рим трябва да държи сметка. През 535 година, българите разбиват римска армия край река Янтра: “Комес Марцелин пише в своята хроника: „Патриций Цита се сблъска в Мизия с неприятелските българи и стигна на горното течение на Янтра.“ – Ценов, Кроватова България
https://chitanka.info/book/5004.htmlx
Описвайки периода 527-565 година Прокопий се жалва от редовните нападения на хуни анти и славени, а разказвайки за същите събития Йордан пише за българи, анти и славени. През 559 година българите участват в похода на Заберган срещу столицата на Римската Империя. Българи участват и в похода срещу Константинопол през 626 година: “Византийский писатель Георгий Писидский (первая половина VII в.) также упоминает булгар и называет их в числе участников аварской осады Константинополя в 626 г”
https://xn--80ad7bbk5c.xn--p1ai/ru/content/pismennye-svidetelstva-o-bulgarah-iv-vii-vv-v-svete-sovremennyh-im-istoricheskih-sobytiy
Не само няма сведения за избиването на повечето хуно -българи обитавали Тракия, но в периода 480-626 година дедите ни нанасят значителни поражения на Римската Империя.
Важността на тези сведения е пренебрегната от Златарски, той даже измисля друго лице Ирник, понеже обитаващия Добруджа (където е Онгъла бел.авт.) Ирник не пасва на теорията му и поради това за основатели на българската държава, историк ни счита само тези наши предци, които са обитавали земите на изток от Днестър:
“По тоя начин остава да приемем, че идентифицирането на нашия Ирник от Именника с Присковия Ирнах или Ирна и Йордановия Хернак е невъзможно и че това са били две съвсем различни лица и по род, и по положение, и по време.”
“Ако допуснем, че Ирнах след поселението си в „най-крайния кът” на Малка Скития е сполучил да стане господар на българите, но това може да се отнесе само към западния им клон — кутригурите, които след изселването на остготите от бреговете на Черно море заели, както видяхме, техните места на запад от Меотида към Днепър и са живели съвършено отделно от утигурите — източния клон на българите, следователно станали са почти в непосредствено съседство с Ирнаховите хуни, а от всички е признато, че основателите на българската държава на Балканския полуостров са принадлежали към източния клон, оттука Ирнах не е могъл да бъде господар на българите-утигури.” – c.80
http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_a_1.html
Що за “аргумент” е това изказване: “от всички е признато, че основателите на българската държава на Балканския полуостров са принадлежали към източния клон”.
Кои всички? Какви са доказателствата на тези хора? Проверени ли са твърденията тези всички? Защо не се обръща внимание на това, че в Именника е казано ясно, че дедите ни са имали княжество от другата страна на Дунава 515 години преди княз Аспарух. Обърнете внимание – сърцето на държавата на дедите ни до края на VII в., е на север от Дунава, а не отвъд Черно Море, или на север от Кавказ.
Може да се бъркам, но поне по мое мнение, тълкуванията на Златарски са грозна и безсъвестна манипулация – изкуствено издърпване на земите на предшестващия Аспарух Ирник далеч на изток, само и само да може да се говори за идване на Балканите. На предците ни обитаващи земи на запад от Днестър, в Северна Добруджа и на юг от Дунава не се гледа като на хора отговорни за появата на държавата България през 681 година. Що за метод е това?
Нека видим дали изобщо можем да говорим и за идване на хуните още преди времето на Атила. Прокопий Цезарийски е добър познавач на тези хора защото придружава генерал Велизарий, на когото служат хуни. Прокопий обяснява, че в старо време хуните са наричани с името масагети: “Aïgan was by birth of the Massagetae whom they now call Huns; and the rest were almost all inhabitants of the land of Thrace. “ [9] Proc.LB.III.xi.9
http://www.gutenberg.org/files/16765/16765-h/16765-h.htm
За масагетите Йордан обяснява, че са част от семейството на гетите, но по-интересна е информацията за това как след битката с персите –VI век преди Христа, масагетската царица Томира дошла в Малка Скития (Северна Добруджа - земята, която населява по-късно Ирник, там където е и Аспаруховия Онгъл бел.авт.) и основава там град Томи: “Queen Tomyris crossed over into that part of Moesia which is now called Lesser Scythia--a name borrowed from great Scythia,--and built on the Moesian shore of Pontus the city of Tomi, named after herself.” – Jord.(62)
https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#X
Ако принадлежащите на гетското семейство масагети наречени още хуни, са обитавали Добруджа 1000 години преди Атила и около 1230 години преди княз Аспарух, да се говори за някакво идване на хуни-масагети през II век е крайно несериозно, но като се премълчат Йордановите сведения номерът може да мине, както и се случва.
Добруджа е интересно място защото там са намерени прототипи на така наречените хунски котли – големи, изработени майсторски съдове. Тези прототипи не са от I-II век след Христа, а много, много по-стари: VI -V век преди Христа, или с други думи – времето, в което масагетската царица Томира основава намиращият се в Добруджа град Томи.
Прототип на хунски котел от Добруджа – среда на първо хилядолетие преди Христа
https://i.pinimg.com/600x315/2b/df/a3/2bdfa3af490a9d6a64e35b16200058e5.jpg
Хунски хотел – среда на първо хилядолетие след Христа
https://qph.fs.quoracdn.net/main-qimg-6f4bc404266b7416d2c564ad6116bb63
Хунски котли от различни територии
https://magyarmuseum.org/wp-content/uploads/2014/11/HunnicCauldrons.jpg
https://magyarmuseum.org/erdy-hun-cauldrons/erdy-hun-cauldrons/
Не само котлите, но също върховете на хунските стрели, техните копия и т.н. имат прототип в Източна Европа и то още през първо хилядолетие преди Христа. Дали това е било известно на Златарски и хората му не зная.
Има нещо друго обаче, нещо, което е било известно от 1905 година. Става дума за доклада от археологическите разкопки в Абоба-Плиска: ИРАИК X. Освен описанията, има и изображения на материали от времето на Античността. По повърхността на римски тухли са отбелязвани имената на собствениците на тухларните.
Освен типичното тракийско име Дионис се среща и друго, което е още по-интересно. Става дума за DULES/ДУЛЕС, което реално е ранен вариант на старобългарското родово име Дуло. Както княз Аспарух, така и княз Ирник са от рода Дуло, а излиза, че това е тракийско име познато под варианти Дулон, Дулус, Дулас, като ареала на разпространение е огромен – от долното течение на река Струма до северна Мизия, среща се и старите градове от Северното Черноморие.
Като имаме предвид, че около 900 години преди княз Аспарух, в Добруджа са властвали царе със сродни имена като Хар-аспос и Адр-аспос, то ранното присъствие на родовото име Дуло в Тракия не би трябвало да е изненада.Още повече, че името на Аспарух е сродно и на това на Тракийския бог Хероса Ут-аспиос.
Както споменава С. Андрух, монетите на древните владетели на Добруджа са известни още през XIX : “Благодаря нумизматическим и эпиграфическим данным сейчас известны имена шести царей Малой Скифии — Танусака, Канита, Сариака, Акросака, Хараспа и Айлия. Царские эмиссии стали известны в литературе еще с середины XIX в. в связи с публикацией частных коллекций и находок на о. Змеином ...”- С. И. Андрух, Нижнедунайская Скифия в VI – начале I в. до н.э. (Этно-политический аспект)- c.117
http://macedonia.kroraina.com/sans/sa_3.htm
Уверяваме се, че по времето на историка Златарски е имало предостатъчно данни , които да позволят да се каже, че старите българи спадат към изконното население на Балканите, като части от това население е обитавало също Черноморските степи и др. региони, като Кавказ, Мала Азия и т.н.
Спокойно е можело да се каже, че старите българи са от групата на северните траки, чиито най-известни представители са мизите и гетите, като е имало и смесени племенни образования – мизогетите, които Херодот нарича масагети, а Прокопий назовава хуни.
Определени групи от тези наши деди са стигнали чак до Средна Азия като победилата персиеца Кир Томира например. Други са отишли още по-далеч – в земите на индийци и китайци, но това не дава право на никого да определя Персия, Китай и Индия като прародина на дедите ни. По същия начин, английските колонии в Индия и Хонконг не дават правото на когото да било, да каже, че Китай и Индия са прародината на англосаксите.
Виждаме, че в никакъв случай не може да се говори за липса на информация в началото на ХХ век, когато угаждайки на чужди политически интереси, наши историци са обезобразили историята ни. Данни е имало в изобилие, но просто неудобното е пропускано, все едно не съществува. Да няма факти и да се престориш, че тези факти не съществуват са две различни неща.
Извънкласовите след като присвояват Свещените писания, ги поддържат като се описват за божи народ, вместо Българите. Авалон/Авалока е бил точно в Тракия. Бащата на Авраам, носещ името Тара(Аватар) всъщност е Българският Тиро, наричан понякога Киро (Геро,Херо) и известен на скандинавците под имената Тор и Тир. Именно него египтяните са наричали Хор, който не може да е друг освен Пелгарския (Пелазгинския) Хорс ,наричан още Сур (Сол). Имената на братята му също имат древни български съответствия. Авраам живееше в твърдинатаТар Тар , в средата на Авалока с майка си Ава Мария и баща си Ава Тара.
Видовден
Нищото - Твореца въздигна Закона над Хаоса и му даде от него две различни Нища.
А Закона повели:" Ти - Малкото и Ти - Голямото сътворете Всичко!"
Но те като бяха слепи, глухи и безчуствени, не можеха, нито знаеха как да го сторят.Затова Законът ги захрани с Любов, като даде и на двамата по равно. Така Малкото стана - Тя а Голямото - Той.
Но Тя, понеже беше малка, се изпълни и преизпълни с Любов, а на него недостигаше. И като не знаеха какво да сторят, Любовта ги научи. Той обгърна Тя от всички страни, а Тя се скри в прегръдката му и започна Лила - вечната игра за любовта на другия.
Затова се притискаха все по-силно и по силно и не остана място между тях, където да сътворят Всичкото, защото там беше Любовта.
Тогава законът им даде Омразата, а тя ги отблъсна далече един от друг и щеше да ги раздели за винаги, ако не ги привличаше Любовта. Сега те се обичаха колкото трябва и се мразеха колкото трябва. Стояха на разстояние един от друг, което Закона изпълни с Омая- там да сътворят всичкото.
"Ето - каза И Закона - на тебе давам най-голямата Тайна - Тайната на сътворението. Затова и ти ще станеш Тайна.Никой не ще види лицето ти и не ще те познава. Ще си непревземаема крепост и никой не ще може да излезе от нея докато не настъпи Изгрева и не ще влезе докато не настъпи Залеза.
Ти ще даваш светлина, но не ще я видиш, защото си мрак. От теб ще е денят след Изгрева, но Ти не ще го познаеш, защото си нощта след Залеза.
Ти си смъртта и животът. Което е в теб ще е мъртво, което си Ти ще е живо. Ти си Марга - мъртвата вода. Ти си основата и началото на пътя. От теб ще излезе Всичко, но Ти ще си винаги чиста и непорочна.
Звукът на Тайната на сътворението ще е "К". От нея ще е твоята сила и власт над Всичкото. Звукът за "Азъ" в тебе е "М", а звукът за твоята крепост е "У". Числото ти е Нула.
А на теб - каза Законът на Голямото - давам Ключа на живота. Ти си Сварга - Живата вода. Ти си първият и последният дъх и духът между тях. Ти ще си волен и ще бъдеш навсякъде около крепоста, но никой не ще те види, защото ще е в теб, и част от теб.
Ти си Просветлението и твой ще е небесният простор, защото Тя е основата, а Ти си върхът . Тя е движението, а ти си покоят. Тя е началото , а Ти си края на оМая.
Звукът за Волноста е "В" за Небесно царство е "О", за твоето Аз "М", за просветлението "С", а за покоя "Н". Твоето число е "Нула".
Така е било, така е и така ще бъде винаги, защото такъв съм Аз - Законът. Каквото е в мен това е. И никой никога не ще ме наруши.
Звукът за моята воля е "Д" а за Мъдростта и Знанието в мен "Б".Число аз нямам. А звукът, за този, който отваря всички врати е "Р". Негови са всички числа.
Вие двамата, ще сътворите Всичкото и ще сте в него. Затова и то ще е като вас. Звукът му ще е "А" и ще бъде Омая, а числото му е Единица.
Само чрез него се проявявам Аз - Законът.
Името ви е Оммарка и Азът ще ви събира и разделя.
Нещата на Всичкото ще са безброй, но сътворените последни ще са като вас, и Вие ще сте в тях
Ти - Малкото понеже си долу, ще бъдеш в долната им част, и там ще поставиш КА, а пътят към Ка и от Ка е Омая. Затова последните ще нарекат тези МайаКа, а теб ВелиКата МайКа.
А ти - Голямото, понеже си горе, ще бъдеш в горната част . Там ще поставиш ОМ. Тези последните ще се нарекат От Ца, понеже са получили ОМ от Царя Небесен. А теб ще нарекат Небесния Отец.
На тях ще дадеш ключа за живота, с който ще минават в Омая, пътя към Ка и животът ще влиза в крепостта(портала) с помоща на РА.
Когато двамата последни сътворяват те са в Омая, под власта на Тайната на сътворението и на Аза. А сътворението ще е част от Аза и ще е Ман.
Полвината Ман ще носят в себе си КА, а пътя на Ка през Омая е от крепостта до Небесното царство. Затова те ще се наричат Уоман и ще са МайКа/и.
А когато поглеждат в себе си ще пропадат надолу към крепоста, където ги тегли Ка.
Другата ПОЛовина от Ман ще носят в себе си просветлението в Омая ще се наричат Манас и ще са Отци.
Затова когато поглеждат в себе си ще политат нагоре, към Небесното царство където ги тегли ОМ.
стр 48
Ка проникна в малкото. Там я посрещна РА и двамата образуваха КаРа - творящото начало. Започна сътворението, а с него и Кал кръговрата на Ка. Излизането и отиването е Кала, а връщането и влизането е Кали.
След изгрева могъщият Хиндра настрои Небесната арфа.Единствен той може да опъне безбройните и струни, стигащи от Ур до Уран. С тази арфа КаРа ще сътвори Всичкото.
Започна Гандхарва - претворяване на Ганд по волята на Закона с помоща на Ра и промяна на Волността. Започна небесната Музика.
За всяко нещо от Всичкото има химн. Ка знае а Ра може и когато му дойде времето те изсвирват химна на нещото и то се появява в Омая.
Първа е светлината тя е Едно, но това едно е две, защото вътре е Малкото, а вън Голямото
От светлината КаРа ще сътвори Всичкото и затова всяко нещо си има свое пространство - свой път и свое време - свое пътуване. Защото освен пътя и пътуването няма нищо друго. Така се редуват Калпа след Калпа докато Ка не влезе отново в малкото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар