Траките и Рим - скритата история.
"The name Pelastoi - Πελαςτοι can be identified with Old Hebrew pelisht-im (im is the ending in plural), Assirian palashta, pilishtu, and Egyptian prsht i.e. with the Philistines of the Bible. According to the Biblical tradition, the Philistines had come from the island of Crete. The French archeologist Berard (1952) confirmed this thesis with archeological data...Thus Pelasgians migrated from the Aegean region to Palestine, the territory to which they gave their name...” -Georgiev V., 1981, c.107". След войната с Египет пеластите основават в носещата тяхното име Палестина, имащите тракийски имена Гет, Газа, Аскелон, Акрон, Ашдод. Обяснение на значението на топонимите е дадено в Неразказаната История на Траките. В приблизително същият период от време други пеласти отновават Рим - Roma, като според Плутарх името на града означава rome-сила. Пеласгийското rome присъства в старобългарската дума раменъ-силен, а разбира се и в тракийските имена Рометалк, Румиталк, Реметалк. Пеласги и траки са две групи на един и същ народ. Има пеласги сели, грайки, кавкони, а има и траки сели, граи, кавкони, кавкенсии. Херодот разказва, че най-старите атиняни са пеласгите, а като основател на Атина е известен и Тезей, който е от рода на фригиеца Пелопс. Плиний твърди, че най-старото име на Пелопонес е Пеласгия, но Пелопонес е и дом на фригите на Пелопс. Освен това знаем, че не само Атина, но и цяла Атика е принадлежала на траките. Ясно е, че траки и пеласги са едни и същи хора. Според Омир пеластите обитават о-в Крит, като са наречени богоравни. Това означава, че те са аристокрацята на крито-минойското общество. В минойските архиви срещаме тракийските имена Арей, Диза, Питак, Тетюс, те са разчетени от Вл. Георгиев, П. Ван Сусберген и др. Самата минойска писменост има корени на Балканите. Последвалата я крито-микенска писменост показва смайваща близост със старобългарските руни, а това е установено още през 1905 г. от проучващият Плиска археолог Успенски. За минойската линейна керамика проф. Хрозни твърди, че е донесена от траките и илирите обитавали Балканите. *Като пеласгийски думи са посочени балиос-бял, сито-жито, елайон-лой, връзката с българския е ясна, но не се коментира, защото няма как да се твърди, че речта ни се появява на Балканите към 6-7 в., а същевременно принадлежи на най-старото балканско население, както е в случая и с гените ни разбира се. Прочее, езиковедите признават, че българските думи блюя и брей-вид растение, отговарят на древни пеласгийски думи, но не обясняват как "изчезналите" от историята пеласги дават думи на българи и тези "заемки" са обясними на български език. *Интересен пеласгийски топоним е Сабул-интос, той съдържа корен Сабас - вариант на Сабазий [Дионис], и умалителната наставка -инт, присъстваща в тракийската глоса волинт-млад вол, а и в тракийския топоним Пер-инт. За тази наставка акад. Георгиев и др. признават, че съотвества точно на стблг. -ѧте (във вол-ѧте, козл-ѧте, осл-ѧте). Самото име Сабас, Сабадий е тълкувано от Грегоар и Бонфанте със стблг. свободь-свободен. Важното тук е не само, че името е много древно, че коренът и умалителната наставка са български, но и това, че и в Тракия има топоним Сабуленте, като той е документиран през 7 в. от Симоката. Този съвестен автор споделя, че Сабуленте е дума от езика на местното население. А това е поредното доказателство, че тракийския език е още жив през 7 в. Тракийският език е жив и днес разбира се, но носи името български. *Пеласги, или както е по-правилно пеласти може да се обясни с българската диалектна дума пелест имаща древно значение стряха. Пеласти означава подслонени, хора живеещи в постоянни жилища, като в този случай сродна стгр. дума се явява πέλας-покритие, кожа, а сродна стлат. дума е pellis. Сродно е и името на намиращият се в Македония град Пела, означаващо дом, подслон. Понеже пеластите са първите, които построяват домове, този факт е и причината за появата на името им.
Преди около три месеца излезе работата ми Тайните на тракийския език – Орфей проговаря. В нейните 532 страници направих опит да дам на читателите си сведения за речта на далечните ни предци. Представен бе и речник, който е в пъти по-голям от тракийските речници на акад. Дуриданов и акад. Георгиев. В приложенията има ценни материали, които помагат да се изяснят важни моменти не само от античната, но и от ранносредновековната ни история. Разбира се, както бе обещано в излязлата през 2020 г. Тайните на тракийския език – Посланията на древните надписи, бе даден и по-голям списък с тракийските племена. Допълнени бяха и данните засягащи тяхната история.
За моя голяма изненада точно това приложение, в което обръщам внимание на имената на различни групи наши предци, е събудило най-големия интерес у читателите. Получих доста съобщения във Фейсбук, а също и на мейла си. Над сто сънародника изразиха желание да научат повече за историята на отделните племена.
Данни разбира се има и то изключително интересни данни, защото дедите ни са първият народ, който прави значителна експанзия и колонизира нови земи, като при това повлиява силно местното население. Генетичните проучвания от ново време са най-яркото доказателство за този незасегнат до този момент аспект от историята на траките.
Данни има, но проблемът е, че много. Това наистина е проблем, защото в том III на Тайните на тракийския език ще бъде представен не само големият речник с около 600 думи, но и още много интересни неща засягащи ролята на дедите ни в оформянето на гръцката митология.
Ако в бъдещия том III на Тайните на тракийския език бъде дадено всичко накуп, ще се получи четиво от над 600 страници, а това вече затормозява. След разговор, с издателя ми, решихме преди да бъде пуснат том III, да бъде публикувана друга, по-малка по обем книга, в която да бъде обърнато повече внимание на тракийското влияние над различни народи.
Изненадите ще са много, но ще са и приятни. Учените ни не отричат тракийското присъствие в Египет. То е манифестирано по различен начин: исторически извори, епиграфски паметници, археологически находки. Проблемът е, че въпросното присъствие на дедите ни в страната на пирамидите започва много по-рано от общоприетото, като за това има солидни доказателства.
Присъствието на траки на Апенинския полуостров също не се отрича от учените ни, но както е в случая с Египет, точно най-ранните преселения не се разглеждат, нито се изследва влиянието на дедите ни в оформянето на езика и културата на римляните.
С настоящето есе давам един кратък пример какво могат да очакват читателите ми в новата книга, която се надявам да излезе към края на тази година.
По време на проучванията си върху римо-македонските войни попаднах на пасаж, който силно ме озадачи. Тит Ливий – авторът, който описва събитията от II в. пр. Хр., разказва за това как след бойните действия между легионите на Вечния град и армията на македонския владетел Персей, участвалият на страната на македонците цар Котис праща свои благородници в Рим с намерението да откупи сина си, а и други пленени свои сънародници. Реакцията на сенаторите срещнали се с тракийската делегация бе истинска изненада за мен. Патрициите отвръщат на траките, че помнят добре приятелството между римляните, Котис, неговите предци и тракийския народ…и макар да укоряват одриския владетел за това, че взема страната на Македония, все пак връщат свободата на тракийските военнопленници и не само не приемат предложения от Котис откуп, но даряват освободените траки с по 2000 аса (медна, или бронзова монета бел.авт.) и им осигуряват придружители, за да стигнат безпроблемно до родните земи (Liv. 45.42.6-11).
Постъпката е несъмнено благородна, защото римляните не прощават току-така на хора водили война срещу тях. Явно споменатото от сенаторите “приятелство между римляните, Котис, неговите предци и тракийския народ…“ е нещо с много дълбоки корени, нещо, което римляните не могат да пренебрегнат и това ги подбужда не само да забравят за прегрешението на цар Котис, но и да му окажат уважение, дарявайки хората му със значителна сума пари.
Римляните хранят уважение към героите и талантливите. Жителите на Вечния град знаят за Дионис, когото дори наричат Татко Либер (Pater Liber), знаят за известния с дарбите си Орфей, но също така им е известен и тракийския произход на Еней – човекът явяващ се праотец на ранната римска аристокрация. Старите автори вярват, че от брака между Еней и Лавиния се ражда Силвий, който полага началото на династията на царете Силвии, като някой от тях: Атис, Капус и Капетус носят тракийски имена. Те са последвани от Нумитор, чиято дъщеря ражда Ромул и Рем.
Съществуват и други неща, които карат римляните да уважават дедите ни. Има предостатъчно данни за ролята на старите балканци в оформянето на културата на жителите на Лациум и Апенините като цяло. Описвайки живота на Ромул Плутарх представя различните легенди за основаването на Рим. В поставеното на първо място предание се излага твърдението, че пеласгите са народ, който успява да обходи по-голямата част от обитаемия свят, като при това покорява по-голямата част от човечеството, след това, установявайки се на мястото (на което ще се появи Вечния град бел.авт.) пеласгите създават селище, чието име е Рим, а значението е сила, военна мощ (Plut.Rom.I.1).
Названието Roma (Рим) действително може да се преведе като сила, военна мощ, а обяснение може да бъде дадено със стблг. рамѣнъ – силен. Явно тук коренът е *ram/*rom-сила, мощ, а частицата -ѣнъ служи за образуване на прилагателно както е и днес: силен, волен, мощен, горен. В старогръцкия срещаме пеласгийската заемка ὄρμενος-висок (първоначално със значение едър, силен бел.авт.). Явно южните ни съседи са префасонирали ромен/ρὄμενος на ὄρμενος, тъй както преобразуват древната наша дума еленос/ἔλενος – елен на енелос/ἔνελος – елен (за справка Frisk, H. Griechische Etymologische Wörterbuch, c. 514, бел. Niedermann).
Коренът *ram/*rom-сила, мощ, намираме и в тракийската ономастика по простата причина, че траки и пеласги са хора от една и съща общност, делят един език и култура. Според акад. Владимир Георгиев към едно от най-древните названия на тракийски богове трябва да се причисли Рома/Рομη. На север от река Дунав – в Дакия пък се среща топонима Ramidava/Рамидава. Същият елемент откриваме и в името на тракийския цар Рометалк/Ρωμηταλκης, познат и като Реметалк. Явно думата *rome – сила наистина е много древна, понеже е ползвана от траки от различни региони. Нашeто старо съществително *rome – сила (основа на появилото се по-късно стблг. прилагателно рамѣнъ – силен) е обяснение за предложеното от Плутарх значение на името на град Рим (Roma).
Разбира се има и други възможности за тълкуване на названието на древния град. Цитирайки Шулце, Кречмер и други свои колеги, езиковедът Алоиз Валде е склонен да види в названието на Рим значение Stromstadt – град на река, като при анализа споменава стблг. думи строуiа – струя и островъ – остров. Действително, Мавър Сервий Хонорат пише за това, че Румон е по-старото име на река Тибър: “…nam hoc est Tiberini fluminis proprium, adeo ut ab antiquis Rumon dictus sit…” (Serv. Serv. A. 8.63).
В края на анализа си, Валде споменава нещо, което е много, много интересно: “Der Name des Tiber, Rūmo, erinert freilich stark an Στρῡμων.” – “(по-старото бел.авт.) име на Тибър, Румо (също и Rūmon бел.авт.), наподобява, напомня силно за Стрюмон (тракийското название на река Струма бел. авт.). Благодарение на Есхил ние знаем, че преди Троянската Война пеласгите са обитавали земите край река Струма. В работата “Молителките” срещаме следния ценен пасаж: “Аз съм Пеласг, потомък на Палехтон, когото земята роди, господар на тази земя и по моето име – това на техния цар, са назовани поданиците ми пеласги-тези, които обработват тази земя. В цялата област, в която чистата река Стрюмон тече, та и на запад, аз съм господар…” (Aesch. Suppl. 250-255). Напълно естествено е, ако дошлите от земите край Струма пеласги са се установили в близост до река в Лациум, да ѝ дадат свое име, а в случая – Rūmon име сродно на Στρῡμων.
Плутарх не е единственият автор, според когото дошлите от Балканите пеласги се явяват основатели на града, чиято сянка след време ще падне върху три континента. Един друг летописец от времето на Античността – Дионисий от Халикарнас, също дава много интересна, а и полезна информация. Този автор е уверен, че пеласгите са взели участие в основаването на Рим: “Що се касае до народа на пеласгите, тези от тях, които не бяха погубени или разпръснати из различни колонии (понеже малцина оцеляха от живелите някого много), останаха като съжители на местните хора тук (Лациум, Апенините бел.авт.), и след време наследниците им, заедно с други издигнаха град Рим. (Dion. Hal. Rom. Ant. I. 30.5). Тук не се споменава дали названието на селището идва от пеласгийската и тракийска дума *rome – сила, или пък от най-старото име на Тибър – Румон/Rūmon (от по-старо Струмон/Στρῡμων), но това реално е без значение. Която и версия да приемем за вярна – и в двата случая дедите ни се явяват кръстници на града.
Колкото и интересни да са сведенията на Плутарх и Дионисий от Халикарнас, на нас са ни нужни повече исторически извори, в които се говори за идване на траки и пеласги на Апепинския полуостров. За наше щастие има запазени документи, полезни за изследването ни. При описанието на Лациум, Плиний Стари споменава, че областта е обитавана в различни времена от различни хора, като пеласгите са една от групите (Plin.III.56). Същият автор съобщава за присъствие на пеласги в областите Лукания и Брутиум (Plin.III.71). Разказвайки за северните части на Апенините Плиний обяснява, че Етрурия започва при река Макра (буквално мокра бел. авт., на територията на България тече река Мокра Бяла). От това място умбрите биват прогонени от пеласгите (Plin.III.50). Римският летописец дава и други подробности, а именно това, че другото име на етруския град Цере е Агила и то е дадено от пеласгите, които са и основателите на селището (Plin.III.51). Не е за пренебрегване и Плиниевото твърдение, че азбуката е донесена в Лациум от пеласгите (Plin.VII.193). Това е едно от най-ценните сведения защото все пак писмеността е важен фактор за развитието на обществото и знаейки на кого трябва да благодарят за своята азбука, римляните несъмнено са изпитвали уважение към дедите ни.
На друго място Плиний изказва твърдението, че хората наречени корани, обитаващи земи недалеч от херниките са потомци на троянеца Дардан (Plin.III.63). Дардан е епоним на траките дардани – хора населяващи западните Балкани. За това свидетелства в една от книгите си Диодор Сицилийски (Diod.Sic.V.48.2). Уповавайки се на свидетелства на живелия по-рано летописец Меандрий, Страбон разказва как след Троянската Война, енети (наречени също и венети бел.авт.) и траки са се заселили в северните покрайнини на Адриатическо море (Strab.XIII.3.25). Въпросните енети са споменати и от Херодот, който ги нарича илирийски народ (Her. I.196), но към коя група спадат траките, придружили своите илирийски роднини толкова далеч на запад не е уточнено.
Най-вероятно се касае за част от мизите (наречени по-късно българи бел.авт.) защото техните земи са опустошени от ахейците още в самото начало на Троянската война. Има и друга индикация, че споменатите от Меандрий и Страбон траки установили се край северните брегове на Адриатическо море са от групата на мизите. Съдим за това по факта, че в региона на тяхното заселване е локализирана река носеща името Атрианос/Ἀτριανὸς (Ptol.III.16.20). Това название е само вариант на локализираната в Тракия Iatrus (Янтра), която е точно в областта Мизия. На Апенините се среща град с име Атрия, Адрия/Atria/Adria, а малоазийска Мизия пък намираме селището Адрамютеон/Ἀδραμύττειον. Както топонимите, така и хидронимите са обясними със стблг. прилагателно ѩдръ – бърз. Явно на мизите (наречени по-късно българи бел.авт.) трябва да се припише и даването на името на Адриатическо море. Страбон съобщава за това, че в древността името Адриа (Адриатическо море) е важало само за северните части на морето, но по негово време (I в. бел.авт.) названието важи за цялото море. Старият автор пише и за това, че за въпросното море е наричано и Йонийско (Strab.VII.5.9).
Същото това название – Йонийско море, Херодот използва когато разказва за древната миграция на мизи и тевкри, покорили всеки по пътя си и стигнали на запад до Йонийско, т.е. Адриатическо море, а на юг до река Пеней (Her.VII.20). За някои читатели назоваването на Адриатическо море Йонийско навярно изглежда странно. Все пак ареалът населяван от йонийците се намира доста по на изток – в западна Мала Азия. Това е така, но за сметка на това западните Балкани, чиито брегове се мият от Адриатическо море, и по-точно Епир са населявани не от кой да е, а от пеласгите. (Strab.V.2.4). За предците на йонийците Херодот съобщава, че преди идването на Данай, те са били известни като крайбрежни пеласги (Πελασγοὶ Αἰγιαλέες) и чак след това получават названието йонийци, по името на героя Йон (Her.VII.94). Eто защо старото име на Адриатическо море е Йонийско – то е дадено от пеласгите, които са деди на йонийците. Явно пеласгийската миграция на Апенините е на няколко вълни, като точно пеласгите са първите стари балканци основали свои колонии на Апенинския полуостров.
Освен пеласги от земите край Струма, дардани и мизи, Апенините са колонизирани и от други наши предци. Извършвайки изследвания на особени погребални практики проф. Диана Гергова споменава за град Сатрианум, който според нея е сравним само с Рим по отношение на своето значение. Това селище е основано по време на ранната Желязна епоха. Ползвайки данни на Рос-Холоуей и др., проф. Гергова съобщава за това, че некропола на Сатрианум са открити погребения с трупоизгаряне, трупополагане, a и такива в проучваното от нея седящо (подобно на Буда) положение. По-интересно е това, че керамиката от въпросния некропол, а и нейната украса показват особено силна близост с керамиката от същия период (ранна Желязна епоха) от Тракия. А самият топоним Сатрианум отговаря на името на обитаващите югозападна Тракия сатри: регионите край планината Пангей, между реките Strymon/Струмон (Струма) и Nestos/Нестос (Места), а и западните Родопи (Gergova, 2005).
За тези сведения дължим на проф. Гергова огромна благодарност, защото тя не просто обръща внимание паралела между името на траките сатри и намиращият се на Апенините град Сатрианум, но, което е по-важно: посочва паралелите в погребалните обреди и керамиката. Така става ясно от кой регион са дошли основателите, или поне едни от основателите на Сатрианум, а именно войствените сатри, в чиито землища е прочутото в древността светилище на бог Дионис.
И така – по сведения от историческите извори, а и благодарение на данни от археологията можем да заключим, че балканците колонизирали Апенинския полуостров и имащи значителен принос в основаването на Рим и оформянето на ранната култура на италийските племена са следните стари балканци: мизи, дардани (към които спадат Еней е други бежанци от Троада), сатри и пеласги. В следващата глава ще обърнем повече внимание на други трако-пеласгийски селища от територията на Апенинския полуостров. Мнозина читатели с удивление, но несъмнено и задоволство ще установят, че всички трако-пеласгийски топоними от земите на Италия са лесно обясними на български език. А и как да е иначе, след като ние българите сме наследници на траките и пеласгите.
Йоан Цеца също свързва мирмидоните с българите [GIBI, X.1980, c.104]. *За пеоните, Йоан Цеца и Йоан Зонара изказват твърдение, че в ново време се наричат българи: “Παίονες δὲ οἱ Βούλγαροι” [Д. Ангелов, с.373-375]. *И друг древен народ явяващ се важен етнически елемент на древното македонско население, е свързан по-късно с българите. Това са мизите. Херодот съобщава, че още преди Троянската война мизите (наречени по-късно българи бел.авт.) покорили всички траки, а походът им стигнал чак до река Пеней [Her.VII.20]. *Михаил Аталиат и др. наричат българите както мизи, така също пеони, мирмидони [Ангелов, с.373-375]. *Представените тук исторически извори показват, че всички основни групи съставяли старото македонско население се явяват и основни групи на населението на земите на Тракия, наречена по-късно България. Това прочее е доказано от генетично проучване от 2012 г.: Македонците имали ДНК като на българите, вестник СЕГА, Брой 4298 (18) 23 Януари 2012 http://old.segabg.com/article.php?id=... *Аристокрацията на стара Македония е представена от пеласги, докато простолюдието се състои от траки и то не само мизи и пеони, но също бриги, перхеби, пиери, бисалти, мигдони, одоманти, крестони, едони, ботиеи. Самата древномакедонска столица Пела е основана от траките ботиеи [Strab.VII.fr. 20]. *Докато простолюдието пази своя бит и език, македонската аристокрация бива повлияна от от гърците. В следствие на римо-македонските войни, които са кръвопролитни, четири на брой и са в периода 215 – 148 г. пр. Христа, Македонското Царство губи не само територии, но и голяма част от жителите си.Тит Ливий разказва как македонският цар Филип V докарва в страната си огромен брой траки, понеже населението на Македония е оредяло [Liv.39.24]. *След победата на Емилий Павел над македонската войска, жителите на 72 града са продадени в робство [Plin.H.N, IV.39]. Това означава, че в страната е останало почти само селското население, което е от тракийски произход - представено предимно от мизи и пеони. *Селското население на Македония говори същият език както и това на Тракия. След освобождаването на страната ни от княз Аспарух, населението на Македония става част от Българското Княжество. Знаем за това от работата на споменавания от Ценов Равенски Космограф: “Inter Thraciam vel Macedoniam et Mysiam Inferiorem modo Bulgari habitant.” – В Тракия, а също Македония и Долна Мизия само българи живеят. *След този период, дълго време няма сериозна промяна на населението на страната.
Благодарение на Юстин и Помпей Трог научаваме, че най-древното население на Македония са пеласгите, а страната носи името Пеония: " Macedonia was formerly called Emathia, from the name of king Emathion, of whose prowess the earliest proofs are extant in those parts. 2 As the origin of this kingdom was but humble, so its limits were at first extremely narrow. 3 The inhabitants were called Pelasgi, the country Paeonia. " [Just.VII.1]. Пеласгите и пеоните са свързани не с кой да е, а с българите. Мирмидоните са пеласги, а според Йоан Малала българите от неговото време са потомци на мирмидоните, които Ахил Пелеев предвожда по време на Троянската война [бълг.превод е представено от Й.Иванов]. Йоан Цеца също свързва мирмидоните с българите [GIBI, X.1980, c.104] *За пеоните, Йоан Цеца и Йоан Зонара изказват твърдение, че в ново време се наричат българи: “Παίονες δὲ οἱ Βούλγαροι” [Ангелов, с.373-375]. *И друг древен народ явяващ се важен етнически елемент на древното македонско население, е свързан по-късно с българите. Това са мирмидоните, а и мизите. Херодот съобщава, че още преди Троянската война мизите (наречени по-късно българи бел.авт.) покорили всички траки, а походът им стигнал чак до река Пеней [Her.VII.20]. *Михаил Аталиат и др. наричат българите както мизи, така също пеони, мирмидони [Ангелов, с.373-375]. *Представените тук исторически извори показват, че всички основни групи съставяли старото македонско население се явяват и основни групи на населението на земите на Тракия, наречена по-късно България. Това прочее е доказано от генетично проучване от 2012 г.: Македонците имали ДНК като на българите, вестник СЕГА, Брой 4298 (18) 23 Януари 2012 http://old.segabg.com/article.php?id=... *Аристокрацията на стара Македония е представена от пеласги, докато простолюдието се състои от траки и то не само мизи и пеони, но също бриги, перхеби, пиери, бисалти, мигдони, одоманти, крестони, едони, ботиеи. Самата древномакедонска столица Пела е основана от траките ботиеи [Strab.VII.fr. 20]. *Докато простолюдието пази своя бит и език, македонската аристокрация бива повлияна от от гърците. По времето на Александър III процесът на елинизация на благородниците вече е напреднал. Квинт Курций Руф разказва за Филота, който наричал селяните фригийци [т.е. траки] и т.н. и със своите сънародници говорел с преводач. Това разделение, а и отричане от родното се оказва пагубно за старата македонска държава, защото народът не поддържа искрено своите владетели. *Освен процесът на елинизация на аристокрацията има и друг важен фактор играещ роля за упадъка на макенодската народност. В следствие на римо-македонските войни, които са кръвопролитни, четири на брой и са в периода 215 – 148 г. пр. Христа, Македонското Царство губи не само територии, но и голяма част от жителите си.Тит Ливий разказва как македонският цар Филип V докарва в страната си огромен брой траки, понеже населението на Македония е оредяло [Liv.39.24]. *След победата на Емилий Павел над македонската войска, жителите на 72 града са продадени в робство [Plin.H.N, IV.39]. Това означава, че в страната е останало почти само селското население, което е от тракийски произход - представено предимно от мизи и пеони. Гърчеещата се благородническа прослойка е депортирана извън държавата. *Селското население на Македония говори същият език както и това на Тракия. След освобождаването на страната ни от княз Аспарух, населението на Македония става част от Българското Княжество. Знаем за това от работата на споменавания от Ценов Равенски Космограф: “Inter Thraciam vel Macedoniam et Mysiam Inferiorem modo Bulgari habitant.” – В Тракия, а също Македония и Долна Мизия само българи живеят. *След този период, дълго време няма сериозна промяна на населението на страната. В периода XI-XIII в Македония се заселват гръкоговорящи. В периода XIV - XIX се заселват доста евреи, турци, арумъни, но основното население е представено от древните балканци, носещи името българи. Ето защо езикът на жителите на Македония се явява просто един български диалект. Прочее, името на митичния владетел на Древна Македония Гаван е обясено от професионалисти с помощта на стблг. говети – говея, почитам, т.е. Гаван означава почитан, радващ се на почит. Друго име на древен владетел е Каран, а Каран е прозвище на княз Крум. Балиос - името на коня на Ахил се обяснява с пеласг. балиос-бял.
*Има достатъчно исторически извори, в които се говори за идване на траки и пеласги на Апенините. В някои случаи се дават времената преди Троянската война, а в други е посочена епохата след Троянската война. *По време на Античността всички римляни са знаели за Еней – човекът явяващ се праотец на ранната римска аристокрация. Старите автори вярват, че от брака между Еней и Лавиния се ражда Силвий, който полага началото на династията на царете Силвии. Някои от тези ранни владетели: Атис, Капус и Капетус носят тракийски имена (1)*. Тези хора са последвани от Нумитор, чиято дъщеря Рея Силвия забременява от бога на войната Марс (смятан за роден в Тракия) и ражда героите Ромул и Рем. *Коренът *ram/*rom – сила, мощ, намираме и в тракийската ономастика по простата причина, че траки и пеласги са хора от една и съща общност, делят един език и култура. Според акад. Владимир Георгиев към едно от най-древните названия на тракийски богове трябва да се причисли Рома/Рομη (Георгиев, 1977, с. 54). На север от река Дунав – в Дакия пък се среща топонима Ramidava/Рамидава. Същият елемент откриваме и в името на тракийския цар Рометалк/Ρωμηταλκης, познат и като Реметалк. Явно думата *rome – сила наистина е много древна, понеже е ползвана от траки обитаващи различни, отдалечени един от друг региони. Нашeто старо съществително *rome – сила (основа на появилото се по-късно стблг. прилагателно рамѣнъ – силен) е обяснение за предложеното от Плутарх значение на името на град Рим (Roma). *Разбира се има и други възможности за тълкуване на названието на древния град. Цитирайки Шулце, Кречмер и други свои колеги, езиковедът Алоиз Валде е склонен да види в названието на Рим значение Stromstadt – град на река, като при анализа споменава стблг. думи строуiа – струя и островъ – остров. Действително, Мавър Сервий Хонорат пише за това, че Румон/Rimon е по-старото име на река Тибър: “…nam hoc est Tiberini fluminis proprium, adeo ut ab antiquis Rumon dictus sit…” (Serv. Serv. A. 8.36). В края на анализа си, Валде споменава нещо, което е много, много интересно: “Der Name des Tiber, Rūmo, erinert freilich stark an Στρῡμων.” – “(по-старото бел.авт.) име на Тибър, Румо (също и Rūmon бел.авт.), напомня силно за Стрюмон (тракийското название на река Струма бел. авт.), като това едва ли е случайно… (Walde, 1910, c. 657). Приликата между речните имена Румон/Rimon и Стрюмон/Στρῡμων наистина не е случайна. Благодарение на Есхил ние знаем, че преди Троянската Война пеласгите са обитавали земите на запад от Струма, реката е тяхна източна граница. *По време на Античността всички римляни са знаели за Еней – човекът явяващ се праотец на ранната римска аристокрация. Старите автори вярват, че от брака между Еней и Лавиния се ражда Силвий, който полага началото на династията на царете Силвии. Някои от тези ранни владетели: Атис, Капус и Капетус носят тракийски имена (1)*. Тези хора са последвани от Нумитор, чиято дъщеря Рея Силвия забременява от бога на войната Марс (смятан за роден в Тракия) и ражда героите Ромул и Рем. *Несъмнено дедите ни играят роля в оформянето на ранното римско общество, но създаването на Римската Република и на Римската Империя са дело на местно население, на хора обитаващи Лаций. *Не може да се отрече, че дедите ни имат огромен принос в появата на Константинопол като нова столица на империята. Константин Велики (306-337) е роден в Мизия и разбира се принадлежи на мизите. В своята работа “Езикът на Константин Велики “ Гeорги Сотиров обясни аргументирано, че този известен император е тракиец по произход. Важна подробност е това, че Константин Велики е човекът, който от малкото селище Византион прави нова столица на Римската Империя и така измества центъра на властта от Апенините в сърцето на тракийската общност. *От средите на траките идва и император Галериий властвал в периода 305-311 година. Той е роден в тракийско селце в близост до Сердика (София). Подобно на своя сънародник Максимин Тракиец, Галерий е известен с едър ръст и забележителна сила. Гордеел се е c произходa си съвсем открито и по сведения на Лактанций, дори е възнамерявал да преименува империята от Римска на Дакийска. Името българи обаче идва от хора от средите на мизите.
Имената на съвременните български реки крият много тайни. В тях намираме паралели с древните тракийски речни названия, а това показва, че езика на траките е само древна форма на българския. Ятрус и Йетерус са древните названия на Янтра, професионалистите дават значение " бърза" [река], но пропускат да отбележат, че още през XIX в. Вилхелм Томашек е дал тълкуване с прилагателното ѩдръ – бърз. *Тракийското название Тимакус е древният вариант на Тимок, като началния елемент Тим- е тълкуван със стблг. тьма - тъма. Киаброс е древното тракийско име на Цибрица, Цибър, то е тълкувано с цибър, цибрея - светлея, но се смята, че цибрея е заемка, защото не се среща в руски, полски и т.н. Тази аргументация е несеиозна, но пък става пределно ясно, че древните тракийски речни названия Ятрус, Йетерус, Тимакус, Киаброс и др. са лесно обясними на български език. От друга страна съвременните речни названия Бялата река, Белица, Стара река, Бебровска река и др. имат ясни успоредици с тракийски названия като Бела, Бела-стура, Стар [аскенос], бебрики. Това е поредното доказателство, че тракийски и български са две названия на един и същ език, но от различни епохи.
*Гръцкият език съдържа голямо количество особени думи, които нямат смисъл на гръцки език. Те са заети от по-старото население на страната, а това население се състои от трако-пеласги. Те са обитавали територията от Тесалия до Пелопонес, като различните исторически извори дори предлагат информация коя група къде е живяла. Мизите и тевкрите са обитавали Тесалия, техни съседи са били пиерите и перебите. На юг от тях са живели абантите, а и поданиците на тракийските благородници Терей и Евмолп, властващи над Давлида и Атика. Самият Пелопонес получава името си от фригиеца Пелопс, който се заселва там със своите хора. Повечето от племената на Епир и най-вече селите, наречени още ели, а и грайките са класифицирани като пеласги. Пелопонес също е обитаван от пеласгите и по-точно кавконите. *Поради това, че запазените в гръцката реч, а и получени от трако-пеласгиге думи са по характер български, можем да заключим, че речта на трако-пеласгите е древен вариант на българския език. *Това, че не само езикът ни е древен, но и ние физически наследници на древното трако-пеласгийско население знаем и благодарение на мащабните антропологични проучвания от 1959 г. Там е ясно казано, че повечето от българите брюнети спадат към характерния за траките понтийски антропологичен тип. Добавено е и, че дори част от светлокосите и светлооки българи са физически наследници на траките [Попов М. Антропология на Българския Народ, т. I, Физически Облик на Българите, в сътрудничество с д-р Г. Марков, ред. Акад. А. И. Хаджийолов, БАН, София, 1959]. Генетичните проучвания дават същата картина. Най-често срещаните при българите маркери са E-V13 е I2, а те са наследени от хора, обитавали земите ни хилядолетия преди Потопа в Черно море. Древни маркери са J2 и R1bL23. Голяма част от носителите на R1a са наследници на хора, живели на юг от Дунава преди повече от 10 000 години. Тази информация бива неглижирана от повечето ни учени, а някои се опитват с некоректно представяне на данни от изследвана ДНК да прокарат нови лъжи. *Една от най-интересните особени думи в гръцкия е арвули [άρβύλη]. Нейното значение е цървули, обувки от кожа. Първият намерил връзката между гр. арвули [άρβύλη] и цървули е Георги Сотиров. Поради това, че той живее и работи в Канада, за него не е пречка да публикува неудобна за нашите учени информация. *Отново откритие на Сотиров е това, че топонимът Керасус [Κερασοῦς] е свързан с името на плода керасос, което не е нищо друго освен гръцкото предаване на думата череша. Акад. Вл. Георгиев отбелязва в свой труд, че думата череша е българска, понеже нашият език има прекрасно обяснение за названието. Коренът кер идва от черно-червения цвят на плода. *Пак на Сотиров трябва да благодарим за правилното тълкуване на името на град Лебедос [ Λέβεδος] с думата лебед. Градът е лидийски, но самите лидийци, познати още като лидо-меони са част от палео-балканската общност. Тяхното правилно име е Люди [ Λυδοί ] и преди много време е обяснено със стблг. людиѥ - люде, хора, народ. *Друго необяснимо на гръцки език име на растение е дафиновия храст, наричан дафне, но и даухна [δαυχνα]. Проф. Милан Будимир търси връзка със срхр. duh-дъх, миризма, но реално най-подходяща е нашата дума дъхна - мириша приятно. Дафиновият лист наистина мирише приятно и това е дало името му - явно от хора говорещи древен вариант на нашата реч. *Важно е и името Ахерон, това е название на река, спомената в древните митове, но се явава и име на няколко реални реки от територията на Елада, чиито най-древни поселници са нашите предци. Ахерон бива тълкувано с лит. аžeras, ežeras - езеро, а и ѥзеро-езеро.
НАЙ-ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРСКИ ИМЕНА ОТ ВТОРО ХИЛЯДОЛЕТИЕ ПРЕДИ ХРИСТА
Българското име на река Тибър.
Истинските имена на Олимпийските богове
Няма коментари:
Публикуване на коментар