Митът за Русия като „суперсила“ не просто се пропуква - той се разпада шумно пред очите на целия свят. И най-ироничното е, че това не се случва заради външни врагове, а заради собствената политика на Кремъл и управлението на Владимир Путин.
Години наред руската пропаганда рисуваше образ на непобедима държава - икономически устойчива, военно доминираща и морално „алтернативна“ на Запада. Реалността обаче е далеч по-прозаична: Русия е държава, която поддържа фасада на сила чрез репресии, страх и война.
Икономика на стероиди… военни
Да, руската икономика „расте“. Но това е растеж, инжектиран с държавни разходи за оръжия, война и репресивен апарат. Това не е икономика на иновации, технологии или предприемачество - това е икономика на танкове и ковчези.
Когато почти половината държавен бюджет отива за армия и сигурност, това не е признак на суперсила. Това е симптом на държава, която воюва със света и със собственото си бъдеще.
„Суперсила“, която не може да победи по-малък съсед
Ако Русия беше истинска суперсила, войната в Украйна щеше да приключи бързо. Вместо това светът вижда продължителен конфликт, логистични провали, зависимост от чужди технологии и огромни човешки загуби.
Това не е образът на непобедима армия. Това е образът на система, която е по-добра в парадите, отколкото в реалната война.
Кремъл и страхът от собствените граждани
Истинската същност на режима личи не толкова във външната политика, колкото във вътрешната. Кремъл системно затяга контрола върху обществото:
•независимите медии са практически унищожени
•социалните мрежи са ограничени или блокирани
•критиката към войната се криминализира
•опозиционни фигури са арестувани, отровени, елиминирани
•обикновени граждани получават присъди за „неправилни“ мнения
Закони срещу „дискредитиране на армията“, етикети като „чуждестранен агент“, масови арести на протестиращи - това не са инструменти на уверена суперсила. Това са инструменти на режим, който се страхува.
Репресии вместо легитимност
Когато една власт трябва да разчита на полиция, служби и затвори, за да поддържа стабилност, това означава, че тя няма истинска обществена подкрепа. Русия днес е пример за това.
Режимът на Путин не убеждава - той принуждава. Не печели доверие - той го изисква със сила.
Пропаганда срещу реалност
Най-устойчивото „оръжие“ на Кремъл остава пропагандата. Тя е насочена не само навътре, но и навън - включително към аудитории, склонни да вярват в конспирации и антизападни наративи.
Но пропагандата има един фундаментален проблем: тя работи, докато реалността не стане твърде очевидна. А реалността днес е:
•икономика, зависима от война
•технологично изоставане
•демографска криза
•международна изолация
•вътрешен страх
Истинският извод
Русия не е суперсила в класическия смисъл. Тя е ядрена държава с големи ресурси - да. Но също така е:
•икономически ограничена
•технологично зависима
•политически репресивна
•социално напрегната
И най-важното - управлявана по начин, който усилва тези слабости, вместо да ги решава.
Парадоксът е ясен: колкото повече Кремъл се опитва да доказва, че Русия е суперсила, толкова по-очевидно става, че тя не е.
Това не е въпрос на „западна пропаганда“. Това е въпрос на факти, които вече трудно могат да бъдат скрити - дори и зад най-шумната реторика.
" Народът гласува за развято преди изборите руско знаме и снимка с Путин.
Народът мощно си избра силно ЗАВИСИМ от Русия "спасител". Да може заедно и на воля да слугуват, да робуват и да козируват на терористичния бащица. На тази извратена путинска смес от феодализъм и мафиотска диктатура.
Която няма да изкара дълго.
Русия загива по същия начин, както навремето се срути СССР:
победни доклади, възхвала на вожда, парад на робите, дух на патриотизъм, празни портфейли.
Рашистан винаги се е ПРОВАЛЯЛ.
1917 сложи край на жалките им опити да бъдат империя.1941 - край на маниакалното им желание да разпространяват комунистическата зараза по целия свят.1991- край на недоразумението СССР и смешните опити за строеж на социализъм.1999 - край на напразните им усилия да бъдат нормална демократична държава.2022 - край с мита за световната суперсила, която може да прегази който си иска.Съвсем скоро Украйна ще помете рашистките дрипльовци и това от само себе си ще реши - чий е Крим.
РУСОРОБСКИЯТ български народ си избра огледало. Сега му е време да се огледа в него. "
_____________________________________
Чрез Тони Ганчева
Новата глав. прокурорка
Само ще ви кажа, че по моето скромно мнение това е невъзможно. Унгария не успя да бъде независима, а пък малка България искате да бъде! Хахаха, ако сме независими от Европа ще фалираме и ще умрем от глад след точно пет дни.
Много обичам такива "патриоти", които толкова милеят за България...
Оливия Илиева
Тази война не е обикновен военен конфликт, а агресия, съпроводена от системни военни престъпления – срещу цивилни, инфраструктура и цели градове. Хиляди хора загинаха, милиони бяха принудени да напуснат домовете си. В този контекст не може да има „неутралност“ или забрава. Участието в подобни действия трябва да има последствия – не само на бойното поле, но и извън него.
Забраната за влизане в ЕС е ясен сигнал: Европа не е място за хора, участвали в агресия и разрушение. Тя защитава не само моралния принцип за отговорност, но и реалната сигурност на европейските общества. Допускането на лица, участвали във военни престъпления или окупационни действия, би създало рискове – както от гледна точка на сигурността, така и като подкопаване на доверието в правовия ред.
Освен това, подобна мярка е акт на солидарност с Украйна и с всички жертви на войната. Тя показва, че Европа не просто осъжда агресията с думи, а предприема конкретни действия. Отговорността не трябва да бъде абстрактна – тя трябва да има реални последствия за онези, които са участвали в престъпления или са подкрепяли агресията.
Въвеждането на такава забрана е и превантивна мярка – тя изпраща послание към бъдещето: участието във войни на агресия няма да бъде забравено или опростено. Европа трябва да остане пространство на законност, човешки права и ясна граница между жертва и агресор.
Комунистите друго освен да крадат (и да лъжат, и да убиват!) не са правили в историята си.
Генерал Радев е комунист. Правете си сметката що може - и какво трябва да очаквате от него.
Русия е олицетворение на корупцията, беззаконието, тиранията, безправието, несвободата, робството.
Радев е проруски, пардон, той е руска марионетка.
Може ли да чакате от него да пребори корупцията и да установи законност, правова държава, правосъдие - и да вкара престъпниците в затвора?
Може да направи това - ама на кукуво лято.
Щото неговото началство в Москва иска той да прави това, което Кремъл прави, а именно: да поддържа царството на корупцията, беззаконието, тиранията, безправието, несвободата, робството.
Схващате ли лека-полека що направихте като гласувахте за Радев?
Аз чудеса не чакам - и то пък тъкмо от сатанисти-антихристияни, каквито са руските мекерета по презумпция...
Защо не трябва да има фигура главен прокурор?:
Върху прокуратурата почти няма контрол и оглавяването и от само едно лице създава опасност от чадъри над определени лица.
Наличие на прокурорска колегия към ВСС, която всъщност следва да оглавява прокуратурата.
Наблюдаващи прокурори които водят разследванията по наказателни дела. Те нямат нужда от главен прокурор, който да им виси над главата.
Съжалявам, че не споделям еуфорията на голяма част от сънародниците си, но съм скептичен за близкото бъдеще на България. Не ни трябва „нов спасител". Трябва ни отговорност. Прозрачност. Действия, не думи. Думите, които „водят", без действия, които решават, са вятър и мъгла. Красиви, вдъхновяващи и празни. Държавата се управлява от подлеци. Те са по върховете на всички структури - съд, прокуратура, полиция, министерства, агенции. Навсякъде се назначават само партийни кадри. Точно както беше през комунизма. Днес се нарича клиентелизъм, но механизмът е същият. Чистката на новата власт означава единствено да замени партийните кадри на старата власт със нови, от новата партия. така се овладява властта, но не се променя нищо в работата на институциите и живота на хората. Когато нова партия дойде на власт и направи "чистка", тя просто сменя кърлежите. Целта не е МВР или Съдът да започнат да работят за хората, а да започнат да обслужват новите господари. Не се назначават най-кадърните, а най-безгръбначните, защото подлецът има нужда от зависими хора, за да оцелее. Новата власт просто маха нахранените кърлежи на предните, за да закачи на тяхно място своите, които са много по-гладни и също толкова нагли. Тази ротация на паразити няма нищо общо с нуждите на хората. Единствената цел е институциите да бъдат овладени за да обслужват финансово новия господар. Единствената разлика е, че сега крадат „нашите", не „техните". И за повечето хора това е достатъчно, за да се чувстват победители. ------- В България политиката функционира като американския кеч - пред публиката се млатят, обиждат и "разследват", но след шоуто се прибират в една и съща съблекалня и си разпределят приходите. Никоя партия няма да прати старите крадци в затвора и няма да им конфискува милиардите, защото същата тази нова партия разчита на същия престъпен механизъм, за да забогатее в следващите 4 години. Има железен код на омертата: „Днес аз си затварям очи за твоите откраднати пари, за да можеш утре ти да си замълчиш за моите.“ Най-голямата и най-стабилна коалиция в България е коалицията на безнаказаните крадци. Корупцията си е все същата, всичко си е все същото. Дори крадците от старата власт ще бъдат оставени спокоино да си харчат откраднатите милиони и милиарди, защото има негласно споразумение между партийте - да се карат пред хората, но да не си нанасят реални вреди. Всяка власт се износва от корупционните си скандали. Когато напрежението в хората стане твърде голямо, задкулисието създава и инжектира в обществото "нов спасител". Това е клапан за изпускане на парата. Всяка нова алтернатива се продава в лъскава опаковка с думата "Промяна". И веднага щом вземат властта, започват да правят същото като предните. Истинска промяна може да има само когато критична маса от хора спре да купува билети за кеч турнирите им, тогава техният картонен театър ще се срине под собствената си посредственост. ------- Промяната не идва от „правилния лидер", а от системи, които правят невъзможно за който и да е политик да краде безнаказано. От независими институции, обществен контрол и от хора, които не вярват на обещания, а изискват действия. Въпросът не е „кой ще ни управлява", а „как ще го контролираме". И докато не зададем правилния въпрос, отговорът винаги ще бъде: никак.
Nik Ray
Няма коментари:
Публикуване на коментар