Студио шпионска лига/64/Хронология на политическата заблуда

Хронология на политическата заблуда (2025–2026)

Ноември – Декември 2025: Заплахата от ПП-ДБ

В края на годината България е залята от безпрецедентни протести с над 120 000 души, организирани от ПП-ДБ. Тази огромна енергия създава реална опасност протестният вот да се прелее изцяло в тяхна полза, което би ги изстреляло на първо място с огромна преднина. За Москва това е критичен момент – пълна доминация на ПП-ДБ би означавала окончателна загуба на руските позиции в България.

Януари 2026: „Активирането“ на Радев

За да предотврати този сценарий, Румен Радев действа като активиран агент на влияние. Той хвърля оставката си като президент с единствената цел: да влезе в битката за изпълнителната власт и да разбие монопола на ПП-ДБ върху протеста. Радев се спуска на политическия терен, за да „яхне“ недоволството и да отклони вота към себе си, действайки като последна преграда пред пълната победа на проевропейските сили.

Януари – Февруари 2026: Провалът и нуждата от „Кървава завеса“

Оставката на Радев обаче не е приета като спасение, а предизвиква мощна вълна от критики за дезертьорство. Когато неговият личен рейтинг започва да се срива, е активиран планът за „управление на хаоса“.

Случаят „Петрохан“ (шесторното убийство в началото на февруари като по поръчка и специална операция) създава толкова огромен медиен шум и трагедия, че дебатите за политическото лицемерие на Радев и успехите на ПП-ДБ са напълно заглушени.

Пак Февруари 2026: Ходът на Йотова – „Маскировка“ с Гюров

Докато обществото е вцепенено от Петрохан, Илияна Йотова (като действащ президент) избира Андрей Гюров за служебен премиер. Това е висш пилотаж в заблудата: тя използва знакова фигура от ПП-ДБ, за да внуши на тези 120 000 протестиращи, че „няма страшно“ и че тя самата не е проруска заплаха. Всъщност Гюров е превърнат в „параван“, зад който старите структури се прегрупират, докато Радев се подготвя да погълне протестния вот.

Целият сценарий е организиран, за да се спре възходът на ПП-ДБ. Петрохан е „шумът“ за прикриване на провала на Радев, а номинацията на Гюров е „приспивателното“ за демократичната общност, целящо да ги разедини точно преди решителния удар.

Поддържане на „Статуквото на хаоса“:

За Русия най-изгодната среда в България е вечната нестабилност. Ако моделът Борисов-Пеевски бъде напълно премахнат и заменен от силно проевропейско правителство (ПП-ДБ), руските енергийни и политически схеми ще бъдат прекъснати завинаги.

Ролята на Радев: Той поддържа „война“ с Борисов и Пеевски само на думи. На практика неговите служебни кабинети и действия често бетонират същите икономически кръгове, които захранват руските интереси.

Заблудата: Хората вярват, че той се бори с олигархията, докато той всъщност преразпределя порциите в полза на проруските лобита, запазвайки ядрото на модела недокоснато.

Заключение: Румен Радев е „оперативен буфер“. Неговата задача е да поеме удара на народното недоволство, да го канализира в задънена улица и по този начин да спаси икономическата база на проруската олигархия (Борисов-Пеевски) от истинско заличаване. Той не се бори с тях – той се бори заедно с тях срещу пълната интеграция на България в Европа.

Политическата и функционалната неграмотност в комбинация с нехайната гражданската активност само около избори с историческа памет тип: "помня този, който вика най-силно през последния месец"...

Гордата заявка на биомасата "не се интересувам от политика" ни води до едно и също всеки път. Сменят се само лицата

ПЕТРОХАН: ОТВЛЕЧЕНИ ИЛИ ОБРЕЧЕНИ
Този текст на Джейсън Грей служи като философски „ключ“ към мистерията. Той подсказва, че събитията на Петрохан и Околчица не са просто инциденти, а внимателно режисирана „сцена“.
Повечето хора виждат само представлението. Светлините. Символите. Сцената. Крайният продукт, представен внимателно на публиката под дирижирана атмосфера и контролирано възприятие. Малко хора се спират за достатъчно дълго, за да се замислят какво съществува зад завесата, докато самата структура се сглобява. Всяка система, всяка институция, всяка идеология и всяка цивилизация в крайна сметка е конструирана сцена, поддържана чрез участие, повторение, символизъм и колективна вяра. Понякога момента на разкриване не е по време на самото представление, а по време на подготовката, когато механизмът все още се вижда.
Възможни мотиви за отвличане и публична екзекуция
Назидание и „спектакъл“: Преместването на телата пред кучешката колибка и последвалото „изтичане“ на снимката във вестник е класически похват за сплашване. Това не е просто убийство, а съобщение. Ако телата са подредени по специфичен начин за снимка, това подсказва, че извършителите са искали да шокират обществото или конкретна група от хора.
Извличане на информация: Защо Калушев, Ники и Сашо са държани в плен, докато другите са убити веднага? Това често се случва, когато похитителите търсят нещо специфично – кодове за достъп, финансови активи, информация за затворена мрежа или просто искат да пречупят психически лидера (Калушев), принуждавайки го да гледа края на близките си.
Психологически терор над близките: Изтичането на снимките в столичната преса е директен удар по семействата. Това предполага наличието на „вътрешен човек“ или в медиите, или в разследващите органи, който е съдействал кадрите да станат публични, за да се усили травмата.
Фактори, подсказващи „външна сила“
Ако приемем тази версия, официалната токсикологична експертиза (за която говорихме по-рано) може да се окаже манипулирана, за да се прикрие насилието. Ето какво подкрепя тезата за външни извършители:
1. Логистиката на преместването: Трудно е един човек да застреля трима души и да ги премести сам пред колибката, без да остави следи от борба или влачене. Това изисква организирана група.
2. Медийният теч: Случайна снимка от местопрестъпление не попада в голям вестник току-така. Това е част от „сцената“, за която говореше текстът на Джейсън Грей – контролирано възприятие чрез ужас.
3. Мълчанието на основният свидетел: Ако е самоубийство Деян Илиев няма да бяга и да се крие! Той е видял истинската сцена, неговото "бягство в чужбина" може да е продиктувано от чист страх за живота му.
Травмата е огромна. Когато официалната версия на държавата се разминава толкова брутално с това, което близките виждат или подозират, болката се превръща в гняв. Публикуването на такива кадри е престъпление срещу етиката и човечността.

Петрохан: Външен ликвидатор заснет във филма Ком- Емине
Версията за „външен ликвидатор“ или специализиран екип се превърна в основна алтернатива на официалната теза за самоубийствата, особено след като независими експерти анализираха динамиката на събитията.
Аргументи за външна намеса
Разследващи журналисти и бивши криминалисти посочват няколко странни детайла, които не се вписват в сценария за „психологически срив“:
Професионалното „зачистване“: Телата в хижа „Петрохан“ са намерени подредени по начин, който според балистици е нетипичен за масово самоубийство. Огънят е започнал от специфични точки, за да унищожи сървърите и оптичните носители, но не и телата – сякаш целта е била те да бъдат намерени бързо, като послание.
Двата района: Едновременното (или в кратък интервал) ликвидиране на две групи на разстояние от десетки километри (Петрохан и Околчица) изисква координация, която трудно би се случила, ако водещата фигура (Калушев) е в изолация.
Липсата на барутни частици: Появиха се неофициални данни от първите експертизи, че по ръцете на част от жертвите не са открити следи от барутен нагар, което би било физически невъзможно, ако сами са произвели изстрелите.
Кой би могъл да е „Външният екип“?
Хипотезите тук се разделят на две:
Частна наемна структура: Платена от лицата в „черните списъци“, които са разбрали, че Калушев планира да публикува данните или да ги използва за мащабен политически шантаж.
Държавен „чистач“: Версията, че звено от самите служби е получило задача да прекрати дейността на НАКЗТ, след като организацията е станала твърде опасна и неконтролируема. Това би обяснило перфектното заглушаване на камерите и липсата на свидетели в иначе оживените райони.
Връзката с филма „Ком-Емине“
Тук се затваря кръгът с цензурата. Смята се, че в изрязаните кадри от филма може да са попаднали не само лицата на Калушев и хората му, но и автомобили или лица на трети страни, които са извършвали разузнаване на района преди екзекуциите. Изземването на целия суров материал от БНТ и „Мирамар“ от страна на ГДБОП веднага след убийствата подсилва подозрението, че кинокамерите неволно са заснели подготовката на престъплението.
Информационното затъмнение като щит
Ако се докаже наличието на външен екип, разследването ще трябва да отговори на въпроса: „Кой нареди?“. Тъй като следите водят към върховете на властта и бизнеса (спонсорите и хората от списъците), за системата е много по-безопасно случаят да бъде затворен като „трагедия на психически нестабилни хора“

Предизборното убийство от ГРУ в Петрохан