Телепортация е възможна ВСЕЛЕНАТА Е ХОЛОГРАМА

                                                                                                                                                                                                                                                              Учените от Joint Quantum Institute, обединяващ специалисти от университетите в Мериленд и Мичиган, под ръководството на Кристофър Монро са провели успешен експеримент по телепортация, съобщава iontrap.umd.edu.
Обект на манипулацията на учените станали две заредени частици. Всяка от тях поставили във вакуум, като я удържали на мястото й с помощта на електрическо поле. След това с лазерен импулс ги принудили и двете да изпуснат фотони, благодарение на чието взаимодействие частиците изпаднали в състояние на т.нар. квантова обърканост и атом В придобил свойствата на атом А, независимо че се намирали в отделни камери на разстояние метър една от друга. Това от научна гледна точка е телепортация.

Постигнатото предвещава потресаващи перспективи за компютърната индустрия.

Неговият огромен потенциал се обяснява с феномена на квантовата суперпозиция, който се описва със способността на частиците да се намират едновременно в две състояния, което позволява на квантовия бит (кубит) да съхранява два числови знака едновременно.

По този начин производителността на квантов компютър с 300 кубита ще е равна на 2 на степен 300, а това число, по думите на Кристофър Монро, „превишава броя на частиците във Вселената“.
Първата квантова телепортация на информация в компютърен чип
Физиците от Швейцарския висш технологичен институт в Цюрих (ETH Zurich) за първи път в света осъществиха телепортация на квантови битове информация от един участък на силицев чип до друг на разстояние от 6 милиметра. Поставен е и нов световен рекорд по брой телепортирани кубити: 10,000 в секунда.Това е принципно важно достижение за създаване на квантови компютри чрез силициеви чипове.
В експеримента е използван чип с размери 7х7 милиметра, охладен до температура, близка до абсолютната нула. В чипа се намират три вериги, две от които използвани за изпращане на кубитите, а третата - за приемане.                                                        
                                               
Ролята на кубити се изпълнява от фотоните във веригите. При свръхпроводимост, електроните обменят фотони, които са в свързано състояние. Изчезването на дадени свойства на фотона от предаващата верига и появата на тези свойства във фотона на приемащата верига се счита за квантова телепортация на кубита.

Експериментаторите твърдят, че техният метод за квантова телепортация се различава от досегашните разработки по своята висока надеждност. Ако по-рано се демонстрираше предаването на информация с ниска вероятност, то новият метод работи многократно по-точно с вероятност от порядъка на 88,8%. Измерването се извършва чрез вероятност, понеже директното наблюдение влияе на експеримента.

                                             
Учени пренесоха атом във вътрешността на чип
Екип физици от Университета в Куинсленд успя да пренесе атом от едно на друго място в рамките на електронен чип. Квантова телепортация се случва за първи път. Това означава, че в бъдеще ще може да се разработват по-големи електронни системи и по-функционални електронни чипове.

„При този процес квантова информация може да бъде пренесена от едно място на друго, без да да се изпраща физическият носител на тази информация", уточнява проф. Аркади Фьодоров от екипа. Той обяснява, че ключовият източник на квантовата телепортация е особен вид корелация между изпращача и получателя. След като бъде създадена тази „връзка", иначе невъзможното предаване на информация се получава по законите на квантовата механика.

В системата, създадена от екипа на Фьодоров, информацията се складира в изкуствени структури, наречени квантови битове, които дори могат да бъдат видени с просто око. „Това може да звучи странно, защото повечето хора очакват подобно нещо да е възможно само на атомно равнище, невидимо дори за електронните микроскопи. Тази квантова информация ни позволява да извършваме телепортация с впечатляваща скорост и точност – много по-големи от постиганите досега. Тази технология ще даде шанс за създаването на много по-мощни устройства. В бъдеще може да се правят експерименти, при които квантовата информация се разпространява директно и на много по-големи разстояния чрез микровълнови или оптични устройства. Очаква се телепортацията да намери приложение за постигането на много по-сигурни комуникации", обяснява Фьодоров.                                                                                                                               Телепортация - Новият начин за придвижване!                                                                                                                              Дълго време бяхме лишени от възможността да излизаме на това ниво на съзнание, тъй като нашето развитие ни водеше през прекомерната концентрация на вещественото, плътното, това, което наричаме материално, и осъзнато отрязахме от себе си цял пласт съзнателно съществуване, който ни се струваше несъществуващ, само защото не можехме да го усетим с органите на чувствата. А защо осезателните ни органи не усещаха това, което на практика съществува?

Защото сме се настроили по такъв начин, че не улавяме вълните, които са над определена граница. И затова нашето неусещане на нещо изобщо не може да е доказателство за съществуването или несъществуването му.

Но ние сме на прага на това откритие и затова интересът към това свойството е понятен и оправдан.

Всеки от нас може да прави това и почти всеки от нас го прави всяка нощ, когато заспива. Ние наричаме тези пътешествия сън, а те всъщност не са нещо друго, а начален етап на телепортацията.

В този момент съзнанието ни пребивава във съвсем други пространства, да не говорим пък за тялото.

Ние съществуваме в други измерения, на други планети, мерим на себе си други тела, начини на живот и ситуации, а физическото ни тяло в този момент си почива и се възстановява.

Подсъзнанието ни добре разбира, че за съзнанието ни е недостатъчно да съществува само в един вариант на въплъщение, след като сме многомерни същества и като такива се стремим да превключваме от едно въплъщение в друго.

Но ако съзнателната ни част не признава това, че можем да живеем още някъде в друго тяло и друг свят, то тя блокира проумяването на това, че реално сме били там и изтрива за съзнателната ни част всички следи от пребиваванията ни.

И така - телепортираме се всяка нощ. При това без да полагаме труд, техниката вече е отработена с вековете, всичко се случва от само себе си, трябва само да легнем и да се отпуснем.

Но ние се вълнуваме от телепортацията във физическото тяло, т.е. искаме


физическото ни тяло да следва съзнанието ни в тези пространства, където сме пожелали да се преместим осъзнато. Това също е възможно, но при съблюдаването на някои условия.

Вселената около нас е пластична. Това е първото, което трябва да осъзнае този, който усвоява телепортацията на физическите тела. Макар да са ви учили, че светът наоколо е статичен, плътен и подложен само на малки промени, обусловени от еволюцията, на практика това не е така.

Вселената е по-подвижна, отколкото сте свикнали да мислите. Вселената е пластична, тя се формира всеки миг, тя се променя, както постоянно се променя небето над главите ви – то никога не е едно и също.

Вашето съзнание е способно да фиксира, да прави неподвижни определени точки в пространството около вас, независимо от това, доколко са отдалечени от физическото ви тяло.

За Духа няма разлика тук или на милиарди километри, той съществува във всички места и във всяка точка едновременно.

Това значи, че вие едновременно съществувате, или за да ви е по-ясно, имате потенциал за съществуване във всички точки на Вселената.

И това, къде се намирате в даден момент с физическото си тяло е обусловено само от фиксирането на вниманието и съзнанието за себе си в това физическо тяло и в това време-пространство.

Но Вселената е пластична, тя е подвижна и променлива. Вие винаги можете да се прехвърлите от една точка в друга, независимо от разстоянието помежду им, като преместите там фокуса на вниманието и съзнанието си.

Ако вземем като пример преместването в космическото пространство, в което звездите и планетите съществуват като определени опорни точки за преместване, то за да попаднете от Земята на Марс е достатъчно само да преместите фокуса на вниманието и съзнанието си върху тази планета.

Главното тук, ако се премествате заедно с физическото си тяло – преместване на осъзнаването заедно с физическото тяло.

Много често се случва човек да премести съзнанието си в друга точка на пространството, но го прави отделно от тялото, т.е. фокусът на вниманието му излиза от пределите на тялото му и следва указаното направление.

Поради което физическа телепортация няма, телепортира се съзнанието, духа, вие виждате картини от друг свят, но не можете да участвате в тях с физическото тяло, защото сте го оставили на Земята.

Главното при физическата телепортация е пребиваване вътре в тялото си постоянно – трябва да усещате себе си вътре във физическото си тяло, а за това ви е нужно отначало да се научите да усещате себе си в тялото си извън всяка телепортация, просто като живеете ежедневния си живот.

Концентрирайте се върху Духа, намиращ се във тялото ви, нека част от съзнанието ви постоянно осъзнава и усеща присъствие в своето тяло.

Друга част от съзнанието ви може да е заета с каквото и да е, но вие не сте длъжни да се премествате там изцяло. Осъзнайте присъствието си в този свят чрез присъствието на физическото ви тяло като носител на Духа в него.


Когато се научите да правите това достатъчно добре, ще можете да пробвате телепортация на неголеми разстояния като начало, макар и телепортация в рамките на един апартамент.

Как става прелитането от Земята на Марс през колосалните разстояния, които дори е трудно да измериш във километри?

Вселената е пластична, тя може да се събира, извива, съединява краищата си така, както ви е необходимо. Тя е създадена такава, че да ви е удобно да живеете в нея и постоянно се приспособява към нуждите ви.

Ако фокусът на съзнанието ни е в точката „планета Земя”, а искаме да се преместим на точката „планета Марс”, то ни е достатъчно да пренесем част от съзнанието си в точката „планета Марс”, да го фиксираме там и да го осъзнаем като реално съществуващо (мнозина от вас, попадайки в други части на Вселената в началото се плашат и не се доверяват на видяното, затова е важно да се повярва в това, че мястото наистина съществува), а след това да придърпате към това място останалата част от съзнанието си, която както помним, частично се осъзнава във физическото тяло на планетата Земя.

Пространството е пластично и затова за бързото съединяване на две части от съзнанието ви то се свива като съединява точката „планета Земя” с точката „планета Марс”. За миг това място, където се намира съзнанието ви на Марс, става единно време-пространство с това място, където сте на Земята. Може да се каже, те се наслагват едно върху друго, като дават възможност на Духа ви да съедини съзнанието си в единното цяло.



Заедно със съединеното съзнание става и преместване на физическото тяло.

Обаче тук има малък нюанс – в момента на наслагване на реалностите от вас се изисква да потвърдите, че наистина искате да преместите физическото си тяло от реалността на Земята в реалността на Марс.

Вие ще почувствате това, когато клетките на тялото ви завибрират особено и ще усетите, как ви тегли напред към тази картинка на Марс, която толкова реално виждате пред себе си и усещате като разкриващ се пред тялото ви портал.

В този момент Вселената иска от вас потвърждение за изпълнение на операцията по преместването и тук ще е нужно ясно и точно да изразите намерението си, просто да помислите, да почувствате или кажете на глас „да”.

Ако направите всичко това правилно, т.е. ако се научите да осъзнавате себе си едновременно на две места и да задържате фокуса на вниманието си на двете места, то телепортацията от една на друга планета няма да ви е проблем.
                                                                                                                             Както и в атмосферните урагани на Земята, които представляват смес от газове, тялото на човека също може да устои на сътресенията на смесите от магнитни полета, каквото представляват магнитно - плазмените урагани във Вселената. Наблюденията показват, че в центъра на галактиките се забелязва наличието на зони, в които бушуват толкова мощни магнитни урагани, че те могат да причинят съществени загуби или да унищожат обектите, попаднали там.

Това, което наблюдаваме при ураганите в атмосферните условия на Земята - подхвърляне на автомобили и други предмети, може да бъде наблюдавано и в полето на действие на тези магнитни урагани, но увеличено многократно в милиони пъти. Действието на магнитните урагани може да доведе до разпадане на магнитно-гравитационните полета на физическото съдържание на космическия транспортен кораб, както на неговите пътници и всички обекти вътре, така и на самия кораб. Възможно е да настъпи физическо разпадане на магнитните полета на множество остатъчни фрагменти.

Интересното е, че в настоящите контролирани магнитно - гравитационни системи /Magravs/ се развиват и има готови разработки за оборудване със специални композитни системи Magravs - полета. Именно тези системи позволяват да се осъществяват пътувания при обстоятелства, каквито възникват в магнитните урагани на Вселената. Те позволяват на космическия кораб да не се срине или да загуби контрол, ставайки като перце от вятъра или като част от магнитните полета на тези урагани.

Трябва да се знае предварително как биха се държали обектите и космическите кораби, след като веднъж са достигнали до дадени точки на галактиките, как би се държала материята, от която са изградени те. Трябва да се знае каква защита биха имали те при промяна на позицията или дадена маневра в условията на магнитен ураган. Обектите трябва да бъдат гъвкави и да са в състояние да променят своите Magravs-полета, така че да бъде постигана предварителната желана промяна в позиционирането им.

В същото време те трябва да поддържат целостта на всички свои отделни фрагменти в рамките на техните Magravs-полета, така че преминавайки през мястото на действие на магнитния ураган, да останат като един колективен цял обект.Тези райони във галактиките, където действат магнитните урагани са най - интересните и невероятни места, за да бъдат изпробвани границите на познание на всяко творение. В тези области може да се получи цялостно разбиране за механизмите на разделението и взаимодействието между магнитните полета на почти всички нива.

В тези региони на Вселената има различни видове живот, които са динамични и интелигентни. Тези области на пространството не са временно явление и чрез своите магнитни области създават магнитните ветрове в галактиките.Тези ветрове в последствие изчезват, но сътресенията на динамичните магнитно-плазмени зони продължават достатъчно дълго през целия живот на Вселената.

В тези зони съществуват състояния на живот на много интелигентни и невероятни структури и същества.Поради най-различните измерения на свободно съществуващата динамична супа от магнитно-гравитационни полета в споменатите зони, тези интелигентни структури на живот и не притежават физически осезаеми форми или лица. Но те съществуват, внедрени в тъканта на магнитните полета, по подобен начин както капка мастило може да съществува във вода. И тези същества са приели да живеят в такива бурни условия.

Но това е интересното, че човека след не много време, сам ще отиде и ще види как тези същества с висока интелигентност и воля пътуват в рамките на тези магнитни бури и това е тяхната жизнена среда. Но това, което е важно да се разбере, е техния метод и принципите на взаимодействието на комбинациите от магнитни полета, които използват! А също така е важно да бъде разбрана и системата им за блокиране на магнитните полета ураганите на околната среда! Това е нужно, за да знаем как те имат възможност за свободно последващи движения в тези бурни центрове на Вселената.Те постигат такова придвижване без загуба на вътрешната структури на своите мисли и комуникация.Те постигат едно нематериално съществуване, като в същото време си взаимодействат в рамките на тяхната общност в тези зони на Вселената.

Човека може да премине или да живее и да работи в рамките на тези комбинации от изключително силни магнитни полета, каквито представляват магнитните урагани в пространството. За целта той трябва да разгадае тайните на магнитната мозайка на интелигентното създаване във Вселената, без да се налага да се докосва до тези зони на пространството.Това означава, че хората на науката трябва да разберат и да развиват технологии за това как да бъде конвертирано физическото тяло по време на космическия полет. Значението на такъв процес е подобен на значението на процеса при преминаване на течни и въздухообразни обекти в твърди и обратно, така както това става на Земята. Но в този случай процесът е вътрешен и силата на Magravs-полетата, както и тяхното позициониране, зависят от процесите, протичащи в различни области на тялото.

Тези въпроси ни връщат на принципа за създаването твърдите обекти от газове, както и обратно.Това са въпроси, свързани с вътрешната структура на съставните магнитни полета на дадено състояние, със структурата на полетата при твърдо състояние на материята навсякъде в галактиките. Този момент на преход от материя в поле и обратно представлява въпрос, известен под наименованието Свещения Граал, т.е. така наречената Телепортация.
                                               
Този въпрос не е добре разбран от хората, но той е добре обяснен и показан в документите на Фондацията и нейните научни статии, публикувани през последното десетилетие. Човек не трябва да смята и да чувства, че трябва да достигне до Светая Светих на собственото вътрешно информационно поле, за да може да оперира и да пътува в различните участъци на Вселената чрез реалните условия на съществуване.

Така, че ние ще покажем как може да се постигне движение на магнитно-гравитационното поле на физическото тяло на човека без необходимостта от използването на превозни средства, като автомобили и други познати до сега машини.В действителност дори и автомобилите са колективни динамични енергийни системи и източници, с които сме избрали да пътуваме.Всъщност е напълно възможно малки, но мощни магнитно-плазмени полета да се въвеждат в експлоатация в рамките на структурата на тялото, така че те да могат да се използват за транспортиране на полета на самото тяло от едно място до друго.

Ето как човек може да се движи в един интервал от време в реалното време, а не в зависимост от други външни източници, например като автомобили. Това е най-добрата част от знанията и не е необходимо много, но трябва да бъдат създадени тези органи за физическото тяло на човека, който да работят на тази база. Знанията и технологиите трябва да се разработват както трябва и търсенето да бъде в необходимата правилна посока, продиктувано от нуждата.

За да се осъществи тази цел, трябва да бъде създаден мисловен процес на действието, съпроводен с чувството на тъга или на щастие, който да са породени от факта, че човека се доближава до процеса на създаване на някои специфични плазми в рамките на структурата на тялото. От своя страна новите създадени плазми могат да взаимодействат със съответните им центрове в рамките на структурата на мозъка и крайниците на тялото. По този начин радиационните източници вътре в тялото позволяват освобождаването на доминиращата магнитно-гравитационна сила в областта на клетките на организма. Това от своя страна води до взаимодействието на организма с други области и по този каскаден начин, в края на процеса, се стига до създаването на Magravs-полета на самото физическо тяло, но вече с друго позициониране.

Резултатите от този каскаден начин на взаимодействие позволяват да създадете едно ограничаване на физическото тяло в един момент, което може да се постигне чрез работата върху Magravs-полето, създадено в областта на мозъка. Диктувайки посоката на движението и на полезния товар, може да бъде постигнато ограничаването на Magravs-полето на физическото тяло на човек и фиксирането му в друга позиция.Този е механизма на Телепортация. По този начин хората могат да пътуват на всяко разстояние и във всяка среда, по начин и полезен товар толкова, доколкото начина и товара са прикрепени към Magravs-полетата, предварително създадени вътре в органите и съответните им центрове в мозъка.

От друга страна в нашите нови материали е разработена функцията те да бъдат абсорбирани в даден слой на тялото, като по този начин е определена една конкретна цел.Тази цел е да бъдат създадени такива магнитно-плазмени области вътре във физическото тяло, които да бъдат равни на силата на силата на магнитно-гравитационните полета /Magrav/ в точката на търсене, т.е. в крайната точка на желаното пътуване.Чрез активиране на тази предварително обусловена сила на полето от центровете на мозъка, става физическото преместване на тялото на желаното място.По този начин не е необходимо да се ходи никъде за да се извърши пътуването, но след като се бъде създадено програмирано силово поле, то абсорбира и засмуква само това, което е необходимо.Определени концепции на това е явление са разбрани от някои изследователи, но те не са разбрали как точно работи неговия механизъм и как може да бъде използван по правилния начин за движение и транспортиране.

Промяната в аурата около тялото по метода на преднамерено култивиране на определени мисли в мозъка е добро начало, ако искате да започнете да изучавате и разбирате този механизъм.Тъй като, в същността си механизма представлява контролирана навигация на магнитни полета, то мозъка на човека може да осъществява този контрол чрез промяна на необходимостта от привличането и взаимодействията на различните слоеве магнитна сила.

Коментар:
Аз силно се съмнявам, че сегашните учени имат право или обясняват правилно.Човешките мисли не са магнитни полета, а поток от електрони в мозъка създава тези области от магнитни полета.

М. Т. Кеше:
За съжаление вие сте прав, но по този начин на мислене, тялото и мозъчната информация са на базата на поток на електронни магнитни полета, макар тези полета да са еквивалентни на същата тази база. Това е голямо отклонение.Ние никога няма да видим никъде електронен поток в мозъка, защото информацията се прехвърля посредством външните граници на магнитните полета. Може би затова не обръщам внимание на вашето разбиране, но движението на електрона не е толкова лесно, както движението на магнитните полета.Тяхното движение е практически безгранично и с огромна скорост, и именно затова мозъкът обработва информацията толкова бързо.


М.Т. Кеше                                                                                                                 

ХОЛОГРАФСКАТА ВСЕЛЕНА - Майкъл Толбът 4

                                                             НЕДЕЛИМАТА ЦЯЛОСТНОСТ
НА ВСИЧКИ НЕЩА                                                                              
Най-слисващи са напълно развитите идеи на Бом за целостта. Тъй като всичко
в космоса е направено от безшевната холографска тъкан на неявния ред, той смята
за толкова безсмислено да се разглежда вселената като съставена от „части",
колкото да се разглеждат различните гейзери в един извор като отделни от водата, от
която те извират. Електронът не е „елементарна частица". Той е само име, дадено на
определен аспект от холодвижението. Разделянето на реалността на части и
наименуването им след това е винаги произволно, продукт на условност, тъй като
елементарните частици (и всичко друго във вселената) не са по-отделени една от
друга повече, отколкото различните шарки в един богато орнаментиран килим.
Предположението е проницателно и мъдро. В своята обща теория на относителността Айнщайн смайва света, когато казва, че пространство и време не са
отделни неща, а са плавно свързани и част от едно по-голямо цяло, което той нарича
времепространст-вен континиум. Бом придвижва тази идея гигантска крачка напред.
Той казва, че всичко във вселената е част от един континиум. Въпреки привидната отде-леност на нещата на равнището на явния ред, всичко е едно безшевно
продължение на нещо друго, а в края на краищата дори неявният и явният ред взаимно се преливат и сливат.                      
Нека за момент поразсъждаваме върху това. Погледнете ръката си. Сега погледнете светлината, идваща от лампата над вас. Отправете поглед и към кучето,
излегнало се в краката ви. Вие сте не просто направени от едни и същи неща. Вие сте едно и също нещо. Едно нещо. Цяло, неразчупено. Едно огромно нещо, което
разширява своите неизброими ръце и израстъци във всичките видими обекти, атоми, неспокойни океани и премигващи звезди в космоса.
Това не означава, предупреждава Бом, че вселената е една гигантска недиференцирана маса. Нещата могат да бъдат част от едно неделимо цяло и все
пак да притежават свои собствени уникални качества. За да илюстрира мисълта си, той посочва малките вър-топчета и водовъртежи, които често се образуват в една
река. На пръв поглед тези въртопчета изглеждат отделни и притежават много индивидуални характеристики като размер, скорост, посока на въртене и т. н. Но
внимателното вглеждане разкрива, че е невъзможно да се определи къде завършва даден водовъртеж и къде започва реката. Следователно Бом не твърди, че разликите между „нещата" са без значение. Той просто иска да осъзнаваме непрекъснато, че да се подразделят различни аспекти на холодвижението на „неща" е винаги една абстракция, начин за създаване на тези аспекти, които изпъкват във възприятието ни поради нашия начин на мислене. В опит да поправи това вместо да нарича различните аспекти на холодвижението „неща", той предпочита да ги назовава „относително независими подцялости".
Всъщност Бом смята, че нашата почти универсална наклонност да фрагментираме света и да пренебрегваме динамичната взаимосвързаност на всички
неща е отговорна за много от проблемите ни, не само в науката, но и в живота и в обществото ни. Например ние смятаме, че можем да извлечем ценни части от
земята, без да засегнем цялото. Вярваме, че е възможно да лекуваме части от нашето тяло и да не се занимаваме с цялото. Убедени сме, че можем да се
занимаваме с различни проблеми в нашето общество, каквито са примерно престъпленията, бедността и наркоманията, без да адресираме проблемите към
обществото като цяло и т. н. В своите трудове Бом страстно отстоява, че нашият съвременен начин на разделяне на света на части не само не върши работа, но дори може да доведе до нашето изчезване.                                          
СЪЗНАНИЕТО КАТО ПО-ФИНА ФОРМА НА МАТЕРИЯТА                                                                                                
В допълнение към обяснението защо квантовите физици намират толкова много примери за взаимосвързаност, когато проникват в дълбините на материята,
холографската вселена на Бом изяснява много други загадки. Една от тях е въздействието, което изглежда има съзнанието върху субатомния свят. Както
видяхме, Бом отхвърля идеята, че частиците не съществуват, докато не са наблюдавани. Но по принцип той няма нищо против да се опита да обедини
съзнанието и физиката. Той просто смята, че повечето от физиците се залавят с него по погрешния начин, като отново се опитват да фрагментират реалността и да казват, че едно отделно нещо - съзнание, взаимодейства с друго отделно нещо - елементарна частица.
Тъй като всички подобни неща са аспекти на холодвижението, той смята, че няма смисъл да се говори за съзнание и материя като взаимодействащи. В известен
смисъл наблюдателят е наблюдаваното. Наблюдателят е също измерителното средство, експерименталните резултати, лабораторията и бризът, който подухва
извън лабораторията. Всъщност Бом е на мнение, че съзнанието е по-фина форма на материя, а основата за каквото и да било отношение между двете не лежи в нашето равнище на реалност, а дълбоко в неизявения ред. Съзнанието е представено в различни степени на забулване и разбулване в цялата материя, което може би обяснява защо плазмите притежават някои черти на живи същества. По израза на Бом: „Способността на формата да бъде активна е най-характерната черта на ума, а при електрона ние вече имаме нещо, което е подобно на ум."            
По същия начин той смята, че разделянето на вселената на живи и неживи неща е лишено от смисъл. Одушевената и неодушевената материя са неотделимо
преплетени, а животът също е обгърнал от край до край целостта на вселената. Даже един камък е по някакъв начин жив, казва Бом, защото животът и ра-зумността са
представени не само в цялата материя, но и в „енергията", „пространството", „тъканта на цялата вселена" и всичко друго, което ние абстрахираме от холодвижението и
погрешно разглеждаме като отделно нещо.
Идеята, че съзнание и живот (и всъщност всички неща) са цялости, обгърнали от край до край вселената, има една също толкова смайваща разтърсваща страна.
Точно както всяка част на една холограма съдържа образът на цялото, всяка част на вселената обгръща цялото. Това означава, че ако ние знаем какъв подход да
изберем към нея, можем да открием галактиката Андромеда върху нокътя на палеца
на лявата си ръка. Можем също да открием Клеопатра, когато среща за пръв път Цезар, защото по принцип цялото минало и неявните следствия за цялото бъдеще са
също забулени във всяка малка част на пространството и времето. Всяка клетка в нашето тяло обгръща целия космос. Същото прави и всеки лист, всяка дъждовна
капка и всяка прашинка, което изпълва с нов смисъл известното стихотворение на
Уилям Блейк:
Да видиш свят в пясъчно зрънце
И рай в диво цвете,
Задръж безкрайността в дланта си
И вечността в час един.                                                                          
ЕНЕРГИЯТА НА ТРИЛИОН АТОМНИ БОМБИ ВЪВ ВСЕКИ КУБИЧЕН
САНТИМЕТЪР ПРОСТРАНСТВО                                                              
Ако нашата вселена е само бледа сянка на един по-дълбок ред, какво друго лежи скрито, забулено в основата и вътъка на нашата реалност? Бом има едно
предположение. Според сегашните ни разбирания в областта на физиката всяка област от пространството е наводнена с различни видове полета, изградени от вълни
с различни дължини. Всяка вълна винаги има поне известно количество енергия.
Когато физиците изчисляват минималното количество енергия, което една вълна може да обладава, те откриват, че всеки кубичен сантиметър от празното
пространство съдържа повече енергия, отколкото сумарната енергия на цялата материя в познатата вселена!  
Някои физици отказват да приемат това изчисление на сериозно и смятат, че трябва да има някаква грешка. Бом е на мнение, че този безкраен океан от енергия
наистина съществува и ни казва поне малко за необятната и скрита природа на неявния ред. Той смята, че повечето физици пренебрегват съществуването на този
чудовищен океан от енергия, защото, подобно на рибата, която не усеща водата, в която плува, те са научени да се съсредоточават главно върху обектите, закрепени в
океана - върху материята.
Възгледът на Бом, че пространството е толкова реално и богато с процеси, колкото материята, която се движи през него, достига пълна зрялост в идеите му за
неизявеното море от енергия. Материята не съществува независимо от морето, от т.нар. празно пространство. Тя е част от пространство. За да обясни какво разбира под това, Бом предлага следната аналогия: Един кристал, охладен до абсолютната нула, ще позволи на поток от електрони да премине през него, без да ги разсее. Ако
температурата се повиши, различни цепнатини в кристала ще изгубят своята прозрачност, така да се каже, и ще започнат да разсейват електрони. От гледна точка
на електрона такива процепи ще изглеждат като парчета „материя", плаващи в някакво море на празнотата, но всъщност не е така. Празнотата и парчетата материя
не съществуват независимо едно от друго. И двете са част от една и съща тъкан, от по-дълбокия ред на кристала.
Бом смята, че същото е вярно и за нашето собствено равнище на съществуване. Пространството не е празно. То е пълно (пълнота, противоположна на
вакуум) и е основата за съществуването на всичко, включително на нас самите.
Вселената не е отделна от този космически океан от енергия, тя е вълничка върху неговата повърхност, относително малка „структура на възбуда" в средата на един невъобразимо необятен океан. „Тази структура на възбуда е относително автономна
и поражда приблизително повтарящи се, стабилни и отделими проекции в един триизмерен експлицитен ред на проявеност", казва Бом. С други думи, въпреки
своята очевидна материалност и огромен размер, вселената не съществува в и за себе си, а е доведеното дете на нещо много по-необятно и по-неизразимо. Нещо
повече, тя дори не е един по-важен, главен продукт на това по-необятно нещо, а само една преминаваща сянка, едно просто хлъцване в по-голямата схема на нещата.
Това безкрайно море от енергия не е всичко, което е загърнато в неявния ред.                                                                          
Тъй като неявният ред е основата, която поражда всичко в нашата вселена, той най- малкото съдържа всяка субатомна частица, която е била или ще бъде; всяка конфигурация на материя, енергия, живот и
съзнание, която е възможна, от квазарите до мозъка на Шекспир, от двойната спирала до силите, които управляват размерите и формите на галактиките. И дори
това не е всичко, което той може да съдържа. Бом признава, че няма основание да смята, че неявният ред е краят на нещата. Може би съществуват други невъобразими редове отвъд него, безкрайни етапи на по-нататъшно развитие.
ВЛИЗАНЕ В ХОЛОГРАМАТА

Към края на 50-те години Бом вече има проблеми с маккартизма и става учен
стипендиант в Бристълския университет в Англия. Там, заедно с един млад студент
на име Якир Ааронов, той открива друг важен пример за нелокална взаимосвър- заност. Бом и Ааронов откриват, че при подходящи обстоятелства един електрон е в
състояние да „усеща" наличието на магнитно поле в област, в която вероятността да се открие друг електрон е нулева. Това явление сега е известно като ефектът на
Ааронов-Бом, а когато двамата за пръв път публикуват своето откритие, мнозина физици не повярвали, че такъв ефект е възможен. Дори днес има достатъчен
остатъчен скептицизъм, който, въпреки потвърждаването на ефекта в безброй експерименти, води от време на време до появата на статии, които все още като че
ли твърдят, че такова нещо не съществува.
Както винаги, Бом стоически приема непрекъснато да изпълнява ролята на гласа в тълпата, който храбро забелязва, че царят е гол. В интервю, взето няколко
години по-късно, той предлага едно просто обобщаване на философията, която стои в основата на неговата смелост: „В дългосрочен план е далеч по-опасно да оставаш верен на една илюзия, отколкото да погледнеш в лицето това, което реалният факт е." Въпреки всичко, ограниченият отклик на неговите идеи за целостта и
нелокалността и неспособността му да намери продължение го карат да насочи вниманието си в други посоки. През 60-те години това го води към по-внимателно вглеждане в реда. Класическата наука обикновено разделя нещата на две категории:
едни, чиито части са наредени в определен ред, и други, чиито части са в безпорядък или случайно имат някаква подредба. Снежинки, компютри и живи същества са все
подредени. Картината, образувана от шепа разпилени зърна кафе на пода, отломките след една експлозия и серия числа, които излизат при завъртането на рулетка, са все безпорядъчни.                                                                        
Когато Бом навлиза по-дълбоко в същината на проблема, той разбира също, че има различни степени на подреденост. Някои неща са по-подредени от други и
това подсказва, че може би йерархиите на реда, които съществуват във вселената, нямат край. Оттам на Бом му хрумва идеята, че може би нещата, които ние
възприемаме като безпорядъчни, изобщо не са такива. Може би техният ред е от толкова „безкрайно висока степен", че те само ни изглеждат произволни (любопитно е да се отбележи, че математиците не могат да докажат случайността и макар някои поредици от цифри да се категоризират като произволни, това са само
образователни предположения).
Докато бива погълнат от тези мисли, Бом вижда по телевизионната програма на ББС един уред, който му помага да развие по-нататък идеята си. Уредът е
специално проектиран буркан, в който е поместен голям въртящ се цилиндър.
Тясното пространство между буркана и цилиндъра е изпълнено с глицерин - гъста, прозрачна течност, върху чиято повърхност неподвижно е застинала капка мастило.
Интересът на Бом е привлечен от обстоятелството, че когато ръчката на цилиндъра се завърти, капката мастило се разпръсва в подобния на сироп глицерин и като че ли
изчезва. Но щом ръчката се завърти в противоположната посока, бледата следа от мастилото бавно се сгъстява и отново образува една капчица .
Бом пише: „Бях много впечатлен от видяното и веднага оцених, че то е твърде важно по въпроса за реда, тъй като когато капката мастило се разстила, тя все пак
съхранява един „скрит" (т. е. неявен) ред, който се разкрива, когато тя се възстанови.
От друга страна, на нашия обичаен език ние казваме, че капката е в състояние на „безпорядък", когато тя се разпръсва сред глицерина. Това ме накара да видя, че тук
трябва да бъдат въведени нови идеи за реда.
Откритието силно развълнува Бом, защото му позволява да види по нов начин много от проблемите, над които е размишлявал. Скоро след като попада на уреда с
мастило и глицерин, той се натъква на една още по-добра метафора за разбиране на реда, която не само му дава възможност да сближи и обедини всичките различни нишки на изминалите в размисъл години, но го прави с такава сила и обяснителна мощ, че изглежда почти като специално скроена за целта. Тази метафора е
холограмата.Когато капка мастило се постави в буркан, пълен с глицерин, и един цилиндър в буркана се завърти, капката като че ли се разстила и изчезва. Но когато
цилиндърът се завърти в противоположната страна, капката възвръща предишния си слят вид. Бом използва това явление като пример за това как редът може да бъде
или проявен (експлицитен), или скрит (имплицитен).
Щом Бом започва да размишлява върху холограмата, той вижда, че тя също предоставя нов начин за разбиране на реда. Подобно на мастилената капка в
нейното разпръснато състояние, интерференчната картина, записана върху холографска плака, също изглежда безпорядъчна за невъоръженото око. И двете
притежават ред, който е скрит или забулен до голяма степен по същия начин, по който е забулен редът в плазмата в привидно произволното поведение на всеки от
нейните електрони. Но това не е единственото прозрение, до което води холограмата.                                                                                        
Колкото повече Бом размишлява върху нея, толкова повече се убеждава, че вселената, действително използваща холографски принципи при нейните действия,
сама е вид гигантска, разливаща се холограма, а това разбиране му позволява да кристализира всички свои разнообразни прозрения в едно всеобхватно и съгласувано
цяло. Той публикува първите си статии по холографския възглед за вселената в началото на 70-те години, а в 1980 г. представя един отлежал дестилат на своите
мисли в книга, озаглавена Целостта и имплицитният ред. В нея той не просто обединява безбройните си идеи, а ги преобразява в нов начин за виждане на реалността, който е колкото смайващ, толкова и радикален.                                          
ЗАБУЛЕНИ РЕДОВЕ
И РАЗБУДЕНИ РЕАЛНОСТИ                                                                        
Едно от най-поразителните твърдения на Бом е, че осезаемата реалност на нашия всекидневен живот е в действителност вид илюзия, подобна на холографския
образ. Под нея остава скрит един по-дълбок ред на съществуване, едно необятно и по-първично равнище на реалността, което поражда всичките обекти и явления на
нашия физически свят по приблизително същия начин, по който дадена холографска плака поражда холограма. Бом нарича това по-дълбоко равнище на реалността
имплицитен (което означава „загънат, загърнат, забулен, неявен, скрит") ред, а нашето равнище на съществуване обозначава като експлицитвн, или разгънат,
разгърнат, разбулен, явен, открит ред.
Той използва тези термини, защото вижда проявлението на всички форми във вселената като резултатът от безбройни забулвания и разбулвания между тези два
реда. Например Бом смята, че електронът не е нещо единично, а цялост, обгръщаща (забулваща) от край до край цялото пространство. Когато инструмент открие
присъствието на единичен електрон, то е просто защото един аспект от целостта на електрона се е разбулил (подобно на начина, по който една мастилена капка се
разбулва от глицерина) в това конкретно място. Когато изглежда, че един електрон се движи, това се дължи на една непрекъсната серия от подобни забулвания и
разбулвания.
Казано по друг начин, електроните и всички частици не са по-постоянни или по- трайни, отколкото формата, която приема гейзер вода, когато избликва от извор. Те
са поддържани от един постоянен приток от имплицитния ред и когато изглежда, че дадена частица е разрушена, тя всъщност не е изгубена. Просто се е забулила
обратно в по-дълбокото ниво, от което е изникнала. Една холографска фотоплака и образът, който тя поражда, са пример за имплицитен (забулен, неявен) и експлицитен
(разбулен, явен) ред. фотоплаката е неявен ред, тъй като закодираният в нейните интерференчни картини образ е скрита цялост, напълно забулваща цялото.
Прожектираната от филма хо-лограма е явният ред, защото тя представя разбулената и достъпна за възприятието версия на образа.
Постоянният и плавен обмен между двата реда обяснява как частици, като например електронът в атома на позитрония, могат да променят формата си от един
вид частици на друг. Такива изменения могат да бъдат наблюдавани, когато една частица, да кажем електрон, се забулва обратно в неизявения ред, докато друга,
фотон, се разбулва и заема нейното място. Според Бом и двата аспекта са винаги забулени в един квантов ансамбъл, но начинът, по който наблюдателят
взаимодейства с ансамбъла определя кой аспект ще се разкрие и кой ще остане скрит. Сама по себе си ролята, която един наблюдател играе в определянето на
формата на един квант, не изглежда по-мистериозна от факта, че начинът, по който даден ювелир обработва скъпоценен камък, определя кои от неговите фасети ще
станат видими и кои не. Тъй като терминът холограма обикновено обозначава образ, който е статичен и не предава динамичната и винаги активна природа на
неизброимите забулвания и разбулвания, които миг след миг създават нашата вселена, Бом предпочита да описва вселената не като холограма, а като
„холодвижение".
Съществуването на по-дълбок и холографски организиран ред обяснява също защо реалността става нелокална на субквантовото равнище. Както видяхме, когато
нещо е организирано холографски, всяко подобие на местоположение изчезва. Да кажем, че всяка част от една холографска плака съдържа цялата информация,
притежавана от цялото, е в действителност друг начин да речем, че информацията е разпределена нелокално. Следователно, ако вселената е организирана съобразно
холографски принципи, би следвало да се очаква, че тя също има нелокални
свойства.                                                                                                    
ГЛАВА ТРЕТА
ХОЛОГРАФСКИЯТ
МОДЕЛ И ПСИХОЛОГИЯТА                                                                                  
Докато традиционният модел на психиатрията
и психоанализата е строго персоналистичен и
биографичен, модерното изследване на съзнанието прибавя нови равнища, области и измерения и показва човешката психика като същностно съизмерима с цялата вселена и с всичко съществуващо.
Станислав Гроф                                                                                        
Отвъд мозъка                                                                                              
Сред повлияните от холографския модел научни области е и психологията.
Това не е изненадващо, защото, както отбелязва Бом, самото съзнание ни дава съвършен пример за това, което той разбира под неделимо и плавно движение.
Приливът и отливът на нашето съзнание не е точно определим, но може да бъде разглеждан като една по-дълбока и по-фундаментална реалност, от която нашите
мисли и идеи се разбулват. На свой ред, тези мисли и идеи не се различават от вълничките, въртопчетата и водовъртежите, които се образуват в някой поток и,
подобно на водовъртежите в едно течение, някои могат да се повтарят и устояват по един повече или по-малко стабилен начин, докато други са мимолетни и изчезват
почти толкова бързо, както се и появяват.
Холографската идея хвърля светлина и върху необяснимите връзки, които понякога се осъществяват между съзнанията на двама или повече души. Един от най-известните примери за такава връзка е въплътен в понятието колективно несъзнавано на швейцарския психолог Карл Юнг. Още в началото на своята кариера

Юнг започва да се убеждава, че сънищата, изкуството, фантазиите и халюцинациите на неговите пациенти често съдържат символи и представи, които не могат да бъдат
обяснени изцяло като продукти на развитието на болестта, отразено в медицинското им досие. Вместо това подобни символи много близко наподобяват образите и
темите на големите световни митологии и религии. Юнг заключава, че митове, сънища, халюцинации и религиозни видения възникват от един и същи източник -
колективното несъзнавано, споделяно от всички хора.
През 1906 г. Юнг има преживяване, което го води към този извод - то е свързано с халюцинацията на млад мъж, страдащ от параноидна шизофрения. Един
ден, докато минава на визитация, Юнг намира младия мъж да стои до прозореца и да гледа втренчено слънцето. При това той си движи главата от едната страна към
другата по странен начин. Когато Юнг го запитва какво прави, той обяснява, че гледа пениса на слънцето, а когато си движи главата от едната страна към другата, пенисът на слънцето се движи и кара вятъра да духа.
Тогава Юнг възприема твърдението на мъжа като продукт на халюцинация.
Няколко години по-късно обаче той се натъква на писан преди 2000 години персийски религиозен текст, който променя мнението му. Текстът съдържа серия от ритуали и молитви (заклинания), предназначени да предизвикат видения. Описва се едно от виденията и се казва, че ако участникът гледа слънцето, той ще види една тръба, която виси от него, и когато тръбата се движи от едната страна към другата, това кара вятъра да духа. Тъй като обстоятелствата правят извънредно невероятно мъжът да е познавал текста, в който е описан ритуалът, Юнг стига до извода, че видението на мъжа е не просто продукт на неговото подсъзнание, а е избликнал от едно по-дълбоко равнище, от колективното несъзнавано на самата човешка раса. Юнг нарича тези образи архетипове и смята, че те са толкова древни, сякаш всеки от нас има памет на човек на възраст 2 милиона години, спотаена някъде в дълбините на нашите подсъзнания.
Макар понятието колективно несъзнавано на Юнг да оказва изключително въздействие върху психологията и днес се приема от несметен брой психолози и
психиатри, нашето съвременно разбиране на вселената не ни дава механизъм за обяснение на неговото съществуване. Взаимосвързаността на всички неща,
предсказвана от холографския модел, предлага обаче едно обяснение. Във вселена, в която всички неща са безкрайно взаимосвързани, всички съзнания са също
взаимосвързани. Въпреки външния си облик, ние сме същества без граници. Или както казва Бом: „В дълбините си съзнанието на човечеството е едно."
Ако всеки от нас има достъп до несъзнаваното познание на цялата човешка раса, защо тогава всички ние не сме ходещи енциклопедии? Психологът Робърт М.
Андерсън-младши от Политехническия институт „Ринсилър" в Трой, щата Ню Йорк,
смята, че е така, защото ние сме в състояние да проникнем само в тази информация
в неявния ред, която е от пряко значе-, ние за нашата памет. Андерсън нарича този селективен процес персонален резонанс и като илюстрация посочва, че един
вибриращ камертон ще резонира с (или ще предизвика вибрация в) друг камертон само ако вторият камертон има сходна структура, форма и размер. „Благодарение на
персоналния резонанс, относително малко от почти безкрайното многообразие от „образи" в неизявената холографска структура на вселената са налични за
индивидуалното персонално съзнание - казва Андерсън. - Затова, когато просветлени личности са надзъртали преди векове в това обединено съзнание, те не са написали
теория на относителността, защото не са изучавали физика в контекст, подобен на този, в който я е изучавал Айнщайн."
                                                                                                                                                 Холографски ум горе и долу                                                                                                                                                       СЪНИЩАТА
И ХОЛОГРАФСКАТА ВСЕЛЕНА                                                        
Друг учен, който смята, че неявният ред на Бом има приложение в психологията, е психиатърът Монтъгю Улман, основателят на лабораторията за
изследване на сънищата в медицинския център „Маймонидес" в Бруклин, Ню Йорк и
заслужил професор по клинична психиатрия в медицинския колеж „Алберт Айнщайн",
също в Ню Йорк. Първоначалният интерес на Монтъгю към холографската идея води началото си също от неговото предположение, че всички хора са взаимосвързани в холографския ред. Интересът му е съвсем основателен. През 60-те и 70-те години
той отговаря за множество ЕСФ експерименти, споменати в увода. Дори днес ЕСФ изследванията, провеждани в „Маймонидес", си остават едно от най-добрите
емпирични доказателства, че, най-малкото в сънищата си, ние сме в състояние да общуваме помежду си по начини, които понастоящем не могат да бъдат обяснени.
В типичен експеримент платен доброволец, който потвърждава, че не притежава никакви екстрасензор-ни способности, бил помолен да спи в стая на
лабораторията, докато човек в друга стая се съсредоточава върху една произволно подбрана картина и се опитва да накара доброволеца да сънува образите, които тя
съдържа. Понякога резултатите били неубедителни. Но друг път доброволците имат сънища, които са очевидно повлияни и от картините. Например, когато избраната
картина е „Животни" на Тамайо, на която са изобразени две кучета, оголили зъби и виещи над три кокала, изследваната сънува, че тя е на банкет, където няма
достатъчно месо и всеки внимателно наблюдава другия, докато лакомо яде
отредената му порция.

В друг експеримент избраната картина е „Париж от прозореца" на Шагал, на която с ярки цветове е изрисуван мъж, гледащ през прозореца към силуета на Париж.
Картината съдържа и няколко други необичайни черти, включително котка с човешко лице, няколко малки фигури на хора, носещи се във въздуха, и стол, покрит с цветя. В течение на няколко нощи изследваният сънува много пъти различни френски неща, френска архитектура, шапка на френски полицай и човек във френско официално облекло, гледащ към различните „нива" на едно френско село. Някои от образите в
тези сънища изглежда съдържат и специфични отпратки към вибриращите цветове на картината и необичайните й черти, като например образа на рояк пчели, жужащ над цветя, и един ярко-цветен празник от типа на карнавала, в който хората носят костюми и маски.                                                                                    
Макар Улман да смята, че подобни открития са доказателство за стоящото зад
тях състояние на взаимосвързаност, за което говори Бом, той смята, че дори по-убедителен пример на холографска цялост може да бъде открита в друг аспект на
сънуването. Това е способността на нашите двойници в съня да бъдат често далеч по-мъдри от нас, когато сме будни. Улман казва например, че в неговата
психоаналитична практика се е случвало да има пациент, който изглежда съвършено непросветлен в будно състояние - подъл, егоистичен, арогантен, използвач и
манипулатор; човек, който е фрагментирал и дехуманизирал всичките си междуличностни взаимоотношения. Обаче без значение колко духовно сляп може да бъде един човек или неспособен да признае своите собствени недостатъци, неизменно сънищата честно обрисуват неговите падения и съдържат метафори,
които са като че ли предназначени да го подтикнат към състояние на по-голямо самоосъзнаване.                                                                                        
Нещо повече, подобни сънища не са единични случаи. В течение на своята практика Улман забелязва, че когато един от неговите пациенти не успява да
разпознае или да приеме някаква истина за себе си, тази истина се появява отново и отново в сънищата му, в различни метафорични маски и свързана с различни
преживявания от неговото минало, но винаги в очевиден опит да му предложи нови възможности да се примири с истината.
Тъй като човек може да пренебрегне съвета на своите сънища и да си живее така до сто години, Улман смята, че този процес на самосъветване е насочен към
нещо повече от добруването на индивида. Той смята, че природата се грижи за оцеляването на видовете. Съгласен е с Бом за важността на целостта и смята, че
сънищата са природният начин да се опитаме да се противопоставим на нашия непреодолим импулс да фрагментираме света. „Един индивид може да се откъсне от всичко, което е свързано с дух на сътрудничество, на любов, на осмисленост на живота, и все пак да оцелее, но народите не могат да си позволят този лукс. Ако не се
научим как да преодоляваме всички начини, по които фрагментираме човешката раса, национално, религиозно, икономически и по всякакъв друг начин, ние ще
продължаваме да се намираме в положение, в което можем случайно да унищожим цялата картина - казва Улман. - Единственият начин, по който можем да го направим, е да се взрем в начина, по който фрагментираме съществуването си като индивиди.
Сънищата отразяват нашия индивидуален опит, но мисля, че е така, защото има по- голяма същностна необходимост да се запазят видовете, да се поддържа
свързаността между тях."                                                                      
Какъв е източникът на безкрайния поток от мъдрост, който извира в нашите
сънища?                                                                                                                                                                                         Улман твърди, че не знае, но изказва едно предположение. Предвид на това, че неявният ред е в известен смисъл някакъв безкраен информационен
източник, може би той е източникът на този по-голям фонд от знания. Може би сънищата са мост между достъпните за възприятието и неявните редове и
представляват „една естествена трансформация на неизявеното в проявено". Ако Улман е прав в предположението си, то преобръща традиционния психоаналитичен възглед за сънищата, защото вместо сънищата да съдържат нещо, което се издига в
съзнанието от един първичен субстрат на личността, точно обратното би трябвало да е вярно.

ХОЛОГРАФСКАТА ВСЕЛЕНА - Майкъл Толбът 3

                                                                                                                                                                                                                                     ПРИБРАМ СЕ СРЕЩА С БОМ                                                            
Що се отнася до Прибрам, през 70-те години са се натрупали достатъчно доказателства, за да го убедят, че неговата теория е правилна. Покрай това той е изпробвал идеите си в лабораторията и е открил, че единични неврони в
двигателната кора реагират избирателно на ограничен по ширина сектор от честоти, откритие, което допълнително потвърждава неговите изводи. Въпросът, който
започва да го безпокои, е: „Ако картината на реалността в нашите мозъци изобщо не е картина, а холограма, на какво е холограма тя?" Дилемата, поставяна от този
въпрос, е аналогична на това да снимате с фотоапарат „Полароид" група хора, седящи около маса и, след като проявите снимката, да откриете, че вместо хора има
само някакви мъгляви облаци на интерференчни картини, разположени около масата. И в двата случая е основателно да се попита: „Коя е истинската реалност -
привидно обективният свят, преживяван от наблюдателя/фотографа или мъглявината от интерференчни структури, записани от камерата/мозъка?"
Прибрам разбира, че ако холографският модел на мозъка бъде доведен до неговия логически край, той отваря вратата за възможността обективната реалност - светът на чашките с кафе, планинските изгледи, брястовете и настолните лампи, -дори да не съществува или най-малкото да не съществува по начина, по който ние смятаме, че го прави. Възможно ли е, пита се той, да е вярно това, което мистиците
твърдят от векове, че реалността е мая, илюзия, а това, което е извън нас, да е реално една безбрежна, резонираща симфония от вълнови форми, едно „царство на честотите", което се трансформира в света, какъвто го познаваме, само след като
навлезе в нашите сетива?
Съзнавайки, че разрешението, което търси, може да лежи извън територията на неговата научна област, той се обръща за съвет към своя син физик. Той му препоръчва да се запознае с работата на друг физик на име Дейвид Бом. Когато
Прибрам го прави, той целият се наелектризира. Защото не само намира отговора на своя въпрос, но и открива, че според Бом цялата вселена е холограма.

ГЛАВА ВТОРА
Космосът
КАТО ХОЛОГРАМА                                                                              

Не можеш да не се изумиш от степента, в която [Бом] е способен да избяга от тесните калъпи на научната условност и да се изправи сам с една съвършено нова и буквално

необятна идея, която притежава и вътрешна съгласуваност, и логическата сила да обясни твърде многообразни феномени на

физическия опит от една напълно неочаквана гледна точка.

...Това е една теория, която е толкова интуитивно удовлетворяваща, щото много хора смятат, че ако вселената не е, каквато я описва Бом, то тя би трябвало да стане такава.                    
Джон П. Бригз и ф. Дейвид Пийт
Огледалната вселена                                                                                            
Пътят, който води Бом до убеждението, че вселената е структурирана като холограма, започва от самата граница на материята, в света на елементарните частици. Неговият интерес към науката и към начина, по който работят нещата, се появява рано. Като момче, израснало в Уилкис-Бар, щата Пенсилвания, той изобретява некапещ чайник и баща му, преуспяващ бизнесмен, го подтиква да се
опита да извлече полза от идеята. Но след като научава, че първата стъпка в подобно начинание е да ходи от врата на врата по домовете, за да провери пазарния
интерес към изобретението, интересът на Бом към бизнеса намалява.
Не изчезва обаче интересът му към науката и неговата изумителна любознателност го кара да търси нови висоти за покоряване. Най-предизвикателната от тях той открива през 30-те години на XX в., когато постъпва в Пенсилвания Стейт
Колидж, защото именно там за пръв път бива омаян от квантовата физика.
Не е трудно да разберем как се случва това. В сърцевината на атома физиците откриват скрита чудна нова земя и в нея неща, много по-удивителни от тези, с които се сблъскват Кортес или Марко Поло. Това, което прави този нов свят тъй
интригуващ, е, че всичко в него изглежда толкова противоречащо на здравия разум.
Той изглежда повече като земя, управлявана чрез магьосничество, отколкото като разширение на природния свят, една реалност от типа Алиса-в-страната-на-чудесата,
в която тайнствени сили задават нормата и всичко логическо е преобърнато.
Едно от поразителните открития на квантовите физици е, че ако разбиваме материята на все по-малки и по-малки парченца, в крайна сметка ще стигнем точката,
в която тези парченца - електрони, протони и т. н. - повече не притежават отличителните черти на обекти. Например мнозина от нас си представят електрона
като някаква миниатюрна сфера или като сачма за въздушна пушка, която се движи в кръг с голяма скорост, но нищо не може да бъде по-далеч от истината. Макар че един
електрон може понякога да се държи сякаш е компактна малка частица, физиците са открили, че той буквално не притежава измерение. За повечето от нас е трудно да си
го представим, защото всичко на нашето равнище на съществуване притежава измерение. И все пак, ако се опитате да измерите ширината на един електрон, щеоткриете, че това е невъзможна задача. Електронът просто не е обект от рода на
тези, които ние познаваме.
Друго откритие на физиците е, че електронът може да се проявява или като частица, или като вълна. Ако изстреляте един електрон към екрана на изключен телевизор, когато той докосне фосфоресциращите химически вещества, които
покриват стъклото, ще се появи миниатюрна светлинна точка. Единичната точка на въздействие, която оставя електронът върху екрана, ясно разкрива типичната за частица страна на тяхната природа.
Но това не е единствената форма, приемана от електрона. Той може да се разтвори в мъгляв облак енергия и да се държи като вълна, разпространяваща се в пространството. Когато един електрон се проявява като вълна, той може да върши
неща, които никоя частица не може. Ако бъде изстрелян към бариера, в която са направени два процепа, той може да премине едновременно и през двата. Когато
вълноподобни електрони се сблъскат, те дори създават интерференчни картини.
Електронът, като някакъв герой от приказките, който непрекъснато си мени формата,
може да се проявява или като частица, или като вълна.
Тази типична за хамелеона способност е обичайна за всички елементарни частици. Тя е присъща и на всички неща, за които някога се е мислело, че се проявяват изключително като вълни. Светлината, гама лъчите, радиовълните,
рентгеновите лъчи - всички те могат да се променят от вълни в частици и обратно.
Днес физиците смятат, че елементарните явления не следва да бъдат класифицирани като само вълни, или само частици, а като някаква отделна категория неща, които са винаги някак си и двете. Тези неща са наречени кванти, а физиците
смятат, че те са основният материал, от който е направена вселената*.
Може би най-изумителното от всичко са наличните неопровержими доказателства, че единственото време, в което квантите се проявяват като частици, е когато ние ги наблюдаваме. Експерименталните открития показват, че
когато примерно един електрон не е наблюдаван, той винаги е вълна, физиците са в състояние да стигнат до това заключение, тъй като са изнамерили хитроумни стратегии за проследяване как се държи един електрон, когато не е наблюдаван
(трябва да се отбележи, че това е само една интерпретация на данните и не е заключението на всички физици - както ще видим, самият Бом предлага различно тълкуване).                                
Отново това изглежда повече като магия, отколкото като вида поведение, който ние сме свикнали да очакваме от природния свят. Да си представим, че имате топка за боулинг, която е топка само докато я гледате. Ако поръсите с талк цялата
пътечка за боулинг и изтъркаляте такава „квантова" топка към кеглите, тя ще трасира единична линия през талка, докато я наблюдавате. Но ако мигнете, докато тя се
търкаля, ще откриете, че за секунда или две, в които не я гледате, топката за боулинг престава да трасира линия и вместо това оставя широк вълнов шлейф, подобно на
вълнообразните ивици на пустинна змия, докато се движи на верев по пясъка. Подобна ситуация е сравнима с тази, в която попадат квантовите физици, когато за пръв път откриват данни, че квантите се сливат в частици само когато са
наблюдавани, физикът Ник Хърбърт, който подкрепя тази интерпретация, казва, че това понякога го кара да си представя, че зад гърба му светът е винаги „една напълно
неопределена и непрестанно течаща квантова супа". Но винаги, когато се обърне и се опита да види супата, неговият поглед мигновено я замразява и тя се превръща в
обикновена реалност. Той смята, че това ни прави малко като Мидас, легендарният цар, който никога не познал усещането при допир на коприна или от ласката начовешка длан, защото всичко, до което се докоснел, се превръщало в злато. „По
същия начин хората никога не могат да изпитат истинската текстура на квантовата реалност - казва Хърбърт, - защото всичко, до което се докоснем, се превръща в
материя."                                                                                                                                                                                                                                       НОВ ВИД ПОЛЕ И
КУРШУМЪТ, УБИЛ ЛИНКЪЛН

Бом се опитва да намери приложима
алтернатива на интерпретацията на Бор. Той започва чрез допускане, че частици като електроните наистина съществуват в отсъствието на наблюдатели. Приема
също, че съществува една по-дълбока реалност зад неприкосновената стена на Бор, едно субквантово равнище, което все още очаква да бъде открито от науката. Като се
опира на тези предпоставки той открива, че ако просто предположи съществуването на нов вид поле на това субквантово равнище, той би бил в състояние да обясни
откритията на квантовата физика, както би могъл Бор. Бом нарича предполаганото от него ново поле квантовият потенциал и теоретизира, че подобно на гравитацията
то обхваща целия космос. Обаче за разлика от гравитационните полета, магнитните
полета и т. н., неговото въздействие не намалява с увеличаване на разстоянието.
Неговите ефекти са фини, но той е еднакво мощен навсякъде. Бом публикува своята алтернативна интерпретация на квантовата теория през 1952 г.
Реакцията към неговия нов подход е главно негативна. Някои физици са толкова убедени, че подобни алтернативи са невъзможни, щото без колебание отхвърлят идеите му. Други предприемат страстни атаки срещу неговите разсъждения. В края на краищата всички подобни аргументи всъщност се основават предимно върху философски различия, но това няма значение. Гледището на Бор така се е окопало във физиката, че на алтернативата на Бом се гледа само като на ерес.                                
Въпреки остротата на тези атаки Бом остава непоколебим в убеждението си, че има нещо повече в реалността, отколкото допуска възгледът на Бор. Той също смята, че науката е твърде много ограничена в своето становище, когато тя оценява
нови идеи като неговата собствена, и в издадената през 1957 г. книга, озаглавена Каузалност и случайност в модерната физика, ученият изследва няколко от философските предпоставки, отговорни за тази мисловна нагласа. Широко
поддържано е допускането, че е възможно всяка единична теория, каквато е квантовата, да бъде цялостна и завършена. Бом критикува това допускане като отбелязва, че природата може би е безкрайна. Тъй като не би било възможно за
която и да е теория да обясни напълно нещо, което е безкрайно, Бом смята, че откритото научно търсене може да върши по-добра работа, ако изследователите се
въздържат да правят подобни допускания.                                                        
В книгата той твърди, че начинът, по който науката разглежда каузалността, е също прекалено ограничен. За много следствия се смята, че имат само една или няколко причини. Обаче Бом смята, че един резултат може да има неограничен брой
причини. Например ако запитате някой какво е причинило смъртта на Абрахам Линкълн, той може да отговори, че това е куршумът от пистолета на Джон Уилкс Бут.
Но един пълен списък на причините, които допринасят за смъртта на Линкълн, би трябвало да включва всички събития, които водят до усъвършенстването на пистолета, всички фактори, които карат Бут да иска да убие Линкълн, всичките стъпки в еволюцията на човешката раса, които дават възможност за развитието на ръка, способна да държи пистолет и т. н., и т. н. Бом признава, че в повечето случаи човек би могъл да пренебрегне безбрежната каскада от причини, които водят до даден резултат, но той все пак смята, че е важно за учените да помнят, че никое единично причинно-следствено отношение никога реално не е отделено от вселената като цяло.                                                                                      
АКО ИСКАТЕ ДА ЗНАЕТЕ КЪДЕ СТЕ,
ПОПИТАЙТЕ НЕЛОКАЛНИТЕ                                                                    
По време на същия този период от живота му Бом продължава да усъвършенства своя алтернативен подход към квантовата физика. Когато се вглежда по-внимателно в смисъла на квантовия потенциал, открива, че той има редица черти,
които предполагат едно още по-радикално отклонение от ортодоксалното мислене.
Сред тях е значението на целостта. Класическата наука винаги разглежда състоянието на една система като цялост, която е просто резултатът от взаимодействието на нейните части. Обаче квантовият потенциал разпердушинва
този възглед и посочва, че поведението на частите в действителност е организирано от цялото. Това не само придвижва една стъпка напред твърдението на Бор, че
елементарните частици не са независими „неща", а част от една неделима система, но дори подсказва, че целостта е в някои отношения по-първичната реалност.
Това обяснява също как електроните в плазмите (и други специализирани състояния като например свръхпроводимостта) могат да се държат като
взаимосвързани цялости. Както казва Бом, такива „електрони не се разсейват, защото, чрез действието на квантовия потенциал, цялата система преминава през
едно съгласувано движение, което прилича повече на балетен танц, отколкото на движението на множество неорганизирани хора". Той отбелязва също, че „подобна квантова цялостност на дейността е по-близо до организираното единство при
функционирането на частите на живо същество, отколкото до вида единство, който се постига чрез сглобяване на частите на машина".
Още по-удивителна черта на квантовия потенциал са неговите последици за природата на местонахождението. На равнището на нашия всекидневен живот нещата си имат много определени местонахождения, но дадената от Бом
интерпретация на квантовата физика показва, че на субквантовото равнище, нивото, на което действа квантовият потенциал, местонахождението престава да
съществува. Всички точки в пространството стават равни на всички други точки в пространството и е безсмислено да се говори, че нещо било отделено от друго нещо.
физиците наричат това качество „нелокалност".
Нелокалният аспект на квантовия потенциал позволява на Бом да обясни връзката между двойките частици, без да нарушава забраната на специалната теория на относителността срещу възможността да се пътува по-бързо от скоростта
на светлината. За да го илюстрира, той предлага следната аналогия. Представете си риба, плуваща в аквариум. Представете си също, че никога преди не сте виждали
риба или аквариум и единственото ви знание за тях идва от две телевизионни  камери, едната насочена към предната част на аквариума, а другата към страничната му част. Когато гледате в двата телевизионни монитора, погрешно можете да
допуснете, че рибата върху екраните са две отделни неща. В крайна сметка, тъй като камерите са разположени от различни ъгли, всеки от образите ще бъде леко различен. Но когато продължите да наблюдавате, в края на краищата ще разберете,
че има връзка между двете риби. Когато едната се завърти, другата прави леко различно, но съответстващо завъртане. Когато едната застане към лицевата част, другата застава към страничната и т. н. Ако не сте запознат напълно със ситуацията, можете погрешно да заключите, че рибите мигновено си обменят информация, но
случаят не е такъв. Никакъв обмен на информация не се осъществява, защото на едно по-дълбоко равнище на реалността - реалността на аквариума - двете риби в
действителност са една и съща риба. Точно това, казва Бом, се извършва между частици, като например два фотона, излъчени при разрушаване на един атом на позитрония .
Тъй като квантовият потенциал пронизва цялото пространство, всички частици са нелокално взаимосвързани. Все повече изображението на реалността, което разгръща Бом, не е картина, в която елементарните частици са отделени една от
друга и се движат през празното пространство, но картина, в която всички неща са част от една неразпокъсана тъкан и са поставени в пространство, което е толкова
реално и богато с процеси, колкото материята, която се движи през него.
Бом смята, че елементарните частици са свързани по същия начин както образите на рибата върху двата телевизионни монитора. Макар частиците, примерно електрони, да изглеждат разделени една от друга, на едно по-дълбоко
равнище на реалността - равнище, аналогично на аквариума - те в действителност са просто различни аспекти на едно по-дълбоко космическо единство.
                                                                                     ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА ПОДКРЕПА ЗА
ХОЛОГРАФСКАТА ВСЕЛЕНА НА БОМ                                                  
Поредица възбуждащи интереса открития във физиката подсказват, че Бом
може би е прав. Дори да пренебрегнем неизявеното море от енергия, пространството е изпълнено със светлина и други електромагнитни вълни, които постоянно се пресичат и интерферират помежду си. Както видяхме, всички частици са също и вълни. Това означава, че физическите обекти и всичко други неща, което ние възприемаме в реалността, са изградени от интерфериращи структури - факт, който има неоспорими холографски последствия.
Друга непреодолима част от доказателствата идва от едно скорошно експериментално откритие. През 70-те години наличната технология вече позволява да се проведе експеримента с двете частици, замислен от Бел, и мнозина
изследователи опитват да решат задачата. Въпреки че откритията са обещаващи, никой не е в състояние да получи убедителни и окончателни резултати. Най-сетне
през 1982 г. физиците Ален Аспе, Жан Далибар и Жерар Роже от Института по оптика при Парижкия университет успяват. Първо те създават серии от двойки фотони, като
загряват калциеви атоми с лазери. След това позволяват на всеки фотон да отлети в противоположни направления през тръба с дължина 6,5 метра и да преминава през
специални филтри, които го насочват към един от два възможни анализатора на поляризацията. 10 билионни части от секундата отнема на всеки филтър превключването от единия към другия анализатор, около 30 билионни части от
секундата по-малко, отколкото отнема на светлината да пропътува целите 13 метра, отделящи всеки набор фотони. По този начин Аспе и неговите колеги са в състояние
да изключат всяка възможност за комуникация между фотоните посредством някой от познатите физически процеси.
Аспе и неговият екип откриват, че, както предсказва квантовата теория, всеки фотон все пак е способен да съотнася (корелира) своя ъгъл на поляризация с този на неговия двойник. Това означава, че или Айнщайновата забрана за комуникация със скорост по-голяма от тази на светлината бива нарушена, или двата фотона са нелокално свързани. Тъй като повечето физици се противопоставят на допускането
за процеси със скорост по-голяма от тази на светлината, експериментът на Аспе обикновено се разглежда като действително доказателство, че връзката между двата
фотона е нелокална. Освен това, както отбелязва физикът Пол Дейвис от университета на Нюкасъл на Тайн*, Англия, тъй като всички частици са постоянно взаимодействащи и отделящи се, „нелокалните аспекти на квантовите системи са
следователно общо свойство на природата".
Откритията на Аспе не доказват, че моделът на вселената, предложен от Бом, е правилен, но те наистина му дават страхотна подкрепа. Всъщност, както отбелязахме, Бом не смята никоя теория за правилна в един абсолютен смисъл,
включително своята собствена. Всички са само приближения до истината, крайни карти, които ние използваме, за да картографираме територия, която е и безкрайна, и неделима.Това не означава, че той смята своята теория за недоказуема. Той е уверен, че в някакъв бъдещ момент ще бъдат развити техники, които ще позволят да
бъдат проверени неговите идеи (когато Бом е критикуван в този пункт, той отбелязва, че има редица теории във физиката, като например „суперструнната теория", които
вероятно няма да е възможно да бъдат проверени в течение на няколко десетилетия).                                                                                                  
ПРИБРАМ И БОМ ЗАЕДНО                                                                          
Разгледани заедно, теориите на Бом и Прибрам предоставят напълно нов начин за вглеждане в света: Нашите мозъци конструират математически обективната реалност чрез интерпретиране на честоти, които са в крайна
сметка прожекции от друго измерение, от един по-дълбок ред на съществуване, който е отвъд пространството и времето: Мозъкът е холограма, забулена в една холографска вселена.
Този синтез кара Прибрам да осъзнае, че обективният свят не съществува, най-малкото не по начина, по който сме свикнали да вярваме. Това, което е „извън нас", е необятен океан от вълни и честоти, а реалността ни изглежда действителна
само защото нашите мозъци са в състояние да възприемат тази холографска мъглявина и да я обърнат в пръчките, камъните и другите познати обекти, които изграждат нашия свят. Как мозъкът (който сам е изграден от честоти на материята) е
в състояние да възприеме нещо толкова невеществено като мъглявината от честоти и да я превърне в нещо, което изглежда твърдо при допир? „Видът математически
процеси, който Бекеши симулира с неговите вибратори, играе основна роля в начина, по който нашите мозъци конструират образа на един външен свят", казва Прибрам.
С други думи, гладкостта на едно парче фин порцелан и усещането на пясъка под краката ни при разходка по плажа са в действителност само разгърнати версии на
синдрома на илюзорния крайник.
Според Прибрам това не означава, че няма порцеланови чашки и зрънца пясък извън нас. Това просто означава, че една порцеланова чашка има два различни аспекта на нейната реалност. Когато преминава през филтъра на лещите на нашия
мозък, тя се проявява като чаша. Но ако можем да се отървем от нашите очни лещи, ние ще я преживеем като една интерференчна картина. Кой от тези аспекти е реален
и кой - илюзия? „И двата са реални за мен - казва Прибрам - или, ако искате да го изрека, нито един от тях не е реален."
Това положение на нещата не се ограничава само до порцелановите чашки.
Ние също обладаваме два твърде различни аспекта на нашата реалност. Можем да разглеждаме себе си като физически тела, движещи се през пространството. Или можем да се разглеждаме като мъглявина от интерференчни структури, забулили от край до край космическата холограма. Бом смята, че тази втора гледна точка може да бъде дори по-правилна, защото да мислим себе си като холографски ум/мозък,
гледащ към една холографска вселена, е отново абстракция, опит за отделяне на две неща, които в крайна сметка не могат да бъдат отделени.
Не се измъчвайте, ако това е трудно за схващане. Относително лесно е да разберем идеята на холизма в нещо, което е външно за нас, като ябълка в холограма. Това, което създава затруднения в случая е, че ние не гледаме холограмата. Ние сме част от холограмата.
Трудността е и друг показател за това, колко радикални са измененията, които Бом и Прибрам се опитват да внесат в нашия начин на мислене. Но това не е просто
едно коренно преразглеждане. Твърдението на Прибрам, че нашите мозъци конструират обекти, бледнее пред друг от изводите на Бом: че ние дори конструираме пространството и времето. Последствията от този възглед са
само една от темите, които ще бъдат обсъдени, когато изследваме въздействието, което идеите на Бом и Прибрам имат върху работата на изследователи в други
области.                                                                                                                                                                                                            Майкъл Толбот Холографската вселена