Откраднатите народностни имена.
Името гърци, или по-точно грайки също най-рано е принадлежало на група пеласги. И разбира се в Тракия живеят други техни роднини, това са граите, за които пише Тукидид. Тези граи са деди на днешните граовци.
Хетите също носят име, което не принадлежи на дедите им, а на по-стария народ, обитавал територията, в която хетите се установяват по време на Бронзовата епоха. Правилното име на хетите е неси, неши и то означава наши, а точно това название принадлежи на част от българите до ден днешен. Става дума за българските мюсулмани от територията на Гърция.
Снощното срутване на мостове в Русия с пострадали пътници все повече заприличва на работа на руската ФСБ. Веднага всички органи и пропагандисти в Русия обвиниха Украйна в "терористичен акт" - точно преди преговорите в Истанбул. Русия има богат опит в самоорганизирането на терористични актове на своя територия с пропагандни цели. Най-известният такъв случай е "Рязанска захар" от 1999 г. Тогава шеф на ФСБ е сегашният съветник на Путин, Патрушев. *За случая "Рязанска захар" може да прочетете тук: https://daniivanov.blogspot.com/2024/03/blog-post_396.html
Заека Тръмп укротява кобрата от Билла Сварга
Борисов е заложник на Пеевски и няма да стане премиер никога повече, макар това да му е нужно на всяка цена, за да не се окаже в съдебната зала, съден за безбройните си потрисащи нормалността дела.
ГЕРБ са съставени по върховете си от два типа хора – корумпирани заложници на Пеевски, които сега работят за него, за да не бъдат с повдигнати обвинения и без достъп до кражби, и треперещи корумпирани хора, чакащи Пеевски да дойде за тях с цялата превзета от него държавна машина и да им вземе всичко, както го направи с поредица свои жертви.
Пеевски е силен, защото е оръжие на много богатия екстремистки ислям в Катар, което оръжие е под контрол на вече религиозно контролираните турски разузнавателни служби, а Катар и Турция са руски съюзници, което означава, че Пеевски продължава да слугува на руската диктатура.
Трагедията на българите се състои в това, че са твърде слаби и некомпетентни масово вече за такава твърде професионална престъпна и терористична по своята същност игра. Нямам предвид обикновените добри напълно объркани вече хора, а глуповатите ни от крадене и корупция елити, които по близкоизточному винаги се нагласяват по-близо до лесните пари, за да не се озорят нещо и да не поемат някой риск – това е наследството ни от Османската империя и годините на руски комунизъм, което прекрати опита ни да се завърнем културно и цивилизационно сред европейските народи.
Българите сега са повече турци или сирийци, отколкото европейци – дори не са руснаци, както някои от тях си въобразяват. Културно не сме българи-християни вече, а близкоизточно християнско население. Музиката ни е близкоизточна, ежедневието ни е ориенталско, политиката ни е напълно близкоизточно корумпирана – както и всичко на битово ниво също.
Не обиждам турците и сирийците – просто те са друга, неевропейска култура, и не намирам за редно да се превърнем от европейци в хора от Близкия изток.
Защо да не сме българи от Европа?
Защо е нужно България да стане окончателно част от Ориента?
Защото така искат Русия, Турция и Катар, а ние им се подчиняваме предавайки вярата си, културата си, историята си и националната си европейска идентичност
Директорът на Центъра за стратегически комуникации на НАТО: Путин може да бъде спрян само със сила, не с преговори, руснаците трябва да ядат бой
Ако искате силна армия, която може и иска да действа, ще ви е необходимо мощно общество зад гърба ѝ
Съдбата на мира за Украйна се решава преди всичко на бойното поле, а не на масата на преговорите, казва латвийският политик Янис Сартс
Интервю на Олеся Бацман, Gordonua.com
- Господин Сартс, добре дошли в Украйна!*
- Благодаря, че ме поканихте.
- Преди 80 години победихме германския фашизъм. А сега трябва да победим руския. Какво мислите за това?
- Това е интересен момент в европейската история – нацистка Германия беше победена преди 80 години, а по същество все още водим много подобна война в самото сърце на Европа. Не сме извлекли необходимите поуки. Много е важно да разберем цената на нашето бездействие. Сега за всички – и в Европа, и в Украйна, и дори за самите руснаци е важно Украйна да победи. Това е единственият път към траен мир в Европа. Вие напомнихте за 80-годишнината от края на Втората световна война, но за моята страна войната не приключи тогава – една окупация беше заменена с друга. В някакъв смисъл това важи и за Украйна. Грешките, допуснати в миналото, имат дългосрочни последици. Затова е важно изходът от тази война да стане залог за мирна, просперираща и сигурна Европа, в която да не се налага постоянно да се оглеждаме през рамо: "А какво ще стане сега с мен?".
- Как оценявате щетите, които понася светът от действията на Путин?
- Свидетели сме на разрушаване на световния ред, основан на правила. Ако преди пълномащабната руска инвазия все още имаше съмнения, вече няма. Путин наруши всички принципи и не получи полагащото се наказание. За другите това е сигнал, че правилата вече не действат. Второ, техният (на руснаците – б. р.) ядрен шантаж прави разпространението на ядрените оръжия по-вероятно, защото потенциалните агресори виждат – "сдобивам се с ядрено оръжие и никой не може да ме пипне".
Кремъл реагира на разрешението за удари по Русия с ракети с голям обсег - Свидетели сме на разрушаване на световния ред, основан на правила. Ако преди пълномащабната руска инвазия все още имаше съмнения, вече няма. Путин наруши всички принципи и не получи полагащото се наказание. За другите това е сигнал, че правилата вече не действат. Второ, техният (на руснаците – б. р.) ядрен шантаж прави разпространението на ядрените оръжия по-вероятно, защото потенциалните агресори виждат – "сдобивам се с ядрено оръжие и никой не може да ме пипне".
- А вярвате ли на ядрените заплахи на Путин?
- Не. Не вярвам реално да бъдат изпълнени. Но самата заплаха да бъдат изпълнени работи. Това е ограничен шантаж, който стимулира и други да се сдобият с ядрени оръжия. Това е една от опасните последици. Трето, последиците за други потенциални зони на конфликти като Близкия изток, Южнокитайско море – също зависят от украинските събития. Там внимателно следят какво ще стане с Украйна. Ако войната се проточи и ако няма категорична украинска победа, рискът от нови конфликти нараства.
- Как оценявате потенциала и силата на украинската армия?
- Очевидно е, че украинските военни сериозно увеличиха своите възможности. Най-впечатляващо за мен е нивото на иновациите. Прилагането на нови решения – технологични, тактически и всякакви други на бойното поле, е поразително. Именно това изучават сега европейците, все пак пред нас е първото наистина съвременно бойно поле на XXI век. Именно в това е силата на Украйна. Да, както и при всяка друга армия, има какво да се подобри. Но изявленията, че Украйна е слаба и обречена на поражение, изобщо не съответстват на действителността. Според моите оценки, Украйна е способна да се защитава и нейните възможности постоянно нарастват. А в съчетание с подкрепата на Европа и НАТО това укрепва и украинската, и европейската отбрана. (…)
Бойният опит на Въоръжените сили на Украйна е наистина уникален.
- Не. Не вярвам реално да бъдат изпълнени. Но самата заплаха да бъдат изпълнени работи. Това е ограничен шантаж, който стимулира и други да се сдобият с ядрени оръжия. Това е една от опасните последици. Трето, последиците за други потенциални зони на конфликти като Близкия изток, Южнокитайско море – също зависят от украинските събития. Там внимателно следят какво ще стане с Украйна. Ако войната се проточи и ако няма категорична украинска победа, рискът от нови конфликти нараства.
- Как оценявате потенциала и силата на украинската армия?
- Очевидно е, че украинските военни сериозно увеличиха своите възможности. Най-впечатляващо за мен е нивото на иновациите. Прилагането на нови решения – технологични, тактически и всякакви други на бойното поле, е поразително. Именно това изучават сега европейците, все пак пред нас е първото наистина съвременно бойно поле на XXI век. Именно в това е силата на Украйна. Да, както и при всяка друга армия, има какво да се подобри. Но изявленията, че Украйна е слаба и обречена на поражение, изобщо не съответстват на действителността. Според моите оценки, Украйна е способна да се защитава и нейните възможности постоянно нарастват. А в съчетание с подкрепата на Европа и НАТО това укрепва и украинската, и европейската отбрана. (…)
Бойният опит на Въоръжените сили на Украйна е наистина уникален.
- Може ли НАТО да научи нещо от украинците?
- Безусловно. Има редица направления, в които армиите от НАТО се учат от Украйна. Първо, това е воденето на бойни действия с използване на дронове. Второ – темповете на внедряване на иновациите и адаптирането на бойното поле. Трето – радиоелектронната и електромагнитната война. В тази сфера Украйна демонстрира много интересни решения и дълбинен опит. Важно е също адаптирането на промишлеността. На форума (Киевския форум по сигурността – б. р.) обсъждахме темата за интеграцията на отбранителните отрасли на Европа и Украйна. Това е не просто актуално – това е от критична важност. Украйна показва как може производството да се разраства бързо и да се приспособява към нуждите на фронта. В това отношение действително има какво да учим.
- Безусловно. Има редица направления, в които армиите от НАТО се учат от Украйна. Първо, това е воденето на бойни действия с използване на дронове. Второ – темповете на внедряване на иновациите и адаптирането на бойното поле. Трето – радиоелектронната и електромагнитната война. В тази сфера Украйна демонстрира много интересни решения и дълбинен опит. Важно е също адаптирането на промишлеността. На форума (Киевския форум по сигурността – б. р.) обсъждахме темата за интеграцията на отбранителните отрасли на Европа и Украйна. Това е не просто актуално – това е от критична важност. Украйна показва как може производството да се разраства бързо и да се приспособява към нуждите на фронта. В това отношение действително има какво да учим.
- Според Вас какви гаранции за сигурност могат да дадат САЩ на Украйна?
- Просто да изречем думата "гаранции" не е достатъчно. Виждали сме вече хартии, които нищо не струват.
- Например, Будапещенският меморандум.
- Да. Затова, когато говоря за гаранции, нямам предвид гаранции на хартия. Истинската гаранция за сигурността на Украйна е в икономическия растеж, промишлеността, общия просперитет и способността на обществото да бъде динамично. Ако филтрираме целия шум, основата на силата на нацията е успешността, благосъстоянието, активното развитие и икономическата стабилност. Ако всичко това е налице – вижте Швейцария.
- И силна армия.
- Силната армия е производна. Може да се правят опити за създаване на армия на празно място, както постъпва Русия. Но без успешно общество, което да служи за фундамент, такава армия няма да е истински силна. Именно това е основата. И, разбира се, САЩ могат да направят много, за да помогнат в това отношение.
- Ами НАТО? Какви гаранции може да даде Алиансът на Украйна, дори ако засега Украйна не може да стане негова членка?
- НАТО е най-успешната организация в историята не заради чл. 5 – това също е просто хартия. Имало е много документи с по-твърда реторика – например, Западноевропейският съюз. Но те не проработиха. Силата на НАТО е в съвместната военна интеграция: общите стандарти, обучението, съвместимостта на техниката, възможността за съвместно разгръщане. В това е силата на НАТО. Ако НАТО иска да помогне на Украйна, нека да помага точно с това: стандарти, съвместни учения, унификация на всички процеси. А на хартия договорът може да бъде подписан по-късно. Главното е да се подготви всичко останало. Често страните подписват договора, а после започват да работят. Тук трябва да е обратното: първо работата по пълното интегриране, а след това подписването.
- Говорите за реалните гаранции. Но често си мисля, а и много експерти го отбелязват: как стоят нещата с чл. 5 на НАТО? Как работи той? Нито веднъж не е тестван истински.
- Един път – след атаките срещу САЩ от 11 септември. Тогава НАТО помогна на САЩ. И това е всичко. В предполагаемите сценарии наистина не е тестван. Но именно в това е неговата цел и сила. Възпирането работи, след като никой не рискува да го провери.
- Надявам се!
- Изминаха 75 години – и всичко работи. Дори по времето на студената война, когато имаше Западен Берлин, по същество не подлежащ на отбрана, и Западна Германия, която тогава трудно можеше да бъде защитена. Но осъзнаването, че насреща е цялата обединена мощ на Алианса, трябваше да възпира евентуални опити в тази посока.
- Освен ако не си безумец като Путин.
- Но той не е самоубиец, нали?
- Макар че би било да добре да си сложи края.
– Това винаги е въпрос на хладна пресметливост. През 2022 г. не им излязоха сметките с пълномащабното нахлуване. Такива неща се случват, но задачата на възпирането е да покажем цената на такава грешка. За да знае врагът със сигурност, че това ще му струва много скъпо. Възпирането си е на мястото и то работи. Но в Алианса има много страни и е необходимо всеки ден да градим отново тази система. Това не е еднократно действие. То е всекидневна тежка работа.
- Но ако диктаторът не слуша никого?
- Значи ще прави все повече и повече грешки.
- Какво очаквате от срещата на НАТО в Хага? Какви решения ще се вземат за Украйна? Някои експерти се опасяват, че може изобщо да не се състои заради позицията на Тръмп.
- Подготовката за срещата върви с пълна сила. Очакваме да има нов ангажимент от страна на европейските държави по отношение на военните разходи – най-вероятно ще се споразумеят 3,5% от брутния вътрешен продукт да се отделят за отбрана. Вероятно ще има и други решения, насочени към укрепване на военните способности на НАТО и Европа. Що се отнася до Украйна, дебатите продължават. Както знаем, президентът Тръмп предпочита лично да взема ключовите решения. Така че, няма да се учудя, ако много окончателни новини бъдат огласени директно на срещата на държавните лидери. Затова е възможно именно в Хага да се вземе фактическо решение. До срещата има още време. Това еднозначно е една от централните теми, които ще се обсъждат на фундаментално ниво. Надяваме се да излязат добри новини. Но първо трябва да стигнем до самата среща.
(…)
КГБ Архимандрил Пути опрощава греховете на Тръмп- Просто да изречем думата "гаранции" не е достатъчно. Виждали сме вече хартии, които нищо не струват.
- Например, Будапещенският меморандум.
- Да. Затова, когато говоря за гаранции, нямам предвид гаранции на хартия. Истинската гаранция за сигурността на Украйна е в икономическия растеж, промишлеността, общия просперитет и способността на обществото да бъде динамично. Ако филтрираме целия шум, основата на силата на нацията е успешността, благосъстоянието, активното развитие и икономическата стабилност. Ако всичко това е налице – вижте Швейцария.
- И силна армия.
- Силната армия е производна. Може да се правят опити за създаване на армия на празно място, както постъпва Русия. Но без успешно общество, което да служи за фундамент, такава армия няма да е истински силна. Именно това е основата. И, разбира се, САЩ могат да направят много, за да помогнат в това отношение.
- Ами НАТО? Какви гаранции може да даде Алиансът на Украйна, дори ако засега Украйна не може да стане негова членка?
- НАТО е най-успешната организация в историята не заради чл. 5 – това също е просто хартия. Имало е много документи с по-твърда реторика – например, Западноевропейският съюз. Но те не проработиха. Силата на НАТО е в съвместната военна интеграция: общите стандарти, обучението, съвместимостта на техниката, възможността за съвместно разгръщане. В това е силата на НАТО. Ако НАТО иска да помогне на Украйна, нека да помага точно с това: стандарти, съвместни учения, унификация на всички процеси. А на хартия договорът може да бъде подписан по-късно. Главното е да се подготви всичко останало. Често страните подписват договора, а после започват да работят. Тук трябва да е обратното: първо работата по пълното интегриране, а след това подписването.
- Говорите за реалните гаранции. Но често си мисля, а и много експерти го отбелязват: как стоят нещата с чл. 5 на НАТО? Как работи той? Нито веднъж не е тестван истински.
- Един път – след атаките срещу САЩ от 11 септември. Тогава НАТО помогна на САЩ. И това е всичко. В предполагаемите сценарии наистина не е тестван. Но именно в това е неговата цел и сила. Възпирането работи, след като никой не рискува да го провери.
- Надявам се!
- Изминаха 75 години – и всичко работи. Дори по времето на студената война, когато имаше Западен Берлин, по същество не подлежащ на отбрана, и Западна Германия, която тогава трудно можеше да бъде защитена. Но осъзнаването, че насреща е цялата обединена мощ на Алианса, трябваше да възпира евентуални опити в тази посока.
- Освен ако не си безумец като Путин.
- Но той не е самоубиец, нали?
- Макар че би било да добре да си сложи края.
– Това винаги е въпрос на хладна пресметливост. През 2022 г. не им излязоха сметките с пълномащабното нахлуване. Такива неща се случват, но задачата на възпирането е да покажем цената на такава грешка. За да знае врагът със сигурност, че това ще му струва много скъпо. Възпирането си е на мястото и то работи. Но в Алианса има много страни и е необходимо всеки ден да градим отново тази система. Това не е еднократно действие. То е всекидневна тежка работа.
- Но ако диктаторът не слуша никого?
- Значи ще прави все повече и повече грешки.
- Какво очаквате от срещата на НАТО в Хага? Какви решения ще се вземат за Украйна? Някои експерти се опасяват, че може изобщо да не се състои заради позицията на Тръмп.
- Подготовката за срещата върви с пълна сила. Очакваме да има нов ангажимент от страна на европейските държави по отношение на военните разходи – най-вероятно ще се споразумеят 3,5% от брутния вътрешен продукт да се отделят за отбрана. Вероятно ще има и други решения, насочени към укрепване на военните способности на НАТО и Европа. Що се отнася до Украйна, дебатите продължават. Както знаем, президентът Тръмп предпочита лично да взема ключовите решения. Така че, няма да се учудя, ако много окончателни новини бъдат огласени директно на срещата на държавните лидери. Затова е възможно именно в Хага да се вземе фактическо решение. До срещата има още време. Това еднозначно е една от централните теми, които ще се обсъждат на фундаментално ниво. Надяваме се да излязат добри новини. Но първо трябва да стигнем до самата среща.
(…)
- Много важен за мен въпрос. Ще посочите ли примери за хибридната война, която Путин води срещу Запада – като терористични актове, кибератаки, пропаганда, подкупи или вербуване на западни политици?
КГБ радиоактивни еклерчета и чай с полоний за Джей Ди Ванс
- Нищо ново, всичко е от учебниците на КГБ от времето на студената война, просто светът се промени. Какво виждаме? Саботаж, за който говорихме публично (руски агенти поставиха запалителни бомби в пратки, доставяни от куриерски фирми – б. р.): основно в Полша и в балтийските страни, на още някои места. Кибератаки.
- Испания? Имаше ли там руска следа (в срива на електрозахранването)?
- Това не е такъв вид саботаж.
- Но изглежда Русия стои зад него.
- Да, очевидно, посланието беше адресирано. Но все пак бих тълкувал това малко по-различно. Що се отнася до кибератаките – те са постоянни. Това не е временно явление, а устойчива заплаха. За много от тях обществеността дори не знае, но те са факт. Намесата в избори – още един елемент. Кремъл инвестира в това много средства. Не във всеки пореден вот, а избирателно – в тези избори, които смята за важни. Скоро ще има избори в Молдова…
- Да, през есента.
- Да, и ще видим там сериозни опити за намеса. И, разбира се, агресивни информационни кампании. Това е директна заемка от съветската тактика – внедряване на агенти на влияние, създаване на атмосфера на съмнения, подкопаване на доверието.
- Посочете най-ярките примери.
- Най-добре е да се обърнем към докладите на националните разузнавания – там са посочени конкретни имена. В рамките на своята длъжност оставям това на тяхната съвест. Макар че е възможно някои и досега да не са разкрити. При всички случаи основната цел на Путин е да разцепи Европа и да подкопае готовността ѝ да подкрепя Украйна. Това са двете основни направления в хибридната стратегия на Кремъл.
(…)
- Ако бяхте на мястото на Украйна, какво бихте направили сега?
– Сложен въпрос. Но аз бих се върнал към базисните принципи. Какво прави нацията силна? Единството. Вижте Украйна – преди започването на пълномащабната война малцина я възприемаха като истински силна страна. Защото трудно би могло да се каже, че беше единна. Както във всяка страна, имаше разногласия, различни възгледи.
- Сега Украина е напълно обединена.
- Ето! От момента на нахлуването (на Русия – б.р.) страната се обедини – и това беше шок за всички военни анализатори.
- Та нали Путин искаше да превземе Киев за три дни.
– Да. И не успя. Там е цялата работа – в единството. И трябва да сме наясно, че то не е дадено веднъж завинаги. Трябва да се пази и укрепва всеки ден. Второ – икономическото развитие и просперитетът. Основата трябва да е в промишлеността. Украйна има добри предпоставки за това, но е много важно те да бъдат съхранени и реализирани. Необходима е здрава икономика. Тук, разбира се, се връщам към въпроса за корупцията. Защото истинската динамика, истинската конкурентноспособност, са възможни само в условия, при които корупцията не пречи на развитието. И трето – общият просперитет на обществото. Обърнете внимание, не говоря за военните аспекти.
- Неочаквано е да го чуя от Вас.
- Но точно в това е същността. Армията е отражение на мащабите и качеството на обществото. Нейните възможности са директно продължение на състоянието на нацията. Ако искате силна армия, която може и иска да действа, ще ви е необходимо мощно общество зад гърба ѝ. И, разбира се, Русия никъде няма да изчезне.
- За съжаление.
- Да, рисковете ще останат. И именно затова е нужно да се инвестира в тези сфери – това е дългосрочна стратегия. Такава стратегия носи устойчива победа. За разлика от руския модел, при който елитът взема всичко, а народът живее в бедност. Украйна може да върви по противоположния път – и точно в това ще бъде дълготрайната ѝ сила.
- Вярвате ли, че мирният договор, за който говори Тръмп, ще бъде подписан през тази година? И че Путин ще го изпълни.
- Съгласен съм с тези, които смятат, че Путин изобщо не се стреми към мирно споразумение. Може би няма да е против някакво примирие. Кой знае... Но, съдейки по действията и риториката му, той очаква и изисква единствено капитулацията на Украйна. А тя очевидно няма да се случи. Така че, вероятността е нищожно малка.
- През тази година.
- През тази година. И, както винаги по време на война, именно военната ситуация определя какво е възможно и какво не. Както и преди, аз съм убеден, че съдбата на мира за Украйна се решава преди всичко на бойното поле, а не на масата на преговорите.
- Как може да бъде спрян Путин? Вашата рецепта.
– Всъщност всичко е просто. Единственото, което може да спре Путин – това е силата. Има стара латинска пословица: те се спират само когато ядат бой. За съжаление, в случая с нашия съсед това е истина.
*Янис Сартс беше сред участниците в Киевския форум по сигурността, организиран от фондацията на Арсений Яценюк – премиер на Украйна от 27 февруари 2014 г. до 14 април 2016 г.
(Със съкращения)
Превод: Faktor.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар