*Преди време българският интелектуалец Д.П. Даскалов прави невероятно смели изказвания, уповавайки се на сведения на Паул Кречмер: “Хомеровскитѣ свѣдениѣ за тракийската култура позволяватъ да прѣдполагаме по-раненъ периодъ на нейния разцвѣтъ. Находките отъ Bos-ӧjuk въ Фригия твърдѣ ясно говорятъ, че троянците сѫ едни отъ малоазийскитѣ потомци на тракийско-фригийскитѣ племена.” *По-късно, съпоставяйки данните от археологията с езиковедски анализ (на топоними и хидроними от Троада бел.авт.) Леонид Гиндин смята, че указания анатолийски регион е част от етнокултурния ареал на югозападната част на Тракия, още от периода на Троя I Троя IV, т.е. в продължение на цялото трето хилядолетие преди Христа (Гиндин, 1993, с. 15). С други думи – дори и учените поддържащи традиционните виждания признават за значителното тракийско присъствие в северозападна Анатолия през трето хил. пр. Хр., т.е. преди появата на Хетската Империя. *Уповавайки се на сведенията на западните учени Джон Гарстанг и Оливър Гърни, Игор Дяконов изразява виждането, че Ассува е първото държавно образувание на трако-фригийците в Мала Азия: “…нельзя считать невероятным предположение Дж. Гарстанга и О.Р. Гэрни о том, что в царстве Ассувы следует видеть первое государственное образование фрако-фригийцев в Малой Азии…” *В труда си "Населението на Древната Троя" лингвистът Леонид Гиндин публикува интересна информация. Първата глава в труда му засяга траките в Троя и Троада. За названието Троя, споменато от хетите като Таруиша се дава датировка XIII в.пр. Хр., а за името Илиос, присъстващо в хетските документи като Уилуша е от XIV – XIII в.пр. Хр. Гиндин споменава за общите трако-троянски названия: 1.Скаи, скаибои – име на тракийски народ, Скай – име на тракийска река и Скайски порти в Троя. 2.Ксанти – име на тракийски народ, Ксантос – име на река в Троада. 3.Кебрении – име на тракийски народ, Кеброс – име на тракийска река [днешната Цибър], Кебрион – син на троянския цар Приам. 4.Резос – име на тракийски благородник, Резос – име на река в Троада. 5.Арисба – име на тракийска река, Арисба – име на селище в Троада. Елементът испа, исба – тракийска дума за кон. 6.Дардани – име на тракийски народ, Дарда-пара – име на тракийско селище, Дардански порти на Троя. 7.Пергам – име на тракийски град, Пергам – название на цитаделата на Троя, корен берг-височина. 8. Ида, Идак – град в Тракия, Ида – планина в Троада, но и на о-в Крит. 9. Келе – тракийско селище на север от Хеброд, Килайос – река извираща от планината Ида. 10.Зела – название на тракийско вино, Зелея – град в Троада. 11. Перке – едно от древните имена на Тракия, Перкота – топоним от Троада. 12. Трауси – име на тракийски народ, Троя, Тариуса – от корен ТРЕУ – раста, процъфтявам. 13. Илион – тракийско селище, недалеч от Визия, Илион – алтернативното име на Троя. *Към тези сведения можем да добавим и други, и по-точно троянският хидроним Скамандър, Камандър, тълкуван от акад. Георгиев със стблг. камень -камен, камък. *Името на цар Приам е сродно на това на траките прианти, тълкувано като приятните, приятелските, от корен *pri - обичам, приятен съм. *Името на Парис, е сродно на тракийските Порис, Далепорис, Борис и т.н. Акад Дечев дава тълкуване със стблг. борити сѧ, т.е. Парис, Борис и др. означават борецът. С помощта на данните можем да съставим малък речник на троянския език: ТРАКО-ТРОЯНСКИ - БЪЛГАРСКИ: 1.ПАРИС - боря се 2.ДАРД-дръжати-държа, здрав съм 3.ЗЕЛЕА-зелиѥ-зеленина 4.ИЛ - илъ - кал, тиня, глина 5.ИСПА-Исперих, Исбул - стблг. имена 6.КАМЕН - камен, камък 7.КЕБР-цибрея-яснея, светлея 8.КЕЛ-чело, в смисъл на извор 9.КСАНТ-свѧнтъ-свят, светъл 10.ПЕРГ-праг, бряг, височина 11.ПЕРК-перкам, удрям, правя отломки 12.ПРИЯ - приятен 13.СКАИ - скакати - скачам, в смисъл на бързам 14.ТРУЯ - труя -охранвам, изяждам
Изненадите, които речника предлага са много и са все приятни, защото езикът говорен от Орфей, Залмоксис, Ситалк, Спартак и др. е само древен вариант на българския. За това пледира още през XIX в. Цани Гинчев, който за времето си се аргументира перфектно. Едно от доказателствата за древните корени на българския език са имената на тракийските богове. Съвсем есествено е, че различните народи наричат своите богове с различни имена. Фактът, че при анализа на около 30 названия на тракийски божества са ползвани наши думи, показва красноречиво, че хората почитали въпросните божества са говорили древен вариант на нашата реч. В края на XIX в. езиковедите вече знаят доста за боговете на дедите ни траките. Редица учени подлагат на анализ древните назания, но за жалост без да консолидират своите проучвания. Ако това бе сторено навремето, със сигурност учените щяха да забележат нещо удивително. Имената на боговете Атис, Сито, Дарзала, Багайос, Балеос, Земела, Хера [Ера] са обясними на български език. Давам списък на имена на божества, подложени на анализ от различни учени работили през XIX век. Срещу името на древния тракийски бог е дадено и името на човека дал тълкуването: 1.АТИС [значение ОТЕЦ, от *атик, атис] - ФИК, ЧЕРТКОВ, 2.СИТО [значение ЖИТО] - ЧЕРТКОВ 3.ДАРЗАЛА, ДЕРЗЕЛА [значение ДЪРЖА] - ТОМАШЕК 4.БАГАЙОС [значение БОГЪ] - КРЕЧМЕР, ФИК, ЛАГАРД, МЮЛЕР 5.БАЛЕОС [значение БОЛИИ-по-голям]– КРЕЧМЕР, НЕРОЗНАК 6.ЗЕМЕЛА [значение ЗЕМЛIA - земя] - РЬОСЛЕР, МЮЛЕР, КРЕЧМЕР, ЛАГАРД, ФИК 7.ЕРА, ХЕРА [значение ЯРО -пролет диал.дума] - ТОМАШЕК През ХХ век лингвистите разглеждат още повече имена на тракийски божества, като при анализа са ползвани наши думи. Тук отново давам списък с имената на тракийските божества и имената на учените направили тълкуването: 8.САБАДИЙ [значение СВОБОДЬ-свободен] - ГРЕГОАР, БОНФАНТЕ 9.ДОБРАТ [значение ДОБЪР] - КУДРЯВЦЕВ, ТРУБАЧОВ `0.КАБИРИ [значение КОБЬ -съдба, участ] - БЕРНЕКЕР 11.МАЗЕУС [значение МАЗАТИ - мажа, СЪЗДАТЕЛ] - НЕРОЗНАК, ДЯКОНОВ 12.КЕРСУЛА значение ЧЕР] – ГЕОРГИЕВ 13.БИСТЮРАС [значение БЫСТРЪ]– ГЕОРГИЕВ 14.АСДУЛ [значение ЯЗДЯ]– ГЕОРГИЕВ 15.ДЕРЗИС [значение ДРЬЗЬ] – ГЕОРГИЕВ 16.ДЕН [значение ДЬНЬ] – ГЕОРГГИЕВ 17.МУНДРУ [значение МѪДРЪ] – ГЕОРГГИЕВ 18.СВЕТУЛЕН [значение СВЕТЛАН] - ГЕОРГИЕВ 19.ЗАЛТЕНОС [значение ЗЛАТАН] - ГЕОРГИЕВ 20.СЕНТЕ [значение СВЕНТЪ -свят, силен] -ГЕОРГИЕВ 21.ЗЕРИНТИЯ [значение ЗВЕРѦTE - звяр]- ГЕОРГИЕВ 22.КУЛКУС [значение КЛОКОЧЕЩ] - ГЕОРГИЕВ 23.САМА-ЗИС [значение САМЪ]- ГЕОРГИЕВ 24.БАРГИ-ДЕНТ [значение БРѢГѪ- грижа се]- ГЕОРГИЕB 25.ЗУМУДРЕН [значение ЗМИИ, ЗУМ – змия, змей]- ГЕОРГИЕВ, ДУРИДАНОВ 26.СЕЙНУ-ЛАЗИС [значение ЛОШ] - ГЕОРГИЕВ 27. СТАР-АСКЕНОС [значение СТАРЪ-стар] - ГЕОРГИЕВ Към тези имена на божества трябва да се добави и друг списък, с като цяло правилни тълкувания, но с пропуснати навярно неволно български думи: 28.АРЕС [значение яростен, от irasiyati - разярявам се санскр.] КАРНОА, пропуснат е старобългарския глагол IAPѬ CѦ - разярявам се, който в етимогичните речници е посочен като сроден на арийския irasiyati - разярявам се. 29. ЕГЕРИЯ [значение *EGERO - езеро]- КАРНОА, Egerica, думата *EGERO - езеро е обявена за праславянска, но селище Егерика има в нашите земи, недалеч от Ихтиман. 30. БАЛАС [значение bhala-белота, сияние] - Томашек, пропуснато е българското прилагателно бял, чиято древна, неомекотена форма е била БАЛ. Ако имаме предвид, че от олимпийските богове, единствено само името на Зевс притежава смисъл на гръцки [според Откупщиков и др.], а нашият език дава тълкуване на имената на 30 тракийски божества, то е несериозно да се твърди, че нашата реч се е появила на юг от Дунава едва през ранното Средновековие. И не е само езикът. В нашия фолклор са запазени култовете към Хероса, Дионис, Залмоксис, Земела, Бендида, Хермес, Пан, Сабазий, Асклепий, да не забравяме и тракийските нимфи, които реално са самодивите от нашите предания. За сметка на това при нас няма култове от древен Иран, или Бактрия, няма и спомени за Тангра. Даже и името на Аспарух, с варианти Есперих и Исперих е тракийско. Аспа, еспа и испа са тракийски думи за кон, и то от речта на мизите. А точно мизите са назовавани най-често българи. Няма как и трите варианта на освободителя на страната ни да са тракийски и това да е случайност. Аспарух и хората му са балкански народ.
*Благодарения на живелия по времето на Античността Алкидамант знаем за това, че Орфей е създател на писменост. Алкидамант представя и истинската история за смъртта на Орфей - не от ръцете на Дионисовите вакханки, а от мълнията на гневния Зевс. Гръмовержецът е бил недоволен от това, че Орфей разкрил мистериите на хората, а и дал и буквите. *Еврипид също споменава Орфееви писания, съхранявани в някакъв храм в Хемус. *Диодор е уверен, че Орфей е създал животоописение на бог Дионис. *Платон говори за книги на Орфей. *Тези сведения показват, че в далечното минало действително е съществувала тракийска писменост, която или е създадена, или е преработена от Орфей. В началото на XX в. Дж. Е. Харисън смята, че Орфей е боравил с особените знаци открити на о-в Крит. *Малко по-късно става ясно, че с въпросните критски знаци са документирани тракийски личнни и племенни имена, а също и топоними. *Проучвайки крито-микенската писменост Г. Сотиров намира голям брой паралели с глаголицата и пише научна работа по въпроса още през 1970 г.
*Реално тракийският, или древният език на нашите предци се явява и реч на най-старото население на Елада. В миналото, самите гърци признават, че преди Троянската война основното население на страната е от негръцки произход. Посочени са конкретно отделните групи: Тесалия е обитавана от мизите и тевкрите. В Тесалия преди Троянската война живеят мирмидоните, които са отъждествени с българите от Йоан Малала. Прочее, дори и мизите са отъждествявани с българите, но от други автори като Лъв Дякон, Димитър Хоматиан и т.н. Епир е дом на селите и граите, чиито роднини живеят край Селимбрия, Селетика и долината на Струма. Интересното е, че селите край Стара планина спадат към мизите, а граите край Струма към пеоните. Както мизите, така и пеоните са отъждествявани с ранносредновековните българи. *Освен в Тесалия и Епир траки има и в Пелопонес, цялата територия на полуострова е доминирана от фригите на Пелопс. Позовавайки се на по-стари автори Страбон твърди, че цяла Атика е принадлежала на траките, които Евмолп довежда, а в съседната област Фокида е властвал цар Терей. Най-вероятно се касае за хора от общността на одрисите. *На остров крит доминантна група са тракийските роднини пеласгите, които Омир нарича богоравни. Това е индикация, че пеласгите са благородническата прослойка на минойското общество. *Благодарение на антропологични проучвания на о-в Кипър [по сведения на Чарлз, Боев цит от Откупщиков] става ясно, това място е обитавано от траки по време на Бронзовата епоха. Това обяснява и присъствието на свещения за дедите ни знак IYI на о-в Кипър. *Знаейки, че по-старото население на Елада е трако-пеласгийско, не е изненада, че сред гърците, чиито деди асимилират това население, ще се срещат генетични маркери типични за минойците и микенците. Херодот казва без увъртане, че първоначално гърците са малка и незначителна група хора, която се превръща в значителна общност чак след като успява да асимилира пеласгите, т.е. предгръцкото население. *Минойските имена са тракийски по проидход. Учени като П.Сусберген и Вл.Георгиев намират имената: Арей, Диза, Питак, Тетюс. Минойските селищни названия също са тракийски: Даво, Капа, Сетоя, Гординия, Ина, Ида и др. отговарят на тракийските Дава, Капи-дава, Сети-дава, Гордион, Ина, Ида. Всички те са обясними на български, анализ е представен в речника на книгата "Древните Корени на Българския Език". *Микенските имена също не са гръцки, като това се знае добре. Сред намерените в микенските документи имена липсват напълно такива, които са типични за гърците от времето на Античността, става думи за имената с окончание – идес/ίδης,– адес/άδης, като това е признато от Джон Чадуик [J.Chadwick, The Mycenaean World, 2005, c. 65]. *В микенските документи се срещат типични за нас българите имена като: Бати, Бато, Дайко, Дуня, Дуньо, Водо, Мира и много други, но на тях не е обърнато никакво внимание. Те са определени като “obscure” – тъмни, неясни, по простата причина, че нямат смисъл на гръцки. *В микенските документи срещаме дори старобългарски родови имена като Дуло, Вокил, Ерми, но никой не търси връзката с народа ни поради вярването на измамата, че българите са се установили на Балканите едва след прословутата 681 г. *Един от най-важните факти свързващи нашият народ с минойците и микенците е това, че минойската и микенска писменост имат не само корени на Балканите, но и употребата на микенската писменост продължава в Тракия дълги векове след като е изчезнала от територията на Елада. Сред керамиката на културата Цепино са открити знаци, а дори и надписи с микенски знаци. Иванка Пенева-Русева прави сполучливи разчитания на думи като Резос, бан и т.н. Традицията не спира по време на Античността, през 1905 г. са подложени на анализ руните от Плиска и Ф. Успенски с удивление отбелязва, че старобългарските руни имат най-голяма близост с древната критска писменост. По-късно през 70-те години на ХХ в. Г. Сотиров доказва, че нашата глаголица има прототип и той е в знаците от микенската писменост. Тази информация се бива премълчавана от нашите специалисти.
*В работата си за предгръцкото население на Елада Юрий Откупщиков представя твърдението, че от основните богове на гърците, само името на Зевс е обяснимо на гръцки език. В това изявление няма логика, защото Зевс е властелинът, на когото са подчинени останалите обитатели на Олимп. Ако неговото име бе гръцко, то защо имената на Арес, Хермес, Дионис и др. не са гръцки? *Всъщност позицията на Откупщиков е разбираема. Той е без това прави нещо революционно - съобщава за негръцкия характер на най-важните имена на Олимпийските богове. Зевс обаче е фундаментът на гръцката религия, той е върховният бог, чието име е здраво свързано с това на гърците. Да се тръгне срещу виждането, че Зевс не е гръцко божество, навремето е било равностойно на самоубийство. *Ако разгледаме фактите, мистерията с господаря на Олипм ще изчезне. Откупщиков признава и нещо друго, а именно това, че гр. дума θεός-бог не отговаря на гръцките норми на индоевропейските съотвествия и би трябвало да е *δειός [от по-старо *δεϝιός]. Това е силна индикация, че дедите на гърците са заели думата си за бог от други хора. Това разбира се са нашите предци, влезли в историята под името траки. *В далечното минало те населяват Тесалия, Пелопонес, Атика, Фокида, Беотия, Евбея, Самотраки, Тасос и т.н. Информацията по въпроса е изобилна, но не особено популярна, поради това, че не се вписва в общоприетите виждания. Дори прогресивен учен като Откупщиков е принуден да ефимизира определена информация казвайки следното: “Както отдавна е установено, главните богове на Гърция не обитават Гърция: тронът на Звес е на Ида, тронът на Посейдон е на Самотраки, Олимп се намира в южна Македония [на границата с Тесалия]. Всичко това е тракийска периферия.” *Не можем да говорим за периферия, ако държим сметка с това, че в предисторическия период дедите ни са били коренните обитатели на Тесалия, Пелопонес, Атика, Фокида, Беотия, Евбея, Самотраки, Тасос и т.н. Да не забравяме и остров Крит където е носещата тракийско име планина Ида. Езиковедите знаят отлично, че названието Олипм - там където се събират боговете, не е гръцко. Олим е име на планина в населената с мизи Тесалия, Олим има и в малоазийска Мизия, Олимп има на о-в Кипър, а там тракийското присъствие е отдавна доказано. Самото име мизи по време на Средновековието е тъждествено на българи. *Дедите на гърците заемат не само думата си за бог от нашите предци. Същото важи и за думата трескея [θρησκείᾳ] - религия, религиозен обред, оказване на почит на божество. Плутарх извежда тази важна дума от Θρῇσσαι - тракийски жени. Старият автор прави това описвайки ритуалите и свещенодейсвията на едонските и тракийските жени край Хемус [Plut. Alex.2.7]. И тези данни са добре известни, но и в този случай срещаме игнориране на неудобното. *Зевс е наричан още Зен [Ζῆν], а този вариант несъмнено е сроден на названието, което самотракийците ползват за върховния бог - Ден [Δεν]. То пък бива тълкувано от акад. Георгиев и др. със стблг. дьнь-ден, чието древно значение е светлина, сияние. *Най-ранното споменаване на име на Зевс е в микенски документи от Бронзовата епоха. Там то е под формата ДИ-ВО [DI-WO - Chadwick, The Mycenaean World, c.87]. Точно тази най-древна форма Диво - Зевс е обяснима със стблг. дума диво, чието най-древно значение е светлина сияние [Бернекер, цитиран от Д.Дечев]. *Ако Зен [Ζῆν], Ден [Δεν], а и ДИ-ВО [DI-WO] са обясними на български език, редно е този факт да се изтълкува правилно. Единственото логично заключение е, че траките са дали на гърците думите за бог, религия, а с това разбира се и най-древните названия на боговете, които с течение на времето гърците са видоизменили. Самият факт, че българският език дава обяснение за Ден [Δεν] и ДИ-ВО [DI-WO] се явява поредното убедително доказателство за това, че тракийски и български са две названия на една и съща реч, но от различни епохи. *Трябва да се спомене и важният факт, че най-ранният епитет на Зевс е Пеласгийски. Така богът е наречен не от кой да е, а от самия Ахил Пелеев, чиито мирмидони Йоан Малала определя като предци на българите.
*Героят Херакъл е син на Алкмена от Тива, от рода на Персей, но носи кръвта и на друг важен герой – Пелопс. Известно е, че Херакъл побеждава тракийския цар Диомед и го хвърля за храна на неговите кръвожадни кобили. Удушава Немейския лъв, убива Лернейската хидра, очиства Авгиевите обори. *Херакъл е считан за гръцки герой, защото установяването на властта на Хераклидите се смята и за идването на дорийците – същинските гърци. Те въвели желязото и установили своята власт в Елада. Нашите учени А. Фол и Д. Попов дават адекватни обяснения за Дорийското нашествие, още по-рано Франк Мюлер дава ценна информация. *За дорийците се твърди, че са въвели желязото в Елада, но гръцките думи за желязото са заемки от тракийския език. *За самият Херъкл пък е известно, че произлиза от рода на фригиеца Пелопс. Точно за това на едно от най-ранните изображения на този герой, той е представен с фригийска шапка, а навремето това е белег на етническа принадлежност. *Херакъл е определен и като праотец на скитите, а самите скити са наречени тракийски народ. Едиственото логично обяснение е това, че Херакъл наистина е тракиец, легендите за него реално представят древен тракийски благородник. С течение на времето, дошлите от Африка данайци се смесват с коренното население на Елада, което е представено предимно от трако-пеласги. След няколко века представителите на новия народ искрено вярват, че Херакъл е техен герой, че принадлежи на тяхната култура. Така започват да се налагат заблудите. Още по-късно враговете на народа ни започват да съчиняват лъжи за нашия произход, изкарват ни чужденци и по този начин заздравяват претенциите си за Херакъл.
Няма коментари:
Публикуване на коментар