Канатицата: Значение и предназначение

Канатицата: Значение и предназначение. I част



1. Чипровски килим, модел „Пироски“ / Източник: Тук 2. „Бакамски“ или „Гарибалда“ -Чипровски килим / Illustrator, EPS ,CMYK -300 ppi / Моделът е изработен от Цветелина Петкова / Източник: Тук

Канатицата: Значение и предназначение. I част
Автор: Славян Стоянов

Керамичен съд, Хаджилар IIB, халколит / Кликнете върху изображението за да проследите източника

В настоящата публикация ще представя на читателя опит за прочит на името КАНАТИЦА и анализ на символа. Тъй като категорични писмени източници за това не съществуват, а информацията е косвена, не е нужно да считате всичко за стопроцентова истина. Като разумни и мислещи същества вие сами можете да прецените дали доказателственият материал е достатъчно убедителен за вас.
Канатицата е може би един от най-популярните символи и мотиви, които се използват в килимарството и по-конкретно в чипровските, котленските и пиротските килими. Символът е много широко разпространен по света, но както и много други символи пътят му, откъдето тръгва, може да бъде проследен и това ни връща на Балканите, където са открити най-старите примери. Един такъв е открит на съд от халколита до праисторическо селище Хаджилар: Селищната могила се намира на 615 км южно от Истанбул, 26 км югозападно от Бурдур и на 1.5 км западно от с. Хаджилар, на 940 м. надморска височина. Територията на древна Витиния. Витините са народ от тракийската общност.
Преди да направя опит за анализ на самият символ е нужно да обърна внимание на названието, с което символът е известен, а именно КАНАТИЦА. Официалната етнографска теза е, че името идва от турски, тъй като се знае, че канатица се възприема като крила (kanatlar /тур). Всъщност на всички езици от тюркската езикова група думата крила е аналогична.
Турски – kanatlar
Азербайджански –qanadları
Узбекски – qanotlari
Казахски – қанаттары
Киргизки – канаттар
Татарски – канатлары
Чувашки – çunat
Ние имаме стара българска диалектна форма, която все още се използва за приставките на каруцата или на ремаркето -„крилата“, която в множествено число е канати.
Тюркските езици до една или друга степен безусловно са оставили в различни периоди следи в българския бит и култура. Дори на места, където е имало стари български държавни формирования, населението е тюрцизирано напълно, не само защото е в контактна зона с тюркските народи, но и са приели още в стари времена немалка част от тюркски родове да се причислят към българите. Постепенно тюркският език става първостепенен и днес са малцина онези, които разбират, че в стари времена езикът на предците им е бил друг. Но в собствената им летопис това е добре описано.
В този смисъл, ако названието на символа по нашите земи е съхранено от османсия период, то смятането на думата канатица за турцизъм би имала основание, но ако думата има по-древен произход, то тогава би трябвало да се търси обяснение в стария балкански език като тракийския. За науката от тракийския имаме запазени най-вече глоси. Аз се числя към хората, които считат съвременния български език за променена вариация на езика на старите балканци. Също така считам, че в санскрит езикът ни би имал в най-голяма степен аналогии и обяснение. Така е считал и възрожденецът Георги Сава Раковски. С неговото становище можете да се запознаете от книгата му „Българска старина“, издадена през 1865г. в Букурещ в печатницата на Стефан Расидеск.
В санскрит (езикът на арийците) считан за основа на индоевропейските езици (на които аз гледам като пренесен от Балканите към Индийския полуостров) съществува дума, която на сто процента кореспондира с нашата канати (khanati) и означава „копая, вкопавам“. Когато се сложат канатите на каруцата или ремаркето, ние създаваме по-голяма дълбочина, за да поберем повече. Но също така канати (khanati), чиято съкратена форма е (kan) в санскрит означава и блясък, искра, светлина
В думата КАНАТИЦА се съдържа същият корен, както и в титлата на българските владетели КАНАС.
За титлата на българските владетели са изписани тонове страници, за да бъде тя манипулирана по невъобразими начини, само и само народът ни и неговата древност да бъде представен по удобен някому начин. Тук няма да прилагам задълбочен анализ на титлата. Направили са го мнозина почтени изследователи и учени хора.
Истината е в простата техника, простото решение, простото действие. Хората винаги отбягват очевидните неща и търсят ли, търсят…
Най-великите истини обикновено са най-прости.
Дори и най-умните хора понякога забравят, че има фундаментални истини. Фундаментът и основата свидетелстват за началото, което винаги е проста истина. Усложняването идва след това, с етажите над основата или иначе казано, това което ПОКРИВА основата.
В началото се чудех защо им е толкова трудно на някои дипломирани величия да видят очевадното. Как е възможно да се твърди, че титлата на българските владетели, съхранена на редица епиграфски паметници, има нужда от превод през чужди на българския езици. Основен довод за това се изтъква фактът, че титлата е изписвана с гръцки букви. Да, така е, но на други документи като например „Именника на българските владетели“ титлата може да бъде видяна изписвана и с кирилица. А този документ манипулативно ни е презентиран като „Именник на българските ХАНОВЕ и царе“, докато в същото време той не съдържа никъде в себе си списване на титлата ХАН.
Абсурдно звучи да се търси превод на българска титла на български владетели, само защото титлата е изписвана и с гръцки букви. И днес можете да изпишете титлата с каквито и да е букви от какъвто и да е език, стига съответният език да съдържа в своята азбука буквени символи, отговарящи на съответните български символи, с които титлата е изписана. А ето я и нея самата:

Как да си обясним защо хора, изучавали архаични езици, с достъп до оригинали на епиграфските ни паметници, не могат да видят титлата КАНАС?
Нека дам прост пример:
Ако разтопен метал излеете в квадратен калъп, за да изработите квадратна форма с даден размер, ще ви бъде абсолютно невъзможно да вкарате този квадрат в кръгъл отвор със същия размер като този на квадрата. Ръбовете ще ви създадат проблем. Откъдето е и шегата „квадратна глава“.
Същото се получава, когато един млад ум бъде въведен в предварително зададена форма на школовка и години на ред бъде формирана погрешна представа. На всичко отгоре, за да бъде признат този млад ум след своето собствено обучение, той трябва да ЗАЩИТИ формата, в чийто калъп е бил формиран с години. След съответната защита, ако той иска да има бъдеще на реализация, ще трябва да продължава в релсите на оформеното русло.
И така, буквалното значение на КАНАС – архаичната форма на добре познатата КАНЕЗъ, КНЯЗ е „водач, предводител, началник“. Задълбочен анализ на титлата можете да видите ТУК.
За нашето изследване е важен следния абзац от посочената публикация „Коренът в KANAC е KAN, като значението е начало, началник. Обяснение получаваме от стблг. *кань, конъ– начало, а също и наченти, заченти – започвам, слагам начало, зачевам.“
Запомнете думата ЗАЧЕВАМ или ЗАЧАТИЕ, тъй като тя има роля във формирането на символа КАНАТИЦА.
Сега ще ви обърна внимание на една по-различна гледна точка за титлата КАНАС. Тя също може да бъде анализирана, тъй като е съставна. Нейният корен, както вече бе изложено е КАН, но в нея се съдържа и АС. Следи от древните понятия, съдържащи в КАН-АС, са се запазили в множество други култури и езици, където древните балканци са оказали влияние, тъй като именно на Балканите е началото на европейската цивилизация и бих добавил и на редица други цивилизации.
Във Волжко-българската летопис е съхранено следното свидетелство за титлата на българските владетели:

Кликнете върху изображението за да увеличите


Анаграмната форма „Кесан“ на „Канас“ на санскрит има форма (ksanti), която дава представа за състояние на светлината като святост.
Тук сведението за титлата КАНАС – върховен водач, ни дава разбирането, че в корена се съдържа концепцията за самото слънце. Защо ли? Водачът винаги е носил разбирането за слънцето или онзи, който носи в себе си светлината. Онзи, който със светлината в себе си ще изведе хората си от тъмнината и затрудненията. Точно в този смисъл в съставката КАН-водач се съдържа разбирането за СЛЪНЦЕ – СВЕТЛИНА.
Нека видим как това се е съхранило.
В кирилския символ К, както и в гръцкия, така и в латинския е съхранено древно руническо познание. Добре известно е, че именно от този рунически символ произлизат два съвременни графични символа във всички европейски писмености. Това са К и С. Не случайно С в латиницата може да се разчита и като К. В този смисъл това ще ви помогне да видите какво всъщност е закодирано в КАН.
В скандинавската митология един древен народ на име АС-И, идвайки в Скандинавия, се превръща в божествен пантеон на скандинавците и техния божествен град АЗ(С)ГАРД – (ГАРД анаграма на ГРАД на АЗ-ите). Именно според скандинавските сказания, този народ идва от Балканите. В тези сказания се упоменава, че този народ владеел невъобразими божествени познания, дал руническата магическа писменост и обитавал в причерноморския регион, като това включвало Мала Азия, Балканите със своите острови, включително Крит, а малко по-късно и северното причерноморие, Кавказ и предуралието. Този народ дава името на континента АЗия (АСи-АЗи). А ето кои са тези Аси:
Отново във Волжко-българската летопис е съхранено сведение за формирането на българския народ в праисторически времена. Това се случва след титанична битка на Балканите между седем местни родствени племена, между които най-силните се наричали Аси и войска от тузи и вече победени народи предвождани от син на Сабазий. Сказанието пояснява, че тези местни балкански народи всички били българи (бълхари), наричани и с много други имена от различни народи, между които траки, скити, саклани, сакалиби и т.н. За дълго време те всички се наричали по името на най-силното племе между тях, а именно Аси. Извадка от самото сказание можете да видите ТУК.
В този ред на мисли КАН-АС е слънчевия предводител на АС-ите
Ето как се нарича и руническия символ, от които произлизат К и С

КЕНАЗ
Руната Кеназ и нейното главно значение е „прозрение, обновена яснота, просветление“. Идеята за слънце, за „осияване“ е в основата на тази руна. Тя се използва за означаване на факел, домът на слънцето или царя, за маяк – ориентир за правилната посока, пътят на истината.
Използва се, за да носи: Прояснение, разкритие, творческа енергия, преображение, сексуалност-плодородие, успех, ентусиазъм, пътят на истината, откриване, центриране, огън, светлина и забележете!: ЗАЧЕВАНЕ на дете.
Руната е огнен знак, а огънят е слънчевата материализация на земята. Семейното огнище, светилникът и факелът са уловената слънчева светлина, нужна за периода на нощта – тъмнината.
За да видите по-ясно прототипа ето го и илюстриран:

Нека сега да видим как той се е запазил в смисъла на СЛЪНЧЕВИЯ ВОДАЧ в някои европейски езици. Както и в идеята за зачатие на мъжка рожба СИН, следвайки този рунически символ. Разбира се трябва да се има предвид че символът C в латинския може да се чете и като К, но буквата S е всъщност реверсивно удвояване на символа С.



КАН-АС / Слънчевия предводител на асите.
Думата Син също носи идеята за Слънце. Син, Сан, Сон


Sun (английски) – Слънце / Kin-g – Цар (Върховен водач)
Kup (гръцки) – Слънце / Αρ-χηγός (Ар – Кинос или Кингос) – Предводител
Sol (датски) – Слънце / Kon-ge – Цар (Върховен водач)
Sun-o (есперанто) – Слънце / Ĉefo – Предводител
Kunin-g-as (естонски) – Цар (Върховен водач)
Sun (ирландски) – Слънце / Ceann-aire – Предводител


Тук ще спомена и едно сакрално животно за народа ни, чието име също е формирано от концепцията за божествен водач – слънце. Това е Конят.
В българската митология и фолклор конят е символ на небесното начало и слънцето. Според поверието Слънцето е момък, който язди кон. Едновременно с това, в народните представи Конят е космически посредник-водач между горния и долния свят. Слънчевата колесница е също водена от коне.
При почти всички славяноезични народи думата е кон.
E-quine – Една от думите за кон в английския
E-quo (латински) – Кон


И нека сега се върнем на основното, а именно КАНАТИЦА.
Повече от ясно е, че думата е в женски род и в геометричната й структура има символ за утроба. Съдържа в себе си идеята за начало, зачеване и раждане, но носи и идеята за божествено лидерство, светлина, слънце, то имаме добра отправна точка за нейното разбиране.
Както вече беше показано не в тюркските езици, а именно в най-стария оцелял и практикуван език- санскрит, имаме стопроцентова аналогия.
Частицата ЦА е всъщност умалителна форма в българския език. Ето някой примери:
Звезди-ца, Зорни-ца, Елхи-ца, Ели-ца, Врати-ца, и т.н. Примерите са много.
Това ни дава основание да фрагментираме думата на КАНАТИ-ЦА. Тоест имаме КАНАТИ в умалителна форма в българския език. Както вече бе описано по-горе, коренът в тази дума е КАН. Така вече при анализ на думата през санскрит получаваме прочит, който би могъл да бъде и самото значение на думата и символа.
АТИ в санскрит е форма, с която се изразява нещо количествено- като много, екстра, повече, над. В този ред на мисли, това дава и пълно обяснение на нашата дума КАНАТИ, като НАДстройка при каруците и ремаркетата, посредством които увеличаваме обема за това, което можем да съберем вътре. Тук дори е заложена и идеята за водач, защото КАНАТИ-те са своего рода водачи, които дават възможност и представа до къде и колко да напълним със съдържание ремаркето или каруцата. Нещо повече, те не само позволяват да увеличим съдържанието, но се явяват и негови пазители да не падне съдържанието извън зоната на ремаркето. Точно в такъв контекст най-често срещаме КАНАТИЦА-та в килимарството. Тя се ползва като символ за бордюр, граница, ограда, пазител. Именно за това е съхранена и вярата, че тя носи изключително силно предпазно действие.
Но какъв би могъл да бъде по-конкретно смисълът й в обредността и в този контекст и нейният прочит?

Ремаркета и каруци със и без канати.


Канатица в Чипровски (тип Пиротски) килим, разположена като бордюр. / Кликнете, за да проследите източника.




Въз основа на всичко изложено до тук, ще изкажа хипотезата че КАНАТИ-ЦА е синоним на ЗВЕЗДИ-ЦА, тоест малка звезда. Разликата в по-малката звезда (звездица) и по-голямата е както в мащаба, така и в по-слабата светлина.
Спътникът на нашата планета – Луната, както знаят всички няма собствена светлина, а отразява слънчевата. Затова и нейната светлина е значително по-слаба. И отново на санскрит думата за Луна е КАН-ДРА в чийто смисъл е вложен за „блясък или оттенък на светлината“
В българския имаме дума КАН-ДИЛО. Светилник, който се люлее, от където и „кандилкам“. Обредно пособие, обреден съд във формата на стъклена или порцеланова чашка, пълна с течна мазнина – олио или зехтин и плуващ фитил. Поддържа вторична, слаба светлина.
В какъв смисъл обаче една звезда би могла да се превърне в пазител или водач и как би могло това да има връзка със зачатие, раждане и ново начало?
Не са малко примерите в историята на човешката цивилизация, в които нова звезда отбелязва раждането на велика личност. А дори има примери, в които самата звезда се явява ВОДАЧ на поклонници, идващи да се поклонят пред родения. Такива примери са египетския Хор и месията Христос. Описание на източниците можете да видите в книгата Christ in Egypt: The Horus-Jesus Connection от D. M. Murdock, Acharya S.
Сабазий – Дионис е друг такъв пример.
Широко популярно е вярването, че когато човек се роди, някъде в небесната шир изгрява неговата звезда. Днес понятието ЗВЕЗДА се ползва за популярни личности, но в древните писания звездите са идентифицирани с божества, с ангелски същества. Именно затова вярването, че всеки се ражда със своята звезда е идеята за ангела – пазител, който всеки притежава. В този ред на мисли канатиците в бордюра се явяват звезди. Ангелски същества, божества, пазители.
„Сред племената като ден блестеше името Имен. Възглавяше го не елбир, а алп Боян – свръхбогатир. Родил се бе като звезда, от алпи – Слънце и Луна. И полунощните звезди му бяха братя и сестри.“
Този цитат е отново от Волжко-българската летопис. Боян е епитет на Сабазий, оглавил военоплеменен съюз от седем родствени племена дали началото на българския народ.
„Напиши, прочее, това, което си видял, и що значи, и това, което има да стане подире, тайната на седемте звезди, които видя в десницата Ми, и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте църкви; и седемте светилника са седемте църкви.“
Откровение на Йоан 1:19,20
Не е ни най-малко случайно, че канатицата се възприема като крила. Ангелските същества много често са илюстрирани именно по този начин. Мотивът канатица сред индиянците от Северна Америка носи името „пеперуда“ и това отново ни довежда до крилатите ангели-пазители.

Канатицата: Значение и предназначение. II част



Канатицата: Значение и предназначение. II част
Геометрия и стилизация на символа
Автор: Славян Стоянов
В част първа представих опит за прочит на името КАНАТИЦА. Ако не сте я чели, с нея можете да се запознаете ТУК. Тъй като категорични писмени източници за това не съществуват, а информацията е косвена, не е нужно да считате всичко за стопроцентова истина. Като разумни и мислещи същества вие сами можете да прецените дали доказателствения материал е достатъчно убедителен за вас.

Мотивът пресечена канатица върху стар Анатолийски килим.

Заключението, което ви представих в първа част, е че канатица е синоним на звездица. Символът буквално означава малка звезда, но илюстрира същества от стародавните вярвания: божества-пазители, които в християнската епоха са наречени ангели. В такъв контекст тя се среща и в килимарството. Ползва се като символ за бордюр, граница, ограда, пазител. Именно за това е съхранена и вярата, че тя носи изключително силно предпазно действие. В науката се използва термина „апотропейна“ функция – ще рече, че символът има способността да отблъсква зли сили.
В част втора ще ви запозная с геометрията на канатицата. Символите са част от така наречения образен език – форма на комуникация или предаване на послания и идеи посредством пиктографски изображения. Самата писменост произлиза от тази древна форма на комуникация. Анализ на символа може да се направи, след като се започне от това колко наслоявания има върху него. Всеки символ търпи развитие и се усложнява, когато към него се добавят допълнителни елементи. Групи от прости символи могат да образува един по-сложен.
Канатицата има също вариации с различни добавки. Това идва да покаже специфика, която обогатява информативното съдържание на символа. Казва ни нещо ново за него.
Нека първо видим чистата канатица от какви прости символи се състои и до каква степен можем да я фрагментираме.

Много често в конструкцията на символите се разчита идеята за две измерения. Символът канатица може да се фрагментира по няколко начина. Всеки един от моделите ни казва различни неща. В случая виждаме група от три триъгълника сочещи надолу, които са в горната част на цялостната композиция от триъгълници и три триъгълника сочещи нагоре в долната част.
Идеята за горен и долен свят представлява от дълбока древност концепцията за духовния и веществения свят. За видимия и за невидимия свят. Всъщност това е илюстрация на конструкцията на мирозданието (градежа на света).
Триъгълникът сочещ надолу носи женска информация. Той се явява символ, илюстриращ портал от невидимия към видимия свят, чрез който се осъществява раждане. В противоположност на това е обърнатият нагоре триъгълник – носител на мъжка информация или портал от видимия към невидимия свят. В този ред на мисли той може да представлява и смъртта, което е раждане наобратно.
В библейските писания е пресъздаден един духовен принцип, който може да се илюстрира и чрез самата канатица. Съдържа се в молитвата „Отче наш“
„И когато Той (Исус) се молеше на едно място, като престана, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим както и Йоан е научил своите ученици. А Той им каза: Когато се молите, думайте: Отче [наш, Който си на небесата], да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство, [да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята];“
Молитвата, с която Исус научи учениците си да се молят, е да призовават невидимия свят на създателя, неговото царство, сиреч неговата уредба и хармония да се реализират, да дойдат в съществуване и на земята. Ако ние разгледаме канатицата в този модел, групата долни триъгълници се явяват като огледален образ на горните. Погледнато така в пространството ние виждаме сочещи надолу и сочещи нагоре триъгълници, но ако приемем, че „горен“ и „долен“ свят е само условност и допуснем, че невидимия свят е паралелна реалност, долепена до нашата, то „горе“ и „долу“ би могло да придобие съвсем друга илюстративност. И тогава свързването на тези две плоскости ще въплъти ВОЛЯТА както там, така и тук.



В килимарството в България, където канатицата се среща най –често, има мотиви съставни на канатицата. Те също ни говорят много за символа и какво именно представлява той. Това са „ляво крило“, „дясно крило“ и „гнездо“, което се явява съставен мотив от двете крила. Огледалното апликиране на мотива „гнездо“ образува мотива канатица.
Имената на мотивите „крила“, също говорят в подкрепа на основната теза, че канатицата представлява крилато същество, но в символа има и нещо повече.

Комбинацията на крилата образува мотив, който се нарича „гнездо“. Гнездото също носи информация за крилати същества, но допълва идеята и с място за раждане – защитено пространство, обособено за отглеждане на живот.
Също така канатицата може да бъде разгледана и по вертикала, където тя се явява като съюз между два маказа. Както вече споменах в първа част официалната етнографска теза за етимологията на символа канатица, е че произлиза от турски и означава крила. Но аз смятам, че етимологията на думата произлиза от най-старите форми на индоевропейските езици и поради това има сто процентов прочит през санскрит. Нещо повече – символът съществува и в Анатолия. Също се е запазил в килимарството, но няма и помен от турската дума за крила в названията на вариациите на мотива в Турция.
Нужно е да се обърне внимание и на имената на символа, запазил се и в Турция, защото те също разкриват част от смисъла на неговата употреба и предназначение. Едно от названията му е „Bukagi“ и се превежда като вериги, халки и е принесен като име върху целия символ. Смисълът, който се влага е изразен точно чрез двата маказа, които са в съюз и междинния символ, който образуват. Става въпрос за обвързаност. В Анатолийските тъкани той символизира приемствеността на семейния съюз, предаността на двамата влюбени и надеждата, че те винаги ще останат заедно.



За да поясня по-точно, ще покажа и други вариации на междинния символ, изразяващ брачния съюз между двама влюбени.





Както по-горе споменах, когато се разглежда канатицата по вертикала, тя се състои от два маказа и подобно на символа от хоризонталата „гнездо“, двата маказа образуват трети символ, който представлява ромб.
В образния език на символите ромбът илюстрира утроба. И по вертикала, и по хоризонтала съюзът между съставните символи образува ромб. А кое е онова нещо, което и във физическия, и в духовния смисъл, свързва двама души завинаги, явявайки се техен израз и плод на тяхната обвързаност? Това е тяхното дете, носител на генна информация и от двамата родители.
За да бъде завършен обаче символът канатица, двата маказа са увенчани с трети триъгълник.
Сега е моментът да кажа как се нарича символът канатица в Анатолийските тъкани:
„Yildiz“, което означава звезда.

Ще припомня нещо от аналогията на звезда с божества-ангелски същества.
„Не са малко примерите в историята на човешката цивилизация, в които нова звезда отбелязва раждането на велика личност. А дори има примери, в които самата звезда се явява ВОДАЧ на поклонници, идващи да се поклонят пред родения. Такива примери са египетския Хор и месията Христос. Описание на източниците можете да видите в книгата Christ in Egypt: The Horus-Jesus Connection от D. M. Murdock, Acharya S.
Сабазий – Дионис е друг такъв пример.
Широко популярно е вярването, че когато човек се роди, някъде в небесната шир изгрява неговата звезда. Днес понятието ЗВЕЗДА се ползва за популярни личности, но в древните писания звездите са идентифицирани с божества, с ангелски същества. Именно затова вярването, че всеки се ражда със своята звезда е идеята за ангела-пазител, който всеки притежава. В този ред на мисли канатиците в бордюра се явяват звезди. Ангелски същества, божества, пазители.
„Сред племената като ден блестеше името Имен. Възглавяше го не елбир, а алп Боян – свръхбогатир. Родил се бе като звезда, от алпи – Слънце и Луна. И полунощните звезди му бяха братя и сестри.“
Този цитат е отново от Волжко-българската летопис. Боян е епитет на Сабазий, оглавил военоплеменен съюз от седем родствени племена дали началото на българския народ.
„Напиши, прочее, това, което си видял, и що значи, и това, което има да стане подире, тайната на седемте звезди, които видя в десницата Ми, и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте църкви; и седемте светилника са седемте църкви.“ Откровение на Йоан 1:19,20“
В “Тивериополските мъченици” Теофилакт Охридски говорейки за предхристиянските вярвания на българите говори, че те почитат слънцето, луната и звездите. Той нарича тези вярвания скитски. ГИБИ, IX, част 2, с.62. Това отново се споменава в разговора между между гъркът Кинамон и княз Омуртаг в ГИБИ, IX, част 2, с. 64. Че „старите българи почитат не едно, а няколко божества – слънцето, луната и звездите.“
За съвременния читател (а твърде вероятно и за Теофилакт Охридски) тези споменавания на слънцето, луната и звездите като божества, вероятно звучат с унизителен нюанс за хора езичници, които почитат неодушевени природни стихии. От всичко прочетено до сега сте разбрали, че това съвсем не е така. Какво тогава се има предвид под „слънце“, „луна“ и „звезди“?
Тук ще направя кратко отклонение. Във Волжко-българската летопис за правилното функциониране на небесните светила Слънце и Луна отговарят два алпа (Мар и Умай). Понятието „алп“ е със значение на „велик, божествен дух“ и се явява синонимна форма на християнското понятие за ангел. Тези два алпа са представени като божествена двойка. Първо поколение велики божествени духове, чието потомство (второ поколение божествени духове, също алпове) в летописа биват наречени и звезди. Това видяхте и в цитата за алпа Боян (Сабазий). Трябва да отбележа, че летописът говори, че първоначално хората (българите) знаели добре, че всички алпове са също създадени от един върховен Бог. Доста по-късно в историята на алповете и хората се появява почитта към самите алпове като към „богове“, но дори и през тези по-късни периоди според летописа българите не са изгубили разбирането, че над всички тези има един върховен създател.
(Подобна идея за ангели „божества“ грижещи се и олицетворяващи се с слънце, луна и звезди е засвидетелствана и в християнски апокрифи, един от които е цитиран и в Новия Завет. „Книга на Енох“)
Тук идва и един от най-спорните въпроси в съвременната ни историография. Названието, което Волжко-българската летопис посочва за име на този върховен създател на алпи и хора, е Тангра. Рядко съм виждал толкова ожесточени спорове по даден въпрос, както за името Тангра.
Това, което лично аз приемам е че липсват достатъчно доказателства (като запазили се епиграфски паметници), които да потвърждават името Тангра като название за върховен Бог на българите. Но далеч не съм така краен като мнозина други по тази тема. И ще споделя защо. Повече от очевидно е, че названието Тангра е вариация на тюркското божество на небето Тенгри. Това е името на върховния бог в древната тюркска, хунска, монголска и алтайска религия, наречена тенгризъм. Смятам, че това е и причината и името да се появи във Волжко-българската летопис. Там се описва как част от тюрките влизат в състава на волжките българи и приемат да са един народ с българите. Тази история разказва и че това е причината българите около Волга да станат тюркоезични. Доста дълъг процес. Но е редно да кажа и че тази „религиозна“ представа попада сред монголоидната раса от още по-стари преселения на предци на българите и това също е описано в летописа. В ТАРИмския басеин в северозападен Китай, който е известен като мястото на белите „европеидни“ мумии, там където са се заселили така наречените в науката „тохари“. Точно в този откъс се посочва едно по-старо название на името за този върховен създател като ТАРА или ТРА с приглушаване. Тук е момента, в който аз лично не мога да си затворя очите само защото имам личното убеждение, че народа ни произлиза от коренното население на Балканите. Склонен съм да приема, че Тангра е привнесено видоизменено название сред волжките българи от тюркското влияние. Единични са свидетелствата за наличие на топоними, хидроними и антропоними с името Тангра на Балканите или северното причерноморие. Александър Мошев дискутира в книгата си „BOLGAR: тайните на нашия произход“ един такъв топоним в днешна Гърция. Интересно е, че името там е свързано с Дионис. Александър Мошев издига тезата, че култът към Бог Тангра е кабинетна грешка. Чуйте интервю с него ТУК.
Но картината коренно се променя ако проучим същия въпрос за името ТАРА или ТРА.
За да не се отклонявам прекалено от основната тема, ще посоча само няколко примера, защото количеството е толкова огромно, че човек се хваща за главата.
Топоними и хидроними на балканите и северното причерноморие.
ТРАкия, ТАРАклия, ТАРАсивка (Киевска област – Украйна), ТАРАканив (Ривненска област, Украйна) ТАРА(Планина и река в Черна гора и Босна), ТАРА (река в Омска област), ТАРА река в Аркадия – Гърция сегашното и име е ТРАгос, ТАРАсивци (Черничевска област, Украйна), ТАРнова или ТЪРнова (Старо име на Търново, произлиза от понятието за Твърдина, Твърда земя), ТАРАк (Старото име на Тутракан), ТРОян, ТРОАда, ТРОя, и т.н.

Антропоними
ТАРАс, ТРОян, ТРАян, ДимиТРА, МиТРА.
Вероятно названието идва от разбирането за гръмовержец. Много са и думите в индоевропейските езици, които са със същия произход и се явяват препратки към концепцията за Бог.
Thunder (гръм) от английски. Трясък, трещя, таран (стенобойно оръжие, с което се разбива), Скандинавския бог Тор и славянския бог Троян.
Тира-с, Тара-с е и библейското име на праотеца на траките, които в Библията се наричат тирасиани или тарасиани. Тирас е един от синовете на Яфет, праотец на индоевропейските народи.
Дума Бог при „славяноезичните народи“ идва от буга, бага, бога (Бик). Но в индоевропейските езици, Тар също означава Бог. В тюркските езици Тур също означава бик.
Бикът като символ има двойствен смисъл. Обикновено означава мъжкото начало в природата, соларната сила, свещена за всички небесни богове; плодовитост; мъжката сила; царски сан, царят. Когато е лунарен, бикът символизира земята, влажното начало в природата, яздят го лунарни богини като Астарта и Европа. Тогава означава опитомяване на мъжката и животинската природа. Язденето на бик или бикове, теглещи колесници, е атрибут на соларен воин и се свързва с небето, бурята и соларните божества. Ревът на бика е гръмотевицата, дъждът и плодородието. Като олицетворение на детеродната сила бикът се свързва с оплодителната енергия на слънцето, дъжда, бурята, гръмотевицата и светкавицата, а следователно и със сухия, и с влажния принцип едновременно. От дълбока древност небесните богове и божествата на времето се изобразяват като бик. До тях обикновено седи богинята като съпруга. Жертвоприношението на бик се среща в култовете на Атис и Мирта, както и в древните новогодишнш обреди. Символиката на бика е разпространена във всички шумерски и семитски култове. Човекът-бик обикновено е пазител на център, съкровище или врата. Той предотвратява злото и предпазва от зли сили.
Тартар (на гръцки: Τάρταρος) в древногръцката митология е един от първите богове и дълбока бездна, появила се от Хаос (митология), най-мрачното място в подземния свят, затвор за победените богове и титани, място за наказаните от боговете. Буквално ТАР-ТАР е затвор за богове. Затвор за звезди.
Колкото да ви е странно или може би вече не, тази идея съществува и в Библията. Тартар е място в преизподнята, където са затворени някои паднали ангели. Те ще бъдат освободени известно време преди битката в Армагедон.
ТАРА е аспект на Бог. Обяснява се като „Този, който освобождава“ и има редица буквални преводи с обща основа. Нека ви ги покажа. В някой народи ТАРА има женски характеристики, като например в индийския пантеон, а при други мъжки. Считам, че е погрешно на твореца да бъдат придавани каквито и да е било характеристики. Твореца възпроизвежда част от себе си като създава.
В науката е известно, че единствената генетична група възникнала изцяло на европейския континент е хаплогрупа I. Тя се заражда на балканите. В съвременните българи тя е доминантната група. Счита се, че древните и представители са строителите на мегалитите, навсякъде където те се намират.
Преди около 5000 години една цивилизация, неизвестна на учените и наречена просто „Строителите на мегалити“ е оставила своите следи по земите на „Изумрудения остров“ – Ирландия. Именно тук, на тази територия, се намира свещеният хълм на Тара – мястото на коронация на ирландските крале, мястото, където е бил дворецът на митичния крал Кормак, едно свято място, за което се вярва, че е в пряка връзка с древния Висш крал. Хълмът Тара е приеман за древно владение на боговете и портал към другия свят. след тях … 142 крале са го обитавали. Мястото е почитано още от най-ранните общности на ирландците. Повече за това можете да прочетете ТУК.
При келтите THARAN или THARANOUK, германците THOR, а хетите ТАРУ или ТАРХУНТ.
За да приключа с това, ще посоча какво означа и в санскрит.
तार – ТАРА , 1. „писклив, шумен, пронизителен гърмящ звук“ 2. „все виждащото око на Бог“ 3. „звезда“ 4. „защитник“ 5. „спасител“ 6. „прекрасен, добър, чист“ 7. „ухаещ на парфюм“ 8. „идващ от звездите“ 9. „всепояждащ огън“
Важно е и да разбирате, че в българските килимарски елементи, както и във везбата няма мотиви, които да са свързани с нещо нечисто. Тяхната апотропейна функция е и част от тяхното предназначение. Те са насочени срещу нечистите сили. Ако може да се каже, че в тях има някакъв канон, то той е че мотивите в тях трябва да пазят и прогонват нечистите сили. Да пазят дома, когато мотивите са по битови предмети, да подържат хармонията в него. Да увеличават изобилието и да носят благословение. Когато са по дрехи те отново дублират тези функции.
Със следващите илюстрации ще ви покажа, че именно това илюстрира канатицата.
Преди това ще направя кратки пояснения. В по-голямата част от християнския свят (има изключения) се е загнездила една представа, че когато едно същество от горния свят бива илюстрирано с рога, то това по подразбиране означава, че е представител на нечистия свят, на злите сили. Това за съжаление е много първична представа и свидетелства за непознаване на свещените писания на самото християнство. Рогата в тази паралелна реалност са израз на нещо съвсем друго. Най-просто казано са израз на божественост. В християнската представа рогата са демонстрация на Божествена власт и авторитет, а също така на божествена защита и протекция, под която потърсилите я получават Божията милост и простителност. В старозаветни времена, когато някой е преследван, за да бъде убит и успее да стигне до храма, където е олтарът за приношения, чиито четири ъгли са увенчани с рога и се хване за тях – той получавал безусловна Божия протекция и защита, съответно и милост. В този ред на мисли трябва да се има предвид, че рогата имат апотропейна функция (защита от нечисти сили). Нека сега ви покажа, че както в предхристиянски времена, така и в тях, Ангелите (или божествата) притежават тези атрибути (т.е. рога). Погрешно е схващането, че само злите или паднали същества притежават тази зооморфикация. Всъщност при тях тя е остатъчен белег на естеството им, преди да влязат в регрес.
Ще започна от самата канатица и ще премина през епохите, за да можете да проследите как са били изобразявани.

В канатицата на този килим от Анатолия, фигурата освен с крила, които в друг смисъл представляват и лъчи, върху триъгълника с който двата маказа са увенчани са изобразени рога – израз именно на тази божественост.
В следващите примери от котленски килими ще видите същите вариации на рогато увенчаване на звезда. Неизбежно ще забележите, че заедно с канатицата в композицията е и друга добре известна вариация на звезда. Популярна е с имената „Давидова звезда“ или „Соломонов печат“. Разбира се, в юдеизма това е припознат символ, защото съществува хилядолетия отпреди да се зароди еврейският народ. Символът е праисторически и именно като такъв е съхранен и в килимите. Разликата между канатицата и така популярната шест лъчева звезда е единствено в обърнатите външни триъгълници.

Котленски килими. 1. Източниктук/ 2. Източниктук


За да се стигне до символа канатица се преминава през взаимодействие на редица други символи. Като започнем от триъгълниците, ляво и дясно крило, гнездо и маказ, през съюз на два маказа образуващи помежду си ромб, който сам по себе си е два триъгълника сочещи навън. Самата канатица като завършеност е два маказа един до друг по хоризонтала и двоен маказ по вертикала.



Наскоро ми зададоха въпроса защо има различни макази и канатици? Нещо различно ли представляват? Отговорът е и ДА, и НЕ. Те всъщност добавят пояснения към основния символ. Ако приемем, че тези символи илюстрират същества пазители от невидимия свят, то те ни казват, че има разнообразие от тях или иначе казано: йерархия. Има по-висши и по-нисши, същото е като в едно военно подразделение – всички са войници, но все пак има и идентификация, която ги различава по йерархични критерии. Това се отбелязва именно със знаци, които са символ на тяхната позиция и власт в целостта на системата им – различни дрехи, различни пагони, различни шапки.
Библейското писание ни дава названия за тази йерархия като ангели, архангели, херувими, серафими и т.н.
Във Волжко-българската летопис всички тези същества биват наричани „алпи“ или „дивове“ и също имат йерархия. Така е във всички митологии и религиозни системи. Те притежават и разнообразие от зооморфикации.

Първи ред: 1.Шумерско изображение на божество2.Енкиду, небесният бик и Гилгамеш3.Инана – шумерска богиня на любовтаВтори ред: 1.Божество от двореца на крал Капара. Walters Art Museum, Балтимор.2.Нинурта3.Серафим от църквата „SF Gheorghe“


Стилът на изобразяване се запазва и през християнската епоха, особено когато се рисуват херувими и серафими. Тази стилистика в иконографията спазва същата структура и когато се изобразява Христос, сияещ в слава. Въпреки, че тогава не присъстват крила, идеята за сияеща звезда остава като често централната фигура отново е представена в ромб.

Първи ред: 1.Съвременна илюстрация на херувим по описание от книгата на Езекил2.Илюстрация към Каролингското четериевангелие3. „Книга на Келс“ („Book of Kells“) от ср. на VIII век, Ирландия 4.Фрагмент с изображение на Христос от иконата „Вси светии“Втори ред: 1.Изображение на серафим2.Изображение на серафим от базиликата в Сан Марко3. Фрагмент с изображение на Христос от иконата „Вси светии“4.Преображение Господне


Във везбената традиция тези пазители е характерно да бъдат слагани като бордюр – ограда на дрехата. Понякога, когато централен мотив е звезда, около нея се разполагат в четирите посоки крилати същества-пазители, а друг път такива има и в полупосоките. Може да се каже, че те имат женски характеристики, за което някои изследователи ги наричат „изображения на Богинята“.

Първи ред: 1,2 Македонски шевици / Ангелина Кръстева- Македонски национални шевици 1975 3. Шевица от ръкав на женска риза – Софийско 4. Рамо на женска риза от Видинско / La broderie nationale bulgare Album Втори ред: 1. Шевица от ръкав на женска риза – Софийско / Снимка – Цвети Комнева (Съществува вероятност този мотива да представя и Богинята майка като ездачка върху двуглав елен) 2. Шевица от колекцията на Славейкови 3. Мотив на женска риза от Софийско / La broderie nationale bulgare Album 4. Шевица притежание на Галя Николова

Според някой изследователи и етнографи килимарството (подобно на везбата) и редица други художествени занаяти са запазили и отразяват една богата духовна култура, идваща от праисторически времена. В тях се съдържат много сюжетни линии, отразяващи вярванията и представите на древните ни предци за видимия и невидимия свят. Представи за конструкцията на всемира, света на боговете и хората. Тези мотиви служат като система за комуникация, очертават границите и поддържат хармонията между реалностите на така наречените горен и долен свят. Външен и вътрешен свят. Казаното дотук с пълна сила рисува посланието или информацията, която съдържа в себе си и канатицата. Тя е символ с особено силна апотропейна (защитна) функция използвана от нашите предци, като средство за отблъскване на нечисти сили. Килими като Чипровските, Калоферските, Пиротските и други с подобна стилистика в мотивите са се използвали за създаване на едно защитено пространство. Не е погрешно да се твърди, че те освещават земята, на която биват застлани.

Първи ред: 1. Мотив от Чипровски килим 2. Мотив от Чипровски килим 3.Котелски килим4. Мотив от Чипровски килим Втори ред: 1.Мотив от Анатолийски килим 2. 3. Мотив от Анатолийски килим 4. Черга от село Манастир, Провадийско

Към последните две илюстративни групи се поставя описание в момента.
КРАЙ НА ВТОРА ЧАСТ
Източник: www.bulgarian.bg
ПЪРВА ЧАСТ
Библиография
1. „Чипровски килими“ Димитър Станков
2. „Вълшебството на Чипровските килими“ Анита Комитска – сътрудник в Националния Етнографски Музей
3. „BOLGAR: тайните на нашия произход“ Александър Мошев
4. „Christ in Egypt: The Horus-Jesus Connection“ D. M. Murdock, Acharya S.
5. „Сказание за дъщерята на Кана“ Микаил Бащу Ибн Шамс Тебир 882 г.
6. „Онлайн Библия“ Превод 1940 г.
7. „Българска везбена орнаментика“ Иван Коев 1951г.
8. „Книга на Енох“ Боряна Христова 2008г.
9. „ГИБИ, IX, част 2“

https://istoryavshevici.blogspot.com/2018/04/ii.html