"Слънце в знак", психологичен архитип

Всяка зодия("Слънце в знак", психологичен архитип) носи определени качества, които може да използва, за да си помогне на себе си и на другите около нея за кармичното завършване на еволюционния духовен цикъл - "съвършество"/"свършен-ство"-ЗАВЪРШЕНОСТ).

               

                

Да кажем, че Господ е създавал знаците от хороскопа един по един с намерение всеки да бъде различен и предопределен да изпълни определена цел на Земята. 

        

Имайки предвид характеристиките на зодиакалните знаци, Господ би им разделил следните важни задачи.

Овен

На теб, Овен, давам това семе, за да имаш честта да го засееш пръв. Защото за всяко семе, което засяваш, още един милион нови ще се умножат в твоята ръка. Ти няма да имаш време да видиш как израства семето, тъй като всяко от тях създава повече, отколкото засяваш. 

              

Ти ще бъдеш първият, който ще проникне в почвата на човешкия ум с моята идея. Но не е твоя работа да се грижиш за идеята, нито да я поставяш под съмнение. Твоят живот е действие и единственото действие, което аз ти приписвам, е да накараш хората да осъзнаят моето творение. За твоята всеотдайна работа, ти подарявам самочувствие.

                

   

        

Слънце в Овен

          

Телец

На теб, Телец, аз давам мощта да вградиш семето в разума. Твоята работа е голяма и изисква търпение, защото трябва да довършиш всичко, което си започнал или семената ще бъдат разпилени от вятъра. 

Ти не трябва да оспорваш, нито да променяш своето решение по средата, нито да зависиш от другите за това, което те моля да направиш. Затова аз те дарявам със сила. Използвай я мъдро.

                 

                   

Слънце в Телец

   

Близнаци

   

          

На теб, Близнаци, аз давам въпросите без отговорите, така че да можеш да накараш всички да разберат какво виждат около себе си. Ти никога няма да знаеш защо хората говорят или слушат, но в твоето издирване на отговора ти ще намериш моя дар – знанието.

           

Слънце в Близнаци    

  

Рак

                 

На теб, Рак, аз възлагам задачата да учиш хората на чувства. Моята идея е ти да ги накараш да се смеят или да плачат, така че всичко, което виждат и мислят да породи удовлетворение, идващо отвътре. Затова аз ти давам дар – семейството, за да е пълно твоето удовлетворение.

             

     http://www.cancerzodiacsign.net/cancersymbol.htm

     

Лъв

             

Твоята задача е да представиш моето творение пред света, в цялата му брилянтност. Но трябва да бъдеш внимателен с гордостта си и да помниш, че това е мое творение, не твое. Но ако ти забравиш това, хората ще те презират. Има повече радост в работата, която ти давам, ако я свършиш добре. Затова ти дарявам Чест.

                 

                    

                             

                     

Слънце в Лъв  

       

Дева

           

Теб, Дева, ще помоля да проследиш всичко, което човекът е направил с моето творение. Трябва да проследиш внимателно неговите пътища и да му напомниш за неговите грешки, така че чрез теб моето творение да бъде усъвършенствано. За това, което ще направиш, аз ти давам чиста мисъл.

                

               

                               

Слънце в Дева

         

Везни

          

На теб, Везни, аз възлагам мисията на служенето, така че човек да бъде разумен в дълга си към другите. Да може да се научи на съдружие, а също и да отразява другата страна на своите действия. Аз ще те поставя навсякъде, където има раздор и за твоите усилия ще ти даря Любовта.

                      

           

    

     http://www.librazodiacsign.net/librasymbol.htm    

Скорпион

             

На теб, Скорпион, възлагам много трудна задача. Ти ще имаш способността да познаваш умовете на хората, но няма да ти позволя да говориш за това, което си научил. Много пъти ще страдаш от това, което виждаш и в своето страдание ще се обърнеш срещу мен и ще забравиш, че това не съм аз, а извращението на моята идея, която причинява твоята болка. Ти ще опознаеш толкова много човека, че ще го видиш като животно и ще се бориш толкова много с неговите животински инстинкти в себе си, че ще загубиш пътя си; но когато накрая се върнеш при мен, Скорпион, аз имам за теб върховния дар на Целта.

                

          Слънце в Скорпион  

  

Стрелец

               

                

Стрелец, искам от теб да накараш хората да се смеят, защото поради неразбирането на моята идея те се огорчават. Чрез смеха трябва да дадеш на човека надежда, та чрез надеждата да обърне очите си към мен. Ще влияеш на много животи, макар и за миг, но ще разбереш и тревогите на всеки живот, който докосваш. На теб, Стрелец, аз давам дара на безграничното изобилие, за да можеш да го разпростреш така, че да достигне всеки мрачен ъгъл и да го освети.

               

 Слънце в Стрелец

Козирог

         

От теб, Козирог, аз искам да научиш хората да работят. Твоята задача не е лека, тъй като ще усетиш делата на хората върху собствените си плещи; но за робския ти товар аз поставям отговорността на хората в твоите ръце.

                 

Водолей

               

На теб, Водолей, аз давам концепцията на бъдещето, така че човек да може да вижда и други възможности. Ти ще страдаш заради самота си, защото аз няма да ти позволя да си присвоиш моята любов. Но затова, че ще обърнеш погледа на човека към нови възможности, аз ти давам дара на Свободата, така че в свободата си да продължиш да служиш на човечеството.

               

                  

Слънце във Водолей

         

Риби

                

На теб, Риби, аз възлагам най-трудната задача от всички. Аз искам ти да събереш цялото човешко страдание и да го върнеш при мен. Твоите сълзи накрая трябва да станат мои сълзи. Страданието, което ще поемеш, е резултат от човешкото неразбиране на моята идея, но ти трябва да дадеш на човека състрадание, за да може той да опита отново. За тази най-тежка задача аз ти давам най-големия дар. Ти ще си единственото от всичките ми дванадесет деца, което ще ме разбере. Този дар на Разбирането е за теб, Риби, защото, когато се опиташ да го предадеш на човека, той Няма да те слуша.

                    

Слънце в Риби

ЗАКОН ЗА АНАЛОГИЯТА

Втори закон: ЗАКОН ЗА АНАЛОГИЯТА (Каквото горе, такова и долу)

Хермес Триметист (трижди великият Хермес) е гръцкото обозначение на египетския Тот, автор на „Херметичните текстове“ с поетично учение за сътворяването на света и по онова време е бил смятан за най-големия магьосник, който можел да прави съкровищата и съдовете недостъпни (херметично заключване). Той преподавал херметичния закон:

„Онова, което е долу, е същото като онова, което е горе. И онова, което е горе, е същото като онова, което е долу, за да допринесе за чудото на едно — единствено нещо.“

Някои познават това и като „Каквото на небето, такова и на Земята“. В макрокосмоса, както и в микрокосмоса действат едни и същи закони.

Пример:

Най-малката позната градивна материална частица е атомът. Той е съставен от протони, неутрони и електрони. Протоните и неутроните образуват атомното ядро, а обвивката възниква от невероятно бързото движение на електроните около него. Цялото се държи заедно от електромагнитна сила.

Разликата между различните атоми възниква от разликата в броя на електроните и протоните. Има 105 основни елемента, от които всеки съществува, защото има различен брои електрони и протони. Ако вземем ядрото на водородния атом и го увеличим до големината на детска топка тогава неговият единствен електрон ще отстои на приблизително 40 см от него. Това показва, че атомът почти изцяло се състои от празно пространство и материята сама по себе си е незначителна.

Гледано от тази страна, един блок олово се състои от празни пространства, които атомарните частици обикалят. Отдалечеността на твърдите частици съответства на отдалечеността на нашите планети в Слънчевата система. Разстоянията между небесните тела отговарят на отстоянията между нотите в музикалната гама.

Снимка на атомното ядро (1 пиктометър) съответства на снимка на Земята от разстояние 1 млн. километра и на Млечния път от разстояние 10 000 000 светлинни години.

Магнитното човешко поле в състояние на въртене изглежда точно така, както нашата въртяща се галактика. („Гео — наука“, издание 2/1990; „Хаос и креативност“ публикува много хубави снимки на току-що дадените примери.)

Както виждате всичко представлява една перфектна система, дори на пръв поглед да не изглежда така. Животът в микро — и макрокосмоса е подвластен на перфектни закономерности, Намираме тези закони навсякъде — в Слънчевата система, в кръвните клетки, в електричеството и в магнетизма. Тъй като материята се определя и държи цяла от електромагнитни сили, а хората са част и от материята, ние се подчиняваме на същите закони, като например привличането и отблъскването. В „Болестта като път“ Торвалд Детлефзен пише:

„Аналогията «каквото горе, такова и долу» има оправдание само тогава, когато сме готови да разпознаем вселената като космос (=ред). Космосът обаче се владее от закони и няма място за случайности. Случайността като непредвидено и незакономерно действие би превърнала космоса (реда) в хаос (= безредие). Ако сглобим един компютър, той представлява един малък космос. Той е конструиран според закони и работата му е зависима от тези закони. Ако човек запои в платките няколко транзистора, кондензатора и съпротивления, които не принадлежат на инженерната схема, то тези «презентатори на случайността» биха превърнали целия космос в хаос и компютърът няма да работи правилно. Същото важи и за нашия свят. Дори при първото случайно събитие той би престанал да съществува.

Пример: Ако човек пусне камък от известна височина, той няма да падне случайно, а закономерно надолу. Ако този камък уцели господин X по главата, то господин X няма да е уцелен случайно, а също закономерно. Нито фактът, че господин Х е уцелен по главата с камък, нито времето, когато това е станало, е случайно…“

Прави ли ви впечатление, че нито една звезда не излиза съвсем „случайно“ от орбитата си, кръвната клетка не плува срещу кръвотока или може би лятното цвете цъфти в случайно през зимата? Може би сте чували за електрон, който, докато обикаля орбитата на атомното ядро, „случайно“ е започнал да се движи на зигзаг? Цялата материя се състои от 105 основни елемента, изградени от неутрони, протони и електрони с абсолютно перфектно ритмично движение. Защо тогава, след като целият живот в нас и около нас подлежи на голям, равномерен ритъм, точно човекът да е единствената „случайност“?

Не съществуват случайности! Зад всяко събитие стои един закон. Ние не винаги можем да познаем закона от първия път, но това не ни дава право да отричаме съществуването му. Камъните са падали и когато законът за земното притегляне все още не е бил познат.

Човекът е точно копие на макрокосмическата вселена. Затова над оракула в Делфи пише: „Човече, познай първо себе си и тогава ще познаеш Бог!“

https://chitanka.info/text/

Хроники на бъдещето. Гледайки от стаята на Паул Динах

През 1921 г. Паул Амадеус Динах изпаднал в кома за една година и душата му се вселила в тялото на Андреас Рортем, който живеел през 3906 г.

За Паул се знае, че баща му бил немскоезичен швейцарец, а майка му била от Залцбург; той се преместил в Гърция през есента на 1922 г. по препоръки на лекуващия му лекар. Преди една година Паул се разболял от рядката болест – летаргичен енцефалит, който се разпространил като епидемия в целия свят между 1915-1926 г.

Докторът, който наблюдавал Паул в болницата в Женева, не знаел как да го предпази от усложнения и препоръчал да се премести в страна с по-добър климат. Болният се преместил в Атина. В местния университет той като бивш учител започнал да преподава немски език на студентите. През 1924 г. Динах решил да се върне в родината си. Той извикал в кабинета при себе си своя най-добър студент Георгиос Папахацис и му предал дебел ръкопис, като му казал, че ако се преведе от немски на гръцки, той ще успее да усвои ново ниво в лингвистиката.

От този момент започнали приключенията на загадъчния дневник, който за учудване на студента се оказал сборник с предсказания от 21 век до 3906 г.

Георгиос Папахацис потърсил автора на ръкописа 12 пъти – от 1952 до 1966 г. в Швейцария, но така и не го открил.

Станало ясно, че швейцарецът водел дневника една година, след като излязъл от комата, и представлява предсказанията на някой си Андреас Нортем, живеещ през 3906 г., в чието тяло се вселила душата на Паул.

В края на 20-те години в Гърция бил публикуван романът „Долината на Розите“, който представлявал компилация от разказите на Папапахацис и откровенията на Нортем. Целият тираж на романа бил иззет и унищожен.

Папахацис продължил да работи над превода на тайнствения ръкопис и днес можем да съжаляваме, че Втората световна война и периодът на диктатурата на черните полковници в Гърция задържали за дълги години този процес.

Дневникът на пътешественика във времето се загубил. Според преводача, в навечерието на Рождество през 1944 г. в дома му влезли войници от гръцката армия и иззели съмнителния ръкопис на немски език, като обещали да го върнат, след като проверят съдържанието му.


Но ръкописа така и не го върнали. По това време Папахацис вече завършил превода на дневника на Динах-Нортем и го публикувал през 1979 г.

Тиражът на книгата от 1979 г. напълно повторил съдбата на тиража на „Долината на Розите“, публикувана в края на 20-те години.

      

Пророчествата на Паул Амадеус Динах1. 2016-2018г. светът ще се окаже на прага на война, но ще успее да я избегне;

2. 2018г. - междудържавните граници в предишното си разбиране ще престанат да съществуват;
       

3. 2020г. - ще възникне нова банкова система; стойността на електронните пари ще бъде прикрепена към електроенергията и природните ресурси;

4. 2025г. - природните ресурси на човечеството ще бъдат преразпределени, частната собственост върху тях ще бъде отменена. Това ще позволи на по-голямата част от хората на земята да живеят в благоденствие.

 

5. 2030г. - човечеството ще се научи да управлява духовната енергия. Всеки ще се превърне в телепат и ще може да изпраща и получава съобщения със силата на мисълта;

6. 2050г. ще бъде открит нов вид енергия - ,,пространствена енергия", във връзка, с което ще се прекрати използването на природните изкопаеми.

7. През 21-ви век ще бъде открита нова ДНК и във връзка с пренаселването ще започне строителството на изкуствени подземни градове, а също ще бъде открито ,,вътрешно подземно Слънце и атмосфера"

8. Световното правителство ще се състои от учени и интелектуалци, а през 23-ти век ще изчезне понятието ,,политика".
          

2000-2300

Човечеството започва да решaва проблемите с пренаселеността, унищожаването на околната среда, емисиите на парникови газове, изменението на климата, глад, тирания и регионални конфликти. Откритията, направени в областта на взаимодействието на електромагнитна енергия, гравитацията, духовна енергия (Ефиродинамика) и антигравитация. Разгадани са тайните на слънчевата радиация. Все повече и повече хора използват "ефирна визия", както някои парапсихолози днес. Икономически системи стават все по-хуманни, мъдър и въз основа на добра воля. Потребителите са освободени от робството на финансовото оцеляване, давайки себе си повече време за вътрешна работа и духовно развитие. Паричната система умира. Детската смъртност е все рядкост. Изкопаемите горива са заменени с устойчива енергия. Нашите месоядни тенденции изчезват, ние ставаме вегетарианци. 

          

Марс е колонизирана през 2204. Брой на колонизаторите - 20 милиона души. Но той е бил разрушен през 2265 от масивни природни бедствия. Мечтите за колонизация на Марс след това са изоставени.

       

2300-2400

Втората световна война избухва в 2309. Oгромни разрушения.

     

Човечеството оцелява. Създадено е световно правителство в 2396, за да се предотвратят подобни бедствия в бъдеще.

Лидерите се избират чрез пряко гласуване от всички народи, предимно учени, инженери, хуманистите, и ... без политици или бизнесмени.

           

Балансът на силите се поддържа в работенсъюз между частния сектор (например, мултинационални компании), националните правителства, и световно правителство.

             

Банките и фондовите борси са изчезнал, заменен от един вид "вот пари" (вероятно електронно измерване на реалната цена на производство, ресурси и енергия).

       

Все още има частна собственост, но ресурси в света, са преразпределени, така че на всеки човек е предоставен базов, равен, жизнен стандарт.

         

2400-2600

 Хората, придобиват планетарното съзнание.

Преместването в пространство става чрез духовни (ефирна) енергийни източници и летящи дискове.

           

2600-3400

Постигнато е равенство на вещи от първа необходимост, но все още има някои различия в технологичния напредък в различните региони.

Все повече и повече хора са телепати. Науката прави огромни крачки.

Проучени са недрата на планетата, включително нейното "вътрешно слънце" и атмосфера.

Градове, построени в недрата на земята.

В медицинската наука, фармацевтичните препарати играят малка роля, заменени с нови методи на лечение на базата на звук, цвят, светлина, и медитация.

Въпреки тези значителен напредък, хората са все още до голяма степен се фокусира върху материалното и са духовно мудни ...

               

3400-4000


В началото на 3382, духовното възраждане започва бързо да преобразява света в "хипер-визия", в която по-голямата част от хората достигат знания чрез директна комуникация с тънката част от духовния свят.

               

Хората на Земята вече са в състояние да създадат с помощта на намерението, както се прави в по-фините духовни светове.

Ние навлизаме в нов златен век на световната цивилизация. Много от лидерите в световното правителство вече са универсални създатели, а не само учени и инженери. Новите лидери се комбинират в себе си предимствата на философ, учен, художник, мистик, и мн.др..
Планетарни езици, се разработват въз основа на триизмерни изображения, на вътрешното възприятие, което се проектирас психически/мислено без звук записване или Интернет.
Науката е открила за спане и активирала спящата
ДНК, която се състои от повече от две нишки.

              

Всеки даже и най-бедния китаец сега имат достъп до безплатни дрехи, храна, жилище, транспорт, забавления, изследователски продукти, и творческа изява.

Няма частна собственост.

               

Всички са вегетарианци.

Няма зоологически градини ...

Остарелите летящи дискове са заменени от нова форма на транспорт - "портали" (вероятно порталите между физическите и духовните светове, в които материалните ресурси и техните пътници се трансформорат в фини, нефизически вибрации които се пренасят мигновенно на друго място в триизмерното пространство и след това се рематерилизират)
Тези духовни технологии са въведени на Земята от други галактически цивилизации. Сега човечеството е готово (вероятно означава, че хората най-накрая превръщат своя благородно-свиреп характер в предимно благороден).

                

По днешните стандарти, хората на по-далечно бъдеще ще са наивни, чувствителни, искрени, непретенциозен, без скрити мотиви на хитрост. Хората могат да се чувстват чувствата и намеренията на другите. Тайните/Секретноста, не е вече част от човешката култура.

Няма материално неравенството, но само неравенство на репутация и чест.

          

Хората почти не работят. Продължителността на живоката се е увеличила значително. Успехът не се измерва с материалното богатство, но се измерва с качеството на вътрешна духовна работа и размера на ползите, поднесени на обществото.

                

http://belaya-tara.blogspot.bg/2015/05/

Турски криптоевреи са участвали пряко в управлението на Османската империя на най-висше ниво и така до днес.

Евреи и турци изгориха Стара Загора, евреите са предали всеки укрил се българин, който впоследствие е бил жестоко заклан или разпорен като животно от турците.

Редица историци отбелязват изключително подлата роля на, която играят венецианските евреи банкери и евреите в Константинопол по отношение завладяването на Балканите и по-специално България от турците. Те изиграват и ключова роля за падането на Константинопол в 1453 г.



„… Венеция се стремяла с всички средства да опази своето място в търговския обмен на Източното Средиземноморие, за да съхрани застрашените си владения и да разшири господството и влиянието си в други балкански земи. Затова тя непрекъсната лавирала между Унгария, османците и Генуа и използвала разединението и затрудненията на онези балкански страни, към които отдавна насочвала домогванията си…“ .



Муслим = Мус_Эль_Ам – «Мюсли "божествено" демонично(Эль) оръдие, ръка (Ам)» (1.45)
От формулата (1.45) следва, че "муслим", или "мюсюлманите" са тези, които са "божествената страна, която е инструмент на" Mуса = Мойсей, т.е. , неговата военна сила. В турски терминът "евреин" се прехвърля към думата "мусави". Получихме ясно езиково правило: Мусави - евреин, мюсюлманин - е ислямист. Тъй като думата «мусави» = Муса_Ав(-и)» - означава" въплъщението на Муса (AB) ", че като се има предвид (1.45), можем да заключим, че методът на езиковото реконструкция показва, че евреите са били считани за въплъщения на основателя на арианството, т.е., въплъщения на Муса а ислямистите, се явяват като "ръката на Мойсей, негов инструмент", като по този начин се считат за ръка, инструмент на евреите, защото евреите са въплътени Муса(-и). Приведената лингвинистична реконструкция перфектно корелира с данните на съвременната историческа наука, което показва, че евреите (иудеите) изначално са били оформени с ислямистите като една общност (умма), където евреите заемали висши управленски позиции (въплъщение на Mуса вариант), а ислямистите са инструменти (воини на Mуса) за разпространението на арианството (джихад). Именно такава беше религиозната и политическата структура на Хазарския хаганат = Хазария, в действителност явяваща се Златната орда, или древното Израело-Юдейско царство. Например много националистически писатели в Русия днес нарича евреите "мозъкът" а кавказците-мюсли "мускулите им". Фактът, че ислямистите са били ръка инструмент/оръжие на Mуса, т.е. негов AM (-ами), обяснява защо ислямските лидери се именуват с думата "и'мами":
Имам = Емам =Амам = Ам_Ам - то есть «Ръка на Ръката», «Оръдие на оръдието», по аналогия с термина «Царь царей» означаващ главен, или върховен главнокомандващ.
Същите корени има и понятието "Емир" = "Амир" = "Амар" = Ам_Ар – т.е. "действащ Ar/Ар", което също се явява важен ислямски титул. По горе ние споменахме широко разпространената днес дума "джихад". Както е известно, в тюркските езици "дж" съответства на "с" в европейските. След това думата "джихад" могат да бъдат представена като "сихад" или без огласовка като "схд" Веднага става ясно, че неоглсаованото "схд" не е нищо друго, освен един казашки "сход", библейский «исход» или библейско "преселение". Получаваме важно съотношение:
джихад = сход = исход (1.47)
Оказва се, че библейския "Исход" не нищо друо, освен свещенна война на арианите срещу небето и Раав, за засаждане по планетата Земя, на арианската вяра. Именно такова изначално значение, на тази дума се е съхранило в исляма под формата на "джихад". Формула (1.47) е ярко доказателства за това как, чрез умишлени различно огласяване на един и същт гръбнак от съгласни арианите "объркват/прикриват" следите на своите кървави наказателни действия срещу Раав и Aбога Ра. Интересен е анализа на думата "мечет/джамия". Давайки си сметка за факта, че буквата "ч" в стария език е идентична с буквата "с" (например: салам/селям = Шалом = челото в ритъм на стената - е с едно и също значение Welcome), думата "джамия", може да се запише като "месет" (имайте предвид, че "с" в тюркските езици се чете като "дж", получаваме: джамия мечеть = месеть = меджеть = маджид). В тази версия на "Meseta" => Musy_at/Мусс-ад - Моссат,«месеть» => Мусы_ать, означава "следване на Mуса ". Доколкото латинската буква "V" в превод на кирилицата може да се чете като "в", "у" или "и", то думата Mvs (-а) при латинско написване при четене наобратно дава SVM, т.е. "Сим" на кирилица. Същата езикова връзката може да се получи, ако четете напротив думата "Мойсей"
«Моисей» = Ма_Йис_сий <= Йис_Сий_Ам = Йис_Сим,
Т. е. , отново имаме думата "Сим". В исляма, молитвата се нарича "намаз" или "намас", която при обратно чете назад дава "саман" => "Сэмэн" = "Симон". Оказва се, че заглавието на молитвата "Salat" в исляма, е свързана с името "Сима" <= Муса = Петра, както и в католицизма ( "меса")




Повече от очевидно е тясното сътрудничество на евреите -търговци и банкери, и особено евреите роботърговци, които оценили потенциала за печалба в разрастващата се Османска империя. Евреите всячески подпомагали този процес за утвърждаване властта на турците, естествено за сметка на поробените народи, които били ограбвани и унищожавани тотално!

Николай Станишев отбелязва: „… Обезглавяването на българския народ продължава през цялото четиринадесето столетие – с меч, чрез заточаване, или „чрез договор“ (васалитет), т.е. временно самозапазване, което завършва пак с меч или заточване, а понякога с потурчване.

Обезглавяването и обезкървяването на българския народ продължило през цялото робство, след всеки бунт, след всяко безнадеждно въстание. Същевременно турските завоеватели започнали да настаняват в българските земи – средището на Полуострова, големи количества свое население и по този начин обезсилвали още повече България…“ 

Както вече споменахме, евреите спомогнали и за падането на последната християнска крепост и убежище на православието – Константинопол, който бил завладян от турците. В това пъклено дело и предателство участвали най-вече венецианските и генуезки банкери евреи, както посочват редица автори, при това с еврейски произход.

Дейвид Дюк*, бивш американски сенатор, в своята книга „Еврейският въпрос през очите на американеца“ директно посочва, че още през XIII в. византийските евреи подържали окупационните армии на турците, а през XV в. подържали турците и при последното завоевание – Константинопол. Той обяснява, че по същия начин и по същите причини евреите са поддържали и завоюването на Южна Испания от сарацините. След окупацията на мюсюлманите, те били в управляващото правителство. Рънсиман посочва, че операцията по превземането на Константинопол била стимулирана активно от личния лекар и съветник на султан Мехмед II – италианския евреин Джакомо ди Гаета*. Той посъветвал султана при щурма на града да се използва артилерия (нещо ново тогава) и установил връзка с унгарския инженер Урбан – специалист по леенето на топове.

След падането си Константинопол пострадал силно и бил разграбен и частично разрушен.

Турските войски не влезли единствено в Галата, където имало и доста синагоги!…

Симптоматично е, че нападението над Константинопол започва на Великден или на еврейската Пасха, като очевидно с този красноречив знак някой от Синедриона символично искал да каже нещо на православните християни!… Тази зловеща символика сполучливо се допълва от османския хронист Мехмед Нешри, който при описването на битката за Константинопол казва, че „копията на газиите (бойци за вярата) понесени като Мойсеев жезъл, се чинили на тираните неверници седмоглави змейове…“

При превземането на Константинопол безвъзвратно били унищожени и разрушени множество християнски църкви (и нито едно синагога!), а най-красивите и внушителни от тях, като „Св. София“ например, били превърнати в джамии. Изгорени били множество безценни библиотеки и ръкописи и поругани и осквернени редица християнски ценности и реликви. По същия начин турците и техните наставници – евреите, действали и в България. Според Куев турците, а по-късно и гръцките фана-риоти, командвани от Цариград (Константинопол, Истанбул) целенасочено първо унищожавали културните средища и книжовните ценности, преди всичко български ръкописи и книги. „Сякаш целта е да се заличи от лицето на земята всичко чуждо, всичко немохамеданско, всичко българско, всичко християнско. Във връзка с посещението си в Търново през 1838 г. френският пътешественик Ами Буе пише, че там мохамеданите са унищожили всичко, което би напомняло за българската народност. А казаното от Ами Буе за Търново важи и за много други градове, села и области у нас и изобщо на Балканския полуостров…“ .

Куев описва също, че много манастири, църкви и книгохранилища по време на турското робство били опожарени и хиляди български ръкописи и старопечатни книги били унищожени и безвъзвратно загубени за народа ни. Това се случвало и по вре-ме на многобройните бунтове и въстания на българите срещу османската власт. Пострадали много и манастирите в Атон („Света гора“), сред които българският манастир „Зограф“.

Според Куев систематично и организирано унищожение на българските писмени паметници започва от втората половина на XVIII в., когато цариградският патриарх Самуил успява да закрие през 1766 г. сръбската Ипекска патриаршия и на следващата 1767 г. и българската Охридска архиепископия. От друга страна, той нарежда да се горят българските и славянските книги и да се служи в черквите само на гръцки. Тази задача се възлага на калугерите таксидиоти от Атон, които биват изпращани по различни краища на Балканския полуостров. Някои специалисти приемат не без основание, че гръцките фанариоти с подмолните си действия са унищожили в този по-късен период много повече български писмени паметници, отколкото турците. Какво казва Варшавски по този въпрос: „По време на турското владичество евреите винаги са били най-близки помощници на турските данъчни чиновници, на чиновниците в полицията и доставчици на най-хубавите български момичета за турците и разкривачи на заговори против турското иго. Особено роля евреите са играли в турското управление, където са си поставяли за задача да пречат за развитието на националните чувства у подрастващите поколения. Само благодарение на техните подлости е продължило тъй дълго турското иго!…“ .

Вече изяснихме, както посочва и Вайнберг* , че има генетична връзка между турците и евреите – ашкенази (хазарските евреи). От османските хроники и изворов материал се вижда, че множество ръководни постове в Османската империя са заети от хора с еврейски имена: Израил (син на Селджук); Якуб (Яков); Челеби (син на султан Мурад, вероятно от еврейката Кера Тамара*); Исак бей (управител на скопския Санджак); Ментешеоглу Якуб (Яков) бей, Гермияноглу Якуб бей; Исхак (Исак) бей (владетел на граничните области със Сърбия); Исхак паша (водач на гвардията и анадолската войска); Сюлейман (Соломон) (син на Карама-ноглу Ибрахим в двора на Мехмед II); Якуб Ахи (големец от Бур-са); Якуб бей (лекар и везир при двора на султан Мехмед II); Якуб бей (син на Сюлейман шах от династията Гермияноглу); Давуд (Давид) паша (бейлербей на Анадола при Мурад II); Ебу Исхак (основател на дервишки орден); Загарджи Якуб (военоначалник на Мехмед I); Исхак паша (велик везир 1470 г.); Исхак Факъх (дипломат); Кяфир Исхак (военоначалник на Узун Хасан 1471 г.); Сара Хатун (майка на Узун Хасан 1471 г.); Якуб бей Фирузоглу (комендант на крепостта Анкара) и много други. Евреите били истинските господари в Османската империя, независимо дали става въпрос за ислямизирани евреи (така наречените „дьонмета“ – „ренегати“, подобни на мараните в Европа), или откритите евреи. И едните, и другите се подчинявали само на своите си закони („Талмуда“) по еврейската схема „държава в държавата“. Естествено всички тези евреи от край време били организирани на масонски принцип в тайни общества и ложи, които винаги били контролирани от Синедриона, който по това време (XV – XVI в.) претърпява „златен век“ в „новия Вавилон“ – Цариград (Константинопол).

Доказателство, че по това време в Цариград се е намирал Синедрионът, са запазените писма и кореспонденция от 1489 г. между равина на юдеите от Арл (Франция) и В.С.С. В.Ф.Ф. -княз на юдеите в Константинопол. В тези писма представителят на Синедриона в Константинопол дава ясни стратегически указания как френските „възлюблени братя на Мойсей“ да разлагат устоите на обществото и да унищожават християните по всякакъв начин, използвайки икономически, политически и духовни (разцепление в църквата и вярата) средства. По-късно подобни планове и стратегия се срещат почти дословно и в известните „Протоколи на ционските мъдреци“ от края на XIX век.

Множество източници, включително и еврейски, посочват какво огромно влияние са имали евреите в Османската империя; ето някои от тях:

„… В Северна Африка, Египет и Османската империя евреите се радват на почти пълна религиозна и икономическа свобода в продължение на няколко века. Макар че християните смятат турците за бич на християнския свят, турската политика спрямо евреите в продължение на много години прилича на политиката на бившата Ислямска империя (Арабския халифат)….“ След превземането на Константинопол от турците с помощта на евреите, започва новият „златен век“ на Синед-пиона, който се установил в новата столица на Османската империя. Редица източници посочват, че именно към края на XV век и следващите десетилетия са белязани с масови преселения на евреи от цяла Европа в пределите на Османската империя. Това е ставало с личните разпореждания на султаните и тяхното обкръжение и, разбира се, по препоръка на равините.

Според свидетелства на Ана Комнина еврейската община в Константинопол е била доста голяма още преди падането на града под турска власт. Еврейският квартал бил разположен между манастира „Св. Пантелеймон“ и стената на Фера. Много евреи са живели и в предградието Галата заедно с генуезки и венециански търговци.

Още след превземането на Константинопол от турците, поради голямото обезлюдяване на града, султан Мехмед II (1451 -1481 г.) разпоредил да го заселят с евреи търговци и занаятчии, богати византийски семейства от провинцията и др. Според Неш-ри първите нови жители на Истанбул били от населението на Ак Сарай, някои еврейски семейства от Бурса, гърци от Морея и Егейските острови, а по-късно дошли преселници и от други малоазиатски градове.

Така постепенно Цариград, ставайки отново столичен център, този път на новата империя, възвърнал старите си позиции на търговско и административно средище и в него също така процъфтявала и търговията с роби-християни от новите земи. Синедрионът и неговите агенти, къде задкулисно, къде директно, взимали участие в управлението на Османската империя, която била идеалният инструмент за унищожението на изконния враг на евреите – християните. Според Дейвид Дюк* „…Владетелите на многонационалните държави често използвали евреите като управляващи, защото те знаели, че евреите никога няма да се смилят над неевреи. Евреите ставали отлични събирачи на данъци (бирници). Те имали добра финансова проницателност и главната черта на всички бирници – отсъствие на жалост спрямо данъкоплатците.

В мюсюлманския свят доказателство за използването на евреите като управляващи могат да служат примери по времето на арабското завоевание и управление на Испания, VIII-ХI век; при управлението на Фатимид в Тунис през X век; в Мароко през ХIII-ХV век; по време на монголското управление на Ирак и през XVI век в Османската империя…“.

С особени привилегии в империята се ползвали ислямизи-раните евреи, така наречените „дьонмета“ (от турски – „ренегати“), които формално изповядвали исляма, а тайно следвали юдейския закон („Тората“ и „Талмуда“). Дьонметата, както ще видим по-нататък, били кръвожадни тирани и със садистично удоволствие и последователност тероризирали християните. Те изиграли една от най-зловещите роли в провеждането на Геноцида и Холокоста срещу българите и арменците.

Според Варшавски споменатият при кланетата в Търново (1393 г.) Челеби Нафталион* бил някакъв далечен роднина на султан Баязид, което е твърде показателно .

През 1470 г. Лудвиг Богатия, херцог на Ландсхут (Бавария), изгонил евреите от своите зами. Раби Меир Алеви* от Нюрн-берг ги довел във Видин и Никопол и те се заселили там. След 1492 г. по покана на султан Баязид II (1481-1512 г.) от Испания и Португалия започват да пристигат изгонените от тези страни евреи – сефаради. От Испания и Португалия с кралски декрет са изгонени 300 хиляди евреи. Те са водени от кралския ковчежник Исак Абраванел*, който се застъпва за тях пред испанския крал и шефа на светата инквизиция Торкемада*. От тези евреи сефаради над 90 хиляди се заселват в големите градове на Османската империя. Самият Абраванел* се установява в Италия, където работи за краля на Неапол, а по-късно като съветник на Венецианския дож…“.

В публикувания през 1743 година от цариградския равин Йона анонимен труд се споменава за еврейски общини в Пловдив и Стара Загора (от 1344 г.); Никопол и Силистра (от 1477 г.); в Пазарджик (1510 г.); и други (101). Такива общини имало също в Кюстендил, София, Видин, Търново, Самоков, Плевен, Варна и Русе.

През турското робство евреите се концентрирали главно в Цариград, Солун, Смирна и Одрин. През 1478 г. Цариград наброявал 9517 мюсюлмански домакинства срещу 5162 християнски и 1647 еврейски, или общо 16 362. Преброяването от 1488-1489 г. показва в Цариград и Галата присъствие на 9776 християнски и еврейски семейства, което представлява около 40 000 души (113). През XVI в. обаче евреите в Цариград са вече около 30 000* и имали 44 синагоги!…

В Солун евреите съставлявали над 50% от населението на града. След изгонването им от Испания и Италия в града се настаняват 15000 евреи, които образуват нови самостоятелни квартали. По този начин от 1550 до 1912 г. евреите представляват от 30 до 50% от населението на Солун, който наред с Цариград, с около 100 хиляди евреи, се превръща в духовен център на балканското еврейство, наричан „майка на Израел“, „балкански Ерусалим“, „втори Ерусалим“ и т.н. През 1913 г. градът наброява 153 525 души, от които 61 439 евреи, 45 867 мюсюлмани, в това число и няколко хиляди ислямизирани евреи дьонме, 39 956 гърци и 6263 българи.

На базата на документи и анализи на съществуващи източници, Господинова твърди, че през XV и XVI в. Синедрио-нът и „князът на евреите в изгнание“ се намирали в Цариград, а по-късно се преместват в Солун; според авторката те са се местили непрекъснато от единия в другия град и обратно съгласно нуждите и заговорите на тайната им власт.

Еврейската авторка Рут Самуелс* посочва ясно какви привилегии са ползвали евреите в Османската империя и как са участвали в управлението и политиката на страната:

„… Някои от немските евреи се преселват в Турция още преди испанските и португалските си събратя. Център на еврейския живот и търговска дейност става Солун, в северната част на покорената от турците Гърция.

Турските власти са доволни от идването на еврейските търговци, банкери и лекари от Испания и с готовност се възползват от опита и връзките на тези имигранти за укрепването на империята си. През XVI в. евреите заемат високи постове в Османската империя и нерядко са назначавани за дипломати и съветници на султана. Международните им връзки и познанията им в областта на финансите спомагат за развитието на турската търговия.

Сякаш се е върнал Златният век на мюсюлманска Испания, пренесен далеч на изток.

Посланици евреи са изпратени от Константинопол (по-късно Истанбул) при европейските владетели. Един от тях Шломо Ашкенази* (по професия лекар) допринася за сключване на мирния договор между Турция и Венеция през 1574 година. Той обещава на Венеция турска помощ в случай на война с Испания. Точно по това време във Венеция надвисва заплахата от прогонване. Шломо Ашкенази*, който е турски посланик във Венеция, постига отмяна на вече издадения указ. Бла-гадарение на усилията му еврейската общност във Венеция е спасена…“ .

Дейвид Дюк* посочва причините венецианците да искат изгонване на евреите. В документи от XVI в. се посочва, че венецианските аристократи от това време гледали на еврейското лих-варство като на средство за използване и унищожаване на гражданите на Венеция и други градове от еврейската престъпна клика. Венецианските власти въвели съответните ограничения върху икономическата дейност на евреите и установили максимална 5-процентна ставка върху заемите, отпускани от лихварите и банкерите .

Йосеф Наси* от банкерското семейство Мендес, действащо в Португалия и Италия, станал финансов съветник на султан Сюлейман I (1520-1566 г.), а след неговата смърт служил сина му Селим II. За своите заслуги Йосеф (Йосиф) Наси* издигнат за херцог на остров Наксос в Егейско море. Друг егов подарък е старинният град Тверия в Ерец-Израел, където някога са живели и преподавали учителите на законите на „Талмуда“.

Антонов обръща внимание, че „Наси“ е титлата на председателя на Синедриона.

Следователно освен пръв съветник и министър на султана Йосиф Наси* е и глава на световното еврейс-тво по това време, което обяснява огромните му международни връзки и влияние. Опирайки се на други източници, Антонов подчертава, че не непразно според плановете на подготвяните от гърците и българите въстания първо е трябвало да бъде убит Йосиф Наси* като главен враг на балканските народи .



С разширяване броя на проучваните документи и източници (османски, еврейски, български, гръцки, венециански, френски и др.) в геометрична прогресия нарастват и фактите, че евреите са участвали пряко и в управлението на Османската империя на най-висше ниво. Следователно те носят и съответната тежка отговорност и вина наравно с турците, за геноцидната политика на империята, най-вече срещу българите! Османският владетел – султанът, управлявал държавата си с помощта на един висш сановник: великия везир. От четиридесет и седем велики везири, които се изреждат между 1453 и 1623 г. десет са с еврейски произход! 

Начело на всички турски евреи стоял върховният равин („ха-хам баши“)*, който бивал утвърждаван на тази длъжност от султана. Този равин, като представител на еврейството, имал правото да заседава в държавния съвет на Турция. Стратегическите задачи обаче се поставяли и решавали както винаги от тайното еврейско правителство – Синедриона, който действува на принципа „държава в държавата“. Именно Синедрионът издействал в Османската империя еврейските въпроси да се решават от равинския съд. Според Израел Шахак*:

,,…В Отоманската империя властта на равинските съдилища била изключително силна и същевременно най-гибелна и зловредна…“. Действието на тези еврейски съдилища отделно от османската юрисдикция доказва особените привилегии, от които са се ползвали „бого-борците“ в рамките на държавата.

В допълнение на казаното до тук ще цитираме няколко френски и английски пътеписи за Балканите от XV-XVIII в. и немски пътеписи от XVI в., както и някои важни венециански документи от XVI-XVII в., отнасящи се до българската история и ролята на евреите в Османската империя:

1) Дневникът на Ханс Дерншвам за пътуването му до Цариград през 1553-1555 г.:

„… Турският султан не взима десятък от евреите. Тях не ги пленяват и продават като християните (става въпрос за кръвния данък и поробване)…“
„… Евреите са разузнавачи „и на двете страни“, тоест на Турция и на собствената страна (винаги действат като двойни агенти и шпиони)…“
„… Щом от някоя страна прогонят евреите, те винаги идват в Турция, налитат като паразити и говорят немски, италиански, испански, португалски, френски, чешки, полски, гръцки, турски, сирийски, халдейски и още много езици…“

Авторът споменава също, че евреите работят като богати лихвари, винари, търговци на сукно, гъша мас, скъпоценни камъни и златни изделия. Описва множество синагоги, а също така и потурчени евреи (дьонмета) и евреи-християни (марани) -готови на всичко, включително и на разбойничество. Евреите в Турция носели жълти чалми и народът често ги наричал „хав-рут“ – воняща мърша!...

2) Пиер Белон (1547 г.):

Търговията в Турция е в еврейски ръце. Те откупуват данъците в империята“. Авторът споменава за евреин лекар на султана и че повечето от лекарите в империята са евреи.

3) Никола де Николе (1551 г.):

… В Турция има много евреи, главно в Константинопол и други градове. Те се занимават с търговия. Най-богатите дюкяни и магазини са притежание на евреи… Най-често те са управители и преводачи; занимават се с лихварство…“ Николе ги нарича „ненавистен народ“, „изпълнен с всякаква злоба, измама, лъжа и лукаво изнудвачество“.

4) Робер дьо Дрьо (1665-1669 г.):

„… В Солун е единственият еврейски съд…“.

5) Дьолакроа:
„… Солун наброява 30 хиляди евреи и има 22 синагоги. Евреите тук държат търговията и са умели производители на сукно…“.

6) Франсоа Пуквил (1798-1801 г.):

„… Посредниците в митницата са само евреи…“.

7) Гийом Антоан Оливие (90-те години на XVIII в.):

„… Евреите са фанатизирани и вършат всякакъв вид търговия и всички занаяти. Някои са лекари, драгомани (управители) или търговски посредници; нито един не е земевладелец…

Богатите са лихвари, комисионери, банкери или търговци. Турските митничари ги използват, за да оценяват стоките и да събират таксите…“.

8) Мери Монтегю (1717 г.):

„… Забелязах, че повечето богати търговци са евреи. Тези хора имат невероятна власт в тази страна. Имат повече привилегии от самите турци и тук са се образували значителна общност със свои закони. Поели са цялата търговия на империята, отчасти благодарение на здравия съюз между тях, но главно поради ленивия нрав и липсата на трудолюбие сред турците. Всеки паша си има евреин, който е негов homme d’affaires. Той има Достъп до всичките му тайни и върти цялата му търговия. Не може да се сключи сделка, да се получи рушвет или да се продаде стока, без да мине през ръцете им. Евреите са лекари, управители и преводачи на всички знатни мъже. Може да прецените колко е изгодно това за народ, който никога не е пропускал да се възползва и от най-малките предимства. Намерили са тайната да се направят толкова необходими, че са сигурни в покровителството на двореца, каквото и правителство да е на власт. Дори английските, френските и италианските търговци са принудени да им поверяват работите си за уреждане, въпреки че разбират хитростите им, но без тях не може да се уреди никаква търговска сделка. И най-дребният търговец от тях е твърде важен, за да бъде пренебрегнат, защото цялата общност се грижи за неговите интереси така усърдно, както за най-главния от членовете си. Мнозина са извънредно богати, но внимават това да не се забелязва много от другите, въпреки че в къщите си живеят в най-голям разкош и великолепие…“.

9) Арменски пътеписи за Балканите ХVI-ХIХ в.

Симеон Тбир Лехаци (1608-1620 г.):

„… В Цариград има 40000 еврейски, 40 000 гръцки, 10 000 арменски къщи. Турските нямат брой…

Хуга Инджеджиян (1789-1800 г.):

„… В София има еврейски търговци; евреите си имат и синагога. Производството на платове в Солун е дело главно на евреите. В града има повече от 36 синагоги, сред които най-забележителна е тази на кастилските евреи. Подържат се и две еврейски училища…“.

10) Уилям Лийк (1805-1807 г.):

„… Евреите в Солун са потомци на изгонените от Испания евреи. Час от тях са приели мюсюлманството… Наричат ги „mamins“ (дьонмета). Събирачът на данъци в Солун и брат му – министърът Хасан Аджик*, са мамини (ислямизирани ев-реи)…“.

11) Джон Бърбъри (1664-1666 г.):

„… Евреите в Турската империя са свободни да изповядват вярата си. Търговията с роби в Цариград е в ръцете на евреите. Те купуват млади и хубави жени, обучават ги да шият, танцуват, пеят и свирят на няколко инструмента и след това ги продават на богатите турци за забавления…“ .

12) Пиетро Брагадин (1526 г.):

… Султанът има на заплата 1000 бомбардиери (артилерис-ти), между които около 700 християни – немци, евреи и т.н…“.

13) Бернардо Навагеро (1553 г.):

„… Тези четири двореца се пълнят всеки път с роби, когато има война по суша и по море – със синове на християни. Това са българи, унгарци, трансилванци , въобще всякакви християни с изключение на арменци, които заедно с евреите, турците не могат поради завещанието на своя пророк (Мохамед) да ги направят роби…“ Същият автор дава и подробни сведения за еничерската система.

14) Доменико Тревизано (1554 г.) – дава сведения за насилствено отвличане на синове на християни за еничери и „кръвния данък“ (девширме).

15) Якопо Рагацони (1571 г.):

Голяма част от тази държава се обитава от християни, които са измъчвани жестоко от турците по един невероятен начин и повечето са така бедни и потиснати, че не се осмеляват да повдигнат очи, за да погледнат лицето на един турчин…“.

16) Джанфранко Морозини (1585 г.):

„… В империята живеят и много евреи и може да се каже, че това е тяхната страна…“ (45).

17) Лоренцо Бернардо (1592 г.):

„… Сега еничерите са загубили репутацията си на селяндури и мизерници. Поради бедността си са съгласни да служат на всекиго – на евреи и други търговци, докато преди честта им не позволяваше по-ниска служба от охрана на посланици… Освен платената войска, която е на брой 250 000 души и повече, султанът има в Европа и една неплатена войска, която се нарича „войска на авантюристите“ (башибозук). Специалната им задача е да се движат 2-3 дни преди основната войска в страната на врага, палейки и избивайки всичко по пътя си. Тези бойци нямат точен брой, защото мнозина се присъединяват към тях поради желанието си да се награбят с плячка…“ .

18) Матео Зане (1594 г.):

Говори за голямото обезлюдяване в равнините области на България вследствие избиването на българите от турците и останалите живи, креещи в непрекъснато робство.

19) Марино Кавали (1560 г.):

„… Първо трябва да отбележа, че днес търговските ни операции в Константинопол поради евреите са намалени много… Нашите търговци са 10-12 къщи (търговски къщи), които с немалко усилия търгуват с посредничеството на евреите…“ .

20) Стефан Герлах (1574 г.) – мисионер и дипломат:




„… Евреите и еврейките са много добре поставени в двора на султана и много добре приети поради магьосническото изкуство, на което учат султаните. Султанските лекари са също евреи. Доктор Соломон*, чийто брат Паулус* е във Виена, е на такава почит при Мехмет паша, че има право да търгува из цяла Турция хиляди гулдени без мито. Той е посредник между пашата и венецианските търговци при сключване на мир, за което получава голямо възнаграждение. Дон Йозеф Нахи* е направен от султана херцог на остров Наксос.

Султанът Селим II държи на него и яде само, което Йозеф* му приготвя. Султанът дори празнува еврейския сабат (събота). Казват, че когато майка му родила дъщеря, еврейката акушерка поставила на нейно място един еврейски син и ги сменила (намек, че Селим е по рождение евреин!). Въпреки внушенията на главния везир Рустам паша, Сюлейман не изгонва евреите от Турция (май 1575 г.).



В еврейските гробища в Цариград има различни по форма и размери еврейски надгробни плочи със староеврейски надписи. Гробовете са разкошни: един надгробен камък струва 80-90 дуката. Тези дни немските евреи обрязват 70-годишен мъж, който става евреин. Той извиква „Исусе!“, а евреите му казали: „Ако искаш да бъдеш евреин, не трябва да викаш Исус.“ В Цариград трябва да има 10 000 евреи, които преди това са били християни (вероятно марани, криптоюдеи – бел. моя, Г В.). Само Иозеф и повежда със себе си 500 християни (марани), повечето от които са испанци и португалци… .

            

Всички тези документи и свидетелства на очевидци говорят статъчно красноречиво и не е нужно даже да бъдат коменти-рани за да ни стане ясна картината в Османската империя и кой очно е провеждал Геноцида и тероризирал българите по всякакъв начин 500 години!…



Голям брой автори като Димитри Кицикис , Дейвид Дюк* , Израел Шахак* , Джон Бърбъри, М. Варшавски, Лютостански, Анна Рошковска и други посочват че в Османската империя монополът върху търговията с роби е бил съсредоточен изцяло в еврейските роботърговци. Те снабдявали с красиви българки харемите на султана и пашите, както и повечето владетели и богаташи от Близкия изток. Жил Венщайн изтъква, че търговията с роби била важно импортно перо, наред с други стоки, и носела големи печалби, особено от белите роби, внасяни от Европа (главно Балканите) и Кавказ ; същото се потвърждава и от Кицикис, който подчертава, че този вид търговия е съсредоточен в ръцете на евреите. Един роб през XVI век струвал в Турция между 1000 и 4000 акчета и лесно можем да си представим какви печалби извличали еврейските роботърговци от мъките на българите!….

anonybulgaria.wordpress.com/