ТАНЦЪТ НА СПИРАЛАТА

Сега ще ви разкажeм една Космическа Приказка.

Някога Бог съществувал – Единен, Цялостен, Самодостатъчен.
В него се съдържали всички Идеи и Форми, но всички те били сякаш застинали фрески в ума на
Бога.
Той бил доволен и радостен от това състояние, докато в него не се зародил един импулс, една висша необходимост от движение, от раздвижване на привидната статичност.
Този импулс бил Дао, Балансиращия Бога Принцип. Бог и Дао били и са Едно, родени и пребиваващи от и във Великата Любов. Засмял се Бог, разглеждайки застиналите картини в себе си и рекъл им:
- Раздвижете се! Давам ви собствен живот, който ще бъде отражение на Живота, в който пребивавате в Мен досега. Така, аз ще бъда винаги с вас, ще гледам през очите ви и ще ви съзерцавам, ще гледам как се развивате, вие, творения мои. Гледайки навън, вие ще виждате и усещате Великата Любов, Баща и Майка на всичко. Вглеждайки се в себе си вие ще виждате и усещате истинското си Аз, т.е. Мен. Ще разбирате какво ви говори Любовта и смисъла на съществуването ви. Помнете, че сме заедно винаги! Животът ви е Моя живот, всяко от съществуванията ви е като един удар на Моето сърце.
И като отражение на Любовта всемирна от Бог /Великият Дух/ се родил космическия Христос. Той бил и е проявление на Любовта, на съзидателното в Проявения свят, чистата Ян.
За да има хармония в този свят, за да балансира Ян, Бог чрез Любовта създал и Дявола, като чист Ин, необходимият баланс.
Взаимодействайки помежду си, чистата Ян и чистата Ин създали четирите образа на Творението:
Ø ОГЪНЯТ, като проявление на съзидателния и разрушителния дух, като силата на любовта и омразата /омразата е проява на неразбирането ни към Бог и Любовта/;
Ø ВОДАТА, като проявление на Живота във
Всемира, на Душата, родена от Духа;
Ø ДЪРВОТО, като принцип на Живота, творящ формите и даващ им импулс за този Живот чрез Вятъра, за да могат те да съществуват и трептят, да изричат Божиите слова чрез своите; Да се движат и пътуват навсякъде със своите тела и мисли, където пожелаят /Воля/ ;
Ø МЕТАЛЪТ, даващ устойчивост на създадената форма в по-грубите нива на трептене.


Огънят топял Метала и освобождавал Водата от съответната форма. Водата чрез Дървото/Вятър отново намирала нова форма за съществуване.
Взамодействайки си, 4 те образа, създали 8 те принципа и състояния, отразяващи проявите на взаимодействие между Ин и Ян, между Дявола и Христос.
Ето затова Първопричина винаги била изобразявана като Кръст/+/.
Кръстът това е единство от две пресичащи се единици /Ин и Ян/, разделящи се на 4 ри лъча. Или казано другояче, във видимия Свят заблестял един велик образ на Единството, като Божествена Тетраграма, израз на Небесния ред, на когото Земният ред е отражение.
Блестял Кръстът, осветявал пътя на формите с 4 - те, с 8 - си лъча, с … 8 - те лъча били и са осемте
Принципа, осемте основни проявления на
Светлината, на енергията. Осем – това е символът на Безкрая, на цикличността, на вечното отиване и завръщане, където няма Начало, няма и Край.
Някога, в така наречената Древност, представителите на Атлантската раса са били в много тесен контакт с Космическия разум. Те познавали 8 - те принципа и живеели според тях.
Атлантите предали част от тези знания на хората от Петата раса. Знаейки за прераждането, за цикличността на Времето атлантите са оставили следи, ключове, тук, на Земята, за да могат, когато отново се преродят на нея, да си възвърнат старите спомени и знания. Да си припомнят истината за Единството и да постигнат по-високо ниво на развитие. От тях Фу Си, същество от съзвездието Плеяди, научил дълбоката мъдрост и учението за Ин и Ян, 4 - те Образа и 8 - те принципа.
Макар че било високо развито същество, Учител, Фу Си не познавал това учение. Той осъществил контакт с атлантите, които били на Земята, в Китай, преди около 5 хилядолетия. Учейки хората, представители на петата раса, на различни знания и изкуства, Фу Си им предал и учението за Ин и Ян и 8те принципа в достъпна за тях форма.
Осемте принципа, крепящи и действащи в Мирозданието, обозначил с 8 триграми, съставени от две основни енергии – Ин и Ян.
Всяка триграма показвала начина на взаимодействие между тези енергии и ситуациите, произтичащи от това взаимодействие, а също и свойствата и формите, както и елементите, които ги съставят.
Триграмите нарекъл НЕБЕ, ЗЕМЯ, ОГЪН, ВОДА, ДЪРВО, ГРЪМ, ПЛАНИНА, ЕЗЕРО.
Комбинирани една с друга, те дават 64 съчетания или 64 хексаграми, които обясняват всичко в нашия цикличен Свят.
Учението за хексаграмите и техните значения Фу Си подредил в книгата „И Дзин”, „Книга на промените” и дал ключа за разтълкуване на всяка една от тях.
В последствие се появили много коментари към книгата, като постепенно истинските значения на хексаграмите и ключовете към тях били забравени или тълкувани неправилно.
Затова, за да предпази истинската същност на учението и силата му, Фу Си разбъркал подредбата на хексаграмите и техните ключове.
Хората на тогавашното си ниво на осъзнаване не били готови за учението и не трябвало да го използват, защото имало възможност да се прилага и с користни цели.




Атланската раса е жив пример какво би последвало, когато се злоупотреби със знанията…


ГЛАВА ПЪРВА
ПОВДИГАМЕ ЗАВЕСАТА НА МАЙА


В наши дни хората все още не са готови да получат информацията за Учението „И Дзин”.
Радостно е, че мъглата в умовете на хората вече започва да се разсейва. С настъпването на Новото време все повече хора се пробуждат от Съня на Майа, като съзнават истинската си същност.
Книгата, която държите в ръцете си, е един мост от бъдещето към миналото ни.
Тя ще ви помогне да преминете от сегашното ви ниво на осъзнаване към едно цялостно себеосъзнаване.
Бъдещето е миналото ни, което изживяваме сега. Може би това твърдение ще се стори абсурдно на много хора, но е факт. Има една реплика в сериала „Туин Пийкс”, която се превърна в култова: „Совите не са това, което са!”
По този начин стои и въпросът с Времето.
То, както всяка изявена енергия не е линейна величина. Времето е проява на Ин и Ян и се движи по спирала. По спирала, съставена наглед от две нишки, които се движат срещуположно. Това е движението на всички изявени енергии в света – Спиралата. Тя е символ на Безкрайността. Безкрайността в нас, в живота, във всичко видимо и невидимо. Нашата ДНК и Космическата ДНК са еднакви.
Откриваме образа й, вглеждаме се в растежа на дърветата, в движението на вятъра, на водата, на хората.
Откриваме я в движението на галактиките, на планетите, на звездите. „ Каквото е горе, такова е и долу” – херметическия принцип, разкриващ тъждеството на процесите в микро и макро космоса. Не случайно кадуцея, жезълът на Хермес Трисмегист е крилат жезъл с две змии, увиващи се около него. Това е и символа на Новото /Старо/ Време – символът на Спиралата, на Безкрая, 8 или ∞ .
Осмицата, 8 те триграми, обяснени чрез 4 те Образа, възникнали от взаимодействието между Ин и Ян, рожби на Единството.
Четирите образа на Дао образуват кръст /+/ - символ на проявения живот и възкръсването на Слънцето, което изгря на Земята преди две хилядолетия и „умря” на същия този кръст, а сега отново възкръсна.
Именно за него е говорил Исус Христос, когато е ходил по нашата Земя – за Второто пришествие, за Вечния живот. Наистина, това вече е факт.
Старият Ред, старият Човек изчезва.
Петте елемента, /У Син /, съставляващи магическия пентаграм вече са четири. Те образуват Кръста на магическата тетраграма, а също и всяка брънка от веригата на ДНК то ни.
Всяка брънка – образ на Вечния Живот Смъртта изчезва като символ на страха и незнанието ни. Металът, изразяващ грубите форми на материята, на инертността й, се претопява от Духовния огън на новото Слънце, трансформирайки се в Огън и Вода в триграмите НЕБЕ и ЕЗЕРО.

и

*В „И Дзин” Небето се изобразява с триграмата , а Езерото с триграмата. Тези две триграми имат качествата на елемента Метал. Съответно според новата подредба и енергия, Небето придобива качествата на Огъня, а Езерото на Водата или Енергията в новият символ се движи по спирала, следвайки пътя на Символ на Безкрая ,Символ на Вечния живот.

или

*Последният знак удивително прилича на хромозома.

Схема № 1




Това е и ОБЩОКОСМИЧЕСКИЯ ПРИНЦИП НА ЖИВОТА.






Той се влияе от Времето, а не от Пространството, защото, както казахме вече, Времето е вид енергия, родена след Първичния импулс на Живота в нашия Изявен Свят.

Тази енергия отслабва или се увеличава, влияе върху формите, а те на свой ред влияят върху нея. Енергията в символа се движи по начина, показан в схемата.

Схема №2

Обяснението е следното: Първо е Огънят, Той е онова Небе, което преди е носело качествата на Метала, но вече вдига своите вибрации, одухотворява се и се превръща в Огън.
Съдържайки в себе си огнени, но и метални качества, то „ражда” Водата, която създава Земята. Тя на свой ред ражда Дървото/Вятър.
Това е новата, това е изначалната подредба на Елементите, които по-скоро могат да се нарекат Трансформации на Изначалната Светлина.
Четирите елемента запазват част от качествата на старите пет елемента /У Син/ и минават на ново, по-високо ниво на вибрация.
Що се отнася до пораждането на един –други елементи ето разковничето:
Огънят /Духа/ поражда Водата /Душата/, която поражда Земята. Земята ражда Дървото / Вятър, а процесът се тълкува, като възникване на всички форми и прояви на Живота, на Духа чрез тях, /като Вятър/.
Като проследим движението на енергията в Символа, откриваме 4 двойки връзки /Това е важен факт!/, като последната можем да обозначим като
ПРЕХОД, като израз на завръщането на Животворния импулс, на Словото Божие отново в Своя Творец и Източник.
За този Преход е характерно числото 9 и качествата на това число.
По реда на Новата Енергетика Огъня се обозначава с числата 1 и 5, Водата с числата 2 и 6, Земята с числата 3и 7, Дървото / Вятър с числата 4 и 8.
Виждаме как Земята /Ин/ придобива повече Ян качества, присъщи на нечетните числа, в случая 3 и 7.
Докато изявеният Живот на планетата ни, изобщо Живота, изразяващ се чрез форма придобива нови, вече Ин качества., присъщи на четните числа / в случая 4 и 8/.
Енергията в символа на Безкрая, в тетраграмата се движи в ритъм 5/3 или 3/5.
Някои от произведенията на Хендел и Бетовен могат да ви помогнат да я усетите.
Движейки се по Спиралата енергията извършва 2 големи и 2 малки цикъла, като в края на втория голям цикъл всичко се затваря и циркулацията на енергията се подновява, вече на ново ниво.
Всеки от големите цикли е съставен от шест състояния на енергията, първият малък цикъл от четири, вторият малък от два.
/В следващата глава, при разглеждането на таблицата с тетраграмите, ще бъде описано по подробно./
Вторият голям цикъл завършва в елемента Дърво / Вятър където всичко завършва, за да почне отначало в елемента Огън. Като ударите на сърцето ни. То не спира да бие, но когато преминава от един ритъм в друг се получава една пустота, една тишина, само миг и … после всичко продължава.
Там, където всичко свършва, там се поражда ИМПУЛСА,пораждащ ЖИВОТ /Огъня/. Затова и Краят е Начало, а Началото Край.

ГЛАВА ВТОРА
НОВОТО СЛЪНЦЕ

Ние сме рожби на Любовта.
Тя е нашата майка, нашият баща. Тя е Всичко. Нашият Дом, Земята, на която живеем в момента, също е нейна рожба.
На физически план Земята и повечето същества, които я обитават са деца на Слънцето.
Телата ни, душите ни са изтъкани от Светлина и Любов.
Затова Слънцето от древни времена до днес е било и е почитано, възнасяно, боготворено.
Може би няма народ, няма езотерична школа, които да не са осъзнавали силата на тази звезда и значението й за Живота на Земята.
Скрие ли се Слънцето зад хоризонта, Животът забавя своя ритъм.
Възкръсне ли отново в огнена зора и Животът също възкръсва и се обновява.
Ами ако Слънцето залезе и повече никога не изгрее?
Тази книга е посветена на Новото, възкръснало на Земята в края на 1999г. Слънце, началото на Новия Живот.
Благодаря за силата и мъдростта, която ми се даде и продължава да ми се дава от Духовния ми Учител, благодарение на чиято помощ и напътствия съставих книгата.
Благодаря и на Косьо Любенов, мой духовен брат и приятел, който в качеството си на медиум ми помогна да намерим и пречистим „зърното от плявата” „Плявата” бе повечето в съмненията относно знанията, които имах в себе си и които получавах от Финния Свят. С негова помощ успях да я изчистя. Благодаря!
Благодаря и на другия си духовен брат – Марин Баев, радиестезист и класически хомеопат, който също бе индикатор за информацията, която получавах, а понякога ми подаваше някои факти, които се оказваха ключови за по нататъшната ми работа.
До откритието, до създаването на настоящата книга се стигна „случайно”.
Аз бях започнал да преработвам „И Дзин” търсейки вариант за издигането й в 4-то измерение.
Бях почнал много да я усложнявам.
Тогава в живота ми се появи Нако, който ми припомни, че ключът е не в усложняването, а в опростяването.
Благодаря ти, приятелю!
Нако е уникален програмист с качества на медиум, в които много се съмняваше.
Успях да му помогна да повярва в себе си, да ги преоткрие, но най-вече да влезе в хармония с душата си.
Резултатите не закъсняха… После Съдбата ме срещна с Косьо.
Бяхме на семинар в Сепарева Баня, където аз водех занятията по Чи Кунг и „Осемте къса коприна”, както и „Основи в изучаването на И Дзин”.
Аз и на занятията бях споделил, че съм открил объркване в подредбата на тези уникални даоистки упражнения, водещи до крепко здраве, дълголетие и …безсмъртие.
Явно това умишлено е било направено от адептите, за да не бъдат упражненията опорочени от лаиците.
Който е знаел, не е говорел, не е показвал. Който бил готов, сам достигал до истинската им подредба и предназначение.
Косьо се съгласи с думите ми, но ми напомни, че в момента Земята е с нова Енергетика и затова явно има промяна в упражненията.
Решихме в удобно за нас време и подходящо място да го проверим, като допълнително използваме и махалото.

Резултатите бяха много интересни, даже зашеметяващи. Открихме Новата подредба на 8-те елемента, на 8-те триграми.
Някои упражнения бяха сменили подредбата си и елемента, други само елемента си. На енергийно ниво магнитните полюси вече се бяха сменили – Юг бе вече Север.
Разгледайте схемите на Преходното и Следващо Небе, а после и схемите с новата подредба на 8-те елемента и 8 –те триграми.

Преходно Небе
/по Фу Си/

Новата подредба – това е Новото Слънце с 8 лъча, като на всеки от лъчите съответства един елемент от 8 – те триграми, тъй като всеки от тях е проявление на Едното, на Единната Енергия и Светлина.

В центъра на Символа е Монадата

Още едно от нещата, който установихме, а именно, че при изпълнение на комплекса „8-те къса коприна” енергията също се разпръсква, като тези слънчеви лъчи.
Комплексът е поместен в края на книгата, към него за сравнение е приложена и старата подредба на тези уникални 8 перли.
С книгата върви и диск, на които са записани освен „8- те къса коприна” и „12-те упражнения за нервите”, които също са преработени според новата Енергетика.
Приложени са и „Даоиските упражнения на животните – Дракон, Тигър, Орел, Мечка и Маймуна”.
В диска Косьо Любенов представя Метода за лечение и самолечение чрез Универсалната Космическа Енергия – метод на Архангел Ханиел.
А що се отнася до комплекса „Осем къса коприна”, това, което остава непроменено при правилно изпълнение на упражненията са ползите, които според новата подредба са много по-големи.

. . . . . . .
ПРИЛОЖЕНИЕ №9

ОСЕМ КЪСА КОПРИНА /Ба Дуа Дзин/
„Осем къса коприна” е комплекс, система от уникални упражнения, доказали своята ефективност и полза през вековете.
За нея е писано и говорено много.
Упражненията се практикуват и от голяма част от изучаващите бойни изкуства /по-специално Кунг Фу/, както и от много други хора, занимаващи се със системи за здраве и дълголетие.
Заради ползите, които донасят на организма, даоистите са ги нарекли „Осем перли”, защото са ги приемали като еманация, елексир на вътрешната алхимична практика. Те донасят на практикуващия ги здраве, дълголетие и …безсмъртие.
В настоящата книга съм поместил вариант на „Осемте къса коприна”, създаването на който се приписва на генерал Юе Фей /живял по време на династията Южна Сун ХІІ – ХІІІ в. след Хр./
Той е бил последовател на Дао, като също му се приписват създаването на няколко стила в Кунг Фу, по известни от които са Стила на Орела и Син И Цюан.
Юе Фей създал комплекса „Ба Дуа Дзин”, за да подобри здравето и физическата подготовка на своята армия, която в последствие станала пример за воински дух и боеспособност.
Представям ви вариант на комплекса на уникалните упражнения, създаден от генерал Юе Фей, който ми бе предаден от учителя ми по Кунг Фу Красимир Василев.
В последствие при съвместната ни работа с Косьо Любенов, открихме Новата подредба на упражненията, следващи Новата енергетика на Земята и Слънцето /виж Глава 2/.
„Ба дуа дзин” съчетава в себе си простота и ефикасност.
Комплекса от упражнения може да се изпълнява почти навсякъде и не изисква специална физическа подготовка. Движенията са естествени,
ненасилствени, натрупват и генерират много енергия /Ци/ в телата на практикуващите ги. Освобождават се запушените, затлачените енергийни канали в тялото, получава се цялостно пречистване и излекуване на организма. Човек става по-бодър, тонизиран, зареден с чиста космическа енергия.
Емоциите също се уравновесяват,
хармонизират, защото Ин и Ян в тялото и в душата на човека също е в баланс.
Практикуващият се изпълва с радост и удовлетворение, защото при изпълнението на упражненията се отделят т.нар „хормони на щастието”, ендорфини.
Преди да започнем изпълнението на комплекса, трябва да си намерим някое тихо и спокойно място.
Препоръчително е поне час преди изпълнението да не сме консумирали храна, а също и алкохол. /Както и различни други видове опиати и наркотици/.
Затова е добре комплекса да се играе сутрин след ставане от сън и вечер, малко преди лягане /найдобре в интервалите между 5-7 часа сутрин и 23-01 часа вечер/.
Това е времето, когато ставайки от сън, ние изчистваме отработената по времето на съня енергия и се зареждаме с нова, чиста енергия;
А вечер, преди лягане, когато тялото и ума се успокояват, ние изчистваме натрупаната и отработена през деня негативна енергия, преработваме я в чиста и се зареждаме с друга Ци, нежна и тиха, спомагаща ни за добър, ползотворен сън, който може да е изпълнен с показателни сънища.
Това е така, защото ние сме изчистили финните енергийни канали на телата си.
Преди да започна с обясненията на упражненията, само ще доуточня, че „Ба Дуа Дзин” и „И Дзин” „Книга на промените” са тясно свързани.
На всяко упражнение отговаря една триграма.
Триграмите, както вече знаете, са графични изрази на 8-те основни Принципа, проявяващи се във Вселената, крепящи Мирозданието.

В настоящата книга доста говорим за тях. Това са Небе, Земя, Огън, Вода, Езеро, Дърво/Вятър, Гръм, Планина. Всяка триграма, респективно, всяко упражнение, свързано с дадената му хармонизираща триграма, е ориентирано в определена посока на Света. За да бъдем в хармония с Вселената, за да получим правилната енергия и сила, която генерира упражнението, ние трябва да го изпълним в отредената му посока.В противен случай ефектът ще е минимален, дори можем да объркаме енергийното си състояние, а при най-лошия случай да се разболеем.

http://thedanceofthespiral.blogspot.bg/2014/09/blog-post.html

НАУКАТА И ФИЛОСОФИЯТА НА КИТАЙ

        

РАЗВИТИЕ НА КИТАЙСКАТА МЕДИЦИНА

Медицината, както и астрономията, се развивали в Китай от древни времена. Едно от уникалните медицински достижения е откриването на лечебния ефект на иглоубождането. Древна легенда приписва това откритие на императора Фуси, който освен това отделил водата от сушата и извършил още куп полезни подвизи. Много изследователи са склонни да мислят, че ефектът от акупунктурата е може би открит и при правенето на ритуални татуировки. Във всеки случай обаче, той вече е бил широко известен в средата на 3-тото хилядолетие до н.е., което се потвърждава и от археологически находки. Много често при разкопки в централните и северните райони на Китай наред с други битови и култови предмети се откриват и БЯНШИ – каменни игли, за които се споменава в древните устни и писмени литературни паметници. Също така, разпространеното мнение, свързващо възникването на акупунктурата с будизма е неоснователно, защото той по последни данни се е зародил почти 2000 години по-късно.

Дълго време иглоубождането се е развивало чисто емпирично, но през 2-рото хилядолетие до н.е. са се обособили много на брой школи, които започнали да си обменят информация, а по-късно и да се обединяват. През 1-вото хилядолетие до н.е. се поставят теоретичните основи на иглоубождането, в чийто фундамент влизат станалите вече традиционни учения - ИН и ЯН, У СИН и др.. Към този период се отнасят и древните медицински трактати: ”ХУАН-ДИ НЕЙ ДЗИН” и ”НАН ДЗИН”(преведени са и на български от издателство ШАМБАЛА), които не са загубили своята актуалност и до днес.

Не е било възможно даоиско-конфуцианската общонаучна методология да не окаже влияние и на медицината. В епохата Цин на базата на емпиричната иглотерапия и традиционната методология е възникнало най-накрая това, което в последствие е наречено (ЧЖЕН-ЦЗЮ) – лечение чрез убождане и изгаряне (виж схемата). Древните текстове ”ХУАН-ДИ НЕЙ ДЗИН” и ”НАН ДЗИН” в този период били подложени на основна преработка и придобили окончателния си вид. Появили са се и много нови съчинения като откритите през 1973г. при археологически разкопки близо до град Чанша ръкописи, най-древният дошъл до нас текст ”И ДЗИН” (”Книга на промените”) и няколко трактата по ЧЖЕН-ЦЗЮ, съдържащи описания на 11 (от известните по-късно 12) канала и практически указания за изгаряне и убождане с каменни игли.

Имайки чисто практическа ценност, медицината сравнително лесно преживяла периода на антифилософските репресии Цин Шихуан-ди, въпреки че и от медицинските трактати били премахнати някои теоретични заключения, които впоследствие били загубени безвъзвратно. Освен това, конфуцианският (по-вероятно – псевдоконфуцианският) морал не одобрявал допирът до тялото на друг човек (дори и на пациент) или ”съзерцаването на разголените части на тялото, с изключение на лицето”. В някои периоди такъв род забрани били с чисто формален характер, но в други толкова се е държало на тях, че били сериозна пречка пред медиинската практика.

В епохата на династията Хан започнал нов етап в развитието на ЧЖЕН-ЦЗЮ: тя била официално призната и запознаването с нея било обезателно за лекарите от това време. Запазили са се записки на лекаря Цюан Юй-и (215-177 г. пр.н.е.), съдържащи описания на каналите ДЗИН-ЛО и активните точки, а също така и указания за използването им. В епохата Късен Хан работил най-големия специалист по акупунктура и хирургия Хуа То (141-208 г.), който разработил указания за достигане на максимален лечебен ефект при ЧЖЕН-ЦЗЮ. Счита се, че Хуа То е основател и на ветеринарната медицина, като именно на него се приписва създаването на комплекса от физически упражнения У СИН СИ (”Играта на петте животни”). В комплекса са включени движенията на тигъра, елена, мечката, маймуната и щъркела. По късно на базата на У СИН СИ се развила широко познатата оздравителна и войнска система ТАЙДЖИ-ЦЮАН. Видно е, че в същият период са се зародили и специфичните видове гимнастика – ЦИГУН, НЕЙГУН и ШОУГУН.

Забележка: Интересът на Хуа То към ветеринарната медицина обуславя и неговата необичайна професионално-етична позиция: ”На един старец се разболяло кучето, старецът е болен от мъка – излекувай кучето и ще спасиш стареца; на един селянин се разболяла кравата, семейството боледува от глад – излекувай кравата и ще спасиш цялото семейство; на императора се разболяла котката, императорът е опечален, цялото царство го грози опасност – излекувай котката и ще спасиш царството”.

В 3-ти век се появил фундаменталният труд ”ЦЗЯ И ДЗИН” (”Трактат за началата”), в който лекаря Хуан Фуми обобщил натрупаният опит и за първи път систематизирал каналите и акупунктурнете точки. Счита се, че точно тази книга е попаднала в Япония и е дала тласък в развитието на акупунктурата в тази страна. В периода 6 – 10 век ЧЖЕН-ЦЗЮ се е разпространила в цяла Югоизточна Азия, проникнала в Тибет, Индия и Монголия. През 624 г. бил издаден указ за углавно преследване на лекари, които не са преминали специална атестация. Скоро се появила и първата програма за задължително медицинско образование. След 100 години към Императорския Медицински Съвет била създадена комисия, която да разработи на основата на ”ХУАН-ДИ НЕЙ ДЗИН” общодостъпно учебно пособие.

Накрая през 1026 г., лекарят Ван Вей-и написал знаменития труд ”ТУН ЖЕН ШУ-СЮЕ ЧЖЕН-ЦЗЮ ТУ” (”Атлас на точките на бронзовия човек”), който бил препоръчан чрез специален императорски указ като официално ръководство за лекари. Като приложение към трактата били изработени два бронзови модела на човек в реален размер и върху тях били нанесени каналите ДЗИН-ЛО и известните по това време точки (виж снимката). Същевременно Императорския Медицински Съвет издал няколко ръководства по ЧЖЕН-ЦЗЮ в стихотворна форма (за по-лесно наизустяване). Има сведения, че няколко такива книги през 1295 г. били донесени в Европа от пътешественика Марко Поло и е възможно те да са положили началото на изучаването на акупунктурата на Запад.

В общи линии, европейците са започнали да изучават китайската медицина значително по-рано – в 5-7 век в Централна Азия, а по-късно в Индия и Китай се заселили несторианците, които населявали Византия. И ако на Запад последователите на Несторий (сирийски духовник, патриарх на Константинопол) били жестоко преследвани, то в Азия тяхното вероучение не предизвиквало раздразнение у никого. Несторианството е направление в християнството, което се отделя от православието след Ефеския събор през 431 г.. Съгласно несторианската доктрина, Исус Христос не е бил син божий, а сам е станал бог като се е отказал от съблазните, потънал е в размишления, след което - възлюбва всичко съществуващо и понася страдания (сравнете с биографията на Буда). Несторианците се интересували твърде много от китайската медицина и са я владеели до съвършенство. Съгласно съхранени данни, през 740 г. император Сян-ди се обърнал за помощ към лекар от несторианската общност и бил излекуван от тежка болест. Ду Хуан, политически деятел и учен от 8 век свидетелствал, че живеещите в Китай европейци ”са изкусни в лечението на очни болести и стомашно неразположение, умеят да отварят черепа и да лекуват мозъка, сведущи са в ЧЖЕН-ЦЗЮ”. За съжаление опитът на несторианците в изучаването на традиционната медицина, както и направените от тях преводи на китайски медицински трактати станали известни в Европа едва в 17-18 век.

Изключителна роля за развитието на ЧЖЕН-ЦЗЮ има и Сун Съй-мяо (581-673 г.), велик лекар и учен за времето си. Легенди се разказват за неговите знания и умението му да лекува. Те се разпространили далеч зад пределите на Китай и са се запазили и до днес (ежегодно в гр. Яосян, провинция Шанси се отбелязва празника на Сун Съй-мяо). В своя фундаментален труд ”ЦЯН ДЗИН ФАН” (”Хиляда златни рецепти”) Сун Съй-мяо е отразил постиженията на практически всички отрасли на традиционната китайска медицина. Изложил е принципите за диагностика и лечение на много болести, но освен това – за пръв път описва диагностичните и терапевтичните свойства на ушната раковина. По този начин Сун Съй-мяо станал основоположник на аурикулярната медицина, която е така широко разпространена в наше време.

През 10-17 век ЧЖЕН-ЦЗЮ окончателно се оформила, нейните постулати били свързани с новите достижения във всички области на медицината, в това число - анатомията (виж рисунката). Китайските лекари окончателно установили функциите на органите ДЖАН и ФУ, топографията на каналите ДЗИН-ЛО, изучили и много ”блуждаещи” акупунктурни точки. В 1111-1117 г. била издадена ”Императорска Медицинска Енциклопедия”, от която няколко тома били изцяло посветени на ЧЖЕН-ЦЗЮ. В края на 13 век Рашид ал-Дин ал-Хамади превел този фундаментален труд на арабски език. Пълна теоретична обосновка на ЧЖЕН-ЦЮ дал през 1341 г. великия учен и големия политически деятел Хуа Шоу като написал ”ШИСЪЙ ЦИ ДЗИН” (”Трактат за четиринадесетте ЦИ”).

През 1601 г. Ян Цзъйчжоу написал труда си ”ЧЖЕН-ЦЗЮ ДА ЧЕН” (”Големите достижения на ЧЖЕН-ЦЗЮ”), в който обощил целия натрупан опит в ЧЖЕН-ЦЗЮ до този момент. Тогава също били формулирани някои от принципите на фармакопунктурата, съчетаващи ЧЖЕН.ЦЗЮ (особено – изгарянето, т.е. ЦЗЮ) с употребата на различни лекарствени средства. Въобще, говорейки за този период (10-17 век), много автори с пълно право го наричат ”златният век” на ЧЖЕН-ЦЗЮ. Широкото и клинично приложение се съчетавало с добре изградена образователна система, за което способства и книгопечатането, позното в Китай още от 5-6 век. Оттогава са се запазили и голямо количество рисунки, изобразяващи топографията на каналите ДЗИН-ЛО, които с нищо не отстъпват на съвременните (виж илюстрациите).

В началото на 15 век официалните власти на Поднебесната империя, пренебрегвайки традиционната изолация, организирали няколко морски експедиции, предвождани от големия мореплавател Чжен Хе (1371-1434 г.). Китайската флотилия, изследваща крайбрежията на Индия, Арабскя полуостров и Африка, се задържала по-дълго време на о-в Мадагаскар, където коренното население (в значителната си част потомци на преселници от Малайзия и Индонезия) заимствали нещо от ЧЖЕН-ЦЗЮ. През 1433 г. императора на Китай заповядал да се изгори флотилията и забранил далечните мореплавания, но своеобразното мадагаскарско иглоубождане се разпространило по източното крайбрежие на Африка и се използва, макар и твърде ограничено до днес.

В средата на 17 век започнало изместване на ЧЖЕН-ЦЗЮ от фитотерапията, чието бурно развитие се поддържало и от навлизащата в Китай европейска химия. В 19 век се забелязало изоставането на китайската наука от европейската и сменящите се китайски правителства предприели отчаяни опити да възприемат и да насадят западните знания и на тази база да развиват промишлеността си. В 1822 г. била закрита Императорската Академия по ЧЖЕН-ЦЗЮ, просъществувала повече от 500 години. В началото на 20-ти век акупунктурата в Китай практически била забравена, а през 1914 г. вече и формално забранена. Япония до средата на 19 век практически не поддържала отношения с Европа и процеса на западане на акупунктурата не бил така драматичен. Но и там до началото на Втората Световна Война акупунктурата постепенно сдала позициите си.

Но едновременно с това в същият този период (17-20 век) протичал и обратният процес – колониалната експанзия на западните държави в Югоизточна Азия стимулирала изучаването от европейците на историята и културата на региона. Европейските (на първо място – френските и холандските) лекари започнали все по-задълбочено да изучават ЧЖЕН-ЦЗЮ и да записват натрупания опит. Испанските мисионери, пътешестващи в Китай през 1550 -1557 г., донесли в Испания цяла медицинска библиотека и впоследствие голяма част от нея била преведена на латински език. След 100 години полският свещеник Михаил Бойм, който се бил завърнал от Китай, издал в Германия серия от книги по ЧЖЕН-ЦЗЮ, пулсова диагностика и традиционна фармакология ЯОЛИСЮЕ. Сър Джон Флойер, преводач на книгите на Бойм на английски език, е бил първият европейски лекар, включил изследването на пулса в процедурата на общият преглед на болния. През 1671 г. в Гренобъл бил издаден трудът ”Тайните на Китайската Медицина”, в 1683 г. холандският лекар Вилхем тен Рине (тен Рене) въвел в медицинската лексика термина ”акупунктура”, а в 19 век метода ЧЖЕН-ЦЗЮ вече се прилагал твърде широко в европейската клинична практика за лечение на редица хронични заболявания. Изучаванито и описанието на китайската медицина, в това число и на акупунктурата, в средата на 19 век влезли и в официалните задачи на Руската духовна мисия в Пекин, при което резултатите от изследването са ставали достояние на широката медицинска общественност. В речника на Владимир Иванович Даль (1881 г.) може да се прочете: ”Набождане с игла (кого) – да слагаш игли с лечебна цел, правиш акупунктура; Иглоубождане – това е способ за лечение.”

Политическата нестабилност в началото на 20 век не само породила бурен взрив на мистицизма, но също така стимулирала интереса към източната медицина. За съжаление, недостигът на истински научни сведения довел до смесване на понятията: акупунктурата често се разглеждала наред с магията и спиритизма (в наше време масовото европейско съзнание често възприема акупунктурата като съставна част на източните бойни изкуства). През 30-те години фашисткото ръководство в Германия, в частност – лично А.Хитлер, проявявало голям интерес към мистиката и едновременно с това и към източната медицина. Известно е, че в 1938 г. в Китай пребивавала специална научна експедиция, която имала за задача да изучи възможностите на акупунктурата при прилагането и във военната полева медицина. Парадоксално е, че в Япония, която е съюзник и политически партньор на Германия, ЧЖЕН-ЦЗЮ по това време е била практически забравена, а японското правителство проявявало голям интерес към ”тайните” на европейската военна медицина.

В края на 40-те и през 50-те години на 20-ти век се появили свежи тенденции за развитието на акупунктурата:

- Новите правителства на Китай, Корея, Виетнам, Япония и другите страни от региона положили усилия за възраждане на традиционната медицина

- В Европа и Америка бързо се развили нови направления на акупунктурата

В периода 1989-2010 г., корейският професор Пак Же Ву дава на света съвсем нов вид акупунктура, а именно СУ – ДЖОК акупунктурата, както и цялостна нова фундаментална теория.

В 1980 г. на сесия на Международната Здравна Организация, акупунктурата е призната като ”научно обоснован и клинически проверен метод на традиционната народна медицина” и е препоръчана за широко приложение.

В много страни, в това число и Русия, акупунктурата (рефлексотерапията) е призната като самостоятелна медицинска специалност. В САЩ акупунктурата не е призната на федерално ниво и в някои щати за практическото и приложение не се изисква нито специално образование, нито даже лиценз. В Китай, Япония и Корея традиционната медицина (както и ЧЖЕН-ЦЗЮ) се изучава самостоятелно. В тези страни се признават два различни вида медицинско образование - ”медицина” и ”традиционна китайска медицина” (ТКМ). Випускниците на тези учебни заведения получават степен ”DM” (доктор по медицина) и ”DTCM” (доктор по ТКМ). В същото време в Китай и другите срани от Югоизточна Азия са запазени и до сега самобитни ”народни” школи по ЧЖЕН-ЦЗЮ, които предават знанията си от поколение на поколение и е известно, че представителите на тези школи са високо ценени по целия свят и им се приписват изключителни способности. В България по закона за неконвекционални методи на лечение, право да се занимават с акупунктура имат само лица завършили медицинските университети – лекари, стоматолози и фармацевти.

                

                             

Дао - Лао Дзъ - Пустотата

             

Дао поражда едно, едно поражда две, две поражда три, а три поражда всички същества

„Дао поражда едно, едно поражда две, две поражда три, а три поражда всички същества. Всички съшества имат в себе си Ян и Ин, изпълнени са с енергия Ци и са в хармония.”

Лао-дзъ „Дао дъ дзин (42)

Това твърдение на Лао-дзъ е позоваване на Книгата на промените „И Дзин”.

https://charmvirgo.wordpress.com/2013/06/17/i-ching-binary-numbers-astrology-and-chakras/

ДАО

Дао е по-старо и от най-старата древност, и не е престаряло. Дао няма битие, то е първоизточник на всяко битие. Дао е име на Безименното; всяко име стеснява пълнотата му.
Дао е недостъпно за познанието. То е Пустота, Бездна. Дао произвежда съществата, неговата мощ ги образува, неговата сила ги усъвършенства.
Когато Дао почне да се изгубва, явяват се тогава справедливост и човещина. Ако Дао не е изгубено, тогава всичко тече в правилния си ход – няма нужда от човещина и справедливост.
Това което противоречи на Дао, отива в безпорядък.
Питат: Най-важна не е ли справедливостта? – така Конфуций попитал Лао Дзъ. – Не, Дао е по-важно от справедливостта.
Който се е отдал на Дао, той разбира Дао. Който е изгубил Дао, той е изгубил и правото на власт над себе си.
Дао е единственото правило, единственият порядък, единственият смисъл, единственият закон.
Дао е пусто, но пустотата му се оказва неизчерпаема, както е извора.
Всяко същество носи в себе си Дао, целостта си и така образува хармонията в себе си.
Не може да изследваш Дао, нито да го наблюдаваш. Мъдрият съзерцава Дао отвътре, а не през прозореца.
Добродетелта е второстепенна, тя е дошла след изгубването на Дао.
Вечният прогрес на света нищо не струва в сравнение с постижението на Дао.
Човешките знания, човешките цивилизации нищо не значат пред Дао. Пътят на избавлението е да живееш с Дао; не да го уважаваш, а да живееш с него.
Вие принадлежите на Дао, казва Лао Дзъ, на безформеното, на Истината, а не на формите и на религиите.
Дао, това е несътвореният творец, а животът, това е най-неуловимата тайна на Дао.
Когато видиш Дао, не го разбираш; когато го разбереш, не го виждаш. Следвай този незрим път.
Чистото сърце е съвместно движение с Дао и затова то е леко и необременено.
Всичко което е постигнато с воля, може да се изгуби, но когато човек е свързан с Дао, нищо не се губи.
Който познава Дао, не се нуждае от оръжие.
Царят и водачът на народа не представляват абсолютно никакъв авторитет. Авторитет е само Дао, защото само Дао има реалност; царят и водачът нямат реалност.
Умните хора, в сравнение с Дао, са трупове.
Дао е едно с ежедневието и с естествения живот, и затова няма нужда от религия.
Който следва Дао е вечен.
Това, което веднъж пуска тъмнината, а друг път светлината, е Дао.
Проумееш ли Дао, проумял си всичко друго.
Дао също мами хората, защото то ги привлича, понеже иска да им даде покой, иска да им даде себе си.
Най-голямата простота е най-печеливша, тя печели Дао.
Съществува само Дао, една велика реалност. Всички други дао-та са само изрезки от Великото Дао.
Послещането на слънцето и залязването на слънцето са илюзия. Дао не познава изгреви и залези, Дао е вечно.
Дао няма външност, няма и вътрешност, и затова му е леко.
Всички големи мислители ще станат за посмешище, защото Дао не е мислител.
В Дао важното не е постигането на целта, а умението да се върви в пътя.
Колкото повече се говори за Дао, толкова по-тайно става то. Дао изявява себе си, но не се показва, и затова и истинският човек действа така, мъдрият: той не се показва.
Мъдростта на Дао се състои в ликуващата радост от постоянното опознаване на неизповедимите си дълбини.
Който не следва Дао, ще бъде погубен от собственото си неразбиране. Дао е самата основа на разбирането.
Когато Дао е станало единица, е станало известно и всички си мислят, че е известно. Но Дао е скрито и в известното.
Тайната на живота е да създадеш Дао в себе си.
Ти викаш на Дао в пространството и ехото ти отговаря. Но ехото само по себе си е безмълвно. Не ехото ти отговаря, а Дао ти отговаря; Дао те докосва.
Когато победиш злобните си помисли отвътре, тогава можеш да хванеш и гладния тигър за опашката. Тогава тигърът ще е много гладен и ще се чуди защо те гледа. Но той се чуди на Дао, Дао е чудно.


ДАОСЪТ
(или мъдрецът)


Когато израствали високо мъдрите, те се радвали на Дао, а не на себе си. Те никога не забравили произхода си, те постоянно възхвалявали Дао, живеели в Дао.
Мъдрецът е единственият, който извършва мисия на земята, защото той утвърждава Дао. И самото му присъствие е достатъчно.
Потопеният навътре мъдрец е по-могъщ от всичко на света.
За даосите бъдещето е безполезно, от него няма полза; ползата е в Дао.
Мъдрият улавя словото преди звука.
Мъдрият идва в света само за да се върне от него.
Даосите са произлезли от Пустотата, чистият източник. Те живеят, казано по друг начин, в пълнота, която няма край.
Животът на даоския мъдрец протича изцяло отвътре, затова той няма нужда от външен израз.
Главното послание на даоската мъдрост е: да посветиш целия си живот на Дао.
Даосът е като утринната зора – ясен и незабележим сред вечното движение в света и вселената.
Даосите са загадъчни, удивителни и обикновени, какъвто е и самият живот.
Мъдрият няма никаква нужда да блести.
Мярката за истинския мъдрец е две неща. Първо: неизвестност или смиреност, и второ: скромност. И към това може да се прибави и простота.
Даосът не търси слава. Той не води в заблуждение своя разум. Славата е добра за душевно болни.
Когато даосът умре, той разбира, че смъртта е радостна. Така той вкусва от радостта на смъртта.
Мъдрият желае по-малко, отколкото може да постигне, т.е. той не е духовно алчен, нито никак си.
В древните времена фениксът е живял в къщите на хората, а сега живее само вътре в мъдреците.
Даосът живее в своя слънчев корен – Дао.
Мъдрият е покόрен дори и на несгодите. В тях той вижда и покой, и лъчезарност.
Мъдрият човек никога няма да замени вечното за преходното.
Даосът е същество, което живее и в живота, и в смъртта, и след тях.
Мъдрият не залъгва хората с награди и не ги унижава с наказания.
Мъдрият свети с вътрешна светлина. Той знае как да смирява своята светлина и ето защо той не свети пред хората.
Светът на даоса, това са чудесни ежедневни срещи с величието на Дао.
Истинският даос е небесна музика: не произнася слово, а сърцето му звучи.
Даосът няма нужда от писания и мнения, той просто живее в Дао, във Великата пълнота.
Даосите не са човешка цивилизация, макар да изглеждат като човешки същества.
Даосът, това е просто и естествено живото безсмъртие.


ЛАО ДЗЪ


И сега ще говорим, и след време пак ще говорим за него, тъй като става въпрос за нещо грандиозно, самият принцип във вселената.
Книгата на Лао Дзъ е наречена още Китайската библия. Преводът на неговата книга е Древният път. Това е чисто ръководство за безсмъртие. Това е необикновена книга, с невероятна енергия. Главното послание на тази книга е просто: работи с Дао и всичко ще се устрои. Мога да го кажа по друг начин: Отдай живота си на Бога и няма какво да устройваш в живота си, т.е. отдай се на Бога и няма нужда да устройваш живота си, защото само Дао може да го устрои както трябва, ти не можеш.
Това учение е просто, но ще си остане загадъчно, мистично и непознаваемо докрай. И това именно е много красиво, защото краят му не може да се улови, понеже Дао е безкрайно.
Това е централната мистична книга на древен Китай, а Дао е центърът на това древно, мистично учение. Многобройни преводи, многобройни варианти, но тайната си остава.
Лао Дзъ е Бездна на Дао, Бездна от дълбини.
Лао Дзъ е пазител на архивите на тайното знание. Докато Конфуций е личност, казано по друг начин, бедна история, то Лао Дзъ не е нито личност, нито индивидуалност. Лао Дзъ като говори, засенчва и себе си, за да блести Дао.
Книгата „Дао дъ дзин”, Древният път е вечна книга, нищо общо с времето и света. Това е чиста мъдрост. Главната идея на тази мистична книга е, че всеки трябва да отстъпи живота си на Дао. Тука няма никаква религия, никаква наука, никаква философия. Всички те са без значение, защото всичко трябва да стане път за Дао.
Това е особена книга, в която трябва много дълбоко да се вслушаш, за да откриеш скритото й мълчание. Това мълчание е като пустотата, като Нищото, т.е. като безкрайността; Нищото, което вмества в себе си истинския живот.
Думата път в тази книга е символична и тя означава самодостатъчност. А от друга страна път означава да пребиваваш в състояние на самопревръщане. И още: пътят означава потопяване в лекотата на живота, в будното безгрижие. Тука говори бащата на китайската мистика, защото Лао Дзъ е принцип, първоначало на всичко съществуващо, просто защото Великото Дао се е трансформирало в него. Самото Дао е слязло и вика хората в своята безкрайност.
Чрез Лао Дзъ, пак казвам, ни говори самото Дао, докато чрез Конфуций говори Дървото за познанието на доброто и злото.
Лао Дзъ е мълчалив. Той е минал през девет големи вътрешни превъплъщения и през много външни, за да се яви накрая като Лао Дзъ.
Според Конфуций важното е стремежът към хуманност и ритуали. Но какво казва Лао Дзъ? Според него тези ценности са белег за крах на личността, провал. белег за провал и наистина, вместо Дао да търсиш хуманност, означава да си се провалил. И сега искаш да се възстановиш, само че то не става с хуманност, а става с Дао.
Дао е мярката, а не хуманността. Тука само ще загатна: там, където Бог трябва да е строг, мекотата е много неуместна, просто тя няма място, така че Дао е мярката, а не справедливостта на хората, особено пък човешката, пък и духовната. Дао е мярката, Бог е мярката.
Лао Дзъ е древно божество и велик странник. Никой не знае как е завършил живота на Лао Дзъ, защото той просто отива в Пустотата, в собствената си безкрайност и затова той се изплъзва. Истинският човек е неуловим, той естествено си отива в своята безкрайност, при Дао, в своя скрит дом.
Много трудно е да се обсъжда, реален ли е или е нереален. Той надраства и двете, тъй като той е човек на Пустотата. Разбира се, Лао Дзъ е живял и тук, на земята, но той е дишал съвсем друг въздух, въздуха на безкрайността. Той е дишал само Дао и нищо друго. Така че в кой свят живее, това е съвсем друг въпрос.
Словата на Лао Дзъ са слова на Пустотата, на безкрая и в този смисъл той е мистично непостижим. Той е носител на Пустота – Великото свещено начало, което си е чисто свойство на божествата. Той е живял в голяма чистота и простота, но тази чистота и простота са есенцията на Великата Мъдрост. Той не е мислител, той е дълбинна Мъдрост.
Лао Дзъ, това е върховният китайски гносис, върховното китайско откровение. Да се разбере книгата на Лао Дзъ, книгата за Древния път, значи да се придобие безсмъртие.
Лао Дзъ се е родил в Пустотата и пак казвам, затова е трудно уловим. Той се ражда отвъд причини и следствия. Той е изначален господар на първичната енергия. Ето защо Лао Дзъ е наречен Стария, Стареца, защото е носител на изначална Мъдрост.
Според Стареца, според Лао Дзъ, героизмът е нещо много излишно. Героизмът е винаги опасен и вреден, защото той развива съпротивата; той развива съпротива. Казва: Като не оказваш съпротива, успяваш да устоиш. Ето ги неговите методи. Както и Учителят казва: Дяволът се побеждава без усилия, това е най-безпомощното същество, една сламка не може да мръдне. Но ако нямаш будност, вече е друго.
Лао Дзъ е същество от Мистерията, същество от безкрая. Той е загадъчен като самото Дао. Лао Дзъ освен това е същество от златния век, първото време, времето на боговете, изначалността. И дори когато е живял във външния Китай, когато е живял условно, той е чувствал себе си като същество от мистичното време, от първосътворението.
Едно от странните неща при Лао Дзъ е, че той не проповядва даже Истината, забележете, той не проповядва Истината, която трябва да се разбере; той проповядва Истината, която не трябва да се разбере, тъй като тя е толкова безкрайна, че няма какво да разбираш, просто живей в нея.


НЕДЕЯНИЕТО
(т.е. чистото действие)


Недеянието или чистото действие е действие на Пустотата. Тука нищо не правиш, оставаш чисто пространство, за да може токът от енергия да тече естествено, божествено.
Когато действаш с недеянието, ти разрушаваш света.
Законът на свободата е свързан именно с недеянието, ненамесата.
Недеянието няма знания, няма способности, но няма нещо, което то да не знае и нещо, което то да не може да направи. Вие знаете, този свят страда от много помагащи хора, много помагат във всякаква област. Това е техният проблем: те се намесват, не знаят дълбоките причини и накрая нито на себе си, нито на другите.
Действието. Действието поражда светове, сътвореност, ограниченост, а недеянието поражда небитие, свобода.
Главната цел на недеянието е осияване на съзнанието.
В чистото действие ти нищо не правиш. Ти си в Нищото и ти си пълен, защото си в Дао.
Недеянието означава, че мъдрецът няма право да се намесва в естествения ход на нещата. И затова, постъпвайки с недеяние, мъдрецът съхранява естествения ход. Действието е намеса. То е все едно да искаш да направиш нещата по-добре от Дао. Можеш ли да ги направиш по-добре от Бога? Никакъв шанс нямаш да ги направиш по-добре. И заради действията си човекът е загубил пълнотата си.
Недеянието е Дао. Само Дао е умеещо. Човекът е умен, но не е умеещ.
Само който пребивава в недеяние, може да трансформира себе си.
Недеянието е чисто действие на Дао. То е действие без следа, без привързаност.
Недеянието е нищото. То е самоосвобождение; самоосвобождение. То диша Дао, докато действието диша заблужденията.
Недеянието твори пустота, а Пустотата е празна, но е неизчерпаема.
И така, недеянието означава да стоиш в Дао, в своя център, докато действието, т.е. нечистото действие, е самоотстраняване от Дао; ти сам се отстраняваш, същевременно от правия си път.
В недеянието покоят се разцъфтява естествено, защото това е първично действие, чиста природа и Лао Дзъ казва: Всеки нещо върши, а аз бездействам. Защо съм толкова странен, защо съм толкова странен човек човек? Да, Дао е странното в мен. Тука Старецът много тънко загатва, че цялата човешка деятелност е една огромна и безплодна суета.
Недеянието е принцип на съвършеномъдрия човек. Даосите казват: Съществува ли каквото и да е знание и писменост, която да превъзхожда чистото действие на Дао.
И така, недеянието е завръщане в безкрая, завръщане в първичното състояние, изгубеният древен корен. То е изначалната същност. Тази същност живее винаги в собствената си цялост, т.е. в Дао.
В недеянието няма да видиш желание и затова то е безкрайно. В действието има желание и затова в него ще видиш крайното, смъртното.
Недеянието означава да се вкореняваш все повече в Дао, все повече в безкрайността.
Мъдрият се ръководи от самото недеяние. Това е неговият учител. Недеянието наставлява мъдрия без думи, отвътре.
При недеянието нищо не остава неуредено, просто Дао действа.
Същността на Истината не се проявява с действия, а с недеяние. Който действа, ще претърпи неуспех.
Тайната на тайните е наречена недеяние. Недеянието винаги успява, защото тук действа самото Дао.


МЪДРОСТТА НА ЛАО ДЗЪ


Казва: Който не губи себе си е дълговечен.
Познаването на постоянството се нарича просветленост.
В света трудното се образува от лесното. В тази връзка има многобройни майстори: от малкото са направили много сложни неща.
Който притежава знания, но изглежда като че не знае, той е над другите. Който не притежава знания, но изглежда че знае, той е болен.
Който допуска злото, няма да преодолее преградата.
Знаещият, мъдрият, не блести с ерудиция, той просто живее в Дао. Той няма ерудиция, той има Дао, пълнотата, същността.
Умеещият да воюва не е войнствен.
В Дао има всичко. В него дори има нещо тъмно, и в това тъмно е семето от светлина.
Дао е възникнало от хаоса. Как е станало това, само Дао си знае.
В Дао няма нищо ценно и затова то е безценно.
Ако нямаш Дао, каква е ползата от всичко друго?
Който не напада, нищо не го напада. Ненападащият е много добре обучен, той е недосегамем. И казва после: Бъди превит и ще останеш изправен. Вие знаете как тревичката се превива и оцелява, и как големи дървета се събарят.
При слабия вятър хармонията е малка. Значи при слабия вятър, при малката буря, хармонията е малка; при силния вятър хармонията е велика.
Мъдрецът е твърд, но не е остър. Мъдрецът е целенасочен, но не е пробивен. Мъдрецът е озаряващ, но без да заслепява.
Когато владетелят се вслушва в предсказатели, очаква го гибел.
Водата носи лодката, докато лодката не ядоса водата.
Достойният човек е изпълнен с добродетели, но лицето и израза му показват само простота.
Намери пътя, който е неуловим и непознаваем, това препоръчва Лао Дзъ.
Чистият човек изглежда като малко оцапан. В това оцапване е скрита чистотата му. Забележете с колко прости думи. Значи, чистият човек изглежда малко като оцапан; точно в това оцапване е скрита чистотата му, тя е мъглата за другите.
Дао е мълчаливо слово. Дао, което е изречено слово, не е истинското Дао. Дао е в неизреченото. Изреченото Дао е битие, наличие. Истинското Дао е неналичие, пустота. Всичко изречено е изпуснато, неизреченото е съхранено. Ето защо мълчанието е великото съкровище на Мъдростта, а безмълвието е сиянието на битието.
Ако живееш с любов към Дао, казва Лао Дзъ, не ти трябват никакви други техники и практики, защото целта на всички практики е живот в Дао. Ако не зачиташ Дао, тогава търси всякакви практики, дори и когато те те заблуждават, просто практикувай.
Не бъди знаещ, означава не бъди глупав, застоял, в случая. А какъв трябва да бъдеш? Вечно течащ в Дао, ние можем да го наречем вечно любящ, вечно истинен. Ще обясня: Лао Дзъ, пак казвам, не е мислещо същество. То е пустотно същество, същество на Дао. То е душата и духът на Дао, то е величието на Любовта и съкровената природа.
Лао Дзъ е отвъд знанията и отвъд живота. Умът никога не може да постигне Лао Дзъ, защото той е невероятно навътре в Дао. Той е подобен на Пустотата, на безкрая. Тука идеята за спасение и възкресение просто са глупави. Тука те никога нямат място.
Пустотата е съкровена. Тя е самата съкровена чистота. Няма нужда от спасение и възкресение. Тя самата, Пустотата, вечно се обновява.
Лао Дзъ самият е станал феникс, и той казва: Първото ми и единствено съкровище е Дао. И не случайно даосите са го наричали вечното Дао.
Лао Дзъ казва: Мъдрият живее между битието и небитието, между наличие и отсъствие, т.е. между живот и смърт, между мрак и светлина, между старец и младенец.
Лао Дзъ е древно небесно божество, съществуващо от предвечни времена, когато още е нямало нито небе, нито земя. Когато Пустотата не се е била разделила, от тази Пустота именно е слязъл и Лао Дзъ. Спуснал се е в Китай и е станал наставник на Великото начало.
Лао Дзъ е слязъл от Пустотата и Пустотата е отключила устата му. И небесното Дао потекло, родила се книгата за Дао, т.е. учението за съкровеното, учението за Древния път или още учението за Пустотата.
Дао дъ дзин е копие на Небесната книга на Пустотата. Тази книга е пътят, пътят на завръщането в първоначалната божественост, която е скрита именно в тайната на Пустотата.



ПУСТОТАТА


Пустотата е безсмъртна и затова е наречена дълбокото Начало. Пустотата е безкрайна като съществуванието и действа без усилия.
Ти си Пустота, ти си Дао. Да смяташ, че ти си човешко същество, е неразбиране.
Пустотата е същността, а религии, течения, науки, звезди, то е за забавление на тия, които не търсят същността.
Дао има само един образ: Пустотата. Пустотата е неизчерпаема като извор.
Само в пустото сърце, т.е. в чистото сърце има устой, защото там е Дао.
Пустотата позволява да надникнеш в Дао. Тя е много странна и необикновена реалност. За Пустотата Лао Дзъ казва: Тя сякаш съществува и сякаш се изплъзва на самата себе си; сякаш се рее безкрайно.
Великата Пустота е безгранично вместилище на енергията. В Пустотата, в това изначално състояние, тука енергията е разредена. А когато енергията се сгъстява, се ражда множеството и формите.
Великата изначална Пустота в своето древно и първично състояние няма форми, защото тука енергията е в друг вид, тя е разредена във вид на покой.
Който се е докоснал от Пустотата, се е изпълнил с Дао и тогава животът му става прост, ясен, тих и безкраен, пълен с тайнственото. Казано по друг начин: стани Дао, т.е стани истинен и всичко друго е без значение.
Когато търсите Пустотата, това Дао, вие се отдалечавате и затова Лао Дзъ казва: Не търсете и ще намерите. Ще обясня: когато търсите, се отдалечавате, а когато се пречиствате, се приближавате, т.е. когато се пречиствате, Дао идва.
Дао е Бездна, която не може да се знае, не може да се владее, не може да се използва. Може само да се следва, това е древният път.
Дао не може да бъде изучавано, защото думите са дошли много късно, а пустотата на Дао е предвечна, тя е преди думите. В тази връзка ще ви обясня нещо: Лао Дзъ не е искал да пише книга, за да освободи живота от диктата на словото и понятията, от диктата на думите. Но преданието казва, че един много силен негов ученик и поклонник изключително много настоявал, и Лао Дзъ направил компромис. Не искал да се намесва, но той направил компромис. Този ученик се казва Гуан Ин Дзъ. И Лао Дзъ поискал да му подари тази книга. Тя се оказала върховната книга на Китай.
Значи, Лао Дзъ е искал да освободи словото от неговите значения и затова неговата книга се казва „Пет хиляди слова на мълчанието”. Тази книга, както ви казах преди, е произнесено мълчание, произнесена пустота. Но това мълчание се оказало най-чудната словесност в историята на цялата китайска култура, по-нататък ще говорим отново за това. Това мълчание, тази тишина според Лао Дзъ, е присъствие на това Прасъкровено слово, което е неизречимо и затова именно тишината ни казва повече от думите. И именно тишината е която превръща словото в тайнство. Иначе словото е бедно, но когато отзад действа тишината, тогава словото се превръща в тайнство.
Лао Дзъ казва: В словото мълчи смисълът. Във връзка с това искам да обясня: Лао Дзъ вярва в тишината и затова той говори като тишината. Той не говори по законите на словото, той говори по законите на тишината, защото вярва в тишината; той не вярва в словото. И така в книгите си той казва: Дао, което е Дао, не е Дао, което е Дао. Това означава, че всички слова са излишни, но в тези слова има нещо, което е дълбоко и това е именно тишината, което има значение, която е пък чудния говор на Пустотата.
И така, Лао Дзъ разтваря словото в тишината, в Пустотата. Това е великото чудо на Китай. Днес не ви говорих за многобройните въпроси на Конфуций към Лао Дзъ, но в следващи лекции, в по-следващи месеци ще говорим, да видите как всеки разумен въпрос е излишен и глупав на Конфуций, и как му отговаря Лао Дзъ. Когато дойде времето ще говорим повече за това.
Той освобождава словото от прилепналите към него значения, той го опустошава. Толкова е дълбока тишината на това божество, че той опустошава словото, с това заедно и възкресението, и спасението, и възнесението и т.н. Всичко това го опустошава с дълбочината на своята тишина и пустота.
Лао Дзъ има странно мнение и е прав. Според него, колкото повече неразбираш, толкова по-красиво става; колкото повече не разбираш, толкова повече осмисляш. Такъв е неговият подход, и е така.
И наистина, Пустотата, безкрайността е Велика неизразимост. Тя е безименна, няма никакво разбиране тука и целта е просто да живееш в нея. Авторството на тази книга, Древният път, принадлежи на Пустотата, на безкрая, на Дао, защото Пустотата, самото Дао е поискало да даде на хората път към себе си, и това е наречено Древният път. Между другото, подготвям една книга, която към края на годината ще излезе. В нея няма никакви мъдреци, само мъдростта на Старците. В цялата книга се говори в такъв смисъл, там даже и вечността е бедна, а да не говорим за... но когато дойде времето, ще видите, към края на годината трябва да излезе – това е мъдростта на Старците.

http://www.xn--80aapggvibf1ad2i.com/2017/03/dao-lao-tzu-pustotata.html


             

http://paraatmajiwaatmavedaanta.blogspot.bg/2016/07/blog-post_9.html

Пирамидите - Египет - Тот - Хекао - Сфинксът

ПИРАМИДИТЕ


Пирамидата е живо, уникално същество, жива духовна идея. Тя идва от Великото Отвъдно, там, където смъртта не съществува.
Строители на пирамидата можели да бъдат само хему – жреците; жрецът или жреците, т.е. този, който имал способност да проникне в сърцето на камъка. Както ще видим от следващата лекция, друидите пък имат способност да събудят гласа на дървото. Следващият път ще говорим за друидите и за Мерлин.
Пирамидите са част от вдъхновението на златния век, когато са живяли боговете. Линиите на пирамидите са устремени към върха – мястото, където е Бог, където е Истината, където е истинското виждане. Върхът на пирамидата означавал върха на виждането, защото върхът символизира единството с Нетера, т.е. единството с Бога, което е и принципът на живота. А древните са били съсредоточени именно в това учение – върхът – т.е. учението за Истината.
Това учение за Истината не е учение за търсене на понятия. То е учение за правилния подход към нещата и към Бога. По пътя на това учение човекът ставал същество на принципа, а човекът на принципа, (не човекът на закона), човекът на принципа знае да действа божествено.
Да стигнеш до върха на пирамидата означавало да се изкачиш в себе си, в своето собствено, божествено начало, което е Бог, което е ключът на вселената и ключът на живота.
Пирамидата е небесен храм, праобраз на Божия дом, а целта на пирамидата е среща с безкрайността на Нетера, среща с безкрайността на Бога. Това означавало, че пирамидата символизира вечния път към Истината.
За древните това означавало да се посветиш – да се посветиш изцяло на Истината, и да не позволиш на света и на обществото да те изкривят. И тогава никой в света нямал власт над тебе, нямал власт над този, който се е посветил на Истината. И така този човек придобивал покой, реален покой; това не е медитации за спокойствие, а придобиване на нещо реално. Това не са упражнения, защото в най-големите изпитания жрецът е канара, истински покой.
И така, в пирамидата висшата цел на живота била в търсенето на Истината. Но жреците казвали още: натрупването на Истината се е смятало за нещо много важно – ключът на живота. Значи да натрупваш ежедневно Истина, след време означава да имаш ключ срещу най-големите трудности, и ключ за възход.
Пирамидите са последствие на една свещена наука, която днес е изгубена и това е науката на боговете, науката на нетерите, тези, които в последствие са слязли и като жреци. Пирамидата е небесна книга, която съдържа в себе си именно пътя към боговете.
Върховната точка на пирамидата, както казах, е Бог. И от тази точка е започнал развоя – от духа към веществото. Върхът на пирамидата съединява небето и земята.
Пирамидата е духовно изливане на вселената, на творческата сила в една точка, която именно е върхът – върхът на самата пирамида. Освен това пирамидата е огромен йероглиф. Тайната на великата пирамида, това е тайната на твоята собствена същност. Това означава, че пирамидата е древно изкуство – изкуство на боговете, изкуство на принципа, пътя, по който хората ставали богове.
Вътре в пирамидата е имало свещено място, но преди това трябва да знаем – свещеното място е в тебе, свещеното място си ти. Какво искам да кажа? Когато влезеш в пирамидата през една строго определена врата, по правилния начин, тогава всичко се изменя – пространството става безкрайно; но всичко започва от тебе. Някои ходят, чували сте много хора на Божи гроб, на пирамиди и някъде... Това са екскурзии, няма нищо общо. Човекът, който ходи, е решаващ. Обикновените хора могат да ходят през ден, без значение. Значи, важно е този, който е отишъл, какво представлява той, дали той е свещен. Тогава той може и да не отиде на свещено място, той изпреварва свещеното място. Той превъзхожда, защото носи нещо по-дълбоко от външното свещено място.
Тайната цел на пирамидите е спасението на човечеството. Мер кхет – на египетски или пирамидата, както преди говорихме, - не е просто архитектура и изчисления; тя е свещен храм, в който трябва да влезеш заради Истината и да се посветиш на Истината.
Пирамидата е дом на съкровеното и е порта – портал към отвъдния свят, който е скрития, реален и невидим свят, т.е. великия свят, свободата.
И така, пирамидата означава място на извисяването. Това е друго име на себепознанието, т.е. да се превърнеш от човек в божествено същество.
Пирамидата е била водител към чисто духовната земя. Тя е светилище, място на Мистерията, принципът на нерушимост, т.е. вечния порядък.
Пирамидата е порядък скрит и от света, и от космоса. Но тази пирамида е порядъкът същевременно и в самия човек. Това означава, че и пирамидата и сфинксът са специфични състояния на съзнанието.
Пирамидата символизира един вечен завет с човека, завет с отвъдното, с невидимото, т.е. с Бога. И този, който живее пробудено на земята, той има смислен втори живот в отвъдното, т.е. в Бога, който за жреците е Великата невидима Реалност.
Пирамидата е храм на милиони години. Това е храм на безкрайността и идеята на пирамидата е сливане именно с безкрайността.


ЕГИПЕТ


Това е страна на мистериите. Разбира се, това е наследство от Атлантида, но това е друг въпрос; страна на мистериите. Това е диханието на истинска древна цивилизация. Имало е такъв момент на истинска древна цивилизация.
В Египет дори и смъртта е жива. Всъщност смъртта въобще означава живот, само че прикрито название.
В Египет се е смятало, че образованието е нещо самостоятелно. То не зависи от училища. Това е личен избор, лично насочване към себепознание.
В древен Египет са казвали: Който истински търси, ще бъде обожествен.
Според древните египтяни, Атлантида е прародината на тайното знание. В Атлантида са живяли земни богове. Самият Тот също е живял там и той е бил пряк наследник на терафима, т.е. на титана Атлант; царят на Атлантида – Атлант, едновременно и бог и жрец. Иначе почти всички жреци са били богове, затова са толкова целеустремени и отвъдни. Всъщност Тот е негов внук, внук на този цар.
Древният Египет е безвремие. Това е страна без време. За древните египтяни вярата в Бога никога не е било нещо достатъчно. Необходимо е било едно постоянно пробудено поведение; не вяра – постоянно пробудено поведение в живота, което да е угодно на нетерите, т.е. на боговете.
Всички книги досега, които са излезли, като история на света, пък и като история на Египет, са колекция от дрипи. Проучил съм към сто и петдесет-двеста книги, нищо съществено, защото не се изхожда от Източника, от изключителната мъдрост на древен Египет, която идва от Атлантида, Тот, за който ще говорим и днес, и друг път. Дълбинната Истина по този въпрос се намира най-вече в Тот, или както ви казах преди, истинското му име е Техути. Някой път ще се спра повече, тъй като името му има огромно значение. Има цяла книга, посветена на неговото име, която се казва „Бог Тот”. Той е също от расата на боговете, както и Мерлин. Едно от значенията на името му е „Баща на боговете”. Това е велико същество, още непознато и книгите, които са писани досега, са много оскъдни; става въпрос за истинските неща за него.
Древният Египет е бил родина на мъдростта и истинската цивилизация. И тази цивилизация не е изчезнала, а се е скрила, разликата е голяма. Тя не е разрушена, просто боговете са се оттеглили, които съставляват истинската цивилизация.
Самият Тот е бил велико откровение на Бога, на Върховния Разум, а това говори за Велик Учител. Тот казва: Истината е тайната душа на древния Египет.
Древният Египет преди всичко не е физическо място. То е само отражение. Египет е състояние на съзнанието, както е и водата. Ще обясня: енергията е двойникът на водата и без тази енергия, без този двойник, водата не може да тече. Енергията е движещата сила на водата, а зад енергията е движещата сила на духа. Когато духът се оттегли, когато енергията се оттегли, хората казват: „Тука имаше река, но пресъхна”. Реката я няма, енергията се е оттеглила и няма вече какво да тече. Това означава, че тази древна енергия е жива, защото духът я движи. Именно затова водата живее.
Ето защо Нил се е смятал за божествено излияние. В тази река текат, освен това, и енергиите на боговете. И те правилно смятали (египтяните), че Нил е дар от чистия поток на божественото дихание. И Тот казва: Египет е подарък на Нил. Нил е Бащата, а Египет е синът; Бащата напоява сина.
Древният Египет, това е било състоянието на една могъща, древна култура. И пак казвам: тя не е изчезнала, а се е скрила по волята на Бога. В древния Египет е слязла цивилизация не на времето, а на безвремието, т.е. много богове са слезли заедно – богове, жреци, които също са богове, една част от тях и велики Учители и мъдреци. Това е вечната, неразрушима цивилизация, която е построила пирамидите и Сфинкса, за спасението на човечеството. А заветите на Тот се смятат за тайното сърце на Египет.


ТОТ
и неговата мъдрост


Смятах да ви говоря за йероглифите, но това ще остане за други лекции, тъй като има също огромни тайни. Има много книги писани. Шамполион, който се смята за бащата на йероглифите е толкова далече от йероглифите, че нямам думи. Но тука няма да се спирам, тъй като има други, наистина специалисти, и английски автори, които наистина знаят тайната, а не просто разчитат нещо и смятат че... Така че след време, когато ще говорим за йероглифите, ще говорим за вътрешната страна, тъй като от там започват много неща. Всички азбуки, в сравнение с йероглифите са бедни, тъй като, загатвал съм, азбуките са двадесет и две – тридесет – петдесет букви; тука говорим за около хиляда. И освен това йероглифите те правят интуитивен и духовен. Там не повтаряш а, б, в, и 1, 2, 3, и ставаш механизъм, ставаш логика. Има тайна в йероглифите и чрез йероглифите могат да се събуждат боговете – ако ги научим правилно и ако ги разберем дълбоко, тъй като те са свещена писменост, не от ангели, както азбуките или от архангели, а от боговете – разликата е голяма.
Сега за Тот. Тот казва:
Това, което се случва в твоя живот, е твоят път към Бога. Следвай пътя на Истината и няма да имаш нужда от нищо друго. Тук мога само да добавя: говори Истината и няма нужда да помниш какво казваш. Иначе трябва да помниш всяка дума, която си казал; но и да не я помниш, тя е записана вече. Затова, ако говориш Истината, няма нужда даже и да си спомняш. Ето къде трябва да е концентриран човекът.
Нетер Нетеру, т.е. Върховният, Абсолютът, не съществува. Но Нетерът, Бог има велика причина да съществува. И Тот казва: Аз видях Върховния Разум, Нетер Нетеру, а Той в мен видя скритите неща.
Нетер Нетеру или Върховният е използвал тайната на хекао, т.е. тайната на словото като всемогъщ чук – тук Тот обяснява нещо за словото; използвал е тайната на словото Самият Върховен като всемогъщ чук и с него издълбал пустотата, т.е. безкрайността, в изначалното пространство. Как? Тот обяснява: чрез вихър. И с могъщия си чук той превърнал хаоса и тъмнината в порядъчна вселена. Разбира се, тя има да се преустройва, но това е вече порядъчна вселена.
Казва: Злонамерените хора сами се отклоняват и привличат към себе си отмъстителни духове.
Страданието е резултат на влюбеността на безсмъртния човек в своята сянка, която е земния човек. Земният човек не е готов да осъзнае своето безсмъртие, поради любовта си към сянката. Смъртният човек, т.е. нисшият човек, сянката, се управлява от съдбата; безсмъртният човек, висшият човек се управлява от Бога.
Който познае себе си, се завръща в Бога.
С тайната на Своето живо слово – Тот казва – Върховният е засял живи същества като семена във вселената.
Казва: Без Истината няма реално пътуване в отвъдното, в скритото. Но Истината е тайнство. Тя не приема хора, а духове, освободени от човешкото.
Само Духът е предназначен за Истината. Който има Истината в себе си, може да влезе в отвъдното, в скритото и може да се върне.
В Истината се влиза с изначалната форма – духът. Истината превръща духа в птица. Птицата, това е скритият вътрешен човек, това, което липсва на умрелия.
Свещената тайна за съществуването на човека е тази, че човекът съществува, за да стане бог. Който – казва Тот – умее да слуша, заживява в Истината.
Заключвайте лошите думи в себе си, така ще контролирате злите същества. Говорете само чистото слово, така ще имате връзка с висшите същества.
Когато се установиш, казва, в чистите слова, в теб ще проникне Истината и нейното разбиране. Ако възлюбиш чистите слова, тогава Истината ще те храни.
Говори всякога чисто и ще привлечеш Бога-изцелител вътре в себе си.
Търсещият Истината е близо до вратата на тайната и сам Бог му я отваря.
Този, който не е изпаднал в грехопадение, той е съхранил в себе си чистото, древно знание, защото е останал в единство с Бога.
И казва: Божественото откровение е завръщане в истинското древно знание, в първоначалното знание.
Умът трябва да бъде постоянно насочен към нетера, иначе той става зло. Значи, ако нашият ум не бъде постоянно насочен, не два-три часа през деня, а постоянно насочен, иначе той става зло. Умът отделен от Бога е зло.
От твоите правилни избори ще се зароди твоят дух.
Твоята любов – казва Тот – е твоя храм. Твоята омраза е твоя гроб. И затова излез от гроба и възроди се в храма.
Да постоянстваш по законите на Истината, това е безсмъртие. И казва: Пречисти сърцето си и ще намериш това, което търсиш.
Човекът е нещо повече от породената вселена, но всеки трябва да постигне същността на проявлението на Бога в самия себе си. Значи, една от най-важните задачи на човека – всеки трябва да постигне същността на проявлението на Бога в самия себе си.
Истинският човек не извършва постъпки, а деяния от светлина. Тези деяния от светлина внасят в човека Божественото начало и така човекът започва да съзира първосъздадения свят, изначалния свят.
Срещата с Бога става отвъд битието, отвъд сътворения свят.
Който говори Истината, твори и живее във великия дом на Бога. И казва: Чистото слово означава да построиш храм в себе си. Не да ходиш в храмове, а да построиш храм в себе си.


ХЕКАО


И преди сме говорили за свещеното слово, и сега пак ще кажем някои неща.
Хекао е свещена наука за ключовете, защото думите са ключове. Сещам се какво казва Мерлин, само за малко, казва: Докато имате още време, създавайте бъдеще. Някаква свобода, човекът все още има някаква свобода; създавайте бъдеще, защото след време няма да има време да създавате бъдеще. Така че сега времето е толкова важно, да постъпваш максимално чисто и благородно и, разбира се, моят съвет е, колкото може по-тайно.
Да продължа: Според хекао думата е творец. Тя извиква нещата. Нещата се извикват чрез думите, чрез постоянство в думите. Думите, които излизат от твоето сърце, те ще създадат твоя свят.
Свещените слова са еманации, излияния на боговете.
Истинският хемо или жрец, има преди всичко скрита свещена сила в себе си – хекао, поради специалното му отношение към Истината и към думите, което разбира се не е лесно достъпно. Истинският жрец е виждащ. Той е освободен от всички изкушения. Той е чист, той живее извън пътя на човечеството. Той е отдаден всецяло на нетера.
Жрецът е брат на боговете и чрез тях той вижда себе си, и живее живот, изпълнен с Бога. Бог в човека, това е неговото върховно оръжие, най-голямото оръжие – Бог в човека. Хемо или жрецът в човека, това е от друга страна чистият дух, а чистият дух е далече от земния свят, от земното мислене.
Жрецът живее в безвремие, в безсмъртие; той не е в света. Един жрец, Хóраполóн, казва: Ап, т.е. сърцето, е най-важният орган в тялото на човека. Ще обясня (говорим за духовното сърце): Първо: сърцето е свещено слово на Бога във всяко тяло. И ако човек следва свещеното си сърце, той всъщност следва словото на Бога. Това означава, че сърцето на човека е това слово, което решава пътя на човека.
Свещеното сърце е излятото слово на Бога и поради това то е несътвореното око на човека. Когато сърцето е свещено, изкушенията не могат да ограбят развитието му, т.е. неговата дълбочина. Но ако сърцето е хати, т.е. на египетски външно, обикновено, тогава това сърце ще ограби човека.
Хекао е свещена сила и сам Бог казва: Хекао е моето име; Хекао е името Ми.
Силата и контролът върху хекао не е само Божия, тя принадлежи и на свещения човек, тъй като те са в единство. Хекао или свещената дума е хранилище на Божията сила.
Един друг египетски хемо (жрецът Бúтис) казва: В съкровения подход към нещата се изработва хекао, т.е. думата на свещената светлина.
Човекът на свещените думи живее в свещеното време, т.е. във вечността, а не в календарното време, външното време.


ТОТ


Мъдростта на Тот:
Хората вярват в смъртта, защото познават тялото, а не духа. Познавайки тялото, което умира, и те самите умират.
Без стремеж към Бога и към Истината човек ще се изгубва и все повече и повече ще се изгубва в хаоса.
Който няма дълбок вътрешен мир, той не може да прониква в Истината, но в него проникват други светове.
За разумността казва: Разумността е еликсирът на живота. Разумният живее в боговете и черпи своя еликсир от тях, от боговете.
Изследователят съзира познанието, а любящият вижда живота, вижда същността, вижда скритата тайна.
Познанията стесняват пространството на Нетера (на Бога), докато същността, божествеността в човека е едно велико космическо разширение. Божествеността в човека е тази, който постига Бога и Неговата безпределност.
Истината величествено мълчи. Защо? Защото ние трябва да я открием в себе си.
Тот казва (преди говорихме за сари, за пчелите): Пчелите са изключително напреднали духове. Те са древни учители и предци. В тях живеят нашите предци и учители. Ето защо нито мъдреците, нито светците могат да направят мед. Това е тайна наука, тайно учение. След време ще говоря повече по този въпрос.
Казва: Обичащият Истината се превръща в нетленна същност, защото любовта към Истината създава нетленното, истинския живот.
Истината е свещената субстанция, с която се хранят боговете. Това е всъщност манната, за която и преди говорихме и в арамейски смисъл – думата лахма; не „дай ни хляб”, а „дай ни същност”, т.е. дай ни дълбоко разбиране за нещата.
Истината е божественият хляб, свещената храна, източникът на самия живот. И тези, които са в единство с нея, те се хранят с нея.
Когато отидеш в другия свят, единственото, което можеш да предложиш на Бога е Истината. Който може да предложи Истината в другия свят, той ще надхвърли пределите и на своята душа, и в него ще се влее Бог.
Истината е родината на пробудените. Тези, които не се интересуват от Бог и от Истината, те са мъртви. Има едно единствено и непрекъснато послание в живота – Тот казва – и то е: бъди постоянно пробуден за Истината. Разбира се това не означава, че някой път няма да изпуснеш други думи, но ако ти си буден, продължавай да уточняваш себе си, за да стигнеш до там, вече да не можеш да ги изпускаш.
Само който умее да съхранява Истината в себе си, стига до реално посвещение. Който възкръсне в своята собствена божественост, той ще намери покой. И после казва: Изпитанията не разрушават човека, който е избрал Истината, защото Истината е негова подкрепа. Защото Истината е градът на Бога, тя е крепостта на Бога.
Само великата светлина на Истината има право да разбулва тайната на живота. Човекът е станал човек, когато е станал чиста божественост, и когато я е изгубил. В момента на изгубването той е станал човек. В момента на възстановяването той се завръща и става отново първичен човек или бог.
Който още тук на земята живее в Истината, очаква го живот в Бога, а не просто едно ново настояще.
Този човек, който ясно вижда бъдещето, той отсега започва да живее в Истината. И когато бъдещето се яви, то ще му се изяви като Бог, т.е. като самия истински живот.
Посятата Истина ще бъде твоят водител и твоята светлина, и тя ще стане твоя живот. А посятата лъжа ще бъде твоята тъмнина, твоят мрак и твоите заблудени пътища, т.е. омагьосания кръг.
Който обича Истината, има радост, която не е от този свят. И Тот казва: Посвети се на Истината и Бог ще расте все повече в тебе.
Да живееш по законите на Истината означава да правиш това, което Бог най-много обича, защото Истината е сърцето на Бога.
Истината тайнствено вдъхва светлина и живот на вселената и боговете. Който има Истината, т.е. изначалното в себе си, той вижда Бога, той вижда Великия.
Никой не е по-силен от Истината. Ето защо трябва да я търсим. Трябва да търсим нейната помощ, защото тя е Бог в действие.
Тот казва: Аз слязох по волята на Бога, Великата Светлина и събудих Адам от гроба. И той ще се отдели от гроба, т.е. от сътворения свят, и ще дойде ден – ще се завърне. Думата гроб означава целия сътворен свят.



СФИНКСЪТ


Сфинксът е също нетленна тайна. Той е пазител на дълбините. Сфинксът е първото творение на Кеми, т.е. на Египет. Той се е смятал от жреците за самото око на Бога, окото на Прасветлината.
Сфинксът – това е гледната точка на Бога. Тот казва: Сфинксът символизира уединението, великият път навътре в безмълвието; мястото, където човекът открива своята тайна, своята изначална същност; мястото, където човекът става Бог.
Сфинксът си остава загадка и за самия Египет, но въпреки това сфинксът си остава символът на Египет, символът на тайнствените корени на живота.
Сфинксът е мястото на Бога, т.е. там, където е избрал Бог да слезе. Затова той се нарича „мястото на Бога”, мястото на Великия Разум и това е идеята за постигането на Бога. А това е една, както и преди казах, огромна целеустременост. Много хора питат „какво да правя”? – Огромна целеустременост. И именно този сфинкс, този Бог е тайнсвеното излъчване на Египет. Защото, дълбоко в себе си човекът е Бог. Сфинксът ни показва, че този Бог е всичко.
Нетерът е Безименният Съществуващ. Нетерът е времетраенето в живота на човека. Някой път хората питат: Докога ще живее еди-кой си? – Доколкото Бог живее в него. Значи Бог е времетраенето на живота, Той решава. Някои казват: ама може ли да помогна? Когато Бог реши, нищо не можеш да помогнеш; гледай първо да помогнеш на себе си. Значи, Нетерът е времетраенето в живота на човека. Нетерът е този, който изпраща Истината.
Тот казва: Ще дойде време, в което всеки ще има съзнанието на Нетера.
И така, сфинксът е свързан с космическия смисъл на Любовта. Сфинксът е най-дълбокото древно послание. Той ни разкрива, че съществува една свръхестествена тайна в човека и човекът трябва да я открие. Тази тайна – това е самият Бог в човека.
Под сфинкса е скрита залата на древните ръкописи. Ако се стигне до тях, цялата история на света и човечеството ще излезе като плява, защото тук е тайната мъдрост от Атлантида, записана от Тот. Разбира се, йероглифите се четат по таен начин и затова сфинксът пази тайната си. В тази зала на древните ръкописи работи една много могъща енергия – загадъчна, абсолютно неуловима, изключително опасна. Ще обясня: защото тази енергия се е пожертвала в името на пазителството, тя е направила слизане, дала е изключително обещание за пазителство. И това е изключителна енергия, създадена чрез всемогъщо хекао, всемогъщо слово. Именно затова тя е станала странна, самодвижеща се сила, сама по себе си. В тази зала обитава не само тази самопожертвала се сила, която е древно божество, един от боговете, който се е самопожертвал, но има други древни митични сили и енергии.
Хиляди и милиони хора са ходили близо до сфинкса – този неземен дар – за да го гледат. Но той, сфинксът, той всъщност ги гледа. Това същество, това пожертвало се божество е това, което гледа и вижда. Мистерията ги гледа и наблюдава и най-малкия замисъл, защото сфинксът е прастаро същество и същевременно то е идея. За външните хора е идея, за вътрешните хора е велико, живо същество. Който може да направи контакт с това същество, той може да научава постепенно тайните на истинския древен Египет.

Това беше за днес. Следващият път ще продължим с един странен народ – друидите – народът, който най-много в света е обичал дърветата и който знае тайната как да събуди гласа в дървото. Защото дървото е живо същество, особено в дъба са се пожертвали много висши йерархии и това дърво е оракул, жрец и съветник. И най-големите ритуали не са правили в храмове, а пред дървото, пред великия авторитет. Това е народът, който най-много е обичал дърветата, и сега дърветата в света мечтаят за този народ, тъй като хората са други. Но след време този народ ще се завърне. Ще чуем и какво казва великият Учител, един от боговете – Мерлин.

http://www.xn--80aapggvibf1ad2i.com/

АУМЪ


Източник

ВЕДИТЕ Упанишадите - Кармата - Ведите

УПАНИШАДИТЕ


Упанишадите са съкровено знание. Те са били наричани „тайно учение”, „седене около тайната”, т.е. поучение от тайната на Учителя. Наричани са още „великите думи”. Те укрепват търсача на Истината. Те са древноиндийският гносис. Те подготвят човека за дълбоко възприемане на Истината.
Откровението на Истината е недостъпно за чувствата и за грубото мислене. В Упанишадите се разглежда Истината на Истините – Брахман. Тези древноиндийски учители и мъдреци са имали едно поразяващо мислене. Те са имали една изключителна любов към Брахман, към Истината.
Основното послание е, че Брахман се постига чрез истинско знание: тука вярата не играе – истинско знание, чисто, съкровено познание. (Това не са ученици, както учениците на Христос, които търсят, служат и са далече. Това са учители и мъдреци, които са постигнали и говорят за Брахман).
И така, какво казват самите Упанишади:
Брахман е по-дълбок от всички резултати и постижения.
Чрез познаването на Брахман ставаш самосъществуващ.
В Брахман смъртта умира. Значи в Духа, в Бога смъртта умира.
Свободната воля е реалност само за този, който върви към себепознание и Брахман; всички други си въобразяват свободната воля.
Спасява се само този, който е придобил Брахман, съкровеното знание.
За осъзнатия Брахман тече и в живота, и в смъртта; непрекъснато течение.
В щастието Брахман залязва; в изпитанието Брахман изгрява.
Брахман използва злото за одухотворяване. Значи, когато то дойде във вашия живот, най-важното е да го използвате; не то да ви използва, да го използвате за одухотворяване, израстване. То е трамплин.
Добрият човек се радва на услугите – така казват Упанишадите – щастливият човек се радва на приятните неща; злият човек се радва на егото си. А Брахман се радва на трудностите, защото в тях Той оживява и постига Своята свобода.
Брахман не е мястото, където отиваш; Брахман – това си ти.
Да знаеш много неща, е едно, а да познаеш себе си, е друго.
Човешкият Дух е мистерия. Той е много по-дълбок от тайната на чистото съзнание и осъзнаване. Съзнанието е свързано с телата, а човешкият Дух е свързан с Брахман. Съзнанието е възникнало, докато човешкият Дух е всякога в мистерията на Брахман.
Науката е нещо знаещо, нещо безпомощно, казват мъдреците. Тя върви по път на гибел и затова тя никога не може да познае чистия Дух, мистерията на Брахман, защото той не е знание, макар че може да слиза в истинското знание. Той само слиза, но е отвъд.
Съществува метод, който спада към друго измерение за познание. Той е известен като „Любовта”. Но това е дълбок, мистичен въпрос. Любовта е също като смъртта, но във висок смисъл, защото тя е изчезване в Брахман. Човекът на любовта умира в Брахман, разтваря се в Брахман, изчезва в Брахман и постига истинското знание и тайната за себе си.
Когато твоите очи са част от Брахман, тогава умът е отстранен и човекът вижда Пустотата, Безпределното.
Външните очи са врати на ума, докато пустите очи са духовни същности на Брахман. (Сещам се за една тракийска поговорка: „Мъдрият вижда скритото”. Много кратичка, много простичка и много дълбока; след време ще говорим и за тях). Външните очи не могат да те приближат до Брахман, защото те носат света в себе си, те носят сътвореното.
Очите са само два малки прозореца, докато чистото съзнание е целият прозорец, цялата отвореност – вратата на Брахман. Ти можеш да си затваряш очите, но светът, който е влязъл в тебе, може да продължи да говори. Това не са очите, които виждат, това не са очите на Брахман.
Умът е много хитър. Той затваря познанието до границите само на този свят. Той не иска и да чуе за Брахман, Безпределното, Абсолюта, Бога.
Умът обича амхáс (отношенията към този свят), обича теснотата, ограниченото познание. Това е неспособност за обхват, неспособност за обхващане.
И казват Упанишадите още:
Любовта е свещен еликсир, чрез който човекът се освобождава от земните нива.
Пространството е създадено от Брахман като необходимост за съществуването на космоса и световете, за съществуването на нивата.
Мисленето на Брахман е всеобхватно. То не е умствено, ограничено, в граници; то не е земно, както умът.
В основата на човешката природа лежи желанието. Каквото е желанието на човека, такава е и неговата воля; каквата е неговата воля, такова е и неговото действие, каквото е неговото действие, такава е и неговата съдба.
Величието на Брахман, т.е. величието на Истината се преживява в безмълвие.
Духът в човека вижда, казват Упанишадите, с помощта на истинското знание, с помощта на истинското, съкровеното знание.
Истината говори чрез тишина, чрез присъствие, чрез необятност. Така безмълвието казва всичко.


КАРМАТА


Какво ни казват Упанишадите за кармата:
Кармата е болест на миналото. Нейното изцеление е в бъдещето. А бъдещето е заключено в съзнанието (в съзнанието на човека).
Кармата на всеки човек е огледало за отношението му към Истината, за отношението му към Брахман. Кармата означава, че човекът е ограничен, запрограмиран от космичната справедливост, според неговите минали собствени деяния. Т.е. човекът е това, което е отношението му.
Който не умее да властва над самия себе си, не получава Брахман, висшата Истина, и тогава той остава в себе си, в своята съдба. Ако ти имаш истинско отношение към Брахман, това решава дали ще излезеш от себе си, от своето ограничение, наречено карма.
Хората идват в света, определени от действията на предишния си живот и затова сега се стараят, вярват, че вървят в правия път, но идва нещо от кармата и те мислят, че не вървят в правия път. Казвам: тези, които са сериозни – вървите в правия път, но кармата ще идва; част от нея ще трябва да се изтощава и да се изхарчва. Продължавайте дори и когато ви е много тежко, дори и когато е прекалено тежко. Това не означава, че сте се отклонили или че не сте в правия път. Напротив, още повече усилвайте това.
Според както е действал човек, според това и човекът се ражда.
Причината за твоите страдания е в твоите стари рождения. Ти сам си си своята карма: каквато си заслужил, това и си получил.
Всичко в света е подхвърлено на карма. Изключението е само за тези, които са се отрекли от света. Те постепенно придобиват божествената сила и се завръщат в Брахман. И най-накрая тези, които се сливат с Брахман, те се завръщат. Те стават независими от карма.
Спасението не е в това, да се родиш в следващо по-хубаво прераждане, а да влезеш в Брахман и завинаги да излезеш от този нереален свят, в който заблудите се смятат за реалност.
Човек страда дотолкова, доколкото търси това, което не е Брахман, т.е. това, доколкото не е божествено, не е съществено. Мрежите на илюзията са желанието за богатство, за власт, за наслаждение; да предпочиташ егото, изменчивото. Това е, което увеличава карма, това е, което увеличава невежеството и страданието. Но страданието на човека се смята за очистително средство срещу многото минали животи, срещу многото прераждания.
Този, чийто ум е всякога безспокоен, не може да различи истинното от илюзията. Този, чието съзнание е нечисто, не достига целта и встъпва в кръга на карма, в кръга на преражданията.


УПАНИШАДИТЕ


Този, който оскърбява Брахман, Духа, той напада собствения си Източник. И ако някой човек умира в този свят и не вижда собствения си Дух, дори ако е правил велики дела, той погива. (Значи великите дела нямат нищо общо; трябва да познаеш собствения си Атман, собствения си чист Дух).
Истинското добро е в дълбинната същност. То е в Духа, а не в ума. Истинското добро се основава на себепознанието.
Да живееш в потока на времето, значи да не познаваш Брахман, своята истинска природа и своя Дух.
Всичко е произлязло от Брахман: всички жизнени сили, всички богове, всички същества. Неговото тайно значение е Реалност на Реалността.
Себепознанието води до себеовладяване, а знанията водят до власт над другите. (Значи, това е разликата между тези две неща: себепознанието води до себеовладяване, а знанията – до власт над другите).
Себепознанието е разтваряне в безсмъртието, докато непознаването на себе си води до заключване на себе си в света, във времето и пространството.
Себепознанието е постижение на истинността в себе си. То е освобождение от привързаността към света и към вселената.
Съществуват два образа на Духа: първият – въплътен, и вторият – невъплътен.
Който вярва в друг живот, той вече вярва в космическия живот. А който вярва в Брахман, в Духа, той вече вярва в нещо по-дълбоко.
Духът превръща времето във вечност, смъртта в живот.
Плодовете на интелекта са тъжни.
Злото е резултат на отделянето от Брахман.
В Брахман е истинското знание. Без познаването на Брахман всички хора ги очаква разочарование. (Значи без познаването на Бога, всички хора ги очаква разочарование).
Мъдрият никога не познава печал.
Който познава Брахман използва трудностите. Иначе трудностите го използват.
Брахман не носи богатство на човека; Брахман носи блаженство. Който има блаженството, е по-богат от богатството.
Брахман е постоянен. Ето защо Той никога не изпуска Истината. Който е изпуснал Истината, не познава Брахман.
Брахман живее в полъха на невидимото и непреходното. Наричат Го „тайно царство”. А само Брахман е явен.
Великото Слово произлиза от диханието на Брахман.
Ти не можеш да видиш Брахман; Брахман сам вижда Себе Си чрез собствения Си поглед.
Брахман е око, което наблюдава самото Себе Си.
Както океанът е съсредоточие на всички води, така и Брахман е съсредоточие на всички същества. (Тука само за малко ще се отклоня: Много е важно да сме отворени за всички учения, тъй като навсякъде е Брахман, навсякъде е Истината. Скоро идва при мене един приятел – командос (във Варна има петнадесет командоса, между другото) и той е убеден, казва: Аз вярвам само в православието. Казвам: Много ограничена точка; малко се разшири! Казвам: Дървото един клон ли има? Той не го прие, няма значение. Разбира се че няма значение, но дървото има много клони. Т.е. всички учения, всички реки са правилни, и особено когато човекът в тези учения се е отдал напълно. Пак казвам: Най-опасното е, когато си отдаден наполовина или донякъде. Всъщност тогава ти вече не си нито в учението, нито в Брахман; това го казвам между другото).
Чрез Брахман постигаме безсмъртие. Брахман държи в ръцете Си безсмъртието.
Брахман е неуловим, защото не се улавя; не Го улавя нито смъртта, нито животът, нито безсмъртието – Брахман е неуловим.
Брахман е по-дълбок и от непознатото. Който е познал Брахман, прекратява преражданията.
Брахман е чиста радост, докато земните удоволствия са изопачена радост, тъй като всички удоволствия са ограничения на реалността.
Всичко зависи вътрешно от Брахман. Който не вижда Брахман, той вижда множество. Който вижда множество, е обречен на смърт – той ще почне да вижда и врагове.
Брахман е нещо различно от известното и е отвъд неизвестното.
Брахман е Цялото. Той е всичко, а боговете са само Негови промени.
Брахман е цял, но се е разложил на две – в мъж и жена. Така са произлезли човеците. Но който се ражда от Брахман в себе си, той не принадлежи на човеците.
Брахман простира имена и образи, и влиза после в тях, и става невидим.
Атман, т.е. чистият Дух в нас, това е следата, по която трябва да се върви, за да се дойде до великия Брахман.
Брахман е съкровеното Аз на вселената.


ВЕДИТЕ


Ще ви кажа нещо за Ведите. Ведите, това е също свещенознанието. Какво казват Ведите:
В началото беше мрак, скрит в Мрака. И само едно тайнствено Същество се движеше в празното пространство и нещо странно замисляше. Нещо щеше да се случи. Нещо щеше да се роди от Самото Него, от Неговия потаен порив.
В оная древност нямаше горе и долу. По странен начин се случи сътворението и затова не може да се каже как сътворението дойде.
Сътворението е извън познанието. Нещо много древно прекосяваше пространството и от Него се яви сътворението.
Великият Брахма свърза пространство и време. Той пося времето. Времето е семето на вселената.
Великият Брахма е родил огънят като велика сила, като истина, като жрец; огънят е наречен „жрец”. Жрецът е съставен от могъщ огън. И казват Ведите: Огънят е много умел за всяко пътешествие.
Който умножава Истината в себе си, той постига огъня – висшата сила на чистия Дух.
Истинският космос царува в тишина, тя е неговият дом. Блажените обитават безкрайното пространство. Там, в безкрайността, боговете са сами в светлината си, блестяща като слънцето и грееща като огъня.
Той живее в Своето всевластие, отвъд което не съществува друго.
На Него, Върховния Брахман – почит. В Него всички светове се вместват. На кому са ръцете, на кого са краката, речта, слуха, на кой боговете се жертват вечно? Това, че живеем, не е наша заслуга. Това, че живеем е от Брахман.
Великият Брахман твори световете и ги поглъща. Огънят, Той го довежда в нашия живот. Огънят – това са могъщите богове.
На къде се стремят водите? На къде се стремят дните и нощите, бягащи заедно? Всичко върви към Брахман.
Велик е Брахман. Безсмъртието и смъртта са само Негова сянка.


ЯДЖНАВАЛКИЯ


Един от най-великите учители и мъдреци. Наречен е „великолепният”.
Казва:
Аз почитам най-мъдрия и той е Брахман.
Светът и времето се преодоляват с помощта на диханието на вятъра. Диханието е жертвоприношението. Диханието е избавлението.
Пустите очи са мъдри очи. Те са виждащи в Духа. Те винаги виждат необходимото.
Брахман допуска в Себе Си само пустите очи – очите на чистото съзнание. Затворените очи търсят единството си с Брахман, за да въведат човека в себепознание.
Твоят чист Дух е зад пределите на глада, жаждата, мъката, заблужденията, старостта и смъртта. Този чист Дух се отрича от ученост и остава като дете. Отречен от учеността, после той става мълчалив. После този чист Дух се отрича и от мълчанието, и става свободен Дух. Всичко останало е подхвърлено на страдание.
Твоето тяло е земя. Кой управлява отвътре тази земя? Това е твоят Дух.
Къде пребивава Духът? Речта е неговото местопребиваване. Истинската реч е висш Брахман. Речта е жрец на огъня. Реч, която е огън, е избавление.
Духът в човека се охранява само от едно божество – неговата силна мисъл. (Това е божеството на човека, неговата силна концентрирана мисъл).
Безконечна е мисълта. По волята на Непреходящото, слънцето и луната са заели своите места. По волята на Непреходящото небето и земята са заели своите места. По волята на Непреходящото са заели своите места мигновенията, часовете, дните, нощите, сезоните, годините. По волята на Непреходящото едни реки текат на изток, други – на запад – в сяка в своята посока.
Този, който не познава Непреходящото в този свят на отношения, той има край, той има погибел. Той заминава от този свят нещастен. Но този, който познава Непреходящото, той заминава от този свят като Брахман, като Дух.
Боговете не обичат видимото добро, те обичат скритото добро.
И казва още:
Брахман е вечно величие. Който го познае, става успокоен, въздържан, търпелив и събран, концентриран. И така той го вижда в себе си. Такъв човек злото не го гори, той изгаря злото. Злото не го преодолява, той преодолява злото. Този велик Брахман в нас е нероден, неумиращ, безсмъртен, безстрашен Дух. Той живее в Ом, изначалното пространство, напълненото пространство. Той живее в пълнота. От пълното е възникнало пълното.
Мълнията – това е Брахман, Духът. Той е мълния, която разсейва тъмнината. Който знае, че мълнията е Дух, той разсейва злото. Който познае това велико, чудесно, първородно Същество като Брахман, той придобива всички светове, защото Брахман е всички светове.
Който има чиста реч, той храни боговете; който има нечиста реч, храни и поддържа човешкото.
Човек се освобождава от смъртта само чрез истинско познание на Брахман. Който е познал Брахман, е познал целия този свят.
Познанието на Брахман е най-висшето познание. Всички други познания и изучавания са по-нисши.
Брахман е повече от съзнанието. Той е по-дълбок от съзнанието, защото това, което съзнава и осъзнава, то има у себе си и другото, значи то още не се е сляло.
Който почита всичко, най-много Атман, чистия Дух, той ще се сътвори от Атман.
Който напуска този свят, без да е съзрял собствения си Атман, на такъв човек Духът не помага, понеже Атман е останал непознат; понеже Духът е останал непознат.
Дори и мравките намират своята храна чрез Брахман – навсякъде е слязъл Той.
Накъде се движи Брахман? Към своята неподвижност.
Брахман постъпва винаги достойно. Брахман е непривързан. Ето защо Брахман притежава нещата.
Животът е даден, за да станеш Брахман. Чрез речта човек става бог и се връща при боговете.
И после Яджнавалкия казва:
Ухото е постижение на Брахман и затова който познава ухото, познава тайни слова, познава истинното, защото ухото е постижение на Брахман.
Който живее в Брахман, идвайки той не се ражда; той само се явява и умирайки той само се скрива.
Истинолюбието води до най-съкровените дълбини на Брахман.



ОМ


Какво ни казват Упанишадите за Ом:
Ом е това, което се назовава „Безкрайното”.
Който се посвещава на Ом, се посвещава на Безкрайното, той се посвещава на Брахман.
Боговете в древността победили демоните не чрез силата си, а чрез Ом.
Който проникне в Ом, в Брахман, става безсмъртен.
Ом е най-древният химн на единството.
Ом изпълва човека с древност и единство.
Ом – този звук е безсмъртен и безстрашен. Когато боговете победили асурите (демоните), то е защото те се уловили за Ом и така удържали победата.
Убежището е в този безсмъртен и безстрашен звук. Звукът Ом е създателят на опората.
Ом е древното име, универсалното име на Брахман. Ом е отиване при Брахман – върховното тайно Същество.
Ом е символ на чистото съществувание. Освен това Ом не е дума – тя е нематериален звук; тя е мистичен звук.
Ом е тайна отвъд словото и отвъд света, отвъд азбуките.
Ом – това е всъщност звучащата Тишина. Това е вътрешно звучене, а не физическо. Това е вътрешно, несътворено звучене.
Ом е самото начало на звуците, но самата тази сричка не е звук.
Ом е владетел на трите свята: външния, тънкия (т.е. духовния) и непроявения.
Ом е синтез на най-тънката и всепроникваща сила.
Ом, това е звукът на Пустотата, звукът на Безкрая.
Който не познава пранава, казва Яджнавалкия (пранава е друго название на Ом или Аум); който не познава пранава, т.е. Ом, словото му и животът му са поразени, думите му са човешки.
Ом е най-древният и божествен меч срещу злото.
Който познава Ом, той става разрушител на тъмнината.
Ом е връзка с боговете и поради това Ом е освободител.
Ом е царският път към Брахман. Това е пречистият поток от духовност.
Ом е отвъд вселената, отвъд боговете, отвъд разума, защото Ом е бащата на всичко това.
Това Ом работи за нас неуловимо и всичко това става в чистото безмълвие.
Ом е ключът към изначалност. Ом е най-древното и кратко благовестие. Тази сричка е жива част от великия древен Брахман и затова тя е повече от дума, повече от сричка, повече от слово. И тя означава завръщане в Брахман чрез повторение.
Казват мъдреците на Упанишадите: Ом е оръжие; Ом е упование.
Това Прасъщество ОМ може да оживява във всякакъв вид мрак, няма значение каква е неговата степен. Запомнете тази идея!
Ом – това е Брахман. Това е всичко. Това е мистиката на единството.

http://www.самосъзнание.com


АУМЪ


Източник