МИСЛИ ФОРМИ 52

"Сянката е морален проблем, който предизвиква цялото его-личност, защото никой не може да осъзнае сянката без значителни морални усилия." Да осъзнаеш това включва разпознаване на тъмните аспекти на личността като присъщо и реално. Oсновното условие за всеки вид самоoсъзнаване и следователно, като правило, се сблъсква със значителна съпротива. Всъщност, самоосъзнаването като психотерапевтична мярка често изисква много усърдна работа, продължаваща за дълъг период от време ". ~ Карл Юнг

Световното дърво. 

Кръстът е метафора на световното дърво - табелата е ураничното ниво - рай, рамото на кръста е земята, а подножието - адът.

Юнговите архетипа са основно пет: 

1. Его-то - регулаторният център на душата и осъществител на личността 
2. Сянка-та - обратното на егото, често притежава качества, с които егото не се идентифицира, но личността притежава, независимо от осъзнаването на егото 
3. Анима - женското начало на човешката душа (също "душа") 
4. Анимус - мъжкото начало ("дух") 
5. Персона-та - маската, предпазваща его-то от заобикалящата враждебна природа

              

Сянката-тъмните страни на личността

Съдържанията на личното несъзнавано се създават през индивидуалния живот, а тези на колективното несъзнавано са априорно дадени архетипи. Връзката на последните с инстинктите съм разгледал на друго място. Най-ясна е емпиричната характеристика на онези архетипи, които най-често и най-силно влияят върху Аза или го разстройват. Това са сянката, анимата и анимусът.

Най-достъпната фигура е сянката, защото нейната природа може в значителна степен да се разкрие чрез съдържанието на личното несъзнавано. Изключение от това правило са само редките случаи, в които положителните качества на личността са изтласкани и вследствие на това Азът играе предимно отрицателна, неблагоприятна роля.

Сянката е морален проблем, предизвикателство към цялата Азова личност, защото никой не може да я осъзнае без значителен морален кураж. Та нали същността на осъзнаването й е да се признаят за действително съществуващи тъмните страни на личността.

Този акт е необходимата основа на всяко себепознание и и поради това по правило се сблъсква със значителна съпротива. В случаите, когато себепознанието е психотерапевтично средство, то често е мъчително и може да отнеме доста време.

При по-задълбочено изучаване на тъмните черти на характера и непълноценностите, състав ляващи сянката, се установява, че те имат емоционална природа, както и известна автономност, поради което са натрапливи или по-точно обсебващи. Защото емоцията не е активност, а нещо, което се случва на човека.

Афектите обикновено възникват в моментите на най-слаба приспособеност, разкривайки същевременно причините за нея - определена непълноценност, по-ниско равнище на личността. На това равнище на едва удържани емоции се държим повече или по-малко като първобитни хора, които не само са безволеви жертви на афектите си но и проявяват забележителна неспособност за морална самопреценка.

Докато сянката с разбиране и добра воля може донякъде да се вмести в осъзнатата личност, то опитът показвa, че има някои черти, които упорито се съпротивляват на моралния контрол и са практически неподатливи на влияние. По правило тази съпротива е свързана c проекции, които не се осъзнават като такива и осъзнаването им представлява изключително морално постижение.

Докато някои черти на сянката могат без особени усилия да се разпознаят като собствени качества на личността, при проекциите както разумът, така и волята се оказват безпомощни, защото причината за емоцията несъмнено е у другия. Колкото и очевидно за обективния наблюдател да е, че става въпрос за проекции, надеждата субектът да ги осъзнае като такива е слаба.

Необходима е убеденост, че понякога може и да грешиш, за да бъдеш склонен да оттеглиш от обекта своите емоционални проекции. Да приемем, че даден индивид няма никакъв стремеж да осъзнаe проекциите си. В такъв случай факторът, формиращ проекциите, може да действа свободно и ако изобщо има цел, да я осъществи или да предизвика характерните за действието му последици.

Както знаем, проекцията се извършва не от осъзнаващия субект, а от несъзнаваното. Затова човек открива проекцията, а не я извършва. Резултатът от проекциите е изолиране на субекта от околния свят, като връзката му с него не е действителна, а илюзорна. Проекциите превръщат околния свят в моето собствено, но неразпознато от мен лице.

В крайна сметка те водят до едно автоеротично или аутистично състояние, в което човек сънува един свят, който реално си остава непостижим. Произтичащото от това „sentiment d'incompletude" (чувство за непълноценност) и още по-лошото усещане за безплодност от своя страна също се обясняват чрез проекция като неблагоприятност на средата и този порочен кръг засилва изолацията.

Колкото повече проекции се вмъкват между субекта и неговата среда, толкова по-трудно става за Аза да прозре своите илюзии. Един 45-годишен пациент, страдащ от двадесетата си година от натраплива невроза, изолирала го напълно от света, ми каза: „Не мога да приема, че съм пропилял най-хубавите двадесет и пет години от живота си!"

Често е трагично да се гледа по колко прозрачен начин даден човек съсипва своя живот и живота на други хора, но за нищо на света не може да види доколко цялата трагедия изхожда, подхранва се и се поддържа от самия него. Неговото съзнание не прави нищо, защото то се вайка и проклина неверния, отдръпващ се все по-надалече свят. Илюзиите, забулващи света и собствената личност, се плетат от един несъзнаван фактор. Неговата крайна цел всъщност е един пашкул, в който субектът да бъде затворен.

Би било логично да се предположи, че проекциите, поддаващи се много трудно или първоначално изобщо неподдаващи се на премахване, също принадлежат към сферата на сянката, т. е. към негативната страна на личността. Но от един момент нататък подобно допускане става невъзможно, защото появяващите се символи сочат не към същия пол, а към противоположния - при мъжа към жената и обратно.

Източник на проекциите вече не е сянката, която винаги има пола на субекта, а фигура от противоположния пол. Тук се сблъскваме с анимуса на жената и анимата на мъжа, два съответстващи си архетипа, чиято автономност и неосъзнатост обясняват упоритостта на техните проекции. Вярно, сянката е не по-малко познат мотив от митологията, но доколкото тя представлява, на първо място, личното несъзнавано и поради това съдържанието й лесно се поддава на осъзнаване, тя е по-достъпна от анимуса и анимата, които са значително no-далечни за съзнанието и при обикновени обстоятелства рядко или никога не се осъзнават.

При наличието на известна самокритичност сянката лесно може да се разкрие, доколкото тя е от личностно естество. Но като apxeтип тя извиква същитe трудности, както анимусът и анимата; с други думи, да познаем относителното зло в нашата природа е в рамките на възможното, но да погледнем в очите абсолютното зло - това е колкото рядко, толкова и разтърсващо преживяване.

Карл Густав Юнг

Kim Jong Il's Shadow in Photo

"Жената е сиянието на Бога, тя не е твоята любима. Тя е създател - може да се каже, че тя не е създадена.-Rumi

"Дадохме Бъдещето на ветровете и се усмихнахме спокойно в Настоящето, тъчейки тъканта на света около нас в сънища."Едгар Алън По

'' Сетивата са от земята, причината стои отделена от тях в съзерцание '' - Леонардо да Винчи

"Най-големият враг на знанието не е невежеството, а илюзията за знание." -Стивън Хоукинг

"И не забравяйте, че земята се наслаждава да усети босите ви крака и ветровете копнеят да играят с косата ви" - Кахлил Гибран

Katy Perry Miss Rose Bud

Kristin Kreuk Holding Flowers with a Deer

Christina Aguilera with Long Arms

Angelina Jolie - The Beauty and the Beast

Death and the Maiden

Stevie Nicks

Alyssa Milano with Leaves in her Hair

Той действително е единственото привличане, което си струва човешките сърца да чувстват. Кой може наистина да привлече една душа? Единствено Той! Мислите ли, че мъртвата материя може да привлече човешката душа? Това никога не е било и никога няма да бъде. Когато видите някой да тича след едно красиво лице, мислите ли, че това което действително го привлича, е шепа от добре подредени материални молекули? Това изобщо не е така. Зад материалните частици се крие играта на божественото въздействие и божествената любов. Невежият човек не осъзнава това, и все пак, съзнателно или несъзнателно, той бива привлечен от тази любов и единствено от нея. Затова дори най-низшите видове привличане черпят своята сила от Самия Господ. ‘Никой, О любима, никога не е обичал съпруга заради самия него; Атман - Господ който е в него - е този, заради когото съпругът е обичан.’ Любящите съпруги могат да осъзнават или да не осъзнават това; и въпреки това, то е вярно. ‘Никой, О любима, никога не е обичал съпругата заради самата нея, а Азът в съпругата е този, който е обичан.’ Подобно на това, никой не обича едно дете или каквото и да било друго в света, освен заради Онзи, който е вътре. Господ е великият магнит, а всички ние сме като железните стружки – непрестанно сме привличани от Него и всеки от нас се бори да Го достигне”.

"И не забравяйте, че земята се наслаждава да усети босите ви крака и ветровете копнеят да играят с косата ви" - Кахлил Гибран

Shakira in a Butterfly Field

"Бог ви отклонява от едно чувство към друго и учи чрез противоположности, така че да имате две крила, за да летите, а не едно." - Rumi

"Където има много светлина, сенките са най-дълбоки." ~ Йохан Волфганг фон Гьоте

"За да ядете, трябва да сте гладни, за да се научите, трябва да сте невежи, невежеството е условие за учене, болката е състояние на здравето, страстта е състояние на мисълта. . " ~ Робърт Антон Уилсън

Storm Caller

Road of Life

Angel City

Follow Our Great Leader Barack Obama Poster

Sea Witch

Въпреки това, на купчината от заслепените смъртни, ученикът на Високоосветения Един блести в мъдрост.

Absolut Angel

В човека има дълбочини, които достигат до най-ниския ад и височини, достигащи до най-високото небе, защото не са направени от него небето и ада, вечно чудо и мистерия, е той. Томас Карлил

"Зад всяко изящно нещо, което съществуваше, имаше нещо трагично." ~ Оскар Уайлд

"Доколкото можем да различим, единствената цел на човешкото съществуване е да запалим светлина в тъмнината на обикновеното битие". ~ Карл Юнг

Changing the Weather

"Зад всяко изящно нещо, което съществуваше, имаше нещо трагично." ~ Оскар Уайлд

Въпреки купчината от заслепени смъртни, ученикът на Високоосветения Един блестеше в мъдрост.

Органичните портали или хора без душа

Хора-органични портали или хора без душа.

Душа в смисъл на индивидуализираната искра божествено съзнание, която остава неизменна през различните прераждания, носейки със себе си като воал различни емоционални и ментални модели и систамата от убеждения (която е причината, когато се роди в тяло, личността да не знае, че е едно с душата). Заради генетичното смесване, органичните портали (ОП) съществуват сред всички раси, макар и да не са разпределени поравно между тях. Докато човешките същества притежават божествената искра на съзнанието, която им дава способността на самоосъзнаването от "нивата" на личността до източника, на ОП им липсва тази искра и тяхното съзнание е затъмнено по отношение на нещо различно от физическия/материалния план. ОП са част от групова душа, подобна на тази при животните, която се развива, еволюира и се преражда колективно, а не индивидуално. Хората с душа (ХД) притежават уникална енергия, която се пропива в техните преживявания, опит и изразяване и идва директно от източника, ОП притежават анимирана енергия от вложената в материята есенция на източника.


http://pbs.twimg.com/media/Cp88wd-XEAAmFw8.jpg:thumb

Душата и генетиката се събират във физическото тяло и повлияват на психиката. Цел в живота на ОП е изразяването им единствено в околната среда на земята и те търсят всякакви средства да оптимизират своята външна привлекателност, вписването им в социалните отношения на всяка цена (често търсейки път към върха на пирамидата, пътя на силата и подчиняването на околните). ХД често влизат във връзка с други хора или се женят за такива, водени от цели напълно различни на физическото продължаване на рода, а поради влагането на определени качества на духа в материята. Разликите във външния вид между ОП и ХД са толкова малки, че не могат да бъдат използвани като критерий за разграничение.




Психологически, ОП са много по-просто устроени. Това е защото им липсват някои психологически компоненти (изграждани от душата). Първият главен компонент за ХД е божествената искра, позната като дух, Висше Аз, есенция, истински "Аз". Следващият компонент е съзнанието като комбинация от нервологични, психически, емоционални, ментални и телесни процеси или познат като его, личност, механичния аспект, който съдържа в себе си безброй много идентификации или по-малки азове. Третият компонент е тялото или соматичното съзнание, колективното съзнание на физическите клетки и органи.



ОП притежават само телесно съзнание и личност, но не и божествена искра или Висше Аз.
Тъй като тялото и личността не познават морал и етика отвъд социалното обуславяне или само-възприятието/само-мнението, на ОП им липсва истинска емпатия или състрадание, техните импулси се свеждат до задачите на оцеляването и изтъкването в средата, в която живеят, съзнанието на хищника. Емпатията и състраданието са само роли, които те имитират. Поради своята психологическа елементарност ОП са лесно манипулируеми и предсказуеми (дори когато са в ролята на хищник).
ОП са линейна система в съзнанието. ХД са нелинейни системи, които не могат да бъдат предсказани. От тази непредсказуемост е възможно да се прояви хаос и от него да разцъфне истинска креативност.



ОП са машинно съзнание, което е способно да достигне големи върхове в постигането на целите си, докато ХД са божествено съзнание, способно да трансцедентира и да се свързва със светлината от духовните нива.
Докато нищожните физически разлики между ОП и ХД не могат да доведат до разграничаването им, има съществена разлика във фините им тела. ОП както беше посочено нямат божествена есенция. Есенцията, личността и съзнанието на тялото по правило са тези, които се обобщават като чакри или центрове на съзнанието. Духовните центрове имат независимо съзнание от телесно/емоционално/менталното и служат за събирането, трансформацията и разпределнието на информацията и светлината (светлина=информация). Те функционират като свързващи и координиращи области между тялото и душата или тялото и фините енергии.



Целта на това изложение не е да се впуска в подробности относно чакрите, но накратко при добре развито същество с душа горните три центъра в тялото (сърце, гърло, трето око) служат за приемане и трансформация на светлината от духовните нива (които също имат свои чакри/центрове, входа на които са коронната чакра и звездата на душата), а долните три (коренна, полярна/полова и слънчев сплит) работят с енергиите от ниските плътности и околната среда. Долните три центъра могат да бъдат разделени на множество области (фрагменти), докато горните са цели.



Ниският ментален център (слънчевия сплит) не е развит при повечето животни, но е изключително добре развит при ОП, които възприемат всички ментални идеи чрез него (дори да са в досег с същества, които общуват чрез висшия ментален център (гърлото). Това разбира се важи и за повечето ХД, които още не са трансцедентирали личността си. Но те поне имат път нагоре. Висшият емоционален център (сърцето) позволява на ХД да усещат кое е истина и кое не, дава им възможността да са състрадателни, емпатични и да се радват на живота безпричинно. Това е връзката с емоционалната страна на божественото в тях, Висшия Аз, чието битие е безусловна любов и състрадание, свързва ги с източника на фината духовна интуиция.


ХД притежават всички тези центрове, макар че висшите чакри са в спящо състояние или недостатъчно използвани във всекидневието. Това не означава, че Висшият Аз е неактивен, а че връзката с него не е активна или е слаба. В това отношение повечето ХД са подобни на ОП.



ОП не притежават висшите центрове, те имат само ниските три центъра и използват духовна есенция от хората с душа, за да създадат енергийна имитация на тези чакри.

Съзнанието се проявява само, когато центровете наблюдават себе си или се отразяват един в друг. Всеки център/чакра е елемент от нашето духовно тяло и когато светлината се приема съзнателно във всеки един, активността между центровете е тази, която "заземява" все по-големи фрагменти от Висшия Аз в личността, водейки до нейното трансцедентиране или анихилиране, за да се прояви истинския "Аз". Без връзка между чакрите, Висшят Аз остава неосъзнат. Тази връзка може да се наруши при вампиризъм от страна на ОП към духовната есенция на ХД.



Център на съзнанието при ОП е сексуалната чакра, която ги свързва с тяхната групова душа. Важно е да се разбере точно тази липса на висши чакри, за да се схване разликата между двата вида, раждащи се в човешки тела. Полярната чакра не отговаря само за сексуалната активност, тя също така е връзка с астралните нива и води до редица метафизични преживявания. Чрез кражба на енергия от ХД, ОП започват да формират ниския ментален център, но той е само механичен сбор от идеи, архетипи, модели на поведение, които остават несинтезирани докрай. Всичко се разглежда механично, като маски, които се поставят и свалят, аспекти се енергетизират или отслабват и разрушават. ОП смятат това за своя душа/висш аз, но тази имитация дори не е създадена от тяхна собствена енергия.



Типът енергия, която е открадната, определя метода на имитация и областта на захранване. Чрез физическа близост ОП могат да изтеглят физическа енергия от моторния център/коренната чакра, което причинява умора и изтощение, а за тях екзалтация (защото процентно силата на енергийна вместимост на ХД е фактически безкрайна и скоро тази открадната енергийна порция ще бъде заместена от връзката с източника, докато колкото и малка да е в неразвитото в енергийно отношение тяло на ОП ще предизвика взрив от енергия).



Чрез заплахи, доминиране, съблазняване ниският емоционалне център е източван. Чрез лъжи и фантазии, чрез измолване на внимание, ниският ментален център е отслабван. При оргазъм на ХД енергия от трите центъра е измуквана в големи количества.



Всичко това причинява стрес в системата и прекъсва връзката с висшите центрове, които не функционират вече оптимално. Взаимодействие с ОП намапя временно креативността, индивидуалността и оригиналността. Интелектуалните способности също се намалят, което води до по-слаби способности за разпознаване, че ХД се намират в клопка и са манипулирани енергийно от същество, което е животно в човешки образ. Обикновено ОП се опитват с всякакви аргументи и фантазии да продължат времетраенето на измукването на духовна енергия от жертвата си и да изградят по-силно енергийно тяло за себе си.



Главната цел на ОП е да източи висшият емоционален център - сърцето, защото именно там се интегира душата и висшия аз в тялото. Много често ОП започват истински театър, действайки с наличните средства - огромната си връзка с астралните планове, стимулирайки полярната чакра на жертвата си с различни илюзии и илюзорни преживявания, прекалена емоционалност, неспособност да мисли и да се откъсне от тях, претендирайки през цялото време, че именно ОП са жертвите или тези, които помагат на мнимите проблеми, предлагайки фалшива емпатия и състрадание.



ОП през цялото време са несъзнателни за причините за своите действия, разигравайки машинно вложено програмирано поведение, те прости имат нужда да се закачат за някого с достатъчно духовна енергия, преминавайки от емоции на силна привързаност към омраза и гняв, от измислено състрадание към опити за цялостно навреждане и обезсилване.



Органичните портали са хора-хамелеони. Когато се насочват към някого и неговата душа за манипулация, те се настройват към неговия профил и поведение. Това настройване се случва по два параграфа: интелектуално и духовно. Интелектуално пресмятане и имитация на душа.



При ОП изкуственият интелектуален център е отговорен за формиране на поведението им и подхода им към жертвата, това се отнася до това, какво да се каже и как да се поднесе, каква роля да се изиграе. Интелектуалното пресмятане изхожда само и единствено от профила на жертвата, докато при ХД отношенията се изграждат винаги двустранно, винаги се включва и собствения опит и вътрешна нагласа.
ОП са в двете крайности по отношение на кармата. Едните от тях са много близо до материалния свят и връзката им с астралните нива се осъществява само по време на сън. Тъй като не притежават душа и предишна лична опитност, те нямат акумулирани кармични отношения и живеят много свободно. На другата крайност са тези, които имат много силна връзка с астралния свят, навличайки със и през себе си огромни енергийни структури, изградени от масовото съзнание. Всичко, което е изградено от масовото човешко съзнание. Вписвайки себе си по всевъзможни начини в тези енергии и структури, на тях могат да им хрумнат всевъзможни сценарии за това къде и как са живели "преди". Като истината е, че нищо от това минало не е тяхно, те просто са портали към астрала и търпят влиянието му.



Втората група ОП са малка част от тях, може би 5 или 10%, но именно те изпитват неистово влечение към метафизиката, езотериката и окултизма, страдайки от всевъзможни мании и желания да властват и манипулират, търсейки свързване с подобни на тях дори на физическо ниво в редица илюминатски или масонски ложи.



Повечето ОП са само маски, които наподобяват личност (много често срещано вътре в тях е усещането за изчезване и обезличаване и задържането на всяка цена на усещането за индивидуалност, което се набавя чрез кражба на енергия, защото зад маската няма духовна енергия или духовна цялост, а само бездна).



ОП могат да действат и живеят без да се "активират", т.е. живеят от натрупаното в тях. Веднъж активирани те действат изцяло неосъзнато за "личността си", и биха реагирали драматично ако някой се оплаче от обезсилващото им и разболяващо присъствие. В интелектуалния профил, който те си изграждат за жертвата си, се опитват да влязат под кожата на другия, да спечелят доверие, да изградят "приятелство", интересуват се от личната история - какви интереси, филми, музика, хобита, работа или места предпочита или от миналото на човека, към който са се насочили. Тази информация е използвана впоследствие ако жертвата се откъсне от тях за изграждане на негативен образ пред другите, докато ОП започва да се представя като жертва. Чрез интерес към личната история ОП знаят кои бутони да натиснат ако искат по-късно да навредят или саботират, какви емоционални трикове да изиграят, за да отслабят от разстояние жертвата си.



Тъй като ОП са съзнание-кошер, веднъж набрана информация за даден човек, неговият профил е споделен с всички останали в кошера. Това прави възможно навлизането на много ОП в живота на жертвата след еднократна среща с един ОП. ОП са свързани помежду си на етерно/астрално ниво и изграждат множество тъмни йерархии или групи от празни същества.



Тяхната главна област на съществуване е ниският астрал и те се стремят съзнателно или несъзнателно да научат повече за методите и средствата да манипулират другите от там, затова извън изцяло насочените към материално съществуване ОП има и такива, които насочват вниманието си към метафизиката и черпенето на енергия и сила от астрала и общуването със съзнанията там (както техният нисш ментален център е заместител на душата, така астралните планове стават заместител на духовните, а сенките там са възприемани като богове и богини, ангели и демони, връзка със светлината).



Подражанието на Душата е вторият метод, освен интелектуалната преценка. Докато преценката служи за напасване към личностното поведение, подражанието включва илюзията за духовна дълбочина, за присъствието на душа (макар такава да липсва и да няма духовна насока в живота, а всички събития още от раждането сякаш са случайни и накъсани, без каквато и да е връзка помежду им). Чрез събирането на енергия от висшите центрове на ХД, ОП може да я проектира към жертвата си, карайки я да смята, че това е отблясък от собствената им душа. Наивната жертва би приписала духовните качества на ОП, макар фактически това да са нейни собствени.



Способността да отразява е най-голямият плюс на ОП. Но това е и най-голямата им слабост, която ги издава. Тези, които са наблюдателни и имат вътрешно разбиране, ще разпознаят това отразяване като прекалено несръчно, прекалено странно или прекалено добро, за да бъде истинско. Един човек с душа може да има страшно общо с друг човек с душа, но е естествено да има и някой разлики или да не са идеално допълващи се, защото всеки е уникален и притежава свободна воля. Високи нива на отразяване се наблюдават само при ОП. Такива като пълни противоположности, черно-бяло, душа-близнак, всичко, което е насочено към прекалено дълбоко обвързване и размяна на енергии или принадлежност към "един път".

Извънземни нанороботи са демонтирали 12-спиралните ДНК на праисторическите гиганти

На малцина е известно, че преди Потопа на Земята са живеели гиганти. Има много доказателства: намирани са книги и карти с огромни размери. Сгради със старинна архитектура, които са с високи тавани и високи врати, специално пригодени за хора много по-високи, отколкото сме ние.



По-късни гигантите, които са имали много неизвестни за нас таланти и технологии, изчезват, и се появяваме ние – ниски, обикновени хора с невисок интелект.

Как са могли гигантите да се преродят в ниски хора? Предполага се, че по този модел:

Нанороботи или наноботи – роботи, сравними по размер с молекула (по-малко от 7 00 нм), притежаващи такива функции като движение, обработка и предаване на информация, изпълнение на програми.

Други определения описват наноробота като машина, способна точно да взаимодейства с нанообекти или е в състояние да манипулира обекти в наномащаби.

Поради това, дори голям апарат като атомния (електронен) микроскоп може да се счита за Наноробот, тъй като действа на нанониво.

Освен това, дори конвенционалните роботи, които могат да се движат с наномащабна точност могат да се считат за нанороботи.

Видеото показва как наноробот ремонтира ДНК

www.youtube.com/watch

Резюме на видеото:

Един дефектен ген може да доведе до сериозно генетично заболяване. На дългата нишка на ДНК с различен цвят е маркиран участък с увреден геном. Нанотехнологиите могат да решат този проблем.

В бъдеще подмяната на болни гени със здрави ще може да лекува по-голямата част от генетичните заболявания.

Как работи това?

Какво представлява наноробот със сложна структура:

модул за откриване и поправка на ДНК,
система за фиксиране на ДНК
участък за прилепване на протеини към ДНК.
Наномеханичният робот, подобен на този, която виждате, може да захване, да анализира и да ремонтира отделни молекули ДНК.

Нанороботьт сканира нуклеотидите, търси повредени фрагменти.

Отстранява болния фрагмент – ДНК е ремонтирана.



ДНК С ДВЕ СПИРАЛИ



ДНК С 12 СПИРАЛИ
Има данни, че по-рано хората са имали ДНК с 12 спирали, затова тези хора са били съвършени – морално и физически, имали са свръхестествени способности.

След това злите сили изключват 10 спирали, оставяйки само две от тях, за да можем да оцеляваме и да се размножаваме.

Представете си наноробот, подобен на този, показан във видеото, който се въвежда в човешкото тяло, открива 12-спирални ДНК и започва да ги анализира.

След това внимателно, като на дъска за рязане, изрязва нежеланите фрагменти, оставяйки само тези, които са необходими за живот и размножаване.

Изрязаните фрагменти, най-вероятно, не са изчезнали, те все още са в клетката, но са разпръснати на случаен принцип.

Това може да се сравни с библиотека, в която е устроен погром и са разпръснати по пода всички книги.

Възможно ли е да се възстанови истинска та ни 12-спирална ДНК?

Очевидно може. Имаме технологии. Същите наноботи, които в големи количества се пускат в промишлеността.

Наноробот, изготвен с 3D печат:

www.youtube.com/watch

Целта на тези роботи: да добавят липсващите фрагменти в двуспиралната ДНК на съвременния човек, за да си възстанови своята 12-спирална структура.

Как тези нанороботи попадат в организмите на хората? Тук вече става интересно. С химтрасетата, въздуха, водата, храната!





За утеха можем да добавим, че според съобщения в алтернативните новини в САЩ, нанороботи вече са въведени във всеки един от нас.

Защо мислите, че така широко се разгръща безжичният интернет? След като човек влезе в неговата зона, нанороботите започват да предават необходимата информация в базата данни. Ето защо разузнавателните
служби винаги знаят къде се намира всеки от нас във всеки момент, дори и без да носи със себе си някакви джаджи.

Затова толкова бързо се разкриват престъпления, които преди са „висели“ години и десетилетия.

Нанороботите могат да се активират от сателит по всяко време.

Изглежда, че имайки такива чудодейни нанороботи, човечеството вече може да забрави за много болести, но това не е така, напротив, броят на раковите заболявания и генетични такива, се е увеличил драстично. Значи нанороботите в момента не се използват за лечение.



Да се ​​надяваме, че те в организмите ни ще изпълняват съзидателна възстановителна дейност, която ще се усети едва след активирането на реконструираните 12-спирални ДНК.

Да се надяваме, но няма как да се надяваме, като виждаме какво се случва в цял свят…

НЕПОЗНАТО

www.youtube.com/watch