Последователи

петък, 11 май 2018 г.

МИСЛИ ФОРМИ 148



Путин - Тръмп - Нетаняху – Иран: Управлявани кризи, след които петролът расте, а потребителите плащат

Едно е сигурно, ако някой искаше да направи подарък на президента Путин по случай стъпването му в поредния четвърти мандат, то това бе да провокира криза и нов скок в цената на суровия нефт. Днес тя удари нови рекорди - 77 щатски долара за барел, сорт Брент.

           


                    


Владимир Путин е щастлив - бюджетът му е в кърпа вързан. Не в смисъл, че парите ще стигнат, а че най-лошите сценарии ще се отложат.
Ако си мислите, че Техеран ще протестират срещу по-висока цена на суровия нефт - дълбоко се лъжете - публичните финанси на страната не са в завидно положение и по-големи приходи от продажбата на петрол се повече от добре дошли. Нищо, че в официални изказвания се обявяват против високи цени на петрола.
Основните клиенти на Иран, с много малки изключения, няма да се съобразят с Вашингтон и да прекратят да купуват ирански нефт.



Белият дом не може да не си дава сметка, че геополитическите му ходове и излизането от сделката с Иран, търговската война с Китай и тарифните ограничения, които могат да засегнат ЕС,
мултиплицират рисковете и усилват непредсказуемостта

Изглежда се разчита на каубойският инстинкт - да се накара противникът да мигне пръв.
                                       





Иначе нищо изключително в посещението на израелският премиер Нетаняху в Москва и решението му да се закичи с георгиевските лентички. Нормално, търси да осигури ненамесата на Русия за израелските удари срещу иранците и групировката Хизбула в Сирия, особено след добрите изборни резултати на последните избори в Ливан.          


Путин както виждате се въздържа да реагира и предпочита да гледа отстрани, как Израел нанася удар след удар в Сирия. Най-вече защото не вижда печеливш ход в ситуацията. Няма ресурс да се противопостави на САЩ и Израел, пък и защо да го прави?




              


Тръмп продължава да се ангажира все по-плътно с Израел и Саудитска арабия и реши накрая да излезе от споразумението с Иран. Не вярвам изобщо да се притеснява от визитата на израелския премиер в Москва, още повече, че директната комуникация на Натаняху с Путин има богата история.
Това, което си струва да не се изпуска от поглед е
вторият план - икономиката и бизнес интересите,
зад тези геополитически маневри.


  



   

               


На времето Буш-младши влезе в Ирак, погледна в очите на Путин, започва да му вярва и Русия беше залята от петродолари – най-голямото богатство, което я сполетя в цялата и история. Което няма нищо общо с какъвто и да е ход в руската външна или вътрешна политика.
Сега виждате какви са резултатите - Западът системно игнорира раждането на заплахата Путин, който се намесва в избори, подрива правителства, анексира Крим и води хибридни войни, защото вече не иска да се задоволи с малко.
Погледнете сами - от една страна Конгресът на САЩ налага и затяга санкциите срещу Русия, от друга стресовете в геополитиката към които безспорно принадлежи и излизането на САЩ от сделката с Иран - буквално
наливат нови милиарди долари в руския бюджет

                



Русия достигна нови пикове в износа си на суров петрол за месец март 2017 година - близо 11 милиона барел дневно. Разлика от близо 5 долара, която генерира новината за излизането на САЩ от сделката с Иран – означава за руския бюджет допълнително на месечна база близо два милиарда долара в повече, а това съществено отслабва ефекта на санкциите.
Няма как да твърдиш, че се бориш с Путин, докато действията ти провокират безспирен ръст в цената на петрола. Това е разликата между Рейгън и Тръмп. Тези 77 долара за барел днес изглеждаха като химера преди две години. И продължават да изглеждат странни, тъй като фундаментална пазарна причина извън геополитическите рискове, които да обяснят екзалтацията на цените.
Белият дом влизат в режим на устойчив дисонанс със съюзниците си в НАТО. ЕС няма да се присъедини към Тръмп по отношение на сделката с Иран. Още повече, че няма никаква гаранция, че това не е прелюдия към нова ескалация на напрежението в Близкия изток с активното участие на Иран, Израел и Саудитска арабия.
  


Русия няма сили за активна намеса извън Сирия, по-скоро търси да фиксира статуквото

В никакъв случай обаче не трябва да се подценява Доналд Тръмп - той има своя политическа логика, която вече даде малко очаквани резултати със Северна Корея.

-----------------------------------------------------------------------------


Слънчево посвещение/помазване

          


Инициация Хопи


Същността на посвещение е много тясно свързана с процеса на създаване и ролята на човека в микро- и макрокосмоса. В известен смисъл и задача започване на инициации е за приобщаване на индивидуалния човек към глобалните космогонични процеси, надхвърлящи животинската природата, безсмислена борба за оцеляване и създаване на потомство.

На нея детето научава, че макар да има земен баща и майка, истинските му родители са Майката Земя, която му дава тялото и отец Слънце който му вдъхна живот. В същото време, наистина осъзнава, че той самият е двоен. От една страна, като член на семейството и племенния клан и от друга като частица на Великата Вселена, един от изпълнителите на плана на Твореца.

Същността на посвещение е много тясно свързан с процеса на създаване и ролята на човека в микро- и макрокосмоса. В известен смисъл и задача започ при раждане на дване на инициации е за приобщаване на индивидуалния човек към глобалните космогонични процеси, надхвърлящи животинската природата, безсмислена борба за оцеляване и създаване на потомство. Естествено е, че след започването мъжа продължава да се грижи за техните физически и социални функции, но всичко е бледо до незначителност в сравнение с нейната роля в подпомагането на плановете за изпълнение на създателя. Подходящо получена инициация води до магически способности които са тази висока цел. От тази гледна точка, индиански племена и други шамански традиции на този, който използва шаманските подарък само за собствените си егоистични цели са на ", които са забравили," са загубили истинския смисъл на своето съществуване като хора. И може би най-основните, древния смисъл на започване и това е да се запази свещено знание за дълбокия смисъл на човешкото съществуване, а не получаване на някакви магически суперсили и придобиване на власт над хората и силите на природата.

В основата на ритуалите по иницииране е хопи представата за това, че истински родители на човешкото същество са божествени същности а човешките родители са само инструмент за проява на тяхната власт. От тази гледна точка, Майки са майката Земя и майката зърно. Човекът е създаден от плътта на първата и се кърми от втората. Бащата също има две лица. От една страна това е самия създател Тайова, а от друга Солнцето - слънчевия Бог

Когато едно дете се появи в света това е първото посвещение. Ето как това се описва в книгата на Франк Waters "Книга на Хопи", стр 8-9):. "... Когато се роди детето, неговата Майка-зърно му се поставя близо до него , където то стои двадесет дни, а през това време детето остава на тъмно. Въпреки, че новороденото му тяло е от този свят, детето все още е под защитата на техния всеобщ родител. Ако детето е родено през нощта, рано сутринта на всеки от четирите стени и с царевично брашно се теглеха четири линии. Ако детето е родено през деня линии, се боядисваха през следващата сутрин. Линиите означават, че за него е подготвен духовен, както и временен дом на земята.

В първия ден детето се измива с вода, настоена с кедър. След това малкото се натрива с бяло царевично брашно- и се оставят за деня. На следващият ден детето се почиства и натърква с пепелта от кедър, за да се отстрани косата и бебешка кожа. Това се повтаря три дни. От петия до дванадесети ден то се измива и се втрива с царевично брашно един ден, и пепелта от кедър за четири дни. Майката пие ежедневно кедрова вода. На петия ден косата на бебето се измива и майка, остъргват от стените и тавана една линия, прекарана с царевично брашно. Остърганото се носи в храма, където е пъпната връв. Всеки следващ пети ден на всяка стени и тавани остъргва по една линия от царевично брашно и останките се носят на храма. Деветнадесет дни Къщата е в тъмнина, и детето не вижда светлината.

На двадесетия ден, рано сутринта, преди да се стъмни, всички лели на детето идват в къщата, всяка от които носи майка- зърно в дясната си ръка. Всяка иска да бъде кръстница на детето. Бебето се къпе. Тогава майката на детето, като го държи в лявата си ръка, взема майка-зърно, лежаща до детето, и четири пъти го прекарва през детето, от пъпа до главата. Първият път, когато тя дава името на втория на детето се пожелва дълъг живот, при третото - здраве и при четвъртото се пожела успех в работата, ако бебето е момче или зда бъде добра съпруга и майка, ако се роди момиче. Всяка една от лелите се редуват в повтарящи ритуалът да дадат на детето името на клана на своята майка или баща. След това детето се дава на майката на детето. Между временно жълтата светлина се появява на изток.

Майка държи бебето на лявата си ръка и Майка-зърно в дясната, придружена от своята майка - баба на детето - излиа от къщата и се насочва на изток. Спирайки, гледайки към изток, хвърлят щипки царевично брашно към изгряващото слънце. Когато слънцето свети на хоризонта, майката излиза напред, тя вдигна бебето на слънцето и казва: "Отец Слънце, това е. - Вашето бебе" Отново, повтаря тези думи, прокарвайки Майката- зърно над детето, тъй както го е правила, когато се посочва името на детето и му се пожелава дълъг живот до дълбока старост, с което се потвърждава, че той потчита законите на Твореца. Когато майката на детето е завършила ритуала, той се повтаря от бабата. След това двете жени отбелязват с царевично брашно пътя към слънцето за нов живот. Сега детето принадлежи на семейството и земята. Майка и баба му го донасят у дома, където то е очаквано от леля си. Селския глашатай провъзгласи раждането на дете, а в чест на новороденото започва празник. В продължение на няколко години детето се нарича с различни имена, дадени му. Името, което се нарича по-често се превръща в името на детето, и лелята която го е дала, му става кръстница. Майката-зърно остава духовната майката на детето. ... "Първата съзнателна инициация се провежда седем или осем години след раждането. Тя служи като отдаденост на религиозната общност. На нея детето научава, че макар да има земен баща и майка, истинските му родители са Майката Земя, която му дава тялото и отец Слънце който му вдъхна живот. В същото време, той наистина осъзнава, че той самият е двоен. От една страна, като член на семейството и племенния клан и от друга като частица на Великата Вселена, един от изпълнителите на плана на Твореца. И най-голямата добродетел, към която трябва да се стреми, е смирението. В същия ритуал са и различните видове, инициации, обикновено се проиграва целият процес на космогенезис или част от него. В този случай, по-голямата част от членовете на общността Хопи играе ролята на различните жители на фините светове на духовете Kachinas. Вселението на тези духове в телата на участниците се извършва по времето на церемонията, провеждана в храма в Кива (модел на мравуняк, където хопи/мирмидонци изчакват унищожението на предишни светове). След това участниците минават през една дупка в покрива на Kiva, облечени в костюми и маски от различни духове Kachinas и започват много разнообразни и красиви ритуални танци. Според хопи техните духове са в състояние да повлияят на физическото ниво на реалността.


              



Ще получите толкова блага, колкото са пясъчните зрънца в реката на безвремието. _Лао Тзъ


Знаехте ли, че Русия изнася банани?



Въпреки че Русия не произвежда екзотични плодове, с изключение на дините, които растат в Краснодарска област, това не възпрепятства руските бизнесмени да купуват тропически плодове като банани, манго, авокадо, кокосов орех и ананас от по-топлите страни: Еквадор, Коста Рика, Мексико, Турция, Китай, Сърбия, Мароко, Египет и Азербайджан. Повечето от плодовете остават на местния пазар, но определено количество се препродава за съседните на Русия държави, предимно за Украйна, Беларус и Китай.



Според Световния търговски център (ITC) миналата година Русия е изнесла плодове и ядки на стойност близо $77 млн., като бананите са основна част от този износ (около $28,8 млн).

https://bultimes.com/



                       



Кметът на Лондон Борис Джонсън навремето недвусмислено заяви, че няма никакво намерение да предприема нещо срещу руските олигарси: „Лондон е място за милиардери, така както джунглите на Суматра са място за орангутаните. Ние се гордеем с това”.







"Остани в центъра и ще бъдеш готов да се предвижиш във всяка посока." ~ Алън Уотс





" Постави сърцето си върху работата си, но никога не й върху отплатата за нея."

― Krishna



KНИГА НА ЕНОХ - ЕТИОПСКА ВЕРСИЯ

XIV. Това е книгата на истината. Тук са думите отправени от Всевишния към наблюдателите според моето видение. И тъй, аз се видях в съня си, че съм от плът и кръв, и говоря с моя си език – т. е. с езика, с който човеците разговарят по между си.

2. Аз им казах: Разбрах със сърцето си, че докато свят светува няма да има прошка за вас. Съставих вашите молби, както ви обещах, но чрез видението си разбрах че няма да получите това, което искате.

3. Срещу вас бе произнесена присъда. Всичките ви молби ще бъдат напразни.

4. Ето защо, от сега нататък няма да можете да се върнете на небето, а под земята ще бъдете оковани във вериги докато съществува самата тя.

5. А преди това ще станете свидетели на злочестата съдба на скъпите си същества и никога повече няма да бъдете заедно с тях. Те ще паднат посечени пред очите ви.

6. И няма да можете да се застъпите с молби нито за тях, нито за себе си, защото сте обречени да плачете и страдате във вечно мълчание.

7. Такива са словата на книгата, която изписах.

                    



"Системата е изградена на нашето въображение, парите имат въображаема стойност, правителството има въображаеми правомощия и имаме въображаеми ограничения." Ако искаме да променим нещата, трябва да започнем с въображението ". ~Gavin Nascimento

                         



" Пещерата, в която се страхуваш да влезеш, държи съкровището, което търсиш."


 - Джоузеф Кембъл


"Духът е господаря, въображението инструментът и тялото синтетичният материал." - Парацелз



"Но инстинктът е нещо, което надхвърля знанието. Без съмнение имаме някои по-фини нишки, които ни позволяват да възприемаме истини, когато логичната дедукция или всяко друго умишлено усилие на мозъка са безполезни. "

~ Никола Тесла


"Който познава другите, е мъдър. Който познава себе си, е просветен." 🌟Lao Tzu





"Ако родиш това, което е вътре във теб, 

това, което ще родиш, ще те спаси. 
Ако не извадиш онова, което е вътре във теб, 
това, което не изваждаш, ще те погуби ... 

Защото онзи, който не се е познавал, не е знаел нищо. 
но който и да е познавал себе си, едновременно с това е постигнато знание за дълбочината на всички неща." 

🌟Евангелие на Тома


"Помнете всички, че съществуването е чиста радост, че всички скърби са само като сенки, те преминават и са готови; но има и нешо, което остава." 




Алестър Кроули




Петметрова статуя на корейския Буда - Ким Чен (майм)Ун  - с височина два етажа се планира да бъде поставена в будистки храм в московския район Отрадное, в северната част на столицата, но строителството ѝ още не е започнало.

Освен молитвената зала в триетажния храмов комплекс ще има зала за медитация, библиотека и кинозала. По главните будистки празници гостите ще бъдат нагостявани безплатно с ястия от виетнамската, тувинската, бурятската и монголската кухни.



Алистър Кроули: Познавате ли змията захапала опашката си?


Уроборосът е символ на Сатурн. Гърците познавали Сатурн като Хронос − име, което означава „време“; легендата за този бог е, че изяждал собствените си деца. Уроборосът е изображение на непрекъснатия процес на сътворяване, разрушаване, разпръскване и асимилация на формите, които оживяват вселената. Целта е спасяването на душата от нейната съдба; тоест нейното освобождаване от силите, които биха я обвързали в небалансирани обвивки, които, подвластни на времето, са непрекъснато поглъщани от Сатурн. Да преминеш отвъд времето, е да постигнеш Хадит. Хадит е „изобразен като крилатия слънчев диск на Хорус. Крилатият диск на Хорус е Кораба на Сатурн. Това вероятно е причината, поради която Боумън получава достъп до Сатурновия кораб, който вижда самият той, защото е получил достъп до място извън времето и пространството − Боумън е „преминал отвъд времето“. Именно това прави Сатурновия кораб. Той преодолява ограниченията на времето и пространството и тези в него преодоляват еволюционно-ограничаващата примка. Човек може да мисли за Сатурн като черна дупка, която безкрайно се възражда, като по този начин постоянно „поглъща“ своите деца. Сатурновият кораб преодоля Апофис и беше възкресен в непрекъснат цикъл. Апофис е „въплъщение на разпадането, тъмнината и несъществуването“. Следователно той е нещо като празнота или черна дупка. Предполага се от различни физици, че може би живеем в черна дупка и че тя може непрекъснато да се възстановява, или по някакъв начин да прави примка и да се занулява, може би детерминистично. Ако такава идея е вярна, тогава може би и Сатурновия кораб може да се смята за променлива, която да преодолее детерминизма. Независимо от случая, идеята, че можем да бъдем в черна дупка, не е толкова абсурдна. Тази идея не е нова. Кроули веднъж казал: „Ако искате да знаете какво е в черната дупка, огледайте се край себе си“. В гностичните евангелия Демиургът хвърлил Адам в „най-ниската част на материалното царство“. Да бъдеш хвърлен в черна дупка определено би било квалифицирано като най-ниската част от материалното царство. 

                                


Сутра 6 

[Атомът под влияние на Чит (универсално знание) формира Читта или спокойно състояние на разума, който, когато е одухотворен, се нарича Буддхи, Интелект. Неговата противоположност е Манас, Ум, в който живее Джива: индивидуалният Аз с Аханкара, Егото, идеята за отделно съществуване.]

Този Атом (Авидя, Невежеството) бидейки под влиянието на Универсалната Любов (Чит, Светият Дух), става одухотворен, както железните частици се намагнитизират в магнитно поле, и обладан от съзнание, силата за осезание, и тогава го наричат Махат, Сърцето (Читта); и биейки такъв, идеята за отделното съществуване на собствения Аз се появява в него, която се нарича Аханкара (Его), синът човешки. Бидейки по този начин намагнитизиран, той притежава два полюса, единият от който го привлича към Реалната Същност (Сат), а другият го отблъсква от същата. Първият полюс е наречен Саттва или Буддхи; Интелекта, който определя какво е Истина, вторият бидейки част от Отблъскване, одухотворена от Всемогъщата сила, както се поясни преди, поражда идеалния свят за наслаждение (ананда) и се нарича Анандатва или Манас, Умът.





[Аспектът на Всезнаещата Любов на Парамбрахман е Кутастха Чайтаня. Индивидуалният Аз, бидейки нейно проявление, е едно с нея.] Проявлението на Премабиджа Чит (Привличане, Всезнаещата Любов) е Живот, Вездесъщият Свети Дух, и се нарича Светият Дух, (Кутастха Чайтаня или Пурушоттама), който осветява Тъмнината (Мая), за да привлече всяка частица от нея към Божественото. Но Тъмнината (Мая), или нейните индивидуални елементи(Това ще рече присъствието й във всеки човек.) , Авидя, Невежеството, бидейки само по себе си отблъскване, не може да поеме или възприеме Духовната Светлина, а я отразява. Този Свети Дух, бидейки проявление на Всезнаещата Природа на Вечния Баща, Бог, не е нищо друго освен Самия Бог; и така тези отражения на духовните лъчи се наричат Синове на Бога – Абхаса Чайтаня или Пуруша.

Шри Юктешвар "Кайваля Даршанам (Святата наука)"

                     






MАКЕЙН: ПУТИН Е ЗЪЛ ЧОВЕК, КОЙТО ВЪРШИ ЗЛИ ДЕЛA










Абубакар Шекау – лидерът на Боко Харам: Заколете когото можете!


Лидерът на Боко Харам(както и много други диктатори от Африка - бел. ред.) бил завършил варненския Технически университет, естествено със съдействието на ДС - ТОРА НОСТРА


                  


Документи доказват, че съществува конспирация за превръщането на Европейският съюз в социалистическа организация

Документи от архива на съветското разузнаване, изнесени от Гордиевски, доказват, че дългогодишният президент на Финландия, „миротворецът“ Урхо Кеконен е бил агент на КГБ. Редом с него изплува и името на един от най-близките му – Ахти Карялайнен, министър-председател и министър на външните работи.[ Вж. Кристофър Андрю, Олег Гордиевски – „КГБ: Поглед отвътре или тайната история на неговите чуждестранни операции от Ленин до Горбачов“ Втора книга, Издателство „Факел“, Издателска компания “K&M”, София, вече цит. съч., стр. 580-581.

Неговата дъщеря беше омъжена за родения в Стара Загора възпитаник на Ловешката немска гимназия[Училището беше специална школа на Държавна сигурност. Една от ковачниците на кадри за нейната дейност. Освен Бригадир „Бриго“ Аспарухов и Атанас Тилев, същото школо е завършил и т. нар. писател Владо Даверов. Неговото истинско име е Владилен. Дадено му е от неговия баща – ортодоксален комунист и полковник. Но въпросният Владимир Илич Даверов все така бива възприеман като „антикомунист“, „демократ“ и даже „талант“! Винаги е бил на хранилка. Без да е завършил висше образование го направиха програмен директор на държавната телевизия. Беше известен с това, че не изтрезнява. Виждал съм го веднъж през януари 1992 г. по време на сбирка в кабинета на главния редактор на вестник „Демокрация“. Беше съвършено нетрезвен, да река тъй. Часът бе около 14. Начело на вестника беше Волен Сидеров, понастоящем Кобзон. Впечатли ме, че беше послушен като девойка от девическо училище. Подчиняваше се безпрекословно на довтасалия от Ню Йорк съветник на Филип Димитров Косьо Мишев. В един миг, когато реши да се обади, Енчо Мутафов, който сетне го смени като главен редактор, му изкрещя: „Трай и си записвай!“ Повече не чухме и „гък“ от „днешния Левски“.] Атанас Тилев.

Бащата на тукашния зет – Жеко Тилев, е бил член на ръководството на БЗНС и дългогодишен главен прокурор на Старозагорски окръг. Потърпевши са споделяли не един и два разказа за това, как старият Тилев без да му трепне окото изпращал на разстрел невинни люде заради техните политически убеждения.

Атанас Тилев, съученик и близък приятел на Бригадир „Бриго“ Аспарухов, се оказа – съвсем естествено – агент на Държавна сигурност с псевдоним „Румянцев“. Както Георги Петрушев – агент „Жорж“, той е бил оженен сполучливо за щерка на високопоставен чужденец. След промените БКП и нейната служба за партийна сигурност го призоваха с назначение за шеф на фалиралите през 1996 година Българска земеделска банка и Добруджанка банка. Обявиха го и за кредитен милионер. И какво от това?

„През 2000 г., в хода на частно дело за клевета, което Тилев води срещу бившия премиер и лидер на БСП Жан Виденов, става ясно, че банкерът е имал досие в бившето Първо главно управление (ПГУ, разузнаването) на ДС от 5 тома под псевдонима „Румянцев”, но то е било незаконно унищожено през 1993 г. от тогавашния директор на Националната разузнавателна служба (НРС), правоприемник на ПГУ от 1990 г. ген. Бриго Аспарухов.

Миналата седмица Комисията по досиетата обяви официално принадлежността към Държавна сигурност на напусналия след банковите фалити през 1996 г. България Тилев.“[Христо Христов – „Доказано: Близкият до царя банкер Атанас Тилев е контролиран от КГБ спецагент „РУМЯНЦЕВ“, Държавна сигурност.com, desebg.com, София, 5 август 2015 г., online: http://desebg.com/kreditni-milioneri/2393-2015-08-05-17-14-19]

По заповед и под ръководството на службата за сигурност на ЦК н БКП през 1984 г. Атанас Тилев регистрира във Виена фирмата “DARU Handelsgesellschaft” mbH – „Търговска компания Дару“ ООД.

„Собственик на 97 на сто от дяловете е самият той, а 3 процента държи регистрираното в Цуг, Швейцария [там бяха регистрирани много фирми на ДС, начело с „Мултигруп“], акционерно дружество „Tampella Trading” AG. Фирмата, търгуваща в сферата на металургията, има офиси в Москва и София, и на територията на Австрия. Извършва основно реекспортни операции, внасяйки от Канада, САЩ, Англия и Германия, и изнасяйки за Русия и България.

След като през 2000 г. се разбира, че досието „Румянцев“ на Атанас Тилев е унищожено от директора на НРС Бриго Аспарухов, бившият кадрови служител на ПГУ Красимир Райдовски заявява в едно свое интервю:

„Именно Тилев прави предложение до шефовете на „Тампела“ да назначат Симеон Сакскобургготски като консултант във фирмата. Според мен по този начин се легендира една възможност да бъде осигурен финансово. Това е мое лично мнение и не ангажирам службата с него. Нямам документи, но знам технологията. Така че това е за мен основният мотив да бъде унищожено делото, защото Тилев е изписал страници за отношенията си със Симеон и е давал информация за него.“

И аз не се съмнявам. Но Райдовски подценява връзките на Симо с влиятелни кръгове по света. Та на сватбата му е присъствал самият Хялмар Шахт, наричан „банкера на Хитлер“! Той се измъква невредим от големия процес на Нюрнбергския военен трибунал. Мадридският дом на Кобургготски е подарък от каудильо – еврейския диктатор Франциско Франко.

http://diagnosa.net/

             



         
   
Масоните в България контролират и ректорите на ВУЗ-те в страната, НАП и прокуратурата.
„Държавна сигурност, мили граждани, ви управлява отново…“

Друг потомствен комунист, произлязъл също от висшата алчно червена фашистка номенклатура, пък заключава:

„Те никога не се отказаха да ме вербуват! Опитват се и до ден-днешен!

“Сашко”, както го нарече бащински Митьо Гестапото в предаване на Би Ти Ви, не просто се оказа “добро момче” ( пак според последния шеф на комунистическата политическа милиция Димитър Иванов). Той просто е замислен и тласкан нагоре като политически проект от същото онова задкулисие, което обича да се надсмива над думата “закулисие”- защото нямало такова.

                  



Частната политическа полиция в България, работи много тясно с руските специални служби – те никога не се отказват!…

Но има частна полиция! Митьо Гестапото – този милиционер с професорско и издателско алиби, е един от хората, които разработиха методиката за вербуването на агентите на частната полиция!

Частната политическа полиция сега е много по-добре финансирана от Държавна сигурност! ДС някога имаше лимитиран бюджет, имаше все пак някаква законова рамка. Примерно, една от причините мен да не могат да ме вербуват и открито да ме насилят, е, че моят баща беше кандидат-член на ЦК на БКП и беше забранено деца на висшия ешелон и партийни ръководители да бъдат открито вербувани. Е, напомняха ми, че мога като Аксиния Джурова да поискам сам да работя за ДС. Но все пак имаше някаква рамка, докато сега такава рамка няма за частната политическа полиция!

– Къде и как вербува тази частна политическа полиция?!

– Един от подходите на вербуване на нови агенти на частната политическа полиция са т. нар. лидерски програми по университетите. Конкретно Митьо Гестапото ръководи няколко лидерски програми в т.нар. УБИТ, Университет по библиотекарство и информационни технологии. Абревиатурата се запомня лесно. Това е университет, в който с парите на държавата се заплащат тези магистърски лидерски програми, чрез които се подбират и се вербуват агенти на новата политическа полиция, заплащат се и тлъсти възнаграждения на професорския състав! Върхът на наглостта е, че те успяват да привлекат европейско финансиране за своята частна полицейска дейност! Митьо Гестапото е професор там по тези програми, Цветлин Йовчев е доцент там по тези програми!… Само да си спомним кариерата на Цветлин Йовчев за последните 5 години: той беше в ДАНС, после беше промушен за съветник на президента Плевнелиев, напусна поста си с обяснението, че ще се занимава с частен бизнес, и изведнъж стана министър на вътрешните работи и вицепремиер.


БКП и ДС са част от подривните тайни общества • Крупната организирана престъпност на прехода е продължение на комунистическия режим • Тукашните разбойници са покорни слуги на интернационалните си господари.
Значи нещата са много по-сериозни, отколкото изглеждат на пръв поглед!

– Как може да бъде доказано всичко това?! Може би ги подготвят за бъдещи лидери, формират лидерски знания и качества у студентите?

– Ами да, за лидери ги подготвят! Това е още по-опасното! Значи те не само ще бъдат доносници, а тези от тях, които бъдат най-добри доносници и най-добре се справят в кариерата си като доносници и агенти на частната политическа полиция, ще бъдат произведени и в лидери! Видяхме вече един от „лидерите“, който беше произведен „ин витро“ в милиционерската епруветка – франкенщайна Гоце!

Комунистическия режим официално е обявен за престъпен,а копоите му вместо да търкат наровете дават интервюта?Според закона Димитър Иванов е престъпник и по чл.31 от Конституцията :
Чл. 31.
(1) Всеки обвинен в престъпление следва да бъде предаден на съдебната власт в законно определения срок.
Въпросът е защо съдебна система не е започнала действия срещу тези кремълски мутри ???

Бившият шеф на Шесто: Трябва да мълчим, дори когато Русия се отнася неуважително към България


               

Двама бивши преподаватели във варненския Технически университет – професорите Овид Фархи и Николай Минчев, обвиниха в плагиатство ректора на висшето учебно заведение проф. д-р Росен Василев. Те са подписали текста на сигнал, изпратена до Министерството на образованието и науката, в която твърдят, че цели глави от подготвената за защита докторска дисертация на Василев са преписани дословно от други научни трудове.


               
     
"Никога не съм позволявал на училището да попречи на образованието ми."- Марк Твен

" Заколете когото можете!"
Абубакар Шекау – лидерът на Боко Харам



                 

Лица от арабски произход плащали по 50 000 евро, за да влязат по “втория начин” в Медицинския университет

Затриването на България

През времето на индийския възход тук другарите постигнаха целта си по блестящ начин. Нали затова бяха излъчени чрез системата на отрицателния подбор. Няма как да се отрече, справиха се блестящо, като истински ученици на сатаната. Перфектно изпълниха зададения им план. Ликвидираха интелектуалния елит на нацията и го замениха с получовешки същества от най-долен произход, удостоени с дипломи. С насилие и доктринерство промиха съзнанието на народа, „смениха чипа му“ и го лишиха от сиво вещество. На мястото на високообразованата интелгинция, обявена за „бивша“, нароиха армия от недоучили същества. Вместо в университети и висши училища, ги „образоваха“ в „заведения“ от типа „работнически факултети“ – по съветски – рабфак. Така и нарекоха нарекоха институтите – „висши учебни заведения“. Това бяха и продължават да са манифактури за полуинтелигенти, полуидиоти, полухора. Рабфаковците произвеждат свои копия. „Мултиплицират се“, както обичаше да казва главният от тях, влюбен в тази сложна за него и подобните му чуждица. Произлезлите от рабфаците съставляват стадо ходещи машини, програмирани да не мислят, с изумително тесногръди и ретроградни разбирания за живота и обществените отношения. Затова не могат да прозрат, че зад слова като „мафия“, „бизнесмени“, „политически партии“, „демокрация“, „обществен договор“, „демокрация“ „глобализъм“ и т.н. се крие изкривената в злобна гримаса мутра на интернационалния комунизъм, запътил се към своето световно господство. Цитираните „термини“ са част от неговата настояща фразеология.

За кой път да подчертая: „Комунизмът не е борба на бедните против богатите. Комунизмът е заговор на супербогатите срещу целия свят и на първо място против средната класа. Комунизмът е глобалната цел на сатанистите…“
„Комунизмът е тип „обществена формация” със закони, обусловени от „живота в комуна”, където доминиращата обществена връзка е тази на „шеф” и неговите подчинени, без да има обществена необходимост, само по нареждане. Веднъж установена, тази организация може да съществува без компартия, без марксистка идеология и дори с многопартийна система.“

У нас вече близо седем десетилетия истинската интелигенция напълно отсъства. Неколцината оцелели що-годе читави нейни представители бяха купени отдавна или просто са прекършени. Останалата част, най-качествената, се крие, както в годините на най-ужасния сталинизъм. Физическото оцеляване не само на тази прослойка, а на почти цялото население, се е превърнало в общонационален спорт; нещо повече – в политика на битово ниво. Когато решат, ръководителите на алчночервената мафия могат да отнемат живот, препитание, дом – всичко. Няма бягство от това. Примери – хиляди! Освен това техните учители са им преподали отлично урока, че бедният не може да бъде кой знае колко активен и великодушен. Затова ги накараха да превърнат политическата репресия във финансова зависимост. Несъстоялата се справедливост или по-точно състоялата се несправедливост предизвика само разочарование и пасивност. Нищо, че разрешиха викането срещу велможите. Забелязахте ли: „разрешиха“, а не извоювахме си това изконно право.

Прав бе Петър Юхас, когато преди петнадесетина години прозря, че „най-лошото на комунизма е онова, което иде след него“. Но и той бе схванал процеса като завършен, което изкривява картината и води до погрешни заключения. Комунизмът е по-жив отвсякога. Неговите протагонисти не са помръднати. И никой не се съпротивлява, защото медиите лъжат, че комунистите вече не били такива. Били станали капиталисти, моля ви се. Че те и по-рано разполагаха с капитала, бяха държавни капиталисти. Само дето тоталитарната власт на единствената партия е скрита зад множество илюзорни политически маски. Мутрата, която се мъчат да спотаят зад тях си е старата, предишната. Съвсем разбираемо младите я различават трудно зад многото слоеве грим. А хората над 45-50 години, които не не я съзират, или не искат или се правят на слепи. Още преди точно 45 лазарника Джон Ленън изпя, че „е по-лесно да се живее със затворени очи“.

Защо не можем да се избавим от челичената хватка на другарите ли? Понеже сме сбирщина от страхливци, кой знае защо величаеща самата себе си с понятието „народ“! Отдавна говоря, че у нас няма мъже. Не изключвам и самия себе си. Захари Стоянов е определил това като „скръбно и свойствено на българина малодушие... Да поставим въпроса така: от хора трудолюбиви българи, хора работници, притежатели на различни имущества [а не „роби“], които през целия си живот не са лягали ни един път с празен корем; най-после, от хора женени, с тежки семейства, може ли да стане отчаян бунтовник в пълната смисъл на тая дума?“


Да признаем: вече и „хора работници“ не сме. В репортаж от Либия чух как някакъв одрипавял арабин с автомат в ръка и с известна тъга осъзнава: силите на режима в Триполи превъзхождат разбунтувалите се хора. Обаче вдигна глава и гордо заяви: „Въпреки че са повече и далеч по-добре въоръжени, ще се сражаваме. Трябва да се плати цена за свободата, висока цена.“ Нищо че манипулират горките либийци. Кой съвременен нашенец е изрекъл подобни думи?

 Защо да крием, че очакваме свободата, но някой друг да я извоюва и да ни я поднесе у дома наготово, на тепсия.




сряда, 9 май 2018 г.

ЕВРЕЙСКАТА ОКУПАЦИЯ на Германия след ВСВ

         


В момента има 21 американски военни бази в окупираната Германия. Еврейката Ангела Меркел, секретар на комсомола в ГДР, а сега - канцлер на управляваната от евреите Федерална Република Германия, се преструва, че поддържа "Германска независима линия" ... а напоследък... заплашва със санкции Русия. 



 

By Brother Nathanael Kapner March 25, 2014 © 




Tелевизията “Jews News 1″ на украинския олигарх – евреин Игор Коломойски убедително доказа, че Меркел казва само това, което нейните господарите – евреите, й диктуват.

Истината е, че Германия не е независима държава, а е под чужда власт.

Доказателство за това е, че оспорването на еврейската версия на историята, е незаконно и се наказва със затвор.
(Когото нямаш право да критикуваш, от мего си окупиран, и той е висшата власт!)

Друго доказателство е, че референдумите за самоопределение в Холандия и Ирландия бяха блокирани, и хората бяха принудени да гласуват отново, след нежелния за евреите резултат.

И холандският, и ирландският народи са против членството в ЕС, което означава, че отворените граници ги натрапват евреите - контролиращи централната банка.

С отричането правото на самоопределение на холандците и ирландците, евреите налагат колективно съзнание проникнато от отровната атмосфера на Юдейската окупация.

Защо бе позволен на Швейцария референдумът за ограничаване на имиграция?

– Защото Швейцария е "неутрална" страна и по този начин (в по-голяма степен, отколкото останалата част на Европа) се имунизира срещу тоталния еврейски контрол. 

 

 WAR FOR THE JEWS
Резултатът от Втората световна война е - интензивно еврейско управление на окупираната Германия, и това беше Голяма награда за еврейството.

Освен това, не може да се каже, че окупацията е в следствие на примирие, като окупираният Райнланд след Първата световна война, понеже между съюзниците и Германия все още не е подписан "мирен договор", който официално да сложи край на войната.

"1990 година, окончателно уреждане на Германия" не бе нито "капитулация", нито "прекратяване на огъня", но само "уреждане", с цел да се определят нови граници след обединението на Източна и Западна Германия.

В действителност, няма друга "окупация" в съвременната история, на която да може да се оприличи сценарият с Германия, след ВСВ. Единственото състоятелно определение за тежкото положение на Германия е, че тя е окупирана от империята.

Правният статут на окупирана Германия, (като посочва д-р JL Kunz, в трактата си "Статутът на окупирана Германия според международното право е Правна Дилема") изцяло зависи от решаването на един предварителен въпрос: Дали Германия е престанала, или не е престанала, да съществува като суверенна държава.

Мнозина твърдят, че Германия наистина е престанала да съществува като суверенна държава, в края на войната, въз основа на "debellatio" ..., който в случая на Германия определя, че същата е била "завладяна", но не е анексирана. 


PRISONERS OF JUDENGEIST
Затворници на JUDENGEIST

"Завладяната" теория е била използвана като прикритие и правно основание за наказателно преследване на немските "военни престъпници" на Нюрнбергския процес.

Но тази "debellatio" идея е била отхвърлена от мнозинството германски и международни юристи, и от много решения на швейцарски, австрийски и германски съдилища.

От страна на германските учени има политическо желание да се докаже, че Германия, независимо от събитията от 1945 г., не е престанала да съществува като суверенна държава.

Но Интернационалното Еврейство, което контролира окупацията на Германия, никога няма да позволи това политическо желание да получи признание, тъй като би могло да накърни тяхната текуща свърх измама с репарациите, основаващи се на Холокоста.

Заключението е, че Втората световна война никога не е приключвала законно, и мирен договор не е подписан някога, Германия не разполага с конституция, и Германия все още е окупирана територия.

И предвид статута й, на "окупиран", Германия си остава заложник на тиранията на Световно Еврейство.



Превод, Григор Симов, от сайт:
http://www.realjewnews.com/?p=919






Welcome To "REAL JEW NEWS!" My Name Is Brother Nathanael Kapner
I"m A "Street Evangelist" I Grew Up As A Jew
I"m Now An Orthodox Christian I Wish To Warn How Jewry
Is Destroying Christianity Throughout The World So Click Away For Text And Pics!
Contact Me @ BrotherNathanaelFoundation [at] yahoo.com
Or @ bronathanael [at] yahoo.com


grigorsimov.blog.bg/politika/2014/04/06/evreiskata-okupaciia-na-germaniia-sled-vsv-ot-amerikanskite-.1254347



Окупираната Федерална Република Германия - Част 1


image

Макар че от края на Втората световна война е минал повече от половин век, повечето германски граждани изобщо не са запознати с правното статукво на ФРГ, което се установява след края на войната.

Правното статукво на ФРГ след Втората световна война:

Имат ли гражданите на Федерална република Германия наистина право на самоопределение, както повелява международното право?
Защо германската марка (DM), която се смята за една от най-стабилните валути, е заменена от еврото?
Защо в условията на нашата демокрация не се провежда допитване до народа, както в случая с еврото?
Каква роля играе ,,Временното имперско правителство" в Берлин?
Защо и до днес не са водени мирни преговори?
Защо обществеността силно се нуждае от просвещаване по тези въпроси?
Тъй като няма никакво съмнение, колко е голямо значението на фактите, изглежда, отсъства каквото и да е желание за дискусия и за изясняване на съществуващите неясности!

Или може би някога сте чули нещо по въпроса от медиите, или сте чели някъде за това?

Основният закон (съгласно Хагския регламент е основен закон, право на окупаторите, или закон на окупаторите) на ФРГ след Втората световна война и различните спогодби и допълнителни споразумения (напр. законодателството ,,SHAEF", Потсдамски и Лондонски протокол, договорът две плюс четири и различни решения на Конституционния съд) на съюзниците и до днес може би са причината за различни политически решения на германската вътрешна и външна политика.

Претенции от страна на държавите победителки:
Както от гледна точка на международното право, така и според съглашението на държавите победителки и различните решения на Конституционния съд, Федерална република Германия не е правоприемник на Германския Райх. На 31. 07. 1973г. конституционният съд издава едно Решение. В мотивите на решението, което и до настоящия момент не е отменено, се казва (2BvF 1/73):
Основният закон - не само една теза на международното право и на държавното право - изхожда от това, че Германският Райх се запази след рухването през 1945г. и не е загинал нито с капитулацията, нито с прилагането на чужда държавна власт в Германия от страна на държавите-окупаторки, нито по-късно; Германският Райх продължава да съществува, да има правоспособност както и преди, самият той обаче не е дееспособен поради липса на институционална организация, най-вече поради липса на държавни органи. Със създаването на ФРГ не беше основана нова западногерманска държава, а една част от Германия беше организирана по новому. Следователно ФРГ не е ,,правоприемник" на Германския Райх. Тя според държавното право свежда своето управление до ,,сферата на валидност на конституцията".
В прав текст това решение означава, че съгласно международното право само представител на Германския Райх, който според Федералния конституционен съд в момента не е дееспособен, е упълномощен да подписва и съответно да сключва за немската страна мирен договор, на който отдавна му е изтекло времето. Това от своя страна пък означава, че сключването на мирния договор за Германия може да стане само ако се стигне до структурно съживяване на този все още съществуващ де юре Германския Райх.

В такъв случай ФРГ не е правилният партньор за сключването на мирен договор с държавите победителки във Втората световна война. От друга страна, мирният договор можеше да бъде сключен по случай т. нар. повторно обединение на Германия (ФРГ с ГДР). Всички ,,демонтажи" и плащания, които ФРГ и ГДР извършват ,,доброволно" в продължение на десетилетия след Втората световна война, нямат връзка с предизвиканите от Германския Райх военни щети! Те не носят облекчение за дълговете на Германския Райх през войната. Ето защо обезщетенията и плащането на репарации могат да бъдат регулирани само в един мирен договор между правителство на Германския Райх и държавите победителки. Към това се прибавят още и военни дългове от Първата Световна война на стойност трийсет милиона златни марки по силата на Версайския договор. Хитлер преустановява плащането на военните дългове.

SHAEF-законодател:
Не може да се допусне, че държавите победителки ще се откажат от военните дългове и съществуващите все още искания от Втората световна война.

Има много признаци за това (напр. повторното обединение на ФРГ и ГДР), че държавите победителки от години подготвят и подкрепят създаването на Временно правителство на Германския Райх в Берлин като договорен партньор за мирни и репарационни преговори. Начело на тази организация стои генералният пълномощник за Германския Райх (,,за несъществуващия понастоящем (юридически признат) райхсканцлер и райхспрезидент"), който е идентичен с генералния пълномощник за особения статус на Берлин съгласно конституционното право. Длъжностните лица на Временното правителство на Германския Райх полагат клетва и са служебно подчинени на главнокомандващия армията на четирите държави победителки, на SHAEF като най-висша законодателна инстанция в Германия.

SHAEF (чете се ,,Шейф") е съкращение за ,,Supreme Headquaters Allied Expeditionary Forces", върховното командване на съюзническите военни сили през Втората световна война,чийто щаб е в САЩ.

SHAEF и до сега е най-висшата законодателна инстанция в Германия!

SHAEF се явява под върховното командване на въоръжените сили на Съединените щати, следователно главнокомандващият е президентът на САЩ, т.е. в настоящия момент (2003г.) това е Джордж Уокър Буш.

Следователно в сила е Ваймарската конституция и произтичащото от нея законодателство; не това на ФРГ, заедно със съответните закони от националсоциалистическия ,,Трети райх".

SHAEF-законодателството и всички други законови искания и наредби съгласно окупационното право след края на Втората световна война продължават да обвързват както и преди всички германци.

По тази причина ли всички федерални канцлери и вицеканцлери на ФРГ, преди да наложат клетва пред Германския Бундестаг, пътуват до Вашингтон, за да бъдат официално въведени в длъжност?

,,Договорът две плюс четири" съзнателно се тълкува погрешно от ФРГ (Държавен вестник, 1.11.1990, S. 1.274). Според него ФРГ никога не е била суверенна държава. За държавите победителки от Втората световна война двете германски държави, ФРГ и ГДР, са ,,инструменти на окупационното право". Повторното обединение на двата инструмента на окупационното право ФРГ и ГДР е наложено ,,против волята на двете германски правителства", по нареждане на SHAEF. Тази мярка е обявена публично в сградата на Райхстага в Берлин, с посочване на датата, още през 1987г. - две години по-рано - от генералния пълномощник за Германския Райх.

illuminatibg.blogspot.bg/2016/07/1.html



Окупираната Федерална Република Германия - Част 2







Повторното обединение

Ханс-Петер Тиц е член на тогавашната Народна камара на ГДР и също така депутат от Европейския парламент. Когато през 1990г. ГДР се присъединява към ФРГ, който също дава своя глас за това решение.

Присъединяването се осъществява въз основа на комплекс от договори, чрез които - поне според официалната представа - се слага край на следвоенната ера и Германия получава отново пълен суверенитет. Така класическият мирен договор става излишен и политическите събития предотвратяват необходимостта от сключването на такъв.

Бившият депутат от Ханс-Петер Тиц пише следното:
,,Тази представа не може да се поддържа. В повечето случаи се има предвид така нареченият ,,Договор две плюс четири" (две (ФРГ, ГДР) плюс четири (четирите държави победителки във Втората световна война) от 12 септември 1990г. като регулиращ всичко базисен договор между бившите четири държави победителки и временните отделни държави ФРГ и ГДР, чрез който договор съгласно член 7 (2) Германия си възвръща пълния суверенитет."

Член 7 (2) гласи:
,,Обединена Германия има пълен суверенитет над своите вътрешни и външни работи."

Въз основа на този текст всеки гражданин би направил заключение, че никакви разпоредби от предишното окупационно право, които дотогава са валидни по силата на така нареченото преходно споразумение с официалното наименование Договор за регулиране на възникнали от войната и окупацията въпроси в ревизирания му вариант от 23.10.1954г., обнародван в ДВ III на 31.03.1955г., че не могат да продължават да действат.

,,Преходното споразумение" обхваща първоначално дванайсет части, от които във варианта от 23.10.1954г. частите II, VIII и XI са премахнати и този текст на договора, вече от девет с общо 83 члена и 224 алинеи, съдържа действащите разпоредби. За времето на неговото действие (т.е. до септември 1990г.) не може в никакъв случай да се говори за суверенитет на ФРГ. Политиците и медиите на ФРГ, които искат да накарат своите граждани и избиратели да повярват в подобен суверенитет, действат, без да взимат предвид този договор или без да са осведомени за него.
Следователно за да се осигури пълен суверенитет, трябва да се отмени ,,преходното споразумение" с предписанията на окупаторите, произлизащи от ,,договора две плюс четири". Но това не се се случва.
С въвеждането само на частични мерки отново се поставя, под въпрос суверенитетът на новата Федерална република!

Странно споразумение, както обосновано доказва и Ханс Петер Тиц:
За това служи ,,споразумението от 27/28 септември 1990г. към договора за отношенията между ФРГ и трите сили, както и към договора за регулиране на произлизащите от войната и окупацията въпроси", обнародвано в Държавен вестник 1990г., част II, от стр. 1386 нататък.

В точка 1. се определя суспендирането на съюзническите наредби и те престават да действат - но при условията на клаузите от точка 3 и именно тук буди учудване написаното:

,,3. Следните наредби на преходното споразумение остават в сила:
Първа част: Член 1, алинея 1, изречение 1 до ,,... да се отменят или изменят правните разпоредби" както и член 2, ал. 1; чл. 3, ал. 2 и 3; чл. 5, ал. 1 и 3; чл. 7, ал 1; чл. 8.
Трета част: чл. 3, ал. ,,в", буква ,,а" на приложението; член 6, ал. 3 на приложението.
Шеста част: чл. 3, ал. 1 и 3.
Седма част: чл. 1 и 2.
Девета част: чл. 1.
Десета част: чл.4."
Допълнително към подробното описание, кои части от преходното споразумение от 1954г. остават в сила, в споразумението се определя въз основа на една точка 4с, че извършеното суспендиране на останалите части на преходното споразумение от немска страна ,,не ограничава" по-нататъшното изпълнение на определени договорености.

Тук и дума не може да става за ,,суспендиране" на преходното споразумение от 1954г., щом като продължават да действат основни наредби от същата година.

Следващите два примера ясно показват значението на тези ограничения - разпоредбите, които продължават да са в сила - за ,,суверенитета" на новообединената Федерална република Германия.

Първи пример:
Както посочихме по-горе, остава да действат чл. 2 ал. 1 от ПЪРВАТА ЧАСТ. Този член от преходното споразумение от 1954г. гласи следното:

,,Всички права и задължения, които са обосновани или определени от или въз основа на законодателните, съдебни или административни мерки на съюзническите власти, са и остават в сила във всяко едно отношение според немското право, без оглед на това, дали са били обосновани или определени в съответствие с други правни разпоредби.
Тези права и задължения без разлика подлежат на същите бъдещи законодателни, съдебни и административни мерки като аналогични, обосновани или определени според немското право права и задължения."

Втори пример:
В ШЕСТА ЧАСТ, чл. 3, ал.1 и 3 на преходното споразумение от 1954г., което изрично остава в сила, се казва:

,,(1) Федералната република в бъдеще няма да отправя възражения срещу мерките, които са били предприети или ще бъдат предприети срещу немското имущество в чужбина или друго имущество, което е било Конфискувано за целите на репарацията или реституцията, или въз основа на военното положение, или въз основа на споразумения, които Тристранният пакт е сключил или ще сключи други съюзнически държави, неутрални държави или бивши съюзници на Германия."

,,(3) Претенции и искове срещу лица, които са придобили или прехвърлили собственост на основание посочените мерки в ал. (1) и (2) на този член, както и претенции и искове срещу международни организации, чуждестранни правителства или лица, които са действали по нареждане на тези организации или правителства, не се допускат."

Тези разпоредби означават, че държавите победителки от Втората световна война се поставят извън всякакво съдебно преследване, те следователно и досега не могат да бъдат подвеждани под съдебна отговорност за своеобразни международни военни действия (напр. военни престъпления), които по време на Нюрнбергските процеси са били осъдени. Да вземем за пример само ужасът от бомбардировките над германски градове като Дрезден например, със стотици хиляди невинни жертви, бездомни бежанци, жени и деца, непосредствено преди края на войната или милионите убити войници и прокудени немски граждани от конфискуваните източни територии - в явно нарушение на прокламираното в Нюрнберг международното право.

Особено внимание заслужава цитираната по-горе формулировка в края на чл. 3, ал. 1: ,,...са сключили или ще сключат".

И от тази формулировка произтичат без съмнение решаващи последици за ФРГ. Съгласно нея държавните победителки са упълномощени както в настоящия момент, така и неограничено в бъдеще да конфискуват и присвоят немско имущество в чужбина или друга немска собственост за целите на репарация, реституции или поради други военни основания, като освен всичко друго имат и правото да сключват и бъдещите специални споразумения в тази връзка! В чл. 1, изречение 1, изрично е записано: ,,Федералната република в бъдеще няма да отправя възражения..."

Възможно ли е при тези юридически ограничения на споменатите договори наистина да се говори за суверенитета на Германия?

Същото се отнася и за ,,клаузата за вражеските държави" (чл. 53 и 107) на Хартата на ООН, която и до днес позволява на победителите от Втората световна война, дори без упълномощаване от страна на Съвета за сигурност, да предприемат ,,принудителни мерки" срещу вражеските държави, т.е. срещу Германия.

От посочените два примера става ясно, че в никакъв случай не може да се говори за ,,суспендиране" на преходното споразумение от 1954г. и че важни разпоредби на окупационното право очевидно продължават да са валидни, и то с широк обсег на действие!

До този извод стига Ханс-Петер Тиц в подробния си анализ на правното статукво на ФРГ:

,,...защото съвсем ясно и недвусмислено се казва, че всички решения от страна на съюзниците, взети в рамките на предишното окупационно право - ако не са изрично отменени - продължават да са в сила без оглед на това, дали са съвместими, или не с немската правна система. И това означава, че германската политик в бъдеще винаги трябва да се ориентира по тях!
Изричното подчертаване, че тук цитирания член и другите изброени членове на преходното споразумение остават в сила, доказва че Федералната република очевидно е подчинена на някогашното окупационно право, и то без ограничение по отношение на времето."

По разпореждане на SHAEF през юли 1990г. от Конституцията се премахва преамбюла (заповедта за повторно обединение), както и първоначалният чл. 23, който определя сферата на действие на основния закон за старите федерални провинции. Сферата на действие не се разпростира върху новите федерални провинции - тя е премахната преди присъединяването на ГДР! Закон без сфера на действие никъде не е валиден, основният закон вече не съществува.
Дали според тълкуването на SHAEF ФРГ престава да съществува де юре през 1990г. и според международното право е форма на диктатура, тъй като се управлява без конституция? ,,Обединението" с ГДР смята ли се съгласно това тълкуване за ,,анексия"?

Специалният статус на Берлин:
И до днес Берлин е със специален статус, политически факт, който е малко известен (включително и сред голям брой политици).

Правното основание за това положение произтича от договор, наречен: ,,Споразумение за регулиране на определени въпроси относно Берлин". Договорът е датиран от 25.09.1990г. и може да се прочете в Държавен вестник 1990, част 11, от страница 1274 нататък. Следователно наред със споразумението от 27/28 септември 1990г. допълнително е сключен аналогичен договор, отнасящ се специално до Берлин.

В официалната декларация №1 от октомври 2001г., страница 12, е записано следното:

,,И днес провинция Берлин, съгласно правното положение, закрепено в разпоредбите на ,,Споразумението за регулиране на определени въпроси относно Берлин" от 25.09.1990г. (BGB1. II. S. 1.274 ff), не е част от ,,Федерална република Германия". От приетата тук гледна точка е факт, че инструментът на окупационното право ,,Федерална република Германия" продължава да няма суверенитет в Голям Берлин. За да влязат в сила законите, които се издават от инструмента на окупационното право ,,ФРГ", трябва да се издаде официално постановление за валидност от сената, който от своя страна представлява инструмента на окупационното право за административно управление на Голям Берлин. Както беше оповестено в началото, Берлин продължава да съществува под ,,особен конституционен статус quo ante" на Германския Райх при съответните условия на окупационното право. Така Берлин както и преди е административната столица на държавата Германски Райх и същевременното провинциална столица на разпадналата се Република Прусия. От 25 февруари 1987г. градът е столица на имперската провинция ,,Свободна държава Прусия", столица на провинция Прусия и община Берлин както и седалище на Пруския общински съюз на териториалното дружество на Голям Берлин."

Петдесет години след войната продължават ли немските граждани да живеят, подчинявайки се на все още действащите разпоредби на някогашното окупационно право на бившите държави победителки?

illuminatibg.blogspot.bg/2016/07/2_28.html