Какво е природното раждане? Това е създаването и възможно най-дългото поддържане на един жив инструментариум, на една система от живи форми, която обикновено погрешно се нарича човек. Въпреки че този инструментариум живее посредством жизнената сила и жизненото дишане на атомите, от които се състои, той не е одушевен, т.е. не е снабден с един жив Дух.
Одушевяващият елемент произхожда от един жизнен порядък, напълно различен от този на зодиакалната и слънчевата система. Одушевяващият елемент е едно изявяващо се в природата въздействие, което произлиза и се поддържа от непринадлежащия към природата Дух.
Духът е извън и над природата. Духът обгръща Великия план, който напира зад всички явления. Той е този план. Висшият порядък на Всеизявата изисква този живот - който е едно с инструментариума и може да се обясни с него - лично да закопнее за висшето ръководство на душата, след което да го приеме и напълно да му се довери. Когато това стане, веднага се осъществява единството с Духа. Едва тогава може, позволено е и трябва да се говори за "човека", за тройния, божествен, роден от Бога човек.
Из "Универсалното лекарство" от Ян ван Райкенборг
Ние живеем в едно общество, което е толкова опорочено и покварено, че вече не предлага възможности за по нататъчно развитие.
Разрушението чрез Божеството е необходимо.
Всичко това трябва да ви изпълни с голяма сериозност.
Защото вие знаете, че унищожението на Содом и Гомор
нямаше да бъде необходимо, ако съществуваше достатъчен брой праведници. Така е сега и при нас!
“...След като светът изтрезнее от опиянението на своите
отравящи и упояващи го чаши, с радост и ликуване в ранното утро да посрещне изгряващото слънце с отворено сърце, с открита глава и с боси нозе.”
Но ние далеч не сме стигнали дотам. Хиляди хора въздъхват, когато ги огрее първият лъч на слънцето и ги пробуди от сън. Угнетени от грижи и мъка, милиони гледат как Слънчевият Бог се движи бързо около земята. Всеки нов ден носи и нови ужаси, нова поквара и дегенерация.
Ще дойде обаче време, когато всяко човешко дете радостно и бодро ще посрещне изгряващото слънце с отворено сърце, с открита глава и с боси нозе.
Не мислете, че тези думи на Веруюто са само една утеха,
така както се успокояват нервни хора: “И утре е ден и всичко ще бъде отново наред.”
Да посрещне изгряващото слънце с отворено сърце, с открита глава и с боси нозе е една сюблимна, дълбокомислена формулировка. Това е езикът на посветените, едно поетично загатване за живота на посветените. Когато се пробудите от своя сън, вие също ще желаете и ще можете това.
/ Ян ван Райкенборг/
След като съставената от откъслеци вяра се разбива в твърдата скала на реалността, човек постепенно узрява за една духовна революция. Тази духовна революция се предизвести, междувременно, с изгрева си и човечеството сега се гърчи в родилните болки на една напълно нова епоха. Чрез страдание, смърт и хаос, една определена част от човечеството ще стане годна за бъдещата жътва. В периода, в който сме навлезли сега, небесните тела трябва да бъдат събудени и кандидатите на новите мистерии трябва да могат да живеят с тези непреходни тела в Божествената светлина. Всички, които могат да слушат, са призвани да станат отново Божии деца.
Dei Gloria Intakta Ян ван Райкенборг
Вие, които живеете в света на явленията, трябва да се стремите да проникнете до скритите причини на тези явления. Тогава ще стигнете до познание. Тогава ще можете да разберете ближните си и да им помогнете. Вие трябва да се опитате да проникнете до дъното на нещата, до задачата, за която човекът е призван и избран. Вие трябва да узнаете как се е стигнало до това, че човекът е паднал и потънал до днешното състояние и жизнено поведение. Когато някога се сдобиете с тази мъдрост – която не е разсъдъчно знание, а действителна вътрешна мъдрост от първа ръка, следователно мъдрост като качество, която протича през цялото ви същество, която не можете да изгубите, както и не можете да се освободите от нея – тогава вие ще заобичате вашите ближни и по-точно цялото човечество, като същевременно се запознаете с благородството на най-дълбокото си себе.
(из "Египетският Прагносис", част 2, гл.9)
Вариант за значение на “душа” – съзнателен субект, притежаващ външни оръдия на действие и средства за преработка и съхранение на информация (тела).
Ето един вариант за значението на думата “Съзнание” – знанието на субекта за съществуването на самия себе си, получено под формата на непосредствен опит, без влиянието на каквито и да било интелектуални или ментални концепции
Чрез религията идеята за неразбираемото и мистичното бе “спусната” в съзнанието на обществото. Благодарение на това единният свят е разделен на две. Едната половина – на грубата материя, която виждаме около нас, илюминатите любезно я предоставят на науката, един вид – занимавайте се господа от науката, научно-техническият прогрес трябва да върви. А другата част – ефирната, свързана с информацията и най-мощните първични енергийни полета, те оставят за себе си. Работата е, че фините материални структури са свързани с психиката на човека, с неговото ядро на съзнанието. Какво дава такава връзка? Тя свързва дълбоките слоеве на човешкото подсъзнание с единното информационно поле. Ако човек осъзнае какво богатство има и не може да го използва поради своята неподготвеност, той не би могъл да бъде повече тласкан към дегенерация. Той ще изпрати на майната всеки, който се опитва да го провокира към концентриране върху материалното, властта и удоволствията!
