"Върховната истина"(Парам-Атма)

сряда, 1 септември 2021 г.

Люси“: Филм за луциферианската философия

LUCY
От Луцифер
Е филм за една жена, която е превзета от наркотични съставки, вид ИИ- като наотехнологии.
Чрез едно черно вещество, което наричаме Черно Гу, започва поетапното нейно превземане, докато то не я погълне напълно.
Интересен откъс е как пред група учени демонстрира, прожектирайки като на видео стена, различни механизми, според които работи тази технология и способности, които могат да се придобият със същата технология.
Това са свръхспособности, които обикновен човешки мозък трудно може да обеме- това са екстрасензорни възприятия и владение на матрична 3Д реалност отвъд днешните ни разбирания.
Там, за съвсем кратко, показва шестоъгълник, от който се образува феромагнитна смес, досущ като намагнетизирана топка от наночастици или нанографен. Това е образуването на Черното Гу.
А също кзава, че всичко в нашето битие може да съществува само чрез феномена ВРЕМЕ. Когато Черното Гу я превзе тя изчезна физически, което може да значи, че престана да съществува на физичен план или, че постигна скорост, която ние не можем да видим. Свърза се с мрежата и вече беше Навсякъде. Постигна 100%мозъчен капацитет чрез технология, която технология беше само загатната чрез черните наночастици, които я погълнаха.
Филмът е с цел индоктриниранието ни в Изкуствения Интелект, който настъпва и в "съблазняването" ни да му се отдадем без да питаме какво точно представлява, кой го владее- и утре чрез ИИ кой ще владее телата и душите ни.
Чрез филмовата индустрия, Елитът реши да играе подла игра на изфабрикуван "Свободен Избор". Всеки преди да предприеме каквото и да е насилствено действие срещу нас е длъжен според вселенските закони да изиска нашето разрешение, за да не се натовари с кармични задължения и изплащане на кармичен дълг. Подлостта тук е, че те заявяват в пространството намеренията си чрез ФИЛМИ и това се зачита за официално обявени намерения. Това че ние ядем попкорн и се хилим на поредния научнофантастичен филм, е наш проблем. Те са си свършили работата- заявили са намеренията си, а ние сме проспали момента, в който трябва да кажем НЕ. Моментът на Свободния Избор.
Никъде в целия филм и никой не казва, че потенциалът на човешките същества е много по-голям от всички способности, с които може да ни дари Изкуственият Интелект.
А това се премълчава, защото целта е някой да ни контролира и притежава.
Информираме, за да спрем поредния геноцид, който е подпечатан със съгласието на мълчанието ни: Как казвахме като деца-
Мълчанието е глас на съгласие.
Не сме съгласни!
Излагаме плановете им, за да ги обезвредим.
Не да плашим или шашкаме, а за да се осъзнаем и като осъзнати и свободни люде да проумеем всичко случавщо се днес.
Svetla Mateva

https://budha2.blog.bg/technology/2015/03/03/quot-liusi-quot-film-za-luciferian-ta-filosofiia.1342904

Lucy / Люси (2014)

Люси на Люк Бесон е филм за жена, която е отключила пълния 100% потенциал на мозъка вместо 10% като обикновените хората, които според него те използват. Докато много зрители бяха объркани от странната комбинация от псевдо-научни и екшън сцени, сърцевината на филма се крие в цяла друга област: става дума за луциферианската философия на окултния елит и за неговата футуристичен висулка, трансхуманизма.

Люси е научнофантастичен филм, който съчетава дълбоки екзистенциални въпроси с куп екшън сцени, включващи азиатски гангстери. Макар че тази дихотомия не беше добре приета от критиците, зад всичко това се крие езотерично послание. Люси наистина е нещо повече от филм, в който Скарлет Йохансон е „гаднярка“ – това е алегорична приказка, която празнува философията на елита: Луциферианството.
Фактът, че главният герой е на име Люси, е първата улика, която подсказва за философската основа на филма. Името Люси (Lucy) и Луцифер (Lucifer) идват от латинската дума „лукс“, което означава „светлина“. Луцифер означава „носител на светлина“ на латиница и Луциферианците считат, че са донесли божествено знание (светлина) на хората, след като са били изхвърлени от небето от Бог. В Луциферовите кръгове Луцифер се възприема като „спасител“, който дава на хората знанието, необходимо да се издигне до божествеността. Във филма Люси е човешка версия на Луцифер, тъй като нейният увеличен мозъчен капацитет ѝ позволява да придобие знанията, необходими за да стане бог.
По-далеч от древните библейски истории, филмът също така е означен като „трансхуманистки“, който е модерен, футуристичен страничен продукт на Луциферовата мисъл. Транс-хуманизмът е за хората, които достигат до друго ниво на развитие чрез изкуствени технологии и роботика. За да разберем напълно Люси, ще трябва да разгледаме по-нататък тези две понятия.
Луциферианството и Трансхуманизмът
„Луциферианството“ е дума, която рядко се използва, защото думата „Луцифер“ се свързва със сатаната в юдео-християнската теология. Въпреки това философията преобладава в най-висшите кръгове на обществото – това, което наричаме окултен елит. Тълкуван в няколко форми, луциферианството може да бъде свързано с философски течения като хуманизъм, гностицизъм и кабализъм и е движещата сила зад тайни общества като розенкройцерите, масоните и много други.
Луциферианството е за хората, които достигат до божественост чрез човешки средства. Тази философия е символично представена от две митични фигури, които носят подобни характеристики: Прометей и Луцифер. И двете от тези фигури се считат от някои кръгове за благодетели на човечеството, тъй като те внасят огън и светлина (представляващи божествено знание) за борещите се хора. Те дадоха на човечеството средствата да станат сами богове чрез собствените си средства.
От тази гледна точка Луциферианците интерпретират библейските приказки от уникална гледна точка. В „Битие“ Луциферианците разглеждат змията, която е дала на Ева забранената ябълка като герой, тъй като тя е донесла на човечеството знание за добро, зло и всичко междувременно. Историята за Вавилонската кула – човешка конструкция, предназначена да достигне Бог в небето, се разглежда благоприятно от Луциферианците, тъй като представлява борбата на човечеството да достигне до божественост; изграждането на тази огромна кула обаче беше спряно от Бога, който се възприема като ревнив демиур, който улови хората във физическия свят.
През 20-и век високотехнологичната версия на тази философия се появи като трансхуманизъм, движение, което се стреми да използва науката и роботиката, за да тласне човечеството към друг етап на развитие. Приетата крайна цел на трансхуманизма е пълното сливане на хора и роботи. Докато повечето хора, които са съгласни с трансхуманизма, вероятно не знаят много за луциферианството, един от неговите „бащи основатели“ ясно вижда връзката.
Британският философ Макс Мор първоначално формулира принципите на трансхуманизма като футуристична философия през 1990 г. и започва световна интелигенция, за да го популяризира. Едино от неговите есета, озаглавено „В похвала на дявола“, отива дълбоко в една теологична територия, за да свърже трансхуманизма с луциферианството.
Дяволът-Луцифер е сила за добро (където определям „добро“ просто като това, което ценя, без да искам да означава някаква универсална валидност или необходимост от ориентация). „Луцифер“ означава „носител на светлина“ и това трябва да започне да ни убеждава в символичното му значение. Историята е, че Бог е хвърлил Луцифер от Небето, защото Луцифер е започнал да се пита за Бог и разпръсквал размирици сред ангелите. Трябва да помним, че тази история е разказана от гледна точка на боговете, а не от тази на Луциферианците (аз ще използвам този термин, за да ни различават от официалните сатанисти, с които имам основни различия ).
Според Мор, Луцифер вероятно се е отклонил от моралното настроение към потискащата се демиургия Йехова. Ето защо той описва основата на Луциферовата мисъл:
Бог, който е добре документиран садист, който, без съмнение искаше да задържи Луцифер, за да го накаже и да се опита да го върне под неговата (Божия) власт. Вероятно това, което наистина се е случило, е, че Луцифер дошъл да мрази Божието царство, неговия садизъм, молбата му за робство и послушание, психотичната си ярост при всяко изява на независимо мислене и поведение. Луцифер осъзнава, че никога не може да мисли напълно за себе си и със сигурност не би могъл да действа с независимото си мислене, стига той да е под Божия контрол. Затова той напуска Небето, онази ужасна духовна държава, управлявана от космическия садист Йехова, и беше придружаван от някои от ангелите, които имаха достатъчно смелост разпитват за Божията власт и перспективата си за ценност.
Какво общо има това с Люси? Е, Люси е всичко, което казахме по-горе. Става въпрос за това, човечеството да достигне до божественост чрез знание, да използва науката и технологиите, за да разруши „биологичните бариери“.
Въпреки че всичко това може да звучи положително, има една тревожна, тъмна страна на всичко това: Само няколко от тях могат да бъдат „осветени“ от светлината на Луцифер. Останалата част от човечеството се възприема като по-малка раса с живот, който няма стойност. Поради тази причина Люси умъртвява безразборно куп хора, включително много невинни хора.
Люси като обикновен, ежедневен идиот
В началото на филма Люси е млада жена, която очевидно не е гений. Тя е манипулирана от чистачката, с която се запознава, за да ѝ донесе куфар на някой човек в хотела. В крайна сметка тя се разбърква в азиатската тълпа – тя е объркана и паникьосана през цялото време.

Първите сцени на филма са свързани с кадри от гепарди, които ловят плячка. Това е доста тежък начин да ни кажем, че редовните, неосветени хора действат като животни в джунглата.

Тъй като тя се натъква на мафиотите, Люси носи жилетка с леопардова окраска, която ни казва, че Люси е редовен, животински човек, който все още не е достигнал по-високо ниво на еволюция.
Мафиотите превръщат Люси в наркотично муле. Те вкарват в тялото ѝ пакет от CPH4 – синтетичен наркотик, който щенапълни европейския пазар. След като получава удар в стомаха, пакетът, намиращ се вътре в Люси, се къса и тялото ѝ приема съдържанието на целия пакет. Това кара мозъка ѝ да става все по-силен.
В един момент лекарят казва на Люси:
„Бременните жени произвеждат CPH4 през шестата седмица на бременността в малки количества. За едно бебе, то пакетира силата на атомна бомба. Това дава на плода необходимата енергия, за да формира костите в тялото си. Чух, че се опитаха да направят синтетична версия.
Във философския контекст на филма фактът, че наркотикът е синтетичен (което означава, че той е създаден от хората), е важен, тъй като той е свързан с трансхуманистката философия на човешката еволюция чрез наука и технологии.
Има ли някаква научна истина в предпоставката на Люк Бесон? Ето част от интервю с Бесон, обсъждащо науката зад Люси.
В: Някои хора се оплакват от факта, че науката зад вашия филм – цялата идея, че хората използват само 10 процента от мозъка си – не е вярно. Какъв е отговорът ви?
О: Всичко не е вярно. Мислят ли, че не знам това? Работих върху това нещо от девет години и мислят, че не знам, че не е вярно? Разбира се, че не е вярно! Но, нали разбирате, има много факти във филма, които са напълно правилни. CPH4, дори ако това не е истинското име – защото искам да скрия истинското име – тази молекула съществува и се носи от жената на шест седмици от бременността.
Докато научните факти зад филма са мъгляви, символичното значение на всичко това не е така. Докато Люси е в процес на трансформиране в трансхуман супергерой, професор Норман (изигран от Морган Фрийман) дава презентация за неизползваната сила на човешкия мозък. Речта му бързо се превръща в реклама на трансхуманизма.

Д-р Норман обяснява, че единствената цел на простите клетки е да накарат познанията, които са придобили, да преминат през времето. Единственият начин да се постигне това е или да стане безсмъртен или да се възпроизведе … Люси не се възпроизведе.
Професор Норман казва нещо, което идва директно от брошура за трансхуманизъм:
„От нас зависи да прокараме правилата и законите и да преминем от еволюцията към революцията“.
С други думи, хората трябва да достигнат друг етап чрез технологично и научно развитие, а не чрез естествена еволюция.
Това е точно това, което се случва с Люси. Заедно с придобиването на много знания, Люси развива извън сетивно възприятие (ESP) и дори може да контролира материята и другите хора. Но едно нещо е ужасно погрешно: Веднага щом Люси става по-умна, тя започва да стреля и да убива хора. Защо?
Луциферианската Люси: Представител на окултния елит
Някой веднъж каза: „Не става въпрос за знанието, което имате, а за това, което правите с него“. Какво направи Люси, когато стана най-интелигентният човек на Земята? Тя лекува рак? Намерила ли е решение на световния глад? Измислила ли е икономическа система, която да е справедлива и изгодна за всички страни на Земята? Не. Тя грабна пистолет и започна да стреля по азиатски момчета. Още по-лошо, тя продължава да причинява болка и страдание на невинни хора.

Щом Люси пробие клетката си, тя убива всички в околността. Безмилостно ли убива хората като знак за напреднала интелигентност?
Докато убиването на онези, които участват в нея, е малко разбираемо (макар че вероятно не е нужно да убива всички), кръвопролитието не свършва там. Когато излиза навън, тя прострелва таксиметров шофьор в крака, защото не отговаря веднага на искането си. По-късно във филма Люси шофира като луда и причинява сблъсък на десет коли.

Колко хора умряха и бяха ранени в останките, причинени от Люси? Люси не се интересува.
Болката, която причинява Люси, също е и психологическа. Когато един лекар пита Люси да докаже своите правомощия, тя „влезе“ в мозъка му и му напомня за смъртта на дъщеря му в конкретни подробности. Можеше да му разкаже за цвета на колата му, но защо да го прави, когато може да говори за най-болезнения спомен, който може да си представи?

Трансформацията на Люси има много специфична посока и да бъде „добър човек“ не е част от нея. Тяхната метаморфоза я кара да ѝ липсват морални ценности, състрадание и внимание към другите човешки същества. Очевидно е, че да си изключително интелигентен ви превръща в зъл трансхуман. Самата Люси казва:
„Не чувствам болка и страх. Това е като всички неща, които ни правят хора, които избледняват. Това е като по-малко човешко усещане, всичкото това знание за квантовата физика, приложената математика, безкрайната способност на ядрото на клетката. Всички те експлодират в мозъка ми, всичкото това знание. „
Ако разгледаме еволюцията на Люси, човек осъзнава, че тя се превръща в точно това, което представлява окултният елит. Тя използва нейните сили, за да контролира хората и да постига целите си въпреки човешкото страдание, което причинява. Тя се превърща в нещо, което не е човешко и изведнъж обикновените хора се третират от Люси като по-нисши същества, които са идиотски, манипулируеми и разширяващи се.

По време на трансформацията на Люси виждаме отблизо очи, които поддържат променящи се форми (понякога се появяват при влечуги), което подчертава факта, че тя вече не е човек.

Люси също няма проблеми със секса (една от животинските слабости на хората), за да получи това, което иска.
Също като окултния елит, тя прекарва много време, контролирайки и наблюдавайки електронните устройства на хората.

Не с NSA – сътворението на елита за контрол на потока информация по целия свят, Люси може лесно да поеме контрола върху електронните устройства.

Тя може буквално да визуализира и да се консултира с данните, излъчвани от мобилните телефони, а не с NSA.

Разбира се, като елита, тя може да се появи по телевизията. Интересното е, че телевизията в хотелската стая на д-р Норман е Samsung. Неотдавнашна новина разкри, че Samsung Smart телевизорите могат да слушат вашите разговори (дори когато са изключени) и да изпратят събраната информация на „трета страна“ (която лесно може да бъде NSA).
Подобно на окултния елит, Люси не е в чиста, благородна задача за просвещение. Има тъмна страна в нейните действия и, очевидно, тъй като тя е героят на филма, всичко е хубаво.
Люси се издига до божествеността
Към края на филма Люси е по-малко човешко същество, отколкото божествено същество, което жертва земния си живот, че не става нищо по-малко от бог (не използвам термина богиня, защото боговете не са нито мъже, нито жени). Срещата на Люси с д-р Норман в университета „La Sorbonne University“ се превръща в странен, високотехнологичен окултен ритуал, където тя надхвърля пространството и времето, за да постигне божественост. По време на целия ритуал, нисши, идиотски хора се убиват помежду си.
Крайната цел на трансцедентацията на Люси е да предаде знанието, което е получила, както две прости клетки предават своето знание през времето. Въпреки това, според д-р Норман, това знание може да е твърде мощно за човечеството.
„- Но всичко това знание, Люси. Аз дори не съм сигурен, че човечеството е готово за това. Ние сме толкова задвижвани от власт и печалба. Като се има предвид природата на човека, това може да ни донесе само нестабилност и хаос (…). Надявам се, че ще бъдем достойни за твоята саможертва „.
Това е мисленето зад тайните общества, които „крият“ окултното си знание от непознати зад няколко слоя символизъм (окултно буквално означава „скрит“). Профанните маси се смятат за твърде недостойни и примитивни, за да се справят с мощните знания. Накратко, Луциферианците са изключително елитарни.

Тъй като Люси се преобразява, тя излъчва огромна светлина. Както е посочено по-горе, Луцифер означава „носител на светлина“.

Люси постепенно се превръща в голяма черна маса от CGI и я използва, за да създаде супер-мега компютър, за да съхрани знанията си. Люси седи в средата на една ритуална пентаграма, за да даде на процеса окултен отенък.
Преди да завърши трансформацията си, Люси използва своите правомощия, за да пътува през космоса и времето, за да посети различни забележителности по света. Тя завършва лице в лице с Люси, „първия човек на Земята“.

Открита през 1974 г. в Етиопия, Люси е името, дадено на останките от „първият човек на Земята“ – видовете, които никога не са виждали преди „Australopithecus afarensis“. Учените смятат, че това е „липсващата връзка“ между животните и хората.
В символичен жест Люси посочи пръста си към другата Люси.

Люси се връща няколко милиона години в миналото, за да посрещне полумаймуната Люси . Следователно, ние сме свидетели на Луциферианска версия на Битие, където Луцифер дава „божествената искра“ на Люси, полумаймуната, която в крайна сметка ще отдели хората от животните.
Сцената е, разбира се, сравнително позоваване на стенописът на Микеланджело, където Бог създава Адам. Картината също така е показана накратко по-рано във филма, когато д-р Норман говори за невероятните постижения на човечеството, въпреки че използват само 10% от мозъчната му сила.

Стенописът на Микеланджело описва, че Бог дава живот на Адам, първия човек на Земята. Сцената с двете Люси осигурява „по-висока интелигентност“, Луциферианската версия на Сътворението.
Но днешните хора все още са останали на 10% мозъчна сила и все още действат като глупаци. Докато Люси превъзхожда пространството и времето, цял куп хора умират на няколко крачки от нея.

Това не е просто „прохладна сцена на действие“. Това е начин за общуване на вярванията на луциферианския елит: „Непросветените“ хора са идиоти и заслужават да умрат. „

По време на безмилостния огън между ченгета и мафиоти, статуята на Робърт де Сорбон – основателят на университета е унищожена – символично представяща невежите хора, унищожаващи знанието.“
След като ритуалът превърна Люси в безсмъртен бог, тя дава на доктор Норман USB памет, съдържаща всичките ѝ познания, което е доста удобно.
Когато едино ченге влеза в стаята и пита къде е Люси, той получава текстово съобщение, което обобщава целия филм.

Люси се превърна в всезнаещо същество, което е навсякъде по всяко време. Тя е придобила качествата на бог. Като истински Луциферианец, тя постига божествено състояние чрез познание.
Полицаят след това гледа към небето с възхищение, по същия начин, по който хората обикновено гледат към небесата, когато мислят за Бога.
Филмът завършва с друга символична сцена: безжизненото тяло на един гангстер, гледан отгоре, сякаш беше Люси, пренебрегвайки кръвната саможертвата , необходима за завършването на окултния ритуал.

Филмът завършва със смърт, съдбата на непосветените. Над него се крие безсмъртната Люси.
В заключение
Люси е бил разбит от критиците, че е малко безсмислен – но това, не беше целта на този филм. Това е трактат за луциферианската философия и то може да бъде напълно „оценено“ само от онези, които разбират тази философия. За тези, които не, добре, има куп екшън сцени, за да се забавляват. Междувременно те поглъщат окултното значение на филма, без дори да осъзнават какво се случва. Тези сцени за действие трябваше да бъдат в ярък контраст с търсенето на знанието на Люси, защото Луциферианците възприемат рязък контраст между тях и масите. Докато Люси е заета с постигането на безсмъртие и се превръща в бог, куп безсмислени момчета се убиват помежду си без основателна причина. И на никой не му пука. Защото животът им се смята за безполезен.
Ето защо, извън безсмислената предпоставка на Люси, има едно много „чувствително“ послание, което е толкова мощно, колкото е обезпокоително: На Земята има два класа човешки същества, а трансхуманизмът ще увеличи разликата между тях. Повечето от проектите, включващи трансхуманизъм, са описани от наблюдателите като „играещи на Бог“. Но това не е просто израз: точно това са Луциферианците.
Източник: vigilantcitizen.com

Люси Lucy (2014) Бг Аудио( Високо Качество) Част 1

вторник, 31 август 2021 г.

Архетипна реактивация на темата за пчелата

В последните 2 месеца, темата за пчелата рязко навлезе в нашия фокус едновременно от 4 посоки. Първите две са свързани с доста интересни новини за които ще прочетете в материала по-долу; третата е продължаващата редакция по „Произход и история на Империите Орион и Сириус“, която е силно обвързана с образа на пчелата (ако всичко е наред книгата ще излезе към края на август), а за четвъртата ще научите в края на годината при положение че всичко се развива по план.

Тези смислови пресичания нямаше как да останат незабелязани, защото пчелата бива отколешен наш интерес и повторната реактивация на тази тема точно сега изостри вниманието ни.

В конкретния случай най-скорошната новина по въпроса се оказа и най-шокираща. Тя за пореден път идва да подскаже, че когато някои от най-изумителните фантастични сценарии намерят своето отражение в „природата“, човек по всяка вероятност следва да преосмисли представата си за реалността, която го заобикаля. Или най-малкото – да започне да вижда друг тип взаимовръзки, които изграждат собствената му социална система, подложена на безброй различни трансформации във времето. Когато фразата „клонингите атакуват“ не е единствено част от сагата „Междузвездни войни“, а стъпва на привидно изцяло друг тип фундамент, започват да изплуват редица синхроничности. Пред любознателният изследовател се разкриват напластявания формиращи една далеч по-обширна картина на заобикалящия ни свят и фините му „закономерности“...

Пчелата сама по себе си е могъщ символ на орионския строй и навярно е едно от многото създания, които нямат произход от планета Земя.

Обществото на пчелите е изцяло доминирано от женския пол, а търтеите са само временно необходими, за да оплодят яйцата на кралицата, след което те се изолират в крайните пити, като не ги допускат до храната и постепенно ги изгонват от кошерите.

Намирането на търтеи(НАПР. КЛАНА РОТШИЛД) в семействата през зимата е указание за некачествена майка.

Образът на богинята във форма на пчела или някакъв друг вид насекомо има много дълга история. Пчелата е единственото насекомо според учените, което комуникира чрез танц и тази често забравяна нейна черта е една от причините нейният образ от древността да бъде често изгубван за нетренираното око.

Матрицата "Майа"- благословия(Йога-Майа) или проклятие(Маха-Майа)!

Всъщност огромната роля на различните инсектоидни влияния в нашия свят вече бе демонстрирана в специален анализ по темата. Основният фокус там бе върху част от конкретен научнопопулярен филм. Той не само описва нагледно как се водят войни и се извършват преврати в света на насекомите, но прави и директна асоциация и бива визуализация на процеси протичащи в човешките общества. Методите за инфилтрация и подмяна на идентичността на монарха са потресаващи, особено в тяхната презентация. Когато човек може да види брилянтната аналогия, тогава всичко бива интерпретирано като далеч по-мащабно и всеобхватно и става ясно, че това го касае доста пряко. Ако е достатъчно мотивиран пък ще открие, че цели строеве от близкото минало и днешното настояще, са гребали с пълни шепи от описаните модели.[1]

През годините многократно и детайлно сме отбелязвали архетипната роля на пчелите в изграждането на водещите властови йерархии в нашата галактика. Следговорът на книгата „Произход и история на Империите Орион и Сириус“ и анализът на продукцията „Jupiter Ascending“ разкриват удивителни подробности за начина на функциониране на тези общества и тяхната проекция на земна почва. Навярно най-характерната и запомняща се черта на Кралицата на Орион обаче винаги се е свързвала с нейната практика да се клонира до безкрай, с което да се превърне в най-старото същество в този сектор от Играта.

В тази връзка миналия месец група изследователи от Сидни се натъкват на една привидно стряскаща и напълно неочаквана за тях способност на конкретен подвид пчели, която има потенциала да отключи и нов тип разбиране за противоборството в тези общества. И тъй като човешката цивилизация по „неведоми пътища“ често успява да заимства идеи от „природния свят“, то тази способност ще има и своето силно отражение в човешкото общество, защото нейната проява е свързана с архетипен синтез на няколко равнища. В случая обаче става въпрос за нещо дори още по-дълбоко, защото по своята същност не говорим просто за метод за водене на война.

Ето я и самата новина...

Южноафрикански пчели притежават способност да се клонират до милион пъти

Една от причините за колапса на кошерите на африканския вид пчела Apis mellifera scutella е свързана с вътрешна невидима заплаха. Това е нарастващата безсмъртна армия от клонинги на конкурентен подвид пчели.

Създаването на подобна армия става възможно благодарение на женските пчели работнички от вида Apis mellifera capensis. Те имат способността да създават перфектни копия на самите себе си. Изследванията показват, че една конкретна пчела е успяла да се клонира милиони пъти в рамките на 3 десетилетия. Чрез тази безконечна способност за клониране южноафриканският вид пчели от Кейптаун се промъкват в кошерите на своите съперници, произвеждайки копие след копие без нужда от кралица. Всичко това е придружено от факта, че клонингите се държат като кралици, отказвайки да вършат каквато и да е работа.

Едно ново проучване разкрива и генетичните основи на тази странна и същевременно страховита адаптация. За разлика от повечето животни и дори от собствената си кралица, женските работнички не рекомбинират ДНК при яйцата, които снасят. Това им дава възможност да създават постоянно копие на самите себе си. Един напълно перфектен клонинг при всяко ново възпроизводство. Според изследователите заобикалянето на традиционния процес по рекомбинация на ДНК е нещо невиждано до този момент.

„Удивително е, но е и невероятно нефункционално“, казва Бенджамин Алдройд, автор на изследването и водещ професор по генетика в Сидни, позовавайки се на факта, че няма генетично разнообразие във видовете. „Има много насекоми, които се размножават без партньор. Това не е нещо ново и за пчелите. Когато кралицата реши да се възпроизведе, тя „рекомбинира“ своята ДНК. Така детето ѝ, въпреки че е от един родител, има донякъде нова „смесена“ ДНК. Но при южноафриканските пчели от Кейптаун няма „рекомбинация“. Дъщерята е буквално копие на майката![2] Това е лудост. Не съм чувал за нищо подобно никъде по света...“, заявява професора.

Пчелите работнички и други социални насекоми имат способността да се възпроизвеждат по асексуален начин. Тази форма се нарича „thelytokous parthenogenesis“. При нея женските произвеждат своите рожби от неоплодени яйца. Всеки път когато се създава ново поколение, женската работничка и самотен родител репликира хромозомите, които е получила от нейните родители (кралицата и мъжкия търтей) на четири. След това тя взима генетичния материал от всички 4 хромозома, рекомбинира ги и създава 4 хромозома с тази смесена ДНК. Тази рекомбинация гарантира, че дори и при един родител бъдещето на поколението ще има генетично разнообразие.

Въпреки това, тъй като само 2 от 4 хромозома биват избрани и няма нов генетичен материал постъпил от сексуален партньор, това води до средна загуба на генетичното разнообразие с 1/3 всеки път когато се извършва подобна рекомбинация при всяко поколение. Според Алдройд при подобна репродукция само след няколко поколения акумулираната загуба на генетичен материал ще доведе до загуба на генетично разнообразие до нива, които са почти смъртоносни.

Затова и повечето социални насекоми се осланят на своята кралица, която се възпроизвежда сексуално. В замяна на това генетично разнообразните работнички поддържат здравето на колонията и защитават люпилото изградено от техни близки роднини и братовчеди.

„Подобно е на човешкото общество. При хората винаги има напрежение относно това кое е добро за индивида и групата като по тази причина създаваме социални норми, които ни позволяват да функционираме.“ – споделя Алдройд. „При обществата на пчелите едно от нещата, което се е развило с цел да се спре егоистичното поведение, е свързано с факта, че по принцип работничките не снасят яйца.“

Това в повечето случаи важи и за пчелите от Кейптаун, които се подчиняват на традиционните правила за репродукция според Алдройд. Но пчелите работнички имат генетична мутация, която им дава способността да люпят яйца чрез партеногенеза[3] с целия генетичен материал от четирите хромозома. По този начин те някак си успяват да не изхвърлят част от тези хромозоми. Чрез тази си способност те предотвратяват загубата на генетично разнообразие, което настъпва при рекомбиниращия процес. Това им позволява да се клонират когато си поискат в продължение на десетилетия. Дори това да означава, че в дългосрочна перспектива това неминуемо ще доведе до поколение, което като цяло няма да има никакво генетично разнообразие.

Тази клонираща суперсила поставя колониите в една много специфична ситуация при която трябва да се балансира между индивидуализма и обществото. И според някои изследователи – ако границата бъде премината – това ще доведе до риск от заличаване.

За да разбере как клонингите могат да създават милиони копия на себе си и въпреки това да останат функционални, професор Алдройд и неговият екип сравняват генома на пчелите работнички от Кейптаун с този на тяхната кралица и нейните деца.

След като провокират силово кралицата да се възпроизведе асексуално, екипът изследвал определени ДНК вериги както на кралицата, така и на 25 ларви, които тя произвела. След това направили същото и с 4 пчели работнички и техните 63 ларви.

Екипът открил, че произведените асексуално рожби на кралицата имали нива на рекомбинация (смесване на ДНК) 100 пъти по-големи в сравнение на генетично идентичните клонирани деца на работничките. Това откритие показало, че работничките са развили мутация блокираща рекомбинацията! Без риск от загуба с 1/3 на генетичния материал (заради асексуалния процес) работничките били свободни да продължават да създават перфектни копия на себе си.

Способността на работничките да се клонират по своя воля обаче поставя техните колонии в доста опасна позиция. Особено в случаите при които кралицата напусне кошера или загине и стария социален ред колабира. Вместо да впрегнат енергия с която колонията отново да стъпи на краката си, работничките се отдават на егоистични схеми. Те търсят начини да наместят своите клонинги във властови позиции.

Алдройд казва:

„Ако по някаква причина кралицата бъде премахната, вместо да отгледат нова кралица, както биха направили други видове пчели, тези ще започнат да снасят яйца сами. Освен това съществуват специални кралски килийки в които кралицата снася яйцата си съдържащи бъдещите кралици. Но е напълно възможно една работничка да долети от друга колония или дори да дойде някоя от същата колония и да замени кралските яйца със своите клонирани такива. По този начин те генетично могат да се реинкарнират като кралици.“

Но една династия от пчели работнички от Кейптаун е развила това социално паразитно поведение до по-големи висоти. До степен при която те вече нямат нужда от кралица и оцеляват благодарение на превземането на други кошери. Членове принадлежащи на конкретен клон от такива клонирани „пчели мошеници“ се промъкват в кошери, които често се използват от хората за земеделие. Там те снасят колкото се може повече яйца, а африканските пчели от низините ги възприемат като свои. Паразитните клонирани ларви използват тази хитрост като дори изпращат сигнали към своите домакини да ги хранят колкото се може повече. Това поведение подобно на кукувиците им позволява да развият телата си почти до това на една истинска кралица.[4]

Алдройд продължава:

„Клонингите не вършат никаква работа в тези кошери, защото имат възможност да се възпроизвеждат. Те просто се разхождат наперено излъчвайки послание, че другите трябва да работят за тях. Това бързо води до колабирането на кошера. Като индивидуалности тези клонинги са нефункционални, така че човек би очаквал те постепенно да изчезнат. Но в тази връзка те всъщност са като клетките на тумора. Няма значение дали всеки отделен клонинг е здрав – стига те да са достатъчно на брой, така че да могат да експлоатират гостоприемника.“

Пчелите работнички от Кейптаун които взимат участие в това паразитно поведение са генетично идентични потомци на една конкретна пчела работничка, която е живяла през 1990 г. според проф. Алдройд. Това единствено поколение клонинги е отговорно за колапса на 10% от африканските пчелни колонии всяка година.

След като учените вече имат представа как работничките осъществят своя странен клониращ номер, те искат да узнаят и как кралиците могат да включват гена, който позволява рекомбинацията и как работничките могат да го изключват. Те искат и да изследват кошерите които са нападнати от пчелите работнички, за да разберат какво точно предизвиква колапса на кошера.[5]

Както се досещате и сами приложенията на новооткритото са широки и необятни. Доста от филмите и сериалите, които сме коментирали през годините отразяват различни аспекти на приложенията на клонирането.[6] Но контекста на описаното от учените има потенциала да се свърже с една от най-базовите закономерности в Играта. Защото тук нямаме проста борба за власт между кралските династии на даден вид. Тук имаме описание на начина чрез който „пчелата работничка“ може да се превърне в „безсмъртна кралица“. Или с други думи – онагледяване на шахматната концепция за пешката превръщаща се в царица. Ключовото тук е, че целият импулс за това е базиран на културологично програмиране по-старо от всяка една човешка представа за време...

Неведнъж сме натъртвали, че една от причините поради които моделите зад Империята Орион биват отразявани от поведението на пчелите (и други насекоми), е свързана с обстоятелството, че този тип кошерно съзнание е най-представително за това как се налага изключително мощен контрол над съзнанието. Този модел се разпростира из администрацията на всички колонии на Империята с леки интерпретации необходими за обслужването на локалния контекст. Идеята е, че биват изграждани властови стуктури от йерархичен характер, изпълняващи васална административна функция, канализиращи волята на Кралицата.[7] По този повод наскоро дори попаднахме на стара дърворезба от края на 16 век в чийто център виждаме тройната корона на папата като кошер, в който представителя на Светия престол стои на върха в ролята си на „краля-пчела“, надзираващ останалите пчели работнички (чийто йерархичен ранг може да бъде подразбран от шапките на участващите персонажи).

Онези от вас чели главата „ВОДА“ от следговора на „Завръщане в Монтоук“ знаят каква е планетарната символика зад тройната корона и на кой се явява посредник тази власт. В този смисъл горната гравюра е повече от уместна. И именно защото кошера е станал знаков символ за това как функционира едно тайно общество налагащо доминация над реалността по вече установен орионски модел, то всички метафори и „новини“ свързани с пчелите се явяват пряко отражение и публичен анонс за протичащи обективни (но задкулисни) процеси, които несъзнаваното отразява към масовия фокус по множество начини.

Точно поради това конкретната находка на учените е толкова изумителна. Те самите се чудят как пчелата работничка успява да изключи определени гени, така че това да ѝ позволи да осъществи този уникален и хитър номер, чрез който да се клонира милиони пъти, променяйки статуса си.

Нивото на което се разиграва цялата тази „сценка“ реално няма никакво значение за всеки посветен относно начина по който функционира микро и макрокосмоса. Погледнато от далеч по-висока перспектива (подробно обяснена с целия си силно належащ контекст в следговора на „Завръщане в Монтоук“) де факто става дума за своеобразен „хак в матрицата“. А всеки такъв хак неминуемо е свързан с отстраняването на определен тип имплант, което от своя страна позволява достъп до нова позиция в Играта. Де факто способността за изключване на определени гени от пчелата работничка е аналог на отстраняване на имплант, което променя и статуса ѝ в обществото. Иронията в цялата тази ситуация е, че човешките същества, независимо от сегашния си силно иновативен статут, също са преминавали през тази метаморфоза многократно. До степен при която да възникне желание за търсенето на нещо много по-различно.

На ниво фракции нещата също търпят много интересно развитие. Важно е да се отбележи, че предвид сегашното състояние и развитие на човешкото общество, клонирането все още бива асоциирано като нещо „негативно“. Нещо, което в бъдеще вероятно ще претърпи ревизия. Респективно, ако проучите стотиците изследвания на различни автори, запознати със съществуването и присъствието на големите галактически Империи в нашата реалност, ще откриете същата тенденция. В повечето случаи винаги вражеската фракция е тази която използва клониране (с огромен брой приложения) докато „добрата“ се бори против това :) Още по-интересното в тази връзка е изведената закономерност, че клонирането (особено от кралския елит с цел безсмъртие) задължително води до особен вид паразитизъм над останалите същества. Нещо, от което възниква друг тип противоборство, което вече бива въздигнато на „духовно ниво“ и съответно се явява изключително важен акцент в пропагандата на различните групировки. Което обаче не означава, че зад това не стои реален фундамент! Дори напротив, по много особен начин метода на възпроизводство на кралските династии е обвързан със загубата на някои техни „естествени възможности“ свързани с достъпа им до най-висшето им същество за сметка на доста по-добър контрол в средните нива. Съответно те са принудени да си набавят това, което други същества притежават априори в тези дълбоки нива на Играта. Аналогично, изследователите на уникалния пчелен феномен стигат до подобен извод, макар контекста привидно да е друг. Клонирането води до вид паразитизъм – както видяхте и от самата новина...

Какво точно ни казва тази новина като микроотражение на актуално протичащите космически макропроцеси – остава в полето на спекулациите. Може да означава много неща, включително в контекста на местната гео/екзо/политическа сцена. Добрата новина в случая е, че подготвеният читател вече има достатъчно информация за общата рамка, за да може ако не да я тълкува, то (най-малкото) поне да разпознава скритите метафорични измерения на подобни процеси просмукващи се в масовия фокус като „новини“.

Имайте предвид, че ситуацията е допълнително усложнена поради факта, че през хилядолетията пчелата винаги е имала положителна митологична роля в масовия консенсус. Това отношение е амалгама от минимум 2 канала.

Единият е многократно коментиран, включително в настоящия материал. Той е изграден изцяло от космическите орионски модели носени от пчелата, поради които на нея се гледа благосклонно дори ако щете в контекста на чисто генетичното ни предразположение това да е така. Ние подсъзнателно питаем възхищение към своите създатели и най-близкото на земната платформа, което отразява цивилизационните модели на боговете – може да буди единствено удивление и пиетет. Съобразно тази рамка изследователят лесно може да разгледа пчелите като привнесени същества[8], които малко или много да служат като много фин контролен механизъм над Планетарния дух (ПД) и закотвянето на определени йерархични принципи в колективното несъзнавано чрез окултен свидетел. Малко или много своего рода „биологично оръжие“ под формата на организъм. В този смисъл през годините ни на специфични изследвания на ПД сме виждали че в по-далечното минало растителните видове са се опрашвали изцяло абиотично – твърдение за което сме наясно, че ще предизвика бурен смях в подкорието на всеки един рационално настроен човек абониран за списание „National Geographic“ :) Въпреки всичко нашите преживявания подсказват, че флората (реалното продължение на ПД от който животинския свят не е подразбираща се априорна част) извършва(ла) своя енергиен и биообмен чрез кореновата си система, обвързана с мицеловата такава. Това е комуникационна мрежа, чиято многоизмерност е почти непозната на науката. Впоследствие пчелите изземат частично някои от функциите на тази система. В този ред на мисли медийния narrative касаещ „изчезването на пчелите“ и „фаталните апокалиптични последствия за хората произтичащи от този процес“, са силно преекспонирани и касаят определени нагласи, нямащи нищо общо с природните.[9] Oт гледна точка на този канал пчелите са преди всичко механизъм за задържане на даден тип социално съзнание.

Вторият аспект съставляващ идеята ни за това, което разпознаваме като „пчела“, е природен по силата на съглашението в Играта, че привнесената фауна следва да бъде анимирана от ПД, за да има право да присъства тук перманентно in the first place. В това си сечение ПД формира симбиозно групови души по „административни“ причини, които ожитворяват фауната[10], което пък води до споделени преживявания обогатяващи природните йерархии. Това носи позитиви и негативи на ПД, но в крайна сметка така е и с всички Висши Аз участващи в Играта... Теглейки чертата – това е другата роля на пчелата, защото в тази си функция тя е слънчево създание (нещо разпознавано от всички световни митологии) и играе ролята на фиксатор базиран на светлина. Повече за това обаче ще бъде казано в друг контекст – както бе споменато в началото – по всяка вероятност към края на годината.

Всичко описано бива разчепквано с идеята да покажем, че пчелата като символ има особено място и функция в колективното съзнание. Това я превръща в удобен лост за прокарване на идеи. Подобни силни образи винаги могат да бъдат ползвани за накланяне на везните в определена посока, защото те винаги вървят ръка за ръка с определен тип морал. А както добре знаете, когато образа на нещо придобие мъченическа аура, този образ лесно може да бъде издигнат в култ от което пък могат да последват редица регулации. Нещо, което важи с двойна сила за създание, което винаги е било обвързано в колективната представа именно със социалния строй! Строй, който в момента е изцяло базиран на манталитета на жертва, както и припознаването и даването на безброй права на вдетинени малцинства, които просто се чувстват обидени и смятат, че единствено поради тази причина – света им дължи всичко. Респективно политкоректния свят се опитва да ни убеди, че масовото настроение е на радушно съгласие с този феномен, докато това всъщност не е така.

На същия принцип всеки един силен образ може да бъде ползван за налагането на идеи, които биват презентирани като „жизненонеобходими“ за добруването на човечеството.

Тук идва и мястото и на другата интересна новина свързана с темата...

Наскоро не кой да е, а именно Анджелина Джоли засне специална фотосесия с „National Geographic“, в която тя доброволно бе накацана от пчели незащитена, за да привлече внимание към Световния ден на пчелата и „спешната нужда от това тези насекоми да бъдат опазени“. Програмата е съвместно начинание на UNESCO и Guerlain, като не е ясно къде точно се врат последните, бивайки козметична компания? Явно са много модерни, респективно – „силно заинтересовани от околната среда“.

Статията, разбира се, глорифицира „Анджи“, която сама споделя в неизменно прикаченото към събитието интервю, че това било „прекрасно преживяване“. Твърдение, в което успява да вкара едва ли не дзен-будистки контекст (това е почти цитат). Естествено, подчертава се, че суперзвездата не е трепнала от десетките лазещи я пчели и не е била ужилена нито веднъж, въпреки че една от тях е влязла под дрехата ѝ. Изобщо – ако бяхме в настроение, щяхме да поканим абстракциониста-ексхибиционист за обществен обзор на събитието, но тъй като се опитваме да запазим сериозния тон, ще продължим по същество.

А „по съществото“ е, че оттук насетне започва върволица от нюанси, които можем да наречем „архетипни резонатори“. Различни обстоятелства и малки подробности около случката, които откъснати едни от други не значат нищо, но в контекста, който сме натрупали през годините и информацията, която имаме благодарение на Морнинг Скай – можем да видим всички тези щрихи от друг ъгъл. Както винаги те са толкова взаимнопресичащи се, че няма как да бъдат изброени с отчетливи подточки, без да бъдат правени връзки с останалите нишки от гоблена, така че нещата просто ще бъдат изсипани възможно най-последователно и кохерентно.

Навярно първата аналогия, която запознатия с работата ни читател би направил, мислейки за Анджелина Джоли, е с един от знаковите материали в сайта, а именно: „Богинята не е Великото Ин“. Факлоносецът на статията е самата Джоли в ролята ѝ на Злодеида в продукцията „Maleficent“. Тя стана повод за анализ, бивайки ултимативната инкарнация на концепцията за пропадналия Ин, олицетворявайки митологичния мотив за Кралицата на Орион. Филмът не само описва падането на този архетип, но изследва и как самата актриса въплъщава същата тази траектория, защото по всичко личи че в сценария играе себе си.

За да припомним ситуацията, към днешна дата Джоли е жена само по външни характеристики. На биологично ниво тя е бившо същество от женски пол, защото както бе коментирано, тя претърпя двойна масектомия (т.е. – гърдите ѝ бяха премахнати) и вече е без млечни жлези. Буквално 6 месеца след публикуването на материала в сайта ни пък, актрисата премахна и яйчниците си, с което отстрани всички отличителни биологични белези на женския си (вече бивш) пол. Респективно – тя вече не може да ражда (което след 3 раждания не е драма и има по-скоро символично значение на яловост на ниво съзидание).

Тук е много важно да се доразбере нещо вече говорено в контекста на програмирането на тълпите с определени масови образи.

С времето Анджелина Джоли бе превърната в поп-културна икона. Като цяло това е трудно и бавно постижим статус върху който работят екипи в продължение на десетилетия. Един такъв статус бива подронен само ако: лицето издигнало се дотам се издъни много сериозно в масовия фокус по начин който дори медията не може да коригира (много рядко); или пък идва момент в който лицето вече е станало неудобно по различни причини (обикновено или с ритуални цели или защото програмирането им дава на късо от което следва бунт). При такава ситуация обикновено бива инжениран изкуствен скандал (все пак това е Холивуд), с който на самозабравилата се суперзвезда бива напомнено много бързо кой дърпа конците. Платената медия завихря шума около това и с имиджа на въпросното лице е свършено. Примерите и за двата случая са много: Майкъл Джаксън, Мел Гибсън, Кевин Спейси, Шая Лабьоф, Розан Бар, Уди Алън, Кание Уест, Харви Уайнстийн, Чарли Шийн и т.н., и т.н... Анджелина Джоли обаче удържа на ударите на времето и поради послушната ѝ роля на програмираща икона стигна до следващия етап на своя celebrity glamour. Траекторията на това бе горе-долу следната.

Поради своите физически дадености (защото актьорския ѝ спектър е по-скоро тесен), на масите с десетилетия бе натяквано как тя е „въплъщение на женствеността“. Джоли проби на тласъци с актовите си изпълнения в „Gia“, „Original Sin“ и силно сексуализирания образ по едноименната компютърна игра „Lara Croft: Tomb Rаider“. Десетки списания я категоризираха като „най-красивата жена на света“, с което в колективния фокус бе ударена и щампата в това отношение. Самото споменаване на нейното име буди асоциации с красота и сексапил. И до ден днешен това е най-характерната ѝ черта, износваща всички останали на гърба си.

След като този аспект бе подсигурен започна да ни се прожектира narrative-а с нейната хуманност. Имаше неколкогодишен период, в който западната медия наблягаше на нейната благотворителна дейност в третия свят, който процес завърши с хеттрик от трогателни осиновявания на деца от екзотични малцинствени групи.[11] С това тя спечели „Големия шлем“ в ресора „хуманитарност и благородство“.

Последва лето господне на 2014-та година. Видяхме ключовият „Maleficent“, който представляваше архетипно разкритие на бъдещето на Анджелина Джоли в масовото съзнание, и тя бе привикана от Елизабет II за наградка, че я изигра на екран.[12] Все пак Анджелина е 26-та братовчедка на Лизи, нормално е документалния филм да бъде направен от членове на семейството. Anyhow, в Бъкингам ѝ е присъдена титлата „дама“ за заслуги в борбата ѝ срещу сексуалното насилие във военните зони по света (?). В същата година актрисата се жени за Брад Пит, с което навярно стават най-известната холивудска двойка ever. Най-красивият мъж и най-красивата жена – ЗАЕДНО, заобградени от дечица с всякакви цветове. Холивудска симбиоза разпръскваща glitter до степен, в която двойката придоби общо име – „Бранджелина“. Жива съвременна приказка на Дисни indeed. С това тя спечели чисто социалния статус на „семейно осъществена“.

Скобата, която ще отворим със следващите редове преди да продължим има за цел да подскаже, че с този непретенциозен разрез демонстрираме сходството в получаването на титли и печати в масовия фокус по подобие хилядите имена въплъщаващи многоаспектността на влечугоподобната Кралица – процес детайлно описан в „Произход и история на Империите Орион и Сириус“. Макар тук нещата да са крайно опростени – механизмът е горе-долу същия. Това е като да имате основа на която да надграждате различни форми олицетворяващи дадена идея, която обаче може да претърпява трансформации. Може да бъде разгледано и като пластмасов манекен на витрина, на който се слагат нови дрехи всяка седмица. Манекенът е винаги същия, но в определени моменти той презентира различни модни (в случая – партийни) линии. Въпреки всичко тъй като конфекцията има общ произход в бранда си – нейния стил винаги ще бъде разпознаван все по нещо и за клиента ще бъде ясно, че тези дрехи са продължение на творчески импулс протичащ под определена шапка (въпросната марка/витрина). На същия принцип става и смяната на курса относно това какво представлява една медийна личност към определен момент. След определен етап и достатъчен брой публично разпознаваеми позитивни печати, основата е толкова здраво вкоренена в платформата, че какъвто и курс да бъде поет – той ще бъде припознат и прегърнат като правилен модел на поведение. Просто защото активите в „моралната банкова сметка“ на тази личност са огромни и колкото и странни да са наглед новите тенденции предприети от нея – масите са по-скоро склонни да свикнат със странността, отколкото да бъдат критични към нея. Все пак тя идва от обичан авторитет, който взима наглед правилни и благородни решения. Решения, които биват универсално припознавани от медии и всякакъв вид уважавани институции, което представлява едно константно превалидиране на легитимността на тази личност на всички възможни равнища.[13] Това е и функцията на една програмираща поп-културна икона. Чрез такива личности се инжектират модели на поведение в тъканта на културата. Подобни модели имат период на „износване“ в колективния инкубатор, след което те просто дават плод и се превръщат в нов цивилизационен код, който почти без съпротива пренаписва стария такъв. Така възникват нови референтни точки при индивидуални решения вътре в социума, което пък прикачва към предварително инсталираните колективни тенденции. Просто защото даден тип поведение вече е бил закотвен от някой стожер. И колкото и странна или съмнителна (на ниво ценности) да е дадена тенденция – когато има прецедент, чийто медиатор е някоя програмираща икона – тя се превръща в ос, която завихря около себе си нужното ядро подхващащо и подхранващо вълната.

И това, уважаеми дами и господа, се нарича „социално инжениране“.

В неговата най-опростена форма, разбира се :)

В конкретния случай, Анджелина Джоли получи доста печати на одобрение в живота си. Тя се превърна във въпросния стожер, което оттук насетне започна да служи за имплантиране и подпомагане на вече съществуващи идеи в реалността.

Отново през 2014 г. протекоха процесите с премахването на гърдите и яйчниците ѝ, което измени някои нюанси в инак запазената посока на narrative-а. На практика Джоли се превърна в своего рода прототип на красив, но безполов човек, който лайтмотив някак остава в сянка на фона на това, че тя зае ролята на описаната малко по-горе мъченица. Тезата бе, че тя премахна онова, което я правеше биологична жена не защото има актуална онкологична опасност за живота, а теоретична такава базираща се на генетичната история в нейното семейство. На практика – „с мисълта за децата си“ и за да „не останат те без майка“, тя не им остави биологичен повод да бъде наричана „майка“. Странната (базирана на страх) логика в това обаче бе презентирана като висша саможертва именно в името на майчинското, с което тя едва ли не се превърна в ултимативната майка на майките (друга позната титла).[14] И макар по-широката рамка на това да може да бъде видяна, то тя не е нито единствената, нито водещата, когато говорим за фигури, които са поп-културни програмиращи икони. Така или иначе обаче, след това ѝ решение акциите на Джоли скочиха още повече. Хиляди жени последваха смелия ѝ пример и премахнаха гърдите и яйчниците си без да има реално проявена причина за това. Просто „за всеки случай“.

„Шокиращо“, след даването на този „светъл пример“ с транс-джендърско/хуманистичен привкус, стана ясно, че родната ѝ дъщеря Шайло от 3-годишна се облича като момче, на 9 вече решава да се казва „Джон“ (респективно майка му се обръща към нея с „той“), а на 13 вече приема хормони като подстъп за смяна на пола след достигането на необходимите за подобно решение години.

Впоследствие Брад Пит казва пред Опра, че не одобрява пиенето на хормони за смяна на пола от 13-годишни. Разбира се, той вече е разведен с Анджелина Джоли, защото се оказва агресивен алкохолик, който плаши децата и те не искат и да чуят за него (и някои дори се отказват от фамилното му име). Това по всяка вероятност е чистата истина, която обаче не променя факта, че личности промотирани като „истинска жена“ и „истински мъж“ не успяват да съхранят семейната си единица, което повдига въпроси гравитиращи около създадена среда и невъзможността тя да бъде подхранена по правилния начин от Ин-аспекта и на двете знаменитости.

За да обобщим в контекста на сесията с „National Geographic“ обаче, нека изброим следните неща...

Имаме персона за която косвено разбираме, че приживе е имала огромен проблем със смъртта на майка си и подхранването като концепция. Това води до изиграването на този персонаж във възможно най-представителната продукция за липсващия Ин, което пък е наградено в реалния живот в Бъкингам от живата репрезентация на липсващия Ин организиращ MESTната орионска администрация. Логичното продължение на смисловия вектор настъпва след доброволното решение (провокирано от страх от смъртта провокиран от майката) за премахване на подхранващия женски орган – гърдите, наред с яйчниците правещи възможно износването на живота. В резултат настъпва смърт за жената като биология и техническата миграция към същество от нов тип[15] – концепция вече просмукваща се в поколението родено от Анджелина в лицето на „Джон“. Концепция, която западната пропагандна система превъзнася като „висша форма на приемане“.

На този етап по всяка вероятност разбирате колко иронично е личност с подобен статут и неопределен пол да бъде медиатор на орионски трансхуманистични меми за които просто няма по-представително същество от пчелата. В този ред на мисли, в статията на „National Geographic“ е засегната и една друга архетипна струна.

Както вече споменахме в началото, посочено е, че Джоли не е носила защита против насекомите. На практика тя е била помолена да не се къпе няколко дни, защото пчелите атакуват ароматите. Фотографът ѝ[16] е казал, че тя „трябва да ухае на организъм“. Това е доста подходящо, защото „организъм“ е доста точно определение за това какво представлява актрисата на настоящия етап от своите трансформации. И макар да не става дума за директен съвпад на контекст, то мемите за аромата и Кралицата са изрично споменати от Морнинг Скай по което можете да видите как дадени теми просто вървят в гроздове едни с други:

– А женските, Мату... – прекъсна го Пер – ...женските се раждат и излъчват аура и благоухание, които всички други рептилии могат да почувстват и помиришат. Никоя от другите женски не се носи и не ухае като Кралска женска. Кралското мъжко потомство на рептилианската Кралица няма баща... – повтори Пер – ...а Кралското женско потомство имало ярко изразен усет за значимост... и ярко изразено благоухание. Това е най-омайният аромат, който някой може да срещне, и това е аура, която е на практика неустоима. Има много малко мъжки от който и да е вид, които могат да устоят на съблазнителния чар на Кралска рептилоидна женска.

Разбира се тезата на Морнинг Скай е, че самата рептилианска Империя произлиза от създание наподобяваща пчела поради което и социалния строй и метафори около кошера биват изследвани в следговора ни към „Произход и история на Империите Орион и Сириус“. Джоли, която играе ролята на Кралицата на Орион на големия екран и в живота, заснема фотосесия с кацащи по нея пчели, рекламираща програма за... трениране на жени-пчелари, които да бъдат пазители на естествените пчелни хабитати по света. Джоли отбелязва, че пчелата е неделима част от хранителната ни верига и че тя е застрашена от паразити, пестициди и климатичните промени[17], което налага създаването на глобална мрежа от тренирани жени, които да защитават жизненоважните полинатори. Обърнете внимание, че програмата е изрично насочена към тренирането на жени, а не на хора от всички полове (все пак нали официално вече са повече от 30, какво стана с равенството? :D) в името на опазването на пчелата каквато в крайна сметка е целта. Както подхвърлихме Джоли дава интервю пред „National Geographic“[18] в което става ясна и тезата ѝ свързана с това: „Когато една жена придобие дадено умение, тя обучава други жени, мъже и нейните деца. Така че ако искате нещо да бъде наистина свършено и подсилено, намирате жена, помагате ѝ да разбере какъв е проблема и тя ще работи много усилено, за да се увери, че всички в обществото ще се научат.“ Интересно е кой ще обучи жените, които после ще обучават човечеството на свой ред? За да се запази смисловата верига предполагаме, че сред тях отново няма да има нито един мъж или някой опитен пчелар от третите полове? :)

В превод, тази програма е свързана с пряко влияние върху пространството и е ориентирано към планетата. Според представители на Guerlain до 2025 г. жените-пазителки ще изградят 2500 кошера, осигурявайки безопасния живот на 125 млн. пчели. Това ще се случи в редица държави, като най-шокиращото е, че от изброените 10 такива, абсолютно първата спомената от „National Geographic“ по незнайни причини е... България!

На този етап читателите на „Завръщане в Монтоук“ би следвало да разпознават ключовите думи от главата „Планетарната травма с пропадналото Ин“ охарактеризиращи както автентичното женско, така и неговите изкривявания. Това са пространство, подхранване и смърт и дотук прочетохте как всеки един от тези аспекти бива изкривен под шапката на даден образ, който обаче бива промотиран като „въплъщение на женствеността“ заради външния си вид и един грижливо изграждан с десетилетия PR.

За да не звучим крайно арогантно и осъдително относно живота на този човек, на този етап искаме отново да направим следното разграничение: всеки има неписаното право да решава да живее както избере. Когато обаче дадени индивидуални решения със съмнителна обективна стойност започнат да биват промотирани като начин на живот и мислене само защото личността, която ги взема е световноизвестна – това е проблем. Също така сме наясно, че точките, които свързваме тук са на практика налудничави и ще бъдат „изсмукани от пръстите“ за 99,99% от хората, които нямат контекста зад нещата. Бързаме пак да подчертаем казаното и на много други места, че де факто за нас няма значение дали Кралицата и Империята Орион са все още живи и чакат своя прозорец за стъпване в земната платформа. Достатъчно е да наблюдаваме моделите с които е закърмен човешкия експеримент, защото те ще се разгърнат цивилизационно без значение дали „мама и татко“ са живи. На практика нас ни интересуват моделите от заложения квас, които съвсем скоро ще направят опит да формират новия ценностен гръбнак на човешката цивилизация. Частица от този огромен план става под патронажа на личност превърнала се в екранно и живо продължение на моделите представителни за една рептилоидна женска, която лека-полека се превръща в идеологически администратор на гроздове от идеи. Вследствие тя започва да създава структури, които на свой ред са изградени от женски администратори и са съсредоточени в опазването на създанието, което е най-представително за структурата на самото начинание – пчелата.

Без да забиваме в излишни конспиративни взаимовръзки, от чисто архетипна и синхромистична гледна точка за нас е интересно да си припомним, че пчелата имаше много особена функция в една от най-култовите по темата продукции – „Досиетата Х“. Още във филма от 98-ма година пчелата е част от план, който цели инфектирането на човечеството с експериментален извънземен вирус. Интересното е, че още тогава до масовото съзнание е сведена извънземната връзка в символа на пчелата и начините по които може да бъде ползвана тя. Ето защо няма да се учудим, ако гореописаното начинание впоследствие не бъде извъртяно по начин, който да инсталира „иновативен пчелен подход“ на цялото общество: нов цивилизационен модел имитиращ този на „пчелата работничка“, която не задава въпроси и не се бунтува, защото живее в наглед най-прекрасния от всички светове. Свят, в който тази пчела работничка „може да стане кралица“ и да бъде онова, което прецени че иска да бъде: да сменя пола и расата си през ден, да решава, че е на 25 г., а не на 50, да изисква всякакъв тип права само защото се чувства „обидена“ и т.н... Евентуално това ще доведе до йерархична утопия в стил „Метрополис“ и технокрация с ясно изразени работнически класи. Сюжет, който сме гледали неведнъж на големия екран, не само в току-що споменатия филм.

Какво точно улавят всички тези синхроничности от безкрайния потенциал на посоки в които може да тръгне колективно споделената ни реалност – предстои да разберем. Осветляването на дадени нишки обаче винаги е играело ролята на тяхното избягване, което е активна позиция за това какво бихме искали да видим в тази реалност.

Съответно – мълчанието бе нарушено :)

[1] Kоето важи дори за апокрифните иновативни технологии, които също заимстват от този необятен инвентар.

[2] Tова напомня на концепцията за непорочното зачатие. В „Произход и история на Империите Орион и Сириус“ вече бе коментирано, че става въпрос за тема, която в голяма степен остава неразбрана в днешното общество и много често е обвита в религиозен мистицизъм. На първо място, изобщо не е необходимо да имаме „девствено раждане“ и терминът всъщност се отнася до зачатие без действителен физически контакт. От научните изследвания става ясно, че ако една яйцеклетка бъде прободена през своята прозрачна обвивка, ще започне митоза. Така, без използването на каквато и да е семенна течност, една жена може да роди дете. Бебето в този случай обаче ще бъде идентично копие на майката – на практика неин клонинг. Респективно – то винаги ще е от женски пол. Освен това „девственото зачатие“ съществува съвсем естествено в природата, но механизмът за определяне на пола е различен. Една женска пчела например може да произведе мъжко отроче по всяко време, но ако иска да има женски рожби, трябва физически да се съвкупли с мъжки индивид.

[3] Партеногенеза (от гръцки: παρθένος („partenos“) „девствен“ и γένεσις („genesis“) „раждане“) е вид размножаване, при което жизнеспособни индивиди се развиват от неоплодени яйцеклетки. Има обаче и друг интересен факт, който може да бъде обвързан на множество нива. Повечето влечуги се размножават полово, но в някои видове се наблюдава и партеногенезата като вариант за размножаване. Сред тях са дългоопашатите гущери, нощни гущери, скални гущери, Браминска червейница и дори комодските варани.

[4] Не забравяйте, че темите за контрола над съзнанието и клонирането са силно архетипно обвързани в III-та глава от „Произход и история на Империите Орион и Сириус“ касаеща Империята на рептилианските Кралици. В нея Морнинг Скай недвусмислено описва взаимосвързаността на двата процеса и как МК-аспектите на монархическия орионски контрол са неизменно условие Кралицата да си гарантира вечно клониране и трансфер на душата без те да бъдат саботирани в процеса. В този ред на мисли следва да се отбележи, че съществува митологичен паралел обвързващ човешката душа и пчелата. Той лежи в древното убеждение, откривано в много части на света, че душите на умрелите хора приемат формата на... пчели. Египтяните например вярвали, че човек притежавал „ка“ или двойник, който трябвало да бъде хранен след смъртта и вярването свързано с пчелите можело да бъде считано за проявление на това ка. Тук е и мястото да се каже, че символът за „фараон“ като крал на Долен Египет бил пчела, така че е нормално хората да са смятали, че проявлението на неговата ка или тази на поданиците му, било под знаменателя на този символ. Съществува и текст от ритуал, познат като „Книга на Ам-Туат“ (или „Книга на Отвъдния свят“), която сравнява гласовете на душите с „жуженето на пчели“. Метафорите тук могат да бъдат откривани на множество равнища.

Индийската Bee богинята - Bhramari Деви.Деви получава името си от думата Bramari , което означава "Пчелите" на хинди. Bhramari Деви пребивава вътре в сърдечната чакра и излъчва бръмчене на пчели, наречени "Bhramaran". По същия начин, звукът на Bee бръмчене е пример за подражание в ведически песнопения и бръмченето на пчелите представлява съществен звук на Вселената.

[5] Изследователите публикуват своите открития на 9 юни в журнала Proceedings of the Royal Society B.

[6] Особено ценен в това направление е „Stargate SG-1“, който нагледно демонстрира един от начините за използване на клонинги от висшия извънземен елит. Нещо повече – по изключително находчив начин е засегната и друга важна нишка свързана с паразитната система чрез която функционира цялата структура. Което разбито на ниво фракции води съответно до „добри“ и „лоши“ паразити. Връзката между клонирането и паразитизма ще бъде допълнително задълбочена след малко.

[7] Oбикновено тези канали диктуват дневния ред на официалната власт, но поради особеностите на MESTната Игра често биват и превземани от опозиционни на статуквото структури. Ключовото тук е, че те използват вече изградената платформа за пропагандата на собствената си визия за реалността без да изменят природата на вече канализираната геометрия. Именно защото последната е доказала своята архетипна обвързаност с локалния формат, което води до безпрекословна ефективност в него.

[8] Kоето само по себе си не е особено „проницателно“ твърдение, предвид че почти всички животински видове на планетата са привнесени при повторното тераформиране и засяване на Ериду.

[9] Най-малкото, защото всеки един вид, който „изчезва“ вече няма нужда да е в природния генофонд поради изпълняването на неговото предназначение. Нещо, което човешкото съзнание ужасено от концепцията за тотално(то си) заличаване просто не може да приеме като естествено и всячески се опитва да предотврати.

[10] Тук следва да се отбележи, че ситуацията с морския свят е още по-сложна, предвид че водните тела представляват друг тип плътност в земната Игра и инкарнационния статут на живота там е от по-особено естество.

[11] Намираме за странно, че и 6-те ѝ деца са родени/осиновени (съотношението е 3:3) в екзотични държави като Камбоджа, Виетнам, Етиопия и Намбия. Само близнаците родени от Брад Пит са родени във Франция – единствената „бяла държава“. Сякаш целия процес е умишлено продуциран в посока „diversity galore“, което да обслужи медийния hype.

[12] Подобни визитации винаги имат ритуален характер и представляват формална необходимост, която да съобщи на масите, че въпросния рецепиент е издигнат в ранг – обикновено – във вътрешните кръгове на определени тайни общества. Разглеждайте посещенията при кралицата и получаването на ордени от нея като анонс в т. нар. public domain, който да запази правилата на Играта според които всичко от подобно естество следва да бъде съобщавано под една или друга (метафорична) форма на тълпите. Тук акцента е именно върху архетипната представа на образа на Кралицата на Орион! Изключително сложните проявления на физическо ниво, припокриванията и различията между официалната Кралица и кралицата-бунтовничка са били детайлно разглеждани в редица наши материали.

[13] Разбира се капана тук е, че цялата самоличност на програмиращата икона е създадена от същите властови структури създали институциите, които впоследствие награждават въпросната личност.

[14] За да затвърди моралната си позиция по въпроса, след операциите си тя не пропусна да се снима още веднъж гола в „By the Sea“ с вече бившия си мъж, навярно в тон с anti body shaming-тенденциите и като добър пример за подрастващото около нея поколение. Филм за който твърди, че е вдъхновен от смъртта на покойната ѝ майка. (Апропо, в интервю Джоли казва, че никога няма да бъде толкова добра майка, колкото е била нейната, което на този етап е противоречиво твърдение по 2 очевидни причини.) Идеята, сценарият и режисурата на продукцията са на Джоли. Филмът е финансов провал, който дори кинокритиката не може да спаси. Тя го охарактеризира с най-отличителната му черта – narrative inertia. Разбира се, най-важното остава, че става дума за „вдъхновено от живота кино“.

[15] Искаме да ви напомним, че внукът на Чарлз Дарвин, който бил част от ранния елит на трансхуманистите, размишлявайки в бъдеще условно време за евентуалния статус на цивилизационното кошерно съзнание, казва: „Може би е имало лекарство, което, без други вредни ефекти, е премахнало неотложността на сексуалното желание и така е възпроизвело в човечеството статуса на пчелите-работнички в един кошер.“ Премахването на „неотложността на сексуалното желание“ звучи доста в посока премахване на половите ти органи и превръщането в нещо друго. Посока, която има нужда от благочестиви факлоносци в публичния регистър.

[16] Тук все пак решихме да споменем и една друга синхроничност, която сама по себе си е архетипен резонатор на индивидуално за нас ниво. Името на фотографа заснел пчелната сесия с Анджелина е „Дан Уинтърс“. Честно казано в случая това ни се стори доста забавно, предвид че един от алтернативните изследователи на галактическата история и Империята Орион, който анализира както пчелите, така и ролята им в контекста на работата на Робърт Морнинг Скай, се казва „Дан Уинтър“ :) Той е споменаван и преди от нас и самият факт, че той познава трудовете на РМС (които са доста редки) и борави с огромен контекст от екзотична информация, го правят интересен за разглеждане. Част от неговите изследвания вдъхновиха сегменти от „Произход и история на Империите Орион и Сириус“ и фактът, че въпросният фотограф на практика носи същото име е нещо като „намигане от вселената“ за нас и „доказателство“, че в случая отново бе хваната правилната нишка.

[17] С което на практика ни се подсказва в какви посоки ще са бъдещите санкции, които ще формират нов тип фашизъм в тези отрасли. На даден етап ще трябва да се пръска единствено с одобрените „правилни“ препарати и ще има десетки регулации свързани с т. нар. „промяна на климата“.

[18] Ако изгледате интервюто, ще видите, че освен каузата свързана с опазването на пчелите, Джоли явно е негласен поддръжник и на кампанията „free the nipple“. Може би ще ни наречете „дребнави“, но тук възниква резонния за нас въпрос защо фигура, чиито официални мотиви са напълно благородни и благоприлични, решава да даде интервю за такава важна кауза облечена по начин, който небрежно да подсказва факта, че тя не носи сутиен? Защо дори в този момент трябва да присъства и неизменната сексуализация на образа ѝ? Отговорът, разбира се, се съдържа във въпроса. Няма как да е иначе, защото целия фасон е изграден върху фундамента свързан със сексуалността. Това е причината поради която има интерес към тази личност. В крайна сметка говорим за пчели и идеята за „майка“ трябва да бъде подчертана подпрагово, за да могат мемите да бъдат посяти

Пчелата Кришна Мадхусудана: Аз съм в сърцето на всяко същество. "На всички същества аз съм душа, Гудакеша, в самото им сърце пребивавам аз. Аз съм тяхното начало, аз съм средата и края на всички същества също съм"

Матриархат/Кошерно съзнание/Анализ на 2-ри сезон на сериала „V“