петък, 4 май 2018 г.

Старата/нова Кралица-пчела в „Jupiter Ascending“


   image 

 Определено зрителите на филма, нямащи предварителен background за сложните процеси, които авторите се опитват да пресъздадат в компресиран отрязък от време, биха възприели „Jupiter Ascending“ като силно объркващ и пълен с логически дупки! Това в най-пълна степен важи за персонажа на Юпитер, описана като „генетичната реинкарнация“ на владетелката на голяма част от галактиката, включително и на Земята. В тази връзка обаче, е задължително да се споменат някои ключови особености, които са силно характерни за филмите на дуета Уашовски.
Независимо от представените истории, невероятните екшън сцени или драматични развои, всички техни филми задължително имат и скрито значение. Нещата никога не са казани в абсолютно прав текст и това често кара зрителя да потърси допълнителна информация или пък сам да започне да разсъждава върху предложения му пъзел. Това несъмнено е част от замисъла на самите автори. Много често голяма част от „по-неинформираните зрители“ остават с впечатлението, че филмите са базирани на някакъв невероятен творчески гений от страна на режисьорите, докато истината е, че те просто споделят в глобален мащаб сравнително непопулярни езотерични истини за света, в който живеем.

Макар и до известна степен спекулативно, защото не можем да знаем на 100% какво точно са искали да представят авторите на филма чрез образа на Юпитер, в нейния персонаж има прекалено много детайли, които ни водят в посока на описание на кралицата-бунтовничка (настоящият управител на планетата), от материалите на РМС. Самата Кунис има архетипен опит с тази роля, защото преди няколко години изигра лошата вещица в „Oz the Great and Powerful“, която разбира се е... със зелена кожа.




В него, Кунис се опълчва на по-голямата си сестра – истинската Кралица. Да помислим – жена със свръх способности и зелена кожа се опълчва на друга такава, която държи официалната власт... Честно казано не виждаме по-добър начин да се изобрази една влечугоподобна кралица-бунтовничка, зеленокожата Изида. Т.е. имаме разигран същият мит под формата на друга история. В „Черният лебед“ Кунис е тъмното отражение на Натали Портман („лошата кралица“) и се опитва да бъде новата „царица на сцената“. Както бе казано в началото на статията, в реалният живот Кунис изиграва ролята на Кралицата Юпитер вместо Портман, като по този начин я „детронира“. Надяваме се виждате динамиката на архетипите на екрана и тяхното неотменно отражение в реалния живот.
Ако трябва да разгледаме самата концепция стояща зад образа на кралицата-бунтовничка в „Jupiter Ascending“, то той е силно окултен в буквалния смисъл на това понятие. С други думи, той е достояние на малцина посветени, най-вече от различни тайни общества. Вероятно точно по тази причина създателите на филма са избрали основният подход при изграждането на нейният образ да бъде изцяло посветен на МЕТАФОРАТА. Всеки опит този образ да бъде разглеждан буквално ще ви зарине с логически и всякакви други несъответствия, правейки възприемането му да изглежда като фарс! Анализирайки обаче всички тънко подхвърлени парченца изграждащи „ребуса Юпитер“ в крайна сметка няма как да не забележите огромното количествено натрупване на факти подсказващи опита на авторите да загатнат нейната истинска същност.
Може да се каже, че има два ключови момента, които служат за основа при нейното представяне. На първо място определено стои факта, че тя е „генетична реинкарнация“ на владетелката на голяма част от този сектор на вселената. Този подход на представяне на нейната същност определено е много интересен на множество нива, но в никакъв случай не бива да се възприема съвсем буквално, защото това би породило редица парадокси. От една страна подобен начин на представяне много силно акцентира върху важността на гените в голяма част от извънземните култури и в частност при тези техни представители, които биват считани за „елит“. Както казахме гените са издигнати в абсолютен култ, а „духовното същество“, което ги обитава някак си стои на заден план или дори изобщо липсва. В същото време образа на Юпитер, хем притежава същите гени и потенциал за власт като официалната Кралица (чието невероятно дълголетие е ярко подчертано), хем се стреми да наложи „друг тип“ на функциониране на фермата наречена „Земя“ и това до голяма степен може да промени абсолютно всичко в галактиката.
Този ключов момент е подчертан на няколко пъти из филма и има смислова връзка с централната тема на филма. Защото ако Юпитер е главния персонаж на лентата, то несъмнено мотото на продукцията и главният акцент върху който тя гравитира е факта, че човешкото тяло не е нищо повече от един „бизнес продукт“. И най-важното в случая е, че тази концепция може да бъде разглеждана на хиляди нива през погледа на нашето човешко ежедневие, а не само през перспективата свързана с извличането на S-MA. Недвусмислено е посочено че Земята представлява много голяма ценност по отношение на бизнеса със S-MA, и сама по себе си е „по-специално място“ на фона на всички останали планети. Дори има реплика, която подчертава факта, че струва повече от всички други колонии на един от претендентите за нейното владение – Тит. При това би било много плитко да се счита, че този факт е базиран на доставяното количество. Това несъмнено е свързано именно с качеството на продукта, който бива генериран от уникалните преживявания на хората. Тази така наречена „уникалност“ е сравнително отскоро и е свързана именно с абдикацията на официалната Кралица и поемането на контрола от „нейната генетична реинкарнация“. За да се представи силата на този момент новата Кралица на планетата изглежда абсолютно неосъзната за своя истински произход и способности и в по-голямата част от филма изглежда все едно просто се носи по течението. Нещо което в действителност определено не е вярно, но служи като своеобразна котва, която има за цел да демонстрира естеството на преживяванията на Земята.
Тук има силно езотеричен момент, който присъства в някои окултни схващания (макар че в известен смисъл може да бъде тълкуван и като пропаганда). Той може да бъде разбран отново единствено и само като метафора. Имайки възможност да управлява този специфичен експеримент провеждащ се на планетата Земя, кралицата-бунтовничка започва по някакъв начин да придобива вътрешно разбиране за неговото естество. Точно затова тя е представена с „човешко преживяване“, което има за цел да изрази симпатията, която тя изпитва към всички участващи в експеримента, поставяйки се в условията да не осъзнава своя истински „духовен произход“ (или на извънземен език – кралски гени), точно както хората играещи роли на Земята в голяма степен не осъзнават своя истински духовен произход като част от Източника. Едва ли не кралицата-бунтовничка минава на едновременния път и губи всичките си спомени.
За да се акцентира именно на този момент тя чисти тоалетни – нещо което я отдалечава възможно най-далеч от нейния генетичен произход и същевременно има за цел да разкрие принципното различие в начина на управление. Разбира се всичко това може да е по-скоро символ, на това че тя е заточена или принудена да бъде на Земята, но това е друга мисловна нишка. От друга страна обаче, цялата ситуация е препратка към разнообразните роли които човешките инкарнации играят бидейки на Земята. Кулминацията на този процес бива представена най-ярко в самия край на филма където директно е заявено, че „новата Кралица“ има различна визия за управление на планетата и тази визия е доста по-различна от стандартната, като се очаква това да бъде доста ползотворен ход за всички участници. Както казахме тази идилична и „захаросана“ в известен смисъл представа може да се тълкува по много различни начини. Най-малкото е спестено, че бизнеса със S-MA определено няма да изчезне от това „преструктуриране на фермата“. Продуктът обаче в крайна сметка ще бъде значително по-качествен и ако търсите някакъв аналог какво точно се търси като резултат от „промяната“, едно от силните описания в тази връзка отново е представено в книгите на Робърт Монро по отношение на онова, което той нарича „лууш“.
Както вече бе споменато на няколко пъти, детайлите които съпътстват образа на Юпитер, изобщо не са случайни и погледнати през лупа могат лесно да оформят контурите на фракцията, която тя представлява (като отново наблягаме на момента със силно захаросаната опаковка). Цялата ѝ история, емоции и отношение към случващото се по време на филма позволяват да се придаде още по-дълбок смисъл на персонажа на Юпитер в качеството ѝ на върховен претендент за трона, акцентирайки силно на факта, че тя е РАЗЛИЧНА. Послание: „кралицата-бунтовничка е по-добрият избор“.
Това е другият основен момент във филма и ако обърнете по-задълбочено внимание ще откриете, че той присъства най-силно от всичко изложено в него. Както казахме този странен подход при изграждане на образа позволява да се предаде една езотерична истина без това да бъде заявено директно. Става дума за конфликта между Кралицата на официалната фракция и тази на бунтовническата, чийто архетип бива представен чрез персонажа на Юпитер. Официалната Кралица е обявена за „мъртва“ и това може да бъде счетено за една доста находчива алюзия за представяне на този твърде сложен по своето същество казус, без да се навлиза в детайли представящи истинската картина за нещата. В този факт можем да открием дори отношението, което бива демонстрирано от бунтовническата фракция спрямо официалната такава.




Ако погледнете през противоположната призма (в лицето на някои окултни материали) „официалната кралица“ не е мъртва – тя просто е „скрила лицето си от Земята“, чакайки благоприятният момент да се завърне като пълновластен господар, налагайки старите ценности и начин на управление. В този смисъл много е важно да тълкувате образите в тяхната по-широка рамка, а не буквално. Затова подобни продукции винаги имат екзотеричен (външен) и езотеричен (вътрешен) смисъл.
Така стигаме и до концепцията, която стои в основата на това кралицата-бунтовничка да е представена с името на мъжки бог – при това не кой да е, а именно римският аналог на Зевс! Едва ли е нужно да споменаваме, че именно Зевс играе може би най-ключовата роля в митологията, като е пряко свързан със смяната на властта на Земята и прогонването на старите „богове“ – титаните (административна титла в империята Орион, но при различно окончание изразява като значение и „елитна войска“). Така че тази постоянна заигравка с имената и техните функции е по-скоро нещо като патент и е в пълен унисон със стратегията на управляващата фракция на Земята. Досега трябва да е станало ясно, че когато говорим за митология, ние говорим директно за динамиката на колективното несъзнавано. Това означава, че макар да има вероятност режисьорите подсъзнателно да черпят сериозно от митологичното богатство на планетата, много често то само се проявява под формата на имена, случки и обстоятелства във филми, чиито автори нямат никакво съзнателно намерение да правят нещо подобно. Въпреки това то се случва, защото обикновено името на всяко едно същество служи за изразяване на неговата същност. В този случай създателите на филма (или онова на което те са проводник) не са пропуснали да ни го наврат образно казано в лицето на множество нива. Това е един от изключително важните моменти, тъй като е пряко свързан със сложната „историческа и културна“ обстановка характеризираща планетата. Този момент трудно може да бъде разбран на чисто логическо ниво, ако нямате предварителна информация за събитията описани в „Документите Тера“. За да си спестим дългите и подробни описания, акцентът върху който трябва да се съсредоточим в резюме е заключен във факта, че при промяната на властта, в системите на Земята бива извършено масово заличаване на древната история придружено с подмяна на ролята на почти всички познати „божества“, като в много случаи е променян дори техният пол, така че да обслужва целите на новите управляващи. След междуособиците в самата бунтовническа фракция и абдикацията на РА, кралицата-бунтовничка решава да запази въведената от него „патриархална система“, като по този начин всява огромно объркване по отношение на това кой в действителност управлява планетата! Единствено определени тайни общества са наясно кой е начело като извършват „двойни ритуали“ при които мъжкият аспект само привидно е управляващ. Така например на повърхността илюминати изглеждат изцяло доминирани от мъжкия принцип, но „великата жрица“ играе точно толкова важна роля в техните ритуали, както и мъжкото божество. В сърцето на техният символизъм всъщност стои почитането на змийската богиня! Във филма на пръв поглед „змийският елемент“ (по отношение на главните действащи лица от династията) визуално като че ли липсва. За сметка на това той отново бива закодиран словесно в името на „мъртвата императрица“ Серафи. Авторите на филма отново са вложили доста дълбоко символично значение, описвайки персонажа, който хем стои в дъното на всичко, но същевременно е „извън картината“ – представен просто като една статуя – която обаче бива почитана като богиня.



Има поне два пласта през чиято призма би следвало да се възприеме нейното име (както е посочено и в статията за „Змийските богове и безсмъртието“). На първо място терминът „сераф“ винаги е бил проблематичен за библейските преводачи през годините. Във версията на крал Джеймс се превежда като „огнена летяща змия“, но модерната тенденция е да не се превежда изобщо, а да се оставя еврейската дума както си е. „Сераф“ не пасва на някаква точна и подходяща класификация или превод. Другото най-често значение на тази дума бива свързвано със същество от ангелската йерархия, като се счита, че това е първият по важност ангелски чин. Дори и чрез името обаче, отново пълният смисъл по-скоро само е загатнат и оставен да се развие като потенциал в съзнанието на „наблюдателя“ и неговото собствено разбиране.
При друго тълкувание, името може да се счита и за заигравка с персонажа от „The Matrix Reloaded“ с абсолютно същото име, което както разбираме, може да бъде схващано с различни и често противоположни значения. Там той играе нещо като „паднал ангел“ бидейки програмист, който е низвергнат от богоподобния машинен свят. Прокуден е за неподчинение и казва, че е един вид без криле. Тук нещо подобно се случва с двамата архетипни закрилници на Юпитер, на които също са им били „премахнати крилата“ – отново за неподчинение – така че това е интересна аналогия.
И докато змийските корени на управляващата династия са по-скоро леко загатнати то връзката ѝ с пчелите е заявена по доста крещящ начин, защото тук се крие есенцията, която разкрива модела на управление и разбира се контрола върху съзнанието. В редица окултни и алхимични текстове змията и пчелата биват използвани като символи за „кошерната кръвна линия“ и връзката с генетичния поток. Това е изключително важен момент, защото обикновено връзката между рептилии и насекоми не буди подобна автоматична асоциация. Това обаче е начина по който функционира всяко рептилианско общество – то действа на принципа на кошера. Няма никакво значение дали този факт е следствие изцяло на тяхната генетика и част от тяхното древно минало (както предполага Морнинг Скай) или по някакъв начин модела е бил придобит впоследствие, оказвайки се екстремно ефективен. Предвид безкрайните възможности на генното инженерство са възможни всякакви симбиози. Нещо повече – самото „биологично тяло“ в известен смисъл също може да се разглежда като „особен вид технология“ макар и базирана на по-различен принцип от „механичната такава“, но това е друга тема на разговор.
На тези които са гледали филма и са чели следговора на „Империите“, със сигурност им е направило впечатление, че мотивът за „Кралицата-пчела“ е може би един от най-ярките символи. Той бива директно свързван с познанието за митохондриалната ДНК. Това е най-древната ДНК и тя се предава единствено и само по майчина линия оставайки непроменена (затова и в юдаизма евреи са само онези, които имат майка еврейка, което на пръв поглед може да е странно предвид, че това е патриархална религия). Оттам идва и „манията“ на някои тайни общества да интегрират този символ в своите официални емблеми, представяйки по този специфичен начин и същевременно наблягайки на своето собствено „кралско потекло“. Особено настоятелна в тази насока е династията на Меровингите. Един от най-познатите масони в световен план – Менли. П. Хол твърди в своята класическа книга „Тайните учения на всички времена“, че образът на пчелата и „хералдическата лилия“ са напълно равнозначни:



В християнската религия пък, хералдическата лилия е символ на света богородица и това само по себе си не се нуждае от коментар, защото който е чел книгите ни си дава сметка, че смисловото съвпадение е 100%. Няма съмнение обаче, че контролът върху съзнанието бива осъществяван едновременно по генетичен и технологичен път (в класическия смисъл на думата). От една страна змийската кралица действа като пчела-майка предавайки „своите спомени на кошера“. Това предопределя изцяло и задава правилата и начина на поведение на всички нейни поданици. Част от този процес се осъществява и чрез произвеждането на специален феромон, който служи за идентификация на кралската каста.
Между другото всичко това може да ни накара да се замислим относно скритата логика зад избирането на някой крал тук на Земята. Например как се е избирало някоя държава без крал да получи крал от друга държава? На какъв принцип и логика се е случвало това? Колкото повече информация имате за извънземния елемент в човешката история, толкова повече разбирате, че това е като днешното лобиране. Всяка извънземна фракция избира представител, който да бъде излъчен като крал и земните интриги са отражение на тази космическа динамика. Кой ще „победи“ е въпрос на сложни политически манипулации, които не са освободени от окултен елемент (за да не кажем, че той е водещ). Самият факт, че една от най-мощните фамилии днес (Уиндзор) няма нищо английско в кръвта си (защото са Сакс-Кобургота) трябва да говори достатъчно. Освен всичко друго да „победиш“ и започнеш да управляваш дадена страна не е достатъчно. Както знаете земните кралски генетични линии се плодят от векове помежду си с цел пресъздаването на максимално близка генетика, за да може същото извънземно съзнание да се закача отново и отново в това тяло – точно както в случая на Юпитер. Със сходни генетични шаблони дадено съзнание може лесно да обитава временно дадено тяло и по този начин да има пряк контрол над него. Принципите на това са обяснени тук.
Ето защо във филма виждаме как върховенството на гените е издигнато в култ до степен при която те са носител на „духовност“ и всички са програмирани да се подчиняват на тази комбинация от гени, която бива считана за „аристократична“ (което е и по-рано споменатата причина поради която Балем получава подчинението на по-силните физически от него влечугоподобни). Това е много съществен елемент от филма (и реалността), въпреки че не му е отделено достатъчно внимание и най-вече – не е направена очевадната и пряка идентификация, че това е една от най-мащабните форми на контрол върху съзнанието. Един от впечатляващите моменти в тази връзка беше сцената от която стана ясно, че пчелите са изцяло програмирани да разпознават тази „кралска генетична комбинация“ и да ѝ се подчиняват безпрекословно, алюзирайки по този начин властта на Кралицата-пчела-Майка. Неслучайно в следговора към „Империите“ бяхме обърнали толкова много внимание на ролята, която пчелата като символ изразява в нашата реалност – нещо на което РМС също е посветил голяма част от времето си.


Две от любимите ни юбилейни монети; от едната страна Лизи 2, от другата – пчеличка или мега-гущер – по избор на клиента :Р


Бяхме извели и извода, че вероятно по абсолютно същия начин бива програмиран специфичният „кралски аромат“, който да има особено влияние върху съзнанието на всички поданици на Империята, така че да играе ролята на своеобразен маркер легитимиращ правото на власт. Тази власт на „пчелата-майка“ показана недвусмислено като преднамерено програмиране, е нещо което попада точно в десетката. Когато в самия филм другите главни герои принадлежащи към военната каста успяват да разпознаят „кралските достойнства“ на имперската наследница (базирани именно на пчелите), те автоматично изпадат в сервилно подчинение. Шон Бийн, чиято фамилия дори фонетично звучи като „bee“ (бъдете сигурни, че понякога изборът на cast в подобни продукции лежи дори на подобни принципи на архетипен резонанс), който играе ролята на Стингър Апини („stinger“ означава „жило“, а „apini“ – подрод медоносни пчели), е представен като герой, който има смесена ДНК на човек и пчела. Дори зениците му са шестоъгълни, което прави препратка към пчелните килийки и генетичната му връзка с тези насекоми.




Между другото, ако някой обърна внимание, контейнерите със S-MA (един от които Юпитер изпусна и счупи) също имаха шестоъгълна форма, което прави смислова връзка между пчелите, кралските гени и самият еликсир на дълголетието, който е ползван от кралските династии


В официалното описание за героя на Стингър Апини е подчертано, че пчелното му ДНК генерира у него чувство за лоялност. Той коленичи пред Юпитер, когато разбира коя всъщност е тя.




Ако се замислите какви огромни възможности за приложения има този факт няма как да не си дадете сметка, че представената визуална сцена не може да се сравнява дори и с върха на айсберга като описание на нещо съдържащо в себе си един потресаващ потенциал от скрита енергия. Друг важен елемент свързан с образа на Стингър е, че той също е разжалван военен и е пратен на Земята като наказание за своята дързост да се опълчи на реда в Империята (застъпвайки се за провинилия се вълчи командос). Това е в унисон с честата практика Земята да бъде използвана именно като наказателна колония за провинили се членове на Империята.
Интересно беше и че самата технология подпомагаща функционирането на Империята, също е базирана до голяма степен на пчелния символизъм. Неслучайно някои от извънземните кораби до голяма степен наподобяват именно насекоми (нещо, което Уашовски официално заявяват че са търсели като ефект), утвърждавайки същата тази симбиоза върху която се гради споменатия вече шаблон.



Дори и древните египтяни очевидно са били запознати с тази връзка поставяйки „насекомо“ в една идейна линия заедно с редица летателни апарати, които съвременното око би разпознало без особени затруднения.


Прочутият в уфологичните среди надпис от Абидос


Long story short, накрая кралицата-бунтовничка побеждава (затова е и „ascending“), без изобщо да разберем какви са промените, които тя ще въведе в устоите на Империята и всички са „щастливи“. Задължителният кралски съюз между Орион и Сириус отново е скрепен, което като мотив непременно трябва да присъства в такава продукция. В последните сцени виждаме Кейн с възстановени крила (т.е. по-висш статус), а самата Юпитер символично също започва да лети. Това е прочутата „сватба в небето“ между Орион и Сириус, с която митологията ни е изпълнена.

За заключение можем да кажем, че Уашовски са подходили по два напълно различни начина, описвайки ситуацията в „Матрицата“ и в сегашния си филм. Въпреки това на практика те представят една и съща платформа видяна под различен ъгъл, а пълният смисъл може да бъде осъзнат именно като амалгама между двете продукции. И в двата случая бива създадена една изкуствена реалност, която да служи като ферма за добив на енергия – в случая с „Матрицата“ като хранителна оранжерия, а в „Jupiter Ascending“ по-скоро като наркотична субстанция от най-висш клас. Аналогиите в случая могат да бъдат продължени до безкрай, но несъмнено всички те са базирани на древно езотерично познание. Не по-малко важен е момента, че периодично всяка такава подобна ферма бива изчерпвана по една или друга причина, като се търсят варианти за нейното обновление и рестартиране наново – често в доста по-ефективен вариант. Това се дължи най-вече на факта че нейните създатели внимателно са наблюдавали и анализирали процесите, които се случват „вътре“ и са готови да експериментират чрез нови и все по-уникални способи.
Общо взето, с това завършват и наблюденията ни по филма и паралелите му с нашата работа през годините. По наше мнение „Jupiter Ascending“ не може да бъде разбран качествено отделно от книгите на Морнинг Скай, тъй като самата продукция е белязана от тях. Това, което филма описва е първият мащабен опит галактиката да бъде обрисувана като онова, което наистина е и се надяваме опитите в тази посока да не секнат с тази амбициозна (поне на визуално ниво) лента. Изключително важно е изследователят на тези теми да разбере, че тези филми не са за „забавление“. Те са планетарен политически лозунг, колкото и помпозно или абсурдно да ви изглежда това на пръв поглед и тяхното истинско значение трудно може да бъде разбрано, ако те бъдат разглеждани „просто като филми“. Те обикновено са правени от дадена извънземна фракция с цели, които линейният ум трудно може да разбере без правилния контекст. В случая, „Jupiter Ascending“ е пропаганден филм за кралицата-бунтовничка (Юпитер), нейната роля и претенции за Земята. От нашите материали знаете, че медиатора на този образ на планетата към днешна дата е Елизабет II. Ако видите кой е деня, в който баба встъпва на длъжност, ще видите, че този ден е 06.02.(1952 г.). С какво датата 06.02. беше важна? Ами това е премиерата на настоящия филм, който – да кажем отново – е за кралицата-бунтовничка! Т.е. това е поредното архетипно потвърждение, че става дума за едно и също нещо. Направен е филм за кралицата-бунтовничка и той е излъчен на датата на която тя официално встъпва на власт на планетата, което е и своеобразен реверанс към този факт. Този ден, както казахме, е нашето поредно 9/11. Денят на коронацията на Елизабет II пък е 2.06.(1953 г.) – огледална на горната дата. Което, респективно също е 9/11. Отново и отново.
Ето защо в този сайт се набляга толкова много на тълкуванието на филмите и тяхното скрито значение. Те са кондензираната динамика на цялото колективно несъзнавано. Ако разберете какво наистина представлява съвременното кино (и поп-културата като цяло) лековатото ви отношение към тях незабавно ще се трансформира в разбиране. Те са ключ за това какво наистина се случва – пряко или косвено. Това е една от преките следи, които всички ние имаме на разположение.


Висша перспектива

Висшата перспектива зад архетипа на Кралицата вече е изнесена в статията „Богинята не е Великото Ин“, така че тук вече няма какво толкова да бъде казано по този въпрос. Ако искате по-дълбокия езотеричен и архетипен аспект на този образ, препоръчваме ви да вникнете в съдържанието именно на този материал.

Що се отнася до съществуването на тук дискутираният филм и „висшата перспектива“ зад това, идеята е, че една информация винаги изтича някак си. Това не може да бъде предотвратено. Може да отнеме хиляди години, но накрая то просто се случва, защото нищо не може да бъде в стагнация завинаги, то е част от общия поток и неговата основна характеристика е движение. Когато този неизбежен цикъл дойде, тези, които държат информацията от хилядолетия са наясно с това, защото познават цикличностите на Играта. Налага им се да са вещи в това – иначе нямаше да могат да я контролират. Те разбират периодите на естествено отприщване и ги използват гениално в своя полза. Те могат да пуснат съвсем умишлено дадена информация (под дадена форма) наяве, което да изиграе ролята на това „отприщване“ на архетипно ниво, което им позволява да имат контрол над него. Обърнете внимание на тънкия момент. Отприщването така или иначе трябва да се случи, затова те сами го разиграват като мит и това балансира потоците на цикъла и неговите „нужди“. Ако те не го направят – дадена манифестация ще се прояви сама по пътища, които не са разбираеми за линейния ум, но естеството на нещата изискват тази манифестация да има impact над колективното съзнание на планетата. Всичко това представлява вратичка в иначе ясно установената механика на Играта. Защо това изкуствено генериране на митове се прави най-често под формата на кино?
Отговорът е елементарен. Истината се крие най-добре пред очите на хората – когато им я кажеш в почти прав текст. Вече не можеш да убиваш всеки един, който говори за тези неща, просто не можеш... Това не са 70-те години на миналия век, когато е бил разцвета на уфологията и когато хората говорили за истината можели да бъдат преброени на пръстите на едната ръка. Тогава те не са получавали друго освен подигравки. В онези времена никой не е забелязвал липсата им, поради броя им и нулевото внимание което получавали от широката общественост. Такъв е бил контекста и равнището на колективното съзнание на човечеството в онзи момент.
Очевидно днес естеството и динамиката на информацията не са същите, най-малкото заради масовия достъп до евтина и сравнително качествена дигитална технология и съществуването на инструмент като интернет (който разбира се е нож с две остриета, но това няма значение за целите на метафората). Т.е. – всеки може да снима НЛО, да го качи директно от телефона си в мрежата и моментално – милиони хора да разберат за това. Информацията лети с много по-голяма скорост от 70-те. Затова хората като нас вече не биват убивани. Те биват осмивани. Ако се замислите, ще видите, че това е най-мощното оръжие – пропагандата... Предвид вниманието, което получават тези теми днес, ако убиеш някой техен говорител, единственото, което ще постигнеш, е да го превърнеш в мъченик. А това генерира след себе си религиозни настроения и респективно – още проблеми. Това очевидно не е решение, което да работи успешно във времена като днешните. Затова хората които контролират информацията са сменили тактиката и просто изпреварват събитията.
Целта на филми като дискутирания е, че когато излезе някой като нас и започне да говори по теми като разглежданите в този сайт, всеки просто ще каже, че „гледаме твърде много филми“ (особено ако филмът е комедия). Това действа автоматично – дори вече не е нужно поставено „вещо“ лице да излезе по телевизията и да унижи даден изследовател, както се е правило преди. Макар да не сме в 70-те и вече повечето хора да разбират, че няма никаква логика да сме единствения разум във вселената, то определено все още сме в 70-те по отношение разбирането ни на енергийните и архетипни връзки във вселената. Масата от хора няма съзнанието да осъзнае, че щом информация от такъв магнитуд е излязла наяве – то това няма как да бъде иначе, освен с причина. Така цялата информация бива дискредитирана от самата тълпа. Ако сте вникнали във всичко казано дотук, трябва да разбирате хитростта и коварността на метода. Това е 2 в 1, win-win ситуация. Мисията е изпълнена – информацията е пусната, като по този начин нуждите на естествените цикли в Играта са задоволени, защото фактите излизат наяве; но въпреки това те отново са пуснати под форма, която да върши работа на същите хора, които контролират информацията. Така те хем остават верни на правилата на Играта, хем избягват разкритие, а хората се забиват още повече в собственото си невежество поради естеството на това къде се намираме в своето осъзнаване като колектив. (С аналогични методи Тъмната полярност избягва и онова, което грешно се разбира от масите като „карма“.)
Как се случва реализацията на подобен проект?
Още по-просто. Предвид нивото на днешните технологии за контрол над съзнанието и това с каква лекота може да се имплантира идея в нечия глава (много по-лесно от демонстрираното в „Inception“, което е стар метод), дори не е нужен физически посредник или лобист в дадено продуцентско студио, който да манипулира режисьорите или нещо подобно. Идеята просто се имплантира насън или в будно състояние – това не е никакъв проблем (особено, ако човекът вече е програмиран, но това не е належащ фактор). Предвид и че зад хората, които контролират информацията, стоят множество йерархии от нефизическо естество и те са тези, които наистина дърпат конците, дори не е нужно да се използва технология. Това просто става с „щракване на пръсти“. Резултатът така или иначе е един – просто пътеките до него са много. По този начин пряка връзка между „виновниците“ и „извършителите“ не може да бъде установена по никакъв конвенционален начин, а е ясно, че твърдения като настоящето не могат да бъдат доказателство за никого във всекидневния живот и просто ще бъдат осмени, както винаги. Ако бъдат избрани и световно неизвестни хора да осъществят някой ключов филмов проект (което предполага малко реклама и малко внимание) – информацията е забита в още по-глуха улица, но нарушение на правилата няма – защото тя де факто е там – теоретично всеки има достъп до нея, ако поиска.
Като резултат – имате контрол, който може да бъде прозрян само от малцина. Направено е наистина гениално.
Колкото до „Jupiter Ascending“ не твърдим, че случаят е точно такъв, но той е добър повод да бъде обяснен принципа. Това е един от изкуствените методи, с които се контролира реалността и вниманието на колективното съзнание на човечеството (има и много продукции, които са продукт на естествени събития и цикли, но те са твърде друга категория, че да се впускаме в тях в момента; това си заслужава да бъде направено в друга тема, обаче). Класическа продукция въплъщаваща този похват е филмът „Iron Sky“втората му част, която ще е за Вътрешната земя), който описва много реален период и факти от земната история непознати на хората. Ще откриете, че най-добре се дискредитира дадена информация, когато тя бъде ситуирана в контекста на комедиен сюжет. Тогава е още по-абсурдно някой да излезе и да каже, че истината за дадено нещо е илюстрирана най-добре в еди-коя-си комедия. Логично е, че този човек няма да бъде взет на сериозно и ще бъде обявен за... комедиант :)

В контекста на всичко казано „Произход и история на Империите Орион и Сириус“ е книга, чието време настъпи. Филми като „Jupiter Ascending“ ни показват, че колективното несъзнавано е готово малко по малко да изтиква съдържимото си относно реалната ни галактическа история и да я сведе до съзнанието. Без значение метода – манипулативен или не. От определена гледна точка това са неща отвъд Полярностите и техните игри.
Всичко това ще става все по-осезаемо. Може би не утре, може би не след 10 г., но скоро, ако вземем предвид голямата картина и колко бавно ставаха нещата досега. Това че сме от малка държава и не оказваме никакъв impact на ниво колективно несъзнавано не е вярно. Самият факт, че тази книга бе направена тук на български език, означава, че времето на тази информация идва и това е етап от този процес, колкото и локален и ограничен да е засега той. Събитията го показват, това не е наша измислица. Тук не става дума за никакво самоизтъкване, „натриване на носове“, покровителстване или нещо подобно. Това не е тв-шоу, където следват ръкопляскания или освирквания, това е живота и очевидно той трябва да бъде взет сериозно (което не е синоним на „интелектуално“), защото касае всички нас. Лековатото отношение при което нещо да бъде просто отхвърлено или потвърдено вече не е валидно. Ако ситуацията е много сериозна и започне да ви касае физически, несъмнено ще ѝ обърнете внимание, защото обстоятелствата ще ви го наложат. Преди да стане такава обаче, тя съществува като потенция в колективното несъзнавано и да игнорирате нещо, което е реално, само защото то все още не е физическо, е плод не само на ignorance, но и на изконно непознаване на това как функционира реалността. Така че случаи като тези са само маркировки по пътя. Можете да решите да ги използвате – можете да решите да ги пренебрегнете. Има далеч по-важни неща в живота, но това е принцип, който може да бъде приложен към всяко едно от тях.
Така или иначе последствията от тези два избора (без значение позитивни или негативни) ще бъдат за сметка на мислещия и преценяващия, докато реалността изтича между пръстите ви като пясък. Хвърляйте светлината на съзнанието върху всичко, което присъства в живота ви. Нищо не е там без причина. Защото това е именно вашата реалност и би било най-мъдро да спрете да я игнорирате.



www.parallelreality-bg.com/    

Няма коментари:

Публикуване на коментар