Последователи

неделя, 27 май 2018 г.

Тайните на оптометриста

                 


Според официални данни от Американската Академия по Офталмология от 2013 г., потребителите само в САЩ ежегодно харчат по 15 милиарда долара за очила и лещи, като тази сума е с трайна тенденция към повишаване. Американците носещи някакъв вид оптична корекция на зрението са над 150 милиона или около 75% от възрастното население на страната. От тях 64% са носещите очила и 11% – лещи. Всеки трети от носещите оптична корекция има астигматизъм. Според www.zennioptical.com, средната възраст в САЩ, на която човек започва да има нужда от оптична корекция на зрението е 7 (седем!) години. В европейските държави тази статистика е подобна, което означава, че оптичната индустрия в развитите е съумяла страни да превърне повече от половината им население в свои „абонати“ още от детска възраст, за цял живот.

Както вече разбрахме, очилата не лекуват късогледство, далекогледство и астигматизъм, а дори задълбочават тези проблеми. Въпреки това очилата се радват на огромна популярност сред хората, страдащи от изброените рефракционни аномалии. Основните причини за това са няколко:

очилата дават мигновено решение на проблема с неясното зрение;

очилата се представят от оптиците (и възприемат от потребителите) като медицинско средство;

очилата са много достъпни от финансова гледна точка;

очилата са превърнати в моден аксесоар, който за много хора е неразделна част от техния имидж

Всяка една от изброените причини е истина по своя смисъл, с изключение на абсурдната „медицинска“ страна на въпроса. Тъй като очилата не са лечение, индустрията е положила много усилия, за да ги направи да изглеждат като медицинско средство. Започваме от белите престилки на оптиците, които на практика съвсем не им трябват в тяхната работа, но ги носят, за да придобият по-медицински вид. След това минаваме през термина „преглед“, в името на който оптиките са оборудвани със скъпо струващи електронни машини за тест на зрението. Тези уреди всъщност изобщо не са необходими за определяне на диоптър, но сред клиентите създават впечатление, че се извършва сложна процедура, която те не могат да направят сами вкъщи. Резултатите от теста се оформят грижливо във вид на рецепта, която окончателно затвърждава впечатлението, че получавате „медицинско средство“. Това носи на оптичната индустрия: доверие, доживотен абонамент от страна на клиентите и, разбира се – пари. Много пари. Споделям с вас тези неща не с идеята, че ще направим революция и ще сложим край на тази грозна несправедливост. Би било наивно, не! Целта ми е да представя нещата и от другата им страна – тази, която оптиците не искат да излиза на светло. Веднъж като погледнете с други очи на очилата, много по- лесно ще се измъкнете от коварния капан, в който сте попаднали и ще си върнете обратно нормалното зрение. Вашите очи не са повредени – те са неправилно настроени и не се нуждаят от патерици за цял живот. Очите ви дори не ги искат! Все пак природата не ги е създала, за да носят очила, а за да виждат сами и това е нещо съвсем естествено. Всичко, което искат, и от което имат нуждаят очите ви е възможност да се възстановят, за да се радвате на ясното зрение, което е ваше човешко право. Освен това имате право да знаете и разбирате какво става с очите ви и да вземате активни решения по въпроса, затова е време да разбулим тайните на оптометриста. Ще разгледаме като разглобен часовников механизъм какво представляват прегледите в оптика и как да ги провеждаме сами в домашни условия, ще научим как влияят очилата и лещите върху очите като орган. Ще се спрем и на всички онези „подробности“ около пиленето на очни ябълки (т.нар. „лазерни корекции“), които офталмологията сконфузено премълчава. Започваме от…


Влиянието на очилата и лещите върху зрението.

                   
Същност на терапията


Като цяло принципът на тази терапия се основава на т.нар „хормезис“. Това е термин от биологията, с който се нарича благотворното влияние на малките дози стрес върху организма. Стресът може да се получава от различни неща – вещества, лъчение, физическо усилие и т.н. Доказано е, че стресът, който в големи дози е вреден за организма, в малки дози стимулира неговото възстановяване и развитие. Рехабилитациите след травми и обездвижване, например също се основават на този принцип. Фитнесът – също, както и ваксините и др. Разбира се, резултатите не идват мигновено, защото тук няма хапче, няма скалпел. Но резултатите идват винаги и то без страничните ефекти на хапчето и скалпела. Казано с други думи в малки дози стресът е стимул за подобрение
          

Изследване доказващо, че дължината на очната ябълка се изменя под влияние на леща с + диоптър (намалява) и – диоптър (увеличава се)

Както казахме по-рано, за окото може да има много стимули, като най-сериозният от тях са очилата за късогледство, защото те изместват фокалната равнина и стимулират окото да става все по-късогледо. Махането на очилата е стрес за зрението и то в голяма доза, което не е добре! Обаче малкото отслабване на очилата вече е стрес в малки дози, което е стимул за окото да се възстанови. В хода на терапията постепенно ще слагаме все по-слаби очила, ще използваме и очила с положителен диоптър, докато накрая очила абсолютно няма да са ни необходими. С други думи постепенно ще изместване далечната си точка на ясно зрение все по-надалеч, което в окото ще става чрез изместване на фокалната равнина все по-напред, и връщане на нормалната форма на очната ябълка. Ако се интересувате от конкретни доказателства (което аз винаги препоръчвам да правите) съм публикувал клинично изследване, проведено в САЩ през 2010 г., което доказва, че очилата с правилно подбран диоптър като изместват фокалната равнина в правилната посока могат да възстановят нормалната форма на очната ябълка. Разбира се, смяната на очилата е само едната част от терапията, отказването от вредните за зрението навици и създаването на полезни такива също е много важно, затова за тях има отделна тема. С новите очила и с добри навици занапред всеки ден ще стимулираме очите ни да фокусират малко по-далеч. За момента е необходимо да запомните три много много важни принципа, които трябва да станат закон за вашите очи:

1. Ако окото няма върху какво да се фокусира, то ще спре да се опитва!
Ето защо внезапното отказване от очилата е лоша идея! И обратното – ако виждате един обект почти ясно и задържите поглед върху него, след известно време ще имате съвсем ясен образ. Това се нарича „изтегляне на фокуса“ и се прави най-лесно с помощта на текст. На близки разстояния – текст от монитор или книга, а на далечни разстояния – номера на коли, рекламни табели, пътни знаци. След известна практика ще успявате да правите това все по-бързо и все по-лесно. Ще успявате всеки път, когато погледнете към обект, който не виждате съвсем ясно да накарате цилиарните мускули на очите ви да ви дадат още малко яснота. Когато контролирането на цилиарния мускул е съзнателно, то се нарича „активен фокус“, но извършването му, за съжаление няма как да се опише с думи. Това е като да си движите ноздрите – никой не може да ви опише точно как го прави, но при достатъчно желание след известно време всеки успява. Не са необходими усилия и напрягане, а само желание. Връзката на мозъка с всеки един мускул я има, тя си е там, просто мозъкът трябва да се научи да я използва съзнателно. Усвояването на активния фокус не е задължително за успеха на терапията, но то значително ускорява възстановяването, затова ще му обърнем по-специално внимание в една от следващите теми.
2. Ако виждате перфектно, значи не гледате от достатъчно далеч! 
Четенето и като цяло гледането на близко разстояние е голям приятел на късогледството. Все пак е ясно, че не можем да се откажем от това да четем, затова ще обърнем това в наша полза за подобряване на зрението като приложим въпросния (втори) принцип. Когато седнете да работите на компютър (или да четете книга), отдалечете се от текста колкото е възможно така, че да не виждате съвсем ясно, но да можете все пак да разчитате буквите без колебание. Задължително правете това без очила. Ако имате много висок диоптър, тогава вместо да махате очилата, трябва да ги замените с диференциална корекция (по-слаби очила, за които ще говорим по-нататък). След няколко минути ще забележите, че вече виждате по-ясно на това разстояние. Това е моментът да се дръпнете още една идея назад. Като цяло идеалното разстояние е най-далечното, на което виждате ясно, плюс още няколко сантиметра (обикновено 3-6 cm.). Не забравяйте и почивките! На всеки няколко минути поглеждайте поне за няколко секунди през прозореца на стаята (за да раздвижите цилиарния мускул), а на всеки час правете поне 5 минути почивка, през което време отново гледайте надалеч.

3. Увеличете времето, през което гледате надалеч.

                

Вглеждайте се, взирайте се в надписа, премигвайте и той ще стане по-ясен. (не на снимката, навън!)
Наистина го направете, използвайте всяка възможност, всеки миг, в който можете да погледнете през прозореца – направете го! Или още по- добре – излезте навън. Но да излезете от вкъщи не е достатъчно. Много хора дори и ходейки по улиците гледат или в краката си, или в телефона си. Не правете тази грешка. Вместо това гледайте надалеч, четете табели, пътни знаци и номера на коли. От голяма полза е наблюдаването на отдалечаващи се обекти – фокусирането върху номера на отдалечаваща се кола е чудесно за изтегляне на фокуса. Тук е мястото за пореден път да напомня, че зрението е процес, който се случва в мозъка, затова и подобренията започват от там. Когато видите неясно надпис (навън), който ви е познат (знаете какво пише) е много по-лесно да успеете да го видите ясно – вгледайте се в него, задръжте поглед известно време върху надписа, представяйте си как „изписвате“ буквите (нали знаете какво пише) и премигвайте от време на време. Надписът постепенно ще се изясни, няма да стане перфектен, но ще стане много по-ясен, а при някое от следващите премигвания ще изгубите тази временна яснота. Този ефект може да се получи и с непознати надписи, но е по-трудно. Същественото е, че въпросния кратък феномен с времето става все по- дълготраен и ще се радвате на все по-ясно зрение. Разбира се, за постигане на това е нужна известна практика, твърде вероятно е нещата да не се получат от първия или втория път. Освен това при гледане надалеч трябва да носите очила, но не тези, с които сте сега, а очила с понижени диоптри, за които ще стане дума в една от следващите теми. Тези очила ще ви дават почти ясен (но съвсем не идеален) образ надалеч, за да се опитват очите да виждат по-ясно със собствени „сили“. Гледането надалеч без очила не носи никаква полза. Блуждаейки в мъглявата картина очите няма върху какво да фокусират, затова дори не се и опитват.

                

Изследване на Американската академия по оптометрия, доказващо положителния резултат от акомодативната терапията за възстановяване на зрението при късогледство.


През първите три месеца от терапията подобрението е най- осезаемо като свалянето на един диоптър за това време е съвсем реалистично очакване. След първите три месеца можете да очаквате по 0,25 диоптъра подобрение на всеки 60 дни. Последният диоптър (особено последния половин) е най-труден за сваляне, но все по-ясното зрение, на което ще се наслаждавате е толкова силна мотивация, че няма и да си помислите да спирате. Приемете горните прогнози като някакъв реалистичен минимум, за който аз гарантирам, просто защото не искам да давам празни обещания, както много други правят. Иначе проучванията ми показват, че има много хора приложили тази терапия с ПЪТИ по-добри от горните резултати. Всичко зависи от това с какво започвате (хората с по-висок диоптър могат да очакват доста по-голямо подобрение), на каква възраст сте (при по-млад организъм възстановяването е по-бързо), както и до колко се отнасяте сериозно и отговорно към терапията. Това е в общи линии скелета, около който е изградена цялата терапия. Останалото са детайли, които обаче са важни, затова ще ги разглеждаме в следващите теми поотделно. Засега е достатъчно да разберете основната идея, за да можете да приложите терапията в ежедневието си. А тя е създадена да стане част от него без да пречи, без да създава конфликти и неудобства. Много програми за възстановяване на зрението се оказват пълен провал, защото техните автори колкото и добре да разбират устройството на окото, пропускат много съществен факт – това че хората имат живот. Живот, който не могат да загърбят или да преобърнат, за да правят час по час упражнения в продължение на месеци. Точно затова възстановяването на зрението трябва да бъде интегрирано в ежедневието чрез индивидуален подход, по начин, който няма да пречи на човек да изпълнява задълженията си или любимите си занимания. И като стана дума за ежедневие, да си поговорим за…

                    


Ежедневие и навици.

 



Няма коментари:

Публикуване на коментар