вторник, 30 октомври 2018 г.

Смърт. Подготовка, умиране и живот след смъртта

              

ДЖНАНА-КАРМА-САННЯСА-ЙОГА 1ч.

Ведите и различните религии утвърждават, че смъртта не е край на съществуването, а просто душата оставя грубото физическо тяло, което не може повече да изпълнява важни жизнени функции. Душата, т.е. индивидуалното съзнание, което се намира в тялото, не зависи от състоянието на тялото, но преживява всички телесни и умствени усещания.

Тялото е временно и продължителността на живота му, съгласно Ведите, се определя още по времена зачатието. Тази продължителност не може да се промени по желание на човека, но може да се промени от Бог, който е причината за всички неща. Известни са немалко случаи, когато искрените молитви са връщали умиращия към живота, дори и от „оня свят“, дори и при най-песимистичните прогнози.

Душата, за разлика от тялото, е вечна: тя не може да умре, макар процесът на отделяне от тялото да се възприема като умиране. Това става заради силното отъждествяване с физическото тяло и неосъзнаването на себе си като душа (съзнание). Затова през живота си човек трябва да получава знания за своята духовна природа и да се занимава с духовни практики, постигайки своята истинска нематериална същност – това ще му помогне в часа на отделяне от преходната физическа обвивка, която е станала вече непригодна за живот в този свят. В момента на смъртта човек може да промени много бъдещата си съдба, и ако знае това, то следва да го направи. Затова и ще поговорим.

Какво е това смърт и защо е необходима

Както човек сменя старите дрипи с нови дрехи, така и душата получава нови материални тела в замяна на старите и безполезните. Този процес във Ведите се нарича реинкарнация – превъплъщение на индивидуалното съзнание (душа).

Материалният свят, в който живеем, е своего рода училище, което има точно определена цел. В това училище всеки минава всички необходими занятия до последния изпит и успешното завършване на обучението. Понякога ние „настъпваме една и съща мотика”, но в края на краищата си научаваме урока, правим си правилните изводи и продължаваме напред. (към следващата мотика ). Можем да наречем Бог главен учител или директор на това училище, на когото се подчиняват всички хора и обстоятелства, които ни учат явно или неявно по време на живота ни. Целият ни живот всъщност е училище, а смъртта – последният изпит. Така, живот след живот, ние получаваме нови тела и съответното обучение, необходимо да разберем в края на краищата истинския смисъл на живота и да се върнем в родния духовен свят (у дома при Бог), където няма раждане и смърт, старост и болести, където цари вечно щастие, любов и осъзнатост.

Как сме попаднали в този свят и защо страдаме

Ведитесравняват материалното творение с обител на страданията, и казват, че истинско щастие няма на този свят. Това е лесно да се разбере, оглеждайки своя живот и разбирайки, че истинското щастие така и не се е появило досега, въпреки многото усилия. Именно затова човек чувства дълбока неудовлетвореност в душата си, която понякога се заглушава от някое временно удоволствие. Душата може напълно да бъде удовлетворена само в духовния свят, където тя напълно ще осъзнае, че е неотделима частичка от Боги затова служи с любов на Него и другите Негови частички - също такива вечни души. В царството на Бога душата е пълна хармония и изпитва истинско удовлетворение и щастие.

Веднъж пожелала да поживее само за себе си (изключително за свое собствено наслаждение „извън Бога”), душата получава такава възможност и попада в материалния свят, където може да опитва безкрайно да постигне щастие. Изживявайки много животи и напълно разочаровано от неосъществимата идея да постигне щастие, индивидуалното съзнание (душа) губи всякакъв интерес към материалния свят, който вечно залъгва с красиви обещания, а дава само временни удоволствия, страданияи болезнена смяна на материални тела.

Разочарованата от материалния свят душа започва да се интересува от духовни теми: философия, езотерика, различни практики и религии. Намирайки отговорите на своите въпроси, човек разбира какво трябва да прави, за да се върне у дома, в духовния свят, при Бог, където всичко емного по-красиво, интересно и приятно, където цари вечно щастие и няма страдания.

Защо е важно да се размишлява върху смъртта

В миналото хората от ранно детство са изучавали духовни науки и темата за смъртта е била неотменна част от обучението. Смъртта може да дойде всеки един момент, и винаги трябва да сме готови за нея, за да не бъде тя неочаквана за нас. На човека е даден разум да изучава мъдростта, да мисли за вечното и да се занимава със самопознание. Съвременните хора използват разума си не по предназначение и безсмислено губят отпуснатото им време за развлечение и други дейности, които няма да им помогнат, когато дойде време да се разделят с тялото си. Трябва да се мисли за бъдещето, което ще настъпи след смъртта на тялото и тук има един проблем, защото хората нямат знания в тази сфера. Затова по-нататък накратко са описани основните моменти, които твърдо трябва да се знаят, помнят и използват, когато наближава собствената смърт или умира някой от близките ни.

Подготовка за смъртта, предсмъртни стадии и процес на умиране

Първото и най-важно нещо, което е полезно да знае и помни умиращият – трябва постоянно да се призовава Господ, да се четат молитви или подходящи мантри, или да се вика Бог със свои думи. Най-добре да се вика Бог по име, Той има много Имена и може да се избере всяко – от тази религия или духовна традиция, която ви е близка и понятна.

В различните религии Всевишния се нарича с различни имена и всяко Негово Име указва едно или друго качество на Бога. В християнството срещаме такива имена на Господ като например Йехова (Живия Бог), Яхве (Този, който е), Саваот (Господ на Силите), Елохим (Могъщия, Всевишния) и други, по-малко известни. У мюсюлманите главното име на Бога е Аллах (Единия Господ) и има още 99 описателни имена. В другите религии също се използват различни названия на Бога, които се превеждат като Единия, Сияйния, Владика, Справедливия, Силния, Проявения, Победоносния, Лекуващия и т.н. В будизма прославят Бога, който е дошъл на Земята преди 2500 години като Буда. В индуизма широко са известни имена като Върховния Господ, Вишну (Всевишния, Вездесъщия), Кришна (Всепривличащия), Рама (всерадущия) и Хари (Отстраняващия илюзии) или Харе (от формата „Хари”, означава също Енергията на Божествената Любов и Преданост). Трябва да се разбере, че върховният Господ е един, но Той се проявява в различни форми и е известен под различни Имена, като всяко Име указва едно от многото Негови божествени качества.

Пред лицето на смъртта и по време на процеса на умиране човек трябва да се съсредоточи на избраното от него Име на Бога и постоянно да го зове, стараейки се да не се отвлича към нещо друго.

Във Ведите се казва, че за каквото си мисли човек в момента на смъртта, от това е и привлечен в следващия си живот. Ако мисли за своето кученце, може да се роди в тялото на куче. Ако мисли за противоположния пол, може да се роди в противоположния пол. Ако в момента на смъртта човек мисли за Бога (призовава го по Име, чете молитви или мантри), то той се връща в царството на Бога, където може вечно да си общува с Господ. В края на статията е казано по-подробно за това.

Затова по време на напускане на тялото, най-важното е да се помни за Бога, да се призовава, да се концентрира върху Него. И да не се мисли за други неща - вече безполезни и безсмислени.

Стадии на процеса умиране

1. В първия стадий в цялото тяло се появява тежест, сякаш тялото се налива с олово. Отстрани това изглежда като загуба на контрол на мускулите на лицето, без мускулите на очите. Лицето става неподвижно, като маска, и само очите съхраняват своята подвижност. Трябва да се четат молитви или просто да се повтарят Имената на Господ, молейки го за помощ. Ако умиращият не прави това, нека някой от близките му, намиращ се до него, да прави това.

2. Вторият стадий е характерен с усещането на тръпки и силен хлад, преминаващ в треска. Губи се зрението, очите пустеят. Губи се слух. Трябва да се повтаря името на Бог или да се четат молитви, да се подготвя за среща със светлината. Ярката бяла светлина е светлината на Бога, от нея не трябва да се страхуваме, а точно обратното – трябва да се влезе в тази светлина, тя е спасение, избавление.

3. През третия стадий умиращият чувства сякаш го хапят едновременно хиляди скорпиони, тялото сякаш се разкъсва на части, буквално се разлита на атоми. Външно това се проявява като конвулсивнопресекливо дишане със силни вибрации. В този момент финото тяло (то е описано в края на статията) се отделя от грубото физическо тяло и това е болезнено. Физическите сетива се изключват, но душата все още се намира в сърдечната чакра (в областта на сърцето) и вижда адска тъмнина. Трябва да се говори на умиращия гръмко, назовавайки го по име. „Не се страхувай от нищо. Сега ще видиш ярка светлина, съсредоточи се в нея и влез в нея. Призовавай Бог с неговото име!" Освен това трябва да се четат молитви на глас и да се призовава Бога. В момента на отделянето от тялото (с последния дъх) душата може да усети движение по тунел към светлината и тя трябва да продължи да призовава Бога. Ако душата остава силно привързана към този свят и не иска да остави умиращото си тяло (с което се идентифицира), това й пречи да си отиде. Трябва да се говори на умиращия: „Трябва да се срещнеш с Бог! Не се бой от нищо и за нищо не съжалявай, моли се, призовавай Бог с Неговото Име. Той ще дойде като ослепително бяла светлина, влезв Него!“ Трябва постоянно да се припомня на умиращия за Бога и дасе подтиква да го зове, да влезе в бялата светлина, когато се появи тази възможност. Не трябва да се обсъждат каквито и да е материални теми, постоянно трябва да се превключва вниманието върху Бога.

Ако умиращият не може (не е успял, не е поискал, не се е получило) да се обърне към Бога и е пропуснал бялата светлина (не е влязъл в нея, не я видял, не е успял), душата излиза от тялото и остава в стаята, недалеч от тялото. Тя вижда своето изоставено тяло и присъстващите хора. Вижда техните сълзи и мъка, слуша техните думи и тяхното поведение може да я изплаши, да я шокира и смути, ако такъв човек се е считал само за тяло и е бил силно привързан към материалното съществуване. Трябва обезателно да се успокои умрелия, да му се казва по име: „Не се бой от нищо. Моли се на бялата светлина пред теб и влез в нея. Това е Светлината на Бога, Той е твоят спасител. Забрави за всички и всичко останало, зови Бога!“

Ако душата е успяла да се съсредоточи и да влезе в светлина, тя изчезва. Тогава душата влиза в промеждутъчните слоеве за срок от 49 дни, докато не влезе в ново тяло. Благоприятно е да се четат молитви за умрелия и през всичките тези 49 дни да се наставлява освободилата се душа да помни за Бога и да го призовава. В това промеждутъчно състояние душата може да дойде при вас от коя да е точка на пространството веднага щом я извикате, затова я призовавайте всеки ден по име и й давайте наставления. Това трябва да се прави в местата, свързани с умирането (легло, фотография и т.н.). Душата може да идва и сама, без извикване, защото в нея има привързаносткъм мястото и роднините. Важно е роднините всеки ден да четат за нея молитви и да я молят и тя да прави това. Благодарение на искрените молитви участта на останалата без тяло душа може значително да бъде подобрена и тя да получи хубаво тяло в подходящо семейство, където да може духовно да прогресира. Също така молитвите могат да измолят душата от ада, съществено да съкратят времето на пребиваването й там. На душата може да се предостави избор в каква страна и какво семейство да се роди, затова като се обръщате към нея по име й говорете: „Не бързай да се раждаш, ако виждаш безбожна страна. Един от признаците на духовната страна е множество храмове. Не бързай да избираш родители. Погледни ги в бъдещето и само ако то е свързано с духовността, ги избери“. Също всеки ден й напомняйте за Бога и се молете. Ако не говорим това на умрелия, то душата може да не се прероди по най-добрия начин.

Какво трябва и какво не трябва да се прави по време на умиране

Тези съвети не могат да навредят, а точно обратното, може да се полезни и да помогнат на душата, освобождаваща се от тялото.

В момента на умирането не трябва:

1. Да се говори на светски теми, защото се предизвиква привързаност към материалното, силен смут и нежелание да се напусне негодното за живот тяло. Това носи на умиращия ненужни страдания.

2. Плач, скръб, вой, сбогуване – това предизвиква помрачен разсъдък и причинява болка на умиращия.

3. Да се докосва тялото (дори да се хваща ръката), доколкото това може да попречи на душата да влезе в канала, предназначен й по карма (по съдба), да я насочи към друг канал, по-малко благоприятен за нея. Но ако човек заспива, трябва да се събуди, да бъде в съзнание и да се продължи да му се дават наставления. Много по-добре е, когато душата оставя тялото в съзнание, отколкото в безсъзнание.

4. Не трябва да се отвлича вниманието на умиращия от Бога (или молитвите). В зависимост от нивото на духовното развитие и натрупаните грехове, финото тяло на умиращия може да излезе през по-низша врата (дори през ануса), тогава душата се въплъщава в животно; когато излезе през средната врата душата получава човешко тяло, а когато излезе през горната врата (темето) – попада на райските планети. Изходът през сушумна (централния канал) означава душата да попадне на трансцедентно ниво (връщане в духовния свят). Съсредоточеното внимание върху Бог или Неговото Име в момента на умирането помага на душата да напусне тялото чрез централния канал, незабавно да се избави от всички грехове и да се върне в Божието Царство. Този рядък шанс трябва да се използва, затова по време на умирането вниманието трябва да е съсредоточено само върху Бог.

В момента на умирането трябва:

1. Да се говори за Бог, да се четат молитви и свещени писания, прославящи Бога, Неговите игри, действия, имена, качества.

2. Да се вдъхнови умиращия за предстоящата среща с Бога, да се помоли да казва молитви и призовавания на Бога.

3. Да се избави умиращият от тъга и скръб, обяснявайки му могъществото на Бога: „Помнейки за Всевишния и зовейки Го по Име, ти ще попаднеш в духовния свят и ще получиш вечно прекрасно тяло, което не боледува, не старее и не страда. Господ ще освободи до стотното колено до и след тебе и ако искаш ти ще можеш да общуваш с тях в Божието Царство“.

4. Да се обясни на душата процеса на освобождение като среща със светлина. Душата трябва да влезе в ярката бяла светлина, носеща избавление от всички страдания. Трябва да се разнесе страха от смъртта.

5. Радост от избавлението на душата от недееспособното тяло и телесните страдания.

Какво става по време на смъртта

Непосредствено в момента на смъртта очите вече нищо не виждат, душата гледа на тялото отвътре и затова е много тъмно. След това, в зависимост от греховността на човека, неговите горни и долни енергийни канали (нади) се осветяват и благодарение на това човек вижда тунел (тръба) и светлина в края му.

Само много греховните или внезапно умиращи хора (например при катастрофа, в бой, при нещастен случай) не виждат никаква светлина. Много греховните хора се отстраняват от тялото преди появата на светлината. Благочестивите (почти безгрешните) хора изпитват блаженство при появата на светлината, а йогите-мистици виждат четириръката форма на Господ (описана подробно в индуизма). Може да се обясни на умиращия, че светлината – това е Бог, и Той е дошъл, за да спаси душата от нови раждания в материалния свят, а също от болести, старост и смърт. Нужно е да се довери на Бог и да влезе в Неговата ярка светлина.

В момента на смъртта на грубото тяло, душата влиза в тунела и се движи към светлината. През това време трябва да се призовава Бога (желателно по Име) или да се четат молитви докато душата се срещне с Бога. Ако душата не е успяла (или не е могла) да осъзнае, че светлината – това е Бог, тя излиза от тялото и остава в стаята, гледайки роднините си и оставеното тяло. В този случай не всичко е загубено и трябва постоянно да се четат молитви и да се призовава Бога.

След момента на смъртта (последния дъх), когато са минали 20 минути, душата вече е напуснала тялото. През тези 20 минути е важно постоянно да се дават наставления на заминаващата си душа, а също да се четат съответните мантри и молитви, да се моли Бог да помогне на душата.

Основното наставление към душата преди смъртта, в момента на умирането и след оставяне на тялото е: „Каквото и да става, зови Господ по име, моли се и постоянно мисли за Него. Трябва да се срещнеш с Бог, затова забрави за всичко останало и призови Всевишния!“

Живот след смъртта

Излизайки от мъртвото тяло, ако душата не е влязла в ярката светлина, тя се оказва в непознати условия и необичайно състояние. Ако човек до този момент не се е занимавал с духовни практики и не знае, че той е вечна душа и какво да прави без грубото тяло, новата реалност го зашеметява и плаши. Той започва да се мята с ужас по познатите места, опитва се да говори на близките си, които не го виждат и не го чуват, опитва се отново да влезе в тялото си, което не оживява. Затова, по тази причина е най-добре да се изгори тялото, както правят в Индия, иначе душата още дълго може да остане около гроба като привидение, привързано към тялото.

Ако човек не е бил подготвен за смъртта, в първите 3-4 дни след оставяне на тялото той може да се намира в ужас и да не обръща внимание на наставленията (при това той обикновено вижда сияние, възприема различните енергии). Тогава само молитвите могат да му помогнат.

Четири дни, седейки до празното легло или пред фотографията му, трябва да му повтаряте периодично: „Не се притеснявай, успокой се! Забрави за всичко на Земята. Постоянно мисли за Бог, моли се и зови Господ по Име – така ще стигнеш до Неговото Царство“.

Благоприятно е в стаята на умрелия, до леглото му или около фотографията му денонощно да звучи духовна музика с подходящи молитви и мантри или записи на молитви на искрен свещеник или свят човек. Душата често се връща на мястото, към което е силно привързана, тя ще чуе тези молитви и ще се очиства благодарение на тези духовни вибрации. Записите трябва да звучат 49 дена, не много силно, но думите на молитвите да се чуват отчетливо.

Какво е това „фино тяло“ и по какво то се различава от душата

Напускайки умиращото тяло, душата излиза от него в така нареченото фино тяло. Но душата и финото тяло са две съвсем различни неща.

Описание и свойства на финото тяло:

1. Финото тяло се състои от фини материални енергии и външно е копие на физическото (грубото) тяло. Усещането на финото тяло е същото както и привичното ни физическо тяло.

2. Душата във финото тяло вижда, чува и има и другите привични възприятия.

3. Финото тяло също има тегло (малко) и то се подчинява на закона за гравитацията. В отпуснато състояние бавно се спуска на земята.

4. То може да се разтяга или да приема други форми. При отпускане се връща във формата на привичното физическо тяло.

5. Има малка плътност. Душата във фино тяло може да преминава през стени и всякакви други препятствия (прецежда се през материалните частици на материята). Единственото препятствие е електромагнитното поле.

6. Финото тяло може да движи предмети във физическия свят (полтъргайст).

7. Финото тяло може да стане видимо при някои условия, а също може да вижда фините тела на други същества (например ние насън пътешестваме във финото тяло).

8. Финото тяло е свързано с грубото тяло с така наречената сребърна нишка, която в момента на смъртта се скъсва.

9. Финото тяло е подложено на влиянието на електричеството и може да бъде поразено с ток.

10. Преместването или изменението на финото тяло се управлява от мисълта и това става със скоростта на мисълта.

Самата душа е чисто съзнание, което е нематериално и вечно, а финото тяло – това е материална временна обвивка, която обгръща душата, обуславя я, ограничава я. Физическото тяло е още по-груба обвивка на финото тяло, то ограничава още повече. Финото тяло не съществува само за себе си (както и физическото), то живее и действа само благодарение на присъствието на душата. Финото тяло само за себе си нищо не осъзнава, то е просто временна ограничаваща обвивка за осъзнаващата душа. Финото тяло се променя с времето, а душата е неизменна. Ако душата замине в духовния свят, то това тя прави без упоменатите тела, в чист вид, като чисто съзнание. Ако на душата й е съдено да получи отново тяло в материалния свят, финото й тяло остава с нея. Душата не може да умре, а финото тяло – може; то просто „се разтваря“, когато душата се връща към Бога. Докато душата се намира в материалния свят, тя винаги пребивава във финото тяло, чрез което и възприема случващото се. Във финото тяло се съхранява опитът от миналото и всички неосъществени мечти, благодарение на които душата получава едно или друго грубо тяло в бъдеще, с което да си реализира останалите желания. Ако не са останали материални желания, няма какво повече да удържи душата в материалния свят.

Пребивавайки във фино тяло, трябва постоянно да се призовава Бога, да се четат молитви, посещават храмове, да се присъства на богослужения.

Пред душата, намираща се във фино тяло, може да се появи светлина в различни цветове:

· Ослепително бял – това е цветът на духовния свят, царството на Бога. Трябва да се стремим към него, призовавайки Бог. Всички останали оттенъци на светлината са различни материални светове.

· Матово-бял – царството на полубоговете (райските планети според източните религии)

· Матово-зелен (мъждив, неясен, блед) – царството на демоните (където живеят могъщи, но безбожни същества)

· Жълт – на хората

· Бледо син – животни

· Бледо червен – духове

· Бледо сив – адски светове

Ако се появява тази бледа светлина в различни цветове, трябва с всички сили да се съпротивлява, оттласква от нея и призовава Бога по Име. Ако не се удаде да влезе в ослепително бялата светлина (и да попадне в духовния свят), душата 49 дни се намира в увиснало, промеждутъчно състояние. Към 49-я ден душата вижда бъдещите си родители и съдбата си в това семейство. Има възможност за избор, затова не трябва да бърза и да прегледа повече семейства и да си избере по-духовен живот, за да има възможност да се занимава с духовни практики и да прогресира.

В зависимост от кармата (греховност и благочестивост), човек е обречен да се въплъти в една или друга форма на живот (т.е. типът на бъдещото тяло е определен). Обаче, ако той види, че го привлича животинско тяло (например свиня или куче) трябва да се съпротивлява и силно да призовава Бога.

Ако човек оставя грубото тяло в страшни мъчения, той в процеса на умиране не чува наставления, но след смъртта на тялото, когато душата е във финото тяло, тя всичко чува и вижда, затова трябва ежедневно да се призовава и да се наставлява.

Ако душата е попаднала в ада, трябва да се четат наставления и молитви за нея, което ще й помогне по-бързо да се измъкне от адските светове. Молитвите за умрелия имат силно пречистващо действие.

Помени: какво трябва и какво не трябва да се прави

Трябва да се разбере, че състоянието на душата, напуснала тялото, и състоянието на роднините й е много тясно свързано. Те имат връзка на ниво фини тела. Живите (т.е. душите, живеещи в грубо тяло) може да не участват втази връзка, освен истинските екстрасенси, йоги-мистици и светите, които усещат фините енергии. Обикновеният човек е „настроен“ на груби усещания (получавани чрез грубото тяло), затова фините енергии обикновено не се осъзнават. А душата без тяло прекрасно усеща фините вибрации (енергии) на тези, които й са скъпи или за когото мисли. Във финото тяло тя (душата) със скоростта на мисълта може да се пренесе на мястото, за което си е помислила, или към човека, за когото си е спомнила. Именно затова, когато споменаваме умрелия, той (като душа във фино тяло) веднага се привлича към нас, като магнит. Затова е важно да го зовем, да му даваме наставления и да се молим за него: чрез божествената енергия на молитвата той ще контактува с Бога, а това пречиства кармата (греховете) и носи благо на душата. Не по-малко благо получават и тези, които се молят. Всеки път, споменавайки умрелия, трябва да му се дават наставления, или да се четат молитви за него. В такива момента не трябва да се мисли за нещо материално или негативно, не трябва да се скърби и съжалява или плаче, това е вредно и много болезнено за отишлата си душа.

Когато роднините ядат на помена месо, риба или яйца, страх обхваща умрелия, защото той чувства, че се влошава неговата карма (влияят негативните енергии на тези продукти), и това го притегля надолу, в адските светове. Той умолява живите да не правят това, но те, разбира се, не го чуват. Ако това предизвика гняв в него (който може да възникне във финото тяло), душата стремително пада в ада (подобното привлича подобното). Само искрената молитва може да го спаси, обръщението към Бога по Име. Може да се подскаже на такава душа: „Ти виждаш как твоите роднини грешат заради теб, но ти не се въвличай в това. Съсредоточи се върху Името на Бога и се моли, иначе ще се погубиш“. Човек с лоша карма (много грехове) се намира в състояние на бълнуване и не чува наставленията или не може да ги приеме и изпълни. За него трябва да се молят.

Какво не трябва да се прави на помен:

1. Да се употребява храна на насилието (яйца, риба, месо), които съдържат енергията на насилието и убийството. Живите не чувстват тази енергия, но за душата без тяло тя е тежка котва, теглеща го към дъното.

2. Да не се пие алкохол. Това не само замъглява съзнанието на пиещите, но и вреди на душата, за която пият.

3. Да не се разговаря на светски теми. Това привързва душата към материалния свят и не й дава да стигне до Бога.

4. Да не се споменават качествата и делата на умрелия (това привързва умрелия към тялото, дома, вещите и миналото).

5. Да не се скърби и тъгува, тъй като песимистичното настроение се предава на умрелия и го дърпа надолу.

Какво трябва да се прави на помен:

1. Молитви, мантри, свещени писания, припяване на имената на Бога.

2. Да се обсъждат деянията на Бог, да се разговаря на духовни теми.

3. Да се раздава светена храна (вегетарианска, предложена на Всевишния). Ако няма възможност да се освети храната в църква или в храм, може да се направи това у дома, ръководейки се от свещените писания или статията „Йога приготвяне и приемане на храна“

4. Да се предложи (най-добре на глас) малко от светената храна на умрелия пред негова фотография. Душата с помощта на своето тънко тяло ще изяде всичката фина енергия на светената храна и ще получи огромно благо. След това тази храна трябва да се даде на улични животни или да се остави на земята до дърво и т.н., където ще я изядат низшите форми на живот.

5. Да се съхрани позитивна духовна настройка, разбирайки, че на отишлата си душа е необходима позитивна енергия.

Завръщане на душата в духовния свят

Във Ведите се казва, че ако човек в момента на смъртта призовава Бог по Име, всичките му грехове изгарят и той попада в духовния свят. Обаче сложното е там, че поради многото си грехове човек изпитва толкова големи страдания в момента на смъртта, че неговият ум е смутен и затова трудно съобразява, а това пречи да се съсредоточи и да си спомни, че трябва да призовава Бога. Освен това, ако човек е атеист, той просто не вярва във всичко това, затова може дори да не се опитва и така той губи толкова драгоценния шанс да се избави от колелото на преражданията и смъртта. Затова неговите роднини, близки и присъстващи при смъртта хора трябва всячески да се стараят да помогнат на умиращия да съобрази да призовава Бога. Ако им се удаде да помогнат на душата да се върне към Бог, те в края на живота си също се връщат в духовния свят.

В зависимост от произнесените в момента на смъртта Имена на Бога, човек попада в една или друга част на духовния свят. Божието Царство, духовният свят, е разнообразен, той се състои от безброй духовни планети, всяка от които е неповторима и уникална. Душата попада там, където я тегли сърцето и, в зависимост от произнесените Имена на Бога, получава възможност вечно да живее с Бога (проявен в един или друг Образ съгласно Името) и други чисти души, в любов, мир и вечно блаженство.



Важно е човек през живота си да изучава духовната наука, да се занимава със самопознание, за да разбере какво е това смъртта и какво да прави по време и след нея, какво е това духовен свят и как да попадне в него. И, разбира се, да разбере къде именно в духовния свят иска да попадне и какво иска да прави там. И това е още една голяма тема, която всеки сам за себе си трябва да изучи и да си изясни докрай.

Темата за смъртта е добре разкрита във ведическите лекции и семинари, които можете да намерите и прослушате безплатно. Например, може да прослушате семинара „По-силни от смъртта“ (или да видите видеозаписа) на Евгени Койнов.

Възприемайте смъртта не като мрачен край на живота, а като уникална възможност завинаги да се избавите от страданията на материалния свят и, прибягвайки до помощта на Бога посредством молитвите, да се върнете в Неговата вечна духовна обител, в родния си дом, където всички ни чакат с огромно нетърпение!

В статията са използвани материали от ведически лекции. За по-голямо разбиране изучавайте източника.


Източник: http://pro-svet.at.ua/index/smert_podgotovka_umiranie_i_zhizn_posle_smerti/0-128

Превод Таня Темелкова, редакция Петя Стоянова

четвъртък, 18 октомври 2018 г.

Пазаруващият човек - Homo tabernamum

              


 Той е изправен и целеустремен. Някога, ако вярваме на теорията за еволюцията, а тя не е съвсем за пренебрегване – така ми се струва, неговият праотец също бил такъв – целенасочен. Само че, с тояга или камък в ръка, се отправял на кратки обиколки, за да отнеме живота на друга живинка и да се сдобие с храна. Постепенно опознавал света и разширявал обсега на своите целесъобразни пътешествия.

Учените нарекли този прадядо на днешните хора Homo sapiens – изправен човек. Той не само ходел на два крака, но използвал предните си крайници за… труд. За полезни действия, свързани с оцеляването на тази земя – неговото, а по-сетне – и на семейството, което Бог или природата го научили да формира.

Днешният е не по-малко целеустремен. Даже – неизмеримо повече. Той също обикаля територии. И… пазарува. Нему не е достатъчен един отнет живот. Тъпче фризери със замразените тленни останки на други същества, които също са шавали по земята, във въздуха или във водата. Не му стига една дреха, за да прикрива срамотиите си. (Друга и спорна тема е, кой го научи да постъпва така и дали, ако не беше успял, планетата щеше непрестанно да се оглася от сладострастни стенания и пъшкания? А човешкият род да е достигнал настоящия брой още преди хилядолетие.)

Но Homo tabernamum, днешното продължение на Homo sapiens, иска от всичко и по много. Затова се щура от магазин на магазин. Нарича това shopping. Даже мъдри продавачи на измами, наречени „психолози“ или „психоаналитици“, сдружили се с търговците, „научно“ твърдят: пазаруването успокоява нервите. И humanae societatis tabernamum препуска из градове и села, преодолява океани, прекосява континенти, за да… пазарува.



Не само най-богатите постъпват така, както може да ми възрази някой. Всички. Неосъществимата „американска мечта“ се състои тъкмо в това – в притежанието. Комшията си е купил автомобил. Трябва да го надминете – да се сдобиете с още по-хубав. Ако може – и с още един. Това – за двете ризи, едната от които да дадете на ближния, е изречено от извънземен. Земният човек е егоист. Следователно е алчен. Което го кара да ламти за собственост и възбужда характерна негова черта – завист.

Факт. Който подлежи на регулация, както биха се изразили съвременните технократи – тези „прагматици“, които не забелязват обективното съществуване на други норми, наречени морал – нравствените.

Как става регулацията?



Чрез вярата в онзи – извънземния, дето, според папата, „се е провалил на Кръста“. Която да възпита у личността чувство за мярка. Тя ще го отличава от индивида – от обикновения Homo tabernamum, който, за да придобие възможността да се реализира като такъв, като купувач, е готов на всичко. Както обяснил в писмо Христо Георгиев – един от двамата братя крупни дарители на българщината, адресирано до Найден Геров, за двама шпиони, алчни марионетки в ръцете на кукловода Джузепе Мацини:

„… Какъвто Райнов, такъв е и Дяконът, и двамата за пари и баща си продават…“

Фалшиви „Дякони“, „национални герои“, плътски „икони“… В тези неща вярва Homo tabernamum. Затова е цялото лутане и суетене нагоре-надолу. Щях да махна с ръка – нейсе, ако в залисията, както изглежда на пръв поглед, не избухваха бомби, не загиваха милиони други Homo tabernamum. Може би – по-малко лакоми и ненаситни. Но и те се завтекоха насам – към местните, дето им викат „европейци“. Заливат ги и рано или късно ще ги удавят в своето море. Както вече рисуват картината на бъдещето в Израел.

Тази страна, ако не знаете, има „най-високото равнище на раждаемост в развития свят“. То се дължи на стратегията за опазване на държавата като еврейска и то на всяка цена. Обаче като тактически похват, изглежда, се обръща срещу въпросната цел.

„През своя живот средностатистическата израелска жена има три бебета, което е почти двойно повече в сравнение с раждаемостта в индустриализираните страни… Това, съчетано с грамадната еврейска имиграция от бившия Съветски съюз, направи така, че през последните 25 години населението на Израел се удвои.

Равнището на раждаемостта е по-високо сред израелската арабска общност [по-истинските юдеи, приластени и изоставени] и сред ултраортодоксалните евреи – две групи, които имат ниско участие в трудовата заетост. С което дърпат икономиката надолу.“

Някой замислял ли се е над тези проблеми? Откога ви подсказвам, че проектът „Израел“ върви към приключване. Но и българският – тоже. Като почти една и съща котва неумолимо ги тегли към дъното. С неестествени политически, а не национални или цивилизационни разлики.

Израелците се страхуваха за държавата си и искаха пришълци. Вот вам. А сега?

Тукашните комунисти първо изпълниха повелята на Коминтерна в Москва и принудиха около милион и половина чисти българи да се пишат турци и македонци (1944-1946 г.). Каквито и метаморфози да претърпя политиката на БКП и наследниците й, промяната в съзнанието на значителна част от тях се запази. Сега имаме не малко български небългари.

На всичко отгоре, в мегаломанията си, правешкият дегенерат внасяше цигани от съседните държави. За да станем… 9 милиона души. И какво от това? За да се впише тъпанарят в аналните анали на историята като какъв? Кат‘ осеменител, размножител – какъв? Или постъпваше така по заповед на циганския интернационал, към който принадлежеше кръвно?

Ние си отиваме. Израелците – също. Неизбежно е.

„Прогнозите са, че днешното население [на Израел] от 8,4 милиона души ще достигне 15,6 милиона около 2059 година, и дори 20,6 милиона, според най-крайния сценарий. Което означава, че малката държавица просто ще се пръсне по шевовете.

„Израел е на пътя на катастрофа – екологична, социална и на качеството на живот, защото както нараства гъстотата на населението, става по-опасно, претъпкано от хора и неприятно да се живее в него. Без никакво пространство за никакви други видове, освен човешкия“ – заяви Алон Тал, професор в Института за пустинни изследвания на Университета „Бен-Гурион“, и основател на Партията „Зелено движение“.

Израел има гъстота на населението от 352 души на квадратен километър – увеличение от 215 души през 1990 г. А прогнозата на Централното статистическо бюро е тя да достигне 501-880 души на квадратен километър през 2059 г.

Като изключим почти празната пустиня Негев, която заема повече от половината от Израел, гъстотата на населението скача до 980 души на квадратен километър, малко под тази в Бангладеш.“

Какво ли би препоръчал основателят на Израел? Lebensraum – жизнено пространство, разбира се. Това би рекъл Адолф Алойзович на Бенямин Бенционович, чийто баща бил роден във Варшава, когато тя била в… Русия.

Lebensraum, ама накъде? Смятате, че арабското човешко море, колкото и да го смаляват насилствено и да го раздират като изхабен чувал, ще допусне още разширение на ционисткия режим в Близкия изток? Не, мили мои, ще дойдат тук, в Украйна, в Русия. По-заможните и връзкарите – в Австралия, Нова Зеландия, на Запад. Въпреки влошаването на икономиката и живота и там.

А когато някой тръгне да ви убеждава, че евреите са по-умни от нас, затова заслужават привилегировано положение сред народите, не му се усмихвайте, а го напердашете едно хубаво. Колкото и тояги да му ударите, все ще са по-малко от заслуженото.

Мушмороци. Дегенерати.

Хората, запознати с фактите, изтъкват напълно погрешната демографска политика на ционисткия режим. Тя е „формирана от истерия, основана на страха от демографско завладяване от арабите, подклаждана и поддържана чрез политическа реторика.

Сега броят на евреите в „светите земи“ е, грубо казано, равен на този на палестинците – по 6,3 милиона души от всяка група.

При палестинците това включва 1,75 милиона израелски граждани и 4,55 милиона жители на Ивицата Газа, Западния бряг и Източен Йерусалим. Окупираните територии са дом на още около половин милион еврейски заселници.

Нарастването на палестинското население с лекота изпреварва това на израелското. Средностатистическата жена в палестинските територии има четири деца.

Политиката на израелското правителство насърчава увеличаването на населението с облаги като детски надбавки, безплатно училище от тригодишна възраст и финансиране на максимум четири опита за забременяване in vitro годишно.

Освен това то поощрява евреи от чужбина и даже вече имигрирали израелци да се преместват в Израел. Мерки, които бяха необходими, когато Израел беше основан през 1948 г. Но навярно по-малко важни, когато населението нараства…

Често бързо увеличаващото се население стимулира икономиката. Но в израелския случай нарастването е в етнически групи, където степента на трудова заетост е най-ниска. И сред израелските араби, и сред ултраортодоксалните евреи тя е около 40 на сто, далеч по-ниска от 61-е процента за всички израелци.

При израелските араби бройките са още по-влошени заради жените, които по традиция не работят. Сред ултраортодоксалните евреи числата са занижени от мъжете, много от които се посвещават на изучаване на религията, докато жените им биват наемани на нископлатени длъжности.

„От икономическа гледна точка настоящата действителност е невъзможно да издържи“ – заяви президентът Ройвен Ривлен на неотдавнашна конференция.

Асаф Джева, старши икономист в Министерството на финансите, посочва, че около 2059 г. хората на възраст над 65 години ще съставляват 17 процента от израелското население, в сравнение с 10 на сто сега. В същия отрязък от време делът на арабското население ще нарасне до 23 процента от 20 на сто днес.

„Без реформи, като увеличаване на възрастта за пенсиониране и нарастване на степента на заетост на ортодоксите и арабите – мерки, които правителството търси начини да наложи“ – каза той, – „около 2059 г. бремето на дълга ще отскочи до 88 на сто от брутния вътрешен продукт, от 65 процента през 2022 г.

Ари Палтиел от статистическото бюро заяви, че „Израел ще банкрутира“, ако равнищата на заетостта и разпределението чрез социалните фондове не бъдат променени. Увеличението на населението вече създаде недостиг на най-скъпоценните израелски ресурси – земя и вода…



За да се справи с жилищния проблем правителството иска да въведе издаване на спешни разрешителни за строителство, които, според защитниците на природата, ще пренебрегват опазването на околната среда, без да се съобразяват с инфраструктурата и обществените нужди.

Властите дадоха зелена светлина за докарването в Израел на 20 000 китайски работници, които да ускорят строителството. Докато те може би ще помогнат на задомяването на израелците, няма как да съдействат за назначаването им на работа.“

На всичко отгоре ултраортодоксите отказват да служат в армията и са постоянно недоволни от недостатъчно религиозния характер на политиката на израелското правителство. Върхът е подкрепата на еднополовите бракове – 64 процента!

Май не се заблуждавам, като смятам, че Израел е обречен… “Deliberando discitur sapientia.“[Мъдростта се учи чрез мислене] “Sapere aude!”[Осмели се да бъдеш умен]

Каквито факти, доказателства и свидетелства да представите на дегенерата, той неизменно ще реагира по един и същ начин – като шопа пред клетката на жирафа, както вече посочих. Идиот е синоним на малоумен. Такъв е умствено слаб, не е надарен с потенциал да узнава и научава, да запомня и помни, съпоставя, анализира, да вади изводи и поуки. Нали затова е диагностициран като имбесил – просто идиот?

„Не бъдете като лицемерите“, – ни учи Христос. – „Те вече получиха заслуженото.“

Не бъдете като идиотите – дегенератите, пък ви казвам аз. Тук е мястото да се върнем към Homo tabernamum. Дали е дегенерат? Ако е така, значи всички сме изродени. Тъй като няма такъв, който да не си набавя необходими неща, да пазарува. Ключът е в определението „необходими“. Онова чувството за мярка, което споменах – помните ли?

Подобно на героя на Гьоте, онези, които ви показват като пример, са сключили сделка с дявола. Те са се посветили окончателно, до края на дните си, на това да бъдат Homo tabernamum. И повече няма да се върнат към естествената си форма – Homo sapiens. Тя е, която сътворил Онзи, когото „извънземният“ наричал „Моя Отец“. И ни завещал, почти – наредил, „никого на земята да не наричаме свой отец, защото един е нашият Отец, Който е на небесата; и наставници да не се наричаме; понеже нашият Наставник е един – Христос“.

Възприемате ли света, без тези условности, няма да стигнете до него – сиреч – до истината. Царството на тези, които ви покоряват, подчиняват, улавят на въдицата на потреблението, за да ви превърнат в тълпа от марионетки – в Homo tabernamum, е краткотрайно. Ако не вярвате в собствената си безсмъртна душа и се страхувате, опасявам се, че или вече сте станали техни роби, или ви предстои да попаднете в плен на тези твари, които не са от Бога. Те, лицемерите, са осъдени и обречени, задето „затварят царството небесно пред човеците; тъй като нито те влизат, нито пускат прииждащите да влязат в него“.

Повярвате ли на тях, а не на Спасителя, сте обречени на постоянни Двеминутки на омразата. А тя разяжда душата и изяжда плътта отвътре. Следователно, другият път ви изправя пред гибел. Тъй като той – Митра, е „пътят и истината, и животът“! 


diagnosa.net/

Слуги на сатаната


      


 Той е на 56 години. Връстник на банкянската пожарникар-премиерка. Няма да обобщя, че поколението им е такова, както би сторил преди 150 лазарника Достоевский, Михаил Феодорович. Сатановски е роден и живее в Москва, а не в Огорьово – тамошното село Банкя. Бил е президент на Руския еврейски конгрес. Това стига ли ви?

Още малко: смятат го за изтоковед и икономист, макар да е завършил… Московския институт за стомана и сплави. Работил е като инженер-проектант. И изведнъж… станал „руски изтоковед“. Ако не знаете произхода му, спокойно могат да ви пробутат чифута за руснак. Колко му е?

Връзката му със специалните служби личи от факта, че през осемдесетте години на миналия век „се захванал с бизнес. Станал президент на групировката от компании „Ариел“.

От 1993 г. е президент на Института за проучване на Израел – понастоящем Институт за Близкия изток.

Сатановски е завеждащ Катедрата по израелознание на Центъра за юдаика и еврейска цивилизация при Института за страните в Азия и Африка на Московския държавен Университет „Михаил Ломоносов“. От 1998 г. чете лекции в Еврейския университет в Москва (Висшата хуманитарна школа „Семьон Дубнов“). Той е вицепрезидент на съвета на регентите на Международния център за университетско преподаване на еврейска цивилизация в Еврейския университет в Йерусалим.“

Как може да се преподава и изучава нещо, което не е съществувало, като например измислицата „еврейска цивилизация“, всеки сам да си обясни. Когато варварството е изкарвано „цивилизованост“, „култура“, хуманността се изпари. Композиторите, писателите, художниците, които имали хазаро-еврейски корени, са творили в европейска обществено-културна среда. Те са европейски, а не израелски автори.

Колкото и „да изучават“ някаква „еврейска цивилизция“ и „хуманност“, тях ги няма там, където търсят такива. Никога не са съществували. Винаги в историята – от античността – от късните български държави, например известната под изфабрикувания в елинския свят Вавилон, през Рим, до наши дни, евреин е синоним на изостанала, смърдяща, скитаща твар. Питайте мен – познавам ги.

От деца ги учат да се самоизолират, да странят от приемните народи. Да не търпят различността, освен ако няма как. Тогава проявяват висше лицемерие. Така е било в Отоманската империя и в Западна Европа.



Нека се доверим на покойния Израел Шахак, който беше професор по химия в Еврейския университет в Тел Авив. Родителите му преминали през нацистките концлагери, барабар със самия него – още дете. Той разяснява откъде идва тази еврейска надменност и пренебрежение към останалите народи:

„Според юдейската религия убийството на евреин е огромно престъпление и е един от трите най-ужасни гряха (другите два са идолопоклонничеството и прелюбодеянието). Еврейските религиозни съдилища и светските власти биват наставлявани да наказват всеки, виновен за убийството на евреин, дори извън пълномощията на обичайната правораздавателна администрация… [И днес често тълпите взимат „правораздаването“ в ръцете си и избиват с камъни, както повеляват Старият завет и Талмудът.] Когато жертвата е неверник, отношението е съвсем различно. Евреин, убил неверник, е виновен единствено заради грехове към небесните закони, които са ненаказуеми от съда. Непрякото причиняване на смъртта на неверник въобще не е прегрешение.

Така един от двамата най-изтъкнати тълкуватели на [талмудския трактат] „Шулхан Арух“ обясняват, че щом се отнася до неверник, „човек не бива да вдига ръка, за да го нарани. Но може да го направи непряко. Например като премести стълбата, след като оня падне в пропаст (яма, цепнатина)… Няма забрана за това, понеже е сторено косвено.“

Убиец неверник, който случайно е под еврейска юрисдикция, трябва да бъде екзекутиран, независимо дали жертвата е евреин или не. Ако обаче жертвата е неверник, а убиецът приеме юдаизма, той не бива наказван.“

След това Шахак ни представя разяснението на някакъв равин, изпратено до израелски войник, който го попитал дали е редно или не да убива арабски жени и деца. В своя отговор равинът цитирал Талмуда: „Убий най-добрия от неверниците; смажи главата на най-хубавата змия.“…

Халака [еврейското религиозно право] предполага, че всички неверници са напълно сбъркани, произлезли са от смесване с животните, а стихът „чиято плът е плътта на магаретата и чието (семенно) излияние е като на конете“, се отнася за тях… Концепцията за прелюбодеянието не се прилага при полови актове между евреин и неверница. Талмудът по-скоро отнася такова сношение към прегрешенията, определени като скотщина…


Това не означава, че половият акт между евреин и неверница е разрешен. Тъкмо обратното. Тя следва да бъде умъртвена, дори и да е била изнасилена от евреина:

„Ако евреин извърши сношение с жена от неверниците, независимо дали тя е тригодишно дете или е зряла, без значение дали е мома или е омъжена, и дори ако е невръстна – само на девет години и един ден, тя следва да бъде убита. Тъй както се постъпва с всеки звяр. Понеже чрез нея един евреин си е навлякъл беда.“

Какво е това, освен израждане?

Цялото Нюрнбергско законодателство, въведено от Германската работническа националсоциалистическа партия, съюзничка на Съветската работническа партия (болшевики) и на Българската работническа партия (комунисти), е прекопирано от еврейското религиозно право. Всеки честен специалист ще потвърди, че нацистките закони повтаряли едно към едно еврейската Халака. Някои, на които в Германия преди войната не разрешавали да сключат бракове с „арийки“ или „арийци“, са пострадали от своите… Впрочем няма как да е другояче, след като ни е добре известно, че във вените на почти всички нацистки главатари течала еврейска кръв.

Като започнете с фюрера, минете през най-приближените му Херман Гьоринг, Йозеф Гьобелс, Рудолф Хес, Мартин Борман, Йоахим фон Рибентроп, Хайнрих Химлер, адмирал Вилхелм Канарис, Алфред Розенберг, Райнхард Хайдрих, Адолф Айхман, д-р Йозеф Менгеле, Роберт Лей, Ерхард (Ерих) Милх и т.н., всички! Те били ционисти!

Съвременните ДНК–тестове доказаха нещо повече: Адолф Хитлер имал не само еврейски, но и африкански родови корени!(Вижте илюстрацията.) Нещо не е съвсем така, както ви го представят, нали? За пореден път стигаме до там, че да се питаме: Имаме ли право да вярваме на основните медии и на официалната история?



Две неприятни перспективи се изправят пред нас. Първата е, че, както посочва професор Израел Шахак, и в настоящия момент всичко, споменато макар и съвсем бегло, се прилага в Израел. Втората е заложена в заплахата тези мразещи всекиго и всичко същества да се настанят тук. Тя нараства с всеки изминат ден. И обяснява тесните връзки на различните местни властници с ционистката държава. Както и вниманието, които те неизменно отделят на нищожната на брой еврейска общност у нас. Да не се лъжем. Всички туземни евреи, без изключение, са свързани с БКП и ДС.

Нека илюстрирам опасността с още един кратък откъс, взет от самото начало на споменатото неголямо по обем томче на Израел Шахак:

„Настоящата книга, независимо от това, че е написана на английски език и е адресирана до хората, живеещи извън държавата Израел, в известен смисъл е продължение на моята политическа активност като израелски евреин. Тази моя дейност започна през 1965-1966 г. с един протест, който по онова време предизвика сериозен скандал.

В Йерусалим лично бях свидетел как един ултрарелигиозен евреин не позволи използването на неговия телефон в събота, за да повикаме линейка. Понеже негов съсед неевреин беше припаднал.

Освен, че в печата дадох гласност на инцидента, поисках да бъде свикана среща с главните равини на държавата Израел. Попитах ги дали подобно поведение съвпада с тяхната интерпретация на юдейската религия? Отговориха ми, че въпросният евреин е постъпил правилно, напълно в духа на вярата и подкрепиха изявлението си с меродавен цитат от талмудските закони, писан този век [ХХ век].



Съобщих случая на основния всекидневник на иврит „Аарец“. Публикацията му предизвика обществен скандал. Резултатът от него за мен беше по-скоро отрицателен. Нито равинатът в Израел, нито в диаспората преразгледаха правилото, че евреинът не бива да нарушава съботния ден, за да спаси живота на неюдей. Те лицемерно прибавиха религиозни брътвежи за случаите, когато трябва да се действа, защото животът на някой евреин е застрашен.

Тогава неспазването на святостта на съботата е разрешено и се приема за добро. Стана ми ясно, че онова, което предписват талмудските закони, уреждащи отношенията между евреи и неевреи, нито ционизмът, включително неговият изглеждащ като нерелигиозен дял, нито правителствената политика след установяването на държавата Израел, нито специалното отношение на еврейските поддръжници на Израел в диаспората, биха могли да бъдат разбрани, докато не се вземат под внимание дълбокото влияние на тези закони и мирогледа, който те изграждат и изразяват.

Всяка форма на расизъм, дискриминация и ксенофобия се засилват и стават политически влиятелни, щом се възприемат благоприятно от обществото. Това важи особено силно, ако тяхното обсъждане е забранено, формално или с мълчаливо съгласие. Действителната политика, възприета от Израел след Шестдневната война [от началото на юни 1967 г.], а още повече характеристиката на израелския режим в окупираните територии като расистки и сегрегационен, и становището на повечето евреи спрямо темата за човешките права на палестинците, макар абсурдно, почти затвърдиха подобно убеждение.

Като казвам това, не се опитвам да пренебрегвам онези политически или стратегически решения, които навярно също са повлияли на израелските управници. Искам да кажа, че актуалната политика е взаимодействие между реалистични съображения (независимо дали от моя гледна точка са обосновани или погрешни, морални или неморални) и идеологически въздействия. Има тенденция последните да са по-влиятелни, колкото по-малко биват обсъждани и „изваждани на светло“.

Всяка форма на расизъм, дискриминация и ксенофобия става по-могъща и политически въздействаща, ако е възприета от обществото, което я допуска. Това задължително се случва, щом дискусията е забранена, независимо дали формално или с мълчаливо съгласие.



Когато расизмът, дискриминацията и ксенофобията преобладават сред евреите и са насочени срещу неевреите посредством религиозни мотиви, естествено е да се очаква и обратното – антисемитизъм с неговите религиозни мотиви. Все пак днес, докато второто е обсъждано, самото съществуване на първото е напълно игнорирано дори повече извън Израел, отколкото вътре в страната.

Без дискусия за преобладаващото отношение на евреите към неевреите няма как да бъде разбрана даже концепцията за Израел като „еврейска държава“, както Израел се самоопределя формално. Широко разпространеното погрешно схващане, че Израел, ако не бъде взет под внимание неговият режим на окупираните територии, е истинска демокрация, произлиза от отказа да се погледне в очите многозначителността на термина „еврейска държава“ за неевреите.

Според мен Израел като еврейска държава представлява опасност не само за себе си и за своето население, но за всички евреи и за всички народи и страни в Близкия изток и отвъд региона. Освен това смятам, че другите близкоизточни държави или нации, които се определят като „арабски“ или „мюсюлмански“, както Израел се самодефинира като „еврейска“, представляват заплаха по същия начин. Ала докато тази опасност е широко обсъждана, заплахата, присъща на еврейския характер на държавата Израел, не е.“



За антихуманната расистка същност на юдейската религия, на ционистката доктрина и на еврейската държава Израел, няма да спра да разказвам и занапред. Дано повече читатели прогледнат и зърнат действителната картина на хоризонта пред нас. Пейзажът не е в жизнерадостна тоналност. Не носи ни най-малка надежда и оптимизъм. 


diagnosa.net/ 


       

вторник, 16 октомври 2018 г.

Мисли Форми 170




Държавата дари на Гергов 43 милиона от джоба на данъкоплатеца



Бойни Другари в Битка и в Бизнес



http://glasove.com/categories/vytreshni-glasove/news/dyrzhavata-dari-na-gergov-43-miliona







В Керч - окупиран от хазарите Крим - както в Пчечня и Израел, обучението на деца по законите на Вавилонски Талмуд.



Владимир Ленин е казал: "Дайте ни 8 годишно дете за 8 години и то ще бъде болшевик завинаги."

                 


Ционистката държавата отделя особено внимание, както подчертава в книгите си Джак Бърнстейн, на специалното еврейско, нацистко възпитание на децата и юношите

Омраза, ненавист, злоба и жажда за отмъщение във вехтозаветен стил – „живот за живот, око за око, зъб за зъб, крак за крак…“ – ето на какво учат израелчетата от яслите до университета и армията!

Преди по-малко от две години, в британското еврейско списание „Прогресът“ – “The Forward”, евреинът Майкъл Каплан описал начина, по който обучават малчуганите в дух на омраза към неевреите. А от най-ранна възраст ги готвят за военни.

„Малки деца хвърлят имитации на гранати и се правят, че стрелят с огромни пушки; момченце пълзи като боец, докато възрастни, вдигащи високо оръжията си, му се радват и го приветстват; момиченце, облечено в розова рокличка, носи ракетна установка, която е два пъти по-голяма от него...


                 

Интересно защо Новия Завет(нови топки), предназначен за семитите, е наложен посредством Християнството на бялата раса? Явно левитите са се усетили, че става дума за лов не на риба, а на души, и вместо при юдеите го наложили на раи-те,... така наречените гои - техните врагове. Така Христианството помогнало да завладеят планетата. На какво учи християнството гоите? - ако юдеин реши да убие християнин, то последният не трябва да му пречи, а да го подпомогне в това му начинание.

             

Главните надзиратели на Съветско-Руско-Американския Концлагер България посетиха офисите на трите по-големи глави на ламята ДС - Герб, ДПС и БСП/БКП. Режимът в Концлагера остава същия; ще бъдат сменени само няколко от българските директни екзекутори...

от Янко Николов Янков


         

С дълбока болка и покруса се моля Бог да прости България!
Според мен България като държава (т.е. корпоративен субект в обществена полза) отдавна не съществува и е превърната в корпоративен субект в частна банкстерско-мафиотска полза;
България като обществено-демографска територия на българския етно-национален субстрат все още съществува в агонизиращо полу-мъртво състоятие, при което срещу населението се води неимоверно интензивна широкоспектърна гражданска война по всички възможни направления за пълното унищожаване именно на българския етно-национален субстрат.
Реална осезаема Съпротива не съществува.
Бог да прости България!


Янко Николов Янков


             




Интересно е че КомуНагите от ДС-ТОРА НОСТРА дължат успехът си в грабежа на страната, на огромен кошерен легион невежи дегенерати(около 50% от населението на страната), на най- ниско ниво; бивши куки, държавни пионки и служи тели в частните им фирми, които държат на минимални заплати и мизерни пари на ръка(при изпълнение на партийни поръчки).








Там където тъмнината минава за светлина,
където нещастието е смятано за щастие,
където болестта се приема за здраве, където плачът на новороденото само показва, че то не е мъртво как можеш, о мъдри, да търсиш щастие там? Свами Вивекананда. На един приятел.



През втората половина на април 2013 г. в Брюксел е проведена особена конференция. На нея кратък доклад изнася комисарят по регионалната политика Йоханес Хан. Заглавието на доклада е кратко като команда за залп на екзекуторски взвод: “България след българите”. Кой ще живее във.../ България след българите

               



Държавни пари на данъкоплатците от цял свят ще подпомагат частните банки до окончателната победа на Комунизъма 

          


Демократическата партия в САЩ е като БСП в България - намират се в левия джоб на Олигархията. В десния й джоб пък са Републиканците в САЩ и тиквите у нас. Все пак важно е да знаем КОЙ прави анализа - левия джоб на американската олигархия в случая. Левите и десните не са заклети врагове, а ортаци в съвместно престъпление. Те са обединени от общата цел да поддържат статуквото.
                   


Emperor Great Britain-Russia Vova I






Социалисти планират за 5 г.,Комунисти за 20г.,Илюминати за 100г. "боговете" им наги от 500 до 1000г/ и циклят в матричката Мая за същото време чрез пчелени ритуали на Кибела плагиатствани като Кабала/.
Всяка една игра на нагите може да се тълкува от Авраамските религии, като "сбъдване на библейските пророчества.
Илюминатски "пророци" се наричат "агенти"(agents), които действат по същият конспиративен начин, както библейските пророци(нескопосан плагиат на Ведаическите риши).
На санскрит Kali Yuga означава „Епоха на демони” или „Епоха на поквара”. Юдаизма свършва историята с момента в който антихриста започва да владее, и сочи царството на злото за вечно.
След като Юдеите имат достъп до всички свещенни писания и предсказания, както и тотална власт над нас, те чинно изпълняват ролята си и стриктно се придържат към плана.
Дори може да се каже че умишлено изпълняват предсказанията ако погледнем на тях като списък с неща които злото трябва да направи.
Та такъв пророк на ДС/КГБ и Илминати е Вангелия Гущерова
През 1989 година агента Вангелия Гущерова по насоки на КГБ пророкува: “Страх, страх! Двама американски братя падат, изкълвани от птици железни. Вълците вият от храста и невинна кръв се пролива като река.” Предсказанието се сбъдва 11 години по-късно на 11 септември 2001 година. 

Ротшилд командва КГБ и Моссад, а те CIA чрез внедрени агенти и президенти.

                  


Всеки - (агент на ДС/КГБ бел.ред.) - може да стане пророк, стига да има кой да му вярва! – Хераклит

Мисли форми 29

       







Всъщност е невъзможно, това което ни казва Хиндуизма, да има ад в Божието тяло. И ако няма нищо извън Божието тяло и всяко създание, което съществува, е част от Божеството, понятието за осъждение трябва да означава, че Божеството се самоубива. И това не е възможно. 

~ Manly P. Hall (лекция Heaven and Hell) Barack Obama Talking with his Master

               


Древните философи са били прави, когато са казали, че човек, който знае само едно нещо, не знае нищо. . 

~ Манли П. Хол (All Seeing Eye ноември 1923, с.3)

- МИСЛИ ФОРМИ 112



неделя, 14 октомври 2018 г.

Фабриката за деца - Education Mind Control


          

Според много средностатистически изследвания, човек усвоява около 5% от информацията, която получава в резултат на средното и висшето образование.

Всеки механизъм работещ с такъв капацитет на полезно действие отдавна би бил признат за негоден. Фабриката за послушни специалисти, каквото представлява съвременната образователна система, обаче продължава да работи.

Това наистина е фабрика със строги планове за обучение за няколко години, разписание по месеци, седмици и дни. Дори всеки учебен ден е разпределен на няколко урока по съвсем различни дисциплини, като че ли човек е телевизор, който е в състояние да превключва от програма на програма.

Предполага се ,че випускниците като краен продукт на тази фабрика, чиято суровина се явяват малките деца, трябва да отговарят на два параметра. Да овладеят набор от информация определен от училищната програма и да разберат устройството на социалното общество, за да могат по-лесно да се впишат в него.

Независимо от постоянния контрол на качеството и многото тестове и изпити, които учениците преминават по време на обучение, фабриката за послушни специалисти явно не изпълнява задачите си. Резултатите от многобройните анкети проведени сред учениците говорят за незнание на елементарни факти от историята и културата. За тях най-важна се явява дипломата за образование и “необходимите” връзки. Знанията и интелектът са 1% от необходимите условия, за да стане човек успял.

В Япония учителите са задължени да преминават курс по самоотбрана. В Англия наемат затворнически надзиратели за охрана, а в много страни на децата се дава Риталин - силен транквилизатор, без който нито учителите, нито родителите могат да се справят с тях. Всичко това е резултат от “промишления” подход властващ във възпитанието и образованието през последните 200 години. Но този подход е изкуствен и природата на детето се бунтува и въстава срещу него.

Човек трябва да се възпитава и расте. Не да се “стругова” и да му се придава определена форма, а да се създават условия за свободно творческо развитие. Свободата не означава избор на развлечения след училище, а съвместно търсене с учителя на форма за учене. Детето трябва да учи това, което му е интересно. Тогава то по-бързо усвоява материала, по-лесно вниква и се ориентира. Задача на учителя е да го заинтересова така, че двигател да бъде детското любопитство - заложена от природата познавателна програма, която се включва чрез емоции и учене като в игра. За съжаление “промишленият” подход бързо убива творческото начало, без което интересът към науката се превръща в успешно вземане на изпити.

Известно е, че децата бързо възприемат лошите привички, нравоученията на възрастните преминават покрай ушите им. Възрастните говорят за честност и доброта, но децата виждат, че преуспяват хора със съвсем други качества. Учителите не са искрени, а децата безпогрешно усещат фалша и разбират какъв е човек, а не какво говори. Загубвайки доверието на ученика, учителят губи и влиянието си върху него .

Връстниците имат по-голямо влияние върху съучениците си. Затова е добре да провеждат уроци, а не да учат другите на лоши неща .

Не е необходимо да има изпити, проверки, оценки, да се създава атмосфера на нервност и съперничество. Всеки учител знае колко са научени учениците му. Вместо да се забранява на учениците да подсказват, по-добре е това да се поощрява. Не трябва децата да се делят на успяващи и изоставащи. Атмосферата на дружба е много по-важна от успеха.

Човек, който завършва училище в нашето напрегнато време, трябва да има открито, доброжелателно общуване. Трябва да може да създава връзки с другите хора, да разбира себе си и да преценява своите и чуждите интереси. На това трябва да се учи в своето детско общество и за това трябва да има сборни групи по възраст.

Не трябва детето да се праща в училище от което се страхува и ненавижда. От това го очаква само отвращение kъм образователната система, лоши навици, психически травми и промяна в нагласата. В същото време спокойната и доброжелателна атмосфера на приятелство и уважение към ученика са най-добрите гаранции за добро образование.

http://forum.xnetbg.com/index.php/topic,11269.0.html
               

Технологията на псевдонаучните "бойни хамстери"

               

Както вече беше отбелязано, религиозните и научно-ортодоксалните догми в действителност са далеч от реалността и са нужни на тайните "господари на човечеството", за да поддържат "мъглата" на полусъзнателното съществуване в рамките на предсказуеми модели на поведение, наложени на човечеството, които улесняват задачата на самозваните "господари" и създадената от тях пирамида на властта. Именно поради тази причина, освен към напредналите учени, е имало нападки както от "борците с лъженауката", така и от религиозните ортодокси към Е. Блаватска, семейство Рьорих, Д. Андреев, К. Кастанеда и много други, които ортодоксалната наука е обявявала за "велики мистификатори".
Ето например как Е. Мулдашев описва процеса на означаване на "мистериите" от Е. Блаватска: "... А.Н. Степанов от Самара написа писмо, в което цитира информация за среща на Лондонското дружество за психични изследвания. Оказва се, че в началото на нашия век член на това общество на име Ходжсън бил изпратен в Русия, за да изучи "феномена Блаватска". Заключението, което направил Ходжсън било: "Елена Блаватска е най-образованият, остроумен и интересен измамник в света".
Вярно ли е това? Разбира се, лондонските научни общества, включително и тези по-горе, са много уважавани в света. Но колкото по-голяма е известността на научното общество, толкова повече е изкушението на неговите членове да абсолютизират знанията си и да заемат позицията на краен консерватизъм. Ходжсън, член на научната общност, също не избягва от това изкушение, обвинявайки Блаватска в измама, тъй като знанието й надминава закостенелите понятия на Ходжсън.
Обременен с голямо разбиране за ролята си, Ходжсън, разбира се, не можеше да признае, че Блаватска е сто пъти по-умна от него. Ходжсън, разбира се, не се досеща да прави паралели между данните на Блаватска и религията. И той, разбира се, пренебрегва факта, че много страни от Изтока имат същите идеи за вселената и антропогенезата, както и Е. Блаватска. Товарът на отговорността не позволи на Ходжсън да разбере това. И оттогава насам е минало почти столетие; кой знае за Ходжсън? Почти никой. А Блаватска я знаят всички.
Не случайно хората, когато спорят и не стигнат до общо мнение, казват: "Нека времето да ни съди". Времето отсъжда така, че въпреки безразборните обвинения в измами, името на Е. Блаватска е широко известно. Дори и на тези, които не са съгласни с нея. Независимо от това, все повече хора, включително и тези в научната общност, сега възприемат ученията, които тя описва в основните си трудове "Разобличената Изида" и "Тайната доктрина". Но изглежда, че "лаврите" на Ходжсън не дават покой дори на съвременните ортодокси.
С началото на новия век тези "критици" се насочиха към В. Мегре и Е. Мулдашев, чиято нарастваща популярност очевидно предизвиква същото нарастващо чувство на завист в някои "учени". Независимо от това, истинските измамници и предатели на човечеството са всички тези корумпирани "авторитети от науката", подвеждащи обществеността от телевизионните екрани и страниците на печатните издания. Не случайно повечето от така наречените "проучвания" в областта на "борбата с псевдонауката", които по своята същност са неоснователни отричания на очевидното, са добре финансирани от висши секретни организации чрез военните и други силови ведомства.
Руският парапсихолог Б.Моносов отбелязва, че парапсихологията е обявена за "фалшива наука" на официално ниво. Той обаче свързва този факт с факта, че: "по-голямата част от изследванията се извършват в рамките на тайни военни програми и имат статут на "секретни". В същото време, в пресата се извършват операции за "покриване", направлявани от специалните служби. Целта им е неоснователно да представят цялата парапсихология на широката общественост като шарлатанство. Самите служби за сигурност харчат милиони долари за парапсихологични изследвания. Основните области на техните интереси: "психотронно оръжие, телепатична комуникация, телепортация и телекинеза".
Също така е известно със сигурност, че много древни ръкописи, които разкриват неизвестни постижения на допотопните цивилизации, се съхраняват във ватиканската библиотека, внимателно скрити от обществеността. Под егидата на Ватикана е тайният католически орден на Опус Дей, който също има за цел да прикрие всяко древно знание, което позволява на хората успешно да се противопоставят на манипулациите от страна на тъмната пирамида на властта. В организациите на ордена има режим на пълен контрол и сляпо послушание, изпълняван в името на "постигане на святост", което е типичен пример за религиозен фанатизъм, подхранван на Земята не без помощта на силите на тъмнината.

  

Конфронтация с извънземни. Инцидентът в Дулси

                     


Сред декласифицираните документи на американските специални служби, посветени на "феномена на НЛО", има така нареченото "Дело 481224", което се нарича "Произшествието в Дулси" и е посветено на събитията от август 1979 г. в град Дулси, Ню Мексико (САЩ), разположен на северната граница с щат Колорадо.

              

Един от свидетелите на тези събития беше американският военен инженер Фил Шнайдер, който заедно с неговото подразделение се занимаваше с прокопаване на подземни тунели в тази област. От дълго време имаше упорити слухове, че на това място има тайна военна база на извънземни "Дулси", изсечена в планината Аркулета-Меса и състояща се от седем подземни нива.
Ф.Шнайдер отбелязва, че по време на работа оборудването често се е разваляло по неизвестни причини. След известно време добре въоръжено подразделение "зелени барети" се присъединило към военните инженери и започнало да контролира напредъка на работата. Причината за появата на това звено за дълго остава загадка за военните инженери.
Обаче скоро се случва нещо, което обясни всичко. Веднъж тунелът, прокопан от военните, ги довел до едно от подземните нива на извънземната база. Фил Шнайдер, заедно със Зелените барети, отидоха да инспектират това ниво и много скоро се натъкнаха на "сивите" извънземни, които провеждаха експерименти с отвлечени хора.
Ф. Шнайдер твърди, че е открил огън с пистолет и е убил двама пришълци. Все пак, в отговор, той е бил ударен от някаква "синя светкавица", която му откъсва два пръста и причинява тежки изгаряния на тялото му. Останалите войници, носещи ранените на безопасно място, също влизат в битка с извънземните. По време на тази битка бяха убити около 50 американски войници.
Шнайдер твърди, че американското правителство знае за тази база, в която новодошлите са се заселили отдавна. Съществуват и много други доказателства, че извънземните експериментират с хора и животни в тази база.
Съществува обаче друга версия на тези събития, която беше представена от някой си Джон Лиър. И ето какво той казва за тях: "Подземната база на Сирианците (Зонeрийците) се намира в Дулси.
Конфликтът със Зонерийците в Дулси се случи през 1979. Това се дължи на неразрешеното отнемане от страна на американците на водороден реактор (с размера на баскетболна топка) с транс-V елемент 115, който е взет от действащо "НЛО" (в отсъствието на Зонерийците). Когато се върнаха, те не можеха да излетят и погледнаха в отделението на реактора и откриха загубата. Американците не отговориха на искането им да върнат реактора.
Тогава извънземните взеха като заложници 44 души от научния и техническия персонал и повториха своето искане. Американската страна отказа и командосите от Делта бяха извикани от базата Форт Карсън в Колорадо. В хода на това действие 72 души загинаха (всичките 44 заложници и 22 "Делта" бойци, общо 66 души + още 6 "липсващи", телата им не бяха намерени). Всички, които умряха, бяха изгорени (подобно явление е известно като спонтанно изгаряне на хора).
Такава реакция от извънземните причини паника. В периода 1979-1981 г. всички контакти между САЩ и Сириус са прекъснати, но помирението постепенно надделяло и сега сътрудничеството продължава".

             



Освен това все още съществуват доказателства от някой си Томас Кастело, който твърди, че е работил на тази база като служител по сигурността и я е напуснал след конфронтация с извънземните. Данните за системите за видеонаблюдение, които притежава Кастело, му даваха пълна информация за случващото се в базата, за нарушенията на човешките права, които постепенно го принудиха да напусне базата и да разкрие тайните материали на заинтересованите хора.
Кастело твърди, че хората, които работят в базата, са учени, служители по сигурността и служители на различни корпорации, които обслужват военни договори. Освен хората, в базата има представители на четири извънземни раси:
1) стандартните малки "сиви" от звездната система Зета Ретикули (височина около 120 cm)
2) високи "сиви" от Ригел, Орион (около 2 м височина)
3) рептилоидни същества, както от Земята, така и от звездната система Дракон в съзвездието Орион (180-230 см) (както се вижда от други източници, изглежда се има предвид звездата Тубан (Алфа Дракон).
Според Кастело, земните рептилоиди, които той описва като "работеща каста", се контролират от крилати рептилоидни същества, които той нарича "драко" (извънземна раса от Орион). Той казва, че малките "сиви" (показани във филми като "Близки контакти от третия вид") са подчинени на "драко" рептилоидите.

          



Въпреки някои противоречиви данни за тази подземна база и събитията, които се случиха през 1979 г., трябва да се отбележи, че "няма дим без огън". Интересен е и фактът, че земеделските стопани често се оплакват, че в този район се открива осакатен добитък, както и се виждат полети на неидентифицирани обекти.

                 

Също така е напълно възможно тази конфронтация с пришълците да е основната причина за изявлението на американския президент Р. Рейгън на Общото събрание на ООН на 21 септември 1987 г., че пред лицето на нашествие от извънземни, народите на Земята могат да се обединят - въпреки идеологическите и политическите противоречия.


По материали от Интернет