Ведите и различните религии утвърждават, че смъртта не е край на съществуването, а просто душата оставя грубото физическо тяло, което не може повече да изпълнява важни жизнени функции. Душата, т.е. индивидуалното съзнание, което се намира в тялото, не зависи от състоянието на тялото, но преживява всички телесни и умствени усещания.
Тялото е временно и продължителността на живота му, съгласно Ведите, се определя още по времена зачатието. Тази продължителност не може да се промени по желание на човека, но може да се промени от Бог, който е причината за всички неща. Известни са немалко случаи, когато искрените молитви са връщали умиращия към живота, дори и от „оня свят“, дори и при най-песимистичните прогнози.
Душата, за разлика от тялото, е вечна: тя не може да умре, макар процесът на отделяне от тялото да се възприема като умиране. Това става заради силното отъждествяване с физическото тяло и неосъзнаването на себе си като душа (съзнание). Затова през живота си човек трябва да получава знания за своята духовна природа и да се занимава с духовни практики, постигайки своята истинска нематериална същност – това ще му помогне в часа на отделяне от преходната физическа обвивка, която е станала вече непригодна за живот в този свят. В момента на смъртта човек може да промени много бъдещата си съдба, и ако знае това, то следва да го направи. Затова и ще поговорим.
Какво е това смърт и защо е необходима
Както човек сменя старите дрипи с нови дрехи, така и душата получава нови материални тела в замяна на старите и безполезните. Този процес във Ведите се нарича реинкарнация – превъплъщение на индивидуалното съзнание (душа).
Материалният свят, в който живеем, е своего рода училище, което има точно определена цел. В това училище всеки минава всички необходими занятия до последния изпит и успешното завършване на обучението. Понякога ние „настъпваме една и съща мотика”, но в края на краищата си научаваме урока, правим си правилните изводи и продължаваме напред. (към следващата мотика
). Можем да наречем Бог главен учител или директор на това училище, на когото се подчиняват всички хора и обстоятелства, които ни учат явно или неявно по време на живота ни. Целият ни живот всъщност е училище, а смъртта – последният изпит. Така, живот след живот, ние получаваме нови тела и съответното обучение, необходимо да разберем в края на краищата истинския смисъл на живота и да се върнем в родния духовен свят (у дома при Бог), където няма раждане и смърт, старост и болести, където цари вечно щастие, любов и осъзнатост.Как сме попаднали в този свят и защо страдаме
Ведитесравняват материалното творение с обител на страданията, и казват, че истинско щастие няма на този свят. Това е лесно да се разбере, оглеждайки своя живот и разбирайки, че истинското щастие така и не се е появило досега, въпреки многото усилия. Именно затова човек чувства дълбока неудовлетвореност в душата си, която понякога се заглушава от някое временно удоволствие. Душата може напълно да бъде удовлетворена само в духовния свят, където тя напълно ще осъзнае, че е неотделима частичка от Боги затова служи с любов на Него и другите Негови частички - също такива вечни души. В царството на Бога душата е пълна хармония и изпитва истинско удовлетворение и щастие.
Веднъж пожелала да поживее само за себе си (изключително за свое собствено наслаждение „извън Бога”), душата получава такава възможност и попада в материалния свят, където може да опитва безкрайно да постигне щастие. Изживявайки много животи и напълно разочаровано от неосъществимата идея да постигне щастие, индивидуалното съзнание (душа) губи всякакъв интерес към материалния свят, който вечно залъгва с красиви обещания, а дава само временни удоволствия, страданияи болезнена смяна на материални тела.
Разочарованата от материалния свят душа започва да се интересува от духовни теми: философия, езотерика, различни практики и религии. Намирайки отговорите на своите въпроси, човек разбира какво трябва да прави, за да се върне у дома, в духовния свят, при Бог, където всичко емного по-красиво, интересно и приятно, където цари вечно щастие и няма страдания.
Защо е важно да се размишлява върху смъртта
В миналото хората от ранно детство са изучавали духовни науки и темата за смъртта е била неотменна част от обучението. Смъртта може да дойде всеки един момент, и винаги трябва да сме готови за нея, за да не бъде тя неочаквана за нас. На човека е даден разум да изучава мъдростта, да мисли за вечното и да се занимава със самопознание. Съвременните хора използват разума си не по предназначение и безсмислено губят отпуснатото им време за развлечение и други дейности, които няма да им помогнат, когато дойде време да се разделят с тялото си. Трябва да се мисли за бъдещето, което ще настъпи след смъртта на тялото и тук има един проблем, защото хората нямат знания в тази сфера. Затова по-нататък накратко са описани основните моменти, които твърдо трябва да се знаят, помнят и използват, когато наближава собствената смърт или умира някой от близките ни.
Подготовка за смъртта, предсмъртни стадии и процес на умиране
Първото и най-важно нещо, което е полезно да знае и помни умиращият – трябва постоянно да се призовава Господ, да се четат молитви или подходящи мантри, или да се вика Бог със свои думи. Най-добре да се вика Бог по име, Той има много Имена и може да се избере всяко – от тази религия или духовна традиция, която ви е близка и понятна.
В различните религии Всевишния се нарича с различни имена и всяко Негово Име указва едно или друго качество на Бога. В християнството срещаме такива имена на Господ като например Йехова (Живия Бог), Яхве (Този, който е), Саваот (Господ на Силите), Елохим (Могъщия, Всевишния) и други, по-малко известни. У мюсюлманите главното име на Бога е Аллах (Единия Господ) и има още 99 описателни имена. В другите религии също се използват различни названия на Бога, които се превеждат като Единия, Сияйния, Владика, Справедливия, Силния, Проявения, Победоносния, Лекуващия и т.н. В будизма прославят Бога, който е дошъл на Земята преди 2500 години като Буда. В индуизма широко са известни имена като Върховния Господ, Вишну (Всевишния, Вездесъщия), Кришна (Всепривличащия), Рама (всерадущия) и Хари (Отстраняващия илюзии) или Харе (от формата „Хари”, означава също Енергията на Божествената Любов и Преданост). Трябва да се разбере, че върховният Господ е един, но Той се проявява в различни форми и е известен под различни Имена, като всяко Име указва едно от многото Негови божествени качества.
Пред лицето на смъртта и по време на процеса на умиране човек трябва да се съсредоточи на избраното от него Име на Бога и постоянно да го зове, стараейки се да не се отвлича към нещо друго.
Във Ведите се казва, че за каквото си мисли човек в момента на смъртта, от това е и привлечен в следващия си живот. Ако мисли за своето кученце, може да се роди в тялото на куче. Ако мисли за противоположния пол, може да се роди в противоположния пол. Ако в момента на смъртта човек мисли за Бога (призовава го по Име, чете молитви или мантри), то той се връща в царството на Бога, където може вечно да си общува с Господ. В края на статията е казано по-подробно за това.
Затова по време на напускане на тялото, най-важното е да се помни за Бога, да се призовава, да се концентрира върху Него. И да не се мисли за други неща - вече безполезни и безсмислени.
Стадии на процеса умиране
1. В първия стадий в цялото тяло се появява тежест, сякаш тялото се налива с олово. Отстрани това изглежда като загуба на контрол на мускулите на лицето, без мускулите на очите. Лицето става неподвижно, като маска, и само очите съхраняват своята подвижност. Трябва да се четат молитви или просто да се повтарят Имената на Господ, молейки го за помощ. Ако умиращият не прави това, нека някой от близките му, намиращ се до него, да прави това.
2. Вторият стадий е характерен с усещането на тръпки и силен хлад, преминаващ в треска. Губи се зрението, очите пустеят. Губи се слух. Трябва да се повтаря името на Бог или да се четат молитви, да се подготвя за среща със светлината. Ярката бяла светлина е светлината на Бога, от нея не трябва да се страхуваме, а точно обратното – трябва да се влезе в тази светлина, тя е спасение, избавление.
3. През третия стадий умиращият чувства сякаш го хапят едновременно хиляди скорпиони, тялото сякаш се разкъсва на части, буквално се разлита на атоми. Външно това се проявява като конвулсивнопресекливо дишане със силни вибрации. В този момент финото тяло (то е описано в края на статията) се отделя от грубото физическо тяло и това е болезнено. Физическите сетива се изключват, но душата все още се намира в сърдечната чакра (в областта на сърцето) и вижда адска тъмнина. Трябва да се говори на умиращия гръмко, назовавайки го по име. „Не се страхувай от нищо. Сега ще видиш ярка светлина, съсредоточи се в нея и влез в нея. Призовавай Бог с неговото име!" Освен това трябва да се четат молитви на глас и да се призовава Бога. В момента на отделянето от тялото (с последния дъх) душата може да усети движение по тунел към светлината и тя трябва да продължи да призовава Бога. Ако душата остава силно привързана към този свят и не иска да остави умиращото си тяло (с което се идентифицира), това й пречи да си отиде. Трябва да се говори на умиращия: „Трябва да се срещнеш с Бог! Не се бой от нищо и за нищо не съжалявай, моли се, призовавай Бог с Неговото Име. Той ще дойде като ослепително бяла светлина, влезв Него!“ Трябва постоянно да се припомня на умиращия за Бога и дасе подтиква да го зове, да влезе в бялата светлина, когато се появи тази възможност. Не трябва да се обсъждат каквито и да е материални теми, постоянно трябва да се превключва вниманието върху Бога.
Ако умиращият не може (не е успял, не е поискал, не се е получило) да се обърне към Бога и е пропуснал бялата светлина (не е влязъл в нея, не я видял, не е успял), душата излиза от тялото и остава в стаята, недалеч от тялото. Тя вижда своето изоставено тяло и присъстващите хора. Вижда техните сълзи и мъка, слуша техните думи и тяхното поведение може да я изплаши, да я шокира и смути, ако такъв човек се е считал само за тяло и е бил силно привързан към материалното съществуване. Трябва обезателно да се успокои умрелия, да му се казва по име: „Не се бой от нищо. Моли се на бялата светлина пред теб и влез в нея. Това е Светлината на Бога, Той е твоят спасител. Забрави за всички и всичко останало, зови Бога!“
Ако душата е успяла да се съсредоточи и да влезе в светлина, тя изчезва. Тогава душата влиза в промеждутъчните слоеве за срок от 49 дни, докато не влезе в ново тяло. Благоприятно е да се четат молитви за умрелия и през всичките тези 49 дни да се наставлява освободилата се душа да помни за Бога и да го призовава. В това промеждутъчно състояние душата може да дойде при вас от коя да е точка на пространството веднага щом я извикате, затова я призовавайте всеки ден по име и й давайте наставления. Това трябва да се прави в местата, свързани с умирането (легло, фотография и т.н.). Душата може да идва и сама, без извикване, защото в нея има привързаносткъм мястото и роднините. Важно е роднините всеки ден да четат за нея молитви и да я молят и тя да прави това. Благодарение на искрените молитви участта на останалата без тяло душа може значително да бъде подобрена и тя да получи хубаво тяло в подходящо семейство, където да може духовно да прогресира. Също така молитвите могат да измолят душата от ада, съществено да съкратят времето на пребиваването й там. На душата може да се предостави избор в каква страна и какво семейство да се роди, затова като се обръщате към нея по име й говорете: „Не бързай да се раждаш, ако виждаш безбожна страна. Един от признаците на духовната страна е множество храмове. Не бързай да избираш родители. Погледни ги в бъдещето и само ако то е свързано с духовността, ги избери“. Също всеки ден й напомняйте за Бога и се молете. Ако не говорим това на умрелия, то душата може да не се прероди по най-добрия начин.
Какво трябва и какво не трябва да се прави по време на умиране
Тези съвети не могат да навредят, а точно обратното, може да се полезни и да помогнат на душата, освобождаваща се от тялото.
В момента на умирането не трябва:
1. Да се говори на светски теми, защото се предизвиква привързаност към материалното, силен смут и нежелание да се напусне негодното за живот тяло. Това носи на умиращия ненужни страдания.
2. Плач, скръб, вой, сбогуване – това предизвиква помрачен разсъдък и причинява болка на умиращия.
3. Да се докосва тялото (дори да се хваща ръката), доколкото това може да попречи на душата да влезе в канала, предназначен й по карма (по съдба), да я насочи към друг канал, по-малко благоприятен за нея. Но ако човек заспива, трябва да се събуди, да бъде в съзнание и да се продължи да му се дават наставления. Много по-добре е, когато душата оставя тялото в съзнание, отколкото в безсъзнание.
4. Не трябва да се отвлича вниманието на умиращия от Бога (или молитвите). В зависимост от нивото на духовното развитие и натрупаните грехове, финото тяло на умиращия може да излезе през по-низша врата (дори през ануса), тогава душата се въплъщава в животно; когато излезе през средната врата душата получава човешко тяло, а когато излезе през горната врата (темето) – попада на райските планети. Изходът през сушумна (централния канал) означава душата да попадне на трансцедентно ниво (връщане в духовния свят). Съсредоточеното внимание върху Бог или Неговото Име в момента на умирането помага на душата да напусне тялото чрез централния канал, незабавно да се избави от всички грехове и да се върне в Божието Царство. Този рядък шанс трябва да се използва, затова по време на умирането вниманието трябва да е съсредоточено само върху Бог.
В момента на умирането трябва:
1. Да се говори за Бог, да се четат молитви и свещени писания, прославящи Бога, Неговите игри, действия, имена, качества.
2. Да се вдъхнови умиращия за предстоящата среща с Бога, да се помоли да казва молитви и призовавания на Бога.
3. Да се избави умиращият от тъга и скръб, обяснявайки му могъществото на Бога: „Помнейки за Всевишния и зовейки Го по Име, ти ще попаднеш в духовния свят и ще получиш вечно прекрасно тяло, което не боледува, не старее и не страда. Господ ще освободи до стотното колено до и след тебе и ако искаш ти ще можеш да общуваш с тях в Божието Царство“.
4. Да се обясни на душата процеса на освобождение като среща със светлина. Душата трябва да влезе в ярката бяла светлина, носеща избавление от всички страдания. Трябва да се разнесе страха от смъртта.
5. Радост от избавлението на душата от недееспособното тяло и телесните страдания.
Какво става по време на смъртта
Непосредствено в момента на смъртта очите вече нищо не виждат, душата гледа на тялото отвътре и затова е много тъмно. След това, в зависимост от греховността на човека, неговите горни и долни енергийни канали (нади) се осветяват и благодарение на това човек вижда тунел (тръба) и светлина в края му.
Само много греховните или внезапно умиращи хора (например при катастрофа, в бой, при нещастен случай) не виждат никаква светлина. Много греховните хора се отстраняват от тялото преди появата на светлината. Благочестивите (почти безгрешните) хора изпитват блаженство при появата на светлината, а йогите-мистици виждат четириръката форма на Господ (описана подробно в индуизма). Може да се обясни на умиращия, че светлината – това е Бог, и Той е дошъл, за да спаси душата от нови раждания в материалния свят, а също от болести, старост и смърт. Нужно е да се довери на Бог и да влезе в Неговата ярка светлина.
В момента на смъртта на грубото тяло, душата влиза в тунела и се движи към светлината. През това време трябва да се призовава Бога (желателно по Име) или да се четат молитви докато душата се срещне с Бога. Ако душата не е успяла (или не е могла) да осъзнае, че светлината – това е Бог, тя излиза от тялото и остава в стаята, гледайки роднините си и оставеното тяло. В този случай не всичко е загубено и трябва постоянно да се четат молитви и да се призовава Бога.
След момента на смъртта (последния дъх), когато са минали 20 минути, душата вече е напуснала тялото. През тези 20 минути е важно постоянно да се дават наставления на заминаващата си душа, а също да се четат съответните мантри и молитви, да се моли Бог да помогне на душата.
Основното наставление към душата преди смъртта, в момента на умирането и след оставяне на тялото е: „Каквото и да става, зови Господ по име, моли се и постоянно мисли за Него. Трябва да се срещнеш с Бог, затова забрави за всичко останало и призови Всевишния!“
Живот след смъртта
Излизайки от мъртвото тяло, ако душата не е влязла в ярката светлина, тя се оказва в непознати условия и необичайно състояние. Ако човек до този момент не се е занимавал с духовни практики и не знае, че той е вечна душа и какво да прави без грубото тяло, новата реалност го зашеметява и плаши. Той започва да се мята с ужас по познатите места, опитва се да говори на близките си, които не го виждат и не го чуват, опитва се отново да влезе в тялото си, което не оживява. Затова, по тази причина е най-добре да се изгори тялото, както правят в Индия, иначе душата още дълго може да остане около гроба като привидение, привързано към тялото.
Ако човек не е бил подготвен за смъртта, в първите 3-4 дни след оставяне на тялото той може да се намира в ужас и да не обръща внимание на наставленията (при това той обикновено вижда сияние, възприема различните енергии). Тогава само молитвите могат да му помогнат.
Четири дни, седейки до празното легло или пред фотографията му, трябва да му повтаряте периодично: „Не се притеснявай, успокой се! Забрави за всичко на Земята. Постоянно мисли за Бог, моли се и зови Господ по Име – така ще стигнеш до Неговото Царство“.
Благоприятно е в стаята на умрелия, до леглото му или около фотографията му денонощно да звучи духовна музика с подходящи молитви и мантри или записи на молитви на искрен свещеник или свят човек. Душата често се връща на мястото, към което е силно привързана, тя ще чуе тези молитви и ще се очиства благодарение на тези духовни вибрации. Записите трябва да звучат 49 дена, не много силно, но думите на молитвите да се чуват отчетливо.
Какво е това „фино тяло“ и по какво то се различава от душата
Напускайки умиращото тяло, душата излиза от него в така нареченото фино тяло. Но душата и финото тяло са две съвсем различни неща.
Описание и свойства на финото тяло:
1. Финото тяло се състои от фини материални енергии и външно е копие на физическото (грубото) тяло. Усещането на финото тяло е същото както и привичното ни физическо тяло.
2. Душата във финото тяло вижда, чува и има и другите привични възприятия.
3. Финото тяло също има тегло (малко) и то се подчинява на закона за гравитацията. В отпуснато състояние бавно се спуска на земята.
4. То може да се разтяга или да приема други форми. При отпускане се връща във формата на привичното физическо тяло.
5. Има малка плътност. Душата във фино тяло може да преминава през стени и всякакви други препятствия (прецежда се през материалните частици на материята). Единственото препятствие е електромагнитното поле.
6. Финото тяло може да движи предмети във физическия свят (полтъргайст).
7. Финото тяло може да стане видимо при някои условия, а също може да вижда фините тела на други същества (например ние насън пътешестваме във финото тяло).
8. Финото тяло е свързано с грубото тяло с така наречената сребърна нишка, която в момента на смъртта се скъсва.
9. Финото тяло е подложено на влиянието на електричеството и може да бъде поразено с ток.
10. Преместването или изменението на финото тяло се управлява от мисълта и това става със скоростта на мисълта.
Самата душа е чисто съзнание, което е нематериално и вечно, а финото тяло – това е материална временна обвивка, която обгръща душата, обуславя я, ограничава я. Физическото тяло е още по-груба обвивка на финото тяло, то ограничава още повече. Финото тяло не съществува само за себе си (както и физическото), то живее и действа само благодарение на присъствието на душата. Финото тяло само за себе си нищо не осъзнава, то е просто временна ограничаваща обвивка за осъзнаващата душа. Финото тяло се променя с времето, а душата е неизменна. Ако душата замине в духовния свят, то това тя прави без упоменатите тела, в чист вид, като чисто съзнание. Ако на душата й е съдено да получи отново тяло в материалния свят, финото й тяло остава с нея. Душата не може да умре, а финото тяло – може; то просто „се разтваря“, когато душата се връща към Бога. Докато душата се намира в материалния свят, тя винаги пребивава във финото тяло, чрез което и възприема случващото се. Във финото тяло се съхранява опитът от миналото и всички неосъществени мечти, благодарение на които душата получава едно или друго грубо тяло в бъдеще, с което да си реализира останалите желания. Ако не са останали материални желания, няма какво повече да удържи душата в материалния свят.
Пребивавайки във фино тяло, трябва постоянно да се призовава Бога, да се четат молитви, посещават храмове, да се присъства на богослужения.
Пред душата, намираща се във фино тяло, може да се появи светлина в различни цветове:
· Ослепително бял – това е цветът на духовния свят, царството на Бога. Трябва да се стремим към него, призовавайки Бог. Всички останали оттенъци на светлината са различни материални светове.
· Матово-бял – царството на полубоговете (райските планети според източните религии)
· Матово-зелен (мъждив, неясен, блед) – царството на демоните (където живеят могъщи, но безбожни същества)
· Жълт – на хората
· Бледо син – животни
· Бледо червен – духове
· Бледо сив – адски светове
Ако се появява тази бледа светлина в различни цветове, трябва с всички сили да се съпротивлява, оттласква от нея и призовава Бога по Име. Ако не се удаде да влезе в ослепително бялата светлина (и да попадне в духовния свят), душата 49 дни се намира в увиснало, промеждутъчно състояние. Към 49-я ден душата вижда бъдещите си родители и съдбата си в това семейство. Има възможност за избор, затова не трябва да бърза и да прегледа повече семейства и да си избере по-духовен живот, за да има възможност да се занимава с духовни практики и да прогресира.
В зависимост от кармата (греховност и благочестивост), човек е обречен да се въплъти в една или друга форма на живот (т.е. типът на бъдещото тяло е определен). Обаче, ако той види, че го привлича животинско тяло (например свиня или куче) трябва да се съпротивлява и силно да призовава Бога.
Ако човек оставя грубото тяло в страшни мъчения, той в процеса на умиране не чува наставления, но след смъртта на тялото, когато душата е във финото тяло, тя всичко чува и вижда, затова трябва ежедневно да се призовава и да се наставлява.
Ако душата е попаднала в ада, трябва да се четат наставления и молитви за нея, което ще й помогне по-бързо да се измъкне от адските светове. Молитвите за умрелия имат силно пречистващо действие.
Помени: какво трябва и какво не трябва да се прави
Трябва да се разбере, че състоянието на душата, напуснала тялото, и състоянието на роднините й е много тясно свързано. Те имат връзка на ниво фини тела. Живите (т.е. душите, живеещи в грубо тяло) може да не участват втази връзка, освен истинските екстрасенси, йоги-мистици и светите, които усещат фините енергии. Обикновеният човек е „настроен“ на груби усещания (получавани чрез грубото тяло), затова фините енергии обикновено не се осъзнават. А душата без тяло прекрасно усеща фините вибрации (енергии) на тези, които й са скъпи или за когото мисли. Във финото тяло тя (душата) със скоростта на мисълта може да се пренесе на мястото, за което си е помислила, или към човека, за когото си е спомнила. Именно затова, когато споменаваме умрелия, той (като душа във фино тяло) веднага се привлича към нас, като магнит. Затова е важно да го зовем, да му даваме наставления и да се молим за него: чрез божествената енергия на молитвата той ще контактува с Бога, а това пречиства кармата (греховете) и носи благо на душата. Не по-малко благо получават и тези, които се молят. Всеки път, споменавайки умрелия, трябва да му се дават наставления, или да се четат молитви за него. В такива момента не трябва да се мисли за нещо материално или негативно, не трябва да се скърби и съжалява или плаче, това е вредно и много болезнено за отишлата си душа.
Когато роднините ядат на помена месо, риба или яйца, страх обхваща умрелия, защото той чувства, че се влошава неговата карма (влияят негативните енергии на тези продукти), и това го притегля надолу, в адските светове. Той умолява живите да не правят това, но те, разбира се, не го чуват. Ако това предизвика гняв в него (който може да възникне във финото тяло), душата стремително пада в ада (подобното привлича подобното). Само искрената молитва може да го спаси, обръщението към Бога по Име. Може да се подскаже на такава душа: „Ти виждаш как твоите роднини грешат заради теб, но ти не се въвличай в това. Съсредоточи се върху Името на Бога и се моли, иначе ще се погубиш“. Човек с лоша карма (много грехове) се намира в състояние на бълнуване и не чува наставленията или не може да ги приеме и изпълни. За него трябва да се молят.
Какво не трябва да се прави на помен:
1. Да се употребява храна на насилието (яйца, риба, месо), които съдържат енергията на насилието и убийството. Живите не чувстват тази енергия, но за душата без тяло тя е тежка котва, теглеща го към дъното.
2. Да не се пие алкохол. Това не само замъглява съзнанието на пиещите, но и вреди на душата, за която пият.
3. Да не се разговаря на светски теми. Това привързва душата към материалния свят и не й дава да стигне до Бога.
4. Да не се споменават качествата и делата на умрелия (това привързва умрелия към тялото, дома, вещите и миналото).
5. Да не се скърби и тъгува, тъй като песимистичното настроение се предава на умрелия и го дърпа надолу.
Какво трябва да се прави на помен:
1. Молитви, мантри, свещени писания, припяване на имената на Бога.
2. Да се обсъждат деянията на Бог, да се разговаря на духовни теми.
3. Да се раздава светена храна (вегетарианска, предложена на Всевишния). Ако няма възможност да се освети храната в църква или в храм, може да се направи това у дома, ръководейки се от свещените писания или статията „Йога приготвяне и приемане на храна“
4. Да се предложи (най-добре на глас) малко от светената храна на умрелия пред негова фотография. Душата с помощта на своето тънко тяло ще изяде всичката фина енергия на светената храна и ще получи огромно благо. След това тази храна трябва да се даде на улични животни или да се остави на земята до дърво и т.н., където ще я изядат низшите форми на живот.
5. Да се съхрани позитивна духовна настройка, разбирайки, че на отишлата си душа е необходима позитивна енергия.
Завръщане на душата в духовния свят
Във Ведите се казва, че ако човек в момента на смъртта призовава Бог по Име, всичките му грехове изгарят и той попада в духовния свят. Обаче сложното е там, че поради многото си грехове човек изпитва толкова големи страдания в момента на смъртта, че неговият ум е смутен и затова трудно съобразява, а това пречи да се съсредоточи и да си спомни, че трябва да призовава Бога. Освен това, ако човек е атеист, той просто не вярва във всичко това, затова може дори да не се опитва и така той губи толкова драгоценния шанс да се избави от колелото на преражданията и смъртта. Затова неговите роднини, близки и присъстващи при смъртта хора трябва всячески да се стараят да помогнат на умиращия да съобрази да призовава Бога. Ако им се удаде да помогнат на душата да се върне към Бог, те в края на живота си също се връщат в духовния свят.
В зависимост от произнесените в момента на смъртта Имена на Бога, човек попада в една или друга част на духовния свят. Божието Царство, духовният свят, е разнообразен, той се състои от безброй духовни планети, всяка от които е неповторима и уникална. Душата попада там, където я тегли сърцето и, в зависимост от произнесените Имена на Бога, получава възможност вечно да живее с Бога (проявен в един или друг Образ съгласно Името) и други чисти души, в любов, мир и вечно блаженство.
Важно е човек през живота си да изучава духовната наука, да се занимава със самопознание, за да разбере какво е това смъртта и какво да прави по време и след нея, какво е това духовен свят и как да попадне в него. И, разбира се, да разбере къде именно в духовния свят иска да попадне и какво иска да прави там. И това е още една голяма тема, която всеки сам за себе си трябва да изучи и да си изясни докрай.
Темата за смъртта е добре разкрита във ведическите лекции и семинари, които можете да намерите и прослушате безплатно. Например, може да прослушате семинара „По-силни от смъртта“ (или да видите видеозаписа) на Евгени Койнов.
Възприемайте смъртта не като мрачен край на живота, а като уникална възможност завинаги да се избавите от страданията на материалния свят и, прибягвайки до помощта на Бога посредством молитвите, да се върнете в Неговата вечна духовна обител, в родния си дом, където всички ни чакат с огромно нетърпение!
В статията са използвани материали от ведически лекции. За по-голямо разбиране изучавайте източника.
Източник: http://pro-svet.at.ua/index/smert_podgotovka_umiranie_i_zhizn_posle_smerti/0-128
Превод Таня Темелкова, редакция Петя Стоянова
Няма коментари:
Публикуване на коментар