Последователи

вторник, 28 юни 2016 г.

Децата на Израел това са келтите

          


Замисляли ли сте някога кой е написал Стария Завет? Прочетете просто историята. Само погледнете символите, които хората използват. Думите прикриват истината, образите/артефакти я разкриват. Ето защо, словото, което беше в началото - е било лъжа и поради това не може да бъде Бог. По точно реверсираното от левитите слово в Стария завет. Защото такава е природата на изречените мисли. ИСТИНАТА е ОБРАЗ. И именно над неговото създаване, Мойсей, наложил най-строга забрана: Наложена над изведения от Египет народ, но разрешил за себе си.
<< Т.е. - развитието е вървяло в направление на владеене на думи - забранено е било да се творят образи? >> Но станало не развитие, а да падение, спускане, кацане ..... Силата на човешката мисъл както вече е широко известно, може да създава реалност.

Но човек не мисли с думи, с думите, той изразява мислите си. Човек мисли в образи. Сега е известно, на всички (или почти всички), че словото програмира -текстообработка - съзнанието. Това е вярно. Но не всичко. Фактът, че по смисъла думите са изкривени(семантично някъде и реверсирани), техния обхват на приложение се увеличава, а лексиката се свива, плюс подмяна на значенията на думите - семантичното значение. Умишлено. Например Срати = Сроти = Шастри = серати. / когато отивате по-голяма нужда споменавате свещенните писания - Шастри. Левитските свещенници са наложили семантично значение на думата Шастри , подобно както и при Стар Завет/ 
Old Testament = Стари топки.

         


Но всяка дума в своите вибрации съответства на един много специфичен/конкретен образ, и ако ние пренапишем в подсъзнанието, този образ/ изображение на друго, съзнанието ще го запомни, а подсъзнанието ще възприема тази дума с това, което тя обозначава иконически. И тогава знаете какво се случва? Човек казва едно нещо а се получаване нещо съвсем различно.

При използване на частицата "не", за да отмените действието (не стой) се постига обратния резултат (стой). "Подсъзнанието не разбира глаголите с частицата "не" И командата не "стой" се възприема като "стой "

Конфликта на съзнанието, което е осъзнава командата "не стой = иди", и подсъзнанието, което възприема командата като "стой", може да доведе до развитието на невротични разстройства или да намери изход в процеса на спиране, "не стой = седни."


>> В светлината на това, Десетте Божи заповеди от Стария Завет изглеждат много странно: реверсирани без частичката НЕ


1. Да .... Да НЕ имаш други богове освен мене.


2. Да НЕ си създаваш изображения ..... да НЕ им се кланяш, да НЕ им служиш ....


3. НЕ произнасяйте името на Господа, твоя Бог напразно, защото Господ няма да счита за безгрешен, който изговаря напразно Името Му.


4. Помни съботния ден ..... и НЕ прави никаква работа, ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, слугата ти, нито слугинята ти, нито твое говедо, нито оселът ти, нито някой от добитъка ти, нито чужденецът ....


5. Почитай баща си и майка си, така че да се чувстваш добре и дните ти на земята ще се удължат, които Господ твоят Бог ти дава.


6. НЕ убивай.


7. НЕ прелюбодействай.


8. НЕ кради.


9. НЕ лъжесвидетелствай против ближния си.


10. НЕ пожелавай дома на ближния си; Не желае жената на ближния си, нито нивата му, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито някой от добитъка си, нито нещо, което е на ближния ти.


Най-странна заповед е петата. Там липсва частицата "НЕ" ..... Но под баща и майка се разбират не истинските а патриарсите на племето - върхът на пирамидата.

           


Именно в законите на Мойсей, са заложени/определени двойните стандарти на англо-сакската = германско-келтска цивилизация. Някои от тях - за господа, които са тези, които са в състояние да прескачат забранените частици НЕ, а други - за робитев, които да почитат законите, установени от господата. В историята на келтите има някои много странни въпроси, на които трябва да се обърне голямо внимание, тъй като именно те съдържат в себе си отговора на келтската "благородна" ненавист към своя народ.
В пети век пр.н.е. по разкази на историците римски и средиземноморските келти се срещнали на бойното поле, римляните загубили, и, типично, както при ромите,  Римската империя била спасена от ято гъски. Напускането на келтите от опожареният Рим било обезпечено с златото, което римляните изплащат. Интересно е, че историците са наричали римската култура латинската а средиземноморската келтска - латенска. Но да се върнем към странностите. 

Първо, "В 390 г. пр.н.е., нахлуващите келтите разграбват Рим, в същото време унищожава всички римски исторически записи, направени до това време."


В същото време, трябва да се отбележи, че древните келти нямаха собствена писменост ..... Предполагаме че са били полуголите хора, които обичали фини бижута, оръжия и коне, живеещи от плячкосване и войни, като отговорност на всеки от които е било след боя да вземат главата на врага и да я занесат на свещеника в капището. И така те се втурват към Рим, препълнен с това което ценят ..... и вместо да грабят започват системно да унищожават римски документи. Това не ви ли изглежда странно? ....


Второ, "В 279 г. пр.н.е. келтския вожд Бренн, който бил начело на голяма армия, предназначена да оскверни и ограби храма на Аполон в Делфи, както се твърди, се е уплашил от внезапно разразила се бурята, която той приел за зловещо предзнаменование. "

На какво ви напомня историята с гръмотевичната бури, особено като се има предвид факта, че Аполон като бог на слънцето, е идентичен с образа на Митра/реверсиран след това в Христос?./ Освен това е интересно, че към други богове келтите се отнасяли толерантно. Келтската "федерация" е част от маса племена и всяко племе имало свои богове. Да, и към другите гръцки богове, също се отнасяли благосклонно, но Аполон някак предизвикал специални чувства сред келтите. Тук също трябва да добавим факта, че храма е определен за оскверняване, т. е., за унищожаване и плячкосване, не е просто храм, а най-известният храм на Аполон в Делфи, известен със своята пророчица - Сибила/Кибела. С пророчици са се славили и келтите. И евреите също се славили с известни гадатели, макар и според Таанах. Интересното е и друго, при всеки един от тези народи е действал гадател по различно време. Първо, в Стария завет, а след това в Гърция, а по-късно при келтите. Сякаш че те систематично са предавани от ръка на ръка ......

Към бурята, която толкова уплашила безстрашните келти да добавим, че в 373 г. пр.н.е. Делфийския храм е разрушен от земетресение. Храма на Аполон е бил своеобразен център на гръцката колониална политика, която е в справедлива степен е контролирана от свещениците на оракула. Според древните гърци, там е центъра на земята. Според легендата именно тук са се срещнали двата орела, освободени от Зевс - един от запад, а от друг - от изток. Легендата разказва, че първия Делфийски оракул не е принадлежал към Аполон а на богинята на земята Гея. Аполон е поел храма, убивайки Тифон - змия-змей, пазител на оракула. Храмът на Аполон в Делфи е играел огромна роля в живота на древните гърци през цялото време на тяхната история. Нито едно сериозно дело, дали от частен характер или касаещо съответните интереси на държава, не е започвало, без да се консултират с Делфийския оракул. При Delphi pifiyam за съвет идвали лидийския цар Мидас, Тарквиний Гордий, легендарният богат лидийски цар Крез, великият пълководец Александър Велики. В . I век пр.н.е. храма все пак е бил разрушен и ограбен от келтите. Истината в лицето на римската армия, водена от Сула.

Трето, при келтите е имало обичай да убиват жените и децата си. Припомнете си, че такава функция Флавий отбелязвал, при така наречените евреи. <<Подобна практика както при келтите римските автори са отбелязвали нееднократно и при галите , но ги тълкуват като правило, различно: в това ужасно масово клане, са виждали ритуалното жертвоприношение и желанието да се умилостивят боговете, да ги заставят да променят своята воля. Все пак, това е малко вероятно, тъй като, както знаем, келтите, за разлика от римляните не са "търгували" с боговете си, но сляпо са вярвали в твърдостта на техните решения, изречени от устата на друидите - левити. Оттук става ясно защо друидите ползват такова уважение и авторитет, имали дара на словото (W *, и Словото бе Бог), които не само означава, че са наричали резултатите от бъдещи събития, но също така и като се произнесат да повлияват на бъдещи благоприятни промени. Друидите наистина са имали правото да наричат както хора така и градове, да разказват за минали времена, но те са могли и да проклинат. И проклятието им е било длъжно да се случи, защото, идващото слово от "осветени" уста, веднага се превръща в пророчество. >> Е, едно към едно както при израилтяните!

Четвърто, "келтския народ лесно приема християнството,  не оказват  съпротива," може да се каже че за религията на келтите почти нищо не е известно. Малкоо факти е възможно да се научат само от бележките на Юлий Цезар, от които бихме могли да разберем че келтите са имали религиозна система, но тайноюто знание е скрито от очите на непосветените .. Келтските свещеници се разпореждали в съда, и преподавали в училищата. В действителност, именно те управлявали келтските племена. Желаещият да стане друид (келтски жрец) е бил длъжен в продължение на 20 години (!) устно да запомня инструкции и да придобива знания, и чак след това той може да бъде допуснат до каста на свещениците/левити. Подобна система са практикували, и жреците на древен Египет, Вавилон и шумерската цивилизация. Юлий Цезар, който внимателно изучавал друидите, пише, че те "знаят много за звездите и астрономически движения, за размера на Земята и Вселената, природата на нещата и назначаване силата на безсмъртните богове, и тези неща, които преподават на учениците си." По-специално по отношение на гробовете на аристокрацията, можем да говорим за келтската религия като вяра в задгробния живот (не забравяйте египетската книга на мъртвите) и специална магия, същността на която не е известна на никого. В тази връзка, специална роля е разпределена на култа към мъртвите глави. Отрязаните глави на врагове са имали религиозно значение, така че черепът се е съхранявал в светилищата. Този обичай е толкова широко разпространен, че може да се каже, че отрязаната глава е своеобразен символ на религията на келтите.

          


В предишната статия споменахме, че всички символи на келтската религията са станали символи на християнската вяра: череп, кръст, змии. И същността на християнството (религия за гоите) много лесно се е възприело от келтите, но е отказвано да се приеме от най-високоте им касти, саки и левити. И сега е ясно, че никога не са го приели, а създаването на тайни затворени общества, започва в момент, когато келтските благородници през VI век са били принудени да се преструват, че са приели новата вяра в Бога. Но в действителност това не се е случило.

Ние знаем, че някои членове на аристокрацията и бардове дълго се съпротивлявали на новата вяра, и този конфликт е решен в VI. в битката при Моро, но няма и следа от противоречия, нищо, което да свидетелства, за борба между две направления, които отразяват, например, както описания на споровете на Целз и Ориген. Както ще видим, литературата на средновековна Ирландия съдържа многочислени отзвуци на древните митове, там се появяват същества в сянка, който по едно време несъмнено са били богове или въплъщения на елементите; но религиозното съдържание на тези истории се разрежда, и те са станали просто една красива история. И все пак, не само Галия, е имала - както свидетелства Цезар - собственото развита доктрина/религия, както научаваме от същия източник, Британските острови са били в център на келтската религия, така да се каже, келтски Рим.

Причината за такова отличително поведението на народ и благородничество е проста: предхристиянската вяра на хората и идеологията на благородниците са напълно различни. И ако системата не е в противоречие с популярните вярвания на християнството (не забравяйте, Павел, който има специална роля във формирането на християнството на езичниците), религията на аристокрацията е коренно различна. А от историята на християнството, ние знаем, че единствените хора, които абсолютно не приемат християнството са тези, които изповядвали Танах ..... Ние няма да сбъркаме, ако кажем, че именно знатните келти, са пропълзели в идеологическото подземие на Рицарите на Кръглата Маса, където тайно са изповядвали, нещо сходно на това което ние днес наричаме юдаизъм.

Археологически разкопки от XIX и първата половина на XX век. в Месопотамия, и други страни от Близкия изток, както и последните открития в пещери близо до Мъртво море са показали, че старозаветни текстове са много подобни на древните асирийско-вавилонски, египетски и хетски текстове. Например, много прилики между членовете на Кодекса на Хамурапи са в закона на Мойсей, книгата Притчи с египетския документ от II хилядолетие пр.Хр. "Инструкция на Амен-ем-оп", книгата Исход и египетския папирус Весткар и шумерски мит "Инана и Шукаллитуд или смъртния грях на градинаря."


От тука ли възниква тази ненавист на суверените на Европа и Англия към народите им, че ги унищожават от векове, постепенно променяйки външния вид на този, за който Исус Христос казал: "Ваш баща е дяволът; и вие искате да извършвате желанието/похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината, защото в него няма истина. Когато говори лъжа, той говори сам, защото е лъжец, и е баща на лъжата "Йоан 8,44 Да не забравим, да проверим значението на думата дявол.

διάβολοζ - гръцки. клеветник. Това означава, че хората са извратили думите, променящи техния смисъл и значение.
И за пореден път обратно към първоначалната символиката на християнството. Всъщност това са риба. Да,...Шарани.


БОГОЯВЛЕНИЕ 
Коптская икона



Чудили ли сте се откъде при арабите - жители на пустинята може да има култ към риба? Ами ..... Ами да .... Галилейското езеро. .... Една малка локва на фона на безкрайните пустини прави незаличимо впечатление на своите жители. Да;) И, разбира се, символът на рибата е по-близък от символа на неговата камила )))))) Но какво е името на морето, по което Христос ходи?! Галилея .... О, и тук келтите! Галия (лат. Gallia.) - римско име на историческа част на Европа,ограничено от корито на река Рубикон, Апенините, коритото на река Макра(лат. Macra, съвременно название Магра), На брега на Средиземно море, Пиренеите, Атлантическия океан, коритото на река Рейн и Алпите. Въз основа на околната среда на Галия и толкова много водни ресурси е очевидно, че там символа не е можел да бъде нищо друго освен рибата.

        


Откъде е мъртвата главата? Мъртвите глави винаги идвали от свещениците и от благородниците, от къде другаде? Перфектен пример за промяна на смисъла чрез смяна на изображението. Първоначално, култа към Христос е бил култът към Слънцето, светлината на живота. Бил е култ на живота, но се е превърнал в култ към смъртта. Между другото, някои учени смятат, че Карпатска Галисия - това е също един фрагмент от древната келтска цивилизация, която  е преминала последваща славянизация. Може би затова чрез западните и не-допълващите ги източните украинци, днес разделиха Украйна на две части? Така че, където тези gagko-келти не са посетили .... И дори в Кострома, трябва да се припомни за град Галиче. Halacha/Галаха - халака като юдейско религиозно право - отново е интересна дума, като келтски път, по който ходи прозелит. Класически пример за прозелитизъм и прозелити са ранните християни и първите християни извън юдаизма. Та до днес имената дадени от друидите са непроменени. Не беше ли келтския жрец Ценко Чоков феодален владетел на село Галиче?

   
    

Много пъти, четейки историята на келтите, улавяме асоциации с хазарите. Да, иудейска Хазария, която никога не е била Да, като че сте изненадани? Тя се появява в XX век в съзнанието на заинтересованите страни. Като доказателство за възможността на държавния апарат в рамките на интернационалната държава под ръководството на ивриим. Хазария не е имало, но истории за нея е имало. Обичайно нещо! Така че тези истории на принципа на устройството и органите на Келтска Хазарския са абсолютно идентични. В тази ситуация, е уместно да се твърди, че децата на Израел - това са келтите, и всички други, които смятат себе си за евреи са обикновени прозелити.
А рицарите на Кръглата маса, това е първата тайна масонска ложа. Каква идеология са изповядва участниците? Юдаизъм. Не, не еврейски. Келтски (въпреки че като се има предвид факта, че келтите са самите евреи, т. е възможно да се каже така, и така е вярно). За Танах - книгата на бялата раса. И за бялата раса.

Тяхната социална организация е един вид военна аристокрация - те са социални паразити и живеят на гърба и от грабежа на робското си население. Това са войнолюбите келти които в древна история, опустошават Рим и Делфи, наемниците, които се бориха в редиците на картагенската и по-късно в римската армия в името на парите и любовта към боя. Те презряха земеделието и занаятчийски области, техните жени работиха по полята, и под тяхно управление обикновените хора се превръщат в роби почти като Цезар ни е казал. Дори в Ирландия под натиска от страна на военната аристокрация и възникналото във връзка с това остро класово разграничение -не толкова ясно - но дори и тук ние откриваме ситуация, в много отношения, подобна на положението в Галия/Галиче: тук има и свободни и несвободни племена и управляващия елит е действал жестоко и несправедливо.

         



Независимо от това, въпреки че тези владетели са имали дефекти, породени от съзнанието на собствената си власт, те също се отличават с много прекрасни и достойни качества. Те бяха зашеметяващо безстрашни, 
фантастично благородни, остро чувстваха очарованието на поезия, музика, абстрактно мислене. Posidonius показва, че около 100 BC. д. те са съществували проспериращи поети, бардове, и около два века преди Хекатей от Абдера разказва за музикални тържества, организирани от келтите на някои западни острови (вероятно в Обединеното кралство) в чест на бог Аполон (Луга). Те са били арийци на арийците, и това е тяхната сила и способността за постигане на напредък; но друидизма - не от гледна точка на философски и научен план, а поради силата на свещеничеството, покорил политическата структура на обществото и доказал своята отрова; Те се поклонили на друидите, и в това се състои тяхната фатална слабост. 

Обезумяха князете Ционски; заблудиха първенците на Мемфис и съблазнениха Египет....

И те забравили за хората,... в екстаз ги тъпчели с краката си, унищожавайки ги мимоходом. А след това решили да сменят народа си с други, по-сговорчив. Араби, Негри ... Всичко за тях. И нищо за хората. Те не са достойни. Каин уби Авел а Яков купил първородството си за паница леща ..... блестящи поети. Изключителни музиканти.Талантливи архитекти и учени. Жестоки владетели, които мразят собствения си народ. Маги. Магьосниците. Инквизитори. Насаждащи нов световен ред, водещ човешката цивилизация в бездната.

 


При келтите е имало още нещо, което определено ги свърза с идеологията на Стария Завет. Още нещо, освен кръвта, което надеждно е подправено в тази книга. Келтски свещеници също са забранявали създаването на изображения. На другите. За да имат свобода за своето магьосничество.

неделя, 26 юни 2016 г.

ИРАНСКИ БОГ ЛИ Е МИТРА?



Митра, наричан още Непобедимото Слънце е древен бог почитан от много народи.Името му е споменато в свещените книги Риг Веда и Зенд Авеста. Неговите храмове са разпръснати върху едно огромна територия - от Армения и Сирия до Испания и Фанция, от Шотландия и Белгия до Египет и Либия. На три континента различни хора са се кланяли на мистичното божество облечено с тракийски дрехи.

Днес се смята, че през I-ви век войници от V-ти легион на император Веспасиян са пренесли култа към Митра от Мала Азия в ...нашата Добруджа (C.A.Wauters,Mithras, стр. 25).По-късно служещи от VIII-ми легион, в Мизия биват стационарини в Германия и така вярата в богът на светлината е била разпространена на нашия континент... ( F.Cumont, Mysteries of Mithra, London, 1093, стр. 52)

Преди около хиляда и седемстотин години поклонниците на Митра са били повече отколкото тези на Христос. Благодарение на високата си популярност сред войниците на Римската Империя, култът към слънчевото божество преживява своя апогей. Всъщност не е имало особена разлика в добродетелите на митраизма и християнството. Това е станало причина за техния бърз синтез, денят на Митра –двадесет и пети декември, бива приет за дата на рождеството на Спасителя. Вярата в победата на доброто и светлината намират продължение в следването на Христовото учение, което проповядва любов и милосърдие както и митраизма...

Как и кога обаче се е зародил митраизма, кой е първия народ имащ култ към Митра, какво означава името на това божество? Повечето хора смятат митраизма за източна религия, Митра дори е обявен за ирански бог...дали е така обаче? Да оставим на страна различните мнения и да погледнем фактите.

Първото споменаване на бог Митра ( под името Митрасил) е станало не в Иран, или Индия, а в Мала Азия обитавана от траки още в най-дълбока древност. До нас е достигнал един древен документ – мирния договор между хетския цар Супилилиума и митанския владетел Шативаза. Текстът е датиран 1400-1380 пр. Христа (C.A.Wauters,Mithras, Anks-Hermes BV, 1985, p. 13). Митра (Митрасил) е почитан от митаните, които са били най-добрите бойци-колесничари и коневъдци (както и траките). При тях името на бога на слъцето е документирано повече от хиляда години по-раноотколкото в най-ранните санскритски и авестийски писания. Някои смятат, че митаните са индо-арийци, дошли в Мала Азия от Индия, но това е невъзможно защото нито по печатите на Мохенджо Даро, Лотал, Харапа, нито по скали и т.н. има изображения на коне, или пък са намерени останки от коне ( в периода 2100-1700 пр.Христа)...а както вече отбелязахме митаните (чийто бог е Митра) са конен народ и то един от най-силните за времето си. Не трябва да забравяме, че конят е опитомен в черноморските степи, а не в Индия. Пак в черноморските степи са най-ранните могилни погребения като тези на арийците... Най-ранното изображение на свастиката –арийски слънчев символ, е намерено в...България, Варненския некропол – пето хилядолетие преди Христа...

Известния езиковед Б. Хрозни отъждествява имената митани и меди (мидийци) вAncient History of Western Asia, India and Crete, Artia, 1952, p.113. Това обяснава твърдението на К.Ваутерс, че името на Митра не е персийско, а принадлежи на медите (C.A.Wauters, Mithras, р,19). За този древен народ, от чиито среди произхожда великия Заратустра се знае твърде малко и поради това някои смятат медите за азиаци по произход. Това обаче не отговаря на истината, тези хора само са оказали културно и езиково влияние върху редица азиатски народи. Според Херодот старите перси са били покорени от медите в далечното минало ( История I-102). Като всеки подвластен народдедите на иранците са взаимствали много неща от медите, на които по право принадлежи култа към Митра.

Нека видим чии роднини са медите. Плиний Стари свидетелства, че медите са предци на сарматите ( Естествена История, VI-v-19). Прокопий пък допълва, че сарматите принадлежат на семейството на гетите (История на Войните III-ii-2-3). Гетите обаче са тракийски народ, който през VII-ми век се свързва в съюз със своите близки роднини мизите (наречени още българи) и така независимостта на Дунавска България е извоювана.

За мнозина звучи странно, нали? Трудно е да се възприеме веднага, че ние имаме връзка със сарматите, а и с медите, чийто бог е Митра. Нека разгледаме обаче още едно свидетелство на Херодот. Бащата на историята твърди, че на север от река Дунав, чак до Адриатическия залив (днешна Словения) земите били обитавани от хора нареченисигини, те били от рода на медите и били облечени като тях

( История -V-9). В описания регион топонимите и хидронимите са обясними натракийски език. Намиращите се на север от Дунав селища и реки като Руси Дава,Аки Дава, Бури Дава, Пата Виса, На Бари(с), са сродни на локализираните на юг от Дунав- Капи Дава, Бреге Дава, Виса, Темон Бари...Материалната култура от делтата на Дунава до Адриатическия залив е тракийска, погребенията също са от тракийски тип. Това е доказателство, че медите и произхождащите от тях сигини принадлежат на тракийската общност. Това, че някои тракийски племена са мигрирали в Азия не ги прави автоматично азиатци по произход.

Да се върнем на Митра и да разгледаме по-подробно особеностите около него. В договора на Шативаза и Супилилиума се споменават и други богове, а именно Варуна. В “Риг Веда” Митра е почти винаги заедно с Варуна, говори се даже за Митра-Варуна. В двадесет и четири песни на “Риг Веда” Митра е споменат заедно с Варуна, и един път сам ( H.W. Obbink, Cybele, Isis, Mithras, De Erven F.Bon N.V. 1965, p. 95-96). За името на Варуна са правени много спекулации, свързват го с дъжда, водата, покритие...но забравят, че се касае за аспект на слънцето. Варуна се обяснява прекрасно със старобългарската дума ВАРЪ – жега, горещина. Жегата и горещината пасват съвсем логично на слънцето. Наставката УНА във Варуна е също наша, тя отговаря на УНЪ в Гостунъ (стар български княз), среща се също и в български лични имена като Баткун, Благун, Драгун, Славун, Добрун, Перун, Ярун, Белуна, Братуна...Виждаме, че не само етимологията, но и морфологията на името Варуна са български.

Какво би било тълкуването на името на Митра тогава...то трябва също да отговаря на някакво качество на слънцето понеже както Митра, така и Варуна са имена, аспекти на слънцето. Името Митра означава светлия, чистия и е изведено от старобългарските думи МЫТИ – мия, правя чист, почиствам, МЫТО-награда, дар, заплащане ...в злато – сияен метал( мидха е индо-арийската дума за награда, заплащане). Абсолютно същата семантика притежава и едно друго индо-арийско име на слънцето - Читра Аркис. Читра означава чист, сияен, светъл, а аркис отговаря наяркост.

Митра е едно от най-древните тракийски имена на слънцето. Не случайно този бог се изобразява с тракийски дрехи, такива каквито са носили гетите и фригите, които са почитали божеството на светлината под името Митра Бата - Господаря Митра. (фригийски надпис Nphr. – 48).


        

http://en.wikipedia.org/wiki/File:KunsthistorischesMuseumMithrabulSacrifice.jpg

Ето как са изглеждали траките от племето фриги

            

http://en.wikipedia.org/wiki/File:Phrygians.jpg

А ето и представител на тракийското племе гети


               


Следва да се отговори на въпроса – След като Митра е по произход тракийско божество как култа към него попада в Персия и Индия? Отговора е лесен, има доста исторически извори свидетелстващи за тракийски поход към Индия. Старите автори Филострат, Еврипид, Хигиний, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Ноний, Плиний и др. говорят за това. Ариан дори приписва на тракиеца Дионис създаването на индийската цивилизация, като добавя, че Дионис дал и религия на индийците. Религията на индийците е запечатана във Ведите където са споменати Митра и Варуна. (Обърнете внимание, че веда е тъждествено на старобългарската ведь-знание).

От Херодот пък знаем, че медите ( сродни на тракийските гети) са покорили персите в древността и са ги повлияли значително. Персийската сатрапска система на управление била взаимствана от медите ( История – I- 134).Ето, никак не е трудно да се обясни как вярата в древното тракийско божество попада сред перси и индийци.

Някои ще попитат -Защо тогава Митра не е известен като тракийски бог? В интерес на истината и археолози, и езиковеди знаят прекрасно, че Митра е тракийски бог, знае се много добре, че фригите са почитали слънцето под името Митра Бата.Името на тракийския бог се чете пределно ясно на надпис Nphr. – 48. Епитетът Батаобаче май е неудобен за някои личности понеже показва връзка с българските лични имена Бат, Бато, Батой..( Бат Баян означава господаря Баян). Премълчаването на тези изключително важни подробности определено не е научен метод. С укриването на тези данни се създава една изкривена и неверна историческа картина...

Има и други фактори допринесли за слабата известност на факта, че траките са почитали Митра много преди римляните, и др. европейски народи. Не трябва да забравяме, че култа към Непобедимото Слънце първоначално не е бил всенародна религия, а мистерия предназначена за ограничен брой хора. Това е основната причина да се знае твърде малко за ранното почитане на Митра в Тракия. Всъщност на Софокъл е било известно, че слънцето е върховен тракийски бог ( Д.Попов, Гръцките интелектуалци и Тракийския свят, Издат. Лик, София, 2010, стр.98)...По неизвестни причини по-късните автори премълчават това...

Ето и нещо друго, през V-ти век преди Христа Херодот смята, че траките имат малко богове: Арес, Дионис, Артемида и Хермес (История, IV-7). Благодарение на посветителски надписи, а и сведения на други стари автори става ясно, че предците ни са почитали много други божества. Според Владимир Георгиев до втората половина на 20-ти век са изследвани около 160 тракийски теонима.( V.Georgiev, La Religion Thrace,Noi Tracii, XII-104-105, Iulie –Aug. 1983, s. 9-14). Тези данни показват колко малко са знаели гърци, римляни и др. за религията на нашите предци. Напълно естествено е, че след като култа към Митра е бил мистерия, той е останал дълго време незабелязан.

Още един пример може да се даде със Сбелсурд. Херодот изобщо не споменава този тракийски бог, Тукидит, Страбон, Плиний, Мела също не са го забелязали, но е факт, че Сбелсурд е тракийско божество, чийто култ е преминал дори при келтите (A.Holder,Altkeltischer Sprachschatz- Belsurdos).

Влиянието на траките върху европейските народи е огромно. Тракийските Арес,Дионис, Атис, Бендида, Кибела, Земела, Сбелсурд, Берекинтия са почитани отгърци, римляни, етруски и келти. Иполит дори твърди, че религията на келтските друиди е основана върху учението на тракиеца Залмоксис. Щом толкова много тракийски божества, а и доктрини са били приети от други народи, то какво пречи Митра да е бил приет от перси и индийци?

Прочели написаното до тук, вярвате ли още на лъжата, че Митра е ирански бог? Уверихте ли се колко много е премълчано, колко информация е скрита? Всеки непредубеден изследовател би определил Митра за древно тракийско божество, чийто култ е приет от индийци и перси благодарение на тракийските миграции в Средна Азия.

1.Имаме исторически извори за тракийски поход към земите на перси и индийци.

2.Има историческо свидетелство, за това, че траки дават религия на индийците.

3.Има исторически извор за това, че принадлежащите на тракийската общност меди са повлияли персите.

4.Съществуват археологически находки от Средна Азия имащи прототипи в Тракия. Това показва, че историческите извори отговарят на истината.

5.Името на Митра не е персийско, а медийско, този народ пък е сроден на траките.

6.Митра е представян като тракиец, облечен е с тракийски дрехи.

7.Траките го почитат под името Митра Бата, като частицата бата означава господар.

8.В митраистките мистерии се жертва бик, а при персите това е нещо непознато. За сметка на това тракийските култове познават тавроктонията.

9.Софокъл свидетелства за това, че слънцето е върховния бог на траките.

Абсолютно единосъщие с траките и със Соломоновия Храм, а от там и с учението познато - плагиатствано и реверсирано - от евреите.




Както забелязваме фригийската шапчица символ на Митра е сложена и на главицата на Орфей. Фригите са емигрирали в Мала Азия от Тракия! Те имат писменост фригийска,сигурно някои братя са ги обзавели с такава!
Няма лошо евреите да се напъват да се изкарат тракийци!Трудно ще им е много! Поредица от опити с подхвърлени артефакти, но знаеш ли ....? 

Най - вероятно ще си останат с името българи, по-големите градове са техни, а истинските българи целенасочено ги  разпръснаха немили-недраги по света.


МИТРАИЗЪМ И ХРИСТИЯНСТВО -2ч./ Митраизма на българите


Православието дошло в Русия не е нищо повече от зороастризъм, съществувал някога на територията на Русия. Преминавайки през Персия и Византия, това учение е образувало затворен кръг, в който, чрез юдаизма, е въведено изкривяване, превръщайки го в Православие. То се осъществява чрез, непрекъснатостта на религията на Стария завет, религията на шумерите, и това е очевиден факт. Следователно източник на смущения при тази схема е все същия Шумер, нарушенията, които са превърнали учението на Христос - Зороастър от религия на истинското добро,  в православие, с оглед/цел превръщането на славяните, и не само тях, в роби.

Именно с тази цел е създадена религиозната част на персийския контур, която може да бъде представена схематично, грубо, както следва от схемата по-горе.


Религиозния контур




Орфей с враната,Гаруда (вестоносеца) и фригийската шапчица!
         
 Това са вече Митра и Гаруда 
           
>  НАЧАЛО НА ХРИСТИЯНСТВОТО.

Култът към Митра(Тая легенда е тракийска и е отишла дори в Индия - бел.ред.) е възникнал хиляди години преди „исус“ и въпреки това представлява същата история дори в детайли от християнството. Когато християнството пуснало корени в Рим, те използвали символи и митове, свързани с ритуали от култа към Митра. Свещеният ден на Митра бил неделя („sunday“ на английски означава „ден на слънцето“), защото и той, както исус, символизирал слънцето. Почитателите на Митра наричали този ден „денят на бога“ и провеждали главния празник, свързан с Митра по времето, което сега наричаме „великден“. През 254 г. папа Юлий I съвсем умишлено обединява раждането на Митра (25 декември) с коледа, защото ранната църква отбелязвала раждането на исус по различно време от март до септември. С това се целяло по-лесно християнизиране на империята, давайки на хората нещо познато. Митраисти били императорите Нерон, Комод, Септимий, Север и Марк Антоний Каракала. През 274 г. култът към Митра дори бил официално обявен за една от държавните религии от император Аврелиян. Въпреки започналите гонения срещу езическите религии, култът към Митра си остава твърде силен. Затова император Константин Велики се покръства именно на 25 декември 337 г. и обявява този ден и за рожден ден на христос. Това бил далновиден и тактичен ход, с който да се елиминират слънцепоклонниците. Отново – за по-добра приемственост между религиите.
Имаме подобно стечение на обстоятелствата и в Египет. По времето когато култа към Озирис най-накрая отстъпил пред религията носеща името на христос, египтяните приели християнството и открили, че нравствените системи на стария култ и на новата религия толкова си приличат и обещанието за възкресение и безсмъртие в тях е толкова сходно, че те пренесли своето преклонение от Озирис към исус без особено затруднение. Нещо повече, Изида и детето Хор веднага били отъждествени с дева мария и нейния син в апокрифната литература от първите няколко века след покръстването на Египет.

            
   Непобедимото Слънце и Митра
                       


В древността посвещаванията, свързани с Митра са били извършвани в пещери, в които били изрисувани знаците от зодиака – Козирог и Рак, символизиращи зимното и лятното слънцестоене. Той бил изобразяван като крилат лъв (слънцето) стоящ върху навита на кълбо змия. Лъвът и змията, разбира се, са главните символи в култа към Сириус и Орион. Римската църква включила причастието на Митра в своите „християнски“ ритуали. Твърди се, че Митра бил казал: „Този, който не яде от моето тяло и не пие от моята кръв, и поради тази причина не е едно с мен и аз не съм едно с него, няма да бъде спасен.“
Самото място на което е построен Ватикана е било свещено място на култа към Митра. И все още е. Сега те просто го наричат „исус“. Култът към Митра просто се превърнал в култ към Мит-РА – християнството.
Митра е символизирал слънцето и същото се отнася и за християнската версия на този култ. Иисус е бил наричан „светлината на света“ (слънцето); той ще излезе отново иззад облаците и всеки ще го види (Слънцето). Исус вървял по водата (и отражението на слънцето прави същото); исус свършил работата на своя отец в храма на 12-годишна възраст и започнал своето служене на 30 години. Слънцето достига своя максимум в 12 на обед, когато древните, като например египтяните, казвали, че слънцето било „най-висшия бог“. Слънцето навлиза във всеки знак от зодиака на 30 градуса, ето защо исус започнал своето служене на 30. Според писанията исус превърнал водата във вино и точно това прави слънцето като кара лозята да растат. В библията има много символизъм, свързан със зодиака, като например двете риби (знакът Риби) и 12-те коша (12-те зодиакални знака), в които Иисус сложил хлябовете когато „нахранил 5 000 души“. Исус бил „рибата“ и „рибаря на хората“ вероятно защото Земята навлизала в знака Риби, по времето когато се твърди, че е живял. Но има толкова много символизъм свързан с риби по отношение на тези слънчеви божества в цялата история на човечеството, че не можем да игнорираме символичната връзка на историите за риби-богове или амфибии – Номо или Анедоти (и т.н.) от Сириус. Спомнете си също, че догоните имат легенда за амфибоподобния Номо, който казал, че един от тях ще бъде разпнат. Преводът за „край на света“ от гръцки е „еон“ и се отнася до „век“, а не до „света“. Края на века е край на цикъл от 2 160 години, по време на който Земята преминава през един знак от зодиака.

И така, радждането на христос по време на зимното слънцестоене не се приема официално до 4 век, което илюстрира един похват на християнските свещеници преднамерено да ограбват другите религии. Това дава основание да твърдим, че цялата християнска религия е била създаден по подобен начин. Както сами видяхте 25 декември или зимното слънцестоене са посочвани като рождена дата на редица други „богове“. Освен това всяка година в Египет се организирало годишно празненство в чест на бога-слънце, с което се е отбелязвало раждането на „новото слънце“, след като „старото слънце“ умира около 21 декември (в северното полукълбо), лежи в своята „гробница“ или „пещера“ в продължение на 3 дни и на 25 декември се ражда отново.
Като цяло изглежда, че датите 21, 22 и 25 декември често генерират объркване. Истината е, че всички те са част от периода на зимното слънцестоене, което обикновено започва в полунощ на 21 декември (а както разбрахте тази година започна в 11:11 ч.), което всъщност съвпада с утрото на 22 декември и свършва в полунощ на 24-ти или утрото на 25 декември. Така че в слънчевия мит „смъртта“ на „старото слънце“ настъпва, докато дните се скъсяват с приближаването на зимното слънцестоене.
Откриването на останките на Озирис по време на зимното слънцестоене означава, че тогава той е „роден отново“, тъй като след това се е върнал към живот. Новото слънце измества старото и тъй като Хор и Озирис са били възприемани като едно цяло и са били взаимозаменяеми образи, с основание може да се твърди, че прераждането на Озирис през зимното слънцестоене представлява „новото раждане“ на Хор. Следователно отново откриваме, че Хор се ражда на 25 декември.


Християнството е еврейска секта създадена на базата на вярванията на древните египтяни в слънчевото божество Хор. Самият Христос е символ на слънцето. Той е слънчево божество и в най ранните християнски изображения той е изобразен с лъчи излизащи от главата му.

• Хор е роден на 25 декември – зимното слънцестоене, в кошара.
• Той е бил от царски произход, и неговата майка е била девствената Исис което означава Мария.
• Раждането на Хор е било предхождано от „звезда от изток” и е било посетено от „тримата царе” мъдреци.
• Когато е бил на възраст от 12 години той е поучавал в Храма, и когато е бил на възраст от 30 години е бил „кръстен” с вода.
• Хор е бил кръстен от „Ануп Кръстител” който е бил обезглавен в последствие.
• Египетският бог е имал 12 ученици.
• Хор е извършвал чудеса, изгонвал е демони съживявал е Озирис.
• Богът е ходил по вода/и отражението на слънцето ходи по вода?/.
• Хор е бил „разпънат на кръст” между двама „крадци”.
• Той е бил погребан за три дена в гробница след което е възкръснал.
• Хор се нарича също с епитетите: „Пътят Истината и Живота”, „Месая”, „Помазаник” „Човешки Син”, „Добрият Овчар”, „Божие агне”, „Правата Дума”
• Хор е водил борба със злото бог Сет.


                      Кръст-котва с полумесец отгоре.


16 А когато минаваше край галилейското езеро, видя Симона и брата на Симона, Андрея, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари.
17 И рече им Исус: Вървете след Мене, и Аз ще ви направя да станете ловци на човеци.


Елате да ви покажа как да ловите не риба а души-шарани.

           


Кръст във формата на котва се среща в изображенията, които рисували ранните християни върху стените на катакомбите. Понякога го рисували заедно с делфин или две риби, висящи от напречните пречки. В християнския символизъм котвата изобщо се смята за знак на безопасност, устойчивост и надежда. Кръстът - котва, който e комбинация от двата символа — кръст и полумесец, символизира раждането на Христос от тялото на Мария, чиято емблема е полумесецът.


"Котвата" закотвяща душата в материцата е описана в Библията

Евреи 6 =====редакция 1940г.
19. която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това ,което е отвътре завесата:
20. гдето исус като предтеча влезе за нас и стана първосвещенник до века според Мелхиседековия чин


В цариградската редакция обаче котвата липсва:

19. която имаме както укор на душата безопасен и твърд и който влезе в най-вътрешното на завесата;
20.дето Исус влезе за нас предтеча,като стана първосвещенник във веки по чина Мелмехидеков

Тотално разминаване се е получило,може би Божиите отци са гледали през прозорците, когато са удуйрдисвали текстовете!




Намереният на планината Сион от израелския журналист Лудвиг Шнайдер знак е известен и от по-рано на археолозите. Това е знакът на първите християни в Йерусалим. Изображението на менора (храмовия седмосвещник) се съединява с изображението на риба посредством звездата на Давид. В древността седмосвещникът бил поставен в скинията на събранието (храмовата палатка), по-късно - в храма на Соломон. Седмосвещникът символизирал присъствието на Дух Свети в храма (Изх. 27:12). В новозаветно време той станал символ на дошлия в този свят Месия (Йоан 1:5). В днешно време менората представлява официалния символ на държавата Израел.
Звездата на Давид се образува от два щита и символизира изпълняването на пророчеството за пришествието на Месия от дома Давидов (Числ. 24:17). И през времето на първото (Витлеемската звезда), и във времето на второто пришествие на Месия (утренната, ярка звезда, Откр. 22:16) звездата представлява отличителен знак на Израилевия Месия, Спасителя на света. Затова, като се съедини опашката на рибата с подставката на седмосвещника, се образува този знак на Месия - звездата.
Знакът на рибата бил тайният отличителен белег на ранните християни. Гръцката дума „ихтис” (риба) съответства на абревиатурата от „Иисус Христос Божия Син Спасител”. В катакомбите, които били местата на тайните събрания на първите християни в течение на първите столетия, този знак често се среща.
Откритите в Йерусалим изображения на менора и риба, свързани помежду си със звездата на Давид, може би символизират единството на евреи и неевреи(заблудени гои) в Божия план за спасението на света.



Времето когато с християните (които не са се казвали така сигурно)са захранвали поредните зрелища, демек са ги пущали на борби с лъвове. В катакомбите си! По късно време когато вече са станали държавна религия са, разрушили храма на Аполон и съградили църква на Христос ...око за око ...кръв за кръв (казано по духовному).

           
http://apollon.blog.bg/photos/27883/Romanmozmelitio.jpg


Кръстът на Константин — монограм, известен като "Хи-Ро", състоящ се от Х (гръцката буква "хи") и Р ("ро") — първите две букви от името на Христос на гръцки език.
Легендата гласи, че именно този кръст император Константин видял в небето пътувайки към Рим при своя съуправител и едновременно противник Максентий. Заедно с кръста той видял надпис: In hoc vinces - "с този ще победиш". Според друга легенда, той видял кръста насън в нощта преди битката, при това императорът чул глас: In hoc signo vinces (с този знак ще победиш). И двете легенди твърдят, че именно това предсказание обърнало Константин към християнството. Монограма той направил своя емблема, поставяйки я върху лабарума — държавното знаме на Рим, вместо орела. Последвалата победа при моста Милвиан недалеч от Рим на 27 октомври 312 година го направила единствен император. След това бил издаден едикт, разрешаващ изповядването на християнската вяра в империята, вярващите повече не били преследвани, и този монограм, който дотогава християните използвали тайно, станал първият общоприет символ на християнството, получил също така широка известност и като знак за победа и спасение.


Това е знакът на Озирис и синът му Хор още от египетската митология.
А ще го открием и в римските катакомби много преди Константин, който може да си сънува колкото си ще... и фанатиците да твърдят, че това било раннохристиянски знак, обаче тая монограма още древните халдейци са я използвали като символ на Слънцето и като гледаме на картинката тук под знака има хора с ............. митраистки шапки.....................



Фригите са тракийски народ, идващ от Западна Тракия. Техният корен е пеласгийски. Техните главни богове са Кибела и Сабазий. Това е сребърна плочка на Сабазий, открита в Белинташ - светилището на Сабазий, което се намира в Родопа планина /както я наричат местните хора/. Зевс и Сабазий е едно и също божество. Сабазий е трако-пеласгийският бог на светлината, същият този Диус, Сиус, за когото стана въпрос по-горе. Фригите са го наричали още Багайос - от там иде и думата за Бог в българския език. А Кибела е богинята-майка. Да напомним и за Аура Мазда и Анахита... Освен това фригите са дали начало и на арменския епос, местейки се някъде около 7 век преди Христа в Азия, според Херодот. А Анахита е богинята-покровителка на Армения...
Родопа се намира нито на изток, нито на запад, а в центъра на България /като сложиш и земите на Македония и Гърция - исконни български земи в нейната територия/...........

И Страбон и Херодот са единодушни - фригите са тракийци, идещи от земите на Западна България и Македония.

Страбон - Фригите са бриги, тракийски народ.
Херодот - според думите на македонците, тези фриги са се наричали бриги, докато са живеели в Европа, и са били съседи на македонците. Но откакто някои си сменили местообитанието и отишли в Азия, името им също претърпяло промяна и станало на фриги.

На историците и на любителите на митологиите, е известен фригийския цар Мидас, наричан още МИТАС. 

Митани е царството на хуритите, чиито главни богове са ИндРа, МитРа и Варуна. Хуритите са народ, идващ в земите на Месопотамия през 24-ти век преди Христа. Съвременните историци казват, че това е палеобалкански народ. Разселват се на юг от планините Загрос. Отличавали се като отлични коневъдци и войни с рефлекторни лъкове - такива са имали българите само по онова време - тези лъкове са били много удобни при езда.
   

                                        http://www.rodopskihan.com/images/admin_85.jpg


 Фригийската шапка - какво прави тая шапка в сърцето на България - в Казанлъшката гробница.


Кръстът на Константин Велики няма нищо общо с разпятието. По-скоро се касае за един древен символ на светлината. Самият Христос е олицетворен със светлината в Евангелието на Йоан - “В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе”. Йоан, 1-4,5.
Така нареченият лабарум също не е свързан с разпятието. Лабарумът е изграден от гръцките букви Х и Р, които са първите букви от името Христ-Хор, явяващо се като превод на еврейското и арамейско Машиях – помазаник, то пък идва от маша- мажа, помазвам...(не е трудно да се определи смайващата прилика между българската и еврейско- арамейската дума плагиат на йудаизма). 
 


В Римската империя, както и във Вавилон, поклонението към Митра се слива с култа към Слънцето, и той получава нов псевдоним, един от които е "Великия Бог Митра-Хелиос". Почти 100 години по-късно, на ритуалите в митраизма се облегнал в своите зверства в гуната тамас император Комод, допринесъл за разпространението на култа до голяма степен. Решаващата роля в съдбата на Западния митраизъм изиграва официалното признаване на християнството. Въпреки това, култа, в който военна доблест е играла немаловажна роля, съвсем не се е готвил да се дава без бой. Знаменитата битка на Император Константин Велики известната битка със войските на Лициний близо до Адрианопол/Одрин, на 03 юли 323 г. всъщност е била демонстрацията на антагонизма между поддръжниците на митраизма и християнството . И тогава на Непобедимият Бог е нанесен съкрушителен удар. И това е не толкова физическото унищожаване на почитатели, колкото огромно морално поражение, засяване/зараждане семето на съмнението в душите на посветените и предани нему. Само Юлиан Отстъпник, въпреки християнското си образование, тайно, посветен на култа към Митра, се опитал да го възстанови. В 361 г., той издава два указа срещу християните, но две години след смъртта му, съдбата на Непобедимото Слънце в Римската империя е окончателно решена. За митраизма може да се каже, че тя е като християнството, свързана с победата на Вечното добро над злото, с идването на Спасителя, на вярващите се обещава безсмъртие за душата им като наградата в следващия свят. Смисълът на митра-обредите, лежи в трансформацията и пречистването на човешката природа и създаване на тясна връзка с Бога. В християнството оцеляват и немалко пресечни точки с формалните елементи на култа и символиката на митраизма. Но за митраистите непредаващи значение на социалният статус и допускащи в своите редици презряни роби, безстрашни воини и разглезени патриции, посвещение в култа на жени е било невъзможно. Огненият елемент, който придружава Mитра, символизирал само мъжкото начло. Християнството също така приема в своите редици всички: свободни и роби, богати и бедни, жени и мъже. И тогава можем да кажем, че благодарение на разпространението на християнството сред жените, култа към Митра е победен от християнството. Но основната разлика между двата съперника е фактът, че митраизма никога не смята смирението за добродетел, това е религия на воини, активно включващи се в борбата със злото. Докато за християните, силата на доброто, преди всичко е в послушание към Божията воля и всеопрощаваща любов към хората, дори ако те са най-лошият им враг, т.е. обрязана секта на юдеи за завладяване на бялата раса.

              

                               
 >  Кръста като Imprint в Матрицата
                                                                                                                                                                             
През 376 година митреума, който е бил на хълма Ватикан е бил затворен от градският префект, а по-късно на негово място е построена базиликата Свети Петър.

В 380-та император Теодосий издава указ/едикт за засилване на позициите на християнството като държавна религия. От страна на християните започва активно преследване на езичници, унищожаването и затварянето на техните църкви/храмове. Жреците на митраизма в надеждата за връщане на старите времена зазиждали своите светилища. Но много от непримирилите се с хода на историята свещениците са били убити от християните направо в техните храмове, което означава, оскверняването на светите места за цялата вечност. Заедно с последните свещеници умира и самата памет за отминалото могъщество на Митра.


       



Митраизма на българите
bozman

Понятието „Митраизъм” или „Мистерии на Митра” е една мистериозна религия разпространена в Римската Империя между І и ІVв., като божествен култ наречен Митра или Митри специално между римските войници. Разбира се материални артефакти от този култ са в наличност в древен Рим, Британските о-ви и Мавритания и в пограничните провинции по дължина от Рейн до делтата на Дунав, като различни фигури на изкуството и различни аспекти на религията. Тези археологически находки са доста добре документирани с древни класически текстове за тази религия. Месторождението на тази религия е изключено да бъде Азия, тъй като в персийските и индийски божества такова понятие няма. Не е изключено тя да е реминисценция на тези религии, но засега това е само една с нищо недоказана хипотеза предлагана като възможна от повечето учени и най-вече от католическата и православна църкви. Нейното най-широко разпространение е Ориента и Източна Европа, като най-разпространена е в Мала Азия. Практикуването на митраизма като култ е забранено от Император Теодосий през 391г., но както ще видим, културните прояви на митраизма са българско ежедневие, въпреки хилядолетните напъни на християнската църква да ги обезличат със всевъзможни средства. Нека видим и някои хронологически съответствия, които християнството е приело като „християнски”, т.е. само е прекръстило култа към Митра.



І- Исус Христос

ІІ - Хор ( Hourus)



І – Роден от Дева Мария.

ІІ – Роден от дева Изиз (Изида, Зиза)



І – Индикация на рождеството от Звезда на изток.

ІІ - Индикация на рождеството от Сириус (също се „звезда” на изток.)



І – Роден на 25 декември (обявена от папа Либерий. Преди това има рождена дата 6 януари, също обявена от дата от папството)

ІІ – Роден на 25 декември.



І – Предаден на смърт от Иуда.

ІІ – Предаден на смърт от Ерут.



І – Навестен при раждането си от трима влъхви (три крале „магьосници” според католицизма).

ІІ – Навестен от три Слънчеви Божества.



І – Съпровождан от 12 ученика.

ІІ – Съпровождан от 12 ученика.



І - Съживява Лазар.

ІІ – Съживява Озирис.



І – Разпънат на кръст.

ІІ – Разпънат на кръст.



І – След смъртта си се издига на небето.

ІІ – След смъртта си се издига на небето.



І – На третият ден възкръсва.

ІІ – На третият ден възкръсва.



І - Разбиран като Добрият пастир, Сън на Бога и Агнец Божи.

ІІ – Същите разбирания.



Тези разсъждения се основават на произхождението на религията Митра от египетския пантеон на боговете – ще видим по-нататък, че това не е съвсем коректна представа за култа Митра.

Разбира се тези факти не ги разглеждаме като някаква антиправославна или антихристианска насоченост – на нас ни е безразлична верската предпочитаемост на читателя. Нас ни интересува доколко митраизма е във древните си води към днешна дата в българското общество, а не дали това общество приема това или не. Franz Cumont в една своя студия определя месторождението на Митраизма в древен Иран към ІІ хил.пр.н.е. Имената на първите му носители според Франц са „хинити” и „митани” отбелязани като такива през 1400г.пр.н.е. Тук му е мястото да напомним за българщината. В „Римска военна теза за българското име”, стр.179, Сф, 2008, ISNB – 978-954-9447-30-9, носителите на българска реч от 500г. пр.н.е. се самонаричат „хини”. Това е най-древната индикация по отношение на това, какъв език говорят „хините” в случаят носителите на Митраизма. Дали Иберийските хини, са хините (други имена в прочита от санскрит– хитити, хинини, хискити и т.н.) от Древен Иран е въпрос по който не можем да се разпростираме тук, но приемаме, че са едни и същи. Също така са неверни твърденията, че носителите на българска реч „хини” са „българи”, българите са хини и т.н. всевъзможни дрогирани комбинации. В Индия имаме „Химни на Ведите” с бог Слънце, подобен на Варуна. В иранската „Авеста” има Бог на Доброто, разбиран като Ахура Мазда, наречен още „Съдия над Душите”. Възможно е този култ разпространен в Месопотамия и още по на изток, чрез „зороастризма” да е проникнал и на запад. Във всеки случай по никакъв начин не можем да твърдим със сигурност, че тези култове са основата на Митраизма, а не са проникнали в него от изтока с част от своите постулати. Във всеки случай понятието Митра или Митхрас ( според гръцкия език) не съществува на изток от владенията на Римската империя.

Каква е същността на култа към Митра или да го наречем религията Митра. До този момент тя е крайно фрагментарна и до днес се считаше, че няма нито едно монолитно четиво по тази религия. Ние считаме, че Bronces de Botorrita III, е именно такъв текст и смисловата му връзка с коледарските песни никак не е случайна, а абсолютно закономерна. Основанията и съжденията за този култ се извеждат преди всичко от иконографията, посветена на Митра. Култа към Митра се провежда на места наречени „митрас” или „митре”. ( на латински Мithraeum, pl. Mithraea) , това са естествени пещери с наличието на вода и доста по-късно изкуствени навеси или обработени откоси на скали. Те са ограничени като пространство и могат да побират не повече от 40 – 50 човека. Това предполага една селективност на присъстващите, една предварителна подборка на тези които ще присъстват на мистериите на Митра. Засега не са ни известни критериите по които се е извършвала тази подборка, но можем лесно да се досетим – това са били предимно Божи хора – пророци, гадатели, лечители и т.н.

Manfred Clauss дава следната представа за помещенията на Митра:

1. Предверие

2. Главно помещение (пещерата или уширената част на издълбаният склон, на латинскиspelaeum или spelunca ) декорирано с рисувани сцени и две дълги седалки от двете страни.

3. Олтар в дъното на помещението – това е рисувана икона, оцветен релеф или статуя. Като тази от Музея на Ватикана – известна като Mitra Tauróctonos.



Открити са изключително много „Митри” по цялата територия на Римската империя. Някои от тях дори са послужили за основи на християнски църкви, като най-голяма концентрация се забелязва в Рим. Една от тях е точно под църквата на „Св Климент” и е изключително добре запазена. Също и на Север в Англия и Палестина. Подобни помещения в България са наречени „праисторически”, в които впоследствие се „заселили” християнски отшелници. За Митра естествено – нито дума.

Нека се опитаме да реконструираме митраизма, според дадености, които са „митраизъм” според западни изследователи и да видим също и някои български аналогии в областта на Митраизма.

Раждането на Бог Митра е близост до Свещен извор, под Свещеното Дърво или до Свещен Камък. Във връзка с тези околородилни атрибути, името на Бог Митра е съставно име на petra generatrix - родена от Камъка. Това е отбелязано в сакралните арменски източници като място в пещерата Meher (Mitra). В момента на своето раждане Митра е увенчана с фригийска шапка (gorro frigio), факел и извит нож. Този нож, който по българските земи е наречен „гетски нож”, ако е извит и „тракийски нож” ако е прав. Топката с която завършва дръжката на ножа обаче указва винаги нож на Митра. Факела е изработен от тънки пръчки, които конусовидно се разширяват и са свързани помежду си с лико, въже или някакъв друг материал. Между пръчките е натъпкана горивната тъкан (сух мъх, тънки клечки и т.н.) по такъв начин, че тази факла добива монолитна конструкция и изобразяването й на каменните релефи прилича на днешните бейзболни бухалки. Този вид факла и до ден днешен е разпространен на Иберийският п-в, като леко е стилизиран и не гори цялата конструкция, а само свещ в горния край, защитена с предпазни стъкла или открита. Тези дебели тояги, които приличат на примитивни боздугани от изображенията свързани с митраизма са именно факлите на Митра. Друг атрибут на Митраизма е бика. Това е див бик подобен на зубрите или муфлоните и само с най-късните изображения на митраизма е подобен на днешната порода европейски бикове. Този бик е подвластен на Митра, тя го затваря в пещерите, язди го до такава степен, че бика изглежда крайно изтощен в някои изображения. Понякога тя го мята на рамо и така се прибира в пещерата си. Цялата тази „сценична” последователност на извеждането на бика от пещерата, язденето и прибирането, често с носене на рамо е наречено в Римската империяtransitus. На български език не можем да дадем друга дума освен същата – „транзит”, въпреки съвременният й различен по смисъл еквивалент. Тук му е мястото да припомним гръцката легенда за девойката Европа и бика. Първоизточника на двете предания очевидно е един и същ, като божествената същност на Митра е отъждествен с девицата Европа. В гръцката легенда този разказ практически е осъразмерен чрез повествованието – физическия потенциал на девойката и бика ( бика е силата и волята, а девойката е потърпевша), което придава много по съвременен вид на легендата от постулатите на Митраизма за могъществото на Дева Митра над бика. Когато Митра влиза с бика на рамо в пещерата е времето когато изгрява Слънцето. В този аспект не можем да не забележим тънката сексуална линия характеризираща един полов акт на девицата и Другият. Пренебрежението към Другият не се изчерпва с това, че той е наречен бик и е „обяздван” по желание на девицата цяла нощ. В края на „забавлението”, той бива убит от Митра с нож. Правата на девиците да се разпореждат със живота и смъртта очевидно не са от Късната римска Империя, както предават павучута от изследователите, а се корени още в гладиаторските борби – една точна реминисценция на Митраизма, оцветен от Римската Цивилизация. И при тези борби, ролята на Девицата е същата – Весталките разполагат със живота и смъртта на борците. Тази скулптура от Ватиканския музей е без съмнение стилизирана от художника в сравнена с други по-древни изображения.

Въпреки това не можем да не забележим, че не става въпрос за „колене” на бик, а за ритуално убийство. Бика е лишен от живот точно в онази точка, където проникват съвременните рапири на тореадорите и разкъсват сърдечната камера, следствие на което кръвта нахлува в белите дробове и бика умира от сърдечна недостатъчност или задушаване. В жертвоприношението при изгрев слънце, често присъстват и две други същества – куче и змия. Тези три същества - бика, кучето и змията присъстват като рисунък на преобладаващата част от всички Римски въоръжения – виж:


https://sites.google.com/site/notitiadignitatumbg/home


Тъй като Nоtitia Dignitatum e продукт на реформите в Римската късна империя – ІІ – ІVв., няма да е погрешно да кажем, че Империята си в този период по отношение на военните е Империя на символите на митраизма. На някои изображения Митра е нарисувана с плащ от звезди, като олицетворение на Носеща Съдбата на плещите си. Такова изображение е и Атлас от гръцката митология, носещ небе със звезди на раменете си. Точно такова е и статуята от бронз намирала се до Стената на Адриан с плащ от звезди във формата на полусфера, която в момента се намира в университета в Нюкясъл – Англия. Орфически надпис идентифициращ Бога Спасител, Пан в Рим също е изобразен в пещера изобразяваща Космоса. Тази сцена е съхранена, като релеф в музея в Естен в Модена където Пан ( Fanes) изниква от стената от два цикъла на Зодиака, сцена подобна много на тази от Нюкасъл. Централна фигура в тези сцени е изобразяването на бика, на Митра Бикоукротителката и т.н.

Franz Cumont автор на класическата представа за религията на Митра, представя тези сцени като репити на иранската митология. David Ulansey лансира една теза за митраизма, като символизъм на астрологията в Месопотамия между 4000 и 2000г.пр.н.е. Основанията му са, че пролетта се променя в зодиака на всеки 2160г. и някъде около 2000г.пр.н.е. Пролетта е влязла в Ариес – Телец. Това обяснява свързването на Митра в бика, но никак не обясняма наличието на кучето и змията в същите сцени. Тоес тази теза е фрагментарна по отношение на даденостите в култа към Митра. Нека разгледаме и кодовите латински думи за митраизма от един запазен текст на Свети Йероним, същият този на когото е приписвано създаването на глаголицата:
Corax – пещерата.
Cryphius (κρύφιος) – тайнственост и секретност.
Miles – войници. Отличителни атрибути - корона и сабя.
Leo – лъв.
Heliodromus- Пратеник на Слънцето – атрибути факла, камшик и корона.
Pater – бащата. Атрибути - хригийска шапка, тояга и ореол (точно такъв с какъвто днес се изобразяват християнските светци).

           



За реконструираме на митрическите текстове, можем да се позоваваме единствено на християнските текстове критикуващи митраизма и иконокрафията на митраизма. В тях основни моменти са:

- церемониите се съпътстват с угощение от хляб и вода. Там където имаме упоменато вино, е доказано археологически, че това са късни християнски наслагвания.

- Статуите на Митра са заместени от хартиени носители, които посочват, че митраизма е започнал да губи популярност.

- Еволюцията на митраизма продължава с използване кръвта на бика, като обет за приобщаване към религията. Тертулиан (Tertuliano) свидетелства, че тази практика е приета от християните по отношение кръвта на Исус.

- Тертулиан също сочи, че съществува ритуал на войниците – кръщавка. Кандидата за „кръщавката” е бил белязван с едно нажежено парче желязо, което впоследствие е преминало с поставяне на корона на главата. Тази кръщавка постепенно се развива като церемония при погребения при ритуални действия с починалия – поставяне на железен предмет на челото му, край тялото му и т.н. Освен Свещения 25 декември, като рожден ден на Митра, се чества като свещен всеки 16 ден на месеца, т.е. всяка втора седмица. Това може би е свързано с периодичността на женския био-цикъл, а може да има и някакво забравено значение. Също така е свещена и всяка неделя – денят на Слънцето.

В исторически план Митраизма е свързан със Зороастризма, като екзистенция на Бога Аура (Ахура) Мазда. Тази идентичност е записана и съхранена в епохата на Дарий (541 – 485 пр.н.е.), като изпис под името Susa (Ziza). Тази Богиня Суса (Зуза) е много популярна в епохата на Антаксеркс ІІ (404 – 358 пр.н.е.) където олицетворението на Митра и Аура Мазда получава една идентичност под името Анахита. Това олицетворение на Митра и Аура Мазда говори много против твърденията на Franz Cumont за произхода на Митра от индоиранската религия. Очевидно имаме инвазия на митраизма в иранската митология, чийто резултат е и появата на едно смесено божество от двете божествени имена. Възможността за този преход на Митра в римската и иранска сакрална терминология са царствата на Патрия и Царството на Черно море известно със своите владетели Митридати, което ги свърза директно с божеството Митра. Това е намерило веществен израз в скулптурите и релефите от Пергам в Мала Азия, където за открити най-ранните изображения на Митра. Този култ на Митра не се влива в Еладската изобразителна школа, а я „прескача” и се влива директно в римската. По наше скромно мнение това е възможно само при едно обстоятелство – че човешките носители на митраизма са тези от културите преди и след Гръцката цивилизация, а това несъмнено са изконните балкански и малоазиатски народи, преди пристигането на дарданците от Египет. Първите сведения в гръцките източници са от Плутарх, който пише, че ритуалите на Митра са присъщи на пиратите от Киликия към 67г.пр.н.е. Нека си припомним, че точно в Киликия е роден Кирил Философ, според едно от житиетата.
Първите прояви на митраизъм в римските легиони са сред легионите в пограничните провинции на империята. Това е отбелязано в един надпис от Горна Панония в 71 или 72г. от новата ера. Този надпис е преди войната с партите и преди нахлуването на Рим в Йерусалим, което изключва източни влияния при създаването му. Първите европейски сведения за Митра са от Публий Папин Стацио роден в Наполи (Publio Papinio Estacio (Nápoles45 - Roma, 96) Tebaida(I, 719,720) в произведението му Тебида, което сме приложили в оригинален изпис за справки от читателя, както и мястото където е отбелязан факта в творбата. Друг автор, както споменахме е Плутарх в творбата си „Живота на Помпей”, където упоменава митраизма, като култ от епохата на Помпей. Към край на ІІв. Митраизма е изцяло проникнал във войските на империята и започва да се забелязва и сред схващанията на робите. Голяма част от археологическите находки са от германските граници на империята и по-малка част от Румъния до Стената на Адриан. Ние не можем да се съгласим с такава констатация, освен със забележката, че именно в германските покрайнини са намерени артефакти на Митра. Ще видим, че точно сред балканските народи и по-специално българите и до ден днешен са запазили митраически култове, което противоречи на археологическите изводи за ареала на разпространение на Митраизма. Тези изводи са германски, но търсенето на германският исторически корен е продиктуван от икономически и политически обособености с каквито България не може да се похвали, затова нашето търсене е търсене по други белези.
Императорите през ІІІв. в така наричаната Късна-римска империя са ревностни защитници на митраизма. Това едва ли е някаква изненада, след като знаем, че почти всички императори са от днешните балкански народи наричани в ново време „славянски”. Друга причина е, че Митра много удобно пасва на триумфалната и абсолютна императорска власт по това време, подкрепяна изключително от войнишките легиони. Болшинството от митро-подкрепящите легиони са дислоцирани по границите на империята. Тъй като за тези легиони, са набирани изключително от местното население (така наречените „федерати”) то митраизма съвсем определено може да се разглежда и като „народна” религия в посочените райони. В Англия са определени поне три легиона като легиони на Митра, като един от тях е точно от Лондон. Други са в , Housesteads, Carrawburgh и Rudchester. Други легиони на Митра са открити в епохата на приобщаване на Дакия, като римска провинция – това са легионите на Алба-Тулия, останки от които са разкрити през 2003г. Най-голяма концентрация на артефакти на Митра имаме във и около Рим. ( Ние сме сигурни, че ако османците бяха влезли в Рим, нямаше да има и една скулптура, в наличност, за останки от Митра да не говорим.J). В Рим са в наличност около 75 скулптори на Митра или техни останки, в крайбрежна Остия – също. Към края на ІІІ в. се влива в култа на Митра една нова същина – Бога Слънце, нахлула от ориенталските римски провинции и оформила се впоследствие като нова религия – Непобедимото Слънце (Sol Invictus). Тази религия се налага като официална някъде около 274г. от Император Аурелий. Той декларира своите победи на изток като победи на Непобедимото Слънце и Йемо Слънце. Последното влиза в обръщение от семитския бог Йемо и се смесва с митраизма към VІІ в. пр.н.е. следствие на войните между семитски Урарту и персийците. Това разбира се не наврежда по никакъв начин на митраизма, само го измества като официална религия, без да го забрани. Християнството вмъкнато като равноправна религия чрез Миланския едикт от Константин едва ли е главната цел на Константин. Чрез този едикт той САМО премахва доминиращата роля на Непобедимото Слънце, от което най-вече печели митраизма. Християнството по това време е незначителна и неопределяща социалния облик на империята секта на юдаизма. Неговата роля е издигната до водеща религия в Империята от Теодосий (379 – 395), но митраизма реално е забранен около 391 г. Нека имаме пред вид тази дата, защото именно след нея започват безкрайните войнишки вълнения, безкрайните Събори и т.н. Това може да ни покаже доколко митраизма е бил свързваща религия на цялостната войнишка общност в Римската империя, защото точно около този период започва столетната „военна анархия” на Римската империя, която в крайна сметка я разформирова като такава – империя и поставя началото на националните държави – всяка с отделен религиозен и етнически облик. Именно след забраната на митраизма, възникват различни течения като манихейство, саракизъм, богомилство и т.н., чиято цел не е някакво нова религия, а определено целта е отрицание на християнството чрез „лостовете” на митраистките фундаментални постулати. Не може да се твърди, че тези течения нямат свой личен облик и оригинални разбирания. Те обаче не са нещо ново, а по скоро модерна реплика на бившите форми на митраизъм, пуснали дълбоки корени сред населението. Най-голяма заслуга за опазването на култа (религията) към Митра обаче се пада на. . . точно тези които забраниха този култ – християнската православна и католическа църкви. Нека припомним отново тези взети „назаем и завинаги” митрически проявления от християнството. Това ще бъде от решаващо значение след малко, когато ще се опитаме да изведем доколко сред българското общество битуват идеите на Митра. Разбира се такова сравнение може да има и обратна връзка, но фундаменталното научно основание, че „върху старото се формира новото” не може да се пренебрегне. И така:
- Рождената дата на Месия, която впоследствие се приема за рождена дата на Исус е рождената дата на Митра – 25.ІХ.
- „Транзита” - transitus (пътешествието на Митра върху гърба на бика) впоследствие добива формата на Vía Crucis (Пътя на Кръста, Пътя към Голгота) в евангелските проповеди, въпреки, че в първоначалната Библия такъв „път” не съществува като „извървян”. (Това беше за пореден път доказано от „Свитъците от Мъртво море”, „Коптските ръкописи” и др. древни съставни части на днешното сборно издание – Библия.)
- Митраизма е религия на „човешкото спасение” и надмощието на човешката генерация над силите на Дивият свят – в случаят Бика. При християнството тази идея се персонализира в спасение на съответната личност. Израждането на Космическото понятие е очевидно.
- От Митра са понятията за „Светлината”, „Истината” и „Добрият Пастир”, като сакрални кодове на християнството.
- Присядането на специалните седалки в светилищата на Митра е възприето от църквата, която поставя столове в своите църкви. Няма друг култ освен Митраизма, който да предлага такива „удобства” на посветените присъстващи на церемониите.
- Свещеният ден на Митра е неделята, тъкмо тя е взета като „бягство” от „юдаизма”.
- Атрибутите на Бащата, Отеца – визшият нивел на Митраизма. Фригийската шапка (калпака) се замества от един по-модерен цилиндър, тоягата се замества със патриаршески или папски жезъл , а пръстена с Патриаршеския или Папски пръстен ( вярно е че тоягата, (сопата) е наречена и „жезъл” при Мойсей и съществува на всички сакрални нива на човешките вярвания, но пръстена е уникален за Митра).
- Нимба (ореола) преминал от Митра директно в християнството без никакво притеснение при изобразяване на светци.



Единствено в индийския пантеон на Боговете съществува Митра. Между Индия и Европа обаче връзките са били крайно неизвестни като съдържание, като изключение е похода на Александър Македонски. Ако похода на Александър е могъл да реализира такава „религиозна наситеност” на Балканите от Индийския регион, то справедливо бихме запитали, защо няма такъв религиозен наплив на идеи от Египет, Месопотамия и Персия ? Ясно е защо. Защото нито един военен поход не може да реализира верско преобразование на завладяните региони, колкото и да е грандиозен по мащаби или още по невероятното, да репликира религия от победените в собствените си територии след инвазията. Историите на България и Испания доказват такава историческа невъзможност. Единствената връзка на Европа и Индия се основава на езиковите връзки между санскрит, северно-иранските езици и европейските езици. Никак не е ясна посоката на движение на езиците – ако изобщо е имало движение, защото съвременните разбирания са за едно общо поселение в областта на разглежданите региони. Ако имахме такова междуконтинентално проникване от Индия в Европа реализирано върху носителя „език”, то името Митра щеше да присъства поне в личните имена на най-големите европейски нации – руснаци, германци, французи, италианци и т.н. Тези нации обаче НЯМАТ ТАКОВА ЖЕНСКО ИМЕ. Нямат го и гърците, които също би трябвало да го имат, ако проникването бе станало чрез държавата Митани, владетеля Митридат и т.н. през Мала Азия в исторически времена. Дори наличието на имената на боговете Рам и Индра в руните от Botorrita III, доказва наличието на тези имена в Европейския Пантеон далече преди да се създадат текстовете на Ведите и другите Свещени индийски книги. Така, предположението в нашият материал, че МИТРА Е ИЗКОННО БАЛКАНСКА (БЪЛГАРСКА) БОГИНЯ СИ ИМА СВОИТЕ ЗАКОННИ ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТОЛОГИЧЕСКИ ОСНОВАНИЯ. Тя се появява в Римския пантеон на боговете точно, когато Римската империя започва да използва балканските войски като федерати в граничните провинции и Римската империя се превръща предимно в балканска по своя състав и вероизповедания. Абстрахирайки се от тези кратки справки нека видим доколко митраизма е българско явление в настоящето – това е важното за нас в този момент.






На тази каменна стелна е изобразена церемония на Митра. Казахме по горе, че дебелите тояги са факли.- Очевидно присъстваме на изобразена нощна сцена. Фигурата вляво долу е със наметало, подобно на днешните овчарски ямурлуци. На дясната ръка отчетливо се забелязна маншет на ръкава. Такива има и фигурата вдясно и на двата ръкава, както и фигурата горе-вдясно на левия си ръкав. Маншетите са имали и имат само едно предназначение – да пазят от студа, което говори за реално изобразени сцени в умерените ширини, където през зимата подобно изобретение е належащо и необходимо. В Индия такава необходимост няма, а съблюдавенето на първообраза на облеклото е канон при почти всички човешки религии. Дори инките напускайки топлите низини и заселвайки се във високите планини на Андите, продължават на носят първичните си сакрални одежди. Тези топли дрехи от барелефа говорят само за едно – или Митраизма е възникнал на Европейска или Малоазиатска земя или е пренесен от друго място преди столетия през които малко по малко са се променяли и сакралните одежди. И тази промяна е засегнала всички участници в култовите празници освен Първосвещенника – Отеца с ореола, който е гол и само с наметало – горе в средата. Тези столетия обаче едва ли водят началото си от Индия, защото столетия преди ІVв. в Индия не е съществувала цивилизация, а диви племена, както твърдят Свещените книги на арийците. Така, че този първожрец е една тайнствена фигура от неизвестна цивилизация. Според нашите възгледи, това може да бъде само Крито-Микенската цивилизация, която гърците така и не успяха да присвоят и обезличат напълно. Между двете долни фигури присъства съд, който беше индикиран в
http://forum.abv.bg/index.php?showtopic=91939
като „медното гумно на българите” и ние нямаме нищо напротив това тълкуване и го споделяме, като напълно вероятно и възможно. Дясната фигура долу, изпълнява танц (за което говорят присвитите му колене) и извършва ритуал със сурвачка. Най-интересния атрибут на дясната фигура след сурвакницата , очевидно е пояса. Виждаме в него затъкнат нож, обърнат с дръжката към дясната ръка, точно тази ръка , с която мъжа държи сурвакницата – той е „десничар”. Това говори, че въпреки тежината си факела се държи с лявата ръка. Явно дясната има по квалитетно-ритуална и по-тежка работа за вършене. Тъй като сурвакницата е много лека в сравнение с факела, нашето предположение е, че с тази сурвакница се извършват ПРОДЪЛЖИТЕЛНИ И УМОРИТЕЛНИ точни по съдържание ритуални движения, та човека да е принуден да използва за това по-несръчната си ръка, за по-тежкия предмет. За тези ритуали несъмнено е нужен и ножа, който е в пояса. И подаващия рога / в ляво- долу/ и двете високопоставени особи на горния ред, наблюдават човека със сурвакницата – явно той е същността на самия ритуал и главен изпълнител. На медното гумно имаме изобразена змия, която при други фигури с подобен сюжет е представена, като пиеща кръв от рана във врата на бика. Това ни навежда на мисълта, че „медното гумно” е олтар, върху който ще се извърши някакво жертвоприношение от ножа на „главния герой”. Петата фигура горе в ляво е жена, която е зад прозорец или някакъв вентилационен отвор. Тя не гледа сцената – дали поради забрана или друга причина, не е ясно. Другата фигура, която може да е жена е горе вдясно. Но тя не участва в ритуала. Така, че сцената не е някаква религиозна представа, изобразяваща идеализирани сцени, а съвсем конкретна сцена, от култа към Митра.


Нека преминем към сравняване на тези поверия от Митра с българските поверия, обичаи, фолклор и т.н. съвсем накратко. Ще се спрем само на УНИКАЛНИТЕ за българщината факти, за по-пространно разглеждане е нужен съвсем друг по своя обхват материал.
1. Българското женско име Митра и мъжко име Митре. Едно много по- разпространено име от Димитър и Димитра, като последните две са продукт най-вече на последните 120-130г.. Ако вземем и калкулираме Митри-те и Митревците като процент в българските лични имена, ще се убедим, че те са многократно повече от всички Митри в Европа. В интерес на истината, когато се търси с нет търсачка (ускорител) за лични имена, не се появява нито едно лично европейско име Митра, освен като атрактивен псевдоним на Богиня Митра.
2. Митраизма в европейската история се появява едновременно с появата на името bulgari в европейските анали. Дали е случайно или не, по-нататъшните изследвания ще покажат, но нашето мнение е, че случайни неща в писаната история няма. В този аспект именно участието на българите като федеративни структури в римската армия набрани от Панония, Мизия и Тракия е предопределило и формирането на римските легиони като митраистични верски структури на митраизма. Българската сурвакница е тясно свързана с предназначението на садукея (име от западноевропейско разбиране за сурвакница) – дълго и продължително боравене с нея. Това очевидно е останало в българския фолклор под наименованието „сурвакане за здраве” и обхождането на всички познати, цялото село, комшии и т.н. – това е точен репит на „транзита” на Митра, преди да убие жертвения Бик..
3. Наличието на един ПОВСЕМЕСТЕН ХИЛЯДОЛЕТЕН ОТКАЗ ОТ НАЦИОНАЛЕН МАЩАБ, да се акцентира върху Исус, като Бог в българските разбирания, въпреки християнското внушение, че Исус Христос е Бог. За обикновеният българин Висшата Сила, управляваща света е Бог, като той не се идентифицира с някаква конкретна представа – той е Всичко извън човешките разбирания, той е Повсеместен. Когато каже „Боже” или „Боже мой” българина няма представа за Исус Христос, а за БОГА, като изначална и всеопределяща Сила на видимия и невидим свят.
4. Българската дума „самодива” (самовила) е тясно преплетено и адекватно на разбирането за девица, дева живееща в гората. Тя е добра или лоша – има различни тълкувания според подтекста на легендите. Конструкцията на самата дума, обаче е съставена от два корена „само, сама” и „дива”. Ако това са два корена от „славянската” и „романска” групи, то етимологията е „ Само-божествена”, „Единобожествена”, „Сама богиня” и т.н. Не може да се изясни точно откъде е корена „дива”, но приемайки, че той е древноевропейски и е бил един за двете езикови подгрупи (латинска и славянска), то сакралното значение на „дива” като „божество” и фолклорното българско значение на „дива”, като „необуздана”, дават една ясна представа за „девица” с божествени способности. Този аспект на разбиране на думата „самодива” изяснява и магическите способности на самодивата – да изчезва и се появява, да омайва, омагьосва и т.н. Ясно е, че самото разбиране на „самодива” дава ясна представа за етимологията на „дива” – като каква е разбирана в мисленето на българина – като божествено, магическо същество. Това напълно се покрива с латинската етимология на „дива”, като божество.
5. Огънят е неделим атрибут на Митра. Това са прескачанията на Огъня, като придобиване на здраве и смелост, защита срещу болести, ходене по въглени и т.н. Не бива да се забравя, че въпреки комерсиализирането на нестинарството в България по времето на червените диктатори, още е жив спомена, че нестинарките ходят по въглените с икони в ръце. А именно „иконата” е част от култа към Митра, изобразяваща Победоносната Девица и считането, че иконата при нестинарките е обезателно християнска икона е анахронизъм в мисленето. В този аспект е и голямата иконоборческа битка в християнските представи, понеже иконата е залегнала като неделим атрибут на Божественото сред българите, далеч преди появата на християнството. От тази гледна точка сред българщината през ІV – Хв и по-късно се развива битка, която е приписана на християнщината, но нейните корени не са християнски. Те са предхристиянски и битката на иконоборците и иконозащитниците се свежда до въпроса, ДА СЕ ИЗОБРАЗЯВА БОЖЕСТВОТО ИЛИ НЕ. Считаме, че и този въпрос е „присвоен” от православните, католическите, протестантските и т.н. християни за собствено възвеличаване, но неговите корени са далеч преди християнството. Нека не се забравя, че е съществувал и друг въпрос по отношение на това, какво трябва да се пие при причестяване. Преди да се утвърди виното като атрибут на „христовата кръв”, се е пиело вода. Това е гетски обичай и митраизъм, засвидетелстван от не кого да е, а от един от прочутите български пълководци – Крум. Вписването на Божеството = Човек (Исус Христос) или Бог-Исус-човек + Бог + Св.дух (Света Троица), при тези обстоятелства е невъзможно и очевидно манипулативно и насилствено в българското самосъзнание и затова именно и до ден днешен Върховното Божество на българина е Бога. Ние твърдим, че и до ден днешен християнството не може да се „впише” в древните европейски представи за Бога и различните конюктурни адаптации на западните и източни християни към древните учения са РАЗЛИКАТА, която ги разделя, а не някакви техни „вътрешни еволюции”.Това също е разгледано обстоятелствено и подробно в предложената литература за справка след материала.
6. На пояса, ямурлука, калпака, ножа втъкнат в пояса, панталоните и т.н. от КУЛТОВОТО ОБЛЕКЛО НА ЖРЕЦА на Митра няма да се спираме. Те са разработени отдавна като част от ежедневното облекло на българите в близкото минало и доказани като „български”. Нашата задача беше да посочим, че това са ИМЕННО култови облекла. Резонният въпрос, дали наличието на ТОВА облеклото е предхождало появата на култа към Митра или е обратно, „дошло с култа” при нас българите, не ни тревожи в тази статия. За нас е достатъчно да забележим, че то е ЕДНО И СЪЩО и това безспорно свърза българщината (в частност и Балканите като цяло) с митраизма, както никой друг народ в Европа.
7. Ето защо тъкмо на Балканите в продължение на хилядолетие църковните борби преминават през различни фази на активност и верски обосновки. Християнството през цялото време се видоизменя от единобожие през ІVв., до „две ипостаси” през VІІІ в., до „три ипостаси” през Х в. и т.н. до днешна дата, когато вече (лично за нас) е загубило битката със СТАРИТЕ РАЗБИРАНИЯ ЗА РЕЛИГИЯ И ПРИЕЛО ПОЧТИ ВСИЧКИ БЕЛЕЗИ НА СТАРАТА БЪЛГАРСКА РЕЛИГИОЗНА СЕТИВНОСТ. А това са гетските схващания за „отиване на друго място след смъртта”, култовите ритуали на митраизма – Коледа, прескачането на Огъня, кръщаването с вода, „софрата” на която се засяда при тържествени случаи и няма мърдане от нея до ранни зори, даване на Курбан при екстрени ситуации, като жест за търсене на Милост от Божеството и симбиоза с неговото жертвоприношение – Бика ( в ново време агнето или прасето) , сурвакарството и посещаването на пещера или „особено” място след сурвакането (по селата) и т.н. Една несъмнено огромно по мащаби верско-народностно присъствие, което никак не се обяснява с пристигане на монголоидни диваци от Азия през VІІ в. на Балканите и тяхното доминиране във формирането на българската народност.
8. Тук, на Балканите, християнството няма тези обществени позиции както в Западна Европа, не поради диващината на Балканците, а ИМЕННО поради тяхната предварителна обвързаност с други представи за Божественост. Доколко са устойчиви тези „предварителни представи за Божественост” ни говори и 500г.-ната мюсулманска друговерска инвазия на Балканите. Тя е със НИКАКВИ верски последствия върху българите и другите основни народности и е наивно да се смята, че основна заслуга за това има християнската вяра, след като видяхме доколко християнството е във симбиоза със стари култове.
9. Естествено не може да се абсолютизира българщината тотално със митраизма, зороастризма, съботянството, богомилството, християнството и каквато и да е друга религиозна представа. Но митраизма на римските Балканските римски легиони, сурвакането като ритуален жест със съответното „магическо пособие” непроменено със столетия, пълното съответствие в облеклото на жреците на Митра и българското облекло, (предимно селско, където патриархалните порядки са по-устойчиви и непоклатими срещу външни влияния), НЕ МОГАТ ДА СЕ ПРЕНЕБРЕГНАТ ПРИ ТЪРСЕНЕ НА ИЗКОННИТЕ БЪЛГАРСКИ КОРЕНИ. Те са пред очите ни и могат да се сравнят и видят в древните обичаи, поверия, носии и т.н. Невиждането на тези МНОГОПОЛЮСНИ ЕДНАКВОСТИ между митраизма и НАСТОЯЩАТА българска сетивност, поверия и т.н., не може да се извини с политически обвързаности, социални предпочитания и особени лични уклони по модерни секти.
Такова „невиждане” е историческа слепота.

Като едно допълнително виждане на цялата тази ситуация не само в България, но и във Източната римска империя, несъмнено е „титлата” василиопатор. АКО, обаче тя беше титла на бащата на императора, защо ТОЧНО след нейното въвеждане, възникнаха най-кървавите конфликти между България и Константинопол, защо ТОЧНО след нейното внедряване избухнаха инокоборческите вълнения, защо ТОЧНО след нейното въвеждане се появиха фригийските калпаци на Митра в обкръжението на Император Теофил.

     

Използвана литература:

ALVAR, Jaime, El culto de Mitra en Hispania, Oviedo, 1981.

Burkert, Walter: Ancient Mystery Cults, Harvard University Press, 1987. ISBN 0-674-03387-6. Traducción al español: Cultos mistéricos antiguos. Trotta, Madrid, 2005. ISBN 84-8164-725-X.
Clauss, Manfred: Mithras: Kult und Mysterien, CH Beck, Munich, 1990. ISBN 3-406-34325-2. Traducción al inglés: The Roman Cult of Mithras : The God and His Mysteries.

Cumont, Franz: Les religions orientales dans le paganisme romain, 1929. Traducción al español: Las religiones orientales y el paganismo romano. Akal, Madrid, 1987.

Ulansey, David: The Origins of the Mithraic mysteries : cosmology and salvation in the ancient world, 1989