понеделник, 30 декември 2019 г.

ТОРА ЛЕВИТИ И ЕВРЕИ



През 3 — 100 г. от нашата ера малки групи вярващи юдеи и неверници живеещи както в Израел (Палестина) така и в пределите на Римската империя започнали да се обединяват в самостоятелно течение вътре в юдаизма — възникнала малка християнска община от хора, които свято вярвали в заветите на Исус Христос и в Неговото скорошно възкресение.

Този факт се потвърждава от множество исторически монографии, в това число и от самата Библия.





С една дума, фактът, че християнското учение е започнало със събирането на малка еврейска община е потвърден.

Но хайде сега да се опитаме да определим по какъв начин учението на тази малка община изведнъж се е внедрило в Римската империя, в днешна Европа и в Русия?

Откъде изобщо за него са научили много страни? Щом дори в Израел за него са знаели малцина.






Жреците ръководещи юдеите през това време, са се досетили, че при определена доработка, или по-точно преработка на християнското учение, то може да сформира робски тип човек, който лесно може да бъде управляван. Този тип частично или почти напълно изключва собственото си логическо мислене, и човек започва да вярва в това, което му говорят свещенослужителите или някой друг. По-точно — формира се човек-биоробот, който се подчинява на зададена програма.




(Човекът-биоробот е човек, който се е съгласил, разбира се не съвсем доброволно, а под въздействието на специална окултна програма, да вярва в нереалния свят. А тъй като нереалния свят се изгражда от някого с определена цел, то този някой твърди, че познава законите на нереалния свят и изисква от човека да им се подчинява. А фактически подчинява човека лично на себе си.)




После, от жреците на юдаизма, притежаващи по това време не само знанията, но и практическия опит за внедряване сред масите на нужните им типове учения, били подготвени стотици проповедници от средите на християните, били снабдени с пари и изпратени в различни страни за внедряването на нужното им учение.

Като косвено доказателство за този факт служи следното.





В края на второ столетие на нашата ера еврейските християнски общини разгърнали най-широка мисионерска дейност в различни страни. А тази дейност била предшествана от усилена евангелизация (издаване и тиражиране на християнската еврейска Библия).

На всички прекрасно е известно, че издаването на книги и днес изисква пари. В стародавните времена производството на всяка книга е изисквало не просто пари, а много пари. Не малки средства са били нужни и за пътуванията в другите страни. Такива пътешествия можели да си позволят търговците или състоятелните, знатни хора.

По какъв начин такава скъпоструваща и широкомащабна операция е осъществила община, в която за влизали преимуществено селски жители?

Разбира се, те са получили квалифицирана теоретична подготовка и немалко финансиране. Вниманието към тях от страна на жречеството, моралната и материална поддръжка превръщали вярващия селянин във фанатик.




Само си представете израелския селянин, комуто внезапно казват: „Ние виждаме в тебе велик мисионер и проповедник. Малко ще се понаучиш, ще получиш пари и ще учиш народа, но… Само не в нашата страна. Ти трябва да отидеш в други страни.“

И те се научили, получили пари и тръгнали. Тръгнали в другите страни. И в крайна сметка какво? Постигнали ли са успех? Ни най-малко. Населението на всички страни отхвърляло еврейските проповедници. Не просто ги е отхвърляло, първо ги изслушвало, после ги молело да се оттеглят, а особено досадните били бити и гонени с кучета.






Истината е, че римската религия "ристенство" е КОНСПИРАТИВНА РЕЛИГИЯ. Как е станала конспирацията на римляни с йудеи? Римляните са имали огромен проблем с демоничните евреи, които вечно чакат еврейския месия да ги направи царе на Земята и да експлоатират другите народи и материални богатства на Земята. За това евреите нагаждат древните писания, които НАИСТИНА касаят Бога, а евреите им придават ЧИСТО МАТЕРИАЛНО ИЗРАЖЕНИЕ-тука на Земята! И компилират от древните преди тях това в сборник книги, с огромни неточности и противоречния, наречен "стар завет"(танах). Там евреите са създали своя бог по свой образ и подобие-може да се види що помия се излива по всички други нееврейски племена. Това нещо е оправдано под прикриетието "бог", така както диктатурите винаги се правят за "доброто на народите и тяхната сигурност и спасение". По-интересен е ходът с месията-гуру Исус Христос, който е НЕОЧАКВАН, ПРОТИВОПОЛОЖЕН месия на това, що евреите чакат. Римляните вижат удобен случай да преобразуват властта си- този път те решават "да управляват с духовност". Но какво пак иска да управялват, ЗАБЕЛЕЖЕТЕ, МНОГО Е ВАЖНО-РИМЛЯНИТЕ ПАК ИСКАТ ЗЕМЯТА.И така има пресечна точка- и римляни и евреи се нуждаят от БОГ САМО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЗЕМЯТА И ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА НАРОДИТЕ И МАТЕРИАЛНИTE ИМ БОГАТСТВА....
И така- ЗАГОВОРЪТ МЕЖДУ РИМЛЯНИ И ИУДЕИ Е СЛЕДНИЯ: Йудеите им позволяват да публикуват Стария завет(който се е криел от окото на неевреи, така както Тал"муд (идва от санскр. тал"Муд Ра)се крие ДНЕС от ортодоксалните йудеи-равини!)към фабрикувания от самите тях Нов Завет, където на Исус са придадени качества, които НЕ ПРИТЕЖАВА, качества на Бог от доеврейските времена на Земята, примерно-на Кришна, .....почти цялото житие на Исус Христос е копие на това на Кришна, а римляните се задължават пред йудеите да наричат Исус "ЕДИНСТВЕН СПАСИТЕЛ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО И НАРОДИТЕ". Трудно ли е да се разбере конспирацията? И като факт - Нерон, който се смята за първи антихрист, който е гонел истинските християни, преди нагоденото ристенство да стане РИМСКА РЕЛИГИЯ, сиреч днешните ристени са РИМСКИ РИСТЕНИ, тъй като се водят по 6"И6лията, книга НАГОДЕНА и ПУБЛИКУВАНА ПРОМОЦИОНАЛНО от римската империя! Нерон подпалва Рим и се омъжва за йудейка. Много равини днес в Германия се хвалят, че са кръвни наследници на Нерон. Вторият антихрист е католическата църква, а третият- "синагогата на сатаната", това са МИЛИОНИТЕ ПРОТЕСТАНСКИ СЕКТИЧКИ, които са т.нар. "апостолски", но не съзнават, че "апостолите" са също фабрикация на Рим. Павел и Петър никога не са били в Рим!

За това свидетелстват многобройни факти от историята на Римската империя от онова време, където били насочени основните сили на проповедниците.

Резултат от широкомащабната акция била организацията на мрежа от християнски общини в редица места из Римската империя. Но те изобщо не влияели върху основите на традиционните вероизповедания.

Древен Рим с оставал езически, какъвто си бил и преди. Никакво влияние не оказали тези секти и върху политическия живот на империята, и върху формирането на нов тип човек, раб-биоробот, за което мечтаели жреците.




Не евреите не са виновни,..само са помагали на левитите, които завладяха планетата.
Императорите на Рим не покровителствали проповедниците от първата вълна.

Император Нерон, който се отнасял спокойно към различни езически вярвания, не приемал само християните. 

Християните гонили от своите територии и императорите Дионис (249–251), Диоклетиан (284–285) и Галерий (305–311), който бил един от основните им преследвачи.

Успех бил постигнат едва от втората вълна проповедници. Те вече не били фанатици на вярата. Жреците ги подготвили по такъв начин, че от една страна да могат красиво да говорят за вярата, а от друга — да притежават знания на психолози, с които можели да въздействат върху човека, използвайки стремежите му за собствени цели.


ФАЛШИФИЦИРАНЕ НА ИСТОРИЯ И РЕЛИГИЯ ОТ ЙУДЕИТЕ ЛЪЖЕХРОНОГРАФИ И ЮДОЛЕТОПИСЦИ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ.

Защо е важно да знаем за религиозната кражба на йудео-християнството?Защото то е ИЗОПАЧЕНИЕ НА ОРИГИНАЛНОТО АРЙАНСКО ХРИСТИЯНСТВО. Йудаизмът е маша на асура-нагите в кали-юга.Те са се настанили трайно в Индо-Европейските общества, манипулирайки

-1.Кураничният ислям като огледален приматски образ на йудаизмът.

-2. Библейското християнство като МАСИВЕН опит за "ЕВРЕИЗИРАНЕ НА ГОИТЕ"(ИНДО-ЕВРОПЕЙЦИТЕ).

Индииският произход на евреите,палегиатство във Библия и Куран.
Абрахам (Авраам) - израелския баща на човечеството и Хирам - свободен зидар са едно и също и историите на двамата се базират на боготворенето на Индийската Нага/змия.

Флавиус Джозефус казва в историята си за евреите: “Тези евреи произлизат от индийските философи. Индийците ги наричат Калани.”* В някои източници Калдея се нарича Халдея, а Каланите – халани. От Филип Гардинър .

В задачата на проповедниците от втората вълна влизало изключително въздействие върху управниците. Убеждаването на управника в това, че неговата власт ще бъде от укрепена от християнската вяра, която ще я направи вечна, че държавата ще бъде напълно управляема, контролируема и процъфтяваща. А тази цел били въведени доктрините: „Всяка власт е от Бога“ и „Управникът е Божи наместник на земята.“

Изповедта позволявала да се контролират мислите, копнежите и постъпките на всеки член на държавата. С една дума започнали да убеждават управниците, че християнизацията на държавата ще създаде най-удобните условия за управление.

Външно това наистина изглеждало така, но само външно. Управниците, поддали се на тези уловки, не подозирали, че всъщност самите те попадали под управлението на други сили.

Положението на християнството в Римската империя забележимо започнало да укрепва от 312г., когато на тях им се удало да убедят император Константин в това, че за него е изгодно да има християнски църкви в държавата.

Константин се съгласил да ги покровителства, да ги поддържа, заедно с храмовете на римските богове.




В резултат положението на християнството в Римската империя значително се подобрило, богатството се увеличило, а следващите поколения християнски епископи добили могъществото на римските сенатори.

Този факт и множество други говорят за това, че даденото учение не би могло да се развива и да оказва някакво сериозно влияние върху обществото без поддръжката на светските управници. Самите му лидери винаги са се стремили към властта.


Могъществото на Римската църква е голямо и днес, но Римската империя я няма. Случайност ли е това? Изключение от правилата или закономерност? На този въпрос може да отговори историята на държавите през следващите векове чак до наши дни.





Никой няма да може да посочи нито една държава на нашата планета, която е започнала да процъфтява с идването на християнството. И обратно, могат да се посочат редица държави, постигнати от печалната участ на Римската империя.




И още един интересен исторически факт. Абсолютно във всички държави приели християнството, скоро се появявали евреи от нехристиянско вероизповедание и разгръщали доста странна дейност. Те забогатявали с необикновена лекота.

Тяхната дейност във всички християнски държави придобивала толкова мащабен характер, че не можела да остане незабелязана както от народа, така и от правителствата на тези страни.

Когато в някоя страна тя достигала кулминационната си точка, народът започвал да бие евреите. Правителството ги гонело от страната.

От началото на второто хилядолетия от нашата ера са известни многобройни факти за еврейски погроми в различни християнски страни.

През 1096 г. били прогонени и разгромени десетки еврейски общини по Рейн. През 1290 г. евреите били изгонени от Англия. В края на XIV в. в Испания били умъртвени над 100 хиляди евреи. (Наистина, след известно време евреите отново тихомълком се завръщали в тези страни).

Този списък от исторически факти може да бъде увеличен значително. Но защо? И така е съвършено ясно, че постоянно повтарящите се в продължение на много столетия и сходни една с друга ситуации са програмирани.

И тъй като загубите се понасят от представителите на християнския свят и самите евреи, то съществува трето действащо лице, което не губи. За това трето лице, типът човек в християнския свят и еврея-юдей са само биороботи, които могат лесно да бъдат манипулирани.

Кое това трето лице? Историците-изследователи опитващи се да се доберат до същината, до корените на вихрещата се в света вакханалия, която не се прекратява вече хилядолетия, посочват винаги евреите.

Сякаш те са за всичко виновни. Но ако съществува трета сила, то евреите, както и християните, са само марионетки — биороботи в ръцете на тази трета сила. Но възможно ли е сега да се определи и докаже нейното съществуване? Разбира се, че възможно. С какво? С Помощта на историческите факти и логическото мислене. Съдете сами.

Арамейската библия разказва историята на яхудите - поклонниците на фараон Ай и по аналогия и на останалите египетски фараони. Въпреки че са изселени от Ай, яхудите го боготворят. В самия Египет писарите и населението възприемат Божественият отец Ай като бог от египетския пантеон. Като такъв той е боготворен и във васалната провинция Ханаан. Тази връзка се демонстрира ярко от сравнението между еврейската и арамейската библия.
Египет се връща към поли-теистичната си религия и към култа към Амон по време на управлението на фараон Ай и след този период. Занаятчиите, поклонниците на Амон, гравират името на Ай върху стените на храмовете в множество градове в царството Юдея - нещо, което доказва, че култът, както към фараон Ай, така и към египетския символ Йод-Йод, един от по-важните знаци на бога-творец в древните текстове на пирамидите, е жив.
За яхудите божествената същност на Ай въплъщава в себе си всички богове /Елохим/, включително Яхова. Монотеизмът все още продължава да съществува в рамките на тази представа. Прочитът на двете версии на библията разкрива, че в изхода участват две класи хора.
Това са яхудите-юдеи - кастата на свещениците от една страна и от друга страна - децата на Израил, обикновените люде, мнозинството(евреите-хабиру).
Въз основа на тези текстове, както и на изследването на африканския монотеизъм, стигаме до заключението, че е съществувала и още една каста - меси Ай - полицията на Ахетатон. Те се отправят на юг и техните наследници днес живеят в Кения и Танзания. Тази група са масаите - монотеисти.

Между еврейските съсловия има един род, съсловие, националност или каста, може да го наречете както искате, същността не е в названието, накратко ще ги наричаме „левити“.


Има исторически извори според които родоначалници на левитите са египетските жреци. Обръщайки се към известни на повече хора извори, и по-конкретно на Стария Завет, можем да видим, че левитите са имали особено положение.




Например, по израелските закони те не участвали във военни действия. Не били длъжни да плащат никакви данъци и налози. При преброяването на израелското население, за което се споменава в Стария Завет, левити не подлежали на преброяване.

При разполагането на становете по време на походи израелските родове, наброяващи от петдесет до сто и петдесет хиляди човека, се разполагали в кръг. Всекиму мястото било определено предварително. Знаело се на юг, на север, запад или изток да се разположи лагера и къде да се постави охраната. Мястото на левитите винаги било в центъра. Фактически, в задълженията на всички израелски родове влизала охраната на левитите.

И с какво са се занимавали представителите на това съсловия — левитите?




В техните задължения влизало да излъчват от своите среди свещенослужители, да следят за съблюдаването на установените за евреите закони. При това тези закони регламентирали какво да се яде, как да се постъпва с неверниците, къде да се ходи.

Сурова регламентация, конкретна, обхващаща целият ден на бодърстване, от сутринта до вечерта, а също посочваща, кой, къде да се намира. С кого да воюва.

С това именно левитите се явявали фактическите управители на еврейския народ. И съдейки по всичко, доста квалифицирани управители.




Трудно е да се каже, дали самите левити са били евреи. Далече не всички закони, към които трябвало да се придържа всеки един евреин, се отнасяли за левитите. Например, в противоречие на задължителния за всички еврейски закон, те не били задължени да извършват обрязване на осмия ден след раждането.

По такъв начин, познавайки тайните науки на египетските жреци, имайки възможност да се занимават с експерименти, да наблюдават и размишляват, освободени от военна повинност и обичайната за всички работа, те можели от поколение в поколение чак до днешния ден да усъвършенстват своите знания.

Как така „и до ден днешен“ би могъл да се усъмни някой, ние не сме чували за такава националност или съсловие — левити. За англичани, руснаци, французи се чува много, а неясно защо, за най-умните, че и всичко ръководещи левити, на малцина е известно.



Ами защото, както и египетските жреци, те трябвало да остават в сянка. В случай на нещо, всички претенции се отправяли към евреите — изпълнителите на тяхната воля.




И ето че се нападат евреите в продължение на хилядолетия в различни страни на света. За какво ги нападат? За това, че евреите по все всевъзможни начини се опитват да спечелят колкото може повече пари. И у мнозина от тях това се получава.


МЕКА World

Шумерските ану-наги/левити реверсирайки хиперборейската Тора създадоха 3-те големи религии на Земята(ре-дактирайки с огледала словото), за да разделят гоите. Ведаическите мъдреци(риши) реверсирани от левитите станаха ционистки.

Sruti/ ШРУТИ - това са свещените текстове на Ведите и думата се обозначава с "С-РОТИ" или "РОТА", тя е била включена в нервно-лингвическия лексикон на Египет, Вавилон и ... всички скрити днешни общества, като "исТОРАическо" времеисчисление но което е "въз основа" на Тора. Преобръща се семантичното значение на много свещенни думи: Ра -Ар, Бог- аБог, Стар завет като "стари топки" в смисъл „висящи атрибути”, срути - серати, рай/раи - стават роби/гои и т.н.

Например чешкият учен-евреин Антонин Долежал в книгата си „Пикантно езикознание” (Pikantnн jazykověda, Прага, 1996), нарежда лайното/серати до вечните символи на човешкото битие и на вселенската хармония, санскрит думата „самсара”, според него в превод „все-сране” или „съ-сране”, означава именно вселената и вечния кръговрат на всичко в нея.

Ведическият канон "Самхита" правилно произнасящ се като "ТУРИИЯ" е (буквално) хиперборейската дума "ТОРИЯ", т. е "Тора" присвоена от без реверсиране, където са първите три книги от канона от четири книги, наречени "Трио" - т.е.,РИГ-ВЕДА, ЯЩАР ВЕДА И САМА ВЕДА - «ТРИ КНИГИ». ЧЕТВЪРТАТА КНИГА - АТхАРВА ВЕДА Е ИЗТЪРВАНА», КАТО ОТДЕЛНА ВЕДА САМО ЗА БРАХМАНИТЕ.

Троицата - "Бог Отец", "Бог Син" и "Духът Божий" като феномен произлизащ от "еврейската" Тора не е верен, защото е точно обратното. Ведическата концепция за Брахма-РA-ЖИВА (Брахма RA- SHIVA) е била променена в Брахма ВИСШ-ЖИВА (Брахма Вишну-Шива) и по-късно на Всевишния - ЖИВ- Krishna (VISHNU- SHIVA KRISHNA), където Кришна е СТАНАЛ първото "Агне" «agnidh».

Например, уверете се в транслитерацията и мутацията хиперборейски дума "арийски", "Орион", "Ариана", и т.н., произтичащи от една и съща дума "Agryana" (което означава, Ogryanaya - Scarlet - много лъскава звезда), описана в Rig-Veda на санскрит, където линконтейнер «[цвят = червен] Agryana "е" Ogryana/Огряна . " Със загубата на буквата "L" думата "Agryana" мутира в " Ариана Ориана Orion Orion " и "Ариана - Aria - Арий," и т.н.

Триведи - това в грубо мутиралия английски език е DRUID (ДРД) - или Давид (ДВД) в Танах. Всички тези контейнери са транслитерация на хиперборейския контейнер Триведи (ТВД), т. е жреца е запознат с принципа на триединство на Вселената, заключаващ се в трите парадигми на "реалността" - ЯВ, НАВ и ПРАВ ) Прав... още като СЛАВА.







От този невро-лингвинистичен контейнер произлиза и тракийското СЛАВ-ЯН (като почитащи СЛАВА). ТРИАДАТА "ПРАВ-ЯВ-НАВ" Друиди - Дравиди (Триведи) открити и в Ирландия.

Текста на Тора, беше установен, по методът на цифрова (двоично-дигитална) "идентификация" като е направена смяна на писмата от първоначалната хиперборейска(тракйиска) азбука на свещеническото ABC на "иврит" - заместване (частично и до пълно отстраняване) на семантичния товар примерно " TORY- Календар "семантичното натоварване днес" в Тора е чисто окултна религиозна доктрина, създадена съгласно правилата и ARTIFICIAL ABC; И следователно - изкуствен език с окултно, произтичащо от него значение на невро-лингвистичните измислени думи.

СКАТОСОФИЯ ИЛИ РАЗМИСЛИ НАД ЕДНА АНТОЛОГИЯ И ОТВЪД НЕЯ

Но каква връзка имат с това левитите? Какъв интерес или облага имат те, ако евреите в Англия, Испания или Русия прокарат политиката си и преведат в своите банки съществена част от държавните или частни средства? С други думи ако ги ограбят? Народът и управляващите в тези страни ще забележат тези неблаговидни деяния, ще започнат да бият евреите, или просто да се отнасят зле с тях. Та нали така могат да стигнат и до левитите. Изобщо, може да ни се строи, че няма логика в действията на мъдрите левити. И няма защо да помагат с мъдрите си съвети на евреите и да изграждат за тях хитроумни комбинации. И да манипулират цели държави.

Оказва се, че има защо. Интересът е пряк, прост и конкретен Парите! Състоятелните евреи, в която и страна да се намират, са задължени да плащат една част от своите приходи на левитите. Доказателства? Моля! Съгласно Стария Завет, израилтяните са длъжни да дават една десета част от своя доход на левитите. Буквално това звучи така:



19. Всички възнасяни светини, които синовете Израилеви възнасят Господу, чрез вечно узаконение давам на тебе и на синовете ти и на дъщерите ти заедно с тебе; това е завет со’лен, вечен пред Господа, даден за тебе и за потомството ти заедно с тебе.

20. И рече Господ на Аарона: ти няма да имаш дял в земята им и част няма да имаш между тях; Аз съм твоя част и твой дял вред синовете Израилеви.

21. А на Левиевите синове ето, Аз дадох за дял десятъка от всичко, каквото има Израил, за службата им, която изпълняват в скинията на събранието.

22. А занапред Израилевите синове не бива да се доближават до скинията на събранието, за да се не огрешат и да не умрат.

23. Нека левитите извършват службата в скинията на събранието и да носят върху си техния грях. Това е вечно узаконение в поколенията ви; но между Израилевите синове те няма да получат дял;

24. понеже на левитите давам за дял десятъка на Израилевите синове, който те принасят за възношение Господу, затова им и рекох: между Израилевите синове те няма да получат дял.

25. И рече Господ на Моисея, думайки:

26. обади на левитите и им кажи: кога вземате от синовете Израилеви десятък, който ви дадох от тях за дял, то възнасяйте от него възношение Господу, от десятъка десятък, —

27. и това ваше възношение ще ви се зачете като жито от гумното и като вино от лина;

28. така и вие възнасяйте възношение Господу от всички ваши десятъци, които взимате от синовете Израилеви, и давайте от тях възношение Господне на свещеник Аарона;

29. от всичко, що ви се подарява, възнасяйте възношение Господу, от всичко най-добро, каквото се освещава.

30. И кажи им: кога принесете най-доброто от това, то ще се зачете на левитите като получаваното от гумно и получаваното от жлеб;

31. можете да ядете това на всяко място, вие и (синовете ви и) семействата ви, защото това ви е заплата за вашата работа в скинията на събранието;

32. и няма да се огрешите, кога принесете най-доброто от това; и няма да оскверните посвещаваното от синовете Израилеви, и няма да умрете. (Числа 18,19–32)

Някой ще си помисли, какво е отношението на Стария Завет отпреди две хиляди години към днешния ден? На това може да се отговори. Нима днес сред евреите няма вярващи, свещенослужители, равини? Разбира се, че има! И разбира се, че повечето евреи съблюдават религиозните канони. А щом е така, опитайте се да си представите какви колосални капитали, разпръснати по банките в различни страни притежават левитите. При това на тях не им е нужно задължително да се тревожат за опазването и увеличаването на своите капитали. Много банкери в различни страни са евреи, и това е тяхна работа. В нужен момент левитите разбира се могат да подскажат, къде е по-добре да се вложат парите. Кои режими, групировки или опозиции на съществуващото правителство да се поддържат или, обратно — да се унищожат с помощта на финансови интриги.

В информацията на Анастасия, че само няколко жреци управляват цялото човешко съобщество на цялата земя, можеше да се усъмним. Но сега, когато се изгради цяла логическа верига, съмнения не може да има за хората още способни логически да мислят. Фанатиците тук не влизат в сметката.

А логиката се заключава в следното.

От Египет, ръководени от жреците излизат около милион евреи. Най-близките помощници на жреците са левитите, на които е възложена задачата да формират от евреите определен тип човешки индивид. За това е създадена определена идеологическа религия, която предписва серия от ритуали и своеобразен начин на живот.



27 Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.
28 Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.
29 И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.
Галатяни 3 глава Много е важно да се знае, че библейското християнство е МАСИВЕН опит за "ЕВРЕИЗИРАНЕ НА ГОИТЕ"(ИНДО-ЕВРОПЕЙЦИТЕ).
Библейският християнин е "духовен семит, в лоното на Авраам". То е било осъществено посредством евреизирани гърци и в последствие - Римската империя, като политическа доктрина за контрол над масите.Да чуем какво казва по този повод евреинът-българофоб Д"израели: «Християнството – това е юдаизъм за неевреи». Християнството е обиколният път, с чиято помощ юдаизмът постига своята цел! И това, което още повече улеснява ционистите и ортодоксалните по пътя към успеха: «Християнинът слави своята Библия, но не я чете!»Става дума за т.нар. "библейски християнин"
Защото е важно да разберем, че библейското християнство е НОВ ЙУДАИЗЪМ? - Защото ние, гоите, живеем по СЦЕНАРИЯТ НА ЙУДЕИТЕ, които, от своя страна, са "диригентът на Абрахам-измът. Библейското християнство е опит пак да се заобиколи Кришна(истинската Арианска Християнска Религия на Ведите ДЕВИ от Север) и да се живее по сценарият на йудейските наги(левити,илюминати , юг) от Лемурия

Примерно - "KИТ" глътнал "ЙОН" - означава, началото на левитите в епохата НА ЛЪВА - Тя абсорбира ЕПОХАТА на -СЕТ. ДНЕШНАТА ТОРА Е БИЛА ЗАПИСАНА ЧРЕЗ «ЛЕВИТСКИ ОГЛЕДАЛА»,, като се започва в средата на книгата Левит и движещи се в две противоположни посоки едновременно - към "ЧИСЛА" (сфирот) и "БИТИЕ", огледалото, имитира астрономия и астрология и двете. А колкото за "удобство" Левитите трябва да се наричат Левиатани, Сети, Ceдуни,Сетунци, Сатани, Сатанисти - все едно и също нещо.

Левитите успяват да осъществят поставената пред тях задача. Създадената преди няколко хилядолетия идеология владее евреите и днес. Те ги отличава от многото националности живеещи на земята.




Католическото Ристиенство няма разлика с Исляма, основата на двете религии е Юдаизъм.Така сценката кръстоносни походи(войни) са еврейска измама с основна цел жертвоприношение на гои .Днес евреи монтирани начело на правителствата в Европа прилагат масова ислямизация а католическата църква доволно потрива ръце.

Един от основните постулати на тази идеология е твърдението, че Бог, измежду другите народности, населяващи земята, е посочил само евреите в качеството им на избран народ.
И така, и днес идеологията съществува, евреите съществуват, конфликтите продължават, мнозина знаят за тях. Но къде са левитите? Много ли чуваме за тях? Почти не чуваме. И в това е хитростта им или мъдростта им, както искате го наречете, но те съществуват.





Бързат за въвеждане на нова световна религия... Ислям с център Москва. Служителите на Сатана на Земята, работят по реда описан в тяхната библия - изпълняват библейски пророчества. След като употребиха с Йудаизма евреите, по късно, чрез Юдеристиенството, измамиха ристиените да се поклонят на ЯХВЕ. Идва ред да се приложи Исляма.




"Човек е религиозно животно; единственото животно, което обича ближния си както себе си и прерязва гърлото му, ако не е съгласен с него по теологични въпроси." Марк Твен.


Папа Франциск: вътре във всеки християнин седи еврей (14 юни 2014).


ПП: Модерна Тора е правилно да се нарича вторична [втората поредна], тъй като първата е хиперборейския арийски Toра Календар - от 9608 BC [BC] и не беше "хиперкуб" с Ленин в него, а "додекаедър-mnom").Изчисляване на "Тораидалното"-ВТОРИЧЕСКО време, е започнало именно от 9,608-9,611 години преди нашата ера на астро-физиката (пространство) на Тора [втората], и произтича от астро-физическите цикли на нашата собствена Слънчева система Астрологията на (Зевс-Zeus) и връзката с планетарно "вълновите" цикли се нарича «ГИЛГУЛИМ» (gilgulim) - три цикъла на небесни тела - Земята, Венера и Луната, чийто брой е 72 (не за нищо друго а защото в Тора има окултна концепция за седемдесет и двете имена на Бог) "Бог" не е там, но там много ясно и умишлено скрити под егидата окултните закони на астро-физика, квантовата механика но това не е окултно и "магия". Друга подробност ... преди около 12 000 години (10 000 години преди новата ера) нашата слънчева система е изглеждала напълно различно (консултация с картата по-долу).



"Тора" се ръководи от същите астро-физически закони но с напълно различни "Небесни обекти", и разстояния между тях - поради наличието на друго небесно тяло, което е било разрушено примерно (+ -) 10 000 пр.н.е., което прави ужасен катаклизъм в планетарния ред. След около 10 000 години преди нашата ера - и точно 9,608-9,611 години (преди нашата ера) започна "Времето в Тора" - втората "Тора" ( Hebrew) невро-lingvicheskim контейнер "Тора".

В основата на Тора като КАЛЕНДАРНА СИСТЕМА НА ПОСТ-КАТАКЛИЗМЕННИЯ ПЕРИОД, започващ от 9,608-9,611 години преди новата ера, са били "въведени" цикли и фази на взаимодействие на само три небесни тела - Земя (земя), Венера (VENUS) ... и Луната (спътник - LUNA). Защото Toраическия "КАЛЕНДАР" и се нарича "лунен" (виж на картата небесните тела в Слънчевата система). Всичко се свежда до взаимосвързани цикли - Земя-Венера-Луна само 73 - една нула и 72 си взаимодействат. Тъй като нашето атомно тялото е почти от същите елементи като на тези, от изброени небесни тела - ние (хората) чувстваме връзката при промени в пространството на тези небесни тела в техните атомни органи - съгласно законите на електро-магнетизма, гравитацията и т.н. , Тази "чувствителност" на различни нива - атомно, етерното и свето-фотонно, са наречени АРКАНИ в атомарното тяло и АРКОНИ (АРХОНТИ) В ЭФИРНОТО (АСТРАЛНО) ТЯЛО. Също така, има връзка, и с най-горно "светлинно" (фотонно), тялото, но което вече е абсолютно излизане от астралното (но това е една по-дълбокА тема). Това е целия "мистицизъм" за бройката 72. Всички семитски източници УМИШЛЕНО правят големи мистични "апломби" на броя "72", но това правеха и свещениците Атланти, защото цялата информация за това е умишлено скрита навсякъде - в училищата равинство, училища и кабала в публичния интернет. Повярвайте ми, тези, които "създадоха" Тора, скриха знание, общото наследство на човечеството - под егидата на "божествената окултна мистика"с цел контрол на умствените способности на съвременните физици, математици и "магьосници". И тези, които "смесиха" езика (реч) на изкуствения език "хиперкуб" не бяха най-просветените от нас. Цялата "филологическо" и "богословско" пустословие като - "... юдаизма знае само Създаване и Гнозис на Творението. Благодарение на този еврейски гнозис еврейството може да съживява и жертва високотехнологични устройства, принуждавайки робите да се служат и мълчат И това е защото юдаизмът е.." Креационизъм " главната,на всички видове обратни на Ра "сатанински" религии, които вярват, че е възможно да се промени това, което Бог е създал, и да спасят това, което, от гледна точка на юдаизма, не е обект за спасение, ... "- Юдаизма трябва да се разпадне в 2090 - това е краят" на Времето на Тора ", каквато я познаваме, включително и преките познания за всичко това"и приобщените "равини и кабалисти. Техния Мошиях ще се опита да направи последните предсмъртни "стъпки" в "времето на 78 Arcana" - от 2012 г. до 2090. Писано е в самата Тора, с абсолютно точно време - 2090 г. пр.н.е., и то не е толкова далеч. Годината 2012 - на календара на маите (ацтеките), също е Ariysknm календар оставен от ацтеките (и Mаи) - до "окончателната" 2090 "края" на Тора точно 78 години - сума от 22 -големи Apkaни Tapo и 56 - малки Apkaни Tapo - има по един за всяка година от 2012 г. до 2090. Кабалистите все пак не успяха (и повече няма да имат време) да създадат Голям планетарен катаклизъм, времето на Tора изтича - и ще бъде унищожено всичко, което някога е обвързвало човечеството към тази многослойна сатанинска парадигма, наречена "Тора".


ЛЕВИТИ И ЕВРЕИ / В ДЪЛБИНИТЕ НА ИСТОРИЯТА


Произход на името Аллах




Исламско минаре до Господ Шива

Аллах(както и Яхве) е отрицателния аспект на Демиурга- Шива(който има и разрушителен и вторично-съзидателен, на по-ниско ниво в Миража).
Както и понятието "Сатана" не е много ясно, тъй като за аврамитите понятието "Бог" е СУПЕР АБСТРАКЦИЯ, в която се въплъщава самото зло, известно като "РУДРА"(БЯС), представящо се за "божествено".
Понятието "Сатана" указва "устойчивост и състояние". Иде от шумерското "СТН", което иде от санскритското "СТАН".

"Рудра" характеризира първично и некултивирано състояние на Шива(общо 11 рудри са), което е еквивалент на съвременното понятие ЛУЦИФЕР, което на холандски значи "кибрит".

Т.е., ако трябва да обобщим: РУДРА=ЙЕХОВА=АЛЛАХ=ЛУЦИФЕР!


ПС: Дейвид Ливингстън е открил връзка между Илюминати на Яхве(Луцифер) и Аллах, които ги държи вече 3 хиляди години.



Това царство е описано, и като "Исламски Рай"- "Джана"(арабски- "Градината"); там няма Слънце, а - СИЛНА ЛУНА и звезди, фонтани с вода, девици(миниум 72), голи юноши-прислужници, неинтоксикиращо вино(от билки), плодове, златни посуда, скъпоценни камъни и орнаменти и аромати.

По-долу от Атала е планета Витала, на който Господ Шива и съпругата му Гаури(буквално "Златната") пребивават.



Наградата за благочестивите мусулмани се нарича "Джана"( جنّة"Градината" , Garden),..Европа. Това е Райската градина на Адам и Ева- "Едем", описана в юдейската библия, който талмудчени хазари са диктували на неграмотният Мохамед, инкарнация на демонът Маха-мада). Адам и Ева, коити и изфабрикувани персонажи да са, да плод на фантазията на извънкласовите, не можейски да разберат Шастрите, които са за брахмани и класови. В "Градината" се живее "на корем". При влизането в Градината те огрява Силна Лунна Светлина, следват фонтани и водопади. По цял ден се опъва праведникът под дебели сенки, когато ограднее си отваря устата и някой плод пада директно в нея. Градината е изключилно за праведни материални мъже, които са носели бради. Между другото- в джамии и мусулмански храмове се допускат само материални мъже. Мусулманският Рая е за тях. Като "материални мъже", тези примитиви са били на Земята в човешка форма, вечно с огромен сексуален апетит. Ако не са успели да имат там много жени за разплод, то в раят "Джанна" всеки праведник има минумум 72 девствени девици(за разплод, разбира се). Млади юноши им прислугват, поднясяйки им в златни посуда плодове, вода и вино. Забележете- приживе на Земята са яли месо, като кучета, а сега в раят си - плодове!! Вече са вегетарянци и ненасилници!!

----------------------------------------------------------



Думата „Аллах” идва от сложната арабска дума ал-илах. Ал е определителен член и илах е арабска дума за „бог”, т. е. богът. Веднага виждаме, първо, че това не е съществително собствено име, а много общо име, нещо като еврейската дума Ел (която, както видяхме, е била използвана за всяко божество и второ, че Аллах не е чужда дума (какъвто би бил случаят, ако беше взета от еврейската Библия), а е чисто арабска. Би било погрешно да сравним „Аллах” с еврейската и гръцката дума за Бог (съответно Ел и Теос), тъй като „Аллах” е чисто арабски термин, използван изключително във връзка с арабско божество.

В енциклопедията на религиите се казва: „Аллах е име от предисляма…, съответстващо на вавилонския Бел” (ed. James Hastings, Edinburgh, T. & T. Clark, 1908, I:326).

Знам, че на мюсюлманите ще им е трудно да повярват, затова ще дам много цитати и ще представя археологически доказателства, за да покажа, че това е истина. Макар че тези данни може да са болезнени за много от нашите читатели, трябва да се изправим пред истината. Фактите са факти и освен ако искате да изоставите всяка логика и здрав разум, и това, което очите ви виждат, те трябва да бъдат признати.

o „Аллах се намира… в арабски надписи от преди исляма” (Encyclopedia Britannica, I:643).

o „Арабите преди Мохамед са приемали и са се покланяли по определен начин на един върховен бог, наречен аллах” (Encyclopedia of Islam, eds. Houtsma, Arnold, Basset, Hartman; Leiden: E.J.Brill, 1913, I:302).

o „Аллах е бил познат на арабите преди исляма; той е едно от божествата в Мека” (Encyclopedia of Islam, ed. Gibb, I:406). o „Илах… се появява в поезията преди исляма… Поради честата употреба думата ал-илах е била съкратена на аллах, често пъти споменавана в поезията преди исляма” (Encyclopedia of Islam, eds. Lewis, Menage, Pellat, Schacht; Leiden: E.J.Brill, 1971, III:1093).

o „Името Аллах датира от преди Мохамед” (Encyclopedia of World Mythology and Legend, “The Facts on File”, ed. Anthony Mercatante, New York, 1983, I:41). o Произходът му (на Аллах) се проследява до предмюсюлмански времена. Аллах не е често срещано име, което означава „Бог” (или „бог”) и мюсюлманинът трябва да използва друга дума или форма, ако иска да спомене някое друго, различно от неговото специално божество” (Encyclopedia of Religion and Ethics, ed. James Hastings, Edinburgh: T & T Clark, 1908, I:326).

Ученият Хенри Презървд Смит от университета Харвърд твърди: o „Аллах е бил вече познат като име на арабите” (The Bible and Islam: or, the Influence of the Old and New Testament on the Religion of Mohammed, New York: Charles Scribner’s Sons, 1897, p.102).

Д-р Кенет Краг, бивш издател на престижното научно списание Мюсюлмански свят и бележит съвременен учен в областта на западния ислям, чиито творби са издавани предимно от университета в Оксфорд, коментира: o „Името „Аллах” се среща в археологическите останки и литературни източници от предислямска Арабия” (The Call of the Minaret, New York: OUP, 1956, p.31).

Д-р У. Монтгомъри Уот, който е бил професор по арабски и ислямски науки в университета на Единбург и гост-лектор по ислямски науки в Колеж дьо Франс, университета на Джорджтаун и университета на Торонто, е изследвал обстойно предислямската концепция за Аллах. Той прави следното заключение:

„През последните години все повече се убеждавам, че за да постигнем задоволително разбиране на кариерата на Мохамед и произхода на исляма, трябва да обърнем голямо внимание на факта, че в Мека съществува вяра в Аллах като „висш бог”. В един смисъл това е форма на езичество, но то е толкова различно от обичайното схващане за езичеството, че заслужава да се разглежда отделно” (Mohammad’s Mecca, p.vii. See also his article, „Belief in a High God in pre-Islamic Mecca”, Journal of Scientific Semitic Studies, vol.16, 1971, pp.35-40).

Цезар Фарах в своята книга за исляма завършва дискусията си върху предислямското значение на Аллах като казва:

„Следователно няма причина да приемем идеята, че Аллах е преминал към мюсюлманите от християните и евреите” (Islam: Beliefs and Observations, New York: Barrons, 1987, p.28).

Според учения Е. М. Уери от Близкия изток, чийто превод на Корана се използва до днес, в предислямски времена поклонението на Аллах, както и поклонението на Ваал, са били астрални религии, за това, че включвали поклонение на слънцето, луната и звездите (A Comprehensive Commentary on the Quran, Osnabrьck: Otto Zeller Verlag, 1973, p.36).

„В древна Арабия богът на Слънцето се възприемал като богиня-жена, а луната – като бог-мъж. И както посочват много учени като Алфред Гийом, богът на Луната бил наричан с много имена, едно от които е Аллах” (op.cit., Islam, p.7).

„Името Аллах се използва като собствено име за бога на Луната, освен другите титли, които могат да му бъдат дадени.”

„Аллах, богът на Луната, бил женен за богинята на Слънцето. Заедно те родили три богини, които били наречени „дъщерите на Аллах”. Тези три богини се казвали Ал-Лат, Ал-Уза и Манат.”

„Дъщерите на Аллах, заедно с Аллах и богинята на Слънцето, били считани за „върховни” богове. Т. е. смятали ги за върха на пантеона от арабски божества” (Robert Morey, The Islamic Invasion, Eugene, Oregon, Harvest House Publishers, 1977, pp.50-51).

В Енциклопедията на световната митология и легенди е записано:

„Заедно с Аллах обаче те се покланяли на множество по-малки богове и „дъщери на Аллах” (op.cit., I:61).



Добре известен археологически факт е, че полумесецът е бил символ на поклонение на бога на Луната както в Арабия, така и навсякъде в Близкия изток в предислямски времена. Археолозите са намерили при разкопки множество статуи и надписи с йероглифи, в които полумесецът се намирал върху главата на божеството, символ на поклонение на бога на Луната. Интересно е, че докато на луната по принцип се покланяли като на женско божество в Близкия изток в древността, арабите са я възприемали като мъжко божество.

В Месопотамия на шумерския бог Нана, наречен Син от акадите, се покланяли най-вече в Ур, където той бил главен бог на града, а също и на град Харан в Сирия, който имал близки религиозни връзки с Ур. Угаритските текстове показват, че там са се покланяли на божество на Луната с името Ир. На паметниците богът е представен чрез символа на полумесеца. В Хазор в Палестина бил открит малък ханаански храм (или светилище – бел. прев.) от късния период на Бронзовата ера, който съдържал базалтова стела, изобразяваща две ръце, протегнати като за молитва към полумесеца, което говори, че храмът е бил посветен на бога на Луната.

Поклонението на звездни богове, вместо на Йахве, представлявало постоянно изкушение за израелтяните (Второзаконие 4:19; Еремия 7:18; Амос 5:26; Деяния 7:43). Но Йахве е на зенита на небесата (Йов 22:12).

„Племето на курейшите, от което произхожда Мохамед, било особено отдадено на Аллах, богът на Луната, и най-вече на трите дъщери на Аллах, които се възприемали като ходатаи между хората и Аллах.”

„Поклонението на трите богини – Ал-Лат, Ал-Уза и Манат, играело важна роля в поклонението в Кааба в Мека. Първите две дъщери на Аллах имали имена, които били женски варианти на Аллах.”

„Буквалното арабско име на бащата на Мохамед било Абд-Аллах. Името на чичо му било Обид-Аллах. Тези имена разкриват личното посвещение, което езическото семейство на Мохамед е имало към поклонението на Аллах, бога на Луната” (op.cit., Morey, p.51).



Историята убедително доказва, че преди да се появи исляма, савеите в Арабия се покланяли на бога на Луната Аллах, който бил женен за богинята на Слънцето. Видяхме, че обичайна практика в племето на Мохамед била да използват името на бога на Луната в личните имена. Фактът, че Аллах е бил езическо божество в предислямски времена е неоспорим. И така, трябва да си зададем въпроса: Защо богът на Мохамед бил наречен по името на езическо божество в собсвеното му племе?

Безспорен факт е, че идол на Аллах бил поставен в Кааба наред с всички други идоли от онова време. Езичниците се молели с лице към Мека и Кааба, защото там били поставени техните богове. За тях имало смисъл да се обръщат в посока към техния бог и да се молят, тъй като той бил там. И понеже идолът на техния бог на Луната Аллах бил в Мека, те се молели с лице към Мека.

Както видяхме и както всички учени по религиозна история в Близкия изток признават, поклонението на бога на Луната се простирало далече отвъд поклонението на Аллах в Арабия. Целият плодороден полуменец бил въвлечен в поклонение на луната. Сведенията съвпадат точно и така можем да разберем отчасти ранния успех, който ислямът е имал сред арабските групи, които по традиция се покланяли на Аллах, богът на Луната. Също така разбираме, че използването на полумесеца като символ на исляма, който се явява на десетки знамена на ислямски нации в Азия и Африка и се извисява над минарета и покриви на джамии, напомня за дните, когато на Аллах са се покланяли като на бога на Луната в Мека.

Образовани мюсюлмани разбират тези факти твърде добре – всъщност по-добре от повечето християни. Робърт Морей си спомня за един свой разговор:

„По време на едно пътуване до столицата Вашиннгтон разговарях с един мюсюлмански шофьор на такси от Иран. Когато го попитах: „От къде ислямът е взел своя символ на полумесеца?” той отговори, че това е древен езически символ, използван навсякъде в Близкия изток и че приемането на този символ помогнал на мюсюлманите да обърнат хората в Близкия изток към исляма. Когато посочих факта, че самата дума „Аллах” се е използвала от един култ към бога на луната в предислямска Арабия, той се съгласи, че е точно така. После отбелязах, че религията и Коранът на Мохамед могат да бъдат обяснени с езика на предислямската култура, обичаи и религиозни идеи. Той се съгласи! После продължи и ми обясни, че е мюсюлманин, който има университетско образование и в този момент от живота си се опитва да разбере исляма от научна гледна точка. В резултат на това загубил вярата си в исляма. Огромно значение има предислямският източник на името „Аллах” (op.cit., pp.52-53).

От изключителен интерес за мен е да видя съответствията между еволюцията на исляма и Римокатолическата църква, като и двете приемат езически идеи, за да спечелят хора за вярата си. Мохамед не е бил единственият, който е плагиатствал от други религии. Мними „християнски” църкви също са го правели. Хората, които призовават името на Христос, трябва да поемат отговорността за подобни неща. По тази причина настоящият автор се е отказал от всички фалшиви форми на християнството и се завръща към първоначалните учения на Библията и към истинския Бог – Йахве-Елохим.

Ако има едно нещо, което е съвършено ясно в моето изучаване на сравнителни религии, то е следното: Всички главни религии имат различни концепции за божество. Йахве, Аллах, Вишна и Буда абсолютно не са едни и същи. С други думи всички религии не се покланят на един и същи Бог с различни имена. Точно затова използването на думата „Бог”, когато описваме божество, е толкова неподходяща и затова трябва да се върнем към имената на тези божества, за да разкрием какво всъщност означават те като личност и атрибути. Пренебрегването на съществени разлики, които разделят световните религии, е обида спрямо уникалността на световните религии. Йахве, Богът на Библията, не е Аллах, богът на Корана, не е Вишна, богът на ведите, не е богът на будистите и т. н. Както ще видим в една следваща статия, съществуват фундаментални различия между Йахве и Аллах, що се отнася до лични атрибути, теология, морал, етика, сотериология, есхатология, теокрация и повечето от останалите аспекти. Те представляват два различни духовни свята. И колкото повече откриваме от природата на Йахве чрез откровението за Йешуа (Исус), виждаме, че бездната между Библията и Корана става още по-голяма.



В заключение ще дам в тази статия още доказателства във връзка с истинския произход на божеството, което е вмъкнато в исляма като Аллах.

В. Археологически сведения за бога на Луната

Мюсюлманите се покланят на божество, наречено Аллах и претендират, че Аллах в предислямски времена е бил библейският Бог Йахве на патриарсите, пророците и апостолите.

Ахмед Дидат, известен мюсюлмански апологет, спори, че Аллах е библеско име за Бог, въз основа на думата „Алелуя”, която той изопачено разлага на „Алах-луя” (What is His Name?, Durban, SA: IPCI, 1990, p.37). Това разкрива единствено, че той не разбира еврейски език, защото „халелуя” е съкратена форма на Йахве, ЙАХ, предшествана от глагола „хваля” (буквално: Хвалете Йах(ве)!). Другите му „библейски” аргументи са точно толкова абсурдни. Той твърди, че думата „Аллах” никога не е била изопачавана от езичеството. „Аллах е уникална дума за единствения Бог… Аллах не може да се превърне в женски род”, казва Дидат. Но това, което не казва на читателите си, е, че една от дъщерите на Аллах се казвала „Ал-Лат”, което е женската форма на „Аллах”!

Въпросът тук съответно се разглежда като процес на ПРИЕМСТВЕНОСТ, тъй като твърдението на мюсюлманите, че има приемственост (от юдаизма към християнство, към ислям), е важно в опита им да привлекат юдеи и християни. Ако „Аллах” е част от потока на божествено откровение в Писанията, то това е следващата стъпка в библейската религия. Значи всички трябва да станем мюсюлмани. Но от друга страна, ако Аллах е бил предислямско езическо божество, то най-същественото му твърдение е опровергано.

Религиозните твърдения често пъти претърпяват неуспех в резултат на солидни научни археологически доказателства. И така, вместо да спекулираме до безкрай относно миналото, можем да се обърнем към науката, за да видим какви доказателства разкрива тя. Както ще видим, неоспоримите доказателства показват, че богът Аллах е бил езическо божество. Всъщност той е богът на Луната, който е бил женен за богинята на Слънцето и звездите са неговите дъщери.



Археолозите са открили храмове на бога на Луната навсякъде в Близкия изток. От планините на Турция до бреговете на Нил, най-широко разпространената религия на древния свят е поклонението на бога на Луната. Това е дори религията на патриарха Авраам преди Йахве да му се открие и да му заповяда да напусне дома си в Ур Халдейски и да се засели в Ханаан.

Сцена от времето на Авраам. Търговец, съпругата му и дъщеря му пред зикурата в Ур, молят се и наблюдават как свещениците и музикантите в парад възстановяват позлатена статуя на бога на Луната Син в храма на върха на „Небесния хълм“.

Археолози са открили храмове на бога-Луна навсякъде в Близкия изток (вж. артистичната реставрация по-горе, въз основа на музейни артефакти и стенописи, намерени всред руините на градовете и други в древна Месопотамия). От планините на Турция до бреговете на река Нил, най-широко разпространената религия на древния свят е поклонението на бога на Луната.

Шумерите в първата цивилизация с писменост са оставили хиляди керамични плочки, които описват религиозните им вярвания. И както Сьоберг и Хол доказват, древните шумери са се покланяли на бога на Луната, който бил наричан с най-различни имена. Най-популярните имена били Нанна, Суен и Асимбабар (Mark Hall, A Study of the Sumerian Moon-god, Sin, PhD., 1985, University of Pennsylvania). Неговият символ бил полумесецът. Предвид многото артефакти, свързани с поклонението на този бог на Луната, става явно, че това е преобладаващата религия в Шумерия. Култът към бога на Луната е най-популярната религия в древна Месопотамия. Асирийците, вавилонците и акадците взели думата Суен и я преобразували в Син като тяхно любимо име за това божество (Austin Potts, The Hymns and Prayers to the Moon-god, Sin, PhD., 1971, Dropsie College, p.2). Както професор Потс посочва: „Син е име, по същество от шумерски произход, което е заемка от семитите” (op.cit., p.4)


Анатолийска фреска от Карум – забележете предислямската релефна фигура на полумесеца и звездата в квадратчето.

Друг предислямски полумесец и звездата от същото местонахождение.

Предислямски и ислямски релефни фигури на полумесеца и звездата

анатолски (отляво), ислямски (в средата), древна персийска богиня на Луната (отдясно).

В древна Сирия и Кана, богът на Луната Син обикновено бил представян чрез луната във фаза първа четвърт – полумесец. Понякога пълна луна се поставяла в полумесеца, за да се подчертаят всичките фази на Луната. Богинята на Слънцето била съпругата на Син и звездите били дъщерите им. Например, Иштар била дъщеря на Син (Ibid., p.7).

Жертвите на бога на Луната са описани в текстовете от Рас Шамра (вж. възпоменателната плоча в Рас Шамра от Северна Сирия отдясно). В угаритските текстове богът на Луната понякога бил наричан Кусух. В Персия (горе вдясно), както и в Египет (отляво), богът на Луната е изобразен на стенописи и на главите на статуи. Той бил съдията на хората и боговете.

Всъщност навсякъде в древния свят символът на полумесеца се среща върху печати, възпоменателни плочи, керамични съдове, амулети, глинени плочки, цилиндри, тежини, обици, огърлици, стенописи и други. В Тел Ел Обейд било намерено медно теле с полумесец на челото, на същия идол се покланяли децата на Израел в пустинята Син (Синай) по време на отстъплението, докато Мойсей се намирал на върха на планината и получавал Десетте заповеди от Йахве. Докато божият пророк (Моисей) разговарял с истинския Бог, Йахве, израелтяните се предали на идолопоклоничество на бога на Луната – Син! Има един идол с тяло на бик и глава на човек, на челото му е инкрустиран полумесец с миди. В Ур върху възпоменателната плоча на Ур-Наму е поставен символа на полумесеца на върха на списъка на боговете, тъй като богът на Луната е бил най-главният. Дори хлябът се е печал във формата на полумесец като дело на преданост към бога на Луната (Ibid, pp.14-21).



Ур Халдейски е бил дотолкова посветен на бога на Луната, че понякога го наричали Нанар в плочките от този период. Намерени са разкопки от храм на бога на луната в Ур от Сър Леонард Ули. Той изкопал много примери за поклонение на луната, които сега са изложени в Британския музей. Харан също бил известен със своето посвещение към бога на Луната. Пример за вавилонски бог на Луната е показан отдясно. Забележете наличието на полумесеца.

През 50-те години на 20 век разкопките разкрили главен храм на бога на Луната в град Асор в Палестина. Намерени са два идола на бога на Луната. Всеки от тях представлявал статуя на човек, който седи на трон с полумесеца, издълбан на гърдите му (долу вляво). От надписите става ясно, че те са идоли на бога на луната (долу вдясно). Плочката за поклонение, намерена на същото място (вляво) показва протегнати ръце към бога на Луната, представен тук чрез пълнолуние в полумесеца. Намерени са и няколко по-малки статуи, които са разпознати по надписите им като дъщери на бога на Луната. Те са изложени в колекцията от фотографии (долу вдясно).

Какво да кажем за Арабия? Както посочва професор Кун: „Мюсюлманите са известни с това, че ненавиждат да запазват традициите от ранното езичество и обичат да преиначават сведенията от предислямската история, които са оставили да оцелеят, като ги описват с анахронична терминология” (Carleton S. Coon, Southern Arabia, Washington DC, Smithsonian, 1944, p.398).

През 19 век Арнауд, Халеви и Глейзър отиват в Южна Арабия и изкопават хиляди савейски, минейски и карабенски (тези имена ги няма в интернет, затова ги преведох фонетично – бел. прев.) надписи, които в последствие биват преведени.

През 40-те години на 20-ти век Ж. Кейтън Томпсън и Карлтън С. Кун правят няколко забележителни открития в Арабия. През 50-те Уендел Филипс, У. Ф. Олбрайт, Ричард Боуър и други разкопават местата Катабан, Тимна и Мариб (вж. древната столица на Шева или Сава).

Събрани са и хиляди надписи от стени и скали в северна Арабия. Открити са и релефи и осветени съдове, използвани при поклонение на „дъщерите на Аллах”. Трите дъщери, Ал-Лат, Ал-Уза и Манат понякога са изобразени заедно с Аллах, бога на Луната, представен чрез полумесеца над тях (Археологическите находки в Северна Арабия, свързани с Ал-Лат се дискутират в: Isaac Rabinowitz, Aramaic Inscriptions of the Fifth Century, JNES, XV, 1956, pp.1-9; Another Aramaic Record of the North Arabian goddess Han’Llat, JNES, XVIII, 1959, pp.154-55; Edward Linski, The Goddess Atirat in Ancient Arabia, in Babylon and in Ugarit: Her Relation to the Moon-god and the Sun-goddess, Orientalia Lovaniensia Periodica, 3:101-9; H.J.Drivers, Iconography and Character of the Arab Goddess Allat, found in Йtudes Preliminaries Aux Religions Orientales Dans L’Empire Roman, ed. Maarten J. Verseren, Leiden, Brill, 1978, pp.331-51).

Археологическите сведения показват, че преобладаващата религия в Арабия е била култът към бога на Луната. Старият завет последователно осъжда поклонението на бога на Луната (напр. Второзаконие 4:19; 17:3; ІV Царе 21:3,5; 23:5; Еремия 8:2; 19:13; Захария 1:5). Когато Израел паднел в идолопоклонство, обикновено това бил култът към бога на Луната. В старозаветни времена Набонид (555-539 г. от н. е.), последният цар на Вавилон, построил Тейма в Арабия като център за поклонението на бога на Луната. Сегал заявява: „В звездната религия на Южна Арабия винаги доминирал бога на Луната в най-различни варианти” (Berta Segall, The Iconography of Cosmic Kingship, the Art Bulletin, vol.xxxviii, 1956, p.77). Много учени също са забелязали, че името на бога на Луната – Син е част от такива арабски думи като „Синай”, „пустинята Син” и т. н.

Когато популярността на бога на луната някъде намалеела, арабите оставали верни на убеждението си, че богът на Луната е най-великият от всички богове. Докато те се покланяли на 360 бога в Кааба в Мека, богът на Луната бил главното божество. Всъщност Мека бил построен като светилище на бога на Луната. Това я е превърнало в най-святото място на арабското езичество.

През 1944 г. Г. Кейтън Томпсън разкрива в книгата си: „Гробниците и храмът на луната в Хурейда”, че е открила храм на бога на Луната в Южна Арабия (вж. картата по-горе). Символите на полумесеца и не по-малко от 21 надписа с името Син са намерени в този храм (вж. горе вляво). Открит е и един идол, който вероятно е самият бог на Луната (вж. горе вдясно). Това по-късно е потвърдено от други известни археолози (Вж. Richard Le Baron Bower Jr. and Frank P. Albright, Archaeological Discoveries in South Arabia, Baltimore, John Hopkins University Press, 1958, p.78ff; Ray Cleveland, An Ancient South Arabian Necropolis, Baltimore, John Hopkins University Press, 1965; Nelson Gleuck, Deities and Dolphins, New York, Farrar, Strauss and Giroux, 1965).

Находките разкриват, че храмът на бога на Луната е бил действащ дори в християнската ера. Събраните доказателства от Северна и Южна Арабия показват, че поклонението на бога на Луната явно се е практикувало дори по времето на Мохамед и все още е бил преобладаващият култ.

Според многобройни надписи, името на бога на Луната е Син, а титлата му – ал-илах, „божеството”, което означава, че той е бил главният висш бог между боговете. И както Куун посочва: „Богът лл или ллах първоначално е бил фаза на бога на Луната” (Coon, Southern Arabia, p.399).

Богът на Луната се казвал ал-илах, богът, впоследствие съкратено на Аллах в предислямски времена. И езическите араби дори използвали Аллах в имената, с които кръщавали децата си. Например, и бащата и чичото на Мохамед имат Аллах като част от имената си. Фактът, че са им дадени такива имена от родителите им доказва, че Аллах е бил титлата на бога на Луната дори по времето на Мохамед. Професор Куун казва: „По същия начин под покровителството на Мохамед, относително анонимният ллах станал Аллах, Богът, на Аллах, Върховното същество” (Ibid.).

Този факт отговаря на въпросите: „Защо в Корана няма определение за Аллах?” и „Защо Мохамед е приемал, че езическите араби знаели кой е Аллах?”

Мохамед израснал в религията на бога на Луната Аллах. Но отишъл една стъпка по-нататък от другите езически араби. Докато те вярвали, че Аллах, богът на Луната е най-великият от всички богове и върхоно божество в пантеона от божества, Мохамед решил, че Аллах е не-само най-великият бог, а единствен бог.



Това, което всъщност казва, е: „Вижте, вие, които вече вярвате, че богът на Луната Аллах е най-великият от всички богове. Това, което искам да направите е, да приемете идеята, че той е единственият бог. Аз не ви отнемам Аллах, на когото вече се покланяте. Просто му отнемам съпругата, дъщерите и всичките други богове”.

Това е явно от факта, че първата точка от веруюто на мюсюлманите не е „Аллах е велик”, а „Аллах е най-великият” – той е най-великият между боговете. Защо Мохамед ще казва, че Аллах е най-великият, освен ако не е в политеистичен (многобожен) контекст? Използвана е арабската дума, за да противопостави по-великия на по-нисшия.

Това е истина и се вижда от факта, че езическите араби никога не обвиняват Мохамед, че проповядва различен Аллах от този, на когото вече се покланят. Така „Аллах” е богът на Луната според археологическите сведения.

Така Мохамед се опитал да запази и двете. На езичниците той казал, че все още вярва в бога на Луната Аллах. На евреите и християните казал, че Аллах е техният Бог. Но и евреите, и християните, които се покланяли на Йахве, знаели за какво става въпрос и отхвърлили неговия бог Аллах като фалшив бог.

Ал-Кинди, един от ранните християнски апологети против исляма, посочва, че исляма и неговият бог Аллах не произхождат от Библията, а от езичеството на савеите. Те не се покланяли на Бога на Библията, а на бога на Луната и неговите дъщери Ал-Уза, Ал-Лат и Манат (Three Early Christian-Muslim Debates, ed. by N.A.Newman, Hatfield, PA, IBRI, 1994, pp.357, 413, 426).

Д-р Нюмън завършва своето изучаване на спора, който ранните християни и мюсюлманите водели като заявява: „Ислямът се е оказал… отделна и антагонистична религия, която се е родила от идолопоклоничеството” (Ibid., p.719). Ислямският учен Цезар Фарах прави следното заключение: „Следователно няма причина да приемаме идеята, че Аллах е предаден на мюсюлманите от християните и евреите” (Caesar Farah, Islam: Beliefs and Observances, New York, Barrons, 1987, p.28).

Арабите се покланяли на бога на Луната като на върховно божество. Но това не е библейски монотеизъм. Макар че богът на Луната е бил най-великият от всички други богове и богини, това все още представлява политеистичен пантеон от божества. Сега, когато имаме фактическите идоли на бога на Луната, не е възможно да заобиколим факта, че Аллах е бил езически бог в предислямски времена.

Чудно ли е тогава, че символът на исляма е полумесецът? Че е поставен полумесец на върха на техните джамии и минарета? Че полумесец има на знамената на ислямските народи? Че мюсюлманите постят по време на месеца, който започва и завършва с появяването на полумесеца на небето?

Заключение

Езическите араби се покланяли на бога на Луната Аллах като се молели с лице към Мека няколко пъти на ден; отивали на пътешествие до Мека; тичали около храма на бога на Луната, наречен Кааба; целували черния камък; убивали животно в жертва на бога на Луната; хвърляли камъни към дявола; постели през месеца, който започвал и завършвал с полумесеца; давали милостиня на бедните и т. н.

Фактът, че мюсюлманите се покланят само на един бог – те са монотеисти – не доказва, че богът, на когото се покланят, е истинския Бог. Подобна езическа „реформация” се случила в древен Египет, когато фараон Ехнатон решил да стане монотеист и провъзгласил бога на слънцето Атон за единствения и истински бог на Египет като преследвал и обявил за незаконно поклонението на всички други богове в народа му.

Тук има четири интересни паралела с исляма: (а) Ехнатон провъзгласил мъжкия бог на Слънцето за единствения и истински бог на Египет, докато (б) Мохамед провъзгласил мъжкият бог на Луната за единствения и истински бог на арабите. Нито един от тези богове не прилича ни най-малко на Йахве, Богът от Библията, но и двата са езически божества, взети от политеистични религии. Има и трети паралел: (в) Макар формално да бил монотеист, всъщност самият Ехнатон се е представял като бог в изображенията си. Макар никога да не наричал себе си „бог”, Мохамед със сигурност си притурил много от атрибутите на божествена сила, както ще видим в следващи статии. Накрая, (г) Ехнатон използвал като символ за своя бог кръст Анкх, който се състоял от слънчев диск над тау кръст, докато Мохамед запазил за исляма полумесеца, символ на бога на Луната Аллах.

Дали всичко това е някакво фантастично и пресилено заключение? Дали цялото това огромно и внушително количество от научна информация, която имаме за Аллах, не е просто конспирация от някакви злонамерени западняци, с цел да дискредитират исляма?

Целта ми с тази статия не е да докажа християнството, а просто да изследвам корените на исляма и да видя, дали „официалната версия” е правдоподобна. Това, което не трябва да правим, е да покриваме несъвършенствата на своята религия като нападаме другата. Двата въпроса трябва да се държат отделно, за да не объркаме въпроса. Това изисква преди всичко самоконтрол. Означава да подтискаме страстите, докато спокойно изследваме фактите. Разгорещените хора не са склонни да намират истината, защото са твърде заслепени от собствените си хаотични чувства.

Нека Йахве, Богът на Авраам, Исаак и Яков, на всички библейски пророци и на самия Йешуа (Исус), да ви благослови и да ви води в пътя на истината.

Амин,..Алах-луя



Абрахамските религии юдаизъм и ислям с духове Йах и Аллах почитат едновременно и Шива-Рудра и Шива-Линга и Кали, като Кали най-вече, която е в смесеното проявление на гуната на страстта -раджаси гуната на мракът-тамас.

йакша-ракшамси раджасах претан
бхута-ганамш чанйе
йаджанте тамаса джанах

Хората в гуната на страстта почитат демоните; а тези, които са в гуната на невежеството, почитат призраци и духове.
Бхагавад Гита 17:4



Еврейското религиозно право-Халака/Ислям/Масони


             


ИСТИНАТА ЗА ПРОИЗХОДА НА АЛЛАХ

                  

Бог в Стария завет е познат като ЙХВХ (), а когато се поставят правилните гласни – Йахве. Това се превежда като „Самосъществуващият” и е производна на еврейската дума хавах, която означава „съществувам”. Както Аллах е името на бога от Свещените Писания на мюсюлманите – Корана, така Йахве е Името на Бога в еврейските писания – Библията. Особено интересен и значим е фактът, че Йахве никога не се появява като име на каквото и да е божество извън Библията. Никъде не е записано за друго племе или религия, които да са се покланяли на Йахве. Еврейското име на Бога е уникално за Библията и за избрания народ. Само от това твърдение можем да направим извода, че името Йахве не е взето от никоя друга култура или религия. Тя се появява единствено в библейското откровение.

Мюсюлманите твърдят, че Аллах е Богът от Библията и че се споменава в свещените текстове. Това е абсолютно невярно. Името „Аллах” не се появява нито веднъж, нито в Стария, нито в Новия завет. Единственият път, в който Бог се споменава по име в Стария завет е като ЙАХВЕ (което означава „Който е“) или като съкращението ЙАХ. (Моля забележете, че „Йехова” не е библейското име на Бога, а е нарочно „създадено” от евреите, които се боят да произнасят Свещеното Име като комбинират съгласните ЙХВХ с гласни от Адонай, което означава „Господ”.)

Думата алах съществува в еврейския език, но не е собствено име и не се отнася до Бог. Има три главни значения: а) проклинам, кълна се или заклевам; б) скърбя (плача); и в) ставам, възкачвам се, катеря се, отивам си, скачам и т. н. Неоспорим факт е, че АЛЛАХ не се появява нито веднъж като име на Бог, дори и на човек в еврейските писания. Няма дума „алах” или „аллах” в еврейските Писания. Тя е била просто непозната в библейския свят. И следователно твърдението, че „Аллах” е името на Бога в Библията, е без никакво основание. Бог винаги е бил познат като Йахве или, по-рядко, със съкращението Йах.

Мюсюлмански учени са отишли далече в опита си да докажат, че арабският „Аллах” е всъщност същия като еврейския „Елоах”, което не е собствено име и просто се превежда като „Бог”. Думите „Ел” и „Елохим” се превеждат по същия начин и се срещат много повече пъти, отколкото Елоах и могат да се използват или да означават истинския Бог, езически божества, идоли, а дори и човешки съдии. Именно поради тази причина съм чувал мюсюлмански апологети да стават раздразнителни, когато други мюсюлмани говорят за „Бог” вместо за „Аллах”, тъй като думата „Бог” може да се употреби за бога на всяка друга религия. Те признават, че Аллах е собствено име, което отличава бога на мюсюлманите от Бога на евреите и християните, или боговете на индусите и други. „Елоах”, при всички случаи е производна на „Ел” и множественото число „Елохим”, което не се и доближава по звучене до „Аллах”. Няма да намерите много (ако изобщо има такива) мюсюлмани, които да твърдят, че се покланят на еврейския „Елоах“ – единственият случай, при който се опитват да направят някаква връзка е, когато се опитват да привлечат юдеи и християни към исляма. Едва ли някой мюсюлманин би повярвал, че съм се обърнал към исляма, ако изповядам, че „Елоах” е моят Бог и че Мохамед е неговият пророк!

Има и друга производна на „Ел” за „Бог” в Стария завет, която звучи подобно на Аллах и тя е Елах. Тя се използва единствено от пророците Ездра, Даниил и веднъж от Еремия. И отново това не е собствено име и всъщност означава „дъб” и в този смисъл е използвано от езичниците като титла за трите им божества, т. е. идоли. Съмнявам се дали мюсюлманите биха искали техния Аллах да се оприличи на идол.

Дори и да бяха прави мюсюлманите за „Елоах” (което фактите категорично отричат), ние ще се изправим пред проблема, че Бог има две собствени имена – Йахве и Елоах/Аллах – което противоречи на свидетелството на самия Бог в Стария завет, че е познат само като Йахве.

Името Йахве е осветено завинаги в третата заповед:


„Не изговаряй напразно името на Господа () твоя Бог [Елохим]” (Изход 20:7).

Думата „напразно” е еврейската шоау, което означава „да се втурна, да нанеса опустошение, безполезност или разрушение”. С други думи, това е Святото Име над всички други имена. Това име не трябва да се хули (Левит 24:16) или осквернява. Трябва да се отнасяме към него с почтително страхопочитание, тъй като то е същността на Истинския Бог.

Библията ни учи от кора до кора, че истинското име на Бога, Йахве, е жизненоважно за спасението. То се споменава още в началото на Библията и се използва до края. Йахве е Творецът, Който „създаде земята и небесата” (Битие 2:4).

Името на Истинския Бог се съдържа в името на Исус. Повечето християни не знаят, че „Исус” не е истинското име на Христос. Ако попитате някой от новозаветните времена кой е бил „Исус”, никой няма да знае. Ако попитате Мария (Мириам) дали тя е имала син, наречен „Исус”, тя ще ви гледа недоумяващо. Синът на Мария не е бил наречен „Исус”, а Йешуа ().

Исус е гръцка дума. Буквата „И” не съществува в еврейския език. И все пак Гавраил казал на Мария/Мириам, че името на Месията, което е дадено от Самия Всемогъщ Бог, има специално значение. То има точно значение от пророческа гледна точка. Гавраил казва, че Той ще приеме това Име, защото „ще спаси народа Си от греховете им”. Всеки еврейски учен ще ви каже, че Името, дадено чрез Гавраил, е Йешуа или Йах’шуа. Буквално преведено това означава „Йах спасява” – помнете, че Йах е съкращение на Йахве.

Виждате, истинското Име на Бога е било запазено в името на Месията, защото именно Йах/Йахве – е, Който спасява. Името на „Исус“ е „ЙАХВЕ СПАСЯВА”.

Писанията са последователни не само в опазване на истинското име на Бога, Йахве, навсякъде, но и във вмъкване на Свещеното име в Месията също. Това не е случайно, то има огромно пророческо значение. Милиони вярващи използват правилното име на Исус, Йах’шуа, за да бъдат верни на Писанията. Аз съм един от тях.

Каква връзка има това с нашата дискусия за Аллах? Причината, поради която прекарах толкова време, за да разбера Библейското име на Бога, е да покажа ясно и категорично, че то е известно като Йахве от началото на времето. И макар да има някакви повърхности прилики като звучене с арабската дума „Аллах”, значението и историческият произход са съвсем, съвсем различни.
Б. Произход на името Аллах

Думата „Аллах” идва от сложната арабска дума ал-илах. Ал е определителен член и илах е арабска дума за „бог”, т. е. богът. Веднага виждаме, първо, че това не е съществително собствено име, а много общо име, нещо като еврейската дума Ел (която, както видяхме, е била използвана за всяко божество и второ, че Аллах не е чужда дума (какъвто би бил случаят, ако беше взета от еврейската Библия), а е чисто арабска. Би било погрешно да сравним „Аллах” с еврейската и гръцката дума за Бог (съответно Ел и Теос), тъй като „Аллах” е чисто арабски термин, използван изключително във връзка с арабско божество.

В енциклопедията на религиите се казва: „Аллах е име от предисляма…, съответстващо на вавилонския Бел” (ed. James Hastings, Edinburgh, T. & T. Clark, 1908, I:326).

Знам, че на мюсюлманите ще им е трудно да повярват, затова ще дам много цитати и ще представя археологически доказателства, за да покажа, че това е истина. Макар че тези данни може да са болезнени за много от нашите читатели, трябва да се изправим пред истината. Фактите са факти и освен ако искате да изоставите всяка логика и здрав разум, и това, което очите ви виждат, те трябва да бъдат признати.

o „Аллах се намира… в арабски надписи от преди исляма” (Encyclopedia Britannica, I:643).
o „Арабите преди Мохамед са приемали и са се покланяли по определен начин на един върховен бог, наречен аллах” (Encyclopedia of Islam, eds. Houtsma, Arnold, Basset, Hartman; Leiden: E.J.Brill, 1913, I:302).
o „Аллах е бил познат на арабите преди исляма; той е едно от божествата в Мека” (Encyclopedia of Islam, ed. Gibb, I:406).
o „Илах… се появява в поезията преди исляма… Поради честата употреба думата ал-илах е била съкратена на аллах, често пъти споменавана в поезията преди исляма” (Encyclopedia of Islam, eds. Lewis, Menage, Pellat, Schacht; Leiden: E.J.Brill, 1971, III:1093).
o „Името Аллах датира от преди Мохамед” (Encyclopedia of World Mythology and Legend, “The Facts on File”, ed. Anthony Mercatante, New York, 1983, I:41).
o Произходът му (на Аллах) се проследява до предмюсюлмански времена. Аллах не е често срещано име, което означава „Бог” (или „бог”) и мюсюлманинът трябва да използва друга дума или форма, ако иска да спомене някое друго, различно от неговото специално божество” (Encyclopedia of Religion and Ethics, ed. James Hastings, Edinburgh: T & T Clark, 1908, I:326).

Ученият Хенри Презървд Смит от университета Харвърд твърди:


o „Аллах е бил вече познат като име на арабите” (The Bible and Islam: or, the Influence of the Old and New Testament on the Religion of Mohammed, New York: Charles Scribner’s Sons, 1897, p.102).

Д-р Кенет Краг, бивш издател на престижното научно списание Мюсюлмански свят и бележит съвременен учен в областта на западния ислям, чиито творби са издавани предимно от университета в Оксфорд, коментира:

o „Името „Аллах” се среща в археологическите останки и литературни източници от предислямска Арабия” (The Call of the Minaret, New York: OUP, 1956, p.31).

Д-р У. Монтгомъри Уот, който е бил професор по арабски и ислямски науки в университета на Единбург и гост-лектор по ислямски науки в Колеж дьо Франс, университета на Джорджтаун и университета на Торонто, е изследвал обстойно предислямската концепция за Аллах. Той прави следното заключение:

„През последните години все повече се убеждавам, че за да постигнем задоволително разбиране на кариерата на Мохамед и произхода на исляма, трябва да обърнем голямо внимание на факта, че в Мека съществува вяра в Аллах като „висш бог”. В един смисъл това е форма на езичество, но то е толкова различно от обичайното схващане за езичеството, че заслужава да се разглежда отделно” (Mohammad’s Mecca, p.vii. See also his article, „Belief in a High God in pre-Islamic Mecca”, Journal of Scientific Semitic Studies, vol.16, 1971, pp.35-40).

Цезар Фарах в своята книга за исляма завършва дискусията си върху предислямското значение на Аллах като казва:


„Следователно няма причина да приемем идеята, че Аллах е преминал към мюсюлманите от християните и евреите” (Islam: Beliefs and Observations, New York: Barrons, 1987, p.28).

Според учения Е. М. Уери от Близкия изток, чийто превод на Корана се използва до днес, в предислямски времена поклонението на Аллах, както и поклонението на Ваал, са били астрални религии, за това, че включвали поклонение на слънцето, луната и звездите (A Comprehensive Commentary on the Quran, Osnabrück: Otto Zeller Verlag, 1973, p.36).

„В древна Арабия богът на Слънцето се възприемал като богиня-жена, а луната – като бог-мъж. И както посочват много учени като Алфред Гийом, богът на Луната бил наричан с много имена, едно от които е Аллах” (op.cit., Islam, p.7).

„Името Аллах се използва като собствено име за бога на Луната, освен другите титли, които могат да му бъдат дадени.”

„Аллах, богът на Луната, бил женен за богинята на Слънцето. Заедно те родили три богини, които били наречени „дъщерите на Аллах”. Тези три богини се казвали Ал-Лат, Ал-Уза и Манат.”

„Дъщерите на Аллах, заедно с Аллах и богинята на Слънцето, били считани за „върховни” богове. Т. е. смятали ги за върха на пантеона от арабски божества” (Robert Morey, The Islamic Invasion, Eugene, Oregon, Harvest House Publishers, 1977, pp.50-51).

В Енциклопедията на световната митология и легенди е записано:

„Заедно с Аллах обаче те се покланяли на множество по-малки богове и „дъщери на Аллах” (op.cit., I:61).

Добре известен археологически факт е, че полумесецът е бил символ на поклонение на бога на Луната както в Арабия, така и навсякъде в Близкия изток в предислямски времена. Археолозите са намерили при разкопки множество статуи и надписи с йероглифи, в които полумесецът се намирал върху главата на божеството, символ на поклонение на бога на Луната. Интересно е, че докато на луната по принцип се покланяли като на женско божество в Близкия изток в древността, арабите са я възприемали като мъжко божество.

В Месопотамия на шумерския бог Нана, наречен Син от акадите, се покланяли най-вече в Ур, където той бил главен бог на града, а също и на град Харан в Сирия, който имал близки религиозни връзки с Ур. Угаритските текстове показват, че там са се покланяли на божество на Луната с името Ир. На паметниците богът е представен чрез символа на полумесеца. В Хазор в Палестина бил открит малък ханаански храм (или светилище – бел. прев.) от късния период на Бронзовата ера, който съдържал базалтова стела, изобразяваща две ръце, протегнати като за молитва към полумесеца, което говори, че храмът е бил посветен на бога на Луната.

Поклонението на звездни богове, вместо на Йахве, представлявало постоянно изкушение за израелтяните (Второзаконие 4:19; Еремия 7:18; Амос 5:26; Деяния 7:43). Но Йахве е на зенита на небесата (Йов 22:12).

„Племето на курейшите, от което произхожда Мохамед, било особено отдадено на Аллах, богът на Луната, и най-вече на трите дъщери на Аллах, които се възприемали като ходатаи между хората и Аллах.”

„Поклонението на трите богини – Ал-Лат, Ал-Уза и Манат, играело важна роля в поклонението в Кааба в Мека. Първите две дъщери на Аллах имали имена, които били женски варианти на Аллах.”

„Буквалното арабско име на бащата на Мохамед било Абд-Аллах. Името на чичо му било Обид-Аллах. Тези имена разкриват личното посвещение, което езическото семейство на Мохамед е имало към поклонението на Аллах, бога на Луната” (op.cit., Morey, p.51).

Историята убедително доказва, че преди да се появи исляма, савеите в Арабия се покланяли на бога на Луната Аллах, който бил женен за богинята на Слънцето. Видяхме, че обичайна практика в племето на Мохамед била да използват името на бога на Луната в личните имена. Фактът, че Аллах е бил езическо божество в предислямски времена е неоспорим. И така, трябва да си зададем въпроса: Защо богът на Мохамед бил наречен по името на езическо божество в собсвеното му племе?

Безспорен факт е, че идол на Аллах бил поставен в Кааба наред с всички други идоли от онова време. Езичниците се молели с лице към Мека и Кааба, защото там били поставени техните богове. За тях имало смисъл да се обръщат в посока към техния бог и да се молят, тъй като той бил там. И понеже идолът на техния бог на Луната Аллах бил в Мека, те се молели с лице към Мека.

Както видяхме и както всички учени по религиозна история в Близкия изток признават, поклонението на бога на Луната се простирало далече отвъд поклонението на Аллах в Арабия. Целият плодороден полуменец бил въвлечен в поклонение на луната. Сведенията съвпадат точно и така можем да разберем отчасти ранния успех, който ислямът е имал сред арабските групи, които по традиция се покланяли на Аллах, богът на Луната. Също така разбираме, че използването на полумесеца като символ на исляма, който се явява на десетки знамена на ислямски нации в Азия и Африка и се извисява над минарета и покриви на джамии, напомня за дните, когато на Аллах са се покланяли като на бога на Луната в Мека.

Образовани мюсюлмани разбират тези факти твърде добре – всъщност по-добре от повечето християни. Робърт Морей си спомня за един свой разговор:

„По време на едно пътуване до столицата Вашиннгтон разговарях с един мюсюлмански шофьор на такси от Иран. Когато го попитах: „От къде ислямът е взел своя символ на полумесеца?” той отговори, че това е древен езически символ, използван навсякъде в Близкия изток и че приемането на този символ помогнал на мюсюлманите да обърнат хората в Близкия изток към исляма. Когато посочих факта, че самата дума „Аллах” се е използвала от един култ към бога на луната в предислямска Арабия, той се съгласи, че е точно така. После отбелязах, че религията и Коранът на Мохамед могат да бъдат обяснени с езика на предислямската култура, обичаи и религиозни идеи. Той се съгласи! После продължи и ми обясни, че е мюсюлманин, който има университетско образование и в този момент от живота си се опитва да разбере исляма от научна гледна точка. В резултат на това загубил вярата си в исляма. Огромно значение има предислямският източник на името „Аллах” (op.cit., pp.52-53).

От изключителен интерес за мен е да видя съответствията между еволюцията на исляма и Римокатолическата църква, като и двете приемат езически идеи, за да спечелят хора за вярата си. Мохамед не е бил единственият, който е плагиатствал от други религии. Мними „християнски” църкви също са го правели. Хората, които призовават името на Христос, трябва да поемат отговорността за подобни неща. По тази причина настоящият автор се е отказал от всички фалшиви форми на християнството и се завръща към първоначалните учения на Библията и към истинския Бог – Йахве-Елохим.

Ако има едно нещо, което е съвършено ясно в моето изучаване на сравнителни религии, то е следното: Всички главни религии имат различни концепции за божество. Йахве, Аллах, Вишна и Буда абсолютно не са едни и същи. С други думи всички религии не се покланят на един и същи Бог с различни имена. Точно затова използването на думата „Бог”, когато описваме божество, е толкова неподходяща и затова трябва да се върнем към имената на тези божества, за да разкрием какво всъщност означават те като личност и атрибути. Пренебрегването на съществени разлики, които разделят световните религии, е обида спрямо уникалността на световните религии. Йахве, Богът на Библията, не е Аллах, богът на Корана, не е Вишна, богът на ведите, не е богът на будистите и т. н. Както ще видим в една следваща статия, съществуват фундаментални различия между Йахве и Аллах, що се отнася до лични атрибути, теология, морал, етика, сотериология, есхатология, теокрация и повечето от останалите аспекти. Те представляват два различни духовни свята. И колкото повече откриваме от природата на Йахве чрез откровението за Йешуа (Исус), виждаме, че бездната между Библията и Корана става още по-голяма.

В заключение ще дам в тази статия още доказателства във връзка с истинския произход на божеството, което е вмъкнато в исляма като Аллах.
В. Археологически сведения за бога на Луната

Мюсюлманите се покланят на божество, наречено Аллах и претендират, че Аллах в предислямски времена е бил библейският Бог Йахве на патриарсите, пророците и апостолите.

Ахмед Дидат, известен мюсюлмански апологет, спори, че Аллах е библеско име за Бог, въз основа на думата „Алелуя”, която той изопачено разлага на „Алах-луя” (What is His Name?, Durban, SA: IPCI, 1990, p.37). Това разкрива единствено, че той не разбира еврейски език, защото „халелуя” е съкратена форма на Йахве, ЙАХ, предшествана от глагола „хваля” (буквално: Хвалете Йах(ве)!). Другите му „библейски” аргументи са точно толкова абсурдни. Той твърди, че думата „Аллах” никога не е била изопачавана от езичеството. „Аллах е уникална дума за единствения Бог… Аллах не може да се превърне в женски род”, казва Дидат. Но това, което не казва на читателите си, е, че една от дъщерите на Аллах се казвала „Ал-Лат”, което е женската форма на „Аллах”!

Въпросът тук съответно се разглежда като процес на ПРИЕМСТВЕНОСТ, тъй като твърдението на мюсюлманите, че има приемственост (от юдаизма към християнство, към ислям), е важно в опита им да привлекат юдеи и християни. Ако „Аллах” е част от потока на божествено откровение в Писанията, то това е следващата стъпка в библейската религия. Значи всички трябва да станем мюсюлмани. Но от друга страна, ако Аллах е бил предислямско езическо божество, то най-същественото му твърдение е опровергано.

Религиозните твърдения често пъти претърпяват неуспех в резултат на солидни научни археологически доказателства. И така, вместо да спекулираме до безкрай относно миналото, можем да се обърнем към науката, за да видим какви доказателства разкрива тя. Както ще видим, неоспоримите доказателства показват, че богът Аллах е бил езическо божество. Всъщност той е богът на Луната, който е бил женен за богинята на Слънцето и звездите са неговите дъщери.

Археолозите са открили храмове на бога на Луната навсякъде в Близкия изток. От планините на Турция до бреговете на Нил, най-широко разпространената религия на древния свят е поклонението на бога на Луната. Това е дори религията на патриарха Авраам преди Йахве да му се открие и да му заповяда да напусне дома си в Ур Халдейски и да се засели в Ханаан.


Сцена от времето на Авраам. Търговец, съпругата му и дъщеря му пред зикурата в Ур, молят се и наблюдават как свещениците и музикантите в парад възстановяват позлатена статуя на бога на Луната Син в храма на върха на „Небесния хълм“.

Археолози са открили храмове на бога-Луна навсякъде в Близкия изток (вж. артистичната реставрация по-горе, въз основа на музейни артефакти и стенописи, намерени всред руините на градовете и други в древна Месопотамия). От планините на Турция до бреговете на река Нил, най-широко разпространената религия на древния свят е поклонението на бога на Луната.

Шумерите в първата цивилизация с писменост са оставили хиляди керамични плочки, които описват религиозните им вярвания. И както Сьоберг и Хол доказват, древните шумери са се покланяли на бога на Луната, който бил наричан с най-различни имена. Най-популярните имена били Нанна, Суен и Асимбабар (Mark Hall, A Study of the Sumerian Moon-god, Sin, PhD., 1985, University of Pennsylvania). Неговият символ бил полумесецът. Предвид многото артефакти, свързани с поклонението на този бог на Луната, става явно, че това е преобладаващата религия в Шумерия. Култът към бога на Луната е най-популярната религия в древна Месопотамия. Асирийците, вавилонците и акадците взели думата Суен и я преобразували в Син като тяхно любимо име за това божество (Austin Potts, The Hymns and Prayers to the Moon-god, Sin, PhD., 1971, Dropsie College, p.2). Както професор Потс посочва: „Син е име, по същество от шумерски произход, което е заемка от семитите” (op.cit., p.4).


Анатолийска фреска от Карум – забележете предислямската релефна фигура на полумесеца и звездата в квадратчето.


Друг предислямски полумесец и звездата от същото местонахождение.


Предислямски и ислямски релефни фигури на полумесеца и звездата анатолски (отляво), ислямски (в средата), древна персийска богиня на Луната (отдясно).

В древна Сирия и Кана, богът на Луната Син обикновено бил представян чрез луната във фаза първа четвърт – полумесец. Понякога пълна луна се поставяла в полумесеца, за да се подчертаят всичките фази на Луната. Богинята на Слънцето била съпругата на Син и звездите били дъщерите им. Например, Иштар била дъщеря на Син (Ibid., p.7).

Жертвите на бога на Луната са описани в текстовете от Рас Шамра (вж. възпоменателната плоча в Рас Шамра от Северна Сирия отдясно). В угаритските текстове богът на Луната понякога бил наричан Кусух. В Персия (горе вдясно), както и в Египет (отляво), богът на Луната е изобразен на стенописи и на главите на статуи. Той бил съдията на хората и боговете.

Всъщност навсякъде в древния свят символът на полумесеца се среща върху печати, възпоменателни плочи, керамични съдове, амулети, глинени плочки, цилиндри, тежини, обици, огърлици, стенописи и други. В Тел Ел Обейд било намерено медно теле с полумесец на челото, на същия идол се покланяли децата на Израел в пустинята Син (Синай) по време на отстъплението, докато Мойсей се намирал на върха на планината и получавал Десетте заповеди от Йахве. Докато божият пророк (Моисей) разговарял с истинския Бог, Йахве, израелтяните се предали на идолопоклоничество на бога на Луната – Син! Има един идол с тяло на бик и глава на човек, на челото му е инкрустиран полумесец с миди. В Ур върху възпоменателната плоча на Ур-Наму е поставен символа на полумесеца на върха на списъка на боговете, тъй като богът на Луната е бил най-главният. Дори хлябът се е печал във формата на полумесец като дело на преданост към бога на Луната (Ibid, pp.14-21).


Ур Халдейски е бил дотолкова посветен на бога на Луната, че понякога го наричали Нанар в плочките от този период. Намерени са разкопки от храм на бога на луната в Ур от Сър Леонард Ули. Той изкопал много примери за поклонение на луната, които сега са изложени в Британския музей. Харан също бил известен със своето посвещение към бога на Луната. Пример за вавилонски бог на Луната е показан отдясно. Забележете наличието на полумесеца.

През 50-те години на 20 век разкопките разкрили главен храм на бога на Луната в град Асор в Палестина. Намерени са два идола на бога на Луната. Всеки от тях представлявал статуя на човек, който седи на трон с полумесеца, издълбан на гърдите му (долу вляво). От надписите става ясно, че те са идоли на бога на луната (долу вдясно). Плочката за поклонение, намерена на същото място (вляво) показва протегнати ръце към бога на Луната, представен тук чрез пълнолуние в полумесеца. Намерени са и няколко по-малки статуи, които са разпознати по надписите им като дъщери на бога на Луната. Те са изложени в колекцията от фотографии (долу вдясно).




Какво да кажем за Арабия? Както посочва професор Кун: „Мюсюлманите са известни с това, че ненавиждат да запазват традициите от ранното езичество и обичат да преиначават сведенията от предислямската история, които са оставили да оцелеят, като ги описват с анахронична терминология” (Carleton S. Coon, Southern Arabia, Washington DC, Smithsonian, 1944, p.398).
През 19 век Арнауд, Халеви и Глейзър отиват в Южна Арабия и изкопават хиляди савейски, минейски и карабенски (тези имена ги няма в интернет, затова ги преведох фонетично – бел. прев.) надписи, които в последствие биват преведени.


През 40-те години на 20-ти век Ж. Кейтън Томпсън и Карлтън С. Кун правят няколко забележителни открития в Арабия. През 50-те Уендел Филипс, У. Ф. Олбрайт, Ричард Боуър и други разкопават местата Катабан, Тимна и Мариб (вж. древната столица на Шева или Сава).

Събрани са и хиляди надписи от стени и скали в северна Арабия. Открити са и релефи и осветени съдове, използвани при поклонение на „дъщерите на Аллах”. Трите дъщери, Ал-Лат, Ал-Уза и Манат понякога са изобразени заедно с Аллах, бога на Луната, представен чрез полумесеца над тях (Археологическите находки в Северна Арабия, свързани с Ал-Лат се дискутират в: Isaac Rabinowitz, Aramaic Inscriptions of the Fifth Century, JNES, XV, 1956, pp.1-9; Another Aramaic Record of the North Arabian goddess Han’Llat, JNES, XVIII, 1959, pp.154-55; Edward Linski, The Goddess Atirat in Ancient Arabia, in Babylon and in Ugarit: Her Relation to the Moon-god and the Sun-goddess, Orientalia Lovaniensia Periodica, 3:101-9; H.J.Drivers, Iconography and Character of the Arab Goddess Allat, found in Études Preliminaries Aux Religions Orientales Dans L’Empire Roman, ed. Maarten J. Verseren, Leiden, Brill, 1978, pp.331-51).

Археологическите сведения показват, че преобладаващата религия в Арабия е била култът към бога на Луната. Старият завет последователно осъжда поклонението на бога на Луната (напр. Второзаконие 4:19; 17:3; ІV Царе 21:3,5; 23:5; Еремия 8:2; 19:13; Захария 1:5). Когато Израел паднел в идолопоклонство, обикновено това бил култът към бога на Луната. В старозаветни времена Набонид (555-539 г. от н. е.), последният цар на Вавилон, построил Тейма в Арабия като център за поклонението на бога на Луната. Сегал заявява: „В звездната религия на Южна Арабия винаги доминирал бога на Луната в най-различни варианти” (Berta Segall, The Iconography of Cosmic Kingship, the Art Bulletin, vol.xxxviii, 1956, p.77). Много учени също са забелязали, че името на бога на Луната – Син е част от такива арабски думи като „Синай”, „пустинята Син” и т. н.

Когато популярността на бога на луната някъде намалеела, арабите оставали верни на убеждението си, че богът на Луната е най-великият от всички богове. Докато те се покланяли на 360 бога в Кааба в Мека, богът на Луната бил главното божество. Всъщност Мека бил построен като светилище на бога на Луната. Това я е превърнало в най-святото място на арабското езичество.

През 1944 г. Г. Кейтън Томпсън разкрива в книгата си: „Гробниците и храмът на луната в Хурейда”, че е открила храм на бога на Луната в Южна Арабия (вж. картата по-горе). Символите на полумесеца и не по-малко от 21 надписа с името Син са намерени в този храм (вж. горе вляво). Открит е и един идол, който вероятно е самият бог на Луната (вж. горе вдясно). Това по-късно е потвърдено от други известни археолози (Вж. Richard Le Baron Bower Jr. and Frank P. Albright, Archaeological Discoveries in South Arabia, Baltimore, John Hopkins University Press, 1958, p.78ff; Ray Cleveland, An Ancient South Arabian Necropolis, Baltimore, John Hopkins University Press, 1965; Nelson Gleuck, Deities and Dolphins, New York, Farrar, Strauss and Giroux, 1965).

Находките разкриват, че храмът на бога на Луната е бил действащ дори в християнската ера. Събраните доказателства от Северна и Южна Арабия показват, че поклонението на бога на Луната явно се е практикувало дори по времето на Мохамед и все още е бил преобладаващият култ.

Според многобройни надписи, името на бога на Луната е Син, а титлата му – ал-илах, „божеството”, което означава, че той е бил главният висш бог между боговете. И както Куун посочва: „Богът лл или ллах първоначално е бил фаза на бога на Луната” (Coon, Southern Arabia, p.399).

Богът на Луната се казвал ал-илах, богът, впоследствие съкратено на Аллах в предислямски времена. И езическите араби дори използвали Аллах в имената, с които кръщавали децата си. Например, и бащата и чичото на Мохамед имат Аллах като част от имената си. Фактът, че са им дадени такива имена от родителите им доказва, че Аллах е бил титлата на бога на Луната дори по времето на Мохамед. Професор Куун казва: „По същия начин под покровителството на Мохамед, относително анонимният ллах станал Аллах, Богът, на Аллах, Върховното същество” (Ibid.).

Този факт отговаря на въпросите: „Защо в Корана няма определение за Аллах?” и „Защо Мохамед е приемал, че езическите араби знаели кой е Аллах?”

Мохамед израснал в религията на бога на Луната Аллах. Но отишъл една стъпка по-нататък от другите езически араби. Докато те вярвали, че Аллах, богът на Луната е най-великият от всички богове и върхоно божество в пантеона от божества, Мохамед решил, че Аллах е не-само най-великият бог, а единствен бог.

Това, което всъщност казва, е: „Вижте, вие, които вече вярвате, че богът на Луната Аллах е най-великият от всички богове. Това, което искам да направите е, да приемете идеята, че той е единственият бог. Аз не ви отнемам Аллах, на когото вече се покланяте. Просто му отнемам съпругата, дъщерите и всичките други богове”.

Това е явно от факта, че първата точка от веруюто на мюсюлманите не е „Аллах е велик”, а „Аллах е най-великият” – той е най-великият между боговете. Защо Мохамед ще казва, че Аллах е най-великият, освен ако не е в политеистичен (многобожен) контекст? Използвана е арабската дума, за да противопостави по-великия на по-нисшия.

Това е истина и се вижда от факта, че езическите араби никога не обвиняват Мохамед, че проповядва различен Аллах от този, на когото вече се покланят. Така „Аллах” е богът на Луната според археологическите сведения.

Така Мохамед се опитал да запази и двете. На езичниците той казал, че все още вярва в бога на Луната Аллах. На евреите и християните казал, че Аллах е техният Бог. Но и евреите, и християните, които се покланяли на Йахве, знаели за какво става въпрос и отхвърлили неговия бог Аллах като фалшив бог.

Ал-Кинди, един от ранните християнски апологети против исляма, посочва, че исляма и неговият бог Аллах не произхождат от Библията, а от езичеството на савеите. Те не се покланяли на Бога на Библията, а на бога на Луната и неговите дъщери Ал-Уза, Ал-Лат и Манат (Three Early Christian-Muslim Debates, ed. by N.A.Newman, Hatfield, PA, IBRI, 1994, pp.357, 413, 426).

Д-р Нюмън завършва своето изучаване на спора, който ранните християни и мюсюлманите водели като заявява: „Ислямът се е оказал… отделна и антагонистична религия, която се е родила от идолопоклоничеството” (Ibid., p.719). Ислямският учен Цезар Фарах прави следното заключение: „Следователно няма причина да приемаме идеята, че Аллах е предаден на мюсюлманите от християните и евреите” (Caesar Farah, Islam: Beliefs and Observances, New York, Barrons, 1987, p.28).

Арабите се покланяли на бога на Луната като на върховно божество. Но това не е библейски монотеизъм. Макар че богът на Луната е бил най-великият от всички други богове и богини, това все още представлява политеистичен пантеон от божества. Сега, когато имаме фактическите идоли на бога на Луната, не е възможно да заобиколим факта, че Аллах е бил езически бог в предислямски времена.

Чудно ли е тогава, че символът на исляма е полумесецът? Че е поставен полуменец на върха на техните джамии и минарета? Че полумесец има на знамената на ислямските народи? Че мюсюлманите постят по време на месеца, който започва и завършва с появяването на полумесеца на небето?
Заключение

Езическите араби се покланяли на бога на Луната Аллах като се молели с лице към Мека няколко пъти на ден; отивали на пътешествие до Мека; тичали около храма на бога на Луната, наречен Кааба; целували черния камък; убивали животно в жертва на бога на Луната; хвърляли камъни към дявола; постели през месеца, който започвал и завършвал с полумесеца; давали милостиня на бедните и т. н.

Фактът, че мюсюлманите се покланят само на един бог – те са монотеисти – не доказва, че богът, на когото се покланят, е истинския Бог. Подобна езическа „реформация” се случила в древен Египет, когато фараон Ехнатон решил да стане монотеист и провъзгласил бога на слънцето Атон за единствения и истински бог на Египет като преследвал и обявил за незаконно поклонението на всички други богове в народа му.

Тук има четири интересни паралела с исляма: (а) Ехнатон провъзгласил мъжкия бог на Слънцето за единствения и истински бог на Египет, докато (б) Мохамед провъзгласил мъжкият бог на Луната за единствения и истински бог на арабите. Нито един от тези богове не прилича ни най-малко на Йахве, Богът от Библията, но и двата са езически божества, взети от политеистични религии. Има и трети паралел: (в) Макар формално да бил монотеист, всъщност самият Ехнатон се е представял като бог в изображенията си. Макар никога да не наричал себе си „бог”, Мохамед със сигурност си притурил много от атрибутите на божествена сила, както ще видим в следващи статии. Накрая, (г) Ехнатон използвал като символ за своя бог кръст Анкх, който се състоял от слънчев диск над тау кръст, докато Мохамед запазил за исляма полумесеца, символ на бога на Луната Аллах.

Дали всичко това е някакво фантастично и пресилено заключение? Дали цялото това огромно и внушително количество от научна информация, която имаме за Аллах, не е просто конспирация от някакви злонамерени западняци, с цел да дискредитират исляма? Или пък е възможно това, което прочетохте, да е истината? Достатъчно честен ли сте, за да продължите да изследвате произхода на исляма сами? И най-важното, достатъчно честни ли сте да признаете, че може да грешите и истината за Бога да е някъде другаде?

Целта ми с тази статия не е да докажа християнството, а просто да изследвам корените на исляма и да видя, дали „официалната версия” е правдоподобна. Това, което не трябва да правим, е да покриваме несъвършенствата на своята религия като нападаме другата. Двата въпроса трябва да се държат отделно, за да не объркаме въпроса. Това изисква преди всичко самоконтрол. Означава да подтискаме страстите, докато спокойно изследваме фактите. Разгорещените хора не са склонни да намират истината, защото са твърде заслепени от собствените си хаотични чувства.

Нека Йахве, Богът на Авраам, Исаак и Яков, на всички библейски пророци и на самия Йешуа (Исус), да ви благослови и да ви води в пътя на истината. Амин.

Повече за богът на Луната ще прочетете в Аллах – Лунният бог и Култът на Лунния бог