Последователи

вторник, 17 декември 2019 г.

Войната и алкохолът 1. Германското окупационно пиене



Немски войници пият вино пред портрет на Хитлер – снимка, заради която може да отидат на военен съд. Неизвестно място, 1940-1945. Снимка: Винтидж фото, джърман солджър 1900-1945 г.


Алкохолното производство не е спирало през цялата Втора световна война, а пиенето е било част от фронтовия живот. Особено във втората част от войната, когато войниците вече не издържат, войната се е превърнала в катастрофа за Европа, военните действия са разрушителни и приличат на лудост, алкохолът е бил спасение, най-лесният и достъпен антидепресант. Как иначе да понесеш тази война, в която са загинали около 60 милиона души, в най-цивилизования край на света?




А за любителя на чашката Чърчил, както е известно, се твърди, че не е изтрезнял през цялата Втора световна война. Всеки ден пиел по 7-8 чаши „хайбол” – уиски , разредено с много вода, плюс традиционната си бутилка или две шампанско „Пол Роже”. Преди началото на десанта в Нормандия Чърчил казал на генералите от съюзническите армии „Помнете, господа, не е само Франция – шампанското!”

Добрият войник е пияният войник – такава неофициална философия са изповядвали някои военачалници по време на Втората световна война, и от двете страни на фронтовата линия.




Инициаторът на войната Германия и съюзникът й Италия имат традиции в алкохолното производство, което не е нарушено сериозно и в най-тежките години. Във всеки германски град, малък или голям, има най-малко по две пивоварни. По онова време бирата не е била централизирана като сега, няма масово производство в 3-4 завода в една страна, което да се дистрибутира навсякъде.

Бирата е регионално питие, с по-малък срок на годност, произвежда се в по-малки пивоварни регионално. Затова е била и по-вкусна. (В момента в България производителите на бира се опитват да продават нови марки, уж правени по стари технологии, нефилтрирани, непастьоризирани, но не могат да се сравнят с истинска жива бира или от малка пивоварна).



Германски войници празнуват с бира, неизвестно място, 1940-1944. Снимка: Винтидж фото, джърман солджър 1900-1945 г.


Бирата е основното алкохолно питие на немската войска. Може би една от причините да загуби войната, е, че няма официално разпределен порцион бира или алкохолни напитки за германския войник. През първата световна война в немската армия е имало порцион бира или вино (според обичаите на области като Бавария или Рейнланд).


http://www.studiolum.com/wang/russian/nyet/09k.jpg


През Втората световна война разпределянето като порцион на алкохолни напитки във Вермахта са били изолирани случаи тук и там, а не практика. Докато победителят Сталин е въвел дневен порцион водка за всеки войник и офицер още в началото на войната.

Германският войник пие бира, когато намери и разнообразява бирената си диета само с местни напитки в различните страни. И това е особен проблем, когато немските войски влизат във Франция. Хитлер направил строго заплашително изявление: „Очаквам войниците на Вермахта, които си позволяват да извършат престъпления под въздействието на алкохол, да бъдат строго наказани”.

Заканата на Хитлер е съпроводена с конкретни заповеди и действия. Особено пострадали войници и офицери с по-малка или по-голяма зависимост от алкохола. Ако някой се напие, извърши някоя глупост, бил пращан за оценяване от специални медицински комисии дали е наследствено болен. Това, според тогавашните нацистки методи, можело да доведе до насилствена неутрализация или дори евтаназия.

Нацистката идеология е смятала алкохолизма за наследствена болест, която трябва да се изкорени със стерилизация. Така общо в Германия до края на войната са стерилизирани 300 000 млади хора, заради алкохолизъм (не само в армията).

Но това не е спряло упортебата на алкохол от немската войска. Особено във втората фаза на войната в различни военни части офицери са доставяли на войниците си трофеен алкохол, разпределяли са бира, вино, шампанско и др., а самите войници са пиели каквото намерят.




Немски войници пият шампанско, Франция, 1940-1944, неизвестно място. Снимка: Винтидж фото, джърман солджър 1900-1945 г.

Полският историк Камил Яницки е автор на книгата „Пияната война”, в която се изследва употребата на алкохол по време на Втората световна. Според него още след 1-ви септември 1939 година, от началото на войната, немското командване започнало да си затваря очите за случаите на пиянство, за да си осигури послушание на войниците и безразличието им към политиката на геноцид. Според Яницки в окупирана Полша пияните немски войници, жандармерия и есесовци са били правило, а не изключение.


https://i.ytimg.com/vi/JPfaF_aX-vI/hqdefault.jpg


За пиенето на немските войници по време на отпуска в Париж и Рим командващите си затваряли очите, дори когато те пияни стреляли по граждански лица, казва историкът. В края на войната в немската армия е имало истински пиянски оргии, пише той.



Two German officers partake in a drunken drinking game in a bar in Norway in July


Яницки казва още, че в немската армия се е поощрявала употребата на наркотици. Според намерени от него данни, само през лятото на 1940 г. в немските части официално са разпределени 35 милиона таблетки метамфетамини.



Немски войници се снимат с френско шампанско, неизвестно място във Франция, 1940-1944. Снимка: Винтидж фото, джърман солджър 1900-1945 г.

Германският окупатор се е отнасял с уважение към местното алкохолно производство и разрушенията на винарски изби, пивоварни, алкохолни заводи са само като страничен ефект от бойни действия, а не целенасочени. Всъщност военни действия на територията на Франция няма до десанта в Нормандия.




След завземането на Франция, Хитлер дал насоки да се назначат вайнфюрери – офицери, които се занимавали с конфискация и разпределение на френски вина от безбройните изби (Франция и по онова време е най-големият производител и износител на вина в Европа). Вината са били разпределяни за износ, за да има приходи за Германия, и известни количества за специални нужди за германската армия.



Немски войници пият шампанско, Франция, 1940-1944, неизвестно място. Снимка: Винтидж фото, джърман солджър 1900-1945 г.

Съюзникът Италия има две традиционни масови питиета към онова време – вино и амаро. Амаро са горчиво-сладки ликьори, различните марки и видове са между 17 и 40 градуса алкохол и на вкус са доста различни. Най-популярно питие от този вид днес е „Кампари”.


http://www.jpost.com/HttpHandlers/ShowImage.ashx?ID=337913



По време на войната много производители на амаро имали недостиг на суровини – билки, корени и др. Някои известни марки като „Луксардо Мараскино”, чието производство е било базирано в Италия по това време, са щели да изчезнат, защото почти всички членове на фамилията загиват във войната, а спиртоварната е разрушена. Един оцелял от фамилията започва наново след войната.

Виненото производство в Италия остава незасегнато, с малки изключения. Италианско вино се доставя навсякъде из страната и дори се изнася.


https://cdn.meme.am/instances/400x/60578414.jpg


Най-пострадал алкохолът на третия съюзник – Япония. Поради недостиг на ориз, чието производство спаднало със 70%, са въведени квоти и ограничения и от това пада производството на саке – традиционното оризово вино на японците.

За да компенсират, производителите започват да добавят спирт в сакето, и така създават нова технология и нови видове саке. Дотогава саке се е правело само от естествено ферментирал ориз, без спирт. Днес има два основни вида саке – натурално, само от ферментирал ориз и с добавен чист (зърнен или друг) спирт – подобно на блендед уиски.

e-vestnik.bg/



Bach, Beethoven, Mozart and Haydn Drinking Beer

e-vestnik.bg/24976/voynata-i-alkoholat-1-germanskoto-okupatsionno-piene/

Няма коментари:

Публикуване на коментар