Последователи

четвъртък, 31 декември 2015 г.

"Пeсoглавци", или Рицари на Абог Ра - 2ч.

                     http://ja-tora.com/evreiskaya-nevesta/

Казахме вече, че съвременните религиозни култове са синкретично производни, получени от компилация на рамейското Раав в Ра и арианската вярата в Aрa. Ето защо рамейский ТеоС РаоХ = ТСРХ и неговия ариански антагонист ХРСТ = Христ са обединени в Евангелията, които са компилация, смесване на рамейски и ариански религиозни текстове в един герой, единен персонаж на който, обаче, е поставено арианското име Христ(-ос). Ето защо думите на Христос в различните евангелия често си противоречат: само едни слова са изречени от ТеоС_РаоХ(-ом), а други от неговия антагонист Христос. В Отк.3:14 думата "Амин" представлява титул, както утвърждават днес bibliisty Христос. Доколкото ние винаги винаги вземаме в пред вид синкретизма, смятаме, че "Амин" не е заглавието на Христос а на ТеоС_РаоХа.

 Оказва се, че ако следвате арианската доктрина, то в Отк.3:14 словото

Аминь = Христ (1.8)

Ако се ръководим от рамейската Раав, то в Отк.3:14 словото

Аминь = Теос_Раох (1.9)

Замествайки във формулата (1.7), вместо думата "Амин", неговото значение от (1.8), получаваме:

Алексаменос = Алекс_Амен_Ос => Алекс_Христ_Ос = Алекс_Христос (1.10)

Замествайки във формулата (1.7), вместо думата "Амин", стойността на (1.9), получаваме:

Алексаменос = Алекс_Амен_Ос => Алекс_Теос_Раохос = Алекс_Теос_Рекс (1.11)

От (1.11) следва, че името на Разпнатия, изобразено на фигура 30, може да се представи в съответствие с Отк.3:14 в рамейска традиция като Алекс_Теос_Рекс. Припомнете си, че на табелката при разпъването на Христос от римляните беше указана неговата титла като Rex Iudaeorum, или на кирилица   Рекс Иудaеорум, което се превежда като "Цар на юдеите" (т.е., "Rex" превод на думата "цар") Тъй като Христос на иконите се изобразява антропоморфно (в човешка форма), както и въз основа на горните съображения, че в  Отк.3:14, става дума именно за  Теос_Раохе, а не за Христос, така можем да заключим, че Фигура 30 изобразява разпятието и предшественикът на антагониста на Христос, а именно,  ТСРХ(-а) = ТеоС_РаоХ(-а) =Алексаменос(-а) = Алекс_Амен_Ос(-а) = Алекс_Теос_Рекс(-а) Имайте предвид, че тъй като Теос_Рекс се превежда на модерните езици като Бог-Цар, надписа на  Рис.30 може да се преведе по следния начин: "Всемогъщият Господ на славата (Алекс)Бог-Царь (Теос_Рекс) Свято Распнат " От друга страна, думата Амин е вид разновидност, огласовка на думата Аман, позната ни от Библията в книгата на Естир. Думата "Аман" се превежда с Речта Ра като  Ам_Ан = като "човек на действието". Аман е командира и съуправител на библейския цар Артаксеркс на Персия. Имайте предвид, че Персия е днешен Иран, имащ достъп до Каспийско море. Думата "Артаксеркс" може да бъде представена като:

Артаксеркс= Арта_Ксер_Кс = Орда_Касар_КаоС =>Орда Хазарска Ка-Сила, Величие (1.12)

Реконструкцията на събитията показва следното. В Рим, в района на Сий_РааБ(-ия) = РаоСоХ(-ии) на правилата на Рекс, имаме съ-регент, командир на който беше Песоглавеца Рекс-Аман. И двата съвладетеля, а именно "простия" Рекс (отговарящ за гражданските дела) и командира-Рекс-Аман бяха Раями покланяха се на Абог Ра и служиха на Рим. В един момент, "простия" Рекс се оженил за някакво младо момиче Эсфири = Эстер =Астер = Астра, която е била тайна aрианка, т.е. била е в тайна секта на арианите, които се поклониха Aру. Эсфир имаше един роднина на име Мардохей. Да обърнем внимание на това име. Факт е, че в много европейски езици, думата "морд" = "морт" означава "смърт", "убийство". След това името "Мардохей" означава:

Мардохей = Март_Ох(-ей) = Морт_Ох(-ей) – «владика на смърта и убийствата» (1.13)

По този начин, името "Мардохей" на Речта Ра означава "главен убиец." Имайте предвид, че думата "март" е вариант на огласяване на думата "Морт", което означава, че месец "март", е наречен така, защото по негово време, през март е станало убийство. Ще обърнем внимание на още един важен момент. Фактът, че буквата "Т" превключва на буквата "ф", например:  Томас => Фома, Теодор => Феодор, Федор, Бартоломей => Варфоломей и  т.н. Междувременно буквата "ф", от своя страна, може да се прехвърли към буквата "п", например:Босфор => Боспор, Федор =>Петр (доказателство: думата "Петр" дава деривати/производни "Патер", "Падре", което означава, "Баща". От друга страна, немската дума "баща" звучи като "Vater/Фатер" следователно очевидна идентичност на думите "Патер" и "Фатер" означаващи едно и също нещо, и затова "п" тук става "ф ") Получихме схема на прехода на буквите:" T "<=>"Ф  "<=>"П "Тогава думата" март "може да бъде представен, както следва:

март = мрт => мрф => мрп <= обратное прочтение дает = прм = пурим (1.14)

Формула (1.14) е установила,  важно езиково отношение еврейската дума "Пурим" е просто обратната тълкуването на думата "март", като се вземат предвид променливостта на прехода на буквата "т" в буквата "п" в старите езици. Наистина, еврейския празник Пурим често се пада през месец март, когато в действителност, настъпва и убийството. Мардохей, чрез Eстир се промъкнал в двора на  Рекс, където той започнал да проповядва арианството. 

«Еврейская невеста», Рембрандт


Остарелия Рекс под въздействие на внедрената млада еврейка Есфир и Мардохей упада в арианската ерес и предал Раав, тайно се обърнал в арианството. Ето защо, той от Рекс, той се е превърнал ариански Асуир/Артаксеркс => "Хазарска Орда  Ка-Сила, Величие," а управляваната от него област Рима Сий_РааБ(-ия) = РаоСоХ(-ии) са станали езикови антагонисти <= БааР_йиС(-ия) = «Персия» и ХоСоаР (-ия) = «Хазария».Доколкото  Хазария в днешното представяне на историческата наука е област обхващаща приКаспийските степи до региона на Северното Черноморие и Киев, делтата на Волга, граничеща с Иран, наричана по-рано Персия, а името на града "Астрахан" лингвистично произлиза от името Ищар дьо Ротшилд, "Astra" = "Естер" = "Есфир", свързването на библейските събития от книгата на Естир по местоположение подсказва че: събитията са се случили в столицата на Персия - Хазария в Итил = Сарая-Бату = Астрахан, 

Институт еврейских жён
                      
                  
- Актрисата Олга Чехова – любимка на Хитлер и шпионка на Сталин

където царува младата йудоарианка  Астра = Эстер = Эсфир омъжена за застаряващия римски губернатор  Рекс (по насоки на "Института за еврейски булки"), и той потънал в юдоарианската ерест, превърнал  римска провинция в Хазарска Орда. Ако името "Асуир / Артаксеркс" се прочете наобратно, получаваме:

Артаксеркс <= сий_Хор_Ос_Кат_Ара = сий Хорс_Катар – «сущая Хора сила, Кат Ара» (1.15)

Тъй като Хор е "череното слънце", то обратния прочит на думата "Артаксеркс" показва, че той е "въплътено същества =" черното слънце " Катар (-ин)", т.е., той изповядва вярата в Катарското черно слънце. Неговата съуправител, Псеглавеца Рекс-Аман като пълководец е останал верен на Раав и Рим, но тъй като е научил за арианската конспирация, решава да унищожи всички, ариани- йудеи, може би като съуправител на Асур/Артаксеркс/Астерикс, предали Раав и превърнали се в юдео-ариани. Много е вероятно, Псеглавеца Рекс-Аман да е получил, нареждане за разрушаването на арийските-евреи директно от Рим. Това обяснява защо Артаксеркс заповядва именно на юдеите да убиват привържениците на Рекс-Аман: на Артаксеркс просто никой друг не би се подчинил, защото войниците се покланяха на Sun Ra, и така са на разположение на командира Песоглавеца- Рекс-Аман и те не се подчинила на Асура Артаксеркс. Всъщност, имаме религиозен бунт: арианите-иудеи, възползвайки се от предателство на Артаксеркс към Раав чрез изричното му съгласие и одобрение въстанаха срещу Рим, те убиха командира Аман(напр. Немцов- историята се повтаря без развитие през вековете) и намиращия се в района римски гарнизон войници. Така започна арианския религиозен бунт срещу Рим и Раав, което е отвъд разглеждането на тази глава. Библейското име "Артаксеркс" също може да бъде представено, както следва:

Артаксеркс = Арта_Ксеркс = Орда_Хрх (тъй като буквата «х» в латинице звучи като «кс») (1.16)

През Средновековието, когато в действителност, е създадена кирилица и латиница, правописни правила все още не са твърдо установени, често латинските букви са се включвали в текстове на кирилица и обратно. Словото Хрх може да се напр. като Хорхе (Испанска версия)= Хорхий = Георгий.  Имайте предвид, че в испанския буквата J звучи като руското "х". Ето защо, например, думата  Хорхе през Средновековието, често се е записвала на латиница под формата Jorje, а последната прочетена по правилата на кирилицата (където J се чете като "и", "й") дава "Юрий." Имаме фундаментални съотношение при латинско и кирилическо прочитане:

Ксеркс = Хрх = Хорхе = Jorje = Георгий = Юрий (1.17)

Това означава, че Артаксеркс е Орда-Юрий. Сравнявайки формулите (1.12) (1.15) (1.16) (1.17), можем да заключим, че:

Артаксеркс = Орда_Хазар_Хаос = сий_Хорс_Катар = Орда-Юрий (1.18)

От (1.18) следва, че Ордата, хазарите, Катар и  Ординеца  Юрий известен в историята като "Долгорукий" - е концепцията за същия хронологичен период, което означава, че те имат съвместно съжителствуване в едно и също време и след това изкуствено са разделени едно от друго и са разделени от историци в различни точки по оста на времето за покриване на незапълнени хронологични пропуски в резултат на предприетия от арианите опит да се скрие завинаги от потомците, т.е., от нас с вас, скъпи читателю, тези времена, когато на Земята е рай и хората по нея се покланят на Sun Ra като Всевишния.
Имайте предвид, че никонианците създавайки през XVII - XVIII век синкретичното православно християнство, и отрицателната дума "Beast/Звяр" имаща значение стойност в Речта Ра "сий_Евер" = ", който е въплътен Aр" се идентифициран от тях не с въплътения Horus-Христ, а с образа на Разпнатия Анубис син на  Авога Ра Теос_Раох.   Т. е.  концепцията за "Звяра" = "сий_Эвер" обозначаваща всред римляните - рамейци дошлия през 1666 г. сущий Змей-Ара = Хора_от_Ада = Христ първоначално Rayami разпънати на змия дърво прелъстил Адам и Ева, за да се прикрие значения изместен от змията в животните на бозайници, кучета. Същото нещо се видяхме по-горе, когато инквизиторите и Хименес де Ланда, нарекли "Псеглавца" Раэл_Теох_Элосох с лингвинистичното слово антагонист "Кецалкоатъл". В същото време, както испанските инквизитори в Америка и никонианите в Русия, имплицитно и едва доловимо всели идеята, че "The Beast/Звяра" - това не е змията, не дракон, а именно "разпнатия Анубис", което в действителност е арианска лъжа, за разобличаването на която ние многократно ще се врнат.
Уравнение (1.2) показва, че фразата "Теос_Раох" може да се получи при прочитането наобратно на арианското прозвище "Песоглавци", а именно, думата "Христофор". По методът на езикова реконструкция ние открихме, че в Речта Ра  името "Песоглавц" -Христофор звучи при обратно прочитане като Раптос_Раох = Рааб_Теос_Раох, или «раб» Теос_Раох реконструкция религиозни вярвания на древен Египет, Рим, включени в Рая, а оттам и реконструкция религия на Рим, където Abogu поклониха Ra = Sun Ra и Неговото въплъщение, Разпнатия и възкръснал Син на Ra = Teos_Raoh (у), Анубис, който е описван като човек с глава на куче, защото той е изпратен от Ra на земята с намерението да служат на хората като куче, даде живота Си за тях на кръста, за да изкупи греха. Именно за вярност, лоялност към хората Анубис е изобразяван с глава на куче.
Странният изображение оценка "Pseglavtsa" представители днес Православната църква в Русия. Така например, свещеникът Александър Чернышков на въпроси на своите енориаши около иконите и фреските на "Псеглавеца" заявил, че образът на св. Христофор с кучешката глава е дошъл от коптската църква (т.е. от Египет), която все още е еретична и в началото на християнството е съхранила много големи остатъци от езическото и "демонично в кавички идолопоклонничество към Анубис"
Несъзнателно, Православната свещеник признал за приемственноста на до-никонианската църковна традиция в Русия, известна като ропта, древните традиции на пирамидите в Египет, които се покланяха на Солнцето Ра, което според А.Чернышков е "демонично идол поклонение на Анубис." С тази логика, се оказва, че  на "демоничния идол" се е покланял и Свети Макарий Унженски, Makarieva основател на Макаревския манастир, в който все още е запазена древната фреска "Pseglavtsa", представен от нас в Фиг. 21, както и много други, в Русия, в Европа, в Египет, в Съединените щати, до средата на ХVIII век, както е видно от запазеноя набор от икони и стенописи. Всичко това означава, че известната църква "Раскол", за която днес, никой не може да каже нищо, в действителност, е радикална промяна в религиозната парадигма, където вместо поклонение към Слънцето Ра на човечеството чрез лъжи и насилие е наложен арианския култ към Ката-Змея,  наричан днес Христос, за който ние ще говорим нееднократно и по нататък.

Фиг. 31 'египетския бог "Анубис под формата на куче. Статуетка на гробницата на Тутанкамон
В действителност, именно заради "човеците" и за тяхното спасение Анубис е отдал живота си на кръста. Тогава истинския воин - свещеник се покланял на Абог Ра и Неговия Теос_Раох(-у) = Анубис, и се наричал в словото-Ра "Рааб_Теос_Раох", което означава "слуга на Теос Раох", и това име е реверсирано от арианите чрез обратно четене напротив, и му е дадено събирателнотото понятие "Христофор ", под което сега са всички" Псеглавци "-воини-свещеници на Теос_Раох(-а) = Анубис.

"Пeсoглавци", или Рицари на aбог Ра -1ч.

Египетските киноцефали (песоглавци) имат същите пози, както и индийският и сиамският Хануман; напр. сред скулптурните фраг­менти на Копан Стивънс е открил остатъци от колосални фигури на маймуни или бабуини, „твърде много напомнящи по очертания и външност четирите чудовищни животни, които някога са стояли пред обелиска в Луксор, прикрепени към основата му (сега те са в Париж), и на които под названието киноцефали са се покланяли в Тива. Почти във всички будистки храмове има идоли под формата на маймуни и немалко хора държат в домовете си бели маймуни, за да прогонват злите духове".
                      


Сега ние ще разкажем за невероятни изображения по стенописи и икони на почитания от древността до наши дни православния Св Христофор, който е изобразен с глава на пес, поради което те са наричани "Песоглавци." Това е единственият случай в съвременната православна църква, където обекта на поклонение от иконата е хуманоидно създание, което има тяло на човек, но глава на кучето. Гледайки напред, трябва да кажем че и католическа църква е почитала Свети Кристофър . Има реставрирани икони на "Песоглавси", една от които е, например, в "Събор на парижската Богородица" (Париж, Франция). Един от най-известните изображения на "Песоглавци" е на фреската на Успенския манастир вград Свияжск, снимка на която е показана по-долу.
               
Фиг.1 фреска, изобразяваща Св. Христофор в Успенския манастир в 
г.Свияжск ("Псеглавец"), 1551 год.

Както може да се види от Фигура 1, фреската изобразява войн с глава на куче в битка с римски легионер, тъй като те се появяват в съвременните филми, с лявата си ръка, той се подпира на меча си, а в дясната държи кръст. При този случай, той вместо човешка глава има главата на куче, около която е показан ореол. Известно е, че преди покръстването, със името "Христофор", светецът е имал друго име, рамейско, което днес се предават като "Репрев", или "Ребребус" което на Речта Ра означава:

«Репрев» = Раав(-и)_Рааб, то ест «Раави раб»;
«Ребребус» = Раав(-ы)_Раабос = «Раави раб Велик» (1.1)

  
По този начин става ясно, че този Светия по-рано е почитан като римски войник, като въплъщение на Sun Ra велик и силен, а след това, след реверсирането на Речта Рa в ариански новговор, проведено от никонианите през 1666, неговото райско-римско име е преобърнато в арианската версия на "Христофор ", прочитайки го напротив, можем да научим и другата версия на името му в Речта-Ра:

Христофор <= Роф(-о)ТСий_Рх = Раав_Те_Сий_Ра_Ох,или Раптос_Раох = Рааб_Теос_Раох (1.2)

Припомнете си, че религиозните сгради в Русия по време на до- монголския период са се наричали с думата "раабта" или "ропта." Следователно, рамейското име на Светия може да бъде преведено на съвременен език като "църквата на Слънцето и сила на Ра Властелина ." В същото време, въпреки езиковото реверсиране на името на Светия, изглежда, по време на живота си той е докарал толкова много проблеми на арианите, че на Големия Московски събор през 1667 почитането на иконите му като "Песоглавец" е напълно забранено, причинявайки отхвърляне от противниците на никонианството небесата - раи-раев-рааб, които тогава били още много и които упорито се съпротивлявали на реформи на Nikon. Старообрядниците, например, до сега почитат образа на "Песоглавецa" като и католиците. През 1707 г. в отговор на заповедта на Петър I в съответствие с правилата на иконописта, приети от Големия Московски събор през 1667 г., от Синод е издаден указ за забрана на иконите "Противно на природата, историята и истината." Към тях, според Синода са и истинските образи на Светия "Песоглавец." Въпреки това, страхувайки се от политическите последици, бунтове и безредици, Сенатът е бил принуден да не подкрепи решението на Синода, препоръчвайки да не се вземат окончателни мерки върху тези образи ", които в продължение на много години се радват на широка обществена почит" .Това е ясна индикация за новосъздадената синкретичност през XVII - XVIII в . от никонианската църква, е реверсиране на вярата на Райските Раав в арианската вяра. Във връзка с по-нататъшното укрепване на позициите на Nikonians, продължаващите "неподчинение" родословни стенописите и иконите Кристофър "с глава на пес" са били официално забранени от повторно постановление на Синода през 1722 г. Тогава св Кристофър започна да се опише антропоморфно (с човешка глава) в образа на един воин. Почти всички изображения на песоглавеца Христофор били унищожени или изгорени. В момента са известни цяла серия запазен в Русия и в чужбина изображения на"Песоглавци" в стенописите и иконите, някои от които са показани по-долу (фиг 2-25):





Рис.6 Старообрядческая житийная икона «Псеглавец», икона из музея Ростовского Кремля

Рис.7 XVII век


         

Рис.16 Фреска Спасо-Преображенского собора, Спасо-Преображенского собора,
г. Ярославль


                               (увеличен фрагмент Рис.16)

                   
Рис.20 Иисус Христос среди Псеглавцев Киевская псалтырь , XIV век Макарьев монастырь

                
Рис.24 Икона «Псеглавец и апостолы» Череповецкий художественный музей


Нарочно поднесохме значителен брой пробни снимки на"Песоглавци" с една единствена цел, да се покаже на читателя, че в до-никониански времена и дори до средата на XVIII век, тези изображения са били широко разпространени, представляващи особенна традиция, школ а в иконографията за която сега почти нищо не се знае. Въпреки всички опити да се елиминира напълно този вид икони и стенописи в Русия, предприето от арианониконианското крило, от 1667 г. до сегашния момент, и въпреки факта, че ръководството на това унищожаване пое върху себе лично цар Петър I, и участваха много други свързани със Синода и Сената, все пак те не са могли да изтрият от паметта на народа, светия воин-свещеник, посветил живота си на борбата срещу арианската зараза, "Песоглавеца" Раптос_Раох(-ах), чието рамейско име никонианците, реверсираха наобратно и днес това е един събирателен термин "светия Христофор. " Имайте предвид, че изразът "Raptos_Raoh/Раптос_Раох" може да бъде представен под формата наРааб_Теос_Раох. Доколкото "Raab" днес се използва под формата на "роб" , а гръцкото "Теос" традиционно се превежда като "Всемогъщият", "Бог", то след това Рааб_Теос_Раох в съвременния смисъл на думата означава "слуга на Всевишния Раоха", което означава "слуга на Всевишния на Sun Ra на Господа" , Както се вижда от стенописите и иконите, на тях е изобразен воин в битка с броня, с меч или копие. "Pseglavets" на стенописа на Успенския Манастир г.Свияжска (Фигура 1) е представен в бронята на римските войници, което означава, че той е служил в Рим. Кучешката глава показва предаността му към Раав, както и готовността му да "да хапе врагове на Ра." Песоглавеца" се покланя именно на Ра. Например, на фиг. 19, един от "Песоглавците", е определен като "Светия Ахракс." Името "Ахракс" = Ах_Ра_Ок_Ос преведено с Словото-Ra е като "Властелинът на Рa мощна сила, величие" .Също така името "Ахракс" може да бъде представено, както Ах_Рекс. Спомнете си, че "Рекс (и)" в Рим, са наречен царе, владетели, така израза Ah_Reks може да бъде преведен на днешния език като "управляващ цар, владетел." Очевидно е, че образът на иконата на Рa е служил като войник и като господар човечески, който е защитавал Райската Раав от арианската вяра. Ето защо е все още жив споменът за него. Преданност, готовност да жертва живота си за този който защитата - това качество е винаги присъщо на кучетата. Имайте предвид, че на няколко изображения (фиг. 10, 19, 20, 22) е представена от не един, а няколко "Песоглавеца." Освен това изобразяваните върху икони и стенописи "Песоглавци" изглеждат различни един от друг (различен вид и изразът "куче-изправени" различни по цвят и текстура "коса боядисана във формата на косата," и т.н.), които дава основание да вярваме, че иконите са налични изображения на различни същества с кучешки глави, и на които всичките днес се прписва едно и също условно общо наименование "Свети Христофор", въпреки че в действителност, отново повтаряме са показвани различни герои - Римски-воини свещеници, станали известни като светци, чиято памет днес умишлено се губи.


              

Рис. 26 Анубис. един от повелителите на древен Египет. Верен слуга на Абог Ра.
Сравнете стенописи и икони от Русия и чужбина с образа на "Песоглавеца" избразен по-горе, фигура 26, която показва един от началниците на древен Египет, верен слуга и предана ръка на Aбог Рa, Анубис. От сравнението е ясно, че стенописите и иконите на "Песоглавците", са написани в една и съща древна рамейска традиция, като на египетското изображение на Анубис. Спомнете си, че по стените на египетските пирамиди в Африка, с изключение на Анубис, също има и изображения на много други хуманоидни същества с глави на кучета. Доколкото пирамидите на африканския Египет се създавал, когато на Земята е бил почитан Рa, за да му служат, и там са широко представени изображения на хора с глави на кучета, традицията на рисуване на "Песоглавци" в руската иконопис може да се счита за древната традиция на Ра, чиито корени са в образите по стените на пирамидите в Египет, която е преднамерено унищожена от арианите през ХVIII век, след като те са били в състояние да вземат властта и да унищожат Райския Рим, превръщайки го в един свят на а-риани. Имайте предвид, че в образа на Анубис, и изображението на "Песоглавеца" се съдържат същите композиционни решения. Така, Анубис в едната си ръка държи Taу - кръст, а в другата копие. Същото се случва в образа на "Песоглавеца": в едната си ръка, той е с кръст, а в другата или с меч или копие. И най-важното, и Анубис и "Песоглавците" имат на глава на куче. На Фигура 27 се изобразява Съда на Анубис, където човекоподобни същества с глави на кучета претеглят сърцата на хората. Текстът на "Книга на мъртвите", приведени в "Папируса на Ани", се дават подробно описание на представите на египтяните за задгробния живот. Една глава описва Съдът на Озирис, където Анубис претегля сърцето на кантара на истината. От лявата страна на везните, се поставя сърцето на покойника, отдясно - перо богини Маат (-ары) = Матери <= Ратеам, която символизира количеството на величината Бa, дадена на човека от абога Рa първоначално/изначално при рождение. Бa това е "леко" вещество. Ако човек е живял живот на праведник, и размера на Бa в сърцето му се е увеличило по време на преживения живот, замествайки мястото на "тежката" плътска енергийна компонента на човешкото тяло Ka, то сърцето на човека в края на живота е станало по "леко", отколкото при раждането, така че перото на Ратеам надделява, и така духа на човека Бa се втурва по теглото на Истината, към Слънцето РА към Pайските планети. Като изпълнил своята мисия в света.

Рис.27 Суд Анубиса. Взвешивание сердец для определения грехов душ человеческих.

Ако сърцето на починалото лице при тегленето е по-тежко от перото на Ратеам, това означава, че за живота си човек е намалил в сърцето си размера на Ба, даден му от Абог Рa при раждането, и е подменил загубел "светлинната/лека" Бa с плътска "тежка" енергия Ка, тоест с "енергията на греха. " Колкото повече в сърцето е греха "тежката" Ka, толкова по-малко, е съдържащата се в сърцето "леко" на тегло Ба, така че "тежки" греховно сърцето на починалия надхвърля перото на Матери <= Ратеам, и духа на човека се втурва по скалата на истината надолу към Aру в ада като не изпълнил своята мисия на Земята. Ето защо сърцето се претегля на Съда на Озирис, за идентифициране на Ba / Кa в сърцето на покойника в сравнение с еталонното значение Ба /референтна стойност/, достъпно с раждането. Оттук и произлиза изразът "натежало сърце", "болен в сърцето", синоним на характера, което означава едно и също нещо: вмъкване на змията на грехът в сърцето на човек, и изяждаща даденото на човека по рождение Ба. С други думи, плътския грях - змията Ka поглъща Ба.

Ние вече сме казали, че човек е направен от бог Ра с една единствена цел: да трансформира и "изпомпа" всичката Ka предлагана в Хор = Ка_Ар(-е) (първоначално, съставляваща част от Абога Ра и низвергната за бунт/метеж срещу Творца Ра вътре в утробата на Земята адското горещо ядро), същността на Eden Ба. След смъртта на един силен човек с мощно Бa генерирано от праведния му живот чрез трансформиране в човешкото сърце на материалното Ka, съдържащо се в плътта на човека, в своето потребление на растителни и животински храни, се втурна обратно в лоното на Ра, т.е., в "Paradise/Рай" От поколение на поколение праведните хора като "микропомпа" изпомпва със сърца животните енергия на телата им, "тежкото" Ka и го превръщат в "леко" Ба, което в края на плътската форма на живот се устремява към Sun Ra, т.е., в Рая. Много поколения милиони хора за хиляди години трансформираха постепенно и "изпомпваха" всички "енергия на греха" Ka от адския Хор в ядрото на Земята до "леко" небесно Ба да Sun Ra. Ядрото на земята, губейки Ka постепенно ще изтива, а живота на Земята, поради пълна загуба на Ка, като резултат от този процес ще спре. По този начин ще се сложи край на протеиновия живот в много, планети във Вселената: Pa абсорбира в себе си, въстаналите срещу себе си, превръщайки чрез човешка намеса Ка в Ба, така постепенно се разширява до тогава, докато в един момент отново не изпълни цялата вселена. Тогава отново ще установи навсякъде Pай, защото навсякъде и във всичко е Рa. По този начин, хората са инструмент на Ра, ръката му, неговия "трансформатор" и "микропомпа" Рa създадени специално за превръщането и последващия "трансфер" на силата на греха на Ka от Aрa в Святия Дух Ба. Ето защо човек е дуалистичен по природа: той е като съставляваща/компоненти на Ка (самото тялото употребяващо растителни и животински храни), и компонента на Бa (наричана дух, даден от Aбог Рa на човек по рождение), между които във всеки един момент и времена се води непрекъсната борба, кой ще спечели: плътта над духа, или духа над плътта. По отношение на Словото-Рa е борба между Ка и Ба. Тъй като в момента светът е доминиран от арианския култ, ритуалите на погребение в християнството, исляма, юдаизма осигуряват предаване на тялото на починалия на Хор, т.е. погребение. Това е да се гарантира, възможно най-много да се възпрепятства изхода на Бa след смъртта на покойника от сърцето и устремяването на Бa към Слънцето си Ра, т.е. в Paradise. Когато тялото се предава на Земята (погребано), Хор, разположен в ядрото на Земята, има много повече възможности за улавяне на духа Ба на починалия погребван, предаден на Земята, отколкото когато мъртвото тяло не се погребва (например, се изгоря). Ето защо след приемането на християнството в Русия се наблюдава постоянно промяна в погребалните ритуали. Ако преди тялото е било изгаряно, след приемането на християнството, се е преминало към погребения, т. е. тялото се предава на земята, на Хор. Докато при изгарянето на тялото Хор вече не може да улови духа на Бa, тъй като при изгарянето на мъртвото тяло в огъня на пожара, духа Ba се отделя от трупа и, без да бъде заловен от Земята (т.е. не е погребан), се втурва към Слънцето Рa. Този огън унищожава и останките на мъртва плът с остатъци на съдържаща се в нея Ка, която поради това не може да се върне при припева на Хор. В резултат на погребалните обреди като изгаряне на мъртвото тяло на Хор се прилага "двоен удар": първо, хорът не може да усвои Бa на умрелия, и второ, на припева няма да бъде върнато Ka, което от своя страна е в тялото на плътта на мъртвите, доколкот самото тяло и съдържащото се в него Ka е изгорено с огън. Ето защо огъня от древни времена е символ на пречистване, което води до непоправими щети на Хор. Нека обърнем внимание на един важен аспект. Факт е, че в днешните ариански култове (например, православния) за описване на "несъществуващи измерения," Има две ключови понятия: дух и душата. И семантичната разлика между двете е почти неразличима сега, и тази разлика се обяснява с православни свещеници, доста "скучно". Езиковото анализ показва, че обикновено думата "дух" е свързана с глобален, трансперсоналната знак, например, изрази като "боен дух са притежавали войски", "хора, заловени от духа на алчността и печалбата", "на тълпата слязъл Светият Дух", "нечист дух излъчваше от грешниците "и т.н. Те предполагат, че когато се говори за "духа" се има предвид някакви не-съществуваща трансперсонална парадигма, която определя поведението на много хора, цели народи и ги насърчава към определени действия. Никой не казва, например, че "бойната душа, е овладяла войската", и т.н. В същото време се използва понятието "душа", това означава, че не е, кой е най-личната фактор, присъщ на всеки отделен индивид, като изразът "спасението на душата" е частен, индивидуално персонализирана спасение на не-чист вещество вътре в съществуването на плътското тяло. Изразите "грешните души", "изгубени души" също са от личен характер, дължащи се на различни индивиди. В същото време, в концепцията за словото-Ra "дух" и "душа" са дефинирани много ясно, духа - е Бa, а душата - е персонифицираната субстанция на животнинската енергия Ka, разположена в тяло от плът на всеки одушевен и неодушевен предмет в света. Ако Бa се намира в сърцето на човека (именно затова по време на процеса на Анубис се претегля сърцето), душата на човека Ka е разпределена по цялото човешко тяло (включително в голяма степен и в човешката кръв. Поради това, "кръвта" е Ka_Ar_Av = Hor_Av т.е. въплъщение на Хор), съставляваща така наречената "Памет на тялото" или "мускулна памет."



Душата на човека в източните учения се дефинира с понятието Ци (Китай) и Ки (Япония). Осъзнавайки, че "ц" лингвистично отива в "к" (цезар = кесар), се оказва, че и в Китай и в Япония, "душа", в действителност, се нарича по един и същ, начин т.е. Kи = Ke = Ka. Ориенталски майстори на ушу и карате се преподават концентрация на енергия Ki = Ka в така наречената "живачна/киноварна област" - в мислена точка в рамките на тялото, под пъпа. Това решение душата енергия Ki = Ka, майстори на бойните изкуства се стремят да увеличат силата на въздействието и предпазни средства. По този начин, бойните изкуства, е строго фокусирани върху властта на животните Ka компонент на човешката душа. Същото важи и в индийската йога, насочени към активиране на енергия от животни "по-ниски чакри", наречена "кундалини" = Ка-андалини, която във вид на змия се издига по човешкото тяло, разкривайки последователно една след друга по-висшите чакри. Докато същевременно рамейската военна традиция, която практикуват "Песоглавците", се фокусира върху духа на Ба. В това е разликата между рамейските и арианските училища. Рамейците търсят подкрепа в боя от духа на Sun Ra, тоест, от Ба (римските войници, "Песоглавци"), а арианите се молеха за своята душа на Ka за подкрепа както в личния си душа-Ka, или от свързани с лична душа Big Ka, т.е. хор. Не е случайно, поради това, човешката "душа" се счита  по своята същност, за "християнска" - наистина, доколкото "душата" е персонализирана Ka, то тя се явява част от едно цяло, а именно  от Хорах-Христа, и следователно е "християнска". Арианите на всички ивици вярват, че ако телата им са били погребани в земята след смъртта, ще бъдат възкресени-Христос / Хор от мъртвите за вечен живот, след като той успява да разчупи оковите на Земята <= Аламос (ите) и избяга от разкарай засенчи Слънцето Ra и се превърне в ново слънце Кон (ия) = Chorus-Христос. Те вярват, че ако тялото на починалия ариан напълно се разложи в земята, т. е., материалът ще се слее с Хор-Христос, и индивидуалната персонализирана душа Ka се слива с голямата Ka на Chora Христос, представляващ ядрото на Земята, след освобождаването на Хор-Христос и неговото царуване в Вселената, вместо Sun Ra, арианите ще се възкресят от мъртвите, телата им отново се отделят от  плътта на материята в индивидуализирани  същности, а индивидуално -   персонифициранта душа Ka ще се върне в регенерираното тялото от единното поле на Голямото Кa, т.е. Хор - Христос. Така че Овните/арианите се надяват да получат "вечен живот" в материята. Имайте предвид, че никъде в Arian доктрина не става въпрос за спасение на духа (т.е., Бa). Навсякъде, само и единствено за спасението на душата (т.е., индивидуално персонализираната Ka). Тъй както, видяхме по-горе, индивидуалната човешка душа Ka е поместена в цялото човешко тяло, то загуба и невъзможността за възстановяване от майката на плътта на тялото означава, че индивидуалната душа Ka просто няма къде да се върне от единното поле на Голямото Ka, т.е. Хор - Христос след неговото възцаряване, което означава невъзможността за такъв индивид  да  влезе

 във "вечен живот." Ето защо арианите са изоставили древния обичай на изгаряне на трупове, а юдеите, например, внимателно събират разлятата, след убийство на техен колега кръв, взета и погребана заедно с тялото. По този начин те осигуряват "поток" на убития  към Хор "просто едно цяло", а оттам и възможността за бъдещо възкресение на "вечен живот." Аналогично, точно обратни са рамейските възгледи по този въпрос. Известна е, древната традиция на американските индианци от Латинска във до - колумбовите времена когато те са улавяне затворници, отваряли гърдите им с ножове, отстранявали сърцето, и го излагали под палещите лъчи на слънцето Ра. Днес вече се забравило значението и не се разбират целите на техните действия, а арианските "учени" ги  коментират като "кръвожадни, канибалски практики на варварски диваци" и т.н.

Рис. 28 «Кецалкоатл» – известен как «бог» на мексиканските индианци. Изображение от кодекса Мабекчиан

В действителност, това е "Песоглавец": ясно се вижда муцуната на кучето с изплезен език. В дясната си ръка - държи предмет, наподобяващ "Тау" -крест, или някакъв вид оръжие (като прашка за хвърляне камъни), в лявата си ръка - щит с кръст в центъра, както подобава на рицар на Абога Рa и Анубис.

Всъщност, всичко е просто: на борба с арианите, и да ги вярва самите съсипват предателството на Раав и вяра в Aрa, индийците-рамейци със своите действията са освобождавали Бa на затворниците ариани, премахване на сърцата им и ги излагали на Sun Ra, т.е. запазена Овните, не позволявайки Бa духа, да бъде заловен от адския Aрoм, и им дава възможност за Бa завръщане в лоното на Слънцето Рa. По този начин, като се има предвид ситуацията от гледна точка на Раав, индийците оказвали безценна услуга на арианите затворници без да им дава духа на Ба да отидат в ада на Хор, и осигуряване на възможност да се втурне в Рая, и по този начин да се спаси. На Фигура 28 е представен добре познатия образ на "Кецалкоатъл", който сега се разглежда като "бог" на мексиканските индианци. "Историците" и "експерти" ни разказват, че името му се превежда като "Feathered Serpent/Пернат Змей." Вие виждате ли на фигура 28 Snake? Да змията имат два крака и две ръце? Очевидно е, че "учените", просто заблуждават обществеността по отношение на фигурата 28 ясно показваща хуманоидно създание, което има два крака, две ръце и глава на куче. Следователно, можем да заключим, че е налице мексиканска версия на изображението "Песоглавец", подобно на европейските, руски и египетски икони и стенописи. Тъй като темата на латиноамериканските индианци не е предмет на настоящия раздел, тук ще направим само няколко общи бележки. На първо място, ние ще отбележим, че всички текущи знания за "древните" индианците, населявали Америка, преди завладяването й от конквистадорите на Кортес и Писаро се основават само на две книги. Първата от тях е "Попол-Вух," преразказ на испански от доминиканския монах Франсиско Хименес на някои древни индийски източници, които на оригинален език не са запазени. На щироката общественост книгата става известна едва през 1857 г., когато тя е била публикувана учения "Relic Hunter" Шерцер във Виена. Така че, няма гаранция, че тази книга не е "римейк" -произведена специално, за да представи древна история, култура и религия на американските индианци във формата, в която тя е изгодна на поръчителите на тази книга арианските клиенти. Втората книга за историята, културата и религията на индианците пише католическия монах Диего де Ланда, известен преди всичко с факта, че той, като инквизитор унищожил десетки хиляди от същите тези индийски културни паметници, сред които са много оригинални писмени източници, а след това написал книга, където представя своя собствена версия за живота на индианците преди Колумб. Според някои съвременни изследователи, 99% от това, което сега знаем за Маите, е известно от книгата на Диего де Ланда. Други източници просто няма. Те са били унищожени в пламъците на Инквизицията на католическите палачи в XVI-XVII век. Въпросът е риторичен, има само едно: защо трябва да се вярва на инквизиторите и палачите-Хименес и де Ланда? Така че, когато те по принципа "да не вярвате на очите си", твърдят, че показания на фигура 28 "Песоглавец" е Кецалкоатъл = "Пернат Змей", ние си позволяваме да се съмняваме, доверявайки се на собственото си визуално възприятие на изображението.

Рис. 29 Разпятие на "Песоглавец" художественото изображение на мексиканските индианци. Кодекс Нуттал

На Рис.29 е представено изображение, дадено в кодекса Нуттал. Дори съвременните историци смятат, че тъй като индианците изобразява разпятието на Христос (обърнете внимание на копието в дясната страна на Разпнатия). Ние вярваме, че е очевидно, че Fig.29 представи също индийската версия на изображението "Pseglavtsa": ясно видими нокти и кучешка глава, подобни на pesyu лицето. В долната част на Fig.29 ясно видими кръст вписан в окръжност, подобно на това, което се изобразява върху щитовете на "Pseglavets" държи в лявата си ръка върху Fig.28. Оказва се, че на изображението "Песоглавец" арианите приписват името "Кецалкоатъл", и ни принуждават да мислим за "Pseglavtse" като "Feathered Змията", а не като PSE. Защо им трябва тази замяна? Не е ли за това да се скрие от нас древната религия на поклонение към Анубис = Ан_Авосу, т.е. най-древната вяра в "Авос". Оказва се, че в "Авос" са вярвали траките, в Русия, и индианците в Америка. В действителност, показания на Фигура 28 и Фигура 29 "Псеглавец" съответства на езиковия ред на арианското име"Кецалкоатъл", а именно:

Кецалкоатл = Хесалхоатл <= Ра _Эл_Теох Элос_Ох = Раэл_Теох_Элосох (1.3)


Т. е. изначално, от древни времена, показани на фигура 28 и фигура 29 "Псеглавец" на Речта Ра се наричал от индианците Раэл_Теох_Элосох , което означава "Sun Ra Разпнатия Господ Всемогъщи, Всевишният Господ на Силата." Тогава конквистадори, сред които бяха споменати по-горе, и Хименес де Ланда унищожени в пламъците на Инквизицията паметници на древната индианска литература, а в тяхната книга- "римейк" преднамерено са представили индианското име "Pseglavtsa" като Rael_Teoh_Elosoh във вид прочетен наобратно, при това изключвайки първоначалната слово фразата Ra, в резултат на което обърнатата  дума "Кецалкоатъл", която в преведена на испански като "перната Serpent" (Моля, имайте предвид, че ако обратната четене на изразяване не  Раэл_Теох_Элосох  изключи първоначалната Ra, получаваме "Hosole_Hoetlear" = Quetzal-Kotlyar, вторият думата "Kotlyar" = "Котлър" вече е широко разпространена еврейско име, например: Филип Котлър известен маркетолог, който е автор на много произведения на маркетинга). Освен това, тъй като буквата "а" често се превръща в "г", думата "Котлър" е представен като "Gotler" = "Хитлер". Запомнете това за в бъдеще. Фразата "Кецалкоатъл" може да бъде написано като две думи като "Кат_саль Коат_ль" (тъй като тс = ц) Не е трудно да се забележи, че както в първото така и второто слово включват корена на "Кат" = "Коат", която може да се прочете в вида "Гад". Но "пълзящи" отдавна призовава змии (например, думата "пепелянка" = "Gad_Oka" = "господарят на змии") Според "Попол Вух", както е представен от Jimenez, индийски "бог" Kukulcan-Кецалкоатъл е и името на "Naqsh". Според коментатори днес ", Naqsh" е съкратеното име на краля на Изтока, началникът на царя и бога, решението на света. Всъщност, това е лесно да се види, че "Naqsh" = "Накшит" = Нак_Шит = Ника-Сет. Тъй като "Ника" -е едно от имената на Христос, интерпретирани днес като "победител" а Сет - лингвистичен противник на  Теос(-а) (и) [като Теос <= Соет = Сет ], името "Naqsh/Накшит" се превежда като "печели Сет" , Jimenez идентифицира Kukulcan Кецалкоатъл = Nahshita с "перната змия", което означава, че Христос е "Petrnaty Snake". По този начин, инквизиторите и Хименес де Ланда умишлено са фалшифицирани древната религия на индианците, излъгали в книгите му, че индианците не се покланят на Разпнатия Sun Ra, изобразен на древна традиция като "Pseglavtsa" -Anubisa Rael_Teoh_Elosoh и призоваха индианците, и езиковото си антагонист 


"Кецалкоатъл" т.е. Кат(-у) = "Пернат Змей" = = "Feathered Serpent" = Христос, който всъщност се поклониха себе си католик, конквистадорите и Хименес де Ланда. Имайте предвид, че думата "конквистадор" в Речта  Ра е представен като:


конкистадор = Ка_Инок_Йис_Татар – т.е. това е «инок Ка, не-сущего Йис(-а) Татар(-а)» (1.4)
Или така:
конкистадор = хан_Каос_Татар (1.4 а)


т.е. "конкистадори" -хана Каос(-а) татари. Така от арианите е било скрито, че завладяването на Америка всъщност е религиозна война, в резултат на която е била унищожена религията Рa и е победило арианството, което е вяра в Котката- Кат (-а) _Aр (а), т.е., Змея-Ара, в Хора = Христа. Завръщайки се към египетскаата тема, ние отбелязваме, че Анубис е гръцка дума, древноегипетския аналог на която е Инпу = Инбу обратното прочитане дава Упн = Убн = Убан = Юбан = Иван и означава "въплътен, възкръснал човек." По този начин думата "Анубис" се превежда като:

Анубис = Ан_Аб_Ос – «човек Авос», или «човеческо воскресения сила и величие» (1.5)

Преди това беше показано, че до "кръщение" Свети Христофор е носил името "Ребребус", което днес се превежда като "презиран, отхвърлен от обществото", "угнетен". В действителност,

Ребребус = Рааб_Ра_Абос, или Рааб_Ра_Авос, 

което означава "слуга на Рa Воскресение Величие", което означава, че той действително е"аутсайдер" за днешните ариански историци. Формулата (1.5) показва, че Анубис = Ан_Абос, или Ан_Авос. От сравнението на формули (1.1) и (1.5) се вижда, че "Псеглавец" като и Анубис са служители на слънчевия Авос, т.е. на Sun Ra, Воскресение Величие. Това са тези, който винаги са вярвали в "Авос". Анубис днес е представен като повелител на древен Египет с главата на куче и човешкото тяло, диригентът на мъртвите от подземния свят, за да възкръснат за новия живот. Днес се приема, че в Старото царство, Анубис е и патрон на некропола и гробища, и съдията от царството на мъртвите, хранител на отрови и лекарства. В египетската митология Анубис е син на Озирис, при които в действителност трябва да се разбира  Ос_Ра_Оса = Ос_Руса = «великия Руса», или Сий Ра_Оса = «сущего Руса».

Рис. 30 Древно-тракийско изображение. "Гръцкия" надпис се превежда като «Алексамен се покланя Богу»

Нашият превод на надписа: ". Алексаменос - Светия Теан (т.е. Распнат (Те) Човек (Ан)». Ако Анубис е «син (великия) сущего Ра_Ос(-а) = Руса», то Анубис има рамейски аналог и езиков/лингвистически антагонист, Христос = ХРСТ, т.е. <= ТСРХ = Те_Сий _Ра_Ох = Теос_Раох = «Распятый Величие-Слава Ра-Владыка», за когото много е казано на страниците на тази книга. Ако думата "Анубис" се прочете наобратно, то ще получим:

Анубис <= сий_Юбун(-а) = сий _ Иван = «сущий въплътен, въскръснал човек» (1.6)


Формула (1.6) има същото значение, както и на (1.5). Получихме, че Анубис - един разпнат и възкръснал Син на Sun Ra, известен също ни от Библията като арианеца Илия възнесъл се на небето в огнена колесница, който е посещавал Земята преди Христа. На Фигура 30 е представен старогръцкия/тракийски образ на разпнатия човек с глава на куче, изненадващо подобен на показано на Рис.29. Ние сега разбираме, че това изображение е на разпнатия Анубис. В горния десен ъгъл на фигурата изписана буквата «Y», древнотракийски аналог на латинска буква «V», обозначаваща "Ав", което означава, Възкресението. Надписът на снимката се превежда като "Aleksamen/Алексамен се покланя на Бога." По този начин, официалната историческа наука сега признава, че Разпнатия, изобразен на фигурата с глава на куче, там е "Бог" в разбирането на покланящия се на него Алексамен. В същото време, нашия превод на надписа звучи съвсем различно: "Алексаменос – Святой Распятый - Светия кръст" В този случай трябва да се разбере какво значи думата "Алексаменос":

Алексаменос = Алекс_Амен_Ос (1.7)

Думата "Алекс" = Ал_Эк_Ос – означава "Всевишния владика Величие, Сила, Слава " От голям интерес е думата "Амин". Факт е, че на латиница дума "Амин" се пише като «Amen», и затова можем да предположим, че в надписа в Рис.30 се съдържа думата "Амин". Днес се приема, че думата "Амин" - това е просто една последна дума на молитвата, по смисъла на който се превежда като "така да бъде", "нека да бъде", "Да", "истина ви казвам," често думата въобще не се превежда. Въпреки това, обичай да се завършва молитват с дадената дума не е описан в Библията, и този обичай се среща рядко в древни времена. В Ис.65:16, думата е използвана езиково обратно "Бог Амин", която според библиистите косвено означава, че "Бог твърдо стои на Своето, т. е., вярно и наистина пази Своите обещания" В същото време, думата "Амин" - това е едно от имената на Всевишния, която в Речта Ра може да бъде представена като Am_En/Ам_Эн и означава "Действащ", "Творящ", затова в Ис.65:16 , Бог толкова директно се нарича "Бог на Амин", че е "Бог Създател-Творец" При токова разбиране израза Амен_Ос в формулата (1.7) означава "реалност,действително (т.е. реалното, вярно, не лъжа) човешко величие, сила и слава"

вторник, 29 декември 2015 г.

Енергийни вампири


             

"Храната", за която дон Хуан говори е нисковибрационната човешка енергия, която резонира в честотния обхват, генерирана от страх, омраза, стрес, депресия, тревога и т.н.



Задавали ли сте си някога въпроса защо човечеството произвежда денонощно такива емоции?


                   Queen Elizabeth and Philip Zombies


Или защо действията на властимащите непрекъснато провокират все повече и повече подобни емоции с войните, които водят, терористичните атаки и финансовите кризи - все неща, които стимулират страха, ужаса, тъгата, пораждат нови и нови трудности и неволи по цял свят?

           
                                John McCain as Dracula

Или защо контролираните от илюминатите медии и компютърни игри са пълни с изображения, които провокират подобни емоции?



Целтa е човечеството да бъде така манипулирано, че да изпадне в ментални и емоционални състояния, които произвеждат нисковибрационна енергия, от която рептилоидните енергийни вампири черпят.




Във филма "Матрицата" Морфей взе в ръка една батерия и заяви, че "машините" са "превърнали човешките същества в... това". Ще бъдем по-близо до истината, ако заменим "машините" с "рептилоидите".



Те добре знаят, че ако успеят да ни манипулират така, че да изпаднем в тези емоционални състояния, ние ще генерираме енергията, от която се нуждаят. Сега разбирате защо се полагат такива усилия, за да бъдат манипулирани хората чрез страх, стрес, гняв, обиди, възмущение и прочие емоции, да създадат некохерентни сърдечни модели, които да нарушат процеса на декодиране и да предизвикат хаос на емоционално, ментално и физическо ниво.



Всичко това води до генерирането на нисковибрационна енергия. Хората, изпаднали в дебалансирано емоционално състояние, не могат да разсъждават ясно и логично.



Трябва да се впишете в голяма група от хора - футболни запалянковци на стадиона например, - за да оцените силата на електромагнитната енергия, генерирана от колективната емоция. В подобни случаи мнозина казват: "Косъмчетата на врата ми настръхнаха!".




Различните ментални и емоционални състояния генерират различни вълни, в което можете да се убедите, ако се запознаете с произведенията на японския писател и и изследовател д-р Масаро Емото. Той си спечели голяма популярност с проведените от него експерименти върху влиянието на вибрациите върху водата. Всичко в тази реалност е вибрационно поле, предаващо своето холографско послание, включително писаното слово.



Виждате думите, изписани на холографско ниво като "любов" или "омраза", но по своята същност те са вибрационна информация. Вибрацията резонира през водата и въздействието й може да бъде уловено посредством фотографското заснемане на кристалите.



Онова, което рептилоидите искат да генерираме, е именно енергия от типа "Повдига ми се от теб! Ще те убия!". Те се намират в толкова ниско вибрационно състояние, че могат да абсорбират единствено енергии, синхронизирани с него. Войни, природни бедствия като онова японско цунами, производствени аварии като някое катастрофално изтичане на радиация, терористични атаки от рода на 11 септември 2001 г., икономически кризи, улични протести, излезли извън контрол и преминали в масови безредици... всичко това генерира невъобразими количества емоционална енергия, с която рептилиите се хранят и рециклират обратно към нас в нещо като емоционален "омагьосан кръг". Това е основната причина Системата за контрол, установена от рептилиите посредством фамилиите на илюминатите, да генерира непрекъснат поток от подобни събития.


                    George and Laura Bush Vampires


На нашата планета има рептилоиди, които живеят тук, сред нас, и оперират в диапазона на видимата светлина, като това правят и част от Сивите, а под Земята са разположени множество бази, където те работят редом с учени с цел създаване на нови технологии за подчинение и контрол и продължаване на генетичните експерименти. Постиженията им далеч надхвърлят представите на широката общественост за съвременната наука.



Съществуват и бази, разположени в други честотни измерения на планетата, тъй като центърът на властовата структура на рептилоидите оперира на честоти, които се намират отвъд видимата светлина.



С други думи, ние не можем да ги видим. Те навлизат в диапазона на видимата светлина и излизат от него, използвайки технология и енергия, но обикновено оперират отвъд видимия диапазон за хората.



Сигурен съм , че хората могат да ги видят, ако получат достъп до по-широк диапазон от видима светлина, но в резултат на извършената от тях генетична интервенция, ние не сме в състояние да ги видим, ако те сами не навлязат в нашия честотен обхват, което те правят от време на време. Това е един от аспектите на феномена "промяна на формата" (shape-shifting), който настъпва, когато енергийното поле на рептилоидите заменя човешкото и наблюдателят смята, че става свидетел на физическа трансформация.

                    

Хората се хранят с "физическа" храна или поне така смятат, но тя всъщност е холографска храна, която представлява само декодирана вибрационна информация. "Добрата" храна е вибрационна информация, която е в синхрон с енергийното поле на човешкото тяло, а "лошата" храна го деформира. Именно поради тази причина корпорациите, управлявани от илюминати, пълнят магазините с храна, отровена с химикали и радиация.



Дебалансираното енергийно поле води до дебалансирани мисли и емоции (техният хранителен източник) и възпрепятства хората да се "измъкнат" и озоват в една по-широка реалност, която да ги освободи и да им помогне да осъзнаят своята участ.


www.likecool.com/Gear/Pic/Putin%20Poutine/Putin-Poutine.jpg

Рептилиите се нуждаят от "лоши" вибрации и човечеството трябва да бъде експлоатирано да ги произвежда, в противен случай биха останали без източник на храна. Човечество, което живее в любов и хармония е най-големия кошмар на рептилиите. Това обяснява много, нали? Карлос Кастанеда цитира следните думи на шамана дон Хуан Матус:

              


"Знам, че макар никога да не си гладувал... ти се тревожиш за прехраната си, което не е нищо друго освен страха на хищника, който се страхува, че всеки момент маневрата му може да бъде разкрита и да му отнемат храната. Чрез ума, който в края на краищата си е техен ум, те вкарват в живота на човешките същества каквото им е угодно като хищници. И по този начин си осигуряват в известна степен безопасност, която смекчава страха им.



Магьосниците от древно Мексико... смятали, че до определен момент човекът трябва да е бил едно съвършено, цялостно същество, дълбоко проницателно, способно на чудеса на осъзнаване - неща, които днес са само митове и легенди. И после, изглежда, всичко изведнъж изчезнало, за да имаме днес един благоразумен, улегнал човек...




Говоря ти, че това срещу нас не е обикновен хищник. Той е много хитър и организиран. Следва методична система, която ни прави негодни за нищо. Човекът, предназначен да бъде магическо същество, вече е лишен от всякаква магия. Сега той е просто парче месо. Мечтите му вече не са мечти на човек, а мечти на парче месо: банални, изтъркани, слабоумни".



Тук той описва разликата между хората от Същинския златен век, когато сме притежавали далеч повече възможности за осъзнаване, и хората, живели след появата на рептилиите и предизвиканата от тях промяна в начина, по който приемаме и предаваме информация.

                    

Светът на на'ви, сините хора от филма "Аватар", прилича много на живота на Земята по време на Същинския златен век. Нека първо се спрем на онези маниаци на тема технологии (с развито единствено ляво мозъчно полукълбо), както и на тъпанарите във военна униформа, които не проявяват съпричастие, уважение или дори елементарно разбиране към идиличния свят на на'ви, животните, дърветата и природата като цяло.

                        

Глупаците с доминиращо ляво мозъчно полукълбо не се интересуват от нищо друго, освен от рядката суровина, открита на Пандора, планетата на сините хора, от нейната цена, добив и превоз до Земята. Рептилоидите притежават същия манталитет като този на военните от Земята във филма "Аватар", но достигат до още по-големи крайности. От деня, в който са пристигнали, те ограбват ресурсите на нашата планета, сред които и златото.



Рептилоидите са изключително напреднали в "интелектуално" отношение и са невероятни специалисти в областта на технологиите и генетиката. Вътре в тях обаче цари духовна пустота и те водят човечеството в същата посока.

                    
                         James Cameron With Money from Avatar


Мъртвите в духовно отношение земни войници от филма "Аватар" пресъздават по великолепен начин манталитета на рептилиите. Второто, което заслужава да се отбележи, е самата дума "аватар".



Както казват самите създатели на филма: "Аватарът е човешки ум, прехвърлен в тялото на хибрид между човек и на'ви, получен посредством генно инженерство". Във филма това е направено, за да могат земните военни незабелязано да се инфилтрират в света на на'ви.

                    

"Аватар" се появи на екраните през 2009 г. и показа с изразните средства на седмото изкуство това, което описвам в моите книги от 1998 г. насам - човешко общество, инфилтрирано с извънземни, установили контрол върху него, истински хищник, приел човешки облик.



neonula.blogspot.bg/

понеделник, 28 декември 2015 г.

ГРЕЪМ ХЕНКОК - СВРЪХЕСТЕСТВЕНОТО / Променените състояния на съзнанието



Сглобяване на точните късчета информация


Големите идеи рядко се появяват от нищото, без преди това да са под- готвили почвата. „Невропсихологическата теория“ за пещерното изкуство не прави изключение. Изглежда твърде невероятно Дейвид Люис-Уилямс изобщо да беше успял да я формулира, ако дълго време преди това не се бе подготвял със случайното придобиване на точно тези късчета информация, които щели да му трябват, за да я сглоби. Новото, което той внесъл в темата, било един отворен и новаторски подход, но нещата, които го навели на мисълта за теорията, били обширните му познания от първа ръка върху къснопалеолитното пещерно изкуство в Европа и праисторическото пещерно изкуство на бушмените сан в Южна Африка, разпознаването на множество озадачаващи прилики между двете, дълбокото му чувство на неудовлетворение от състоянието на проучванията и на двата континента - особено колапса в „неутрално“ събиране на данни - и отхвърлянето на пораженческото мнение, че не е възможно да се обясни това изкуство. Само че всички тези неща, взети сами по себе си, нямаше да доведат до нищо, ако Люис-Уилямс не притежавал още три жизнено важни късчета информация. На първо място, през 70-те години на XX В., когато се опитвал да разбере по-добре скалното изкуство на бушмените сан, той започнал задълбочено изучаване на етнографските описания, съставени от южноафрикански учени през XIX в. Стъпващи върху обширни интервюта със старейшини на бушмените в десетилетията непосредствено преди културата им да изчезне, тези записи на една изчезнала митология хвърлили напълно неподозирана нова светлина върху изкуството на сан и напълно променили погледа на Люис-Уилямс върху мащабите на загадката. На второ място, тъй като неговите лични изследователски интереси го били повели в тази посока, случило се така, че бил наясно с някои интересни и необичайни проекти, осъществени през 70-те години с автохтонни индиански племена в тропическите гори на Амазония. Става дума за едно основополагащо изследване върху шаманизма и използването на ха- люциногенни растения, предприето от колумбийския антрополог Жерардо Райчел-Долматоф. То също допринесло с няколко незаменими елемента за еволюцията на теорията на Люис-Уилямс и го тласнало — съвсем ес- тествено, както ще видим, - по следите на третото късче информация, от което имал нужда. Става дума за корпус данни, събиран от учени в много различни страни през по-голямата част от XX в. и фокусиран върху нещо, което невропсихолозите наричат „променени състояния на съзнанието“ (ПСС), а на езика на антрополозите се нарича „състояния на транс“.


Променените състояния на съзнанието и как да ги постигнем


На следващите страници, както и предходните глави, ще използвам като взаимозаменяеми понятията „променени състояния на съзнанието“, „променено съзнание“, ПСС, „транс“ и „състояния на транс“. Възползвам се от тази възможност да подчертая, че имам предвид едно и също нещо. Освен това читателят трябва да помни, че промените в съзнанието могат да бъдат и редовно са постигани посредством множество най-различни техники. Сред намаляващия брой на традиционните народи, които продължават да се придържат към тази древна форма на духовен живот, наречена ша- манизъм - при която практикуващите преднамерено създават състояния на транс, - консумирането на психоактивни растения е далеч най-често срещаното средство за постигане на променено съзнание. Според антро- полога Майкъл Рипински-Наксон „повечето шамани по целия свят... завидят от някакъв вид психоактивна субстанция, която е част от репертоара им. Този етнографски факт представя един от неподправените аспекти на шаванизма. За едно такова общество ха- люциногенните преживявания по време на шаманските сеанси представляват ключовото религиозно изражение“.11 Както вече знаем, това е начинът, по който се постъпва в басейна на р. Амазонка. Там халюцинациите, видени по време на транс и предизвикани от аяхуаска или някакъв друг опиат, който се пие, пуши или смърка, заемат основно място, в шаманистките религии, които са оцелели както в градовете, така и в най-отдалечените племенни резервати. В тропическите гори на Африка бвитите правят същото с тяхната консумация на ибога — „растението, което позволява на хората на видят мъртвите“. Така са правели и ацте- ките и майте в Централна Америка - с гъби, психоактивна водна лилия и семена от грамофонче (Ipomoea purpurea) — преди испанските завоеватели да им наложат християнството.12 Същото продължава да се прави и от членовете на Местната американска църква в САЩ. Те са си извоювали да не бъдат преследвани от закона за това, че консумират пейоте - силен халю- циногенен кактус, - за да предизвикат виденията, които заемат централно място в религиозния им живот.

Въпреки че употребата на халюциногени е древна и широко разпростра- нена, редица шамански култури са открили и развили ефективни алтерна- тивни средства за постигане на променени състояния на съзнанието - Често в области, където психотропни растения или не съществуват, или още не са били идентифицирани. Ето какво заявява Арнолд М. Лудвиг, един от най- уважаваните учени в тази област: „ПСС могат да бъдат предизвикани във всякакви условия посредством широк набор от агенти или действия“. Сред тях, наред с „предписването на многобройни фармакологични агенти“, той изброява и следните: „абсолютното прекратяване на постъпването на сетивни данни, променяне на схемата на сетивните данни или непрекъснато излагане на повтаряща се монотонна стимулация“; „възбудени мисловни състояния, резултат основно от сетивно претоварване и бомбардиране на сетивата, които могат да са, а могат и да не са придружени с изнурително физическо усилие или напрежение“; „мисловни състояния, които, изглежда, са резултат най-вече от фокусирана или избирателна хипербдителност“; и „мисловни състояния, които, изглежда, настъпват основно вследствие от нещо, което може да бъде описано като „пасивно състояние на ума“..., [т.е.] мистични, трансцендентни или ясновидски състояния“. Сред този списък с техники, който включва също така и дехидратиране, лишаване от сън и хипервентилация, можем да разпознаем редица тра- диционни методи - освен използването на растителни наркотици, — които шаманите в различни части на света използват, за да се въведат в транс. Нека ви предложа няколко примера. Слънчевият танц на индианското племе лакота включва мъчителни наранявания на тялото — Лудвиг без съмнение би го нарекъл „сетивно претоварване“, — чрез които участниците се въвеждат в дълбоко променени състояния на съзнанието и получават видения. Сред племето саора в щата Ориса, Северозападна Индия, тази работа се върши от музика, изградена на пентатонична гама — пътуванията до „отвъдното“, които саорските шамани извършват „извън телата си“, са класически пример за мисловното въздействие на „повтаряща се монотонна стимулация“. По същия начин шаманите магар в Непал използват барабани и звънци, за да се въведат в променено състояние на съзнанието, в което - според вярванията им - душите им пътуват до света на духовете, а в някои племенни райони на Югоизточна Азия антрополозите са отбелязали, че „шаманите могат да изпаднат в транс посредством ритмичното хвърляне на шепа ориз върху размахващо се ветрило“. И на последно място, но не по значение, при изчезналата култура на бушмените сан в Южна Африка - която основно ни интересува в случая - предпочитаното средство за постигане на транс била изнурителна форма на танц, водеща до дехидратиране и хипервентилация. Във всички случаи, все едно участниците са погълнали силен халюциноген, предизвиканите от тези не-наркотични техники променени състояния на съзнанието са били (и продължават да бъдат) търсени заради виденията, които предлагат - с други думи, тъй като освобождават поток от необикновени халюцинации.

Загадката на универсалните мотиви


Именно тук известното за шаманските видения - независимо дали са предизвикани от наркотични или някакви други техники - започва да се на- пасва много добре (и в подкрепа на възникващата теория на Дейвид Люис- Уилямс) към това, което невропсихолозите са научили посредством преднамереното въвеждане на доброволци в променени състояния на съзнанието в модерни лабораторни условия. Някои експерименти прилагат изцяло нови и не-шамански методи, като например пряко електрическо или електромагнитно стимулиране на мозъка. С променлив успех са били прилагани и други техники — сетивен глад, примигващи светлини и др. Но най-често, поради очевидни причини, свързани с ефикасността, провеждащите изследванията невропсихолози са прибягвали до бързия и сигурен път към транса, предлаган от извлечените активни съставки на халюциногенни растения — особено мескалин, получен от кактуса пейоте, псилоцибин, извлечен от широко разпространения вид псилоцибинови гъби, и ЛСД - халюциноген, синтезиран от психоактивната гъбичка мораво рогче. В хода на множество такива експерименти станал очевиден един твърде любопитен факт. На определен етап от виденията обектите на лаборатор- ните тестове съобщавали, че виждат поредици от специфични видове аб- страктни геометрични мотиви. Нещо, което е интересно да се отбележи, е, че подобни мотиви са универсални и не са обвързани с определена култура. Веднъж щом навлезем в достатъчно променено състояние на съзнанието - нещо, което само по себе си е универсална неврологична способност на човешкия вид, - изглежда, всички и навсякъде получаваме видения, които съдържат до голяма степен едни и същи комбинации от мотиви и форми. Тъй като тези „форми константи“, „фосфени“ или „ентоптики“ - различ- ните наименования, с които са известни - ще бъдат видени при променени състояния на съзнанието както от германски банкери, така и от Ловци и събирачи от Амазония, налагащият се от само себе си извод е, че те не са продукт на нашата културна среда, а по някакъв начин трябва да са пред- програмирани в човешката нервна система като част от еволюционния па- кет, който ни прави това, което сме. Учените са почти сигурни, че през последните 50 000 години (или дори през по-дългия период от 196 000 години, изминали от появата на първите хора с модерна анатомия, идентифицирани от археолозите в Африка), нито средният обем на мозъка ни, нито предварително заложената в него про- грама (позволявам си да използвам същата доста ограничена метафора) са се променили. Дейвид Люис-Уилямс първи осъзнава, че това може би ни казва нещо важно за пещерните художници от къснопалеолитна Европа, също така Homo sapiens sapiens с модерна анатомия — нещо, за което може би до този момент не сме се сетили. Въпреки че ни делят десетки хиляди години, те би следвало да са имали, също като нас, способността да изпадат в променени състояния на съзнанието. Веднъж щом са постигали подобни състояния, те би трябвало - отново също като нас - да са виждали тези универсални, необвързани с определена култура и предпрограмирани в мозъците ни форми и мотиви, които невропсихолозите наричат ентоп- тични феномени, фосфени или форми константи. По причини, които ще станат ясни в следващата глава, всички тези неща били от огромно значение за развитието на идеите на Дейвид Люис- Уилямс.

Да си изходиш ходенето


На пръв поглед разликите между къснопалеолитното пещерно изкуство в Европа и скалното изкуство на бушмените сан в Южна Африка са огром- ни. Но, както видяхме в 4 и 5 глави, има и много поразителни прилики. Присъствието и в двете изкуства на едни и същи абстрактни геометрични мотиви - мрежи, стълби, четириъгълници, зигзаговидни линии, концен- трични дъги, паяжини, пчелни пити и т.н., и т.н. - е особено забележително и остава необяснено. Същото се отнася и за комбинирането на тези мотиви с очевидно натуралистични фигури на хора и животни - още една харак- терна черта и на двете изкуства. Освен това, както вече видяхме, има и други загадъчни съвпадения. Например и двете третират скалната повърхност като динамична част от изкуството; и двете често използват многобройни насложени една върху друга фигури; и в двете няма линия на терена или хоризонта, поради което фигурите често изглеждат все едно се носят в пространството; и двете пренебрегват мащаба; и двете съдържат образи на странни чудовища и хибридни животни; и двете изобразяват очевидно ненатуралистично ранени хора; и в двете се откриват териантропи. Благодарение на специалните уговорки, направени за него от Лероа-Гу- ран, през 1972 г. Дейвид Люис-Уилямс посетил за първи път редица къс- нопалеолитни изрисувани пещери в Югозападна Европа. До този момент той вече бил посветил пет години от академичната си кариера на изследва- нето на обектите със скално изкуство на бешмените сан в Южна Африка, с особено внимание върху региона на Драконовите планини. Люис-Уилямс признава, че по това време влияние върху него и другите южноафрикански изследователи е оказвала най-вече структуралистката школа на Лероа-Гу- ран и Анет Ламинг-Емперер. В съответствие с насоките и методите на тази школа, подходът на Люис-Уилямс и неговите колеги включвал събиране на данни в огромни обеми, като данните били организирани около рамка от категории, които, за нещастие, са тези на изследователите, а не на ху- дожниците. И въпреки че общата рамка била структуралистка и френска, наборът инструменти, използван за специфичните им проучвания, бил раз- работен от една друга южноафриканска изследователка - Патрисия Вини- комби, - която сортирала данните на перфокарти, като описала двайсет различни характеристики на всяко едно от 8478 отделни изображения. След известно време, обяснява Люис-Уилямс, започнало да му просветва, че тези предопределени характеристики или категории излагат на риск цялото изнурително упражнение. Например системата на Виникомби включвала категорията „Описание на сцената“, която изисквала от изследователя да реши, какво точно изобразява въпроснага група изображения. Били изброени строго ограничени възможности: лов, битка, битови дейности, танци, акробатика и категория, формулирана като „церемониални, ритуални или митологични сцени“. Но да се избере между тях съвсем не било толкова лесно, колкото изглежда, като се има предвид пълната липса на каквито и да било знания относно какво рисунките реално са означавали за художниците:



„Всеки път, когато описваше сцена, изследователят трябваше да я интер- претира. Дали е „танц“? И ако е така, дали може да се каже, че е „митологичен“ или „ритуален“? Следователно системата на записване зависеше от направени a priori интерпретации и от представата, че човек може да определи съдържанието на сцената от един поглед. Интерпретацията оформяше статистическите данни, а не произтичаше от тях“.


През 1972 г. - годината, в която предприема първата си обиколка на рисуваните пещери във Франция, - Люис-Уилямс публикува в „Саут Аф- рикан Аркеоложикъл Бюлетин“ статия за състояние на проучванията на изкуството на бушмените сан. В нея той твърди, че квантитативният метод не работи и че „единствената възможност да изясним темите, които най- дълбоко са вълнували мислите на праисторическите бушмени, се крие в митологията, колкото и фрагментарна да е тя“. Проблемът бил, че културата на южните бушмени сан — създателите на пещерното изкуство - била изчезнала преди почти 100 години. Следовател- но тяхната устна традиция и оттам митологията им изглеждали безвъзвратно загубени. Дори през 1972 г. малко изследователи знаели, че обширни етнографски описания на сан - на „техните митове и ритуали, личните им истории и много неща от ежедневието им“ — са били записани в края на XIX и началото на XX в., малко преди смъртта на последните бушмени. Всичко се променило, веднъж щом интересът към тези описания се разпространил сред учените и започнало сериозното им изследване. Но през 1972 г. Люис- Уилямс още не бил оценил значението на този материал и затова „продължил с квантитативния анализ“ до 1975 г. - този път в окръг Източен Баркли в южноафриканската Източна Капска провинция, където той и колегите му направили детайлни описания на 2361 изображения на 38 скални заслона. „Но независимо колко дълго време прекарвахме във всеки заслон - часове, дни или седмици, — не се приближавахме към значението на изображенията, нито към това защо сан са избрали да ги поместят там.“ Като поглежда назад към целия този период, към годините, през които „си изходил ходенето“ сред дивите планини и пустошта на Южна Африка, Люис-Уилямс очевидно се ядосва на това, което понастоящем разглежда като „огромна загуба на време и енергия“ - не само от самия него, но и от всички останали. Днес, той настоява за следното:


„Не бих защитавал квантитативните методи в изучаването на скалното из- куство, освен ако не се формулират такива въпроси, които да могат да получат числови отговори... „Ндедема“, издадената през 1971 г. книга на [Харолд] Пейджър, съдържа 80-страничен каталог, който предлага числови описания на 3909 отделни скални рисунки. Поне доколкото аз знам, никой не е използвал тази компилация, за да отговори на някакви въпроси - каквито самият Пейджър не поставя. Това е предупреждение за тези, които събират „обективни“ числови данни с надеждата, че някой друг ще може да ги използва“.

Основаващи се на собствения му огромен личен опит от изучаването на скалното изкуство на сан, все по-обширните му познания върху кьс- нопалеолитното пещерно изкуство в Европа и сравнението между двете, което вече било предизвикало интереса му, именно тези чувства на гняв и фрустрация от провалилите се и безполезни методи накарали Люис-Уи- лямс да потърси някакъв нов теоретичен подход, който да предложи резул- татите, които предходните не постигнали.

Божествените бележници

Първият пробив бил митологията. Ключовите описания на традициите от бушмените сан, направени през XIX в., се съдържат в около 100 изпи- сани на ръка бележника, обхващащи общо над 12 000 страници. Те пред- ставляват записи на интервюта, направени през 70-те години на XIX в. в района на Кейптаун с информатори от централните части на британската колония Нос Добра надежда. Разговорите били водени от германския фи- лолог Вилхелм Блийк и неговата снаха Луси Лойд - двама изследователи, които далеч били изпреварили времето си и съвсем ясно виждали гибелта, надвиснала над културата на бушмените сан. Направили каквото могли да запазят същината й за огромно благо на човечеството, като уредили ста- рейшините на сан - които били хвърлени в затвора за кражби на добитък и други „престъпления“ срещу белите - да живеят заедно с тях в дома им в продължение на няколкото години, необходими за завършването на ин- тервютата. След преждевременната смърт на Блийк през 1875 г., Лойд продължила да работи сама, но нито познавала подходящите хора, нито имала необхо- димите познания, за да привлече вниманието на учените. Нищо не било публикувано чак до 1911 г. - три години преди самата Лойд да почине, - когато се появила кратка подборка. След това съдържанието на бележни- ците останало непотревожено и неизвестно до 30-те години на XX в., когато едно южноафриканско списание, на практика неизвестно в Европа, пуб- ликувало още извадки. Последвал още един дълъг период на бездействие и забрава, но в края на 60-те и началото на 70-те години интересът отново започнал да набира сила и в крайна сметка отвлякло Дейвид Люис-Уилямс от безплодните му усилия да квантифицира и го тласнало към подробно изследване на бушменската митология, което до този момент смятал за невъзможно. Той описва пробуждането си в средата на 70-те като „необи- чайното усещане от това да листя божествените бележници, които Блийк и Лойд бяха съставили един век по-рано“. Както признава, те щели да станат незаменими в работата му върху скалното изкуство на бушмените сан и имали определящо въздействие върху пътя, по който изследванията му щели да поемат. Обикновено наричани „документите на Блийк и Лойд“, днес бележни- ците почиват в охраняван сейф в библиотеката „Джагър“ в Кейптаунския университет, където имах шанса да ги разгледам през 2004 г. С помощта на специално разработено от Блийк фонетично писмо техните подредени и спретнато разграфени страници съдържат - стенографирани дума по дума на езика на сан - доста над един милион думи свидетелства на информаторите. Срещу всяка страница е даден буквалния превод на изговорените тогава думи на английски. Въпреки че в края на XIX в. все още имало няколкостотин души, които говорели на езика на сан (който Блийк владеел перфектно), понастоящем той е класифициран като изчезнал. Смятам, че Дейвид Люис-Уилямс е прав да използва по отношение на бележниците силната дума „божествени“, която навежда на мисълта за нещо, което буди благоговение - нещо, което може да породи духовни и религиозни -чувства. Те са божествени, тъй като от техните страници ни дебнат духовете на една умъртвена култура и тъй като изглежда, че - противно на всички предположения - са съхранили нещо от същността на тази култура. И нещо, което е още по-вълшебно: както Люис-Уилямс щял да открие, спасената на тези 12 000 страници митология била естественото допълнение на до този момент нямото и напълно загадъчно скално изкуство. Ако се използвало както трябва, всяко едно от двете имало потенциала да осветли другото по начини, за които до този момент никой не подозирал. Документите на Блийк и Лойд не са единственият източник на етно- • графска информация, който е достигнал до нас от XIX в., когато запад- налите остатъци от бушмените сан все още се борели да съхранят своята култура от Каменната ера и когато все още се правели последните скал- ни рисунки от една 27 000-годишна традиция. Други записи и описания също са много ценни. От 30-те години на XIX в. например са се запазили важни разкази на очевидци за ритуалите на сан, оставени от френските мисионери Тома Арбусе и Франсис Дома. А през 70-те години на XIX в. английският магистрат Джоузеф Милърд Орпън пътувал в продължение на няколко месеца из Драконовите планини заедно с един старейшина на сан, на име Кинг, с когото провел обширни интервюта. Кинг и Орпън често лагерували в изоставени скални заслони с рисунки, и, както Орпън пише: „Когато беше щастлив и спокоен, аз измъквах от него... разкази и обяснения за рисунките, някои от които той ми показваше и аз прерисувах по време на пътуването ни“. Също през 70-те години на XIX в. геологът Джордж Уилям Стоу, освен това даровит художник, направил копия на голям брой скални рисунки на бушмените сан. През 1875 г. ги изпратил на Вилхелм Блийк в Кейптаун. Последният бил възхитен от изключително добрите репродукции и ги показал на своите информатори сан, които в повечето случаи успели на часа да обяснят съдържанието им. „Изследването на тези рисунки - написал Блийк на времето - и на обясненията, които бушмените дават за тях, едва що е започнало, но вече обещава ценни резултати и хвърля светлина върху много неща, които бяха неразбираеми до този момент.“ За нещастие, 1875 г. била годината, през която Блийк починал, и той така и не успял да задълбочи своите прозрения.


Шаманизъм 

Около сто години по-късно, през втората половина на 70-те години на XX в., задълбоченото изследване на Люис-Уилямс върху документите на Блийк и Лойд, както и върху материалите на Орпън и много други източници, започнало да се изплаща. Оказало се, че въпреки употребата на колоритни алюзии и метафори, които понякога придавали двусмислено значение на казаното, информаторите от племето сан са били като цяло из- ключително ясни относно красивото и загадъчно скално изкуство на сво- ите прадеди, което в редни случаи продължавало да се твори и в тяхното собствено време. Те посочили, че рисуваните и гравирани изображения били дело на хора със специални функции в тяхното общество, наричани !gi:ten5 в единствено число !gi:xa. Удивителната и останалите знаци се използват от лингвистите за обозначаване на „щракания“ и други звуци, които нямат паралел в западните езици. В думата Ig'r.xa първата сричка !gi (предхождана от щракане) означава „свръхестествена сила“, а втората сричка ха означава „пълен с“. Следователно това били хора, за които бушмените сан смятали, че са „пълни със свръхестествена сила“ или че „обладават свръхестествена сила“.42 По-нататък етнографските източници изясняват, че огромният архив от скално изкуство, което било създавано от !gi:ten от незапомнени времена в обширни райони от Южна Африка, имал жизненоважна роля за изразя- ването, обозначаването и улесняването на взаимодействията между този свят и предполагаемия свят на духовете, с който според сан човешките същества трябвало да поддържат връзка. Контролът върху времето, особе- но върху правенето на дъжд; контролът върху движението на животните, който да помогне на ловците във времена на оскъдица; способността да се бориш с духовните врагове на психическо ниво; способността да откриваш местоположението на далечни приятели и роднини; познаването на фармакологичните свойства на растенията и най-вече способността да лекуваш физическите и психическите страдания на племето - всичко това се разглеждало като изключително зависимо от редовното проникване в света на духовете и контактите с неговите свръхестествени обитатели. В обществото на сан именно !gi:ten отговаряли за подхранването, поддър- жането и разширяването на тези изключително важни контакти със света на духовете. Следователно тяхната свръхестествена сила (!gi) се свеждала най-вече до възможността да напускат земния свят и да пътуват извън телата си - в царството на духовете. Подобни отговорности, грижи и предполагаеми сили са характерни за всички тези древни религиозни системи, които обикновено (макар и не единствено) се свързват с общества на ловци и събирачи и които съвременните антрополози доста общо определят като „шаманистки“.43 Самата дума „шаман“ има много'специфичен произход и произхожда от тунгуско- монголското съществително saman, което в общи линии означава „този, който знае“.44 Добила е широка употреба не защото тунгусите по някакъв загадъчен начин са се свързали или са повлияли на други култури, а защото тунгуският шаманизъм е бил първият пример за този феномен, който европейските пътешественици изучили. Тунгуската дума навлязла в западните езици посредством техните ентусиазирани писмени доклади и впоследствие продължила да се прилага навсякъде по света, където били открити системи, подобни натунгуския шаманизъм. В Центъра на тези системи стои именно шаманът - обикновено мъж, но в някои случаи и жена. А общото между всички шамани, независимо от културата, към която принадлежат, е способността им да изпадат и да кон- тролират променени състояния на съзнанието. Следователно шаманизмът не е набор от вярвания, нито е резултат от целенасочено изследване. Той е на първо място и най-вече набор от техники, необходими за постигането на транс и за предизвикването на особен вид преживявания - халюцинации — които на свой ред се използват за интерпретирането на събития и направляване на поведението:

„Истинският шаман трябва да постигне своето познание и положение по- средством транс, видения и пътуване на душата до Отвъдния свят. Всички тези състояния на просветление се достигат... по време на шаманското състояние на съзнанието, а не чрез целенасочено изучаване и прилагане на корпус от системанични знания“. 

Зад представата за пътуването на душата в някакъв друг свят се крие един модел на действителността, който по всеки един начин е диаметрално противоположен на модела, понастоящем защитаван от западната наука. Според този изключително древен шаманистичен модел нашият материален свят е много по-сложен, отколкото изглежда. Зад него, над него, под него, навсякъде около него и преплетен с него има друг свят - понякога символично представян като намиращ се „под земята“, а друг път „в небето“, — а може би множество други светове (свят на духовете, отвъден свят, подземен свят и т.н.), населявани от свръхестествени същества. Независимо дали ни харесва или не, ние трябва да си взаимодействаме с тези не-фи- зически същества, които - въпреки че като общо са невидими и безтелесни - имат силата както да ни помагат, така и да ни вредят. В това отношение повечето хора са пасивни. Веднъж родени във физическия свят, техните духове до такава степен се привързват към него, че са в състояние да го напуснат едва когато умрат. Но специфичният товар и отговорността на шамана се състои в това, че той може да напуска тялото си тук, на земята, да изпраща духа си в отвъдния свят - за да се свърже и да преговаря със съществата там - и да се връща обратно в тялото си и към нормалния живот.


Тъй като тунгусите предоставят нещо като архетипен образ на шамани- те по целия свят, каква е целта на техните пътувания в състояние на транс?


„Отгатването на причините за различни проблеми - отговаря американският антрополог Уестьн Ла Бар, — откриването на бъдещето, лекуването на болните, пренасянето на души до и от отвъдния свят и направляването им там, принасянето на жертви на духовете, включително тези на „господарите на животните“, и инициирането на нови шамани... Някои шамани поглъщат наркотични гъби и по време на халюцинациите си посещават света на духовете, където получават отговори на поставените им въпроси...“

Въпреки че през XIX в. бушмените сан не използвали особено халюцино- генни растения,47 ще припомним, че техните шамани — !gi:ten, изпълнените със свръхестествени сили мъже и жени, - били разработили различна специализирана техника да проникват в света на духовете, да преговарят с неговите свръхестествени обитатели и да се върнат с необходимата за племето помощ. Тази техника представлявала изключително характерен, продължителен и изтощителен танц. Веднъж щом това било разбрано, много други елементи от етнографските документи от XIX в. не само че добили смисъл сами по себе си, но освен това започнали да хвърлят светлина върху значението на до този момент най-неясните и объркващи черти на скалното изкуство.


Разгадаване на мистериите От особено значение бил фактът, че записите предлагали решение на отдавнашната загадка на териантропите. Според информаторите от бу- шмените сан фигурите изобразявали шамани в процеса на превръщането им в животинските форми - слонове, антилопи кана, лъвове, птици, чака- ли, змии, - които приемали за пътуванията си в света на духовете.48 За да бъдат постигнати тези трансформации бил изпълняван кръгов танц, също често изобразяван в скалното изкуство. По време на тези танци, които по- някога можели да траят до 24 часа, !gi:ten изпадали в транс - описван по- някога като спускане през кладенец в недрата на подземния свят, понякога като излитане в небето, а понякога като умиране.
                     
В скалното изкуство на Южна Африка често се срещат подобни загадъчни хибридни фигури. Сега вече знаем, че те изобразяват шамани сан в дълбок транс. Те се преобразяват в животински форми, в които пътуват в света на духовете.

Веднъж щом изпаднели в това дълбоко изменено състояние на съзнанието, по някакъв загадъчен начин сравнимо със смъртта, те се трансформирали в своите животински въплъщения и предприемали ужасяващи и просвещаващи психически пъ- тувания в нещо, което за тях било свят на духове. Когато си възвръщали нормалното съзнание, те осведомявали общността за наученото по време на пътуването извън тялото и рисували по стените на скалните заслони някои от странните същества и сцени, които били срещнали сред духовете.

Скалното изкуство на бушмените сан съдьржа множество изображения на кръговия „танц на транса", който шаманите използват, за да изпадат в променени състояния на съзнанието и да осъществяват контакт със света на духовете.


В изкуството на сан има още една фигура, която се повтаря почти толкова често, колкото териантропите. Фигурата често е напълно човешка - обикновено танцуваща, почти винаги мъжка - и кърви от носа. Само че териантропите също са изобразявани много често като кървящи от носа. Понякога дори антилопи кана и други животни са показвани с кървящ нос. В продължение на десетилетия, преди учените да се консултират с етно- графските данни, никой не можел да разбере за какво става дума. Веднъж щом взели предвид и тези описания обаче, значението на изображенията станало напълно ясно: фигурите също показват шамани в различни етапи от трансформирането им от човешки същества в животни-духове. През XIX в. бушмените сан обяснили, че по време на продължителните танци било съвсем нормално !gi:ten да започнат да кървят силно от носа в мо- мента на изпадане в дълбок транс (днес вече знаем, че причината за това е дехидратирането и кръвотечението от фините кръвоносни съдове в носа). Описанието, дадено от Кинг, един от най-важните информатори, не може да бъде по-ясно: „Това е кръгов танц от мъже и жени, които следват един след друг, и се танцува цяла нощ. Някои падат; други все едно полудяват или се разболяват; кръв тече от носовете на трети...“. Следователно фигурите от скалното изкуство, които са изобразени с течаща от носа кръв - независимо дали са човешки, териантропични или животински, - трябва да се разбират като препратки към шаманите или шаманското състояние.

Фигурите в скалното изкуство, които са изобразени кървящи от носа - били те човешки, животински или териантропични,- трябва да бъдат разбирани като препратки към шаманите, преминаващи през изпитанията и трансформациите на танца на транса
             
Шамани сан, изобразени в процеса на преобразяване в животни- духове по време на танца на транса. Пръчките, на които са. се облегнали силно наведените напред фигури, са част от ритуалните атрибути на танца.

Свидетелствата на Кинг хвърлят светлина върху още една загадка в из- куството. По време на обиколките им през 70-те години на XIX в. двамата с Джоузеф Орпън посетили един скален заслон (който още съществува) на име Меликане - в далечна част на планините Молоти (непосредствено навътре от Драконовите планини). В заслона има едно древно пано, нарисувано на скалата, което включва група от три териантропични фигури с човешки тела и глави на антилопи. Ето какво казал Кинг на Орпън за тях: „Това са мъже, които са умрели и сега живеят в реки, и били развалени по същото време като антилопите кана и от танците, които вече видя нарисувани“.55 С оглед твърде странните неща, пред които е изправен изследователят, разтълкуването на тази забележка е сравнително недвусмислено, както е показал Дейвид Люис-Уилямс. Смъртта, състоянието да си „развален“ и състоянието да си под водата - включително специфичната представа за живеене в реките (или понякога за спускане под земята през кладенец) - са добре засвидетелствани в етнографията на сан като метафори, описващи шаманското състояние на транс.56 Величествената антилопа кана, най-го- лемият вид антилопи, е още една често срещана метафора за шаман. Освен това много скални рисунки експлоатират и илюстрират сходството между поведението на шамана в транс и това на умиращата антилопа кана.57 Ана- логията е особено сполучлива, добавя Люис-Уилямс, когато вземем

„антилопата кана, която пада повалена от въздействието на отровна стрела. И шаманът, и антилопата треперят неудържимо, потят се силно, олюляват се, свеждат тава, кървят от носа, излиза им пяна от устата и накрая рухват на земята. Освен това козината на умиращата антилопа кана настръхва, а бушмените сан казали на Брийк и Лойд, че понякога на гърба на шамана започва да расте лъвска грива“.

И на последно място, но не по важност, едва ли е случайно, че оцелелите бушмени Ju/’hoansi (/.Kung) в Калахари, чиято култура има много общи черти с изгубената култура на сан на юг, използват една дума - kxwia — едновременно и за „развалям“, и за „изпадам в дълбок транс“.59 Като се позовава на работата на американската антроположка Меган Бийзъли, Люис-Уилямс отбелязва, че когато шаманът на Ju/ ’hoansi

„лежи в безсъзнание и може би в каталептичен припадък, хората казват, че бил „развален“. Че Кинг е имал предвид това, а не „развален“ в ежедневния смисъл на думата, се потвърждава и от твърдението му, че мъжете с глави на антилопи били „развалени... от танците, които вече видя нарисувани“.

Идеята не е толкова странна. Днес в Англия казваме понякога „разма- зан“ за човек, който е изпаднал в пиянски ступор. По същия начин и ша- маните на сан или IKung, които изпадали в дълбоко състояние на халю- цинации след часове на танци, били наричани „развалени“. Затова когато Кинг използва думата по отношение на фигурите от скалната рисунка това всъщност е неговият идиом, с който ни казва, че те изобразяват шамани в транс.

                
Животно на дъжда от света на духовете, затънало във вода (RARI)

Още една от големите гатанки за изследователите били сцените, изоб- разяващи странни хибридни животни — може би отчасти биволи, отчасти хипопотами, — водени на въже от кървящи от носа териантропи.61 Вече знаем, че последният елемент означава, че са замесени шамани. По-нататък информаторите обяснили, че тези фантастични зверове били „животни на дъжда“, които живеели в огромни езера с вода в царството на духовете. Рисунките показват какво се е правело, когато бушмените сан били засегнати от суша. Тогава групи шамани изпадали заедно в транс, преминавали в света на духовете, улавяли животно на дъжда и го прехвърляли обратно в нашия свят, където да бъде „заклано“ или „издоено“ и да осигури спасителния порой. Рисунките често показват животните на дъжда все едно биват изтеглени през самата повърхност на скалат — може би, тъй като се е вярвало, че царството на духовете се намира от другата й страна.

Шамани сан са уловили животно на дъжда в света на духовете и го водят през повърхността на скалата в този свят (RARI).

По този начин, загадка по загадка, Люис-Уилямс открил, че много от проблемите на интерпретирането на скалното изкуство в Южна Африка вече са били изяснени от бушмените през XIX в. Те не само били преки на- следници на праисторическите художници, но - което е по-важно - също така продължавали да участват в техните извечни традиции, споделяли хи- лядолетния опит на шаманските танци и пътуванията в света на духовете и продължавали да рисуват по стените на своите скални убежища изображения на видяното в отвъдното.


Във всичките си публикации Дейвид Люис-Уилямс напълно изрично нарича Igi.ten на бушмените сан „шамани“. Според мен има пълното право да го направи и въпреки това е подложен на критики от малка, но гласо- вита група от негови колеги учени, които са изпълнили много страници от академичните издания с отегчителни твърдения, че Igi.ten не били шамани. Основната техника, използвана при тези атаки, които изглеждат все едно са извадени от стандартен наръчник на развенчателя, се свежда до това критикът да приложи някакво лично, твърде особено и изключително ограничено определение за шаманизъм (без да информира читателя какво точно гласи определението) и след това да заяви, въз основа на собствената си преценка, че например лекуването по време на транс, практикувано от !gi:ten, не било шаманско лекуване по време на транс, а някакъв друг вид лечителство и съответно бушмените сан не са практикували шаманизъм. Както изтъква Люис-Уилямс, тези, които използват подобна аргумен- тация, често допускат елементарната грешка да бъркат думата с нещото. Често не е ясно дали протестират срещу нещо, което възприемат като по- грешна употреба на думата „шаманизъм“ в някои специфични контексти, или срещу усилията да се интерпретира някакво скално изкуство, което е било определено като „шаманистично“.


„Може би, ако беше възможна приятелска дискусия, щяхме да намерим някаква друга дума (въпреки че не смятам, че е нужно; необходима е по-добра дефиниция), но естеството на вярванията и практиките на бушмените сан и начинът, по който аз разбирам техните изображения, ще останат същите.“

И именно това е ключовият момент. Изправени сме пред определен фе- номен и независимо дали ще го наречем „шаманизъм“ или нещо друго, става дума за универсален феномен с много отчетливи, разпознаваеми и необичайно последователни характеристики, който се открива при бушме- ните сан, при тунгусите и при множество други народи и култури по всич- ки обитаеми континенти и от всички периоди на историята. Тези очевидни универсални характеристики се основават на неврологичната способност на всички хора (посредством разнообразни техники - от ритмични танци до поглъщането на халюциногенни наркотици) да изпадат в променени състояния на съзнанието, да получават халюцинации в тези променени състояния - които се интерпретират като свръхестествени контакти със свят на духовете или с отвъдния свят (за който обикновено се твърди, че се намира в небето или под земята) — и да използват тези контакти, за да до- несат обратно в този свят сили да лекуват, способности да контролират ат- мосферните условия и движението на животните и други полезни неща.64 Това е феномен, от който се интересуваме и който, както показват етног- рафските описания, е бил засвидетелстван сред южните бушмени сан и е осигурявал вдъхновението за техните скални рисунки. Това е същият фе- номен, за който Люис-Уилямс предполага, че е вдъхновил и пещерните рисунки в къснопалеолитна Европа. Това е и феноменът — особено искам да наблегна на това, - който почива на неврологичната способност на всички човешки същества да изпадат в променени състояния на съзнанието.. Въпреки специфичните начини, по които различни общества и култури използват тази способност и могат да се идентифицират на различни места или в различни епохи, тази способност си остава фундаментална. Много хора обаче така и не я използват през целия си живот. Други го правят ряд- ко, сред близки хора или индивидуално - чрез приемането на наркотици, дълбока медитация или други техники. Това, което отличава шаманите, е, че те използват тази своя способност да предизвикват променени състояния на съзнанието по-често от другите, че го правят от името на общността и че постигат висока степен на умение, осведоменост и увереност в ориен- тирането в халюцинирания свят на духовете и в уговарянето със свръхес- тествените същества, за които са убедени, че обитават този свят. В много общества подобни хора могат да се сдобият с някакъв вид формално поло- жение или длъжност. В други не е така. Но ако могат да изпадат в транс, да пътуват извън тялото си и сред духовете, да виждат далечни места и хора, а освен това твърдят, че могат да използват тези сили, за да лекуват болести, да контролират движението на животните и да предизвикват дъжд, то тогава те съвсем основателно могат да бъдат наричани шамани. Тъй като - заявяват критиците на Люис-Уилямс - всички хора могат да изпадат в променени състояния на съзнанието и да виждат халюцинации и именно защото те са фундаментални за шаманизма съществува опасността в крайна сметка да започнем да „наричаме „шаман“ всеки, който изпада в променено състояние на съзнанието, в който случай всички ние ще станем шамани и думата ще загуби значението си, тъй като ще стане синоним на човешко същество“.65 Но може би именно това е важно - не че думата е синоним на човешко същество, а че всички човешки същества имат спо- собността да бъдат шамани и че в някои общества относителният дял на мъжете и жените, които упражняват тази своя способност, може да бъде доста голям, без понятието по някакъв начин да загуби значението си. По-долу ще видим, че сред Ju/'hoansi (!Kung) около половината от всички зрели мъже във всяка група и около една трета от жените са шамани. По същия начин в Перу има вероятно 100 000 шамани. Там те са наричани curanderos („лечители“) или brujos („магьосници“), но техните функции и лични преживявания са буквално идентични с тези на техните съответ- ствия в Южна Африка и сред тунгусите в Сибир -т.е. изпадат в състояние на транс (в Перу винаги посредством поглъщането на халюциногени), пъ- туват извън телата си в отвъдния свят, преговарят с духовете там и се връ- щат в този свят да лекуват болните, да контролират атмосферните условия и движението на дивеча и т.н., и т.н. Интересно е да се отбележи, че както в Перу, така и сред бушмените сан съществува представата, че навсякъде около нас се водят невидими и безтелесни битки, в които „добрите“ шама- ни се борят в защита на своя народ срещу психичните атаки на „лошите“ шамани. В нито един от двата случая концепцията за шамана не става без- смислена или ирелевантна за разбирането на съответните общества - само защото много хора са или могат да бъдат шамани. Следователно изглежда, че в семантичния дебат относно значението и прилагането на думите „шаман“ и „шаманизъм“ сме изправени пред насо- чени срещу Люис-Уилямс атаки, които при по-внимателно разглеждане се оказват безпочвени. Фактът е, че неговата работа е съсредоточена върху необикновената и универсална способност на човешкия род, която много учени наричат „шаманизъм“, но която няма да загуби и йота от същността си на феномен, ако се съгласим да я наричаме „грглизъм“ или „кврзлзат“. За нещастие, някои изследователи успяха да отвлекат част от вниманието от изключително интересния феномен с досадни и излишни боричкания около името му.

Живият танц на транса И ако преоткриването на датиращите от XIX в. етнографски описания било важен пробив за изследователите на скалното изкуство на бушмените сан, същото се отнася и за успоредното осъзнаване, че оцелелите бушмен- ски общности в пустинята Калахари, обхващаща Ботсвана и Намибия, все още пазят древни предания, обичаи и традиции, които могат да хвърлят светлина върху изкуството. Първоначално никой не очаквал това. Бушме- ните Ju/’hoansi в Ботсвана (известни още като IKung) говорят език, който няма връзка с изчезналия език на скалните художници на южните бушме- ни сан и нямат собствени традиции в скалното изкуство. Въпреки това, с помощта на Меган Бийзъли - антропологът, който работи с Ju/’hoansi, - и стъпвайки освен това на едно проучване върху вярванията на бушмените, направено от Лорна и Елизабет Маршал, Ричард Кац и други, в края на 70- те години Люис-Уилямс вече бил установил, че тези повърхностни разлики маскират фундаментални сходства, от които следват напълно оправдани заключения относно скалното изкуство. Най-важното сходство е, че сред Ju/’hoansi се е запазил жив танцът на транса, който е изобразен в древното скално изкуство И за който се говори в етнографските документи от XIX в. - средството, с помощта на което ша- маните приемали формата на животните духове и така получавали достъп до отвъдния свят. По същия начин, шаманите на Ju/’hoansi постигат с танц дълбоко променено състояние на съзнанието, в което халюцинират, че се трансформират в животински духове — много често лъвове — и предпри- емат извънтелесни пътувания.66 Тъй като езикът им не е същия като този на южните бушмени сан, шаманите на Ju/’hoansi не се наричат !gi:ten, а п/ от k’xausi. Но концепцията е същата и k”xausi означава „притежател на“, а п/от означава „свръхестествена сила“.67 Следователно и тези шамани на Ju/’hoansi обладават свръхестествени сили, също като !gi:ten, и до ден днешен танцът продължава да е техният портал към отвъдния свят, както може би е бил и преди десетки хиляди години. Антрополозите са отбелязали, че във всеки лагер на Ju/’hoansi е нормал- но около половината зрели мъже да са шамани, както и около една трета от жените.68 Всеки път, когато възникне необходимост да се изпълни танцът на транса, за да бъдат разрешени някакви проблеми, дошли от отвъдния свят, целият лагер се събира през нощта около огъня. Жените седят най- близо до огъня — в кръг и с допрени рамене. Те пеят и с пляскане отмерват ритъма на определени песни със силно въздействие, които отварят пътя към свръхестествените преживявания. Около тях мъжете - както утвърде- ни шамани, така и новаци, които се надяват да направят първото си духов- но пътуване, - оформят по-голям кръг и започват да танцуват ритмично и енергично, а около тях се стеле тъмнината. Повечето държат церемониални метлички за пропъждане на мухите, които се използват само а този ритуал, и ги размахват насам-натам. Привързаните около бедрата им хлопки се активират от ритмичното тропане с крака. По време на танца се случва жените шаманки да напуснат мястото си около огъня и да се присъединят към тях. Трябва да се отбележи обаче, че и в най-напрегнатите моменти присъстват всички членове на общността, включително малките деца. Ето какво казва Дейвид Люис-Уилямс:

Докато тече танцът, децата играят наоколо, като понякога възторжено имитират изпадналите в транс шамани. Изглежда, никой не намира това смесване - както на нас би ни се сторило - на „свещено“ с „профанно“ за пречещо по някакъв начин или за подигравателно“.

Часовете изминават и танцуващите се изтощават все повече и повече, прегряват и се обливат в пот. Опитните шамани първи изпадат в транс (състояние, което Ju/’hoansi наричат !кга).10 Тъй като дехидратирането и физическото напрежение, които ги тласкат към промененото състояние на съзнанието, също така предизвикват разкъсване на фините кръвоносни съдове в носните им канали, процесът редовно е съпътстван - както по- казва и скалното изкуство - от обилно кръвотечение от носа. Освен това участниците описват и ужасяващото усещане за надигаща се вътре в тях топлина. Според един шаман Ju/’hoansi, интервюиран от антрополога Ри- чард Лий

„лекарството на транса наистина боли! Когато започнеш да изпадаш в транс, п/от бавно започва да се загрява вътре в теб и да те тегли. Надига се, сграбчва вътрешностите ти и отнася мислите ти. Разумът и сетивата ти те напускат и не можеш да мислиш ясно. Нещата изглеждат странно и започват да се променят. Не можеш да слушаш хората и да разбираш какво казват. Гледаш ги и те внезапно се свиват и стават много мънички. Мислиш си какво се случва. Бог ли прави това? Всичко, което имаш в себе си, е п/от - само това можеш да почувстваш“.

Докато се олюляват в кръга на танца през този първи етап на транса шаманите улавят в ръце струята кръв, която се стича от собствените им носове, и я смесват с пот от подмишниците си, като по този начин правят пълно с п/от лекарство и мажат с него телата на болните от общността. Друг метод за прехвърлянето на п/от, който често е изобразяван в праисто- рическото скално изкуство и още се практикува в Калахари, е шаманът да легне направо върху болния човек и да го затисне с тежестта на тялото си.

Озадачаващата поза на тялото 

Има още основни проблеми на скалното изкуство, за които етнограф- ските документи от XIX в. не предлага очевидни отговори. За тях Дейвид Люис-Уилямс привежда още осветляващи примери, предоставени от танца на транса на Ju/’hoansi. Например на много от рисуваните и гравирани изображения от Драконовите планини присъства човешки или териантро- пични фигури, наведени напред в кръста и с опънати зад гърба ръце:

                  

Озадачаващата поза на тялото с изнесени назад ръце, често изобразявана в скалното изкуство на бушмените сан


„Тъй като тази любопитна поза е показана в много изображения, изследо- вателите са осъзнали, че тя трябва да има някакво специфично значение, но не могат да определят какво точно е. Изглежда, нито един етнограф от XIX или XX в. не е описал подобна поза“.

Покъсно обаче, по време на едно изследователско пътуване, той имал щастлива среща:

„През 1975 г. двамата с американската антроположка Меган Бийзъли бяхме в Калахари. Тя владее перфектно езика на IKung [Ja/’hoansi] и превеждаше това, което група шамани ни обясняваха. Без да съм го насърчил с нищо, един от мъжете се изправи и като леко се наведе напред, зае позата с ръце зад гърба. Веднага осъзнах, че всеки момент ни предстои разрешим една отдавнашна загадка. Това, каза ни мъжът, бил начинът, по който някои шамани танцували, когато молели божеството да влее повече сила в телата им. Така една от най- големите мистерии на изкуството от Драконовите планини получи отговор. Това беше един от тези редки и носещи огромно удовлетворение моменти, в които миналото сякаш се докосва до настоящето“.

В крайна сметка етнографските материали от XIX в. започнали да изплащат дивиденти, а изследването на съвременните общности от бушмени в Калахари предоставяло още податки за значението на праисторическото скално изкуство в Южна Африка и за неговата връзка с променените състояния на съзнанието. Но Дейвид Люис-Уилямс все още имал нужда от приноса на други научни области, преди да бъде готов да опита силите-си със своя собствена голяма теория, която да обясни значението не само на южноафриканското изкуство, но и на рисунките в пещерите на къснопалеолитна Европа.

Рисуваните видения на тукано
Открил първите важни податки за информацията, от която имал нужда, в работата на колумбийския антрополог Жерардо Райчел-Долматоф. През 1975 г., точно по времето, когато Люис-Уилямс бил започнал наистина да вниква в скалното изкуство на сан, Райчел-Долматоф публикувал своята важна монография „Шаманът и ягуарът - изследване върху наркотичните вещества при индианците тукано в Колумбия“. Употребата на думата „наркотичен“ в заглавието е злощастна, тъй като на практика не става за наркотично вещество в пълния смисъл на думата, а за халюциноген. Всъщност това е моята стара познайница аяхуаската - противната и горчива отвара от Амазония, в която основната активна съставка е силно психотропният алкалоид диметил триптамин. Пръснати из басейна на Амазонка, повече от 70 различни племенни култури използват аяхуаската, а много от тях я наричат със свои собствени имена (natema, caapi, cipo, shori и т.н.). Колумбийските индианци тукано я наричатyaje (произнася се „яхе“), но гя е абсолютно същата като аяхуаската, която пих в Перу и в Бразилия. В следващите глави отново ще се върна на откритията на Райчел-Дол- матоф. В случая особено интересен е един любопитен факт, на който него- вото изследване от 1975 г. обръща внимание: индианците тукано рисуват геометрични мотиви и абстрактни форми по тъкани и музикални инстру- менти, по къщите си и по общите malocas, където пият яхе. Освен това колумбийският антрополог описва и резултатите от един интригуващ екс- перимент, който провел. Той помолил членове на племето тукано да на- рисуват с моливи това, което виждат след като са пили яхе. (Разбира се, рисунките били направени по памет, след като консумиралите питието си били върнали нормалното състояние на съзнанието.) Резултатите, които в общи .линии били идентични с мотивите по къщите и тъканите, включва- ли триъгълник, фланкиран от завършващи със спирали вертикални линии, ромбоид, изпълнена с успоредни линии правоъгълна форма, мотиви от хоризонтални успоредни вълнообразни линии, множество различни овални и U-образни елементи, редици точки или малки кръгчета, вертикални мотиви от малки точки, решетки, зигзаговидни линии, вписани един в друг правоъгълници, концентрични успоредни дъги (висящи дъги) и т.н., и т.н. Нещо, което е от значение, е, че тукано рисуват подобни форми и мотиви и по скалните повърхности на хълмове в северозападните части на Амазо- ния, където ги съчетават с рисувани с червено животински фигури. За човек с големия опит на Люис-Уилямс всичко това, разбира се, било изключително важна улика за възможния извор на същите абстрактни и геометрични форми и мотиви в скалното изкуство на сан и в рисуваните пещери на къснопалеолитна Европа.


Етапите на виденията 

Втората идея, която Люис-Уилямс щял да развие в по-късната си работа - въпреки че никога не е била основна в аргументацията му - също има своя предшественик в изследването на Райчел-Долматоф от 1975 г. Това е идеята, че изживяването на халюцинациите обикновено се развива на етапи. Индианците тукано описват три етапа след пиенето на яхе/аяхуаска и твърдят, че именно през първия етап виждат повечето от абстрактните и геометричните фигури, които предпочитат да рисуват и при които „реше- тъчни мотиви, зигзаговидни и вълнообразни линии се редуват с подобни на очи форми, многоцветни концентрични кръгове или безкрайни вериги от блестящи точки“. Интересно е да се отбележи, че когато говорят за видения от този вид, те използват общото название nomeri - дума, която обозначава всякакви многоцветни светлинни усещания, но може да бъде преведена като „да рисувам с цветни точки“. Информаторите на Райчел-Долматоф допълнили, че в крайна сметка мотивите nomeri избледняват и изчезват с настъпването на втория етап от виденията им. Те включват „по-големи форми, които изглеждат като хора, животни или непознати създания“.84 Твърди се, че по време на този втори етап опитните шамани успяват да проникнат в света на духовете, често описвано като намиращо се „под водата“, и да срещнат там - в дълбоко скритото му обиталище - могъщото свръхестествено същество, известно като Господаря на дивеча. По време на втория етап от транса по-неопит- ните пиячи на яхе могат да видят ужасяващи чудовища, огромни змии или ягуари. И накрая, в третия етап, информаторите описват успокояване и съзер- цателно настроение, съпроводени от „лека музика и разпръснати облаци, които сякаш се носят по нежния бриз“.

Ентоптични феномени

Още една голяма тема, разработена в по-късните работи на Люис-Уи- лямс, е осъзнаването, че модерните невропсихологически изследвания, фокусирани върху проблема с „фосфените“ (наричани още „ентоптични феномени“ и „форми константи“, както ще си спомним), биха могли да съдържат ключа към поне част от кода на праисторическото скално из- куство.87 Тази тема също е предугадена от Райчел-Долматоф, който съоб- щава, че подобни на фосфени мотиви господстват в скалните рисунки на съвременните тукано, и ни напомня:


                       


Мотиви-фосфени, нарисувани от западни доброволци (по ReichelDolmatoff, 1975)


„Фосфените са субективни образи, независими от външни източници на светлина, и са резултат от самоозаряване на зрителните сетива. Тъй като се зараждан в окото и мозъка, те са общи за всички хора. В отделни случаи фос- фените могат да се появят напълно спонтанно, особено когато човек е бил лишен за известен период от време от визуални стимули... Възможно е също така да бъдат предизвикани от външни стимули: натиск върху очните ябълки, внезапен шок или взирането в тъмнината, когато човек се събуди през нощта... Освен това фосфените могат да бъдат породени от редица химични агенти. Известно е, че халюциногенни наркотици като ЛСД, псилоцибина, мескалина, буфотеина и хармалина предизвикват фосфени от абстрактни мотиви и често послеобразите могат да бъдат наблюдавани няколко месеца след преживяването“.

В тази връзка изследването на Райчел-Долматоф от 1975 г. привежда като доказателство лабораторните експерименти на учения Макс Кнол. Той из ползвал електрическа стимулация на мозъка върху повече от 1000 доброволци от Западния свят, за да предизвика фосфени. След това участниците били помолени да нарисуват видяното. Паралелите с рисунките на информаторите от племето тукано, които илюстрирали своите породени от яхе видения, са поразителни, тъй като и амазонските индианци, и западните доброволци възпроизвели почти напълно същия набор от абстрактни и геометрични мотиви.89 „Тези съответствия са твърде близки, за да са просто резултат от съвпадение - коментира Райчел- Долматоф. - Те, изглежда, показват, че мотивите, които индианците виждат под влияние на яхе — особено тези от първия етап на опиянението, — са фосфени, които впоследствие са интерпретирани в рамките на културата като носещи специфично значение.“

              

ХАЛЮЦИНИРАНИ МОТИВИ НА ИНДИАНЦИТЕ ТУКАНО (Рейчел-Долматофф, 1975)
Едно-единствено обяснение И отново - това, което е особено вълнуващо във всичко това и което Люис-Уилямс на момента осъзнал, е очевидната възможност да има едно- единствено обяснение. Възможно ли е геометричните и абстрактните мо- тиви, които се откриват в рисуваните пещери в Европа, в скалните заслони на бушмените сан, сред индианците тукано в Амазония и сред участниците в лабораторни експерименти в Западния свят, всичките на идват от на практика един и същ извор? Възможно ли е всички те да са изображения на ентоптични феномени, които са генерирани навсякъде по света от осо- бената неврология на хората с модерна анатомия, веднъж щом изпаднат в променено състояние на съзнанието? Ако се окаже, че наистина е така, то може би ни предстои да научим много неща за до този момент загадъчните праисторически култури, които са оставили своя завет в скалното изкуство навсякъде по света, но от които не е запазен никакъв етнографски документ. Това твърдение запазва валидността си, въпреки че можем да сме сигурни, че различните култури в различни епохи са тълкували и интерпретирали по много напълно раз- лични начини загадъчните мотиви и форми, видени в променени състояния на съзнанието. Не трябва да очакваме индианецът тукано, който пие яхе, да тълкува ентоптичните мотиви по същия начин като бушмена сан, който танцува танца на транса — нито пък като къснопалеолитния пещерен художник. Нито пък трябва да очакваме от всички хора, които преживяват ентоптични феномени, да се опитват да ги нарисуват. Човек спокойно може да предположи, че повечето няма да го направят. Въпреки това, самият факт, че съвсем същите форми и мотиви продъл- жават да се явяват в скалното изкуство в различни епохи и места предпо- лага въздействието на някакъв могъщ общ фактор и приканва към форму- лирането на една предварителна хипотеза: ако разпознаваеми фосфенопо- добни мотиви заемат важно място в праисторическото изкуство - какъвто е случаят с изкуството на бушмените сан, това на индианците тукано и това на къснопалеолитна Европа, - то тогава те могат да са податка за из- ползването на променени състояния на съзнанието в културите, създали това изкуство. При сан и тукано вече знаем, че променените състояния на съзнанието наистина играят роля, като и в двата случая се изявяват като шаманизъм. В случая те определено изглеждат нещо широко разпростра- нено и значимо, и Райчел-Долматоф вече е намерил причината. Тъй като фосфените се зараждат в окото и мозъка, „те са общи за всички хора“.

Загадките на мозъка


Дори и да приемем, че става въпрос за изображения на фосфени, те твърде рядко се явяват като единствени образи в скалното изкуство. Вече видяхме, че при индианците тукано ентоптичните мрежи и другите мотиви се рисуват до и понякога директно върху животински фигури, а знаем, че животните - отново примесени с познати знаци и мотиви - играят изключително важна роля и в скалното изкуство на бушмените сан, и в рисуваните пещери на къснопалеолитна Европа. Разбира се, всички тези много различни фигури на животни и хора — и в един още по-усложнен вариант, на териантропи - не могат да бъдат породени по ентоптичен път (т.е. чисто и просто по механичен път „в оптичната система“) по същия начин като универсалните форми и мотиви. Но също така е очевидно, че има много необикновени и основни сходства между различните култури - в начина, по който фигурите са насложени една върху друга, или сякаш се носят в пространството без линия на терена или на хоризонта, или използват естествените особености на скалната повърхност и т.н., и т.н., - които отново навеждат на мисълта за някакъв общ източник. Дейвид Люис-Уилямс знаел, че отговорът на тази главоблъсканица вероятно не се свежда просто до някакво твърде невероятно и безпрецедентно разпространение на идеи през огромни промеждутъци във времето и пространството. Подобно на ентоптичните феномени, с които имат толкова тясна връзка, тези странни и едва ли не свръхестествени сходства също трябва да имат отношение към променените състояния на съзнанието и загадките на човешкия мозък. Въпреки че това не е област, която е особено свойствена на археолозите, Дейвид Люис-Уилямс щял да научи много повече за постиженията на невропсихолозите, отколкото някога е предполагал, че ще му се наложи.