С какво ще запомним отминаващата година, какви ще са нейните отражения в следващата? На прага между 2019-та и 2020-та Mediapool се обърна към няколко изявени личности от различни професионални сфери. Поредицата от интервюта започва с журналиста Стойко Тонев, поизвестен с псевдонима д-р Тони Филипов. Той е завършил социология в СУ "Св. Климент Охридски", доктор е по политология. Автор е на рубриката "Из делниците на един луд", която излиза от 2002 г. в различни вестници и сайтове.
Ако трябва с една дума да характеризирате 2019 година, коя дума бихте избрали и защо?
Загубена, пропиляна. И не само 2019 беше пропиляна. През 2014 година, при посещението си у нас, Моника Маковей (министър на правосъдието на Румъния от 2004 до 2007 г.), каза нещо изключително важно: "Ако изчистиш съдебната система, тя ще изчисти всичко друго". Погледнете върховете на правосъдието ни днес. Министър на правосъдието е Данаил Кирилов. Каквото и "синтактично тълкуване на морфемите" в това изречение да направим, то все ще звучи комично. Викат му Барни Ръбъл и то съвсем не за да го ласкаят. За главен прокурор беше избран човек, който, меко казано е опасен за демокрацията у нас. Възпитаник на Магнаурската школа в Симеоново, която само с много наум може да бъде призната за пълноценно юридическо образование. Човек, който говори не като юрист, а като политик и действа не като прокурор, а като полицай. Програмата, която той ни разказа, вещае мрачно бъдеще дори и за тази уродлива форма на демокрацията, която тук практикуваме. В случая "избран" е евфемизъм. Гешев беше назначен от мръсната троица (Борисов, Пеевски, Цацаров). А единодушието, с което прокурорската колегия на ВСС застана зад него, показва само, че корупцията и моралният разпад не са изключение, а норма на поведение във висшия административен орган на съдебната власт. А бившият главен прокурор беше награден заради пълното си бездействие по отношение на голямата корупция с поста шеф на КПКОНПИ. И само се моля да не мине фарсът "независим прокурор", който домораслите тарикатчета се опитват да играят пред Венецианската комисия. Към думите на Маковей за съдебната система бих добавил и медиите. Няма демокрация без свободни медии. У нас всички медии са свързани и подчинени на властта. Страхът е масовото състояние на журналистиката ни. Няма да е никак преувеличено да се кажа, че тази власт се крепи главно на страха на журналистите да задават истинските въпроси. Ако медиите си бяха на мястото, тези клоуни нямаше да изкарат и една година на власт! Голяма част от българските журналисти могат да се извиняват, че са им опрели... трудовата книжка в слепоочието и това често не е лъжа, но не може да е и оправдание.
С кои събития, процеси, личности или скандали ще запомните 2019 година? Какво ще е тяхното продължение или развитие през 2020-та?
Назначаването на нов главен прокурор. Това ще определя състоянието на правосъдието у нас, а от тук до голяма степен и политическите процеси. По времето на Цацаров прокуратурата стана политически фактор. И именно с нея могат да бъдат обяснени много мълчания и бездействия на опозицията. Какво показа изборът на тандема Цацаров-Гешев през тази година? Ще донесе ли той "радост" и "богатство" (както бяха определени двамата от техни поддръжници) и за кого? Битката за избора на главен прокурор за някои хора е на живот и на смърт (в краен случай на дълъг затвор!). С Гешев начело на прокуратурата и Цацаров начело на антикорупционната комисия ще падне такава борба с корупцията, че… Пък ако успеят да си назначат и един независим прокурор, някой като Пацо Терасата, който да ги разследва… Истината е, че тъмните сили победиха. Или може би по-точно ще бъде да се каже пак победиха. А, знае се, победителите не ги разследват. Някой да видя името на Пеевски сред виновните за фалита на КТБ? Няма го дори и като свидетел! Както пише Зошченко, "като прелистихме цялата история, не видяхме нито един случай, при който парите да са претърпели крах или поражение". Парите на Пеевски. Пари откраднати от нас. Под чадъра на Цацаров и със съдействието на Борисов. Определено Гешев ще донесе не само пари и радост, но и свобода на определен кръг хора.
Ами с нищо не ме впечатли. Българинът продължава да избира така, сякаш избира хора, които ще управляват чужда държава.
Страхувам се, че това още не е най-страшното. Ще има и мегахитове. Неграмотността, не само функционалната, но и пълната, превземат нови територии. Управляващите щяха уж да превръщат образованието в приоритет. Обаче нито знаят, нито могат, сиромашките. За това трябват хора, които могат поне да се изразяват с цели изречения. На кой език да прочете Борисов какво правят финландците в образованието? Пък и да прочете, какво ли ще разбере. Този човек има манталитета и културата на футболист. "Трябва да знаете, че не се научих да ям с нож и не обичам да ям с нож, така че аз нямам претенциите за литературовед…" (Борисов пред радио "Свободна Европа", 14.01.2002) Какво повече да кажем?! Страхувам се, че ни предстои много труд и сълзи, за да се върнем поне на нивото на грамотност и култура от 1989 г.
По случай 30-годишнината от 10 ноември 1989 г. написах: "За 30 години постигнахме Бойко Борисов. Честит 10 ноември!" Това "велико постижение" на българската демокрация обяснява много неща. И институционализираната и легитимирана простотия, и управленската импотентност, и икономическия волунтаризъм, и моралния релативизъм. То задава нормите и стандартите. Спори се дали Ленин наистина е казал, че "всяка готвачка може да управлява държава". Е, той може и да не го е казал, но ние имаме всички основания да го кажем. След Бойко Борисов всеки има право да си мисли, че може да управлява държавата. И то съвсем основателно. Този човек, казано на шега, прави само две грешки – във външната политика и във вътрешната политика
Нямам страхове, обръгнах вече. Нямам и надежди. Нямам и очаквания, свързани с тази власт. Управляват ни посредствени хора. Ако нещо добро се случва в държавата, то се случва без тях и въпреки тях. Продължава разпадът на партийната и политическата система. Криминалното се конституира като политическо, незаконното като законно. Разделението на властите е подменено с пълното им сливане и подчиняване на изпълнителната власт. На пръв поглед изглежда, че тази абсолютна власт е в ръцете на Борисов, но само така изглежда. Но по-страшното е друго – че сред наличните политически субекти не се забелязва нищо по-добро. Опозиция практически не съществува. Лявата е напълно опитомена, дясната е напълно неадекватна. Лидерите на дясното не стават за чеп за зеле! И колкото по-рано си тръгнат, толкова по-голям шанс има дясното да роди нещо смислено. Това е истината и изборите я показаха. Десни хора има, но някой трябва да ги организира и поведе. Тези лидери не могат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар