Оксфордският речник, световно признат за един от най-достоверните, в т. VIII, с. 1838 обяснява думата семит така:
„лице, произхождащо от семитската раса, която включва народите, споменати в Библията — Стария завет — като потомци на Сем, първия син на Ной, а именно юдеин, древен жител на Палестина, живеещ в Юдея — Палестинска провинция. За семити се считат още: асирийците, етиопците, сирийците, арабите, а също така и лицата, които говорят като свой роден език един от семитската група езици.“
Според Британската енциклопедия, т. XX, с. 208, семитските езици имат общ произход и се говорят в районите на Месопотамия, Палестина, Сирия, Арабия и Кюрдистан.
 |
| "Спасението е от юдеите" Йоан 4:22 Хубаво е библейските християни да четат своята библия. Защото там се казва, че 'християнин това е духовен семит, върнал се в лоното на Аврам(Ибрахим)". Библейското християнство е хитроумен начин да се подчинят белите(арйаните) на Римската империя, но този път- чрез доктрината на аврамизма на евреите. Христовото учение е различно то християнската доктрина-догма. Христовото учение се възприема лесно от белите арйани, тъй като то е взаимствано от ХИПЕРБОРЕЙСКИЯ БРАХМАНИЗЪМ. Нещата се объркват, когато се намеси църквата, като институция. Там лъсва змийската религия на кървавите жертвоприношения на Аврам/Ибрахим, тъй като аврамитите са "а-брахмити/и-брахмини", т.е- псевдо-брахмани. |
Исус Христос е бил известен на своите съвременници като юдеин, а не като евреин. И днес историците го определят като такъв. Самият Пилат Понтийски (авторът на надписа на кръста, на който Христос е бил разпънат) пише: Jesus Nazaretus Rex Iudeorum — Исус от Назарет — Цар на юдеите. Думата евреин е употребена за пръв път в Новия завет.
Религията, практикувана в Юдея по времето на Христос и позната като „фарисизъм“, се е позовавала изключително на Талмуда — сложна схоластична система от коментари към старозаветните книги и сборник от юдейски религиозни закони. По онова време Талмудът е нещо като магна харта на евреите: обявяване на независимостта, конституцията и закона за правата на човека, събрани заедно за тези, които изповядвали фарисизма.
Днес Талмудът фактически обединява под диктат всички, които се наричат евреи, независимо дали те разбират това или не. Духовните им водачи (равините) дори не се опитват да обясняват правото си на контрол над живота на евреите. Тези водачи далеч превишават законните граници на духовните си прерогативи. Тяхното властване извън религиозните им правомощия над професионалния и обществен живот на евреина няма по обхват и влияние равно в света.
Ролята, която Талмудът играе в юдеизма, практикуван днес, е обяснена официално от равина Морис Кертцер, директор на международните връзки на Североамериканския еврейски комитет. В качеството си на официален говорител на този комитет Кертцер в статията си „Какво представлява евреинът?“обяснява значението на Талмуда по отношение на юдеизма днес така:
„Талмудът съдържа 63 книги, писани от древните равини, засягащи правото, закона, нравствеността и историята. Той е издаден пет века след раждането на Христос и представлява сборник от стародавни знания, религиозни норми и обществени закони[1]. Талмудът е правният кодекс, който съдържа еврейските религиозни закони, и е учебник, който се използва за подготовка на равините“.
В книгата си „Фактите са факти“ Бенжамин Фридман казва:
„От рождението на Исус Христос та до днес никъде не са били регистрирани по-злобни, отвратителни и порочни хули по отношение на Христос, християните и всички народи, неизповядващи еврейската вяра, отколкото между кориците на тези прочути 63 книги, които са правният кодекс на еврейския религиозен закон[2].“
Талмудът е публикуван на английски език за пръв път през 1935 г. в Лондон от Сонсино прес. Тиражът й е много ограничен и за свободна продажба тя не е пускана. Предназначена е била само за младото еврейско поколение, което не говори староеврейски, както и за подготовката на младите равини, говорещи английски. Талмудът може да се намери само в Конгресната библиотека на САЩ, или много рядко като колекционерско притежание.
Волята и стремежът на евреите е съдържанието на Талмуда да се пази в тайна от неевреите, и затова досега няма цитирани публично дори извадки от него, независимо че като цяло представлява голям интерес. Време е пълният превод на Талмуда на български език да бъде направен, макар че това ще струва немалко средства и труд.
 |
| Т.нар. "евреи" не са нито -"раса", нито-"нация", нито-"етнос"! Те принадлежат към т.нар. СИВ РАЗ-САД от деволюцията на БЯЛАТА РАСА от т.нар. "Червено Засяване" от континента "МУ" в Пасифика. При т.нар. "горски евреи"(кавказци) се постига по-европейския вид на евреите При всички МУ-наци е характерно острите черти, особено НОСА- "орлов клюн", издраващ иманентния характер на задълбаване в ниските нива на матрицата и "края на материалните цикли" на култа, който изповядват- Шива-Рудра. "Евреин" буквално значи "ап-ир"(водно-земен), а -"ар-ап"("земно-воден"). Евреите представляват ранните арио-семити, докато арабите-късните арио-семити. По-примитивния характер на арабите се обяснава с факта, че на по-късен етап се намесва и разсада от култа на Кали(от Кумари-Кандам- "Лемурия" в Индийския океан) Тази връзка е много важна да се разбере, за да се осъзнае "топлата връзка" не само между евреи и араби, но и между евреи и турани(днешните тюрки). Тяхната мисия е разпад на БЯЛАТА РАСА чрез нейното смесване с низшите разсади-особено от Лемурия. Болшинтсвото от лемурийците днес изповдват Лунния култ- една Индонезия са мюсулмани, а преобладаващата част от Индия са към лунния култ Шива-Кали; за турките-турани-не говорим изобщо. За лунния култ е характерно старшинството(от Сатурн) и войнствеността-от Марс. |
 |
| През 1976 год. на бял свят излезе сензационната книга«Тринадесетото коляно» на писателя А. Кестлер. В нея той доказва, че сегашните ашкенази нямат нищо общо със "сина на Аврам", а са потомци на хазарите, разселили се в Европа след разпадането на хаганата през 10 век. Според Кестлер, ашкеназите са тръгнали не от Йoрдан, а от Волга, не от Хаан, а от Кавказ, което означава, че са по-близки до народи като хуните, угурите и др. Съвременните генетични изследвания доказват, че произходът на евреите в Европа е свързан със смесване на родословия, много от които произхождат от кавказки племена, приели юдаизма. Те би трябвало да сложат край на дебати, които продължават повече от два века. Евреите ашкенази, днес съставляват около 90 на сто от евреите по света. Според хипотеза, известна като "рейнска", евреите ашкенази произхождат от евреи, които са избягали от Палестина след завладяването й от мюсюлманите през 638 година. Според същата хипотеза те са се установили в Южна Европа, а по-късно, в края на Средновековието, са се преместили от Рейнска област в Германия към Източна Европа. В такъв случай раждаемостта сред тях ще е 10 пъти по-голяма в сравнение с тази сред местното нееврейско население и въпреки икономическите трудности, болестите, войните и погромите в еврейските общности. За да хвърли светлина върху този въпрос, новото изследване сравнило геномите на 1287 души от осем несвързани помежду си групи еврейско население и на 74 неевреи. Генетикът Еран Елхаик от медицинския институт "Джонс Хопкинс" в Балтимор, Мериленд, внимателно анализирал данните, търсейки мутации в ДНК кода, свързани с географския произход на дадена група. Подобни индикации са били ползвани в миналото, за да се хвърли светлина върху произхода на баските и на пигмеите в Южна Африка. Сред евреите в Европа генетикът открива древни индикации, които ясно сочат към Кавказ и в по-малка степен към Близкия изток.Получените резултати подкрепят друга хипотеза, която е противоположна на "рейнската" и е известна като "хазарска". Според втората хипотеза евреите в Източна Европа произхождат от хазарите - племена, установили се в района на Кавказ в първите векове от новата ера. След като били повлияни от евреи от Палестина, хазарският каган, приближените му приемат и по голяма част от поданиците му приемат юдаизма през 8 век (851-860). Според "хазарската" хипотеза, ашкеназите нямат еврейски генетичен произход, те в края на краищата се разпространили в Централна и Западна Европа и представляват 80-90% от днешните евреи в света. |
Защо от столетия насам историята на хазарите и на хазарското царство не е изучавана напълно и подробно?… Каква и коя е тази сила, която е успяла да изключи от учебниците по история археологическите факти и писмените документи на Великото Хазарско Царство?… Произходът и историята на хазарите са неоспорими за специалистите, които от друга страна отдавна са установили безспорно и произхода и историята на евреите, и по-специално на тези от Източна Европа. Това доскоро беше една добре пазена тайна, която обаче днес излиза наяве… Никой няма право да изопачава историята — истината за миналото, а тя е:
 |
През 10 век настъпва промяна в отношението към евреите в Европа. Появяват се нови евреи в Европа, наречени ашкенази, с което европейците ги разграничават от сефарадите. Терминът "сефарад" е употребен в Библията и обозначава Иберийския полуостров, т.е. за евреите, които са дошли от юг. Ашкенази е името, което носят евреите, заселили Централна и Източна Европа, основно Германия, Полша, Франция, Украйна и Русия. Това са наследници на Хазарите, но след 10 век и разпадането на Хазарския хаганат те се разселват в Европа. Те развиват собствени обичаи и закони, което ги разграничава в определени теми с другата част на еврейския народ -сефарадите. Стигат дотам, че създават собствен език, идиш, възникнал като комбинация от немски диалекти в района със славянско и еврейско влияние. В редица страни евреите са подложени на изселвания и преследвания, особено силни по време на кръстоносните походи. Така например, през 1290 г. на евреите е забранено да живеят в Англия (забраната отпада едва през 1655 г.). Обяснението за тези преследвания е в престъпленията, които се приписват на евреите. Те биват държани отговорни за престъпления, датиращи на хиляди години, както и за всяко природно или човешко бедствие. През 13 век евреите са обвинени за нашествието на монголските орди. Сто години по-късно евреите са обвинени за чумата, обхванала континента. През 1394 г. те са изгонени от Франция, а по-късно и от редица области в Германия, Италия и Балканите. Зародишът на религиозния антагонизъм се крие в юдейско-римския сблъсък в края на античността. Окончателното скъсване на християнството с юдаизма настъпва след Първия Никейски събор. Същевременно християнството печели нови територии и позиции в Северна и Източна Европа. По време на тези схоластични спорове юдаизмът реализира единственото си значимо религиозно завоевание -Хазарския хаганат, който приема за официална еврейската религия - едно уникално явление в историята с оглед юдейския конфесионализъм. През 861 г. Кирил и Методий (Хазарска мисия, 860-861 г.) участват в хазарската столица в диспут между представители на основните монотеистични религии, организиран от хазарския хаган (бей, управител), който тогава е бил привърженик на пратюркския монотеизъм, но не успяват да го убедят в предимствата на християнството. В неговото обкръжение се е изповядвал юдаизмът и ислямът. Около 861-865 г. хазарските владетели и значителна част от аристокрацията приемат юдаизма - това е уникално явление за еврейската история, защото една група гои (неевреи) биват приобщени към религията на "децата на Израел", етно-религиозна група, наследници на древните израилтяни, които и днес имат претенции, че е наследница на богоизбрания народ, наследници на древните израилтяни. Този акт на приемане на юдаизма от хазарите (нееврейски народ) е в пълно противоречие с юдейския конфесионализъм. Хазарите-евреи остават в тези територии до средата на 10 век. През 965 г. киевският княз Светослав I успява да разгроми хазарите и да превземе най-важните им крепости и столицата Итил. Експанзията на Хорезъм, киевския княз Владимир I (980-1015) и узите нанасят последен удар на Хаганата. Ашкенази е името, което носят евреите-хазари които се разселват из Европа след разпада на Хазарския хаганат през 10 век. |
Хазарската държава през X-то столетие е била една от най-обширните държави в Европа. Тя е обхващала площ от 1 600 000 кв. км. Хазарите не са семити, а са азиатски народ. Модерните антрополози ги определят като тюрко-фински тип. От незапомнени времена хазарите са живели в сърцето на Азия. Те били известни като извънредно войнствен народ, който непрекъснато е воювал със съседите си, които накрая успели да го изтласкат на запад. Поради тази причина хазарите нахлули в Източна Европа, където се установили и създали най-голямото и силно царство. Отношенията между хазарите и византийските императори били много добри. Например Юстиниан II прекарал в изгнание доста години при хазарите и дори в 704 г. се оженил за сестрата на кагана им.
Като нахлули в Източна Европа, хазарите били езичници с най-различни форми на идолопоклонничество, каквито по онова време съществували у азиатските народи. Това продължава до VII в., когато техният каган Булан решава да премахне практикуваното дотогава идолопоклонничество и да го замени с една от наложилите се три основни религии — християнство, мохамеданство и юдеизъм.
След обстойно проучване Булан се спира на юдеизма, днес познат като талмудизъм. Този факт е много добре установен и документиран от историята[3].
Каганът Булан и 4 хиляди благородници феодали приели новата вяра на талмудизма чрез специално доведени в страната равини от Вавилония. От този момент всякакво езичество и идолопоклонничество били забранени. Много равини били поканени в страната със задача да се построят синагоги, училища и да проповядват новата религия, която била обявена за държавна религия. Сменилите по този начин религията си хазари са първия народ в Европа, наречен еврейски. Ето това са евреите от Източна Европа, а именно — потомците на масово приелото юдеизма през VII столетие хазарско население.
След приемането на юдейската вяра религиозните водачи в хазарското царство стават и граждански управници. Те налагат на хазарите учението на Талмуда като основно ръководство в живота им. Идеологията на Талмуда става оста на политическите, икономическите, културните и социалните отношения и дейност в цялото Хазарско царство. Талмудът е основата, върху която се създава цивилния и религиозен закон на хазарския народ[4].
Между VII и X в. вследствие на стриктното прилагане на Талмуда еврейската вяра се налага, и всички хазари вече са евреи. Наследникът на Булан, наречен Обадих, налага още по-категорично еврейската религия и образование. Хазарският говорим език се е запазил, но писмеността е била еврейска — със староеврейски букви. Обадих е наследен от своя син, наречен вече Исак; Исак от сина си Маназех II. Следва синът му Низи, а после неговият син Арон II. Следващият цар Йосиф е син на Арон. Еврейското духовенство още в VII в. започва въвеждането на староеврейски имена, които, както личи и по имената на самите хазарски царе, към X столетие напълно се налагат. Поеврейчването на хазарския народ е завършено, и от края на X в. нататък започва разлагането на хазарската държава…
Още през VIII–IX век руснаците-варяги се установяват в Киев и впоследствие постигат окончателното завоюване на хазарите. Много членове на хазарската царска династия успяват да емигрират в Испания, други в Унгария, докато хазарският поеврейчен народ остава по родните си места.
Един от най-известните историци — специалист по произхода и живота на евреите от Европа, епроф. Х. Грейтз — самият той евреин. В своята „История на евреите“ той пише:
„Когато евреи от други страни чуят някакви разкази за евреите от хазарското царство, те вярват, че тези хазари, приели еврейската религия, са едно от «десетте изгубени племена». Тези разкази са причина за легендата, която все повече и повече се налага, че Палестина е родината на обърнатите в еврейската вяра хазари[5]“.
Според Еврейската енциклопедия родният език на хазарите през I столетие, когато те завладяват Източна Европа, е бил от азиатски произход. В VII в. каганът Булан приема юдеизма и староеврейските букви, които той харесал, разглеждайки Талмуда. По същия начин нецивилизованите западноевропейски народи, които не са имали собствени азбуки, приемат за своя писменост латинската азбука.
След унищожаването на Хазарското царство езикът на хазарите в еврейските общности се възприема като някакъв староеврейски (идиш), донесен от еврейските равини от Вавилон. Въпреки изминалите много столетия от унищожаването на хазарската държава и въпреки че голяма част от населението й се е заселило в Източна Европа и от много поколения потомците на хазарите живеят и се раждат в други държави като Русия, Полша, Румъния, Чехословакия, България и др., то те продължават да считат себе си по националност за евреи, наричайки се идиш. Всъщност идиш е името на стария майчин език на хазарите със слаб примес от немски език. Идиш в никакъв случай не трябва да се бърка или смесва със староеврейския. Няма нито една дума в идиш (иврит) от староеврейски, която да съответства с него, независимо че ползват една и съща азбука. Идиш е интернационален език и се говори от 90% от евреите, живеещи в повече от 40 страни в света, които въобще не знаят староеврейски.
През периода X–XIII век, по време на бързото разрастване на руската нация, става постепенно поглъщане на хазарската държава. С това се обяснява и големия брой евреи в Русия след XIII столетие. Те вече не се наричат хазари, а се знаят като идиши както в Русия, така и в другите европейски страни, в които са се преселили.
В 986 г. владетелят на Русия Владимир III приема християнската вяра и я налага като държавна религия, която замества практикуваното дотогава езичество. Владимир III, както и следващите владетели, многократно се опитват да покръстят евреите, останали в Русия след разгромяването на хазарската държава. Историята свидетелства за голям натиск над тях: кланета, погроми, преследвания, дискриминации и всякакви други насилия с цел покръстването им, без от това да се е получил някакъв реален резултат. Те твърдо и категорично са отказвали да сменят вярата си и да приемат християнството.
Едно сравнение на черепния индекс на еврейско и нееврейско население от различни държави открива пълно сходство между едните и другите, което води до заключението, че с течение на столетията евреите са се кръстосали толкова многопосочно, че са загубили своята народностна идентичност. Неоспорим факт е, че по исторически или географски причини евреите са заприличали на местното население, особено в държавите, в които са живели от много поколения. Показателен пример е, че китайските евреи от Кай-Фенг, които са просъществували до XIX в., са заприличали физически напълно на китайците. Етиопските евреи — т.нар. фалаши, имат също като чистите етиопци черна кожа.
Същото е положението и по отношение на кръвната им картина. Сравняването на биохимическия индекс показва следното: германски евреи — 2,74, германски неевреи — 2,63; румънски евреи — 1,54, румънски неевреи — 1,55; полски евреи — 1,94, полски неевреи — 1,55; марокански евреи — 1,63, марокански неевреи — 1,63; иракски евреи — 1,22, иракски неевреи — 1,37; туркестански евреи — 0,97, туркестански неевреи — 0,99.
Това са само няколко примера от Британската енциклопедия. Според нея през 1070 г. в света е имало около 14 милиона евреи. В момента в нито една държава в света не съществува такова народностно еврейско разнообразие, каквото има в днешен Израел, където са събрани евреи от повече от 70 страни. Точно там личи по-ясно, отколкото на което и да е друго място в света кой е факторът, който е вдъхновил евреите да издържат и да останат евреи — безупречното следване на строгите им религиозни закони. Това в никакъв случай не е расово или генетично обстоятелство, а е съвкупност от традиционни, исторически, религиозно-възпитателни и национални елементи. Според законите на Израел всяко дете, на което майката каже, че е еврейче, се приема за такова, независимо дали майката е еврейка или не. Всяко лице, което декларира, че е евреин, трябва да бъде прието за такъв.
Почти всички, които се наричат евреи, не са в състояние да удостоверят и да докажат, че по произход са същински евреи, защото нямат нищо общо със старите юдеи, които са живели някога в Юдея. Те могат само чрез последователното и стриктно спазване на еврейската религиозна вяра да се представят заюдеи, т.е. хора, които изповядват и вярват в юдеизма — така е според Оксфордския речник.
От много години, и особено през и след Втората световна война, думата антисемитизъм умишлено бе наложена в речника на почти всички езици. Това е дума, която напоследък американци и англичани се стремят да елиминират от английския език. Думата антисемитизъм служи само на една основна цел — да опетни и изцапа някого.
Когато т.нар. евреи почувстват, че някой иска и може да се противопостави на някакво тяхно намерение, те се опитват да го дискредитират, като му прикачат прозвището антисемит. Така се получи и по отношение на мен в България. Невежи евреи и професор-историк заклеймиха книгата ми„Световната конспирация“ като антисемитска и ме атакуваха с няколко нескопосани статии. Настоящата книга доказва, че не съм антисемит, защото т.нар. евреи не са семити, и още защото аз съчувствам на изстрадалите и потиснати народи като палестинци, кюрди и други, които именно са от истинските останали на земята семити.
Поради това, че не съм съгласен с ционистките терористични действия, някои от българските евреи се настроиха агресивно към мен. Никой другаде по света освен тук, в България, не окачестви книгата ми„Световната конспирация“ като антисемитска. Това го доказват хилядите писма, които получих от много страни с поздравления от читателите й затова, че ги осведомявам какво всъщност става в света.
Вие, драги сънародници — наричам ви така, защото сте родени и живеете в България — погледнете с грижа и разум към Отечеството си, което винаги ви е давало хляб в тежки времена. Безнравствено е някои от вас да отправят злостни нападки срещу хора, които показват света такъв, какъвто е в действителност. Ако отворите който и да е справочник или енциклопедия и прочетете обясненията за организацията на ционистите, вие ща се убедите, че опитите да бъда обвинен в недобро разположение към нещо, което цял свят осъжда, са некоректни. Не отричам правото на който и да било да отиде да живее където поиска. Някой желае да отиде да живее в Палестина, да отиде, но — ако го приемат. В никакъв случай това не трябва да стане насилствено и за сметка на тия, които вече живеят там. Самият аз бях принуден да напусна Родината си и да се установя в САЩ… трябваше да мине доста време, докато бъда законно приет от тази страна. Законите са валидни за всички, важат и за вас. Палестина е завоювана не от бедните евреи, а от богатите ционисти, с чиито намерения вие нямате нищо общо. Разместват ви като пионки и в даден момент ще решат да ви пожертват така, както бяха пожертвани през Втората световна война няколко милиона нещастни човешки същества — трагедия за Човечеството.Бележки
[1] записани в предшествуващите Талмуда религиозни книги-сборници Мишна, Гемара и Тора — б.а. ↑
[2] Christian Technocracy, от Hillman Holcomb, стр. 131. ↑
[3] Encyclopedia Britanica, т. XIII, стр. 329. ↑
[4] Еврейската енциклопедия, Т. IV, стр. 1–5. ↑
[5] История на Евреите от проф. H. Groetz, стр. 141. ↑
Няма коментари:
Публикуване на коментар