четвъртък, 3 май 2018 г.

Антисемитизъм ли?…

                 


В районите на по-големите градове еврейско-ционистката
кланова свързаност прониква напълно в процъфтяващите финансови, търговски, обществени, развлекателни и художествени кръгове 
[Алфред М. Лилиентал (1915–2008) – евреин, роден в центъра на Ню Йорк. Юрист, ръководител на една от организациите на Републиканската партия, свързана с изборите, през Втората световна война той заема престижни постове в отдела за военни доставки на Държавния департамент – външното министерство на САЩ. После – през 1944-1945 година, е в Близкия изток. Включен е в американската делегация за учредителната сесия на ООН в Сан Франциско. Като участник в разговори и преговори, наблюдател на процесите в правителството на САЩ и в ООН, разбира как полека-лека интернационалният еврейски елит завладява иконимиките и политическите ръководство на държавите по света. Без да се съобразява с идеологии и тоталитарни режими – в името на Израел. Това го превръщат в убеден противник на ционизма. Той е сред първите, започнали да изследват и предлагат за обсъждане истината за хазарския произход на съвременното еврейство. Лилиентал беше яростен критик на варварската ционистка държава Израел. (Alfred M. Lilienthal – “The Zionist Connection: What Price Peace?”, Dodd, Mead, New York, NY, 1978 г., стр. 229.)]

Само преди два месеца евреите принудиха чернокожия американски рапър Луупей Фиаско да се откаже от музиката.

В едно от парчетата си изрекъл:

           

„Мръсните еврейски шефове ограбват артистите и издаването на творбите им, защото смятат, че заслужават милостиня от завета.“

Това също е съвършено вярно. Но постави принудително край на кариерата на младежа. Нима не е ясно, че без еврейските импресария и мениджъри нямаше да има Елвис Пресли, “The Beatles”, “The Rolling Stones”, “The Supremes”, “Creedence Clearwater Revival”, “Led Zeppelin” и т.н.?

             


Истината е, че цялата така наречена развлекателна индустрия – show business – е в ръцете на еврейски магнати: киното и Холивуд – спомнете си Харви Уайнстийн – книгоиздаването, звукозаписните компании, театрите, кината, книжарниците, изобразителните изкуства…

До края на ХVІІІ век еврейските лидери забранявали на паството си да се образова. Чифутите тънели в безпросветност. Извън западноевропейските градове, където се самоизолирали под строгия равински контрол, те обитавали забравените от Бога селца в областта Пале и другаде из нявгашната Руска империя. Слугували на помешчиците, ограбвали селяните. Събирали данъци, били палачи, християните истински ги ненавиждали. Зиме седели край печките и играели шах и шашки. Някои се научавали да свирят на цигулка…

Едва от началото на деветнадесетото столетие им разрешили и даже заповядвали да учат. На всяка цена да специализират в три области. Първо – медицина, за да владеят здравето на неевреите – гоите. Второ – право, за да разполагат с имуществото на останалите. И трето – изкуства, за да направляват духовното развитие на човешкия род в полза на целите, поставени от техните лидери.
           

Практически, колкото и да ви изненадва, те съставляват една от най-първобитните и изостанали в начина си на мислене секта, замръзналаидейно в ранносредновековни догми и примитивен мистицизъм. Невъзможно е да видите с просто око, колко затворено общество, крепяща се на мрежа от изумително силни връзки, спазващо йрерахичното подчинение и разчитащо на парите, представляват. Външността и лежерното поведение не бива да ви заблуждават. Те са вълци в овчи кожи с приветлив вид, битуващи сред нас. И освен мразещи, сажестоки. Виждате как постъпват с палестинците.

Пазете се. Наистина. Изобщо не съм предубеден, а знаещ и патил.

В що за свят живеем? Защо позволяваме да ни мразят, да ни обиждат и да ни мачкат? Те са не повече от 30 милиона парчета на земята. Защо се доверявате на слугите им, вместо да потърсите лидери, които да ги съберат, да ги превозят до западния бряг на Червено море, и да ги натирят в него. Да видим ще се появи ли някой Яхве-Йехова, който да спре вълните и да раздели водата. Та награбилите се чифути да прекосят морето спокойно по дъното. И по живо по здраво да стигнат на отвъдния бряг.

Ако успеят, да си живуркат там. Ако не, да плащат – те и потомците им.

          

Преди 18 лета двама египетски юристи заведоха съдебно дело в швейцарски съд срещу евреите. В иска си настояваха, ако те наистина приемат Стария завет за историческа истина, да платят за изкланите първородни младенци и да върнат на египетския народ откраднатите от евреите негови богатства в навечерието на т. нар. Изход. Бяха възложили на математици да изчислят сумата с лихвите. Тя се оказа гигантска – непроизносима, защото е с четири знака повече от трилиони, отвъд квадрилион…

Ако пък евреите и техните равини не искат да платят, да се отрекат от Вехтия завет и да признаят, че той е измислица. От което автоматично следва, че и Талмудът е фалшификат.

Не мога да открия никакви данни за съдбата на този съдебен спор, който заслужава да бъде подкрепен от почтените хора.

А от два-три месеца лейбъристкият лидер Джереми Корбин кацна на мушката на истинските антисемити, ако изобщо приемем съществуването на семити. Евреите – антисемити до последната си клетка – атакуват горкия марксист за… „антисемитизъм“. Той май не се впечатлява много. Защитавал е палестинците –донякъде исторически реалните потомци на древните юдеи, така наречените „семити“. Обаче съпартийците му, които са изцяло подчинени на ционистите, го тормозят отвътре.

             

Ако светът се избави от евреите, а не само основаната от тях Лейбъристка партия на Британия, земята ще стане многократно по-прекрасно място за спокоен и плодотворен живот. Ще изчезнат военнопромишлените комплекси и банкстерите – финансовите ганстери; крупните индустриални кожодери и търговските шарлатани.

Мечти…

А постоянното и главното оръжие на еврейските ни палачи е измамата „холокост“. От половин век тя не слиза от медиите и не познава почивен ден. И лъжците се множат. Не малко от тях са гои, съблазнени с пари или изнудвани с компрометиращи факти от миналото и настоящето им.

Това е кампания, която е започнала през лятото на 1945 година, но едва, едва. През 1946-1947-а, когато Сталин, откъснал се от съюзниците си Трумън и Атли, раздразнен до гняв от безсрамните претенции на глобалния еврейски елит, наложил създаването на държавата Израел, медийният поход включва на по-висока скорост. Съветски войници изградили помещението, днес представяно на малоумните невежи туристи като „газова камера“, в която били „изтребени“ – по-рано: 4,5 милиона, а днес – „повече от 1,5 милиона евреи“?!

Първо, само умствено и морално увредено същество – извинете – вещество, може да пожелае да се разхожда из концентрационен лагер. Това е изконно цинично, безнравствено. Второ, единствено кръгъл идиот, лишен от разум, е в състояние да допусне, че някой е бил по-ненормален и от него, за да посегне на онези, които са го довели на власт. Имам предвид евреина Адолф Хитлер и неговото изцяло ционистко политбюро. На всичко отгоре – в такива мащаби – 6 милиона убити евреи. Колкото никога не са живели в Европа, ако не смятаме СССР.

                

Да не би бившите съюзници Хитлер и Сталин да са действали съвместно в строго пазена тайна? Подпомагани от новите Сталинови другарчета – комунистическите диктатори Рузвелт и Чърчил? Ако е така, защо не го кажат? Защо не признаят, че са събирали евреи от СССР, може би са докарвали чифути от Америка и Британия, от другаде? Прочее, по онова време двете „най-големи демокрации“ (да пази Господ) отказвали да приемат еврейски бежанци от Европа. В САЩ действала система за концентрационни лагери за свои, за японци, с надменно пренебрежение наричани “Japs”, за китайци… За всякакви „врагове на демокрацията“ според схващанията на товарищ Рузвельт, Франклин Деланович, и на неговите еврейски чорбаджии.

Трето, досега никой не е представил нито едно доказателство за това неизвършено престъпление. От години британският историк ревизионист Дейвид Ървинг предлага награда за онзи, който може да представи поне един документ, подписан от фюрера на Третия райх, който да доказва, че е имало план за изтребление на евреите и заповед за това. Онова, което е било наречено „окончателно решение на еврейския въпрос“, е включвало едно единствено нещо: преместването на евреите от Европа в нещастната Палестина. Остров Мадагаскар бил определен за транзитен пункт.

               


Кое нормално човешко същество, притежаващо мозък и успяващо да използва този орган на висшата нервна дейност по предназначение, би приело, че Германия, водеща война против Британия, СССР, САЩ, разсипвана отвътре от партизански акции, командвани от комунистите, ще се занимава с това? По време, когато мъжете й проливали кръвта си по фронтовете и не достигала работна ръка. Райхът е използвал концлагеристите именно за това, за робски труд. Да, ужасно е. Отвратително е. Напълно осъдително е.

        

Но не е равно на изтребление, нали? Пък и Хитлер е ползвал опита на британците, създали първите концентрационни лагери в съвременността по време на Англо-Бурските войни. Също – на СССР, което е доказано – с документи и видеосвидетелства. Но това не е попречило на „най-демократичните“ комунистически режими – британския и американския, да се прегърнат със Съветите. Техните ръководители да се влюбват в товарищ Сталин, галено наричайки го „Чичо Джо“, сякаш с надежда мустакатият звяр да ги удостои с внимание. И сексуално. Като типични комунисти.



Всички министри и повечето от най-влиятелните членове
на политическия кръг около канцлера Аденауер
подлежаха на обвинения съучастие с нацизма


[Пол Расиние (1906–1967) – френски филолог, преподавател, политически активист и пацифист, автор на книги, изобличаващи измамата на ХХ век – т. нар. холокост. Като антинацист, Расиние помагал за прехвърлянето на евреи от окупираната му родина в Швейцария. Бил заловен и хвърлен в концлагерите Бухенвалд и Мителбау-Дора, където прекарал повече от четири години. След войната, канен от ционистите – френската левица, съставена от комунисти и социалисти – да се включи в еврейската пропагандна машина, но отказал. Бързо разбрал, че предстои изопачаването на истината за нацистките концентрационни лагери. Затова, вече като журналист, в стотици статии, а като публицист – и в десетина книги – разказал онова, което лично преживял. В спомените му няма да срещнете никакви газови камери, умишлено изтребление на евреи и т.н. Той беше и един от основните разобличители на процеса срещу стопроцентовия еврейски националсоциалист Адолф Айхман. (Paul Rassinier – “The Real Eichmann Trial or the Incorrigible Victors”, Translated from the original French by Institute for Historical Review, Third Printing, Published in the United States by Institute for Historical Review, Torrance, CA, 1983 г., Éditions de L’AAARGH, Chicago, Il, Internet, 2002, стр. 93. Книгата е в архива на автора.)]



Колко голям идиот следва да бъде някой, за да повярва в гигантските глупости за превозването на чифутите от цяла Европа в Полша, с цел да бъдат… умъртвени с пестицида “Ziklon B”? А след това – изгорени в пещите на двата крематориума? Воюващият райх, все повече изпадащ в материална криза, непрестанно страдащ от недостиг на хора и транспортни средства, да задоволява някаква безумна прищявка на Танатос – бога на смъртта. И да превозва чифути от целия континент в Полша?! Мислите ли изобщо, или ветрове се гонят в чутурите ви?

                


Какъв титан на тъпотата е в състояние да приеме твърденията на хазаро-еврейските холокостоманиаци, че всеки ден в Аушвиц били изгаряни между 12 и 26 хиляди трупове на евреи? През цялата война самолети на Съюзниците снимали от въздуха територията на Аушвиц. Няма нито една фотография, показваща огромни купчини с кокс, необходим за изгарянето на много трупове.

Струпаните обувки и дрехи, уж свалени от еврейски трупове, са показвани като „находки“, на които англо-американските комунистически убийци се натъкнали… във всички концлагери. Да – едни и същи снимки са приписвани на Аушвиц и Треблинка, на Бухенвалд и Зобибор, на Дахау и Маутхаузен… Едни и същи.

                          



Както и краткотрайният киноепизод, заснет от британците в лагера Берген-Белзен, на който се вижда как също единственият булдозер натиква в яма измършавели трупове. Никой не обяснява, че те са измрели от епидемия от тиф. И са били хранени по-добре в сравнение с клетото германско цивилно население. В края на войната в Аушвиц затворниците преживели трагедия. Намалили броя на храненията от три на два пъти дневно. Във вътрешността на Германия скромни дажби били раздавани веднъж на три дни!
                         


В лагера не е имало никаква камера за обезпаразитяване. И само една пещ за изгаряне на телата на мъртвите. Обаче това не е пречка германски и други „демократи“ всяка година да се прекланят пред „убитите с обгазяване“ затворници там. (Вижте илюстрацията.)

Колко години бяха необходими, за да бъдат развенчани мръсните лъжи за „евреите, от които нацистите правели сапун“ и „абажури“? Днес тази отвратителна, мерзка измама все още намира прием в кухарниците на твари, нямащи нищо общо с Homo Sapiens.

Върхът на цинизма е откровението на Ели Визел – императора на холокостоманиаците. През 1960 година издадоха книгата му „Нощ“. Естествено, в условията на Pax Judaica, тя незабавно бе предложена за Нобеловата награда за литература. Но, слава Богу, не я получи. И никой не обърна внимание, че в съчинението, претендиращо да е автобиографично и истинно, роденият в Румъния другар Визел, след войната станал американец с произношение на името Уийзъл, е признал нещо чутовно.

Преди до го припомня, да върна кинолентата на събитията не чак толкова назад. Петнадесетина години преди да пукне и да отлети при баща си – сатаната(прекрасното събитие стана в разгара на лятото на 2016 година), Ели Визел се казваше Илай Уийзъл. И постоянно го канеха в ООН да посява семената на лъжата и злото с речи за някакъв „холокост“ на евреите. Една крупна, безнравствена и съсипваща християните измислица.

              

Мислещите хора му се подиграваха. Понеже беше прононсиран, световно известен лъжец. А на английски „уийзъл“ означава „невестулка“, макар и изписвана различно – “weasel”. А Ели пишеше фамилното си име “Wiesel”. Обаче образът на хитрия, лукав и пъргав дребен хищник чудесно подхождаше на същността и външността на Илай Уийзъл. И го съпровождаше навсякъде, където се появеше, предизвиквайки насмешки.

В суетата си, за да прикрие своя мошенически характер, през първите години на новото хилядолетие другарят чифут от Карпатите промени произношението на името си. И се върна към неговата германска транскрибция – Ели Вийзел.

И ето, в началото на шейсетте този негодяй и шарлатанин написал признание, което би следвало да бъде знамето и основата на честните изобличители на измамата за така наречения холокост. Цитирал съм повече от два пъти откъса от книгата му „Нощ“. Онзи епизод, в който той разказва как през януари 1945 година в концлагера Аушвиц – Освиенцим край Краков, за най-тъпите комунета – си навехнал крака. Сега внимавайте. Отворете съзнанието си. Повтарям – било в средата на януари 1945 година. Съветската армия настъпвала от изток, съюзените сили на англо-американските комунистически режими – от запад.

Точно тогава, изправените пред неизбежен разгром охранителни части на SS в нацисткия концлагер Аушвиц, напълно осъзнаващи какво предстои, приели и настанили в лазарета пострадалия чифут Ели Визел. Чакайте! Нали говорим за „лагери за изтребление“, „лагери на смъртта“? От какъв зор„нецивилизованите нацистки варвари“ от „най-ужасните военни формирования в историята“ – SS – Schutzstaffel, проявили хуманност и се загрижили за оздравяването на еврейския концлагерист? Може би се уплашили пред лицето на врага? Кой дебил би изтъкнал този аргумент?

Германците имали достатъчно ясна представа какво ги очаква. Разказите за зверствата на Съюзниците – Съветите, британските и американските „рицари“, избиващи наред невинните им сънародници, поголовно изнасилващи техните жени, плячкосващи всичко, до което се докопвали, вече се разпространявали широко навсякъде сред военните – по фронтовете, в окупираните територии и във вътрешността на страната.
      


Както писал на съпругата си от окупираната Германия един от завоевателите, генерал Джордж Патън:

„Руснаците са безскрупулни зверове, които ще господстват в Европа, защото знаят какво искат. И понеже Съединените щати, единствената достатъчно силна нация, която [можеше] да им се противопостави, беше незаинтересувана, даже не забелязваше техните цели и методи. А денацификацията беше грешка.

Накрая той щеше да възненавиди непосредствената следвоенна американската политика, за която беше убеден, че е резултат от заговор на интернационалните банкери и профсъюзни лидери, и на евреите и на комунистите, които до един работеха за упадъка и провала на Съединените щати. Струваше му се, че прекалено многото на брой промени преобразяваха света в нещо съвсем чуждо на неговото възпитание и социален възглед.“

Съвсем вярно. Но не били никакви „руснаци“, а еврейските болшевишки лидери на СССР, начело с издънката на Ротшилдови Йосиф Сталин. Който действал в престъпно съдружие с други чифутски израстъци – Франклин Д. Рузвелт, заменен от Хари Саломън Трумън, и „умния“ Уинстън Чърчил. Същите сили и техните намерения, плановете им за световно господство, поразиха и съсипаха нас и държавата ни. За да ни превърнат в отиваща си даже без мъркане, провалена цивилизация. В Цигано Чифуто Туркландия, според точното название, дадено й от друг мой приятел и политически затворник на престъпния комунистически строй, Петър Гогов.

Но да се върнем към Ели Визел и неговия разказ за „ужасите в Аушвиц“. Ако ви е останала малко душа и разум, ви предлагам да потърсите подобни спомени сред страдалците от тукашните и съветските концлагери. Дали ще намерите някой, който да се сети за милиционерска загриженост за затворниците. За лазарети и доктори… И то – в мирни условия, а не по време на война и то клоняща към явна загуба и очаквана мъст.

              


Д
а сравним чрез автентичния разказ на втория по времетраене страдалец в комунистическата затворническо-концлагерна България,френския възпитаник Илия Минев. Той бил натикан за нищо в занданите и прекарал в тях общо 26 и половина години! Споменът е красноречиво показателен и за цялата социалистическа НРБ.

„По това време, съзнателно или не, през лятото в квартала, където беше затворът, нямаше вода. [Петилетка след промените и в цялата столица – също.] Отпускаха ни по лимонадено шише на денонощие. Ако искаш – пий, ако искаш се мий! Тоалетната беше пълна с екскременти. [Като Народното събрание, Европейския парламент и комисия, ООН…] Ония, дето им викахме „кофти“, приближени на управата, от време на време поизгребваха с лопатадо дупката. Ужас! Страшна работа! Как не измряхме тогава от тези миазми, на мен не ми е ясно! Нищо не са газовите камери на Хитлер. Бледнеят! Да ги прекарам аз тези, които написаха толкова книги за онова време, както и господата чърчиловисти, па и сталинисти, да видят какво значи Освиенцим!“

Не е необходимо да цитирам убийствата, извършвани всекидневно в комунистическите кауши от милиционерите или от „кофтитата“, в затворите на милиционер-комунизЪма. Както и от други слуги на другарите, натягащи се за по-лек режим и даже за предсрочно освобождаване. Човешки живот срещу пакет цигари или още час разходка в карето! Такъв е юдеомасонският, комунистическо-фашисткият „морал“. Ето какви ценности изповядват чуфутосоциалистолибералите. Те, самозваните „американци“, лепнаха етикета „фашист“ на страдалеца на комунизма Илия Минев! Какви са тогава?



Социалистическата партия поде темата [за холокоста];
… бях изхвърлен от прегръдката на партията под претекста,
напълно верен, че онова, което говорех, хвърляше светлина за това как нацистката или фашистката мощ оставаше в Европа
[Пол Расиние. (Paul Rassinier – “The Real Eichmann Trial or the Incorrigible Victors”, Translated from the original French by Institute for Historical Review, Third Printing, вече цит. съч., стр. 18.)]

Иван Дочев, дългогодишен имигрант в Германия, Канада и САЩ, почетен председател на Българския национален фронт – основната антикомунистическа организация на имиграцията ни отвъд Океана, им тегли запартата:
               


„Това, което ние винаги сме казвали, се потвърди, а именно, че комунистите наричат фашист всеки, който е техен противник, без разлика кой е той и какво е направил.“
[Иван Дочев – „Шест десетилетия борба против комунизма за свободата на България“, Издателство „Пигмалион“, Пловдив, 1995 г., стр. 183.]

Кой да ме разбере? Всичко беше укривано. Вече е забравено. Никого не интересува…

Ама както отсъжда непрежалимият Илия Минев:

„На марксистите им бяха необходими хора, превърнали се в скотове, без разсъждение, да изпълняват заповедите на своите господари.“
[Иван Гаджев – „Непримиримият: Илия Минев – от първо лице и другите за него“, Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“, вече цит. съч., стр. 139.]

Какво станало по-нататък с тогавашния Ели Вийзел, бъдещ Илай Уийзъл, а сетне отново Ели Вийзел? Баща му също бил затворен в концлагера Аушвиц. Когато му съобщили, че неговият син се намира в лазарета, Шломо Вийзел побързал да навести чедото си. Докторът се оказал достатъчно благороден и пускал неговия баща да влиза, когато пожелае. Това – в „най-ужасния лагер на смъртта“?! Отново: Защо никой не пита, какво са преживели тукашните затворници на юдео-комунизма?

Една вечер комендантът събрал лагерниците и обявил, че съветските войски наближават. Затова се налагало лагерът да бъде евакуиран. Разпоредил какво трябвало да предприеме всеки заключен. (Вижте илюстрацията.)
Докторът, който лекувал крака на Ели Визел, обяснил:

„Утре, точно след залеза, лагерът ще започне да се изтегля. Блок след блок. Болните могат да останат в лазарета. Те няма да бъдат евакуирани.“

Двамата Визел прекарали безсънна нощ. Накрая решили, да се евакуират!

„Взех решение да придружа баща ми, където и да отидеше.

– Е, татко, какво ще правим?

Той седеше умълчан.

– Нека се евакуираме с останалите – рекох аз.

Той не отговори. Беше се втренчил в моя крак.

– Мислиш ли, че ще можеш да ходиш?

– Да, така ми се струва.

– Да се надяваме, че няма да съжаляваме, Елиезер.“

          

И двамата се евакуирали с нацистите, вместо да останат и да бъдат освободени от Съветите?!

Моля, обяснете ми, кой ненормалник би предпочел да тръгне със „сигурните си“ палачите? Поне „историците“ изкарват германците, „есесовците“, такива. Значи има нещо гнило, не мислите ли? Изглежда нацистите не били такива убийци, каквито Елиезер „Ели“ Визел и ционистката банда ги изкарва.

Ползвам по-ново издание. То е допълнено. След многото упреци към автора, в него се споменава за някакви опасения, че германците можели да взривят лагера. Нищо такова не станало. Което не попречило на Визеловците, холокостоманияците, да тиражират гигантските лъжи за някакви шест милиона „избити с газ“. Превърнаха измамата в индустрия и се обогатиха неимоверно на гърба на тъпите, примитивни гои, все така вярващи на чифутските изопачения и мрачни фантасмагории.

Не случайно, като слушала и наблюдавала митингите с крясъците за „нацистките зверства“ и милионите молби за парични компенсации от Германия, подадени от евреи, „оцелели в холокоста“, майката на еврейския професор Норман Финкълстейн, която заедно с мъжа си прекарала войната в концлагер, попитала:

„В края на краищата Хитлер кого уби?“
[Norman G. Finkelstein – “The Holocaust Industry: Reflections on the Exploitation of Jewish Suffering”, Second edition, Verso, London, 2003 г., стр. 81. ]

„След войната узнах съдбата на онези, които бяха останали в лечебницата“ – разказва Ели Визел. – „Те били – съвсем просто – освободени от руснаците два дни след евакуацията.“
[Elie Wiesel – “Night”, Translated from the French by Marion Wiesel, Hill and Wang, вече цит. съч., стр. 82.]
            



Мислете. Съобразете още нещо. Обикновено забъркват обвинения към германците, пълни с лъжи. Видите ли, не били оставили архив. Което не е вярно.

Съветите го намерили и прибрали. През 1988-1989 година Михаил Горбачов го разсекрети за кратко. Така истината лъсна – по-малко от 300 000 починали и загинали в Аушвиц. От тях – около 74 000 евреи. Не твърдя, че е малко. Опазил ме Бог. Но сравнявайте.

След тази акция на Горби подмениха паметната плоча. Макар тя отново да преувеличава. А вие си представете, дали ако нацистите са били толкова гузни и действително са се страхували, че някой може да разкрие „престъпленията“ им, не биха взривили лагера? Да не говорим за архива, чието отваряне беше в основата на свалянето на Горбачов.

                

После, в края на седемдесетте, се появи и документът на Германския Червен кръст от 1945 година. (Вижте илюстрацията.) В него, с германска педантичност е посочен точният брой на всички умрели затворници по отделните концлагери и обобщено. По време на Третия райх, при управлението на Германската националсоциалистическа работническа партия, в концентрационните лагери са починали от болести, при трудови злополуки или в екзекуции общо 271 301 души. Повече от 70 000 от тях били евреи.

Такава е истината.

                  


Обаче последва еврейското наказание за Международната организация на Червения кръст. От началото на осемдесетте, постепенно и тихомълком, нейният знак, въведен от основателя й, швейцареца Анри Дюнан, взе да изчезва от центровете за спешна помощ и от линейките. Стилизирана шестлъчна снежинка в еврейско светло синьо замени червения кръст. И това не впечатлява почти никого. Гоят си е гой. Той е гяур, роб, нищожество, low-life scum,
[ Низша твар, англ.] както се изразява комунистическият престъпник и американски сенатор Джон Маккейн, женен за еврейка. Малко са го опъвали виетнамците в ямата, в която прекара две и половина години. Трябвало е да го разпорят…
                    


Когато през петдесетте и шейсетте в някои училища на Запад в часовете по история преподавали уроците за Втората световна война, съобщавали горе-долу тези числа. Има ученици, които помнят това. Пазят и учебници, в които изобщо не е споменавано понятието„холокост“. То се появи след гнева, обзел човечеството, когато в началото на юни 1967 година Израел предприе агресията срещу Египет, Йордания и Сирия, известна като Шестдневна война.

За да потуши световното осъждане за израелските зверства, правителството на расистката марксистка еврейска държава пусна в употреба тази фалшификация на историята. Медиите, вече почти изцяло в еврейски ръце, свършиха останалото. Днес мозъците на почти цялото човечество са отлично промити с „Ариел“, произведен в ционистките пропагандни фабрики.

Не е случайно, че когато някой се опита да изследва природата
на ционизма – неговото възникване, история и развитие,
винаги среща хора, които го тероризират или заплашват


[Ралф Шоунман – евреин, американски гражданин, политически активист, свързан с левицата, работил в Англия и станал генерален секретар на Фондацията „Бъртран Ръсъл за мир“. Обвиняват го, че е виновен за антиамериканизма на Ръсъл. Шоунман отстояваше тезата, че САЩ са извършили геноцид във Виетнам. Което точно така, без да е необходимо да принадлежите на политически кръгове. Това е присъда от хуманна гледна точка. Сетне Шоунман се зае с разнищването на ционизма като екстремистко, расистко националистическо движение, едновременно свързано с комунизма, фашизма и нацизма. (Ralph Schoenman – “The Hidden History of Zionism”, Veritas Press, Vallejo, CA, 1988 г., Chapter 1: “The Four Myths”, цялата книга е достъпна от online: https://www.theunsecretsociety.net/uploads/1/8/4/3/18435305/the_hidden_history_of_zionism_by_ralph_shoenman_.pdf ]

Освен това е доказано, че след Втората световна война на света е имало повече евреи, отколкото преди нейното начало:
          

„Световният алманах“[“The World Almanac”, еврейско издание.] за 1940 година изнася, че световното еврейско население е наброявало 15 319 359 души. „Световният алманах“ за 1949 година представя, че броят на евреите по света е общо 15 713 638 души.

Ако данните в „Световния алманах“ са верни, „световното еврейско население не е намаляло през десетилетието на войната, а е показало малко нарастване.“

Както обясни Пол Расиние, който заради помощта при прекарването на евреи от родната му Франция в Швейцария прекарал 4 години в нацистките концлагери Бухенвалд и Дора, онези евреи, които липсвали между числото 6 милиона, прокламирано от религията холокостика, и – нека закръглим на 77 000 действително умрели, било възможно да бъдат открити на първо място в САЩ и Австралия. А на второ – в Палестина, както и другаде по света.

Не отричам мъките на доста евреи през Втората световна война. Искам да кажа само, че всичко около „шоа“ – „катастрофата“, е неимоверно преувеличено. Никога под нацистка власт не са живеели едновременно повече от 3,5 милиона евреи. Нали не вярвате, че са били „изтребени до крак“?

               

Ето как Лениновата максима, че „една лъжа, повтаряна достатъчно често, става истина“,е превърната в реалност.

Ели Визел и баща му решили вместо да бъдат освободени от Съветите,… да се евакуират с нацистките си „убийци“ – есесовците?!Наистина вярващите в т. нар. холокост, „измамата на ХХ век“, изглеждат твърде смешни, тъпи и жалки. Я ми кажете, след като тези съвсем малко на брой от всички обстоятелства, опровергаващи измамата „холокост“, станат известни на човек със здрав разум, би ли било възможно той да продължи да вярва на чифутските измислици и фалшификации?

Да, вие ми обяснете. Бихте ли го приели за човек със здрав разум?

Още по-важната истина е, че не минава ден без публикации в централните западни печатни издания на тема колко велики, добри, умни и любвеобвилни са евреите. От бебешката люлка насъсквани да мразят всички други и да не ги смятат за хора. А за добичета, „родени, за да обслужват евреите. Без това, тенямат никакво място на света; само да служат на народа на Израел.“[102] Но това „не е“ език на омразата. Понеже е използвано от израелски ортодоксален равин и то главен!

              


Нито минават 12 часа – без публикация на тема някакъв „холокост“, съвсем точно и справедливо наречен „измамата на ХХ век“ от д-р Артър Бътз, професор в Северозападния университет в Евънстън, щата Илинойс. Бътз е техничар и преподава електроинженерство. Искам да кажа, не е някакъв дървен философ с еврейски корени, заровени в Руско-съветската империя, който си чеше езика. Изследването му обема почти 1000 страници и е научно аргументирано и морално издържано отвсякъде.

             


Което го прави толкова опасно за властващите по света еврейски парвенюта, та през миналата 2017 година, по изрично и многократно настояване на израелския Музей на „холокоста“ и британски еврейски организации, най-голямата on-line книжарница Amazon.com изхвърли всички книги на този чудесен учен от складовете и каталозите си. Заедно с още няколко като него. Първо – в САЩ и Британия, сетне – по целия свят.

Причината е, че войнстващият ционистки елит, виновен за всички войни, водени от човечеството от ХІХ век до ден днешен, се видя заплашен от истината, която е тъй болезнена за него. Тя ги боде в очите. Защото Бътз и други учени, изследователи, разобличават най-доходоносната далавера на миналото и на сегашното столетие – „индустрията холокост“.

               


Обаче учени от неговия ранг или от класата на британския историк Дейвид Ървинг, на еврейски автори и учени като професор Дитер Брондер, Бенджамин Фрийдман, Алфред Лилиентал, хабилитираните еврейски университетски преподаватели Израел Шахак, Едуин Блек, Норман Финкълстейн, журналиста Джон Сак, Джак Бърнстейн, избягалият кадрови офицер от Моссад полковник Виктор Островски, австрийскияинженер-химик Гермар Рудолф, хвърления зад решетките американски техник Фред Лойхтър, дотогава смятан за най-вещ специалист по газови камери в САЩ, прекаралият 4 години в нацистките концлагери Бухенвалд и Дора свръхпочтен френски учител Пол Расиние, многократно пребивания почти до смърт професор по френска и класическа филология Робер Форисон, Удо Валенди – многократно разследван в „свободната“ си родна Германия за… „отричане на холокоста“, авторът на филмово разследване за концлагера Аушвиц, едва оцелелия след пребиване от професионални убийци от еврейската масонска ложа N’nay B’rit” – съвременното еврейско Гестапо в Северна Америка, канадскикинодокументалист Дейвид Коул, английския разследващ журналист Дейвид Айк и т.н., не биват допускани до медиите в „демократичния“ и „либерален“ Запад – главното гнездо на глобалния комунизъм.

Но Западът е и фашистки. Още в началото на 1939 година Уетън прогнозирал и пропагандирал:

                      

„Всичко, което е необходимо, та в тази страна държавният капитализъм и фашизмът да бъдат напълно наложени, е национално извънредно положение или война. Веднъж щом дойде такова национално извънредно положение или война, неизменно в близкото бъдеще в тази страна ще имаме държавен капитализъм и фашизъм, които наблюдаваме в Съветска Русия или нацистка Германия. В тази страна правителството вече е подготвило пълен план за мобилизация на промишлеността и на работническата класа, и за тяхното използване под контрола на държавата.

Веднъж щом държавният капитализъм и фашизмът са били установени в тази страна, те ще останат солидни през предстоящия дълъг период. Тъй като държавният капитализъм, както ще се убедим, трябва да изпълни велика историческа функция. Следователно повече не бива да се забавляваме с илюзията, че можем да регенерираме частния капитализъм и неговите илюзии. Вместо това сме длъжни да се подготвим да живеем в условията на държавен капитализъм и да бъдем управлявани от фашизма.
                      

Това налага промяна на идеите, смяна на философията, и подмяна на начина на живот. Но – леле-мале – това е много трудно! От тук – ние се борим срещу тази неизбежна необходимост. Но можем ли да се борим успешно с една историческа необходимост? Онези, които се борят срещу историята, биват унищожавани от нея. Това е световната ситуация, пред която човечеството е изправено.“

Равинът Уетън е писал за САЩ. Оттогава те преминаха през множество войни, шест от които големи: Втората световна, Корейската, Виетнамската, Афганистанската и Иракските. Тоест, „националното извънредно положение“ е отминал етап. Страната живее в епохата на корпоратокрацията – държавния капитализъм, фашизма – наречете системата, както желаете. Но, ако се интересувате достатъчно, четете, търсите истината, неизбежно ще стигнете до следното:


Историята на ционизма – до голяма степен потулвана – е гнусна;

Мусолини издокара ескадроните на ционисткото младежко движение
Бейтар в черни ризи по подобие
на своите собствени фашистки банди

[Ралф Шоунман. (Ralph Schoenman – “The Hidden History of Zionism”, Veritas Press, вече цит. съч., “Zionism and Fascism” в: Chapter 6: “Zionism and the Jews”.)]


„От друга страна, фашистите все още са животни, въпреки че комунистическата душа живее в тях и върши революционна работа. Нито понастоящем така наречените комунисти са революционери. Обаче така наречените фашисти са революционери. Това означава, че фашистите са комунисти, макар да не го осъзнават.

                  


Обаче, ако така наречените комунисти биха могли да възприемат истината, ако бяха в състояние да разпознаят комунистическата душа у фашистите, и ако биха могли да възкресят своя революционен дух и да станат революционери. Тогава биха могли да се обединят с фашистите и да си сътрудничат с тях. С това биха помогнали на фашистите да достигнат до здравия разум, да отхвърлят животинското тяло и дух, и да станат разумни човешки същества. Тогава, заедно с фашистите, комунистите биха могли да се подготвят за всеобщия комунизъм така, че човешкият род би го достигнал за по-кратко време и с по-малко страдания.

Но от друга страна, така наречените комунисти не възприемат тази историческа истина. Те не могат да разпознаят комунистическата душа във фашистите. И не могат преродят своя собствен революционен дух. По тази причина те се барикадират срещу фашистите. Следователно, битката на живот и смърт между фашистите и комунистите е неизбежна.

Какъв ще е изходът от борбата? След като така наречените комунисти са реакционери и здраво свързани със Съветска Русия, докато фашистите са революционери, в предстоящото сражение комунистите ще бъдат победени, а фашистите ще победят.
           

Съветска Русия и нацистка Германия рано или късно ще сключат мир. Но това ще бъде мирът, диктуван от фашизма. На комунистите това ще им изглежда като триумф на реакцията. Исторически, това ще бъде триумф на прогреса и революцията. Не комунистите ще унищожат частнособственическия капитализъм и настоящия обществен ред, а фашистите ще ги разрушат; не комунистите ще форсират разпространението на държавния капитализъм, а фашистите ще ускорят тази обществена промяна. Триумфът на фашизма ще бъде триумф на комунистическата душа.

                    



Комунистическата душа е душата на юдаизма. Оттук следва, че както в Руската революция триумфът на комунизма беше триумф на юдаизма, точно така юдаизмът ще триумфира с триумфа на фашизма… Комунистите са марксисти, болшевики, интернационалисти, евреи, врагове на арийците и на тяхната култура. Съветска Русия се управлява от евреи и варвари, които не са способни да създават култура. В такъв случай ето я първата стъпка в Програмата: Евреите трябва да се спогодят с нацистка Германия, фашистка Италия и фашизма като цяло.“

[Ралф Шоунман. (Ralph Schoenman – “The Hidden History of Zionism”, Veritas Press, вече цит. съч., “Zionism and Fascism” в: Chapter 6: “Zionism and the Jews”.)]
Това е издадено през февруари 1939 година. Значи е писано по-рано. Пактът Рибентроп-Молотов дори не се мержелеел на хоризонта. А какво оставало за държавен капитализъм и обща комунистическо-фашистка душа, която е… „душата на юдаизма“! Днес неколцина коментатори по света обсъждаме държавния капитализъм, без особени изгледи да бъдем разбрани.

Не просто неговите контури, а рамките му и налаганият от тази система нов обществен ред, се забелязват твърде отчетливо. Разбира се, ако имате необходимите познания и сте тренирали сетивата си да разпознаят симптомите на тази страшна универсална болест. Тъй като тя заплашва да превърне всички хора в нещо като един човек – по общ модел, образец. Роботизирането ще бъде не само външно, но и като начин на мислене и възприемане на околния свят и процесите в него. Ние преминахме през един от неговите експерименти. Не най-тежкия, но не и сред леките варианти. Да речем – с голяма, но все пак донякъде поносима непоносимост, колкото парадоксално и противоречиво да звучи. Не ми се мисли какво ще правя след окончателното му завръщане.

Все пак се надявам да е по-близо до сегашния вариант на държавен капитализъм. В него комунистическо-фашистката номенклатура, по точно – част от нея – се сдоби с привилегията да се прави на частнособственическа предприемаческа класа. Но щом партийната тръба призове, е готова – най-вероятно неохотно – да се отзове. Което означава и да се прости с част или с цялото си богатство, натрупано по съвсем незаконен начин.


http://diagnosa.net/

                   

Няма коментари:

Публикуване на коментар