неделя, 13 май 2018 г.

Как комунизмът решаваше кой да има висше образование



"Никога не съм позволявал на училището да попречи на образованието ми." Марк Твен

Лидерът на Боко Харам(както и много други диктатори от Африка - бел. ред.) получил висшето си обрЯзование във варненския Технически университет, без да посещава лекции,... докато въртял чейндж около хотел "Черно море" ,...естествено със съдействието на ДС - ТОРА НОСТРА


Лидерът на Боко Харам, Абубакар Шекау : Заколете когото можете!

                  


Разговор с Пепка БОЯДЖИЕВА - професор в Института за изследване на обществата и знанието, БАН. Почетен професор по социология на образованието в Университета в Нотингам, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски” и Нов български университет.

- Преди време излезе книгата ви „Социалното инженерство. Политики на прием във висшите училище през комунистическия режим”. Какво означава социално инженерство в образованието?

- Това са целенасочени политики за радикална промяна на обществото в съответствие с принципите и ценностите на комунистическата идеология. При висшето образование целта беше превръщането му в инструмент за осъществяване на комунистическия идеал. Социалното инженерство присъства на „входа” на висшите училища, на „изхода” им и в самия процес на обучение. На „входа” има партиен контрол върху приема на студентите (броя им, специалностите, „моделиране” на социалния състав). В обучението има идеологическото налагане, а на „изхода” завършилите получаваха разпределение.

- Какви форми на дискриминация имаше при приема?

- Още от първите години на новата власт паралелно протичат два процеса - на „затваряне на вратите на висшите училища” за кандидат-студенти от определени социални групи и на широко отваряне чрез създаване на привилегии за други.

Ограничаването на достъпа до висшето образование става чрез различни механизми: а) отстраняване на вече приети студенти заради неблагонадеждност - произход на кандидата и на родителите му, политически възгледи; б) забрана за определени категории хора да кандидатстват; в) въвеждане на т. нар. ОФ бележки през 1946 г. Те са един от най-ефикасните инструменти за регулиране на социалния състав на студентството, а оттук и на достъпа до ръководни позиции слоеве. Това не е просто характеристика на кандидат-студентите, а политическа оценка за тях и техните родители. Много скоро ОФ бележките се превръщат в мерило за политическа благонадеждност, засвидетелстване на лично приятелство. По съдържание приличат на доноси за общественото поведение и личния живот на кандидат-студентите и семействата им.

- За кого са били привилегиите?

- Системата се създава постепенно, но и през 1989 г. наредбата за прием предвижда 55% от студентите да се приемат на основата на различни привилегии. Те реално облагодетелстват много представители на най-бедните и социално слаби слоеве и така съдействат за намаляване на обществените различия. От друга страна обаче привилегиите за децата на активните борци против фашизма и капитализма са елемент на привилегирования статут за множество длъжности от партийната и държавната йерархия. Те задълбочават съществуващите социални неравенства и разграничават елита от не-елита, стават знак за принадлежност към висшата класа и номенклатурата.

През всички етапи на комунизма социалните привилегии при приема във висшите училища са приоритет. Те са: според социалния и политически статус на родителите (деца на работници и селяни и на активни борци), работнически статус (младежи, заети в производството и селското стопанство), местоживеене (жители на определени окръзи), етнически произход (български турци и българомохамедани) и други. Премахнати са с решение на ЦК на БКП от 22.VІІІ.1987 г. Деморализиращият им ефект идва от трансформацията им в „лични привилегии с обществено оправдание”.

- Най-дразнещи бяха привилегиите за деца на активни борци. Кога се появяват те?

- Още през 50-те години изцяло в нарушение на законите и наредбите ЦК на БКП започва да изпраща в Министерството на просветата списъци с деца на „наши другари” за допълнително приемане, които министерството препраща на ректорите. Така например през лятото на 1957 г. по списъци „отгоре” са приети около 10-15% от всички първокурсници. Средният брой на записаните извън правилата „деца на наши другари” е около 300-400 годишно. Получилите на конкурсни изпити оценка среден 3,00 се поканваха с телеграма от съответното висше училище да се запишат. Срещат се случаи на записване и с двойка.

С постановление от 1959 г. на ЦК на БКП се решава „децата на активните борци против фашизма и капитализма да се приемат във ВУЗ с предимство. За тях да се предоставят освен предвидените в плана 10% по отделните специалности до 15% извън плана на общия брой на местата, за които те да се състезават помежду си.“ Това се запазва до 1987 г. включително, като понякога се ползва и от внуците на активните борци.

Привилегии има и за „наши деца”, които не са били в състояние да изкарат и тройка. Това са най-дълго запазилите се привилегии - за завършилите работническите курсове, т. нар. целеви прием. Ето какво казва по темата проф. Илчо Димитров, ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1979-1981): „Нерядко за реалните нужди на селищата се представяха амбициите на местни кандидати. Тогава след приемането на кандидата договорът с властите се разваляше. Оказваше се, че потребност от такива кадри няма.” Към края на комунистическия режим вече открито се признава, че тези предимства имат реален отрицателен нравствен ефект.

- Какъв още е ефектът от привилегиите?

- Това е един от каналите, по който протича ерозията и „разяждането” на обществото - вместо да бъде общество на работниците и селяните (както предвижда марксистко-ленинската идеология), то постепенно се превръща в общество, в което ключовите позиции се овладяват от номенклатурата и „фалшивите” (купени, съблазнени, принудени) партийни членове.

От гледна точка на отделните млади хора социалното инженерство има значение в личните им биографии, облагодетелствайки или изкривявайки житейския им път. В един по-общ план те въздействат върху цялото общество - променят социалната му структура и стимулират неприемливи модели на поведение, като податливост на корупция, неуважение и неспазване на нормативните актове, морална неустойчивост.

Ема ИВАНОВА


             


Грандиозен скандал в УНСС: Преподаватели си правят гавра със студенти, ето как пишат оценки по геоикономика!

Студент разкри за огромен скандал в един от най-добрите ни университети - УНСС.

Прочетете думите му и направете изводите си сами. Публикуваме написаното от него без редакторска намеса: "Погнусен съм! 09.06.2017г. Европейски съюз. Република България. Университет за национално и световно стопанство. Изпит по "Геоикономика и регионално развитие". По предварително зададен график, изпитът започва в 13:00 часа. Всички сме в залата - студенти, квестори, квестори на квесторите и прочие, но не и преподавателят по специалността. След около 30 минутно закъснение се появява и тя, в целия си блясък и респект. Задава темите на различните групи, ругае по асистентите си и започва писане... След 5 минути отправя предложение на хората, които искат оценка Среден (3), да напуснат залата и да оставят празните си листта пред нея. Супер. 90% от залата си тръгва. Честно - замислих се и аз, но реших да остана. След още 10 минути бе отправено същото предложение и за оценка Добър (4). Оставаме само 4 човека, от които 2-ма бяха изгонени. Аз пиша, без самочувствието, че заслужавам висока оценка, а по-скоро с любопитсвтото какво съм научил по този предмет, като си мисля, че в най-лошия случай ще имам Среден (3). Поне заради това, че имам някакво солидно количество мастило върху листа си и заради положения труд. 30-тина минути след началото ни бе съобщено, че остават още 10 минути до края на изпита. Крайно недостатъчни. Почти един час по-рано от предварително регламентирания край - 15:00 часа. Предавам работата си и съм помолен да изчакам отвън. Минута по-късно съм повикан отново вътре. Обяснява ми се, че всичко, което съм написал е "разтягане на локуми" и ми се поставя оценка Слаб (2). Страхотно! Мотивиран съм да уча още повече! Да, ама не. Около 20 000 студента се обучават в УНСС, много ми е интересно колко от тях минават тихомълком обезглавени от подобни преподаватели като моята, която всъщност е ръководител на катедрата си... Потърсих правата си в администрацията на университета, а отговорът там беше: "Ние нищо не можем да направим". Е да, но аз знам, че можете. Още повече - знам, че мога да направя нещо аз и ще го направя. Защото не съм от тихомълкомо-навидащите глави. Защото няма да позволя на един мразещ живота си преподавател, да разваля приятния вкус на живота ми.











Няма коментари:

Публикуване на коментар