неделя, 13 май 2018 г.

Как масовото избиване и ограбването на земите на други народи - както повелява Мойсей, влизат в пълен синхрон с десетте заповеди

               


В началото на шейсетте години повечето църкви из Юга все още бяха сегрегирани, та дори католическата имаше отделни енорийски училища и отделни седалки за бели и за чернокожи по време на службата. Възприемането на расовите различия не бе поставяло никаква морална дилема пред организираното християнство през неговите първи две хилядолетия, ала само след 50 години на доминирани от егалитаристи медии, расовите отношения в християнската общност взеха да се променят. По една ирония източникът на тази нова „християнска“ гледна точка бяха предимно хора, които де факто бяха антихристияни.
Отначало на християните им бе казано, че признаването на расовите различия и
разделения е недопустимо. Когато в средата на седемдесетте години аз завърших колеж, все по-голям брой църкви вече твърдяха, че расизмът е „грях“. А през осемдесетте някои църкви, които 20 години по-рано бяха напълно сегрегирани, дори започнаха да освещават смесените бракове между бели и чернокожи.

   



Когато за първи път се усъмних в идеята за расовото равенство, въобще и през ум не ми мина, че разбирането за расовите различия би могло да е несъвместимо е моята християнска вяра, понеже тогава почти всички църкви из Юга бяха разделени. А моята църква и нейното училище бяха изцяло за бели.
По-късно преминах през известно духовно лутане по въпроса, тъй като за мен християнството не бе само вяра, а и моя единствена морална опора. Питах се, дали пък моите убеждения по въпроса за расата не са по някакъв начин противни на християнството. Затова почнах да препрочитам Светата Библия, отделяйки специално внимание на начина, по който тя се отнасяше към племена, раси, народи и нации, като набожно разсъждавах над това.
В списанието на някакво методистко неделно училище прочетох статия, която настояваше, че расовата сегрегация е неприемлива за християните. Текстът, който тя използваше, за да защити позицията си, бе от „Деяния на апостолите“, 17:26:
„И той произведе от една кръв всичките нации човешки, да обитават по цялото лице на земята...“
Спомних си за измамата, с която си служеха медиите, относно прословутия цитат на Томас Джеферсън: „Нищо в книгата на съдбата не е записано по-убедително, отколкото това, че тези хора [негрите] трябва да бъдат свободни“. Когато се замислих как пренебрегваха следващите изречения, потвърждаващи расовите различия и подкрепящи разделението, аз незабавно разтворих своята Библия и потърсих съответния текст. Пасажът гласеше:
„И той произведе от една кръв всичките нации човешки, да обитават по цялото лице на земята, като уточни отредените им земни години и границите на тяхното обитаване.“
Също, както в случая с Джеферсън, важни думи - такива, които довършват смисъла на текста, бяха загърбени. В библейски смисъл „нация“ е синоним на народ или раса. Аз се замислих над факта, че господ наистина е създал многообразието от расите на човешкия род и им е дал ясни характеристики, както и „границите на тяхното обитаване“. Щом прочетох пасажа в неговата пълнота, хич не ми се стори, че оспод приветства расовата интеграция или пък расовото смешение. Та нали самият Той ни е направил от различни раси и ни е разделил по видове.
Колкото повече четях Библията, толкова по-ясно ми ставаше, че господ изглежда е бил много загрижен относно наследството. Старият завет разказва за една - 67 -националност, за един народ - израилтяните, които са определени като специални, като „избран народ“. Между израилтяните и ханаанците, яковитите, филистимяните, амалкитите, асирийците, египтяните и още дузина други изчерпателно описани народи се води битка на живот и смърт. Макар да бях изненадан и ужасен от геноцида, както вече споменах, аз продължавах да откривам все нови и нови пасажи от Библията (такива като Исус 6:21 и 10:28 - 10:41), които детайлизираха изтреблението на цели народи.
Еврейските щурмоваци извършваха своя геноцид съгласно стриктното напътствие, наложено от Мойсей в глава 20 на „Второзаконие“. Той им бе казал, че из земите, предопределени да станат Израел, те трябвало да унищожат до крак всеки жител; също и хората от околните нации подлежаха на изтребление, но само, ако не се преклоняха като роби на Израел.
„Кога приближиш до някой град, за да го превземеш, предложи му мир.
Ако се съгласи на мир с тебе и ти отвори порти, целият народ, който се намира в него, ще ти плаща данък и ще ти работи. Ако пък се не съгласи на мир с тебе, обсади го и когато Господ, Бог твой, го предаде в ръцете ти, погуби с острието на меча всичко мъжко в него; само жените, децата, добитъка и всичко, що има в града, всичката му плячка вземи за себе си и се ползвай от плячката на враговете си, които Господ, Бог твой, ти е предал.
Тъй прави с всички градове, които са от тебе твърде далеч, които не са градове на тия народи. 
Но в градовете на тия народи, които Господ, Бог твой, ти дава да владееш, не оставяй жива нито една душа, а предай ги на заклятие: хетейци, аморейци, хананейци, ферезейци, евейци и иевусейци...“

Посланието е недвусмислено. Дори невинни деца е трябвало да бъдат избити само защото произлизали от вражеска нация.
Обичай „ближния“ си
От най-ранните ми дни в неделното и библейското училище бях учен, че най-великата божия заповед е да „обичаш ближния си като себе си“ („Левит“, 19:18).
Израснал с десетте божи заповеди - като най-добре познати пасажи от Стария завет, сега аз се чудех как бе възможно подобен геноцид, съдържащ се там, да бъде разбиран в светлината на „не убивай“, „не кради“ и „не пожелавай дома на ближния си“
(„Изход“, 20:13, 15 и 17).
Реших да прегледам писанието, което обсъжда любовта към ближния като към себе си. Открих го в „Левит“, 19:18 на „Ревизираната стандартна версия на Стария завет“, която принадлежеше на баба ми. То гласеше:
„Не отмъстявай и не бъди злобен против синовете на собствения ти народ, но обичай ближния си като себе си...“
Следният откъс пък представлява еврейски превод на текста за тяхната Библия, съгласно староеврейския текст:- 68 -
„Не отмъстявай и не бъди злобен против твоите сънародници. Обичай другаря си като себе си“90.

Тук пасажът разкрива ясно, че ближни са „синовете на собствения ти народ“ - иначе казано, ближен означава сънародник-израилтянин, а не другите народи. В най-скорошния еврейски превод на текста се употребява „твоите сънародници“ вместо „синовете на собствения ти народ“.
Талмудът обяснява в Баба Кама 113b, че специално терминът „ближен“ не важи за неверник-гои91. И „Еврейската енциклопедия“ го заявява ясно: „Тук неевреинът е изключен, тъй като той не е ближен...“92.

Години по-късно прочетох една статия от д-р Джон Хартунг, в която той поясняваше, че правните предписания на десетте божи заповеди били ясно насочени срещу простъпките против „ближен“, което изключвало неизраилтяните. Същият автор посочваше, че скрижалите, от които били преведени десетте заповеди, нямали точки, запетайки или главни букви на първите думи. Следователно частта относно „не убивай“ ставала елемент от един по-широк контекст. И той би могъл да се чете така:
„Не убивай, нито прелюбодействай, нито кради, нито лъжесвидетелствай срещу ближния си, нито пожелавай жената на своя ближен и не пожелавай дома на ближния си, нито нивата му, нито слугата му или слугинята му (в православните преводи е „роба му“ и „робинята му“ -
бел. ред.), ни вола му, нито осела му, нищо, което е на ближния ти“93.

          

И тъй, кои са значи онези, за които е забранено да бъдат убивани от израилтяните? „Не убивай ближния си... децата на твоя народ, синовете на собствения ти народ, твоите сънародници израилтяни“. Ето как масовото избиване и ограбването на земите на други народи - както повелява Мойсей, влизат в пълен синхрон с правилата на десетте заповеди. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар