петък, 4 май 2018 г.

Особености на орионския строй на Земята

              

В онова далечно минало (говорим за поне 100 000 г. пр. н.е.) енергията на планетата била много различна, което предразполагало всички жени да влизат едновременно в своя менструален цикъл. На практика, всички жени менструирали в унисон и всъщност това е доста по-популярна теза отколкото подозирате, нищо че по всяка вероятност чувате за пръв път за нея. Този колективен процес резонирал и допълвал естествените земни ритми
поради изявените Ин-характеристики на тялото на планетата.
В интерес на истината, когато матриархатът все още властвал над Земята, цялото земеделско общество било буквално организирано около колективния женски
менструален цикъл. Той бил синхронизиран понеже жените са живеели заедно, без аномалиите, предизвиквани от днешните изкуствени електромагнитни полета. Това се
случвало в синхрон и с лунните цикли. Овулацията се случвала по пълнолуние, а колективната менструация по новолуние. Използвайки лунния модел, но прилагайки го
към слънчевата година, били създадени ритуали за сезонните цикли на тъмнината (зима) и
светлината (лято).
Това е един много по-богат процес, отколкото изглежда на пръв поглед, защото за една жена навлизаща в своя менструален цикъл се отваря нещо, което можем да наречем „пси-прозорец", който води, най-малкото, до засилена емоционална чувствителност и усещане за уязвимост - нещо, което всяка една жена несъмнено познава в детайли.
Казано е също така, че няма по-силна психична енергия от тази, която притежава жената, когато е в своя цикъл. С помощта на кирлиановата фотография дори е открито, че
жените еманират бяла светлина, докато те са в менструация. Това е много важен момент, защото говорим за функция свързана с контрола над съзнанието, която самата Кралица на Орион (и много други рептилиански женски) притежава и която ползва за невероятно
психично влияние над другите същества - нещо илюстрирано прекрасно в сериала „V".
Това е рудиментарна функция и на съвременното женско тяло, която се появява по време на менструация (докато Кралицата може да го прави, когато пожелае). Както навярно помните, според Морнинг Скай, орионските жени загубили своя менструален цикъл преди милиони години, но запазили способността си за психичен контрол, докато при земния вариант на орионския матриархат цикълът бил запазен, а способността за контрол (особено днес, защото в миналото тя е силно присъстваща) - не е толкова силна.
И така, по време на цикъла ендокринните жлези секретират с пълна сила. Тази лунарна субстанция е богата на ендокринни секрети, каквито са мелатонинът и серотонинът - хормони, копирани чрез добиваните днес по органичен метод вещества. Разликата е, че тези вещества вече се извличат от изсушени жлези на мъртви животни и както преди години Кенет Грант отбелязва, в тях липсват наистина важните елементи, които се срещат единствено в секретите на живия човешки организъм.
Менструалната течност съдържа най-ценните ендокринни секрети и поточно секретите на хипофизата и епифизата, които допринасят за качества като интуицията и разширените възприятия. Освен това менструалната кръв запечатва в себе си всички емоции на жената, която тя изпитва по време на своя цикъл. Това са емоциите на самия живот. Всички тези свойства на този особен вид кръв се превръщат в причина ранните християни да пият
менструална кръв - защото буквално и метафорично - тя е живот. Те не го правели в почит на техния месия в контекста на евхаристията, а заради идеята, че това е самият извор на живота, а той идвал от жените (както се вярва на Орион). Разбира се, това било отражение
на много по-стари практики и ритуали.
В този смисъл за лунарния екстракт се говори като за „върховната истина" или „пребогатата храна на матката". За да бъдем по-реалистични й по-малко поетични, нека
кажем директно, че менструалната кръв е била много ценен наркотик и при определени условия тя има ефекта на LSD. Всъщност дори думата „ритуал" произлиза от дефиниция на санскрит за древна церемония по лунното секретиране, а самата дума „секрет" също се
корени в същата тази наука за жлезистите течности. В древната тантристка традиция богинята се приема като основен извор на духовна сила, носена от нейните
трансцендентни течности, наречени „раса". Носителките на „раса" в религиозните храмове на Кралицата имали титлата „преносителки на светлината". 

Хммм?... Отново мотивът за еманирането на (бяла) светлина? Те били наричани още „уханните повелителки" (което ще придобие доста по-голям смисъл малко по-нататък в следговора).
В индийската традиция пък, секретите събирани от свещените жрици в храма на богинята-майка, са наричани „калас" (единици време), докато утробата (калана) се приема като средство за измерване на лунарното време. Във връзка с това богинята на времето, сезоните, периодите и циклите е Кали, за която казват, че е „черна, но красива". „Соаl” в английския език (дума със значение и на „чернота", „тъмнина") произлиза от нейното име
чрез междинните думи kuhl, kohl и kol. Дори думата „алкохол" произлиза от същия корен, като нейната първоначална форма е al-kuhul - пречистена съставка, използвана от средновековните алхимици. Калас отмерват месеците и с тях е свързан произходът на думата „календар" („kalandai"). Цялата концепция за календара и времето е била въведена, за да бъдат отмервани лунарните цикли, които пък били важни за колективните
менструации и респективно - земеделието. Така била въведена една основна система за контрол, използвана на извънземните светове - отмерването на времето. Самото време е с Ян-характеристики (според днешното разбиране за него), но с Ин-произход. Сами си направете извода доколко е било обособено съзнанието от менструалния цикъл по онова време по преки и косвени причини и какви последици има от това и до днес.
Сега умножете тези нужди на така създаденото орионско общество (в контекста на така или иначе неотменното сирианско патриархално присъствие на Земята) до мащаба на цяла една цивилизация и ще разберете причините, поради които са били създавани вътрешни женски кръгове на старейшините. Жените били естественият избор за жрици и прорицателки, тъй като те имали природната даденост за това във въпросния времеви прозорец. Най-важните решения били взимани именно в периода на колективната менструация, точно както някои секти на тибетския будизъм правят същото и до днес.
Сега... Важно е да знаем факта, че в онези времена планетата имала орбита от 360 дни.
Едно от поредните унищожения на онова, което днес наричаме „Атлантида", променило орбитата на 365 и % дни. Казваме условно, че този катаклизъм се е случил 10 дни след тогавашното зимно слънцестоене, като годината разбира се е неизвестна. Това допринесло до смяната на календара и започването му на 1 януари, което е точно 10 дни след слънцестоенето.
Тук е моментът да кажем, че цялата тази едновременна менструация създавала електромагнитен балон около самата планета. Това не бил просто поток от
електромагнитна енергия, но енергия, която е била директно закачена за човешката амигдала и много дълбоко свързана с биоритмите на самата планета и Луната.
Това, което според днешния календар се пада 12 август, е денят, който в миналото е свързан с пика на най-силния менструален поток, както се е случвал изначално на
планетата, хармонизиран съответно с пика на биоритмите на самата Земя и респективно - Луната. 

На свой ред тялото на жената е биоритмична машина, което се изразява в менструация на всеки 28 дни. 12 август е на 225 дни разстояние от последния ден в
грегорианския календар. Това е не само равно на 8 менструални цикъла, но е продължителността на една венерианска година. И макар вече да си давате сметка, че този абзац е построен от изречения, които някак увисват във въздуха без особени логически взаимовръзки помежду си и без ясно формирана крайна теза, то това са много ценни улики, които можете да започнете да преследвате сами, ако наистина имате интерес към този наистина фундаментален период от земната история. Затова пропускаме момента с поднасянето на сребърен поднос и директно продължаваме с идеята, че описаната гибел
разцентровала съществуващия дотогава ред. Защото катаклизмът и последващото 
разединение на съзнанието (в негов резултат), довело функционирането на амигдалата до атрофия у всички нас (човешката реч също започнала да се променя точно в този момент).Това довело и до катаклизми в самия земен орионски строй на архетипно ниво, защото менструацията вече не можела да се случва едновременно - ритъмът бил нарушен.

Смяната на календара само подсилила травмата. А след намесата на РА, почитта към богинята (Луната) се обърнала изцяло към тази на бога (Слънцето)... както ни предстои да видим сега!
3.3 РА и заличаването на култа към Кралицата на Орион

Въпреки че след големия катаклизъм, матриархалният строй отново бил интегриран на ниво религиозна идеология (макар и за сравнително кратко време), нещата никога повече не били същите. Човек действително трябва да направи свое собствено проучване, за да разбере монументалното значение и място на менструалния цикъл в ранните земни орионски общества и как това е белязало психиката на самия мъж, защото тук наистина сме дали само репери.

След окончателното замиране на матриархалната система и оттеглянето на боговете, секретите получавани от жриците на храма били приемани от царете и също били високо ценени, защото това знание било оцеляло под някаква форма въпреки катаклизма и новите инженирани раси. Накрая тази практика била заличена приблизително по времето на цар Соломон (и старозаветната епоха като цяло) и обявена за срамна, отблъскваща, непристойна, класифицирана като „проклятие" за каквато се смята и до днес от много жени и мъже. Логично, предвид, че патриархатът разбирал много добре, че това било
основно средство за контрол над мъжа в миналото.
Тази практика, обаче, била запазена в много тесните кръгове на някои тайни общества и разбира се - в шаманските касти ориентирани към богинята. Тези групи практикуват пиенето на менструална кръв и до днес по различни причини, защото макар и живеейки под привиден патриархат, някои от тях знаят много добре от какъв пол е истинският настойник на Земята.
Малко по малко започваме да навлизаме в хронологията представена в “Документите Тера"...
Както самият Морнинг Скай казва, историята няма абсолютно никакво сериозно обяснение и до ден днешен, как от изцяло матриархален строй в древното ни минало,
изведнъж се налага култът към Слънцето и мъжкия бог за сметка на дотогавашното почитане на богинята. С времето Робърт се убедил в думите на БекТи, че отговорът не
може да бъде намерен, освен ако не бъде потърсен... извън самата планета Земя!
Именно в това се състои и една от големите заслуги на индианеца, защото той ни дава липсващото парченце от пъзела. Става дума за бунта на РА (познат със също толкова известното в земната митология име - „Мардук").
За тези от вас, които не са чели “Документите Тера", РА е сириански принц, първороден син на ЕА, който провел много внимателно калкулиран бунт на Ериду (древното име на Земята) и превзел планетата. Той изгонил баща си (ЕН-КИ) и чичо си (ЕН-ЛИЛ) и променил миналата история на Земята, изтривайки всякакви записи отпреди
6000 г. пр. н.е. Кралицата на Орион била заличена от съзнанието на мнозина и богът-Слънце РА и мъжкият патриархален строй приел всички нейни качества на върховност. Макар това да прилича повече на приказка, в “Документите Тера" целият процес е подробно описан, а сирианският завоевателен характер, който бележи природата на това събитие - обяснен в детайли и с примери от тяхната собствена история.
В “Документите Чама" Морнинг Скай е изследвал и събрал огромно количество думи, титли и богове от всякакви религии и чрез сравнителна митология (и знанието за Орион и Сириус, което има) доказва без всякакво съмнение как множество женски божества от миналото са превърнати в мъжки такива. Така например гърците имат 3 много важни богини: Хера, Атина и Афродита. В митологията нито една от тях няма детство - те са родени направо в зрялост и нито една от тях не е родена от майка. Те направо възникват като част от един патриархален пантеон, който ги използва за разплод. Какъв по-добър начин от това да потиснеш идеята за женствеността като цяло? Ето и още една класическа
история за замени на РА и пример как в един момент едно нещо е добро и приемливо, а в 
друг - тотално зло и отхвърлено.

В III-та глава на книгата се споменава, че удоволствието се превърнало в едно от задълженията на Кралицата на Орион. Това било отразено на всички орионски светове
чрез нейните „дъщери" - жриците на съответния свят. На човечеството била дадена духовна връзка с богинята, която била осъществявана чрез сексуален съюз с нейните
жрици „HAR". Когато религиите на мъжкия бог придобили надмощие, всички жрици на богинята били автоматично обявени за „зли", а преследването на удоволствията от жената 
се превърнало в грях. Въпреки че преди това HAR била титла за чест и религиозен статус,
тази дума се превърнала в уронващата престижа дума „whore" („курва" на английски), олицетворяваща „зла и грешна жена". HAR била и Мария/Ищар... богинята, която
наричала себе си „състрадателната проститутка". Хората общували с нея чрез сексуалните ритуали на нейните блудни жрици. Ищар (като покровителка на храма на проститутките), била позната като великата богиня HAR. Подобно на гръцкото „погае", персийското
„houris" и други свещени блудници (на английски се ползва и думата „harlot"), нейното жречество обитавало онази част от храма, която с времето била наречена „HAReM" - светилището. В ранните години там имало и много рептилии, които били „мост" между орионското жречество и земния му аналог.
От корена HAR идва и името „hara" - еврейска дума за свещена планина и бременна жена, a Hariti или Harariti била високата планина, където се намира раят, както в
предведическата и дравидска култура, така и в староиранската космология. ХАРмония - дъщеря на Афродита и носителка на мира, имала и функция на свещена проститутка.
Именно в подобен храм е намерена и най-ранната монета, откривана някога. Култът към Ищар въвел наново концепцията за парите след разрушението на планетата. Това била монетно-центрирана икономика, въртяща се около храма на Ищар. В конкретния случай парите били изобретени, за да подкрепят боготворенето на Ищар, по този начин осигурявайки начин за печалба, който да покрие разходите по поддръжката на храма и неговите жрици. От свързаните с тези финансови аспекти мисъл-форми възниква и идеята за древния демон, въплъщаващ в себе си идеите за материалната ненаситност и алчността -
Мамон. В Близкия Изток истинското значение на името било свързано с отприщените подхранващи и неизчерпаеми сили на гърдите („мамае") на богинята, която хранела своите деца. Във Вавилон тя била наричана Мами или Мамиту (майка). В някои шумеро-вавилонски записи тя е наричана Маметун -майката на съдбите. Женско божество - мъжки прочит. Замяна.
Друг много класически пример: Нут е древноегипетска богиня на небето. Считана е за майка на всички небесни тела. Според космогонията от Хелиопол, тя е едно от деветте основни божества (т. нар. „Енеада"). Дъщеря е на Шу и Тефнут и е съпруга и сестра на Геб
(бога на земята). Както виждате имаме познатия до болка мотив за НИН-ХУР-САГ в градираща форма. Нут и Геб имат пет деца - Озирис, Хор, Изида, Сет и Нефтида. В
различните митове обаче Нут е приемана за внучка, дъщеря или съпруга на РА. Сега... как става така, че Нут има майка, баща и съпруг коренно различни от РА, но в същото време той е неин дядо, баща и съпруг въпреки всичко?
Отново - това предполага огромна манипулация върху древните записи и легенди.
Нещо, което, между другото, очевидно не е било осъществено на абсолютните 100%, за да знаем за него днес, но нека не забравяме, че това са неща, които поставят в абсолютен шах официалната наука и разбираме за тях благодарение на алтернативни източници в лицето
на Робърт. Според самия Морнинг Скай причините, поради които имаме останали фрагменти за истинската ни история, се дължат на това, че преди да си тръгне завинаги от планетата, ЕА и неговите EA-SU започнали да залагат улики в записаната ни история, за да може „звярът" да си спомни. Дали това е така, или е нещо направено отново като резултат от противоборство между дадени фракции в комбинация с други фактори - едва ли някога
ще узнаем.
И тъй като говорим за исторически и писмени доказателства като цяло, нека бегло споменем за една друга интересна теза, опитваща, се да обясни по по-ортодоксален начин смяната от матриархат към патриархат. Според нашето лично усещане, макар и пълна с доста генерализации и орионски модели, тази теория съдържа истини на архетипно ниво, които са дали допълнително отражение на блокирането на истинската Ин-енергия на Източника на Земята (а не на култа към богинята, чийто произход вече е ясен).
Става дума за тезата на д-р Леонард Шлейн. За съжаление от този автор няма преведено нищо на български език, но при интерес, англоговорящата част от аудиторията
може да изгледа неговата лекция по въпроса (с 1 ч. и 15 мин. времетраене), ако изпише в YouTube „The Alphabet vs. The Goddess".
Тезата е твърде дълга и обстоятелствена, за да я преразказваме тук, но накратко д-р Шлейн е хирург и няма никакво понятие от древна археология, митология и езотерика, което му позволява да мисли по-разчупено и да не допуска нелепите грешки на учените-изследователи, занимаващи се в тясната си специалност. Разбира се, това не му пречи да опростява твърде много една много по-сложна картина, тъй като неговият поглед си остава
конвенционален, но едното винаги върви ръка за ръка с другото. 

Самата теория се състои в твърдението, че възникването на писаното слово е потиснало култа към богинята, но тъй
като самият култ към богинята е потиснат по други причини, ще говорим за потискането на Ин-аспекта на съзнанието и въобще - ще обясним накратко тезата му, опитвайки се в същото време да я над градим.
Шлейн дава пример с първите „езици", които били по-скоро пиктографски, отколкото азбучни и били свързани повече с дясното полукълбо. Египет, Шумер - това са все
(извън)земни култури, които са нямали азбука, а са ползвали език, който е по-скоро символичен и абстрактен, който е разчитал повече на дясното полукълбо, за разлика от азбуката, която вкарва повече линейни Ян-модели.
Самото знание има Ин-характеристики, защото то винаги е вътрешно по природа. Словото, бивайки външно, потиска вътрешното знание, защото тривиализираното
съзнание винаги се стреми да манифестира нещата под някаква форма. Писаното слово винаги е във вреда на истинското знание, защото то не е свързано с директното
преживяване. Неслучайно в миналото на мистерийните училища, нищо не се записвало и всичко се предавало устно (траките са много ярък пример за това), което пък се е случвало само на етап, в който по личната преценка на учителя - ученикът бил готов да приеме новото знание. Това прави процеса много по-истински, пряк и вътрешно осъзнат. Все характеристики на истинското знание. 

Така, наред със сирианския патриархат, който достига своя апогей в лицето на възникването на трите патриархални религии (християнство, ислям и юдаизъм), всякаква идея за богинята била тотално заличена.
Виждаме как след изчезването на Ин-аспекта на архетипно ниво (отново - матриархалното орионско управление няма нищо общо с Ин-енергията) веднага имаме и земна манифестация, която следва нефизическите потоци.
Според Шлейн именно азбуката променя света. Тя е толкова проста, че 4 годишен може да я научи и да започне да работи с нея. Преди обаче, само 2% от населението е
знаело йероглифите на Египет и Шумер, защото те били твърде сложни и само администраторите на боговете боравили с писмо. С въвеждането на азбуките - това се
променя драстично. Нека не забравяме, че за да говорим и слушаме трябва да ползваме и 2-те полукълба. Когато пишем, ние пишем само с една ръка и за 90% от населението на Земята - това е дясната. Както несъмнено знаете, дясната ръка е управлявана от лявото
полукълбо и респективно - когато пишем, ние го активираме.
И така, писменият език е изцяло линеен и последователен по характеристики. Той е от лявата хемисфера. Това полукълбо е свързано с времето, то възприема нещата едно след друго. С дясното полукълбо разглеждате картина, с дясното полукълбо разчитате карта,
намирате решение как да излезете от лабиринт, с дясното полукълбо разпознавате лице на свой познат на улицата, защото го виждаме в цялост като гещалт. И макар да не сте
виждали този човек от 15 г. и той да е безкрайно променен - вие го познавате интуитивно веднага. Това е функция на дясното полукълбо. За сметка на това лявото полукълбо е Ян и оттук идва тезата на Шлейн, че с масовото навлизане на линейното слово - Ин-аспектът бавно започнал да бъде потискан и жената - също. Той илюстрира казаното със
спартанците, които нямали азбука/писмо, но са имали култура на полово равенство, а гърците, които са развили огромни традиции в литературата, потискали жената (тя нямала право на собственост). Генерално, четенето на книги кара мозъка да работи в бета вълни
(интелектуален фокус), докато телевизията ни вкарва в алфа-тета, което е медитативно или трансово състояние. На въпроса: „Как бихте описали чувството от гледането на
телевизия?", най-честият отговор е: „Като хипнотизиран." 

Както знаете, съвременната медия използва именно този ефект, за да зомбира населението. Моля обърнете внимание на това, че по никакъв начин не казваме, че да четете книги ви прави по-линейни (още повече, че в момента четете книга), а гледането на телевизия обратното и следователно трябва да стоите повече пред телевизора! В никакъв случай! Просто обясняваме какъв генерален ефект върху функционирането на мозъка имат двете неща.
И ако Шлейн казва, че създаването на азбуката и самият процес на писане подсилват функционирането на лявото полукълбо, което води до патриархат, то той твърди още, че с навлизането на клавиатурата и писането с две ръце, този процес ще бъде обърнат наопаки и ще наблюдаваме постепенно феминизиране на света. Преди само жените били машинописки и това се е водело чисто женска професия, непристойна за мъже. С масовото навлизане на домашните компютри и лаптопи обаче, това се променя, а оттук и начинът на функциониране на самия мозък. Макар това отново да е прекалено опростяване на нещата,
в същото време е удар право в десетката, защото от 2 века насам на Земята е започнал процес по орионизиране, който постепенно ще доведе до евентуалното налагане на
матриархат (нещо, което ще коментираме нашироко след малко). Отново виждаме как дадени, вече задвижени архетипи под формата на процес, биват отразени в тривиални проявления като горното, които обаче ни дават шанс да стигнем до един по-висок ред на случване.
Като цяло това е добра лекция, която ще ви накара да се замислите за доста неща, ако можете да провидите отвъд очевидната пропаганда в нея. Препоръчваме ви я още веднъж.
Макар всичко описано дотук да говори за потискането на култа към богинята в съвременността, в началото на тази подточка бе обяснено, че някои кръгове са много добре
запознати с реалното състояние на нещата. Под различни форми това се е запазило и в много мистични учения, макар и под изкривена форма. И до днес в някои по-изолирани индийски и китайски племена продължава да царува матриархатът, а на мъжете дори не им
се позволява да докосват пари и оставят всички дела, свързани с финансите, да се управляват от жените им. Отзвук от времената на HAR.
Информацията, че богът, на практика, не е никакъв бог, а богиня, всъщност си остава една от най-умело пазените тайни. В юдаизма (който определено има патриархална
насоченост), посветените равини идентифицират най-висшия аспект на божественото като „шекина" - женската есенция. В известен смисъл, мистерията на женската енергия е най- важният елемент в космологията на Кабала. Според тяхната доктрина настоящето състояние е резултат от заточението на женската енергия от тази вселена. Това е
истинското „падение" за тях, чиято драматизация намира краен израз в историята за прогонването на Ева от райската градина.
Според кабалистите, в началото на вселената женската сила колапсирала. Тази дезинтеграция довела до разпръскването на „шекина" из вселената. Нейната светлина била абсорбирана във високите и ниските реалности. От нейната енергия останала само диря...
Следователно, в тази реалност всичко, което можете да видите от женската енергия, е само отразена светлина. Това е една от архетипните причини, поради която Луната, небесното тяло, което ни дава отразена светлина нощем, символизира жената. Казано е още, че оттеглянето и липсата на женската енергия е онова, което държи света в хаос и нищо в тази вселена не може да се освободи и спаси, докато женската енергия не бъде интегрирана отново и нейната светлина не заблести в света. 

Традицията казва, че възможно най-високата степен на еволюционно развитие, което който и да е индивид може
да постигне, е именно сливането с шекина на духовно равнище и докато не разрешим този въпрос, цялата космическа ситуация ще остане конфликтна.
От всичката информация, която получихте дотук, трябва да можете много лесно да разпознаете в горната история познати модели и да разкодирате тези „свещени догми" (на чиято езотерична мъдрост и поетика при други условия навярно бихте се възхитили), по един много по-различен начин. С новото знание, което тази книга дава, човек може да направи коренно различен прочит на всички мистерийни традиции и да ги види като
това, което са. В случая имаме безспорно отражение на философията на някоя орионска фракция, която под формата на мистично-религиозна пропаганда се опитва да наложи своите идеи за това какво трябва да представлява организацията на обществото и колективното съзнание на човечеството. Религията, както знаете, съществува единствено и само по тази причина - да привлича съзнания към дадени извънземни философии на
астрално равнище.
Историята, която прочетохте, е повече от типична метафора за прокуденото от Земята влияние на Империята Орион и няма нищо отвъд това... Ако бъде казано в прав
текст, обаче - ще загубите много последователи, защото ще проличи низкия интерес и мотиви зад тази пропаганда. Затова трябва да издигнете тази иначе прозаична история за власт на едно по-божествено равнище и да превърнете проблема в нематериален и вселенски - да го извисите до нивото, където бива формирано самото съзнание. Защото
само така, вие, като живо същество, можете да се идентифицирате с този проблем, да решите, че сте част от него и да започнете да работите за неговото разрешаване. А да започнете да работите по неговото разрешаване, означава да обслужвате интересите на дадено извънземно съзнание и да вършите неговата работа на Земята. Което автоматично ви отклонява от човешкото преживяване, заради което сте дошли. Което пък (в случая) - ви
орионизира и вие вече не функционирате от гледна точка на това какво бихте направили сами по себе си. Ето защо всяка форма на колективна религия, окултизъм и мистика, които поставят „вселенски проблеми", за които всички ние по някаква причина трябва да се чувстваме много отговорни и притеснени, са вредни за човешкото преживяване. Защото механизмът винаги е следният: поставя се езотеричен казус, зад който обикновено на пръв
поглед стои някаква напълно логична и хуманна концепция. В резултат човек започва да се
вживява и идентифицира с каузата по собствено желание (!) и поради неотработени аспекти на ниво вътрешно същество, вие започвате да „оправяте света" според гледната точка на някого. Защото нямате пълната картина. На някое дърво може да са останали 
няколко зелени листа и да смятате, че то е живо, но коренът му да е изгнил. Вие няма как да знаете. Ето така се прави с финес и класа без да се нарушават правилата на Играта. И от двете Полярности! Те са опитни и гениални. Знаят „как", защото го правят от милиарди години. За тази ситуация е много подходящ народният ни израз: „тръгнал си да продаваш
на краставичар краставици". И-м-е-н-н-о. Няма как да стане. Няма как да победиш някого в собствената му игра, освен ако не спреш да я играеш, защото той я играе много по-дълго, отколкото ти съзнателно помниш. 

Да искате да промените планетата съобразно дадена
кауза, означава да попаднете в по-висок ред на капан без изобщо да имате възможността да придобиете капацитета, с който да започнете да осъзнавате това, защото картината е много по-огромна, отколкото виждаме от апартамента си. Всяка една философия, която пропагандира някаква промяна на колективно равнище - не е във ваша услуга. Да, това също е преживяване, да Висшият ви Аз съзнателно допуска това преживяване, но това не
означава, че човек трябва да остане наивен цял живот. В един момент трябва да започне реалното вадене на поуки от тези преживявания, а не да продължава константното
блъскане на главата в стената.
Някой може да зададе напълно резонния въпрос: „откъде сте сигурни, че горната кабалистична история не е по-дълбоко отражение на липсата на изява на истинския Ин-
принцип" - нещо, с което ние самите започнахме тази 3-та точка и нещо, което вече 
наистина е проблем.
Много просто. Макар истинската женска енергия, идваща директно от Източника, да е наистина „отрязана" в настоящата вселена, същият проблем стои и с мъжката такава.
Както бе загатнато в началото, механизмът, по който функционира съзнанието ни в трета плътност, е такъв, че то е склонно да тълкува липсата на даден вид енергия в себе си като генералния (и единствен) проблем на цялото творение. Но ние имаме липсата и на Ин, и на
Ян, защото ги възприемаме като огледални изображения, а не ги преживяваме като това, което наистина са в тяхната есенция. А в кабалистката история не се казва нищо за това (и - да, представихме я в цялостния й вид). Някой, който наистина осъзнава за какво става дума, разбира истински Баланса и има чисти намерения, никога няма да пропусне да ви каже, че е нужно да интегрирате и двата аспекта. Женската енергия не може да бъде считана за цялостна без истинската мъжка енергия. Респективно, щом историята не споменава за това, значи тя не е от толкова висок ред за колкото се представя и визира именно липсата на орионския матриархат на планетата, а не липсата на истинския Ин-аспект. Защото - да повторим за пореден път - прокуждането на официалното представителство на Империята Орион от Земята не е причината за липсата на Ин-аспекта на Земята. Вторият „проблем" е много по-древен, а орионските драми са
само тяхно частично материално отражение на космическо ниво. В известен смисъл самият орионски матриархат е дотолкова далеч от разбирането на истинската Ин-енергия, че чак е плашещо. Но тъй като двете са косвено свързани, едното бива ползвано за
претекст от другото. Именно в разбирането на тези неща на едно много вътрешно равнище започва истинската езотерика, която винаги, винаги, винаги е индивидуална и няма нищо общо с каквито и да е каузи.
Ето затова тази книга е толкова важна и може да се превърне в истински инструмент, който да ви бъде невероятно полезен. Защото целият окултизъм, от древни времена, до ден днешен (където виждаме апогея на нещата) е белязан от подобни замени. С единствената
цел вие да продължавате да играете Играта. Винаги ще има причини да продължавате да играете Играта. Но има само една да спрете да я играете. Както е казано - има много болести, но здравето е само едно.
Всъщност въпросът за окултните замени във връзка с извънземните философии е толкова назрял и базов, че няма как да не дадем поне още един пример в контекста на
Орион, който със сигурност повечето от вас познават. Нека го наречем полу-ченълинг, полу-предание. Преди да достигнем дотам обаче, нека направим малък преговор на някои аспекти, върху които ще можем да надградим с дадени тези по един нов начин.


                       



Няма коментари:

Публикуване на коментар