сряда, 6 юни 2018 г.

Кралици, Принцеси, титли, заменки, архетипи и пчели



В своята самопровъзгласила се роля на най-висш представител на Празнотата и на
практика - единствено физическо въплъщение на съзидателните сили на вселената,
Кралицата на рептилиите била манифестацията на Източника в съзнанието на своите
поданици. Тя била богинята-майка, титла, която има много по-дълбок смисъл от
презумпцията за родител или създател. След нейното „падение" (от гледна точка на
земните събития) обаче, тя и всичко свързано с нея бива очернено и превърнато в
олицетворение на абсолютното „зло" и на всичко, което се счита за „греховно" - нещо, за
което дадохме достатъчно примери (а можете да откриете сами още хиляди такива).
Морнинг Скай дори прави пряка връзка между титлата SS-N или SSS-IN („тези, които са
от страната на богинята-майка") и английската дума „sin" означаваща „грях". Религията на
богинята-майка бива заменена от тази на бога-отец, а всички титли и прозвища на
Кралицата биват трансформирани така, че вече да се отнасят до мъжкия бог или пък
придобиват силно негативно значение. Всъщност това е практика, която засяга всички
противници на новото управление и както вече е упоменато в „Документите Тера" -
подобно отношение получава и ЕА. След драстичната религиозна промяна очевидно е бил
направен много концентриран опит хиляди думи да променят своето значение, с което се
постига двоен синергичен ефект. От една страна, предишните управници на Земята биват
напълно „сатанизирани" (макар за тази цел в голяма степен те просто да са били
представяни в „истинската им светлина", за разлика от „показната им такава", като на
населението просто е спестена по-голямата картина). От друга страна, особено след
напускането на земната сцена от РА, има едно тотално объркване относно това „кой кой
е", което работи по един перфектен начин за задкулисните диригенти. Смисълът на цялото
това упражнение е не „врагът" да бъде ясно назован и изобличен, а той да бъде
„мистифициран", защото крайната цел е земното население да си няма ни най-малка
представа относно това в какъв сценарий е въвлечено. Така в крайна сметка хиляди думи се оказват с двойно, напълно противоположно значение, което много добре показва каква
драма се е разиграла през тези отминали времена, което пък дава улики и за моментната
доминация на определена фракция върху дадена земна територия. Същевременно това
обстоятелство се явява перфектен и търсен като ефект буфер и силна пречка за тяхното
разпознаване без наличието на някаква изначална ключова информация подобна на тази в
настоящата книга.
Част от това огромно объркване при идентификацията на отделните фракции и
техните представители (наред с всички особености на двустранна асимилация на титли,
произтичащи от самия съюз) вероятно се дължи и на факта, че самата орионска
бунтовническа групировка има същите древни корени като тези на законната Кралица и
претендира да окупира нейните титли.
Ако сравните „Документите Тера" и настоящата книга, ще видите, че тези групи
рептилии на практика имат еднакви имена, защото SSA-TA е вариация на SSS-T, а в
„Документите Чама" Морнинг Скай директно казва, че именно SSA-TA е валидна титла
на законната кралица на Орион. В тази връзка споменатото като израз „сатанизиране"
попада точно в десетката, защото е очеваден опит едната от борещите се фракции да бъде
представена в силно негативна светлина като САТАНА, а корените на тази дума могат да
бъдат изведени от титлата на Кралицата като „върховна женска (SSS-T или SSA-TA) от
небесата (AN)", или слято - SSATA-AN. Този персонаж е описан в религиозните текстове
като „враг на Бог и всички хора", „древен змей", „велик дракон", „унищожител",
„управител на въздушното царство", „изкусител", „оформящ световната система на
мислене". Дали в случая става въпрос за самата Кралица или за съвсем друга фракция е
трудно да се каже, като най-малко би следвало да ви заблуждава предполагаемият „мъжки
пол" на съществото, защото промяната на пола при „мистифицирането" на врага или при
окупацията на титла от друга фракция е нещо много типично. Един от силните примери в
тази насока е вече споменатата в „Документите Тера" фракция на ARI-AN, установила се
в земите около Индия, която всъщност проповядва „сирианските мистерии" и има по-
скоро патриархален характер и нейното присъствие създава дори още по-голямо
объркване, което работи в полза на задкулисно управляващите „гущери". Друг показателен
пример е създаването на ислямската религия на база на очевидната титла на Кралицата -
ALLA(H) (която, освен всичко друго, е име и на древна богиня почитана в арабските
територии) и трансформирането й във върховно същество от „мъжки пол", така че да
обслужва нови цели. Не по-малко важно е да се отбележи, че самите титли и рангове на
сирианците след създаването на съюза между двете Империи също биват до голяма степен
асимилирани от орионската терминология.
„Падението" на Кралицата и налагането на патриархалната доктрина като еталон за
масите е много силно отразено в културата на хората, особено що се касае до
сексуалността. Точно в този аспект можем да видим най-добре как различни думи
представляващи в миналото символ на божественост и други добродетели (защото са
извлечени от титли на орионската Кралица) биват превърнати в олицетворение на
греховното. Както е видно от съдържанието на книгата, една от титлите на Кралицата
произхождаща от Великата Празнота, е KHAA-UR или KHA-R (HAR). Както вече
отбелязахме преди малко, според текста една от специфичните особености, присъщи на
управителката на Орион и нейните дъщери-Принцеси и главни жрици, била преследването
на сексуалното удоволствие. Затова и на религиозно ниво за масова употреба духовната
връзка или (общуването с богинята) винаги се осъществявало чрез посветени жрици
(HAR), които да осъществят „сексуалния съюз". Когато патриархалните религии дошли на власт, всички жрици на „богинята" се превърнали в зло, а преследването на сексуални
удоволствия от страна на жените станало „грях". Добавяйки наставката US, която означава
„някой, който е от" получаваме KHAA-UR-US, или HAR-US, което на свой ред буквално
означава „някой, който е от KHAA-UR" или „някой, който е от HAR". Това е титла, която
обикновено е запазена за мъжките жреци. В този ред на мисли значението на
името/титлата HORUS (KHAA-UR-US или HAR-US - на български Познат като „Хор") -
героят от египетските митове и легенди, вероятно означава, че той е или син на HAR, жрец
на HAR, или и двете едновременно.
Много интересен е и въпросът коя богиня (или по-точно кои богини) се явяват
репрезентация на истинската Кралица на Орион предвид факта, че Земята винаги е била
изконна територия на сирианците и силните култове към дъщерите-принцеси със смесена
кръв, които дефакто са вече част от сирианската династия. От друга страна трябва да се
има предвид, че почти всички конфликти на планетата са всъщност междуособни войни на
самите сириански кланове, които често в своята борба за надмощие търсят и външна
подкрепа. Това нестихващо противоборство вътре в собствения род е нещо, което е силно
заложено при тях на генетично ниво и може да бъде видяно в много чист вид в
средновековната европейска история като пряка проекция на галактическата такава. В тази
връзка особено впечатление прави жестокостта, която някои представителки на „нежния
пол" са били способни да проявят към собствените си деца, за да останат или да се
домогнат до властта, като някои от тях придобиват прозвището „вълчиците". Когато към
уравнението се прибавят и споменатите в „Документите Тера" кралици-бунтовнички
SSA-TA, които помагат на РА да заличи всичко свързано с култа към богинята майка, а
след това поемат и контрола върху планетата, дешифрирането на тази част от пъзела се
усложнява допълнително.
Нещата придобиват още по-комплициран вид особено като се има предвид типичния
„извънземен обичай" това, което не може да бъде заличено като история, да бъде
присвоено и трансформирано по начин, изгоден за силния на деня. Безбройни са
примерите в митологията, прекрасно описващи този феномен чрез очеизвадно насила
свързани и прекроявани митове и промени в пола и функцията на „божествата" така, че да
се впишат в „новата действителност". В този ред на мисли за някаква абсолютна убеденост
при идентификацията на истинската Кралица на Орион и безбройните нейни образи и
имена просто не е сериозно да се говори, именно защото се получава едно преплитане на
титли и имена на персонажи основно от сириано-рептилианската династия, които в
миналото съвсем явно са управлявали планетата в качеството си на полу-божества.
Към цялата тази амалгама от фактори задължително трябва да се прибави и
разграничението между Кралицата-майка и Кралицата на Империята, която всъщност е
действителната Кралица, и фактът, че въпреки привидното тяхно единодействие, между
двете винаги се води борба коя да е номер едно (препратка към това откриваме отново във
2-ри сезон на сериала „V"). Дори от чисто изследователска гледна точка, може би точно
разграничението между двете е най-трудно, именно поради факта, че самата управляваща
Кралица е истинската генетична майка и носи доста сходна титла с тази на сурогатната
такава. На този въпрос е обърнато специално внимание в “Документите Чама", като
изрично е подчертано възможното объркване между двата персонажа, тъй като в по-
ранните години на Империята действащата Кралица е носела титлата BI, отредена
впоследствие за нейната майка. Тази трансформация на смисъла на думата „майка"
очевидно е оставила много дълбока следа и е отразена и в самите земни култури, като особено интересен се оказва примерът с богинята Кибела (който ще бъде изложен след
малко).
Самият Морнинг Скай в “Документите Чама" изброява над 50 имена, които според
него съответстват на титли на Кралицата в качеството й на Кралица на Небесата, Кралица
на Морето, Кралица на Небесните Води, Кралица на Звездите и Богиня-Майка, но
същевременно трябва да се има предвид, че същите тези титли биха били възприети (поне
за местна употреба) от всяка една дъщеря-Принцеса наместничка на колония, каквато в
случая се явява и нашата планета. Имената, които индианецът споменава са: Mary, Moira,
Mari, Mari-El, Marina, Miriam, Mariham, Meri-Ra, Stella Maris, Mariamne, Myrrhine, Myrtea,
Myrrha, Maria, Marina, Malini, Изида, Бастет, Хатор, Ahibit, Jael, Jah, Jahi, Jaho, Iau, Iahu
Anat, Yahu, Ищар, Asherah, Astarte, Ashtoreth, Esther, Devi, Danu, Diti, Деметра, Neith, Har,
Anath, Афродита, Кибела, Kore, Кали, Секмет, Maat, Мут, Хекет, Sati, Венера, Dea Syria,
Pelagia, Ilithya, Hymen, Urania, Androphonos.
Интересното тук е, че в този списък липсва гръцката богиня-майка Хера, която в
същата книга е спомената на три места, но в по-различен контекст и е изпусната една доста
силна аналогия. Името на Хера произлиза от санскритската дума „svar", което означава
„небеса" и била небесна дева. Някои от нейните „по-ранни" титли са „Кралица на
Боговете" и „Девствена Кралица на Небесата". Тя била първоначално напълно независима
от Зевс. Според митовете тяхната сватба била „уредена", (а други я представят като
свещена), което често бива възприемано от изследователите като опит да бъдат свързани
два напълно различни култа. В контекста на книгата обаче, вероятно означава дори
нещо повече на фона на „уредената небесна сватба", описана в IV-та глава, от която
произтича съюзът между двете Империи, като дори и тази аналогия може да се тълкува
двояко и да бъде свързана както с действащата Кралица, така и с Принцесата-наместничка.
Друг интересен жокер се явява фактът, че в голяма част от митовете Хера преследва с
голяма жестокост жени, на които им предстои раждане (а впоследствие и техните деца) и
многократно се опитва да детронира Зевс.
Много митолози също слагат знак за равенство между различни богини от древността,
макар и не в същия мащаб, като при Робърт. Най-очевидните репрезентации на великата
богиня-майка според повечето от тях са Инана в Шумер, Кибела в Анатолия и Изида в
Египет, а всички техни митове и описания в крайна сметка биват трансформирани до
София в Стария завет - великата богиня при гностиците и разбира се, култът към Дева
Мария.
Колкото и удобно да се явява положението с десетте хиляди титли и имена на
Кралицата, именно безбройните междуособни конфликти на планетата и подмяната на
историята ни възпрепятстват да приемаме безрезервно всяка една „богиня" от митологията
като поредната титла на един и същи персонаж. С оглед на политическата конюнктура в
миналото, много честа се оказвала практиката да се заменят женски с мъжки образи, а по-
стари и неудобни божества да бъдат трансформирани в нови събирателни такива. Точно
поради този факт, ако тръгнем да изследваме повечето митове линейно и хронологически,
ще се сблъскаме с огромни логически пукнатини. Разлики има дори и в тълкуванията на
самите митове, а много от тях имат и различни вариации, които понякога силно си
противоречат. Като интересен пример в тази насока можем да посочим X. Дж. Роуз, който
в своята книга „Наръчник по гръцка митология" (1928 г.) дискутира ролята на младия
любовник на „богинята" в свещения сексуален съюз, като я свежда до тази на „по-нисш
партньор от мъжки пол" и анализира легенди, при които „тя" е представена не като
„омъжена", а като сключваща дълготрайни или краткотрайни съюзи с някой по-нисш от нея. Разбира се, можем да наблюдаваме и точно противоположния сценарий, при който
след „сватбата-съюз" женският персонаж остава далеч на заден план с напълно формални
функции и много често след това бива трансформиран до дъщеря на мъжкия бог, родена
по неестествен начин (пример - Атина Палада, за която вече бе споменато, че няма
детство), което е добра предпоставка за анализ на „перспективата", през която е бил
формиран митът.
Въпреки всички споменати вече условности, има някои много интересни улики, които
на фона на подробностите изказани в книгата могат да помогнат на всеки да си направи
определени изводи в няколко направления при опита за идентификация на Кралицата в
древната история. Точно затова ще разгледаме малко по-подробно богинята Кибела. Една
от многото причини да се спрем по-подробно именно на нея е, че след смяната на властта
и идването на патриархата, гласовете на старата вяра продължават да отекват точно чрез
традициите на култа към Кибела.
Фригийската богиня е наричана „велика майка", „майка на боговете и всичко живо на
земята" и олицетворява силата на природата и нейното плодородие. Култът към Кибела се
простира от Мала Азия, до Италия, Гърция, Тракия, Дунав, Рен и Северна Африка, като
най-вероятно е наследил по-древен култ идващ от още по на изток. Богинята е почитана и
като върховен творец и се явява последният бастион на езическата вяра преди възхода на
християнството. Както бе посочено, много често е изобразявана да носи корона, стояща на
трон или колесница, задвижвана от лъвове, а понякога около нея има пчели. Една от
нейните титли е „господарката на дивите зверове" и в този контекст много често около нея
присъстват лъвоподобни животни като пантери и леопарди, наред с вече споменатите
лъвове. Предвид, че въпросът с очевидната аналогия по оста Орион-Сириус, представена
посредством женския образ доминиращ над лъвските създания, беше коментиран и в
“Документите Тера", ще се спрем повече на други интересни особености, свързани с
богинята. Може би най-интересната такава е, че въпреки че Кибела навсякъде е наричана
„майка", тя на практика не е такава! Тя не ражда в традиционния смисъл на думата, нито
пък има отношение към родилните мъки на други същества. Нещо повече - неестественото
зачеване е издигнато до култ в нейните митове, а дори тя самата и нейният любовник са
заченати при необичайни обстоятелства. В различните митове съществуват две коренно
противоположни версии за нейния произход, като според едната Зевс произлиза от Кибела,
докато в друга елинизирана версия Кибела е дете на Зевс (или на небесния бог). Това,
разбира се, може да бъде обяснено и с различната „политическа" гледна точка. Според
повечето сериозни изследователи в сферата на митологията няма друго същество, което до
такава степен да бъде отдалечено от биологичното майчинство, както е при Кибела. Този
факт е описан много подробно в книгата на австрийско-американската митоложка Лоте
Моц - „Лицата на богинята". Там също така е изяснена и заблудата в повечето
конвенционални източници да се посочва, че намерената статуя с датировка 6000 г. пр. н.е.
(която е доста по-ранна версия на богинята-майка) изобразява жена, която ражда на своя
трон, а от двете й страни стоят две пантери. Всъщност позата далеч не е родилна, коленете
са силно прибрани, а ако изобщо може да бъде разпозната някаква глава, то това вероятно
е на малко лъвоподобно същество, което търси подслон и е много характерна черта при
дузина други скулптури свързани с Кибела.
Най-интересен в тази връзка се оказва обаче въпросът какво означава „велика майка" и
„майка на боговете"? Това можем да открием като изследваме самото съществително
„майка" и видим, че в много земни култури терминът не означава задължително родител в
буквален или преносен смисъл, а персона с благороден статус, богиня или кралица! Като „майка на боговете" тя не е техен родител, а е с най-висок статус от всички божества. Като
Magna Mater пък, е велика кралица. Този факт може да се окаже от ключово значение при
изследването на земната митология точно поради различния прочит на титлата „майка".
Култът към Кибела има и друга интересна особеност, която винаги е била от особен
интерес за учените, пораждайки немалко спекулации. Става въпрос за оргиестичния
ритуал при който се чества богинята, а нейните жреци на фона на различни музикални
инструменти танцуват и тресат главите си с голяма скорост, така че да достигнат до
състояние на екстаз, при което не изпитват физическа болка. В това състояние те
нараняват телата си, а тези, които тепърва щели да стават жреци взимали остър камък, с
който отрязвали половите си органи! Церемонията приключвала с изкъпването на образа
на богинята. Когато култът към Кибела бил пренесен в Рим, той бил изпълняван от
фригийски жреци по подобие на оригиналната практика. Третият ден на фестивала бил
„денят на кръвта", следван от „денят на насладата", при който образът на богинята и
нейната колесница, задвижвана от лъвове, били окъпвани в реката, с което церемонията
завършвала. Спорът за интерпретацията на този кървав акт обикновено бива представен от
тезата, че представлява вид клетва за целомъдрие, чистота и непорочност в служба на
богинята. Противоположната теза е, че чрез отрязания полов орган утробата на богинята
бива оплодена. В тези си интерпретации учените обаче често пренебрегват факта, че след
кървавия ритуал жреците започват да носят женски дрехи и да се държат като жени! Този
факт представлява още по-голям интерес на фона на споменатите вече в предговора
курсове, които Морнинг Скай провежда във връзка с „женската енергия", а те от своя
страна са пряко свързани с ритуалите за почитане на „богинята" в миналото. Премахването
на половите органи от жреците на Кибела пък е още една препратка към премахването на
това, чрез което работи биологичното възпроизводство (при човека) и дистанцирането от
него! Това е и още една препратка към традициите по имитирането на женския
менструален цикъл от страна на мъжа.
Още по-интересен повод за размисъл в тази връзка е дали е възможно този кървав
ритуал да е базиран на начина на възпроизводство при пчелите, защото по време на
половото сношение малката част от търтеите, които успеят да се сношат с кралицата, губят
половия си орган по време на акта, а в резултат на това по-късно умират! По време на
целия този процес те са напълно под властта на феромоните, които женската излъчва и я
преследват като обезумели.
Няма как да пропуснем да обърнем внимание на още нещо характерно за Кибела и
същевременно заемащо ключово място в книгата, като, може би, най-ярката
характеристика на империята SSS. В митологията Кибела не води своите битки чрез
традиционния начин за водене на война! Тя „изпраща лудост" на своите врагове или
„вдъхновение" на тези, с които е в съюз. Помага „дистанционно" на своите жреци като им
праща видения и знания (най-често по време на сън), чрез които да лекуват различни
болести и дори такива пратени от самата нея! Този факт е забелязан дори и от
конвенционалните изследователи митолози, които отбелязват, че очевидно става дума за
някаква власт над съзнанието на хората.
Както вече бе споменато, името на Кибела е пряко свързано с пчелите и в много
случаи за нея се говори именно като богиня на пчелите. Това е от изключително важно
значение не защото в I-ва глава на книгата предците на рептилиите са описани като
еволюирали от създание, подобно на пчела и водно конче (kheb). Важно е защото тяхната
система на управление и начин на живот се базира именно на този модел, независимо от
това дали той се е формирал по описания в книгата „еволюционен път" или е бил наложен във физическата реалност чрез инволюционни методи. Точно затова този модел присъства
несъмнено и в символиката на тайните общества, а чрез тях е пренесен и в масовата
култура. Пчелата сама по себе си е могъщ символ на орионския строй и навярно е едно от
многото създания, които нямат произход от планета Земя. Обществото на пчелите е изцяло
доминирано от женския пол, а търтеите са само временно необходими, за да оплодят
яйцата на кралицата, след което те се изолират в крайните пити, като не ги допускат до
храната и постепенно ги изгонват от кошерите. Намирането на търтеи в семействата през
зимата е указание за некачествена майка.
Образът на богинята във форма на пчела или някакъв друг вид насекомо има много
дълга история. Пчелата е единственото насекомо според учените, което комуникира чрез
танц и тази често забравяна нейна черта е една от причините нейният образ от древността
да бъде често изгубван за нетренираното око. Титлата Melissa (означаваща „пчела") може
да бъде срещната в гръцките митове като име на жрица или нимфа. По този повод
Морнинг Скай пък разделя думата на два корена MEL и ISSA, като според него MEL е
вариация на титлата Mary (Мария), докато ISSA явно показва връзката със SSS-името на
съществата от Орион. Представянето на „богинята-майка" като пчела-кралица е съвсем
целенасочено, защото пчелите са перфектният пример за истинско матриархално
общество. Кралицата в кошера управлява самосиндикално и на нея се гледа като на
„майка" на всички пчели. Тя е свирепа, а нейната власт -абсолютна. Докато е още
„претендент за трона" от нея се очаква да убие всички потенциални конкуренти в кошера,
които се изправят на пътя й. Нейният успех като „принцеса-воин" е улеснен от факта, че за
разлика от своите опоненти, по-ранното й съзряване дава възможност да жили
непрекъснато без да умре.
Ако погледнем на нещата от езотерична гледна точка, пчелата символизира сладостта
на живота защото произвежда мед, който пък е сладкият плод на сексуалността. Гръцкият
философ и математик Порфирий от Тир считал, че душите на хората пристигали на Земята
под формата на пчели и че те са примамени към земния живот чрез обещания за „земни
наслади" символизирани от меда. Иронично обаче, именно медът е също символ и на
смъртта и е бил често предлаган като жертвоприношение на боговете. Дуалиетичната
природа на меда не е случайна, точно защото нектарът и неговият производител - пчелата - изглежда представляват същинският
цикъл на съществуване! 
Оникс от Кносос, Крит - 1500 г. пр. н.е. илюстрира богиня-пчела заобиколена от две кучета с криле.

Макар този „езотеричен принцип" да се явява само един от
възможните пътища на развитие и проявление във вселената, ако се вгледате по-детайлно
ще видите, че той е упорито налаган, на Земята, както чрез определени тайни общества
(масони, кабалисти, суфисти, мормони, илюминати и др.), така и чрез традиционните
религии. Пчелният символизъм е основен компонент в масонските идеали, въпреки че в
неговото прилагане се забелязва един очеваден парадокс. Както можете да видите и сами
(защото е качена и в мрежата) „Масонската енциклопедия" ни информира, че: „пчелата
е важна за жасонството по същата причина, заради която е била важна и за
египтяните - защото от всички насекоми само пчелата има крал". Дали масоните имат
предвид титлата на фараона като „пазач на пчелите" или пък става дума именно за
продължаване на патриархалния модел, който потиска почитането на богинята чрез
промяната на пола?
Една от причините пчелата да бъде асоциирана с езотерични и духовни търсения, е че
тя служи на другите. Тя е почитана не просто защото се труди, а защото се труди за
останалите. Пчелата работи неспирно за „общото благо на кошера" и се подчинява без
каквито и да е въпроси на йерархията. Доколко поведението на „пчелата работничка" е
продиктувано от осъзнати алтруистични подбуди или се дължи на контрола върху нейното
съзнание, упражняван от кралицата на кошера посредством феромони, е също един
интересен въпрос. Още по-интересно е обаче, как същият този модел е бил налаган на
Земята под всевъзможни „идеологически предлози", като най-очевидният от всички е
комунистическият строй, чиято политическа и работническа структура е проектирана в
почти перфектна форма, наподобяваща пчелния кошер. Така езотеричното знание е
използвано по един безскрупулен начин, а всички „религии на труда" обслужват малък
елит за сметка на останалите зомбирани чрез всевъзможни средства „пчели-работнички".
Много окултни школи имат задълбочени познания за пчелите или са ги внедрили в
своята идеологическа система. В това число масони, Софисткото общество, Орденът на
Цион, Кръгът на св. Дагоберт II и други. Нито едно от изброените, обаче, няма
скандалната слава на Ордена на илюминати -„тайно" общество основано от немския
философ Адам Вайсхаупт на 1 май, 1776 г. Любопитен е фактът, че той е обмислял да
именува своя орден „Пчелите", а не „Орденът на илюминати". Това по всяка вероятност се
дължи на неговите силни масонски връзки и почитането на гръцките мистерии, които в
много голяма степен се базират на пчелния символизъм. Във всеки случай целта на ордена
е световна доминация, като за тази цел той се е състоял от сложна мрежа от шпиони, които
действат анонимно в нещо, което може да се опише като структура на „килийка от восъчна
пита", допълнена от свързващо звено, което докладва до неизвестни висшестоящи. Не е
изненадващо, че от този момент нататък започваме да виждаме пчелния кошер, изобразен
като метафора за контрол на пролетариата, дума, която на латински означава „потомство".
Определението е по-скоро подходящо, ако имаме предвид, че един типичен пчелен кошер
приютява десетки хиляди новородени пчели.
Интересно как ли биха се развили нещата, ако обществото е било наречено точно с
името „Пчелите". Също е интересно да се обмисли какво Вайсхаупт е целял да внуши,
основавайки ордена си на 1 май. В езическия свят 1 май символизира обновлението -
познат като келтския фестивал Белтейн. 1 май е също денят на телеца - бикът, който,
разбира се, също символизира обновлението и бива свързван с пчелите. 1 май обаче е най-
широко известен като „денят на работниците", много важен ден в СССР, чиято
политическа и работническа структура - комунистическият строй е проектирана така, че да прилича на реда в пчелния кошер. На практика 1 май остава и до ден днешен денят на
„пчелата-работничка" и се празнува като „денят на труда" и „Международен ден на
работниците" в много други части на света.
Включването на пчелния символизъм в комунистическите идеали е разбираемо,
предвид подредения систематичен и „алтруистичен" модел на обществото, който пчелният
кошер представлява. Въпреки това, от хералдическите щитове на региони, които
впоследствие практикуват комунизма, е видно, че пчелата е важна икона и в други времеви
периоди. Разпространението на пчелния символизъм по това време по цялото земно кълбо
от Франция до Америка и от Русия до „Ордена на илюминати" на Вайсхаупт, е
удивително. Дали масонството е връзката, която крепи тази почти вирусна експанзия на
пчелния символизъм по това време?
Интересно е, че в своята „ритуална активност" нацистите също почитат символа на
пчелата макар и по един по-зловещ начин. Немската „защитна дивизия" позната широко
под името „SS" установява своята главната база в Тевтобургската гора, която сама по себе
си е много окултно място, в което се намира и прочутото скално светилище Екстернщайне
(което място също е огромна отделна тема, в която няма да се впускаме сега).
След известно обмисляне от SS избират триъгълния замък от 17 век Вевелсбург за
център на своите ритуали, а в този процес те отделят почит на символа на пчелата.
Замъкът е бил построен върху по-ранна структура и бил реставриран под заповедите на
Химлер - без съмнение най-влиятелният човек в Германия след Адолф Хитлер.
Химлер бил обсебен от всичко езотерично и това се отразило силно на неговите
„реновации". За пример той преименувал някои от стаите в замъка на „Граал", „Крал
Артур", „Арийски", „Хайкрих Лъв" и „Тевтонският орден". Най-значим обаче се оказва
фактът, че той проектира и възлага изграждането на подземна ритуална централна камера
под северната кула на замъка. Тази кръгла стая била проектирана с 12 места, поставени
покрай стената под купол с формата на пчелен кошер, където пламъците от ритуалните
огньове достигали до огромна свастика в центъра на тавана отгоре. По думите на
туристическото ръководство на замъка, той бил проектиран от Химлер „в памет на
кошерните гробници от Гърция".

 

Ритуалният център на SS под северната кула, проектиран във формата на пчелен
кошер

Най-важните ритуали на SS били провеждани във вдъхновения от пчелния кошер
некропол, а подземният ритуален комплекс бил предназначен да бъде окултен център, за
който Химлер съвсем буквално считал, че се намира в центъра на вселената. Логиката на
Химлер била, без съмнение, вдъхновена от факта, че Тевтобургската гора била почитана
почти две хилядолетия като място, където германските племена се обединили, за да
победят римските легиони. Наблизо пък се намира 53 метровата статуя наречена „The
Hermannsdenkmal", направена в чест на битката и изобразява фигура на герой боец с
подобни на пчела криле на шлема му.
Не само различни ордени и общества, но и голям брой личности са интегрирали
пчелата в своята езотерична рамка. Рудолф Щайнер - австрийски философ и езотерик през
1923 г. представя серия от 9 лекции посветени именно на пчелата. Щайнер е окултен
учител и социален мислител и вярвал така, както и много други преди и след него, че
пчелите са модел на всичко, което е важно в живота. Неговият силен интерес към тази
тема, става ясно видим още през 1908 г., когато той говори в Берлин за важността на
пчелите сравнени с човека: „Съзнанието на един пчелен кошер, а не на индивидуалната
пчела, е на много високо ниво. Човечеството няма да придобие мъдростта на такъв тип
съзнание докато не достигне до следващия революционен етап - този на Венера, който
ще дойде, когато еволюцията на този земен етап приключи. Тогава хората ще
притежават съзнанието, което да им позволи да конструират неща с материал, който
ще създават вътре в себе си."
Може би една от най-добрите презентации на тази „еволюция" е показана във филма
на Фриц Ланг „Metropolis" (1927 г.), който показва град в бъдещето, чийто работници са
заробени в подземни фабрики, където изпълняват повтарящи се действия. Те работят в малки помещения подобни на „кутийки", но го правят за благото на „кошера" - за
благоденствието на тези „отгоре". Самото име на филма има още по-дълбоко значение
защото „metropolis" - т.е. метрополия - не означава просто „голям град". Името му
буквално означава „град-майка" и е бил издиган в чест на „богинята-майка".
И като стана дума за филми, Холивуд определено се явява арена на противоборство по
отношение на пчелите, което е своеобразна проекция на различни „политически интереси".
Особено в периода след войната докъм средата на 80-те години на 20 век се забелязва
отявлена тенденция за тяхното „демонизиране" с поредица от филми, някои от които са:
„Мистериозният остров" (1951 г.), „Кралицата-пчела" (1955 г.), „Смъртоносните
пчели" (1967г.), „Нашествието на момичетата-пчели" (1972 г.), „Свирепите пчели" (1976
г.), „Роякът" (1978 г.), „Пчелите" (1978 г.), „Терор от небето" (1979 г.) и др. Като това
дори не включва безбройните документални филми за „пчелите-убийци" показани през
периода. Подобни филми до голяма степен насаждат страх от пчелите, а много хора имат
неосъзнат подтик да ги убият преди евентуално да бъдат ужилени. В последните години,
обаче, сме свидетели на обратната медийна тенденция, която в комбинация с факта, че
пчелите масово започнаха да измират, засили тяхното издигане в култ. Дали този факт е
просто малка брънка от някакъв конкретен и далеч по-мащабен замисъл - предстои да
видим. Във всички случаи ни очакват много интересни новини в тази посока в близко
бъдеще.
Като финален акцент относно пчелите ще добавим само един пример, който перфектно
допълва картината по отношение на връзката между пчелите и „богинята-майка". Става
въпрос за звука, който пчелите издават и на който много окултни източници отдават
изключително голямо значение. Подобен звук е бил „чуван" доста често от хора,
занимаващи се с йога, преживяли опитности близки до смъртта или пък променено
състояние на съзнанието. Оказва се обаче, че „звукът" присъства и при появата на масови
„видения", а в нашия случай точно на едно от най-известните такива - появата на образа на
Дева Мария във Фатима през 1917 г.
По време на втората поява през юни, една от свидетелките (става въпрос за Мария
Карейра, която придружила трите деца, които първи наблюдават явлението предния
месец), си спомня нещо твърде интересно. Тя започнала да чува глас, който бил мек и
приятен, но това което се казвало не можело да бъде разбрано защото било подобно на
жужене на пчели. След това и други свидетели споделят подобни спомени. Този факт
може да има много и различни обяснения на много нива. Много изследователи дори
обясняват култа и възхищението към пчелата от дълбока древност с факта, че подобни
звуци често се чуват при променено състояние на съзнанието, породено от шамански
ритуали. В случая вероятно е използвана подобна „носеща честота", която очевидно служи
идеално за религиозно програмиране, което в крайна сметка е и един от лайтмотивите на
тази книга.
И така. Дотук сами видяхте как множество тайни общества и личности с огромна власт
се уповават на окултните традиции на човечеството и ги ползват като източник на сила.
Предвид това, че управляващите отдават такова огромно значение на тези неща, става още
по-странен фактът, че повечето хора считат, че митовете са измислени истории за
приключения, изживени от имагинерни герои на несъществуващи места и като цяло са
продукт на човешката фантазия и въображение. Работата на Юнг и митолога Джоузеф
Кембъл обаче са част от многото примери, които показват, че това „разбиране" за
митологията е, меко казано, повърхностно и погрешно, защото истинските митове са
манифестация на фундаментални принципи, които съществуват в космоса и директно влияят на нашия живот. Както знаете, Юнг ги нарича „архетипи" и сигурно вече са ви
заболели очите от използването на тази дума в настоящата книга, но това няма как да бъде
избегнато - просто всичко започва оттам.
Тези архетипи биват изразени чрез индивидуалната човешка психика, но те не са
човешко творение! Те представляват универсални управленски принципи, които действат
в нашия личен живот. Според Юнг силните архетипи могат да влияят не само на нашето
индивидуално поведение, но също така на големи културни и исторически събития.
Архетипите са универсални и те пресичат исторически, географски и културни граници,
като могат да се появяват и под различни имена или да показват вариации в различните
култури. Някои по-специфични такива архетипи са „добрият баща", добрата майка" и
техните негативни противоположности „бащата тиранин" и „ужасната майка" - те много
ясно могат да се видят изразени в човешката митология. Тук е моментът да се отбележи
фундаменталната способност на двете Империи и най-вече на техните управляващи, не
просто да се идентифицират с подобни архетипи (които имат по-висш нефизически
произход), а на свой ред да ги разпространяват и усилват под формата на различни образи
с помощта на технология.
Така Кралицата на Орион се идентифицира с „великата пустота" и използва всички
нейни характеристики за религиозен контрол върху съзнанието. В тази връзка много
интересен се оказва фактът, че Станислав Гроф сравнява „колективно несъзнаваното"
(откъдето произхождат архетипите) с предавателна стандия, която постоянно излъчва
сигнали, които наподобяват тези на радиото и телевизията, но в гигантски мащаби. И ако
една част от тази гама от сигнали могат да бъдат наречени „естествени", то можете да сте
абсолютно убедени, че останалата част от спектъра е буквално залята от изкуствени
такива, които формират така нареченото „електронно одеяло" над Земята (но в пси-
контекст). И дори нещо повече - в нашия конкретен случай наситеността от подобни
комуникационни образи е многократно засилена предвид факта, че има силен натиск отвън
тази електронна преграда да бъде преодоляна и конкретните „послания" на различни
фракции на Империите - да достигнат до населението. Бунтовническата фракция, която
управлява планетата успешно блокира тези „външни" сигнали (така че да не се месят на
нейните), което ги прави достъпни главно за хора, които имат променено състояние на
съзнанието, но понякога те просто биват „фалшифицирани" и подменени, с което
объркването на „адреса" става още по-голямо. Както бе загатнато преди (в примера с
кабалиетичната история), в резултат на подобни трансмисии са възникнали много
религиозни култове, чийто първоначален замисъл впоследствие обаче ловко е бил
подменен. Вярваме, че се убеждавате за пореден път, че, както се казва - „кашата е пълна".
Преди да пристъпим към обещания конкретен ченълинг-пример, нека обобщим какво
ново научихме дотук.
Придобихме доста по-детайлна представа не само за архетипните заменки, но и за
конкретните такива на Земята, което хвърли допълнителна светлина защо всяка една
претенция за конкретни (раз)тълкувания на (извън)земните персонажи би била повече от
неоснователна без наличието на сериозна вътрешна информация, разбира се, но дори
тогава изкривяванията са налице по обясними и вече описани подробно причини. Все пак,
настоящата книга на автора се явява нещо доста повече от „вътрешна информация" и
въпреки това, вече няколко десетки страници се опитваме да обясним защо именно тази
информация е доста изкривена.
Всичко това би следвало повече от всякога да ни подтикне към преоценка на целия
езотеричен фолклор и точно това смятаме да направим сега.

Регенериране на душите под формата на пчели.      

Няма коментари:

Публикуване на коментар