сряда, 6 юни 2018 г.

„Произход и история на Империите Орион и Сириус"-Конструкция и концептуален замисъл

Нормално е след прочита на настоящата книга читателят да се чувства тотално
изтощен след лавината от (нова) информация, която, както видяхте сами, е доста по-
различна от всичко друго четено досега по темата. Предвид, че предстои да ви „залеем" с
още повече от два пъти по толкова авторски текст като обем, би следвало да предложим
нещо като мини-предговор към него и да опишем накратко няколкото възможни подхода
към следващите страници, които ще бъдат субективно предпочетени от вас, в зависимост
от това как преработвате новополучената информация като цяло.
Най-бързите и кратки решения са две. На първо място, както бе споменато в
предговора - напълно валиден подход е следговорът да бъде пренебрегнат и пропуснат,
което да остави читателя единствено с идеите, изразени от автора. Диаметрално
противоположното на това решение е пък, след прочита на книгата да пристъпите
моментално към следговора. Опитът сочи, че това би проработило ефективно за по-
жадните за „още", но само временно, защото детайлите лесно и бързо отлитат от
съзнанието, а много често - именно те са важните.
За останалите от вас, които попадат в категорията някъде между горните две
крайности, добра идея е, например, книгата да бъде оставена настрана за известно време
преди да се пристъпи към следговора, за да се даде шанс на информацията да „попие". Не
би било излишно дори през основния текст да се мине още веднъж, а защо не и два пъти,
преди да се пристъпи към надграждането, което предстои оттук нататък. Това би било
добро решение, защото така ще се отърсите от първоначалния шок от изложените от
автора идеи, което ще ви даде по-голяма трезвост и концентрация за следговора, който има
да предложи доста по-висока перспектива от тази на Морнинг Скай, най-вече в езотерично
отношение. Повторен прочит би сложил на място в съзнанието ви много от изразените
концепции и като цяло би направил читателя много по-фамилиарен с етимологията зад
тях, което е наистина важно, ако искаме да вникнем в идеята как е конструиран един
колониален свят (какъвто е нашият) и как той работи автоматично след веднъж посятата
първоначално матрица.
Разбира се, излишно е да се казва, че следговорът също може да бъде четен
многократно, защото, както и с информацията в основната книга - той ще разкрива
смисъла си на пластове и с времето. Добре е и преди да се пристъпи към него, предговорът
да бъде прочетен отново, защото идеите оттам ще бъдат разгърнати по един нов начин тук.
Ще откриете, че някои неща се повтарят, но наред с това ще видите още, че дадени идеи,
дори да бъдат казани 10 пъти, няма да бъдат осмислени докрай и в мащаб, ако книгата не
се прочете минимум 3 пъти.
За да обобщим - макар и с риск да се потретим - това е книга с хоризонт и изданието,
което държите в ръцете си, е умишлено направено под форма, която да поддържа
конструкцията на тази дълбочина и да я прави все по-необятна при наличието на вътрешен
импулс от страна на читателя. Това означава, че тези от вас, които наистина искат да
вникнат в нещата, ще трябва да я прочетат поне 3 пъти в поредицата предговор-книга-
следговор, защото, дефакто, тук има компресирани повече от 3 книги в една, а това
автоматично изисква завишено внимание и повече отделено време. Нормално е в даден
момент човек да „забие" и да премине на автопилот, затова всеки ще изгради своя
собствена траектория спрямо текста.
Ето защо, именно тук е моментът, в който теглим идейната черта на нещата и
читателят има възможност да избере дали да спре, дали да се върне още веднъж или да
продължи веднага със следващите страници.„Произход и история на Империите Орион и Сириус" е материал, който повдига
стотици въпроси. Част от тях са философски, други езотерични, трети антропологични и
т.н.
Тъй като по всяка една глава от основния материал могат да се разгърнат десетки
страници, самите ние срещнахме голяма трудност в процеса на рафинирането на онова,
което е наистина важно да бъде казано в този следговор. Всъщност именно това забави
издаването на книгата толкова време, колкото и нелепо да звучи на пръв поглед. Тъй като
пространството ни е силно ограничено, в крайна сметка решихме да следваме идейната
конструкция на книгата. Накратко, ще се сблъскате с едно скеле, което в отделни секции
ще прави коментари върху отделните глави на книгата в сравнително линеен ред. Това не
означава автоматично, че в следговора ще намерите развити в различни теми - т.е. - по
една за всяка глава от книгата, но означава, че в няколко поредни и отделени логически
теми ще откриете анализ, следващ линейното представяне на информацията в самата
книга. Така например, след настоящия увод (който ще представи някои общи положения в
голямата картина) ще бъде започнато с коментар върху еволюцията на съзнанието (което
отговаря на 1-ва глава от книгата - Зеленият свят), след което ще продължим с най-
дългата и важна част от цялата книга, а именно - III-та глава, която ще бъде разгледана
многоспектърно, като се започне от най-дълбокото езотерично ниво, засягащо естеството
на женската енергия и се стигне до самото изражение на тази проблематика в контекста на
самата книга в лицето на орионските Кралици. В светлината на този анализ ще бъдат
засегнати и теми от II-pa глава, защото лично за нас това е по-добрият подход в
илюстрацията на информацията, представена в нея - поставяйки я в рамката на нещо
друго. Т.е. нещата хем ще бъдат линейни, хем малко „плуващи". IV-та глава ще бъде сама
за себе си, а глави V и VI ще бъдат разгледани под сравнително общ знаменател, защото
взаимовръзките между тях в книгата са доста силни и допълнителното им фрагментиране
няма да бъде от особена полза. Идеята зад това построение е въпросите, повдигнати от
самата книга, постепенно да бъдат избистряни един по един, следвайки реда на самото
първоначално подаване на информацията.
Изложенията са максимално стегнати (дори с компромиси от наша страна), за да
можем да кажем максимален брой неща. Много от тезите остават само щрихирани, без да
получат възможност за разгръщане, отново, поради липса на пространство. Именно затова
с предимство в анализите ще бъдат винаги архетипните причини зад случващото се,
защото там се крие основата на манифестацията в трета плътност. Макар да сме наясно, че
с приоритета на тези въпроси стесняваме значително кръга на разбиране, то, имайте
предвид през цялото време, че въпреки усилията ни да направим всичко възможно тази
книга да бъде по-лесно смилаема (понеже и без това всичко е достатъчно комплексно), ние
дори за миг не се опитваме да направим книгата удобна или идеологически сервилна за
когото и да е било, защото това не е комерсиален продукт, макар да има корична цена и
сме сигурни, че има хора, които ще разберат точно какво имаме предвид. Това са две
много различни неща. Следговорът е писан от гледна точка на Баланса, а не от
перспективата на това, какво Светлата полярност иска да чуе. Тук няма да откриете
крайни твърдения от наша гледна точка, но имайте предвид, че представата за „крайно" е
винаги субективна. Това, което е Баланс за един, за друг е непоносима идея, а за трети -
направо лудост. Това е в реда на нещата. Казано с няколко думи— идеите, които ще
прочетете, са нашето лично виждане за нещата и те не претендират за обективност, защото
всеки, който има ниво над средното, вече е разбрал, че няма обективни истини. Не натрапваме тези идеи на никого и човек по желание може да избере дали да чете всичко,
което предстои 
Тъй като отделните анализи ще следват сравнително определена рамка, това няма да
остави голямо поле за скачане от тема в тема. Последното е много трудно да се избегне
поради просто неизменната взаимосвързаност на нещата. Добре е да се каже, че лично за
нас логично-линейният поток не е задължително репер за вътрешна яснота по даден
въпрос и елегантност на изказа. Проблемът се състои в това, че при опит за представяне на
нелинейно течаща информация по линеен начин чрез текст, би се появила една
„мешаница", която не би изглеждала много смислено на четящия. За да илюстрираме с
пример, като изследователи, които вече от толкова години са във въпросната материя, ние
можем да се разбираме само с една дума при засягането на даден проблем, касаещ темите
на настоящата книга. Т.е. целият следговор може да бъде сбит до един смислов
компресиран файл от една страница, който да бъде разгърнат до 100 такива от човек, който
има същите знания и е минал по поне подобен път. Да се оперира на това ниво е лесно,
защото вербализациите стават излишни и обмяната на информация става по-скоро на
несловесно ниво, като думите придобиват функцията единствено на маркери, а не на
носители на конкретни значения. Тъй като това е невъзможно в конкретния случай, обаче,
би следвало да се предприеме подход на „разчепкване" на нелинейното и свеждането му до
линейно. Т.е. - ясно фиксираните глави няма да излизат от своите сравнително очертани
рамки, затова всички останали генерални неща, които трябва и искаме да бъдат казани в
този следговор, ще бъдат изведени сега в началото, в лицето на точка 1, а впоследствие,
евентуално, могат да бъдат единствено надграждани във въпросните глави с по 1-2
изречения при подходящ контекст (и най-вече - в бележките под линия).
С това се изчерпват и техническо-идеологическите предпоставки, които стоят зад
нашия авторски принос към настоящето издание и бавно ще започнем да навлизаме в
конкретиката, като точка 1 ще е по-скоро философска и ще се опита да доизясни общите
положения в съзнанието на читателя.
1.
Навлизане в голямата картина
За да преминем по същество, едва ли има по-добър начин да започнем цялото това
експозе, освен с посочването на най-типичните характеристики, които бележат работата на
Морнинг Скай по принцип. Някои от тях бяха посочени в предговора, но тук ще бъдат
повторени аксиомите, които трябва да имаме предвид, когато мислим за информацията на
автора и въпросите, свързани с тези теми изобщо.
Единственият начин да не превръщаме следващите страници в гробище за
информация, е да вземем съдържанието на книгата и представената в него галактическа
история на двете Империи и да видим как всичко това рефлектира върху Земята и
ежедневния ни живот. Само този подход би направил предстоящия текст „жив" - като
демонстрираме прякото му отношение към съществуването ни в този момент, доказвайки,
че това не е „мъртва" информация за нещо случило се толкова далече, която няма да ни
послужи за нищо, след като веднъж вече е прочетена, а е всъщност нещо много актуално и
касаещо ни все повече с всеки изминал момент. Идеята зад всичко това е на даден етап
читателят да започне да флиртува с текста и сам да вдъхне живот на едно свое собствено
търсене, провокирано от архетипите, които ще бъдат активирани тук. Ето защо
представената информация ще бъде дадена във вече интегриран в определен контекст вид -
в случая -изходната точка на нашата рефлексия ще бъде планетата Земя и ние хората.Навярно най-важната идея, изведена в предговора на книгата е, че конструкцията на
нашето общество, култура, мислене и дори изкуство, не са напълно естествен резултат от
еволюцията на човешката мисъл, а са в голяма степен обособени априори на ниво
мисловни модели и респективно -ДНК. Макар това да задава координати за изцяло
философски дискурс в посока „доколко свободната воля има място в тази картина", то това
има твърде много аспекти, за да можем да потънем в достатъчно много детайли в
настоящето издание. Достатъчно е да метафоризираме и да кажем, че когато се съгласявате
да играете дадена игра, вие предварително сте наясно с нейните правила и рамки и взимате
съзнателния избор да играете въпреки това. Ако играете „Не се сърди човече", не можете
да преместите пионката си 15 полета напред наведнъж (примерно), само защото много ви
се иска. Ограниченията на играта изискват да хвърлите две шестици и една тройка, за да го
направите, а това се случва рядко. Също така не можете да се върнете 4 полета назад, за да
избегнете противника, защото можете да се движите само напред, освен ако някой не ви
бутне и не се върнете в изходно положение. Накратко - ограниченията не правят самата
игра по-малко интересна или по-предвидима откъм краен резултат, защото те създават
своя собствена вселена, в която играчът малко по малко потъва, взимайки своите
собствени решения и следвайки своя собствен път, във вече зададената рамка, която,
обаче, не пречи на самото преживяване, неговата ценност и поуката от всичко описано. И
макар в цялата схема да съществуват „вратички", аналогията с голямата Игра, в която
участваме, би следвало да е ясна на всеки. Затова, за да разберем перспективата, през която
е написана книгата, която току-що прочетохте, първо трябва да разберем някои базови
неща, свързани с разликите между човешкото и извънземното съзнание. Това ще ни
позволи да вникнем още по-надълбоко в психологията на инженирането на един
колониален свят, което пък ще ни даде идеи за философията на този вид матрица, в която
сме ситуирани и ние самите в момента.
Съвременният ню ейдж обича да се прехласва по всичко извънземно: „Извънземните
са по-добри от нас, ние трябва да се завърнем към техния път и светлина, те имат
невъобразимо по-напреднала технология от хората, а духовната им еволюция е на
светлинни години разстояние от нашата и можем само да се поучим от тях."
Всички вие сте добре запознати с тази пропаганда, ако сте модерно дете на
съвременната поп-езотерика. Много хора дори умишлено търсят контакт с тези същества,
изпадайки в абсолютно благоговение, тотално отдавайки волята и личната си сила на
външни източници. Причините за това са много. Любопитство, чисто човешки интерес към
непознатото (което е нещо напълно нормално), желанието да се разплетат тайните на
вселената и какво ли още не. Нека за момент хипотетично приемем, че всичко това е
вярно. Че извънземните са по-добри от нас във всяко едно отношение, че „те знаят по-
добре от нас за всичко", че „тяхното общество е коренно противоположно на нашето и е
изтъкано от мир, любов и хармония". Всичко това е прекрасно, но има един малък проблем
с тази теза. Ако тя е вярна... защо тогава сме тук?
Защо нашият Дух, нашата по-висша същност, от която настоящата ни инкарнация е
само част, е решила да пренебрегне „вечното пиене на амброзия и пребиваване в
блаженство" и от всички места във вселената е избрала да дойде точно на тази малка
конфликтна планета, „където нищо не е наред"?
Ще чуете всякакви „логични" отговори на този въпрос (които, разбира се, от дадено
равнище и философска перспектива са верни): от това, че ние сме „наказани" да бъдем на
тази планета-затвор, до това, че сме хванати в капан против волята си да бъдем тук и стигнем до тезата, че много от нас са „специални същества", дошли да помогнат на
изгубилите се братя да се върнат отново към вечната светлина и т.н., и т.н...
Ако потънете дълбоко в себе си, неминуемо ще откриете, че във всички подобни тези
нещо просто не се връзва... За пребиваването ни тук винаги има някаква „причина", но то
никога не се разглежда само по себе си, просто като факт, необвързан от каквито и да е
външни мотиви, необременен от каквито и да е месиански комплекси или чувство за вина.
Всеки търси причината да бъде тук, вместо да се радва от факта, че Просто е тук и сега и
толкова (с което всичко да приключи). Човешкото съзнание, което е започнало да се
събужда, винаги е в състояние на хиперактивност, то винаги търси неуморно, винаги иска
да знае „защо", губейки изцяло способността си да спре за миг и да започне да
вътрепребивава. Навън винаги е по-интересно, по-шарено, навън има извънземни, има
чакри за отваряне, има „деца индиго", които винаги има какво интересно да кажат, има
йога, има всякакви окултни течения, които са „наясно" със строежа на вселената и
„точното ни място в нея" (защото това са „много строго фиксирани неща") - навън има
всичко. И го има винаги. Като в супермаркет. И докато тази нагласа съществува, „навън"
винаги ще представлява именно един огромен пазар, който ще може да ви предложи
множество неща, които да си купите и от които да бъдете тотално зашеметени и в
състояние на благоговение. Когато попитате навън, винаги ще има кой да ви отговори,
защото това е една от функциите на „навън" - да има безкрайна палитра от отговори за вас.
Случва се така обаче, че тези отговори не са вашите отговори и с времето всеки неминуемо
ще открие това. В „навън" винаги липсва свързване. Това автоматично носи със себе си
страха и чувството за несигурност. „Навън вече не ми върши работа, какво ще правя
сега?.."
И започва лутането. Съзнанието е дотолкова свикнало да търси навън (макар това
„навън" понякога да му казва да търси „навътре" - нещо, което някак си никога не се
получава по необясними причини, но може би е защото винаги има „възнесени учители",
които да знаят „повече"), че то няма изход, освен да пробва отново и отново с друг тип
„навън". А един от най-популярните артикули, които „навън" има да предложи, са
ченълингите с извънземни. О, колко пълни с интересна информация са те! О, колко
завладяващо е да ги четеш (почти толкова, колкото комикс с патока Доналд)! Те винаги са
поучителни, винаги знаят по-добре от нас какво е да си човек (което е хмм... „малко"
странно, предвид, че те никога не са били хора) и най-хубавото от всичко - те са безкрайно
много и има нов „брой" почти всяка седмица! Свещени небеса! Всъщност, почти всеки
ден! На практика, те са толкова много, че човек направо не може да смогне дори да прави
само това до края на физическия си път.
Тези извънземни винаги идват от 5-та/6-та плътност (и понякога „нагоре") и са ни
батковци. Те са професионални духовни революционери, освобождават съзнания като на
конвейер из галактиката (защото нямат нищо друго по-важно за правене, освен да
спортуват освобождение) и имат огромна торба с приказки. Респективно, хората припадат
от вълнение пред вида на смайващата извънземна технология и философска мистика и в
крайна сметка остават безкрайно впечатлени и очаровани. Тези индивиди попадат изцяло
под хипнозата на „различното" и екзотичното и автоматично го класифицират като по-
висше. Извънземните наставници винаги знаят по-добре, а хората са малки деца, които не
разбират нищо (макар да им се казва точно обратното).
Ето един интересен момент, обаче. Тези, които могат да излизат извън тялото си и да
пътуват в по-високи плътности, знаят, че мястото, на което всички Висши Аз, участващи в
галактическата Игра пребивават, е именно 5-та/6-та плътност. Т.е. там са Висшите Аз и на нас хората, и на извънземните. Няма да навлизаме в сложната механика на различните
видове инкарниране между хора и извънземни, които са дефинирани от правилата на
самата Игра, в която сме решили да участваме доброволно като съзнания. Ще кажем само,
че по различни причини извънземните имат своите непокътнати пълни спомени за техните
предишни съществувания (от началото на локалната Игра), докато с нас не е така. Те знаят
много повече, отколкото някога ще разкрият на земен човек с Висш Аз и се възползват от
това си предимство, за да заслепяват хората със своите играчки. Това, обаче, не ги прави
по-духовно напреднали от нас, а точно обратното. Ето защо, следващия път, когато някое
извънземно заяви някъде, че е от 6-та плътност, можете да отговорите: „Аз също! Само че
за разлика от теб, аз съм избрал по-трудния и бърз път на Земята!"
Противно на вярванията, извънземните не се делят просто на добри (Светли) и лоши
(Тъмни). Без значение техния поляритет, те всички имат своя собствен план за Земята,
независимо какво казват на хората. Всички имат точно определена визия какъв вид
съзнание и общество „трябва" да има човекът. Дори тези, които ни казват, че трябва да
бъдем оставени на своя собствен еволюционен път, не пропускат да предложат личната си
идеология, съобразно расата, към която принадлежат. Някои от тях казват, че не могат да
се намесват, но пропускат дребния философски момент, че свързвайки се с нас, това вече е
намеса, защото предлага определени мисловни модели, чужди на човека. Т.е. във всичко
това има голяма доза лицемерие и скрити мотиви.
Когато един Висш Аз реши да влезе в галактическата Игра, той задължително тръгва
по извънземния път. Това са преживявания, свързани много силно с триизмерното в
неговата най-чиста форма. Рептилиите от Империята Орион в тази галактика са главен
пример за този тип ниско ниво на духовен напредък. Тяхната технология и наука са сред
най-развитите в цялата галактика, но докато те се придържат към този изцяло линеен път,
те не могат да еволюират в някаква по-висша духовна посока. Те са като малки деца,
зарити от купища нови играчки с незрялата настройка „искам, всичко!". Това са
преживявания, които игнорират индивидуалността в името на кошерното съзнание. Така
например, известният контактьор Алекс Кулиър, който е във връзка с извънземни от
Андромеда, разказва как, когато един възрастен андромеданец умира, след един толкова
дълъг живот, той отново се ражда в андромеданско тяло, в същата раса (най-често и в
същия пол), в същата система, минавайки през същите преживявания отново и отново, и
отново. И така - милиарди (и повече) години линейно време. Това е БАВЕН прогрес.
Преживяване, в което почти всички съзнания са на едно и също ниво, едно колективно
общество, в което властва само една идеология, без каквото и да е отклонение и емоция.
Хомогенни униформени светове в стил „1984" на Оруел в неговия Тъмен и Светъл
вариант. Защото, дали това ще бъде хармония и любов или тирания и потисничество - на
фона на милиарди години време - просто няма значение. И двата варианта са скучни и
евентуално водят до залиняване на Духа. Всички ние сме били извънземни преди да
дойдем на Земята. Истината е, че никой не е родом оттук, всеки е дошъл отнякъде под
формата на съзнание. Това са били Висши Аз поели по извънземния път, които с времето
са решили да потърсят нов път на развитие.
На Земята се появяват уникални условия. Две Империи-Създателки (прогресиращи по
бавния, извънземен път) създават среда, в която може да вирее свободна форма на живот.
Много Висши Аз насочват вниманието си към тази планета, защото тя има да предложи
нещо много различно от всичко познато досега - разнообразие. Място, на което можеш да
преживееш всякакви раси и полове, всички видове сексуални ориентации, крайностите и
на двете полярности и буквално безкрайна палитра от емоции. И всичко това многократно за много по-кратък период от време (заради по-ниската продължителност на живот на
земните тела). Място, на което всеки път започваш отначало, без съзнателни спомени за
другите ти инкарнации (и човешки, и извънземни), без да бъдеш обременен от „миналите"
си решения и неволи. Старт (относително) на чисто - всеки път. Представете си радостта
на Висшите Аз, отегчени от билиони години едно-и-също, при появата на тази
възможност. Те решават да участват на земната платформа. Това е езотеричната версия на
онова, което познавате като индианската интерпретация на Робърт Морнинг Скай от
следговора на „Документите Тера", която той нарича „историята на AKHU и Дарът на
Перото".
Представете си колко безпрецедентна е палитрата от преживявания и емоции, които се
генерират на Земята, щом толкова извънземни раси се опитват да дупликират с технология
онова, което се случва тук на ниво съзнание.
Макар и първоначално да е трудно да се разбере мащаба на всичко това, оттук тръгва
конфликтът между различните типове съзнание. Извънземните са достатъчно
интелигентни да видят огромните предимства на земния път, но не са достатъчно зрели да
поемат риска и да започнат да се инкарнират на Земята. Когато си трупал сила и спомени
билиони години и трябва да се откажеш в миг от тях в името на нещо по-голямо,
ориентираните към тялото съзнания дават отпор за сметка на Духа. За такова голямо
решение се искат смелост и зрялост, които много малко същества притежават. Нещо
повече.
Земният път бива разглеждан като „вирус в системата", защото „с времето" все повече
съзнания решават да приемат предизвикателството и да дойдат на нашата планета. Тук
вече става наистина интересно, защото ако разбирате в дълбочина проблема, ще откриете,
че за колкото и нищожна част от цялото да говорим, това си остава заплаха за устоите на
всяка една Империя и особено на двете големи, спрягани в тази книга. И тъй като Земята
не е първото място в галактиката (нито пък ще бъде последното), на което се отваря
подобен прозорец от духовно естество в рамките на самата Игра, с билионите години
извънземните са създали множество механизми, по които тези системи от нов тип да бъдат
подривани и претопявани в Империите им. Това е особено валидно, когато говорим за
Тъмната полярност, която е невероятно изобретателна в своята лукавост и желание за
екстремен контрол на всяка цена.
Макар да предприемаме подход „отгоре-надолу", или иначе казано „от по-общото към
по-частното", не можем да разгледаме пълния спектър на духовната страна на нещата,
защото тя има множество разклонения. Тук даваме абсолютния минимум, който, при
необходимото задълбочаване, може да се окаже напълно достатъчен за вникването в
същината на многопластовата проблематика, която дискутираме. Наясно сме, че много
неща са пропуснати, но идеята на това изследване не е да създава енциклопедична
компилация по темата. Ето защо постепенно ще се насочим към разглеждането на по-
ниските пластове на механизмите, чрез които експериментът на Земята бива подриван,
едновременно с това неизменно поддържайки по-високата перспектива, която винаги дава
отправна точка за „защо всичко това е възможно под настоящата му форма, която
преживяваме днес".

Няма коментари:

Публикуване на коментар