сряда, 6 юни 2018 г.

„Произход и история на Империите Орион и Сириус"-Извънземната пропаганда

Морнинг Скай заслужава да му се отдели време, защото е различен от всички други
автори в поне няколко направления.
Първо, той е един от малкото хора, които казват не само, че историята ни е променена
и пренаписана, но казва, че това се е случило още в древността, преди минимум 6000 г.
Това ни подсказва идеята, че не можем да имаме доверие на почти нищо, което древните
източници ни казват (а не само на модерната история), което не е кой знае каква новина,
но перспективата, че това е направено напълно умишлено от дадена извънземна фракция,
за да ощети друга, е нещо вече доста интересно, което идва да ни разкрие не само някаква
конкретика, но и някои общовалидни принципи.
Например човек започва да си дава сметка, че е прекалено елементарно да смятаме, че
има само 2 фракции. Под всяка главна фракция има няколко подфракции. Всяка
подфракция подкрепя главната, но води битки с останалите подгрупи, които са част от
основната. Двете основни фракции са на второто най-високо ниво от върха на пирамидата,
а след тях има много слоеве. Всичко това има безкрайно много вариации, когато добавим
факта, че става дума за много повече от 2 раси, борещи се за кокала, наречен „Земя".
Въпреки че това опростява една иначе много сложна ситуация, общо взето читателят вече разбира естеството на картинката. Повечето изследователи успяват да идентифицират само
някои фракции и по този начин отказват да достигнат до корена на основните две. Не
мафията, религията или тайните общества са коренът на проблема, който имаме на нашата
планета. Те са просто поддръжка на основните структури, но те не ги управляват.
Наистина много изследователи на конспиративното се страхуват да задълбаят и да
достигнат до извънземния и окултния фактор, поради фалшивия комплекс за
превъзходство, който е внедрен в повечето хора (особено американците). Някои са
неспособни да възприемат идеята за нещо повече от масонството или манипулациите,
които се случват на икономическо и политическо равнище. Морнинг Скай очевидно не е
от тях и това му прави чест.
Става очевидно също така, че моделът с противоборството измежду извънземните
фракции е пренесен и в съвременните тайни общества и именно поради тази причина те се
бият едно с друго за контрол. Мислете за това като за борд на директорите на голяма
корпорация с множество инвеститори. Те са наясно, че трябва да работят заедно за благото
на общата им компания (по пътя на аналогията - „благото" в случая е постигането на НСР),
но в същото време всеки един от тях иска да е изпълнителен директор, което генерира
всякакви междувътрешни интриги и войни. Това е положението сред съвременните
илюминати днес.
Друг много важен елемент в работата на Морнинг Скай е детайлната информация за
Империите Орион и Сириус, които се различават от останалата налична информация поне
по няколко фактора. На първо място, той говори за вълчеподобни създания от Сириус,
докато всички останали по-скоро за лъвоподобни. Истината е, че това е точката на
произход на голяма палитра от хуманоидни извънземни, като очевидно в земното съзнание
са останали най-ярки впечатления за същества, вариращи от вълци, през кучета, до котки и
лъвове. Не случайно и до днес Сириус е наричана „кучешката звезда". По-интересното за
нас е, че ЕА, ЕН-ЛИЛ и всички останали герои, чиято раса не е ясно идентифицирана в
шумерските летописи, биват причислени именно към сирианската Империя. И макар да е
възможно в тази теза да има няколко „ако", то това обяснява много неща.
В книгата има един малко странен епизод относно вълчите създания, който навярно
заслужава коментар и той може да бъде открит в IV-та глава: „Твърдо установени като
месоядни, които се хранели с плътта и кръвта на жертвите си, вълчите зверове
постепенно премахнали своите рептилиански черти и продължили да се развиват
подобно на нашите бозайници на Земята."
Това е интересен момент с оглед на факта, че ако го приемем за верен, впоследствие
наново имаме появяване на рептилоидни черти у тях по линия на съюза с Орион. В „LA
Transcripts" например, Робърт изрично подчертава, че жените от Сириус имат по-
рептилоиден вид. Както е видно и от някои древни артефакти и изображения кръстоска
между двете раси със сигурност има. Възможно е това да породи известно объркване
когато се говори за Сириус и Орион, защото хората обикновено приемат твърде буквално
нещата като „рептилии срещу вълци", а много често някой от Сириус има повече
рептилоидни черти - най-вече кралската каста. Очевидно най-големите кръстоски в
Империите са ставали именно в кралската и благородническата каста, докато при по-
обикновеното население са се запазили оригиналните гени. Всички благородници обаче
имат рептилианска кръв, защото до всеки е имало женска от Орион, която докладва
всичката информация в орионския кошер (при това телепатично), както е посочено и от
самия автор. Т.е. от момента на съюза сирианците стават рептилиано-сирианци и това е
ключов момент. Както е подробно описано в “Документите Тера", по-голямата част от конфликтите на Земята са между самите сирианци (защото тук винаги е било тяхна
законна територия), които обаче на този етап вече са били рептилиано-сирианци и по този
повод може да има объркване, че войната е директно базирана на „Сириус срещу Орион",
докато в повечето случаи една каста от Сириус се бие с друга каста от Сириус, но и двете
касти имат рептилианска кръв. Отделно, това дава отговори на въпроси като „защо
„рептилии" на моменти се бият против Орион". Това са моменти, които някой може дори
да не е забелязал, но като изследователи държим да ги изчистим.
И понеже така или иначе всичко се върти около Орион, време е да кажем, че навярно
най-големият принос на Робърт идва с информацията, че Империята Орион е всъщност
матриархат, което е много трудно за възприемане дори от хората, които са с отворено
съзнание към тези неща (и ще стане още по-трудно, когато стигнем частта с анализ на III-
та глава), най-вече защото на Земята е останал отпечатъкът от сирианския модел на РА и
диаметрално противоположната теза изглежда невероятна. Идеята за Кралицата на Орион
обаче обяснява толкова много неща в древното ни минало, които иначе не биха имали
никакъв смисъл! Например дава ни идея защо има толкова много данни за женско-
ориентирани общества, почитащи „богинята" от 30 до 75 хил. години пр. н.е. (като най-
старото от тях е локализирано в Сибир около езерото Вайкал, докъдето могат да бъдат
проследени и най-древните познати на нас днес шамански практики).
Освен за сирианците, имаме смущаващ момент в книгата и по отношение на
Империята Орион, който със сигурност е забелязан от повече хора и може би дори е
притеснил някои от вас. Той може да бъде открит в самото начало на III-та глава:
„Хората-рептилии вече не изглеждат като влечуги. Сега изобщо не изглеждат
ужасяващо. Помниш ли като ти казах, че те вече са много красиви хора, може би най-
красивите в нашата галактика. Сънят ти е продукт на твоето въображение, Мату.
Днес нещата не стоят по този начин."
В „LA Transcripts" Робърт прави доста по-балансирано изказване относно горния
казус, затова смятаме директно да ви преразкажем ситуацията от самата лекция. Когато
човек от публиката му задава въпроса как изглеждат днес рептилиите, той моли питащия
да му опише един типичен земен човек. Мъжът от публиката изброява някои
характеристики, но в крайна сметка се затруднява да даде задоволителен универсален
отговор, който да пасва на всички земни човешки същества, мъже и жени. В този момент
Робърт споделя, че изпитва същото затруднение, когато трябва да опише съществата от
Орион (и респективно Сириус, разбира се). Той казва, че от единия край на спектъра може
да има орионци, изцяло покрити с люспи и гребени, гущерови устни, вертикални зеници,
изпъкнало рогово вещество..., могат да имат опашки, зелена кожа и да са студенокръвни.
Все едно да вземете игуана или комодски варан - само че стоящи на два крака. След това
може да отидете до другата крайност, където виждате по-развити същества от Орион,
които изглеждат почти като нас днес. И, разбира се, имаме цяла една палитра от видове
между тези две крайности. Кралиците на Орион обикновено приличат на нещо средно
между двете крайности, така че да не са отблъскващи за тези същества, които притежават в
по-голяма степен рептилоидни черти или пък за тези, които са се развили.
Друга грешка, която много изследователи допускат е, че в литературата по въпроса
много рядко се прави разлика между рептилоидна и драконианска империя. Когато
говорим за Империята Орион, ние говорим за рептилии. Когато говорим за
Драконианската Империя (която е съвсем отделна история), говорим за драконианци.
Между двете раси има много визуални прилики, но и също толкова разлики, както и
различен расов произход. Някъде оттук произтича и едно друго недоразбиране, допускано от много изследователи на извънземното ни минало, което е от голямо значение. Става
дума за разликата между „змийски" и „рептилиански" бог.
Тези, които били научили методите на ЕА, тези, които били опознали ученията на
„змийския бог" преди хиляди години, били наречени „деца на змията". Това било главно
заради символа на ДНК (кадуцея). Тези същества, които били с орионска кръв, се наричали
„децата на рептилиите". Ето и самото разграничение.
„Децата на рептилиите" е описателен термин за определена физическа характеристика.
,Децата на рептилиите" били потомци на Орион. „Децата на змията" били тези, които
следвали учението на ЕА. „Дете на змията" можело също да бъде и „дете на рептилиите",
но „дете на рептилиите" не е задължително да бъде „дете на змията". Можете да видите
разликата. Едното се отнася до състояние на съзнанието - „децата на змията" били тези,
които преследвали мъдростта и познанието разпространявано от ЕА и неговите EA-SU. Те
го правели, независимо от това с каква кръв са. Децата на рептилиите са изрично с
орионски ген и към това не е необходимо да върви нищо друго. Някой може да каже, че
навлизаме в твърде големи подробности пред хора, които не са се задълбочили толкова
много в тази материя, но трябва да разберете, че именно така с времето се създават
грешните представи, едни думи се заменят с други, значения биват уеднаквявани и
знанието бива погубвано.
Това е и положителното на информацията на Робърт. Тя не е ченълинг (което
означава, че няма характерните за този метод изкривявания), а идва от пряк физически
контакт с извънземно съзнание. Парадоксално, минусите се състоят в същия факт -
информацията идва от извънземни. Това означава, че разказаната история, колкото и по-
пряко да е предадена тя, си остава вариация по тема, която носи със себе си философията
на дадената фракция, към която принадлежи дадената извънземна група. Това вече бе
въпрос, засегнат накратко в предговора, но нека тук нахвърлим още няколко мисли.
Споменахме, че настоящата книга по всяка вероятност не е резултат от информация
дадена на Робърт от БекТи. Акцентът в случая по-скоро е друг и идва от някой орден
свързан с EA-SU. По всичко личи, че авторът има директен контакт с такова тайно
общество, което му дава информация, което пък впоследствие вече бива комбинирано
отчасти с наученото от БекТи. Това създава някои противоречия, които бяха загатнати в
предговора и набитото око на читателя може би е разпознало в основния текст. Възникват
въпроси като например: ако орденът е наследник на ренегатската фракция на ЕА, защо тя
почита Кралицата на Орион?
Това по всяка вероятност се дължи на инфилтрацията на даден вид съзнание в
редиците на самата тайна организация (нещо характерно в подобни случаи). Навярно
точно затова се наблюдава това на пръв поглед противоречие, че „земната система" и
светът, в който живеем, е доста сериозно разкритикуван в цялата книга. Това вероятно е
така, защото се има предвид, че той е управляван от „бунтовниците" и затова е определян
като лош и лъжовен - за разлика от световете, управлявани от законната Кралица, които
биват асоциирани с една добре работеща система. Възможно е именно на това да се дължи
фразата: „Ще научиш Истината на Небесата и Лъжите на Земята", която откриваме в
пролога при посвещението на „Мату". Друга неадекватна на пръв поглед критика на
земната система откриваме в I-ва глава: „(...) докато човешките колонии са посветени на
добруването на един елит съставен от малцина". Само такъв един прочит обяснява защо
този орден не се възприема като част от този елит, който бива посочван обвинително и
който, всъщност, управлява планетата. Орденът очевидно се самовъзприема като
алтернатива на този ред, въпреки че на практика той си остава тайно общество. Това означава, че членовете му не разполагат с толкова власт, колкото би им се искало, за
сметка на бунтовническата фракция. В епилога това е казано директно - те са в опозиция,
те живеят скрити и в тайна, защото не са част от статуквото, но искат старото управление
да се завърне. От друга страна в пролога откриваме концепции, диаметрално
противоположни на преди малко споменатите, в лицето на: „Не гледай в небесата, а по-
скоро гледай долу в земята. Това е светът, от който се раждат богове и богини...". Това
е един от поредните шахматни мотиви, които можем да открием в целия текст. Първо се
казва едно, а после точно обратното. Това е подход, изцяло присъщ на процеса на
фрагментиране на съзнанието, което води до контрол и е нещо, което се прилага
безкомпромисно в тайните общества. А контролът на съзнанието, както стана ясно от III-та
глава, е от почти религиозно значение за извънземните.
Оттук тръгват и нашите лични проблеми и отношение към някои моменти от
информацията на Робърт. В книгата просто личи отпечатъкът на извънземната философия,
на която авторът се явява проводник. В предговора вече сме упоменали, че прологът и
епилогът на книгата описват - респективно - посвещение в тайно общество и крайното
разкритие, състоящо се в идеята, че орденът е носител на идеологията на Кралицата на
Орион, която един ден ще се завърне на Земята. Тайните общества са традиционните
носители на извънземната философия и концепцията, че на планетата трябва да има точно
определена идеология, която да важи за всички - както е на извънземните светове. Тайните
общества вървят ръка за ръка с всички свои ограничения потайнство, окултизъм, желание
за контрол зад кулисите, манипулация и т.н. Те искат вярност и тотално отдаване на волята
на жречеството - точно както в армията (също извънземна структура), която се гради на
същия тип идея, просто е другата страна на монетата.
Героят на книгата (Мату) се кълне в какво ли не, поставяйки всякакви тайни и псевдо-
отговорности над личния си Път. Това, разбира се, е валиден избор, но си остава
доброволно отдаване на личната сила - нещо, което всички извънземни искат по един или
друг начин. Всичко това обаче има почти романтичен ореол в съзнанието на много хора и
повечето от тях биха направили същото, само, за да са част от някаква кауза. Между
другото, Мату се заклева, че ще лъже в името на ордена, че ще трябва да се откаже от
всичко любимо в живота, че понятията му за „светлина" и „мрак" ще бъдат изцяло
обърнати и че - с няколко думи - ще бъде изцяло верен на Кралицата. Това е форма на
доброволно окултно обособяване, след което съзнанието става част от колективното
такова и то почти губи индивидуалната си воля - нещо, което много бивши масони от по-
високите степени описват сами и за което те самите обикновено нямат обяснение. Отново -
цялата тази инициация завършва с: „Не гледай в небесата, а по-скоро гледай долу в
земята". Т.е. - знай мястото си и не търси повече от това, което ти се дава.
Споменаваме всичко това, за да фиксираме много ясно психологията на произхода на
информацията, която Морнинг Скай дава. Имаме една силно обособена среда, която макар
да има да предложи истинска, обективна и различна информация, носи със себе си и
своите идеологически деформации. Така например, откриваме този вид философия в I-ва
глава в изречения като: „(...) трябва да спреш да мислиш като Човешко същество...
трябва да мислиш като Звездно същество!".
Това доста напомня на един друг ню ейдж пропагандатор от извънземен тип - Крион и
неговата любима мантра: „Не мисли като човек?”, по която толкова хора въздишат. Ню
ейдж литературата винаги се опитва да изтъква предимствата на извънземното мислене и
път за сметка на тези на хората, което е много тенденциозно. Сякаш нашият духовен избор
е изцяло неспособен да предложи всичко, което извънземните имат (че и повече), сякаш сме някакви инвалиди. Ще чуете много изследователи и гурута да повтарят автоматично
сладникавата теза, че човечеството не е готово (едва ли не в смисъла на „не е узряло
духовно") за срещата с извънземния разум (не сме готови за какво по-точно - някога
задавали ли сте си този въпрос?).
Идеята винаги е да се търси навън, да бъдеш нещо друго, а да не приемаш себе си като
това, което си. В този ред на мисли възниква много интересният въпрос като какво точно
се очаква да мислим, ако не като хора, след като сме именно такива и сме на Земята
доброволно. Толкова въпроси без отговор към Крион и компания... :)
В този дух, в един свой изцяло страничен материал, Морнинг Скай казва: „Сега знам,
че този свят е една илюзия. Той не е в синхрон с природата, не е в синхрон с вселената и
със сигурност не е в синхрон с Боговете и Звездните същества, които са осъществили
контакт с нас преди толкова много време."
Това е поредното доказателство, че хората с извънземно мислене остават неспособни
да разберат магнитуда на това, което се случва на тази планета. Както виждате, от една
страна, авторът осъзнава, че този свят не пасва на нищо останало и не е в синхрон, именно
защото е експеримент, различен от традиционно случващото се в галактиката, а от друга
страна, възхвалява същите тези „звездни същества", за които сам пише, че практикуват
контрол над съзнанието, налагат волята си над други създания в космоса и т.н. Въобще
Морнинг Скай остава в някаква много странна позиция, в която явно не може да събере 2 и
2 и противоречи сам на себе си, без каквато и да е помощ от наша страна. Той продължава
като казва: „Това не е за мен. Това не е свят, в който човек трябва да бяга от
предизвикателствата, това е свят, в който предизвикателствата те определят кой си и
дали заслужаваш място сред звездите”.
Отново той започва първата част на изказването си с нещо правдиво и в същото време
крайният резултат пак му убягва сериозно. Според него, самият факт, че сме тук ни прави
автоматично много по-нисши от почти всички извънземни цивилизации и нашият живот
просто изпълнява ролята на обикновен трамплин за по-високо съществуване, което се
отъждествява с извънземното такова, докато нещата в действителност стоят точно по
обратния начин.
На няколко пъти в книгата ще срещнете превземки като тази, която откриваме в V-та
глава: „Жителите били в безопасност, живеели дълго, били здрави, интелигентни и
щастливи. Всяка една тяхна нужда била изпълнявана и всяко желание било задоволявано.
Животът бил идилия. А когато живееш в напълно контролирана околна среда, не можело
да става и дума за живот на повърхността на напълно непредвидима и нестабилна
планета, на която живеят точно толкова непредвидими и нестабилни хора. Накратко,
Мату... животът във „Вътрешния свят" бил точно като живот в рая."
Този сегмент касае именно маниера на живот на извънземните, който се опитваме да
изтъкнем като противоположен на това, което ние сме избрали със земното преживяване
на ниво Висш Аз. Един такъв живот отрича разнообразието, отрича несигурността,
непредвидимостта и всичко останало, което би довело до някаква еволюция на Духа. Това
е строго стерилна среда, в която всичко е много ясно фиксирано и няма никакво място за
отклонение. Ето на това се възхищават толкова много хора, включително и Морнинг Скай.
Отново намираме за необходимо да коментираме тези неща, защото те определят
цялостната вибрация на информацията в книгата, а ние винаги се опитваме да дадем
алтернативен поглед върху наличното, защото обикновено е по-добре да има повече от
една гледна точка, отколкото човек да навлиза в абсолютизации и да се изгуби в тях.Следва да се спрем малко по-подробно на някои други тънки моменти от основния
текст, които са твърде странични и несвързани помежду си, че да бъдат причислени към
основните анализи на главите по-нататък.                                                          

Няма коментари:

Публикуване на коментар