петък, 22 юни 2018 г.

ОТВОРЕНИЯТ ХЕРМЕТИЗЪМ НА ТРАКИТЕ И НЯКОИ ПРАКТИКИ, СВЪРЗАНИ С НЕГО



Когато трябва да осмисляме и пишем за нещо толкова сакрално като тракийския отворен херметизъм ни е необходим съвсем различен подход. В настоящия доклад ще го обясним накратко. Лишихме се от 95% открита фактология, за да осмислим само тази, която не се потвърждава от материални факти. Лишихме се от интердисциплинарният подход, чрез който изследвахме досега загадките от древността. Лишихме се от методите на криминалистиката. Необходимо бе да настроим честотата на мислите си с честотата на мислите на херметиците, живели 10 хилядолетия преди нас. Но най-важното бе да следваме пътя на логиката, игнорирайки всякакво прагматично влияние, за да успеем да пресъздадем най-красивия модел на живот, който някога човечеството е постигал.

По такъв начин тук може да предложим писание на този прекрасен свят, създаден и живян само от нашите предци, а унищожаван от всички, на които е бил поднасян.

Ще започнем същината на доклада с една предпозиция. Преди години се случи така, че ни се наложи да пишем за връзката между „Корпус Херметикум”, свързан тематично с другото произведение от същия род „Поимандрес” и ролята на траките. Без доказателства, само по предчувствие и логика, предложихме виждането, че това произведение е на траките херметици, а не е египетско. Едва след десетина години се появиха факти, но покрити с прах от 200 години, които потвърдиха възгледа ни. Сведенията дойдоха от проучванията на живелия през XVIII – XIX в.в. княз Чертков. Той именно пише, че произведението „Корпус Херметикум” е открито за първи път в земите на траките. Само ще допълним, че съвместно с „Поимандрес”, отбелязаната вече книга е доминирана и като стил, и като изказ от мисловността на една древна и изчезнала вече човешка култура. Нещо, което е било изключително сакрално и е принадлежало като мъдрост и познание на народа учител, възпитал предците на сегашното човечество. Ще отбележим, че народът учител са големите групи тракийски племена със завършена културна идентичност между XI – X хил.пр.Хр. Според датировките по атомния метод – епоха Халколит. Те са създали в готов вид културата Шумер, както и културата на ариите в Средна Азия. В V – IV хил.пр.Хр., техни представители променят негроидната държава Кем в Египет на фараоните.

По пътя на логиката и ретроспекцията, изследвайки модела на функциониране на Шумерската и Ведическата култури, можем да определим като най-важни принципи, на които се базира и отворения херметичен модел на траките. Ще го направим чрез сентенции, които характеризират техния начин на живот:

„Това, което е на небето, това е и на земята.“

„Човекът е по Божий образ и подобие“

„Всеки човек е една малка Вселена“

„Познай човека и ще познаеш Вселената и Боговете“

„Над всеки човек бди една звезда“

„Над всеки човек бди един ангел“

„Кой каквото си направи, и Бог не може да му направи“

Следва синтезиран преглед на микро и макро картината на отворения тракийски херметизъм (обяснение на термините и доказателствен материал, може да намерите в книгата „МОДЕЛ „GENEZIS“).

Групите тракийски племена никога не се обединяват, а през определени периоди от време сменят местоживелищата на една и съща територия. Никога няма граници между тях, защото винаги се преливат едно в друго, размивайки рамките на териториите си. По същия начин са моделите на свързване в небето на съседни слънчеви системи.

Отново през различни периоди, по-малки групи от племената им се изселват на други места. След това започват да подготвят автохтонното население, с което са в нови контакти, за да възприеме културата, която имат.Така спазват постоянно, изгубената за други 13-та Божия заповед. Тя гласи: „Трябва да допринасяш, а не да се възползваш!“Тук ще се спрем малко по-подробно на тези преселения.

Ще разгледаме първо една схема, според която се повтарят преселенията и разнасянето на култури в готов вид:

„Изследвали сме два от доста важните термини, породени от преповтарящи се модели и сме ги назовали ДИРЕКТРИСА НА ПИРАМИДАТА и ДИРЕКТРИСА НА ЗИКУРАТА. Понятието директриса бе избрано, защото най-точно обяснява измерванията по права линия на географски разстояния. Първият термин е свързан с пренасяне на познания за Бога, представян чрез слънчевото му отражение, а вторият – чрез лунната му икона. По-богатите познания за Бога (носещ най-популярното прозвище) Амон Ра (=Шемсу Хор), са пренасяни по права линия от 4480 км, докато другите познания, свързани с лунното изображение на Бога и известен чрез прозвището Нана (=Син), са пренасяни по права линия на 2240 км – половината разстояние от Директрисата на пирамидата. По този начин, културите, които отбелязахме (а и такива, които не е необходимо да споменаваме) се подредиха в двете директриси.

(…)

Докладът на Гончаров „ГЕОМЕТРИЗМЪТ В РАЗПОЛОЖЕНИЕТО НА ДРЕВНИТЕ КУЛТУРИ…“ предлага следната информация: „Много ни интересуваше въпросът за причините за възникването на общопланетарната геометрична „шарка“ от триъгълници и петоъгълници, в съответствие с която кой знае защо са се раждали и са се разполагали огнищата на древните култури и цивилизации.

Възниква мисълта, че описаната геометрична система е проява на съществуващ в тялото на Земята кристалоподобен силов скелет, който влияе със своите полета върху много процеси и явления на планетата ни и помага за подреждането и концентрирането им около възловите точки и ръбове на системата. Нарекохме тази система икосиедро-додекаедрична система на Земята (ИДСЗ). Като съпоставихме ИДСЗ с данни от най-различни науки на Земята, открихме много интересни неща. Оказа се, че центърът на всички световни аномалии на магнитното поле на планетата са разположени по възловите точки на системата…

Много данни говорят, че древните хора са знаели за кристалния скелет на Земята и за неговите подсистеми…“ (Каменов, К., Небето помни, част II Бог вижда, П. 2007, с. 130 -133)

При културата на отворения тракийски херметизъм никога не се градят стени на градове, дворци и храмове. Археолозите откриват винаги центъра, около, който е започнало духовното им съществуване. Както градът, така и дворецът, и храмът са огледален образ на някоя звезда и както соларните си покровители в небето, те имат ядра, но не и строго определени граници. В земен аспект, липсата на разглежданите съоръжения се свързва и с възгледа:

„Защо е нужно да градим стени, когато няма кой да ни напада? “

Тъй като формата на настоящата разработка е доклад, то ще се спрем само на няколко от най-важните черти в микро същността на културата на траките херметици.

Като най-важно ще разгледаме великото им познание за Господ-Бог, Вселената и Човека, а за да го направим възможно най-елегантно ще започнем с „…цитат от М. Дроснин стр. 213 в Библейският код 2, където той разглежда как „Исак Нютон е бил убеден, че не само Библията, а и цялата Вселена е „криптограма на Всевишния“, загадка, която Бог е създал, а ние трябва да разчетем“.

В някои пасажи от Библията, които все още некоректно се тълкуват, стои текстът: „Човекът е по Божий образ и подобие“. По-нататък ще обърнем специално внимание на този цитат.

Текстът от Делфийския храм, който е изграден според възгледите, на херметичните тракийски мистериални комплекси, ни подсказва една друга констатация. Надписът дословно гласи: „Познай човека и ще познаеш Вселената и Боговете“. Буквалната семантика, набиваща се от пръв поглед е, че Човекът е една малка Вселена. Затова, разкодираме ли Човека, ще успеем да разкодираме и Вселената.

Тук ще преминем към въпроса за някои аспекти от познанията на траките херметици, които са ни познати след дългогодишните изследвания в тази област.

Освен че разнасят по света култури с еднакъв корен, чрез различните си племенни разклонения, те се опитват да утвърдят сред доста племена, с които контактуват, една и съща семантика в познанието за Твореца и сътворението на Вселената. Прави впечатление, че от дълбока древност траките херметици са знаели, че след време ще дойде Месията, който ще изкупи греховете на човечеството. Това е закодирано във вярата на балканските племена и е поместено в херметичното им произведение ПОИМАНДРЕС. Идентични са възгледите във ВЕДИТЕ, и при БУДИЗМА в Средна Азия.

Тук ще направим съкратен семантичен анализ и на тракийската херметична, но запазена в Египет на фараоните, Свещена книга ПОИМАНДРЕС, където висшият Бог е ХЕРМЕС ТРИСМЕГИСТ. Според най-добрите в тази област лингвисти името се разделя на ХЕР, МЕС, ТРИС(Т) и МЕГИСТ. Хер е със значение СЛЪНЧЕВ БОГ, Мес е МЕСИЯ, Трис е ТРИЖ (ТРОИЦА, ТРОИЧНО), а Мегист е МОГЪЩ. Целият израз може да се разтълкува по два основни начина:

„СЛЪНЧЕВИЯТ БОГ МЕСИЯ Е ТРОИЧНО МОГЪЩ“ е един доста слабо лингвистично обоснован вариант. По-вероятният превод е: „СИЯЙНИЯТ БОГ МЕСИЯ (Е), ТРОИЦА (Е), МОГЪЩ (Е)“. Поставяме спомагателния глагол и след определенията, за да се разбере тяхната равнозначност, съотнесена към първата част от понятието, а не че второто определение допълва първото. Както се вижда и от преводи чрез древнолибийския диалект на египетския език, сред този народ е била запазена по-голямата част от семантиката на понятието. Можем да отбележим, че от Балканите започва продължилата хилядолетия промяна не само на терминологията засягаща познанието за Твореца, но и на изопачаването на самото познание. Така се стига до древните елини, които принизяват свещеното прозвище до нивото на едно второстепенно божество. Още по-силни вмешателства се забелязват при древните израилтяни, които свеждат познанието за Твореца до една елементарна племенна самовъзхвала, игнорирайки по-голямата част от свещените термини. Дали това е извършвано целенасочено, засега не можем да кажем, но при всички случаи резултатът е бил окастряне на познанието за Господ – Бог и начина, по който е изградена Вселената.

Ще разгледаме и още едни сакрални пасажи от БИБЛИЯТА, навързвайки ги с херметичната тракийска мисловност и ФИЗИКА НА ТОРСИОННИТЕ ПОЛЕТА.
Терминът Бог представлява всеки отделен Ангел, но също и съвкупността от всички Ангели.
„В началото беше Словото (мъдрият език; К. К.), и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“ (Библия. Йоан. 1-1). Ако разполагахме с нередактиран текст на евангелието, терминът нямаше да е Бог, а Господ – Бог. Все пак текстът дава и друга информация, според която, всеки един Ангел (=Бог) е също и Слово, а това е важна подробност. Под този термин не би трябвало да разбираме само логоса, но и финото Господно информационно поле.
Един от Ангелите е Сатанаил, който създава Ангел помощник по собствено подобие (виж: Епос за Гилгамеш; Евангелие от Юда и др.).
Всички Ангели са създадени по подобие на първия (Самопородилият се).
Така че Ангелът, от който са направени хората и е помощник на Сатанаил се явява матрица на първия Ангел. (до тази подточка е предложено вече равенството от вида А = В; В = С; С = D, следователно D = А, което е принципната идея в първата част от модела)
Оттук следва, че Ангелът, от който са създадени хората, е и Слово.

Във всички, неизопачени древни учения за Господ – Бог и Вселената, се съдържа информацията, че хората са направени от материална и Божествена субстанция. Под Божествена би трябвало да се разбира частици от Душата и Духа на Ангела помощник. В Евангелие от Юда буквално е казано, че при създаването на хората се среща единствения случай, когато се намесва Господ – Бог. Той изпраща архангелите Гавраил и Михаил, които „откупуват“ Душата и Духа на Ангела помощник от Сатанаил и създават хората.
Поне 67 % от човешкия организъм е течност. Твърдо е установено, че и водата има памет. По сведенията електрофизика инж. Мъгърдич Съкъджиян този факт е доказан с експерименти в Сибирската академия на науките още през 80-те години на XX в. Отчита се, че, за да може да функционира нормално, човешкият организъм се нуждае от 16 вида вода.

Според академик Шипов най-новите изследванията доказват, че паметта на водата се получава от въздействието на торсионните полета. Изместването на спина на електрона определя кристалната структура на водата.

Отново по повод на паметта на водата във френската Лаборатория 200 на INSRM са експериментирали в областта на хомеопатията (разтвори, в които почти липсва лекуващият елемент, но въпреки това оказват лечебно въздействие). Чрез тези опити е постигнат разтвор 10120. При него лекуващото вещество съвсем е изчезнало, след като е било разредено с вода, но тъй като тя има памет, приема неговата структура и отново лекува така, както самото лекарство.
И тъй като вече е доказано, че течността има торсионно поле, памет и образува кристали, то можем да направим извода, че цялото фино Господно информационно поле се е запаметило и от кристалите на водата. Именно този факт, считаме, че е първична семантика в древната сентенция „Това, което е на небето, това е и на земята.“

Ненапразно в предходната подточка разгледахме човешкия организъм. Тъй като отбелязахме, че водата притежава цялото фино Господно информационно поле, а по-голямата част от човешкия организъм е течност, то като важно свое откритие можем да предложим тезата, че човек има същото велико познание. И тук отново древните сентенции ни показват, че траките херметици са знаели за всичко това хилядолетия преди нас. „Всеки човек е една малка Вселена“ и „Познай човека и ще познаеш Вселената и Боговете“ от векове са познати на днешното прагматично човечество, но рационалното мислене изваждаше винаги буквалния план на изказ. До тази наша разработка, научната мисъл така и не се постара да навърже, толкоз важните и очевидни факти, за да даде най-ценното познание на хората. При всички тези изводи се „самоподнася“ и един от най-важните – ако се научим да извличаме пълната информация от кристалите, бързо ще научим това, което далечните предци са знаели за Вселената.

Тук, за да покажем, че траките херметици са знаели за енергийните точки на планетата и тези, свързващи я с другите небесни тела, ще се опрем на народната памет и традицията, като ще представим два запазили се ритуала.
Котката на младоженците (название на ритуала дадено от ИЗ Корени“).

След сватбата, свекървата пуска котка в стаята, където ще спи новото семейство. Там където котката легне, там се поставя и леглото. Тези животни са лунни и засичат дори по-добре от радиестезист местата, където енергия от Луната се връща към Земята като положителна. Така на това място при навлизането на сперматозоид в яйцеклетката протича и енергия от Луната, която спомага за чисто оплождане. По тази причина при траките херметици, оплождането и матката на жената са свързани с Луната (или както сега писахме – с лунната енергия).
Кучето на зидаря (название на ритуала дадено от ИЗ „Корени“).

Когато зидар се подготвя да строи, той забива колче, за което е вързано куче чрез достатъчно дълго въже. На първото място, където легне животното, се поставя ново колче. Същото се прави и при второто място където кучето легне. По тези две колчета се спуска безкрайна права. От основното колче се прекарва перпендикуляр към тази права, а освен това от него се спуска и успоредна линия на първата такава.

По този начин се очертават 3 от стените, а четвъртата се получава, като от срещуположното на основното, допълнително колче се спуска перпендикуляр към другата успоредна линия. Това са страните на бъдещата къща. Ако те ограждат прекалено малко пространство според изискванията на собственика, зидарят използва наличните вече основи и чрез същия ритуал, но вече като се ползват и колчетата на четирите ъгъла, се очертават и основните на други стаи, чиито външни стени са основа на новата бъдеща къща. Трябва да отбележим, че този ритуал е доста сходен с математическия модел на изчисление чрез триъгълници в Шумер (който е от тракийския херметизъм).

Кучето е соларно животно и ляга само на места, от които слънчевата чиста енергия се връща към Земята.

За първия ритуал, при сегашното прагматично човечество, са поставени доста вредни условия. Касае се за много електрически жици и кабели, които са във всяка една стая и създават допълнителни полета влияещи на животното за точно определяне на енергийната точка, свързана с Луната. (Информацията за двата ритуала е получена от устни разкази на български бежанци, живели в района на Енидже Вардар.)

Ще завършим доклада не с анализи, изводи и други подобни, които се изискват в емпиричната наука, а с образно описание на жречески ритуал за дематериализиране на душата, духа или тялото, за да се извърши пътуване във времето, както и някои археоастрономически познания на траките херметици. Затова веднага преминаваме към основния въпрос, разглеждан в модела: ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО? И отговорът е: ДА! Възприехме тази категоричност след като успяхме да разкодираме един от сложните ритуални процеси на траките херметици. Той нямаше да даде кой знае каква информация, ако не бяхме го обвързали логически с първата част на модела.

Нататък следва нашето цялостно, доста обозримо поднесено, описание на ритуала как посветените траки херметици са преминавали в най-висшата духовна степен жрец-княз.

Антични автори като Страбон, Херодот, Платон, Плиний Стари и др. са оставили сведения, че тракийските жреци са можели да изпадат в някакво транс състояние и по такъв начин са се превръщали в животни. Елинските прагматици не са знаели как тези посветени са извършвали подобни ритуалистики и затова се отказват да ги разясняват в трудовете си. Същевременно предоставят друго важно сведение, потвърдено от много антични извори. Става въпрос за следното – именно този тип жреци, които по функция са били и князе на своите племена, са виждали по някакъв начин бъдещето и са знаели за него. Те са предупреждавали всички обграждащи ги групи от племена, когато е приближавал опасен катаклизъм за региона, племето и земята в по-голям мащаб. Тези, които са се вслушвали в думите им и са правели това, което са им препоръчвали, са се спасявали. Другите, които са подхвърляли на присмех подобни пророчества, са загивали от предричания катаклизъм. Днес, когато физиката успя да разработи модела НА ТОРСИОННИТЕ ПОЛЕТА, която използваме, съпоставяйки предходните две сведения за делата на тракийските жреци херметици и систематизирайки всичко чрез ЛОГИКАТА, разбрахме защо е извършвано всичко това.

КРАТКА СПРАВКА: Тракийските жреци и посветени са знаели за паралелно реализирани няколко варианта на бъдещето. Знаели са също, че човек освен материя, притежава и Душа и Дух. Ето какво сведение ни оставят двама антични автори от различен период за това как са възприемали връзките между материята и духовното, херметиците от Балканите и в каква връзка с тези субстанции е логиката.

ПЛАТОН, ( V – IV в. пр. Хр.) „ХАРМИД“;Plat. Charm. 155-158 (ed. Croiset). :

„От подобно естество, Хармиде, е и въздействието на баенето. Научих го там във войската от един тракийски лекар от учениците на Залмоксис, за които се говори, че можели да направят човека безсмъртен… „А Залмоксис – рече ми той, – нашият цар, който е божество, говори, че както не бива да се заемаме с лечението на очите отделно от главата, тъй не бива да се заемаме с лечението на тялото отделно от душата.“ Причината елинските лекари да не успяват да се справят с повечето болни била в това, че нямат знание за цялото, за това, че ако е болно и се нуждае от лекуване, невъзможно е да бъде оздравена отделната част. Твърдеше, че злото и доброто за тялото на всеки човек произтичат от душата, че тя е техният извор, какъвто е от своя страна главата за очите…

Затова, ако искаме да бъде здрава главата и останалото тяло, нужно е да излекуваме най-напред и най-вече душата.“ А душата се лекува, щастливецо, с определено баене“ – рече тракиецът.“

Папа ГРИГОРИЙ I ВЕЛИКИ, (обхваща периода 552 – 567 г.), „Диалози“: „… В същата къща живееше един българин, меченосец на споменатия Нерсес (пълководец на Юстиниан във войната срещу готите). Той беше веднага доведен при болния и му заговори на български език.“ (след което последният оздравял; К. К.)

„СИЛНО“ И „СЛАБО „ БИОПОЛЕ (една от погрешните представи за човешкото биополе, според К. Боянов; К. К.)

Това е относително понятие. В състояние на здраве човешката аура има достатъчни качества, за да поддържа енергийното равновесие. При заболяване настъпват промени в циркулацията на енергийния флуид и биополето „отслабва“. Острият и хроничен стрес обаче също така може да навреди на енергийната система на човека далеч преди сериозно заболяване. Биоенерголечителят може също да се разболее или след няколко сеанса да няма достатъчно енергия в своята аура.“ (Девет истини за биополето; д-р Костадин Боянов; http://aura-1. net/index. php/2010-01-23-14-05-51)

Душата е свързвана с ДНК или предопределеността, заложена в хората а духът с интелекта и дясното полукълбо. В ритуални центрове като СИТОВСКИЯ КОМПЛЕКС, където достигналият определено високо ниво на посвещение е трябвало да бъде въведен в жреческото съсловие като такъв, е преминавал през следния ритуал:

– Първо прочита огледалната (видимата) част от надписа, която гласи: „Нека Душата, рожба на Небето и Земята, възстанови своя път, съграден от Хадес – Кронос, повелителят на всичко живо.“ (видимата, дясна половина на текста, според разчитаето на инж. Димитър Чиликов. По същото време, в Германия , пастор Валтер Папст разчита същия надпис в идентичен дух на изразяване, както и с напълно еднаква семантика. Двамата учени не се познават, но използват, разработения вече предантичен шрифт на Еберт; К. К.)

– След това посвещаваният преминава покрай специално направения саркофаг от елементи, подредени по точно математична схема, известна от VI-то хил пр. Хр. само на жреците и след отместване на капака прилежава вътре три дни и половина, като чрез специална медитивна ритуалистика оставя (=погребва) Душата си в саркофага. За спецификата на периода 3, 5 ще отбележим няколко важни подробности. 3, 5 години е специален период от православна гледна точка. Христос е проповядвал 3 години и половина, след което е разпнат, а после възкръснал. Второто пришествие ще настъпи 3, 5 години след злодейството на Антихриста. Тракийският Залмоксис, който е и един от небиблейските предобрази на Христос, също е пребивавал в своето подземно жилище 3 години и половина и чак след това е излязъл при своите последователи. Във ведическата литература енергията кундалини се навива 3, 5 пъти върху фалоса на Шива. 3, 5 е половината на седмицата, а за възможностите на тракийския херметизъм, трябва да напомним, че той продължава част от културата на Атлантида. Най-важното в него е открито от учените, занимаващи се с въпроса, че всичко, което са изграждали на този континент – държава, било двойно (или огледално). През тази логика от навързване на фактите се обосновава идеално и идеята за 3, 5 от 7.

– Извън саркофага, през споменатия половин седмичен период, присъстващите жреци, изпълняват наричащи песнопения, в които се повтарят мантриращо изрази от рода: „НЕКА СТАНЕ ЦВЕТЕ… НЕКА СТАНЕ СВЕТЛИНА… НЕКА СТАНЕ ЕЛЕН… “ и други подобни от рода на „ХИЕС АТЕС, АТЕС ХИЕС…“ (превод: „ДА ЖИВЕЯТ БАЩИТЕ, БАЩИТЕ ДА ЖИВЕЯТ“). За последните неща научаваме непряко от сведенията на античните римски автори, които твърдят, че Рим е възприел жреческата част от културата си направо от траките, а не от елините. Един пример за това е сведението : ЦИЦЕРОН, (II-I в. пр. Хр.), „Срещу Пизон“; CICER. In Pis.; 34 – 35 (ed. Clark): „Ти (Луций Калпурний Пизон – К. К.) ограби светилището на Юпитер Свелсурд, най-старото и най-таченото у варварите (траките – К. К.) светилище.“

Римляните са изпълнявали същите наричания, но без да знаят защо и кога трябва да се правят, както и в каква последователност. При тях е липсвал ПЪТЯТ НА ЗНАНИЕТО и те са извършвали ПОЗНАНИЕТО без определена система и метод, както са правели траките херметици. И тъй като трябва да завършим целия ритуал за преминаване в жречество, продължаваме от момента, когато посвещавания излиза от разгледания вече саркофаг.

– След тази част от ритуала той вече не помни човешкото си лично минало, но може да „отскача“ в ПРАВИЛНОТО БЪДЕЩЕ, ПО КОЕТО ТРЯБВА ДА ВЪРВИ ЧОВЕЧЕСТВОТО, ЗА ДА ОЦЕЛЕЕ. МОЖЕ ДА ПРАВИ СЪЩОТО И В ПАРАЛЕЛНИТЕ ПРОБЛЕМНИ БЪДЕЩА, ПО КОИТО ЧОВЕЧЕСТВОТО ИМА ВЕРОЯТНОСТ ДА ТРЪГНЕ АКО НЕ СЕ СЪОБРАЗЯВА С 13-ТЕ БОЖИИ ЗАПОВЕДИ. Практически и Иисус възстановява 13 Божии заповеди, толкова, колкото са спазвали траките херметици. Трите, на които все още не се обръща подобаващо се внимание, са: 11. Обичай врага си!; 12. Не ти е дадено да угнетяваш!; 13. Не ти е дадено да се възползваш, а да допринасяш!

– Посветеният минава през сфинкса с глава на дракон, обърната надясно (на изток). Днес тази мистична скулптура се намира в местността Поклането (сравни с покланянето). Това е най-висшата степен на изобразеното почитане на Бог. Само в тази енергийна форма Ангел може да контактува с хора, защото има вече идентични с човешките душа и дух енергии. В „Евангелие от Юда“ Иисус представя на своя ученик точно същата теогония, която са спазвали и траките херметици. В „Поимандрес“ Ангелът е представен като дракон от светлинна енергия. На три места по тялото на разглеждания херметичен тракийски сфинкс е изобразен един от най-древните символи, чрез който се почита Твореца и чрез траките херметици се появява във всички следващи велики култури създадени от тях по света. Това е крилатият слънчев диск. На отбелязаното място посвещаваният приема енергия не от целия Космос, а пряко от слънцето, управлявано от ангела (=енергията) на Слънчевата система – Сатанаил.

– След това жрецът преминава през прохода, пред чийто вход е издълбана свастика. Това показва, че там е входът за приелият слънчевата енергия. Друг не бива да преминава, заради геопатогенната зона. За него тя ще е с негативно въздействие и енергията му ще се заземи през стъпалата на краката му.

– Преди края на прохода в стената има скален трон с облегалка, а точно над него е издълбана в тавана пирамида. Там, посвещавания приема енергия направо от съзвездието Орион.

– Излизайки от прохода посвещаваният вече е жрец – княз, но той трябва да изрече думите от първичния текст, скрит зад стена, който гласи: „ Когато Духът се завърне в светлината на своето жилище (своя дом), пулсиращо (съградено) според (от) словото на Аполон… “ (невидимата част от Орфическия паспорт за посвещение – текстът е предложен, като напълно вероятен според херметичната култура на траките сатри, както и на траките даки; К. К.)

Така той анихилира огледалните частици на Душата си, чието енергийно поле е в саркофага. Това поле се самоунищожава по принципа частица се здрависва с античастица и се изключва всякаква вероятност да може по-късно да влияе негативно на други хора.

И вече стигнахме до въпроса за превръщенията на най-висшите жреци-князе в соларни животни. Успяхме да разтълкуваме защо са правели това едва след като КВАНТОВАТА МЕХАНИКА и ОТО се обединиха, а същевременно се стигна до ФИЗИКА НА ТОРСИОННИТЕ ПОЛЕТА.

При превръщението си в слънчево животно жрецът херметик на траките се подготвя да посети бъдещето. Той е извършвал трансформацията защото, когато се отправя на рискованото пътешествие е щял да посети бъдните земни светове, но през нощта. В този период от денонощието е трудно да се срещне соларно животно, а само лунно, освен това е избягвал възможността да срещне себе си и по този начин огледални частици с еднакъв заряд да се самоунищожат и да не може да се върнат обратно като цял човек. Длъжни сме да подчертаем, че същото са се опитвали да направят и египтяни, и римляни, но тъй като не са получили най-сакралните познания от траките херметици, не са успявали. Така е и до днес. Науката е все още доста назад спрямо познанията на далечните ни предци. Последното може да се препотвърди и от археоастрономическите познания на траките херметици, за някои от които тук само ще загатнем.

Относно тези невероятни познания на траките херметици ще започнем без подробности сведенията, за каменна звездна карта, от района на Ситово, където са изобразени поне 40 съзвездия. Тази тяхна кодировка отново показва, че са имали перфектна представа за Вселената. Преди години, намерените плочи от този вид в района бяха три, като на двете от тях имаше и надписи. Днес тези с надписите са унищожени.

Според погребалните могили на траките, построени като огледален образ на други съзвездия във Вселената, са съхранени познанията и за други съзвездия. Вселената все още се разширява и се създават нови звезди със съответните им планетни системи към тях. Това също насочва към вероятността, че най-висшите жреци на траките херметици са можели да пътуват в бъдещето и да видят какво се случва.

Ето и сведения от други български учени по този въпрос: „… с фараоните и жреците се появяват новата вяра в Амон Ра (=почитане на Бога чрез слънчевата икона). Американските учени Гилбърт и Бювал доказаха, че част от пирамидите са пос­троени като огледален образ на съзвездието Орион. След направените изследвания на българските специалисти Диана Гергова, Петър Велев и Дерменджиев, както и на представителя на пловдивското Интелектуално звено „КОРЕНИ“ – инж. Димитър Чиликов, се установи, че траките са строили съоръженията си по същия начин, както и египтяните (но след като Египет на фараоните се появява едва през III хил. пр. Хр., разсъдете сами, къде може да е първоизточникът на познанието). Древнотракийският комплекс „СБОРЯНОВО“, разделен на три части – видими (а) и (д), огледални (б) и (г) и същински комплекс (в), е разположен според най-ярките звезди от съзвездията Canis Major, Gemini, Lepus, Orion, Taurus (източен некропол) и Segittarius (западен некропол).

Освен това във всяко едно погребално съоръжение е вкарано златното сечение – СЕТ (или Свещеният египетски триъгълник), според геометричния проект на пирамидата на Хуни в Медиум и тази на Хеопс в Гиза.

И накрая, но не на последно място, изчислените тоналности според съотношенията на стените и помещенията в тракийските погребални съоръжения навсякъде са едни и същи, както доказа инж. Димитър Чиликов.

Ще предложим седем от тях:

1) съотношенията на страните в трите квадратни помещения – до–до (прима);

2) страна на преддверието и страна на страничното голямо помещение – до–ре (голяма секунда);

3) широчина на главния вход и широчина на входа към камерата – до–ми (голяма терца);

4) отношение между страните на гробната камера и преддверието – до–фа (чиста кварта);

5) отношение между страните на гробната камера и страничното помещение – до–сол (чиста квинта);

6) широчина на главния вход – до–ла (голяма секста);

7) страна на преддверието – до–си (голяма септима).

Много хора бъркат, че музиката се дължи на питагорейците, – всъщност тя е останала поне от времето и културата на орфиците и още при тях знакът семантично е трябвало да бъде наситен със звук, число и тон, за да бъде в своята пълнота и завършеност (вж. разсъжденията за тракийските градежи при Гергова, Д. Обредът на обезсмъртяване в древна Тракия. С., 1996).

Изследователят Иван Лазаров, с помощта на астронома Алексей Стоев, също проучва района на Лудогорието: „ Само в „Сборяново“– отбелязва той – са регистрирани повече от 300 астрономически-планирани градежи на могили, а в цялата страна, по мои сведения има документирани около 100 хиляди могили. Обстоятелство, което поражда въпроса, защо тези данни са секретни и се ползват само за потребностите на научни изследвания и някой военизирани ведомства?(…) Разположението на могилите в конфигурации в резервата „Сборяново“ отговарят на следните идентифицирани на този етап известни съзвездия: „МАЛКА МЕЧКА“, „ЖИРАФ“, „КОЛАР“, „ПЕРСЕЙ“, „КАСИОПЕЯ“, „ГУЩЕР“, „ЦЕФЕЙ“ и „ДРАКОН“. Поради вековната ерозия не може да бъде еднозначно доказано, но има достатъчно аргументи за да бъде постулирано, че големината на различните могили отговаря и съответства на яркостта на съответните звезди от небесните съзвездия.“ (Лазаров, Ив. Отвъд конфекцията НЛО. София, 2002, с. 220-223)

БИБЛИОГРАФИЯ:

Евангелие от Юда.,С.,2006 г.

Каменов, К.,Ключът на Енох (Ключът на пътя към знанието).,П.,2006 г.

Каменов, К.,МОДЕЛ „GENEZIS“. Структурата на Вселената според траките херметици.П.,2011 г.


http://www.korenyt.info/blog/



(ПРОТО-) ТРАКИТЕ – ДУХОВНИТЕ ПРЕДЦИ НА СВЕТА

Езикът на (прото-) траките е бил силно развит още в периода предпотоп – енеолит. Вече трябва да се уточни, че в периода от преди потопа те са имали и общо име, познато от антични извори като ПЕРКЕ. Названието траки не е лично използван термин, а по-скоро също наложен през античността чрез литературата на елинската култура. Тъй като той все още неправилно се разглежда в повечето изследвания, съвременната наука извърши голямо раздробяване от (прото-) тракийската общност. Тук трябва да се уточни – още в VI-то хил. пр. Хр. ПЕРКЕ са били почти оформени в народ. Този факт все още не е получил подобаващото си място в глобалните търсения на науката, а той би дал отговорите на много въпроси по проблемите с т.нар. индо-европейци. Дори все още колеги трудно намират метод как да бъде изследвана темата и в повечето случаи проучванията им не дават резултат.

При проучванията върху езика освен това се срещат предимно сравнителните анализи от областта на лексикологията. Почти няма исторически анализи, както и анализи на синтаксиса. От друга страна, когато се разглежда лексиката доста рядко тя се обвързва с писмените системи. Първият факт, който всеки би могъл да отчете без никаква критика, е, че още преди неолита (прото-) траките са се ползвали от няколко писмени системи с различни графеми. Това може да се установи чрез прилежно изследване на запазените надписи от Балканите и най-вече тези от Търтърия, Винча, Градешница, Караново, Белоградчишко, Магурата и Чипровци.

В настоящите изследвания се спряхме на достатъчно надеждни древни източници, които показват използването на два говорими езика от повечето тракийски племена. Могат да се проследят три константни лексикални пласта, всеки от които е обвързан с една от трите големи племенни общности от тракийски племена. Това е лексиката, свързана с Божествения/Духовен пантеон. Устойчивата във времето тракийска култура, повлияла по различен път на племена от няколко континента оказва силно въздействие и върху говорното богатство на древния свят. Тези факти, както и много други, изискваха от само себе си в различни периоди от развитието на света да се появят и сходни по знакове няколко вида писмени системи.

От изследвания на учени като Х. Харман, Вл. Георгиев, И.М. Дяконов,В. Иванов, Т. Гамкрелидзе, Р. Каушик и други, изводите са доста коректни и безспорни при анализирането им. В случая ще отчетем друг по-важен факт. Когато съществуват писмени системи към някой език, то той е достигнал степен на развитие, която се управлява култивирано и целенасочено от хората. При това самите те са на високо ниво от своето развитие. Както отбелязахме това вероятно имаме налични поне две писмени системи, откъдето и изводът ни, който тук ще предложим е трудно да бъде оспорван. При две писмени системи или те се ползват от две различни езикови общности, или от две различни групи в обществото като духовна и светска власт. Трябва да се знае, че като генетически произход (прото-) траките са от два корена – атлантите от княжество Ману и неелинските атиняни, самоназовавали се нейтхи. Затова е по-вероятно и в съществуването им да има две езикови среди, които през VI – IV хил. пр. Хр. все още не са се слели напълно.

Как се е развивал езикът им можем да проследим и при проявлението му, когато те се преселват в други земи сред друго население. Така например, когато голямо тяхна група, през IV хил. пр. Хр. се заселва в Месопотамия сред автохтонно население, там възниква шумерската култура в готов вид. Същевременно Шумер е културата майка на Акад, Вавилон, Асирия, а накрая и на израилтяни. В шумерската култура бе открита една любопитна забележителност. Писмен знак винаги се е разчитал през два аспекта – прагматичен и духовен. Нужно е да се знае, че лексиката между Шумер и Акад е различна. Докато при първата култура се среща по-скоро проявление на лексиката от (прото-) траките витини, както и (прото-) българите хун-ну, то при акадите се случва проявление на лексикалната среда на (прото-) траките мизи, както и (прото-) българите арии. Това може да се потвърди, когато графемата се чете духовно. Ако я прочетете прагматично това ще се случи по обратния начин – шумерите чрез лексиката на арии и мизи, а акадите чрез лексиката хун-ну и витини.

Нужно е освен това да се доуточни, че досега всички тези лексеми се разглеждаха като индоевропейски. Трябва да споменем, че изследванията показаха как индо-европейци не са съществували, а на тяхно място са били доста развитите, обособили се почти в народ още преди Черноморския потоп ПЕРКЕ. Те не са различни от траките, а ги отбелязваме с термина (прото-) траки в научните трудове, само за да се разбира за кой период от съществуването им е изследването. Освен това, отново ще напомним, че с названието траки е подменено по-ранното самоназвание перке.

Сравнителните анализи на няколко езиковеди показаха, че лексиката на тюрките в голяма степен се покрива с тази на шумерите. Проблемът е там, че шумерите са живели хилядолетия преди тюрките. Освен това потомци на месопотамската култура не са се преселвали на изток, за да успеят да принесат поне част от културата си. Безспорният факт е, че културата майка и при двете е една и съща. Това са (прото-) българите, отделили се от (прото-) траките през IV хил.пр.Хр. и създали много други култури по света.

Най-интересното, в разглежданите езикови групи на траки, шумери, арии, хун-ну и тюрки, е фактът, че в една духовна дума (прото-) траките още през период пред потоп, неолит, енеолит са залагали два семантични корена или в този периода те са боравили често и със сложносъставни думи. При шумери и акади лексемата се е разчитала по духовен и прагматичен начин, докато при двете култури на (прото-) българи през този период тя се е превърнала изцяло в еднокоренна лексема, качествено определение с духовна семантика. След хилядолетия, когато тези (прото-) българи предават културата на нови племенни групи, лексиката на последните се проявява предимно чрез духовната семантика. Ето и най-добрия пример за тези факти.

Лексемата за Бог при шумерите е ДИНГИР. Възможни са два варианта за словообразуването и́ чрез три (прото-) тракийски лексеми. По-възможният е чрез мн.ч. лексемата за Бог при витините, позната като ДИН, ДАН, ТАН, ДУН, ДЕН, ТЕН и лексемата за слънце и светлина ИР, АР, РА, ЕР. По-малко възможният вариант е чрез ед.ч. на първата лексема и тракийската лексема за планина, огън, като светлина на слънце, но при мизийската група, а именно ГАР, ГОР, ГИР, ГРИ, ГРА, ГЕР.

При хун-ну групата лексемата се е проявила като Тангра със значение Бог като светкавица в скалата, а при тюрките тя е добила смисъла за Бог, звучаща като Тенгри.

Нужно е да се допълни, че до периода преди изселване на изток (прото-) траките са служили с консонантна писменост или те рядко са влагали все още вокалите в изписването на думите. Това е поради философията на живота им, заложена от атлантския им корен, а частично и от този на нейтхите. Двата основни закона, които са направлявали развитието им не са правили писмеността да е за популярно ползване. Става въпрос за записаните като орфееви сентенции, а именно „Затворете вратите за непосветените!” и „Познанието не е за всеки!”.

Освен пренасяне на културата запад – изток от (прото-) траките доста добре проследима и чрез писмеността е и по линията север – юг. Може би, защото следващото влияние е много по-късно във времето, то доскоро бе заобикаляно в изследванията от науката. Същевременно, точно след като се пропускат (прото-) траките почти като несъществуващи, се пренася необосновано великото значение на културите в Крит, Малта и Египет.

Тук ще отбележим, че населението по островите из източното Средиземноморие е било свързано дори и родово с (прото-) траките от Балканите. Същото се отнася и за висшата аристокрация на фараонския Египет. Това става най-вече чрез фригийската и пеласгийската групи на (прото-) траките, но същевременно и чрез великите посветени на българските предци. Такива са Лин, Декеней, Буребиста, Музей, Орфей, Залмоксис, Тамирис и др.

Големите езотерици на земята още скрито разказват история, която за тях е истина. От нея се знае как Хермес е издиктувал 23 книги на Орфей, запазените от които днес съществуват в „Корпус Херметикум”.След това той ги занесъл в Египет. Трябва да се има предвид, че първият Египет е създаден хилядолетия по-рано от африканския в южните български земи от (прото-) траките. Също така той е съществувал през II хил. пр. Хр. по времето на Орфей. Затова не знаем точно къде са занесени духовните херметически слова. Доказано е обаче, че Орфей, както и много други траки са ходили и във фараонския Египет като са изградили основите на тамошната култура. Не само управленската и духовната прослойка на онази държава са с генетичните корени на (прото-) траките. Заедно с тях се появява като готова, изключително богатата митология, както и духовната лексика. Все още и тази терминология се води като създадена от несъществуващите индоевропейци. Така основата на терминът ХОР е много по-древна от египетската му поява, както и от времето на Орфей. Не само, че тя се появява и с (прото-) българите в Азия, но се развива и при (прото-) траките, показвайки своето значение за развитието. Орфей заменя, варианта Хелиос с другата (прото-) тракийска лексема АПОЛОН. Последната лексема днес е проявление в българската ОПОРА, докато при юдеите, чрез шумерите и акадите се проявява като АВРААМ.

Тук ще поднесем синтетичния сравнителен анализ в исторически план на графичните системи при важни писмености в различни райони на земята, открити и развили се по пътя и след преселението на двете вълни от (прото-) българи:
1. Тамгите (домашни знаци) от Анатолия имат изключително близки образци с тези от Финикия.
2. Знаците от Шумер и специално тези от Урук са с прото корен в неолитните култури по поречието на долен Дунав.
3. Надписите от Родопите, присъщи за културите около Гьоз тепе и Баткун имат своя посока на разпространение към Крит и Египет. Така неолитните култури по Дунав са с разпространение по паралелите на изток, докато неолитните/енеолитни култури от Родопите, Странджа и Сакар са с меридианно разпространение на юг.
4. Древно еламското руническо писмо и знаците от Мохенджо Даро и Харапа притежават знакови аналогии отново сред неолитните култури на Балканите и специално в България. Повечето от знаците в Харапа и Елам са по-древни аналози на финикийското писмо, а някои се преповтарят и на о-в Пасха.
5. Твърди се, че и писмото от Библа предхожда финикийското.
6. Досега различни колеги езиковеди предполагаха, че произхода на семитското писмо е от критското. След извършени изследвания в ИЗ „Корени” и в частност от Д. Чиликов се подсили хипотезата за писмената линия Родопи – Крит – Семитско писмо. Критската писменост е с влияние и към писмото от Библос, но според „Корени” линията е Родопи – пеласги – Библос. Идеята затова е, че до появата на минойското писмо в Крит линеарите са стилизирани. В Родопите се открива най-вече архаичен вид на линеарните знаци, но стилизирани те могат да бъдат добре проследени и в Ситовския надпис. Археолозите и езиковедите сякаш все още не се интересуват много от този паметник на (прото-) тракийската култура. Независимо от това, ползвайки се от аналогичните образци в минойската култура Д.Чиликов и Хралад Харман, независимо един от друг разчетоха по различен звуково, но идентичен семантично начин видимата част на Ситовския надпис. Проследени от няколко значими учени може вече безкритично да се отбележи, че писмените системи при тях са се появили като още по-стилизирани варианти на Винча, Търтърия, Градешница и Караново. Самото функциониране на тези култури се базира върху много по-древни от тях фригийски митове. Поради това трябва да посочим отново фактите дадени от Платон и Херодот. При двамата, по различен начин, но най-вече чрез египетските мъдреци и фараони се разбира, че фригите са най-стари от всички тогавашни хора. И тук не трябва да се забравя, че фригите са потомци на бригите, а самите те са перке, които все още в науката бележим като траки. През прото- периода им други учени ги бележат некоректно като индо-европейци, чрез което всеки може да си ги впише и в своята история.
7. Древно етиопското и древно арабското писмо могат да се поместят в добра сравнителна таблица с финикийското, както и руническото, а също и себейското. Като имаме предвид, че първичният аналог е в родопските знаци и отчетем вековете, когато се появяват всички тези писмености и кои групи от племена с кои контактуват през този период отново можем да проследим пряката връзка от култура на (прото-) траките, като корени, към племената ползвали се от съответните писмености, като корони на култури. Тъй като отбелязахме и етиопското писмо трябва да допълним, че Първа Етиопия е в Странджа-Сакар, Втора в Северен Кавказ, а едва Трета в Африка. Същевременно Първи Египет е малко по на запад от Първа Етиопия, но и той се появява в Африка, без засега да знаем дали е преминал също през Азия или, по-вероятно, е бил пренесен направо в днешните си земи заедно с важния термин Самара / Памет/. В Египет на фараоните се използва и хему, като термин за духовен мъдрец, а освен това най-малката пирамида носи името Родопиада (Родопис и др.). Този факт също посочва линия на влияние и пренасяне на култура. Същевременно КУШ е термин, поднесен почти по едно и също време в земите на разпадащите се арийски владения около Бактрия и земите южно от Египет. В азиатския район към него е и арийската лексема за небе, влияещо върху земята, а именно АН, откъдето добива и названието КУШАН.
8. Досега се ползваше хипотезата за влиянието на финикийското писмо върху старогръцкото. Тук трябва да се има предвид, че елените са отцепила се от древните траки култура, поради което следваме по-логичната хипотеза, че едно от тракийските писма е взето от древните елени.
9. Коптската и готската писмености са с преки аналогии към кирилицата, но досега езиковедите връщаха връзките към старогръцкото писмо, независимо че при него липсват знаци като Л, Z, Ч, R, Д и т.н. Всички тези писмени знаци обаче са налични в българската пещера Магура и са създадени поне седем хилядолетия преди Черноморския потоп.
10. Външното сходство между карийското и кипърското писмо също показва общ корен, но и разлика в развитието. Самите кари са траки, от които е и Бащата на историята Херодот. От карийското писмо има множество аналогии в старогръцкото, но с различно звучене при еднаквите графеми. Има и графеми като Х и F, които липсват в ранните пластове на старогръцкото писмо.
11. Досега езикознанието е проследило аналогиите между гръцката, прототиренска и етруска писмености. Тъй като етруските са потомци на троянците, то може да се каже, че те не са повлияни пряко от елените, защото е по-вероятно да са имали писмо. Освен това римски автори отбелязват, че са приели културата наготово от траките, а не от елините.
12. С преки аналогии помежду си са и етруска, венетска, ретска и леопонтска писмености.
13. Германските руни са след христови, но аналогични на старобългарските.Същевременно последните са открити още няколко хилядолетия преди Христа и са изиграли важна роля за появата на руните от Тагарската, Афанасиевата и Андроновска култури и техните руни. Същевременно знаците на тези руни имат множество аналогии с финикийското писмо.

– Първият арийски език е т.нар. кириали, който днешните езиковеди наричат „руническа писменост“. Той се появява още при (прото-)българите хуни, когато пресичат Гоби (а може би и по-рано), и преводът му, както писа Георги Кръстев, означава „първосвещен”. Руският езиковед Турчанинов е убеден, че от него произлизат финикийският и арамейският език, откъдето и всички западни азбуки, включително гръцката и латинската.

– В Гоби многократно са откривани мегалитни каменни блокове с руническо писмо. Най-много проучвания по темата има И.А.Ефремов. Руни от същия вид бяха открити върху средновековно литовско знаме.

– Аршакидската, сасанидската и писмеността пахлави имат и печатни форми, открити върху монети, но едва около новата ера, както и много старогръцки и кирилски знаци. Различни учени отдаваха този факт на Александър Велики и „внасянето” на елинска култура. Необходимо е да се уточни, че културата е придошла при завоеванието на региона чрез най-различни племена от немакедонски и неелински характер. Сред тях повечето са с тракийски ген. Освен това македонското иго не трае дълго, за да успее да наложи култура. И трите писмености са много по-ранни, а още през VIII в. пр. Хр. за тях са оформени граматики. Затуй е некоректно за тях да се правят предположения като за елинско влияние. Още през VIII в. пр. Хр. Заратушуа / Заратустра/ популяризира авестийската писменост, която е пряк аналог на една от предходните три.
17. Много езиковеди правят сравнителни таблици за показване на финикийско влияние върху брахми. Важно е да се отчете, че в районите, където се е използвало брахми, основни са културите на арии, а впоследствие на будисти и в частност на зароастрийци. Философията, която изграждат първите две е аналогична на орфическата. В нея най-важна роля заемат идеите „Познанието не е за всеки” и „Затворете вратите за непосветените”. От тези идеи са оформят едни ненатрапчиви култури, населението на които живее винаги на сянка, сякаш почти не е съществувало на света.
18. Още няколко писмености могат да бъдат доказани, най-малкто чрез изворови факти, че носят (прото-) български корен. Въпреки това те са с различни характеристики. Между тях са тохарска, кашмири и снаскрит. Все още езикът санскрит се поставя от езиковедите за основа на индоевропейските езици. Ние не приемаме последния термин и предлагаме като по-доказан и достоверен (прото-) тракийските езици. Освен това, вече е доказана и Белоградчишката родина на санскрита.Това е надпис в една Чипровска чешма. Тук ще изпишем историята на този надпис от времето на откриването му за науката, но не можем да гарантираме, че тази история е напълно достоверна, освен за събитията около съобщението и индийския професор. За науката надписът е намерен от ученици от НГДЕК в началото на 80-те години. Изписан на една скала край Чипровци. След съобщаването им за това се получава заповед от друга държава скалата да бъде взривена и надписът заличен. Взривяването се случва, но предварително една българска група е изрязала скалата с надписа и с помощ от други хора писмената част е била вградена в Чипровската чешма. Така остава незабележима, докато в СУ „Св. Климент Охридски” не започва да преподава специалист по санскрит – индуският професор Рама Каушик. Предполага се, че порасналите ученици съобщават на професора за надписа, за да го запознаят с него и да чуят становището му. Когато на една от лекциите си проф. Каушик съобщава за този надпис като за най-стар санскрит и за това се появява съобщение от няколко изречения само в едно българско списание, той е помолен от държавните органи да напусне страната, за да не се разчуе и надписът да бъде унищожен. Все още Чипровският камък не е популярен за науката, както подобава.

От отбелязаните три писмености водят корените си чхамеали, гуджарати, гурмукхи, догри, оря, каитхи, манипури, протобенгалското писмо и бенгали.

Същевременно много интересно е проследяването на развоя на тибетските писмености у-мед и цук-йи. Процесите са както при брахми. Достига се до геометричната форма пасеппа, както и в писмения вариант лепча, сходен на места с образци от санскрит.
17. Продължава сред езиковедите сравнителното разглеждане на знаците от согдийската и уйгурската писменост с арамейската от I – IV в. Необходимо е да се знае, че согдийската е като основа на авестийската, от която възниква писмеността парси (фарси).
18. Що се отнася до руните, то техният корен е също с балканска жилка и се носи от (прото-) българската група, заживяла в Тарим и Гоби. Оттам са насложени като орхонски и енисейски, а едва около VIII в. се появяват и при тюрките.
19. Китайското писмо получава първични знакови форми от още по-ранни образци открити сред неолитните култури на Балканите и най-вече в България. Трябва да се отбележи обаче една важна специфика. Китайските знаци нямат цялостен първичен аналог в една неолитна (прото-) тракийска култура. Като цяло този въпрос трябва да се представи в отделно изследване, за да се разбере значението на неговия смисъл за древната култура.

Този сравнителен анализ на писмени системи може да продължи с още много примери. Поднесените тук са може би най-важните, защото от тези писмености произлизат почти всички, използвани или използващи се днес от човечеството.
Направихме този кратък анализ, за да предоставим тема за работа на колеги от тази област, тъй като тя все още стои неразработена, освен от съветската школа и някои западноевропейски учени. Именно тези, които са работили са го правили без съвременните изменения в историческото познание, което изисква да се преформатират възгледите. Направило ни е впечатление обаче, че когато става въпрос за промяна част от учените веднага подхождат с агресивно отрицание. Дали поради нежелание за работа или, за да не бъде отхвърлен или да не остане в историята техен труд те не желаят промените. Все пак, питам такива колеги, ако не можем да изоставим във всеки един момент нещо, което сме мислили за вярно или сме отбелязали като такова и то когато видим истинното, то за какво работим? За науката, за себе си или предварително сме избрали да лъжем и да трупаме пари. Няма нужда от подобни дела, освен за да ни останат като образци как не бива да работим.

Фактът, че в далечното минало българските предци са давали писменост и език на много предетносни племена не ги прави генетични предци на всички тях. По-коректно е в изследванията на ПЕРКЕ да се гледа като на духовни предци, каквато роля се пада през по-голяма част от съществуването на българите.

И накрая ще завършим с важния факт, който досега сякаш умишлено е избягван и преиначаван. Старогръцката писменост като граматически оформен продукт не е взимана от финикийската и започва системно функциониране като елемент от елинската култура веднага след появата на „Принципи на граматиката” от Дионис Тракийски. Самите елини по това време са на такова ниво в развитието, че векове наред не мога да установят кой е създателят на азбуката им и се стремят да вложат като нейни автори различни митологични личности или древни култури. Самите знаци, както и много други писмености от Европа, най-вероятно имат своя първообраз или в Магурата или в неолитното писмо на (прото-) траките.

Едва през II – III в. Климент Александрийски, чрез строматите си към труда на Дионис Тракийски хвърля много светлина по въпроса. Все още обаче и съвременната наука върви по елинския модел на объркване, а не признава чрез „Принципи на граматиката” значителната роля на траките за писмеността на света.

Към всичко това не може да не цитираме и думи на основателя на сравнителното езикознание Уйлям Джоунс: „Санскритският език притежава удивителна структура. Той е по-съвършен, отколкото гръцкия език, по-богат, отколкото латинския, и по-прекрасен, отколкото всеки от тях, но съхраняващ изключително близко родство с тези два езика… Родството е толкова силно, че нито един филолог, който би се заел с изследване на тези три езика, не може да не повярва на това, че те всички са произлезли от един общ източник, който може би вече повече не съществува.”

Най-важното тук може да се разбере, ако се знае твърдението на индуския проф. Рама Каушик, който установи първи, че най-старият санскрит е изписан на една чипровска чешма. Освен това ариите, при които мъртвият днес санскрит се е развивал изцяло, са преминали в Средна Азия от коляното на (прото-) траките мизи и частично от (прото-) траките витини, които са все ПЕРКЕ. Освен това един език винаги се оформя като такъв в продължение на две хилядолетия, след което се появява и писмеността за него.

Няма коментари:

Публикуване на коментар