сряда, 6 юни 2018 г.

Вълчите Крале от AST-AR

Мату бе прекарал предишния ден опитвайки се отново да разгадае загадката на кръга.
Бе лесен тест и въпреки това, след дузина опити той все още не можеше да го разреши.
Кръгът беше 3,5 метра в диаметър. На 6 метра разстояние имаше светъл, бял, объл камък с
размер на портокал. Без да напуска кръга, Мату трябваше да вземе камъка. За да си
помогне, той можеше да използва само това, което се намира в окръжността. Там, заедно с
него имаше въже дълго 60 см., обувка и малко фенерче. Пер го бе запознал с кръга и го
беше водил в него много, много пъти, за да започне теста... и всеки път Мату се
проваляше.
Докато стоеше на своята маса, той си мислеше за загадката. Нарисува малки диаграми
и се надяваше, че някак си може да види решението, използвайки друга перспектива.
Неговите листове бяха пълни с малки стрелкички, линии и кръгове. Мату бе решен някак си да разреши този проблем. Той беше напълно погълнат от рисуването, когато изведнъж
забеляза, че Учителя стоеше до прозореца.
- Ооо... - избърбори Мату - Съжалявам, Учителю Пер. Не ви видях да влизате. Мату
премести рисунките и извади нови листове.
Пер се обърна към него и по стар навик просто започна да говори:
- Милиарди години след раждането на Зеления свят и еволюцията на рептилианските
същества SSS... - започна Пер - ... друга раса от същества еволюирала на един друг свят,
намиращ се много надалеч. На този свят имало три слънца в небето... червена звезда, бяла
звезда и черна звезда, която не можела да се види, но със сигурност можела да се усети.
Черна звезда, която може да се усети?, бе объркан Мату.
- За разлика от хората-SSS, които еволюирали от рептилоидно-инсектоидни предци,
тези същества се родили и еволюирали от рептилоидно-вълчи предци. Следвайки почти
същия път, който довел до еволюцията на хората-рептилии, тези вълчи създания също
еволюирали от примитивни предци в хуманоиди, които се издигнали от просто и
примитивно начало до сложна цивилизация със своя култура и идентичност. Пътят, който
довел до еволюцията на хуманоидите, бил повтарян много пъти по много начини в нашата
галактика, Мату и въпреки че предците, които започнали това приключение, били от
различни форми, често пътищата са почти идентични в своето съдържание. В много от
случаите новите форми на живот на една планета не могли да оцелеят поради трудните
условия на техния собствен свят. Понякога блуждаещ астероид или комета се спускали от
небето и унищожавали планетата. Друг път пък нестабилното ядро буквално разкъсвало
планетата на части. Един нов свят можел да стигне до преждевременен край по много
различни начини. Обикновено, обаче, най-пагубната сила на тези нови светове била
еволюиращата форма на живот, която ходела по повърхността на планетата. В повечето от
случаите световете, които оцелявали заедно с населенията си, го правели поради това, че
съществата, които ходели по повърхността, се били научили да контролират своята
собствена деструктивност и алчност... Най-големият враг на Живота е... самият Живот. На
Зеления свят хуманоидите еволюирали от влечугоподобни насекоми, които се научили да
летят и излизат от света на застоялите блата. В Света на Трите слънца друга група
хуманоиди еволюирали от водни създания, които сами излезли от океаните и моретата.
Ако си спомняш, Мату, на Зеления свят рептилоидно-инсектоидните предци на SSS били
първоначално изхвърлени на брега от вълните на океана и поставени в застоялите блата. В
Света на Трите слънца, обаче, малките създания на океаните останали в морето и
еволюирали, за да се превърнат в рибоподобни създания. За да живеят и оцелеят в
големите води тези създания на океана се научили рано в своята еволюция да ловуват
други създания. За разлика от рептилоидно-инсектоидните предци, тези рептилоидно-
земноводни същества започнали своето пътешествие по превръщането им в земни
създания чрез развиване на своите навици за лов и убиване, много преди да достигнат
бреговата зона. Когато вече трябвало да търсят храна на сушата, те разполагали с остри
зъби и невероятна сила и издръжливост. Техните перки започнали да придобиват вида и
функцията на силни и много полезни израстъци. Докато морските създания изследвали
бреговете на континентите, развитието на техните мощни, подобни на перки ръце и крака,
лесно се адаптирали към пълзенето по земята. С времето, след милиони години пълзене,
сега вече земноводно-влечугоподобните създания се научили да вървят и ловуват на
четири крака. Милиони години по-късно създанията продължавали да се адаптират към
живота на сушата и тяхната влажна земноводна кожа отстъпила на по-дебела външна кожа
и техните океански черти изчезнали... Хрилете и крайниците, използвани за гребане във водата, били заменени от дробове и големи крака с големи лапи, приспособени за ходене
по всякакъв терен. По-късно горещият тропически климат започнал да оказва негативно
влияние върху тези създания. За да оцелеят те се приспособили. След стотици хиляди
години на мястото на загрубялата земноводна кожа те развили козина и вместо да снасят
яйца, примитивните бозайници раждали живи малки. Избледнели и отличителните
рептилоидно-земноводни характеристики на техните предци и перманентно били
възприети физическите черти на видове, познати като топлокръвни създания. Вълчият
прародител се бил родил. Мату направи гримаса. Пер го видя.
- Има ли нещо нередно, Мату? - попита той. Мату нервничеше леко.
- Чудя се, Старейшино... - започна Мату - ... как така еволюционните пътища на
създанията от нашата галактика са толкова сходни? Все едно, някъде назад във времето,
преди дори първите клетки да се родят... сякаш имало общ източник на Живота, сякаш
един прародител някак си е дал живот на всички създания в нашата вселена.
- В нашата галактика... - прекъсна го Пер. Мату хвърли бегъл поглед към него.
- Да... - съгласи се той - В нашата галактика...
Мату моментално забеляза поправката на Пер. Защо Пер каза „галактика ", а не
вселена? Дали няма нещо относно нашата галактика... или вселената..., което не ми
казва?
- Дали..., някак си..., няма един общ прародител в нашата галактика? - продължи Мату
-Дали източникът на Живот в ЕРИДАНУС е един, Учителю? Възможно ли е?
Пер се колебаеше. И това колебание бе достатъчно, за да убеди Мату, че действително
има нещо, което Пер не иска да каже.
- Докато напредваме, Мату... - започна Пер -... ще откриеш, че Пустотата е
Абсолютният Източник на Живот в нашата вселена.
Веднага след като каза това, той започна да говори по друг въпрос. Мату вече бе
сигурен. Имаше още нещо. Нещо повече или някой, който някак бе замесен в развитието
на Живота в галактиката.
- Светът на Трите слънца бързо бил запълнен с четирикраки създания. Създания с
козина, земноводни, с костни обвивки и с гладка кожа... новият примитивен свят сега
гъмжал от различни видове създания. Но един вид в частност, рептилоидно-вълчите
създания, били най-страшните. Ранните вълчи създания имали характеристиките
едновременно на котка и на вълк. Те били мощни и стояли ниско към земята. Големите им
мускулести крака ги придвижвали бързо и им помагали да спринтират с удивителна
скорост и да правят големи скокове. Те били свръх издръжливи и силни и притежавали
дълги остри нокти, които разрязвали лесно телата на техните жертви. Въпреки че често се
хранели и с лесно достъпни плодове и растителност, те предпочитали диета, която се
състояла от прясно убита плът. Главата на примитивните вълчи зверове била голяма и
почти квадратна на вид. Звярът имал пронизващи и почти сияещи очи, които постоянно
търсели сред заобикалящия терен за неподозиращи жертви. И имал зъби, които можели да
пробият през кожата на почти всяко създание. Както мъжките, така и женските имали
гриви, голяма груба козина, която рамкирала лицата им като в смъртоносен портрет. Те
били покрити със златно-кафява козина, въпреки че някои вълчи раси имали тъмнокафява,
до черна козина. Дългите мощни опашки на вълчите зверове, които меко се поклащали в
края, създавали измамно спокойствие, докато изчаквали неподозиращите жертви. И
въпреки че вълчите зверове изглеждали повече като примитивни лъвове, отколкото като
вълци, те определено били с вълчи нрав. Ревът им бил комбинация от ниско гърлено
ръмжене и гърлено лаене. Звукът от техния рев бил повече като дълбок тътен, койтол предшествал земетресение и бил произвеждан с такава интензивност, че можел да бъде чут
от много, много мили разстояние. Твърдо установени като месоядни, които се хранели с
плътта и кръвта на жертвите си, вълчите зверове постепенно премахнали своите
рептилиански черти и продължили да се развиват подобно на нашите бозайници на Земята,
Мату. Съвместното съжителство с други създания, които често били по-големи от тях,
помогнало на вълчите зверове да развият брутално насилие и жестока коварност за сметка
на това, което размерът им не можел да предостави. Ловуването на глутници, развиването
на уменията им да намират слабостите на техните жертви и, атакувайки с безмилостна
жестокост, вълчите същества скоро започнали да властват в примитивния Свят на Трите
слънца.
Разбира се., помисли си Мату. Удивително е как най-свирепите създания са тези,
които се установяват на планетата и след това техните потомци, ако еволюират до
хуманоидна форма, са тези, които я завладяват. Но нещата стоят по същия начин и на
нашия свят., спомни си той. Хората са най-злите и склонни към насилие същества. Както
били направили и Вълчите, ние сме компенсирали с брутална хитрост, за да балансираме
малкия си размер. Да... сигурен съм, че това трябва да е законът в галактиката: този,
който е най-свиреп... побеждава.
- Както и при еволюцията на съществата SSS, така и в света на „Вълчите", пътят към
хуманоидцо съществуване отнел милиони години. Учейки се да ходят изправени,
завладявайки своята околна среда и другите видове, издигайки се от живот във вълчи
бърлоги до пещери и след това до построени убежища - всички тези еднакви стъпки, с
малки вариации, били стъпките, през които Вълчите хуманоиди трябвало да преминат. Но
се случило, Мату. Те станали хуманоиди. Какъвто е и случаят с повечето еволюирали
хуманоиди в нашата галактика, примитивните Вълчи хуманоиди преминали през много
стадии на еволюцията, която е обща за хуманоидите. От индивидуални бърлоги,
примитивни колиби и убежища от кал, до конструирани домове с контролирана
температура на въздуха и най-накрая до сложни градове с покрити пазари, Вълчите
същества покорили своята околна среда. Ловът дал път на месарниците, а търсенето на
храна - на пазарите; териториите прераснали в нации, а примитивното оцеляване
отстъпило на организираното завоевание. От живот с чисто първичен инстинкт за
оцеляване, до свят изпълнен с култура и изкуство, наука и технология, лукс и комфорт; от
примитивен рев и вой до сложен език и развита книжовност; от лидери на глутница, до
Вълчи Крале... Вълчите хора се издигнали от примитивно съществуване до комплексно и
развито такова. През милионите години еволюция на планетата им еволюирали много раси
на Вълчите, Мату. Понякога расите на Вълчите създания измирали поради естествени
причини и планетарни промени, понякога поради болести и глад, но за нещастие, както се
случвало на почти всички светове от галактиката ЕРИДАНУС, през милионите години на
своята еволюция многото Вълчи раси отишли на война... и това била война, която
унищожила много от примитивните Вълчи цивилизации. Зъбите и ноктите отстъпили на
ножовете и мечовете, копията и прътовете отстъпили на пушките и въздушните кораби,
умелото ловуване отстъпило на Изкуството на Войната... и примитивният Човек-вълк
отстъпил на Вълка-завоевател. С времето, една раса Вълчи бойци щяла да се издигне и да
стане единствената доминантна раса. Родени от ожесточените Крале-завоеватели,
Управителите на този нов свят били наречени RRR.
RRR., записа си Мату. Странно име за странни хора... хей почакай малко!
- Как изглеждали вълчите хора, Учителю? - попита той. Пер се обърна към него и се
усмихна.- Небрежен съм, Мату - каза Пер - Моите извинения. Вълчите хуманоиди били странно
изглеждащи хора, които имали чертите на куче... и чертите на котка.
Характеристики на куче и котка?, бе объркан Мату.
- Примитивните мъжки Вълчи хуманоиди имали широки гърди и малки или почти
никакви талии, големи и мощни задни части, здрави бедра и дебели подбедрици.
Примитивните женски Вълчици имали големи гърди и много лека женска извивка на
своите тела. Те имали големи бедра и мускулести крака. И въпреки че били изгубили
голяма част от своята дебела и груба козина, те все още имали фина тъмна козина по
торсовете си. Техните ръце били големи и мускулести, техните китки били здрави, а
крайната част на ръцете до пръстите била широка и закръглена. За разлика от пръстите на
рептилианските същества от Орион, Вълчите имали по-къси и по-дебели пръсти. Техните
вратове също били дебели и доста къси. Големите широки глави на техните примитивни
предци станали малко по-закръглени, но техните квадратни долни челюсти все още им
придавали много внушителен вид. Те имали широки носове, с пронизващи очи на ловец,
голямо чело и малки уши. И може би най-доминантната характеристика от всички...
козина. Много козина. Гривите на предците им били трансформирани в груби бради по
лицата на мъжките и дълги бакенбарди и мустачки по брадичката при женските. Както
Вълчите жени сплитали своите коси, така и Вълчите мъже сплитали своите бради. Тяхната
коса и брада варирала по цвят от златно-кафява до тъмни тонове на кафявото, до тъмно-
черно. Една раса дори имала дебели и дълги червени гриви. Взети заедно, всички тези
черти придавали на Вълчите хора ярък образ на хуманоидни лъвове.
Уау!, Мату можеше да ги види в главата си. Хора-лъвове! Хора-лъвове, които имали
кучешки предци! Удивително!
- Физическите черти на техните тела също придавали вид на лъв на ранните Вълчи
хуманоиди. Както мъжките, така и женските, имали големи и широки стъпала и въпреки че
техните опашки били изчезнали, имали няколко малки кости, които образували малка
неравност в края на гръбначния стълб. Имали големи и мощни ръце, които обгръщали
всичко, което хванели и остри издадени нокти, белег от огромните нокти на техните
предци. Ранните Вълчи хуманоидни същества били красиви, страховити и смъртоносни...
и... силно агресивни. Често актовете на ухажване или сношение между мъжки и женски
приключвали в нещо, което за един страничен наблюдател, наподобявало извънредно
ожесточена физическа битка. Вълчите женски, по подобие на техните предци, се увличали
по мощни мъжки. Често женската сама предизвиквала ухажващия я мъжки в битка. Ако
той не можел да я победи, не бил достоен. Консумацията на страстта била доста често
насилствена. Връзките били базирани на чиста мощ, доминантният мъжки можел да
притежава толкова женски, колкото можел да контролира. Понякога женските били
открадвани от други мъжки, но ако първият мъжки не можел да си я върне обратно, тя
оставала доста доволна с новия си любовник... докато той оставал доминантният в тяхната
връзка. Насърчаван от тези женски отличителни черти, светът на вълчите хора останал
доста насилствен... и доста мъжки ориентиран.
Чудя се дали на земните жени би им харесало там., помисли си Мату.
- Отдавна е казано, че ако същество-вълк направи каквото и да било, той... или тя... го
прави със свирепост, която рядко може да се види в нашата галактика. По време на тяхната
еволюция изглеждало така, все едно Вълчите нямали нужда да учат за насилието и
свирепостта, а точно обратното - изглеждало, че вместо кръв, в техните вени тече огромен
поток от насилие. Все едно били родени от сърцето на гневен първичен Бог на Войната.
Вместо сърдечен ритъм те били обладани от удари на барабан... барабан на Войната. Но поради тази вродена способност да бъдат насилствени и свирепи, Вълчите постигнали за
по-кратко време това, което отнело на други цивилизации милиони години да развият. В
Света на Трите слънца, покоряването на естествените врагове и конкурентни видове се
отдавало лесно на Вълчите. Може би най-значителното свидетелство за тяхното
варварство се зародило от многобройните битки на бойното поле. Спускайки се към
техните жертви с гняв като на „кучета от ада", Вълчите бойци не побеждавали своите
врагове..., те ги унищожавали. След като битката свършела, докато стояли в попитите с
кръв полета, Вълчите бойци разкъсвали туниките на враговете, излагали плътта към
небето... и след това бързо и свирепо... започвали да я поглъщат лакомо! Телата на убитите
войници, които падали в битката, доставяли прехраната на гладните Вълчи бойци.
Накратко... Вълчите бойци изяждали своите врагове.
Какво?!, Мату бе тотално шокиран. Те ги изяждали?!, той не очакваше подобно нещо.
Пер забеляза погледа на отвращение, който се появи изведнъж на лицето на младия му
ученик.
- Но враговете, които умирали в битката, били късметлиите, Мату. Тези, които падали
от раните си, били големите клетници... те били поглъщани живи! Екипи от Вълчи касапи
идвали след битката, за да подготвят телата на падналите вражески войници. Докато
плътта била основният източник на храна за войниците и се слагала за съхранение, някои
органи били внимателно премахвани и изпращани обратно в родните земи, за да се
превърнат в деликатеси за специални тържества и церемонии. За Вълчите войници войната
не се провеждала само за слава и завоевание или дори заради „правилно" и „грешно"... Тя
била и източник на храна. Този допълнителен подтикващ... глад... обръщал много битки на
бойното поле в полза на Вълчите.
Боже Господи!, поклати глава Мату. Все едно рептилианските бойци бяха малко...
сега трябва да се справяме и с „Вълчите"!? По-дяволите... какъв шанс имаме?
- Много страховити истории са били разказвани относно историческите събития,
развили се на Света на Трите слънца, Мату. Но нито една не е обрисувала по-ужасна
картина от тези, които описвали бойното поле след победа на Вълчите бойци. Можеш ли
да си представиш ужаса на гледката? Пушек и мъгла, сливащи се заедно в здрача, за да
създадат една зловеща и сюрреалистична сцена. Сумтене и ръмжене идвали отвсякъде,
звуковете на глутницата разкъсвали плътта и поглъщали месото. Понякога ръмжащите
звуци от яденето били подсилвани от писъците и плача на жертвите. В слабата светлина,
малко преди да настъпи мрака, големите тела, които изглеждали като космати лъвове,
били наведени, хранейки се от вътрешностите на падналите войници... Техните гриви и
тела били покрити с кръв. Те разкъсвали плътта със зъбите си и от време на време вдигали
главите си, надавайки вой за своята победа... тези, които, успели да оцелеят след подобно
клане на Вълчите, никога не забравяли ужаса на това, което видели. Едно е да видиш, че
другарят ти пада в битка до теб..., но до видиш как го ядат и поглъщат с такава свирепост...
това било нещо, което носило кошмари дори и на най-силните и смели войници.
Мату потръпна. Той можеше да види мъглявите силуети и капещата кръв. Той видя
как зъбите разкъсват плътта и можеше да чуе воя... трябваше да разтърси глава, за да спре
да си представя тези картини.
- Варварството на Вълчите бойци и тяхната жестока свирепост бързо дали началото на
Кралствата и Кралете в Света на Трите слънца, Мату. Рядко в историята на галактиката е
имало раса от хуманоиди, които да проявяват такова насилие. И докато животът на
рептилианските създания от Орион се въртял около жената, в света на Вълчите мъжът бил
безспорният господар на дома... и света около него. Мъжките предци на Вълчите често поглъщали своите малки и въпреки че еволюцията помогнала да се запази живота на
потомството, не била рядка практика за мъжките да се нахвърлят на своите деца като
източник на храна в трудни времена. И ако си мислиш че женските протестирали, Мату...
бъди сигурен, че те често били доброволни участници в това отвратително хранене.
По дяволите!, беше единствената фраза, която Мату можеше да измисли. По
дяволите!
- Победите на Вълчите бойци били ужасяващи в своята сеч и ефикасни в премахването
на жертвите. Не им отнело много време да се издигнат и да доминират над многото видове
на Света на Трите слънца. Техните завоевания били решителни и допълвали
безскрупулността и ефикасността на Кралете им. Населенията, които били потърпевши от
тяхната инвазия и били побеждавани, бързо се подчинявали на тяхното управление. Тези,
които се съпротивлявали или отказвали да се подчиняват, бързо се озовавали в ролята на
храна за Вълчите.
Подчини се или стани закуска., помисли си Мату.
- Поради техния гърлен рев, който се просмукал в говора им, останка от техните
кучешки предци, на Света на Трите слънца Вълчите били познати на своите жертви като
„RRR". Водени от рядко виждана сила, те успели да развият цивилизация с много по-
голяма скорост от повечето раси звездни същества в нашата галактика. Изглежда, че най-
добрият начин да се обобщят всички причини, поради които RRR правели нещо, е те да
бъдат описани с една дума. Глад. Глад за власт, глад за богатство, глад за храна, глад за
секс, глад за практически всичко. Това било повече от алчност, Мату, повече от желание,
повече от егоизъм, повече от правдивост, това бил инстинкт... гладът е чисто и просто
жизнено важен инстинкт.
Това не е добре., помисли си Мату, докато си записваше. Богатството и властта са
лукс, който идва в резултат на желанието, а то може да бъде отклонено или
трансформирано. Гладът обаче е форма на страстен инстинкт. Боец, който иска да
убие своя враг, за да го изяде, е доста по-опасен и смъртоносен Боец от всеки, който
просто следва заповеди.
Пер продължи:
- Както се случило и в света на хората-рептилии SSS, Светът на Трите слънца скоро
започнал да се доминира от Вълчите и в частност от една раса, която била позната като
„Тези със Златните гриви". Тези Крале-завоеватели впоследствие създали „Световна
Империя" с билиони същества, насила обединени под знамето на RRR. И както не би
трябвало да те изненадва, Мату, изследванията и разработките в науката и технологиите на
Вълчата цивилизация били изцяло ориентирани към военното дело и завоеванията на
светове.
- Не, Учителю... - отговори Мату - Напълно логично е, че случаят е бил точно такъв.
- В света на Вълчите хора RRR политическият дебат бил на практика несъществуващ.
Всичко и всички служели само на една определена цел: да се увеличи военната мощ на
Империята и Вълчите Крале. Дори първите стъпки в космоса били проектирани не за
изследвания, а за експлоатация. Ранните астронавти, които напускали родния свят на
Вълчите хора, не били сигурни дали съществуват други създания на другите планети от
слънчевата им система, но техните кораби били винаги проектирани за самозащита и
завоевания. Технологиите за лечение били проектирани със замисъл и приоритет така, че
да предоставят бързо възстановяване на Вълчите бойци; комуникационните технологии
били разработени и проектирани за специфичната цел да предоставят надеждни и
криптирани съобщения между военните части на бойното поле; транспортните средства били развити със специалното намерение да предоставят бързо и надеждно придвижване
на бойното поле; а приготвянето на храната и науките за храненето били изцяло базирани
на нуждите на Бойците на фронта. Ордените и почестите в академичните и научните среди
били винаги давани за постижения в областите на войната и завоеванията. Развлеченията
винаги били ориентирани към военни теми, както и игрите за Вълчите деца. Всичко,
Мату... всичко се въртяло около войната. Атлетичните събития и състезанията обикновено
завършвали със смъртта на загубилите, а юридическите спорове за нарушения по договори
във Вълчите съдилища били разглеждани само, ако един от ищците не бил убит.
Полицията стреляла по нарушителите на пътя на месо, а затворници на практика нямало.
Обикновено тези, които били в ареста, били там само временно, докато бъдат
екзекутирани. Накратко, Мату, в света на Вълчите същества или личността се подчинявала
на закона..., или била ликвидирана.
Но използването на насилие не било ограничено изцяло до налагането на контрол над
обикновеното население. Докато безпощадността и студенокръвната хитрост били щедро
награждавани с напредък по ранг, често високите позиции трябвало да се попълнят поради
внезапната и неочаквана смърт на този, който заемал позицията. В други случаи някои
високопоставени чиновници запазвали своята позиция, защото всеки потенциален
кандидат за същата длъжност бил застиган от неочаквана смърт. Любопитен факт е, Мату,
че този твърде насилствен начин на живот давал възможността само на най-коварните и
смъртоносни личности да се докопат до най-висшите позиции. И тронът на Вълчите Крале
не бил пощаден от това. Монарсите обикновено се издигали на трона чрез убийство. Често
това бил син или роднина на управляващия Крал, който узурпирал неговото място. За да се
избегне подобен сценарий била създадена практиката Кралят да изпраща синовете и
потенциалните си наследници на далечни светове, където трудните условия на живот
често причинявали тяхната смърт. На синовете, които били доброжелателни към своя
баща-Крал, им било позволявано да останат в Царския дворец, където систематично били
във вражда със своите братя. Настройвайки ги един срещу друг, Кралят се застраховал, че
само най-достойният ще има възможността да вземе трона след неговата смърт. Били
разрешени дори състезания между тях, които завършвали със смърт. Изисквало се твърда
ръка, лукав ум и безжалостен дух. Сантименталността била за слабите, властта изисквала
студенокръвност и почти безсърдечен дух. Кралете често били виждани да се усмихват по
един перверзен начин, докато техният син нанасял последния фатален удар в
организираното покушение срещу тях. Такъв бил пътят на Кралете-Воини RRR. Въпреки
че можем да поставяме под въпрос насилието, използвано за да се наложи такъв тип
съществуване, едно такова общество е доста праволинейно и обединено... независимо от
факта дали това е доброволно или не. Не е мъдро да заклеймяваме безцеремонно
съществата RRR, Мату. Това, което са постигнали другите звездни народи, често бледнее
пред техните постижения, защото са агонизирали над морала на действията си.
Безпощадността носи ефикасност, яростта елиминира колебливостта... и слабите.
Предполагам..., съгласи се Мату. Ако аз живеех в свят, който не позволява никакво
колебание, почти сигурно щях да бъда безпощаден и агресивен... ако искам да оцелея.
Мату точно щеше да зададе въпрос на Учителя Пер, когато той му отговори:
- Ако всичко, което познаваш, е един свят на насилие... тогава нямаш съмнения
относно употребата на насилие. То е естествено за Вълчите хора, както е естествено за
хората от Земята да спрат и да помогнат на ранена птичка или скимтящо кученце.
Насилието е начин на Живот, Мату и колкото и ужасно да звучи, то е много силна
мотивираща сила. Пер се изправи и отиде до прозореца отново.
- На изследването на космоса се гледало по различен начин от Вълчите хора. Както
казах и преди, когато те гледали към звездите, те не мечтаели да се разхождат из странни
нови светове и да срещат странни нови създания, а вместо това си представяли себе си
като Крале, управлявайки новите земи и територии, новите народи и новите форми на
богатство. Телата в небето не трябвало да бъдат достигнати, те трябвало да бъдат превзети.
Важно е да запомниш, Мату, че всеки аспект на Живота във Вълчия свят, от ежедневната
работа до домашния живот, от пазарите до Империята, от личния до обществения живот...
всичко било ориентирано към завоеванието, експанзията и подчинението на Трона. Пер
спря и се вгледа в небето.
Мату винаги се чудеше какви ли мисли преминаваха през ума на Учителя през това
време. Какви ли далечни мисли го занимават?, чудеше се той. Дали си мисли, че не може
да ми каже нещо, защото може да е прекалено плашещо... или си мисли какво е
следващото, което да ми каже. Надявам се някой ден аз да съм на прозореца... и да се
чудя какво да е следващото нещо, което да кажа на моя чирак.
- Точно тук, Мату... - започна отново той - ... искам да ти кажа за най-гениалното
изобретение на Вълчите хора. То е едновременно удивителен звезден кораб... и ужасяващ
смъртоносен кораб. Това било основното средство за провеждане на Вълчите войни и
главното оръжие в повечето завоевания на Империята RRR. Това е звезден кораб, който
бил познат просто под името... AR.
AR..., записа си Мату. Със сигурност идва от името RRR, залагам на това.
- Много цивилизации на звездни същества създавали и разработвали звездни кораби,
много от тях с уникални размери и маневреност. Повечето кораби били огромни кръгли
кълба, най-ефективната форма в големите пространства на космоса между звездите и
планетите. Конструирани от супер-метали, тези бляскави и сребристи кораби обикновено
били средството, което повечето цивилизации разработвали, когато се научили да пътуват
сред звездите. Но тук, Мату, тук има още едно доказателство за гениалността и
коварството на Вълчите хора. Докато повечето раси произвеждали своите звездни кораби
от супер-метали от собствените си планети, RRR, произвеждали своите звездни кораби по
най-необичайния начин. В периода на космическите си експерименти, Вълчите учени
започнали да разработват методи, с които да извличат и използват естествените ресурси на
астероидите и метеоритите в тяхната слънчева система. Понеже системата на Трите слънца
била силно нестабилна, отломъците от първични светове и от новоунищожени планети,
били в голямо изобилие. Чрез пробиване на дупка в ядрото на астероидите, вместо да се
опитват да копаят на повърхността, учените успели да се сдобият с ценни минерали по
много по-продуктивен и спестяващ разходи начин. Това, което не очаквали обаче, било, че
добивният процес, който издълбавал астероида отвътре, ще доведе до още по-голяма
придобивка - обвивката на удивителен смъртоносен боен кораб. Било изключително
просто и невероятно интелигентно. Взимайки останалата скална обвивка, често дебела
цели километри и чрез добавяне на подходящи вентилационни и газови изходи; чрез
инсталиране на мощни звездни двигатели и смъртоносни оръжия, силите на Вълчите
Крале RRR станали притежатели на боен кораб, който бил произвеждан лесно и евтино...
и... можел лесно да се скрие от врага. Докато другите звездни раси създавали огромни
звездни кораби, отрупани с удивителни офанзивни и дефанзивни оръжия за война,
големите сребърни кълба лесно можели да бъдат засечени. Кухите отвътре астероидни
бойни кораби на Вълчите Крале, обаче, лесно можели да навлязат незабелязано в чужда
слънчева система. Чрез скриване в мъглата от други обикалящи астероиди или просто чрез прелитане през звездните пътища, докато излъчват „подходящите" газове, корабите AR
можели да се движат тихо в набелязаните слънчеви системи. В подходящия момент хиляди
бойни кораби-астероиди започвали своята унищожителна атака. Не трябва да те изненадва,
че повечето светове и техните военни сили били хващани неподготвени от Вълчите бойни
кораби. И това Мату, това била гениалността на военните техники на Бойците RRR.
Методите били прости, но ефективни. „Невидимостта" била най-великата тактика на
Вълчите бойци. А астероидният боен кораб, кръстен с името AR от Вълчите Крале, се
превърнал в силата, зад която стояла звездната флота на Империята RRR.
Боже мой!", Мату беше зашеметен... отново. Астероид, който е издълбан отвътре!
Това наистина е гениално! Колко лесно е да се скрие по този начин! Гениално! Просто
гениално!
- Победите на Вълчите бойци били бързи и решителни. Като се започне от коварните и
жестоки тактики на войниците на бойното поле и се стигне до безшумните маневри на
бойните кораби AR, инвазиите на Вълчите звездни сили били светкавично бързи и
съкрушителни. С тези техники експанзията на Вълчия свят била ограничена единствено от
броя на Вълчите командири, които можели да водят нахлуващите армии на Империята. За
разлика от рептилиите, които програмирали покорените народи, Вълчите просто
поглъщали съпротивата... съвсем буквално. Включването на покорените армии в силите на
Вълчата Империя било трудно. Често имало опити за бунтове, но почти всички се
проваляли. Армиите, които оставали заедно с Вълчите сили, често го правели единствено
от страх..., но ако им се отдавал шанс, те изоставяли бойното поле, бягайки към небесата в
отчаян опит да се спасят. Поради тази и други причини всички инвазии трябвало да се
предвождат от Вълчи командири. Това, само по себе си, бил единственият фактор, който
пречел на по-широката експанзия на Световете RRR. И въпреки това, те били успешни,
Мату, това не може да се отрече. Завоеванията на Вълчите Крале, били изключителни в
техния магнитуд и не изглеждало, че има някой, който да може да ги спре. Докато, обаче,
техните завоевателни пътища не ги завели прекалено близо до световете на една по-стара и
безкрайно по-мощна Империя - тази на рептилианските Кралици.
Опааа!, усмихна се Мату, докато си записваше. Това ще е добро! Рептилиански боец и
Вълчи боец... Рептилианска Кралица и Вълчи Крал... уау! Това ще е НАИСТИНА добро!
Пер се отдръпна от прозореца и се върна на своя стол.
Даам!, помисли си Мату. Щом Пер трябва да седне, това ще е наистина МНОГО
добро!
- Преминаващ от Централните звезди на ЕРИДАНУС до външните краища на
галактиката, имало един много важен междузвезден „път", който свързвал звезда със
звезда и планета с планета. Това бил проход за търговия и всякакви други пътувания.
Свързвайки първоначалните Централни светове с външния периметър, „пътят" бил познат
като PESH METEN, Деветият коридор. Минавайки през сърцето на рептилианската
Империя SSS, Деветият коридор осигурявал важни свръзки към Вътрешните и Външните
светове. Пътешествениците, независимо от това дали пътували по бизнес или на
политическа мисия, ползвали постоянно Деветия коридор. Комерсиалните кораби, които
носели ценни руди и богатства, си проправяли пътя именно през PESH METEN. Той без
съмнение бил от жизнено важно значение за сигурността и благополучието на
рептилианската Империя на Кралицата. За нещастие на Вълчите Крале, техните
завоевания ги отвели до самата периферия на Деветия коридор. Кралицата била
осведомена за тяхното движение, но не направила опит да ги спре... все още. Когато те се
приближили застрашително близо до сърцето на Коридора, рептилианската Кралица не можела да рискува повече. Тя незабавно изпратила официално съобщение до Вълчия Крал:
„Спрете вашите войни и настъпление към Деветия коридор. Отстъпете или ще бъдете
напълно унищожени!" Такива били думите на Кралицата.
Ухаа..., помисли си Мату. Ето започва се!
- Кралете, разбира се, били чували за рептилианската Империя и имали минимални
контакти с нея, но не били предвидили, че техните военни кампании ще ги отведат до
граница, която може да бъде счетена като заплаха от SSS-Кралиците. Кралицата на
Империята SSS също била чувала за Вълчите Крале и намирала техния начин на действие,
макар и с неохота, за възхитителен, но може би малко варварски. Навярно, ако те били
разширили своята Империя в различна посока, тя нямало да се занимава с тях. Но не би. Те
били навлезли в нейния Свят... и тя нямало да толерира вмешателство в нейната Империя.
Тя била наясно и с техния потенциално смъртоносен и непредвидим характер.
Варварски същества от подобен тип притежавали примитивна менталност, която
трудно можела да остане последователна и логична. Било доста вероятно, че тези създания
няма да имат мъдростта да разберат кога да спрат своите атаки. Въпреки че това била
желана характеристика за един боец, същевременно била черта, която е нежелана, ако я
притежава твоят враг. И точно сега, Мату, ние ще видим мъдростта и невероятните
способности на Кралицата на рептилианските същества. В официално съобщение
изпратено до Вълчите Крале, Кралицата заплашила с опустошителен отговор, ако
границите на нейната Империя бъдат нарушени. Но с един неочакван ход Кралицата
отправила предложение, което рядко било предлагано на който и да е потенциален враг...
Кралицата предложила Съюз между двете Империи. И това била оферта, която Вълчите
Крале трудно можели да откажат.
О, чудесно!, направи физиономия Мату. Две от най-ужасните сили в галактиката...
вместо да се бият една с друга, докато някой загуби, решават да обединят силите си.
Чудесно! Просто чудесно!
- Ако Вълчите Крале се съгласели да се съюзят с Империята SSS, Кралицата щяла да
им подари значителни територии и търговски пътища и щяла официално да признае
тяхната продължаваща експанзия, стига тя да е далеч от границите на рептилианската
Империя и в частност - далеч от Деветия коридор. Вълчите Крале щели да получат
незабавно плащане в ценни метали и ресурси като „такса" за тяхното приемане на
предложените условия. Вълчите Крале щели да имат позволението да използват името на
Кралицата във всякакви политически преговори и ако се наложело силите на SSS-
Кралицата щели да подкрепят всеки техен ход сред звездите. Всички врагове на Вълчите
Крале RRR щели да станат врагове на рептилианската SSS-Кралица и нейната Империя. И
накрая, ако Вълчите Крале приемели съюза, Кралицата щяла да издигне бойните армии на
Вълчите Крале до официален статус на Имперски Наложители на Реда. Ранг, по-висок от
всички такива на другите светове и втори единствено след този на Елитните части на
самата Кралица. Вълчите Командири щели да получат контрола над много от ключовите
военни части на рептилианските армии и щели да разполагат с многото ресурси на
Империята и най-напредналите кораби, разработени от военните учени на SSS. Накратко,
Вълчите Крале щели да имат мощта на Трона на рептилианската Империя зад себе си и на
свое разположение. Това, Мату, било невероятно предложение.
Със сигурност е..., съгласи се Мату с предпазливо мълчание. Със сигурност е...
- Но...
Опааа! Ето започва се., помисли си Мату. По-добре се дръжте здраво, Вълчи Крале!-... в замяна за тези твърде значителни концесии, SSS-Кралицата изисквала
непоколебима лоялност и тотално подчинение на нейния Трон. Вълчите Крале трябвало да
изпълняват всяка нейна команда безрезервно, решително и с цялата сила и ярост, която
можели да мобилизират. Вълчите Крале трябвало незабавно да предадат половината от
богатството на цялата Вълча Империя на Кралицата и трябвало да продължават да й
изпращат половината от всякакви бъдещи придобивки. Кралицата незабавно щяла да стане
Върховното същество и Абсолютната власт във Вълчата Империя. Всички официални
церемонии и кралски събития трябвало да започват с обръщение към нейната сила и
уважение към статуса й на Върховно същество. От момента, в който Алиансът влезел в
сила, Кралят трябвало да се откаже от статуса си на най-важна личност в Империята и щял
да бъде познат като представител на Кралицата. От момента на подписване на Алианса,
нито един Вълчи Крал нямало да може да седи на трона без Дъщеря-Принцеса на самата
Кралицата, която да стои до него... и нито един Вълчи Крал нямало да може да вземе
каквото и да е решение без одобрението на новата Кралица - самата Дъщеря-Принцеса.
По дяволите!, помисли си Мату. Това предавало голяма власт в чужди ръце.
- Тя им дала и една друга, невероятно ценна придобивка...
Още една придобивка?, чудеше се Мату. Каква, по дяволите, може да е тя?
- ... тя им позволила да останат живи.
Но
Дааам..., усети се Мату. Чудесна придобивка.
- Кралицата била доста проницателна, Мату и била отличен военен тактик. След като
изпратила комюникето до Вълчите Крале със заповедите да спрат всякаква враждебна
дейност... и предложението за Алианс между двата трона, тя дала на Монарсите от RRR
доста кратък срок, за да обсъдят нейното предложение. Разбира се, стандартната практика
била да се печели време, когато някой те заплашва по този начин. Това било прилагано от
много Империи в космоса и е използвано като тактика дори и на Земята. Когато настъпил
крайният срок, Вълчите Крале изпратили съобщение, че имат нужда от още време да
обсъдят предложението на Кралицата. В точния момент, когато срокът изтекъл... частите
SSS-TAK се спуснали над трите армии на Вълчите Крале. Само след минути те били
напълно заличени... не просто унищожени, Мату... заличени. Дори Звездните кораби AR
били напълно пометени. Всъщност, като предпазна мярка, всеки астероид в околността на
трите армии също бил унищожен. За да представи позицията си още по-добре, Кралицата
използвала невероятно точните смъртоносни лъчи на бойците МАКН. Половин дузина от
личните кралски асистенти били моментално ликвидирани. Техните мозъци изгорели
отвътре от лъчи светлина, които сякаш дошли от нищото. Няколко от комуникационните
мрежи също внезапно били превзети от внимателно поставени шпиони в Кралската военна
администрация. Бързата и зашеметяваща демонстрация на мощта на Кралицата била доста
ефективна.
Боже!, поклати глава Мату. Предполагам, че е било така.
- Нямало място за дебат, Мату. Вълчите Крале знаели, че Кралицата има мощта
напълно да заличи армиите им... и тяхната Империя. Офертата, която все още била в сила,
просто не можело да бъде отказана. Въпреки че изглеждало, че ще трябва да се откажат от
доста неща, без съмнение било ясно, че ще придобият и голяма мощ..., а щели и да
оживеят. Нямало друг избор, освен да се съгласят.
А и може би един ден Кралицата щяла да допусне грешка и Вълчите Крале да заемат
нейното място... Да, сигурен съм, че са си помислили за това., усмихна се Мату.- Като част от споразумението, Кралицата обещала никога да не разкрие колко лесно
били атакувани Кралете. Това щяло да запази техния образ на почти недосегаеми сред
техните поданици. Официалната история оповестена от Вълчата Империя обрисувала
невероятните дипломатически умения и проницателност на Вълчите Крале при
преговорите с Кралицата. Благодарение на тяхната невероятна смелост и кураж и техните
страховити способности за водене на война, Кралицата на рептилианските хора им
предложила Алианс вместо да влиза във война с тях. И въпреки че рептилианската
империя била по-голяма и разполагала с повече смъртоносни оръжия и кораби, хитростта
на Кралете била тази, с която успели да си осигурят такава висока позиция в Империята на
Кралицата. И въпреки че позицията на Наложители на Реда изглеждала като
второстепенна, силата и технологиите, които те придобили, вещаели... огромен потенциал
за бъдещето на Империята RRR.
Това е вярно., усмихна се Мату. Само да си свалиш веднъж гарда, Кралице.
- Вълчите хора бързо приели преценката на техните Крале и с готовност прегърнали
своята нова позиция на Наложители на реда в Империята. Огромно небесно зрелище
представящо новите мощни смъртоносни кораби, които Вълчите бойци вече щели да
притежават, помогнало да се създаде впечатлението, че Вълчите хора са си осигурили по-
добрата позиция от сделката със SSS-Кралицата. На повърхността пък имало
демонстрация със смъртоносни лъчи и звукови оръжия, както и други уникални
технологии, което закрило церемонията преди официалното подписване на Алианса. С
подписването на Алианса, Дъщерята-Принцеса на SSS-Кралицата била представена на
Вълчите хора като тяхната нова Кралица. Гордо изправен, до нея стоял управляващият
Вълчи Крал на Кралете. Нейното вечно присъствие било знак, че Кралицата на най-
мощната Империя в Деветия сектор, напълно вярвала на Краля и неговите поданици - дори
с цената на живота на своята Дъщеря. Това било и застраховка за Краля и неговите
поданици, че Кралицата никога няма да атакува Империята. За Кралицата, обаче,
присъствието на нейната Дъщеря в Кралския двор, до Вълчия Крал на Империята RRR,
подсигурявало това, че нямало да се случи нищо противно на нейните желания.
Добра е!, възхити се Мату. Наистина е много добра!
- Алиансът бил създаден. Кралицата си осигурила свирепите и ожесточени Вълчи
бойци като нейни звездни сили, докато Вълчите Крале получили поддръжката и пълната
подкрепа на рептилианската Кралица и нейната Империя. В небесата се била състояла
„сватба".
Чудесно!, каза си Мату. Просто чудесно!

 > Глава V Окото на Бога          

Няма коментари:

Публикуване на коментар