Кога за първи път са се появили названията пеласги и траки е трудно да се каже, но в края на Бронзовата епоха, те вече са документирани (1)*. През XIII век пр. Христа, т.е. преди около 3240 години, земите на Египет са заплашени от огромни групи хора идващи от Балканите и Мала Азия. Една от най-често споменаваните групи е тази на пеласгите, като заедно с тях са споменати траките тевкри, мизи, дардани, беси, травси и т.н.
Пеласги, филистимци по време на похода на Морските народи [ilistr. Johnny Shumate]
Макар в края на Бронзовата епоха пеласгите и техните балкански съседи и роднини да разполагат с голям военен флот, те не успяват да победят египтяните и са принудени да се оттеглят на север. Пеласгите се установяват на територията на днешен Израел и така, запознали се е дедите ни, евреите записват името им като פְּלִשְׁתִּים [пелиштим - пеласги в множествено число бел.Вл.Георгиев].
В работа на Владимир Георгиев намираме сведения за това, че гърците документират името (на предците ни бел.авт.) като Пελασγοί (пеласги) и Πελαςτοι (пеласти), като второ представя правилния вариант защото отговаря по-точно на египестското пелесет, асирийското палашту и староеврейското пелешт(им).
Важно е да се уточни, че траки и пеласги са две групи на един и същ народ, като един от първите учени използвали термина трако-пеласгийски/Thrakisch-Pelasgisch е Бернхард Гизеке, който през 1858 година публикува работата си “Thrakisch-Pelasgische Stäme der Balkanhalinsel und Ihre Wanderungen in Mythischer Zeit”. Цитирайки Владимир Георгиев, проф. Калин Порожанов споменава в своя работа, че тракийският/пеласгийският език е говорен не само през Античността, но още през Неолита (VII хил. пр. Хр.)
В края на Бронзовата епоха, не всички пеласги и не всички техни роднини напускат Балканите и се отправят към Мала Азия, Левант и Египет. Голяма част от тези наши предци и по-специално пеласгите остават по родните си места – територията от река Струма до южен Пелопонес (днешна Южна Гърция).
Неслучайно Плиний твърди, че старото име на Пелопонес е Пеласгия (Plin.H.N.IV.9). Уповавайки се на сведенията на Ефор, Страбон също твърди, че предишното име на Пелопонес е Пеласгия. Същият автор е уверен, че Тесалия е наричана Пеласгийски Аргос, а племената населяващи Епир са пеласгийски (Strab. V.2.4).
Един от първите езиковеди направили опит да дадат тълкуване на името на пеласгите е Паул Кречмер. Цитирайки своя колега, Хялмар Фриск смята, че виждането * Пελαγσ-κοί = Flachlandsbewohner- пеласги = жители на равнините, е неубедително. Връзката с πέλᾰγος - море също е счетена за неубедителна.
По принцип имената на народите са трудни за тълкуване, поради това, че основите на всяко име са различни. Някои хора избират за самоназвание име на животно, като например бебриките – от бебер-бобър. Други като галските ебурони са избрали името на вид борово дърво – ебуро. Името на старите германи алеманите навярно означава съюз, обединение и е образувано от стгер. *alle-всички, заедно *mannеn-мъже, хора.
За пеласгите знаем, че са били силен и висококултурен народ. През През XIII век пр. Христа египтяните се отбраняват с бронзови мечове, а тези на пеласгите са от желязо, т.е тайната на обработката на важния метал е била добре позната на дедите ни дълги векове преди египтянте, а и европейските народи да се сдобият с ценните знания.
Понеже (по признания на Чадуик и др.) имената на Атина, Коринт, Тиринт, Микена, Тилисос, Кносос и др. древни селища са необясними на гръцки, а знаем, че пеласгите са по-старото население на страната, то става ясно и кой е построил величествените градове в Южните Балкани по време на Бронзовата епоха.
Циклопски градежи създадени от трако-пеласгите по време на Бронзовата епоха - Евмолпия, Пловдив
Няма съмнение и, че най-ранните постройки в Европа – тези от нашите земи, са издигнати от пеласгите. Ето поради това смятам, че името на тези хора трябва да се търси в понятие със смисъл – установени на едно място, живеещи в домове, под стряха – в контраст на племенни имена като това на грестоните, чието име се обяснява със стблг. грѧсти-ходя, пътувам, да не забравяме и миниите, за които Алберт Карни смята, че името им може да си изтълкува с минувати-минавам, заминавам.
Циклопски градежи създадени от трако-пеласгите по време на Бронзовата епоха - Евмолпия, Пловдив
Пеласги, или както е по-правилно пеласти може да се обясни с българската диалектна дума пелест имаща древно значение стряха. Пеласти означава подслонени, хора живеещи в постоянни жилища, като в този случай сродна старогръцка дума се явява πέλας-покритие, кожа, а сродна старолатинска дума е pellis.
По същия начин е изградено името на галското преме atrebati/атребати, то идва от atrebo-дом, жилище. Същата е и постройката на тракийското племенно име асти, то е обяснимо с арийската, но също така тракийска и пеласгийска дума astu-селище, град.(2)*
Някои хора свързват името на пеласгите със споменатата от Страбон дума пеларги, като смятат, че това гръцкото предаване на пелгари, белгари-българи. Старият автор обаче е пределно ясен по отношение на това, че пеларги не е самоназвание, а име, което атиняните използват за пеласгите: “Pelasgi were by the Attic people called "Pelargi” (Strab.V.2.7).
Пеларги означава щъркели на гръцки и навярно е калка на името на пеласгийското племе лелеги, което пък е обяснимо с българската дума лелег-щъркел. Освен това, както старите гърци, така също египтяните, асирийците, евреите, а и римляните имат звук Б и не е проблем да го представят с буква, или знак, йероглиф. Пеларги и пеласги са си пеларги и пеласги, а не беларги и беласги. Все пак името на древните балканци е документирано като peleset, palashtu, pelisht(im), Pelasgi, Пελασγοί, Πελαςτοι.
Макар пеласгите да са наши деди, не е задължително името им да е стара форма на името българи. Алеманите са предци на немците, но Deutschers-немци, не идва от алемани. Лузитаните са предци на португалците, но португалци и лузитани имат различни значения. По същия начин пеласги и българи имат различни значения.
Както вече бе пояснено, пеласги, или по-точно пеласти означава подслонени, хора живеещи в постоянни жилища, а значението на българи е светли, сияйни и се обяснява със стблг. благъ, имащо древна форма *bolgъ-светъл, сияен. Други сродни думи са латв.balgans-светъл, сткелт.bolg-scio-сияен, бляскав, лат. fulgor-блясък, светкавица, стгр. φλέγω-горя.
Прототипът на името българи е документиран от Омир. Става дума за войнствения народ флегии/Φλεγύες, чието правилно име е бльгии, но поради това, че речта на гърците е различна, те записват не бльгии, а флегии/Φλεγύες.
Като пример за трансформацията на нашето Б (от древното bh) във Ф при гърците могат да бъдат посочени паралелите: бивам-φύω, билка-φυτόν, бликам-φλύω, бърна-φάρυγξ, бял-φαλός, бук-φαγός, брат-φράτηρ, брана-φαρόω, бяг-φέυγω, бера-φερω, боя се-φόβος, бразда-φάρος, бреме-φέρμα, брод-φόρος.
Не на последно място би трябвало да се посочи и названието на бригите/Bρυγης, което гърците, поради особеностите на своята реч, прекрояват на фриги/Φρυγης. Имайки предвид тези примери, не е никак странно, че бльгии е променено от гърците във флегии-Φλεγύες.
Смятам, че хората влезли в историята под името флегии/Φλεγύες – прототип на името българи, са от групата на мизите. Това е причината много стари автори да поставят равенство между българи и мизи. Мизите от своя страна делят един произход с пеласгите, тъй както добруджаните и странджалиите, макар да носят различни регионални названя, имат общи корени и са потомци на един и същ народ.
Още в дълбока древност различните групи на старите балканци правят опити да подчинят родните си и така да оформят по-голяма общност, която ще е по-силна и ще може да отразява нападенията на външни врагове по-лесно. От Херодот знаем, че преди Троянската война, мизите и тевкрите успяват да покорят всички траки:
“Mysians and Teucrians, before the Trojan war, who passed over into Europe by the Bosphorus and not only subdued all the Thracians, but came down also as far as the Ionian Sea and marched southwards to the river Peneios” (Her.VII.20). https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh7020.htm
Друга група мизи – тези, чиято най-древни селища са край земите по долното течение на Дунава, се обединява със своите съседи и роднини гетите и така се образува огромен и силен народ, който Херодот нарича масагети, докато Йордан определя просто като гети. Причината за това е идентичния език и обичаи на мизи и гети, това кара римските автори да кажат, че гетите са мизи. Интересен цитат може да се намери в работата на проф. Асен Чилингиров “Гети и Готи”: “ „Getae sunt Mysi, quos Sallustius a Lucullo dicit esse superatos“ (Serv. ad Verg. Aen. 7, 604) - цитирано според Д. Дечев, пое. съч., с. 104.” – с.93 http://www.promacedonia.org/tschilingirov/gg1/gg1_1.htm
Както немците са наследници не само на алеманите, но също на тунгрите, херуските, франките, саксите и много други старогермански племена, така и ние сме наследници не само на пеласгите, но и на мизите, гетите и още много други групи стари балканци.
Ние имаме пълното право да назовем древните пеласги, мизи и др. наши предци, все пак оформянето на трако-пеласгийската общност започва през Неолита, а носителите на типичните за нас българите генетични маркери, ca наследени от хора обитавали земите ни през Неолита. След като може да се говори за един уникален континюитет, след като ние пазим забележително древни традиции, то е редно да се сложи край на догмите и да се оповести истината на целия български народ.
А истината е, че във вените ни тече кръвта на първите строители на градове в Европа, на първите създатели на писменост не само на нашия континент, а в целия свят. Ако Залмоксис и Орфей пръскаха знания в дълбока древност, то не направиха ли същото и средновековните българи извършвайки подвиг чрез извоюване на правото да се ползва наша писменост и наш език в Богослужението?
Не дадоха ли дедите ни щит на своите роднини с разпространението на глаголицата, кирилицата и християнството? Не е ли истински белег на благородство това, че през XIX век българи сe сражаваха храбро за свободата на сърби и гърци?
Старите герои и мислители не са мъртви, те се прераждат в тези българи, които останали верни на традициите и са носители на истинското благородство и смелост. Прометей бе наказан за добротата си, наказани бяхме и ние, но народ, който е роден в огъня, не може да загине от огън. Такъв народ ще се изправи от пепелищата, готов за нови подвизи и ще продължи неустоим напред.
Използвана литература:
1.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998; 2.Български Етимологичен Речник, Т.1 А-З, Вл.Георгиев, Ив.Гълъбов, Й.Заимов, Ст.Илчев, АИ Проф. Марин Дринов, БАН, София, 2007; 3.V.Georgiev, Introduction to the History of the Indo-European Languages, Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, 1981; 4.B.Giseke, Thrakisch-Pelasgische Stäme der Balkanhalinsel und Ihre Wanderungen in Mythischer Zeit”, G.B.Teubner Verlag, Leipzig, 1858; 5.H.Frisk, Griechisches Etymologisches Wörterbuch, Carl Winter Universitäts Verlag, Heidelberg, 1960; 6.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 3-5, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999; 7.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;
(1)* Заедно с пеласгите пеластите, египтяните споменават народа тршу, като навярно това са травсите от нашите земи. За тяхното име Алберт Карни смята, че е сродно на името на Троя, това на нимфата Траке и др., а и, че може да се обясни i.e. treu-охранен съм, едър съм, голям съм: “Tros, eponyme de la ville de Troie. — Ce nom pourrait bien etre derive de l’i. eur. treu ≪ etre florissant, fort, puissant ≫ (voy.Thrakes).... Thrake, heroine, eponyme de la Thrace. Le nom des Thraces (Θράϊκες) vient apparemment de *Trausikes, derive de l’i. eur. treus ≪ etre florissant ≫”.
Така нареченият индоевропейски корен trеu намираме в стблг. трѣва, чието най-древно значение е храна, сродна е и гр. τρέφω-отхранвам, храня, гледам, грижа се, която разбира се е трако-пеласгийска заемка в речта на дедите на южните ни съседи. Трябва да се отбележи и това, че на старобългарски означава млади посеви, ниски зелени растения. За варианта на трѣва, а именно трава в БЕР се казва, че притежава значение смилам, ям консумирам, да не забравяме и диалектните ни думи труя, труям, потрувам-ям, изяждам.
За имената Троя и травси Алберт Карни наистина има право, но според мен значението на етнонима траки е различно. Кирил Влахов (цитиран от Йордан Йорданов, Тракийкият Воин, 2000 г., с.50) смята, че името “траки” производно от праформа *Δρᾶσικες означава дръзки, храбри или нещо подобно. Владимир Георгиев съобщава за тракийско име на божество Дерзис-Δερζις, което свързва с думата дързост- Траките и техният език, 1977 г., с.73. Споменато е и тракийското племенно название Дерзеи, Дарзии, като етимология се търси в ие.*dhers.
(2)*Докато пеласги, пеласти е колектвно название на предците ни обитаващи Южните Балкани, самата общност се е състояла от много и различни групи. Някои от тях са лелегите, кавконите, молотите.
Лелеги е изградено подобно на тракийското племенно име бебрики – въз основа на име на животно, в случая птица. В нашите диалекти лелег означава щъркел. Името на кавконите е сродно с това на Кавказ, показва връзка и с лит. kaukas-връх, височина. Сродните български думи са кукер – от *kauka-ra, чука-връх- от *kauka-връх. За името на молотите трябва да се каже, че показва връзка с името на тракийския бог Молодасec (младият, даряващият младост).
В началото на XIX век едва ли някой сънародник е вярвал, че след време на жителите на България и Македония ще се гледа като на различни хора. Уви, с налагането на убийствения за Родината Берлински договор, се постави началото на разделението на нашия народ. Първо западните ни и южни съседи започнаха с обезбългаряването на Македония, а после и “учени” като Самуил Бернщайн, Дина Мухина, Рина Усикова и др. създадоха македонския език и го определиха като отделен от българския.
По същият начин – напълно необосновано и крайно безотговорно, някои хора говорят за езика на пеласгите като различен от този на траките. Различните имена на две групи хора не са доказателство, че те не са роднини носещи една и съща кръв. Нормално е да има регионални диалекти, нормално е да има определени отклонения, но като цяло, траки и пеласги говорят един и същ език.
Запазени са значителен брой пеласгийски топоними и хидроними. Те не само притежават тракийски успоредици, но и постройката им е идентична. Също така, благодарение на проучванията на Алберт Йорис ван Виндекенс, Хялмар Фриск, Радослав Катичич, да не забравяме и Владимир Георгиев, днес са известни немалко пеласгийски думи. Те могат да бъдат разделени на няколко категории:
1. имена на растения; 2. имена на животни; 3. имена на оръжия; 4. термини от бита; 5. титли на благородници;
Нека започнем с титлите, те са една доста интересна тема, която може да изясни доста моменти от миналото ни. За титлата василевс/βασσιλεύς знаят почти всички от нас, на само на малцина е известно, че думата няма смисъл на гръцки и, че повечето езиковеди я считат за заемка в речта на южните ни съседи. Кречмер, Фриск, Босхарт, Георгиев и др. виждат родство с така наречената либийска титла батос/βάττος-цар.*
Tя от своя страна бива сравнена от Георгиев с българските думи баща, бате, батко, батьо и руската батя-баща, идващи от и.е.*bhātja, *bhāten. За василевс/βασσιλεύς, батос/βάττος, Георгиев дава следната схема на развитие: по-голям брат →баща→ старейшина на рода→цар. Тази схема е логична, а и обяснява елемента бат в имената на старобългарските владетели Бат Баян и Батоя.
Титлата анакс/ἄναξ-цар също е пеласгийска. Нейната най-ранна форма е ванакатело, а при фригите, през VIII в.пр. Христа тя е документирана под варианта ванакт (надпис М-01). Най-рано – XIV в.пр. Христа, титлата ванакатело е използвана за човек с име Одрис, а това показва достатъчно красноречиво на чий език принадлежи тя.
Смятам, че ванакатело, ванакт са древните варианти на бан-областен управител при старите българи. Значението на бан, ванакт и т.н. е светъл, сияен, в смисъл на светлост, благородник. С подобна семантика е и лат. vir illustris, а друга сродна на ванакатело (и еволюиралата от нея бан) пеласгийска дума е βᾶυνος-пещ, огнище, която пък от своя страна съотвества на санскр. bhana-светлина, блясък.
Доста интересна е употребяваната от Омир титла коиран/κοίρανος, имаща вариант каран/κάρᾱνος. Хялмар Фриск я сравнява с епитета на бог Один herjan, а също и с гал., ирл. corii, cuire-група, чета, отряд. Добавени са също стперс. kāra-хора, народ, лит. kãras-война.
След като човекът носещ титла коиран/κοίρανος, каран/κάρᾱνος е военоначалник, то стблг. карати сѧ-воювам e прекрасен кандидат за обяснението. Не можем да пренебрегнем и факта, че един от най-войнствените и страшни за Рим (Византия) български владетели е княз Крум, който е известен и под прозвището Каран.
Не само коренът кар присъстващ в каран/κάρᾱνος, се среща в стблг. карати сѧ-воювам, типична за езика ни е също и наставката –ан, която срещаме в думи като велик-ан, грамад-ан, истук-ан.
Поредната пеласгийска титла, която старите гърци са приели е тиран/τύραννος-владетел. Днес тя има негативно значение, но нейния първоначален смисъл е силен,властващ, могъщ. Коренът тир, или по-точно тур е обясим със стблг. тоуръ-див бик, т.е. едър, силен, могъщ. Подобно на каран/κάρᾱνος тук също е използвана наставката –ан.
С абсолютно същата семантика са старобългарските титли могѫть-властелин, велможа, управник, могѫщь-владетел, велможа. Те идват от могѫ-имам власт, могъщ, силен съм. Така е образувана и лат. magister-господар, тя идва magnus-голям, едър.
В речника на южните ни съседи намираме и титлата бален/βαλ(λ)ήν-цар, тя няма обяснение на гръцки а според Хезихий е фригийска по произход. Цитирайки Золмсен, Фик и Хофман, Хямар Фриск посочва връзката с лат. de-bilis където bil означава сила, добавени са и тохар. wāl-цар, walo-цар, владетел.
Макар бален/βαλ(λ)ήν-цар да е обявена за фригийска титла, реално тя е и пеласгийска, както са пеласгийски и ползваните от фригите титли ванакт и лавагет, по простата причина, че пеласги и траки, в случая фриги са хора от един и същ произход. Титлата бален/βαλ(λ)ήν-цар е много интересна защото идва от βαλαιος-силен,голям. От своя страна, βαλαιος отговаря на стблг. болии-по-голям, т.е. силен, явяваща се основа за титлата боил.
Последната пеласгийска титла е най-интересна понеже е регистрирана още през Бронзовата епоха. Става дума за UNA KANASI / УНА КАНАСИ, срещаща се в минойски документ с регистрация KO za 1c. Пеласгите безспорно са едни от основателите на Минойската цивилизация, понеже локализирайки ги на остров Крит, Омир използва за тях епитета богоравни-διοι. Това показва, че те са били представителите на благородническата прослойка, която е боравила с писмеността.
Американският изследовател Дж. Янгър смята, че UNA KANASI / УНА КАНАСИ е някакъв термин от култа на определено божество, по-скоро обаче се касае за титла на владетел. Частицата UNА може да се изтълкува със стблг. прил. унии-по-добър, в смисъл благороден. В такъв случай UNAKANASI би получило превод – на благородния княз.
В минойските документи срещаме също име, или титла КАНУТИ, а във фригийските надписи се натъкваме на КАНУТИ-ЕВАИС, АКЕНАНОГАВОС, а и АКЕНАС, чийто корен *ken, *kan притежава значение първи, начало – ср. стблг. начѧти, зачѧти-започвам, зачевам, полагам начало.
Древната пеласгийска титла KANAS, срещаща се при фригите като АКЕНАС, по-късно ce появава в тракийските епиграфски паметници като KANAC, намираме я разбира се и встаробългарските надписи като KANAC, KANEC т.е. княз, кнез.
В тази първа част от материала за езика на пеласгите, освен техните титли, ще представя и думите за растения. На първо място е σῖτος/ситос-жито. За нея проф. Мюлер смята освен, че е заемка и, че означава нещо ситно, смляно ситно. Тук мисля повече коментар не е нужен.
Балис/βαλίς e название за бяла, белезникава краставица, явно името на растението идва от неговия цвят.
С подобна постройка е и странната гръцка дума балаустион/βαλαουστιον-бели цветчета на растението нар. Бала се обяснява с бял, а устион с уста, в случая под уста, устни се имат предвид цветчетата на нара.
Брион/βρύον-вид мъх е идентифицирана като възможна пеласгийска дума в гръцкия от акад. Георгиев, който дава и българското съотвествие, а то е брей-растението развалниче. Думата брей е българска както отбелязва Ст.Младенов, който я свързва с брия-бръсна диал., понеже растението съдържа дразнещо вещество (което наранява кожата при допир бел.моя). Въпреки ясната етимология, в БЕР е изказано мнение, че брей може да е от тракийски произход (?).
Като съотвестваща на пеласгийската дума даухна, дафне/ δαυχνα, δάφνη -лаврово дърво, в работа на Радослав Катичич е предложена сърбохърватската duha-мирис, а тя е сродна на нашите дъх, дъхна-мириша. Действително, приятният мирис на дафиновия лист е едно от най-характерните качества на растението.
Керасос/κερᾰσος-череша е приета отдавна за заемка в гръцкия, като се знае и, че на български има добро обяснение за името на плода, то идва от неговия червено-черен цвят. Това е установено от акад. Владимир Георгиев, но той не смята езика ни за продъжение на трако-пеласгийския, а само гледа на българската дума като сродна на трако-пеласгийската.
Купарисос/κυπάρισσος е древното название на кипарисвото дърво. Неговата корона e голяма и прилича на купа, купчина копа и това разбира се дава и името му.
Кедрос/κέδρος е пеласгийското име на кедъра. Проф. Мюлер търси обяснение със стблг. кадити-кадя, а в това има логика понеже дървото има приятна миризма и се е ползвало за кадене.
Кастанон/κάστανον-кестен е поредната дума принадлежаща на трако-пеласгийската реч.
Теревинт, тереминт/τερέβινθοςτερέμινθος ca две наименования на терпентиновото дърво. Опирайки се на проучванията на Георгиев, Катичич смята, че коренът е и.е. *derw-en-to, като дава пример със стангл. teoru-катран, смола, лит.derva-борово дърво и др., но по непонятни причини пропуска три важни неща:
1.Cтблг.дръво-дърво; 2.Cтблг. умал. наставка р.п. -енте (ѧте); 3.Tипичната за българските диалекти замяна на В с М както е в теревинт-тереминт: тъмно=тъвно, плевня = племня, стръмно=стръвно.
Точно за стблг. наставка -енте (ѧте), акад. Георгиев и акад. Дуриданов смятат, че отговаря на тракийската наставка-инт/ινθ, срещаща се в глосата волинт/βινθος-див бик. По принцип Катичич познава работите на акад. Георгиев, чиито интерпретации цитира в своята творба за древнобалканските езици, но в случая талантивият хърватски учен е спестил ценна информация.
Уверяваме се, че макар да е говорен дълго преди Троянската Война, пеласгийският език не е непонятен за нас българите, а причината се крие в това, че се касае за речта на далечните ни предци. Да, има промени в думите, но реално погледнато, за период от над две хиляди години, тези промени са незначителни. Това е поредното свидетелство за силата на езика ни, а и за това, че той се е появил и развил тук на Балканите.
За жалост, изложените в настоящата работа сведения никога не са представяни на българския читател от защитниците на официалните теории. По-лошото е, че съзнанието на мнозина сънародници бе отровено с измислици за ханове, канове, идване от Памир, Сибир, Кавказ и тем подобни фантазии. Поради тази причина, за много от нас, представените тук данни изглеждат странни, дори неприемливи.
Нека не забравяме обаче, че свещения за дедите ни символ IYI се появава най-рано на Балканите – преди около 7000 години. Не можем да пренебрегнем факта, че родовите имена Дуло, Вокил, Ерми, подобно на пеласгийската титла KANAS, също са регистрирани по време на Бронзовата епоха. А най-важното е това, че повечето българи са носители на хаплогрупите E-V13, J2, I2, R *L23, G2, R1a, чиито особености показват, че са наследени от хора обитаващи Балканите преди 13 000-9000 години.**
Най-старото балканско население са трако-пеласгите. Археологът Петър Детев показа приемствеността от Неолита до времето на Античността. Антрополозите Славчо Чолаков и Петър Боев стигнаха до заключение, че корените на тракийското население трябва да се търсят в Каменната епоха на Балканите.
Според лигвистът Владимир Георгиев, няма по-стар топонимичен слой от тракийския. Eтнологът Евгений Теодоров изказа твърдение, че въз основа на “недооценявано досега древнотракийско наследство в нашия фолклор като значителен дял от него, обосновава правото ни да се смятаме за преки наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството.“
Как да пренебрегнем тези данни, които показват, че ние българите сме потомци на най-стария цивилизован народ на Европа? Защо да се примиряваме с неиздържаните теории на несериозни хорица, които се опитват да поставят корените на народа ни в Азия ? Та ние носим гените на най-старите цивилизовани балкаци, запазили сме техните обичаи и традиции, пазим свещените им символи в нашите шевици и обредни хлябове и това е така защото сме техни деца и пълноправни наследници.
Използвана литература и пояснения:
1.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977; 2.Вл.Георгиев, Българска Етимология и Ономастика, БАН, 1960 3.Вл.Георгиев, Въпроси на Бългаската Етимология, БАН, 1958 4.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976; 5.Е.Теодоров, Древнотракийско Наследство в Българския Фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972; 6.A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952; 7.F.Muller Jzn, Grieksch Woordenboek, Tweede Druk, B.Wolters’ U.M. Groningen, Den Haag, 1926; 8.P.Boev, S.Tscholakov, Die Abstammung der Thraker nach Anthropologischen Angaben, Driter Internationaler Thrakologischer Kongress, 2-6 Juni, Wien, Bd.I, Swjat, Sofia, 1984, z. 313-316; 9.R.Katicic, Ancient Languages of the Balans, Part one, MOUTON, The Hague, Paris, 1976;
*Ако познаваме историята на Морските народи, можем лесно да разберем защо старите обитатели на Либия ползват титла бато-цар. В края на Бронзовата епоха Египет е заплашен от коалиция на няколко балкански народа, които търсят нови земи за заселване. На част от тези хора фараонът Меренпта дава земя в Либия при условие, че ще му служат. Въпросните балканци са наречени от египтяните мешуе, а в по-късни времена Херодот ги нарича максии. Това са реално клон на мизите, които по-късно са наречени българи. Ето защо един екзотичен народ в Либия ползва българска титла.
** В дисертацията на д-р Янкова-Карачанак намираме важни подробности за “източната” хаплогрупа R1a-M17: “Следователно древната възраст на Хг RM458 в Източна България (12.4 ± 5 kya) и Кавказ (10.1 ± 3 kya) трябва да се интерпретира внимателно, поради това, че оценката на възрастта се повишава вследствие редица демографски епизоди.”
На с.31 от дисертацията на д-р Карачанак, в табл.10, възрастна на “източната” хаплогрупа Хг R-M458 у нас варира между 12 400 години и 4100 години. За другите 57, 1% представители на R-M17 не е казано, че са потомци на население дошло през късната Античност и ранното Средновековие от Афганистан, Иран, или Пакистан.
В заключението на дисертацията на д-р Карачанак няма и дума за родство на българите с паштуни, иранци, пакистанци или индийци. От друга страна са проведени достатъчно генетични изследвания на населението на Иран, Афганистан, Пакистан, но и там няма дори загатване за някакво родство с българите. Какъв е изводът тогава?
Тракийски племена: агриани: (Западна Тракия, между Стара планина, Родопите и по горното течение на Струма) апсинти: (на Егейско море, град Апсинтус асти: (между Странджа и Хемус, град Кипсела бени: (край река Хебър, на север беси: (Южни Родопи, град Бесапара,(това име после се прехвърля върху цялото племе, известно със светилищата си в Родопите) бизалти: (край река Стримон (Струма) бистони: (на Егейско море, между реките Нестос (Места) и Хебър (Марица) венети: витини или битини : (край река Стримон, дардани: (дали името на Дарданелите, дентелети (дантелетаи): (по горното течение на Струма, град Дентелетика в Гърция) дерони: (Югозападна Тракия, известни с красивите си монети с колесница) дерсеи (дерзаи): (северното крайбрежие на Егейско море) долонки: (в Тракийски Херсонес, потомци на витините) дрози (дрои): (между реките Нестос и Хебър) едони: (югозападна Тракия и Македония, град Амфиполис кайни (кени): (край Черно море, град Кипсела кабилети: ямболско кapи: (в днешна Добруджа, кикони: край Хелеспонт (Дараданелите) койлалети: (между реките Стряма и Тунджа, в Средна гора и Родопите) корели (корали): (Източна Стара планина корпили (корпиали): (край Пропонтида до Босфора) крестони: (северното крайбрежие на Егейско море) лаиаи: край река Стримон мадуатени: край град Кипсела меди (маеди): (югозападна Тракия, река Стримон мелти: (според някои справочници са обитавали земите около днешния Ловеч,като са основали селището "Мелта"-днешен Ловеч) мигдони: областта между античните градове Пела Амфиполис (Кавала) на Егейско море), край река Ейхедор (Галик), по дн. Солунско поле, Халкидически полуостров и тамошните планини. нипсеи (непси): (край река Камчия одоманти: (по долното течение и устието на Струма) одриси: (източни Родопи, край Адрианополис(Одрин), орески: не ми е известно пайти: (край Егейско море, съседи на племето бистони) пирогери: (между Сърнена Средна гора и Сакар) сюнти: (на Лемнос и Халкидика, Синтония самаи: (източно от реката Хебър) сапеи (saepai): (между градовете Абдера и Адрианополис) сатри: (южни Родопи, до Егейско море) селети: (Североизточна Тракия, между Хемус и река Панисос синти: (съседи на пеоните) скирмиади: (в Югоизточна Тракия, локализира се в Салмидесос (дн. Странджа), района над Аполония) скумбри: (в Рила) теризи (терици): (Североизточна Тракия, на изток от мизите) тетрахорити тилатеи: (северно от Скомброс (Витоша) и на запад достигат до река Оксиос (Искър) т.е. планинския район между днешните София, Перник, Босилеград и Пирот) тини (thyni): (от град Византион до Странджа) тиризи (земите около н.Калиакра) травси: (в областта между долното течение на Хебър и Източните Родопи) транипси траузери: (в Западните Родопи) трери: (Западна Тракия, край река Ескус( Искър) , край Сердика трилатаи: (Западна Тракия, река Ескус ) троглодити уздицензи: (в Хемус, източно от река Искър, южно от мизите и северно от бените) феакийци: ( в Югоизточна Тракия, Турско) фрагонди: (между реките Стримон и Нестос хипсалти халети: (по средното течение на река Места)
Това както се вижда са много племена, сигурно има и още неизвестни. Българските земи са били населявани освен от траки и от други родствени до известна степен с траките: - скити- Добруджа - келти( цар Кавар)- около Ямбол, карнобат( Маркели) и Айтос - гети - делиормана,където е Свещарската гробница - мизи- областта Мизия идва от тяхното име - фриги-старо тракийско племе, преселило се в Мала Азия и създало държава - кробизи - между реките Вит иОсъм - трибали- сегашна северозападна България - даки- северно от Дунав до река Тиса.Неправилно румънците се изкарват техни наследници - пеони-западна Тракия, провинция Илирик - серди-вероятноот келтскипроизход в софийско Приналичието на толкова многоразлични народи е обяснимозащо не може да се каже какви са българите.Катосе вземе предвид идванетона славяните и българите на Балканския полуостров и претопяванетона авари, хазари,печенеги,кумани и узи объркванетостава пълно. Освен това има смесване със съседните народи:Византия, Сърбия, маджарите, Латинска империя. За власите и молдовците- таксувам ги като българи. По-характерните тракийски царе са:Котис,Севт, Скосток, Хебризелм, Аматок, Спараток, Терес, Раскупорис, Реметалк, Ситалк, Ликург, Керсеблепт, Мостис.
Връзки между „българи” и „пелазги”
Какво четем в „Одисея, ХІХ, 172, думи на Одисей към Пенелопа” според глава 53 на „Христоматия по история на стария свят” ДИ „ Наука и изкуство, София, 1976г., Хр.Данов ?. Ето какво:
„ Крит е земя разположена......Там живеят безброй много хора, а градовете йм са деветдесет на брой.Там цари смесица от езиците на различни племена. На о-в Крит живеят ахейци, кидонци и същински3 критяни, а също тъй и дорийци...Има и благородни пелазги...”
По долу даваме обясненията от Христо Данов:
„ (3) – Същинските критяни не са били нищо друго освен предгръцкото население.
(5) – „Пеласги” или „кари” (карийци) били предгръцките племена, които населявали голяма част от Елада и нейните острови. Според Херодот, ІІ, 156, по-раншното име на Гърция било Пелазгия.”
Същите тези карийци са упоменати и в „Илиада”:
Илиада ІІ, 851 сл.: „...Наст предвождаше карийците, говорещи варварски ( т.е. не гръцки език – б. Хр.Д.) език. Те бяха дошли от Милет и от многолистата планина Фтира. Това бяха бойци от бреговете на р. Меандър и от високия нос Микале. Вождове йм бяфа Амфимах и Наст. Наст и Амфимах, славните синове на Номий...”.
Научаваме също, че Елада се е наричала Пелазгия. И тъй като кари е пелазги, то е възможно тя да се е наричала и Кария. Името на племето ”кари” е в мн.ч. Във ед.ч. е „кар”. В българският език обаче, когато гласната е между „к” и „р” и не е под ударение, тя отпада при словообразуването. Например на рус.ез. корова , на бълг. езкрава, на чешки ез. король, на бълг. крал и т.н.
Ако разгледаме кра, като словообразуваща и освен това означаваща пелазг, се получават смислени етимологии спрямо българският на порой от думи : кра-сив (Сиф от племето на пелазгите, Сиф е библейско име и освен това е разчетено чрез „руница” две на автентична монета ), кра-вар ( от пелазгите и от тях, от варите ), Крали Марко ( Марко Пелазгийски), край (роден край – добива смисъла на „Родна Пелазгия”), Кракра Пернишки ( пелазг от (на) пелазгите, подобно на вар-вар. Твърде вероятно е повторението на означава благороден кар или вар), името Карол – много популярно сред западните „славяни” което означава и „крал” ( кар-ол – пелазг над, главатар на пелазгите) получава своето етимологично обяснение чрез името на пелазгите,и т.н.
Словообразуващата кар- (пелазг) очевидно има ударение на „а”, понеже няма къде другаде да бъде. В словосъчетания, където кар участва като постфикс (крайна словообразуваща сричка) при положение, че, „к” ( безвучна съгласна) бъде „заобиколена” от гласни звукове, то тя може да акумулира тяхната „гласност”, и да се превърне в звучната съгласна „г”. Чергар, олигархия и др.
В понятието bulgaria изписано се на картата на Евсевий през ІV в., словообразуващата gar и възможно да се е образувала от kar, тъй като по времето на формиране на латинския език 2000 -1000г.пр.н.е. народите формирали този език – сабиани (сабани) латини, етруски и някои по-малобройни са били съседи с карийците (карите) – деляло ги е само днешното Адриатическо море, а карийците са индикирани от Тукидит т. І, като племе участвало заедно с финикийците при колонизацията на средиземноморието. С дуги думи те са били съседи. Едва ли е случаен факта, че кар, т.е. пелазгиец, се проявява като словообразователна частица при обозначаване на древни професии в българският език – пекар, лодкар, билкар и т.н.
Белезите на всички древни народности са, че те са били силните,честните и великите в сравнение с по-новите поселения от хора. В този аспект карите са древното население, което е заварено от гърците и по-късно от римляните по Балканският п-в, а твърде вероятно и в околностите му, е именно това население от което римляните и гърцитеса черпили сведения за своите предания. Защото след горното определение на Омир, те са били вездесъщите крито-микенци. В този ред на мисли, кар, като име на предците на гърците и микенците е преминало и в римляните и гърците. Сред римските имена са Кратон, Кратил, Картаген, Икар и т.н., които означават пелазгиец.
„...Наст предвождаше карийците, говорещи варварски ( т.е. не гръцки език – б. Хр.Д.) език. Те бяха дошли от Милет и от многолистата планина Фтира. Това бяха бойци от бреговете на р. Меандър и от високия нос Микале. Вождове йм бяфа Амфимах и Наст. Наст и Амфимах, славните синове на Номий...”
.Научаваме също, че Елада се е наричала Пелазгия. И тъй като кари е пелазги, то е възможно тя да се е наричала и Кария. Името на племето ”кари” е в мн.ч. Във ед.ч. е „кар”. В българският език обаче, когато гласната е между „к” и „р” и не е под ударение, тя отпада при словообразуването. Например на рус.ез. корова , на бълг. ез крава, на чешки ез. король, на бълг. крал и т.н.
Ако разгледаме кра, като словообразуваща и освен това означаваща пелазг, се получават смислени етимологии спрямо българският на порой от думи : кра-сив (Сиф от племето на пелазгите, Сиф е библейско име и освен това е разчетено чрез „руница” две на автентична монета ), кра-вар ( от пелазгите и от тях, от варите ), Крали Марко ( Марко Пелазгийски), край (роден край – добива смисъла на „Родна Пелазгия”), Кракра Пернишки ( пелазг от (на) пелазгите, подобно на вар-вар. Твърде вероятно е повторението на означава благороден кар или вар), името Карол – много популярно сред западните „славяни” което означава и „крал” ( кар-ол – пелазг над, главатар на пелазгите) получава своето етимологично обяснение чрез името на пелазгите,и т.н.
Словообразуващата кар- (пелазг) очевидно има ударение на „а”, понеже няма къде другаде да бъде. В словосъчетания, където кар участва като постфикс (крайна словообразуваща сричка) при положение, че, „к” ( безвучна съгласна) бъде „заобиколена” от гласни звукове, то тя може да акумулира тяхната „гласност”, и да се превърне в звучната съгласна „г”. Чергар, олигархия и др.
В понятието bulgaria изписано се на картата на Евсевий през ІV в., словообразуващата gar и възможно да се е образувала от kar, тъй като по времето на формиране на латинския език 2000 -1000г.пр.н.е. народите формирали този език – сабиани (сабани) латини, етруски и някои по-малобройни са били съседи с карийците (карите) – деляло ги е само днешното Адриатическо море, а карийците са индикирани от Тукидит т. І, като племе участвало заедно с финикийците при колонизацията на средиземноморието. С дуги думи те са били съседи. Едва ли е случаен факта, че кар, т.е. пелазгиец, се проявява като словообразователна частица при обозначаване на древни професии в българският език – пекар, лодкар, , билкар, и т.н.
Белезите на всички древни народности са, че те са били силните,честните и великите в сравнение с по-новите поселения от хора. В този аспект карите са древното население, което е заварено от гърците и по-късно от римляните по Балканският п-в, а твърде вероятно и в околностите му, е именно това население от което римляните и гърцитеса черпили сведения за своите предания. Защото след горното определение на Омир, те са били вездесъщите крито-микенци. В този ред на мисли, кар, като име на предците на гърците и микенците е преминало и в римляните и гърците. Сред римските имена са Кратон, Кратил, Картаген, Икар и т.н., които означават пелазгиец.
При съчетанието на bul и kar , беззвучната съгласна „к” попада между денталната звучна „l” и гласната „а”, следствие на което се вокализира, а това вокализиране е именно звучната съгласна „г”. И се получава bulgar. В този аспект на разсъждения bulgaria получи необходимата понятийна яснота, подобаващото й се място, за да бъде отбелязана на картата на Евсевий. Като резултат надписа „мизия това е българия” на Евсевий изписан на латински, придобива смисъла, че „днешната долина мизия, преди се е наричала долината на карите”. С други думи „Мизия това е Пелазгия”. Едно ясно означение и разбиране на bulgaria от картата на Евсевий, като топоним.
Тъй като името на мизите съществува като даденост, когато съществува и името на карите, този надпис не само, посочва откъде произлиза думата мизия и нейната връзка с името кария – пелазгия, каквато считам че е била и целта на този надпис, но и крайно необходимата и липсваща до днес ДИРЕКТНА връзка на мизи със пелазги. Оттук добива нов цвят прочутото обвинение на Лакапин срещу Симеон – „мизиец обладан от скитско безумие”. Мизийците са омразни точно поради това, че това са племената пелазги, срещу които данайците воюват от векове и това са племената, поради които днешните гърци не могат на навлязат в континента. Иначе между мизийците и гърците са живяли траките и контактите на мизи с гърци са били нищожни за да формират една по-дългосрочна във времето омраза. Оттук става ясно и защо Акропола се намира в Атина, а не в Мизия. Защото именно Там е била Пелазгия и според разкопките на Шлиман и Чунтас, Гръцката цивилизация е само репит на предната Крито – Микенска цивилизация. Днес предполагам става ясно защо тази цивилизация не се нарича Пелазгийска цивилизация – по името на жителите й, а се нарича такава по името на тероиторията й. По същите критерии Гръцката цивилизация би трябвало да се нарича Балканска цивилизация. Друг много важен момент е индикирането, че карийците дошли от Милет, говорят варварски език. Друг варварски език по тези места от тези времена до ден днешен е само българският. .
В древността остров Крит е бил известен като особено място. Вярвалото се е, че там ca родени гръмовержецът Зевс и Дионис-Загрей. Един от най-прочутите владетели на острова е цар Минос – създателят на огромен и красив дворец, а и на Лабиринта. Този цар e син на Европа – благородничката, по чието име е назован континента ни. Самата Европа е сестра на Кадъм – човекът, за когото се е смятало, че е създал, или поне донесъл азбуката на Балканите.
Планината Ида, изобр. Jerzy Strzelecki https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b7/Psiloritis3%28js%29.jpg/800px-Psiloritis3%28js%29.jpg
На остров Крит е почитана и великата богиня-майка Ида. На нея са наречени извисяващата се високо планина Ида, а и пещерата Ида, в която според древните митове е отледан бог Зевс. Съвсем естествено, пещерата става място за поклонение.
Несъмнено, Минойската култура, наречена така по името на цар Минос, заслужава уважение. Строителското майсторство на древните обитатели на Крит е завидно, а способността им да създават красиви стенописи удивява дори в ново време. Хората на цар Минос са умеели да правят изящна керамика, хубави бижута, внушаващи страх оръжия. Известно е също, че са умеели да търгуват на големи разстояния и така са събрали огромно богатство.
Минойско въоръжение (по Hall)
Качествата на минойците карат учените да вярват, че на остров Крит е люлката на европейската цивилизация. По времето на Артър Еванс и Уил Дурант, никой още не е знаел, че Крит е само колония на хората, при които най-рано блесва искрата на познанието, но на това ще се спрем по-късно.
Правени са много спекулации относно произхода на древните минойци. Едни учени се опитват да изкарат поданиците на Минос гърци, други смятат, че са хето-лувити, трети пък вярват, че се касае за особен клон на семейството на семитите.
Несъмнено, бивайки най-важният търговски център в Средиземноморието, Крит става дом на търговци от различен произход. Преди около две хиляди години Страбон предава виждането на Омир, че митичният остров е обитаван от различни по произход хора. За една група от тях е използван особен епитет – богоравни. Става дума за пеласгите, тях създателят на Илиада и Одисея слага наравно с боговете на стария свят и това не е никак случайно.
Точно пеласгите, които са част от тракийското семейство, са основателите на Минойската цивилизация. През 50-те години на ХХ век, сравнявайки древната керамика на Балканите и изящните съдове от остров Крит, проф. Бедржих Хрозни стига до заключение, че траките са едни от основоположниците на културата на Крит.
По-късно, през 70-те години на ХХ век, подлагайки на анализ имената изписани с Линеар А, холандският учен Петер Ван Сусберген стига до заключение, че по удивително старите плочици се срещат тракийски лични имена.
С Линеар А са гравирани и предмети от злато, като на златен пръстен намерен в гроба на критски благородник е отбелязано и името на тракийския бог Арес. Акад. Владимир Георгиев прави опит за дешифровка на древното послание от пръстена, разчита името Арей (Арес), но смята, че това е хетския бог Яриш. Хетите действително почитат бог на войната и чумата носещ името Яриш, но той не е техен, както не са техни Епта (Ебат), а и Перва (Пирва). Култът към тези божества е предаден на хетите от старите балканци влезли в историята под името траки.
След като в най-древните критски документи са запечатани тракийски лични имена като Арей, Диза, Питак, Тетус и др., би трябвало да очакваме учените ни да определят народът на Орфей като основоположник, или поне един от основоположниците на Минойската цивилизация, както прави преди повече шестдесет годни проф. Хрозни.
Минойският златен пръстен, на който е гравирано името Арей (по Forsdyke)
Уви, такова нещо няма, не ми е известно дори някой наш изследовател поне да е направил опит да възстанови истината за далечните ни предци. Не само керамиката и личните имена гравирани по златни предмети и глинени плочици показват, че старата критска цивилизация е създадена от траки. За това свидетелстват и топонимите на остров Крит: Ида, Пергам, Даво, Гординия (Гортиния), Сетоя.
Ида и Пергам се срещат и в Троада – дом на трако-трояните. В Южна Тракия са разположени Идака и бистонския Пергам. Критското селищно име Даво се среща като елемент ва старобалканските названия Даос-дава, Ита-дава, Десу-дава. Гординия несъмнено е съпоставима с името на фригийската столица Гордион, изтълкувано от Паул Кречмер и др. с думата градъ-град, селище. Намиращата се в покрайнините на Крит Сетоя не просто се обяснява със стблг. сентьнъ-краен, последен, но намираме и паралел в Сети-дава – най-северното дакийско селище разположено недалеч от изворите на река Висла.
Самото име на Кносос - столицата на Крит, е сродно на българския топоним Книшава, който акад. Иван Дуриданов определи за тракийски и изтълкува като ерозирало място. Който е запознат с географията на Кносос, знае, че това селище е разсечено от река Кайратус.
Дворецът в Кносос, изобр.Bernard Gagnon https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ea/Knossos_-_North_Portico_02.jpg/800px-Knossos_-_North_Portico_02.jpg
С това доказателствата за това, че дедите ни наричани в древността траки и пеласги са създатели на Минойската цивилизация не свършват. Акад. Владимир Георгиев спомена, че знаците от плочите от Градешница и печатът от Караново са сходни с предхождащата Линеар А критска йероглифна писменост и ѝ съперничат по възраст. Днес знаем, че знаците от нашите земи не просто съперничат на най-старата критска писменост, но я предхождаст с поне две хиляди години!
По-важното е друго, знаците от Линеар А и появилата се преди около три хиляди и петстотин години Линеар Б имат смайващо голям брой паралели както с глаголицата, така и със старобългарските руни. Не става дума за едно-две съвпадения, а за десетки.
Сравнения на буквите на глаголицата със знаци от Линеар А и Линеар Б
Сравнения на глаголица-1 и Линеар Б (по Г.Сотиров)
Сравнения на старобългарските руни с писменостите на остров Крит
И това, ако не е доказателство, че ние българите сме древен балкански народ, чиято роля във формирането на европейската култура е огромна!
Не на последно място идват доказателствата от областта на генетиката. Проучване на населението от Ласити, Крит доказа, че част от хората са сродни на балканците. Става дума за общите маркери J2 и R1a, които присъстват при около 40% от българите.
Какво повече можем да искаме? Разполагаме със свидетелството на Омир, за особения статут на пеласгите наречени богоравни. Най-древните минойски топоними имат паралели в Тракия и Троада. По-най-древните минойски документи се срещат тракийски лични имена като Арес, Тетус, Диза, Питак и др. Както критската йероглифна писменост, така също появилите се след нея Линеар А и Линеар Б са свързани с доста по-старите писмени знаци от Балканите, а което е по-важно – критските писмености имат отражение в българските руни и глаголица.
Генетиката просто затваря кръга и дава солидно оръжие в ръцете на учените. Те трябва да го използват, за да се сложи край на срамните лъжи мърсещи името на предците ни, а и на народа ни като цяло. Ние в никакъв случай не сме потомци на късни пришълци, които съдбата е събрала през прословутата 681-ва година, а пълноправни наследници на хората създали най-ранната европейска цивилизация и дали огромен принос в появата на по-късната, но не по-малко блестяща Минойска цивилизация.
Стотици минойски документи очакват разшифроването си, но ключът за тях е българският език. Спекулантите могат още няколко века да се опитват да разчетат древните послания чрез гръцки, хетски и т.н., но няма как да успеят.
Пак повтарям – българският език е ключът по простата причина, че древните документи са създадени от нашите предци и този, който иска да разбули минойските загадки, ще трябва да научи български.
През първото хилядолетие преди Христа в Мала Азия процъфтяват няколко държави. Най-богатата и най-впечатляващата е Фригия. Там са издигнати внушителни монументи, чието величие ще бъде наподобено от гърци и римляни едва след векове. Просперитета на тракийското царство е толкова голям, че възниква легендата за Мидас. Вярвало се е, че всичко, до което се докоснел този човек се превръщало в злато.
Херодот разказва как дори египтяните вярвали, че фригите са най-древния народ- Her. 2.2. За това свидетелства и обстоятелството, че тези наши предци са колонизирали доста територии. Най-старата им родина са Балканите, а най-старото име на този древена тракийски народ е бриги- Her. 7.73. Бащата на историята описва фригийската миграция в Мала Азия, това правят също Плиний - Plin. V.xl-145, а и Страбон, който също вижда в малоазийските фриги преселници от Тракия –Strab. 12.8.3.
За една друга слабо известна фриигйска миграция споменава Павзаний в “Описание на Гърция”. Старият автор твърди, че фригите от териториите край река Скамандър в Троада са се заселили на остров Сицилия - Paus. 5.25.6. Отново Павзаний споделя за фриги обитаващи територията на Гърция – Paus.10.32-3. Страбон отива по-далеч обяснявайки, че едно значителна територия - полуостров Пелопонес получава името си от фригиеца Пелопс, който се установява там заедно със своите сънародници -Strabo 7.7.1.
Сведението на Страбон обяснява защо Софокъл употребява израза – “Не знаеш ли, че този, който е бил баща на твоя баща, древният Пелопс е варварин фригиец” – Д.Попов, Гръцките интелектуалци с.286. В средата на първо хилядолетие преди Христа се е знаело много добре кой е основал микенската цивилизация на Пелопонес. Това не са били гърци, а траки дошли от север. Атрей, бащата на Агамемнон и Менелай носи име подобно на благородникя Отрей, определен от Омир като предводител на фриги - Hom. Il. 3.186.
http://mw2.google.com/mw-panoramio/photos/medium/37552096.jpg фригийски храм изсечен в скала
Не случайно микенските благороднически титли ванакател и лавагет се срещат при фригите в почти непроменена форма. На надпис М01 цар Мидас е наречен ванакт и лавагет. Bанакт се среща и на друго място – М 04, втори ред. Друга фригийска титла е бален, тя идва от фригийската дума балайос-голям, силен и показва връзка със санскр. bala, balam- сила. Добро съотвествие е стблг. болий-по-голям, а и титлата ни боил. Тя не е тюркска, или иранска, а тракийска про произход.
Успехът и благоденствието на фригите не могат да се оспорят. Те създават богата държава, в която издигат много градове. Някои от тях са Аизани, Акмония, Багис, Багрум, Балгатия, Батенос, Брия, Брузос, Буренос, Гордион, Дабени, Дресия, Кади, Камени, Коне, Кони, Корпени, Морене, Сала, Сбуреа, Солотеис, Тамасис, Тило, Холми – Barrington Athlas of Greek and Roman World – c. 958-972.
Съвсем естествено, че богати и високо развити хора имат нужда от азбука.В миналото се смяташе, че фригите са получили писменост от гърците, но това твърдение е лишено от всякаква логика. През IX-VIII век преди Христа гърците се намират в така наречените Тъмни Векове. Фригите от своя страна са на върха на благосъстоянието си – извънредно богати са, умеят да издигат монументални стради и паметници, майстори са на мозайката, на изкусно украсените им мебели могат да завиждат даже египтяните.
Плиний предава вярването, че фригите са първите, които са впрегнали заедно два коня в колесница – така наречената бига – Plin. VII.lvi-202. На цар Мидас се приписва изобретяването на вид флейта –Plin.-VII.lvi-204. Фригийските култове към Атис и Кибела преминават не само сред гърците, но се срещат също и при римляните. Всичко това говори за сила, престиж и влияние – отличителни белези на народите с богата култура.
Първият митичен цар на фригите е Мидас, който е считан за син на великата богиня-майка Ида. На този владетел се приписва засаждането на градината с най-благоухайните рози в света. В нея се залутва следващият Дионис сатир Силен. Слугите на царя намират сатира и го отвеждат при Мидас, който по-късно го отпраща при бога на виното и екстаза. Желаещ да се отблагодари, Дионис обещава на фригийския благородник, че ще изпълни най-голямото му желание. Фригийският цар поисква за има силата всичко, до което се докосне да се превърне на злато. Така и става, но се оказва, че вместо дарба Мидас е получил проклятие защото не само камъните, които той докосва се превръщат в сияещо злато, но също и водата и храната. Умирайки от жажда и глад Мидас се моли на Дионис да го избави. Богът на виното се смилява и съветва фригийския благородник да отиде до изворите на река Пактол и да се измие там. След като прави това Мидас е избавен, а сред пясъка на Пактол хората започват да намират злато.
http://www.livius.org/site/assets/files/1620/gordium_phrygian_inscr_2_midas.jpg фригийски надпис с името на Мидас
Това предание е едно отражение на невероятното богатство на фригите. По някакъв начин стоящите на по-ниско ниво на развитие гърци е трябвало да си обяснят благосъстоянието на своите източни съседи…и създават легенда. Истината обаче е съвсем различна. Още в дълбока древност фригите добиват сила и престиж. Съпругата на троянският цар Приам е Хекуба. Тя е дъщеря на фригийския цар Димаc и сестра на Азий – Hom.Il. XVI-716-719. Траките са владели до съвършенство не само строителството и занаятите, но също и търговията.
Не трябва да забравяме и това, че фригите са господари на протоците около четвърт век. Техните роднини мейони, европейски траки и др. държат протоците над двеста и петдесет години – Diod.Sic. VII, fr.11. Това спомага за развитието на търговията, а и за натрупване на богаство, което след време става повод за завист и възхищение. За да укрепят своят престиж, фригийските владетели извършват дарения в храмове намиращи се в чужди земи. Легендарният с богатството си фригийски цар Мидас, син на Гордий изпраща дарове на светилището в Делфи- Her. 1.14.
Друг известен митичен цар на фригите е Гордий. Той се ражда в бедно селско семейство, а не в средите на богати хора. Един ден орел каца на каруцата му и остава там без да се бои от нищо. Учуден Гордий решава да отиде до проницалището в Телмисос и да се допита до оракула. Преди да влезе в града обаче той е посрещнат от млада жрица, която виждайки орела съвества Гордий да направи жетвоприношение на Зевс Царят. Жрицата изразява желание да отиде с Гордий до храма и да му покаже как точно да извърши ритуала. Фригиецът не само се съгласява, но очарован от красотата й, той и предлага да се ожени за нея...По същото време царят на Фригия е пистигнат от неочаквана смърт, след която оракула изрича думите – Фриги, новият ви цар идва, каращ волска кола, на която е кацнал орел.
Не след дълго Гордий и младата жреца пристигат в Телмисос. Виждай него и орела на каруцата му, хората го избират за свой владетел. От благодарност Гордий постовя волската си кола в храма на Зевс, като я връзва по особен начин. Тогава оракълът пророкува, че този, който успее да развърже този възел ще стане господар на Азия...След векове Александър Велки прави опит, но неуспял разсича възела с меча си- Graves, цитиращ Хигиний, Цицерон, Аелиан, Плутарх, Ариан, Юстин и Овидий -c.281-283.
http://www.cornucopia.net/library/issues/Phrygia_by_Fritz_von_der_Schulenburg_in_Cornucopia_49.png фригийско скално светилище - така нареченият олтар на цар Мидас
Подобно на европейските траки, фригите също издигат могили над гробовете на своите царе. Могилата на Мидас има диаметър от триста метра, а е висока петдесет. Това я прави сериозен съперник на египетските пирамиди. Не трябва да забравяме, че с течение на времето пръстта се сляга, а и бива отмивана от дъждовете. През VIII век преди Христа могилата на Мидас е била доста по-висока и по-внушителна. Само за сравнение – ширината на Хеопсовата пирамида е двеста и тридесет метра, срещу тристата метра на погребаният паметник на великият тракийски цар.
Интересна подробност е това, че фригите практикуват изкуствената черепна деформация...подобно на старите българи. Когато учените откриват скелета на Мидас, те установяват, че този главата на този човек с особена форма. Навярно изкуствената черепна деформация е считана за белег на принадлежност към благородническата прослойка.
Фригите почитат божествата Сабазий, Багайос, Кибела, Атис, Мас, Апелан. Сабазий, Сабадий е само едно от имената на Дионис със значение този, който освобожвава. Вл. Георгиев свързва името на това божество със стблг. свободъ-свободен. Предложението на нашия езиковед е верно, Дионис е познат на римляните също като (Pater) Liber –освобождаващият.
За Багайос свидетелства Хезхий, който твърди, че това е фригийското название на богът (на светлината) Зевс. Багайос не е нищо друго освен древен вариант на българската дума бог. Нейното древно значение е светлина, ярък цвят, а сродни думи са багра, багря, багрило, божур. Багайос е и арийският Бага – слънцето, което е де факто най-старото божество почитано от човечеството.
Кибела, или по-точно Кубела, Кюбела е име на богинята-майка. Тя е почитана от незапомнени времена както на Балканите, така и в новата родина на фригите – Мала Азия.
Атис е спътник на богинята-майка. Неговото име е познато под вариантите Атюс, Атес, а значението е баща. На името на Атис съотвества ст.блг. отьцъ – баща, имаща древна форма атькъ – Младенов...
За божеството Мас се знае малко, най-вероятно се касае за луната, чието алтернативно име е месец, месечина. Коренът в тези думи е мес, той е екав вариант на името на Мас. Екането и якането са типична особеност на българския език, която разбира се се среща и в езика на нашите деди траките.
Апелан е вариант на името на Аполон, който е познат сред старите народи на Европа и под имената Абелио, Белин, т.е. белият, светлият. Не случайно Аполон е известен като бог на светлината.
Благодарение на историческите извори, а и епиграфски паметници, езиковедите са открили значителен брой фригийски лични имена. В своя работа Аркрайт споменава следните Ацула, Бабес, Балион, Бата, Барис, Батак, Борас, Борискос, Ботий, Волас, Дада, Дарон, Котис, Манес, Мико, Нонос – Arkwrigh, Lycian and Phrygian… Фригийското име Бата показва връзка със старобългарското Батбаян, а пък Борас и Борискос напомнят за името на един от най-влиятелните ни владетели Борис I.
До краят на VIII век преди Христа Фригия е могъща държава. За упадъка на държавата на Мидас, вината е прехвърлена на тракийците трери, наричани още кимерийци. Нови изследвания обаче показват, че не кимерийците са виновни за крахът на фригийската държава. Асирийските и лидийските владетели са тези, които доста по-рано успяват да сломят силата на фригийското царство. Отслабени фригите са покорени лесно от персите, които ги заставят да дадат войници за похода срещу Гърция -Her. 7.73.
Автори като П.Каранис смятат, че този тракийски народ продължава да говори родният си език поне до IX век. “The Phrygians, for instance, as we may infer from what we know of the back- ground of Michael II, seem to have been only semi-Hellenized as late as the beginning of the ninth century. Michael, who is described as coarse, ill-educated, and contemptuous of Hellenic culture, was no doubt typical of the natives of Phrygia, many of whom may not have known any Greek at all“.
От средите на фригите произлизат няколко императора на Византия. Първият от тях -Михаил II, получава помощ от българският княз Омуртаг при обсадата на Констатнинопол през 823 година. Теофил - синът на фригиеца Михаил II става способен владетел подобно на баща си. Последвалият Теофил Михаил III е известен с това, че по негово време Кирил и Методий създават и разпространяват славянската писменост.
Поне за мен това не е случайност. Напълно логично е, че осъзнавайки родствената си връзка с населението на България, фригиецът Михаил III подтиква Кирил и Методий да разпространят устроената от тях азбука и по-този начин да засилят българската народност.
Самият Солун - родното място на светите братя е и старата земя на фригите, наречени още бриги. Дали и това ще е случайност? Аз лично не вярвам в случайности.
Богатство се събира трудно по честен начин, много трудно даже. Искат се доста усилия и умения, предприемчивост, а защо не и дарба? Фригите определено са били изключителни хора. По времето когато Гърция се намира в тъмния си период държавата на траките се радва на невероятен разцвет. Докато южните ни съседи са живели в сламени колиби, фригите са издигали масивни сгради, украсени изящно с мозайка и мрамор, имали са мебели, на чиято изящност и египтяните са завиждали, притежавали са толкова много злато, че това е станало причина да бъдат създадени легенди. Някои са вярвали, че тракийския цар Мидас е в състояние да превърне в сияен благороден метал всичко до което се е докосне.
Това разбира се е само мит, не магическо докосване, а способностите на траките са им помогнали да станат пословично богати. През Фригия са минавали важни търговски пътища, в планининте са добивани желязо, сребро и злато. Тракийския народ се е славел и породистите си коне, чиято цена в миналото е била висока. Всяко богатство обаче предизвиква завист, която води до интриги и заговори. В края на VIII-ми век преди Христа някой внушава на асирийския владетел Саргон ІІ, че траките възнамеряват да го нападнат. Кой е този някой ние не знаем, той се е постарал за скрие следите си добре. Факт е обаче това, че гръцката доминация на протоците, а и масовото заселване в Мала Азия започва след упадъка на Годион. Дали гърците са внушили на Саргон, че траките са заплаха за него с цел да елиминират икономическия си съперник? Може би, във всеки случай Саргон ІІ принуждава фригите да подпишат договор, с който те се задължават да станат негови васали. Това обаче не попречва на асириеца да нападне и опожари Гордион в 720 г.пр. Христа.
Гръцките историци обаче хвърлят вината за края на тракийската столица върху кимерийците. Повечето хора са приели това твърдение за вярно, макар в него да няма никаква логика. Кимерийците пристигат в Гордион едва през 675 г.пр. Христа, т.е. около 45 години след като асирийците са завзели селището. Как тогава може да се твърди, че кимерийците слагат край на фригийското благополучие?
Има и други несъответствия в официалната историография. Дълго време се смяташе, че траките са получили азбуката си от гърците. Най-новите изследвания обаче показват, че фригите имат писменост не само доста по-рано от гърците, но притежават и букви, които са непознати на южните ни съседи. Това е доказателство, че гърците в никакъв случай не са дали писменост на траките, невъзможно е да дадеш нещо, което сам не притежаваш. Има и друго, в периода, в който гърците се научават да пишат, те са сравнително бедни. Не притежават монументални сгради, не познават изящното изкуство, не случайно VIII-ми век пр. Христа спада към тъмния период на Гърция. Траките от друга страна имат невероятни постройки, ваят приказни статуи, редят красиви мозайки и се славят като най-древния и богат народ. Не е ли по-логично да приемем, че високо развитите фриги са дали знания на гърците?
Фригийски храм изваян в скала
Учените упорито избягват един интересен факт. В момента, в който Саргон ІІ започва своята агресивна политика спрямо траките, в Гърция се появява красива керамика, писменост, а от епиграфските паметници става ясно, че в Атина живеят фриги. Дали това няма да се бежанци, донесли със себе си важни знания от родината си и дали ги на гърците? По този въпрос не само, че не се говори, но се правят и опити фригите да бъдат изкарани народ напълно чужд на траките. Херодот, Страбон, Плиний и Стефан Византийски са пределно ясно определяйки фригите за преселници от Тракия. Могилните погребения на фригите, тяхната изкуствена черепна деформация, личните им имена, а и названията на градовете им показват, че старите автори имат право – фригите са тракийски народ. В дълбока древност те са обитавали земите на Югозападна България и Македония където са били познати под името бриги. Част от тях мигрира за Мала Азия, но друга част остава.
Образец на фригийска архитектура предхождаща гръцката с векове
Интересно е това, че фригийски лични имена се ползват от нас българите. Фригийските Гордий, Ботий, Бата, Борискос, Бурус, Багас, Татас – са нашите Гордей, Боти, Бато, Борис, Буро, Богой, Тато...а още по-интересно е това, че във Фригия е имало град Балгатия, за който изследователите упорито мълчат, сякаш има нещо за криене, нещо, което е неудобно за определена група хора.
Не се дават и данни за редица други фригийски градове – Азани, Езани, Багис, Багрум, Кониум, Кони, Коне, Езарейс, Наколея, Тамасис, Тило, Земеана. Навярно причината е в това, че названията на тези селища не само имат обяснение на български, но и дадени вариации свидетелстват за български диалектни особености. При Азани и Езани например срещаме същото явление както при тракийските Атрус и Етерус. В. Георгиев отбеляза отдавна, че колебанието между А и Е при траките се наблюдава и при нас българите, като е и една от най-характерните особености на нашия език – така нареченото екане и якане...
Названията Азани и Езани показват и още един интересен елемент – наставката ани. Тя служи за образуване на етникон, срещаме я в нашите пловдивчани, габровчани, добруджани, родопчани...а също и в имената на селища като Кожани, то е разположено точно в старите земи на фригите. На пръв поглед Азани и Езани нямат смисъл на български, но това се дължи на техния древен характер.Обяснение може да се даде с отдавна изчезналата от употреба дума азно, iазно-козя кожа.
Имената на фригийските Кониум, Кони и Коне отговарят на българските Конево, Коняво, Коневец. Езарейс пък съотвества на българските Езеро, Езерово, Езерец. Земеана се обяснява със земя, земен, а като паралел може да се посочи село Земенци. Фригийското название на град Тило намира своята етимология в старобългарската дума тьло – земя, повърхност. Тамасис означава тъма, тъмнина, Багис показва връзка с думата бог, а Наколея се обяснява лесно с на кол...т.е. селище, във вода. Херодот описва добре наколните жилища на траките разположени в езера...
Как да продължаваме да вярваме на официалната историография след като виждаме колко важни факти са скрити от широката публика? Истината е обърната с главата надолу, за да бъдат очернени дедите ни и да се припишат постиженията им на друг народ. Печално и несправедливо е това, а още по-печално е, че властимащите не прават нищо за отмиването на клеветите по наш адрес. Толкова много можем да спечелим, ако истината за нас излезе наяве. Културния туризъм не само ще пълни хазната, но ще намали безработицата, а с това ще намалеят и редица социални проблеми. Да не забравяме, че когато се разбере какви са постиженията на предците ни, повишеното самочувствие на българина ще доведе до по-висока продуктивност, а и промяна в обществените отношения. Когато знаеш, че твоите предшественици са били силни достойни и културни хора, ти ще се опитваш да приличаш наа тях. Не уповаването на старата слава, а уважението към предците, отговорността, която носим пред тях ще променят нас и държавата ни. Не случайно Славейков каза: “Един народ расте сам с идеалите си, с задачите, що взема на свойте плещи, и с тях се той възйема до подвизи, зарад каквито вчера сам не се е смятал за кадърен. Ето вам и пример: С векове народа ни мърцина живя в душевен мрак, и ражда се и гина со скотовете скот. Кое го възроди? Кое заспала мощ в юначните гърди събуди? В подвизи кое го днеска води? Водачът всемогъщ за мъртвите народи — светият идеал!”
В миналото учените знаеха твърде малко за фригите. Преди да бъдат намерени останките на Гордион, Айзана, Акмония и др. никой не предполагаше, че този тракийски народ е можел да гради величествени монументи. След откриването на стотиците фригийски епиграфски паметници стана ясно и това, че фригите са имали своя писменост. Изведнъж господстващото твърдение, че гърците са дали азбука и култура на траките стана несъстоятелно...за ужас на една определена група хора.
По времето когато фригите издигат огромни и великолепно украсени сгради, гърците обитават сламени колиби. Докато траките създават художествени мозайки, мебели с инкрустации и красиви декоративни плочи, гърците са били още в Тъмния Период. Фригите са били неимоверно богати. Тяхното благосъстояние става легендарно, ражда се легендата за това, че до каквото се докосне цар Мидас, то се превръща в злато.
Фригия е държава в Мала Азия, но нейните жители са балкански преселници. За това свидетелстват Херодот -VII.73, Страбон -12.8.3, Плиний – V.xli.145 и Стефан Византийски – Етника, Βρυκαι. Херодот обяснява също, че в дълбока древност името на фригите е било бриги - VII.73. Не всички от тях мигрират за Мала Азия. Част от бригите остава в Тракия и причинява доста главоболия на персите (по време на похода на Дарий) унищожавайки голяма част от войската им -VI.45.
Макар данните за тракийският произход на фригите да идват от няколко извора и да са ясни, през XX век влиятелни хора се опитват да наложат вярването, че фригите не са траки. Отричането на тракийския произход на фригите се прави с цел на спасяване на статуквото. Става дума за упорито налаганата догма, че гърците са създателите и разпространителите на култура в Античността. Това твърдение все още държи в плен много хора...
Ако бяха популяризирани данните, че фригите са траки, че са били в състояние да строят величествени стради векове преди гърците, че са имали монументални надписи преди гърците...то престижа на южните ни съседи щеше да пострада. От друга страна вярването, че траките са само войнолюбиви варвари трябваше да бъде изоставено. Eто защо бе започната кампанията с отричането на тракийският произход на фригите.
Да обърнем внимание на “доказателствата” за нетракийският произход на фригите. Разглеждайки фригийските глоси Вл. Георгиев твърди, че: “тракийски, дако-мизийски и фригийски макар и сродни са три различни индо-европейски езика, които не могат да се сведат до един общ език” (Траките и техният език, стр. 220).
За мен няма съмнение, че Георгиев е бил изключително талантлив езиковед. За жалост обаче той твори най-вече по време на тоталитарния режим. По това време цензурата не допускаше работи, които имаха потенциал да развият национална гордост...наречена тогава шовинизъм. Единственият начин за Георгиев да продължи да работи е било като следва спуснатите от цензурата директиви, независимо дали това му е харесвало, или не.
Няма логика тракийските наречия да са били оеднаквени в древността. Та дори и днес в страната ни има различни диалекти. Много думи от родопския край са напълно неразбираеми за добруджаните. Същото важи и за част от словестното богатство на хората от Пиринско. Там се употребяват думи, които звучат странно за хората от Пловдиска област. Тези различия обаче не ни дават правото да кажем, че има родопски, пирински и тракийски език, които макар и да са сродни не могат да се сведат до един език. Никой разумен човек няма да приеме подобно твърдение.
Не трябва да забравяме и това, че тракийските, дако-мизийските и фригиските думи са документирани от различни хора през различни епохи. Това несъмнено допринася за определени различия в думите. По-разумно е да се сравнят топонимите от земите на Тракия, Дакия и Фригия и да се види, кой е езикът даващ най-добро обяснение за тях.
Във Фригия има град Акмония, селище със същото название срещаме и в Дакия. Обяснение може да се даде с българската дума камен-камък.
Аизана е град във Фригия, Аизика е област от Тракия. Тълкуване получаваме със стблг. ст.ч.сл. азъно- козя кожа.
Акреанис е фригийско селище, чието име е сродно на тракийското Акренза. Обяснение можем да получим със стблг. гренза-тиня, кал (Вл.Георгиев)
Анкира е фригийско селище, чието име е сродно на тракийските Ангитес и Ангисос. Добра етимология предлагат стблг. онгълъ-ъгъл и стблг.стч.сл. онкотъ-кука, ъгъл.
Апиа е селище във Фригия, сродни топоними срещаме в Тракия – Апиария, Апсинт, Залд-апа, Бурд-апа...Частицата АПА има значение вода, блато и се обяснава със стблг. вапа- блато, застояла вода.
Азарейс, Езареис е фригийски топоним имаш паралел в Азорос – град в Македония, земя обитавана в древността от мизите, които в по-нови времена биват наречени българи. Азареис, Езареис и Азорос се обясняват с думата езеро.
Багис се намира във Фригия, на Балканите пък срещеме Богас. Етимология може да се даде с думата бог.
Във Фригия е документирано селището Брия, а според Страбон брия е тракийска дума за град. В Тракия са локализирани Месем-брия, Полтим-брия, Селим-брия, Алай-брия. Георгиев предлага ст.блг. завьрети за тълкуване на брия, т.е. затворено място. Възможно е обаче и тълкуването с бера, събор, т.е. място за събиране.
Галос е име на фригийска река, то отговаря на тракийското Галепсос. Значението е черна вода, обяснение получаваме от българската диалекста дума гал-черен.
Във Фригия срещаме Брузос, а в Тракия има топоним Бурзия. Имената на двете селища могат да се изтълкуват с българската дума бръз, бърз.
Диния е топоним във Фригия, подобен има и в Тракия – Дин друме. Според Георгиев Дин е божествено име, като сродна дума е посочена българската дума ден. Трябва да отбележим, че тя има диалектна форма дин.
Збурея е фригийско селище, Збурул е селище близо до Пловдив. Обяснение на имената получаваме с българската дума сбор, събор, т.е. пазар.
Илуза е селище във Фригия, а в Тракие е засвидителстван Илион. Езиковеди като Георгиев посочват стблг. илъ-кал като сродна на тракийската ила-кал.
С подбно значение е и фригийското селищно име Калудион- кална вода. В Тракия е локализирана крепост Калис.
Корпени е фригийско селище, чието име е сродно на тракийското Курписос. Съвременен паралел е българското село Кърпец. Обяснение може да се даде с блг.кърпел-остен, уред с остър връх. Сродна дума е и укр. корпат-копая (И.Дуриданов)
Пессинус се намира във Фригия, в Тракия са локализирани Пезиум и Пестес. Обяснение получаваме с думата пещ.
Темнос, Теменодури, Темброгиос, Теменея са фригийски топоними и хидроними. Сродни на тях са тракийските Темoнбари, Тимакос, а и дакийския Тамасидава. Обяснение получаваме с българските думи тъма, тама, темно.
Никой от учените определящи фригите като различен народ от траките не е дал тези паралели в топонимите. Нито пък са оборени твърденията на Херодот, Страбон, Плиний и Стефан Византийски. Тези стари автори дефинират фригите като тракийски народ.
Освен по езика за етническата принадлежност на фригите можем да съдим по техните погребални ритуали. Царете на този древен народ са погребвани под могили. Самата гробница е била облицована с дървени трупи. Същият тип погребение се среща и в Тракия, че даже и в Средна Азия където са живели саките. Те са определени от Аристофан за траки.
Друга особеност на фригийските погребални ритуали е това, че при благородническо погребение са се принасяли в жертва коне. Този обичай е добре познат на траките, практикува се от старите българи поне до IX век.
Поредната особеност свързваща траки и фриги е облеклото. Гърците са носили хитони, римляните тоги, фригите обаче са с дълга риза, панталони и шапка, която е закривена напред. Точно това е и облеклото на гетите, които Херодот определя за най-храбрият тракийски народ.
Фригийската керамика е много особена. Тя съдържа много геометрични елементи като квадрати, ромбове, успоредни линии, редуващи се светли и тъмни квадрати като при поле на шах, штриховани триъгълници, концентрични кръгове. Използват се също меандри, спирали, свастики. Тези елементи на орнаментиката са без изключение типични и за древната тракийска керамика.
Нека обобщим представеното до този момент:
1. Имаме четири различни исторически извора, според коите фригите са тракийски народ.
2. По отношение на топонимите и съответно езика може да се каже, че фригите са тракийски народ.
3. Погребалните обреди на фригите са като тези на траките.
4. Облеклото на фригите е като това на траките.
5. Орнаментиката на фригийската керамика е като тази на траките.
Аз лично не виждам причина да се определят фригите като народ различен от траките. Няма никакви данни, които да ни позволят да направим това. Фригийският език от друга страна предлага етимология на някои старобългарски титли. От дълго време се спори за титлата КАNАС. Едни я свързват с хан, други я тълкуват като кан, преди около век обаче проф.Ценов доказа, че КАNАС не е нищо друго освен древното записване на КНЯЗ. Най-древният вариант на тази дума намираме във фригийската AKENAS, документирана на надпис W-07( S.Lyubotsky).
За старобългарската титла боил се твърдеше, че е тюркска. Да обаче фригиските думи балайос и бален дават прекрасно обяснение. Те са със значение голям, силен, владетел. Болий означава по-голям на старобългарски.
Дедите ни са имали и титла бан, тя е по-новия вариант на фригийската ванакт- господар, цар. Ванак е и един от епитетите на Дионис на езика на мизите. Същите тези мизи са наречен в по-късни времена българи. За езикът на древните мизи Страбон твърди, че бил смесица от фригийски и лидиски.
Ето, не тюркски или ирански езици дават етимология за титлите на дедите ни, а фригийския. Този език не е изчезвал в древността както някои хора се опитват да внушат. Според П.Харанис фригиският език е говорен поне до IХ век - “The Phrygians, for instance, as we may infer from what we know of the back- ground of Michael II, seem to have been only semi-Hellenized as late as the beginning of the ninth century. Michael, who is described as coarse, ill-educated, and contemptuous of Hellenic culture, was no doubt typical of the natives of Phrygia, many of whom may not have known any Greek at all. “ http://www.arts.yorku.ca/hist/tgallant/documents/charanis.pdf
Още по-интересно е това, че Кирил и Методий започват своята мисия по времето на византийският император Михаил III. Този монарх не е грък, не е исавриец, или арменец, а фригиец – какво е бил и презиращият гръцката култура негов роднина Михаил II...И това, ако не е повод за размисъл...
Завършвам тази работа с призива, който дадох в предишната - Не трябва да гледаме на деянията от миналото като утеха, а като пример. Пример, който трябва да се следва. Ние сме създадени да бъдем горди хора, които разпространяват светлината и доброто, не жалки и хленчещи просяци. Дълго време недобросъвестни личности промиваха съзнанието ни и ни внушаваха, че не струваме нищо, че други трябва да ни управляват. Този процес продължава и днес, дали ще спре зависи само от нас.
Промяната на обществото започва от промяната на личността. Много от нас вярват, че обикновеният човек е слаб и не може да направи нищо. Това не е верно! И най-големите сгради са изградени от множество компоненти. Това, което прави сградите стабилни е силната връзка между компонентите. Вместо да чакаме опечалени краят си, ние можем да създадем островчета от светлина и любов в семейния и приятелски кръг. Можем да създадем даже свое, съвсем ново общество, ако успеем да обединим усилията си. Хубавите неща не стават нито лесно, нито бързо, важно е обаче да има воля те да бъдат започнати.
Борис Симеонов и Веселин Бешевлиев са известни със своите работи засягащи езика и културата на нашите деди. В творбите на тези изследователи са споменати значително количество старобългарски лични имена принадлежащи на владетели като Аспарух, Кубер, Телец, Крум, Омуртаг и др.
Симеонов дори прави опити за подробен етимологически анализ на включените в “Старобългарска Ономастика” антропоними, но по една, или друга причина е решил да пропусне името на Орган (Олган) – чичото на княз Кубрат (Кроват).
В.Бешевлиев представя данни за този старобългарски благородник, но не дава етимология за името му. Необяснимо защо нашия учен изразява дори съмнения относно това дали Орган (Олган) е от същото племе както и Кубрат, въпреки, че Теофан Изповедник и Йоан от Никиу определят Орган като чичо на Кубрат ( Кроват). Освен това липсват каквито и да е било извори определящи Орган (Олган) като грък, арменец, сириец и т.н.
В такъв случай е редно да си зададем въпроса – Защо е този страх от името на Орган ( Олган), какви неудобни факти може да разкрие анализа на името му?
До ден днешен студентите ни биват обучавани от хора следващи доктрината на Златарски, според когото ние българите сме потомци на тюрки. Теории като тези на Цани Гинчев, Ганчо Ценов, Георги Сотиров и др. биват осмивани и отричани въпреки богатството на извори, с които са изградени. Всеки факт, който е в подкрепа на виждането, че ние сме древен балкански народ бива пренебрегван и пропускан*. Явно името на Орган (Олган) е от палеобалкански произход и показва, че роднината на княз Кубрат (Кроват) не е тюрк, а принадлежи на същия народ, от който произлизат Залмоксис, Спартак, Орфей.
Нека видим как стоят нещата. Понякога гърците заменят българското Л с Р, летописците употребяват както Βουλγρια така и Βουργαρια, следователно няма пречка истинскато име на Орган – да е било Олган. Такова име съществува, то не е творческа измислица.
Проблемът за хората от школата на Златарски е това, че Олган не е монголско, турско, казахско, или якутско, а тракийско и старомакедонско име.
Страбон съобщава за планината Олгасус -Strab.XII.3.40-41, Уйлям Смит съобщава, че в ново време Олгасус е наречена Ulgaz и, че върховете на планината винаги са покрити със сняг. Тази подробност позволява Олгасус да се тълкува като влага, влажно място.
Гръцки автори споменават за река Олгон (в Гетската пустия – Добруджа), късни преводачи обаче сменят няколко букви ... и тракийската река Олгон "изчезва" завинаги в небитието отнасяйки със себе си една важна индикация за произхода на името на кубратовия роднина.
Известно е, че има река Олган и в Македония, тя е приток на Халиакмон (В. Георгиев, Траките и Техния Език, стр. 231). Олган е и името на речен бог, чийто олтар е запазен до ден днешен. Има и епиграфски паметници, на които името Олган се споменава съвсем ясно.
Според Владимир Георгиев (Траките и Техния Език, стр. 231 ) Олган е сродно с литовската дума валгс и българската влага (имаща диалектен вариант олага, улага ). Олган има същата семантика както българските лични имена Водица, Водичка.
Става ясно, че имената на старомакедонската и гетската река Олган, както и теонима Олган са обясними на български език. Виждаме и, че чичото на Кубрат (Кроват) е носил тракийско име...както и племенника си.
В един от по-старите постинги посочих, че името на Кроват е свързано с това на тракийското племе кровизи и притежава значение закрилник. Аспарух (Еспор) е сродно на тракийските Асдул, Есбен – конник.
Тервел означава трижди велик на тракийски, а пък името на старобългарския вожд Бузан е само вариант на тракийското Бузо(с), споменато още през XIV-ти век преди Христа.
В същия период са документирани имената: Куруменио, Карамесийо, Токеу, Винийо ( 236 К- по Чадуик), отговарящи на имената на старобългарските владетели Крум, Кормесий, Токту, Винех...В микенски документи от XIV -ти век преди Христа се срещат се дори родови имена като Вокило – Вокилъ.
Уверяваме се, че Олган не е някакво странно изключение, а само едно потвърждение на това, че имената на старите българи са от тракийски произход, т.е. дедите ни не са тюрко-алтайци, а древен балкански народ, части от който са се преселили на различни места.
Проблемът с името на Олган не е само в това, че е палеобалканско по характер, но и, че е сродно на Олег и Олга – владетели на Киевска Русия.
В “Ипатиевската Летопис” Олег е третият владетел на Киевското Княжество. Някои учени твърдят, че името Олег идвало от скандинавското (шведско) Helgi-Хелги, но пропускат да споменат старобългарското име Олган, което е много по-близко до Олег, а и е значинелно по-старо.
Пропуска се и това, че германското Х русите често го предават като Г (херц-герц, Холандия – Голландия), т.е. Хелги би било усвоено като Гелги, а не като Олег.
Така наречените “скандинавци” основали Киевското Княжество изобщо не са били германи, а хора от рода на Аспарух, Кроват и Олган, т.е. потомци на старите траки, кимерии и скити. Киевска Рус не е основавана от чужденци, защото както ние, така и украинците сме потомци на траки, скити и кимерии.
Тамгите на династията на Рюрик** са непознати на германите, но за сметка на това са като тези на старите българи. Бръсненето на главата и оставянето на кика, практикувано от Светослав е типично за българи и украинци, но не и за шведи, норвежци, датчани.
“Идването” от Скандинавия е само едно завръщане на група стари кимерийци наричани още хуни. Скандинавия е колонизирана на няколко пъти от траки и кимерии. Най-старото име на Дания е Кимерийски (Кимбрийски) полуостров, а безброй находки показват дълго тракийско и кимерийско присъствие.
D. Faux посочва, че в Ранното Средновековие в Скандинавия се наблюдава рязка промяна на погребални ритуали, която е индикация за пристигане на нов народ. Според Faux скандинавския бог Один е всъщност обожественият хунски благородник Улдин – чичото на Атила.
Норвежката изследователка L. Hedeager смята, че хуните ( наричани също кимерии) изиграват изключително важна роля в оформянето на скандинавското общество (Scandinavia and the Huns: An Interdisciplinary Approach to the Migration Era (Norwegian Archaeological Review 40, 42-58). “It is argued that the Huns, as a historical fact, were present in Scandinavia in the early fifth century. Their impact was to generate an "episodic transition" that opened up a whole new set of social, religious and political strategies, in Scandinavia in particular as well as in Barbarian Europe in general, and gave rise to a new Germanic identity in the aftermath of the Roman Empire...”.
Разбира се работите на L. Hedeager и D. Faux са жестоко оспорвани въпреки добрата си обосновка. Някои хора не желаят историята да бъде пренаписвана, макар това да е в интерес на истината. За съжаление историческата истина почти никога не съвпада с политическите интереси на силните на деня. Точно поради това рижите и руси хуни бяха определени за роднини на монголците, а Олег, Рюрик, Светослав и др. бяха обявени за потомци на шведи и норвежци.
Покоряване на един народ става не само на бойното поле. Най-страшното оръжие са лъжите и интригите. С тях може да се смачка самочувствието на един народ, може да се заличи паметта му и така да стане лесно да бъде противопоставен на своите роднини.
Докато има омраза и кавги хората са слаби. Силна държава е възможна единствено и само, ако съществува уважение и разбирателство с роднини и съседи. Те водят до активни търговски отношения, без които всяка икономика е обречена на гибел. На всеки е ясно, че едно общество не може да просъществува без добре работеща икономика.
Ще мине още доста време преди последиците от лъжите за миналото ни да бъдат заличени. Съзнанието ни е промивано прекалено дълго, за да можем лесно да се освободим отдавна наложени стереотипи.
Важното е да запомним едно – държава се гради не с гняв и омраза, а с разум и далновидност. Били сме велик народ и пак ще станем такъв! В нашите вени тече кръвта на благородници, на хора, които умееха да простят, търсеха приятелство и го поддържаха. Благороден е този, който е духовно извисен, който търси светлината и доброто! Ние можем това!
* Ето част от премълчаваните факти показващи, че ние българите сме тракийски народ:
1.В “Избрани Извори за Българската История” е пропуснато свидетелството на Д. Хоматиан, който твърди, че в далечното минало българите са носели името мизи и са били прогонени от Александър Македонски на север. Това всъщност е най-важния факт от работата на Хоматиан защото става ясно, че дедите ни са наричани мизи в продължение на хиляда години не защото са обитавали областта Мизия, а защото са потомци на старите мизи, с които се сблъсква Александър Велики...
2. Не се споменава това, че жилищата на старите българи ( землянки и полуземлянки) са като тези на мизите.
3.Не се уповестява на широката публика, че типичната за старите българи изкуствена черепна деформация е известна на траките още от Каменната Епоха.
4.Пропуска се да се поясни, че старобългарския метод на съхранение на житото в ями е познат и на траките от най-дълбока древност.
5. Установено е, че пет вида български рала, а също дикани, брани и т.н. са от тракийски произход. Същото важи за българските пастирски атрибути и трансхуманното животновъдство. Тези данни обаче не се популяризират.
6. Знае се, че тракийските народни носии показват смайващи прилики с българските, но тази важна подробност е известна само в тесни среди.
7. Ритуалът, който Крум следва правейки чаша от черепа на Никифор Геник е древен тракийски обичай споменат от Флор в “Тракийските Войни”.
8. На археолозите е известно, че българския погребален обред, при който се жертват кон и куче е практикуван векове наред от траките, този общ белег обаче не се споменава.
9. Бешевлиев, Овчаров и др. споменават за многоженството при старите българи, но пропускат думите на Страбон, който свидетелства за тракийската полигамия.
10. Кривият рефлексен лък на старите българи, а също и пет вида върхове на стрели са типични и за траките обитавали Мизия...
**Смята се, че и името на Рюрик е скандинавското ( норвежко) Hrœrekr, но се пропуска да се спомене, че личното име Рюрик е документирано в Галия поне половин хилядолетие преди викингите да тръгнат на походи. В Галия са документирани и други екзотични имена като тракийските Атис, Гетус, Дакус, Котус, да не забравяме и Борисус, Борилус, които всъщност са имена на българските владетели Борис и Борил. Тракийското и кимерийско присъствие в Галия в древността е засвидетелствано от Страбон, Иполит и Плиний, а също и от археологически находки. Прототипа на така наречените викингски мечове не идва от Скандинавия, а от земите около река Днепър, които са обитавани от траки, скити и кимерии...и където са погребани Аспарух и Кубрат.
#/media/File:Young_boxers_fresco,_Akrotiri,_Greece.jpg){kind=link}
