КАК ТРАКИТЕ СЪЗДАДОХА ГРЪЦКАТА АЗБУКА?

*Днес знаем, че най-ранните писмени знаци са тези от Балканите. По този въпрос са се изказали цяла плеяда учени като Хаарман, Мерлини, Ръдгли, Уин и др. А за това, че въпросната писменост е създадена от траки има убедителни доказателства. Антропологичните проучвания на Боев и Чолаков показват, че траките са местно население, чиито корени трябва да се търсят в Kаменната епоха [Боев, Чолаков, 1984, c. 331-316.]. *Друго важно антропологично проучване е това на д-р Попов. Изводите са ясни, но неудобни за поддържащите догмите наши учени: “Антропологичните типове, които влизат в състава на съвременния български народ принадлежат изцяло към европидната раса. Между тези антропологични типове първо място по разпространение, съгласно подробните данни от нашите изследвания заема понтийският, или черноморският тип” [Попов, 1959, с. 260]. С други думи: повечето от българите са физически наследници на траките. *В същият научен труд се споменава и, че дори повечето от светлокосите българи са също наследници на траките [Попов, 1959, с. 262]. Така излиза, че от гледна точка на антропологията 80-90% от българите са пълноправни наследници на хората, които са създали най-древната писменост. Това прочее се доказва и от резултатите от генетичните проучвания от 2011-2014 г. Нашите маркери I2, J2, E-V13, R1b*L23, а и голяма част от R1a, са удивително древни. Наследени са от хора обитавали земите ни преди около 10 000 години. *Адекватен анализ на резултатите от генетичните проучвания е дал Никола Църцаров в труда си "Къде са живели българите преди 2000 години – генетиката и математиката побеждават историческите догми". https://rns.bg/%D0%BA%D1%8A%D0%B4%D0%... *Дори историческите извори показват, че нашата писменост е древна. В съчинението "За буквите" [О письменехъ] се твърди, че дедите ни първо са ползвали черти и резки, но като се покръстили са започнали да пишат с гръцки и латински букви...и така е било МНОГО ГОДИНИ! Явно не се визира покръстването от 866 г., а това от I в., когато Апостолите идват на Балканите. Само в този случай изразът МНОГО ГОДИНИ има смисъл. *В Панонски легенди пък се твърди, че Бог е открилна Св. Кирил букви, които е имало в най-първи, т.е. най-древни времена. Светите братя само преработват древната тракийска писменост така, че да пасне на развития вариант на речта на Орфей, носещ вече името български език. *Самият български език съдържа доказателства за древните корени на нашата писменост. Става дума за българo-арийските паралели: пишати-писати-пиша, рекха-резка, чира-черта, рупа-рубило, рупа, питаями-печатам, четати-чьтати-чета, машии-мастило. Това, че арийските и старобългарските думи са почти идентични не е случайно. Траките са тези, които покоряват Индия с поне три свои похода, самите арийци са един от основните етнически елементи на тракийската общност. Понеже първият арийски поход [този на Дионис от Балканите] към Индия е от трето хилядолетие пр. Хр., то и българо-арийските паралели могат да бъдат наречени смаващо древни. И понеже тези паралели засягат писмеността, разбираме, че можем да говорим за доказателство за това, че дедите ни са първият европейски народ разполагащ с писменост. Ето защо дори някои от гърците, като напимер Алкидамант, признават, че Орфей създава азбуката. Харисън смята, че крито-микенската писменост е като тази на Орфей. *Неслучайно още през 1905 г. Успенски посочва като най-близък паралел на нашите руни от Плиска със знаците на крито-микенската писменост, която продължава да живее в Тракия и след изчезването си от Елада. Иванка Пенева-Русева доказа това убедително, но нейният труд не е популярен у нас - непростим пропуск за представителите на науката.

Хиксоси или наемници "Гърци и Евреи/Бъдещите саки/" с/у Тракийски фараон? 

Добре известният от "Стария завет" еврейски патриарх и пръв пророк Авраам е живял,както днес се смята,ок. XXI или XVI в.пр.Хр.,но не може да се нарече "пръв евреин",понеже по негово време в нито една древна хроника не са споменати евреите. Ако се позовем на еврейската праистория,писана лично от еврейския историк Йосиф Флавий (I в.сл.Хр.),евреите произлизат от "племето" Хиксоси,първи данни за които намираме в египетски документи от XVII-XVI в.пр.Хр. и в такъв смисъл втората дата за живота и "делото" на Авраам е по-коректна от първата. За това,че Хиксосите са роднини или предци на евреите говорят техните имена- Яков, Ианнас (Йонас), Ассис (Исус,Азис) и пр.,както и съдбата им- след краха на тяхното царство много хиксоси биват поробени от египтяните,с което се слага началото на онова робство,от което Мойсей освобождава евреите. Да премахне владичеството на хиксосите успява Яхмос I. Преследвайки ги, той нахлува в Палестина и Сирия. Приемниците му завладяват Палестина, Финикия, Сирия, а страната Куш до 4-тия нилски праг става провинция на Древния Египет. Страната Куш(КУШ=Кая Ешуа=Жреца Ешуа=ЯХВЕ).

Есхил описва гърците като тъмнокожи и идвайки от Африка предавайки думите на пеласгийския цар към данаидите – “Вие не приличате на хората от нашата земя, а по-скоро сте като либийките, или даже като хората живеещи край река Нил.” - “No likeness of our country do ye bear, But semblance as of Libyan womankind. Even such a stock by Nilus' banks might grow…”

  

Отдавна съм се уверил, че всяка истина може да се укрие. Достатъчно е години наред да се повтарят с фанатизъм едни и същи измислици. Човек запомня не това, което е логично, а това, което чува най-често. След време повтаряното се загнездва така здраво в нашето съзнание, че става трудно заблудата да бъде отстранена. По отношение на този парадокс, Марк Твен е казал нещо много интересно. Даровитият писател споделя, че е по-лесно да излъжеш хората, отколкото да им обясниш, че (в миналото) са били излъгани.


Казаното от Твен е верно, разбрах го от личен опит. Понеже за миналото на народа ни са изречени безброй лъжи, доста от нас са попаднали в капана на заблудите. Нека не забравяме, че измамите тровят съзнанието на повече от пет поколения българи. Вече не просто “пресата” и “образователната система” промиват създанието, а дори и нашите майки и бащи, които закърмени със старите виждания неволно ги предават и на нас.


Намирайки нова, по-логична и правдива информация доста хора обръщат гръб на догмите, други упорито отказват да приемат новото. За жалост към втората група трябва да бъдат причислени и определена група учени. Странно е, непонятно е защо хората на науката следват остарелите виждания, но факт е, че това става. Като пример може да се посочи твърдението, че траките са безписмен народ, а за надписите си са ползвали гръцката азбука.


Ако подобно твърдение бе направено през XIX век, то оправдание можеше да има. По онова време не се знаеше, че дедите ни са първият цивилизован народ на Европа. На твърде малко хора бе известно, че предците ни са дали най-способните императори на Рим, а също така и най-великите пълководци на Римската Империя. Не се знаеше и това, че във Варненския некропол е скрито най-старото обработено злато в света, нито пък, че най-древната писменост е тази от Градешница, Караново, Хотница, Тартария и т.н. Малцина бяха тези, които осъзнаваха, че без Орфей, Тамир, Лин, Евмолп, Имарад и др. гръцката култура щеше да е доста бедна и едва ли щеше да се радва на днешната си популярност.


Дори и в по-късни времена само ограничен брой хора знаеха, че Ахил, Атрей, Менелай, Агамемнон, Пелей и др. принадлежат на трако-пеласгийската общност. В академичните кръгове бе добре известно, че музите – покровителките на музиката и изкуствата са тракийски, но по редица причини това бе примълчавано. Не бе популяризирана информацията, че доста преди Троянската Война полуостров Пелопонес е колонизиран от тракийското племе фриги, а и, че Атика е била обитавана от техни роднини. Не се казваше и, че в Давлида, Фокида е властствал живелият преди повече от 3300 години тракийски цар Терей.


Виждаме, че огромно количество информация бе извън обществено достояние. Това направи възможно изковаването на неиздържани теории като тази за гръцката писменост. Незапознати с важните данни, днес милиони хора искрено вярват, че гърците са заели азбуката си от финикийците, а после преработвайки я, са я дали на траки, етруски, келти.


Несъмнено гърците имат значителен принос в изграждането на европейската култура. Това нито може, нито бива да се отрече. Талантът на скулптурите Фидий и Праксител, красноречието на Павзаний и Страбон, мъдростта на Сократ и т.н. трябва да се ценят. От друга страна е редно да се признае и приносът на траките в оформянето на гръцката култура и общество. Тъй както никой не отрича ролята на етруските в изграждането на ранната римска държава, така не би било страведливо да се премълчи това, което дедите ни са дали на старите гърци.


На първо място трябва да се посочи азбуката. Държа да отбележа, че въпреки названието гръцка азбука, тя не е създадена от гърци. Нито Херодот, нито пък Тукидид, Страбон, Павзаний, Платон, или пък, който и да е било друг стар автор не твърди, че гърците са създавали някога азбука.


Плиний споделя, че Кадъм е този, който донася в Гърция азбука от 16 букви. Това станало доста преди Троянската Война, а след нея Паламед добавил 4 букви, други 4 били добавени от Симонид. Друга версия е представена от Аристотел, според когото ранната азбука е имала 18 букви, като Ψ и Ζ са добавени от Епихарм, а не Паламед – H.N. VIIlxi-192.


Кадъм – човекът, на когото се приписва донасянето на писмеността в Гърция е считан за финикиец. Кадмил обаче е тракийско име, така е наречен един от Великите богове от Самотраки – D.Detschew, “Die Thrakischen Sprachreste”, z. 234. Кадмил е просто вариант на Кадъм с умалителна наставка - ил, която се среща и в други тракийски имена като Самил например. Същата наставка е типична и за български лични имена като Страхил, Добрил, Божил.


За Кадъм се казва и, че е основал град Тева/Θῆβαι (Тива). Названието на това селище няма смисъл на гръцки език и по-скоро принадлежи на предгръцкото население на страната – H.Frisk, Griechisches Etymologisches Wörterbuch, z.670. Предгръцкото население това са трако-пеласгите както знаем от Херодот, Страбон и Плиний – Her. II- 56, Strab.V.2.4, VII.7.1, Plin. IV.III. 8. Името Тева/Θῆβαι е гърцизираното предаване на тракийското дева, което намираме в Дева, Пулпудева и др. Това древно название за селище бива тълкувано от Владимир Георгиев с помоща на българския глагол девам, дявам – слагам, поставям.


До тук виждаме, че името на Кадъм е тракийско, от тракийски произход е и името на основания от него град. С това интересните факти не свършват. Дъщерята на този обгърнат с мистерии човек е наречена Земела. Тя е майката на тракийското божество Дионис, а името й се тълкува със старобългарската дума землiа.


Как да си обясним обаче това, че Кадъм е известен като финикийски принц. За тези, които познават старата история това не е мистерия. Според Г. Херн финикийците са смесица от ханаанци и морски народи – G.Herm, Die Phöenizier, Econ Verlag, Düsseldorf, 1974, с. 61. Херн не уточнява кои точно са тези морски народи, но по имената им лесно можем да разберем що за хора са те.


Споменатите от египтяните морски народи дрд, уешеш, тршу, чкр, пелесет, мешуе и др. са племената дардани, веси, травси, тевкри, пеласги и не на последно място мизите. Същите тези мизи, които Д. Хоматиан след време ще нарече българи. Част от тези хора египетският фараон Меренпта привлича към себе си с обещания за земя и ги кара да се бият със своите роднини. Ходът на египетския владелел е сполучлив. Разделени, древните балканци вече не могат да се противопоставят на египетската армия, коато е подсилена от братята им.


Отблъснатите пеласги, дардани, мизи и др. се установяват на територията на днешен Израел. Явно пеласгите са били най-много защото групата от различни племена получава колективното название пелиштим. Това е староеврейското название на филистинците, за които се казва, че идват от Крит – дом на траки и пеласги.


Това е мнение на учени като Владимир Георгиев: “ The name Pelastoi -Πελαςτοι can be identified with Old Hebrew pelisht-im (im is the ending in plural), Assirian palashta, pilishtu, and Egyptian prsht i.e. with the Philistines of the Bible. According to the Biblical tradition, the Philistines had come from the island of Crete. The French archeologist Berard (1952) confirmed this thesis with archeological data...Thus Pelasgians migrated from the Aegean region to Palestine, the territory to which they gave their name...”(V.Georgiev, Introduction to the History of the Indo-European Languages, Sofia, 1981, р.107).


Виждането на Георгиев е споделено и от други учени в по-ново време. Джон Уилкинс Уилфорд също смята, че библейските филистинци са част от така наречените Морски народи - The biblical Philistines are assumed to have been a group of the mysterious Sea Peoples who probably originated in the Greek islands and migrated to several places on the far eastern shores of the Mediterranean. - ( John Nobble Wilford, Philistines, but less philistine).

http://www.nytimes.com/2007/03/13/science/13phil.html?_r=0




В земите на Ориента, в края на Бронзовата епоха, дошлите от Балканите траки и пеласги се смесват с местното население. Така се заражда народът на финикийците, от които произлиза Кадъм. Ето защо един финикийски принц носи тракийско име, а и названието на основаното от него селище е тракийско.


Понеже траките са били малцинство сред ханаанците, то с течение на времето балканците биват асимилирани от местното население. Старият си език запазват само тези траки, които напускат Ориента и подобно на Кадъм се завръщат на Балканите. Ето, няма парадокси, няма мистерии, просто никой не се е заел да представи на ясен език слабо известните данни.


Разказаното до тук не е единствената непопулярна информация. Ние разполагаме със сведението на Алкидамант, че тракиецът Орфей е създателят на азбуката – Д. Попов, Гръцките интелектуални и тракийския свят, Лик, София, 2010, с. 465. Сведението на Алкидамант се потвърждава от твърдението на Диодор Сицилийски относно това, че Орфей и Лин са ползвали най-древната писменост - Historical Library of Diodorus the Sicilian, printed by W. Mc Dowell, London, 1814, с. 208. В работите на Еврипид се говори за таблички, на които е написано Орфеевото слово - Д. Попов, Гръцките интелектуални и тракийския свят, Лик, София, 2010, с. 111.
Не по-малко интересни данни получаваме и от Плиний Стари. Римският автор споделя добре известната по негово време информация, че пеласгите са тези, които са занесли азбуката в Лациум (областта, в която е разположен Рим) – “ apparet aeternus litterarum usus in Latium eas attulerunt Pelasgi.” (H.N.VII.lvi.193).


http://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/7*.html




За това, че пеласгите са посетили Апенините и са превърнали в доминантна група там знаем и от Плутарх. Този летописец предава една от легендите за основаването на Рим, а именно от пеласгите – силен народ, който в древността е обиколил голяма част от познатия свят и е покорил повечето хора: “Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome.”


http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html




Нека направим кратко обобщение:


1.Не съществува нито един исторически извор, в който да се казва, че гърците са създавали азбука. Говори се само за добавяне на няколко букви.


2.Няма дори консенсус кой колко букви е добавил. За сметка на това притежаваме сведението на Алкидамант, че Орфей е създателят на буквите.


3.Диодор Сицилиски също поставя Орфей като човекът боравещ с ранната азбука.


4.Самият Кадъм, за когото се твърди, че е донесъл азбуката в Гърция, е от палеобалкански произход. Неговите потомци – Земела и Дионис са тракийски божества.




Да забравим за момент, че траки и пеласги влизат в състава на финикийското общество. Има и други сведения, от които можем да отсъдим, че дедите ни -траките са дали азбука на гърците. През VIII век преди Христа фригийците са богат, високо развит народ, способен да издигне внушителни монументални паметници. Дворците на фригийските владетели са масивни сгради богато украсени с мозайка, мраморни фризове, керамични плочки и фрески.




https://c1.staticflickr.com/1/5/9811512_202fbc82e2.jpg





http://geolines.ru/netcat_files/83/38/h_b2295b5bc6265aefd67bb37084ca2592





http://www.metmuseum.org/toah/images/h2/h2_L.1994.96.5.jpg






http://www.christies.com/lotfinderimages/d44699/d4469974r.jpg


Качеството на мебелите и бижутата изработени от тракийските майстори е такова, че дори и днес древните артефакти спират дъха на археолозите. Освен това от края на Троянската Война до VIII век преди Христа трако-пеласгите са господари на протоците (Дарданелите и Босфора) за период от около 320 години. Над три века дедите ни са имали възможност да трупат богатство, сила и влияние.




http://www.transanatolie.com/english/turkey/anatolia/Phrygians/phrygi12.jpg

ИЗ ДРЕВНИТЕ АВТОРИ:
• "Твърде малко внимание е обръщано и на едно от сведенията на Страбон. “Книгите на фригите и мизите”, казва Страбон, “ни връщат във времена дори по-ранни от тези на Троянската война.” из работа на демографа Г. Сотиров
• Еврипид сочи тракийски плочици (дъсчици, таблици?), писани на езика на Орфей.
• Херодот, сочи съществуването на тракийски оракулски плочици (дъсчици, таблици?).
• Овидий (Ovid) е записал факта, че е съчинявал поема на езика на траките гети.
• Фотий (Photius) разказва, че един писател от VII в. сл. Хр. използвал тракийски книги.
• А Константин Велики е писал своите “Беседи” на родния си език, т.е. на тракийски.
"Старите тракийски книги са били “успешно” напълно изличени от религиозни фанатици и други жестоки хора, които много пъти са се опитвали да унищожат и самите тракийски народи. Но тракийският език е оцелял през вековете, както и самата тракийска писменост. Всички съмнения, касаещи тези въпроси, се разсейват за всеки, който се постарае да се спре за момент върху свидетелството на Теофилакт Симоката (Theophylactus Simocata).
• Писал през VII в. сл. Хр., Теофилакт Симоката (Theophylactus Simocata) два пъти заявява, че славянските народи от неговата епоха са същите онези, които в по-раншни времена са били наричани гети.
• Те са били народите, на чието богатство се е възхищавал Херодот, чиято медицинска наука е ценял Платон (Plato) и чиято войска веднъж победила Филип II, а по-късно и силите на Лизимах (Lysimachus).
Следователно, родният език на Константин Велики е бил славянски диалект.
• "Диодор Сикул : "Лин написал разказ с пеласгийски букви за делата на първия Дионис, както и за други митични легенди, които завеща сред мемоарите си. По същия начин Орфей и Пропанид , който беше учител на Омир и талантлив поет, ползваха пеласгийски букви, а също ги ползваше и Тимоет- син на стария Тимоет, а той син на Лаомедон- който живя по времето на Орфей..." Diod. Sic. , III, 67.5.
Този Тимоет (племенникът на цар Приам) също е написал "Фригийската поема, а така я наричат, защото я е написал ползвайки древния език и букви"
• Сведение на Алкидамант – “Тук траките положиха Орфей –жрецът на музите... открил на хората буквите и мъдростта”. ( Д. Попов, Гръцките интелектуалци и Тракийския свят, Лик, София, 2010, стр. 465). Виждаме, че дори и гръцки автори са имали смелостта и доблестта да кажат истината определяйки траките в лицето на Орфей като създатели на буквите..."
• Според Плиний Стари, не гърците, а пеласгите са тези, които са разпространили азбуката чак до Лациум (родината на латините в Апенинския п-в) Natural Historia VII - 193



http://ngm.nationalgeographic.com/ngm/0612/feature4/images/gallery.4.12.jpg




http://www.independent.co.uk/incoming/article8807421.ece/alternates/w620/pg-38-bulgaria-4-getty.jpg




http://www.tampers.eu/images/D/001-804.jpg

ИЗ ДРЕВНИТЕ АВТОРИ:
• "Твърде малко внимание е обръщано и на едно от сведенията на Страбон. “Книгите на фригите и мизите”, казва Страбон, “ни връщат във времена дори по-ранни от тези на Троянската война.” из работа на демографа Г. Сотиров
• Еврипид сочи тракийски плочици (дъсчици, таблици?), писани на езика на Орфей.
• Херодот, сочи съществуването на тракийски оракулски плочици (дъсчици, таблици?).
• Овидий (Ovid) е записал факта, че е съчинявал поема на езика на траките гети.
• Фотий (Photius) разказва, че един писател от VII в. сл. Хр. използвал тракийски книги.
• А Константин Велики е писал своите “Беседи” на родния си език, т.е. на тракийски.
"Старите тракийски книги са били “успешно” напълно изличени от религиозни фанатици и други жестоки хора, които много пъти са се опитвали да унищожат и самите тракийски народи. Но тракийският език е оцелял през вековете, както и самата тракийска писменост. Всички съмнения, касаещи тези въпроси, се разсейват за всеки, който се постарае да се спре за момент върху свидетелството на Теофилакт Симоката (Theophylactus Simocata).
• Писал през VII в. сл. Хр., Теофилакт Симоката (Theophylactus Simocata) два пъти заявява, че славянските народи от неговата епоха са същите онези, които в по-раншни времена са били наричани гети.
• Те са били народите, на чието богатство се е възхищавал Херодот, чиято медицинска наука е ценял Платон (Plato) и чиято войска веднъж победила Филип II, а по-късно и силите на Лизимах (Lysimachus).
Следователно, родният език на Константин Велики е бил славянски диалект.
• "Диодор Сикул : "Лин написал разказ с пеласгийски букви за делата на първия Дионис, както и за други митични легенди, които завеща сред мемоарите си. По същия начин Орфей и Пропанид , който беше учител на Омир и талантлив поет, ползваха пеласгийски букви, а също ги ползваше и Тимоет- син на стария Тимоет, а той син на Лаомедон- който живя по времето на Орфей..." Diod. Sic. , III, 67.5.
Този Тимоет (племенникът на цар Приам) също е написал "Фригийската поема, а така я наричат, защото я е написал ползвайки древния език и букви"
• Сведение на Алкидамант – “Тук траките положиха Орфей –жрецът на музите... открил на хората буквите и мъдростта”. ( Д. Попов, Гръцките интелектуалци и Тракийския свят, Лик, София, 2010, стр. 465). Виждаме, че дори и гръцки автори са имали смелостта и доблестта да кажат истината определяйки траките в лицето на Орфей като създатели на буквите..."
• Според Плиний Стари, не гърците, а пеласгите са тези, които са разпространили азбуката чак до Лациум (родината на латините в Апенинския п-в) Natural Historia VII - 193


През VIII век преди Христа гърците се намират все още в своя така наречен Тъмен период. Южните ни съседи не са в състояние да издигнат масивни сгради, или монументални статуи, населението живее в покрити със слама колиби. Докато за дедите ни са характерни богатството и благоденствието, то за предците на южните ни съседи са типични бедността и нищетата.


Как мислите, кой народ би имал нужда от азбука и би имал интелектуалните способности да я развие – високо развитите траки, или примитивните за онова време гърци?


Има и нещо друго, за което учените предпочитат да затворят очи. Фригите идват в Мала Азия още през Бронзовата епоха и са съседи на хети, лувити, асирийци, а и на финикийците, в чиито вени тече и балканска кръв. Всички тези хора са добри търговци и разполагат с писменост. Съвсем естествено е, че дори траките да нямаха азбука до VIII век преди Христа, те биха я взаимствали от съседите си. Това разбира се не е нужно защото дедите ни са имали писменост доста по-рано.


На най-древните документи с Линеар А са записани тракийски имена като Арей, Диза, Питак, Резос. Става дума не за VIII, а за ХVIII век преди Христа. В Линеар А няма нито едно гръцко име като Алкивиад, Милтиад, Аристид и т.н. В по-късният Линеар Б тракийските имена са десетки: Арес, Бейтеус, Бузос, Дизос, Котис, Ксантос, Марон, Пеон, Пиерия, Перинтеус, Одрис, Амарунта, Батас, Гетас, Карсас, Кокарос, Косон, Отус, Питак, Рескупорис, Сагарис, Тюнос, Тоас и много други – К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност), STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998, с. 18-20.


Присъствието на тракийски имена в микенските документи не се отрича от учените. Нещо друго обаче, което е от огромна важност бива премълчавано. В микенското общество царят е наричан ванакатело, ванакатеро. Тази титла е позната на фригите под формата ванакт, а спорен Авсоний мизите (наречени по-късно българи) казвали (Fanakes) Ванак на бог Дионис (Вл.Георгиев).


В документите с Линеар Б няма нито един ванакатело (цар) с гръцко име. За сметка на това, на няколко локации е споменат ванакатело (цар) с име Одрис.







Това, че траки са властвали в древния Пелопонес не би изненадало никой, който е запознат добре с историческите извори. Страбон е пределно ясен твърдейки, че Пелопонес е получил името си от фригиеца Пелопс: “Pelops brought over peoples from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him.”


http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html


Това, че микенците не са гърци, знаем и от друг исторически извор. В работа на Софокъл намираме следния интересен фрагмент: “Тантал, бащата на Пелопс бил от Фригия.”, “ Не знаеш ли, че този, който е бил баща на твоя баща, древният Пелопс е варварин фригиец“ – Д. Попов, Гръцките интелектуални и тракийския свят, Лик, София, 2010, с. 286.


Старите автори поставят траки не само в Пелопонес, но и в Атика. Страбон казва, че цялата Атика е била обитавана от траките, а в Давлида, Фокида е властвал цар Терей: “for Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus, Daulis in Phocis by Tereus.”


http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html


Дедите ни трако-пеласгите са били господари на Балканите и са имали няколко вида писменост векове преди някой да чуе за гърците. На всяко величие обаче идва край. Троянската Война е едно трагично събитие, сблъсък между братя, благодарение на който идва падението на микенското общество. Във войната загива голяма част от аристокрацията, след бойните действия идва чума, която обезлюдява сериозно Южните Балкани.


За дошлите от Африка гърци не е проблем да се наложат над оредялото и отслабнало местно население, което те асимилират за няколко века. Дедите на гърците приемат дори огромна част от езика и културата на трако-пеласгите, но поради ниското си ниво в началото, предците на гърците не заемат древната писменост Линеар Б.


Гърците се сдобиват с писменост и култура в по-късен период. Ето как става това. През VIII век преди Христа Асирия е най-могъщата империя на Азия. На трона се възкачва Саргон II, който е жесток и амбициозен владетел. Той подлага на терор съседите си, с огън и меч покорява народите на Урарту, Каркемиш, а и Фригия. За това събитие учените не обичат да говорят, а именно то обяснява появята на азбуката при гърците.




http://www.katapi.org.uk/images/Maps/EmpireAssyriaHR.jpg


Ужасени от асирийското нашествие много фриги напускат родината си. Значителна част отива в Гърция където все още живеят техни роднини. Със себе си бегълците донасят не само азбуката, но също така култура, знания за строеж на масивни сгради, за ваене на статуи, за направа на мозайка. Идването на фриги обяснява защо през VIII век преди Христа Гърция излиза от Тъмния Период.


Ако гърците бяха заели азбуката директно от финикийците, то посоката на писане на най-ранните гръцки надписи щеше да е от ляво на дясно, както е и при финикийците от Левант. Първите гръцки надписи обаче са в стил бустрофедон, точно както е и при фригите. Специалистите някакси са пропуснали тази важна подробност. Пропуснали са и това, че фригите притежават буква, която гърците не познават ( ʃ - Й), как в такъв случай гърците ще дадат нещо, което нямат?


Ето я неудобната истина, която е скрита зад фанатичното повтаряне на неиздържани твърдения. Непрекъснатото повтаряне на заблуди е довело до създаване на стереотипи, а те се пречупват трудно. Слава Богу, прогресивни американски учени проявиха смелост и почтеност и обявиха, че фригите са имали писменост повече от половин век преди най-ранните гръцки надписи: “the graffiti from Gordion precede the oldest Greek inscriptions by more than a half-century.“


http://sites.museum.upenn.edu/gordion/articles/language-culture/65-early-phrygian-inscriptions-from-gordion


Твърдението на американските изследователи е революционно. То не ни дава цялата истина, но поне подлага на съмнение догмите, на които се робуваше и все още се робува.


Тук поддръжниците на догмите могат да възразят, че няма тракийска литература, а само около 400 надписа. Да, така е, няма намерени тракийски книги, но това може да се обясни лесно. Етруските са имали писменост доста преди римляните, но етруски книги няма в музеите. Разказвайки за древната Иберия, Страбон споменава, че турдетаните имат огромна литература, в която е описана хилядолетната им история. Иберийски надписи има, но книги не са оцелели. Според С.Джеймс галите са били високо образовани хора. Цезар споменава за галска писменост, но уви, галски книги не са намерени.


Каква може да е причината за това? Как така народи, за които се знае, че имат азбука и висока култура губят книжнината си? Всеки завоевател знае, че най-лесно се управлява неграмотен народ. Това е причината при нашествие да бъде елиминирана образованата благородническа прослойка, а и да се подложи книжнината на унищожение.


Рим завладява етруските, иберите, келтите, а по-късно и дедите ни. Навсякъде се прилага същия модел – елиминация на благородници и жреческа прослойка, а и унищожаване на писмеността. Враговете на народа ни са имали над хиляда години на разположение да заличат древната литература на дедите ни. По време на римското и турско владичество са изгорени хиляди, а може би и десетки хиляди български книги.


Трябва да призная, че принос в заличаването на най-древната ни книжнина имат и дедите ни. През IX век, по съветите на папата са унищожени така наречените сарацински книги. Те не са писани от араби, през Средновековието с името сарацински са се назовавали писанията определени като еретични. А ерес е това, което не е било удобно на чуждото духовенство. Отстъпката, която предците ни са направили пред чужденците е била пагубна. Своето трябва да се пази ревностно.


Дано си вземем урок от миналото и успеем да опазим малкото, което ни е останало.

https://sparotok.blogspot.com/2015/01/blog-post_13.html

  

Гърците (данайците) част от еврейското Даново коляно, прогонени от Египет?

Съвременните папагали - НЕ "учени" - "Историци", не желаят да приемат факта, че т.нар. "Гърци" и "Гръцки език" в Древността НЕ съществуват! Никой Древен хронист, никъде не е писал за "Гърци" нито за "Гръцки зик"?! Това съвсем не е Случайно! Юдейо-Данайците нахлуващи постепенно от Африка, през Мала Азия и Анадола, достигат до Троя 1200г.преди Христа.! Доста по-късно до островите на Средиземно море и Европа, в Тракийската - Атина /300г.пр.Хр./ и Етруския - /Тракийски/ Рим! Орфей дава азбуката на Данайците /наречени от Едоните : Африкански цигани!/! Никой Български Владетел не би писал Историята на рода си върху каменни колони с "чужда" писменност ! Следователно опростения вариант на Тракийската писменност дадена на Данайците е приет за Търговски международен вариант само 22 знака - лесен за употреба дори от дивите не цивилизовани племена: Юдейо-Данайците нахлуващи от Африка! Тракийската Азбука в Древността е била много по-богата около 170 знака! Всички т.нар."Древно Гръцки" Философи са от Тракийски семейства?! Партенона е построен от Траките 200 г. преди Данайците да стигнат до Атина!

  

КРАДЦИ НА ИСТОРИЯ

ТРАКИЕЦЪТ КАДЪМ И ФИНИКЙСКАТА АЗБУКА



Дедите ни не само не са били безписмени, но и са създали няколко азбуки. Корените на линеар А и линеар Б са в Тракия, а както ще се разбере след малко, тук, в нашите земи е и произходът на финикийската писменост.



На Кадъм се приписва появата на азбука в Европа, като се твърди, че той е финикиец, т.е. дава му се източен произход. Пренебрегват се обаче редица факти:



Pоднините на основателят на Тива принадлежат на палеобалканската общност, а не на Ориента. Едва ли някой ще оспори тракийският произход на Финей, Земела и Дионис. Бащата на Кадъм носи трако-троянското име Агенор, а както бе обяснено в предишния постинг сестрата на Кадъм е известна с тракийското си име Европа. Изследвайки подробно историческите извори траколозите И.Маразов и А.Фол са на мнение, че Кадъм идва в Гърция (тогава наричана Пеласгия) от земите на Тракия.




Един малко известен факт е това, че първите, които започват да ползват кадмейските букви са трако-пеласгите, а не гърците. Диодор Сицилийски свидетелства, че траките Орфей и Линей са писали с пеласгийски ( кадмейски) букви. Обърнете внимание, преди Троянската война трако-пеласги, а не гърци са разполагали с писменост.



В полза на тракийският произход на Кадъм трябва да се спомене, че името на основаният от него град Тива ( Thebe ) е тракийско. Thebe отговаря на тракийската дума дева – селище, свързана с нашият глагол девам – слагам, полагам ( основи). Точно в Тива има са намерени амфори от XV-ти-XIV-ти век преди Христа с много интересен надпис КАУНО ОДУРУВИЙО ВАНАКАТЕРО – Кана ( съд) на владетелят ( царят) Одрис. Тук най-важното е че, господарят на Тива не е грък, а тракиец. На плочиците от Тива изписани с линеар Б няма нито едно типично гръцко име. Няма Фотис, Милтиад, няма Аристид, нито Каликрат, или пък Платон, Симонид....просто няма...но пък царят на Тива носи тракийското име Одрис.



За ранното присъствие на трако-пеласги в Беотия ( където е кадмеевата Тива) знаем от свидетелството на Страбон, който пише, че преди да отидат в Атина пеласгите са обитавали Беотия. На друго място старият автор казва, че беотийската планина Еликон била наречена свещена от траките. Ликофрон пък нарича беотийският град Антедон – седалище на тракийските царе. Твърдението на Ликофрон обяснява защо в Тива Кадъм се жени за Хармония - дъщерята на тракиецът Арес. От нея се ражда и Земела ( почитана от траките като богиня на земята), която пък е и майката на Дионис ( най-известното тракийско божество).



Хидронимите около Тива, като Копайското езеро например показват също, че там са живели дълго време трако-пеласги. Kopais ( Copais ) няма смисъл на гръцки, но пък е обяснимо със санскитската капа-течност, авестийската кафа-пяна и нашите думи капка, капя, капене...Да не забравяме названията на реки и потоци Капачур, Капот, Капещец и др.



Нужно е да се спомене нещо и за така нареченият беотийски щит защото той си е всъщост тракийски. С него са изобразявани предимно траки. От сцените на битката при Кадеш, пресъздадена на стените на Луксор ( XIII- ти век преди Христа ) се вижда, че такива щитове носят тракийските съюзници на хетите ( става дума за мизи и дардани).



Нека обобщим накратко:



1. В тесни кръгове се знае отлично, че митът за Кадъм и Европа е палеобалканска реалия ( Порожанов, Якимова).



2.Родът на Кадъм е тракийски, етническата принадлежност на Дионис и Земела е неоспорим.



3. Установено е, че Кадъм основава Тива след като идва от Тракия.



4. Името Тива е обяснимо на тракийски, там са царували траки през 15-ти-14-ти век преди Христа.



5.Топоними и хидроними в кадмеевата Беотия имат тракийски характер.



6.Тракийският бог Дионис е почитан в Тива доста преди Троянската война.



7. Типичният беотийски щит е всъщност от тракийски произход.



Оказва се, че финикиецът Кадъм е тракиец. Представените тук данни променят много нали! Ето затова те дълго време са били укривани упорито от широката публика. Догмата, че искрата на познанието е дошла от Ориента трябваше на всяка цена да бъде поддържана защото истината за ролята на траките в създаването на писмеността накърняваше интересите на изключително влиятелни личности. Макар свидетелствата за наличие на древна тракийска азбука да стават все повече и повече определена група учени ( като А. Финкелщайн например ) фанатично се протипопоставя на твърдението, че надписите от Караново, Градешница и др. могат да се разгледат като оформена писменост макар това да е истината.



От друга страна тракийският елемент във финикийският етнос също е причина за отричането на ролята на траките като градители на древната култура. Г. Херн определи финикийците като амалгама от ханаанци и морски народи. Ханаанците са ясни, те са местни за Близкият Изток хора. Кои обаче са морските народи? Какво знаем за тях? Техните имена са споменавани многократно от египтяните. През второто хилядолетие преди Христа те са обитавали както Мала Азия, така и Тракия. В продължение на няколко века царете на Египет изпитват силата на оръжието на морските народи. Най-известните от тях са пелесет, дрд, мешуе, лука, чкр, уешеш, шардана, туршу, шекелеш ..На пръв поглед това са странни, неразгадаеми названия... докато не забележим една любопитна особеност.



Пелесет е египетското предаване на етнонима пеласги.



Дрд е безспорно дардани.



Мешуе означава мизи.



Лука отговаря на ликийци.



Чкр е египетският вариант на името на тевкрите, трако-троянски народ.



Уешеш представя името на весите ( беси).



Шардана отговаря на серди ( древно племе живяло в Тракия и от чието име идва Сердика, старото име на нашата столица София).



Туршу отговаря на трауси – тракийско племе описано от Херодот.



Шекелеш отговаря на соколоти, това е името на царските скити, чийто земи векове по-късно от Херодот Йордан определя като владения на българите. Според Страбон, Дион Касий и Стефан Византийски траки и скити са роднини.



Ето, за всеки непредубеден човек ще стане ясно, че морските народи, които се сместват с ханаанците и създават финикийският етнос са си чисти трако-пеласги. Тракийският елемент във финикийският етнос е неоспорим. Какво правят определена група учени обаче? Те променят свидетелствата на старите египтяни и отказват да признаят палеобалканските корени на морските народи. Изразът – Непознати морски народи с голяма сила опустошиха всичко по пътя си всъщност е - Народи от отвъд морето ( отвъд Средиземно море е Пеласгия и Тракия) с непозната до сега сила опустошиха всичко по пътя си ...

Като се поразместят думите се постига съвсем друг смисъл, нали? За да не се разбере, че народът, който за малко не завладява Египет има тракийски корени, старите документи биват “редактирани”. Не непознат народ са били мизи, дардани и серди, съвсем не. Сердите са били лична охрана на египетският владетел Аменхотеп III, как тогава да са непознати няколко века по-късно? Mизи и дардани мерят сили с армията на Pамзес II при Кадеш и принуждават известният фараон да избяга. Дали ще ги е забравил бързо, едва ли...Египтяните да не са били малоумници, че да забравят тракийските племена, които са им нанесли поражение!



Както обаче бе посочено по-горе ролята на траките в оформянето на финикийският етнос е неудобна за определени хора и затова истината се изопачава и укрива. Дори се премълчава истинският смисъл на името финикийци. То е документирано от гърците като Phoenikes, а дали това не е гръцкото предаване на Войници? Точно такива са били “морските” народи, били са войници, които замалко не затриват Египет.



Премълчава се, че върховният бог на финикийците носи тракийско име. Няма грешка, Баал Збул, който ние познаваме като демонът Веелзевул е всъщност тракийско божество. Баал отговаря на тракийските думи балайос-голям, силен и бален – принц, владетел, да не забравяме и името на тракийското божество Балей. Сродни български думи са болий-по-голям, бьлия-господар.

Збул отговаря на тракийската дума збул – сияние, светлина, сродна българска дума е жупел. Т.е. Баал Збул означава Принцът на Светлината, или Светлият Господар... От омраза към финикийците съседите им изкарват тракийският бог на светлината демон. Такова опорочаване на чужди богове е ставало често в миналото. Докато на ведически санскрит дева има значението бог, то на авестийски тази дума придобива смисъл демон. Благодарение на авестийското тълкувание ние имаме думата дявол ( първоначално дева).



Друг финикийски бог със “странно” име е Дагон. Той бива свързан с Баал (Збул), т.е. става дума отново за божество на светлината. Дагон показва връзка със санскритският глагол дахате –изгарям, старобългарската дума дагна-изгоряло, белег ог изгоряло, а също и глагола раздещи – разгарям. Дагон означава горящият, греещият.



Интересно е и името на финикийската столица в Африка – Картаген. Оригиналното име е Карт Надащ имащо значение нов град. Частицата КАРТ отговаря прекрасно на тракийската дума КОРТА, ГОРД – град. Тази подробност обаче някакси убягва на вниманието на учените. Също така те затварят очите си за факта, че има както финикийско така и тракийско селище наречено Абдера. Някои учени правят неистови усилия да изкарат последното колония на ориенталци, но от Страбон знаем, че тракийският Абдера е обитаван от бистоните няколко века преди Троянската война, т.е. тракийското селище е поне половин хилядолетие по-старо от това в Испания, която е била колонизирана от финикийци през Желязната Епоха.



От тези данни можем да направим заключение, че поне част от финикийската аристокрация е била от тракийски произход, докато простолюдието е било най-вече от ханаанци. Благородниците винаги ще наложат поне един-два от боговете си ( в случая Баал Збул и Дагон), а също така в езикът на подчиненото население ще се влеят чужди думи ( като карт- град). Тракийското присъствие във финикийското общество обяснява защо един “финикиец” като Кадъм има тракийско родословие. Обяснява и защо финикийските букви имат тракийска акронимия.

https://sparotok.blogspot.com/2014/03/blog-post_20.html

Ето финикийската богиня

Понеже в текста на Спароток стана въпрос, че на финикийците бога им е Бал, то нека добавим, че съпругата му се казва Астарта, която реално си е Кибела.

Виждате, че на първата снимка в косите на богинята има оформен характерния за Кибела символ кръг с точка. На втората и третата снимка по дрехите ясно се виждат тракийските орнаменти, които просто няма как да се объркат, нали? А да не говорим за характерната за Кибела шапка…

А сега да видим същата как изглежда при картагенците. Името, с което са я почитали, е Танит.

При Танит виждаме същата цилиндрична шапка и символът кръг с точка. Тези характерни елементи присъстват например в храма на Кибела в Свещари и т.н..
viewtopic.php?f=30&t=326

Преди време бях писал, че при картагенците коренът „Тан” означава змия! Така че, Танит означава "господарка на змиите". Точно поради тази причина Великата богиня на картагенците винаги е изобразявана с две змии в ръцете си или една змия с две глави, какъвто реално представлява жезъла й /кадуцеят/! Вижте какво държи на последната снимка отпред на гърдите си Танит.

От поднесеното дотук мисля, че можем да твърдим, че благодарение на морските народи /финикийците/ знанието за Бал и Кибела е било разпространено по цялото Средиземноморие. И понеже финикийците са траки това означава, че основните богове на траките са Бал и Кибела. Точно това виждаме изразено на монети от Кария и от Тарсус, както и на монети с лика на Римски императори:
viewtopic.php?f=16&t=393&start=170

Докато титлата „Базилевс” /Василевс/ визира властта на тракийския цар /крал/ династ, без значение къде се намира неговото царство /кралство/!

Също така става ясно, защо гръцката азбука се свързва с финикийската.
Значи това си е тракийска писменост.
Двте писмености са сравнени тук: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1% ... 0%BA%D0%B0
Чудя се защо никой не сравнява финикийската писменост с българската?
Например къде е финикийското Б (бет – бета) в гръцката азбука?
Гърците просто нямат буква Б. ( за сметка на това ние си имаме и то същaта като финикийската)

Има някакво видоизменяне, но и трите писмености имат обща основа. Ако тази обща основа е тракийска „протописменост” май нещата си идват на мястото.

Сравнение между фригийската и западно-гръцката писменост /Беотия, Лакония, Аркадия/.

Май коментарите са излишни, нали?
И като имаш предвид твърдението на Херодот за фригите /бригите/, че са по-стар народ от египтяните… сещай се кой от кого е взел писмеността. А паралелно с това да допълня, че бащата на историята ясно и точно казва за фригите, че първоначално са живели в южната част на Балканите и част от тях отиват в Анатолия /Мала Азия/, където основават държавата Фригия.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Титлата Василевс визира властта на тракийския цар династ, без значение къде се намира неговото царство.
Та в тази връзка...Птолемеите са управлявали Египет близо 300 години.
Сигурно си спомняте, че след смъртта на Александър Велики неговите военачалници започват дълги войни за неговото наследство. А това довело до разпадането на държавата му на многобройни царства, като това на Птолемеите е само едно от тях.
/само да припомня, че бащата на Александър не е знаел гръцки език, а жена му Медопа е от Тракия и по-точно от Варна. Така че А.Велики не е грък/
Ето една карта, на която можем да видим територията на Александровата империя:

Учените твърдят, че след разпадането на империята през 305 г.пр.н.е., Птолемей I се е обявил за фараон на Египет, Либия, Финикия и някои острови в Средиземно море.
Но чудя се де се е чуло и видяло фараон да напише на монетата си Василевс?!?!?!

Сега на кого да вярвам: на твърденията на учените или на очите си?..
Все пак е възможно следващите царе да са написали на монетите си фараон на мястото на тракийската титла Василевс. Защо да не?! Я да видим тогава как е изобразен Птолемей II /253-246 г. пр. Хр/:

Ха… още един Василевс.
Ако си направите труда да проследите монетите на династията ще установите, че до Птолемей XII /80-51 г.пр.Хр./, който е баща на прочутата Клеопатра VII, която последна управлява тяхната династия ясно си пише титлата Василевс. Но още по-интересното е, че на монетите на самата Клеопатра VII пише „KLEOPATPAS BASILISSHS”. Вижте сами:
След самоубийството й през 30 г.пр.Хр., Октавиан убива детето й и поема управлението на държавата. С династията на Птолемеите е свършено.

То и при Селевкидите.. другата зародила се династия след смъртта на Александър Велики..на монетите на царете им пише василевс.
Ама я отиди в Гърция и кажи че това са тракийски династии и глей к’во става. Такъв вой ще надуят че Божидар Димитров ще се принуди да се регистрира във форума за да ни обяснява че не може да пишем , че след разпадането на македонската империя се образували тракийски династии.
Искам да кажа и друго, че римската империя бастисва царството на Селевкидите през 63 г.преди Христо..с....... горе долу по това време е бастисан и Египет Да ама Македония пада под римска власт по-рано през 168 година пр.Христо. А василевси при тях има паралелно с траките от Одриското царство. Тъй де както при одрисите има василевси така и при македонските царе има такава титла. Е па нали сме един народ.. това че са се разделили от одрисите и са основали свое царство лошо няма. То и аз съм ударил чертата с комшията и двамата си знаем кои са ни дворчетата та какво остава за един цар. Ама това че имаме граница с комшото не значи че не сме българи че така и при македонците и траките одриси.

https://forum.tisitova.com/

МАКЕДОНИЯ И НЕЙНИТЕ БЪЛГАРИ

Държавността в Европа започва на Балканите. Тук хората успяват най-рано да се консолидират. Тук се зараждат първите значителни царства. Най-богатото и силното през V век преди Христа е Одриското Царство. За неговата мощ свидетелства Тукидид - Thuc. II-95-97.

По времето на владетелите Терес и Ситалк, както гърците, така също илирите и македонците се страхуват от огромната армия на траките и всячески се опитват да спечелят благоволението на одриските благородници-Thuc. II -29, II-67, II-101.


С течение на времето по-силни стават македонците. Цар Филип II успява да обедини своите хора, а и да създаде способна армия, с която да подчини своите съседи – Just. VII-6. След убийството на Филип II неговият син Александър III (Велики) създава империя на два континента – Arr. V-xv. Нейното съществуване е твърде кратко.

Преждевременната кончина на Александър III довежда до раздори и войни сред неговите приемници. Самата Македония е толкова отслабена, че не успява да отбие нашествието на галите. През 279 г. пр. Христа самоувереният Птолемей Керавън посреща галските бойци на цар Болгий и не само бива победен, но и загубва живота си.


По-късно Филип V прави сериозни опити да възвърне величието на Македония, като дори воюва с Римската Република. Синът му Персей упорито продължава съпротивата срещу нахлуващите римляни, по през 168 г.пр. Христа, край Пидна армията му е разбита от легионите на Емилий Павел. Жителите на седемдесет и два града биват отведени надалеч и продадени в робство – Plin.IV.39.


Македония никога повече не се съвзема. Оцелява само селското население на страната. То е било нужно както на македонските царе, така и на римските завоеватели, защото някой е трябвало да обработва земята, да строи и т.н. Въпросното селско население обаче е предимно от тракийски произход. Знаем за това от различни исторически извори.

Тит Ливий разказва как македонският цар Филип V докарва в страната си огромен брой траки, понеже населението на Македония е било оредяло - Liv. XXXIX-24:

"But that he might restore the ancient population, which had been lost in the calamities of war, he did not merely look to the natural increase of the people, by requiring all to beget and rear children, but [4??] he had transferred a great number of Thracians to Macedonia "

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0166%3Abook%3D39%3Achapter%3D24




Самите древни македонци делят един и същ произход с траките. Разказващ историята на Помпей Трог, Юстин поменава, че най-старото население на Македония са пелазгите –Just.VII.1. Към пеласгийските племена спадат долопите, хиянтите, а и мирмидоните, които Йоан Малала определя като предци на българите.







http://www.promacedonia.org/gibi/2/gal/2_206.html


До неотдавна това твърдение се смяташе за грешка на старите автори, но проведените генетически изследвания доказаха, че във вените на значителна част от българите тече кръвта на население обитавало Балканите още от Каменната Ера. Т.е. с пълно право ние можем да се наречем наследници на траки и пеласги:


“Авторитетно генетично изследване потвърди, че българите са тук от поне 10 000 г. Антибългарският мит за ‘смесения народ’ отива в небитието”


http://prarodinata.blog.bg/history/2013/09/04/avtoritetno-genetichno-izsledvane-potvyrdi-che-bylgarite-sa-.1145641




Друго компактно население от територията на Македонското Царство са пеоните. Те също не са се изпарявали мистериозно, а просто в по-късни времена са наречени българи. Това прави Йоан Цеца, казвайки: “А Пирехъм водеше пеонци, или още българи от река Аксиос, или още Вардара” -Tsets. Varia, II. Интересна подробност е това, че името на пеонския цар Одолеон се обяснява със стблг. одолѣние-победа, т.е. значението на Одолеон е победител, този, който надвива.




Монета на пеонския владетел Одолеон


http://www.wildwinds.com/coins/greece/paeonia/audolean/SNGANS_1054.jpg




Не по-малка група хора обитавала земите на Стара Македония са мизите. Херодот свидетелства, че преди Троянската Война мизи и тевкри покоряват всички траки от Босфора до река Пеней (южната граница на Македония):


“Mysians and Teucrians, before the Trojan war, who passed over into Europe by the Bosphorus and not only subdued all the Thracians, but came down also as far as the Ionian Sea and marched southwards to the river Peneios. “ – Her. VII.20.


http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh7020.htm


Подобно на мирмидоните и пеоните, мизите също са определени като предци на българите. Това прави Деметрий Хоматиан, който дори свързва дедите ни със събития от времето на Александър Велики: “…европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.”


http://www.promacedonia.org/bugarash/ko/kratkozhitie.html


Хоматиан не само описва българите като древен народ, но и ги определя като господари и жители на Македония през Ранното Средновековие. След този период няма сериозна промяна на населението на Македония. Проф. Ганчо Ценов бе първият, който обърна внимание на свидетелството на Равенския Космограф: “Inter Thraciam vel Macedoniam et Mysiam Inferiorem modo Bulgari habitant.” – В Тракия, а също Македония и Долна Мизия само българи живеят.


През XIV век Никифор Грегора посещава Македония и пише, че повечето жители са стари преселници от Мизия – П.Ангелов, България и Българите в представите на византийците, с.150, бел.176.


След XIV век в Македония се заселват турци, албанци, а и евреи. Макар в началото на ХХ век броят на късно дошлите евреи, албанци и турци да е значителен, преобладаващо е българското население.


През ХХ век, по различни причини, различни групи хора с фанатизъм се опитват да откъснат Македония от тялото на България и да посеят вражда между братя. Никой не иска силна и самостоятелна България на Балканите защото тя ще подчини всички свои съседи, а след време със свои сили ще отвоюва и откраднатите от чужденци територии.


България на три морета би била заплаха дори за “великите сили”. Дори разпокъсаната, ограбена и изтерзана България притежава мощ. Това го разбират англичаните по време на битката при Дойран. Там генерал Вазов и мъжествените български бойци смазват съкрушително елитната британска армия, която е най-модерната за времето си. Представете си на какво би била способна една обединена и богата България...


Никой не би бил в състояние да унижи и ограби населението на такава страна. Никой не бил в състояние да пороби пробудените и възвърнали самочуствието си българи.
Това е причината чужденци щедро да спонсорират откъсването на македонците от българските им корени. Принципът –Разделяй и владей не е от вчера.


Все пак има начин да се съберем с нашите роднини живеещи в Македония.Това може да се постигне като не отвръщаме на хулите от македонска страна. Те са дирижирани от чужденци.

Никой истински македонец няма да каже лоша дума за българин и никой истински българин няма да обиди своите братя и сестри в Македония.


Ние можем да покажем благородството си като помагаме на братята си, като по един умерен и културен начин им представим доказателства за общ проиозход. Такива има в изобилие. Езиковедите доказаха отдавна, че е безумие да се отделя македонското наречие от българския език:


“Фактът, че новата писмена норма в СРМ се създава върху западнобългарски диалект, достатъчно ясно говори за характера на създаващата се книжнина. Тази норма има ярко изразен областен (регионален) характер дори по отношение на самия географски район. В Благоевградско, Петричко, Разложко, Гоцеделчевско се говори само книжовен български език, а интелигенцията в Солунско, Костурско, Леринско, Кукушко, Сярско до закриването на българските училища от гръцките власти е говорела само българския книжовен език. Нещо повече — с българската литературна норма е свързана и част от интелигенцията на онзи дял от Македония, който беше присъединен към Сърбия през 1913 г., тъй като училищата още през турското робство в цялата област винаги са били изключително български…”


http://www.promacedonia.org/bugarash/ed/edinstvoto_makedonija_2.htm




За да могат македонците да приемат българските си корени, ние самите трябва да бъдем народ за пример. Нека станем отново известни с честността и добротата си! Всеки иска да се идентифицира с благородния и избягва сравнението с покварения. Когато българинът покаже истинското си лице, ще заслужи и истинската си съдба на благоденстващ и силен народ взел под крилото си всички свои събратя.

https://sparotok.blogspot.com/

Василевси е имало при гетите, одрисите, македонците , финикийците, картагенците , птолемеите и различните държавички след смъртта на Александър Велики

В търсене на още факти относно титлата „Василевс” попаднах на монети от Бактрия /Балхара/. Знаете, че Александър Велики се жени за бактрийска принцеса и чрез този брак укрепва връзката между двете държави.
Както вече разбрахме след смъртта му неговите военачалници създават отделни държави и се оказва, че Бактрия е една от тях. Ето бактрийски монети с изписана титлата „Василевс”. Датировката е от 3 в.пр.Хр. до 15 г.пр.Хр.

Изумително, нали?
Гледайки монетите се сетих колко много теории има за нас, свързани с древната Балхара. Например най-тиражирана версия е памирската хипотеза за произхода на древните българи. Учените извеждат всякакви факти и доказателства, свидетелстващи, че там е най-големият и исторически важен град в този район, свързан с нас. Това е град Балх.

…А се оказва, че всички топоними, култура и обичаи в Балхара са оставени от траките… Това няма как да не е така, защото вече видяхме бактрийските Василевси. В тази връзка нарочно увеличих последната снимка, за да може ясно да се види как символът на Кибела /двуглавата змия/ е съчетан със свещения символ на слона, който при индусите носи името Ганеша.

Според мен е грешно, че мастите ни учени не свързват древните траки с българите. Резултатът от всичко това са крайни заключения, като например това на П.Добрев, че прародината на древните българи е била в областта на Бактрия, Памир и Хиндокуш.
/Точно там е просволутата централноазиатската система от планински вериги, наречена Имеон./
...Е, все пак от недоглеждане или не учените пропускат, че траките са властвали в този район над 300 години. Така че нормално е по тези земи да са останали някакви топоними,култура, обичаи и т.н. от траките… нормално е, но не и за учения П.Добрев, който щом усети откъде започна да духа вятъра веднага си смени становището, като започна да пише, че произхода ни не бил памирски, а ирански.
Смешно.
Значи сме персийци… Добре. Но от друга страна много преди Ал.Велики да превземе Персия, Херодот разказва, че персите били стотици години под влияние на тракийското племе МЕДИ. А това означава, че много преди да дойдат македонците персийците малко или много били повлияни езиково и културно от траките меди. А медите са предците на сарматите /другото име на скитите/, а пък според Прокопий сарматите са от рода на… гетите!
А гетите пък са комшии на одрисите.
Ето как се затвори кръга.

https://forum.tisitova.com/

1. Мигдони (Тракийско племе,населявало части от Халкидика и от Солунско)= Мигедони (Магедони,Македони). Това са истинските непогърчени Македони,
които са ползвали несъмнено езика на древните Траки (Фраки,Фриги) т.е. Бриги (Блъги,Блъгари). Формата с "И" (Мигадони вместо Македони) е явно древен диалектен вариант на формата с "А" (Магедони)- така,както формата Биги е древен диалектен вариант на думата Бага (Бога),като тук е засвидетелстван преходът И-А. Такъв преход забелязваме в много древни и днешни примери: Одим (Ходим)- Одам, Испор (Еспор)- Аспар, Ганимед- Катамит (древноримско име на Ганимед), Искам- Аскам (Сакам, с рокада АС-СА), и т.н. "Мигдони" се тълкува още като Богдани (Бог- дати= От Бога дадени), Бог-дети (Бог-деца= Деца на Бога, Бог-ора= Хора на Бога, Бог-ари= Богари).

2. Македони (частично погърчени наследници на Мигдоните)= Макя-дани (От Богинята-Майка дадени), Маседони (прех. Кентум- Сатем форма)= Масе-дони (Маса дьоти,Маса готи,Маса-гети,Маса- дьети,Тисагети- Скитско племе и т.н.), Маса-хони (Големите Хуни), Аседони (с проп.на I-та съгл.),т.е. Иседони (Скитско племе,споменато от Херодот- виж стр. 22 в
http://www.scribd.com/%D0%A8%D0%9E%D1%87%D0%B8/d/85755
530/4-IV-%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%A2%D0%98-%D0%98-%D0%A1%D0%90%D0%A0%D0%9C%D0%90%D0%A2%D0%98) и Осетини (жители на днешна Осетия). Ето как скритата в това племенно название информация сочи,че древните Македони са роднини на Скито-Сарматските племена Иседони (Осетини,в чийто език често се сочат множество паралели с езика на Аспаруховите Българи), а освен това са преки роднини на Хуните (макар днешните Хунзи т.е. Хунци да са частично тюркизирани), Гетите (Готите,Хетите) и в частност- на Масагетите,чийто клон са Тисагетите при Кавказ.

Това се потвърждава от византийския историк Йоан Малала,който твърди,че хората на Ахил са Хуни-Българи-Мирмидони (виж т. 5. по-долу). Забелязаният преход Т-Н в етнонима е извършен по същия начин,както в споменатия по-горе пример Ганимед- Катамит. Тук древно- Българската дума Маса (Много) произхожда след преход В-М от думата Виса (Висина,Висока), която е една от първичните форми на думите Века (Велка,Велика) и Бега (Бига= Бага,Бога), от чието име произлизат и названията за голям,велик,висок,дълъг и т.н. А втората част от племенното им име (Дони) означава не само Дьоти (Дьети,Дьеца), но и Чьоди (Чьеда,Чеда),при което този етноним се тълкува още като Маке-дети (Бага-дьети,Бога-деца или Божи деца), т.е. Божи хора (Боги ора, Боги Ари= Бог Ари или направо казано: Богари),което е един от фонетичните варианти на названията Можари (Можещи) и Мизари (Мишари= Мизари,Мизи-Ари,Мизи ора,Мизи хора,Божи хора,Узи хора,Аси хора и т.н.). Названието Маке-дони може да се тълкува също като Медо-Пьони (Медо- Пеони,Мизо- Пеони= Медо- Витини,т.е. потомци на Меди [Мизи] и Пеони [Витини,Хиони,Хони]), Медо-Гети (Мизо- Гети), т.е. роднини на Меди (Мизи), Гети и т.н.

Пълногласната форма на това племенно название,състояща се от необичайните четири срички сочи,че то не може да не е било двусъставно (съставено от сливането на две други думи: в случая "Маке" и "Дони" т.е. "Маса" и "Дьети"), понеже обичайната дължина на най-старите древни етноними,както показват наблюденията,е достигала винаги само до две срички в опростената им форма или до три- в усложнената (развитата) форма. Изводът е,че поначало малкото племе на Македоните се е появило като такова много по-късно,при разпада на някакви по-големи древни племена (народи), в случая- като отломка от огромния племенен масив на Гетите (Дьетите),които пък са един от най-съществените клонове на Траките (Бригите,Блъгите).

3. Едони (Трако-македонско племе). Спрягани са за евентуален родоначалник на Македоните,чието име според някои учени означавало Мак- Едони (Мощ- Едони= Големите Едони,Мощните Едони). Но "Анализът" сочи,че Едони= Атони (древни жители на Атон), Естони (днешни потомци на Едоните), Ектони (най-древно население на Беотия според Павзаний), Емани (Емати: Ематия е старото име на Македония според древните автори), Хедони (Гетони)= Гетини (Чедини,Дечини= Дечиня), Итини (Витини), Енети (Венети,Ванади,Вананди,т.е.- Ванандови Българи), и т.н. От тук става ясно,че Ванандовите Българи (Ванандите) не носят името на легендарния им военачалник Вананд (Вунд),а точно обратното- Вананд е носел името на племето,част от което е повел на юг от Кавказ.

4. Емати (древни жители на Ематия т.е. на пра-Македония,пра- Македони)= Енети (Венети), Ванади (Вананди,с носовка- т.е. Ванандови Българи), Банати (родоначалници и преки родственици на Банатските Българи), Итини (Витини- преди преселенията им към Мала Азия и Индия). Това сведение явно се базира на истински факти,понеже Индия= Синтия (Земя на Синтите), Имтия (Иматия,Ематия), Ентия (Енетия,Венетия) и т.н. Индия е получила своето име от Тракийските воини на Дионис,наричани още Бхарати (Бохарати,Богарати= Богаричи). От тях Индия е взела второто си официално име- Бхарата (Бохарата,Богарата). Разглеждания етноним може да се тълкува още и като Емарти (усложн.ф-ма: с доб. Р/Л)= Емарци (Егарци,Богарци- с възст.на първата съгл.),и т.н.

5. Мирмидони (древно пред- Македонско Скито- Тракийско племе,
обитавало земите на северна Тесалия до времето на гръцките нашествия)= Мирми-дони (Мирми-хони= Малки хуни), Мирми-дьоти (Милми дьоти= Милки дьоти,Малки дьети, Малки Гети), което е в противовес на Масагети (Големи Гети) и отлично колаборира с по-късно нашумелите имена на Визи-готи (Маса-гети,Ного [Много] Гети) т.е. Узиготи (Утиготи,Ути-дети= Ути-хора,Ути-гури) и Остро-готи (Остру-шани в Средна Азия;Кощро-готи= Кутро-готи или Кутри-гети,т.е. Кутригури [Кутрихора] в източна Европа,като Кутригурите са още Котрагари,т.е. Котраг-Ари или Котраги-ора,Кутрета хора (Малки хора,Малко племе). Някои учени тълкуваха племенното им име като Мирм- Едони (Малки [Мравешки] Едони= Малки Витини,Малки Гетони и пр.), което е относително вярно въпреки малкото несъответствие,
получено заради различните принципи на тълкувание,тъй като анализът на сродния му етноним Македони (Маседони,Масадети,Масагети) го доказва.

Важно е обаче да не забравяме,че преди близо 1000 години видни гръкоезични византийски писатели като Йоан Цецас,Йоан Малала и др. са казали,че Пеоните са Българи,а Ахил е водел във войната срещу Троя "3500 души Хуно- Българи- Мирмидони" или "3500 конни бойци,наричани по-рано Мирмидони,а сега- Българи. Както виждаме,верността на това сведение се потвърждава не само от "Анализа",но и от сведенията на други древни гръцки писатели,
съобщаващи че Мирмидоните (респективно- и Македоните) били по произход Скити (Щити,Джити= Гити,Гети),които били прогонени от дорийците (пра-гърците: бел.моя) и се преселили по северните брегове на Черно море.

6. Синти (Трако-македонско племе)= Скинти (Скити- без носовката), Сити (без носовката),Сапи (Сапеи,Саи),Кити (прех. Кентум-Сатем форма)= Кути (Кутии), Гути (Гити,Гети= Генти,с носовката,Готи), Ситни (Дребни), Ситони (Трако-макед. племе- жители на Ситония), и т.н. По-надолу ще разгледаме етимологията и на другите Трако-македонски племена,наричани така за да разберем,че се касае за Тракийски племена,обитавали земите на днешната област Македония.

7. Бистони= Местяни (Обитаващи бреговете на р. Места), но и Бищони (Битони,Гитони,т.е. Гетони или Гети), Кикони,Титани,Богдани (Мигдони), Астони (Асти), Васкони (Гаскони)- стари имена на Баските,и пр.

Нумизматичното изкуство на тракийския полис Абдера

Град Абдера е третия по богатство тракийски полисен град на Балканите в древността. Управляван от магистрати, градските началници на града съвместявали функциите на жреци към култа на градските божества и военначалници на армията. Магистратите идвали на власт чрез изборна длъжност и всеки от тях отговарял за конкретен икономически отрасъл, както и за култа на конкретно божество, протектор на полиса.
Монетите показват главните отрасли на градската икономика - отглеждането на жито за южните елински колонии в околните поля на Егейска Тракия, производството на вино, зехтин и мед, говедовъдство, риболов, лов на дивеч. На снимката от първата монета до типичния за абдерийските монети грифони, ясно се вижда образа на пчела, която присъства и на монетите на магистрат Пнойней и ясно показва развитото пчеларство и медопроизводство в града. На реверсите са изписани имената на магистратите, които за даден период от управлението на града са повече от двама и дори трима, заедно с изображението на божествата, на които магистрата изпълнява функцията на жрец. Автор: Д.Георгиев-Даков
Магистрат Епи-Филадос

Abderiteon-Epipponaktos-magistrate

Anaksipolis Pan Abdera

EPI-POLUKRA-TEOS-Artemis/Кибела

EΠIM[OΛ]ΠAΓOΡE

ΕΠΙ Δ-IOM-YΣΑ-ΔΟΣ

https://apollon.blog.bg/

ΠYΘΩN magistrate 

Това е олтар с горящ огън, като същия онзи, намерен при разрушения храм на едомците през 1200 г.пр.н.е.. Ритуала на даването на титлата басилевс. Триножникът, който поддържа свещения огън на одрисите е с лъвски крака. Забележете, че над огъня е поставен… ЗЛАТНИЯТ ВЕНЕЦ!!! Това е изумително откритие, защото дава представа как „златният венец” на царя придобива божествени характеристики. Това е така, защото древните чрез огъня са призовавали бога Бал! Преди няколко месеца показах снимки на каменни стели, намерени от археолозите при разкопки на храма на Бал от Палмира. На тях ясно се виждат поклонниците до жертвения огън, призоваващи Бал. Тук обаче при одрисите виждаме нещо различно… над огъня е златният венец, който ще бъде положен на главата на бъдещия владетел, като по този начин същият ще стане БАСИЛЕВС! Така царят чрез венеца приема божествената Сила. Кибела! Виж как е нарисувана по храмовете… тя е тази, която подава златния венец на царя. Така се получава духовната сила директно от Майката. Как е изобразявана Кибела? Винаги яхнала лъв... или държи лъв в скута си, или лъвът е седнал покорен до нея, нали? Така че след церемонията владетелят, когато получи венеца от Майката, лъвът /силата/ образно казано преминава в човека и така става „Цар Жрец” /басилевс/.”

Бронзова монета на цар Реметалк III, тип RPC I, 1722. AE 31 мм. Фото: CNG

Бронзова монета на Реметалк I с Август, тип RPC I, 1708. AE 28 мм. Фото: Numismatik Naumann.

Най-типичната „римска“ провинциална монета е емисията за поемането на властта на последния тракийски цар Рeметалк III, около 38 – 44/5 г. (RPC 1722). На аверса е изобразен портрет на Калигула, а на реверса – церемонията по инвеститурата на Рeметалк III, организирана от императора и проведена на Форума в Рим

https://voinaimir.info/

  

Мисля, че въпросът дали на вазата е нарисуван мъж или жена няма голямо значение, защото при одрисите има жени Басилевси. Например след смъртта на Севт III, неговата съпруга Береника поема властта да управлява Одриското царство като Басилевс. Ето нейна монета, на която пише BEPENIKHΣ BAΣIΛIΣΣHΣ /Береникис Басилисис/

 

 

Боспорския Басилевс Савромат.


Наричат парите финикийски знаци. Това популярно название произлиза от схващането, че точно финикийците са измислили парите. В действителност обаче първите истински пари се появяват в Лидия, Мала Азия. Лидийците започват да секат монети през VІІ век пр. н. е. Те са биметални от електрум (сплав от злато и сребро). Херодот пише:
“Лидийците първи по наше знание секли и въвели в употреба парите от злато и сребро, и също първи захванали търговия на дребно.”
Лидия е известна най-вече с Цар Крез, който е натрупал несметни богатства. Той заменил тези монети с такива, направени само от сребро или само от злато. При новата система 12 сребърни монети се равнявали на 1 златна.
Водолаз открива случайно златна монета в Созопол. Родни нумизмати я определят като лидийска на възраст 2650 години и веднага я обявяват за най-старата монета в света.



Лидийската монета от Созопол

Лидийска биметална монета








Около 546 пр. н. е. владетелят на Персия Кир (Куруш) ІІ Велики от династията на Ахеменидите завладява Лидия. Монетите се приемат първо в Мидия, а после и в Персия.



Персийска монета





От Лидия монетите се разпространяват в Елада. Първите гръцки полиси, които започват да секат монети, са Егина, Атина и Коринт. Те са сребърни и бронзови драхми с точно тегло.



Монета от Егина







Монета от Атина







Монета от Коринт





Първият монетен двор в света е построен в Рим до храма на Юнона Монета. Римляните са вярвали, че той ще бъде под закрилата на богинята. Монета наричат първоначално машината, с която се сечали металните пари, а по-късно монети наричат самите пари. От Римската империя насам монетите масово се използват в Средновековна Европа.



Монета от Римската Империя





Първите книжни пари се появяват в Китай по време на династията Тан (618 – 907). Въвеждането им в масова употреба става по времето на династията Сун (960 – 1279). След ХІІ век печатането на банкноти е държавен монопол, а в ХІІІ век те вече са стандартизирани. След пътешествието до Китай европейците се запознават с книжните пари, но първите банкноти в редовна употреба в Европа са едва от 1661 в Швеция.



Банкнота от династията Сун





Последна мода при парите са пластмасовите банкноти, които са доста по-трайни от хартиените. Първата страна, въвела полимерни банкноти, е Австралия в 1998, а от 1996 преминава изцяло на пластмасови долари. Днес такива банкноти използват 22 страни. В 1999 Румъния е първата европейска страна, минала на пластмасови банкноти. Такива има вече и във Великобритания.



Първата полимерна банкнота на Австралия

https://laval.blog.bg/

Златен солид на Константин Велики, изобр. -Unknown and one more author-Busts left of Sol Invinctus radiate and Constantine laureate and cuirassed, holding spear over right shoulder and oval shield on left arm with galloping sun quadriga. Gold nine-solidus multiple minted in Ticinum (Pavia) in 313 AD.


 

Най-великите пълководци на късната Античност са Аеций и Велизарий, а те и двамата са от средите на траките. По времето на Константин Велики управител на Египет, Тебаида и Либии е тракиец с име Рометалк [5] c.56.


Въз основа на какво може да се говори за липса на управленчески талант при траките, след като те създават могъщи и богати царства векове преди появата на Римската Империя? Не е ли подвиг това, че победените от потомците на Ромул траки, след време стават господари на империята?


Един от най-упоритите постулати и заблуди засягащи траките е, че те нямат своя писменост. Твърди се, че народът на Орфей е ползвал азбуката на гърците, макар да липсват каквито да било доказателства за това. Дори напротив – има сведения, че създателите на първите букви са били траки.


Алкидамант определя Орфей като създател на ранната писменост [6] с. 465. Корнелий Тацит разказва за предание, според което тракиецът Лин (считан от някои за брат на Орфей) е една от личносттите, на които са е отдало да сътворят азбука [7]. Диодор Сицилийски смята, че Лин е дал имената на буквите в гръцката азбука. Старият автор е уверен, че Лин е написал (преди времето на Троянската война бел.моя) творба, в която възпял деянията на бог Дионис, други важни герои, описал е дори своя живот [8] Diod.Sic.III.67. Същият автор е уверен, че троянецът Тимет е написал работа известна като “Фригийска Поема”, в която са запечатани древната реч и древните букви [8] Diod.Sic. III.67

https://sparotok.blogspot.com/

Монета на племето дерони с надпис Дероникон

Разшифроването на култа към Аполон Дерайнос

Епитетът Дерайнос е с неизвестен произход. Radt, S.L. (1958) предполага неговата народна етимология от δῆρις - борба, битка и αἰνός - страшен, грозен. Във всички случаи този автор e прав като твърди, че с елинското адоптиране на чуждоетническото име на Аполон е направен фолклорен опит името да придобие елинско звучене и смисъл. Аполон е най-старото божество на лечението.
Култа на Аполон Деренос е известен благодарение на пеаните на Пиндар, който като жител на Абдера описва в детайли живота на траките в този тракоелински полис.
Два са вариантите на изписване на епитета на Аполон - Деренос и Дерайнос.
Връзката на Асклепий със змията е първична и съотносима така, както тази на Аполон с митичното създание Питон.
Кое е култовото животно за божеството Аполон? Отговор на този въпрос ни дава култа към Асклепий Зилмисдриенос. Този епитет разкрива връзката на Асклепий с Аполон и в превод означава "потомък на елена", тоест на Аполон.
Много учени свързват произхода на епитета Деренос с племето дерони. Базирани на нумизматични свидетелства се предполагат две локализации на племето - едната е по гормното течение на река Струма, а другата значително по-на юг в околностите на Абдера.
В действителност е налице близка семантична база. Като божество на дероните е трудно да се повярва, че те биха кръстили Аполон на своето племенно име. От лингвистична гледна точка е невъзможно да се свърже етнонима на дероните, изписан върху монети като DERRONIKON (ΔΕΡΡΟΝΙΚΟΝ) или ΔΕΡΟΝΙΚΟΝ, с цялата група от глаголи с новоатическата основа θαρρ(ῶν) (θέρσημι, θάρσεω), а вместо това е етнонима е напълно съотносим с кореновата база на глагола δέρω - одирам кожа, сеча, цепя, троша и с още по-голямо съответствие към античната лексема δέρρις (= δέρμα) - кожа. Дали в етнонима става дума за кожари, за обличащи кожи или за кожодери( нито пък на одрани, тъй като етнонима няма общо с δρατός - δαρτός- обдран), бедните сведения в античната литература за дероните, не помагат да се уточни тяхната точна етимология на етнонима. Все пак допускайки съотносимост със сведенията на Херодот, който ги представя като войнствен народ, следва да уточним, че етнонима отразява тяхната войнствена природа на страшни и жестоки войни. С този анализ се цели да се докаже, че етнонима на дероните не е основополагащ в епитета Дерайнос или това е станало в последствие. Възможна причина за това са различията между тракийския и старогръцкия език. Тъй като Zylmysdrienos е непреведим на гръцки език е възможно същото да се допусне за епитета Дерайнос като част от тракийския лексикален запас. В този смисъл в тази статия се приема еднаквата коренова база на тракийското дренис, дренос - елен и епитета Деренос.
Местното тракийско божество Darrhon или Darron (Δάῤῥων), олицетворявано с Асклепиус и възприето чрез дероните от пеони и македони, също показва ясна лингвистична връзка между Аполон Деренос и Асклепиус Зилмидренос.

Град Абдера носи своето име от съкращението на теонима на Apo(llon) Dera(inos), който се явава протектор на града. В етимологията на града се отхвърля митологичната версия за основаването му от Херкулес в чест на Абдер. Някои монетни надписи като Abderiteon демонстрират политическия съюз на колонистите от градовете Абдера в Тракия и Теос в Йония.
В началото стана дума за връзката между Аполон и Питон и Асклепий със змията. Тази тясна символна връзка, придадена като наследство от баща на син по отношение на култовите животни, вероятно е валидна и за другия култов символ - елена. Като близнаци с Аполон, Артемида също често била представяна в обкръжението на сърни и елени. Тя дори изпратила за наказание на хората Керинейската кошута, свързана с четвъртия подвиг на Херкулес. Автор: Д.Георгиев-Даков

https://apollon.blog.bg/

Етимологическият произход на божеството Аполон и до днес е неизвестен. В митологията не е запазен най- важния епоним на бог Аполон. В качеството му на бог с неръкотворен произход, стрелите сами уцелвали жертвите водени от божествена промисъл. Както установихме и по-рано истинското име Аbolon крие и най-ранната култова същност на божеството. Аболон значи безметен бог - този, който уцелва точно жертвата си без да се прецелва - в това била божествената същност на култа - Аболон носил нещастията, той носил и избавленията. В това се състои и сходството с думата hyperbola, ύπερβολή — „надхвърляне", "преувеличение" и с думите βολή -изстрел и болид - βολις със значение на метеор, косическо тяло, куршум.
Очевидно Аболон символизира най-древните божества, представящи първите човешки стрелци, техните изкусни умения и стремежа им да догонят съвършенството в образа на техния бог - Аболон.

Изображение на бог Аплу - етруска хипостаза на Аполон върху етруска сребърна монета


Името на бога има тракийски произход. Това се дължи на трако-гръцките взаимотношения гърците, които претърпяли значителна тракизация и същевременно е вървял процес на елинизация на траките в качеството им на съседни народи, преобладаващ от които е тракийския етнос. Името Аполон в действителност е Аболеон и Аболон и произлиза от глагола болео със значение на хвърлям, мятам, стрелям, прехвърлям. Точният превод на думата е безметен, безметний и е синоним на стрелец. Това е обаче само етиологическия произход в значението на дума.
Бурното навлизане на култа към Аполон напълно заличава старото тракийско наименование, което не е известно на науката, но по всяка вероятност е свързано с видоизмененото и елинизираното име Орфей. Макар често пъти Аполон за е представян като баща на Орфей, напълно е възможно предвид много по-голямата старост на персонажа Орфей, именно Орфей да е историческия баща на култа към Аполон.
Слизането на Орфей в царството на Хадес е превърнало думата за мрак в гръцкия език като производно от личното име на Орфей - орфе означава мрак и е синоним на мрачно място. Това не е първия случай, в който дума от гръцкия език води началото си от характерна особеност на личното име на гръцки герой. Така например гръцката дума за съдба е μοίρα, която е и името на богините на съдбата в гръцката митология. В българският език навлиза един синоним на съдбата - орис, навлязал в гръцкия и българския език от собственото име на Орест, станало нарицателно за човек, обречен на съдбата.
Макар самият Бог Аполон да е покровител на изкуствата и спортовете в така наречените Питийски игри и в мита за Хиацинт лично той да хвърля диск, прозвището "безметен"и "неръкотворен" не трябва да се разбира буквално, а само в контекста на неговата божествена природа и красота.

Големият потоп - пред-Авраамова версия на потопа, разказана от хората на Самотраки

Повечето от вас вероятно знаят, че има около 200 истории за потопа, включително Ной, Гилгамеш, Ману, Девкалион и така нататък. Този е различен по редица причини. Нека обясним:
Твърди се, че предшества другите наводнения, които удариха други хора.
Потопът не е иницииран от някакъв бог, за да накаже човечеството, вместо това жертвите искат помощта на своите богове.
Той разказва повече или по-малко за потопа, известен сред геолозите като черноморския потоп .
В него се споменава неизвестен праисторически език.

И така, кой ни казва за това? Това е народът на остров Самотраки , чрез разказите на Диодор Сицилийски .

гръцки

английски (от C. Oldfather)

Περὶ δὲ τῶν κατὰ τὴν Ἑllladα καὶ τὸ Αἰγαῖον πέλαγος κειμένων νῦν dyέξimen, τὴν ἀρχὴν ἀπὸ τῆς Σαμοθρᾴκης ποιησάμενοι. ταύτην γὰρ τὴν νῆσον ἔνιοι μέν φασι τὸ παλαιὸν Σάμον ὀνομασθῆναι, τῆς δὲ νῦν Σάμου κτισθείσης διὰ τὴν ὁμωνυμίαν ἀπὸ τῆς παρακειμένης τῇ παλαιᾷ Σάμῳ Θρᾴκης Σαμοθρᾴκην ὀνομασθῆναι. ᾤκησαν δ´ αὐτὴν αὐτόχθονες ἄνθρωποι· διὸ καὶ περὶ τῶν πρώτων γενομένων παρ´ αὐτοῖς ἀνθρώπων καὶ ἡγεμόνων οὐδεὶς παραδέδοται λόγος. ἔνιοι δέ φασι τὸ παλαιὸν Σαόννηson καλουμένην διὰ τοὺς ἀποικισθέντας ἔκ τε Σάmoυ καὶ Θρᾴκης Σαμοθρᾴκην ὀνομασθῆναι. ἐσχήκασι δὲ palαιὰν ἰδίαν dyάlecton οἱ αὐτόχθονες, ἧς polllὰ ἐν ταῖς θυσίαις μέχρι τοῦ νῦν τηρεῖται. οἱ δὲ Σαμόθρᾳκες ἱστοροῦσι πρὸ τῶν παρὰ τοῖς ἄλλοις γenomένων κατακλυσμῶν ἕτερον ἐκεῖ μέγαν γενέσθαι, τὸ μὲν πρῶτον τοῦ πerὶ τὰς Κυανέας στόματος ῥαγέντος, μετὰ δὲ ταῦτα τοῦ Ἑλλησπόντου. τὸ γὰρ ἐν τῷ Πόντῳ πέλαγος λιμνης ἔχον τάξιν μέχρι τοσύτου reprlηρῶσθαι dyὰ τῶν εἰsreόντων ποταμῶν, μέχρι ὅτου dyὰ τὸ plῆθος παρεκχυθὲν τὸ ῥeῦma lvrsως ἐξέpesen εἰς τὸν Ἑλλήσποντον καὶ πολλὴν μὲν τῆς Ἀσίας τῆς pαρὰ θάλατταν ἐπέκλυσεν, οὐκ ὀλίγην δὲ καὶ τῆς ἐπιπέδου γῆς ἐν τῇ Σαμοθρᾴκῃ θάλατταν ἐποίηsse· καὶ διὰ τοῦτ´ ἐν τοῖς metαγenesτέροις καιροῖς ἐνίους τῶν ἁλιέων ἀnespaκέναι τοῖς δικτύοις λιθινα κionόkrana, ὡς καὶ πόλεων κατακεκλυσμένων. τοὺς δὲ πeryληφθέντας πrosαναδραμεῖν εἰς τοὺς ὑψηλοτέρους τῆς νοσου τόπους· τῆς δὲ θαλάττης ἀναβαινούσης ἀεὶ μᾶλλον, εὔξασθαι τοῖς θεοῖς τοὺς ἐγχωρίους, καὶ διασωθέντας κύκλῳ περὶ ὅλην τὴν νῆσον ὅρους θέσθαι τῆς σωτηρίας, καὶ βωμοὺς ἱδρύσασθαι, ἐφ´ ὧν μέχρι τοῦ νῦν θύειν· ὥστ´ εἶναι φανερὸν ὅτι πρὸ τοῦ κατακλυσμοῦ κατῴκουν τὴν Σαμοθρᾴκην.

Сега ще дадем описание на островите, които се намират в съседство с Гърция и в Егейско море, като се започне от Самотраки. Според някои този остров се е наричал Самос в древни времена, но когато островът, известен сега като Самос, се заселва, тъй като имената са еднакви, древният Самос започва да се нарича Самотраки от земята на Тракия, която се намира отсреща то. Беше заселен от хора, произлезли от самата почва; следователно не е предадена традиция относно това кои са първите мъже и лидери на острова. Но някои казват, че в древността се е наричал Саонес и че е получил името Самотраки заради заселниците, които са емигрирали към него както от Самос, така и от Тракия. Първите и първоначални жители са използвали древен език, който е бил специфичен за тях и от който много думи са запазени и до днес в ритуала на техните жертвоприношения. А самотраките имат предание, че преди потопа, сполетял други народи, сред тях се е случил голям потоп, в хода на който първо се е разкъсал изходът на Цианските скали, а след това Хелеспонтът. Защото Понт, който по това време имаше формата на езеро, беше толкова набъбнал от реките, които се вливаха в него, че поради голямото наводнение, което се беше изляло в него, водите му нахлуха бурно в Хелеспонт и наводниха голяма част от крайбрежието на Азия и превърна не малка част от равнинната част на остров Самотраки в море; и това е причината, казват ни, защо в по-късни времена рибарите от време на време са изваждали в мрежите си каменни капители на колони, тъй като дори градовете са били покрити от наводнението. Жителите, които бяха хванати от наводнението, разказът продължава, изтичаха до по-високите райони на острова; и когато морето продължи да се издига все по-високо и по-високо, те се помолиха на местните богове и тъй като животът им беше пощаден, в памет на спасяването им те поставиха гранични камъни около цялата обиколка на острова и посветени олтари, върху които принасяха жертви дори на днешния ден. Поради тези причини е ясно, че те са обитавали Самотраки преди потопа.

Имайте предвид, че Понт се отнася за Черно море. Друг интересен детайл е предгръцкият/предтракийски език на острова, чиито думи очевидно са оцелели частично до времето на Диодор. Не получаваме никаква информация за тях, но си струва да споменем, че един от техните богове се е казвал Касмилос , име, което има поразителна прилика с анадолския (особено хатски) бог Ḫasammil . Beekes (2004) посвещава цяла статия на Kabeiroi, като прави следните твърдения в своето резюме.


RSP Beekes - „Произходът на Kabeiroiˮ, 2004 Leiden
Твърди се, че Kadmilos, един от Kabeiroi, има типично (не-IE) анадолско име. И още, че самото име Kabeiroi е вариант на Kabarn-oi. Ново прозрение в предгръцки показва, че тази дума е типично предгръцко име и че оригиналната форма е *Kabar( y )-. Това показва, че старата връзка със семитски (kabìr- 'велик') трябва да бъде окончателно изоставена.'
    

КаБаар/КаБаал - силата на Баал Кибела

Разбира се, Kabeiroi може да са били богове, които са били внесени от анадолските фермери, които от своя страна са започнали да се местят поради това наводнение. Не можем да знаем наистина.

КаБаРа Гайда.
 

Сега, в случай че се чудите кога се е случило това събитие, геолозите го датират около 7500 г. пр. н. е. или 5500 г. пр. н. е. Хипотезата за това събитие е публикувана за първи път в New York Times на 17 декември 1996 г. Можете да прочетете статията тук: http://www.nytimes.com/1996/12/17/science/geologists-link-black-sea-deluge-to-farming-s-rise.html

https://www.palaeolexicon.com/Article/Show/3566138847680891980

Нека да видиме какво представлява "медното гумно" на българите.То е на сакрално място,на капище и то самото е сакрален обект.

Да погледнеме миниатюрата изобразяваща цар Давид/Симеон изобразен .като Орфей ,свирещ на арфа.Вляво от него има ,една ,колона ,по точно пиедестал ,с червена панделка и на него има поставен един предмет,съд,приличащ,на делва или кратер! Вижда се ,че този предмет е изработен от мед,нарисуван е бакърен котел!Меден съд,меден котел! Това е медното гумно на българите!Символ на властта,която е дадена от Рим,след като и там се среща! Там трябва да е глинена делва,урна която ще се пръсне на прах като я ударят.

   

МалиТимбуктуКабара
Времето в града Кабара

    

ПРОИЗХОДЪТ НА БЪЛГАРСКАТА ГАЙДА

КаБаР/Габър

Кичестия габър и Тракийско светилище - Кутела

Кутелът е мегалитен гранитен къс, който е оформен като голяма по размер кутел (среща се и като – котел/чаша) се намира на 1,5 км от село Розовец, на 20 м от черния път за връх Братан в Сърнена Средна гора между върховете Русарето и Голяма Шипковица Първата научна публикация за „Кутелът“ е на братя Херман и Карел Шкорпил в научния им труд „Могили“ от 1898 г., където е описано, че в землището на с. Розовец близо до развалините на средновековния манастир „Свети Никола“ (под връх Голяма Шипковица) се намира „жертвен кутел“, който е „сред най-любопитните жертвени камъни в страната“.[2] (В края на XIX в., когато братя Шкорпил посещават кутелa, обектът е бил счупен на части, но през 1970-те години е възстановен.) На около 30 м е разположен мегалитен обект, който вероятно е ползван за култови цели от тракийските племена обитаващи района в древността.