ТУРЦИТЕ СА СТАНАЛИ ДОСУЩ МАКЕДОНИСТИ - НАУЧИХА СЕ ДА КРАДАТ И ПРИСВОЯВАТ ВСИЧКО НАШЕ

 

Българите, като жените, винаги са запечатвали в подсъзнанието си минали кармични уроци( погрешни реакции на дадени събития, например турското робство) за бъдещо използване.

Главната цел на егрегора е обучението, а проверката играе спомагателна роля. В наши дни обикновено смятаме, че ако не ни върви в повтарящи се ситуации, това е случайност. А мисълта, че българите сами привлича подобни ситуации, изобщо не ни хрумва.

Стоян Динков: "Всички факти в нашата история показват, че сме турци." (Интервюто е публикувано за първи път на български във в. Новинар (България) на 26 юни 2011 г.

Мухаммад е разделил „джихад“ на „голям“ и „малък“. „Големият джихад“ е стремеж към самоусъвършенстване – отстраняване на отрицателните качества, борба със собствените недостатъци и подчиняване на злите помисли, които произтичат от душата.

Това, което най-често се среща или по-точно най-лесно се забелязва, е т.нар. „малък джихад”, борбата с всякакви средства срещу „неверниците“ (немюсюлманите).

Шариатът (религиозният закон на исляма) формулира различните видове „джихад“ в няколко разновидности:

- Джихад бил-лисан: джихад чрез езика: проповядване, прокламиране, агитация, диспути, диалози и други видове словесно воюване.

- Джихад бил-калем: джихад чрез перото: публикации, книги, печатни материали.

- Джихад бил-хиджра: джихад чрез преселване, миграция в други градове или държави.

- Джихад бил-мал: джихад чрез финансите: банкерство, трафик на пари и др.

- Джихад бил-нафс: джихад вътре в човека, т.е. овладяване на мислите и страстите.

- Джихад ан-нафас:джихад чрез саможертва; това са самоубийствените акциина мюсюлмани.

Тези видове „джихад“ имат и подвидове, но и така изброени, те са достатъчни, за да стане ясно, че около нас има много и различни джихадисти, за които дори и не подозираме. Ислямът според тях няма за цел да се установи само в една държава или регион, а да завладее целия свят. Дотогава всеки мюсюлманин е в състояние на „джихад“, т.е. в постоянно „воюване“. Различна е само формата.

Не само играят като нас , но и повикват като нас !

Музика , ритъм , тъпан всичко е еднакво !

Кадъните играят шопско натрисане !

Момите са много убави !

Туранът им вика : Йела , Йела !

Турнетата на туранските сперматозоиди(змии) сред арйанските земи(жени)

В началото на 2020 г. в квартал Къзълтепе на турския град Мардин е открита една пешеходна улица, която веднага се превръща в атракция с това, че не прилича на никоя друга. Общината решава да подходи креативно и да придаде на 220-метровата улица вид на разкошен източен килим. За направата на шарките са използвани оцветени базалтови камъни.

Реновираната улица е част от мащабна инфраструктурна програма на общината за реконструкция на 100 км улична мрежа. „Искаме да направим града по-приятен за живеене“, споделя кметът Хюсеин Джан и добавя, че общината ще продължи да „тъче камък по камък“ и други улици, въпреки че създаването на такъв тип улица е също толкова трудно, колкото и тъкането на килим.

 Улицата-килим в турския град Мардин

Тази снимка е от пешеходната пътека в турския град Мардин

На нея можете ясно да видите Слънчевия календар на Древните българи – шестлъчев, осемлъчев, Колото и други слънчеви знаци, неразделна част от българските шевици.

https://bezistena.blog.bg/

ТУРЦИТЕ СА СТАНАЛИ ДОСУЩ МАКЕДОНИСТИ - НАУЧИХА СЕ ДА КРАДАТ И ПРИСВОЯВАТ ВСИЧКО НАШЕ


"Модата" да се краде Българска история и културни достояния не е от вчера а датира от XVI век,когато руският княз Иван Ужасни ("Иван Грозни") се самообявил за "цар". Истинско "развитие" обаче тя получи през ХХ-ти век,когато от населението на Вардарска България бе скалъпена новата македонска "нация". От тогава минаха десетилетия и понеже на крадците не се случи нищо,апетитите нарастнаха и започнаха да се появяват все нови и нови уродливи крадци,които са отворили алчни уста за нашите политически, културни и военни постижения от старите времена. Най-нагли крадци след сръбските отрепки в Скопие и панславистките жалкари се оказаха власите и албанците- те си приписват авторството на всеки наш артефакт,който се открие в техните земи и най-арогантно ни зачеркват от своите справочници,като не споменават дори думичка за нас!

Туркоманската заблуда обаче не е от вчера и бе логично да провокира присвоителския манталитет на турските народи,който в един момент се събуди и те,които инак са повече уж честни,почнаха на свой ред да ни крадат.


На техните апетити пригласят някои наши "историци", дейци и съблогъри,които си служат със системи от лъжи,фантазьорства и подвеждащи заключения,с които от девет реки вода докарват за да "докажат",че нашите деди не са били Българи а турци!



В днешно време най-крадливи са татарите и чувашите което вече добре знаем,но напоследък към тях се присъединиха и киргизите:



Неимоверната отдалеченост на Киргизия от нашите земи не спира устрема на измамниците- подпомагани от турци и туркомани те непоколебимо присвояват всичко наше,понеже от векове са потиснати и са затънали в постоянен стрес и етногеографски комплекси. Подобно турци и тарари,те също на свой ред искат да се изкарат европейци (каквито са били дедите им преди 3-4 хилядолетия) и да изкарат Българското свое,но са объркали адреса- нашето наследство вече е изкрадено от "славяни", власи, гърци, "македонци" и албанци а останалото вече не го даваме,та за тях не е останало много!

С течение на времето крадците не мирясват,а стават все по-нагли и няма да изоставят своите лъжи,докато България не напише истината за Българския произход и за нашите предци: най-старите жители на Бълганския полуостров от палеолита до днес които,като най-древни праисторически Българи са живели тук 5000 години преди македоните, 4500 год.преди гърците, 6900 год.преди "славяните" и 7300 год. преди азиатските власи и албанци да нахлуят в свещената ни земя!

   

По отношение на турците и останалите тюркски народи: Сега, до голяма степен е разбираемо защо крадат наша история - ти си посочил част от мотивите им: Разните татари по Волга искат просто чрез нас да се запишат за европейци, а нещо такова имат на ум и самите турци от турция. Вероятно такива мотиви има и при други. Има обаче и друга, съществена причина: говорим за племена и народи, които едва сега започват да се избистрят като нации, тоест налице е националнообразуващ процес. За Европа националното образуване е минало преди 180, 200 - 300 години / при холандци, англичани, датчани, шведи - дори и преди повече от 300 години/. При нас, например, националното формиране е започнало още в началото на 19-ти век тоест преди 200 години /не е с Паисиевата история, както "академичните" толупи, като комуниста-боклук Пантев, твърди/. При турците националното формиране започна в началото на 20-ти век и най-вече след създаването на турската република - тоест преди 100 години. Тук говоря за нация в смисъла на разбирането на епохата на Просвещението. Та, разните татари, киргизи, чуваши и т.н. едва сега започват да формират някаква националност и на тях им трябва НАЦИОНАЛЕН МИТ; трябва им приемлива история и съответно култура, за да могат да изградят национална идентификация и съзнание. Това няма как да стане на базата на идентификация с диви чобани, козари и т. н., които и ментално, и битово, и обществено, и материално, и духовно, и интелектуално живеят в нещо като номадско средновековие, и доколкото има елементи на по-виско култура сред тях, то това идва или от старите скити или от персите или от някои други. Така че създаването на национален мит и национална идентификация, съзнание и т.н. е причината за яростните кражби от тяхна страна. Впрочем не е новост, и други са го правили. Германците и руснаците са ярки примери на крадци!

https://shtaparov.blog.bg

  

Хан Крум бил турчин, Иван Асен кумански турчин а Цар Борис турчин но майка му християнка...хан Тервел иранец. Днешните българи приемали че са турци.

"Турско присъствие" в заграбена територия (лунните имат култ към рязане на крайници и особено-глави) Невежеството ги тика да отъждествяват тялото с душата.

Аврамитите(част от сивите турани) са търгували и с бели и с черни! Целта е разрушаване на рецесивната генетика на бялата раса и получаване на доминантна хибридна. Същото нещовпраят илюминатите- новите евреи. Доказано е, че търговията с роби в Америките са били осъществена от юдеи.

Хибридните турани имат ценностната система на сперматозоида- най-бързия заграбва всичко. (Марс-Сатурнова=Плутонова или още- РЕПТИЛНА религия). Снимката е озаглавена в мрежата: Jewish-Muslim slave market.

Илюминатска карта: "Братски режими" Луцифериански порядък! касае именно "свободните наги" от Била-сварга, прокламиращи 'свобода' чрез диктатура за нея.

КАРМА И СЪДБА : Егрегорът е енерго-информационно образование, енерго-информационен паразит

    

От История знаем, че когато България пада под Турско робство, наред с установяването на политическите управленски структури, поробителят се стреми да наложи турския език и култура и ислямското вероизповедание сред българския народ. Това е извършвано с цел, да се заличи самостоятелната ни народоосъзнатост и да бъдем уеднаквени с останалата част от преди това многообразната по отношение на религия и народности Империя, като по този начин станем по-лесни и безопасни за управление. В България и преди това е провеждана такава асимилационна програма, например по време на Византийското робство, с въвеждането на гръцкия език и след това през четирите десетилетия, когато сме неофициална 16-та република в състава на СССР, с въвеждането на задължителния руски език в учебната програма.

Това не е никаква новост или изключение, а задължителна стъпка при поробването на народите по цялата Земя. По същият начин, това бе наложено на повече от 150 нерускоговорящи народи и народности под юрисдикцията на СССР. Колониалните държави следват същата схема на заробване. В Северна Америка местните мезоамерикански народи, заедно с африканските роби биват „цивилизовани” с английски език. В Индия, в Австралия, в Африка и в другите колониални владения на Короната, английският език става задължителен, както в училище, така и в институциите и учрежденията. Френският език става задължителен във Френската колониална империя, простираща се от Северна Америка, Западна и Екваториална Африка, островите в Индийския океан и Югоизточна Азия до островите в Тихия океан. В Южна Америка Испанската и Португалската монархии налагат за официални своите езици в колониите, станали впоследствие държави, които заместват някога могъщите империи на инките, маите и ацтекиге.

Поробителят, като налага езика, културата, навиците, нравствеността и религията върху поробените народи, преследва асимилаторска стратегия, с крайна цел пълното заличаване и унищожаване на изначалната им родово-унаследена битийност и наред с това изкуствено насажда, иначе чужди за тях потребности, цели, стремления и мироглед. Най-прекият път, за осъществяване на тази подмяна на парадигмата и самосъзнанието на един народ, е чрез децата!!!

Подмяната на парадигмата и самосъзнанието на поробения народ се осъществява главно и на първо място чрез Системата на Образованието. Думата „система” произлиза от гръцката дума „σύστημα” („систима”), където „σύσ” означава „съ-, заедно с” и „histanai” означава „поставям, опъвам, нареждам”. С тази дума хората от древната Гръко-Римска цивилизация са обозначавали системата на градските канализации.

https://paraatmajiwaatmavedaanta.blogspot.com/2018/02/blog-post_69.html

Брат близнак Ленина, пришил исляма към "хуманизЪма - хануманнизма" комунизЪма - хихихи...

Исляма е еврейска/юдейска религия.Тероризма е заложен в дълговременната памет на еврейския (старозаветен арабин или новозаветен израилтянин) биоробот - комунист.

> "Дяволът" е "реверсиран Бог".

"Преди да навърша 9 години, вече бях научил основната доктрина на арабския живот : Аз против брат ми, аз и брат ми срещу баща ни, семейството ми срещу братовчедите ми и целият клан, клана срещу племето, племето срещу света и всички заедно срещу неверниците

Леон Юрис.Това е познато от Тора и Талмуда.Крипто-турци ,Крипто-араби, Крипто-българи,Крипто-европейци = Крито-масони са начело на управлението на света.

Концепцията за „хиджра“

През 622 г. пророкът Мухаммад заедно със своите сподвижници е принуден да напусне Мека и да се пресели в Медина. Това „преселение“ (хиджра) поставя началото на ислямското летоброене. Но то се превръща и в традиционна парадигма. „Хиджра“ символизира готовността на мюсюлманите да страдат за правата вяра, ако се наложи, но да установят на всяка цена исляма над своите противници. Днес мигрирането представлява своеобразно задължение за мюсюлманите, като подготовка за други форми на ислямския „джихад“, целящи победата на исляма и мюсюлманите в другите неислямски държави. Тази практика е установе¬на още когато Мухаммад е казал: „Заповядвам ви тези пет неща, които Аллах ми е повелил: събирайте се, слушайте, покорявайте се, предприемайте хиджра и водете джихад“.5

По-късно Мухаммад уточнява, че мигриране¬то трябва да продължи, докато врагът все още се съпротивлява на исляма. Това е основната мисъл и в Сура 8:72, Сура 8:75, Сура 2:218, където Мухаммад оценява високо подвига на преселилите се. В Сура 9:20 е казано: „Които вярват и се преселят, и се борят по пътя на Аллах чрез своите имоти и души, те са с по-висока степен при Аллах и те са спечелилите“.

На местата, където е допуснато заселването на мюсюлмани, прилагането на ислямските норми е видно. Те отказват да се интегрират и асимили¬рат в местната култура, а това спомага съществуващата социално-политическа система домакин да бъде променена, съборена и дори унищожена. Моделът със заселване, овладяване и превземане на даден квартал, град, регион и държава действа бавно, но безотказно. Пресен пример е променената етническа и религиозна карта на бивша Югославия, а и сега виждаме почти същото да се случва в някои страни на Западна Европа.Това е добре премерена и отработена през вековете тактика за завладяване на нови територии от исляма. Потвърждават го различни декларации, фатви и изявления от редица мюсюлмански духовни лидери.

През 1995 г. на конференция, проведена от Арабската асоциация на мюсюлманската младеж (MAYA) в Толедо, щата Охайо, известният ислямски учител и водещ на предаване по „Ал- Джазира“ д-р Юсуф ал-Карадауи представя своето виждане за съдбата и целите на вярата: „Това, което остава, е да завладее Рим, за да се изпълни втората част от знамението на Пророка, че Константинопол ще бъде завладян първи, а после и Рим. Това означава, че ислямът в Европа за трети път, след като бе изгонен от там два пъти... ще я завладеем чрез прозелитизъм; това, на което ние се надяваме, е че ще завладеем Европа и Америка! Не чрез меч, а чрез прозелитизъм.“6

Ето и думите на Неджметин Ербакан – бивш турски министър председател, към един германски журналист: „Вие мислите, че ние, турците-мюсюлмани, идваме тук само за да търсим работа и да събираме трохите от вашите пари. Не, ние идваме тук, за да установим контрол върху страната ви, да се внедрим тук и да изградим това, което ние смятаме за подходящо; и всичко това ще напра¬вим с ваше съгласие и съгласно вашите закони.“

Тези, както и много други изявления, потвърждават подозренията ни, че мюсюлманите , прииждащи в Западна Европа и Америка, не са водени само от икономически, но и от религиозни подбуди. Не е възможно ислямската религия да се затвърди без миграция. Няма начин ислямът да се наложи на новото местопребиваване без мюсюлманите да нарастват на брой, затова преселението им не е случайност, а тактика и това е също вид „джихад“ – „джихад бил хиджра“. Когато мюсюлманите се заселват в някоя страна от „Дома на войната“, там съществуващите закони, правила, норми и традиции са съвсем различни от тези в „Дар ал-ислям“ и на тях им е много трудно, дори невъзможно да практикуват вярата си. Тогава на помощ им идва практикуването на „такийя“.

Концепцията за „такийя“

„Такийя“ означава: предпазливост, предвидливост, предпазна мярка,прикриване и в зависимост от ситуацията може да се използва от мюсюлманина за отбрана или нападение. Чувствайки се застрашен, даден мюсюлманин привидно се отрича от своите религиозни убеждения и практики, демонстрира любов и уважение към неверниците, прави се на техен верен приятел, но всъщност в сърцето си ги мрази, ненавижда и крои зло, защото се страхува от тях и религията им. Един мюсюлманин под обрека на „такийя“ може дори да хули Мухаммад, Аллах и да се прави че приема друга религия... Първият пример за практикуване на „такийя“ е свързан със съратника на Мухаммад, Амар ибн Ясер, който бил принуден от езичниците в Мека да се отрече от исляма, но се казва, че „сърцето му било спокойно“. Когато признал на Пророка какво е сторил, Мухаммад му рекъл: „Ако пак те накарат, направи го пак, стига да е спокойно сърцето ти“. Затова в Корана е написано:„Който отрече Аллах, след като е повярвал, освен който е бил принуден, но сърцето му е спокойно с вярата... Ала които разтворят гръд за неверието, над тях е гневът на Аллах и за тях има огромно мъчение“(Сура 16:106).

Противно на твърденията, че това е само шиитска практика, може да се смята, че тя се ползва от всички мюсюлмани. Например, по времето на инквизицията на халиф Ал-Мамун (813-833), много сунити практикували „такийя“. Твърди се също, че „такийя“ се използва много рядко и то само при сериозна опасност. Дали е вярно това?




Концепцията за „такийя“ позволява използването на всякаква форма на лъжа и измама в случай, че мюсюлманинът не се чувства достатъчно силен, но е във „враждебна“ среда или в „Дома на войната“.

В Корана се препоръчва: „Вярващите да не взимат неверници за ближни вместо повярвалите. А който направи това, той няма нищо общо с Аллах, освен ако се страхувате от тях. Аллах ви предупреждава за Себе Си и към Аллах е завръщането“ (Сура 3:28). В случая изразът „освен ако се страхувате” представлява достатъчно условие за „такийя“. Това означава, че всеки мюсюлманин в неислямска държава може да лъже по всякакъв начин и на всякакво обществено ниво, за да постигне целите си.

Тук особено интересна роля играе двойната терминология, т.е. двузначното интерпретиране на едни и същи категории.

При контакти с мюсюлмани често могат да се чуят думи като: справедливост, истина, мир и др. За нас, християните, те имат един смисъл, но за мюсюлманите – абсолютно друг. Например, думата „справедливост“ за всеки цивилизован човек означава ползването на равни права и безпристрастност от страна изпълнителите на закона, но за мюсюлманите това е правото им (според исляма) да стоят над останалите хора. Затова в съда свидетелството на жена или немюсюлманин представлява само половината от стойността на свидетелството на мюсюлманина по всички въпроси.

Когато мюсюлмани порицават избиването на невинни хора, те са против убийствата на мюсюлмани, но това не се отнася до „неверниците“, защото те по презумция не са невиновни. След атентатите в Лондон ислямският духовен лидер Омар Бакри Мухаммад публично заявява: „Аз осъждам убийството на невинни хора“, но само два дни по-късно уточнява: „Да, аз осъждам убийството на невинни хора, но не и на кафири (неверници)“. Пак по това време известният ислямски проповедник Анджем Чоудари, в интервю за БиБиСи казва: „Когато ние (мюсюлманите) говорим за невинни хора, имаме предвид мюсюлмани. Що се отнася до немюсюлманите – то те не са приели исляма, което е престъпление срещу Аллах“.

Ислямът е категоричен, че немюсюлманите не са равнопоставени с мюсюлманите, а са същества от някакъв по-нисш разред. Между едните и другите няма място за равноправие, а само за „такийя“, ако мюсюлманите са слаби или за тотална доминация, ако са в „Дар ал-ислям“!

Животът на Мухаммад и историята на исляма са пълни с примери за нарушени договори, клетви и обещания. Всички те са валидни единствено в контекст, когато мюсюлманите не са достатъчно силни, а след това тактиката се променя. В Корана е казано: „А изтекат ли месеците на възбрана, убивайте съдружаващите, където ги сварите, и ги хващайте, и ги обграждайте, и ги причаквайте на всяко място за засада! И щом се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, сторете им път! Аллах е опрощаващ, милосърден“ (Сура 4:5).

https://paraatmajiwaatmavedaanta.blogspot.com/2018/02/blog-post_55.html

Имаме претенции към всички съседи, само към Турция-мълчание! Защо. Може би защото е една от семитските държави. Населението и не е тюркско, т.е. не е монголоидно. И се явява основният ни враг с нейната политика на претенции към бившите територии на Османската империя. А ние никога не сме предявявали претенции към Турция. В нашата политика няма приемственост и национални интереси. Никога не са и формулирани. До кога така.

Кмет обеси Левски на спирка

28.02.2018 Подбалкански НОВИНАР

Кмет/Турчин реши да отбележи 145-ата годишнина от гибелта на Васил Левски, като „обеси“ Апостола на свободата на спирка в плевенско село

https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/6729494

Васил Левски и Пурим

Геополитически размисли/Отговорността на Германия за колаборацията с русия и войната в Украйна

Бъдещето на Меркел-Райх на ашкеназитата.

Разделянето на Еврия, северната и част ще бъде вкарана в руската (православна) зона Евразия (а Родопите в Османската зона)

С този пост ще разгърна още повече темата за геополитическото положение и обусловеност на България, като засегна въпроса за отношенията на Германия с русия на първо място и, като последица, отношенията на Германия с държавите от Средна Европа, в това число и България; както и отношенията й със САЩ и Великобритания. Прегледът на тези отношения, разбира се, ще е единствено и само през призмата на геополитиката, защото само тази призма изяснява в достатъчно голяма степен едни или други световни, или локални събития. Нещо повече: геополитическите действия, пряко рефлектират и във вътрешната политика на държавите и конкретно в случая с България – чрез тях могат да бъдат обяснени и разбрани някои недотам ясни вътрешни политически феномени.

В стила на някои авангардни криминални писатели, ще започна изложението с описание на вече извършеното престъпление и така от края към началото ще разплитам събитията.

Започналата на 24.02.2022 г. пълномащабна, геноцидна война на русия срещу Украйна, е резултат на дълга и целенасочена подготовка, която подготовка включва поне няколко важни аспекта: планиране, което има многостранен характер – дипломатически, политически, информационен /пропаганден, също/, икономически, финансово и разбира се военно планиране. В тази подготовка, особено във финансов аспект, участва Германия. Германия носи огромна отговорност и вина, наред със самия престъпник – русия за тази геноцидна война.

От посочените няколко базови аспекта на планирането, произтичат и изработването на задължителните секторни политики, чрез които да се осигурят заложените цели. Повече от ясно е, че става въпрос за доста комплексна, сложна, трудоемка и дългосрочна работа. Нищо от изброеното по-горе не може да се подготви и осигури в рамките на 2, 3 или 5 години. Планът за нападението и унищожението на Украйна е стар и има своите първоначални очертания още във времето на разпада на СССР. Разбира се такъв план не би могъл да бъде изготвен другаде освен в отделите на КГБ и/или ГРУ. Доказателства в подкрепа на такъв извод е приетата стратегия „Андропов“ /названието е мое/ за възстановяване на социализма и СССР под някаква форма. Всъщност този план е известен като план „Голгота“ и този план не е теория на конспирацията, а си е чиста практика, при това осезаема и видна.

КГБ окончателно и изцяло овладя властта в русия с встъпването в първия президентски мандат на путин. С това приключи опитът за изграждане на някаква, поне що-годе конституционна, съвременна държава. КГБ върна русия фактически в късното средновековие. Това обаче е по-друга тема и тук с нея няма да се занимавам.
Не е случайно, че путин изрично посочи, че разпадът на СССР е най-голямата геополитическа катастрофа на 20 - ти век. Това е не нещо друго, а открито вербализиране на плана „Андропов“ и заявка пред онези, които разбират какво стои реално зад думите, за какво всъщност работи властта, оглавявана от путин. Очевидно е, че целта е възстановяване на СССР във вид на някаква осъвременена и хибридна версия на руската империя; с някаква руска версия на национал-социализъм или някакъв руски фашизъм. В този смисъл става кристално ясно, защо КГБ са се обзавели с не особено интелигентния Дугин, който иначе успешно компилира контрареволюционната европейска мисъл на 18-19-20 век с окултизма, да речем на Рене Генон и Юлиус Евола; но няма нищичко свое като интелектуално и духовно достижение /руснак, какво да се прави/; защо Иван Илин е любим философ на путин, а личността и трудовете му получиха такова внимание и бяха популяризирани в русия.

Така, целта е възстановяване на руската империя, но вече без марксизъм-лененизъм на идеологическия постамент, който марксизъм-ленинизъм е заменен от старото, мухлясало византийско православие, което така или иначе си е една добре замислена държавно-имперска доктрина, но маскирана като религия. Една скоба по въпроса. Дълбоко убеден съм, че геният на стария Рим в държавознанието и държавотворчеството е толкова голям, че стана възможно да бъде надминат едва в 18-ти век от … разбира се, британците.
Руската държавническо-имперска мисъл в края на 20-ти и началото на 21-ви век не можа да постигне друго, освен да се върне до 4-ти век от новата ера и да изтупа от праха наистина блестящата и доста коварна квазирелигиозна доктрина на император Константин.
Това очертава идеологията на бъдещета руска/ссср империя, това обаче не е достатъчно: трябват геополитически основи за тази мислена империя; трябват пари/икономика; трябват съюзници.

От геополитическа гледна точка, русия не може да бъде империя без Украйна. Това е безспорно и е изричано многократно от най-различни руски представители на властта, включително и от самия Дугин. По тази причина русия няма как да допуска – в своя план, разбира се – съществуването на украинска нация, език, самостоятелна държава и идентичност. Не случайно наративът за Украйна в русия е в две форми: че Украйна не съществува, че е фалшива държава; украинци не съществуват; украински език не съществува; че всичко това е измислено от ленин и болшевиките /което изобщо не е вярно, разбира се/ или втората: че Украйна всъщност е русия, а украинците са руснаци и т.н.
На пръв поглед двете тези са противоположни, но съдържат един общ извод – Украйна и украинци не съществуват. Самата тази идея съдържа основанията за геноцида, който така или иначе се извършва реално от руснаците над Украйна. Тук няма да навлизам в подробности и да коментирам бруталното погазване на основни човешки ЕСТЕСТВЕНИ права, сред които са не само правото на живот и правото на собственост, но и правото на самоопределение, тоест на личностно – индивидуално и колективно – осъзнаване и смаоидентификация.

От гледна точка на финансово-паричния аспект нещата стоя значително по-сложно. Русия може да си изработи каквито доктрини намери за добре и каквито си иска планове, но без пари и икономика, не е възможно плановете и доктрините да бъдат реализирани. Русия, макар и разполагаща с колосални природни богатства, е бедна държава, съизмерима с бедните държави от Африка и Латинска Америка. Нейната икономическа структура е примитивна и недоразвита, доколкото я има. Населението на русия – в царския, и в съветския период, и в следващият съветския период – е живяло винаги много бедно, дори отвъд границата на мизерията. Русия не е в състояние да произведе сама доходът, който й е необходим за реализирането на плана за възстановяване на руската/ссср империя. За това тя се нуждае от външно финансиране. От потоци с пари и инвестиции, които пряко да се налят във финансовата и икономическата й система. Става въпрос за огромни суми от пари. Кой основно можеше да осигури тези огромни парични потоци? Няколко са държавите в света, които имат икономическата и финансова мощ да налеят необходимите пари в икономиката на русия: Япония, Германия, САЩ, Великобритания, в известен смисъл Франция. САЩ, Британия, Франция и Япония са твърде неудобни за донорска роля, особено за така поставената от русия стратегическа цел. Особено неудобни са англо-американците. По ред причини Япония и Франция също не са подходящи. Остава единствено Германия. И Германия приема!

Отношенията русия-Германия са доста дълги, устойчиви, сложни и далеч не винаги конфликтни. Напротив, има едно доста дълго историческо проявление на немско-руска конвергенция. Конвергенцията е на поне две нива. Първото ниво е на ниво политически и държавен елит. Във времената на царете след Петър първи, руският царски двор, начело със самите царе и царици е почти изцяло германски, леко нюансиран с датска кралска кръв. Огромна част от генералите, държавните служители, интелектуалците, учените / в новосъздадената руска академия на науките е имало само германски учени/, търговците, инженерите, архитектите и т.н. са германци. Разбира се в изброените среди се срещат и представители на други европейски народности, като: холандци, шведи, французи, поляци, турци, италианци, унгарци, финландци, шотландци, българи, англичани, украинци, гърци, сърби, но тяхното присъствие в руска среда е нищожно в сравнение с това на германците.

Освен конвергенцията на властово и обществено ниво, двете формации – русия и Германия /с цялата условност на понятието/ чисто географски се придвижват една към друга. Германският „Поход на изток“ не е Хитлерова измислица, а исторически процес и геополитическа реализация, започнала още с Тевтонския рицарски орден, създаването на Бранденбургското маркграфство и по-късното кралство Прусия.

От източна, от руска страна, е налице абсолютно същият геополитически процес, започнал със серия от завоевателни войни в западна и северозападна посока. Завладяването на големи територии, населявани от фински народи, владяни от Швеция, но и от Дания; на големи части от Балтика; на полски територии и други. Това е „Руският поход на запад“.

В множество военни конфликти русия и Германия са били доста лоялни и стратегически съюзници. Така например в Северната война русия, Прусия, Саксония, княжество Хановер са съюзници срещу Швеция. В Наполеоновите войни русия е в стратегически съюз отново с Прусия, Австрия и немските княжества. Бисмаркова Германия е твърд и предан съюзник на русия. Нещо повече, Бисмарк не е смеел да се изказва и предприема действия по международни въпроси без знанието и одобрението на русия.

Германия играе огромна роля при налагането на болшевизма в русия, защото болшевиките на Ленин са финансирани изцяло от Германия и военно поддържани от германски и австрийски войски. Без германската подкрепа, болшевиките нямаше да могат да задържат властта. В крайна сметка самият путин призна, че Ленин е нищо повече от германски агент, служител на германското военно разузнаване на кайзер Вилхелм II - ри.
В този смисъл възниква въпросът: защо русия продължава и до ден-днешен да държи мумията на един вражески шпионин и агент в центъра на Москва, до самия Кремъл? Мисля, че отговорът се налага от само себе си.

Необходимо е да се изтъкне и доста ползотворното сътрудничество между другарите Хитлер и Сталин, които съвместно предизвикаха Втората световна война, като за целта СССР осигури огромни количества природни ресурси на Германия. И – да, заедно си поделиха няколко държави. Изобщо, едно крепко социалистическо другарство.

После, след ВСВ, „Източната политика“ на канцлера на ФРГ Вили Бранд, която политика павира едни дългосрочни отношения между СССР и германия, които в крайна сметка доведоха до войната в Украйна.

Канцлерът Хелмут Кол, който плати огромната сума от осемдесет милиарда дойче марки на СССР за обединението на ФРГ с ГДР и пое ангажимента за германски инвестиции в русия, след разпада на СССР и образуването на руската федерация.

След Кол дойде Шрьодер, който направи всичко по силите си за да изпълни всякакви икономически и политически предложения на русия. За награда Шрьодер бе трудоустроен в русия с космическа заплата и луксозно битуване.

Пикът на руско-Германската колаборация дойде с „Ерата Меркел“. Тази скрита привърженичка на Евразийството, закърмена със социализъм и възпитана в едно безкритично отношение към русия /Меркел владее отлично руски/, доведе руската стратегия до финалните акорди на подготовката и началото на фактическото й изпълнение.
Какво направи Германия на Меркел? Тя направи такива и толкова важни за русия политически стъпки, каквито и колкото никой канцлер преди нея не е правил.

На първо място, под претекста на водене на еко-политика, Меркел спря германските ядрени мощности/централи, отказвайки се от ядрената енергетика. Това хвърли Германия в тотална зависимост от руския газ, петрол и донякъде въглища. Строежът на „Северен поток“ 1 и 2 са нещо като каишка, която беше окачена на германския врат, а краят на тази каишка се държеше в Кремъл. Това е направено съзнателно от Меркел и германския политически елит. Те много добре са знаели какво правят – тук случайности и неясноти няма и не е възможно да има.
От своя страна Кремъл за да уравновеси сделката, продаваше на Германия енергоресурсите на силно занижени, напълно непазарни цени. За сравнение, България плащаше почти три пъти по-скъп природен газ от русия, отколкото плащаше Германия. Евтините, на непазарни цени енергоресурси, позволиха на Меркел да води една изключително социална политика вътре в Германия, което й гарантираше дълъг и комфортен политически живот. От друга страна монополизацията на германския енергиен пазар от страна на русия, макар и на ниски цени, увеличи чувствително приходите в руския бюджет. Евтините руски енергоресурси, продавани на подпазарни цени, даде тласък на немската икономика, а голяма част от допълнително генерираните по този начин приходи в Германия, бяха инвестирани в самата русия. Така кръгът се затвори и се достигна желаната цел – постоянно финансиране на русия от Германия. Разбира се парите са необходими за готвената война срещу Украйна, нещо, което в Германия знаеха ПРЕКРАСНО.

В „Ерата Меркел“ Германия направи и още няколко важни стъпки в услуга на руския план. Германската армия беше неглижирана, съкратен и с малко финансиране. Огромна роля за забатачването на Бундесфера има Урсула Фон Дер Лайен, която е скрит /вече явен/ московски агент и до ден-днешен работи за Москва! Една от причините Германия да не доставя достатъчно оръжие на Украйна и даже нищо да не доставя, се корени именно в тази антивоенна политика, започната от Меркел и прокарвана от настоящият руски агент и комунист, заел канцлерското място - Олаф Шолц.

На следващо място, Меркел дестабилизира Европа с провеждането на безумната социалистическа политика на “Отворени граници“ за всякаква паплач от Азия, Африка и въобще третия и четвъртия свят. Тази дестабилизация на Европа е изцяло и само в интерес на русия, тъй като ЕС е дефиниран като основен геополитически враг на русия и стратегическата цел на русия е разпадането на Европейския съюз.

Голямата, скрита цел на Германия, и в частност целта на политиката на Меркел, бе Германия да напусне НАТО в един момент, а с нея да напуснат Алианса и редица европейски държави.

Това от своя страна цели едно-единствено нещо – да бъдат принудени САЩ да напуснат Европа и особено Средна Европа, като по този начин окончателно и изцяло се вдигне щитът на НАТО, държан от САЩ, от държавите, които са между русия и Германия. Това би позволило много бързо дестабилизиране и овладяване /по грузински или украински сценарии/, включително чрез серия от междудържавни конфликти на тези държави от страна на русия. Що се отнася до България в един такъв сценарий, дестабилизацията на страната би била много лесна и би провокирала пряка военна намеса както от русия – която под претекст да защити десетките си хиляди граждани по българското Черноморие, ще нахлуе в Бургас и Варна /за това има планове/, така и от Турция, която пък под претекст да защити турското и мюсюлманското малцинство би нахлула от юг. При едно разпуснато НАТО никой няма да има не само интерес, но и ангажимент да се занимава с гарантиране на сигурността и териториалната цялост на държавите между Германия и русия.

Германия, особено начело с канцлера Ангела Меркел, игра основна роля за това, че в държавите между русия и германия да бъдат установени политически режими – разбира се в рамките на правовия и демократичен, конституционен ред – чиято основа е корупционна и със склонност към авторитаризъм. Установяването на такъв тип хибридни режими целеше да се възпрепятстват или забавят няколко важни процеси: на първо място, да се намали икономическия темп на развитие на тези държави; на второ място, да се блокира изцяло превъоръжаването и модернизацията на армиите им; чрез корупционният характер на тези режими, да се осигури масово навлизане на руските интереси в държавите от Средна Европа, включително да се стимулира разрастването до невиждани мащаби на криминални дейности като прането на пари.

В страни като България, Унгария, Сърбия, Хърватия, Чехия /с някои особености/, Черна Гора, Северна Македония, напоследък отново в Словакия, а и в Полша /с някои важни особености и уговорки/, бяха буквално инсталирани политически партии, които пунктуално изпълниха и все още продължават да изпълняват описаните по-горе цели на русия и Германия. Като се изключи Полша, а и Сърбия - която е въоръжавана от русия, нито една от изброените държави не превъоржи изцяло армията си с модерно, качествено западно оръжие.
Стана ясно, че Германия буквално си самосъсипа някога /60-те, 70-те и 80-те години на 20-ти век/страховития и боеспособен Бундесвер. Унгарската армия е на ниво парадна армия и „почетен караул“. Например, Унгария няма почти никакви танкове. Що се отнася до България, инвестициите в армията бяха свдени до минимум и то главно за транспортна техника и тук-там за комунуикационно оборудване. Боеспособните части се редуцираха до две-три бригади и някакво десантно съединение. Винаги, когато се повдигнеше въпроса за модернизацията на армията, изпълзяваха /и все още изпълзяват/ "мироюлбци" като московецът Велизар Енчев, разни червени "хуманисти", които веднага започват да ронят сълзи за "бедните пенсионери" и безработни и да клеймят милуитаризма /не и руския обаче/.
С определени особености и нюанси, и като се изключи Полша, картината е същата и в другите държави от Средна Европа. Хубаво е да се припомни, че Бойко Борисов, като премиер, отказваше да прокарва каквито и да са политики или дори само конкретни действия за подобряване на отбранителните способности на България. Той дори ОТКАЗА приемането на дарена военна техника от САЩ. Същият отказваше съвместна – с Румъния и Турция – корабна група в Черно море за защита на водите и бреговете на трите държави.
Целта на всичко това, е, армията да не бъде в състояние да окаже дори слаба съпротива при планирано руско нахлуване в България, а и не само в България. В подобно, дори по-лошо състояние на недоокомплектованост и небоеспособност дълги години бе държана украинската армия, която в навечерието на окупацията на Крим и Донбас през 2014 г. наистина не беше в състояние да окаже дори номинална съпротива на руските агресори. Така, най-близките от географска гледна точка боеспособни армии до русия останаха армиите на Турция, Франция, Италия и Великобритания, тоест на хиляди километри от зоната на пряк и непосредствен оперативен интерес на русия.

„Ерата Меркел“ постави корупцията като основен двигател на отношенията между държавите от Средна Европа, Германия и русия. В случая с България, в годините след 2008 и особено след 2011 – 2012 г., когато русия буквално отново нахлу в България чрез десетките хиляди „купувачи на имоти“, „бизнесмени“, „туристи“ и заедно с потоците мръсни пари, се разрази истинска вакханлия от пране на мръсни пари, източване на огромни средства от държавния бюджет, включително и неплащане на данъци, както и източване на пари от фондовете на ЕС и пренасочването на тези парични потоци към русия. Вече е известно, че за последните около 10 години /до 2022/, само неплатените данъци към НАП от страна на руската "Лук Ойл" са в размер на над 12 милиарда. Това е щетата са от една-единствена руска фирма оперираща на българския пазар. В България има над десет хиляди фирми, собственост на руснаци...
В България, партията – символ на корупцията ГЕРБ, беше буквално обучена от германските фондации „Ханс Зайдел“ и „Конрад Аденауер“ как да краде, особено европейски пари. Самата Германия също имаше голяма полза от тези корупционни практики.

Не само обаче България стана център на прането на пари, но също и Унгария, Чехия, Черна Гора, Литва; тази дейност се засили и в стария, традиционен център за московски шпионаж Австрия.

Самата Германия беше наводнена с руснаци, голямата част от които са не нещо друго, а или криминални престъпници, или бивши военни и милиционери /в ролята на "бизнесмени/, или контролиращите ги КГБ – служители. Германия също стана един от големите центрове за пране на пари и източник на финанси за Москва и по тази линия.
Обществата и медиите в страните от Средна Европа бяха до голяма степен упоени чрез доста големите парични средства, които ежегодно се отпускаха от Брюксел на тези страни.
Така, с тези пари, всички тези престъпни, антинационални, във реда на национлната сигурност действия, бяха „омекотени“ и очите на обществата почти затворени.

Една от най-решаващите стъпки на Германия за улесняване на руската агресия срещу Украйна /а преди това и срещу Грузия/, беше категоричният отказ на Ангела Меркел – подкрепена и от Франция – за членство на тези страни в НАТО. Това е най-яркият акт от серията действия, очертаващи предателската политика на Германия и престъпното й сътрудничество с русия на путин.

В отношенията със САЩ и Великобритания, политиката на Германия плътно следваше целите на русия, а тези цели, както вече се спомена, са две: да бъде разпуснато НАТО и САЩ да бъдат принудени да напуснат Европа. Тук трябва да се добави и трета цел – изолирането и блокирането на Британия и бавното и удушаване. Трябва да се признае, че в някои отношения русия и Германия постигнаха успехи, ако и да не докараха до пълна реализация плана. В годините 2008 – 2011 г. САЩ бяха в тежко положение, преодолявайки голямата финансова криза 2008 г. – 2009 г. и някак си фокусът им се отмести от Европа.

От друга страна, през 2009 г. президентският пост бе зает от Барак Обама – най-необичайният и странен президент, който САЩ някога са имали. Обама, като политическа ориентация и възглед, е социалист от френски тип, тоест краен левичар, марксист и прогресист. Във време на президентските си мандати, той дори показа един открито комунистически маниер на управление. Крайно лявата му визия за политика се отрази и във външните работи. Във външната политика Обама прояви дори още по-голяма слабост, отколкото във вътрешната, което доведе до цялостен провал на САЩ по отношение гарантиране сигурността и териториалната цялост на Украйна и от там – на мира в Европа.

Колкото и да е недолюбван и нехаресван Тръмп (с основание), трябва да се признае, че той - и неговата администрация, за изключително кратко време предприеха адекватни и крайно наложителни действия, без които Украйна нямаше да устои на пълномащабната война на русия след 24.02.2022 г.

С бездействието си Обама се оказа един негласен съюзник на Ангела Меркел – освен това те и двамата по най-дълбоки и автентични убеждение са социалисти – и по този начин, и на русия.

Голям успех беше постигнат и срещу Велика Британия, чрез така наречения „Брекзит“. Напускането на ЕС от страна на Британия доведе до огромен дисбаланс на политическата и геополитическата тежест вътре в самия Европейски съюз.
Тъй като Германия доминираше икономически и финансово съюза, то в нейната орбита беше и Франция, така без Британия, Германия вече можеше едностранно да прокарва водената от нея политика. Напускането на ЕС от Британия беше една стъпка по осока на изолацията на Лондон. По-големи успехи от този обаче Москва и Берлин не можаха да постигнат и през 2019 г. се видя, че главната цел – разпускане на НАТО, няма да може да бъде осъществена.

Споменах годината 2019 не случайно, тъй като тя е предизборна година и в края й изтичаше мандата на Доналд Тръмп. Беше важно кой ще седне в Овалния кабинет след Тръмп: дали персонаж подобен на Обама или някой, който ще възстанови нормалната политика на САЩ в Европа и адекватното отношение към русия. Тръмп направи стъпки в тази посока, предприемайки действия по засилване на НАТО, но също и предоставяйки оръжие на Украйна, както и изпращане на американски инструктори, които да обучават украинската армия. В общи линии Байдън продължи тази политика, акцентирайки на засилване на връзките между Европа и САЩ и засилвайки военното присъствие на САЩ в Европа, особено по източния фланг на НАТО. Това окончателно отбеляза провала на крайните цели на Берлин и Москва.

Не само САЩ, но и Велика Британия се завърна като активен фактор в геополитическите процеси в Европа. За целта англичаните действаха доста интелигентно, заобикаляйки посредничеството на Брюксел и особено на Берлин, и установявайки двустранни, дългосрочни споразумения за стратегическо сътрудничество с ключови страни от Средна Европа, в това число и с България. От друга страна САЩ прие законодателство за сигурността в Черно Море – един доста всеобхватен закон, с конкретни срокове и отговорни за прилагането му институции – който закон дава допълнителни гаранции на черноморските страни в допълнение на гаранциите, произтичащи от членството в НАТО.

По този начин САЩ начертаха истинска червена линия пред русия, чието преминаване или по скоро опит за преминаване – тоест нахлуване в някоя от държавите в Средна Европа, какъвто е същинският руски план – ще означава директна война със САЩ.

Превъоръжаването на армиите на страните от Средна Европа, макар все още в начален етап и с недостатъчен темп, е индикация за края на руско-германският сценарий, тези държави да бъдат буквално обезоръжени. България закупи две ескадрили ф 16, кораби, бронирана техника и др.; Румъния закупи 32 самолета Ф 35 и др., а за Полша … да не говорим. Превъоръжават се и други държави от Средна Европа, но не съм сигурен дали Унгария е в това число.

По всичко личи, че с идването на Тръмп ще продължи унищожаването на руско-германския план за руска инвазия в Европа, а и има видими индикации, че ще бъде ускорен ефекта на действащите вече санкции и налагането на нови на русия. Може да се допусне, че изпълнявайки плана Make America Great Again Тръмп може остро да притисне русия, търсейки бърз ефект на проявление на дадените обещания за ново величие на САЩ.

В този смисъл, търсените преговори с русия по скоро ще имат вид на ултимативни искания, а не договорки и отстъпване на сфери. В случай, че русия откаже изпълнението на американските искания, ще последва бърза серия от критични за руската икономика и сигурност действия. Възможно е и постигане на договорка за спиране на войната и разделяне на Украйна по линията на бойните действия, последвано от вдигане на нова „желязна завеса“, което обаче ще даде старт на едно методично икономическо доунищожаване на русия. Мисля, че и в двата случая Доналд Тръмп ще започне ефективно почистване на Средна Европа от руско влияние и помощ за възстановяване на държавността и сигурността в тези страни. Това няма как да мине без смяна на политическите елити - тежко корумпирани от Москва и Берлин - в тези страни и поради това тукашните кремълски послушници от петата колона, които по някаква странна, тяхна логика се правят на тръмписти, ще останат дълбоко разочаровани.

Необходимо е да се изясни и въпросът с така наречените „Северен поток“ и „Турски поток“, който всъщност си е „Южен поток“. Тези два проекта имаха за цел да финансират русия по описаната вече схема и да заобиколят Украйна. Тези два потока са съществени елементи от архитектурата на агресията на русия срещу Украйна, Европа и цивилизования свят. Двата газови потока не са икономически и транспортни съоръжения, те са военни обекти – истинската им цел е такава. Замесените в строителството на тези обекти са съучастници във войната срещу Украйна и са ни повече, ни по-малко военнопрестъпници. От гледна точка на България, сигурността и мира, така нареченият „Турски“ или „Балкански поток" незабавно трябва да бъде спрян.

В заключение може да се обобщи, че германо-руската колаборация в изпълнение на руския план за дестабилизация и прегазване на държавите от Средна Европа се провали. Справедливостта и моралът изискват Германия да бъде осъдена и да заплати компенсанции на Украйна, а лица като Меркел, Шолц, Шрьодер да бъдат изправени пред международния съд в Хага.

https://nkf.blog.bg/politika/

  

Как ще продължи да се развива световната политика и каква ще бъде съдбата на България?
Карта на планираното от тайните йезуитски и масонски общества разпадане на ЕС (2016, 2017) на две от десетте зони на новия световен ред, начело с папството - антихирста, звяра от морето (Откровение 13.1-10), и на планираното разделяне на териториите на Европа, Близкия Изток и част от Северна Африка между зоните.

България ще бъде вкарана в ,,Зоната Еврей-азия" - Православна в която ще влизат следните страни: Русия, Казахстан, Беларус, Източна и Южна Украйна, Молдова, Източна Румъния, Северна и Централна България, Гърция, Кипър, Сърбия, Северна Македония, Грузия, Армения, Латвия, Естония, Северен Узбекистан, Северен Киргизстан.

Другата зона в която ще бъде вкарана Родопската област е Османската мюсюлманската зона - сунитска - Близък Изток, Средна Азия със страни и територии.

Турция, Северен Ирак, Северна Сирия, Западен Кюрдистан, Южна България (Родопи), Южна Македония, Албания, Южна Босна и Херцеговина, Южен Узбекистан, Северен Туркменистан, Йордания, Палестина, Ливан.
Как може да стане това разделяне, което никой не вярва, че ще стане?

Първи сценарий:
Войната в Украйна, както и ,,санкциите" на ЕС срещу Русия и ответните такива, всъщност се правят съгласувано от ЕС, САЩ и Русия с цел ускоряване на създаването на ,,новия световен ред" начело с последния - антихрист. При тези ,,санкции" Русия ще имитира, че не се е разбрала за цената на нейния природен газ с Украйна, а и ,,най-вече" като ответна мярка на т.н. санкции ще спре доставките на газ за Източна Европа и за България

Другите страни ще се справят по някакъв начин с липсата на газ, но положението на България ще бъде най-тежко поради липсата на резерви. Това ще доведе до режим на тока и до недостиг на горива, което ще предизвика повишение на цената на газта за автомобилите, а оттам ще скочат цените на всички горива. Увеличат ли се цените на горивата те ще повлекат след себе си увеличението на цените на всички стоки. Всичко това ще става на фона на взаимните обвинения на политиците в корупция и защита на чужди интереси.

,,Десните" ще обвиняват ,,левите" в пристрастия и обвързване с Русия и Путин и ще посочват, като причина за кризата енергийната ни зависимост от Русия, и обратно т,н, ,,леви" ще обвиняват т.н. ,,десни" в слугуване на ЕС, САЩ, НАТО и Обама и че санкциите срещу Русия са предизвикали и спирането на горивото.

Този политически театър, който ще се командва от масонските и йезуитски централи извън България, на фона на новото правителство след изборите ще доведе до колапс икономиката, държавата и политическите отношения и ще предизвика небивало разделение в обществото, между привържениците на Русия и на Запада. По този начин ,,събитията от Украйна" - взаимна омраза, противопоставяне, нападения, дори престрелки ще се случат и у нас.
България ще иска да излезе от Европейския съюз, тъй като не ще може да ,,издържи на последствията на санкциите, които ЕС и Евразия си ,,налагат". (В крайна сметка до 3-4 години и Европейският съюз ще се разпадне според плана за новия световен ред на две зони - католическа и протестантска за да отстъпи място на десетте зони, които ще се подчинят на папството.)

В същото време тази изкуствено предизвикана и умишлено неовладяна информация може да доведе до банкова криза, затваряне на банки и дори до срив на валутния борд. Поради настъпилата зима ще се получи бедствено положение за голяма част от хората поради липса на отопление, храна, медицински грижи и транспорт. Според този сценарий, ЕС умишлено няма да окаже адекватна помощ, като се оправдае с политическата нестабилност в България и ще се занимава с все по-нарастващите си вътрешни проблеми (тероризъм, политическа и икономическа криза).

Путин ще предложи помощ с горива за България, като единственото условие, което ще постави е България да прекрати участието си в ,,санкциите" срещу Русия. В резултат на този план на масоните и йезуитите вътре и извън България повечето от хората ще бъдат съгласни България да влезе в руската православна зона Евразия само и само да има някакъв ред и нормално снабдяване с горива и стоки.

https://paraatmajiwaatmavedaanta.blogspot.com/

Т.нар. "евреи" не са нито -"раса",

нито-"нация", нито-"етнос"!

Те принадлежат към т.нар. СИВ РАЗ-САД от деволюцията на БЯЛАТА РАСА

от т.нар. "Червено Засяване" от континента "МУ" в Пасифика.

При т.нар. "горски евреи"(кавказци) се постига по-европейския вид на евреите
При всички МУ-наци е характерно острите черти, особено НОСА- "орлов клюн",
издраващ иманентния характер на задълбаване в ниските нива на матрицата и "края на материалните цикли" на култа, който изповядват- Шива-Рудра.
"Евреин" буквално значи "ап-ир"(водно-земен), а -"ар-ап"("земно-воден").

Евреите представляват ранните арио-семити, докато арабите-късните арио-семити.
По-примитивния характер на арабите се обяснава с факта, че на по-късен етап
се намесва и разсада от култа на Кали(от Кумари-Кандам- "Лемурия" в Индийския океан)
Тази връзка е много важна да се разбере, за да се осъзнае "топлата връзка" не само между евреи и араби, но и между евреи и турани(днешните тюрки).

Тяхната мисия е разпад на БЯЛАТА РАСА чрез нейното смесване с низшите разсади-особено от Лемурия. Болшинтсвото от лемурийците днес изповдват Лунния култ- една Индонезия са мюсулмани, а преобладаващата част от Индия са към лунния култ Шива-Кали; за турките-турани-не говорим изобщо.
За лунния култ е характерно старшинството(от Сатурн) и войнствеността-от Марс.

Брат близнак Ленина, пришил исляма към "хуманизЪма - хануманнизма" комунизЪма - хихихи... Исляма е еврейска/юдейска религия.Тероризма е заложен в дълговременната памет на еврейския (старозаветен арабин или новозаветен израилтянин) биоробот - комунист. Ще управлява ли ислямът света?

От История знаем, че когато България пада под Турско робство, наред с установяването на политическите управленски структури, поробителят се стреми да наложи турския език и култура и ислямското вероизповедание сред българския народ. Това е извършвано с цел, да се заличи самостоятелната ни народоосъзнатост и да бъдем уеднаквени с останалата част от преди това многообразната по отношение на религия и народности Империя, като по този начин станем по-лесни и безопасни за управление. В България и преди това е провеждана такава асимилационна програма, например по време на Византийското робство, с въвеждането на гръцкия език и след това през четирите десетилетия, когато сме неофициална 16-та република в състава на СССР, с въвеждането на задължителния руски език в учебната програма.

Това не е никаква новост или изключение, а задължителна стъпка при поробването на народите по цялата Земя. По същият начин, това бе наложено на повече от 150 нерускоговорящи народи и народности под юрисдикцията на СССР. Колониалните държави следват същата схема на заробване. В Северна Америка местните мезоамерикански народи, заедно с африканските роби биват „цивилизовани” с английски език. В Индия, в Австралия, в Африка и в другите колониални владения на Короната, английският език става задължителен, както в училище, така и в институциите и учрежденията. Френският език става задължителен във Френската колониална империя, простираща се от Северна Америка, Западна и Екваториална Африка, островите в Индийския океан и Югоизточна Азия до островите в Тихия океан. В Южна Америка Испанската и Португалската монархии налагат за официални своите езици в колониите, станали впоследствие държави, които заместват някога могъщите империи на инките, маите и ацтекиге.

Поробителят, като налага езика, културата, навиците, нравствеността и религията върху поробените народи, преследва асимилаторска стратегия, с крайна цел пълното заличаване и унищожаване на изначалната им родово-унаследена битийност и наред с това изкуствено насажда, иначе чужди за тях потребности, цели, стремления и мироглед. Най-прекият път, за осъществяване на тази подмяна на парадигмата и самосъзнанието на един народ, е чрез децата!!!

Подмяната на парадигмата и самосъзнанието на поробения народ се осъществява главно и на първо място чрез Системата на Образованието. Думата „система” произлиза от гръцката дума „σύστημα” („систима”), където „σύσ” означава „съ-, заедно с” и „histanai” означава „поставям, опъвам, нареждам”. С тази дума хората от древната Гръко-Римска цивилизация са обозначавали системата на градските канализации.

https://paraatmajiwaatmavedaanta.blogspot.com/2018/02/blog-post_69.html

Геополитически размисли/За Словакия, Унгария, Сърбия, Република Македония и връзката с Русия и Китай

Този пост е част от поредицата „Геополитически размисли“, породени във връзка с издадената книга на политолога Димитър Ганев. В случая обаче ще разширя темата като разгледам някои базисни положения в геополитическата и конкретно политическата ситуация на някои от изброените централноевропейски държави.

За написването на настоящата статия, вземам повод и мотив от поста на Петър Григоров petgrig.blog.bg, който може да се прочете, ако се последва линка https://petgrig.blog.bg/drugi/2025/01/04/protest-v-slovakiia-sreshtu-kopeikata-fico.1934947

  

В предходните статии по темата изясних, че геополитическият регион Rimland, който е междинен, разположен географски по средата между Хартланда /Евразия/ и външния кръг, към който спадат типичните морски сили „Атлантис“, е регионът, в който попада България. В този регион обаче попадат и редица други държави, повечето от които са били част от колониално-окупационната система на Евразия, представлявана от съветска русия. Геополитическият регион Римланд е ключов за цялостната социална, политическа, военна, икономическа, транспортна структура на Европа като организиран геополитически субект. Римландът е важен както като защитна стена/вал на Европа спрямо Евразия, така и като необходимо предмостие за привличане и интегриране на остатъчните източни територии и население на европейския континент. Тоест, Римландът е нещо като централна ос, която може да се оприличи и на гръбначен стълб, който държи и придава цялост на европейската конструкция в основния й географски план.

Всички държави, част от Римланда, са членки на ЕС, а с изключение на Австрия – и на НАТО. Освен тези организации, Римландът е допълнително организиран в още две политически структури: Б9 и инициативата „Триморие“. От двете организации по-голямо значение има „Триморие“-то, към която напоследък се присъедини Гърция, а Германия е заявила, че също проявява интерес с оглед бъдещо присъединяване. Пряко ангажирани с организацията, но без да членове, са САЩ и Великобритания.

Географски погледнато, триморието има три опорни, основни държави (оприличавам ги на носещи колони), чрез които се затваря географски пространството от Балтийско море на север и запад и Черно море на изток и юг. Тези три държави са Полша, Румъния и България. На картата ясно се вижда почти вертикалната подредба на трите държави и как разположението им осигурява затварянето на Балтийско -Черноморското пространство откъм изток, от Евразия. Без да се подценява участието на останалите държави в организацията „Три морета“, но то може да бъде определено като второстепенно, спрямо това на България, Румъния и Полша, още повече, че географското им разположение е такова, че те представляват нещо като „пълнеж“ и допълнителни географски опори.

Източник на изображението: wikipedia

Геополитическият враг на Европа и на Атлантика или Евроатлантическият регион, е Евразия, с основните си две сили, а именно Русия и Китай. Казвам враг, защото организациите: икономически, политически, социални, военни и др. на Европа и Северна Америка: НАТО, ЕС, както и изграждащите ги и интегриращи споразумения като: ВИТС, Шенген, Еврозона, транспортни и енергийни коридори, политико-военни и икономически споразумения между ЕС и Канада, Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия са обявени официално от Русия за вражески/неприятелски и официално заявената цел /заявена официално и лично от путин/, е, ни повече, ни по-малко разпускането/унищожаването на тези организационни структури на Западната цивилизация.

Разбираемо е, че едно такова разпускане или унищожаване на изброените по-горе организационни структури ще доведе до огромен политически хаос и серия от икономически и финансови колапси за държавите, членуващи в тях, най-вече в Европа, както и до нови локални конфликти по подобие на войните в бивша Югославия.

От друга страна, в хипотеза на индивидуално напускане на тези структури на конкретна държава, това би довело до много бърз политико-икономически и социално-финансов срив на дадената конкретна държава. Така че е немислимо това да стане по доброволен, суверен път, ето защо евразийските сили, основно русия, действат със средствата на политическата подривност, която се крепи на три големи „кита“: корупция, зависимости и хибридна война, като последната включва подсредства като открит тероризъм, пропаганда, фалшиви новини, саботажи, шантажи, заплахи и др. България е системно потърпевша от терористичната и хибридна война, която русия води срещу Западната цивилизация, при това далеч преди да започне пълномащабното военно нападение срещу Украйна през 2022 г. Достатъчно е да се споменат серията взривове във военни заводи на българска територия, опитите за убийства на български граждани, кибератаките срещу електронната инфраструктура на държавното управление, редица икономически блокажи и много други. Разбира се България не е изолиран случай, терористични действия русия извърши и във Великобритания, Чехия, Естония, Финландия, а хибридните операции провежда навсякъде.

Чрез системата от зависимости в действащите политически елити на държавите от Римланд-а, „Три морета“, но и в ЕС като цяло, в която ключова роля играят корупционните практики, русия се опитва да създаде малки геополитически клинове, чрез които да направи опит да разбие тези организации. На първо място става въпрос за организацията „Три морета“, а в един по-дългосрочен план - и ЕС, и НАТО.
Става ясно защо не е случаен руският фокус точно върху държавите от Римланд-а. Геополитическата максима, че който държи Средна Европа, държи цяла Европа, е не просто вярна, но е част от стратегията на русия, но и не само.

Системата от корупция и зависимости – впрочем доста грижливо отглеждана от руските служби в цяла Европа, успя да консолидира два политически режима в две от държавите - членки на ЕС, НАТО, „Три морета“ и Б9 и ги противопостави както на непосредствените им съседи, така и на съгласуваната обща външна политика на ЕС. Става дума за Унгария и Словакия, чиито политически лидери, чрез реални политически действия директно поставят под въпрос колективната сигурност на изброените организации. Към групата на Словакия и Унгария, но вече извън ЕС, НАТО, „Три морета“ и Б9 се добавят Сърбия, ентитета Република Сръбска и Северна Македония/членка на НАТО/.

Тези държави образуват един географски коридор, който след южната граница на Северна Македония, завършва на Егейско море. Тук ключовата точка е град Солун и неговото пристанище. Солун, като входна врата към Европа, е от голям интерес за Китай. Това води до извода, че действията на русия, с които цели да консолидира група от държави, които да подриват общата икономическа, политическа и военна сигурност в ЕС, НАТО и т.н., се припокрива с икономическите цели на Китай. До голяма степен такава е била и геополитическата линия на експанзия на старата Австро-Унгарска империя – през Сърбия да овладее долината на река Вардар и да излезе на Солун.

И в миналото и днес, ключов съюзник и на русия и на някогашна Австро-Унгария /днес Унгария, Словакия, донякъде и Австрия/ е Сърбия, а неизбежен враг – България.

Ако трябва да се направи историческа ретроспекция във светлината на геополитиката, веднага става ясно, че сръбското нападение над България през 1885 г. не е само и единствено заради Съединението, сръбско-българската война е част от една много по-голяма геополитическа проекция на интересите на русия и някогашната Австрийска империя. Геополитическо е и обяснението защо Велика Британия застава зад България, в подкрепа на Съединението и срещу Австрия и русия.

Видно е, че от геополитическа гледна точка положението днес е същото като през 1885 г., разбира се има някои нюанси и нови дадености, но те не променят същественото.

Унгария на Орбан и Словакия на Фицо – за Сърбия се подразбира и без изрично споменаване - системно прокарват политиката на русия, при това, далеч не само по отношение на Украйна. Няма как по друг начин да си обясним дългогодишната политика на Унгария и лично на Орбан, насочена към поддръжка и разпалване на яростен македонистко-сърбомански антибългаризъм в Скопие. Известно е, че големите медии в Северна Македония са собственост на унгарски олигарси – приблежени до Орбан. Поддръжката на която се радва Сърбия от страна на Унгария при ескалиращата й агресивност – далеч не винаги сведена само до реторика – към България, Хърватия и Косово. Серията от македонистко-сърбомански антибългарски провокации от лидери на сърбоманската сателитна ВМРО-ДПМН в Скопие, намираха косвена поддръжка и в Словакия, освен в Унгария и Сърбия.

За пълнота на повествованието е необходимо да се даде обща характеристика на режимите в изброените държави, а именно Унгария, Словакия, Сърбия, Северна Македония и ентите Република Сръбска.

Обща географска характеристика на изброените държави е, че става въпрос за затворени, вътрешноконтинентални държави, които нямат пряк излаз на море. Единственият досег до воден път за Словакия, Унгария и Сърбия, е до река Дунав.

Обща политическа черта на изброените е, че са авторитарни режими, а в случая на Сърбия – за режим, който е достигнал и до някои тоталитарни елементи. От гледна точка на обстоятелството, че Унгария е член на ЕС и НАТО, то може да се каже, че там авторитаризмът на Орбан, е буквално шокираща аберация на фона на всички останали страни-членки на тези организации. Реално режимът на Орбан, като същност и практики, е много по-близо до Ердоганова Турция, отколкото до която и да е европейска държава.


Друга обща черта, са тежките зависимости на политическите им елити от русия, като основата на тези зависимости е корупцията. Вече са известни връзките на Орбан, които е имал в миналото, с руската организирана престъпност.

Зависимостите и корупцията от своя страна обуславят проблемите с върховенството на правото, а това рефлектира директно в икономическата сфера. В този смисъл, напълно закономерна последица е, че Унгария се срина до нивото на най-корумпирана и бедна държава в ЕС, с най-висока инфлация, с най-ниско ниво на свобода на словото, с разклатено доверие от страна на всички съюзници. А къде беше Унгария през 90-те години и в началото на 21-ви век? - Почти на едно ниво с Чехия.

Освен зависимостите обаче, има и допълнителни фактори, които обуславят успеха на руските операции по завладяване на тези държави и използването им като инструмент за подриване на общата сигурност и политика на ЕС и НАТО. Ще ги разгледам накратко.

Словакия

Словакия, макар да бе част от Чехословакия и да изпита на свой гръб смазването на „Пражката пролет“, то тя е доста по-различна от Чехия като манталитет и това се отразява на политическия й ландшафт. Защо това е така, е дълга и сложна тема, но като цяло може да се каже, че причината има чисто социо-културен и исторически аспект. За разлика от чехите, словаците са по-малобройни, относително по-разпръснати и значително изолирани в селски и затворени планински региони. Докато Чехия бързо се индустриализира, то словаците остават до доста късно масово аграрно население. Освен това в рамките на Австро-Унгария, словаците са под унгарски суверенитет и върховен австрийски, докато чехите само под австрийски. Словаците нямат самостоятелна държава чак до 1939 г., когато благодарение на Хитлер се създава за пръв път самостоятелна словашка държава. Словашката идентичност, за разлика от чешката, е формирана основно чрез идеите на панславизма. Всичко това очертава по-дълбоките причини, защо Словакия стигна до избора на Робърт Фицо.

В Словакия има много силни проруски сантименти, и тези сантименти не са съвременен феномен. В Словакия има и много силни просръбски сантименти, и тези сантименти също не са феномен на нашето съвремие. В Словакия има много силни промакедонистки сантименти, и тези сантименти не са отскоро.
Словакия имаше проблеми, подобни на днешните и през 90-те години, когато министър-председател, а и президент, беше Владимир Мечиар, който в един момент поставяше под въпрос членството на Словакия в ЕС и НАТО и дори заявяваше възможност за някакъв неутралитет на Словакия. Мечиар стана известен и с корупционни практики, но в онези години това някак си не предизвика толкова болезнено внимание. Между политическото поведение на Мечиар и Фицо, макар те да са от противоположни по идеология партии, има фундаментални прилики и дори бих казал идентичност. Може да прозвучи странно на мнозина Българи, но проруските тежнения в словашкото общество са много силни, и както казах – те не са от сега.

Колкото до социално-икономическата страна на въпроса за управлението на Фицо, то със сигурност може да се каже, че той няма да успее да установи авторитаризъм по унгарски модел, но ще се опита. Словаците ще успеят да се избавят от него по един законов, конституционен ред. Фицовата политика едва ли ще се отрази драстично на словашката икономика, още повече, че Словакия е в Еврозоната, а това е една много силна защита дори и пред активни безумци в сферите на финансите и икономиката, а Фицо все пак не е такъв. Така че Словакия за един парламентарен мандат /оптимистично/ ще преболедува болестта „Фицо“.





Унгария

Ситуацията в Унгария е доста по-различна от тази в Словакия. Унгарците по начало не таят добро отношение към руснаците, но политиката на Орбан успя да промени в определен смисъл това. Промяната е в посока не на проява на някакви топли чувства към руснаците, а на утвърждаване на положителен образ на откровения тоталитаризъм в русия, изграден от путин. Слабото място на унгарците е, че в тяхното общество винаги е имало много силни тежнения към авторитаризъм и даже тоталитаризъм.
В исторически план Унгария винаги е била държава, която е управлявана авторитарно и реално либералната система от западен тип се установява след 1989 г. В рамките на Австро-Унгария, унгарската част е далеч по-авторитарна, затворена, аграрна и с много обществени елементи характерни за феодализма, в сравнение с германската част /Транслейтания, сиреч Австрия/. След това управлението на Хорти и Салаши не е просто „духът на времето“, а закономерност. Закономерност породена и от други фактори в интерес на истината.

Дългогодишното управление на Орбан доведе Унгария до фактическо еднопартийно управление. Партията ФИДЕС се е сраснала с държавата, а около Орбан има кръг от олигарси, които по традиция се обогатяват от държавата /познато, нали?/. Този модел е подобен на модела в русия, но значително по-мек и „европейски“. Все пак Орбановото управление доведе Унгария до осезаемо изоставане – и икономическо, и финансово, и социално. Ако в края на 80-те години на 20-ти век Унгария и особено Будапеща бяха перлата на умиращия соц. лагер, а през 90-те Унгария тръгна с мощни темпове на развитие и беше почти на едно ниво с Чехия, далеч по-напред от Полша, Балтийските страни, а за България и Румъния да не говорим, то сега положението е диаметрално противоположно. Унгария значително изостана от Чехия, а с Полша е много, ама много трудно да бъде сравнявана. Унгария изостана и от Румъния. Унгария изостана и от България. Управлението на Орбан постави Унгария на последно място в ЕС по корупция, бедност, инфлация и свобода на словото. Орбан доведе до там нещата, че един от старите и близки съюзници на Унгария Полша да преразгледа отношенията си с тази страна. Орбан докара Унгария до постоянни конфликти с Украйна, а напоследък стигна до там, че предизвика и дипломатически скандал с Румъния. Унгария провежда системна просръбска и промакедонистка политика, която води до разклащане на принципно добрите отношения между Унгария и България. Унгария е в една незиказана изолация в ЕС и доверието в нея е доста разклатено.

Унгария трудно ще се избави от Орбан и партията му октопод. Предполагам, че след Орбан Унгария я чака продължителна политическа нестабилност, доколкото политическата опозиция е сравнително доста слаба и буквално казано в насипно състояние.

  

Сърбия

Сърбия е почти изцяло проруска и то не само защото Вучич е дотолкова зависим от Кремъл, че е отвратителна перверзия, когато точно той заговори за някакъв суверенитет и самостоятелност. Сърбия е проруска, защото сърбите са настроени проруски. Сърбите, които искат Сърбия да е в ЕС и НАТО са пренебрежим процент и реално нямат обществена тежест; това е причината Сърбия да не е в тези организации. Да, сред политическия елит на Сърбия има достатъчно интелигентни хора, които осъзнават, че пътят на Сърбия с русия и Китай, е път към катастрофа и провал, но не са в състояние да направят нищо съществено. Допълнително, тази ситуация се утежнява от факта, че русия притежава енергийната система на Сърбия, а в Ниш ГРУ има собствена база. Изобщо руското проникване в Сърбия е толкова голямо и на всички нива, че реално сърбите не могат да мръднат без разрешение на русия. В същото време, Сърбия изостана много в икономико-социален план. Сърбия е бедна държава сравнима със Северна Македония и Албания. На фона на стандарта, който сърбите имаха в бивша Югославия, то може спокойно да се каже, че регресът им е главозамайващ. За Сърбия има теоретичен шанс да се измъкне от мъртвата хватка, в която сама се натика, само след като русия катастрофира военно и се разпадне.
Не съм оптимист обаче, че сърбите ще се възползват от един такъв шанс. Там има тежък дефицит на политическа интелигентност; но и не само на политическа. Все пак от страна, която е родила турбо-фолка и Цеца, а псувните са част от положителния обществен етикет, не може да се очаква нещо кой знае какво.

В сравнение с Унгария Сърбия е по-авторитарна и далеч по-корумпирана. Корупцията в Сърбия е на нива, които дори не са характерни за Европа и в това отношение тя дели място със страни като Алжир, Доминиканската република, Египет и Бразилия.
В този смисъл и корупционните практики на Вучич и кръга крадци около него по-скоро напомнят за латифундисти от Латинска Америка, отколкото на европейски политици. На фона на Сърбия, дори Албания и Косово са що-годе прилични държави.
По отношение на свободата на словото – и там Сърбия е далеч зад Унгария и това допълнително утежнява положението на тази страна. Много голям потенциален проблем за Сърбия могат да се окажат десетките хиляди руснаци, които избягаха от русия, след нападението над Украйна, тъй като не се знае колко от тези „дисиденти“ са всъщност агентура на Кремъл.

Казаното за Сърбия важи и за ентитета Република Сръбска, но с тази разлика, че Република Сръбска е много по-бедна и изостанала от самата Сърбия и дивотията там е в още по-големи мащаби. Така че за тази квазидържава няма какво особено да се каже, а и тя няма никакво съществено значение.

Република Северна Македония

В Македония проруските сантименти сред обществото са слаби, има ги, но изобщо не са преобладаващи, още повече, че един много голям дял от македонското общество се състои от албанци, които няма как да имат каквито и да е проруски симпатии.
В Македония има силни просръбски тежнения, тъй като не само политически, но и ментално, и културно Сърбия продължава да оказва огромно влияние върху македонското общество. В този смисъл е и много съмнително, доколко македонците /без албанската общност/ желаят реална интеграция в ЕС или искат имагинерния квазиюгославски и нереализируем "сръбски свят". Засега конфигурацията на политическата власт в Скопие по скоро показва, че не желае интеграция в ЕС и Западния алианс и за това следва политическа линия на остра конфронтация с България и пълен отказ от изпълнение на поети правни договорености. Тоест, политическият елит на Северна Македония, плаща най-тежката международно правна цена - отказ от изпълнение на международен договор /pacta sund servanda/.
По този начин Македония попада в зависимост от русия, но чрез Сърбия, което логично означава двойна подчиненост на Скопие.
Подкрепяното от Сърбия и русия правителство на Мицкоски още с първите си стъпки предприе геополитически саботаж, който беше изцяло в полза на русия и Сърбия и във вреда на България, НАТО и ЕС. Става въпрос за опита за блокиране на изграждането на ключовия за България и НАТО коридор номер 8, който свързва Черно море с Адриатика и от една страна има важно икономическо значение - особено за България,, а от друга е изключително важна логистика за съюзниците от НАТО, включително и за самата сигурност на България и Румъния. В това отношение Македония не само, че не действа като реален член на НАТО, а като откровен враг. Зад проекта коридор номер 8 стои не само България, но и САЩ и ЕС. От това става достатъчно ясно кои сили стоят зад ВМРО-ДПМН и Мицкоски и чии интереси последния изпълнява.
Работейки срещу НАТО, Македония работи срещу собствените си интереси, тъй като именно тази организация дава стабилност и устойчивост на тази иначе доста аморфна и заплашена от реален разпад държава.
В икономически и социален план Македония е по-бедна и изостанала от Сърбия, но не с много. Икономическите реформи, които Македония трябва да направи, за да може да се присъедини към ЕС, тепърва предстоят, ако въобще някой реши да ги направи. Въпросите със свободата на словото са все така остри, по подобие на Сърбия. Не е тайна, че в македонските медии, а и в общественото пространство, се насажда пропаганда и действа цензура, включително и автоцензура по редица важни въпроси, както от исторически характер, така и от текущата политическа реалност..
Най-големият проблем на Република Северна Македония е отказът на прилагане на основни норми, регламентиращи основни човешки права, което автоматично означава, че в Македония категорично липсва върховенство на правото и на реално действаща конституция /не става въпрос за формално приетия там конституционен акт/. В този смисъл е спорно доколко Македония е годна въобще да бъде член на Съвета на Европа.

Така изглежда положението и то не е добро към момента. Очаквам руски натиск към България, но и подкрепа от Вашингтон, Брюксел и Лондон. Много хора ще останат неприятно разочаровани от Тръмп. Допускам вероятността за налагане на нови санкции на наши политици по закона „Магнитски“. Очаквам и спиране на така наречения „Турски поток“, което ще доведе някои хора в България до инфарктни състояния, а други ще почнат да разбират, че възможността да се окажат в Хага, заедно с кремълските военнопрестъпници, е напълно реална. Както се казваше: „Бойко най-много го е страх от момента, в който ще дойдат при него едни много сериозни хора, чийто майчин език не е български и ще го питат: „Ти тогава що така направи тоя „Турски поток“ и подаряваше кученца“? Но, всеки да си носи кръста и според стореното.

Как ще продължи да се развива световната политика и каква ще бъде съдбата на България? Карта на планираното от тайните йезуитски и масонски общества разпадане на ЕС (2016, 2017) на две от десетте зони на новия световен ред, начело с папството - антихирста, звяра от морето (Откровение 13.1-10), и на планираното разделяне на териториите на Европа, Близкия Изток и част от Северна Африка между зоните. България ще бъде вкарана в ,,Зоната Еврей-азия" - Православна в която ще влизат следните страни: Русия, Казахстан, Беларус, Източна и Южна Украйна, Молдова, Източна Румъния, Северна и Централна България, Гърция, Кипър, Сърбия, Северна Македония, Грузия, Армения, Латвия, Естония, Северен Узбекистан, Северен Киргизстан. Другата зона в която ще бъде вкарана Родопската област е Османската мюсюлманската зона - сунитска - Близък Изток, Средна Азия със страни и територии. Турция, Северен Ирак, Северна Сирия, Западен Кюрдистан, Южна България (Родопи), Южна Македония, Албания, Южна Босна и Херцеговина, Южен Узбекистан, Северен Туркменистан, Йордания, Палестина, Ливан. Как може да стане това разделяне, което никой не вярва, че ще стане? Първи сценарий: Войната в Украйна, както и ,,санкциите" на ЕС срещу Русия и ответните такива, всъщност се правят съгласувано от ЕС, САЩ и Русия с цел ускоряване на създаването на ,,новия световен ред" начело с последния - антихрист. При тези ,,санкции" Русия ще имитира, че не се е разбрала за цената на нейния природен газ с Украйна, а и ,,най-вече" като ответна мярка на т.н. санкции ще спре доставките на газ за Източна Европа и за България Другите страни ще се справят по някакъв начин с липсата на газ, но положението на България ще бъде най-тежко поради липсата на резерви. Това ще доведе до режим на тока и до недостиг на горива, което ще предизвика повишение на цената на газта за автомобилите, а оттам ще скочат цените на всички горива. Увеличат ли се цените на горивата те ще повлекат след себе си увеличението на цените на всички стоки. Всичко това ще става на фона на взаимните обвинения на политиците в корупция и защита на чужди интереси. ,,Десните" ще обвиняват ,,левите" в пристрастия и обвързване с Русия и Путин и ще посочват, като причина за кризата енергийната ни зависимост от Русия, и обратно т,н, ,,леви" ще обвиняват т.н. ,,десни" в слугуване на ЕС, САЩ, НАТО и Обама и че санкциите срещу Русия са предизвикали и спирането на горивото. Този политически театър, който ще се командва от масонските и йезуитски централи извън България, на фона на новото правителство след изборите ще доведе до колапс икономиката, държавата и политическите отношения и ще предизвика небивало разделение в обществото, между привържениците на Русия и на Запада. По този начин ,,събитията от Украйна" - взаимна омраза, противопоставяне, нападения, дори престрелки ще се случат и у нас. България ще иска да излезе от Европейския съюз, тъй като не ще може да ,,издържи на последствията на санкциите, които ЕС и Евразия си ,,налагат". (В крайна сметка до 3-4 години и Европейският съюз ще се разпадне според плана за новия световен ред на две зони - католическа и протестантска за да отстъпи място на десетте зони, които ще се подчинят на папството.) В същото време тази изкуствено предизвикана и умишлено неовладяна информация може да доведе до банкова криза, затваряне на банки и дори до срив на валутния борд. Поради настъпилата зима ще се получи бедствено положение за голяма част от хората поради липса на отопление, храна, медицински грижи и транспорт. Според този сценарий, ЕС умишлено няма да окаже адекватна помощ, като се оправдае с политическата нестабилност в България и ще се занимава с все по-нарастващите си вътрешни проблеми (тероризъм, политическа и икономическа криза). Путин ще предложи помощ с горива за България, като единственото условие, което ще постави е България да прекрати участието си в ,,санкциите" срещу Русия. В резултат на този план на масоните и йезуитите вътре и извън България повечето от хората ще бъдат съгласни България да влезе в руската православна зона Евразия само и само да има някакъв ред и нормално снабдяване с горива и стоки.

"Преди да навърша 9 години, вече бях научил основната доктрина на арабския живот : Аз против брат ми, аз и брат ми срещу баща ни, семейството ми срещу братовчедите ми и целият клан, клана срещу племето, племето срещу света и всички заедно срещу неверниците
Леон Юрис.Това е познато от Тора и Талмуда.Крипто-турци ,Крипто-араби, Крипто-българи,Крипто-европейци = Крито-масони са начело на управлението на света.

Концепцията за „хиджра“

През 622 г. пророкът Мухаммад заедно със своите сподвижници е принуден да напусне Мека и да се пресели в Медина. Това „преселение“ (хиджра) поставя началото на ислямското летоброене. Но то се превръща и в традиционна парадигма. „Хиджра“ символизира готовността на мюсюлманите да страдат за правата вяра, ако се наложи, но да установят на всяка цена исляма над своите противници. Днес мигрирането представлява своеобразно задължение за мюсюлманите, като подготовка за други форми на ислямския „джихад“, целящи победата на исляма и мюсюлманите в другите неислямски държави. Тази практика е установе¬на още когато Мухаммад е казал: „Заповядвам ви тези пет неща, които Аллах ми е повелил: събирайте се, слушайте, покорявайте се, предприемайте хиджра и водете джихад“.5

По-късно Мухаммад уточнява, че мигриране¬то трябва да продължи, докато врагът все още се съпротивлява на исляма. Това е основната мисъл и в Сура 8:72, Сура 8:75, Сура 2:218, където Мухаммад оценява високо подвига на преселилите се. В Сура 9:20 е казано: „Които вярват и се преселят, и се борят по пътя на Аллах чрез своите имоти и души, те са с по-висока степен при Аллах и те са спечелилите“.

На местата, където е допуснато заселването на мюсюлмани, прилагането на ислямските норми е видно. Те отказват да се интегрират и асимили¬рат в местната култура, а това спомага съществуващата социално-политическа система домакин да бъде променена, съборена и дори унищожена. Моделът със заселване, овладяване и превземане на даден квартал, град, регион и държава действа бавно, но безотказно. Пресен пример е променената етническа и религиозна карта на бивша Югославия, а и сега виждаме почти същото да се случва в някои страни на Западна Европа.Това е добре премерена и отработена през вековете тактика за завладяване на нови територии от исляма. Потвърждават го различни декларации, фатви и изявления от редица мюсюлмански духовни лидери.

През 1995 г. на конференция, проведена от Арабската асоциация на мюсюлманската младеж (MAYA) в Толедо, щата Охайо, известният ислямски учител и водещ на предаване по „Ал- Джазира“ д-р Юсуф ал-Карадауи представя своето виждане за съдбата и целите на вярата: „Това, което остава, е да завладее Рим, за да се изпълни втората част от знамението на Пророка, че Константинопол ще бъде завладян първи, а после и Рим. Това означава, че ислямът в Европа за трети път, след като бе изгонен от там два пъти... ще я завладеем чрез прозелитизъм; това, на което ние се надяваме, е че ще завладеем Европа и Америка! Не чрез меч, а чрез прозелитизъм.“6

Ето и думите на Неджметин Ербакан – бивш турски министър председател, към един германски журналист: „Вие мислите, че ние, турците-мюсюлмани, идваме тук само за да търсим работа и да събираме трохите от вашите пари. Не, ние идваме тук, за да установим контрол върху страната ви, да се внедрим тук и да изградим това, което ние смятаме за подходящо; и всичко това ще напра¬вим с ваше съгласие и съгласно вашите закони.“

Тези, както и много други изявления, потвърждават подозренията ни, че мюсюлманите , прииждащи в Западна Европа и Америка, не са водени само от икономически, но и от религиозни подбуди. Не е възможно ислямската религия да се затвърди без миграция. Няма начин ислямът да се наложи на новото местопребиваване без мюсюлманите да нарастват на брой, затова преселението им не е случайност, а тактика и това е също вид „джихад“ – „джихад бил хиджра“. Когато мюсюлманите се заселват в някоя страна от „Дома на войната“, там съществуващите закони, правила, норми и традиции са съвсем различни от тези в „Дар ал-ислям“ и на тях им е много трудно, дори невъзможно да практикуват вярата си. Тогава на помощ им идва практикуването на „такийя“.

Концепцията за „такийя“

„Такийя“ означава: предпазливост, предвидливост, предпазна мярка,прикриване и в зависимост от ситуацията може да се използва от мюсюлманина за отбрана или нападение. Чувствайки се застрашен, даден мюсюлманин привидно се отрича от своите религиозни убеждения и практики, демонстрира любов и уважение към неверниците, прави се на техен верен приятел, но всъщност в сърцето си ги мрази, ненавижда и крои зло, защото се страхува от тях и религията им. Един мюсюлманин под обрека на „такийя“ може дори да хули Мухаммад, Аллах и да се прави че приема друга религия... Първият пример за практикуване на „такийя“ е свързан със съратника на Мухаммад, Амар ибн Ясер, който бил принуден от езичниците в Мека да се отрече от исляма, но се казва, че „сърцето му било спокойно“. Когато признал на Пророка какво е сторил, Мухаммад му рекъл: „Ако пак те накарат, направи го пак, стига да е спокойно сърцето ти“. Затова в Корана е написано:„Който отрече Аллах, след като е повярвал, освен който е бил принуден, но сърцето му е спокойно с вярата... Ала които разтворят гръд за неверието, над тях е гневът на Аллах и за тях има огромно мъчение“(Сура 16:106).

Противно на твърденията, че това е само шиитска практика, може да се смята, че тя се ползва от всички мюсюлмани. Например, по времето на инквизицията на халиф Ал-Мамун (813-833), много сунити практикували „такийя“. Твърди се също, че „такийя“ се използва много рядко и то само при сериозна опасност. Дали е вярно това?




Концепцията за „такийя“ позволява използването на всякаква форма на лъжа и измама в случай, че мюсюлманинът не се чувства достатъчно силен, но е във „враждебна“ среда или в „Дома на войната“.

В Корана се препоръчва: „Вярващите да не взимат неверници за ближни вместо повярвалите. А който направи това, той няма нищо общо с Аллах, освен ако се страхувате от тях. Аллах ви предупреждава за Себе Си и към Аллах е завръщането“ (Сура 3:28). В случая изразът „освен ако се страхувате” представлява достатъчно условие за „такийя“. Това означава, че всеки мюсюлманин в неислямска държава може да лъже по всякакъв начин и на всякакво обществено ниво, за да постигне целите си.

Тук особено интересна роля играе двойната терминология, т.е. двузначното интерпретиране на едни и същи категории.

При контакти с мюсюлмани често могат да се чуят думи като: справедливост, истина, мир и др. За нас, християните, те имат един смисъл, но за мюсюлманите – абсолютно друг. Например, думата „справедливост“ за всеки цивилизован човек означава ползването на равни права и безпристрастност от страна изпълнителите на закона, но за мюсюлманите това е правото им (според исляма) да стоят над останалите хора. Затова в съда свидетелството на жена или немюсюлманин представлява само половината от стойността на свидетелството на мюсюлманина по всички въпроси.

Когато мюсюлмани порицават избиването на невинни хора, те са против убийствата на мюсюлмани, но това не се отнася до „неверниците“, защото те по презумция не са невиновни. След атентатите в Лондон ислямският духовен лидер Омар Бакри Мухаммад публично заявява: „Аз осъждам убийството на невинни хора“, но само два дни по-късно уточнява: „Да, аз осъждам убийството на невинни хора, но не и на кафири (неверници)“. Пак по това време известният ислямски проповедник Анджем Чоудари, в интервю за БиБиСи казва: „Когато ние (мюсюлманите) говорим за невинни хора, имаме предвид мюсюлмани. Що се отнася до немюсюлманите – то те не са приели исляма, което е престъпление срещу Аллах“.

Ислямът е категоричен, че немюсюлманите не са равнопоставени с мюсюлманите, а са същества от някакъв по-нисш разред. Между едните и другите няма място за равноправие, а само за „такийя“, ако мюсюлманите са слаби или за тотална доминация, ако са в „Дар ал-ислям“!

Животът на Мухаммад и историята на исляма са пълни с примери за нарушени договори, клетви и обещания. Всички те са валидни единствено в контекст, когато мюсюлманите не са достатъчно силни, а след това тактиката се променя. В Корана е казано: „А изтекат ли месеците на възбрана, убивайте съдружаващите, където ги сварите, и ги хващайте, и ги обграждайте, и ги причаквайте на всяко място за засада! И щом се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, сторете им път! Аллах е опрощаващ, милосърден“ (Сура 4:5).

https://paraatmajiwaatmavedaanta.blogspot.com/2025/01/blog-post_53.html

Когато мюсюлмани порицават избиването на невинни хора, те са против убийствата на мюсюлмани, но това не се отнася до „неверниците“, защото те по презумция не са невиновни. След атентатите в Лондон ислямският духовен лидер Омар Бакри Мухаммад публично заявява: „Аз осъждам убийството на невинни хора“, но само два дни по-късно уточнява: „Да, аз осъждам убийството на невинни хора, но не и на кафири (неверници)“. Пак по това време известният ислямски проповедник Анджем Чоудари, в интервю за БиБиСи казва: „Когато ние (мюсюлманите) говорим за невинни хора, имаме предвид мюсюлмани. Що се отнася до немюсюлманите – то те не са приели исляма, което е престъпление срещу Аллах“.

Ислямът е категоричен, че немюсюлманите не са равнопоставени с мюсюлманите, а са същества от някакъв по-нисш разред. Между едните и другите няма място за равноправие, а само за „такийя“, ако мюсюлманите са слаби или за тотална доминация, ако са в „Дар ал-ислям“!

Животът на Мухаммад и историята на исляма са пълни с примери за нарушени договори, клетви и обещания. Всички те са валидни единствено в контекст, когато мюсюлманите не са достатъчно силни, а след това тактиката се променя. В Корана е казано: „А изтекат ли месеците на възбрана, убивайте съдружаващите, където ги сварите, и ги хващайте, и ги обграждайте, и ги причаквайте на всяко място за засада! И щом се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, сторете им път! Аллах е опрощаващ, милосърден“ (Сура 4:5).

Готвят ви ново турско-еврейско робство

РАДИКАЛНИЯТ ИСЛЯМ У НАС Е ТОЛЕРИРАН

Бързат за въвеждане на нова световна религия... Ислям с център Москва. Служителите на Сатана на Земята, работят по реда описан в тяхната библия - изпълняват библейски пророчества. След като употребиха с Йудаизма евреите, по късно, чрез Юдеристиенството, измамиха ристиените да се поклонят на ЯХВЕ. Идва ред да се приложи Исляма.

ЗАЩО СИВИТЕ СЕ МЪЧАТ ДА НАЛОЖАТ ИСЛЯМА КАТО СВЕТОВНА РЕЛИГИЯ

ИСЛЯМ - СЪСЕД - СИВИ

ИСЛЯМА Е ИДЕАЛНА РЕЛИГИЯ ЗА СИВИТЕ, РЕЛИГИЯ ИЗДИГАЩА ПЕДОФИЛИЯТА В КУЛТ, ВСЛЕДСТВИЕ ОТ НАЛАГАНЕТО Й - ПО-РАННО РАЖДАНЕ,ХАРЕМИ, МНОГО ДЕЦА, ОСВЕН ТОВА Е ВОЙНСТВЕНА Т.Е. ПО-КРАТКИ ЦИКЛИ И СЪОТВЕТНО ПО-КРАТЪК ЖИВОТ. ТАКА ПРИ ПО-БЪРЗИ ЦИКЛИ НА РАЖДАНЕ, СМЪРТ, ПРЕРАЖДАНЕ СЕ ОТДЕЛЯ И ПОВЕЧЕ ЕНЕРГИЯ ОТ СМЪРТ КОЯТО ПОДХРАНВА НЕГАТИВНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ ЗАВЛАДЯЛА ЗЕМЯТА ПРЕДИ ПОСЛЕДНИЯ ГОЛЯМ ПОТОП