Механизирано подразделение на съветските войски в района на крепостта Бала Хисар в Кабул, 1 февруари 1988 г.
Андрей Соломонов / Sputnik / Scanpix / LETA
Този текст е публикуван за първи път на 15 февруари 2019 г., когато се навършиха 30 години от изтеглянето на съветските войски от Афганистан. На 25 декември 2024 г. се навършват 35 години от началото на съветската инвазия в тази страна.
На 15 февруари се навършват 30 години от изтеглянето на последните съветски войници от Афганистан. Те останаха в тази страна повече от девет години - това е най-дългата война в историята на Русия през 20 век. Защо съветските лидери решиха да нахлуят, въпреки че не го искаха до последно? Каква е истинската роля на САЩ в конфликта? Как съвременните руски власти оценяват войната? "Медуза" отговаря на основните въпроси за войната в Афганистан.
Франция: Бивш офицер от КГБ дал €2 млн. заем на крайнодесните
Афганистан бил ли е във вражда със СССР? Това ли е причината за инвазията?
Географското положение на Афганистан предопределя стратегическото му значение за царска Русия: след завладяването на региона, който става известен като Централна Азия (днес там се намират Казахстан, Узбекистан, Киргизстан, Туркменистан, Таджикистан), само той започва да отделя руските владения от Британска Индия. През втората половина на 19-ти век той почти стана причина за открит конфликт между Руската и Британската империя. Британците се страхуваха, че руснаците ще анексират Афганистан и ще стигнат до тяхната граница.
В резултат на това страните се съгласиха Афганистан да остане независима буферна държава. Този статут не се оспорва от Съветския съюз, който от първите години на своето съществуване оказва активна икономическа помощ на Афганистан, въпреки факта, че монархията остава там. Съветското влияние в страната постепенно нараства, особено след разпадането на Британската колониална империя и напускането на британците от региона. По-специално, афганистанското правителство не можеше открито да забрани антимонархическата и марксистка Демократична партия на народите и нейното влияние се простираше върху населението и армията. И през април 1978 г. членовете на НДП извършват държавен преврат.
Тоест СССР се възползва от преврата, за да увеличи влиянието си в страната?
Новото правителство обеща да подобри стандарта на живот, да проведе поземлена реформа в полза на селяните, да укрепи публичния сектор на икономиката, да изравни правата на жените и да демократизира политическия живот. Но след като позволи на селяните да не изплащат дългове на едрите земевладелци и по принцип забрани лихварството, правителството не измисли други начини за отпускане на заеми на селяните. Новите собственици на земята не са били снабдени с вода, семена, инструменти или торове. Властите пренебрегнаха традиционно значимата роля на ислямското духовенство и го настроиха срещу себе си. Дори съветници от СССР препоръчаха на реформаторите да отчитат местните особености.
Започнаха въоръжени протести срещу политиката на НДП. Опозицията беше подкрепена от много религиозни фигури и хиляди войници и офицери преминаха на нейна страна. Властите засилиха репресиите: общият брой на жертвите на режима преди пристигането на съветската инвазия варира, според различни оценки, от 17 до 45 хиляди души. В годините преди съветската инвазия около 600 000 души избягаха от Афганистан.
Лидерите на PDP многократно се обръщат към СССР с молба да им предостави пряка въоръжена помощ, но съветските лидери всеки път им отказват. Съдейки по архивни документи, Москва много добре е осъзнавала възможните последици от разполагането на войски - продължителна бунтовническа война и изключително негативна международна реакция. Централният комитет на КПСС смята, че в Афганистан вече е на власт приятелски режим, който сам трябва да се справи с вътрешните проблеми. Освен това Москва беше недоволна от ръководителя на PDP Хафизула Амин, който не само нареди екзекуцията на бившия лидер на партията Taraki , но също така, според все още непотвърдени данни, можеше да сътрудничи на ЦРУ.
Защо Съветският съюз все пак нахлу в Афганистан?
Очевидно международната обстановка и влошаването на отношенията със САЩ и техните съюзници изиграха ключова роля за решението за започване на военна операция. Американският конгрес отхвърли проекта за договор за ограничаване на стратегическите оръжия и в края на 1979 г. НАТО реши да разположи в Западна Германия ракети "Пършинг", способни да достигнат територията на СССР. Ръководството на Съветския съюз смяташе, че в такава ситуация установяването на пълен контрол над Афганистан би било връщане към баланса между страните. Решението на Политбюро за изпращане на войски е взето в същия ден като разгръщането на Pershings.
Среща на външния министър на СССР Андрей Громико с Хафизула Амин, който след това заема подобен пост в Афганистан, 18 май 1978 г.
Василий Егоров /ТАСС
Но ръководството на СССР се опасяваше не само от влиянието на Съединените щати. През февруари 1979 г. Ислямската революция победи в Иран, граничещ с Афганистан на запад, а първите въстания срещу PDP бяха активно подкрепени от ирански духовници. СССР смята, че радикалната политика на Хафизула Амин увеличава популярността на ислямистите, така че е необходимо той да бъде спрян възможно най-скоро.
В ръководството на Съветския съюз имаше трима поддръжници на силово решение - председателят на КГБ Юрий Андропов, министърът на отбраната Дмитрий Устинов и външният министър Андрей Громико. Председателят на Министерския съвет Алексей Косигин беше категорично против - той е единственият от 12-те членове на Политбюро на ЦК на КПСС, който не подписа решението за изпращане на войски, което беше една от причините за предстоящата му оставка. Решаващата дума принадлежи на Леонид Брежнев. Впоследствие някои от неговите помощници казаха, че здравето на генералния секретар се е влошило толкова много до този момент, че може би той не е бил напълно наясно с действията си.
Но американците вече имаха катастрофален опит във Виетнам? Защо да повтаряме едни и същи грешки?
Паралелът с войната във Виетнам беше очевиден за всички, включително и за ръководството на СССР. Съветските лидери многократно отказват да помогнат на своите афганистански „другари“, аргументирайки се, че Съветският съюз не може едновременно да осъди американската „военна клика“ за нахлуването във Виетнам и да направи същото. Но съветските лидери от това поколение имаха други собствени преживявания – потушаването на Пражката пролет в Чехословакия през 1968 г. и антисъветското въстание в Унгария през 1956 г.
И в двата случая съветските войски успяха да сменят нежеланите лидери буквално за няколко дни и да върнат ситуацията под свой контрол. Международната реакция беше бурна, но краткотрайна; протестите утихнаха доста бързо. Освен това, ако в Унгария и Чехословакия съветските войски премахнаха относително либерални лидери, то в Афганистан те трябваше да свалят диктатор с ясно изразени тоталитарни намерения. Това даде допълнителна надежда, че и отвътре, и отвън ситуацията няма да се възприеме твърде болезнено.
Но Москва, изглежда, подцени факта, че до края на 1979 г. в Афганистан всъщност имаше пълноценна гражданска война - въоръжени сблъсъци имаше в 18 от 26 провинции. От една страна, това означава, че републиката най-вероятно е била обречена дори без съветска намеса. От друга страна, това също предопредели факта, че съветската армия очевидно е въвлечена в дългосрочен конфликт.
На 27 декември 1979 г. съветските специални сили щурмуват резиденцията на Амин в Кабул. При щурма е убит държавният глава. Според официалната съветска версия диктаторският режим на Амин е свален от „здравото, патриотично мнозинство на PDP, Революционния съвет и въоръжените сили на Демократична република Афганистан“ чрез въоръжено въстание, а самият той е разстрелян по решение на революционен съд. Присъствието на съветски войски в Кабул по това време беше обявено за чиста случайност. Новият държавен глава беше по-умереният Бабрак Кармал, който избяга в СССР при Амин, страхувайки се от репресии.
Географското положение на Афганистан предопределя стратегическото му значение за царска Русия: след завладяването на региона, който става известен като Централна Азия (днес там се намират Казахстан, Узбекистан, Киргизстан, Туркменистан, Таджикистан), само той започва да отделя руските владения от Британска Индия. През втората половина на 19-ти век той почти стана причина за открит конфликт между Руската и Британската империя. Британците се страхуваха, че руснаците ще анексират Афганистан и ще стигнат до тяхната граница.
В резултат на това страните се съгласиха Афганистан да остане независима буферна държава. Този статут не се оспорва от Съветския съюз, който от първите години на своето съществуване оказва активна икономическа помощ на Афганистан, въпреки факта, че монархията остава там. Съветското влияние в страната постепенно нараства, особено след разпадането на Британската колониална империя и напускането на британците от региона. По-специално, афганистанското правителство не можеше открито да забрани антимонархическата и марксистка Демократична партия на народите и нейното влияние се простираше върху населението и армията. И през април 1978 г. членовете на НДП извършват държавен преврат.
Тоест СССР се възползва от преврата, за да увеличи влиянието си в страната?
Новото правителство обеща да подобри стандарта на живот, да проведе поземлена реформа в полза на селяните, да укрепи публичния сектор на икономиката, да изравни правата на жените и да демократизира политическия живот. Но след като позволи на селяните да не изплащат дългове на едрите земевладелци и по принцип забрани лихварството, правителството не измисли други начини за отпускане на заеми на селяните. Новите собственици на земята не са били снабдени с вода, семена, инструменти или торове. Властите пренебрегнаха традиционно значимата роля на ислямското духовенство и го настроиха срещу себе си. Дори съветници от СССР препоръчаха на реформаторите да отчитат местните особености.
Започнаха въоръжени протести срещу политиката на НДП. Опозицията беше подкрепена от много религиозни фигури и хиляди войници и офицери преминаха на нейна страна. Властите засилиха репресиите: общият брой на жертвите на режима преди пристигането на съветската инвазия варира, според различни оценки, от 17 до 45 хиляди души. В годините преди съветската инвазия около 600 000 души избягаха от Афганистан.
Лидерите на PDP многократно се обръщат към СССР с молба да им предостави пряка въоръжена помощ, но съветските лидери всеки път им отказват. Съдейки по архивни документи, Москва много добре е осъзнавала възможните последици от разполагането на войски - продължителна бунтовническа война и изключително негативна международна реакция. Централният комитет на КПСС смята, че в Афганистан вече е на власт приятелски режим, който сам трябва да се справи с вътрешните проблеми. Освен това Москва беше недоволна от ръководителя на PDP Хафизула Амин, който не само нареди екзекуцията на бившия лидер на партията Taraki , но също така, според все още непотвърдени данни, можеше да сътрудничи на ЦРУ.
Защо Съветският съюз все пак нахлу в Афганистан?
Очевидно международната обстановка и влошаването на отношенията със САЩ и техните съюзници изиграха ключова роля за решението за започване на военна операция. Американският конгрес отхвърли проекта за договор за ограничаване на стратегическите оръжия и в края на 1979 г. НАТО реши да разположи в Западна Германия ракети "Пършинг", способни да достигнат територията на СССР. Ръководството на Съветския съюз смяташе, че в такава ситуация установяването на пълен контрол над Афганистан би било връщане към баланса между страните. Решението на Политбюро за изпращане на войски е взето в същия ден като разгръщането на Pershings.
Среща на външния министър на СССР Андрей Громико с Хафизула Амин, който след това заема подобен пост в Афганистан, 18 май 1978 г.
Василий Егоров /ТАСС
Но ръководството на СССР се опасяваше не само от влиянието на Съединените щати. През февруари 1979 г. Ислямската революция победи в Иран, граничещ с Афганистан на запад, а първите въстания срещу PDP бяха активно подкрепени от ирански духовници. СССР смята, че радикалната политика на Хафизула Амин увеличава популярността на ислямистите, така че е необходимо той да бъде спрян възможно най-скоро.
В ръководството на Съветския съюз имаше трима поддръжници на силово решение - председателят на КГБ Юрий Андропов, министърът на отбраната Дмитрий Устинов и външният министър Андрей Громико. Председателят на Министерския съвет Алексей Косигин беше категорично против - той е единственият от 12-те членове на Политбюро на ЦК на КПСС, който не подписа решението за изпращане на войски, което беше една от причините за предстоящата му оставка. Решаващата дума принадлежи на Леонид Брежнев. Впоследствие някои от неговите помощници казаха, че здравето на генералния секретар се е влошило толкова много до този момент, че може би той не е бил напълно наясно с действията си.
Но американците вече имаха катастрофален опит във Виетнам? Защо да повтаряме едни и същи грешки?
Паралелът с войната във Виетнам беше очевиден за всички, включително и за ръководството на СССР. Съветските лидери многократно отказват да помогнат на своите афганистански „другари“, аргументирайки се, че Съветският съюз не може едновременно да осъди американската „военна клика“ за нахлуването във Виетнам и да направи същото. Но съветските лидери от това поколение имаха други собствени преживявания – потушаването на Пражката пролет в Чехословакия през 1968 г. и антисъветското въстание в Унгария през 1956 г.
И в двата случая съветските войски успяха да сменят нежеланите лидери буквално за няколко дни и да върнат ситуацията под свой контрол. Международната реакция беше бурна, но краткотрайна; протестите утихнаха доста бързо. Освен това, ако в Унгария и Чехословакия съветските войски премахнаха относително либерални лидери, то в Афганистан те трябваше да свалят диктатор с ясно изразени тоталитарни намерения. Това даде допълнителна надежда, че и отвътре, и отвън ситуацията няма да се възприеме твърде болезнено.
Но Москва, изглежда, подцени факта, че до края на 1979 г. в Афганистан всъщност имаше пълноценна гражданска война - въоръжени сблъсъци имаше в 18 от 26 провинции. От една страна, това означава, че републиката най-вероятно е била обречена дори без съветска намеса. От друга страна, това също предопредели факта, че съветската армия очевидно е въвлечена в дългосрочен конфликт.
На 27 декември 1979 г. съветските специални сили щурмуват резиденцията на Амин в Кабул. При щурма е убит държавният глава. Според официалната съветска версия диктаторският режим на Амин е свален от „здравото, патриотично мнозинство на PDP, Революционния съвет и въоръжените сили на Демократична република Афганистан“ чрез въоръжено въстание, а самият той е разстрелян по решение на революционен съд. Присъствието на съветски войски в Кабул по това време беше обявено за чиста случайност. Новият държавен глава беше по-умереният Бабрак Кармал, който избяга в СССР при Амин, страхувайки се от репресии.
Афганистанска война (1979–1989)
Кой воюва срещу Съветския съюз? "талибани"?
Дори преди съветската инвазия, хазарите, ираноезични хора, живеещи в центъра на Афганистан и особено засегнати от репресиите на Амин, се разбунтуваха срещу правителството в Кабул. Ислямските власти на Иран оказаха подкрепа на хазарите. Още през август 1979 г. в Хазараджат е провъзгласена „независима ислямска република“, ръководена от „Съюза на ислямските воини на Афганистан“.
Друга практически независима територия беше Нуристан, чиито жители през 80-те години се сражаваха както срещу съветските войски, така и срещу основните сили на афганистанската опозиция - те се наричаха муджахидини . Муджахидините бяха базирани в Пакистан, където отидоха за почивка, преквалификация и в случай на масирана офанзива на съветските войски. Но в същото време до средата на 80-те години те контролираха значителна част от неградската територия на Афганистан. Муджахидините не бяха единна политическа сила. Всяка партия по правило считаше за свои земите, от които произхождаха нейните членове. Те нямаха единна идеология, въпреки че мнозинството се противопоставяше на „безбожните” комунисти.
Сред муджахидините нямаше талибани. Напротив, тази група, чието име се превежда като „студенти“, се появява няколко години след изтеглянето на съветските войски в отговор на неуспеха на муджахидините да спрат войната. Талибаните отдадоха това на липсата на ангажираност на по-старото поколение с исляма и станаха първата ислямистка група от новото поколение, която практикува терористични методи.
Вярно ли е, че САЩ са оказвали военна помощ на противниците на СССР?
СССР вярваше, че защитава стратегическите си интереси в Афганистан и се опитва да се защити от потенциална атака от юг. Разбира се, на Запад и в САЩ възприемането на ситуацията беше различно. Установяването на прокомунистически режим в Афганистан се смяташе за опит на СССР да разшири сферата си на влияние – и то на фона на американското поражение във Виетнам, скандала Уотъргейт и левия терор в Европа, когато отвътре позицията на западния свят изглеждаше по-нестабилна от всякога. Към враждебността към просъветските власти в Афганистан се добавя и фактът, че по време на тяхното управление там загина американският посланик Адолф Дъбс - той беше отвлечен от радикални бойци и убит по време на освободителната операция.
Съществува обаче и широко разпространена гледна точка, според която САЩ съзнателно въвлякоха СССР в афганистанския конфликт, искайки самата съветска армия да оцелее във „виетнамския кошмар“ и в същото време да отслаби контрола си над Източна Европа. В тази интерпретация съветското ръководство често се представя като жертва на политическа провокация. Тази версия се подкрепя по-специално от интервю със съветника на американския президент Джими Картър Збигнев Бжежински , който в средата на 90-те години каза, че „не сме принудили руснаците да нахлуят, но умишлено увеличихме вероятността за това“.
Всъщност основната подкрепа за ислямската опозиция дойде от съседен Пакистан, който дълго време не успяваше да убеди САЩ в необходимостта да направят същото. През пролетта на 1979 г. позицията на американската администрация започва да се променя. Това обаче беше причинено не толкова от желанието да се въвлече СССР в конфликта, а от вярата (която скоро беше оправдана), че Съветският съюз така или иначе ще нахлуе в Афганистан. В този случай САЩ ще бъдат заинтересовани да попречат на СССР да постигне бърз успех.
До края на 1979 г. около 35 хиляди души се обучават в Пакистан, подготвяйки се да се бият първо с просъветския режим, а след това и със съветските войски. От началото на 80-те години, след идването на власт в САЩ на Роналд Рейгън, Америка рязко засили помощта си за муджахидините. ЦРУ разработи операция "Циклон", за да осигури на бунтовниците оръжия, да ги подготви за битка и също така да привлече доброволци от други страни. Наред с други неща, бойците бяха снабдени с преносими противовъздушни ракетни системи Stinger, които нанесоха големи щети на съветската авиация. Заслужава да се отбележи също, че според руските учени Съединените щати също са забавили усилията за мирно разрешаване на конфликта. 
Кой воюва срещу Съветския съюз? "талибани"?
Дори преди съветската инвазия, хазарите, ираноезични хора, живеещи в центъра на Афганистан и особено засегнати от репресиите на Амин, се разбунтуваха срещу правителството в Кабул. Ислямските власти на Иран оказаха подкрепа на хазарите. Още през август 1979 г. в Хазараджат е провъзгласена „независима ислямска република“, ръководена от „Съюза на ислямските воини на Афганистан“.
Друга практически независима територия беше Нуристан, чиито жители през 80-те години се сражаваха както срещу съветските войски, така и срещу основните сили на афганистанската опозиция - те се наричаха муджахидини . Муджахидините бяха базирани в Пакистан, където отидоха за почивка, преквалификация и в случай на масирана офанзива на съветските войски. Но в същото време до средата на 80-те години те контролираха значителна част от неградската територия на Афганистан. Муджахидините не бяха единна политическа сила. Всяка партия по правило считаше за свои земите, от които произхождаха нейните членове. Те нямаха единна идеология, въпреки че мнозинството се противопоставяше на „безбожните” комунисти.
Сред муджахидините нямаше талибани. Напротив, тази група, чието име се превежда като „студенти“, се появява няколко години след изтеглянето на съветските войски в отговор на неуспеха на муджахидините да спрат войната. Талибаните отдадоха това на липсата на ангажираност на по-старото поколение с исляма и станаха първата ислямистка група от новото поколение, която практикува терористични методи.
Вярно ли е, че САЩ са оказвали военна помощ на противниците на СССР?
СССР вярваше, че защитава стратегическите си интереси в Афганистан и се опитва да се защити от потенциална атака от юг. Разбира се, на Запад и в САЩ възприемането на ситуацията беше различно. Установяването на прокомунистически режим в Афганистан се смяташе за опит на СССР да разшири сферата си на влияние – и то на фона на американското поражение във Виетнам, скандала Уотъргейт и левия терор в Европа, когато отвътре позицията на западния свят изглеждаше по-нестабилна от всякога. Към враждебността към просъветските власти в Афганистан се добавя и фактът, че по време на тяхното управление там загина американският посланик Адолф Дъбс - той беше отвлечен от радикални бойци и убит по време на освободителната операция.
Съществува обаче и широко разпространена гледна точка, според която САЩ съзнателно въвлякоха СССР в афганистанския конфликт, искайки самата съветска армия да оцелее във „виетнамския кошмар“ и в същото време да отслаби контрола си над Източна Европа. В тази интерпретация съветското ръководство често се представя като жертва на политическа провокация. Тази версия се подкрепя по-специално от интервю със съветника на американския президент Джими Картър Збигнев Бжежински , който в средата на 90-те години каза, че „не сме принудили руснаците да нахлуят, но умишлено увеличихме вероятността за това“.
Всъщност основната подкрепа за ислямската опозиция дойде от съседен Пакистан, който дълго време не успяваше да убеди САЩ в необходимостта да направят същото. През пролетта на 1979 г. позицията на американската администрация започва да се променя. Това обаче беше причинено не толкова от желанието да се въвлече СССР в конфликта, а от вярата (която скоро беше оправдана), че Съветският съюз така или иначе ще нахлуе в Афганистан. В този случай САЩ ще бъдат заинтересовани да попречат на СССР да постигне бърз успех.
До края на 1979 г. около 35 хиляди души се обучават в Пакистан, подготвяйки се да се бият първо с просъветския режим, а след това и със съветските войски. От началото на 80-те години, след идването на власт в САЩ на Роналд Рейгън, Америка рязко засили помощта си за муджахидините. ЦРУ разработи операция "Циклон", за да осигури на бунтовниците оръжия, да ги подготви за битка и също така да привлече доброволци от други страни. Наред с други неща, бойците бяха снабдени с преносими противовъздушни ракетни системи Stinger, които нанесоха големи щети на съветската авиация. Заслужава да се отбележи също, че според руските учени Съединените щати също са забавили усилията за мирно разрешаване на конфликта.
Жителите на Афганистан Хост поздравяват съветските войници, завръщащи се от операция срещу муджахидините, 26 май 1986 г.
Виктор Будан /ТАСС
Смята се, че общо САЩ са похарчили около 3 милиарда долара за пряка подкрепа на военната опозиция срещу СССР. Разходите на монархиите на Арабския полуостров за същите цели се оценяват на приблизително еднакви. Но не само те оказваха помощ на муджахидините, но и, например, Китай, който от края на шейсетте години беше в много лоши отношения със СССР.
Вярно ли е, че САЩ също са помагали на терористи като Бин Ладен?
Чуждестранната помощ за муджахидините доведе до много странични ефекти. От една страна, това даде тласък на развитието на икономиката на Пакистан. От друга страна, поради изключителната корупция на местните власти, голям брой незаконни оръжия навлязоха на черния пазар, които се озоваха в ръцете на престъпни групировки. Освен това пакистанските власти се възползваха от икономическия растеж, за да засилят собствената си конфронтация със съседна Индия, включително в областта на ядрените оръжия.
Но най-известният проблем, свързан с чуждестранното участие в конфликта, е радикализирането на политическия ислям и разпространението на идеите за джихадизъм, тоест тотална терористична война срещу всички немюсюлмански страни. Поддръжниците на тази версия смятат, че Съединените щати и техните съюзници сами са обучавали терористи, които са отговорни за организирането, наред с други неща, на терористичните атаки от 11 септември 2001 г.
Тази версия често се свежда до фигурата на Осама бин Ладен, който участва във войната срещу СССР през 80-те години. И въпреки че пряката връзка на ЦРУ с него все още не е доказана, фактът, че много муджахидини, получили американска финансова помощ и воювали в Афганистан, впоследствие се обърнаха към тероризма, не се поставя под въпрос.
Очевидно през 80-те години на миналия век американската администрация не е придавала голямо значение на антизападните настроения на радикалния ислямизъм. И най-важното, тя не беше подготвена за толкова бързо разпадане на СССР, след което именно западните страни и Израел се превърнаха в очевиден враг на фундаменталистите. Критиците на тази хипотеза обаче твърдят , че американците отлично са разбирали с кого си имат работа и са се опитали да помогнат с пари само на вътрешноафганистанските опозиционни бойци - но не са могли напълно да контролират пакистанските власти.
Вярно ли е, че американците почти успяха да отменят Олимпийските игри през 1980 г. заради войната в Афганистан?
Американците се опитаха да противопоставят СССР на останалия свят. Сред дипломатическите мерки, които Съединените щати предприеха, беше бойкотът на Летните олимпийски игри през 1980 г. в Москва. Идеята е предложена от съветския дисидент Андрей Сахаров, който се противопоставя на инвазията и е заточен в Горки (сега Нижни Новгород) за това, и е подета от администрацията на Картър. Американските власти убеждават своите съюзници, че по този начин те не само ще оставят СССР в международна изолация, но и ще предадат на съветските граждани колко силен е протестът срещу афганистанската инвазия в света.
Инициативата на Картър първоначално не срещна одобрение дори от много западни правителства, които настояха, че бойкотът ще бъде смесица от спорт и политика. Някои съюзници на САЩ никога не се присъединиха към бойкота. Франция изпраща значително по-малко представителен отбор в СССР от първоначално планирания. Делегациите на Великобритания и Австралия също заминаха за Москва в силно намален вид и с частни средства. Но например Китай, Албания и Иран, които не бяха съюзници на САЩ, но имаха собствени сметки за разчистване със СССР, се присъединиха изцяло към бойкота.
В резултат на това отбори от 88 страни дойдоха в Москва - най-малкото представителство от Игрите през 1956 г. През 1984 г. Олимпиадата се провежда в Лос Анджелис и Съветският съюз обявява бойкот, но там пристигат делегации от 140 страни-членки на Международния олимпийски комитет.
Защо Съветският съюз изтегли войските си? Той спечели или загуби?
Можем да кажем, че СССР загуби войната дори когато тя се проточи повече от няколко седмици. Ако приемем, че стратегическата цел е била да се установи стабилен просъветски режим, тогава той загуби от тази гледна точка, тъй като почти веднага след изтеглянето на съветските войски в Афганистан гражданската война пламна с нова сила, която завърши със свалянето на този режим.
Виктор Будан /ТАСС
Смята се, че общо САЩ са похарчили около 3 милиарда долара за пряка подкрепа на военната опозиция срещу СССР. Разходите на монархиите на Арабския полуостров за същите цели се оценяват на приблизително еднакви. Но не само те оказваха помощ на муджахидините, но и, например, Китай, който от края на шейсетте години беше в много лоши отношения със СССР.
Вярно ли е, че САЩ също са помагали на терористи като Бин Ладен?
Чуждестранната помощ за муджахидините доведе до много странични ефекти. От една страна, това даде тласък на развитието на икономиката на Пакистан. От друга страна, поради изключителната корупция на местните власти, голям брой незаконни оръжия навлязоха на черния пазар, които се озоваха в ръцете на престъпни групировки. Освен това пакистанските власти се възползваха от икономическия растеж, за да засилят собствената си конфронтация със съседна Индия, включително в областта на ядрените оръжия.
Но най-известният проблем, свързан с чуждестранното участие в конфликта, е радикализирането на политическия ислям и разпространението на идеите за джихадизъм, тоест тотална терористична война срещу всички немюсюлмански страни. Поддръжниците на тази версия смятат, че Съединените щати и техните съюзници сами са обучавали терористи, които са отговорни за организирането, наред с други неща, на терористичните атаки от 11 септември 2001 г.
Тази версия често се свежда до фигурата на Осама бин Ладен, който участва във войната срещу СССР през 80-те години. И въпреки че пряката връзка на ЦРУ с него все още не е доказана, фактът, че много муджахидини, получили американска финансова помощ и воювали в Афганистан, впоследствие се обърнаха към тероризма, не се поставя под въпрос.
Очевидно през 80-те години на миналия век американската администрация не е придавала голямо значение на антизападните настроения на радикалния ислямизъм. И най-важното, тя не беше подготвена за толкова бързо разпадане на СССР, след което именно западните страни и Израел се превърнаха в очевиден враг на фундаменталистите. Критиците на тази хипотеза обаче твърдят , че американците отлично са разбирали с кого си имат работа и са се опитали да помогнат с пари само на вътрешноафганистанските опозиционни бойци - но не са могли напълно да контролират пакистанските власти.
Вярно ли е, че американците почти успяха да отменят Олимпийските игри през 1980 г. заради войната в Афганистан?
Американците се опитаха да противопоставят СССР на останалия свят. Сред дипломатическите мерки, които Съединените щати предприеха, беше бойкотът на Летните олимпийски игри през 1980 г. в Москва. Идеята е предложена от съветския дисидент Андрей Сахаров, който се противопоставя на инвазията и е заточен в Горки (сега Нижни Новгород) за това, и е подета от администрацията на Картър. Американските власти убеждават своите съюзници, че по този начин те не само ще оставят СССР в международна изолация, но и ще предадат на съветските граждани колко силен е протестът срещу афганистанската инвазия в света.
Инициативата на Картър първоначално не срещна одобрение дори от много западни правителства, които настояха, че бойкотът ще бъде смесица от спорт и политика. Някои съюзници на САЩ никога не се присъединиха към бойкота. Франция изпраща значително по-малко представителен отбор в СССР от първоначално планирания. Делегациите на Великобритания и Австралия също заминаха за Москва в силно намален вид и с частни средства. Но например Китай, Албания и Иран, които не бяха съюзници на САЩ, но имаха собствени сметки за разчистване със СССР, се присъединиха изцяло към бойкота.
В резултат на това отбори от 88 страни дойдоха в Москва - най-малкото представителство от Игрите през 1956 г. През 1984 г. Олимпиадата се провежда в Лос Анджелис и Съветският съюз обявява бойкот, но там пристигат делегации от 140 страни-членки на Международния олимпийски комитет.
Защо Съветският съюз изтегли войските си? Той спечели или загуби?
Можем да кажем, че СССР загуби войната дори когато тя се проточи повече от няколко седмици. Ако приемем, че стратегическата цел е била да се установи стабилен просъветски режим, тогава той загуби от тази гледна точка, тъй като почти веднага след изтеглянето на съветските войски в Афганистан гражданската война пламна с нова сила, която завърши със свалянето на този режим.
Първата колона съветски войски, връщащи се от Афганистан, докато пресичат съветско-афганистанската граница, 18 май 1988 г.
Виктор Будан /ТАСС
Съветският съюз се опита да започне мирно споразумение още в началото на 80-те години, но дълго време се съгласяваше само с фактическата капитулация на екстремистите само с частични гаранции за сигурността им. Ситуацията започна да се променя едва при Михаил Горбачов. До началото на перестройката в СССР войната в Афганистан най-накрая се превърна във фактор не само във външната, но и във вътрешната политика. Общественото недоволство от проточилия се конфликт нараства. Един от културните символи на времето е така нареченият товар-200 - цинков ковчег с тялото на войник, загинал в Афганистан.
Горбачов, който разчиташе на нормализирането на отношенията със света, смяташе, че изтеглянето на войските от Афганистан ще бъде прието с одобрение както в рамките на СССР, така и извън неговите граници. Като цяло това се случи - благодарение на изтеглянето на войските беше възможно да се договори със САЩ за ограничаване на надпреварата във въоръжаването, което Горбачов смяташе за един от ключовите фактори за отслабването на съветската икономика. Започна нормализирането на отношенията с Китай.
В същото време именно при Горбачов съветските войски, желаейки да осигурят на официалните власти възможно най-големи предимства за времето след заминаването си, предприеха няколко мощни настъпления срещу муджахидините.
Колко души загинаха по време на войната?
Точният брой на афганистанските жертви не е известен и до днес. Цифрите варират от 560 хиляди до 2 милиона души . Съветският съюз доста активно използва килимни бомбардировки, една от които през април 1983 г. унищожи около половината от сградите в град Херат и отне живота на 3 хиляди души. Още по-трудно е да се установи броят на убитите муджахидини - според пакистанското разузнаване те са около 90 хиляди души. Около 6 милиона афганистанци избягаха от страната. Официалните загуби на съветските войски се оценяват на 15 хиляди души; алтернативна цифра е 26 хиляди.
Вярно ли е, че СССР се разпадна заради Афганистан?
Вътрешните процеси, които предопределиха разпадането на СССР, бяха сериозно засилени от войната в Афганистан. Някои учени по-специално смятат , че неуспехът на съветската армия да победи муджахидините е принудил Горбачов да се откаже от активни бойни действия срещу сепаратистките движения в СССР. Обратно, изтеглянето на войските убеди сепаратистите, че могат ефективно да се противопоставят на Москва. Много от афганистанските ветерани, разочаровани от ръководството на страната, сами започнаха да участват активно в движенията за независимост на своите региони. Най-известният пример е първият лидер на чеченските сепаратисти и генерал от съветската армия Джохар Дудаев, който по време на Афганистанската война активно прибягва до килимни бомбардировки на вражески позиции.
Каква е позицията на Русия сега? Признава ли отговорността си за войната?
През 1989 г. на Конгреса на народните депутати, който по това време беше основният орган на властта в СССР, въпросът за оценката на войната беше повдигнат от Андрей Сахаров. Той беше заглушен от пляскане, подсвиркване и тропане, но той не прекъсна речта си. На 14 декември 1989 г. Сахаров умира. Десет дни след смъртта му Вторият конгрес на народните депутати осъди навлизането на съветските войски в Афганистан. Изявлението се основава на анализ, направен от комисията по международни въпроси на Върховния съвет.
"С това действие ние се противопоставихме на по-голямата част от световната общност, на нормите на поведение, които трябва да се приемат и спазват в международното общуване. Многобройните нарушения на тези норми от други държави, които се случиха както тогава, така и, за съжаление, напоследък, не могат да служат като причина да оправдаят подобни действия от страна на нашата държава", отбелязаха депутатите. Оттогава не са правени други официални изявления по този въпрос.
През февруари 2015 г. Владимир Путин отбеляза , че въпреки че „имаше много грешки“, причината за изпращането на войски в Афганистан са „реални заплахи“. През ноември 2018 г. фракцията на комунистическата партия предложи да се преразгледа политическата оценка на войната в Афганистан. Комитетът по отбрана на Думата подкрепи това предложение. Неговите членове смятат по-специално, че „условията за въвеждане на съветски войски в Афганистан са били същите като условията за въвеждане на руската армия в Сирия“.
Прессекретарят на Путин Дмитрий Песков заяви , че това "не е въпрос на дневен ред" и остави инициативата на депутатите "без коментар". Към момента на публикуване на статията Държавната дума не е взела решение по този въпрос.
Виктор Будан /ТАСС
Съветският съюз се опита да започне мирно споразумение още в началото на 80-те години, но дълго време се съгласяваше само с фактическата капитулация на екстремистите само с частични гаранции за сигурността им. Ситуацията започна да се променя едва при Михаил Горбачов. До началото на перестройката в СССР войната в Афганистан най-накрая се превърна във фактор не само във външната, но и във вътрешната политика. Общественото недоволство от проточилия се конфликт нараства. Един от културните символи на времето е така нареченият товар-200 - цинков ковчег с тялото на войник, загинал в Афганистан.
Горбачов, който разчиташе на нормализирането на отношенията със света, смяташе, че изтеглянето на войските от Афганистан ще бъде прието с одобрение както в рамките на СССР, така и извън неговите граници. Като цяло това се случи - благодарение на изтеглянето на войските беше възможно да се договори със САЩ за ограничаване на надпреварата във въоръжаването, което Горбачов смяташе за един от ключовите фактори за отслабването на съветската икономика. Започна нормализирането на отношенията с Китай.
В същото време именно при Горбачов съветските войски, желаейки да осигурят на официалните власти възможно най-големи предимства за времето след заминаването си, предприеха няколко мощни настъпления срещу муджахидините.
Колко души загинаха по време на войната?
Точният брой на афганистанските жертви не е известен и до днес. Цифрите варират от 560 хиляди до 2 милиона души . Съветският съюз доста активно използва килимни бомбардировки, една от които през април 1983 г. унищожи около половината от сградите в град Херат и отне живота на 3 хиляди души. Още по-трудно е да се установи броят на убитите муджахидини - според пакистанското разузнаване те са около 90 хиляди души. Около 6 милиона афганистанци избягаха от страната. Официалните загуби на съветските войски се оценяват на 15 хиляди души; алтернативна цифра е 26 хиляди.
Вярно ли е, че СССР се разпадна заради Афганистан?
Вътрешните процеси, които предопределиха разпадането на СССР, бяха сериозно засилени от войната в Афганистан. Някои учени по-специално смятат , че неуспехът на съветската армия да победи муджахидините е принудил Горбачов да се откаже от активни бойни действия срещу сепаратистките движения в СССР. Обратно, изтеглянето на войските убеди сепаратистите, че могат ефективно да се противопоставят на Москва. Много от афганистанските ветерани, разочаровани от ръководството на страната, сами започнаха да участват активно в движенията за независимост на своите региони. Най-известният пример е първият лидер на чеченските сепаратисти и генерал от съветската армия Джохар Дудаев, който по време на Афганистанската война активно прибягва до килимни бомбардировки на вражески позиции.
Каква е позицията на Русия сега? Признава ли отговорността си за войната?
През 1989 г. на Конгреса на народните депутати, който по това време беше основният орган на властта в СССР, въпросът за оценката на войната беше повдигнат от Андрей Сахаров. Той беше заглушен от пляскане, подсвиркване и тропане, но той не прекъсна речта си. На 14 декември 1989 г. Сахаров умира. Десет дни след смъртта му Вторият конгрес на народните депутати осъди навлизането на съветските войски в Афганистан. Изявлението се основава на анализ, направен от комисията по международни въпроси на Върховния съвет.
"С това действие ние се противопоставихме на по-голямата част от световната общност, на нормите на поведение, които трябва да се приемат и спазват в международното общуване. Многобройните нарушения на тези норми от други държави, които се случиха както тогава, така и, за съжаление, напоследък, не могат да служат като причина да оправдаят подобни действия от страна на нашата държава", отбелязаха депутатите. Оттогава не са правени други официални изявления по този въпрос.
През февруари 2015 г. Владимир Путин отбеляза , че въпреки че „имаше много грешки“, причината за изпращането на войски в Афганистан са „реални заплахи“. През ноември 2018 г. фракцията на комунистическата партия предложи да се преразгледа политическата оценка на войната в Афганистан. Комитетът по отбрана на Думата подкрепи това предложение. Неговите членове смятат по-специално, че „условията за въвеждане на съветски войски в Афганистан са били същите като условията за въвеждане на руската армия в Сирия“.
Прессекретарят на Путин Дмитрий Песков заяви , че това "не е въпрос на дневен ред" и остави инициативата на депутатите "без коментар". Към момента на публикуване на статията Държавната дума не е взела решение по този въпрос.
https://www.youtube.com/watch?v=Rg3zkMa9_-k
Талибани антиплакат
Хипитата през 60-те години в Кабул.
