Истинската мисия в живота е да прекосиш океана на невежеството, на повторното раждане и смъртта. Шримад Бхагаватам 10.2.30, Шрила Прабхупада.
Когато трябва да осмисляме и пишем за нещо толкова сакрално като тракийския отворен херметизъм ни е необходим съвсем различен подход. В настоящия доклад ще го обясним накратко. Лишихме се от 95% открита фактология, за да осмислим само тази, която не се потвърждава от материални факти. Лишихме се от интердисциплинарният подход, чрез който изследвахме досега загадките от древността. Лишихме се от методите на криминалистиката. Необходимо бе да настроим честотата на мислите си с честотата на мислите на херметиците, живели 10 хилядолетия преди нас. Но най-важното бе да следваме пътя на логиката, игнорирайки всякакво прагматично влияние, за да успеем да пресъздадем най-красивия модел на живот, който някога човечеството е постигал.
По такъв начин тук може да предложим писание на този прекрасен свят, създаден и живян само от нашите предци, а унищожаван от всички, на които е бил поднасян.
Ще започнем същината на доклада с една предпозиция. Преди години се случи така, че ни се наложи да пишем за връзката между „Корпус Херметикум”, свързан тематично с другото произведение от същия род „Поимандрес” и ролята на траките. Без доказателства, само по предчувствие и логика, предложихме виждането, че това произведение е на траките херметици, а не е египетско. Едва след десетина години се появиха факти, но покрити с прах от 200 години, които потвърдиха възгледа ни. Сведенията дойдоха от проучванията на живелия през XVIII – XIX в.в. княз Чертков. Той именно пише, че произведението „Корпус Херметикум” е открито за първи път в земите на траките. Само ще допълним, че съвместно с „Поимандрес”, отбелязаната вече книга е доминирана и като стил, и като изказ от мисловността на една древна и изчезнала вече човешка култура. Нещо, което е било изключително сакрално и е принадлежало като мъдрост и познание на народа учител, възпитал предците на сегашното човечество. Ще отбележим, че народът учител са големите групи тракийски племена със завършена културна идентичност между XI – X хил.пр.Хр. Според датировките по атомния метод – епоха Халколит. Те са създали в готов вид културата Шумер, както и културата на ариите в Средна Азия. В V – IV хил.пр.Хр., техни представители променят негроидната държава Кем в Египет на фараоните.
По пътя на логиката и ретроспекцията, изследвайки модела на функциониране на Шумерската и Ведическата култури, можем да определим като най-важни принципи, на които се базира и отворения херметичен модел на траките. Ще го направим чрез сентенции, които характеризират техния начин на живот:
„Това, което е на небето, това е и на земята.“
„Човекът е по Божий образ и подобие“
„Всеки човек е една малка Вселена“
„Познай човека и ще познаеш Вселената и Боговете“
„Над всеки човек бди една звезда“
„Над всеки човек бди един ангел“
„Кой каквото си направи, и Бог не може да му направи“
Следва синтезиран преглед на микро и макро картината на отворения тракийски херметизъм (обяснение на термините и доказателствен материал, може да намерите в книгата „МОДЕЛ „GENEZIS“).
Групите тракийски племена никога не се обединяват, а през определени периоди от време сменят местоживелищата на една и съща територия. Никога няма граници между тях, защото винаги се преливат едно в друго, размивайки рамките на териториите си. По същия начин са моделите на свързване в небето на съседни слънчеви системи.
Отново през различни периоди, по-малки групи от племената им се изселват на други места. След това започват да подготвят автохтонното население, с което са в нови контакти, за да възприеме културата, която имат.Така спазват постоянно, изгубената за други 13-та Божия заповед. Тя гласи: „Трябва да допринасяш, а не да се възползваш!“Тук ще се спрем малко по-подробно на тези преселения.
Ще разгледаме първо една схема, според която се повтарят преселенията и разнасянето на култури в готов вид:
„Изследвали сме два от доста важните термини, породени от преповтарящи се модели и сме ги назовали ДИРЕКТРИСА НА ПИРАМИДАТА и ДИРЕКТРИСА НА ЗИКУРАТА. Понятието директриса бе избрано, защото най-точно обяснява измерванията по права линия на географски разстояния. Първият термин е свързан с пренасяне на познания за Бога, представян чрез слънчевото му отражение, а вторият – чрез лунната му икона. По-богатите познания за Бога (носещ най-популярното прозвище) Амон Ра (=Шемсу Хор), са пренасяни по права линия от 4480 км, докато другите познания, свързани с лунното изображение на Бога и известен чрез прозвището Нана (=Син), са пренасяни по права линия на 2240 км – половината разстояние от Директрисата на пирамидата. По този начин, културите, които отбелязахме (а и такива, които не е необходимо да споменаваме) се подредиха в двете директриси.
(…)
Докладът на Гончаров „ГЕОМЕТРИЗМЪТ В РАЗПОЛОЖЕНИЕТО НА ДРЕВНИТЕ КУЛТУРИ…“ предлага следната информация: „Много ни интересуваше въпросът за причините за възникването на общопланетарната геометрична „шарка“ от триъгълници и петоъгълници, в съответствие с която кой знае защо са се раждали и са се разполагали огнищата на древните култури и цивилизации.
Възниква мисълта, че описаната геометрична система е проява на съществуващ в тялото на Земята кристалоподобен силов скелет, който влияе със своите полета върху много процеси и явления на планетата ни и помага за подреждането и концентрирането им около възловите точки и ръбове на системата. Нарекохме тази система икосиедро-додекаедрична система на Земята (ИДСЗ). Като съпоставихме ИДСЗ с данни от най-различни науки на Земята, открихме много интересни неща. Оказа се, че центърът на всички световни аномалии на магнитното поле на планетата са разположени по възловите точки на системата…
Много данни говорят, че древните хора са знаели за кристалния скелет на Земята и за неговите подсистеми…“ (Каменов, К., Небето помни, част II Бог вижда, П. 2007, с. 130 -133)
При културата на отворения тракийски херметизъм никога не се градят стени на градове, дворци и храмове. Археолозите откриват винаги центъра, около, който е започнало духовното им съществуване. Както градът, така и дворецът, и храмът са огледален образ на някоя звезда и както соларните си покровители в небето, те имат ядра, но не и строго определени граници. В земен аспект, липсата на разглежданите съоръжения се свързва и с възгледа:
„Защо е нужно да градим стени, когато няма кой да ни напада? “
Тъй като формата на настоящата разработка е доклад, то ще се спрем само на няколко от най-важните черти в микро същността на културата на траките херметици.
Като най-важно ще разгледаме великото им познание за Господ-Бог, Вселената и Човека, а за да го направим възможно най-елегантно ще започнем с „…цитат от М. Дроснин стр. 213 в Библейският код 2, където той разглежда как „Исак Нютон е бил убеден, че не само Библията, а и цялата Вселена е „криптограма на Всевишния“, загадка, която Бог е създал, а ние трябва да разчетем“.
В някои пасажи от Библията, които все още некоректно се тълкуват, стои текстът: „Човекът е по Божий образ и подобие“. По-нататък ще обърнем специално внимание на този цитат.
Текстът от Делфийския храм, който е изграден според възгледите, на херметичните тракийски мистериални комплекси, ни подсказва една друга констатация. Надписът дословно гласи: „Познай човека и ще познаеш Вселената и Боговете“. Буквалната семантика, набиваща се от пръв поглед е, че Човекът е една малка Вселена. Затова, разкодираме ли Човека, ще успеем да разкодираме и Вселената.
Тук ще преминем към въпроса за някои аспекти от познанията на траките херметици, които са ни познати след дългогодишните изследвания в тази област.
Освен че разнасят по света култури с еднакъв корен, чрез различните си племенни разклонения, те се опитват да утвърдят сред доста племена, с които контактуват, една и съща семантика в познанието за Твореца и сътворението на Вселената. Прави впечатление, че от дълбока древност траките херметици са знаели, че след време ще дойде Месията, който ще изкупи греховете на човечеството. Това е закодирано във вярата на балканските племена и е поместено в херметичното им произведение ПОИМАНДРЕС. Идентични са възгледите във ВЕДИТЕ, и при БУДИЗМА в Средна Азия.
Тук ще направим съкратен семантичен анализ и на тракийската херметична, но запазена в Египет на фараоните, Свещена книга ПОИМАНДРЕС, където висшият Бог е ХЕРМЕС ТРИСМЕГИСТ. Според най-добрите в тази област лингвисти името се разделя на ХЕР, МЕС, ТРИС(Т) и МЕГИСТ. Хер е със значение СЛЪНЧЕВ БОГ, Мес е МЕСИЯ, Трис е ТРИЖ (ТРОИЦА, ТРОИЧНО), а Мегист е МОГЪЩ. Целият израз може да се разтълкува по два основни начина:
„СЛЪНЧЕВИЯТ БОГ МЕСИЯ Е ТРОИЧНО МОГЪЩ“ е един доста слабо лингвистично обоснован вариант. По-вероятният превод е: „СИЯЙНИЯТ БОГ МЕСИЯ (Е), ТРОИЦА (Е), МОГЪЩ (Е)“. Поставяме спомагателния глагол и след определенията, за да се разбере тяхната равнозначност, съотнесена към първата част от понятието, а не че второто определение допълва първото. Както се вижда и от преводи чрез древнолибийския диалект на египетския език, сред този народ е била запазена по-голямата част от семантиката на понятието. Можем да отбележим, че от Балканите започва продължилата хилядолетия промяна не само на терминологията засягаща познанието за Твореца, но и на изопачаването на самото познание. Така се стига до древните елини, които принизяват свещеното прозвище до нивото на едно второстепенно божество. Още по-силни вмешателства се забелязват при древните израилтяни, които свеждат познанието за Твореца до една елементарна племенна самовъзхвала, игнорирайки по-голямата част от свещените термини. Дали това е извършвано целенасочено, засега не можем да кажем, но при всички случаи резултатът е бил окастряне на познанието за Господ – Бог и начина, по който е изградена Вселената.
Ще разгледаме и още едни сакрални пасажи от БИБЛИЯТА, навързвайки ги с херметичната тракийска мисловност и ФИЗИКА НА ТОРСИОННИТЕ ПОЛЕТА.
Терминът Бог представлява всеки отделен Ангел, но също и съвкупността от всички Ангели.
„В началото беше Словото (мъдрият език; К. К.), и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“ (Библия. Йоан. 1-1). Ако разполагахме с нередактиран текст на евангелието, терминът нямаше да е Бог, а Господ – Бог. Все пак текстът дава и друга информация, според която, всеки един Ангел (=Бог) е също и Слово, а това е важна подробност. Под този термин не би трябвало да разбираме само логоса, но и финото Господно информационно поле.
Един от Ангелите е Сатанаил, който създава Ангел помощник по собствено подобие (виж: Епос за Гилгамеш; Евангелие от Юда и др.).
Всички Ангели са създадени по подобие на първия (Самопородилият се).
Така че Ангелът, от който са направени хората и е помощник на Сатанаил се явява матрица на първия Ангел. (до тази подточка е предложено вече равенството от вида А = В; В = С; С = D, следователно D = А, което е принципната идея в първата част от модела)
Оттук следва, че Ангелът, от който са създадени хората, е и Слово.
Във всички, неизопачени древни учения за Господ – Бог и Вселената, се съдържа информацията, че хората са направени от материална и Божествена субстанция. Под Божествена би трябвало да се разбира частици от Душата и Духа на Ангела помощник. В Евангелие от Юда буквално е казано, че при създаването на хората се среща единствения случай, когато се намесва Господ – Бог. Той изпраща архангелите Гавраил и Михаил, които „откупуват“ Душата и Духа на Ангела помощник от Сатанаил и създават хората.
Поне 67 % от човешкия организъм е течност. Твърдо е установено, че и водата има памет. По сведенията електрофизика инж. Мъгърдич Съкъджиян този факт е доказан с експерименти в Сибирската академия на науките още през 80-те години на XX в. Отчита се, че, за да може да функционира нормално, човешкият организъм се нуждае от 16 вида вода.
Според академик Шипов най-новите изследванията доказват, че паметта на водата се получава от въздействието на торсионните полета. Изместването на спина на електрона определя кристалната структура на водата.
Отново по повод на паметта на водата във френската Лаборатория 200 на INSRM са експериментирали в областта на хомеопатията (разтвори, в които почти липсва лекуващият елемент, но въпреки това оказват лечебно въздействие). Чрез тези опити е постигнат разтвор 10120. При него лекуващото вещество съвсем е изчезнало, след като е било разредено с вода, но тъй като тя има памет, приема неговата структура и отново лекува така, както самото лекарство.
И тъй като вече е доказано, че течността има торсионно поле, памет и образува кристали, то можем да направим извода, че цялото фино Господно информационно поле се е запаметило и от кристалите на водата. Именно този факт, считаме, че е първична семантика в древната сентенция „Това, което е на небето, това е и на земята.“
Ненапразно в предходната подточка разгледахме човешкия организъм. Тъй като отбелязахме, че водата притежава цялото фино Господно информационно поле, а по-голямата част от човешкия организъм е течност, то като важно свое откритие можем да предложим тезата, че човек има същото велико познание. И тук отново древните сентенции ни показват, че траките херметици са знаели за всичко това хилядолетия преди нас. „Всеки човек е една малка Вселена“ и „Познай човека и ще познаеш Вселената и Боговете“ от векове са познати на днешното прагматично човечество, но рационалното мислене изваждаше винаги буквалния план на изказ. До тази наша разработка, научната мисъл така и не се постара да навърже, толкоз важните и очевидни факти, за да даде най-ценното познание на хората. При всички тези изводи се „самоподнася“ и един от най-важните – ако се научим да извличаме пълната информация от кристалите, бързо ще научим това, което далечните предци са знаели за Вселената.
Тук, за да покажем, че траките херметици са знаели за енергийните точки на планетата и тези, свързващи я с другите небесни тела, ще се опрем на народната памет и традицията, като ще представим два запазили се ритуала.
Котката на младоженците (название на ритуала дадено от ИЗ Корени“).
След сватбата, свекървата пуска котка в стаята, където ще спи новото семейство. Там където котката легне, там се поставя и леглото. Тези животни са лунни и засичат дори по-добре от радиестезист местата, където енергия от Луната се връща към Земята като положителна. Така на това място при навлизането на сперматозоид в яйцеклетката протича и енергия от Луната, която спомага за чисто оплождане. По тази причина при траките херметици, оплождането и матката на жената са свързани с Луната (или както сега писахме – с лунната енергия).
Кучето на зидаря (название на ритуала дадено от ИЗ „Корени“).
Когато зидар се подготвя да строи, той забива колче, за което е вързано куче чрез достатъчно дълго въже. На първото място, където легне животното, се поставя ново колче. Същото се прави и при второто място където кучето легне. По тези две колчета се спуска безкрайна права. От основното колче се прекарва перпендикуляр към тази права, а освен това от него се спуска и успоредна линия на първата такава.
По този начин се очертават 3 от стените, а четвъртата се получава, като от срещуположното на основното, допълнително колче се спуска перпендикуляр към другата успоредна линия. Това са страните на бъдещата къща. Ако те ограждат прекалено малко пространство според изискванията на собственика, зидарят използва наличните вече основи и чрез същия ритуал, но вече като се ползват и колчетата на четирите ъгъла, се очертават и основните на други стаи, чиито външни стени са основа на новата бъдеща къща. Трябва да отбележим, че този ритуал е доста сходен с математическия модел на изчисление чрез триъгълници в Шумер (който е от тракийския херметизъм).
Кучето е соларно животно и ляга само на места, от които слънчевата чиста енергия се връща към Земята.
За първия ритуал, при сегашното прагматично човечество, са поставени доста вредни условия. Касае се за много електрически жици и кабели, които са във всяка една стая и създават допълнителни полета влияещи на животното за точно определяне на енергийната точка, свързана с Луната. (Информацията за двата ритуала е получена от устни разкази на български бежанци, живели в района на Енидже Вардар.)
Ще завършим доклада не с анализи, изводи и други подобни, които се изискват в емпиричната наука, а с образно описание на жречески ритуал за дематериализиране на душата, духа или тялото, за да се извърши пътуване във времето, както и някои археоастрономически познания на траките херметици. Затова веднага преминаваме към основния въпрос, разглеждан в модела: ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО? И отговорът е: ДА! Възприехме тази категоричност след като успяхме да разкодираме един от сложните ритуални процеси на траките херметици. Той нямаше да даде кой знае каква информация, ако не бяхме го обвързали логически с първата част на модела.
Нататък следва нашето цялостно, доста обозримо поднесено, описание на ритуала как посветените траки херметици са преминавали в най-висшата духовна степен жрец-княз.
Антични автори като Страбон, Херодот, Платон, Плиний Стари и др. са оставили сведения, че тракийските жреци са можели да изпадат в някакво транс състояние и по такъв начин са се превръщали в животни. Елинските прагматици не са знаели как тези посветени са извършвали подобни ритуалистики и затова се отказват да ги разясняват в трудовете си. Същевременно предоставят друго важно сведение, потвърдено от много антични извори. Става въпрос за следното – именно този тип жреци, които по функция са били и князе на своите племена, са виждали по някакъв начин бъдещето и са знаели за него. Те са предупреждавали всички обграждащи ги групи от племена, когато е приближавал опасен катаклизъм за региона, племето и земята в по-голям мащаб. Тези, които са се вслушвали в думите им и са правели това, което са им препоръчвали, са се спасявали. Другите, които са подхвърляли на присмех подобни пророчества, са загивали от предричания катаклизъм. Днес, когато физиката успя да разработи модела НА ТОРСИОННИТЕ ПОЛЕТА, която използваме, съпоставяйки предходните две сведения за делата на тракийските жреци херметици и систематизирайки всичко чрез ЛОГИКАТА, разбрахме защо е извършвано всичко това.
КРАТКА СПРАВКА: Тракийските жреци и посветени са знаели за паралелно реализирани няколко варианта на бъдещето. Знаели са също, че човек освен материя, притежава и Душа и Дух. Ето какво сведение ни оставят двама антични автори от различен период за това как са възприемали връзките между материята и духовното, херметиците от Балканите и в каква връзка с тези субстанции е логиката.
ПЛАТОН, ( V – IV в. пр. Хр.) „ХАРМИД“;Plat. Charm. 155-158 (ed. Croiset). :
„От подобно естество, Хармиде, е и въздействието на баенето. Научих го там във войската от един тракийски лекар от учениците на Залмоксис, за които се говори, че можели да направят човека безсмъртен… „А Залмоксис – рече ми той, – нашият цар, който е божество, говори, че както не бива да се заемаме с лечението на очите отделно от главата, тъй не бива да се заемаме с лечението на тялото отделно от душата.“ Причината елинските лекари да не успяват да се справят с повечето болни била в това, че нямат знание за цялото, за това, че ако е болно и се нуждае от лекуване, невъзможно е да бъде оздравена отделната част. Твърдеше, че злото и доброто за тялото на всеки човек произтичат от душата, че тя е техният извор, какъвто е от своя страна главата за очите…
Затова, ако искаме да бъде здрава главата и останалото тяло, нужно е да излекуваме най-напред и най-вече душата.“ А душата се лекува, щастливецо, с определено баене“ – рече тракиецът.“
Папа ГРИГОРИЙ I ВЕЛИКИ, (обхваща периода 552 – 567 г.), „Диалози“: „… В същата къща живееше един българин, меченосец на споменатия Нерсес (пълководец на Юстиниан във войната срещу готите). Той беше веднага доведен при болния и му заговори на български език.“ (след което последният оздравял; К. К.)
„СИЛНО“ И „СЛАБО „ БИОПОЛЕ (една от погрешните представи за човешкото биополе, според К. Боянов; К. К.)
Това е относително понятие. В състояние на здраве човешката аура има достатъчни качества, за да поддържа енергийното равновесие. При заболяване настъпват промени в циркулацията на енергийния флуид и биополето „отслабва“. Острият и хроничен стрес обаче също така може да навреди на енергийната система на човека далеч преди сериозно заболяване. Биоенерголечителят може също да се разболее или след няколко сеанса да няма достатъчно енергия в своята аура.“ (Девет истини за биополето; д-р Костадин Боянов; http://aura-1. net/index. php/2010-01-23-14-05-51)
Душата е свързвана с ДНК или предопределеността, заложена в хората а духът с интелекта и дясното полукълбо. В ритуални центрове като СИТОВСКИЯ КОМПЛЕКС, където достигналият определено високо ниво на посвещение е трябвало да бъде въведен в жреческото съсловие като такъв, е преминавал през следния ритуал:
– Първо прочита огледалната (видимата) част от надписа, която гласи: „Нека Душата, рожба на Небето и Земята, възстанови своя път, съграден от Хадес – Кронос, повелителят на всичко живо.“ (видимата, дясна половина на текста, според разчитаето на инж. Димитър Чиликов. По същото време, в Германия , пастор Валтер Папст разчита същия надпис в идентичен дух на изразяване, както и с напълно еднаква семантика. Двамата учени не се познават, но използват, разработения вече предантичен шрифт на Еберт; К. К.)
– След това посвещаваният преминава покрай специално направения саркофаг от елементи, подредени по точно математична схема, известна от VI-то хил пр. Хр. само на жреците и след отместване на капака прилежава вътре три дни и половина, като чрез специална медитивна ритуалистика оставя (=погребва) Душата си в саркофага. За спецификата на периода 3, 5 ще отбележим няколко важни подробности. 3, 5 години е специален период от православна гледна точка. Христос е проповядвал 3 години и половина, след което е разпнат, а после възкръснал. Второто пришествие ще настъпи 3, 5 години след злодейството на Антихриста. Тракийският Залмоксис, който е и един от небиблейските предобрази на Христос, също е пребивавал в своето подземно жилище 3 години и половина и чак след това е излязъл при своите последователи. Във ведическата литература енергията кундалини се навива 3, 5 пъти върху фалоса на Шива. 3, 5 е половината на седмицата, а за възможностите на тракийския херметизъм, трябва да напомним, че той продължава част от културата на Атлантида. Най-важното в него е открито от учените, занимаващи се с въпроса, че всичко, което са изграждали на този континент – държава, било двойно (или огледално). През тази логика от навързване на фактите се обосновава идеално и идеята за 3, 5 от 7.
– Извън саркофага, през споменатия половин седмичен период, присъстващите жреци, изпълняват наричащи песнопения, в които се повтарят мантриращо изрази от рода: „НЕКА СТАНЕ ЦВЕТЕ… НЕКА СТАНЕ СВЕТЛИНА… НЕКА СТАНЕ ЕЛЕН… “ и други подобни от рода на „ХИЕС АТЕС, АТЕС ХИЕС…“ (превод: „ДА ЖИВЕЯТ БАЩИТЕ, БАЩИТЕ ДА ЖИВЕЯТ“). За последните неща научаваме непряко от сведенията на античните римски автори, които твърдят, че Рим е възприел жреческата част от културата си направо от траките, а не от елините. Един пример за това е сведението : ЦИЦЕРОН, (II-I в. пр. Хр.), „Срещу Пизон“; CICER. In Pis.; 34 – 35 (ed. Clark): „Ти (Луций Калпурний Пизон – К. К.) ограби светилището на Юпитер Свелсурд, най-старото и най-таченото у варварите (траките – К. К.) светилище.“
Римляните са изпълнявали същите наричания, но без да знаят защо и кога трябва да се правят, както и в каква последователност. При тях е липсвал ПЪТЯТ НА ЗНАНИЕТО и те са извършвали ПОЗНАНИЕТО без определена система и метод, както са правели траките херметици. И тъй като трябва да завършим целия ритуал за преминаване в жречество, продължаваме от момента, когато посвещавания излиза от разгледания вече саркофаг.
– След тази част от ритуала той вече не помни човешкото си лично минало, но може да „отскача“ в ПРАВИЛНОТО БЪДЕЩЕ, ПО КОЕТО ТРЯБВА ДА ВЪРВИ ЧОВЕЧЕСТВОТО, ЗА ДА ОЦЕЛЕЕ. МОЖЕ ДА ПРАВИ СЪЩОТО И В ПАРАЛЕЛНИТЕ ПРОБЛЕМНИ БЪДЕЩА, ПО КОИТО ЧОВЕЧЕСТВОТО ИМА ВЕРОЯТНОСТ ДА ТРЪГНЕ АКО НЕ СЕ СЪОБРАЗЯВА С 13-ТЕ БОЖИИ ЗАПОВЕДИ. Практически и Иисус възстановява 13 Божии заповеди, толкова, колкото са спазвали траките херметици. Трите, на които все още не се обръща подобаващо се внимание, са: 11. Обичай врага си!; 12. Не ти е дадено да угнетяваш!; 13. Не ти е дадено да се възползваш, а да допринасяш!
– Посветеният минава през сфинкса с глава на дракон, обърната надясно (на изток). Днес тази мистична скулптура се намира в местността Поклането (сравни с покланянето). Това е най-висшата степен на изобразеното почитане на Бог. Само в тази енергийна форма Ангел може да контактува с хора, защото има вече идентични с човешките душа и дух енергии. В „Евангелие от Юда“ Иисус представя на своя ученик точно същата теогония, която са спазвали и траките херметици. В „Поимандрес“ Ангелът е представен като дракон от светлинна енергия. На три места по тялото на разглеждания херметичен тракийски сфинкс е изобразен един от най-древните символи, чрез който се почита Твореца и чрез траките херметици се появява във всички следващи велики култури създадени от тях по света. Това е крилатият слънчев диск. На отбелязаното място посвещаваният приема енергия не от целия Космос, а пряко от слънцето, управлявано от ангела (=енергията) на Слънчевата система – Сатанаил.
– След това жрецът преминава през прохода, пред чийто вход е издълбана свастика. Това показва, че там е входът за приелият слънчевата енергия. Друг не бива да преминава, заради геопатогенната зона. За него тя ще е с негативно въздействие и енергията му ще се заземи през стъпалата на краката му.
– Преди края на прохода в стената има скален трон с облегалка, а точно над него е издълбана в тавана пирамида. Там, посвещавания приема енергия направо от съзвездието Орион.
– Излизайки от прохода посвещаваният вече е жрец – княз, но той трябва да изрече думите от първичния текст, скрит зад стена, който гласи: „ Когато Духът се завърне в светлината на своето жилище (своя дом), пулсиращо (съградено) според (от) словото на Аполон… “ (невидимата част от Орфическия паспорт за посвещение – текстът е предложен, като напълно вероятен според херметичната култура на траките сатри, както и на траките даки; К. К.)
Така той анихилира огледалните частици на Душата си, чието енергийно поле е в саркофага. Това поле се самоунищожава по принципа частица се здрависва с античастица и се изключва всякаква вероятност да може по-късно да влияе негативно на други хора.
И вече стигнахме до въпроса за превръщенията на най-висшите жреци-князе в соларни животни. Успяхме да разтълкуваме защо са правели това едва след като КВАНТОВАТА МЕХАНИКА и ОТО се обединиха, а същевременно се стигна до ФИЗИКА НА ТОРСИОННИТЕ ПОЛЕТА.
При превръщението си в слънчево животно жрецът херметик на траките се подготвя да посети бъдещето. Той е извършвал трансформацията защото, когато се отправя на рискованото пътешествие е щял да посети бъдните земни светове, но през нощта. В този период от денонощието е трудно да се срещне соларно животно, а само лунно, освен това е избягвал възможността да срещне себе си и по този начин огледални частици с еднакъв заряд да се самоунищожат и да не може да се върнат обратно като цял човек. Длъжни сме да подчертаем, че същото са се опитвали да направят и египтяни, и римляни, но тъй като не са получили най-сакралните познания от траките херметици, не са успявали. Така е и до днес. Науката е все още доста назад спрямо познанията на далечните ни предци. Последното може да се препотвърди и от археоастрономическите познания на траките херметици, за някои от които тук само ще загатнем.
Относно тези невероятни познания на траките херметици ще започнем без подробности сведенията, за каменна звездна карта, от района на Ситово, където са изобразени поне 40 съзвездия. Тази тяхна кодировка отново показва, че са имали перфектна представа за Вселената. Преди години, намерените плочи от този вид в района бяха три, като на двете от тях имаше и надписи. Днес тези с надписите са унищожени.
Според погребалните могили на траките, построени като огледален образ на други съзвездия във Вселената, са съхранени познанията и за други съзвездия. Вселената все още се разширява и се създават нови звезди със съответните им планетни системи към тях. Това също насочва към вероятността, че най-висшите жреци на траките херметици са можели да пътуват в бъдещето и да видят какво се случва.
Ето и сведения от други български учени по този въпрос: „… с фараоните и жреците се появяват новата вяра в Амон Ра (=почитане на Бога чрез слънчевата икона). Американските учени Гилбърт и Бювал доказаха, че част от пирамидите са построени като огледален образ на съзвездието Орион. След направените изследвания на българските специалисти Диана Гергова, Петър Велев и Дерменджиев, както и на представителя на пловдивското Интелектуално звено „КОРЕНИ“ – инж. Димитър Чиликов, се установи, че траките са строили съоръженията си по същия начин, както и египтяните (но след като Египет на фараоните се появява едва през III хил. пр. Хр., разсъдете сами, къде може да е първоизточникът на познанието). Древнотракийският комплекс „СБОРЯНОВО“, разделен на три части – видими (а) и (д), огледални (б) и (г) и същински комплекс (в), е разположен според най-ярките звезди от съзвездията Canis Major, Gemini, Lepus, Orion, Taurus (източен некропол) и Segittarius (западен некропол).
Освен това във всяко едно погребално съоръжение е вкарано златното сечение – СЕТ (или Свещеният египетски триъгълник), според геометричния проект на пирамидата на Хуни в Медиум и тази на Хеопс в Гиза.
И накрая, но не на последно място, изчислените тоналности според съотношенията на стените и помещенията в тракийските погребални съоръжения навсякъде са едни и същи, както доказа инж. Димитър Чиликов.
Ще предложим седем от тях:
1) съотношенията на страните в трите квадратни помещения – до–до (прима);
2) страна на преддверието и страна на страничното голямо помещение – до–ре (голяма секунда);
3) широчина на главния вход и широчина на входа към камерата – до–ми (голяма терца);
4) отношение между страните на гробната камера и преддверието – до–фа (чиста кварта);
5) отношение между страните на гробната камера и страничното помещение – до–сол (чиста квинта);
6) широчина на главния вход – до–ла (голяма секста);
7) страна на преддверието – до–си (голяма септима).
Много хора бъркат, че музиката се дължи на питагорейците, – всъщност тя е останала поне от времето и културата на орфиците и още при тях знакът семантично е трябвало да бъде наситен със звук, число и тон, за да бъде в своята пълнота и завършеност (вж. разсъжденията за тракийските градежи при Гергова, Д. Обредът на обезсмъртяване в древна Тракия. С., 1996).
Изследователят Иван Лазаров, с помощта на астронома Алексей Стоев, също проучва района на Лудогорието: „ Само в „Сборяново“– отбелязва той – са регистрирани повече от 300 астрономически-планирани градежи на могили, а в цялата страна, по мои сведения има документирани около 100 хиляди могили. Обстоятелство, което поражда въпроса, защо тези данни са секретни и се ползват само за потребностите на научни изследвания и някой военизирани ведомства?(…) Разположението на могилите в конфигурации в резервата „Сборяново“ отговарят на следните идентифицирани на този етап известни съзвездия: „МАЛКА МЕЧКА“, „ЖИРАФ“, „КОЛАР“, „ПЕРСЕЙ“, „КАСИОПЕЯ“, „ГУЩЕР“, „ЦЕФЕЙ“ и „ДРАКОН“. Поради вековната ерозия не може да бъде еднозначно доказано, но има достатъчно аргументи за да бъде постулирано, че големината на различните могили отговаря и съответства на яркостта на съответните звезди от небесните съзвездия.“ (Лазаров, Ив. Отвъд конфекцията НЛО. София, 2002, с. 220-223)
БИБЛИОГРАФИЯ:
Евангелие от Юда.,С.,2006 г.
Каменов, К.,Ключът на Енох (Ключът на пътя към знанието).,П.,2006 г.
Каменов, К.,МОДЕЛ „GENEZIS“. Структурата на Вселената според траките херметици.П.,2011 г.
http://www.korenyt.info/blog/
(ПРОТО-) ТРАКИТЕ – ДУХОВНИТЕ ПРЕДЦИ НА СВЕТА
Езикът на (прото-) траките е бил силно развит още в периода предпотоп – енеолит. Вече трябва да се уточни, че в периода от преди потопа те са имали и общо име, познато от антични извори като ПЕРКЕ. Названието траки не е лично използван термин, а по-скоро също наложен през античността чрез литературата на елинската култура. Тъй като той все още неправилно се разглежда в повечето изследвания, съвременната наука извърши голямо раздробяване от (прото-) тракийската общност. Тук трябва да се уточни – още в VI-то хил. пр. Хр. ПЕРКЕ са били почти оформени в народ. Този факт все още не е получил подобаващото си място в глобалните търсения на науката, а той би дал отговорите на много въпроси по проблемите с т.нар. индо-европейци. Дори все още колеги трудно намират метод как да бъде изследвана темата и в повечето случаи проучванията им не дават резултат.
При проучванията върху езика освен това се срещат предимно сравнителните анализи от областта на лексикологията. Почти няма исторически анализи, както и анализи на синтаксиса. От друга страна, когато се разглежда лексиката доста рядко тя се обвързва с писмените системи. Първият факт, който всеки би могъл да отчете без никаква критика, е, че още преди неолита (прото-) траките са се ползвали от няколко писмени системи с различни графеми. Това може да се установи чрез прилежно изследване на запазените надписи от Балканите и най-вече тези от Търтърия, Винча, Градешница, Караново, Белоградчишко, Магурата и Чипровци.
В настоящите изследвания се спряхме на достатъчно надеждни древни източници, които показват използването на два говорими езика от повечето тракийски племена. Могат да се проследят три константни лексикални пласта, всеки от които е обвързан с една от трите големи племенни общности от тракийски племена. Това е лексиката, свързана с Божествения/Духовен пантеон. Устойчивата във времето тракийска култура, повлияла по различен път на племена от няколко континента оказва силно въздействие и върху говорното богатство на древния свят. Тези факти, както и много други, изискваха от само себе си в различни периоди от развитието на света да се появят и сходни по знакове няколко вида писмени системи.
От изследвания на учени като Х. Харман, Вл. Георгиев, И.М. Дяконов,В. Иванов, Т. Гамкрелидзе, Р. Каушик и други, изводите са доста коректни и безспорни при анализирането им. В случая ще отчетем друг по-важен факт. Когато съществуват писмени системи към някой език, то той е достигнал степен на развитие, която се управлява култивирано и целенасочено от хората. При това самите те са на високо ниво от своето развитие. Както отбелязахме това вероятно имаме налични поне две писмени системи, откъдето и изводът ни, който тук ще предложим е трудно да бъде оспорван. При две писмени системи или те се ползват от две различни езикови общности, или от две различни групи в обществото като духовна и светска власт. Трябва да се знае, че като генетически произход (прото-) траките са от два корена – атлантите от княжество Ману и неелинските атиняни, самоназовавали се нейтхи. Затова е по-вероятно и в съществуването им да има две езикови среди, които през VI – IV хил. пр. Хр. все още не са се слели напълно.
Как се е развивал езикът им можем да проследим и при проявлението му, когато те се преселват в други земи сред друго население. Така например, когато голямо тяхна група, през IV хил. пр. Хр. се заселва в Месопотамия сред автохтонно население, там възниква шумерската култура в готов вид. Същевременно Шумер е културата майка на Акад, Вавилон, Асирия, а накрая и на израилтяни. В шумерската култура бе открита една любопитна забележителност. Писмен знак винаги се е разчитал през два аспекта – прагматичен и духовен. Нужно е да се знае, че лексиката между Шумер и Акад е различна. Докато при първата култура се среща по-скоро проявление на лексиката от (прото-) траките витини, както и (прото-) българите хун-ну, то при акадите се случва проявление на лексикалната среда на (прото-) траките мизи, както и (прото-) българите арии. Това може да се потвърди, когато графемата се чете духовно. Ако я прочетете прагматично това ще се случи по обратния начин – шумерите чрез лексиката на арии и мизи, а акадите чрез лексиката хун-ну и витини.
Нужно е освен това да се доуточни, че досега всички тези лексеми се разглеждаха като индоевропейски. Трябва да споменем, че изследванията показаха как индо-европейци не са съществували, а на тяхно място са били доста развитите, обособили се почти в народ още преди Черноморския потоп ПЕРКЕ. Те не са различни от траките, а ги отбелязваме с термина (прото-) траки в научните трудове, само за да се разбира за кой период от съществуването им е изследването. Освен това, отново ще напомним, че с названието траки е подменено по-ранното самоназвание перке.
Сравнителните анализи на няколко езиковеди показаха, че лексиката на тюрките в голяма степен се покрива с тази на шумерите. Проблемът е там, че шумерите са живели хилядолетия преди тюрките. Освен това потомци на месопотамската култура не са се преселвали на изток, за да успеят да принесат поне част от културата си. Безспорният факт е, че културата майка и при двете е една и съща. Това са (прото-) българите, отделили се от (прото-) траките през IV хил.пр.Хр. и създали много други култури по света.
Най-интересното, в разглежданите езикови групи на траки, шумери, арии, хун-ну и тюрки, е фактът, че в една духовна дума (прото-) траките още през период пред потоп, неолит, енеолит са залагали два семантични корена или в този периода те са боравили често и със сложносъставни думи. При шумери и акади лексемата се е разчитала по духовен и прагматичен начин, докато при двете култури на (прото-) българи през този период тя се е превърнала изцяло в еднокоренна лексема, качествено определение с духовна семантика. След хилядолетия, когато тези (прото-) българи предават културата на нови племенни групи, лексиката на последните се проявява предимно чрез духовната семантика. Ето и най-добрия пример за тези факти.
Лексемата за Бог при шумерите е ДИНГИР. Възможни са два варианта за словообразуването и́ чрез три (прото-) тракийски лексеми. По-възможният е чрез мн.ч. лексемата за Бог при витините, позната като ДИН, ДАН, ТАН, ДУН, ДЕН, ТЕН и лексемата за слънце и светлина ИР, АР, РА, ЕР. По-малко възможният вариант е чрез ед.ч. на първата лексема и тракийската лексема за планина, огън, като светлина на слънце, но при мизийската група, а именно ГАР, ГОР, ГИР, ГРИ, ГРА, ГЕР.
При хун-ну групата лексемата се е проявила като Тангра със значение Бог като светкавица в скалата, а при тюрките тя е добила смисъла за Бог, звучаща като Тенгри.
Нужно е да се допълни, че до периода преди изселване на изток (прото-) траките са служили с консонантна писменост или те рядко са влагали все още вокалите в изписването на думите. Това е поради философията на живота им, заложена от атлантския им корен, а частично и от този на нейтхите. Двата основни закона, които са направлявали развитието им не са правили писмеността да е за популярно ползване. Става въпрос за записаните като орфееви сентенции, а именно „Затворете вратите за непосветените!” и „Познанието не е за всеки!”.
Освен пренасяне на културата запад – изток от (прото-) траките доста добре проследима и чрез писмеността е и по линията север – юг. Може би, защото следващото влияние е много по-късно във времето, то доскоро бе заобикаляно в изследванията от науката. Същевременно, точно след като се пропускат (прото-) траките почти като несъществуващи, се пренася необосновано великото значение на културите в Крит, Малта и Египет.
Тук ще отбележим, че населението по островите из източното Средиземноморие е било свързано дори и родово с (прото-) траките от Балканите. Същото се отнася и за висшата аристокрация на фараонския Египет. Това става най-вече чрез фригийската и пеласгийската групи на (прото-) траките, но същевременно и чрез великите посветени на българските предци. Такива са Лин, Декеней, Буребиста, Музей, Орфей, Залмоксис, Тамирис и др.
Големите езотерици на земята още скрито разказват история, която за тях е истина. От нея се знае как Хермес е издиктувал 23 книги на Орфей, запазените от които днес съществуват в „Корпус Херметикум”.След това той ги занесъл в Египет. Трябва да се има предвид, че първият Египет е създаден хилядолетия по-рано от африканския в южните български земи от (прото-) траките. Също така той е съществувал през II хил. пр. Хр. по времето на Орфей. Затова не знаем точно къде са занесени духовните херметически слова. Доказано е обаче, че Орфей, както и много други траки са ходили и във фараонския Египет като са изградили основите на тамошната култура. Не само управленската и духовната прослойка на онази държава са с генетичните корени на (прото-) траките. Заедно с тях се появява като готова, изключително богатата митология, както и духовната лексика. Все още и тази терминология се води като създадена от несъществуващите индоевропейци. Така основата на терминът ХОР е много по-древна от египетската му поява, както и от времето на Орфей. Не само, че тя се появява и с (прото-) българите в Азия, но се развива и при (прото-) траките, показвайки своето значение за развитието. Орфей заменя, варианта Хелиос с другата (прото-) тракийска лексема АПОЛОН. Последната лексема днес е проявление в българската ОПОРА, докато при юдеите, чрез шумерите и акадите се проявява като АВРААМ.
Тук ще поднесем синтетичния сравнителен анализ в исторически план на графичните системи при важни писмености в различни райони на земята, открити и развили се по пътя и след преселението на двете вълни от (прото-) българи:
1. Тамгите (домашни знаци) от Анатолия имат изключително близки образци с тези от Финикия.
2. Знаците от Шумер и специално тези от Урук са с прото корен в неолитните култури по поречието на долен Дунав.
3. Надписите от Родопите, присъщи за културите около Гьоз тепе и Баткун имат своя посока на разпространение към Крит и Египет. Така неолитните култури по Дунав са с разпространение по паралелите на изток, докато неолитните/енеолитни култури от Родопите, Странджа и Сакар са с меридианно разпространение на юг.
4. Древно еламското руническо писмо и знаците от Мохенджо Даро и Харапа притежават знакови аналогии отново сред неолитните култури на Балканите и специално в България. Повечето от знаците в Харапа и Елам са по-древни аналози на финикийското писмо, а някои се преповтарят и на о-в Пасха.
5. Твърди се, че и писмото от Библа предхожда финикийското.
6. Досега различни колеги езиковеди предполагаха, че произхода на семитското писмо е от критското. След извършени изследвания в ИЗ „Корени” и в частност от Д. Чиликов се подсили хипотезата за писмената линия Родопи – Крит – Семитско писмо. Критската писменост е с влияние и към писмото от Библос, но според „Корени” линията е Родопи – пеласги – Библос. Идеята затова е, че до появата на минойското писмо в Крит линеарите са стилизирани. В Родопите се открива най-вече архаичен вид на линеарните знаци, но стилизирани те могат да бъдат добре проследени и в Ситовския надпис. Археолозите и езиковедите сякаш все още не се интересуват много от този паметник на (прото-) тракийската култура. Независимо от това, ползвайки се от аналогичните образци в минойската култура Д.Чиликов и Хралад Харман, независимо един от друг разчетоха по различен звуково, но идентичен семантично начин видимата част на Ситовския надпис. Проследени от няколко значими учени може вече безкритично да се отбележи, че писмените системи при тях са се появили като още по-стилизирани варианти на Винча, Търтърия, Градешница и Караново. Самото функциониране на тези култури се базира върху много по-древни от тях фригийски митове. Поради това трябва да посочим отново фактите дадени от Платон и Херодот. При двамата, по различен начин, но най-вече чрез египетските мъдреци и фараони се разбира, че фригите са най-стари от всички тогавашни хора. И тук не трябва да се забравя, че фригите са потомци на бригите, а самите те са перке, които все още в науката бележим като траки. През прото- периода им други учени ги бележат некоректно като индо-европейци, чрез което всеки може да си ги впише и в своята история.
7. Древно етиопското и древно арабското писмо могат да се поместят в добра сравнителна таблица с финикийското, както и руническото, а също и себейското. Като имаме предвид, че първичният аналог е в родопските знаци и отчетем вековете, когато се появяват всички тези писмености и кои групи от племена с кои контактуват през този период отново можем да проследим пряката връзка от култура на (прото-) траките, като корени, към племената ползвали се от съответните писмености, като корони на култури. Тъй като отбелязахме и етиопското писмо трябва да допълним, че Първа Етиопия е в Странджа-Сакар, Втора в Северен Кавказ, а едва Трета в Африка. Същевременно Първи Египет е малко по на запад от Първа Етиопия, но и той се появява в Африка, без засега да знаем дали е преминал също през Азия или, по-вероятно, е бил пренесен направо в днешните си земи заедно с важния термин Самара / Памет/. В Египет на фараоните се използва и хему, като термин за духовен мъдрец, а освен това най-малката пирамида носи името Родопиада (Родопис и др.). Този факт също посочва линия на влияние и пренасяне на култура. Същевременно КУШ е термин, поднесен почти по едно и също време в земите на разпадащите се арийски владения около Бактрия и земите южно от Египет. В азиатския район към него е и арийската лексема за небе, влияещо върху земята, а именно АН, откъдето добива и названието КУШАН.
8. Досега се ползваше хипотезата за влиянието на финикийското писмо върху старогръцкото. Тук трябва да се има предвид, че елените са отцепила се от древните траки култура, поради което следваме по-логичната хипотеза, че едно от тракийските писма е взето от древните елени.
9. Коптската и готската писмености са с преки аналогии към кирилицата, но досега езиковедите връщаха връзките към старогръцкото писмо, независимо че при него липсват знаци като Л, Z, Ч, R, Д и т.н. Всички тези писмени знаци обаче са налични в българската пещера Магура и са създадени поне седем хилядолетия преди Черноморския потоп.
10. Външното сходство между карийското и кипърското писмо също показва общ корен, но и разлика в развитието. Самите кари са траки, от които е и Бащата на историята Херодот. От карийското писмо има множество аналогии в старогръцкото, но с различно звучене при еднаквите графеми. Има и графеми като Х и F, които липсват в ранните пластове на старогръцкото писмо.
11. Досега езикознанието е проследило аналогиите между гръцката, прототиренска и етруска писмености. Тъй като етруските са потомци на троянците, то може да се каже, че те не са повлияни пряко от елените, защото е по-вероятно да са имали писмо. Освен това римски автори отбелязват, че са приели културата наготово от траките, а не от елините.
12. С преки аналогии помежду си са и етруска, венетска, ретска и леопонтска писмености.
13. Германските руни са след христови, но аналогични на старобългарските.Същевременно последните са открити още няколко хилядолетия преди Христа и са изиграли важна роля за появата на руните от Тагарската, Афанасиевата и Андроновска култури и техните руни. Същевременно знаците на тези руни имат множество аналогии с финикийското писмо.
– Първият арийски език е т.нар. кириали, който днешните езиковеди наричат „руническа писменост“. Той се появява още при (прото-)българите хуни, когато пресичат Гоби (а може би и по-рано), и преводът му, както писа Георги Кръстев, означава „първосвещен”. Руският езиковед Турчанинов е убеден, че от него произлизат финикийският и арамейският език, откъдето и всички западни азбуки, включително гръцката и латинската.
– В Гоби многократно са откривани мегалитни каменни блокове с руническо писмо. Най-много проучвания по темата има И.А.Ефремов. Руни от същия вид бяха открити върху средновековно литовско знаме.
– Аршакидската, сасанидската и писмеността пахлави имат и печатни форми, открити върху монети, но едва около новата ера, както и много старогръцки и кирилски знаци. Различни учени отдаваха този факт на Александър Велики и „внасянето” на елинска култура. Необходимо е да се уточни, че културата е придошла при завоеванието на региона чрез най-различни племена от немакедонски и неелински характер. Сред тях повечето са с тракийски ген. Освен това македонското иго не трае дълго, за да успее да наложи култура. И трите писмености са много по-ранни, а още през VIII в. пр. Хр. за тях са оформени граматики. Затуй е некоректно за тях да се правят предположения като за елинско влияние. Още през VIII в. пр. Хр. Заратушуа / Заратустра/ популяризира авестийската писменост, която е пряк аналог на една от предходните три.
17. Много езиковеди правят сравнителни таблици за показване на финикийско влияние върху брахми. Важно е да се отчете, че в районите, където се е използвало брахми, основни са културите на арии, а впоследствие на будисти и в частност на зароастрийци. Философията, която изграждат първите две е аналогична на орфическата. В нея най-важна роля заемат идеите „Познанието не е за всеки” и „Затворете вратите за непосветените”. От тези идеи са оформят едни ненатрапчиви култури, населението на които живее винаги на сянка, сякаш почти не е съществувало на света.
18. Още няколко писмености могат да бъдат доказани, най-малкто чрез изворови факти, че носят (прото-) български корен. Въпреки това те са с различни характеристики. Между тях са тохарска, кашмири и снаскрит. Все още езикът санскрит се поставя от езиковедите за основа на индоевропейските езици. Ние не приемаме последния термин и предлагаме като по-доказан и достоверен (прото-) тракийските езици. Освен това, вече е доказана и Белоградчишката родина на санскрита.Това е надпис в една Чипровска чешма. Тук ще изпишем историята на този надпис от времето на откриването му за науката, но не можем да гарантираме, че тази история е напълно достоверна, освен за събитията около съобщението и индийския професор. За науката надписът е намерен от ученици от НГДЕК в началото на 80-те години. Изписан на една скала край Чипровци. След съобщаването им за това се получава заповед от друга държава скалата да бъде взривена и надписът заличен. Взривяването се случва, но предварително една българска група е изрязала скалата с надписа и с помощ от други хора писмената част е била вградена в Чипровската чешма. Така остава незабележима, докато в СУ „Св. Климент Охридски” не започва да преподава специалист по санскрит – индуският професор Рама Каушик. Предполага се, че порасналите ученици съобщават на професора за надписа, за да го запознаят с него и да чуят становището му. Когато на една от лекциите си проф. Каушик съобщава за този надпис като за най-стар санскрит и за това се появява съобщение от няколко изречения само в едно българско списание, той е помолен от държавните органи да напусне страната, за да не се разчуе и надписът да бъде унищожен. Все още Чипровският камък не е популярен за науката, както подобава.
От отбелязаните три писмености водят корените си чхамеали, гуджарати, гурмукхи, догри, оря, каитхи, манипури, протобенгалското писмо и бенгали.
Същевременно много интересно е проследяването на развоя на тибетските писмености у-мед и цук-йи. Процесите са както при брахми. Достига се до геометричната форма пасеппа, както и в писмения вариант лепча, сходен на места с образци от санскрит.
17. Продължава сред езиковедите сравнителното разглеждане на знаците от согдийската и уйгурската писменост с арамейската от I – IV в. Необходимо е да се знае, че согдийската е като основа на авестийската, от която възниква писмеността парси (фарси).
18. Що се отнася до руните, то техният корен е също с балканска жилка и се носи от (прото-) българската група, заживяла в Тарим и Гоби. Оттам са насложени като орхонски и енисейски, а едва около VIII в. се появяват и при тюрките.
19. Китайското писмо получава първични знакови форми от още по-ранни образци открити сред неолитните култури на Балканите и най-вече в България. Трябва да се отбележи обаче една важна специфика. Китайските знаци нямат цялостен първичен аналог в една неолитна (прото-) тракийска култура. Като цяло този въпрос трябва да се представи в отделно изследване, за да се разбере значението на неговия смисъл за древната култура.
Този сравнителен анализ на писмени системи може да продължи с още много примери. Поднесените тук са може би най-важните, защото от тези писмености произлизат почти всички, използвани или използващи се днес от човечеството.
Направихме този кратък анализ, за да предоставим тема за работа на колеги от тази област, тъй като тя все още стои неразработена, освен от съветската школа и някои западноевропейски учени. Именно тези, които са работили са го правили без съвременните изменения в историческото познание, което изисква да се преформатират възгледите. Направило ни е впечатление обаче, че когато става въпрос за промяна част от учените веднага подхождат с агресивно отрицание. Дали поради нежелание за работа или, за да не бъде отхвърлен или да не остане в историята техен труд те не желаят промените. Все пак, питам такива колеги, ако не можем да изоставим във всеки един момент нещо, което сме мислили за вярно или сме отбелязали като такова и то когато видим истинното, то за какво работим? За науката, за себе си или предварително сме избрали да лъжем и да трупаме пари. Няма нужда от подобни дела, освен за да ни останат като образци как не бива да работим.
Фактът, че в далечното минало българските предци са давали писменост и език на много предетносни племена не ги прави генетични предци на всички тях. По-коректно е в изследванията на ПЕРКЕ да се гледа като на духовни предци, каквато роля се пада през по-голяма част от съществуването на българите.
И накрая ще завършим с важния факт, който досега сякаш умишлено е избягван и преиначаван. Старогръцката писменост като граматически оформен продукт не е взимана от финикийската и започва системно функциониране като елемент от елинската култура веднага след появата на „Принципи на граматиката” от Дионис Тракийски. Самите елини по това време са на такова ниво в развитието, че векове наред не мога да установят кой е създателят на азбуката им и се стремят да вложат като нейни автори различни митологични личности или древни култури. Самите знаци, както и много други писмености от Европа, най-вероятно имат своя първообраз или в Магурата или в неолитното писмо на (прото-) траките.
Едва през II – III в. Климент Александрийски, чрез строматите си към труда на Дионис Тракийски хвърля много светлина по въпроса. Все още обаче и съвременната наука върви по елинския модел на объркване, а не признава чрез „Принципи на граматиката” значителната роля на траките за писмеността на света.
Към всичко това не може да не цитираме и думи на основателя на сравнителното езикознание Уйлям Джоунс: „Санскритският език притежава удивителна структура. Той е по-съвършен, отколкото гръцкия език, по-богат, отколкото латинския, и по-прекрасен, отколкото всеки от тях, но съхраняващ изключително близко родство с тези два езика… Родството е толкова силно, че нито един филолог, който би се заел с изследване на тези три езика, не може да не повярва на това, че те всички са произлезли от един общ източник, който може би вече повече не съществува.”
Най-важното тук може да се разбере, ако се знае твърдението на индуския проф. Рама Каушик, който установи първи, че най-старият санскрит е изписан на една чипровска чешма. Освен това ариите, при които мъртвият днес санскрит се е развивал изцяло, са преминали в Средна Азия от коляното на (прото-) траките мизи и частично от (прото-) траките витини, които са все ПЕРКЕ. Освен това един език винаги се оформя като такъв в продължение на две хилядолетия, след което се появява и писмеността за него.
http://www.korenyt.info/blog/
ГЕНЕЗИС
От Атлантида, през Шумер, арийците, будистите, до днешна България.
Х хил. пр.н.е. – поява на високоразвита култура в готов вид на Балканите – Градешница (България), Винча (Сърбия), Търтърия (Румъния). Най-изявените и проучени, но не единствени центрове, които вероятно са дело на спасили се от катаклизма атланти от княжеството Ману и местно Балканско население.
Археолозите са открили глинени плочки със специфична писменост, досега неразчетена, независимо от многото появили се спекулативни преводи. Намерени са цели селища, които обаче не можем да наречем градове заради все още странните определения за това какво е град, налагани предимно от три школи в историографията. Това обаче са типични градове на херметици, при които не е необходимо да се изграждат крепостни стени, защото реално няма кой да ги напада. Именно в тези центрове се заражда сърцевината на духовната част в цялата съвременна култура. Тези херметици малко по-малко концентрират основните схеми на своето развитие в пределите на днешна България. Начинът им на съществуване е под формата на много племенни съюзи без да се създава държава. Има открити от археолозите разработени рудници, преработени огромно количество златоносни пясъци и чакъл, а освен бронз и мед са могли да обработват минералите малахит и лазурит. Жилищните им сгради са били едни от най-безопасните за живеене на хора и животни, за разлика от съвременните при тях няма вредни излъчвания. Правени са от дъбови стълбове, преплетени с пръчки и измазани с глина. Открити са много пещи за отливане на метали. Долмени, менхири и кромлехи изграждани от тях са свързани с херметичната им култура. Именно този им начин на подредба на обществото е изисквал да не се записва нищо свързано с науката, културата и най-вече разбирането им за Господ-Бог. Подреждайки сведения от по-късни автори като Херодот, Страбон, Плиний Стари, Йордан, както и различни китайски автори от античността, анонимни хроники и свещени текстове, археологически артефакти и логически разсъждения успяхме да разберем формата и смисъла на херметизма. Херметиците са знаели повече от 60 множества в математиката. Правили са огледални образи из нивите на съзвездия, някои от които астрономите откриха едва в последните години. Винаги са обвързвали знака с музикална тоналност, звук и число. По-вероятно е към тази обвързаност да е имало и други символи, които все още не сме открили. Знаели са структурата на Вселената и как е произлезла тя. В съвременната астрономия най-близко до познанията им са учените Хътън и Пенроуз. Все още в българското народно творчество са съхранени доста от сведенията им, но тъй като по-голямата част от изследователите са към мисленето на съвременния прагматизъм и еволюционния начин на разсъждение, трудно достигат до тях. Безспорно най-голямото им познание е това за Господ-Бог.
Условното название дадено от учените, изследващи това население е (прото-)траки. (Прото-) се поставя в скоби, защото не означава пред в буквалния смисъл, а само определя времевата граница от няколко хилядолетия. През този период населението не се променя генетически и остава едно и също до обозначаването с етнонима траки. Това е и причината, поради която предлагам да няма различни форми на този етноним, а тези индоевропейски племена да бъдат назовавани с термина траки. От тях се отделят много групи, които се заселват в други части на света при автохтонни племена, предавайки им своята култура. По този начин между ІV и І хил. пр.н.е. почти всички племена по света се преструктурират в преднародностни съюзи и достигат високо културно ниво. Края на тази епоха е времето, от което започва пътя си сегашното човечество.
Тъй като отбелязах, че траките не са създали своя държава, поради херметичната култура, която са спазвали, то трябва да изясня и кои са основните им племенни групи, а именно Мизи, Витини и Пеласги. Разделението е условно, но е едно от най-добрите засега. Тези големи племенни общности са съставени от подплемена. Така към Мизите принадлежат Бриги, Сатри, Серди, Одриси, Даки. Към Витините и Пеласгите подплемената са повече и затова няма да ги споменавам поотделно, а ще отбележа, че Витините са обхващали земите на днешна северна България, докато Пеласгите са се разпространили по крайбрежието на Беломорието и островите в Егейско море.
Независимо, че почти не ни оставят писмени сведения, траките не са били безписмени. Един от техните най-известни представители е княза-жрец Орфей. За съжаление съвременната историография все още е доста назад във вижданията си за тази личност от световен мащаб. Накратко ще отбележа, че първият човек носещ името Орфей, който е бил и херметична, духовна личност е живял или в последните години от съществуването на княжество Ману – част от Атлантида, или в първите векове, когато са възникнали траките. След него Орфей се превръща в титла за всеки, който е пряк ученик, носещ неговото познание. Така се е стигнало и до Орфей участвал в Аргонавтика, и до Орфей посетил Египет, и до Орфей слязал в Подземното царство за да измоли своята Евредика. За последната ситуация съм длъжен да направя едно важно уточнение:
В тракийския отворен херметизъм (разбирай и орфизъм) няма понятие за Подземно царство, Подземен свят, Онзи свят и Ад, защото те не съществуват (това се среща във всяко едно вероизповедание от пренесените им култури). Следователно Елинското писание за слизане в подземен свят, за да се измоли връщането на любимата му Евредика, е некоректно.
При траките – херметици и техните учители орфици, не е имало брак, както и жена, с която се споделя живота. Следователно в термина Евредика трябва да се търси друго значение. Така достигнах и до откритието, че някои от тракийските племена с втори термин от многосъставната лексема – ДИКА, се отбелязва Бог (равно на Ангел). В новосъздадения от траките старогръцки език Еврика е познание, откритие. Той възниква от по-древната тракийска лексема „евр”. И тъй като в многосъставните лексеми терминът се разчита от последната към първата, то това което е искал да измоли Орфей е най-вероятно божественото познание. Предполагам, че това е бил Орфей, който без време е получил своята титла, тъй като е възможно учителят да почине скоропостижно, без да му е завещал цялото познание. От елинския вариант разбираме, че опитът, да се вгледа назад във времето и да установи какво точно му е убягнало, не се е получил. Има вероятност този Орфей да е живял в годините, когато се е зародила древноелинската прагматична мисловност и отвореният херметизъм на траките е започнал да загива.
Особеностите, по които се разграничава отвореният херметизъм са:
1. Не се прави нещо, което не е от необходимост за обществото – градоведете са без защитни стени, дворците и храмовете са без зидове, а само с ритуално съоръжение.
2. Обществото е разделено на кастови задруги, базирани на кръгова форма на обучение. В центъра е учителят, поднасящ познанието на напредналите от първия кръг, а те на хората от следващия с по-малко познание. Кръговете най-често са шест. При елинският прагматизъм сентенцията за познанието гласи, че увеличавайки кръга на познанието, увеличаваме и допирните точки с незнанието. При траките–херметици след шестия кръг няма други ученици и познание не се предава на никого. По този начин сентенцията се обръща във формулата – увеличавайки кръга на незнанието, се съхранява познанието.
3. Не се записва знанието, предава се устно и не е за хора извън кастата. Само учителят познава учениците си. Когато, трябва да се вземе важно решение за обществото, тогава представители на различните касти дават есенция от своето учение. По този начин се структурира израза за самото решение. От елинският прагматизъм започва идеята за съзидаване чрез принципа на опита и грешката и се налага възгледа за задължително доказване на теорията чрез експеримент и премахване на логическия принцип като се замества с империчен.
За да завършим с въпроса за отворения херметизъм ще споменем другата голяма духовна фигура Дионисий, който в прагматичните елински писания е преиначен в божество. Терминът за всеки княз-жрец при траките е бил „божествен”. Това е създало объркване у много от античните автори, които са го вписали направо като божество. Следващите персонажи са Залмоксис и Декеней, които са траки – подгрупа Гети. По-подробно за тях пишат Платон и Херодот.
ВЪЗНИКНАЛИ КУЛТУРИ В ГОТОВ ВИД
СЛЕД ПРЕСЕЛЕНИЕ НА ТРАКИ
Принципа на разселение на тракийските племена е доста особен. Когато напускат Балканските си поселища, част от племето остава в родните си земи, а тази група която се разселва винаги се дели на две. Едната част се консолидира с местно население по пътя, а другата продължава по-надалеч. В повечето случаи преселението е на Изток. Единствено варианта с изграждането на Стоунхендж, създадената и изчезнала след няколко века алпийска култура, както и откритите из цяла западна Европа готови метални изделия, свидетелстват, че преселения са се извършвали и на Запад.
Първата известна култура, регистрирана и от археолозите е възникването на Елам, в която са участвали най-вече племена на Витините. Доказано е, че жители на тази територия е имало поне хиляда години по-рано, но културата им се появява едва, когато се намесва и някакъв европеиден елемент. Другата част от тези Витини са продължили пътя си на Изток и така се появяват идентичните с предходната култура Мухенджо-Даро и Харапа. Това са най-северните точки, до които са достигали, без да навлизат в полуостров Индостан и да се смесват с Дравидите, живеещи там. Последните от своя страна, са наследници на една още по-древна култура, а имено Лемурийската. Следващата важна изселническа вълна от траки са част от Мизите. Считам, че водеща роля сред тях имат Кимерите, група от които остават като конен, номадски народ около Черно море. Друга тяхна група създава Шумер, а останалата част продължава и заселва Средна Азия. Саките (това е етноним на Кимерите, но според друг език на траките), също се разделят на две като едната част се поселва в планините Хиндокуш, Памир и територии от Тибет, а другата е по-скоро номадска като в отделни периоди живее в Гоби и Таримската котловина. Шумерската култура се появява в готов вид, както и Еламската. В Средна Азия културата е предимно на новозаселилите се траки от Мизийския клон, защото автохтонно население по това време почти липсва. Тази група, след по-малко от две хилядолетия, ще стане известната за човечеството като Ведическа култура или тъй наречените Арийски владения. Ариите също функционират под формата на отворения херметизъм. Не създават държава, а владения, в които се изграждат градски центрове, напоителни съоръжения, земеделие и скотовъдство, но от всичко най-важно е науката и вярата, както и устройството на живот. Използвали са се най-малко четири езика, между които брахми, пахлави, кириали и санскрит. За последният, интерес предизвика една лекция от началото на 70-те години на 20-ти век, четена от най-добрия изследовател в тази област проф. Рама Каушик в Софийския университет. В нея той разкри, че най-старият санскрит е изписан на камък, вграден в Чипровска чешма. Разбра се, че камъкът не е преносим артефакт, а надписът е по-древен от културата на ариите. Така по логически път извода сочи, че санскритът е тръгнал от траките към Средна Азия и впоследствие към Индия. Все още не е решен въпроса, дали тази писменост е възникнала в българските земи или е донесена от Атлантида. Няколко дни след представяне на лекцията си професорът бе „подканен” от тогавашната власт да се прибере в Индия. Вероятно това сведение бе от тъй наречените „прокълнати факти”, за които не е трябвало да се говори и без които историята на света има съвсем друг вид, различаващ се от действителния си.
На различните места, на които се заселват, в зависимост от географската ширина и манталитета на местните племена, с които се консолидират траките оставят разновидности на отворения херметизъм. Те могат да бъдат обединени основно в две групи – почитане на Господ-Бог чрез слънчевата икона и почитането му чрез лунната икона. Това са важни неща, защото според тях се набляга на различен тип календари, напоителни съоръжения, посеви, изграждане на сгради и други. Като основен пример ще посоча, че в Шумер и Средна Азия преобладават зикуратите като храмове за почитане на Господ-Бог, докато на други места се обръща повече внимание на пирамидите. Специално за Месопотамската държава в тези дни щяхме да имаме бегли познания, останали единствено от археологията. Така се случи с Елам, Мухенджо-Даро и Харапа. Днес историците ни казват само култури появили се изведнъж и пак така изчезнали, като ни предлагат размишления върху останала археология, но единствено с догатки за нея. Случаят с Шумер е малко по-различен, защото това владение помага за възникването на малката Мари, Асирия, Акад и Вавилон. В тях са изградени храмови постройки, изключителни по формата си напоителни съоръжения и канали, както и градоустройство, на което би завидял и съвременен архитект. Акад, Асирия и Вавилон се превръщат в прагматични агресивни държави, което принуждава Шумер също да се реорганизира в държава. Това не й помага и тя бързо е унищожена. Една след друга на нейно място се раждат и загиват прагматичните култури на Асирия, Вавилон и Акад. Те запазват материалните достижения на Шумер, като на много места записват и духовните. Така освен „Епосът за Гилгамеш”, „Енума Елиш” и други, бяха открити и математически познания притежавани в Шумер. Плочата „Плимптом 322”, намираща се в Колумбийския университет в Ню Йорк съдържа над 60 множества, представящи данните на 15 правоъгълни триъгълника. Лучано Джарудо-Астори успя да разкодира, че Месопотамската цивилизация е ползвала система от логически, а не от империчен характер.
Цитат: „Ако на цифрите от плочата се приложат няколко последователни операции, се получава система от числени отношения, които позволяват да се построят безкрайни серии от правоъгълни триъгълници. Техните страни представляват винаги цели числа.”
Според Лучано Джарудо-Астори тази плоча се е използвала за решаването на астрономически, математически и архетектурни проблеми. Този учен открива, че на нея се съдържа втора система, която позволява да се проверява правилността на операциите от първата. Най-голямото ѝ достойнство е наличната теорема, която гласи „Всяко рационално число, дори с милярдни след запетаята, позволява построяването на ‘негов’ правоъгълен триъгълник, чиито страни са винаги цели числа”. На плочата е изписана и тъй наречената Питагорова теорема.
Висшите технологии притежавани от траките са били на изключително високо ниво. Те могат да удивят дори и представителите на най-развитите във военно отношение държави. Освен, че са знаели за десетата планета в слънчевата система, благодарение на която са създали най-точния слънчев календар в света, те са създали и перфектен лунен. Слънчевият е известен като Български и бе признат от Юнеско през 1976 г. за най-точен. В него са фиксирани две основни дати 5505 г. пр.н.е., когато става Адамовият потоп, след който започва разселение на траките. Доста погрешно бе становището на американските учени Райян и Питман, че това е Ноевият потоп, който е близо три хилядолетия по-късно. Ние го нарекохме Адамов, защото реалното летоброене в Библията е от Адам до наши дни и първата посочена година е 5505 г. Нашето виждане по въпроса е, че самият потоп е траел три години и едната дата показва началото, другата края.
Втората важна зафиксирана дата в Българския календар е началната, от която летоброенето е започнало. Както коректно установява изследователят му Георги Кръстев в книгата си „Символи от Боговете”, това е 22.ХІІ.12095 г. пр.н.е. Българският календар няма крайна дата, а негов аналог е календара на Маите, който е видоизменен. Така се получава дата от един финален цикъл, да се възприема като край на календара.
В произведение „Махабхарата” (което е тракийско на арийската културна група, а не индуско) са описани летателни съоръжения и технологии, които много учени считат, че са извънземни. Логиката сочи точно обратното, земни автори не биха могли да опишат толкова подробно едно такова съоръжение, ако не го познаваха отвътре. В противен случай нямаше да знаем, че формата на летателните устройства, от които са хвърляни ядрени оръжия е била по подобие на „лазурни, яйцеобразни облаци”, „светещи сфери”. Нямаше да знаем, че ги е задвижвала „етерна сила, която нанася удар на земята при излитане”, и че са издавали „нежни и мелодични звуци”, както, и че са излъчвали „подобно на огън, сияние”. Били са изработени от сплав „няколко метала”, като част от тях е била „червена”, а другата част – „лека и бяла” (може би берилий). От фактологично гледна точка още не може да се обясни от експертите пълното описание на тези устройства на смъртта.
В друг арийски текст – „Мусола Пурва” има описание, необяснимо за етнолозите на ХІХ век: „Това е непознато оръжие, желязна мълния, гигантски вестител на смъртта, който превръща в прах всички членове на расата, на вришните и андхаките. Обгорените тела са неузнаваеми. Косите и ноктите на хората опадват, предметите се чупят без явна причина, птиците побеляват. След няколко часа храната става отровна. Мълнията се превръща във фин прах.”. И по-нататък: „Пуруша летеше на борда на високомощна Вимана, той хвърли върху огромния град само един снаряд, зареден от силата на Вселената. Ослепителна светлина, подобна на 10 000 слънца, се издигна в цялата си красота. Когато Вимана се приземи, тя приличаше на великолепен антимонов блок, оставен върху Земята…”.
Китайски писания ни дават сведения, че през ІІ хил. пр.н.е. сакската група на траките е използвала две атомни бомби срещу тях, за да се защити. Те са били подобни на стрели като на половина са били червени, а в другата половина металът се е забелязвал. Това е станало в Таримската котловина и Гоби. И двете днес са пустини, в които са се запазили по един голям подобен на куб камък изписан с руни, но с българския им еквивалент. НАСА потвърди, изследвайки чрез спътникови снимки и засичания, че 2 000 г. пр.н.е. на двете места е имало атомен взрив превърнал цветущите долини в пустини. Такъв взрив от същия период се е случил в паралела на полуостров Индустан отделящ ариите от дравидите. Описаните вече градове Мохенджо-Даро и Харапа са стопени от ядрен взрив. Съветска, китайска и шведска експедиции откриха запазени като мумии хора от бялата раса в Гоби и Такла Макан. Дрехите им са идентични с български носии, предимно от Северна България. От своя страна нови американски спътникови снимки показаха, че под пясъците на тези пустини е имало цветущи градове, пътища, канали и по-малък тип фортификационни и напоителни съоръжения.
Тъй като една средноазиатска българска група, сред която водеща роля взимат саките, участва и във формиране културите на индианските племена Маи, Инки и Ацтеки, то първо ще разгледам техния генезис.
След далечната по време гибел на Лемурийската култура (предполагаемо загинала 35 хил.г. пр.н.е.), част от нейните представители се спасяват в Южна Индия и Югоизточна Азия. До разселението на траките не се забелязва някакво развитие в културата на спасилите се лемурийски племена, а по-скоро деградация и консервиране в областта на великите им преди това постижения. Археолози документираха, че когато започва инвазията на европеидно население, живяло на Балканския полуостров, от Югоизточна Азия се е извършила голяма миграция към Америка. Това се е осъществило през Беринговия проток, който в периода ІV – ІІІ хил. пр.н.е. е бил тесен и проходим. След това се появяват и по-новите индиански групи, между които както вече отбелязах, най-големи са Маите, Инките и Ацтеките. По-древните и генетически различни от тях, жители на Америка са Толтеки, Омеки, уседнали предимно в Южна Америка. Дори с появата си новите индиански племена не носят каквато и да била по-развита култура. Последното се забелязва от учените, едва когато по пътя на разглежданите групи от Средна Азия се разселват и по-малки общности от траки. Така се появяват и тъй наречените бели „богове” на разглежданите от мен индиански племена, които не се спускат по вертикала, а пристигат или с кораби, или по суша от Север с група от съпътстващи ги персонажи. От запазените книги свързани с вярата, повечето от които са изписани върху камъни, а най-известната и запазена е „Попол Вух”, разбираме имената на тези „богове”. Това са Кукулкан, Виракоча, Кецакуатл и Вутан. От този период са и откритите, появили се в готов вид култури на индианските племена. Изграждат се градски центрове с пирамидални храмове, като навсякъде вярата в Господ-Бог е базирана чрез почитането на слънчевата икона. Появява се прословутия календар на Маите, който е идентичен със българския. Срещат се същите напоителни съоръжения и цялостно фактологията показва, че културата е оставена от белите просветители, възприети като богове. Няколко са основните неща, които приемаме за най-важни. Това са обучаване в земеделие и скотовъдство, предоставената добре обоснована вяра с космология към нея и писменост, чрез която са се запазели всички тези сведения до днес. Не мога да не отчета факта свързан с края на съвместното им съществуване, който буди възхищение, а пред учените поставя много въпроси. Когато белите „богове” се качват на кораби за да отплуват на Запад по Тихия океан, те предупреждават своите събратя индианци, кога ще дойдат същите на външен вид като тях хора, но последните ще носят огън, меч и смърт. Предсказали са точното време на испанска и португалска колонизации, но индианците не са спазили съветите за предпазване от тях. Те ги приемат като белите си „богове”, но завоевателите започват да ги избиват.
Тъй като отбелязах „бог” с името Вотан, който е бил или от сакската или от тохарската тракийска група, ще спомена и преселението от Средна Азия към Скандинавието, където отново се появява „бог” със същия етноним и е занесена култура в готов вид на автохтонните племена през І хил. пр.н.е. От района на Средна Азия се преселват племенни групи водени от своя княз (принц), познат в северноевропейската митология като Один (Вотан). Както се говори в легендите за него, той оставил Валхала (разбирай Балхара) да бъде управлявана от синовете му. След това се заселил в Скандинавието и дал нова култура и познание за бога на местните племена, които както индианците са го обожествили. Това е бил принц-брахманин, което от само себе си показва, че той е спазвал Ведическата култура. Сведението за това преселение се потвърждава и от китайски източници достигнали до нас през руския превод на Никита Бичурин. Те ни съобщават, че подобен принц е оставил столицата Балх, разделяйки я на четири части, всяка от които под управлението на отделен негов син и потеглил на Запад, но неизвестно къде се е установил. В Скандинавието след появата му, възникват популярните и до днес епоси „Голяма и малка Еда”. Забелязва се „раздвижване” и в областта на корабоплаването. И до днес викингите от този район са ни познати като хора кръстосващи морето. Освен това е занесена и нова езикова форма за общуване. Без нея вярата поднесена чрез сагите би останала доста орязана.
По-особена форма на преселение на тракийските племена е свързана с възникването на Египет на фараоните. До ІІІ хил. пр.н.е. в тази част на Африка съществува държавата Кем. От Балканите и от Средна Азия малки групи от тракийски племена се преселват на разглежданата територия. Автохтонното население е негроидно, но изследователи не са открили сблъсъци между двете групи. Траките са възприети отново като богове. Те реформират цялата държава, която вече е под името Египет. Културата е тракийски отворен херметизъм, а фараоните и жреците са от бялата раса, предимно А кръвна група характерна най-вече за Балканите. Освен популярните пирамиди и сфинкс, са изградени много по-важни за функционирането на обществото съоръжения от типа – язовир Абидос. Той е направен по такъв начин, че водата от Нил вече да се използва като питейна от цялото население на страната. Появяват се писменост, календар, развито стопанство и доста новости, които дават тласък в развитието на тази държава.
В древен Египет са открити различни писмени произведения, но безспорно „Корпус Херметикум” с основно произведение в него „Поимандрес” буди най-голямо любопитство сред изследващите вярата и начина на живот в тази страна. От него научаваме, че херметичната култура на траките при фараоните се съхранява дълго време. Най-важното в това произведение е идентичността му с дадените пророчески съвети от белите „богове” на индианците. Както се среща във всички тракийски вероизповедания, тук се отбелязва в прав текст, че триединството на Господ-Бог ще се случи в близкото, за писалите книгата, бъдеще. Всичко е съхранено чрез терминът Хермес Трисмегист. Няма да се спирам на погрешните досега разсъждения върху лексемата, а ще предложа нашето изследване. Лексикологията, сравнителното и историческото езикознание ни дадоха право да поднесем следния аналитичен превод: „Сияйният Бог месия(е), троица(е), могъщ(е)”. Езиковите особености на тогавашната лексикология в Египет, както и вярата, която са почитали ни позволи да поставим знак за равенство между всеки един термин в словосъчетанието, чрез спомагателния глагол, в който в подобен род изкази на фараоните е винаги елипса – не се изписва, но се подразбира по презумция. Четейки този превод всеки сам би могъл да си направи извода, че тук става въпрос за момента на възкресението на Иисус (Спасителя) и връщането му при Отца. Произведението „Поимандрес” е пророческо и вече е доказано безспорно, че сведения от него са се случили впоследствие.
От тук ще преминем към историята на Троянската война. Има няколко важни момента, които трябва да уточним. Битката не е между гърци и други неопределени племена, а между две големи тракийски групи с различна мисловност и култура. Троя е изключително малък град през ХІІІ век пр.н.е., но е важна крепост, охраняваща проливите, които са вход към Черно море, а който владее този водоем е можел да определя съдбините на тогавашния свят. Ахейският съюз на Агамемнон се състои предимно от траки пеласги, чийто начин на живот е започнал да става прекалено прагматичен. Всички други от противната страна са към същинските траки и спазват херметичната култура. Битката за Елена е само художествена интерпретация на събитията, защото по време на няколко годишни сблъсъци между двете тракийски групи, тя е живяла в Египет. Троянският кон, както и победата на Ахейския съюз са силно преувеличени и манипулирани откъси от събитията. Устното произведение на Омир се запазва непроменено повече от седем века. Интерпулациите и фалшификациите са направени от записалите го доста по-късно елински манипулатори.
Първото, което представлява интерес за изследователите са военните доспехи и отношението към сраженията на двете групи. Докато траките-херметици, защитаващи Троя са изобразени с невероятно красиви доспехи от бронз, сребро, злато, то в ахийския съюз имаме само трима, които носят такива. Единствено земеделецът Ахил си ги е изработил сам, а братята Атриди – Агамемнон и Менелай, получават своите преди войната като дар. След всяка битка четем как нападателите се хвалят какви колесници, копия и доспехи са откраднали от убитите защитници на града. Същото не се забелязва в отсрещния лагер. Сраженията се водят повече от десет години, но Илиада завършва с 24-та песен, след която нито има Троянски кон, нито крепостта е превзета.
Орфей и Залмоксис – великите посветени
Константин Каменов
Интелектуално звено „КОРЕНИ”
Когато трябва да осмисляме и пишем за нещо толкова сакрално като тракийския отворен херметизъм ни е необходим съвсем различен подход. В настоящия доклад ще го обясним накратко. Лишихме се от 95% открита фактология, за да осмислим само тази, която не се потвърждава от материални факти. Лишихме се от интердисциплинарният подход, чрез който изследвахме досега загадките от древността. Лишихме се от методите на криминалистиката. Необходимо бе да настроим честотата на мислите си с честотата на мислите на херметиците, живяли 10 хилядолетия преди нас. Но най-важното бе да следваме пътя на логиката, игнорирайки всякакво прагматично влияние, за да успеем да пресъздадем най-красивия модел на живот, който някога човечеството е постигал.
По такъв начин тук може да предложим писание на този прекрасен свят, създаден и живян само от нашите предци, а унищожаван от всички, на които е бил поднасян.
Ще започнем същината на доклада с една предпозиция. Преди години се случи така, че ни се наложи да пишем за връзката между „Корпус Херметикум”, свързан тематично с другото произведение от същия род „Поимандрес” и ролята на траките. Без доказателства, само по предчувствие и логика, предложихме виждането, че това произведение е на траките херметици, а не е египетско. Едва след десетина години се появиха факти, но покрити с прах от 200 години, които потвърдиха възгледа ни. Сведенията дойдоха от проучванията на живялия през XVIII – XIX в. княз Чертков. Той именно пише, че произведението „Корпус Херметикум” е открито за първи път в земите на траките. Само ще допълним, че съвместно с „Поимандрес”, отбелязаната вече книга е доминирана и като стил, и като изказ от мисловността на една древна и изчезнала вече човешка култура. Нещо, което е било изключително сакрално и е принадлежало като мъдрост и познание на народа учител, възпитал предците на сегашното човечество. Ще отбележим, че народът учител са големите групи тракийски племена със завършена културна идентичност между XI – X хил.пр.н.е. Според датировките по атомния метод – епоха Халколит. Те са създали в готов вид културата Шумер, както и културата на ариите в Средна Азия. В V – IV хил.пр.н.е., техни представители променят негроидната държава Кем в Еипет на фараоните.
По пътя на логиката и ретроспекцията, изследвайки модела на функциониране на Шумерската и Ведическата култури, можем да определим като най-важни принципи, на които се базира и отворения херметичен модел на траките. Ще го направим чрез сентенции, които характеризират техния начин на живот:
„Това, което е на небето, това е и на земята.“
„Човекът е по Божий образ и подобие“
„Всеки човек е една малка Вселена“
„Познай човека и ще познаеш Вселената и Боговете“
„Над всеки човек бди една звезда“
„Над всеки човек бди един ангел“
„Кой каквото си направи, и Бог не може да му направи“
Следва синтезиран преглед на микро и макро картината на отворения тракийски херметизъм (обяснение на термините и доказателствен материал, може да намерите в книгата „МОДЕЛ „GENEZIS“).
Групите тракийски племена никога не се обединяват, а през определени периоди от време сменят местоживелищата на една и съща територия. Никога няма граници между тях, защото винаги се преливат едно в друго, размивайки рамките на териториите си. По същия начин са моделите на свързване в небето на съседни слънчеви системи.
Отново през различни периоди, по-малки групи от племената им се изселват на други места. След това започват да подготвят автохтонното население, с което са в нови контакти, за да възпреме културата, която имат. Така спазват постоянно, изгубената за други 13-та Божия заповед. Тя гласи: „Трябва да допринасяш, а не да се възползваш!“ Тук ще се спрем малко по-подробно на тези преселения.
Ще разгледаме първо една схема, според която се повтарят преселенията и разнасянето на култури в готов вид:
„Изследвали сме два от доста важните термини, породени от преповтарящи се модели и сме ги назовали ДИРЕКТРИСА НА ПИРАМИДАТА и ДИРЕКТРИСА НА ЗИКУРАТА. Понятието директриса бе избрано, защото най-точно обяснява измерванията по права линия на географски разстояния. Първият термин е свързан с пренасяне на познания за Бога, представян чрез слънчевото му отражение, а вторият – чрез лунната му икона. По-богатите познания за Бога (носещ най-популярното прозвище) Амон Ра (=Шемсу Хор), са пренасяни по права линия от 4480 км, докато другите познания, свързани с лунното изображение на Бога и известен чрез прозвището Нана (=Син), са пренасяни по права линия на 2240 км – половината разстояние от Директрисата на пирамидата. По този начин, културите, които отбелязахме (а и такива, които не е необходимо да споменаваме) се подредиха в двете директриси.
(…)
Докладът на Гончаров „ГЕОМЕТРИЗМЪТ В РАЗПОЛОЖЕНИЕТО НА ДРЕВНИТЕ КУЛТУРИ…“ предлага следната информация: „Много ни интересуваше въпросът за причините за възникването на общопланетарната геометрична „шарка“ от триъгълници и петоъгълници, в съответствие с която кой знае защо са се раждали и са се разполагали огнищата на древните култури и цивилизации.
Възниква мисълта, че описаната геометрична система е проява на съществуващ в тялото на Земята кристалоподобен силов скелет, който влияе със своите полета върху много процеси и явления на планетата ни и помага за подреждането и концентрирането им около възловите точки и ръбове на системата. Нарекохме тази система икосиедро-додекаедрична система на Земята (ИДСЗ). Като съпоставихме ИДСЗ с данни от най-различни науки на Земята, открихме много интересни неща. Оказа се, че центърът на всички световни аномалии на магнитното поле на планетата са разположени по възловите точки на системата…
Много данни говорят, че древните хора са знаели за кристалния скелет на Земята и за неговите подсистеми…“ (Каменов, К., Небето помни, част II Бог вижда, П. 2007, стр. 130-133)
При културата на отворения тракийски херметизъм никога не се градят стени на градове, дворци и храмове. Археолозите откриват винаги центъра, около, който е започнало духовното им съществуване. Както градът, така и двоецът, и храмът са огледален образ на някоя звезда и както соларните си покровители в небето, те имат ядра, но не и строго определени граници. В земен аспект, липсата на разглежданите съоръжения се свързва и с възгледа:
„Защо е нужно да градим стени, когато няма кой да ни напада? “
Тъй като формата на настоящата разработка е доклад, то ще се спрем само на няколко от най-важните черти в микро същността на културата на траките херметици.
Като най-важно ще разгледаме великото им познание за Господ-Бог, Вселената и Човека, а за да го направим възможно най-елегантно ще започнем с цитат от М. Дроснин стр. 213 в Библейският код 2, където той разглежда как „Исак Нютон е бил убеден, че не само Библията, а и цялата Вселена е „криптограма на Всевишния“, загадка, която Бог е създал, а ние трябва да разчетем.
В някои пасажи от Библията, които все още некоректно се тълкуват, стои текстът: „Човекът е по Божий образ и подобие“. По-нататък ще обърнем специално внимание на този цитат.
Текстът от Делфийския храм, който е изграден според възгледите, на херметичните тракийски мистериални комплекси, ни подсказва една друга констатация. Надписът дословно гласи: „Познай човека и ще познаеш Вселената и Боговете“. Буквалната семантика, набиваща се от пръв поглед е, че Човекът е една малка Вселена. Затова, разкодираме ли Човека, ще успеем да разкодираме и Вселената.
Тук ще преминем към въпроса за някои аспекти от познанията на траките херметици, които са ни познати след дългогодишните изследвания в тази област.
Освен че разнасят по света култури с еднакъв корен, чрез различните си племенни разклонения, те се опитват да утвърдят сред доста племена, с които контактуват, една и съща семантика в познанието за Твореца и сътворението на Вселената. Прави впечатление, че от дълбока древност траките херметици са знаели, че след време ще дойде Месията, който ще изкупи греховете на човечеството. Това е закодирано във вярата на балканските племена и е поместено в херметичното им произведение ПОИМАНДРЕС. Идентични са възгледите във ВЕДИТЕ, и при БУДИЗМА в Средна Азия.
Тук ще направим съкратен семантичен анализ и на тракийската херметична, но запазена в Египет на фараоните, Свещена книга ПОИМАНДРЕС, където висшият Бог е ХЕРМЕС ТРИСМЕГИСТ. Според най-добрите в тази област лингвисти името се разделя на ХЕР, МЕС, ТРИС(Т) и МЕГИСТ. Хер е със значение СЛЪНЧЕВ БОГ, Мес е МЕСИЯ, Трис е ТРИЖ (ТРОИЦА, ТРОИЧНО), а Мегист = МОГЪЩ. Целият израз може да се разтълкува по два основни начина:
„СЛЪНЧЕВИЯТ БОГ МЕСИЯ Е ТРОИЧНО МОГЪЩ“ е един доста слабо лингвистично обоснован вариант. По-вероятният превод е: „СИЯЙНИЯТ БОГ МЕСИЯ (Е), ТРОИЦА (Е), МОГЪЩ (Е)“. Поставяме спомагателния глагол и след определенията, за да се разбере тяхната равнозначност, съотнесена към първата част от понятието, а не че второто определение допълва първото. Както се вижда и от преводи чрез древнолибийския диалект на египетския език, сред този народ е била запазена по-голямата част от семантиката на понятието. Можем да отбележим, че от Балканите започва продължилата хилядолетия промяна не само на терминологията засягаща познанието за Твореца, но и на изопачаването на самото познание. Така се стига до древните елини, които принизяват свещеното прозвище до нивото на едно второстепенно божество. Още по-силни вмешателства се забелязват при древните израилтяни, които свеждат познанието за Твореца до една елементарна племенна самовъзхвала, игнорирайки по-голямата част от свещените термини. Дали това е извършвано целенасочено, засега не можем да кажем, но при всички случаи резултатът е бил окастряне на познанието за Господ – Бог и начина, по който е изградена Вселената.
Ще разгледаме и още едни сакрални пасажи от БИБЛИЯТА, навързвайки ги с херметичната тракийска мисловност и ФИЗИКА НА ВАКУУМА.
Терминът Бог представлява всеки отделен Ангел, но също и съвкупността от всички Ангели.
„В началото беше Словото (мъдрият език; К. К.), и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“ (Библия. Йоан. 1-1). Ако разполагахме с нередактиран текст на евангелието, терминът нямаше да е Бог, а Господ – Бог. Все пак текстът дава и друга информация, според която, всеки един Ангел (=Бог) е също и Слово, а това е важна подробност. Под този термин не би трябвало да разбираме само логоса, но и финото Господно информационно поле.
Един от Ангелите е Сатанаил, който създава Ангел помощник по собствено подобие (вж. Епос за Гилгамеш; Евангелие от Юда и др.).
Всички Ангели са създадени по подобие на първия (=Самопородилият се).
Така че Ангелът, от който са направени хората и е помощник на Сатанаил се явява матрица на първия Ангел. (до тази подточка е предложено вече равенството от вида А = В; В = С; С = D, следователно D = А, което е принципната идея в първата част от модела)
Оттук следва, че Ангелът, от който са създадени хората, е и Слово.
Във всички, неизопачени древни учения за Господ – Бог и Вселената, се съдържа информацията, че хората са направени от материална и Божествена субстанция. Под Божествена би трябвало да се разбира частици от Душата и Духа на Ангела помощник. В Евангелие от Юда буквално е казано, че при създаването на хората се среща единствения случай, когато се намесва Господ – Бог. Той изпраща архангелите Гавраил и Михаил, които „откупуват“ Душата и Духа на Ангела помощник от Сатанаил и създават хората.
Поне 67 % от човешкия организъм е течност. Твърдо е установено, че и водата има памет. По сведенията електрофизика инж. Мъгърдич Съкъджиян този факт е доказан с експерименти в Сибирската академия на науките още през 80-те години на XX в. Отчита се, че, за да може да функционира нормално, човешкият организъм се нуждае от 16 вида вода.
Според академик Шипов най-новите изследванията доказват, че паметта на водата се получава от въздействието на торсионните полета. Изместването на спина на електрона определя кристалната структура на водата.
Отново по повод на паметта на водата във френската Лаборатория 200 на INSRM са експериментирали в областта на хомеопатията (разтвори, в които почти липсва лекуващият елемент, но въпреки това оказват лечебно въздействие). Чрез тези опити е постигнат разтвор 10120. При него лекуващото вещество съвсем е изчезнало, след като е било разредено с вода, но тъй като тя има памет, приема неговата структура и отново лекува така, както самото лекарство.
И тъй като вече е доказано, че течността има торсионно поле, памет и образува кристали, то можем да направим извода, че цялото финно Господно информационо поле се е запаметило и от кристалите на водата. Именно този факт, считаме, че е първична семантика в древната сентенция „Това, което е на небето, това е и на земята.“
Ненапразно в предходната подточка разгледахме човешкия организъм. Тъй като отбелязахме, че водата притежава цялото финно Господно информацинно поле, а по-голямата част от човешкия организъм е течност, то като важно свое откритие можем да предложим тезата, че човек има същото велико познание. И тук отново древните сентенции ни показват, че траките херметици са знаели за всичко това хилядолетия преди нас. „Всеки човек е една малка Вселена“ и „Познай човека и ще познаеш Вселената и Боговете“ от векове са познати на днешното прагматично човечество, но рационалното мислене изваждаше винаги буквалния план на изказ. До тази наша разработка, научната мисъл така и не се постара да навърже, толкоз важните и очевидни факти, за да даде най-ценното познание на хората. При всички тези изводи се „самоподнася“ и един от най-важните – ако се научим да извличаме пълната информация от кристалите, бързо ще научим това, което далечните предци са знаели за Вселената.
Тук, за да покажем, че траките херметици са знаели за енергийните точки на планетата и тези, свързващи я с другите небесни тела, ще се опрем на народната памет и традицията, като ще представим два запазили се ритуала.
Котката на младоженците (название на ритуала дадено от ИЗ „Корени“).
След сватбата, свекървата пуска котка в стаята, където ще спи новото семейство. Там където котката легне, там се поставя и леглото. Тези животни са лунни и засичат дори по-добре от радиестезист местата, където енергия от Луната се връща към Земята като положителна. Така на това място при навлизането на сперматозоид в яйцеклетката протича и енергия от Луната, която спомага за чисто оплождане. По тази причина при траките херметици, оплождането и матката на жената са свързани с Луната (или както сега писахме – с лунната енергия).
Кучето на зидаря (название на ритуала дадено от ИЗ „Корени“).
Когато зидар се подготвя да строи, той забива колче, за което е вързано куче чрез достатъчно дълго въже. На първото място, където легне животното, се поставя ново колче. Същото се прави и при второто място където кучето легне. По тези две колчета се спуска безкрайна права. От основното колче се прекарва перпендикуляр към тази права, а освен това от него се спуска и успоредна линия на първата такава.
По този начин се очертават 3 от стените, а четвъртата се получава, като от срещуположното на основното, допълнително колче се спуска перпендикуляр към другата успоредна линия. Това са страните на бъдещата къща. Ако те ограждат прекалено малко пространство според изискванията на собственика, зидарят използва наличните вече основи и чрез същия ритуал, но вече като се ползват и колчетата на четирите ъгъла, се очертават и основните на други стаи, чиито външни стени са основа на новата бъдеща къща. Трябва да отбележим, че този ритуал е доста сходен с математическия модел на изчисление чрез триъгълници в Шумер (който е от тракийския херметизъм).
Кучето е соларно животно и ляга само на места, от които слънчевата чиста енергия се връща към Земята.
За първия ритуал, при сегашното прагматично човечество, са поставени доста вредни условия. Касае се за много електрически жици и кабели, които са във всяка една стая и създават допълнителни полета влияещи на животното за точно определяне на енергийната точка, свързана с Луната. (Информацията за двата ритуала е получена от устни разкази на български бежанци, живяли в района на Енидже Вардар.)
Ще завършим доклада не с анализи, изводи и други подобни, които се изискват в емперичната наука, а с образно описание на жречески ритуал за дематериализиране на душата, духа или тялото, за да се извърши пътуване във времето, както и някои археоастрономически познания на траките херметици. Затова веднага преминаваме към основния въпрос, разглеждан в модела: ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО? И отговорът е: ДА! Възприехме тази категоричност след като успяхме да разкодираме един от сложните ритуални процеси на траките херметици. Той нямаше да даде кой знае каква информация, ако не бяхме го обвързали логически с първата част на модела.
Нататък следва нашето цялостно, доста обозримо поднесено, описание на ритуала как посветените траки херметици са преминавали в най-висшата духовна степен жрец-княз.
Антични автори като Страбон, Херодот, Платон, Плиний Стари и др. са оставили сведения, че тракийските жреци са можели да изпадат в някакво транс състояние и по такъв начин са се превръщали в животни. Елинските прагматици не са знаели как тези посветени са извършвали подобни ритуалистики и затова се отказват да ги разясняват в трудовете си. Същевременно предоставят друго важно сведение, потвърдено от много антични извори. Става въпрос за следното – именно този тип жреци, които по функция са били и князе на своите племена, са виждали по някакъв начин бъдещето и са знаели за него. Те са предупреждавали всички обграждащи ги групи от племена, когато е приближавал опасен катаклизъм за региона, племето и земята в по-голям мащаб. Тези, които са се вслушвали в думите им и са правели това, което са им препоръчвали, са се спасявали. Другите, които са подхвърляли на присмех подобни пророчества, са загивали от предричания катаклизъм. Днес, когато физиката успя да разработи модела НА ТОРСИОННИТЕ ПОЛЕТА И ВАКУУМА, която използваме, съпоставяйки предходните две сведения за делата на тракийските жреци херметици и систематизирайки всичко чрез ЛОГИКАТА, разбрахме защо е извършвано всичко това.
КРАТКА СПРАВКА: Тракийските жреци и посветени са знаели за паралелно реализирани няколко варианта на бъдещето. Знаели са също, че човек освен материя, притежава и Душа и Дух. Ето какво сведение ни оставят двама антични автори от различен период за това как са възприемали връзките между материята и духовното, херметиците от Балканите и в каква връзка с тези субстанции е логиката.
ПЛАТОН, (V – IV в. пр.н.е.) „ХАРМИД“; Plat. Charm. 155-158 (ed. Croiset):
„От подобно естество, Хармиде, е и въздействието на баенето. Научих го там във войската от един тракийски лекар от учениците на Залмоксис, за които се говори, че можели да направят човека безсмъртен… „А Залмоксис – рече ми той – нашият цар, който е божество, говори, че както не бива да се заемаме с лечението на очите отделно от главата, тъй не бива да се заемаме с лечението на тялото отделно от душата“. Причината елинските лекари да не успяват да се справят с повечето болни била в това, че нямат знание за цялото, за това, че ако е болно и се нуждае от лекуване, невъзможно е да бъде оздравена отделната част. Твърдеше, че злото и доброто за тялото на всеки човек произтичат от душата, че тя е техният извор, какъвто е от своя страна главата за очите…
Затова, ако искаме да бъде здрава главата и останалото тяло, нужно е да излекуваме най-напред и най-вече душата.“А душата се лекува, щастливецо, с определено баене“ – рече тракиецът.“
Папа ГРИГОРИЙ I ВЕЛИКИ, (обхваща периода 552 – 567 г.), „Диалози“: „… В същата къща живееше един българин, меченосец на споменатия Нерсес (пълководец на Юстиниан във войната срещу готите). Той беше веднага доведен при болния и му заговори на български език.“ (след което последният оздравял; К. К.)
СИЛНО И СЛАБО БИОПОЛЕ (една от погрешните представи за човешкото биополе, според К. Боянов; К. К.)
Това е относително понятие. В състояние на здраве човешката аура има достатъчни качества, за да поддържа енергийното равновесие. При заболяване настъпват промени в циркулацията на енергийния флуид и биополето „отслабва“. Острият и хроничен стрес обаче също така може да навреди на енергийната система на човека далеч преди сериозно заболяване. Биоенерголечителят може също да се разболее или след няколко сеанса да няма достатъчно енергия в своята аура.“ (Девет истини за биополето; д-р Костадин Боянов; http://aura-1. net/index. php/2010-01-23-14-05-51)
Душата е свързвана с ДНК или предопределеността, заложена в хората а духът с интелекта и дясното полукълбо. В ритуални центрове като СИТОВСКИЯ КОМПЛЕКС, където достигналият определено високо ниво на посвещение е трябвало да бъде въведен в жреческото съсловие като такъв, е преминавал през следния ритуал:
– Първо прочита огледалната (видимата) част от надписа, която гласи: „Нека Душата, рожба на Небето и Земята, възстанови своя път, съграден от Хадес – Кронос, повелителят на всичко живо.“ (видимата, дясна половина на текста, според разчитаето на инж. Димитър Чиликов. По същото време, в Германия, пастор Валтер Папст разчита същия надпис в идентичен дух на изразяване, както и с напълно еднаква семантика. Двамата учени не се познават, но използват, разработения вече предантичен шрифт на Еберт; К. К.)
– След това посвещаваният преминава покрай специално направения саркофаг от елементи, подредени по точно математична схема, известна от VI-то хил пр. н.е. само на жреците и след отместване на капака прилежава вътре три дни и половина, като чрез специална медитивна ритуалистика оставя (=погребва) Душата си в саркофага. За спецификата на периода 3,5 ще отбележим няколко важни подробности. 3,5 години е специален период от православна гледна точка. Христос е проповядвал 3 години и половина, след което е разпнат, а после възкръснал. Второто пришествие ще настъпи 3,5 години след злодейството на Антихриста. Тракийският Залмоксис, който е и един от небиблейските предобрази на Христос, също е пребивавал в своето подземно жилище 3 години и половина и чак след това е излязъл при своите последователи. Във ведическата литература енергията кундалини се навива 3,5 пъти върху фалоса на Шива. 3,5 е половината на седмицата, а за възможностите на тракийския херметизъм, трябва да напомним, че той продължава част от културата на Атлантида. Най-важното в него е открито от учените, занимаващи се с въпроса, че всичко, което са изграждали на този континент – държава, било двойно (или огледално). През тази логика от навързване на фактите се обосновава идеално и идеята за 3,5 от 7.
– Извън саркофага, през споменатия половин седмичен период, присъстващите жреци, изпълняват наричащи песнопения, в които се повтарят мантриращо изрази от рода: „НЕКА СТАНЕ ЦВЕТЕ… НЕКА СТАНЕ СВЕТЛИНА… НЕКА СТАСНЕ ЕЛЕН… “ и други подобни от рода на „ХИЕС АТЕС, АТЕС ХИЕС…“ (превод: „ДА ЖИВЕЯТ БАЩИТЕ, БАЩИТЕ ДА ЖИВЕЯТ“). За последните неща научаваме непряко от сведенията на аничните римски автори, които твърдят, че Рим е възприел жреческата част от културата си направо от траките, а не от елините. Един пример за това е сведението: ЦИЦЕРОН, (II-I в. пр. Хр.), „Срещу Пизон“; CICER. In Pis.; 34 – 35 (ed. Clark): „Ти (Луций Калпурний Пизон – К. К.) ограби светилището на Юпитер Свелсурд, най-старото и най-таченото у варварите (траките – К. К.) светилище.“
Римляните са изпълнявали същите наричания, но без да знаят защо и кога трябва да се правят, както и в каква последователност. При тях е липсвал ПЪТЯТ НА ЗНАНИЕТО и те са извършвали ПОЗНАНИЕТО без определена система и метод, както са правели траките херметици. И тъй като трябва да завършим целия ритуал за преминаване в жречество, продължаваме от момента, когато посвещавания излиза от разгледания вече саркофаг.
– След тази част от ритуала той вече не помни човешкото си лично минало, но може да „отскача“ в ПРАВИЛНОТО БЪДЕЩЕ, ПО КОЕТО ТРЯБВА ДА ВЪРВИ ЧОВЕЧЕСТВОТО, ЗА ДА ОЦЕЛЕЕ. МОЖЕ ДА ПРАВИ СЪЩОТО И В ПАРАЛЕЛНИТЕ ПРОБЛЕМНИ БЪДЕЩА, ПО КОИТО ЧОВЕЧЕСТВОТО ИМА ВЕРОЯТНОСТ ДА ТРЪГНЕ АКО НЕ СЕ СЪОБРАЗЯВА С 13-ТЕ БОЖИИ ЗАПОВЕДИ. Практически и Иисус възстановява 13 Божии заповеди, толкова, колкото са спазвали траките херметици. Трите, на които все още не се обръща подобаващо се внимание, са: 11. Обичай врага си!; 12. Не ти е дадено да угнетяваш!; 13. Не ти е дадено да се възползваш, а да допринасяш!
– Посветеният минава през сфинкса с глава на дракон, обърната надясно (на изток). Днес тази мистична скулптура се намира в местността Поклането (сравни с покланянето). Това е най-висшата степен на изобразеното почитане на Бог. Само в тази енергийна форма Ангел може да контактува с хора, защото има вече единтични с човешките душа и дух енергии. В „Евангелие от Юда“ Иисус представя на своя ученик точно същата теогония, която са спазвали и траките херметици. В „Поимандрес“ Ангелът е представен като дракон от светлинна енергия. На три места по тялото на разглеждания херметичен тракийски сфинкс е изобразен един от най-древните символи, чрез който се почита Твореца и чрез тртаките херметици се появява във всички следващи велики култури създадени от тях по света. Това е крилатият слънчев диск. На отбелязаното място посвещаваният приема енергия не от целия Космос, а пряко от слънцето, управлявано от ангела (=енергията) на Слънчевата система – Сатанаил.
– След това жрецът преминава през прохода, пред чийто вход е издълбана свастика. Това показва, че там е входът за приелият слънчевата енергия. Друг не бива да преминава, заради геопатогената зона. За него тя ще е с негативно въздействие и енергията му ще се заземи през стъпълата на краката му.
– Преди края на прохода в стената има скален трон с облегалка, а точно над него е издълбана в тавана пирамида. Там, посвещавания приема енергия направо от съзвездието Орион.
– Излизайки от прохода посвещаваният вече е жрец – княз, но той трябва да изрече думите от първичния текст, скрит зад стена, който гласи: „ Когато Духът се завърне в светлината на своето жилище (своя дом), пулсиращо (съградено) според (от) словото на Аполон… “ (невидимата част от Орфическия паспорт за посвещение – текстът е предложен, като напълно вероятен според херметичната култура на траките сатри, както и на траките даки; К. К.)
Така той анихилира огледалните частици на Душата си, чието енергийно поле е в саркофага. Това поле се самоунищожава по принципа частица се здрависва с античастица и се изключва всякаква вероятност да може по-късно да влияе негативно на други хора.
И вече стигнахме до въпроса за превръщенията на най-висшите жреци-князе в соларни животни. Успяхме да разтълкуваме защо са правели това едва след като КВАНТОВАТА МЕХАНИКА и ОТО се обединиха, а същевременно се стигна до ФИЗИКА НА ВАКУУМА И ТОРСИОННИТЕ ПОЛЕТА.
При превръщението си в слънчево животно жрецът херметик на траките се подготвя да посети бъдещето. Той е извършвал трансформацията защото, когато се отправя на рискованото пътешествие е щял да посети бъдните земни светове, но през нощта. В този период от денонощието е трудно да се срещне соларно животно, а само лунно, освен това е избягвал възможността да срещне себе си и по този начин огледални частици с еднакъв заряд да се самоунищожат и да не може да се върнат обратно като цял човек. Длъжни сме да подчертаем, че същото са се опитвали да направят и египтяни, и римляни, но тъй като не са получили най-сакралните познания от траките херметици, не са успявали. Така е и до днес. Науката е все още доста назад спрямо познанията на далечните ни предци. Последното може да се препотвърди и от археоастрономическите познания на траките херметици.
