1. Култура Караново 6200/6101 г. пр. Хр. 2. Стара Европа/Дунавска равнина цивилизация 6000 пр.н.е. 3а. Етнически траки – от 5500 г. пр.н.е. 3б. Тракия, Провадия-Солницата - най-старият център за производство на сол в Европа 5500 г. пр.н.е. 3в. Караново III-V, Южна Тракия 5500 г. пр. н. е.–4950 г. пр. н. е. 3г. Тракийска Панония (от 895 г. пр.н.е. Унгария) c. 5200–4950 пр.н.е. 4. Велика Тракия 5000 г. пр. н. е. (Дунавска писменост/тракийска писменост 5000 г. пр. н. е.). 5. Тракия, Провадия-Солницата - най-старият град в Европа 4700 г. пр.н.е. 6. Тракия, култура Варна 4550 г. пр. Хр. 7. Тракийска Скития 4500 г. пр.н.е. 8а. Тракия е първият център на златарството в света (4350 г. пр.н.е.) 8б. Тракийската (Източна) цивилизация (4340 г. пр. н. е.-до днес) - 1-вата цивилизация в Европа и света. 9. Скитско тракийско царство Елам 4200 г. пр.н.е. 10а. Скитско-тракийска цивилизация 4000 г. пр.н.е. 10б. Тракийска Скития - Афанасиево култура 3700/3300 пр.н.е 11. Най-ранно присъствие на етнически траки в Египет: 3400 г. пр. н. е. (култура Герзех/Накада II) 12. Скитско-тракийско царство на Индия (Тракийска цивилизация в долината на Инд) 3300 г. пр.н.е. 13. Шумер - Преди 3200/3100 г. пр. н. е. не е имало цивилизация в Шумер! („Късен Урук“, който продължава до около 3200 или 3100 г. пр.н.е.) 14. Тракийско царство Троя 3000 г. пр.н.е. 15. Тракийско царство Египет (Египетска тракийска цивилизация/"Древен Египет") 2950 г. пр.н.е. 16. Скит Тракия Маджаяо култура 2900/2852 пр.н.е. 17. Етана, цар на Месопотамия (управлявал град Киш) ок. 2670 г. пр. н. е. & Първа династия на Ур (Шумер) c. 2600 г. пр.н.е. 18. Династия Ся (2070 г. пр. н. е.-1600 г. пр. н. е.) - скитско-тракийска императорска династия на Китай. 19. Критска (минойска) пеласгийска тракийска цивилизация 2000/1750 г. пр.н.е. 20. Микенска Ахейска Пеласгийска Тракийска Цивилизация 1650 пр.н.е. 21. Династия Шан (1600 г. пр. н. е.-1046 г. пр. н. е.) - последната скитско-тракийска императорска династия на Китай 22. Пеласгийско тракийско кралство Атина/Атика (1556 пр.н.е.-1068 пр.н.е.) 23. Одриско тракийско царство в Тракийска Пеласгия 1350 г. пр.н.е 24. Тракийско царство Лидия (1200 г. пр. н. е. – 546 г. пр. н. е.) 25. Лидийско тракийско царство в Тартесианска Иберия (ок. 1200/1104 г. пр. н. е.-ок. 500 г. пр. н. е.) 26. Монархия на Тракия - поне от 1186 г. пр.н.е. (крал Рез) 27. Тракийска Расена (етруска тракийска цивилизация) 900 г. пр.н.е 28. Династия Ямато (660 г. пр.н.е.-настояще) - скитско-тракийска императорска династия на Япония 29. Кралство Тракия (Обединена Тракия) 460 г. пр. н. е.-46 г. пр. н. е 30. Римско-латинска (западна) цивилизация (338 г. пр.н.е.-настояще) 31. Византийска империя, Тракия - 1-ва тракийска императорска династия на Византия (11 май 330-26 юни 363) 32. Михаил III Тракиец/Фригиецът (починал: 24 септември 867 г.) - последният фригийски тракийски император на Византия 33. Последните траки Скити: Скитско тракийско царство Хотан (1006 г.)
34. Второ царство на Тракия (2077 г.) * 1-ви Тракийски период в историята на Египет: 2950 BC–2613 BC 2-ри Тракийски (Хиксоски и След-Хиксоски) период в историята на Египет: 1650 г. пр.н.е.–1077 г. пр.н.е. 3-ти Тракийски период в историята на Египет: 22-ра (Мизийска Тракийска/Меши) династия на Египет (943 г. пр. н. е.–716 г. пр. н. е.)
1. Първата монархия в Европа и света: Тракийско царство Варна (4340 г. пр.н.е.) 2. Втората монархия в света: Скитско-тракийско кралство Елам 4200 г. пр.н.е. 3. 3-та монархия в света: Скитско-тракийско царство на Индия (Тракийска цивилизация в долината на Инд) 3300 г. пр.н.е. 4. Тракийското царство Троя (3000 г. пр. н. е.-700 г. пр. н. е.) 5. Тракийско царство Египет (2950 г. пр.н.е.) 6. Месопотамия: Етана, цар на Месопотамия (управлявал град Киш) ок. 2670 пр.н.е. (...е публикувано във великолепно факсимиле, издадено от британците, подкрепено от Оксфордския университет). Първа династия на Киш/Киш I династия c. 2900 г. пр.н.е.–в. 2650 пр.н.е.??? 7. Шумер: Първа династия на Ур (Сумер) ок. 2600 г. пр.н.е 8. Китай: Историята на Китай започва (според самите китайци) през 2070 г. пр.н.е. Династия Ся (2070 г. пр. н. е.-1600 г. пр. н. е.) - скитско-тракийска императорска династия на Китай
Тракийската (източна) цивилизация (4340 г. пр.н.е.-до днес) Римско-латинска (западна) цивилизация (338 г. пр.н.е.-настояще)
Култът към Богинята майка в Македония датира от неолита в Македония. А сега сметнете колко е дълга традицията на името на Македония
4 хилядолетия пр. хр. е възникнал култът към Великата майка – Ma ke don i ja Великата майка, мегалит от района на Прилеп – Македония, 4000 години от македонската ера. Монументалната скулптура на Великата майка с три лица е висока 67 метра. Намира се на планината Селце в Македония, точно от град Прилеп, на три километра точно от село Селце. Това доказателство, символ на Македония, беше умело маргинализирано от нашите домашни петоколонници, с цел да се скрие истината за Името на Македония. Горките днешни гърци, те дори не знаят и не чуват за Великата майка, а искат да са по-големи "македонци" от самите македонци, това е трагикомедия, реалистично. http://makedoniaese.com/chas%20po%20istorija.htm
Има хора, които вярват, че в библиотеката на Ватикана са скрити важни книги. За тези работи се смята, че съдържат тайни засягащи истинската ни история и произход. Други сънародници са искрено убедени, че сензационните археологически открития тепърва предстоят. Това, което разкопките ще извадят на бял свят би променило радикално виждането на учените относно нашето далечно минало.
Изобщо не се съмнявам, че в папските архиви се съхраняват ценни ръкописи. Зная, че те биха били от полза за нас българите. Също така не се съмнявам, че археолозите ще намерят забележителни артефакти, които да смаят със своята изработка, а и значение. По принцип с колкото повече информация разполага човек, толкова по-лесно може да наложи нова теза.
Реално погледнато обаче книгите от Ватикана изобщо не са ни нужни. Не са ни нужни и нови, пък било то и уникални находки. Ние притежаваме всичко, което е необходимо, за да се признаят древните балкански корени на народа ни, а и водещата роля на нашите предци в оформянето на историята и културата на Европа и Азия. Има предостатъчно ценни ръкописи, които са на разположение на българските изследователи. Не чудеса трябва да станат, а просто е редно учените да анализират безпристрастно исторически извори, които имаме и да сравнят сведенията с тях с данни от археология, ономастика, антропология и не на последно място генетика.
Генетиката е важна наука, с чиято помощ могат да се разрушат догмите. За жалост дори и в тази област е възможно да се получи неправилно тълкуване на данните. Това става лесно, когато умишлено биват смесени термини от лингвистика и история. Като се премълчат важни подробности е възможно да се извършат хитри манипулации. Ярък пример за това е арийския ген R1a1, който е известен и като славянски ген. Според някои изследователи R1a1 се е появил в България, или посредством славяните, или чрез дошлите от изтока стари българи. Поне за мен подобно твърдение е смешно, дори заблуждаващо. Нека разгледаме подробно нещата.
В Индия и по-точно сред населението говорещо арийски езици R1a1 се среща често. Понеже сред говорещите тамилски език дравиди носителите на R1a1 са редки изключения, учените заключават, че древните арийци създали Ведите са изконните носители на този особен маркер. Това е верно, няма съмнение, че арийците са се различавали от от тъмните дравиди по външен вид. Брамините са били върховната каста на арийците, а за брамините Патанджали казва, че те трябва да са с руса коса, т.е. те са принадлежали на население, което е дошло в Индия от регион, в който живеят хора с кожа и коса по-светла от тази на дравидите.
Тази информация е ценна, но не ни помага особено много. Със светла кожа и коса са доста европейски народи, сред които се среща R1a1. При сорбите наречени още венди процентът на носителите е най-голям, около 60%. Следват поляците и украинците, да не забравяме и датчаните, при които за 20% от хората е типичен генът, който едни наричат славянски, а други арийски. Приблизително същото както при датчаните е и при нас българите количеството на носители на R1a1 -18-20%.
С тези сведения картината става по-интереснa, но не и по-ясна. Както винаги разрешението на загадката идва благодарение на подробностите. В тях са скрити важни елементи на мистерията – кои са потомците на древните арийци и къде е прародината на тези хора?
Автор на “Махабхарата” е прочутият мъдрец тракиеца Вясадева родом от село Гита , който е разделил, категоризирал и предал в писмена форма четирите Веди. Той е написал също Упанишадите, Пураните и други ведически текстове. Вясадева е известен и с имената: Вяса, Ведавяса (“този, който разделил Ведите”) и Кришна Дваипаяна. Във ведическата традиция той е наричан махамуни (“велик мъдрец”) и е приеман за “литературната инкарнация на Бога”. Освен автор на “Махабхарата” Вясадева е свидетел на описаните събития в нея и участник в тях. Син е на Сатявати, царица в рода Куру, и мъдреца Парашарао; баща е на трима от основните герои в епоса: Цар Дхритаращра, Цар Панду и Видура.
Селото е разположено в Горнотракийската низина на надморска височина около 180 – 200 метра. На север се издигат Чирпанските възвишения, а още по- на север е Сърнена гора – най- източния дял от Средна гора. На около 6 км южно от селото тече река Марица. Релефът е слабо разчленен от полухълмисти и равнинни участъци, през които минават двете реки –Арка и Канъта.
В цялото землище има множество малки хълмове (могили), най-известните от които са Декова могила, Трите могили, могилата Кючук, Василева(Васудева) могила и др.
На 6 км. северозападно се намира археологическият обект KараСура - уникален археологически обект, където са намерени останки датиращи още от праисторическата епоха (4-5 хил. пр. н.
Отговор ще получим когато изследваме подробно наследниците на древните арийци в Индия. Както бе споменато, брамините, т.е. свещениците, са висшата класа на арийското общество. Сред тези хора се среща не само генетичния маркер R1a1, но също и два други. За това не се говори много понеже истината е неудобна. Проблемът се състои в това, че индийските брамини са носители и на маркерите J2 и E.
Сега става много интересно защото тези маркери са чужди за населението на Средна Азия. За сметка на това те са типични за населението на Балканите и Мала Азия – дом на тракийските племена фриги, тевкри, дардани, мейони, меони, витини, халиби, мариандини и мизите, които средновековните автори наричат българи.
“Коктейлът” от гени R1a1, J2 и E, който е типичен за индийските брамини е типичен и за нас българите. Около 55% от населението на страната ни е носител на тези маркери. Нито сорбите, нито поляците, нито украинците, нито пък датчаните могат да се похвалят с такова нещо.
Маркерът Е в комбинация с R1a1 ce среща и в Британия, но там присъствието му се обяснява от английските учени с идване на траки. Отдавна е установено, че благодарение на необикновената си сила и мъжество, нашите деди са били най-желаните кандидати за римските легиони. В написаната през IV век “Totus Orbis Descriptio” се твърди, че Тракия е неизчерпаем извор на способни войници. Предците ни са били стационирани в различни места в Британия като едно от тях е Камулодунум. Името на тази крепост е вдъхновение за Артуровия замък Камелот.
Има и други неща, които определят нашите деди траките като градителите на арийската държава в Индия. Благодарение на Стефан Византийски ние знаем, че най-древното име на страната ни е Ария. Друг стар автор, Луций Ариан пък разказва за походът на Дионис в Индия. На тракийския бог се приписва създаването на индийската цивилизация. Идването на балканско население в земите на юг от Хималаите обяснява как са се появили типичните за арийците брамини маркери J2 и E.
За арийците се знае, че са били бойци колесничари, а точно такива са били и нашите предци траките. Важна подробност е и това, че конят не е опитомен край река Ганг, а в Черноморските степи, там където условията за развъждане на коне са идеални. Най-ранните погребения от арийски тип, т.е. с издигане на могила са от Черноморските степи и Дунавската равнина. Учените са установили, че на територията на България са издигнати около 60 000 могили. Никъде по света няма такава забележителна концентрация на древни погребални паметници.
Поредната индикация кои са древните арийци ни дават древните погребални обреди. В арийската религия е съществувал странен и дори жесток от гледна точна на съвремието ритуал. При смърта на благородник неговата съпруга го е следвала в гроба. Този обред се споменава във Ведите и носи името сути, което пък се обяснява със стбг. суть-истина. Обичаят на доброволна саможертва е описан от Херодот като типичен за траките – Her. V.5.
Тук е мястото да засегнем още една деликатна тема и да обясним няколко хитро наложени заблуди. Тракийският и арийски ритуал, при който съпругата доброволно следва мъжа си в отвъдното е описан и при старите славени от Псевдомаврикий. Този автор обаче пише само за старото население на Дунавската равнина, а не за хората обитаващи бреговете на Балтийско Море и поречието на Буг. Тази важна подробност бива пропускана от повечето учени писали за старите славени.
В древността Дунавската равнина е обитавана от различни тракийски племена, като най-голямото и най-известното е това на гетите. По време на Ранното Средновековие тези гети са наречени славени. По принцип и двете имена са тракийски, арийски. Гети се обяснава с ведическата дума гаяте-прославям с песен, а славени се обяснява ведическата дума славана- славене, прославяне. Това също никой не е благоволил да обясни, а информацията е важна.
Често се премълчава и друго. Северни съседи и роднини на траките са венетите. Те са локализирани от Корнелий Тацит, Клавдий Птолемей и др. в земите на днешните Полша, Русия, Словения, Словакия. На територията на Полша е Венетския залив, в старите землища на Словакия е Венетското езеро, древното име на Словения е тера Венеторум, а дори и днес финландците наричат Русия с името Веная. На руснаците пък казват венелайнен – венетски народ. Тези важни данни са неизвестни на повечето хора, чиято неосведоменост ги прави лесна плячка за хитрите манипулатори на историята.
Понеже езикът на гетите наречени славени е бил бил близък до този на венетите, то и венетите биват наречени славени, словени, но векове по-късно. Както става ясно старите венети са предци на словени, словаци, чехи, поляци, руснаци, а и на вендите в Германия. Когато Алцек е предаден от баварците избили коварно хиляди българи, този благородник е принуден да избяга по на запад и да потърси приют при владетелят на венетите Валук – Valuc dux Venetorum. Венетите на Валук са предци на днешните словени.
В периода VI-VII век няма идване на чужди хора на Балканите. Предците на словени, словаци, поляци са си били по старите земи и са носили името венети. Тези хора макар да са говорили език близък до този на дедите ни си имат своя територия и своя история.
Старите славени смачкали безброй римски гарнизони не са северен народ както се внушаваше в миналото. Прокопий е ясен в описанията си – славените са едри и изключително силни, но това е типично качество и на траките. За телата на старите славени се казва, че не са бели, т.е. касае се за хора с лека пигментация. Точно такива са били дедите ни. За косите на старите славени е използват епитета ксантиси. Днес превода е руси, но в древността под ксантиси се е разбирало цвят на силно препечено месо, т.е. светло кафяв. Със същия цвят коса са описани и траките бистони, но тези данни не се представят на широката публика защото ще стане ясно, че старите славени са де факто траки.
Не е възможно R1a1 да е донесен от блатни обитатели от Припят, или набедени иранци от Памир през VI-VII век по простата причина, че носители на R1a1 са обитавали Балканите поне от 13 500 години. Това е установено от учени работещи в Мичигънския Университет. Докато носителите на R1a1 живеят на Балканите още през Палеолита, в Русия, а и Полша те се появяват едва в началото на четвърто хилядолетие преди Христа – времето, в което започват интензивни миграции на древни балканци в различни посоки.
Няма нищо сложно нали? Старите славени са тракийски народ, а поради това, че са причинили най-много проблеми на Римската Империя, името им става известно. Името славени се използва няколко века по-късно и за венетите – северни съседи на нашите деди траките.
Вместо това да бъде обяснено, учените от миналото ни омайват, че старите българи били тюрко-монголи, а славяните, с които Аспарух влиза в съюз са живели век по-рано в една общност с предците на словени, поляци, руснаци и др. в Припятските блата на територията на Украйна. Изумен съм как подобна срамна лъжа и невероятна дивотия е успяла да омая съзнанието на няколко поколения.
Всъщност не е нужно да се дивим. От читателите са укрити важни сведения, а лъжите са повтаряни с неестествен фанатизъм. Човек започва да вярва на това, което чува най-често. Не случайно има поговорка, че една лъжа повторена хиляда пъти започва да звучи като истина.
На всяка лъжа обаче и идва края. Уверихме се как след споменаването на няколко важни подробности картината на миналото се променя. Разбрахме, че не е редно да се говори просто за арийски ген, а за коктейл от гени R1a1, J2, E. Той е типичен за индийските брамини, но и за българското население. Присъствието на типичните за земите обитавани от траки J2, E в Индия показва, че арийците не са азиатски, а източноевропейски народ. R1a1 не е донасян по време на ранното Средновековие по простата причина, че негови носители са обитавали Балканите през далечната Каменна епоха.
Разбрахме и, че старите славени не са пришълци от север, а са де факто многобройните племена на гетите, чиято храброст смайва Херодот. Името на тези мъжествени хора бива използвано в по-късни времена и за съседите им и говорещи близък език венети.
Всички тези неща могат да се проверят. Съветвам ви да не ми вярвате сляпо, а да проверите всичко сами. Направите ли това вече никой няма да е в състояние да ви омая с лъжите си. Осъзнавайки истината ще разберете, че сте потомци на създатели на цивилизации и на хора, които рушат покварените империи.
Ние не сме случайни хора и не е редно да живеем в мизерия. Не е редно да бъдем обиждани, подтискани и тероризирани. Заслужаваме по-добро бъдеще, но за него трябва да се борим. Имаме качествата за това, просто трябва да пробудим благородникът, който живее в сърцето на всеки българин.
1. Култура Караново 6200/6101 г. пр. Хр. 2. Стара Европа/Дунавска равнина цивилизация 6000 пр.н.е. 3а. Етнически траки – от 5500 г. пр.н.е. 3б. Тракия, Провадия-Солницата - най-старият център за производство на сол в Европа 5500 г. пр.н.е. 3в. Караново III-V, Южна Тракия 5500 г. пр. н. е.–4950 г. пр. н. е. 3г. Тракийска Панония (от 895 г. пр.н.е. Унгария) c. 5200–4950 пр.н.е. 4. Велика Тракия 5000 г. пр. н. е. (Дунавска писменост/тракийска писменост 5000 г. пр. н. е.). 5. Тракия, Провадия-Солницата - най-старият град в Европа 4700 г. пр.н.е. 6. Тракия, култура Варна 4550 г. пр. Хр. 7. Тракийска Скития 4500 г. пр.н.е. 8а. Тракия е първият център на златарството в света (4350 г. пр.н.е.) 8б. Тракийската (Източна) цивилизация (4340 г. пр. н. е.-до днес) - 1-вата цивилизация в Европа и света. 9. Скитско тракийско царство Елам 4200 г. пр.н.е. 10а. Скитско-тракийска цивилизация 4000 г. пр.н.е. 10б. Тракийска Скития - Афанасиево култура 3700/3300 пр.н.е 11. Най-ранно присъствие на етнически траки в Египет: 3400 г. пр. н. е. (култура Герзех/Накада II) 12. Скитско-тракийско царство на Индия (Тракийска цивилизация в долината на Инд) 3300 г. пр.н.е. 13. Шумер - Преди 3200/3100 г. пр. н. е. не е имало цивилизация в Шумер! („Късен Урук“, който продължава до около 3200 или 3100 г. пр.н.е.) 14. Тракийско царство Троя 3000 г. пр.н.е. 15. Тракийско царство Египет (Египетска тракийска цивилизация/"Древен Египет") 2950 г. пр.н.е. 16. Скит Тракия Маджаяо култура 2900/2852 пр.н.е. 17. Етана, цар на Месопотамия (управлявал град Киш) ок. 2670 г. пр. н. е. & Първа династия на Ур (Шумер) c. 2600 г. пр.н.е. 18. Династия Ся (2070 г. пр. н. е.-1600 г. пр. н. е.) - скитско-тракийска императорска династия на Китай. 19. Критска (минойска) пеласгийска тракийска цивилизация 2000/1750 г. пр.н.е. 20. Микенска Ахейска Пеласгийска Тракийска Цивилизация 1650 пр.н.е. 21. Династия Шан (1600 г. пр. н. е.-1046 г. пр. н. е.) - последната скитско-тракийска императорска династия на Китай 22. Пеласгийско тракийско кралство Атина/Атика (1556 пр.н.е.-1068 пр.н.е.) 23. Одриско тракийско царство в Тракийска Пеласгия 1350 г. пр.н.е 24. Тракийско царство Лидия (1200 г. пр. н. е. – 546 г. пр. н. е.) 25. Лидийско тракийско царство в Тартесианска Иберия (ок. 1200/1104 г. пр. н. е.-ок. 500 г. пр. н. е.) 26. Монархия на Тракия - поне от 1186 г. пр.н.е. (крал Рез) 27. Тракийска Расена (етруска тракийска цивилизация) 900 г. пр.н.е 28. Династия Ямато (660 г. пр.н.е.-настояще) - скитско-тракийска императорска династия на Япония 29. Кралство Тракия (Обединена Тракия) 460 г. пр. н. е.-46 г. пр. н. е 30. Римско-латинска (западна) цивилизация (338 г. пр.н.е.-настояще) 31. Византийска империя, Тракия - 1-ва тракийска императорска династия на Византия (11 май 330-26 юни 363) 32. Михаил III Тракиец/Фригиецът (починал: 24 септември 867 г.) - последният фригийски тракийски император на Византия 33. Последните траки Скити: Скитско тракийско царство Хотан (1006 г.)
34. Второ царство на Тракия (2077 г.) * 1-ви Тракийски период в историята на Египет: 2950 BC–2613 BC 2-ри Тракийски (Хиксоски и След-Хиксоски) период в историята на Египет: 1650 г. пр.н.е.–1077 г. пр.н.е. 3-ти Тракийски период в историята на Египет: 22-ра (Мизийска Тракийска/Меши) династия на Египет (943 г. пр. н. е.–716 г. пр. н. е.)
1. Първата монархия в Европа и света: Тракийско царство Варна (4340 г. пр.н.е.) 2. Втората монархия в света: Скитско-тракийско кралство Елам 4200 г. пр.н.е. 3. 3-та монархия в света: Скитско-тракийско царство на Индия (Тракийска цивилизация в долината на Инд) 3300 г. пр.н.е. 4. Тракийското царство Троя (3000 г. пр. н. е.-700 г. пр. н. е.) 5. Тракийско царство Египет (2950 г. пр.н.е.) 6. Месопотамия: Етана, цар на Месопотамия (управлявал град Киш) ок. 2670 пр.н.е. (...е публикувано във великолепно факсимиле, издадено от британците, подкрепено от Оксфордския университет). Първа династия на Киш/Киш I династия c. 2900 г. пр.н.е.–в. 2650 пр.н.е.??? 7. Шумер: Първа династия на Ур (Сумер) ок. 2600 г. пр.н.е 8. Китай: Историята на Китай започва (според самите китайци) през 2070 г. пр.н.е. Династия Ся (2070 г. пр. н. е.-1600 г. пр. н. е.) - скитско-тракийска императорска династия на Китай
Тракийската (източна) цивилизация (4340 г. пр.н.е.-до днес) Римско-латинска (западна) цивилизация (338 г. пр.н.е.-настояще)
Текла ли е и българска кръв във вените на последния римски император - Константин XI Палеолог? Отговорът е да.
Ето някои спорни и други безспорни факти за неговото потекло. Константин XI Палеолог е син на император Мануил Втори Палеолог и Елена Драгаш, дъщерята на деспота на Велбъжд или днешния Кюстендил - Константин Деян. Спорно е доколко самият Константин Деян, от рода Деяновичи или Деяновци, е от сръбско или българско потекло, но той е самостоятелен владетел на голямото Велбъждско деспотство и дори на него е кръстен днешния Кюстендил. Точно заради родословието на Елена Драгаш, някои историци смятат, че последният римски император е правнук на българския цар Иван Александър, но това също е спорна хипотеза. Обаче, безспорен е фактът, че по бащина линия Константин XI е пряк потомък на Ирина Асенина, която е внучка на българския цар Иван Асен Трети.
Защо Ви разказвам тези династически подробности? Защото точно на 29 май 1452 година, Константин XI Палеолог загива геройски, бранейки града на царете – Константинопол, в битка с османските войски. В същия ден пада и самият Константинопол. Приключва голямата ера на Римската империя и започва епохата на Османската империя. От хилядолетен център на европейската цивилизация, Балканите задълго ще се превърнат в периферия на развиващите се с много по-бурни темпове - Западна и Централна Европа.
Днес за гърците, Константин XI Палеолог си е грък и национален герой (в Атина има хубав негов паметник), за сърбите е на 50% сърбин, защото съвсем официално е носел и името Драгаш, а ето, че във вените му е имало и българска кръв. Друго обаче е много по-важно от въпроса за кръвта му, защото чисто обективно при династическите особи, етническият произход често не е имал значение за техните действия и постъпки. По-важното е, че съдбата на последния ромейски император сякаш е символ на преплетените съдби на балканските народи и на тяхното разединение пред лицето на османското нашествие. Погълнати от игра за тронове, много ромейски, сръбски, български владетели и аристократи проспиват раждането на османското могъщество. Жаждата за власт и боричканията между тях постепенно разяждат силните някога държави и те не са в състояние да дадат отпор на могъщия нашественик.
Какъв е историческият извод? Той не е мой, а е на големия немски философ Георг Хегел, който казва следното: „Опитът и историята учат, че народите и правителствата никога и на нищо не се научават от историята”. И все пак нека отдадем дължимото на последния ромейски император, който предвождайки едва 7500 воини се изправя срещу 80 000-та армия на Мехмед Завоевателя и загива с меч в ръка. Достойно като наследник на римските цезари и смело като далечните си предци Асеневци.
Oмир едва ли е предполагал колко дълго време ще бъдат четени неговите творби. Троя се превръща в магическо място, с което мнозина правят упорити опити да се свържат. По поръчка на император Октавиан Август, старият автор Тит Ливий създава история, в която корените на римския народ биват търсени сред потомците на троянеца Еней. Около седем века по-късно, търсейки необходимата слава за младата си държава, франките (меровингите) се опитват да си припишат троянски произход, като за това споменава Фредегар. По-късно, по времето на княз Омуртаг, в Британия се появава “Historia Britonum”, в която Брут – човекът, за когото се претендира да е дал името на острова, е наречен потомък на Еней. Навярно още на времето е било ясно, че се касае за измислица, но поради слабата известност на историческата работа, едва ли мнозина са изказали някакви възражения. Скандинавците също не се колебаят да положат корените си в отделечената на хиляди километри от тях Троя. Исландецът Снори Стурлусон прокарва виждането, че спомеватият в сагите град Асгард е Троя и, че Тор е син на дъщеря на цар Приам и е отгледан не къде да е, а в Тракия. Не можем да пропуснем и свободните съчинения на кръстоносците. Те най-нагло дават като причина за грабителския си поход твърдението, че са потомци на старите трояни и не са тръгнали да завоюват чужди земи и богатства, а единствено и само искат да освободят бащините си земи. Иронията е, че по това време, всеки човек запознат с “Илиада” е знаел прекрасно, че Хекуба – майка на Парис (Борис бел.моя) и първа съпруга на троянския цар Приам, е дъщеря на фригийския владетел Димант. Позната е била и историята на Дардан – праотецът на трояните, добре известно е било, че той също е от тракийски произход. От друга страна, в същата тази епоха, в Римската Империя (Византия) и Западна Европа се знае добре, че българите са потомци на хората, които Омир, Херодот, Страбон и др. наричат траки. Бретонецът Вилхелм нарича цар Калоян предводител на траките. Френският хронист епископ Фуше дьо Шартр (Foucher de Chartres, 1059- 1128): “ ...Vulgariorum, quos vocitant Thracas, ut habent monumenta priorum.“ – “…българите, които назовават траки според предишните паметници.” Тук става ясно, че има не едно, а няколко исторически свидетелства, според които българи и траки са едни и същи хора. За жалост Фуше не посочва конкретно кои извори е използвал, но точно това показва, че въпросните свидетелства са били добре известни. Друго ценно свидетелство е това на Йоан Цеца, според когото българите са потомци на пеоните. Йоан Зонара също прави отъждествяване на българите от негово време с пеоните. Същите тези пеони, по сведения на Херодот, са колонисти от Троя. Недалеч от града на цар Приам са били владенията на мизите, които вземат участие в защитата на Троя. Тук е мястото да се отбележи, че освен колективното название траки и пеони, старите българи са били наричани и мизи. Това правят живелият през Х век Лъв Дякон, творилият през XII век Никита Хониат и др. Както и да погледнем, през XII-XIII век вече са съществували предостатъчно данни, които са позволявали да се приеме, че българите бивайки потомци на траките, са едиствения народ, който има правото да изяви някакви претенции към Троя. Както римляните (византийците), така също и представителите на западноевропейските народи са знаели добре истината, но тя не ги е интересувала изобщо. Съперниците на дедите ни са следвали упорито своите планове и ни най-малко не са се свенили да излъжат, да си присвоят нашата история и даже да започнат непровокирани военни действия срещу нас българите. Нека видим как стои въпроса с наследниците на градителите на Троя в ново време. С появата на лингвистиката става възможно да се установи със сигурност кой народ къде е живял в даден период от време. Всеки език има свои особености, свое словесно богатство, които биват отразени в имената на градове, реки, местности. Нека се спрем на няколко названия локализирани в областта Троада: Илион, Зелея, Кебрене, Скамандър, Тимбрис. Илион е алтернативното название на Троя, благодарение на Стефан Византийски знаем, че град с такова име се среща и на Балканите, по-точно Тракия. Лингвисти като Вл. Георгиев и др. дават обяснение със стблг. илъ-кал, глина. По-интересно е това, че дори в ново време на наша територия има топоними като Иловица, Иловацата, т.е. сродни на омировия Илион. Омир споменава и река Скамандър, позната също и като Камандър. Цитиращ Георгиев, Леонид Гиндин дава тълкуване на елемента кам с kamy/камы-камък, като добавя, че Камандър означава каменна река – Stein-fluß. В такъв случай, българската успоредица на името на троянската река е Каменица. Както в Северна (приток на Вит), така и в Южна (приток на Рилска) тече река назовавана Каменицa. В Троада тече река Кебрен, има област Кебрения, а и град Кебрене. Те съотвестват на имената на българските реки Цибрица позната по време на Античността като Κέβρος и Цибър. Те могат да се обяснят със старобългарския глагол цибрея-светлея, ясен съм. Интересно е и названието на троянската река Тимбриос. Леонид Гиндин сравнява името и с фригийските и витинските Тембриос, Тембрион, Тимбрис. Сродно е cпоменатото от Прокопий тракийско селище Тамонбари, а и името на тракийската река Тимок, чието име Владимир Георгиев тълкува със стблт. тьма-тъма. Съвременна българска успоредица е името на река Темщица (Западна България). Авторът на “Илиада” споменава за намиращият се в подножието на планината Ида град Зелея, названието може да се изтълкува с помощта на стблг. зелиѥ-зеленина, трева, а българската успоредица е името на село Зелениково, Пловдивска област. Тук е мястото да се отбележи, че по принцип тракийското присъствие в Троада не се отрича от учените. Проблемът е, че като цяло археолозите са склонни да приемат, че старите балканци идват в региона едва към XII в.пр. Христа. И това не е малко разбира се, но реално дедите ни са основателите на Илион, а не късни пришълци. Нека помислим логично, ако Илион е най-старото име на възпетия от Омир град, който е споменат от хетите още през XVII като Wilusa, а и името е признато за тракийско, то какво дава право да се говори за тракийско присъствие в Троада цели 500 години по-късно? Има и друго, нима това, че името Илион- Wilusa е регистрирано в хетски архиви през XVII в.пр. Христа, означава, че селището не е по-старо? Чужди учени са публикували информация, която ни позволява да приемем, че дедите ни наричани в далечното минало траки, са обитавали Мала Азия преди хетите, а дори и, че станали благородническата прослойка на траките. Макар да се прави уточнения, арменският учен Вахан Куркжиян твърди, че хетите са смесен народ – основата е представена от хора от азиатски произход, които обаче са доминирани от обитаваща земите край Боспора аристокрация говореща индоевропейски език: “Hittites were a composite people, fundamentally of Asian origin, but dominated by Indo-European aristocratic elements from the neighborhood of the Bosporus.” Траките са единственият кандидат за въпросната хетска аристокрация и това би обяснило защо хетите почитат тракийските богове Арес и Епта под имената Яриш, Хебат. Нещата са от ясни по-ясни, но са в унисон с общоприетите теории и поради това никой наш учен не се осмелява да тръгне против течението. Доказателства има достатъчно защото не само ономастиката доказва това, че дедите ни са най-древните цивилизовани обитатели на Троада, но и археологията. Намерените в Троя предмети със знаци имат паралели не къде да е, а в руните на старите българи. За жалост по този въпрос цари гробно мълчание. Вярно е, има такива учени, които говорят за трако-троянските връзки и дават ценна информация, но истината трябва да се каже до края, а не тихо и смутено да се дават части от нея. Което е наше си е наше и трябва да си го изискаме, а не покорно да се свиваме и да чакаме чужденци да ни диктуват какво можем да кажем и какво не. Дедите ни станаха велики и устояха на много врагове не с чакане, свиване и смирение, а със защитаване на своето. Помислете – случайно ли е това, че Галия е покорена от Цезар за 5-6 години, че ибери и лузитани са завладени също бързо, че Гърция е направо прегазена от римляните, но на легионите от Вечния град са им нужни почти три века да сложат дедите ни под своя власт, и то не всички. Рим така и не посмява да се тръгне против предците ни останали в Източните Карпати и Черноморските степи. Именно тези непокорни и мразещи веригите хора, са героите, които освобождават земята ни през 680-681-ва година. Предани на своята традиция, имащи сила и упоритост, дедите ни са направили това, което навремето е считано за невъзможно. Показали са, че неслучайно в древните легенди техния произход се извежда от въстаналите срещу боговете гиганти, които макар и изпепелени от мълниите на гръмовержеца, не изчезват а дават начало на нов народ, който се изправя от пепелищата и показва, че нищо не може да го унищожи. Автор: Павел Серафимов
1. Култура Караново 6200/6101 г. пр. Хр. 2. Стара Европа/Дунавска равнина цивилизация 6000 пр.н.е. 3а. Етнически траки – от 5500 г. пр.н.е. 3б. Тракия, Провадия-Солницата - най-старият център за производство на сол в Европа 5500 г. пр.н.е. 3в. Караново III-V, Южна Тракия 5500 г. пр. н. е.–4950 г. пр. н. е. 3г. Тракийска Панония (от 895 г. пр.н.е. Унгария) c. 5200–4950 пр.н.е. 4. Велика Тракия 5000 г. пр. н. е. (Дунавска писменост/тракийска писменост 5000 г. пр. н. е.). 5. Тракия, Провадия-Солницата - най-старият град в Европа 4700 г. пр.н.е. 6. Тракия, култура Варна 4550 г. пр. Хр. 7. Тракийска Скития 4500 г. пр.н.е. 8а. Тракия е първият център на златарството в света (4350 г. пр.н.е.) 8б. Тракийската (Източна) цивилизация (4340 г. пр. н. е.-до днес) - 1-вата цивилизация в Европа и света. 9. Скитско тракийско царство Елам 4200 г. пр.н.е. 10а. Скитско-тракийска цивилизация 4000 г. пр.н.е. 10б. Тракийска Скития - Афанасиево култура 3700/3300 пр.н.е 11. Най-ранно присъствие на етнически траки в Египет: 3400 г. пр. н. е. (култура Герзех/Накада II) 12. Скитско-тракийско царство на Индия (Тракийска цивилизация в долината на Инд) 3300 г. пр.н.е. 13. Шумер - Преди 3200/3100 г. пр. н. е. не е имало цивилизация в Шумер! („Късен Урук“, който продължава до около 3200 или 3100 г. пр.н.е.) 14. Тракийско царство Троя 3000 г. пр.н.е. 15. Тракийско царство Египет (Египетска тракийска цивилизация/"Древен Египет") 2950 г. пр.н.е. 16. Скит Тракия Маджаяо култура 2900/2852 пр.н.е. 17. Етана, цар на Месопотамия (управлявал град Киш) ок. 2670 г. пр. н. е. & Първа династия на Ур (Шумер) c. 2600 г. пр.н.е. 18. Династия Ся (2070 г. пр. н. е.-1600 г. пр. н. е.) - скитско-тракийска императорска династия на Китай. 19. Критска (минойска) пеласгийска тракийска цивилизация 2000/1750 г. пр.н.е. 20. Микенска Ахейска Пеласгийска Тракийска Цивилизация 1650 пр.н.е. 21. Династия Шан (1600 г. пр. н. е.-1046 г. пр. н. е.) - последната скитско-тракийска императорска династия на Китай 22. Пеласгийско тракийско кралство Атина/Атика (1556 пр.н.е.-1068 пр.н.е.) 23. Одриско тракийско царство в Тракийска Пеласгия 1350 г. пр.н.е 24. Тракийско царство Лидия (1200 г. пр. н. е. – 546 г. пр. н. е.) 25. Лидийско тракийско царство в Тартесианска Иберия (ок. 1200/1104 г. пр. н. е.-ок. 500 г. пр. н. е.) 26. Монархия на Тракия - поне от 1186 г. пр.н.е. (крал Рез) 27. Тракийска Расена (етруска тракийска цивилизация) 900 г. пр.н.е 28. Династия Ямато (660 г. пр.н.е.-настояще) - скитско-тракийска императорска династия на Япония 29. Кралство Тракия (Обединена Тракия) 460 г. пр. н. е.-46 г. пр. н. е 30. Римско-латинска (западна) цивилизация (338 г. пр.н.е.-настояще) 31. Византийска империя, Тракия - 1-ва тракийска императорска династия на Византия (11 май 330-26 юни 363) 32. Михаил III Тракиец/Фригиецът (починал: 24 септември 867 г.) - последният фригийски тракийски император на Византия 33. Последните траки Скити: Скитско тракийско царство Хотан (1006 г.)
34. Второ царство на Тракия (2077 г.) * 1-ви Тракийски период в историята на Египет: 2950 BC–2613 BC 2-ри Тракийски (Хиксоски и След-Хиксоски) период в историята на Египет: 1650 г. пр.н.е.–1077 г. пр.н.е. 3-ти Тракийски период в историята на Египет: 22-ра (Мизийска Тракийска/Меши) династия на Египет (943 г. пр. н. е.–716 г. пр. н. е.)
1. Първата монархия в Европа и света: Тракийско царство Варна (4340 г. пр.н.е.) 2. Втората монархия в света: Скитско-тракийско кралство Елам 4200 г. пр.н.е. 3. 3-та монархия в света: Скитско-тракийско царство на Индия (Тракийска цивилизация в долината на Инд) 3300 г. пр.н.е. 4. Тракийското царство Троя (3000 г. пр. н. е.-700 г. пр. н. е.) 5. Тракийско царство Египет (2950 г. пр.н.е.) 6. Месопотамия: Етана, цар на Месопотамия (управлявал град Киш) ок. 2670 пр.н.е. (...е публикувано във великолепно факсимиле, издадено от британците, подкрепено от Оксфордския университет). Първа династия на Киш/Киш I династия c. 2900 г. пр.н.е.–в. 2650 пр.н.е.??? 7. Шумер: Първа династия на Ур (Сумер) ок. 2600 г. пр.н.е 8. Китай: Историята на Китай започва (според самите китайци) през 2070 г. пр.н.е. Династия Ся (2070 г. пр. н. е.-1600 г. пр. н. е.) - скитско-тракийска императорска династия на Китай
Тракийската (източна) цивилизация (4340 г. пр.н.е.-до днес) Римско-латинска (западна) цивилизация (338 г. пр.н.е.-настояще)
Историята на народа ни започва много отдавна – не през прословутата 681-ва, когато уж са се смесили бледи северняци и мургави азиатски пришeлци, а повече от 6000 години преди това време. Hа Балканите наистина е станало смесване на няколко групи хора, но то е започнало не през ранното Средновековие, а през далечната Новокаменна епоха. Не е известно как са се наричали предците ни по това време, колектимно име в този период със сигурност не е имало, но по-късно, през Бронзовата епоха, за тях е употребено името траки.
Относно значението на този етноним все още се водят спорове. Едни учени смятат, че прототип за името траки, трябва да се търси в племенното название травси. Други са на мнение, че хората наречени най-рано траки са споменатите в египетските хроники от времето на Рамзес III страховити бойци познати като тереш. Намират се дори и изследователи, които виждат в името на дерзеите (дерзиките - дръзките) прототип на етнонима траки.
Трябва да се спомене и това, че според италианската лингвистка Луиджия Ахилея Стела, по време на Бронзовата епоха е съществувало географско име Тракия, което е регистрирано в микенските архиви като ТE-RE-QE-WI-JA (Терекеуия). Това име обаче е важало само за една сравнително малка група хора - навярно само обитателите на земите край Бяло Море, познато и като Тракийско.
Пак през Бронзовата епоха, в египетските летописи са споменати същo пелесет, шерден, уешеш, текер, мешуеш. Поне за мен, това са древнобалканските народи пеласги, серди, веси (беси), тевкри, мизи. От тези названия става ясно, че племенните формирования, за които пишат Херодот, Страбон и др. са се оформили в един доста ранен период.
Пеласги и др. техни роднини пленени от армията на Рамзес III - по Salimbeti, D'amato http://www.salimbeti.com/micenei/images/seapeoples66.jpg
Трудно е да се отговори със сигурност – защо името траки е избрано за колективно название на нашите деди по време на Античността. Навярно това се дължи на факта, че дерзеите са съседи на гърците, които ползват названието траки за всички хора говорещи близки наречия до това на дерзеите.
След няколко века, по време на късната Античност, като колективно название на дедите ни става популярно името на бесите. Така са наричани всички хора спадащи към коренното население на Балканите, независимо от това дали действително са били беси, или пък дардани, пеони, трибали и др.
Gustav Droysen (1838 — 1908) - Allgemeiner historischer Handatlas in 96 Karten mit erläuterndem Text Bielefeld, Velhagen & Klasing 1886, https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b1/Roman_provinces_of_Illyricum%2C_Macedonia%2C_Dacia%2C_Moesia%2C_Pannonia_and_Thracia.jpg/800px-Roman_provinces_of_Illyricum%2C_Macedonia%2C_Dacia%2C_Moesia%2C_Pannonia_and_Thracia.jpg
С настъпването на Ранното Средновековие името на мизите придобива популярност и започва да се употребява за старите балканци. Паралелно на мизи се употребява и названието българи, като то остава дълго време, а и се превръща в последното колективно име на предците ни.
По принцип името българи е много древно. Със сигурност то е съществувало още преди Троянската Война, като дори е споменато от Омир. Става дума за свързаните с богът на войната Арес страховити бойци наречени флегии/Φλεγύες. За тях Робърт Дж. Бък смята, че трябва да бъдат причислени към тракийската общност. На същото мнение е и Фредерик Ваудхойзен, а също и д-р Васил Бакърджиев, който пише по този въпрос през 1966 г., но работите му са осъдени на забвение у нас.
На пръв поглед името флегии/Φλεγύες е твърде различно от името българи. Тук трябва да се уточни, че въпросното етническо название е документирано в далечното минало от гърците, чийто език тогава е бил твърде различен. Истинското звучене на флегии/Φλεγύες е било по-скоро бльгии. От бльгии се развиват форми като болги, белги, бльгари и в крайна сметка, след векове развитие се стига до познатата на всички ни дума българи.
Съдейки по това, че дедите на южните ни съседи записват старомакедонските имена Билипос и Береника като Филипос и Ференика, можем да отсъдим, че по същия начин и тракийските лични имена започващи с Б, често са били променяни. Все пак, траки и стари македонци са хора от един и същ произход, говорещи изключително близки наречия. Нека не забравяме свидетелството на Хеланик (цит. от Arkwright) относно това, че мизите (които Хоматиан и др. наричат българи) се явават древни обитатели на Македония.
Като пример за трансформацията на нашето Б (от древното bh) във Ф при гърците могат да бъдат посочени паралелите: бивам-φύω, билка-φυτόν, бликам-φλύω, бърна-φάρυγξ, бял-φαλός, бук-φαγός, брат-φράτηρ, брана-φαρόω, бяг-φέυγω, бера-φερω, боя се-φόβος, бразда-φάρος, бреме-φέρμα, брод-φόρος. Ето за това не е никак странно, че бльгии е променено от гърците във флегии-Φλεγύες.
Тези хора са от групата на мизите, които още преди Троянската война са обитавали континентална Гърция и по всяка вероятност са хората дали името на река Пеней и планината Олимп (има друг Мизийски Олимп, който е в Мала Азия).
Възможно е бльгиите, чието име е променено от гърците на флегии-Φλεγύες да са били жреческата или благородническата прослойка на мизите и по този начин името им да е било престижно – факт обясняващ по-късната популярност на името и превръщането му в колективно име на всички наследници на древните балканци познати като мизи, траки, пеони, мимидони и т.н.
Сега идва въпросът – кое име трябва да употребяваме когато говорим за далечните си предци, какво трябва да кажем – траки, или стари българи?
По принцип, най-удачното име за дедите ни от времето на Античността, Бронзовата епоха и по-ранни периоди, е древни българи. По този въпрос не може да има спор, но е налице един доста сериозен проблем - нашата история е ужасно обезобразена от безсъвестни чуждопоклонници и спекуланти.
Българите от далечното минало бяха набедени за татари, угро-фини, монголи, тюрки, а в последно време шепа получили титлите си по време на тоталитарния режим хорица, се опитват да наложат лишеното от логика вярване, че аспаруховия народ е дошъл от земите край Памир и е сроден на източноиранските народи. От друга страна, старите балканци, които гърците наричат траки, биват охулени, очернени и обявени за изчезнали, или асимилирани.
В последствие на огромния брой тиражирани с фанатизъм лъжи, днес доста от нас са объркани и смятат, че старите българи са пришелци от Азия и нямат нищо общо с народа, от чиито среди произлизат велики хора като цар Резос, Орфей, Тамир, Залмоксис, Спартак.
Ще мине време докато всеки сънародник осъзнае, че името българи е възникнало на Балканите, че по начало е ползвано от хора от средите на мизите и поради това в продължение на 1100 години, различни автори правят отъждествяване на българи и мизи.
За да разберем и приемем истината, ние трябва да минем през няколко важни фази:
1.Осъзнаване, че за физическо изчезване, или сериозна децимация на древното балканско население изобщо не може да се говори, няколко генетични проучвания доказаха това.
2.Осъзнаване, че името българи се е появило на Балканите и е обозначение на хора с особен статут, принадлежащи на групата на мизите.
3.Осъзнаване, че твърденията за идването на дедите ни от Азия са безсрамни лъжи създадени от чужденци и поддържани от чуждопоклонници и посредствени хорица, които не разбират, че вършат услуга на враговете на народа ни.
4.Осъзнаване, че дедите ни са имали няколко колективни имена – траки, беси, мизи, българи, като всички тези колективни имена първоначално са принадлежали на отделни групи и в последствие, поради различни причини са придобили популярност.
Когато лъжите на шепа спекуланти и объркани хорица бъдат разобличени, ще стане ясно, че ние сме потомци на най-древното цивилизовано население, на тези хора, които са създали най-ранните градове на Европа, на гениите, изобретили колелото, писмеността, най-ранния точен календар, а и са разпространили знанията по металургия, организирано земеделие и скотовъдство в Европа.
Разбере ли се напълно, че тези, които Омир нарича мизи и траки, по-късно Хоматиан назовава българи, вече можем да изоставим приетият от историци и езиковеди термин траки и да наречем със спокойна съвест Орфей и Залмоксис древни българи.
ОБИДНО ИМЕ ЛИ Е НАЗВАНИЕТО ТРАКИ И КОЛКО ДРЕВНО Е ТО?
Всеки човек има правото на лично виждане. Дали то се харесва на всички, или е отричано от мнозиството, е без значение. Ние градим идеалите си въз основа на възпитанието, получаваме от родителите си. Важна роля играе също бразованието дадено ни в училища и университети, но от голямо значение са също книгите, които четем, а и хората, с които общуваме.
Понеже различните индивиди израстват в различна среда и оформят възгледите си в различна среда, напълно естествено е, че няма как всички да мислим еднакво. Няма как всички ние да притежаваме една и съща информация, а и един и същ критерий, позволяващ ни да преценим кое е истина и кое измислица.
Опитвам се да проявявам разбиране към гледището на своите събеседници, но пък не се стеснявам да кажа какво мисля, по простата причина, че съм проверил добре информацията, въз основа на която съм изградил своите виждания. В някои случаи съм съгласен с думите на определени хора, но в други случаи съм принуден да отправя критика. Тя разбира се винаги е аргументирана, старая се да обясня колкото може по-подробно защо отричам данните, които други хора смятат за свещена истина.
Ако опонентите ми са културни хора, готови да проверят щателно информацията, която представям, често стигаме до консенсус. Това разбира се невинаги се получава, защото и не всеки може лесно да се откаже от старите си виждания. Обмяна на информация и идеи обаче трябва да има, иначе няма как да достигнем истината.
От доста време във виртуалното пространство се вихри твърдението, че траки е обидно име, което гърците ползват за дедите ни. По принцип няма нищо странно в това един народ да създаде обидно име за друг народ. Сънародниците ни от Македония наричат гърците етиопски цигани, някои назовават француците жабари, а нашите роми (цигани) ползват за българите името даси (роби).
Такива неща са неприятни, но и неизбежни. Черненото на противника, или дори различния по произход е много стар феномен. Дали обаче това важи за името траки е друг въпрос. Едно е някой да твърди нещо понеже някой му е казал нещо, а съвсем друго е твърдението да е основано на реалност и да има доказателства за това.
В гръцките исторически извори и разбира се първо при Омир името траки присъства в различни форми: Θρᾶξ, Θράῒξ, Θρῆξ, Θρῆῒξ, Θρῆξ. Названието тракийка, тракийска жена също е известно под много варианти: Θρᾶσσα, Θράῒσσα, Θρᾶττα, Θρῆσσα, Θρήῒσσα.
Големият брой варианти са една от индикациите, че не се касае за гръцка дума, а за народностно име, което дедите на южните си съседи са се опитали да предадат по не особено успешен начин.
Прочее, нито един лингвист не е успял да докаже, че името траки означава нещо на гръцки. Това означава, че просто няма как то да е измислено от гърците.
Нито Хялмар Фриск, нито Роберт Беекес, или друг техен колега е намерил обяснение за народностното име траки с помощта на гръцкия език. Друга важна подробност е това, че в едно от най-почитаните светилища на Елада и по-точно това в Делфи, (според Откупщиков) жреците са траки, както личи от името им Θρακίδαι (Diod., XVI, 24, 3).
ТРАКИЯ (карта на Г.Дройзен)
Първоначално името траки е било уважавано и престижно, да не забравяме, че Омир говори с възхищение за тракийския цар Резос. Това са фактите, а дали те се харесват на някого или не е друг въпрос.
След като установихме, че народностното име траки не е дадено от гърците и не е обидно по характер, нека видим какво може да е значението му, а и кога е споменато за първи път.
Езиковедът Паул Кречмер смята, че траки идва от форма *Tραύσικες, на тази форма *Trausikes се спират също Алберт Карноа и Димитър Дечев (Carnoy, 1957, c. 200, Detschew, 1957, c. 205). Кирил Влахов, цит. от Стефан Йорданов, търси древна форма *Δρᾶσικες, чието значение е “дръзки, храбри, или нещо подобно” (Йорданов цит. Влахов, 2000, с. 20). Предложеното от проф. Влахов име *Δρᾶσικες показва връзка с населявалите някога Беломорието Δερσαῖοι.
За тях акад. Иван Дуриданов, опирайки се на данни на различни езиковеди търси връзка със стпрус. dyrsos gyntos “смели, дръзки мъже” допълвайки, че вариацията а-е в Δάρσιοι-Δερσαῖοι, е явление, което е познато в литовския език (Duridanov, 1969, c.72). Всъщност това явление е познато и в българския и един от най-специфичните белези на речта ни, но видният лингвист не е забелязал това.
Това не са всички данни за значението на името траки, а всеки обективен изследовател е длъжен да се съобрази с цялата налична информация, без значение дали тя оборва негови по-стари твърдения или не. В т. I на “Тайните на тракийския език” споменах, че в микенски документи от Бронзовата епоха се среща особеното географско название ТЕРЕКЕВИЯ, или по-точно ta-ra-ke-wi-ja/ te-re-ke-wi-ja= Threke, Threike, Thrake = Тракия (Порожанов, 1998, с.20). Най-ранното разчитане е направено от италианската лингвистка Луйджия Ахилея Стела (Stella, 1965, с.211 – 212).
Съществуват още данни, с които сме длъжни да се съобразим. В работата си “Gothi, qui et Getae - Готи сиреч Гети” Юлия Хаджи Димитрова представа изключително интересни неща. Тази авторка пише за непознат у нас исторически извор, според който през 520 г. скандинавецът Старкатър тръгва срещу (съседните народи бел.авт.) земби, пруси, семигали и траки: “…et contra Sembos, Prussos, et contra Semigalos et Thracias” (P. Olaus цит. Хаджи Димитрова, 2017, с.169).
Юлия Хаджи Димитрова обяснява добре какво правят траки при прусите и други балтийски народи – толкова далеч на север. За тази цел авторката цитира литовският учен Йонас Басанавициус: “От днес няма съмнение, че прадедите на литовците едно време са живели в Тракия и, че траките, гетите, даките, са се изселили оттук в областите край балтийските морски брегове и, че техните наследници живеят в Източна Прусия, Литва и Латвия, за яд на всички съседи и ако Господ иска, ще продължават да живеят тук и за в бъдеще” (Басанавициус цит. Хаджи Димитрова, 2017, с.250).
Още по-ценно сведение е това представящо народностното име траки манифестирано в множество селища от територията на Литва: Trakai, Trakiné, Trakenai, Trakiniai, Trakinikai, Trakiškiai, Trakiškemai, Traksédai, Beržatrakiai ”(Басанавициус цит. Хаджи Димитрова, 2017, с.165). Това означава, че старите балканци, явяващи се наши предци, са били сравнително голяма група в Прибалтика.
Ето защо акад. Иван Дуриданов намира такива силни прилики между латвийски, литовски и тракийски. Тези паралели разбира се, се срещат и в българския език, но са останали невидими за учените ни.
Държейки сметка с документираното име Тракия в микенски документи от Бронзовата епоха, т.е. от преди 3400 г., а и големият брой топоними от Балтийския регион, които са свързани с името траки, ние трябва да приемем, че траки и Тракия са стари и изконни форми.
Какво обаче е значението? Този въпрос ни вълнува и е нужно да се даде подробен и ясен отговор. За мнозина читатели няма да е изненада, че древното название притежава смисъл на български език. Също така, за немалко читатели няма да е изненада, че въпреки ерудицията и безспорния си талант, нашите учени не са успели да осъзнаят, че древния етноним траки притежава българска етимология.
Подлагайки на анализ тракийски лични имена съдържащи елементи -τερκος, τορκος и опирайки се на сведения на езиковедите Шулце и Кречмер, акад. Димитър Дечев представя сравнения на -τερκος, τορκος със санскр. tará-h - побеждаващ, хет. tarḫ-силен, могъщ, побеждаващ, етр. tarxi и др., но без да прави връзка с названието на далечните ни предци (Detschew, 1957, c.513).
Сродни на санскр. tará-h – побеждаващ, хет. tarḫ - силен, могъщ, побеждаващ, са българските трокам – блъскам, теркам – отмествам, избутвам. Други сродни думи са рус. торк – удар, укр., торка́ти – бия, удрям, латв. treksne – удар, ирл. treas – силен, стангл. đrасu – насилие, натиск, стнорв. Þrekr-сила.
Съобразявайки се със сведенията за войнствения характер на дедите ни, значението на траки като биещи, удрящи, бойци, побеждаващи е напълно логично. Тяхното име е сродно на названието на хето-лувитския бог гръмовержец Таркун-удрящият, биещият. За това как култа към това божество се появява в Мала Азия е обяснено подробно в “Неразказаната История на траките”.
На този момент разбрахме най-важното – какво е значението на името траки, колко древно е то, а това само по себе си е добро постижение.
ТРАКИЙСКИ И БЪЛГАРСКИ – ДВЕ ИМЕНА НА ЕДИН И СЪЩ ЕЗИК
Понастоящем повечето лингвисти и историци смятат, че тракийския език е мъртъв. В научните среди се вярва и в това, че в края на късната Античност и ранното Средновековие траките са представени от романизирано или елинизирано малцинство. В същото време е добре известен факта, че поне до VI в. тракийският език е говорим.
Съществуват даже свидетелства, че речта на Залмоксис и Орфей е жива и по времето на Теофилакт Симоката, който твори през VII в. Този летописец от египетски произход се явява един от най-обективните автори на своето време. На него дължим сведението, че в Хемус (Стара планина) има едно приказно красиво място, което местното население, т.е. траките, нарича Σαβυλενθη / Савуленте (GIBI, T.II, c. 301).
Названието е интересно, защото се явява вариант на трак. лично име Σαβύλινθος, което пък е умалителна форма на името Савос (Σαβος). За особената умалителна наставка специалистите признават, че се състои от две части: - ul-ent- и отговаря точно на типичната за българския език умалителна наставка, срещаща се в думи като мишле (*miš – ul - ent), носле (*nas – ul - ent) (Georgiev, 1981, c. 180).
Граматическата особеност е важна, но е важно и това, че самото име Савос (Σαβος), вариант на Σαβάδιος, а и Σαβυλενθη,е тълкувано от видни лингвисти като Бонфанте, Грегоар и др. със стблг. свободь – свободен (Георгиев, 1977, с. 57). Излиза, че през VII в., малко преди времето на княз Аспарух, езикът на местното население носи същите белези, които ще срещнем в старобългарския няколко века по-късно.
Нямам сведения някой наш езиковед или траколог да е обърнал достатъчно внимание на свидетелството на Теофилакт Симоката и да е обяснил колко голямо е значението на регистрирания през през VII в. топоним. По-лошото е, че са пренебрегнати и други тракийски названия от времето на късната Античност и ранното Средновековие. Навярно причината за това е, че те са разбираеми за всеки българин. Ако бяха подложени на адекватен анализ, всеки би разбрал, че речта на Залмоксис и Орфей е само древен вариант на нашата.
Нека не бъда голословен обаче, ще спомена за кои тракийски топоними става дума. Те са: Баба (Βάβας), Бела (Βελάς), Бог (Βογᾶς), Вода (Βόδας), Кабец (Καβετζῷ), Кал (Κάλις) и още много други. Както всеки може да се увери – регистрираните някъде през 550 г., но съществуващи поне от 450 г. (по признания на езиковедите) названия са лесно разбираеми за нас българите, а тези назнатия са от речта на траките от времето на късната Античност. Не е ли това силна индикация, че траки и българи са един народ?
За да спасят положението, някои учени прибягват of хитрост – решават да обявят Бела, Вода, Бог и т.н. за нетракийски названия, дефинират ги като нови и наложени от славяноезични преселници, като същевременно премълчават важния факт, че според Теофилакт Симоката, дунавските славени са реално гетите – едни от най-големите групи траки.
Старият автор Прокопий Цезарийски никъде не твърди, че описаните от него селища принадлежат на нов народ. За този живял по времето на Юстиниан Велики летописец въпросните места са тракийски. Ако въпросните топоними бяха само по границата, то би могло да се приеме, че римляните са позволили на определена група новопоявили се хора да се засели в Тракия, при условие, че ще пазят границата.
Да обаче няма абсолютно никакви сведения за установяване на нов, голям народ по цялата територия на Тракия, Мизия, Тесалия, Македония, Епир във въпросния период от време. Как е възможно такава грандиозна миграция да остане незабелязана?
Разграден двор ли е била Римската Империя? Слепи и глухи ли са били нейните летописци? Едно е варвари да нахлуят и да се оттеглят натоварени с плячка, а съвсем друго е постоянно установяване.
Сега е редно да се запитаме: по какъв критерий названията Баба, Бог, Бела, Вода, Кабец, Кал и т.н. са обявени за нетракийски и нови? Според мен адекватен анализ изобщо не е извършван, защото дори човек с елементарни познания по древна география, би разбрал, че споменатите от Прокопий имена просто няма как да принадлежат на народ, който се е заселил на юг от Дунава едва по време на късната Античност.
Фактите свидетелстват за нещо друго – така наречените нови названия, разбираеми за всеки българин, притежават успоредици, които са регистрирани в дълбока древност.
Баба (Βάβας) звучи съвременно, но име Баба (Bαβα) се среща по един от най-старите фригийски надписи – VIII в. пр. Хр., т.е. около 1250 г. преди времето на Прокопий. Преди повече от век, Уилям Аркрайт споделя, че името Баба (Bαβα) се среща както при траките на Балканите, така и при тези обитаващи Мала Азия, т.е. фригите (Arkwirght, 1918, c. 58).
Бог (Βογᾶς) също звучи съвременно, но това регистрирано през 550 г. название има древен паралел. Отново по фригийски надписи – VIII в. пр. Хр., се среща име Багун (Bαγυν), което отговаря на българското Богун, но което е по-важно, според автора Хезихий, Багайос (Βαγαῖος) е име на върховното божество при фригите. Точно това название се явява една от най-древните наши думи за Бог.
Бела (Βελάς) не може да е ново име, понеже според самият акад. Георгиев, древния тракийски топоним Орбел (Ὄρβηλος) съдържа елемент бел със значение бел, бял, а и е древното име на нашата планина Беласица.
Вода (Βόδας) също няма как да е ново име, защото според проф. Кирил Влахов (цит. от Георгиев), древната форма на тракийското селищно име Одесос е *Водесос (Bοδεσσος). Градът е основан през VI в. пр. Христа. С други думи около 1100 години преди времето на Прокопий.
Кабец (Καβετζῷ) не може да е ново име, защото в повестта Илиада (Hom. Il. 13.363) е споменат град Кабессос (Καβησσός). Троянската война се е състояла около 1800 години преди времето на Прокопий. И двете названия са обясними с блг. кобец – вид ястреб. Като най-древен вариант на думата кобец езиковедите посочват *kabec (БЕР, т. II, с. 501).*
Кал в никакъв случай не е ново име, защото в обитаваната от траки област Витиния тече река Каликс (Κάληξ), спомената от Тукидид (Thuc.IV.75). Този автор живее около 900 години преди времето на Прокопий.
Фактите показват, че речта на траките е разбираема за нас българите не само в периода VI – VII в. сл. Христа, но дори и много по-рано – VIII в. пр. Христа, а дори и XIII в. пр. Христа, ако имаме предвид Кабессос (Καβησσός).
От същия период – XIII в. пр. Христа, а дори и от доста по-рано е алтернативното название на Троя Илион (Ἴλιον), което бива тълкувано като глина, кал (Georgiev, 1981, с. 159). Град с идентично име Илион (Ἴλιον) е съществувал и в югоизточна Тракия, като и в този случай тълкуването на значението е глина, кал, но при това се споменава стчсл. илъ – глина, кал (Дуриданов, 1976, с. 38).
Сега навярно и скептиците са уверени, че нашата реч просто няма как да се е наложила на юг от Дунава едва по времето на Прокопий Цезарийски, или малко по-рано. Посочените тук примери не са никак малко, техният брой им може значително да се увеличи. В подкрепа на това, че нашата реч се е появила и развила на Балканите е едно откритие на учен, който е считан за първия траколог.
Още в края на XIX в. Вилхелм Томашек стига до заключението, че без съмнение тракийският език е притежавал звуци като ж, дз, дж, ц, ч, ш, които гърците твърде трудно представят със своите букви : „ohne Zweifel besass das Thrakische Laute wie ž, dz, dž, c, č, š, die das Griechische nur mühsam durch ζ, τζ, σ, σσ, ξ auszudrücken vermochte.“ (Tom. II. 132).
Звуците ж, дз, дж, ц, ч, ш, са типични за българския език и макар Томашек да не упоменава това, все пак откритието му е важно, защото не кой да е, а българите от Средновековието са наричани ту мизи, ту пеони, ту даки - все тракийски народи.
От огромна важност е и откритието на друг даровит учен. Акад. Георгиев смята, че: “ние откриваме в тракийския (или дако-мизийски) същото явление, което представя една от най-характерните черти на нашия език, а именно деленето на два основни диалекта според произношението на праслав ě” (Георгиев, 1958, с.115). Тук става дума за екането и якането, манифестирано във вариациите бел-бял, млеко-мляко, хлеб-хляб и т.н.
Ако най-характерната черта на българския език е нещо, което се среща и в речта на Залмоксис и Орфей, то не следва ли от това, че български и тракийски трябва да се обявят за две фази на развитие на един и същи език?
По отношение на граматиката трябва да се добави още една интересна подробност. При анализа на глосата волинт (βόλινθος) – див бик, (подобно на акад. Дуриданов, 1976, с.21, а и Томашек), акад. Георгиев съобщава, че умалителната наставка – инт/ – ινθ, съответства точно на стблг. – ѧт – в думи като телѧ (теленце) род. пад телѧте Георгиев, 1977, с. 12). Така излиза, че в езика на траките се среща умалителна частица, която през раното Средновековие е ползвана често от българите. Колкото до самата глоса волинт (βόλινθος), тя не е нищо друго освен чуждото представяне на по-старата форма на стблг. волѧте – млад вол. Все пак волът не е нищо друго, освен опитомен див бик.
Щом тракийската фонетика, лексика и граматика са най-близки до българския език, не е ли редно да приемем, че отъждествяването на старите българи с траките мизи почива на реална основа?
В случай, че Аспаруховите съюзници славените са локализирани най-рано на Балканите, а не на териториите на Полша, Чехия, Русия и т.н., би било редно да признаем, че Теофилакт Симоката е прав обяснявайки в три свои книги, че славените от негово време са известни като гети в миналото?
В Аспарухова България са се слели не три различни народа, а три групи на един и същ народ, който до 681 г. е бил разделен поради римската окупация на земите ни. Това обяснява защо на територията на ранносредновековна България не можем да открием три различни групи топоними и хидроними. Такова е невъзможно по простата причина, че гетите носещи ново име славени и спадащите към мизите българи говорят същия език както и траките обитаващи земи на юг от река Дунав. Ето колко лесно е да се изясни мистерията тормозеща няколко поколения езиковеди и историци.
А това, че старобългарския език е сроден на хърватски, словенски, полски, украински, руски и т.н. означава само, че в далечното минало траките са били заобиколени от сродни народи. Става въпрос за разделените на няколко групи илири (балкански и северни), скитите и сарматите.
За родството на траки и илири пише Апиан, но неговото свидетелство е неудобно на тези, които поддържат официалните теории.
За родството на траки и скити пише Стефан Византийски, но и тази информация не се взема под внимание от повечето учени.
За принадлежността на сарматите към семейството на гетите е писал Прокопий, но уви, неговите данни също са покрити с гробовно мълчание, защото не се вписват в рамките на общоприетото.
С укриване и премълчаване на важна информация не се стига далеч. В миналото специализирана литература бе достъпна за шепа специалисти, но понастоящем не е така. Днес, всеки, който е достатъчно упорит може да намери както ценни исторически извори, така и публикации на езиковеди, етнолози, антрополози и т.н. Сглобявайки пренебрегваните в миналото данни, всеки родолюбив българин може да се добере до истината. А тя е, че нашия език се е зародил и развивал на Балканите, не в блатата на Украйна и Русия, не в Кавказ или Сибир.
Произходът на българите никога не е бил мистерия, но деянията на народа ни са плашели определени велики сили, които не само са спомогнали да останем дълго време под чуждо потисничество, но са допринесли и за създаването на огромен брой лъжи за нашия произход. Дедите ни са били господари на бойното поле, но перото наистина се оказва по-силно от меча. Хитрите лъжи, макар и нематериални, погубват съзнание и дух, а народ, който не познава себе си и не разчита на собствените си сили е слаб и обречен да отстъпва постоянно, докато не остане нищо от него.
Това ние не бива да го позволяваме, длъжни сме както да измием калта от името на предците си, така и да осигурим бъдеще за тези, които идват след нас.
1. Култура Караново 6200/6101 г. пр. Хр. 2. Стара Европа/Дунавска равнина цивилизация 6000 пр.н.е. 3а. Етнически траки – от 5500 г. пр.н.е. 3б. Тракия, Провадия-Солницата - най-старият център за производство на сол в Европа 5500 г. пр.н.е. 3в. Караново III-V, Южна Тракия 5500 г. пр. н. е.–4950 г. пр. н. е. 3г. Тракийска Панония (от 895 г. пр.н.е. Унгария) c. 5200–4950 пр.н.е. 4. Велика Тракия 5000 г. пр. н. е. (Дунавска писменост/тракийска писменост 5000 г. пр. н. е.). 5. Тракия, Провадия-Солницата - най-старият град в Европа 4700 г. пр.н.е. 6. Тракия, култура Варна 4550 г. пр. Хр. 7. Тракийска Скития 4500 г. пр.н.е. 8а. Тракия е първият център на златарството в света (4350 г. пр.н.е.) 8б. Тракийската (Източна) цивилизация (4340 г. пр. н. е.-до днес) - 1-вата цивилизация в Европа и света. 9. Скитско тракийско царство Елам 4200 г. пр.н.е. 10а. Скитско-тракийска цивилизация 4000 г. пр.н.е. 10б. Тракийска Скития - Афанасиево култура 3700/3300 пр.н.е 11. Най-ранно присъствие на етнически траки в Египет: 3400 г. пр. н. е. (култура Герзех/Накада II) 12. Скитско-тракийско царство на Индия (Тракийска цивилизация в долината на Инд) 3300 г. пр.н.е. 13. Шумер - Преди 3200/3100 г. пр. н. е. не е имало цивилизация в Шумер! („Късен Урук“, който продължава до около 3200 или 3100 г. пр.н.е.) 14. Тракийско царство Троя 3000 г. пр.н.е. 15. Тракийско царство Египет (Египетска тракийска цивилизация/"Древен Египет") 2950 г. пр.н.е. 16. Скит Тракия Маджаяо култура 2900/2852 пр.н.е. 17. Етана, цар на Месопотамия (управлявал град Киш) ок. 2670 г. пр. н. е. & Първа династия на Ур (Шумер) c. 2600 г. пр.н.е. 18. Династия Ся (2070 г. пр. н. е.-1600 г. пр. н. е.) - скитско-тракийска императорска династия на Китай. 19. Критска (минойска) пеласгийска тракийска цивилизация 2000/1750 г. пр.н.е. 20. Микенска Ахейска Пеласгийска Тракийска Цивилизация 1650 пр.н.е. 21. Династия Шан (1600 г. пр. н. е.-1046 г. пр. н. е.) - последната скитско-тракийска императорска династия на Китай 22. Пеласгийско тракийско кралство Атина/Атика (1556 пр.н.е.-1068 пр.н.е.) 23. Одриско тракийско царство в Тракийска Пеласгия 1350 г. пр.н.е 24. Тракийско царство Лидия (1200 г. пр. н. е. – 546 г. пр. н. е.) 25. Лидийско тракийско царство в Тартесианска Иберия (ок. 1200/1104 г. пр. н. е.-ок. 500 г. пр. н. е.) 26. Монархия на Тракия - поне от 1186 г. пр.н.е. (крал Рез) 27. Тракийска Расена (етруска тракийска цивилизация) 900 г. пр.н.е 28. Династия Ямато (660 г. пр.н.е.-настояще) - скитско-тракийска императорска династия на Япония 29. Кралство Тракия (Обединена Тракия) 460 г. пр. н. е.-46 г. пр. н. е 30. Римско-латинска (западна) цивилизация (338 г. пр.н.е.-настояще) 31. Византийска империя, Тракия - 1-ва тракийска императорска династия на Византия (11 май 330-26 юни 363) 32. Михаил III Тракиец/Фригиецът (починал: 24 септември 867 г.) - последният фригийски тракийски император на Византия 33. Последните траки Скити: Скитско тракийско царство Хотан (1006 г.)
34. Второ царство на Тракия (2077 г.) * 1-ви Тракийски период в историята на Египет: 2950 BC–2613 BC 2-ри Тракийски (Хиксоски и След-Хиксоски) период в историята на Египет: 1650 г. пр.н.е.–1077 г. пр.н.е. 3-ти Тракийски период в историята на Египет: 22-ра (Мизийска Тракийска/Меши) династия на Египет (943 г. пр. н. е.–716 г. пр. н. е.)
1. Първата монархия в Европа и света: Тракийско царство Варна (4340 г. пр.н.е.) 2. Втората монархия в света: Скитско-тракийско кралство Елам 4200 г. пр.н.е. 3. 3-та монархия в света: Скитско-тракийско царство на Индия (Тракийска цивилизация в долината на Инд) 3300 г. пр.н.е. 4. Тракийското царство Троя (3000 г. пр. н. е.-700 г. пр. н. е.) 5. Тракийско царство Египет (2950 г. пр.н.е.) 6. Месопотамия: Етана, цар на Месопотамия (управлявал град Киш) ок. 2670 пр.н.е. (...е публикувано във великолепно факсимиле, издадено от британците, подкрепено от Оксфордския университет). Първа династия на Киш/Киш I династия c. 2900 г. пр.н.е.–в. 2650 пр.н.е.??? 7. Шумер: Първа династия на Ур (Сумер) ок. 2600 г. пр.н.е 8. Китай: Историята на Китай започва (според самите китайци) през 2070 г. пр.н.е. Династия Ся (2070 г. пр. н. е.-1600 г. пр. н. е.) - скитско-тракийска императорска династия на Китай
Тракийската (източна) цивилизация (4340 г. пр.н.е.-до днес) Римско-латинска (западна) цивилизация (338 г. пр.н.е.-настояще)
С указ на президента Владимир Путин Русия повече няма да спазва Женевската конвенция за защита на мирното население във време на война, съобщава https://www.newsru.com/
По този начин ООН вече няма да може да съди Русия за нарушаване на правата на цивилното население по време на война.
Женевската конвенция е приета през 1949 година и има за цел да защити мирните жители по време на военни конфликти.
През октомври 2019 година генералният секретар на ООН Антониу Гутериш представи доклад, в който ООН признава за нарушение на Женевската конвенция преселването на население от континенталната част на Русия в украинския Крим в съзнателен опит да промени демографията на окупирания полуостров.
Превод: Faktor.bg
Стана известно, че тялото на измъчваната от руснаци Виктория Рощина, журналистка от Криви Рог, е в Украйна. Върнат е при размяна на тела на загинали в края на февруари. Наскоро с помощта на ДНК експертиза е установена самоличността й, съобщи зам.-министърът на вътрешните работи на Украйна Леонид Тимченко. 27-годишният журналист е работил в Hromadske, бил е писател на свободна практика за Украинска правда и други украински медии. Припомняме, че упоритата и грижовна жена от Кривой Рог „гореше“ от работа. Два пъти е пленявана от руснаците. Вторият път – през лятото на 2023 г., докато подготвя репортаж за живота на украинците в окупираните територии. Тя е задържана в Бердянск и хвърлена в затвора. А през октомври 2024 г. баща й получава новина от руснаците, че Виктория е починала в плен. "Украинска правда" успя да научи, че Вика е държана поне на две места: поправителна колония № 77 в Бердянск и следствен арест № 2 в Таганрог, Русия. Последното има репутацията на едно от най-бруталните места за задържане на украинци в Русия. „Това е адът на земята“, казват бивши затворници. Всички държани там са признали за престъпления, които не са извършили. В Таганрог ги бият по време на "приемане", ежедневни обиски и разпити. След мъчения хората в безсъзнание се хвърлят в килии. Измъчват се и в гореща фурна. Съкилийник от следствения арест в Таганрог каза, че Виктория също е била измъчвана, руснаците са я използвали с електрошок. "Видях няколко белега по тялото й - определено на ръката и крака. Имаше рана от нож, добре, пресен белег. Между ръката и лакътя в меките тъкани. И белегът беше около три сантиметра. Освен порезите с нож, Виктория е била измъчвана и с електрошок", разказа жената. Според Координационния щаб журналистът е подготвян за размяна на пленници. Но жената от Криви Рог не доживя да види освобождаването си. Руснаците мълчат за причините за смъртта й. Виктория беше само на 27...
КГБ И МОССАД ВИНАГИ СА БИЛИ СВЪРЗАНИ ВЪВ ДНК ВРЪЗКА И КОМАНДВАНИ ОТ ЙЕЗУИТИ НАЧЕЛО С РОТШИЛД.
Ребека Рот обвинява Израел за проникване в американското общество но забравя руските служби които са над Моссад в ерархията. Израел/Моссад и КГБ/ФСБ са просто инструменти на Централния Банков Картел. Банкерите подбуждат "терор" като претекст за налагане на полицейска държава. Те трябва да защитават монопола на кредит (валута), за да се гарантират 17000000000000$ "държавен дълг". САЩ е дойна крава на Израел и Русия, а службите й за сигурност след убийството на Кенеди са инфилтрирани с руски и израелски агенти.Всички научни открития направени в САЩ са източвани и прилагани или не, в Русия и Израел водородни бомби, Хаарп, психотронно оръжие.В Китай където е централния офис на звяра Ротшилд, също, от интерет до 3Д принтери източвани технологии от САЩ. Патентите на всички открития се предоставят на Ротшилд, чрез измама, натиск или убийства и напредъка на цивилизацията се замразява или се използва за лични цели на левитския елит.
Връзките на капитан Боб, както наричаха Максуел, въобще не бяха случайни. Те се простираха по цялото земно кълбо. Мрежата му обхващаше британската кралица, американския президент и съветския генерален секретар. В Политбюро на ЦК на КПСС го наричали „наш первый секретарь Лондонского обкома“. Беше близък с Тодор Живков, но още повече с Андрей Луканов и Огнян Дойнов. В Израел го посрещаха държавните ръководители. После те го ликвидираха.
Специалният отряд за убийства на Моссад се нарича Кидон. Представлява не голямо военно подразделение, комплектувано с отлично обучени професионални убийци, действащи по целия свят. Те са в състояние да изпълнят операция за предизвикване на двустранни и многостранни междудържавни скандали и противоречия, какъвто е инцидентът със Сергей Скрипал. Израелски агенти на високи политически постове като Борис Джонсън, пък изпълняват задачи за информационно обслужване на акциите.
Някоя „световна“ медия да е възроптала срещу това нерегламентирано „правосъдие“? Даже след убийството на агента на Моссад, но и на поне още две разузнавания – MI6 и КГБ, британският еврейски магнат Робърт Максуел, шумът беше минимален и продължи три дни. Всеки любопитен беше наясно, че той е свързан с комунистическите режими в СССР, Източна Европа и Израел. Завлече натрупаните пенсионни осигуровки на поне половин милион британци. И какво от това? Политиците наредиха случаят да бъде потулен и медиите млъкнаха.
Моделът, построен от йезуитите в Парагвай, е бил използван от Ленин, когато той създава "системата Гулаг" в Съветския съюз, и от Хитлер, когато той построява концентрационни сили в Германия. Тя в момента се използва в Китай, Северна Корея, Руската Педерация и един ден тя ще бъде използвана от царството на Антихриста
По принцип антихриста според Агни Пурана е Калки, докато Путин е фалшив флаг антихрист, сполучливо дошъл на властта с помоща на сивите. Монтиран по-време на точно определение астрологически събития
Чрез Путин сивите пунтират Калки, който се изобразява като човек със светла кожа, яхнал или поклонил се пред бял кон. В ръката си държиш меч. Той пречиствал пропаднала епоха и възстановява справедливостта и духовната чистота. Припомняме, че за първи път Путин стъпва по високите етажи на властта през март 1999 г. Става секретар на Съвета за сигурност на Русия, а през август – министър-председател. Първият му президентски мандат стартира на 31 декември 1999 г.
.gif)
.gif)
