Откак комунизмът стигна до сърцата и умовете на световния мангалиат

Слакърдии

"От 1919 г. насам България се е напълнила с едни боклуци, дето не могат да се изметат цял век; вие искате за един ден да я изчистим..."
Добри Потърпешев

                 

               

     
            

Племената Йадава/Yadava (Йаху/Yahu )дезертирали/обвинени в зловредност от кшатриите(царе) Арийци/ от Индия за Близкия изток и други части на света, като отмъкват с тях и преправените Ведаически Свещени писания(Шастрите) и преправената религията на Йишвара/Yishvara в новите си домове. В Близкия изток тази преправена религия на Йишвара/Yishvara по-късно става йудаизмът.Заедно стях са изгонени и пра-цигански племена/парадхи – индийското племе*сродно с Йаху* от наследствени престъпници ,харни – притежават дарба да мамят целия свят рамоши – джебчии/.Сихките, подобно на йудеите не вярват в Бог, като ОТДЕЛНА ЛИЧНОСТ,а като дух,който най-много може да се въплъти в
"учителят"(гуру), по подобие на юдеите, които боготворят своите равини за техният дух Яхве."Изгубените племена" никога не са се "загуби". Те са отишли в Северна Индия. Хетейците(Hittites), господарите на Ерусалим(Йерушалайм), когато Авраам пристигнал там, са били древна Индо-Ивритска управляваща каста, а не отделна етническа принадлежност, както ние сме били погрешно информирани. Злоупотребата с жени и деца при юдеи и техните братя роми е наследство от Кашмир, гнездото на нагите. Моголската империя е
същата вяра в Ал Аху, както и Ел Яху- рудрически лемурийски духове на Кали създадени също чрез генна модификация.
Завръщане на нагите в Кашмир-това е инвазията на
ислямът при сидхите, които вече са направили първата крачка при отхвърляне на ВЕДА-смесване с рудрическият дух Ал Аху. Война на Армагедон", а е приключила преди повече от 4000 години. 

ДИАЛЕКТИКА НА ПОРОДАТА

"Допълнение към Закона за отрицание на отрицанието: хуманизмът ще унищожи човечеството."

Фридрих Енгенчев

              

...

Слафове

             

    

                

       http://www.flagman.bg/news/2013/02/04/tn/135996538486016.jpg

"Няма как да е читав народ, от който са произлезли и произлизат толкова много камюнисти."
Нане Славуте, народопатолог
          

                

Змийските царе са главно хабиру "апиру"(номади) и назначават у цивилизованите народи пак от своята "класа". Всеизвестен е факта, че др. Тодор Живков е 1/4 или 1/3 циганин. Барони с нежни имена....
Тодор Живков - незаконен потомък на Борис III от Ротшилдската издънка на "Уиндзор" .- ТУК
...

Славъпросче

               

 Лев Леваев роднина на Цветелин Иванов Кунчев

             

 Тодор Земьфирков Уиндзър-циганин с царско потекло.Този нос се появява без изключение при всяка царска издънка. Като се почне от родната сестра и децата на Симеон II и се стигне до внуците им. Същият нос бавно зрее и на личицето на най-новия българин Симеон-Хасан.

 

Доскоро единствената улика за династичното потекло на Тодор Живков се мъдреше върху лицето му. Това бе прочутият кобургски нос - огромен и извит като език на камбана, същият като на Симеон II, на Борис III и на цар Фердинанд.

Този нос се появява без изключение при всяка царска издънка. Като се почне от родната сестра и децата на Симеон II и се стигне до внуците им. Същият нос бавно зрее и на личицето на най-новия българин Симеон-Хасан.

Този неподражаем нос обаче упорства и в рода на Живков. Имаше го на лицето на Людмила Живкова, има го, макар още по-женствено смекчен, и дъщеря Евгения. А при мъжките потомци Владко Живков и вече не малък Тошко той е бухнал върху лицата им, червендалест и разюздан, също както при техните деди. При брата Георги, сестрата Цветана и всички сестринци и братовчеди на Живков по бащина и по майчина линия обаче нос с такава форма отчетливо липсва.

Обратно на представата за излинялата от кръвосмешения синя кръв, кобургската семка е яка и много жизнена. Тя предполага едно завидно дълголетие въпреки превратностите, на каквото впрочем сме и свидетели. Като изключим отровения Борис III и разстреляния му брат Кирил, всеки от този знатен сой догонва достойните старини. Надхвърлил 75 г., цар Симеон II е все така крепък и готов за трона (Боже, царя ни пази!), а дядо му Фердинанд доживя до 87-годишна възраст. Случайно ли, но и Тодор Живков доживя точно толкова.

   

Седефчо=Цветелин Кънчев = хазари = бели сигхани

   

               

Сингарите(иде от река Синд=Инд) принадлежат към извън-кастовата група, наречена ЧАНДАЛА("отхвърляни от Чандра-дева на Луната"), описана в "Ману-смрити"("Ману-Самхита")!

Цар Киру-типичен хазар, типичен клюн. Цигхани = Хазари

      

            

Унгарският хазар(вляво) гледа към свой родственик(клонинг) от Индустан(вдясно), но дали изповядва вярата му?... Може би да, ако е $, но ДНК-то и на двамата е ...сигх-анско.

           

Лорд Манделсон, Натаниел (Нат) РотШилд и Олег Дерипаска, от ляво на дясно. И тримата са юдо-хазари-цигани !

"Циганинът ли лъже като дърт комунист, или комуннистът лъже като дърт циганин?"
Спроспер Мериме

       

         http://diagnosa.net/wp-content/uploads/2016/02/054-1.jpg

...

Слафове


"Левропейските цоциалисти ясно показаха колко струват, след като избраха за свой водач личен московски агентин."
Славрентий Берия

Слафоризми

                

Романи(сингари, от р. Синд/Инд) - "Un-touch-able" чандала. Романтичен ром-антизъм

        

Сектантски Хиндуист в България, обособил се в родното си гето."Циган" произлиза от "Синдар", от. р. Синд(Инд),като са я наричали от западният и бряг Перси и "Ар"- Земя . 
Другата дума с която са известни е терминът "gypsy", чиито корен е в думата "Egypt". 
Друга дума, с която са известни в България е "мангала", което е планетата Марс на Санкрит в Астрологията Джйотиш(загатващ за примитивността, подлостта им и афинитет към кръвта- архетипите Овен и Скорпион).
На изток от р. Инд ги наричат чандала. Извън-класови(untouchable), асоциирани с Луната Чандра и чудовището Чанда, слуга на асурите Сумбха и Нисумбха . Аспект на материалната енергия Майа - Чамунда ги убива.

"Откак комунизмът стигна до сърцата и умовете на световния мангалиат, той презря всяко бачкане и обикна всяка лежачка."
Фридридх Енгенчев

Децата на Плутон(Патала-лока):Съвременния глобален "елит" е израз на бъркотията и смесването в Кали-йуга

               

           

            

Първите проторомски племена изгонени от Индия станали хазари.По-късно изгонените пак заради зловредност станали роми(по тъмни, тъй като са стоели по дълго време на слънце)

    

     

Ромчета в днешен Израел:3 йармулке(киппа), 1 турски фес и 1 заводка каска.

                 

                 

Ромите на Джордж Сорос VS циганите на Цветелин Кънчев                      

     

    

Преселението на роми в Европа

>Акултурация/Цигани коледари в български носии не учудва никого  

        

ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА

                    https://www.pinterest.com/pin/267682771575278803/

“Адът това са другите за мен” е казал френският екзистенциалист Жан Пол Сартър, хубави думи. Добре описват взаимоотношенията в съвременното общество. Казват, че конкуренцията е полезна, здравословна, градивна аз пък ви казвам, че е деструктивна и безкрайно вредна. Както много други неща и конкуренцията е развратено нещо, изкривено, поругано. Огледайте се около себе си, вгледайте се в така наречената “модерна човешка цивилизация”, основната движеща сила днес е икономиката, желанието за достигане на пари и богатство. Да конкуренция има, но тя е убийствена, безскрупулна, всеки се стреми да унищожи тези, които му пречат които го конкурират, които му препречват пътя към богатството. Така се поражда Адът, Адът не някъде дълбоко под земята, където врят казани с разтопена сяра с пържещи се в тях грешници, Адът на Парите, на Състезанието, Войната на безскрупулното Его...

              

“Адът това са другите за мен”, човек сам създава своя Ад и превръща цялото си обкръжение в дяволи-надзиратели, който да го държат в него. Как става така ? Къде е грешката на обществото и обществените взаимоотношения ? Къде се къса нишката между красивата идея и реализацията й? Още от дете съвременния човек е възпитаван в условия на конкуренция и е заплашван с нея, той непрекъснато трябва да се състезава с нея. Ако детето не иска да яде, то го заплашват с това, че някой друг ще му изяде яденето и то ще остане гладно, детето е принудено да се състезава непрекъснато с този въображаем “някой”, който дори не съществува, който дори не е възможно да съществува... Постоянно му се натрапват сравнения и примери от рода “Виж еди кой си е добричък, послушен пък ти не си, виж еди кой си как помага, защо ти не си като него...” Детето има нужда от вниманието на родителите си и то разбира тези натяквания като заплаха, опасност, че родителите му ще го разменят с онзи “еди кой си”, то обича родителите си каквито и да са те, и да се раздели с тях за него е най- голямата трагедия, която то познава (много често родителите употребяват този страх у детето преднамерено без дори да си дават сметка, каква страхотна болка причиняват на собствената си рожба! Болка която вероятно никога не ще отшуми напълно, НИКОГА!)...

          

Какво се получава ли ? Ами получава се състезателен дух, борбен дух, военен дух, от най-ранна възраст човек е възпитаван в него, постоянно е принуждаван да се състезава с някого. Да има добър успех в училище, състезава се със съучениците си, да следва пак състезание, да получава повече внимание от срещуположния пол, пак състезание - често доста по-кърваво от необходимото. В работата си човека пак е принуден да се състезава, да не говорим изобщо за “спорта” и за неговия “състезателен дух”.

     

       

Все състезание, състезание, състезание. Когато печелиш добре, егото е невероятно щастливо и се раздува, а докато ти се идентифицираш с егото си и ти си щастлив. Победата е невероятно сладка ала винаги е кратка и тогава на победителя му става кофти, депресира се и за да се измъкне от положението се захваща с ново предизвикателство, гони нова победа, нови висини. Къде е проблема ли? Къде е грешката ли ? А къде е грешката в хероина? Къде е грешката в пристрастяването към хероина?

                  

Грешката е в последствията, лесно е да печелиш малки победи, но те удовлетворяват състезателя само до определено време, след това трябват големи, по-големи и още по-големи победи. За да се чувства добре, щастлив състезателя има нужда да ги достигне, но те са далече, достигат се трудно много трудно. Тук идва проблема и той има два аспекта. Първият е ако състезателя, постига големи успехи, главозамайващи успехи и живее заради тях, състезава се заради тях. Добре покорява най-големите висоти и след това какво ? Вече няма какво да покорява, няма какво да прави, постигнал е всичко, което е било по силите му, еуфорията от предишната победа е отминала, колкото и голяма да е победата тя винаги е кратка, никога не запълва цял един човешки живот, ако състезателят живее единствено заради нея значи е глупак, значи предварително е загубил. Еуфорията отминава и състезателя има нужда от нова победа, но не е останало нищо, с което да се състезава...

            

Тогава той разбира цялата безсмисленост на състезанието, през целия си живот се е състезавал всъщност единствено със себе си с границите на възможностите си, но сега осъзнава, че има друг играч, има друг състезател, които е по-добър от него и го е победил. Това е Живота, това е Битието, състезателят се е състезавал непрекъснато с Живота и сега е победен, Живота го е победил, защото той е постигнал всичко, което е могъл, а не е достигнал трайното щастие, не е достигнал наградата, към която всъщност се е стремял, заради която всъщност се е състезавал... не я е получил, Живота го е победил, него - Най-добрият!

Всяко състезание е състезание с Живота, състезание за трайно щастие, но когато ти се състезаваш с Живота, Той се състезава с теб. Няма как да изиграеш, да надхитриш, да победиш самия Живот, самото Битие, той винаги печели, винаги е победител...

Това прави състезанието безсмислено, положил си неимоверно много усилия, пропилял си толкова много време за нищо, наградата я няма, не си я спечелил. Вчера един приятел ми разказа една притча, притчата за Чакрахардините, Владетелите на света и така ми даде идеята да напиша тази тема. Ще я предам максимално съкратено и по памет.

[i] От незапомнени времена този император, които успявал да подчини под властта си целия свят, да завладее целия свят получавал титлата Чакрахардин и великата награда след смъртта си да изпише името си върху вечната неразрушима Сияйна планина за вечна Слава. Случило се веднъж един Чакрахардин заедно със семейството си да се упъти към Сияйната планина, за да получи наградата си и да увековечи своето Величие за вечни времена. Стигнал при Пазителите на планината и поискал да го пропуснат, за да изпише името си пред очите на семейството си върху Сияйната планина...

Те обаче го посъветвали да отиде първо сам и да изпише името си, едва тогава да повика семейството си и да им го покаже. Чакрахардинът бил умен император, как иначе би успял да завладее целия свят? Послушал съвета на пазителите, тъй като след като от цяла вечност са на мястото си и са видели много Чакрахардини да идват и си отиват значи знаят за какво говорят...

Та отишъл Великият император при Сияйната планина сам, тя била наистина ослепителна и неописуемо красива и той занемял... но не само заради красотата й... обходил я от край до край, но нямало къде да изпише името си... навсякъде било заето! Навсякъде вече имало имена на други Чакрахардини, за него нямало място!

Върнал се при пазителите объркан и унил и ги попитал какво да прави, а те му отговорили просто да изтрие името на някой от предишните Чакрахардини и след това да напише своето на освободеното място... така правели много Чакрахардини... от много много години насам...

Великият император изведнъж станал безкрайно по-унил и невероятно тъжен и си тръгнал без да напише и чертичка..., всъщност от известно време никой от идващите Чакрахардини не пишел нищо... просто било безсмислено... Великата награда, която придавала смисъл на целия им живот, която им дарявала Величие се оказвала безсмислена... Защо да пишат името си щом като някой след тях рано или късно ще го изтрие ? То няма да остане за вечни времена на Сияйната планина както са си мислели, щяло е да бъде просто заличено и толкова! [/i]

            

Това е първият основен проблем на състезанието, наградата след състезанието е винаги безсмислена, тя никога не си заслужава положените усилия. Вторият основен проблем, който допълва първия са ценностите. Егото до такава степен има нужда от славата на победата, че забравя за всички ценности, забравя за всички правила. Няма вече морал, няма вече съвест или някакви “олимпийски принципи” има единствено победа на всяка цена...

        

Цялото ни съвременно общество е движено от едно такова състезание без правила, етика или някакви ценности, затова сме на този хал. Ако състезателят остави на егото да го води то и той става безскрупулен, без съвест, без задръжки да не говорим за идеали. Истинското лице на състезанието с такива състезатели е Война, няма никакви правила, всичко е разрешено. Древните не са водили войни, може и да са наричали действията си по този начин но не е било война... Целта им е била да покажат единствено красотата и чистотата на духа си пред противниците си, да докажат мъжеството и войнската си доблест - нищо друго, това е била наградата им, те не са възприемали изобщо думата “победа”, не им е била необходима. Войните са се уважавали, всъщност всеки е бил победител без оглед на победата във войната. Всеки е доказвал пред себе си качествата си, силата си, чистотата на духа си. Войните не са изпитвали омраза помежду си, а уважение, искрено уважение и респект...

        

За това древните не са водили войни, не като войните на 20 век, за тях войната е била спорт, олимпийска игра, не масова касапница. Това е истинският спорт, когато не се състезаваш с околните, а просто показваш най-доброто, на което си способен, няма значение дали ще победиш, защото ще си направил най-доброто, на което си способен, ще си дал всичко от себе си и това ще ти носи истинско пълно удовлетворение... Не илюзорна еуфория от мнима победа, а удовлетворение, реално удовлетворение от Себе си!

            

Във състезанието-война победителят е винаги само един ако изобщо може да се говори за такъв, защото всъщност всички са губещи даже не се знае кой е по-губещ - дали това са “победителите” или “губещите”. В спорта победител е този, който не се състезава, състезанието е грешка, война, но спорта е нещо различно, той е себеизразяване, себедоказване, демонстрация на качества, на ценности, а не потъпкването им. Спортистът демонстрира най-вече пред себе си, а чак след това пред околните на какво е способен, до какви висоти се извисил духът му, до каква степен се е развил и разгърнал... Спортистът не се състезава затова не може да загуби, той печели, той винаги печели, винаги е победител... без значение дали е първи безспирноили не. Днешното общество е едно безкрайно  състезание-война

http://galatceq.blog.bg/

Идеята на социализъм и фашизмът е държавата(обществото)./ Комунизмът е ционизъм. Няма добър комунист. Както е известно, комунистът не е човек.

                         Сръбски постер от 1941 г. :

Каббало-капитализмът като йудейско-ционистка марионетна игра чрез масони и комунисти. Кабало-капитализмът(йудео-комунизмът) е построен на базата на фрагментарност("специалности"), като "главата е под земята"(скритост, конспиративност) и е по-близо до царете от низшите планетарни системи- "нагите". Концепцията за "Братство на Змията" , където дух Йах*Big Brother те шпионира и контролира чрез страх и чака повод да те накаже, е взета от Тора-та на йудейската библия.



Дявола е реверсиран бог."Реверсирането" става чрез многократни "революции"(превъртания) в кръгът "самсара"под влияние на духът на "Луцифер". 

 За Европа е планирано реверсиране,почивка от каббало-капитализма, дали социализъм, комунизъм или комуно-ислямски халифат. 

 

 Знаме на комунистическата партия на Кампучия Червените кхмери 1975-1979г. в Каамбоджа избиха около 2 милиона души по поръчка на комунистическия левитски интернационал. Комунистите Йенг Сари, Пол Пот ( в средата) и Сон Сан- триото, унищожило над 1,5 млн. камбоджанци. 



С идването си на власт в Камбоджа през 1975 г. червените кхмери започват да прилагат на марксистко-маоистките идеи.Въвежда се нулево комунистическо-кхмерско летоброене, а новият ред се установява чрез "народната армия", в която са мобилизирани юноши, насилствено откъснати от семействата им. Парите са забранени. В играта на комунисти и кабалокапиталисти, комунистите играят роля на революционери, с цел сплашване на гоите за да не скачат срещу паричната система на Илюминати.

 

 http://shokgid.ru/wp-content/uploads/2015/11/1447435561_Kadry-voiyny-vo-V-etname_25.jpg

Виетнамчета, по - късно за награда ще ги пращат в България. Всичките виетнамци и араби в България и днес са куки на ДС.

https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgUdA6tdcl5GnOu2MVidJzr3-dIGeU6dxXMW7sBbmajxO_syIDAmRhWNLtO6Lxc8JnZXjb-IB1uN3LK0SLNgZlc7BBqWBVMi1En44q_pg9BriX2iKa9M6dIiXwkarrRQ8Lv6PuWE2I1P4a1/s1600/cambodia-killing-fields.jp

СИРИЗА е продължение на американския глобален социализъм( неолиберализъм) в Европа, който прибираше за банките си 40% от парите и богатствата на другите народи но сега реверсиран в комунизъм. СИРИЗА ще е началото на социалната революция в Европа или повторение на Френската революция в цикли без развитие "Соросборос", дело на Левитския Интернационал.




През 80-те години младият Ципрас се присъединява към комунистите и бавно започва да се изкачва по политическата стълба. 2000 година завършва инженерно образование, а през 2008 година е избран за президент на Synaspismos ( еврокомунистическа партия). За първи път влиза в парламента на Гърция през 2009 година. През 2012 поема голяма крачка в политическата си кариера - като президент на СИРИЗА, той прави коалицията втората най-голяма партия в страната. 2014 г. пък за първи път партията печели изборите за Европейски парламент, а вчера написа нова страница в историята на Гърция, след като спечели парламентарните избори и борбата срещу програмата за строги икономии, наложена от Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд.За личния живот на Алексис Ципрас не се знае много. С ученическата си любов Перистера Базиана, която галено нарича Бети, той живее вече 20 г. без брак. Бивша лява активистка, тя стои далеч от светлините на прожекторите, но понякога го придружава на обществените му изяви.Ципрас е баща на двама сина. Интересно е, че по-малкият е кръстен Орфеус Ернесто - в памет на Че Гевара, който той обожава.



Ципрас често прекъсвал партийни заседания, за да се обади вкъщи и да пита как са двамата му синове. Той открито подкрепя гей браковете и осиновяването на деца от гей двойки, припомня Ройтерс. 




Касапинът от палестинските бежански лагери Шабра и Шатила Ариел Шарон е първи братовчед на комунистическия садист Ернесто „Че“ Гевара. Неговият баща бил брат на майката на латиноамериканския сатрап, който е получавал наставления от Адолф Хитлер. Колко невероятно, нали? Но е факт.

CHE GUEWARA WAS A JEW

Майката на Че Гевара е руската еврейка Соня Шейнерман, която се омъжва за Ернесто Гевара Линч и променя името си на Селия де ла Серна. Евреинът (по майка) Ернесто Че Гевара на 25 Февруари 1965 пристига в Израел за първи път. В началото на март 1965 Ернесто Че Гевара среща в Тел Авив брат си, ръководителят на отдела за военно обучение на Генералния щаб на израелската армия, генерал-майор Ариел Шарон, който е командир на ескадрон 101 - Черните ангели, еврейска терористична войскова част. Инструкциите към Че Гевара са сеене на хаос и смърт под революционен претекст, нещо като повторение на Октомврийския еврейски преврат в Русия от 1917 г.
 

 Комунизмът е ционизъм. Няма добър комунист. Както е известно, комунистът не е човек. Логично следва, че не е възможно Обама, Оланд, Меркел, Путин, Камерън, Ципрас и останалите болшевики – предатели на своите народи – изобщо да са човешки същества. 




Идеята на класическият капитализъм е ИНДИВИДЪТ с ЛИЧНА ОТГОВОРНОСТ.
Идеята на социализъм и фашизмът е държавата(обществото). 



През 1971 година Гари Алън стига до неизбежната констатация за бъдещето на САЩ:
„Комунизмът или по-правилно – социализмът, не е движение на потиснатите маси, а на икономическия елит. Тогава планът на заговорниците от най-вътрешния кръг е да социализират Съединените щати, а не да ги комунизират.“



Ето къде е скрита основната измама! Голямата, „великата“ лъжа, както е по Тяхному. Те – интернационалното левитско Братство – се стремят към единна социалистическа или комунистическа държава на планетата. Фразеологията няма никакво значение и не променя съдържанието на плана. Тя ще представлява онова, което Зиновиев включва в своята формулировка на комунизма:
„… Тип „обществена формация” със закони, обусловени от „живота в комуна”, където доминиращата обществена връзка е тази на „шеф” и неговите подчинени, без да има обществена необходимост, само по нареждане.“



Наличието на многопартийна система, която е такава само външно, но не и по същество, е друг елемент на същата огромна измама – ако ще ви е по-добре – заблуда!

Преди около 45 години Гари Алън е допускал, че тенденцията би могла да бъде променена. Почти тридесет лета след неговата кончина действителността опроверга надеждите му. А ако желае да оцелее и да живее при свобода, човечеството е длъжно да намери път за завръщане към благоразумието.




Като младеж и кубинецът-маранос ФИДЕЛ КАСТРО РУС е бил ревностен почитател на Новия ред в Европа, налаган от Фюрера... Фидел Кастро бе НАЦИОНАЛИСТ и РОДОЛЮБЕЦ, ако проучим внимателно реформите му в Куба ще стигнем до този извод единодушно - той накара американските МУТРИ /от КОЗА НОСТРА/, скучаещите безделници-милионери - янки и тайните служби на САЩ да си плащат за казината, за развъждането на наркотици или транзитния им транспорт от Южна Америка до Флорида.., прекрати прането на мръсни пари в кубински частни банки..., осигури ЗАЕТОСТ за всички, които искаха да работят.., преквалифицира ПРОСТИТУТКИТЕ в СЕКРЕТАРКИ и обратното..., ограмоти народа си..., раздаде имотите на Католическата църква на безимотните селяни, осигури достъпно и качествено здравеопазване за трудовата класа..., но получи единствено помощ от СЪВЕТСКИЯ БЛОК, и, щом я получи, бе наречен 'комунист'...
Да си припомним, че КАСТРО пусна мухата в главата на разглезеното богаташче ЧЕ ГЕВАРА, да ходи да прави революции в Ангола и Боливия., а самият той се зае да "служи" на народа си... Ако не си спомняте, да ви припомня, че основният лозунг на кубинската революция все още е "PATRIA O MUERTE" /'Родина или смърт' - а на нашето ВМРО не беше ли: 'Свобода или смърт'!?/ Можем само да похвалим ФИДЕЛ ( 'Семпер фиделис', от лат. - 'винаги верен', девиз на Академията на ВМС на САЩ, но освен ВЕРЕН, е и ОБЕЩАН - 'терра фиделис', примерно, е и 'земята на верните', но също и "обетованата земя"), че не допусна зараждането на КУЛТ към личността му.., въпреки че е нормално да винаги да има недоволни от всеки политически режим...


Koй е Eрнесто Гевара де ла Серна ?



Куба “един от последните концлагери”. 




В началото на януари миналата година за представяне на книгата ”Империя на терора” в Атина на посещение бе Алехандро Кастро - синчето на президента на Куба - Раул Кастро.Във всички изяви пред гръцките медии Алехандро Кастро успя да подчертае,че посещението му не е политическо, въпреки че журналистите го свързват с топлите отношения между СиРиЗа и управляващата партия в Куба. 




Еврейчето Алехандро Кастро е един от най-влиятелните политици и военни в Куба. Той е полковник в министерството на вътрешните работи, макар че по образование е инженер с магистратура по международни отношения. Той пристигнал в Гърция по покана на местната филмова компания New Star, която издава на гръцки език неговата книга „Империята на терора”, издадена за пръв и единтвен път през 2009 от кубинското министерство на вътрешните работи. 




На специално организирана пресконференция в началото на посещението си в Атина Алехандро Кастро изразил благодарностите на Куба към гръцкия народ за солидарността му, спомогнала за завръщането на петимата кубински затворници, прекарали повече от 16 години в американски затвори. „Това беше една победа не само на кубинския народ, а и на всички народи, които със солидарността си подкрепиха искането да бъдат освободени тези герои, чието единствено деяние бе, че се бореха срещу терора на САЩ”.



Той подчертал, че Куба се противопоставя на всеки вид тероризъм, както и че борбата срещу него трябва да се води само с политически средства. „Ние в Куба осъждаме вчерашното въоръжено нападение в Париж и сме категорични, че тероризмът трябва да се обори по най-категоричен начин. Но още по-лошо е, когато терористичните актове се подкрепят от държави, както например прави САЩ в нападения срещу Куба. Не е възможно да се провеждат глобални кампании срещу тероризма като тази, която започна Джордж Буш-син и предизвика много жертви, а в същото време в САЩ да живеят на свобода поне 50 души, организирали терористични нападения в Куба. Това е едно противоречие, което не може да продължава”,



Посещението на Алехандро Кастро в Атина съвпада с фестивала на кубинското кино, който се организира в кино Studio New Star Art Cinema от 8 до 14 януари по повод навършването на 56 години от Кубинската революция. Предположението, че Йудеите може по някакъв начин да бъдат ангажирани в опит за дестабилизиране на САЩ като вече умиращо животно и една добре заслужена смърт носи някаква валидност. Въпросът, който обаче, е какво ще донесе края на света по-свободен, или един поробен свят и кой иска да контролира всичко и всички? 
 

 "Леви-десни, леви-десни, ще вървим напред"




ПРОТОКОЛ №9
ЮДЕИТЕ ДЪРЖАТ В РЪКА ВСИЧКИ ОБЩЕСТВЕНИ СИЛИ.

В действителност за нас няма препятствия. Нашето свръхправителство се намира в такива особено благоприятни условия, които са дали основание да го наричат с динамичната дума – диктатура. Аз мога с положителност да заявя, че в сегашното време ние сме законодателите; ние определяме състава на съда и ние раздаваме правосъдието; ние наказваме и помилваме; ние седим на водаческия кон като повелители на всички войски. Ние управляваме със силна ръка, защото държим в ръцете си и остатъците на разнебитената гоевска общественост, която някога е била силна, но сега покорна нам. Ние държим в ръце необузданите честолюбия, ненаситната алчност, безпощадното отмъщение и злобната ненавист.

ЮДЕИТЕ СЪЗДАВАТ РАЗЕДИНЕНИЕТО И ПОДРИВАТ ОСНОВИТЕ НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ.

От нас изхожда всесковаващият терор. Ние имаме в услуга хора, представляващи всички мнения и всички доктрини: монархисти, демократи социалисти, комунисти и всякакви утописти. Ние сме впрегнали в работа всички и всеки един подкопава последните остатъци на властта, старае се да срине всички установени порядки. Всички държави, измъчени от неуредици, искат покой. За да имат мир, те са готови да пожертват всичко. Но ние няма да им дадем мир, докато те открито и с покорност не признаят нашето интернационално свръхправителство.
Народите пищят и искат разрешението на социалния въпрос посредством международни съглашения. Разпокъсаността на партиите хвърли народите в наши ръце, защото за водене на партийни борби са необходими пари, а всичките пари са в нашите каси. 




"Десните" са републиканците("Слона"), а левите-демократите("Магарето").Циониста болшевик(което е едновременно и десен и ляв, "оксиморонен"), но и "нео-либерал", заема функция в Ционизма като "катализатор" на левите процеси на деструкция в обществото с цел "гео-стратегия чрез социален инжинеринг", неговият "либерализъм" и "демократизъм" е подстрекателен към деструкция и обслужващ ре-аранжиране на хаоса от страна на ционистите. "Републиката трябва да падне"/The republic must fall(чрез "демократични средства", "смени в конституцията", т.нат.), чрез поредица от нео-либерални манипулации на масите с цел извършване на революции за сваляне на правителства, които не изпълняват по "Протоколите"(на ционистите) директно. Целта е народът сам да си сваля "гоевските правителства"(дори и чрез избори) без да забележи КОЙ дирижира цялата бутафория, да се измори и да признае ЕДИННО СВЕТОВНО УПРАВЛЕНИЕ, под егидата на Ционския Цар и да си приеме доброволно робството. Но, коя е "републиката" в САЩ и по света?- Тя е конституциирана от масони, които днес се управляват от юдеи(както пише в "Протоколите на ционистите", че "ционистите са създали, контролират и ще унищожат масоните на даден етап към Ционското тотално господство").В такъв аспект, бутафорната игра на "парламентаризъм" напр. в САЩ е, че "консерваторите"(републиканци) са юдеи и генерират агенти, които играят "либерални"("демократични, "народни", "реформаторски") игри("стратегии"), присъщи за своята "опозиция" и така насочват масите към "правилната" посока. Т.е. "о-позицията" е контролирана от Позиционера. За това се казва, че няма значение дали е "републиканец" или "демократ" в САЩ- все плутокрацията(като интрументариум на ционизма)управлява политическия живот в САЩ, известен като "корпоративизъм, монополизъм". Т.е. интересите на СРЕДНАТА КЛАСА не са защитени и така ЦИОНИЗМА контролира масите, превръщайки ги в ПРОЛЕТАРИИ(безимотни и безправни лумпени, готови на революционни действия и манипулация по всяко време). Какъв е сценария на ционистите
за скапване на човечеството и света?

Лансират се и се финансират("finance", "fiscal" иде от Lat.-"finis"/Fr.-"fin"="край","завършвам") неолибералите и крайните елементи под слогана "Power to the People".

Така ескалира екстремизма и хаоса, а в последствие - СЪЩИТЕ тези ционисти, които така щедро и "прозрачно" финансират такива като Ципрас които да "пръскат плюнки от демокрацион", но идват на по-късен етап с желязната сопа("irod rod"), както е обещано за "Синът Давидов" в юдео-ционистката доктрина. Властта се централизира във все по-тесен кръг "богоизбрани", а масите все повече се лумпенизират, до момента на превръщането им тотално в добитък, който сам да си изисква робството в кошарата. "Неотдавна нашият народ даде на света нов пророк. Той има две лица и носи две имена: едното е Ротшилд - лидер на всички капиталисти, а другото е Карл Маркс(Мойсей-Леви Мордехай) - апостол на тези, които искат да унищожат всички останали."
Блументал< Blumenthal, Judisk Tidskrift, 57 Sweden, 1929

"Някои го наричат марксизъм. Аз го наричам юдеизъм."
Равин Стефан С. Вайс
The American Bulletin, New Уоrk, May 15,1935<

"Марксизмът, за който вие казвате, че е най-жестокият противник на капитализма*, е свещен за нас по простата причина, че той е една от необходимите ни противоположности.
Тези два полюса ни принадлежат, и ние сме тяхната ос.
Болшевизма и интернационализма утвърдихме ние.
Тези две доктрини принадлежат на две социални системи. Те са единни в намерението си да променят света - от горе чрез контрол на богатството, и от долу - чрез революция."
Еврейски банкер от The Compt de Saint Aulairein Geneve Conte la Paix Libraire Plan, Paris, 1936

Международната революция и международните финанси работят заедно и много усърдно. Те са двата фронта на еврейския интернационал. Оттук следва, че съществува ционистка конспирация срещу всички нации.

ReneGroos Le nouveau Mercure, Paris, May 1927

-----
* разбирай "кабало-капитализма" на Ротшилд(в Европа) и Рокъфеллър(в САЩ)-династиите от ~1800 г. до сега. Докато при класически капитализъм на Адам Смит важи формулата "Пари-Стока-Пари прим", то при Ротшилд формулата е "Пари-Пари прим-Пари сконд...." и цели "контрол над гоите(всички неевреи)" и възтържествуване на Ционския Цар на земното кълбо.


Псалми 2:9
Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд.

Откровение 2:27
(и той "Ще ги управлява с желязна тояга; Те ще се строшат като грънчарски съдове", -) както и Аз получих от Отца Си.
Откровение 12:5
И тя роди мъжко дете, което има да управлява всичките народи с желязна тояга; и нейното чадо бе грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол.
Откровение 19:15

Из устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите; и Той ще ги управлява с желязна тояга и ще стъпче лина на лютия гняв на Бога Всемогъщий.




"От нас произхожда всесковаващият терор"

Разрушаване, функциониране и структуриране на Вселената.

Космологията на индийския атомизъм предлага множество варианти на създаване и разрушаване, функциониране и структуриране на Вселената. Тяхното детайлно изследване и описание едва ли може да бъде предмет на настоящата работа, още повече като се има предвид обстоятелството, че всяко изследване, посветено на историята на индийската философия, съдържа в една или друга форма, разгърнато или имплицитно, изложение на космологическите идеи в Древна и Средновековна Индия.

От друга страна, ние се убедихме, че философията на индийския атомизъм снема в рационален вид проблемите на индийската философия въобще. Затова космологията на индийския атомизъм е до голяма степен идентична с космологията в рамките на индийската философия.

Нашата задача ще бъде не позитивното (и конспективно) изложение на космологическата проблематика, така както тя се е решавала в хода на културното и духовното развитие в Индия, а осъществяването на проблемен анализ на културно-историческите модификации на връзката между космология и атомизъм в индийската философия.

Те, от своя страна, са предметно обусловени от няколко взаимосвързани идеи, които, разглеждани в съвкупност, дават достатъчно обхватна представа за съдържанието и основните тенденции в развитието на собствено атомистичната космология. Такива са на първо място идеите за цикличността на космологическия процес, за ролята на телеологическите аргументи в построяването на атомистичната картина на Вселената, за микро-макрокосмическите съвпадения, както и идеята за съществуването на множество светове.

Космологията е била винаги в съседство — за добро или лошо — с митологията, която оказва чувствително влияние дори върху съвременните представи за Вселената. И ако митологическите образи на древните отдавна са заели мястото си в пантеона на културната история, съвременното мислене все още не може да се освободи от митологическото очарование на непрестанно умножаващите се космологически теории.

Космологията, затова, е рационалната митология на съвременния учен. В нея понякога парадоксално си дават среща строгата логика на математическото мислене и развихрената фантазия на древните жреци. Това странно единство обаче не е свидетелство за ексцентричността на модерните космолози, а за фундаменталното единство на човешкия разум, за единството на тези рационално и емоционално-знанийни структури, които са лежали и продължават да лежат в основата на човешкото познание на действителността, за единството на човешкия дух както в регионално, така и във времево отношение.

Изменяли са се методите, средствата и спекулативният (наблюдателен) инструментариум за изследване на Космоса, но удивлението пред чудото на Вселената е останало същото. За философията това е от особена важност, защото философията започва с учудването.

Затова, без да се лишаваме от правото да философствуваме, не трябва да се учудваме, че между космологията на индийския атомизъм и съвременната теоретична и наблюдателна космология има редица общи или просто сходни черти. На част от тях ще обърнем специално внимание в хода на по-нататъшното изложение.

            

Един ден на Брахма се нарича калпа= 4,320,000,000 земни години.
Тя е съставена от 1000 йуги = 71 маха-йуги = 14 манватари.
"Нощта на Брахма" има същият период.
Брахма живее 100 такива години(311.04 трилиона земни години) и умира.
(влиза в "Утробата на Вишну")
С това "умира" и Вселената, чакаща ново проявление от Маха-Вишну.
Възраста на земята/Спекулация с невежеството от нагите

Според традиционната индуистка представа организираната вселена е периодично явление. Интервалът между възникването и унищожаването на света се нарича калпа и се равнява на един ден от живота на Брахма. Изразен в години, той е равен на 4,32 млрд. години. Този период е разделен на 1000 махаюги, а всяка махаюга (голяма епоха) се състои от 4,32 млн. години, разпределени в четири различни по времетраене юги (крта, трета, двапара и кали), съдържащи съответно 4800, 3600, 2400 и 1200 божествени години (една божествена година е равна на 360 човешки години).

По такъв начин Вселената „възниква“ на всеки 8,64 млрд. божествени години, съществува през първата половина от това време и се намира в дисперсно състояние през втората част, която съответно се нарича космическа нощ на Брахма.

          

За ранната индуистка космология съществуването и несъществуването на света са в сравними темпорални пропорции. Различията между школите са главно от функционален характер. Няя-Вайшешика и Мимамса смятат, че в космическата нощ световната материя се намира в хаотично състояние, нерегулирано от никакви физически закони.

Самкхя-Йога и Веданта разглеждат космическата нощ като абсолютно равновесно състояние на праматерията. Малко по-различен е моделът на будистката космология от този период. Тя се придържа към цикличността в развитието на Вселената и предполага наличието на четири неизмерими калпи. През първата от тях светът е напълно разрушен, или по-точно се намира в процес на разрушаване, през втората пустотата преобладава, през третата светът се изгражда отново, а през четвъртата съществува.

Будистите приемат и съществуването на шест вътрешни периода (антаракалпа), чиято продължителност варира от 10 до безброй много години. Почти същата идея отбелязахме и у Джайна, за която колелото на вселенското време има шест възходящи и шест низходящи спици, съответствуващи на увеличаващите се и намаляващи световни епохи.

Така или иначе, космологията на индийския атомизъм има това голямо преимущество, че работи с представата за една пулсираща вселена — ако не пространствено (макар че тук трябва да си спомним свиващото се пространство на Ведите и Джайна), то поне темпорално и функционално-органично. Сезонната цикличност на процесите в природата е тази емпирична основа, върху която се развива идеята за периодичността на космическите процеси.

          

Човекът и земната природа са част, органичен елемент във всеобемащото единство на Космоса. Телесното единство (интегралност) на човека в неговия сегашен живот е анатомо-физиологическа предпоставка за бъдещите реинкарнации, превъплъщения, на неговия Аз (атман) не само в рамките на този свят, но при известни условия и в пределите на всяка една от следващите появяващи се и изчезващи вселени.

От чисто физическа гледна точка тялото на човека е съставено от атоми (на една от елементните стихии), които са подчинени на универсалния закон за съединяването и разединяването. Доколкото атомите са вечни минимуми на материята, би могло да се каже, че не само трансценденталното Аз на човека е вечно (в качеството си на субстанция), но и неговото тяло — макар и в снет вид — притежава характеристиката вечност.

Под формата на атоми то преминава от прераждане в прераждане, от цикъл в цикъл и от една вселена в друга. Технологията на този космологически трансцензус обаче е различна и зависи от особеностите на онтологическата схематика, както и от съответните културно-исторически традиции, господствуващи в една или друга школа.

Естествено е да се предположи, че космологията на дадена атомистична школа ще зависи от типа паринама-вада или арамбха-вада, доколкото въпросите за атомния синтез до голяма степен обуславят и решението на редица космологически проблеми. Това, което обединява различните варианти на паринама-вада и арамбха-вада, е техният безусловно еволюционен характер, когато те бъдат направени предмет на космологически анализ.

И наистина, от гледна точка на космологията по-съществено е да се установи дали Вселената се развива или е неизменна, а не да се правят опити да се реши дали тя е изградена от атоми или от по-тънки конституенти (този въпрос, от своя страна, е централен за физиката). В този смисъл е безпредметно също да се спори дали светът първо се е разложил на съставните си елементи и едва след това се е оформил като завършено цяло, или обратно.

След като веднъж сме приели вечността на материалната субстанция (било то под формата на прадхана или под формата на многочислени атоми), безсмислено е да търсим формулата на абсолютното първоначало, още повече при убеждението, че тя е кодифицирана в свещеното писание (Ведите) и по-специално в представата за великото космическо яйце.

От астрофизична гледна точка е може би интересно да се отбележи, че космическото яйце, по мнението на Прашастапада, е изградено не от нещо друго, а от атомите на земята и атомите на огъня, които се намират в изключително кондензирано състояние (ПДС, § 40). Тази идея е пръв исторически предшественик на съвременната представа за първичната космическа свръхтежка капка.

Изграждането (сршти) и разграждането (пралая) на света е тема, на която се обръща неизменно внимание в рамките на философията на Няя-Вайшешика. Според Парамартха (499 — 569) разграждането на света се извършва по два начина, първият от които се нарича антара-самварта, а вторият — теджах-самварта.

Това свидетелство е особено ценно, защото с него фактически се дава ясно да се разбере, че ранната Вайшешика е обсъждала такива варианти на разграждане, които в най-общи линии — съобразявайки се с названията, приведени от Парамартха — могат да бъдат обозначени като интерналистки (антара означава вътрешен) и термален (теджас означава огън, светлина, енергия).

         

  Битката на Титаните за Времето

Следователно в едни случаи пралая се разглежда като естествен, вътрешно присъщ процес на разграждане на света, а в други — като процес на принудително външно унищожение. Очевидно, в случая с принудителното разграждане не е минало без определено въздействие от страна на ранната будистка космология. От друга страна, първият тип разпадане на света се измерва в числа от арсенала на будистката космология — той трае 300 000 коти (коти = 10 млн. години), които са разпределени в три калпи:

а) I калпа — огнен свят;
б) II калпа — воден свят;
в) III калпа — свят на вятъра.

Всяка калпа (равняваща се фактически на една голяма космическа ера) светът бива унищожаван от един от съответните елементи-стихии. По време на разпадането всяко голямо тяло се разгражда на съставните си атоми и пребивава в такова разпръснато състояние, докато адршта (или дхарма и адхарма) не даде съответния импулс за рекомбинация на атомите.

В първата си част тази представа е сродна на будистката, изложена в Локапаннятти ХV.А. Според космологията на ранните будисти двадесет и четири малки космически ери правят една голяма космическа ера. През една от ерите светът отива към разрушение, през друга космическа ера светът отива към възстановяване, през трета светът е в състояние на разруха, и през четвърта — в състояние на ненакърненост.

Всички те, според Буда, траят по една асамкхея. Той твърдял също, че има три типа разрушение: разрушение чрез огън, разрушение чрез появата на допълнителни слънца в небето — след петото водата в океаните се изпарява, след шестото космическата ос на света — Сумеру — започва да изпуска дим, след седмото Сумеру е обхваната от пламъци, които разрушават и дворците на Брахма. „Такъв е древният закон (на света).

акава е крайната точка, достигната от разрушаването на материалния свят. По време на останалите двадесет малки космически ери хилиокосмите (ансамбли от 10 хил. свята) остават празни, проникнати от сенки и разстройство“ (Локапаннятти ХV.А, с. 172). Идва време обаче, когато светът се възстановява.

Защото възстановяването, смятат будистите, е в природата на нещата. Законът на нещата е такъв, че светът трябва да бъде възстановен посредством извеждането на четирите махабхути на материалните агрегати (рупа-скандха), от които постепенно се изграждат палатите на Брахма. Този процес се ръководи от действията (карма), акумулирани от съществата по време на предишните им съществувания (по-късно ще видим, че точно такава е представата и на Няя-Вайшешика).

Според будистите именно карма, силата на акумулираните действия, е последното основание, непосредствената causa efficiens за възстановяването на материалните елементи, а следователно и за активизирането на атомите, от които са изградени „палатите на Брахма“, т.е. в крайна сметка светът. Вторият тип разрушаване започва, както и предишният, с унищожаването на всички живи същества, в резултат на което Великият Брахма остава сам в хилиокосма. След това заваляват проливни дъждове, които разрушават дори планината Сумеру и покриват цялата земя.

Изчезват не само елементите на земята, но и елементите на огъня и вятъра. Дворците на Брахма се разрушават. Всичко, което е било съединено и събрано по силата на карма, бива разединено и разпръснато (Локапаннятти ХV.В). Механизмът на последният тип разрушаване — чрез вятър — заслужава да бъде описан по-подробно поради факта, че тук става дума за разрушаване на самия космичен континуум: „Настъпва времето, когато се осъществява второто разрушение: разрушението на космическия континуум.

По това време задухват мощни ветрове. В следствие на това вятърът вдига в космоса камъните на тази земя, големи колкото дланта на ръката, и ги разрушава. Той запокитва в пространството скали, големи колкото подноси за ориз, големи като рогозки, големи като села и полета, и ги разрушава. След това той вдига в пространството високите сто йоджана върхове на Сумеру, царя на планините, строшени от голямата маса вятър, и ги разрушава.

Вдигнал в пространството върховете, високи двеста йоджана, триста йоджана, четиристотин йоджана, петстотин йоджана, той ги разрушава. По външните планини на Сумеру стихията на вятъра се развилнява. Масата на водата се разлага до по-низшата маса на вятъра (въздух, газ).

Вятърът вдига тази земя в Космоса и я разрушава... повдига голямото море и Сумеру, царя на планините, и ги разрушава. Масата на земята изчезва. Масата на водата изчезва. Масата на огъня изчезва. Областта на Брахма престава да съществува. Небесният палат на Брахма е разрушен.

Това, което е било събрано от силата на карма, изчезва. И вятърът престава. Небесният палат на Брахма, огромен, просторен, блестящ, приятен на поглед, очарователен, е разрушен, а също и областта Брахмалока на Брахма. Такъв е древният закон на света. Такава е крайната точка, достигната от разрушаването на световния континуум“ (Локапаппатти ХV.С).

* * * * * * *
Въпреки значително по-високата степен на натурфилософска рефлексия, демонстрирана от мислителите на Няя-Вайшешика, тяхната представа за космическите периоди малко се отличава от космодеструктивните видения на ранните будисти, изложени в концепцията за трите „космически революции“. Според Прашастапада, който излага каноничните възгледи по този въпрос (ПДС, § 40) — макар те да не се съгласуват с възгледите на Канада, особено що се отнася до ролята на Брахма в непрекъснатия процес на космическите кръговрати, — разрушаването на света означава окончателно разрушаване и на четирите материални субстанции — земята, водата, огъня и въздуха.

Това положение може да предизвика известни недоразумения, тъй като според Канада субстанциите са вечни под формата на атоми и невечни под формата на агрегати. Възниква закономерният въпрос какво трябва да разбираме под субстанция (махабхута), когато трябва да уточним основните етапи в разрушаването и изграждането на света, т.е. когато субстанцията се разглежда не от метафизическа, а от космологична гледна точка.

Ако приемем, че субстанциите се разрушават заедно с установяването на космическата нощ, тогава ще трябва да се съгласим, че атомите — чиято вечност е безспорна — загубват субстанциалните си различия и се превръщат в недиференцирани минимални структури на първичната материя. Но това е позицията на Джайна, затова правилно би било да се предположи, че атомите запазват субстанциалната си определеност дори и в епохата на космическия хаос.

Сами по себе си атомите обаче не могат да бъдат причина за разграждането на организирания свят, защото те притежават постоянен набор от качества и действия, изхождайки от които не е възможно да се обоснове и космологически да се мотивира началото на пралая. Този пропуск на ранното учение създава благоприятна почва за активизирането на определено теологически аргументи в рамките на по-късната космология на Няя-Вайшешика.

По мнението на Прашастапада светът започва да се разрушава в края на стогодишния период от живота на Брахма (съответно измерен в цифрите на „божествената“ хронология). Причините за това не са от областта на естествената необходимост, а от сферата на божествените събития — именно по това време Брахма достига своето освобождение, а великият бог, господарят на вселената (Махешвара), пожелава разрушаването на света, за да може да предостави отдих на многочислените живи същества от уморителния кръговрат на самсара (колелото на превъплъщенията).

В резултат на това адршта (невидимата сила) престава да проявява активност, което се отразява на активността на субстанциалните души (атман), а също и върху битието на телата, материалните органи и обекти, които сътрудничат с нея (ще напомним, че Канада приема адршта за трансцендентален феномен само защото не може да бъде обяснена със средствата на перцептивното и рационално познание, а по-точно, не може ад бъде вписана в структурата на физическото обяснение на действителността; при него обаче адршта не е нито отделна субстанция, нито още повече категория — тя е просто необяснен феномен, чиито функции са чисто натуралистични). По-нататъшното разграждане на света следва в общи линии схемата на атомния синтез, само че в обратен ред. Желанието на Махешвара предизвиква съответно действие в атомите и душите, което води до разрушаване на връзката между атомите и душите. В резултат на това възниква качеството разединение, което води до унищожаването на телата и органите, докато не останат само свободни атоми.

С това се обяснява разграждането на органичните тела, притежаващи душа, т.е. намиращи се в контакт със субстанцията атман в нейните плуралистични модификации. По същия начин се извършва и разграждането на материалните обекти, изградени от земя, вода, огън и въздух.

И така, атомите като последни материални субстанции остават окончателно разделени. Същото се отнася и за душите, които изпълнени със съответната доза дхарма и адхарма (в зависимост от делата си в предишния космологически цикъл), остават в покой за следващите сто години от хронологията на Брахма (по-нататък ще видим, че от „терагалактическа“ гледна точка този процес не е еднороден: в необятната вселена съществуват множество региони, които пребивават в състояние на пралая, и други, намиращи се във фазата на нормалното съществуване на нашата вселена).

Накратко, през периода на разграждане на материалния свят трите всепроникващи, вечни и неизменни субстанции — акаша, пространството и времето — престават да изпълняват (Прашастапада смята, че това става по волята на Махешвара) посредническите и индивидуализиращите си функции, което довежда до невъзможност за космокреативно съединение между атомите на четирите елементни субстанции, а също между тях и душите.

Множеството атмани обаче запазват „ретрибутивните“ си функции под формата на определени предразположения (самскара — склонност, клинамен, космологична интенционалност), които се конституират от съотношението между дхарма и адхарма. Точката на поврат се полага от активизирането на ретрибутивната сила на дхарма и адхарма посредством импулс от страна на адршта, която, от своя страна, играе ролята на ретранслатор на божествената воля.

           

В следствие на това душите отново получават възможност да се съединяват с атомите. Именно този контакт с пребиваващите в безпорядъчни вибрации атоми задава в тях насоката на едно напълно определено „конструктивно“ движение, което довежда до започването на процеса на комбиниране на атомите и образуване на първите космологически агрегати. Обратното движение на първоматерията към нейното органично-космологическо състояние минава през десет последователни степени:

1. Съединяване на душите с атомите, което е възможно само чрез съответно движение. Този етап следователно съдържа и няколко предварителни „под-етапа“, които осигуряват на изхода „свързване“ на душите с атомите: а) волево напрежение от страна на Махешвара; б) активизиране на адршта, привеждане на акаша, пространството и времето в „космологическа готовност“;

в) придаване на субстанциите на импулса за действие, което довежда до съединяването на атомите и душите. При това съединяването не трябва да се разбира като нещо реално, каквото е например свързването между два атома, а като създаване на възможност за органично-конструктивни движения. Душите придобиват свойството да организират материалните атоми в завършено космологическо цяло (СВМ IХ, с. 54).

2. Втората степен се характеризира с началото на комбинативния процес между атомите. Особеното тук е, че се задвижват не всички атоми, а само атомите на въздуха, което позволява на определени двойки да се съединяват в бинарни атоми.

3. Следващата космогонична степен фиксира окончателното оформяне на елементната стихия (махабхута) на вятъра, която постепенно запълва пространството.

4. В средата на елементния вятър се инициира комбинирането на атомите на водата.

5. Възниква елементната стихия на водата, която формира великия океан на вселената.

6. В този океан започва и съединяването на атомите на земята, чиито двойни (двянука) и тройни (трянука) комбинации създават предпоставките за оформянето на елементната стихия на земята.

7. Окончателно се консолидира елементът земя (пртхиви).

8. В стихията на водата започва и комбинирането на атомите на огъня. Водата (или водородната стихия) се схваща като своеобразен гарант за синтезирането на огнената стихия, доколкото ограничава разрушителната мощ на огъня и не му позволява да даде ход на деструктивния процес.

9. Елементната стихия на огъня, сдържана от водата и земята, в известен смисъл може да се разглежда и като катализатор на космологическата еволюция, довеждаща до възникването на емпиричния свят.

10. От атомите на огъня, смесени с атомите на земята и регулирани от стихията на водата, възниква великото космическо яйце, което при увеличаването на каталитичните функции на огъня избухва и поставя истинското начало на емпиричната вселена. Душите се съединяват с телата и отново започва вечният кръговрат на преражданията.



В тази общо взето натуралистична схема твърде странно и изкуствено звучи положението за двойното съединяване на душите и атомите — веднъж на трансцендентално-метафизическо равнище и втори път — на космологико-емпирично. Чисто теологическите аргументи на Прашастапада и на Шридхара обясняват повече вечността на атомите, отколкото механизма на космологическо взаимодействие между атомите и душите.

В това отношение значително по-информативна е дискусията за величината на атмана, изложена на страниците на Сядвада-мапджари. Глава IХ от това произведение е озаглавена „Учението на Вайшешика за размерите на Атман“ (СВМ, с. 52-55). За нас този анализ представлява несъмнен интерес, тъй като критиката на учението на Вайшешика за душата е дадена в тясна връзка с разработването и плодотворното разширяване на философско-космологическите аспекти на атомистичната доктрина.

Главните аргументи на Вайшешика в полза на вездесъщността (и всепроникващата природа) на атман се свеждат до космологически и чисто физически съображения. Ако атман беше лишен от вездесъщност, космическият еволюционен процес нямаше да започне въобще, тъй като не би имало едновременно свързване с атомите, които се намират в други региони на пространството.

Това е една изключително важна забележка, защото хвърля светлина върху някои неясни въпроси в космогонията на Вайшешика. Оказва се, че атомите не се свързват последователно или едновременно в ограничени пространства (както би могло да се заключи от безкрайно малките им размери и практическата необятност на Космоса) — едновременното свързване на атомите е задължително условие за привеждане в движение на огромната машина на Космоса.

Хипотетичното съществуване на Махешвара не е в състояние да обясни едновременността на първите синтетични космологически процеси, нито пък това може да стори адршта — великият владетел на вселената и невидимата сила адршта не са понятия, които биха могли да бъдат вписани в изключително прецизно изработената категориална систематика на Няя-Вайшешика.

Ето защо, изхождайки именно от строгата логика на категориалната еволюция в школата, би следвало да се предположи, че функциите на космологически инициатор и координатор ще бъдат приписани на категорията атман — вечната и всепроникваща субстанция. Нещо повече, в интерпретацията на Маллишена привържениците на Вайшешика твърдят, че ако душата не бе всепроникваща, нямаше да има и последващо свързване на атомите, което означава, че не биха възникнали и по-сложните агрегати.

А след като не възникнат по-сложни агрегати, естествено е да се предположи, че няма да възникнат и органичните тела, а между тях и човешкото тяло. Следователно отричането на вездесъщността на душата означава невъзможност човекът да съществува като висш биологически организъм. Но доколкото човек все пак съществува, очевидно душата (атман) като вечна субстанция трябва да бъде всепроникваща.

По такъв начин човешкото съществуване сега налага определени ограничения върху началните фази в еволюцията на Вселената. Заедно с това съществуването на човека сега предполага наличието на една изотропна и еднородна вселена — изотропността и еднородността на вселената са функция (макар и не в материален смисъл) от вездесъщността на атмана. Този тип разсъждения ни довежда плътно до аргументацията, характерна за разпространения в съвременната наука антропен космологически принцип.

Изложеното по-горе схващане на Вайшешика заслужава специално внимание, тъй като позволява да се изгради една сравнително цялостна представа за философския атомизъм на Няя-Вайшешика. Още по-голямо значение то има за изясняването на някои изключително важни въпроси от метафизическо и космологическо естество.

На първо място следва да се постави въпросът за източника на движение на атомите. От изложеното стана ясно, че материята и източникът на нейното движение се схващат като различни субстанции (атоми и души). Не казваме просто движение, а източник на движение. Според някои основополагащи концепции на Вайшешика атомите се намират в непрекъснато движение, което бе отбелязано като париспанда.

Вибрациите, или кръговото движение на атомите, е неделимо от тяхната същност, следователно в нашия случай не става дума за движение въобще, а за особена форма на движението, която позволява на атомите да „пристъпят“ към космологическия процес на комбинация и рекомбинация.

И така, душите, разглеждани като метафизически субстанции, са източник на постоянни импулси (в периода на прехода от пралая към сршти), които трансформират собственото въртеливо движение на атомите в универсално космосинтетично движение.

Това обстоятелство е от особено значение, тъй като нито Канада, нито Прашастапада пред­ставят смислено обяснение на причините за задвижването и съединяването на атомите, което да се съгласува с физикалисткия настрой на доктрината. Привличането на адршта, която има определен смисъл в рамките на натурализма, няма никакво научно значение, когато става дума за сферата на свръхемпиричните феномени.

Може, разбира се, да бъде възразено, че предложеното тълкуване на атман като неприсъща причина за възстановяването на атомистичната вселена също няма никакво научно значение. Това обаче съвсем не е така (особено когато придаваме по-разширен обхват на термина „научно значение“ и го разглеждаме като научен факт, концепция или хипотеза, които имат значение в рамките на определена теория).

Така например много от обяснителните модели в съвременната физика и космология вземат под внимание възможната (малка или голяма) роля на един съзнателен фактор в развитието на вселената. Според силната формулировка на антропния принцип (освен в тази форма антропният принцип съществува и в други свои модификации — като слаб, партиципационистки и финален) вселената съществува, защото ние сме тук, защото нашето съществуване сега и тук налага определени ограничения върху произхода и дори върху крупномащабната структура на вселената.

Според партиципационистката формулировка на антропния принцип, базираща се върху реалистична интерпретация на квантово-механичните парадокси и по-специално на парадокса Айнщайн—Розен—Подолски, никое елементарно явление не е явление, докато не се превърне в регистрирано явление. По такъв начин актът на измерване, твърди Дж.А.Уилър, има неотразимо въздействие върху бъдещето на вселената, защото упражнява това въздействие върху бъдещето на електрона.



По някакъв странен начин вселената, в която живеем, е партиципационистка. „Започвайки от Големия Взрив, вселената се разширява и изстудява. След еони динамично развитие тя поражда наблюдателите. Актовете на партиципация чрез наблюдение — посредством механизма на забавения избор — на свой ред придава чувствителна реалност на вселената не само сега, но и до самото Ј начало. Да се говори за вселената като за самовъзбуждаща се верига, означава още веднъж да се предположи партиципационистка вселена.“2

От друга страна, Маллишена дава да се разбере, че вездесъщността (всепроникващата природа) на душата не е просто резултат от развихряне на способността за метафизически спекулации и израз на стремежа към теологизиране на философията, а представлява концепция, която има да играе особено важна роля в атомистичното учение на Вайшешика.

            

Нашето следващо заключение е тясно свързано с предишното — за значението на импулсите, изхождащи от атман-субстанциите при трансформирането на потенциална енергия на движението в космологически кинетична, чиято главна задача е да интегрира и диференцира атомите в скандхи (агрегати). При това положение е напълно естествено главният упор да се прави върху изследването на механизма на природното цяло, върху законите, които разкриват съотношението между „частите“ му и разнообразните форми на тяхното движение.

Естествено е също (доколкото философията на Вайшешика полага основите на научната механика) анализът на типовете движение да е изместил временно вниманието от целостността на световните процеси, от плодотворната идея за тяхната еволюционна природа. Тези аспекти на „природознанието“ не намират отражение в системата на Няя-Вайшешика, а се разработват главно от Веданта, която слага ударение върху органичната тоталност за сметка на механизма на частите, и от Самкхя с нейното изключително по своята прецизност учение за интегралната еволюция на световното цяло и неговите системно-йерархични елементи.

При общата механистична тенденция на школата на Няя-Вайшешика учението за всепроникващата природа на атмана трябва да се схваща като опит за компенсиране на тоталния механицизъм с помощта на идеята за множеството субстанции (особен род изключително тънки механизми), които гарантират целостността на индивидуалните обекти.

Атман, следователно, е плуралисткият еквивалент на понятията за органична тоталност и диференциална еволюция. В определен смисъл атман може да се разглежда като метафизичен източник на интенционална (насочена към космологичното цяло) енергия. Той излъчва импулси, които трансформират вътрешноприсъщото вибрационно движение на атомите в енергия на космогоничното действие.

            

Причината за намесата на атман в чисто физическите процеси обикновено се обяснява с това, че атомите са лишени от съзнателност. По този повод Уддйотакара отбелязва следното: „Коя е материалната причина за света, след като живият Ишвара не е повече от инструментална [причина]? Твърди се, че такава [причина] са свръхтънките (парама-сукшма) атоми, изграждащи [проявените] субстанции... В какво се състои учението за фундаменталния Ишвара като причина?

Това учение е обяснено тук: прадхана, атомът и карма, управлявани от предходната дейност на съзнателната причина, се привеждат в действие поради това, че те не притежават съзнателност. Както притежаващият съзнание човек привежда в действие лишената от съзнание брадва, така и прадхана, атомите и карма, които са несъзнателни, се привеждат в действие; затова те също се регулират от съзнателна причина“ (Няя-варттика, с. 457).

               

Оказва се обаче, че и по отношение на съзнателната регулация Ишвара не действува в съответствие със собственото си желание, а в съгласие с действията на хората, които по този начин се превръщат в съдържателен източник на първичния съзнателен тласък, полагащ началото на сътворяване на вселената.

Ишвара следователно е само стимулираща причина, която е посредник между действията на хората във вселената, която вече е отмряла, и космогенеративните тенденции в атомите. В потвърждение на това е и изказването на Вачаспати Мишра, че „дейността на атомите като материална причина (упадана) е с оглед действията на хората; Ишвара е само стимулираща причина“ (НВТТ, с. 418).

По такъв начин Няя-Вайшешика остава вярна на механистичния патос на ранната школа, като съединява плурализма на учението за субстанциите (атомите, времето, пространството, акаша и множествения манас) с плурализма на системно-организиращите принципи (множеството атмани). Именно в това се състои и най-дълбоката връзка между учението за атман (психологията) и атомистичната космология на Вайшешика, която дава плод в идеята за нравствено-антропогенната регулация на вселената.

В заключение ще се обърнем отново към критиката на Маллишена, който дава още един пример за тясната връзка, съществуваща между космология, атомизъм и психология, т.е. учението за всепроникващата природа на душата: „Посредством всепроникващата природа на атман (душата, Аза като метафизическа субстанция) всички атоми [на вселената] са свързани с него (тялото на човека)“ (СВМ, с. 54).

Смисълът на това положение е, че всички атоми на материалната вселена се сближават едновременно и хармонично за изграждането на тялото на атман, с което се полага началото на емпиричното съществуване на вселената с характерното за него кармично превъплъщение, страдание и удоволствие, и стремеж за освобождаване от веригите на самсара. Атман следователно се схваща като принцип на универсалната връзка.

Ако задачата на манас беше, благодарение на неговите атомистични размери, да изпълнява тази функция по отношение на познанието, т.е. да свързва елементите на познавателния опит в органично единство, то функциите на атман надхвърлят рамките на познанието, вследствие на което той трябва да бъде определен като субстанция на универсалното свързване (Канада), или с други думи, като принцип на интегралната, органична цялост.

Подобно разбиране за атман разширява актуалните хоризонти на материалните взаимоотношение между природата и човека, защото му връща неподправеното усещане за цялостност, за единство със заобикалящата го действителност.

             

Сядвада-мапджари повдига и някои други интересни въпроси, хвърлящи светлина върху малко известни аспекти на атомното учение на Вайшешика. Ако предположим заедно с противниците на Вайшешика, че душата няма характера на всепроникваща субстанция и се опитаме да отнесем това твърдение към проблематиката на телообразуването (става дума за конституирането на тези тела, на които подлежи да се свържат с атман),

то ще трябва да се съгласим, че душата оказва стимулиращо въздействие само върху ограничен брой атоми, ако не и само върху един (всъщност това е позицията на Джайна, според която дживатман, или просто джива, в периода на разграждането на света заема пространството на един атом и,

следователно, началният процес на съединяване между атомите и душите би трябвало фактически да се тълкува като осъществяването на първична космологическа връзка между намиращата се в свободно състояние атомистична душа и един от окончателно диференциралите са груби атоми на пудгала).

Очевидно е заключението, че образуването на тялото в такъв случай ще бъде оставено на волята на случая, а според логиците на Веданта е въобще невъзможно при подобна постановка на въпроса. Причината за съединението на атомите в агрегати „не може да бъде съединението на атман и атом, защото съединението на две лишени от части субстанции не може да се осъществи в един атом на пространството (прадеша)“.

Съединението на два атома е също невъзможно, защото в периода на космическия разпад те са лишени от действия, следователно поради невъзможността за възникването на молекулата няма да възникне триадата и т.н., включително и тялото.     


      

Луната свети благодарение на отразената слънчева светлина. Когато слънцето залезе, луната е от полза при разкриването на формите. Когато слънцето изгрее, никой не се нуждае от луната, макар че бледият и силует все още се вижда на небето. По същия начин стоят нещата с ума и със Сърцето.
Рамана Махарши, "Скъпоценности от Бхагаван", гл.IX