Докато си част от системата винаги си прецакан.

Работи за СИСТЕМАТА, почивай си докато мислиш за СИСТЕМАТА, спи докато сънуваш за СИСТЕМАТА!

За да останеш "недосегаем" и "наблюдател" от всеобщата инфектирана система трябва да се самоизолираш. Иначе, винаги ще бъдеш част от кошера, или Матрицата както е модерно да се нарича тази игричка на 

овце и вълци

Общо-аналитични съждения относно деформацията на личността, наричана „заетост“




Всичко започва от повърхността, не може директно да се гмурнем в дълбоките води без хубаво да сме си поели въздух, а не знаем и дали няма подводни камъни. Това е равнина (повърхността), на която се намираме по default и независимо накъде поемеш, ще има нужда да положиш нужните усилия. При всички случаи на къртика му е доста по-трудно да закопае в земята, отколкото отлитащата с едно плясване на крилете птица.
Така в кръга на шегата, ако за къртиците имаше „ад“ (подобно на християнските жалки схващания за вечни мъки) то той би бил на повърхността, понеже къртика живее под земята, схващате ли? За нас хората на повърхността ада би трябвало да е под земята, уви това е пълна глупост, ние се намираме в него сега, забравихте ли, че вече един път сме се Descend-нали (нямам предвид хилядите реинканации)? E ако ада е долу, то ние де факто сме „долу“ където е и той. Пояснявам, че под „ад“ аз нямам точно предвид християнската фикция, а по-скоро перифразирам така популярното инкарниране с цел трупане на опитност. Но защо по-дяволите слизаме в тъпия ад за опит? Понеже „рая“ е стерилен, там всичко е блажено и строго дефинирано, което по-скоро ще прилича на извънземно общество, ориентирано към светлата полярност, където няма развитие и разнообразие, което пък тук в „ада“ има в изобилие. Разбирате ли сега защо Архангеля Михаиля и неговата армия не слизат тук при нас ... щото ги е СТРАХ да не се заразят.... вечния извънземен казус. Поех си малко въздух, но понеже съм без маска ще се гмурна по-плитко (то и без това темата, която съм подхванал се намира в плитките води).
Още на повърхността (на 1 метър дълбочина) можем да видим вечните плаващи модели на заетостта, с която е ангажирано/закотвено почти цялото население в глобален мащаб. „Non stop, non stop индийски коноп...за белия ми дроб“ гласеше рефрен от песничката на Ъпсурт, настоящото положение на социума е сходно „Non stop, non stop заетост ....за ума ми“. Социума на практика е ангажиран 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата, т.е. - постоянно. Дори един, единствен миг няма покой. Зная, че всичко е динамично и никога не остава в покой, но все пак едното е естествен процес, а другото изкуствен такъв. Много ми е интересно какво ще се случи ако всичките 97% STO (обслужващи другите 3% паразити) спрат за един миг, поемат си глътка въздух и се замислят „Is This Really Necessary?”. Не зная какво ще се случи, но е добра идея за попълнение на списъка с „китайски мъчения“, хващаш група китайци и им казваш това, те ще откачат и ще се самоубият крещейки нещо несвързано.
Нека все пак да се „потопим“ в познатите води на заетостта на индивида (дума, която е предназначена да олицетворява индивидуалността, отдавна претопена от системните правилници и спогодби). Лицето, което ще използвам като главен герой в тази публикация ще се казва "Иван", нямам нищо лично към името и моля никой да не се засяга.





Иван е обикновен средностатистически индивид, който не може да плува и работи по системата “Standart 5 ON 2 ОFF”, демек стандартната 40 часова, пет дневна работна седмица. И аз и вие знаем, че му плащат за 8 часа, но той работи много повече. Не, нямам предвид, че шефа му е плешив мазник (всички оплешивяват рано и сякаш си мажат кожата на лицето със свинска мас) и го оставя след работно време поне 2-3 пъти в седмицата. Имам предвид съзнанието на Иван, което след работа не изключва за работния процес, а продължава да анализира ежедневните (вече отминали) процеси, често свързвани със слабоумни изяви на други колеги (най-вече колежки) на Иван. На английски език този процес е дефиниран като „оverthinking”, един мой колега от първата ми работа през живота, бивш военен, ме беше светнал за пенизите в работата, той ми каза: „Когато отивам на работа, аз „вдигам шалтера“ и започвам да работя, когато стане време да си ходя „свалям шалтера“ и се прибирам у дома“. Предполагам разбрахте метафората, в допълнение на това ще се направя отново за малко на Е. Толе и ще кажа примера с боя на патките, знаете го? ОК! Тогава спирам да се превръщам в Толе. Връщаме се на мен си и по-конкретно на Иван.
След работа той ще мисли още 3-4 часа за нея, т.е. по-точно той ще анализира изминалите събития и де факто ще е все едно, че е на работа, това е като обратното на „като ми е кофти си представям райски остров и съзнанието ми се чувства все едно аз съм там", не е ли така? Няма значение на кое място сте щом съзнанието ви е на друго (има и една особена порода индивиди, които не са никога на работното си място, някой дори ходят до други съзвездия, u know).За да спре да мисли за нещастията си в работата Иван ще се наложи да блокира импулсите, идващи от неговата ЦНС, за целта ще използва най-популярния и легален инхибитор – алкохола. Може би и от там се корени така популярната практика „нощна шапчица“, да пиеш 50-100 грама остър алкохол преди сън. Та въпросната „шапчица“ е пряк виновник за инфарктите сред населението. При ниски дози преди сън Иван ще се отпусне и ще заспи, но по дяволите, той отново ще е на работното място, ще сънува кошмари с шефа и всичките си колеги как го сочат и му се подиграват на глас, ще се събуди облян в пот и ще се мъчи отново да заспи, понеже утре пак е на работа. Некачествения сън ще повиши нивата на кортизол и грелин, а това ще е предпоставка сутринта Иван да се нахвърли на най-коварния въглехидрат – тестените изделия. Може би това е причината Иван да е с наднормено тегло, може би това е причината всички зомбита дето ги виждам по баничарниците да са така, не могат да спят от собствената си глупост и хормоните им разказват играта, което пък те довършват като закусят с баница и доразкажат играта на цялото си същество. Ако сумираме 24 часовото денонощие на Иван ще получим, че той в повечето часове е в режим „на работа“. Има и една още по-прецакана група от Иван, това са вечните работници, да ония същите, които ходят постоянно с блутуут слушалка и денонощно биват тормозени от шефа-копеле, намазал лицето си със свинска мас, я да го закарат някъде в 02:30 am при проститутки или пък да му купят хляб от денонощния в 04:00 am. На практика тези хора нямат личен живот, познавам такива хора и винаги съм им се чудел що за психика имат за да издържат подобна гавра. Когато съм ги питал нямат ли алтернатива, знаете много добре какъв роботски отговор получавам „нямам избор, имам кредит!“ - копеле, имаш избор винаги, имал си и избор да не взимаш кредита, но егото ти е искало да се вози в мерцедес. А сега може да си закусваш мазните баници на черен (напукан) кожен салон в очиларката от '97, мечтаейки за така заветната "банкова свобода".




Всъщност една напълно роботизирана и лишена от съзнание система, е тази която никога не спира или поне не спира докато не се амортизира, после бива бракувана, заменена с нова и накрая за нейно пълно щастие рециклирана. При хората този процес (вливането в системата) започва с раждането, когато малкото дете бива обучавано от плеада безволеви роботи как да се държи като тях. То един ден ще се влее в механизма и ще работи неуморно за благото на социума (разбирай тлъстите търтеи, наричащи себе си „елит“) до пълното си амортизиране, след което с „фанфари и празни почести“ ще бъде пенсиониран и захвърлен извън системата, а по-късно душата му рециклирана за да започне отново този процес. Забелязал съм, че повечето хора не могат да се разделят със системата и въпреки своето пенсиониране, те искат отново да са част от нея, те вече са я възприели като нещо свое, те искат да попълнят вътрешната си празнина с външен пълнеж, нещо като празната вафлена фунийка, която бива напълнена със сладолед и в мига в който го изсмучете я захвърляте празна и заахабена. Буквално някои хора не могат да преживеят „развода“ със системата и умират, други пък още преди да се пенсионират започват да търсят друга работа, класически пример е военен/полицай да стане пазач на обществен паркинг или в най-добрия случай охрана на входа на банка. Ами университетските преподаватели? Предполагам сте виждали 96 годишен дядо, който не може дори да върви, но иначе има 50 титли и се нарича с гордост „проф.“, ако имате късмета да му объркате титлата в студентската си книжка тежко и горко ви. Та на какво може да ви научи, този миришещ на пръст вече, преподавател-робот, освен на това колко не ставате и колко не знаете, а той, драгия, как едно време задирял своите колежки и въпреки това взимал всички изпити с отличен. Интересно наблюдение е, че въпреки, че е на 96 години един мъж никога не загубва своят „мерак“ за съвкупление. Да, той няма физическа възможност да го направи, но за това пък има спомени и живее 100% изцяло в тях. Явно ДНК командите за размножаване си остават до самият край, само тестостерона се губи, понеже орионските генетици са счели, че човек на 96 години не може да даде такова качествено потомство като 18-20 годишен индивид.




Нека се върнем на алтруизма на амортизираните бивши роботници – пенсионерите. Тяхното мото е „Искам да работя за да помагам на децата си!“ разбирай: „Искам да работя, понеже се чувствам захвърлен от системата и искам да давам пари на децата си, за да може да купя тяхното внимание!“ Драги пенсионирани, вашите деца са на по 40-50 години, спрете с тая глупост, те трябва да могат сами да се грижат за себе си, ако наистина имате добри отношения с тях (базирани на уважение на самата личност, заради това което е, а не заради материалните придобивки, които притежава и дава) то няма да имате проблем да ви „гледат“ дето се вика. Скоро станах пряк свидетел как една възрастна жена (сигурно около 60 и повече години) подвикваше на поне 40 годишния си син „Айде маме ела тук!“ и то на публично място. Всички се досещате, че този ще е тотален загубеняк и ще е потопен изцяло в „архетипа на майката“, т.е. дори и да се ожени ще търси майчините черти (и липсите им) у своята половинка, както казах – тотална загуба.
Нека да поговорим и за вечно заетите и вечно свободните, първите са социум дефинирани като „трудолюбиви“, а последните като „мързеливи търтеи“. Това което обаче социума не знае е, че „трудолюбивите“ често са изключително глупави хора, те нямат собствено мислене, те живеят за да работят, те са работната пчеличка, която не спи. А дори да спи, на сън си кове там с чука неква къщичка за кучета/птички. Не е тайна, че колкото ниско ниво на интелигентност имаш, толкова повече работиш, е това не са ли най-глупавите хора? Често дори отглеждат пчели и се абонират за вестник „Пчела и кошер“ за да подсилят това си себеусещане за полезност към шибания социум.




Тъмната страна на „трудолюбивостта“ (колко осакатен термин) е „работохолизма“, което се явява форма на перверзия и би трябвало да се лекува в тези „групи за взаимопомощ“. Този тип хора са неадекватни за всичко случващо се около тях, те са фокусирани изцяло върху работата си, дори това да е „извеждането на паша на едър рогат добитък“, всъщност излъгах, те могат да говорят и за още една тема – времето, „как го дават времето днес?“. Макар, че може да ги сбъркате за умни хора, те са прикрити глупаци, това лъсва след като поговорите с тях за нещо извън работното място. Ако след време извънземните господари изискват от нас да си свържем главите с USBкабел към някоя машина, тези ще са първите, които ще го искат с цялото си същество.




Вижте сега „мързеливите търтеи“ това са малко по-специална група, която осъзнава, че от работа няма смисъл и пак ще преживее, излишно е да казвам, че те са значително по-умни от работохолиците и трудолюбивите. Дори има поговорки за това: „Питай мързеливия за акъл“, „Ахмак лозе копае, юнак вино пие!“, юнака е мързелив, знаете, че за да е юнак му трябват мускули, а това не става с бъхтене по къра с мотика. При пчелите също има търтеи, на която функцията е да ядат мед и да се „подиграват“ на пчелите. Всъщност вашия шеф също е търтей, той не е станал току-така шеф с работа и пот на челото. Както викаше Хитър Петър „от работа само гърбица може да ти излезе!“ и е прав. Хитър Петър също е превъплатен в архетипа на умния мошеник-търтей, нищо, че в екранизациите е изтипосван с мотика на рамо (това са чисто режисьорски решения, целящи да стимулират робското съзнание). Опа, сетих се и за един друг кошер със 240 мазни търтея – Народното събрание, което между другото има формата точно на шибан кошер. Вече ще му викам „Шибания кошер на търтеите!“




Провокирах се да напиша всичко това, понеже започна да ми прави впечатлението, че дори и да не е на работа на Иван веднага ще му възникне „new task” и досущ като RPG игра тази „new task” се залепя на горния ляв ъгъл и започва да мига докато не се завърши. „барабана на ума" както аз го наричам, започва да я върти, а това ще му докара трайни безсънни нощи. Понеже съзнанието на Иван е логично, то, то постоянно ще генерира нови и нови задачи за изпълнение. Ето прост пример: почивен ден е и аз съм решил да релаксирам като средностатистическия американец, u know - барбекю в задния двор, басейн, маса, бира в кутийки. Решил съм да извикам и Ванката на гости, понеже зная, че е супер стресиран тип и така ще може да релаксира поне за ден. Ванката пристига и му подавам една студена бира, тъкмо отпива глътка и казва, че това му е "Day OFF" от много време насам и ..... тогава звънва телефона „на пожар“ и се оказва, че негов познат е закъсал на майната си и само Ванката може да му помогне. Не е ли нещастие това? Той понеже не може да му каже „Я си еби майката ве гей смотан, уморен съм!“ ще хукне и ще го „дръпне“. Може да ви прозвучи егоистично, но аз щях да кажа, че съм пил вече и не мога, в края на краищата и аз си имам личен живот. Всъщност шанса да ви се случи такова нещастие се корени в матричните модели на мислене, ако очаквате поредния „new task” няма начин да не се озове там горе в ляво, не пиша това само за да си направя майтап със вас, това е елеменртано езотерично правило, и кучетата го знаят вече.

Защо хората искат постоянно да генерират заетост, да впечатляват някой си там или пък чисто и просто пред себе си да се чувстват полезни. Ако за миг спрат с вършенето на тези толкова важни дела дали ще им се случи някакво нещастие или ще умрат самообвинявайки се, че са безделници? Едва ли! Архемисълта за „мързеливия гладен безработен“ всява страх у масите. Всъщност Системата е направо в екстаз от този тип мислене, толкова перфектна механика се получава на моменти, че ти е непонятно дали това е нещо лошо или просто си внушаваш. На моменти Системата е толкова добре смазана, че се сещам за израза на Радой Ралин "Откакто свят светува, все мазният отгоре плува".



„Работи за СИСТЕМАТА, почивай си докато мислиш за СИСТЕМАТА, спи докато сънуваш за СИСТЕМАТА!“ - Аз

Хората обичат най-много две неща: да плащат сметки и да се оплакват. Най-хубава синергетика се получава, когато всеки ден плащаш по една сметка за да има повече ходения до учреждения и каси. От перспективата на социален индивид това ще генерира повече срещи и най-вече повече водения на безсмислени разговори за това, което най-често определяме погрешно като „нашия живот“, което е толкова далеч от истината, че все едно возещия се на последната седалка на автобуса да заяви, че той е шофьора.

"Искате да говорите за живота, а всъщност говорите за времето, политиката, спорта и комшията" - Аз



За да уплътни още повече своята заетост, Иван ще прави ремонти докато свят светува, провокиран от активния деец по насърчаването на заетоста у мъжа: жена му, която е горд абонат на всички списания за дома, градината и целогодишните ремонтни дейности. По лично наблюдения мога да заявя, че последно време се навъдиха много „народни будители“, човек не може и миг да си почине, цяла плеада от електрически уреди, генериращи високи dB е включена във войната срещу човешкото спокойствие. Демек шанса да си починете у собствения си дом е = 0.
Просто някои хора са се посветили на каузата да станат master последен дан на дрелката и чука. Обикновено те ходят и купуват материали един по един за да може да се ходи повече пъти до строителния маркет.... или не, почакай: ще обикалят като луди по всички хипермаркети за да сравняват цените на пироните, мазилките и блажната боя. А замисляте ли се колко много безсмислени разгори ще проведат със всички GILF секси продавачки, просто не е истина! Добре, че го има facebook и бутона "like" та някой да хареса снимките от новия ремонт и да напише на неграмотен български с латински букви „bravbo mucka mnogo e hubavo da wi e 4estito nowiq remont s vankata!”

Ходенето по лекари, аптеки, врачки и all diseases също добре уплътнява времето на хората. Дори има такива, които сигурно и лекаря им е намразил да вижда и дори е склонен да си признае, че де факто ги убива и, че лечение за тях просто няма, а всичко е обир. Ами тези дето знаят имената на всички фармацевтични продукти наизуст и ги издекламират пред входа на аптеката стане ли дума за лечение с химическа отрова. Четеш грешната литература бро, но е важна комуникацията, ще изговориш много безсмислени разговори и ще подлъжеш много заблудени към химическия път на „спасение“. Ходенето при врачки засвидетелства sequential-ското у индивида, за сметка на това пък той ще бъде просветлен, че жена му се чука с всички негови приятели, детето му е наркоман, а комшията му е направил магия за смърт, понеже му завидял за 62'' LED телевизор. Добре, че точно сега дошъл за да може да се спаси, миг да бил закъснял и край – 2 метра под земята. На фона на това, какво са некви си там 1000 лева (тарифа). Може би това е най-наивния разговор от всички. Дори разговорите по телефона водени от измамник и жертва-бабичка имат повече смисъл, дори в него има елементи на патос и трагедия.

Иван не е вярващ, но по принцип жена му не пропуска възможност да го кичи със дървени кръстчета и подплашва колко е грешен и как ще гори в ада ако не отидат с нея да спят на камъните на Кръстова гора за да споделят с останалите миряни мизерията от гниещите торбички с боклуци, изпотената плът и мириса на изгорели газове. Като цяло ходенето на църква и паленето на свещи 365 дни в годината е прекрасен пример за това как съзнанието на човек може да бъде ангажирано non stop (отделно от всички други неща(стия)). Нали не си мислите, че тлъстия „божи наместник“ возещ се на кола за 100 хиляди лева (сума, която Иван няма да изкара цял живот!) ви мисли доброто и ще помогне в спасението ви? Както се викаше „Keep thinking!”

Нещо, което е като минус в църквите (освен застоялата миризма) е, че трябва да се мълчи, за да не тормозим покоя на светците, които де факто са нарисувани на икони и де факто ги няма. Няма да се впускам в подробности но зная в какво избива това мълчание извън обителта: - чувство за грях, вина, безпомощност, депресия и празнота, не е нужно да казвам, че това са все чувства идващи от ЦНС, която лесно бива блокирана от инхибитор - метанолов концентрат, закупен от близкото наГЪЗинче за 5 лева (остатъка от парите за църква). И така след литър ракия пред пейките на църквата ще успеете да достигнете до просветлението за генезиса на божия син и екзистенциализма като цяло.





http://spectator-bg.blogspot.bg/

Процесите на Смъртта

Генерално, когато говорим за смърт, в пространството започва да се усеща едно напрежение. Става някак си тежко. Това се дължи на факта, че повечето хора се самоопределят с тялото си а не с това, което са в същност. В тази статия ще ви обясня някои важни неща свързани с процеса на умиране. За мен смъртта е това, което е, и само мога да се усмихна, когато мисля за този мой собствен момент - мащабно осъзнаване на цялото битие на Инкарнацията. Аз го виждам красиво.





Нека този материал послужи на всички читатели, които в момента се опасяват, че ще загубят близък човек. Посвещавам го на тях.

В западният свят е прието образът на смъртта да бъде страшен. Скелет облечен в пелерина държащ коса...На мен ми е супер комично, не знам за вас, но аз в типичният за мен провокативен стил съм способен да се изсмея. Смъртта не е никакъв образ на нищо, дори събирателен образ не е. Смъртта е процес. Основен, важен, стриктно индивидуален, личен, единствен и нужен процес на цялостно осъзнаване. Смъртта е ''сглобяване на пъзела''. Верен съм на това, че този блог е проекция на моята лична опитност, ето още примери.

Лично аз бях умрял за мъничко 2007 ма година по време на една жестока катастрофа. ''Случайно'' един пиян и дрогиран бразилски гражданин се вряза в мен челно до като се разминавахме. Споделям реалната снимка с вас, за да може със сигурност да усетите, колко истински е бил този момент:



130км/ч челен сблъсък без airbag, спаси ме това, че съм голям и здрав...според лекарите


От това, което виждате на снимката успях да излезна жив. Усещате тежката вибрация нали? (няма да ви кажа какво усетиха лекарите, когато им казах как изглежда човекът от другата кола, каква му е прическата, регистрационен номер, марка и цвят на колата и т.н, това в 4 сутринта) Това, което усещате е телесна команда, тялото има съзнание, препрограмирано съзнание, в момента то усеща какво може да му се случи и започва да изпитва страх. То просто знае, че е като тялото от колата и е уязвимо, за това има страх. Бъдете смели, страхът е илюзия на тялото. Абсолютно същото изпитва умиращият в болница човек, или умиращият от болест. Не е така при мигновенната смърт. В случаите на хора, които умират малко по малко страхът е силен в зависимост как те самите са програмирани от дадената култура, но същевременно вътрешното усещане може да е за едно странно спокойствие, което човек не може да си обясни от къде идва. При всеки е така, друг е въпросът кой до колко успява да усети и възприеме вътрешният глас и това, което човек усеща и знае вътрешно - то е истинският глас на това, което наистина сме. Много често боботенето на аналитичният мозък просто заглушава истинското вътрешно слушане. Обаче хората, които знаят за вътрешният си глас, но същевременно изпитват и страх са леко объркани. Въпреки това те знаят какво им се случва и от там странното усещане за спокойствие.

Със сигурност в българското селско стопанско скопено от смотани християнски традиции общество ще има и куп ревльовци и роднини, които само ще ускорят процеса на страхът, стимулирайки аналитичният мозък на умиращият. Те са в същност другите тела изпитващи страх мислеки, какво ще им се случи и на тях. Те реално НЕ уважават този толкоз важен за Инкарнацията момент. Водещият елемент е страхът от смъртта и непознатото - основна програма в софтуерът на нашите човешки тела. В това просто бъдете сигурни.

Когато бях умрял за малко видях онова световно известното видение с филмовата лента, но от самото начало знаех, че тази комуникация е просто изразяване на ''ей, спри се и рестартирай'', знаех че реално няма да напусна все още физическото. Лентата обаче си беше там, разгледах разни моменти от живота си...и си дадох сметка, че аз живея в разрез с истинската си природа, което ме промени интегрално.

(Важна бележка - тези неща не се запомнят така 1 към 1, когато човек се върне в тялото, то става като пъзел, който с течение на живота се сглобява малко по малко и човек просто си спомня, че е видял тези неща в онези специфични моменти, това е една красива част от приключението на живота и знанието за смъртта)

В момента на случването на тези неща, хората започват да ги свързват с разни ''божествени'', ''ангелски'' и прочие религиозни образи, защото има усещане, че нещо те води до като влезеш сам в собственото си мултиизмерно възприятие и го осъзнаеш като свое собствено. От там и всичките приказки от 1001 нощ на всичките земни религии, мистицизми и т.н Разбрали сте вече отношението ми към мистицизма, той е инструмент за контрол. Както и да е. Не изпитах никакъв страх, защото мене си ми лопа дъската от как съм се пръкнал, и вижданията ми относно смъртта са си едни и същи от както съм роден, но следващата част от осъзнаването се оказа определяща за моят живот. До скоро все още не осъзнавах колко реално е било важно това събитие за мен като личност и Инкарнация. Способен съм да видя красивото в тези работи... а то не е малко.

С написаното до тук искам да ви кажа за пореден път, че тялото наистина има свое собствено препрограмирано съзнание, именно преодоляването му е основна част от интересното в Играта за Висшият Аз. Приели сме това предизвикателство от части заради това - защото веднъж в тяло, е адски трудно да се самореодолееш и да стигнеш до знанието за истинският себе си. Дъхут не изпитва страх, това е качество на тялото, и ако някой блика тази емоция след смърта не е странно. Просто много ''хора'' умират и продължават да се идентифицират с тялото си. Образът им в астрала е все още 100% човешки, защото те самите създават тази холограма за себе си. Осъзнавате ли, че сами се създаваме? И тук е така, но процеса е малко по различен. Там е директно. Много умрели не знаят, че са умрели...до там са вързани с физическата реалност, до там натрупание илюзорни вярвания са взели реверс, че те самите продължават да си проектират фалшива физическа реалност. Ето колко е критично това, да разбираш, че нито една религия, нито един мистицизъм, нито едно вярване няма да ти помогнат след телесната смърт. Това са аспекти на земното съществуване и е нужно в даден момент от приключението човек да се отърси от тях, да ги осъзнае като това което са - холограмна илюзия. Masterhand - a зад процесът е Висшият Аз, духът е просто междинната връзка. Не си мислете, че умирате и опаааа ставате едва ли не Висшият си Аз... Това продължава да носи кофти емоции за много хора, които си мислят, че вече разбират нещата...и им носи кофти емоция, защото още ги е страх да се разделят с тази си личност, а тази им личност е тялото им. Там вън вие не сте никаква само една личност ако сте Едновременно Същество. Ок? Това трябва да ви носи спокойстие приятели а не кофти емоции. Там вън вие сте частица от едно цяло, което пак е ваше. Осъзнавате ли го? Именно за това в много материали е наблегнато на прокарването на идеята, че няма баланс извън собственото Същество, това е така, защото цялостност има само вътре, външното е проекция, а това тук + астралното там са само стълбички...Не е цялото.

От почти критично значение са и вярванията, които умиращият е натрупал по време на животът си...но и то е част от приключението. За доста от вярващите в каквото и да било Играта продължава в астрала.

Какво се случва до като умираме?

Както вече ви казах в предни материали, представете си че имате 3 части, 2 от които са аватари. Висшият Аз пуска линк към духът, духът е аватар, който влиза в още един аватар още едни или 2 нива на долу - физическото тяло. Нужно е за да може да се съществува в 3Д среда, тук проявлението е чрез комбинация от материя-квази материя или сутилна материя и енергия.

Всички тези неща са вързани по между си, в буквалният смисъл, чрез връзки, които са просто като кабели, по които тече информацията. То е като сложен апарат, представете си че към всяка система, към всяка функция на тялото, към всеки процес в тялото има спуснати хиляди мънички връзчици, кабелчета...Някой са като артерии, тоест главни са, други не са толкоз големи, но всичко е част от цялостността на една перфектна машина. Самото енергийно тяло, или аурата на човека, са отделен свят сами по себе си. Тях няма да ги коментирам сега, защото ще стане прекалено дълго, споменавам ги само генерално, но енергийните тела съставляващи аурата не са друго освен различни видове транспортни средства на съзнанието и духа. Те са аватари вътре в основният аватар. Когато някой умира, повечето от тях отпадат, а това което остава се синтезира в нещо различно...За това в някой друг материал.

Когато някой умре, не само си излиза от тялото ок? Едно излизане от тялото и една смърт са адски подобни, но не са едно и също нещо. Разликата е какво се случва със съзнанието и как процесът влияе на осъзнаването по натам. Определени връзки между аватарът дух и аватарът физическо тяло се късат и повече престават да бъдат зависими. Много са, зависи по какъв начин умира човек, но главното е, че с късането на тези връзки до като се умира - се освобождават основните блокажи на паметта и процесът е viceversa. Последният енергиен трансфер се състои в предаване на цялостната информация от паметта заложена в тялото, до която духът има достъп. Просто все едно си земате флашката, качвате си меморито и си биете камшика. След късането на енергийните връзки физическото тяло спира да бъде оперативно - умира. Тези моменти...когато се изживяват изглежда като цяла вечност, но това е така, защото линейното време е свойство на 3Д средата, извън нея то не съществува. Тоест в едни хилядни от секундата може да се усети всичко. За да ви изглежда близко, усещането е като телесните усещания. Една мултиизмерна визия за това е примерно, че вие сте съзнателни за себе си, и едновременно с това ''виждате'' няколко свои собствени перспективи и сте способни да усетите късането на връзките. Представете си, че можете да видите основните енергийни канали, които ползва акупунтурата примерно. Ок? Вътре в тях текът част от основните връзки на духът с физическото тяло. Тези канали са един вид команден пулт. Късането на връзките се усеща като странно гъделичкане. ''Загасянето'' на чакрите е друг интересен процес, то е угасяне в буквалният смисъл, като в посока към нещото наречено ''дух'' се издърпват тези енергийни линкове, които вече са download-нали цялостносто съдържание на енергийният център, от който излизат. Това е информация, просто се издърпва обратно натрупаната информация.

Тялото умира по този начин, така умирах аз, хиляди пъти, просто имам паметта за да опиша процеса. Нужно е да се каже, че не всеки умира толкоз съзнателно. Аз ви описвам частици от процеса за да си направите една ментална идея, която няма да е осъзнаване до като не го изживеете. Това са просто междинни процеси...Не е нищо финално.

Излизайки в астрала умрелият първоначално се базира на собственото си възприятие за реалността...Християните започват да си проектират християнски филми, будистите сигурно си проектират индийско порно, знам ли? Вярванията са от критична важност. Филма не свършва тук. Там вън... :) :) :) знаете за всичките капани на извънземните цивилизации правещи бизнес с души... Не искам да ви плаша допълнително. Каквото и да се случи знайте, че Висшият Аз контролира всичко от-до. Играта продължава, но различно за всеки. Реално всичко, включително и това да ви инкарнират отново насилствено е част от многообразието на Играта. Ако го гледате по този няма да има конфликт, усещате ли се засегнати...работете над ДНК командите, истинското ви Същество просто експериментира себе си чрез вас като Инкарнации.

В заключение - смъртта е мащабен процес на осъзнаване и нищо по-различно от това. Там се сглабя пъзела на Инкарнацията, пренареждат се хард дисковете на паметта и настъпват нови етапи от Приключението. Не се страхувайте приятели. Няма от какво.

Можете да помогнете, ако някои от вас има умиращ близък човек, като му вдъхнете спокойствие. Идеалният вариант е човекът сам да осъзнава, че умира. Той вероятно е способен да усети това, за което ви писах по-горе. Смесицата от страхът на тялото + вътрешният усет за спокойствие. Кажете му/и да се насочи към вътрешният си усет. Изразете му любовта си ако го обичате, кажете му че уважавате Пътя му, че знаете колко е личен и индивидуален, и че за вас е чест да споделите Пътищата си. Това не са директни натяквания на нещо илюзорно и фиксирано разбирате ли? Умиращият ще разбере интуитивно, и това ще му донесе спокойствие.

Разкарайте ревльовците. Не занимавайте умиращият с това, което пише в хартии като библии, корани, веди и прочие булшит. Както ви казах - смъртта е лично, стриктно индивидуално, мащабно и комплексно осъзнаване на цялото. Но цялото, не е това което вие може би мислите, че е. Цялото е това, което човек като личност възприема като цяло. Така, че не занимавайте умиращият с глупости. Покажете уважение към това, което е била Инкарнацията и към Пътя като цяло. Бъдете войни и имайте доблест да уважавате тези неща.


Nahuatl.

Какво се случва с душата след смъртта

 Death Star Christmas Tree Bauble


Клиничната смърт настъпва, когато квантовите вещества, формиращи душата, излязат от нервната система и влязат в просторите на Вселената, обясняват учените.
Според квантовата теория съзнанието е програма за квантовия компютър на мозъка, което може да остане дори след смъртта. Това обяснява преживяванията, изпитвани от човека по време на клинична смърт.

Д-р Стюарт Хамероф, почетен професор по анестезиология и психология в Аризонския университет, решил да развие теорията, предложена някога от Роджър Пенроуз. Според тази теория същността на нашата душа се намира в структури, наречени микротубули, в клетките на мозъка.
Това, което наричаме съзнание, е резултат от ефекта на квантовата гравитация на Вселената. Тази теория е наречена Orch-OR („оркестрирана обективна редукция”).
С други думи, нашата душа не е просто взаимодействие на невроните в мозъка. Тя се състои от тъкани на самата Вселена и е съществувала още преди началото на времето.

Тази идея е близка до представите в будизма и индуизма, според които съзнанието е неотменна част от Вселената.

Напредналите медитиращи знаят, че в тишината се крие най-великата сила...

Когато съзнанието стане напълно неподвижно, илюзията бива разбрана, защото самото съзнание е това, което управлява илюзията...

Древните мистици и ясновидци твърдят, че съществува едно поле в основата на съзнанието – Акашовото поле или Акашовите записи, в което цялата информация и целият опит от минало, настояще и бъдеще съществуват сега и винаги. Това е полето или матрицата, откъдето всички неща възникват. От субатомни частици до галактики, звезди, планети и целият живот.

Никога не виждаме нещо в неговата цялост, защото то се състои от слоеве след слоеве вибрации и постоянно се изменя, обменяйки информация с Акаша.

Едно дърво приема слънцето, въздуха, дъжда, земята. Един свят от енергия се движи навън и навътре в това, което наричаме “дърво”. Когато мислещият ум е неподвижен, тогава вижда реалността такава, каквато е. Всички аспекти заедно. Дървото, небето, земята, дъждът и звездите не са отделни. Животът и смъртта. Аз-ът и Другият не са отделни. Също както планината и долината са неразделни.

В индианските и други традиционни култури се казва, че всяко нещо има дух, което е друг начин да се каже, че всичко е свързано с единния вибрационен източник. Има едно съзнание, едно поле, една сила, която се движи през всичко. Това поле не се случва около теб, то се случва чрез теб и се случва като теб. Ти си “В” в думата Вселена. Ти си очите, чрез които сътворението вижда себе си...

Всяко едно нещо и всичко си ти Брахман – единното съзнание, гледащо от всяко око, под всяка скала, във всяка една частица...

Брахман (на санскрит: ब्रह्म от корена брих, означаващ „раста, уголемявам се издувам се“) е индуистко понятие означаващо непроменливата, безкрайна, иманентна и трансцедентална реалност, която е божествената основа на всичката материя, енергия, времето, пространството, цялото битие, всичко във вселената и отвъд нея. В Риг веда от Брахман произлиза първоначалното същество Хиранягарбха, което се отъждествява с бога-създател Брахма. Според мъдреците автори на Упанишадите освободената душа е осъзнала идентичността си с Брахман.

Върховният вселенски дух или Абсолютната реалност наречена Брахман е вечен, безполов, всемогъщ, всезнаещ, вездесъщ и в крайна сметка неописуем с човешки език. Ришите (мъдреци) от Упанишадите са осъзнали Брахман като реалността зад тяхното собствено съществуване и това на всичко друго във Вселената. Те наричат Брахман сатчитананда, битие-съзнание-блаженство. Брахман е източникът и същността на материалната вселена. В най-чистата си реалност той е непроявен (ниргуна) и е следователно отвъд битието и небитието. Според Риг веда в първото си проявление Брахман е Хиранягарбха (букв. Златна утроба), от която всички светове, организми и дори боговете са създадени. В ролята си на Управител на вселената, Брахман се явява като Ишвара, Бог или Сагуна Брахман (Брахман с качества).

Казва се, че Брахман не може да бъде познат посредством материални средства, но да осъзнаем него, тъй като той е самото ни съзнание. Просветлението (мокша, самадхи, кайваля) означава да се осъзнае, че природата на Брахман е всъщност собствената природа, че индивидуалната душа (атман) и Вселенския дух са едно и също нещо. В Тайтирия упанишад (II.1) Брахман се описва така: сатям джнанам анантам брахман – „Брахман е истина, знание и безкрай.“ Целта на индуизма чрез различните дисциплини на йога е да се осъзнае идентичността на атман и Брахман. Във Ведите и Упанишадите се казва, че целият индуистки пантеон е просто по-висши проявления на Брахман. Поради това екам сат („всичко е едно“) и сарвам кхалвидам брахма („всичко, което се разпростира е Брахман“). „Всички пътеки водят към Брахман, макар мъдреците да го наричат по много начини“.

Махавакя или великите изказвания относно Брахман са:

Праджнанам брахма „Брахман е знание“
Аям атма брахма „Тази душа е Брахман“
Ахам брахмаасми „Аз съм Брахман“
Тат твам аси „Ти си това“
Аарвам кхалв идам брахма „Всичко, което се разпростира е Брахман“
Саччидананда брахма „Брахман е съществуване, съзнание и блаженство“

Едно от нещата, които знаем, е, че в една холографска вселена, вселена, в която отделеността престава да съществува и най-съкровените процеси на душата могат да се разпростират и да стават също толкова част от обективния пейзаж, колкото цветята и дърветата, самата реалност става един масово споделян сън. В по-висшите измерения на съществуването тези съноподобни аспекти стават още по-очевидни и действително многобройни традиции са коментирали този факт. Тибетската книга на мъртвите постоянно подчертава съноподобната природа на задгробната сфера, а също така австралийските аборигени я наричат страна на сънищата. Щом ние приемем, че реалността на всички равнища е омниктивна и има същия онтологически статус, какъвто има един сън, тогава възниква въпросът: „Чии сънища са това?“
От религиозните и митологическите традиции, които поставят този въпрос, повечето дават един и същи отговор. Това е сънят на единствения божествен разум, на Бога. Индийските Веди и йогическите текстове твърдят отново и отново, че вселената е сънят на Бога. В християнството това гледище е резюмирано в често повтаряната фраза, че ние всички сме мисли в ума на Бог, или както поетът Кийтс го е казал, ние всички сме част от Божия „дълъг безсмъртен сън“.
Но дали ние сме сънувани от единствен божествен разум, от Бог, или ние сме сънувани от колективното несъзнавано на всички неща — от всички електрони, 2 частици, пеперуди, неутронни звезди, морски краставици, човешки и нечовешки разуми във вселената? Тук отново се блъсваме стремително в преградите на нашите собствени понятийни ограничения, затова в една холографска вселена този въпрос е безсмислен. Ние не можем да питаме дали частта създава цялото или цялото създава частта, защото частта е цялото. Затова дали ние наричаме колективното съзнание на всички неща „Бог“, или просто „съзнанието на всички неща“, това не променя съзнанието. Вселената е поддържана от един акт на такова слисващо и неизразимо творчество, че то просто не може да бъде сведено до такива термини. Отново това е една самореференциална космология. Или както бушмените от Калахари толкова красноречиво го казват: „Самият сън се сънува.

Шри Бхагаван често казва, че мая (илюзията) и реалността са едно и също.
Шанкара е бил критикуван за възгледите му върху мая, без да е бил разбиран правилно. Той е казвал че:

1. Брахман е реален;
2. Вселената е нереална;
3. Вселената е Брахман.

Той не спрял до втория, защото третият обяснява първите два. Той обозначава, че вселената е реална ако се възприема като Себето, и е нереална ако се възприема като отделна от Себето. Затова мая и реалността са едно и също.

Значи светът не е наистина илюзорен?

На човека на нивото на духовен търсач трябва да се каже, че светът е илюзия. Няма друг начин. Когато човек забрави, че е Брахман, който е реален, постоянен и всеприсъстващ, и се самозаблуждава, мислейки че е тяло във вселената, която е изпълнена с преходни тела, и действа под влияние на заблудата, трябва да му се напомни, че светът не е реален, и че е заблуда. Защо? Защото неговият поглед, забравяйки своето собствено Себе, се е установил върху външното, върху материалната вселена. Той няма да се обърне навътре в интроспекция, докато не остане с впечатлението, че цялата тази външна материална вселена е нереална. Веднъж осъзнал своето собствено Себе, той ще знае, че няма нищо освен неговото собствено Себе и ще започне да вижда цялата вселена като Брахман. Няма вселена без Себето. Докато човек не вижда Себето, което е източникът на всичко, а вижда само външния свят като реален и постоянен, трябва да му се казва, че цялата тази външна вселена е илюзия. Няма начин. Вземи вестника. Ние виждаме само текста и никой не забелязва хартията, върху която е напечатан текста. Хартията е там, независимо дали текстът е там или не. На тези, които гледат на текста като на реален, трябва да им се каже, че е нереален, че е илюзия, тъй като лежи върху хартията. Мъдрецът вижда Хартията и текста като едно. Така са и Брахман и вселената.

           

Микротубулите на тази снимка на човешка клетка са показани в зелено (ДНК е в синьо). Снимка: Public Domain

Теорията, кръстена оркестрирана обективна редукция (ООР), е предложена от физика Сър Роджър Пенроуз и прочутия анестезиолог Стюарт Хамероф в средата на 90-те години на миналия век. Тя се базира на идеята, че съзнанието е продукт на квантови вибрационни изчисления от микротубулите – основни компоненти на скелета на клетката.

Скорошното откриване на квантови вибрации в микротубулите в невроните в мозъка подкрепя виждането на Пенроуз и Хамероф, както пишат самите учени в сега публикувано от тях ревю и осъвременяване на старото си изследване.

Още от зараждането си ООР е подложена на тежка критика, тъй като мнозина в научните среди смятат, че мозъка е твърде „топъл, влажен и шумен“ за деликатните квантови процеси. Редица открития обаче демонстрираха съществуването на такива процеси при фотосинтезата на растенията, за ориентацията на птиците, в човешкото обоняние и сега – при микротубулите.

Според Пенроуз и Хамероф вибрациите на въпросните клетъчни структури също са в основата на ЕЕГ мозъчния ритъм. Въпреки че е известен на науката от повече от век и намира широко приложение в медицината, този биологичен феномен си остава загадка.

Учените смятат, че квантовите вибрации на микротубулите си взаимодействат и генерират по-бавните ЕЕГ „тактови честоти“.



Микротубули, показани тук чрез специална флуоресцентна техника. Снимка: Jeffrey81 from nl (CC BY-SA 3.0)

Изследване на Родерик Екенхоф от Университета на Пенсилвания пък навежда учените на мисълта, че анестезията – която селективно изключва съзнанието, без да засяга несъзнателната мозъчна дейност – също разчита на модифициране на състоянието на въпросните клетъчни структури.

Клиничната смърт

При преживяването на клинична смърт микротубулите губят квантово състояние, но информацията в тях не се разрушава. Тя просто напуска тялото, връща се в Космоса и се разпределя там.

Ако пациентът е реанимиран, квантовата информация се връща в микротубулите и той може да каже: „Преживях клинична смърт.” Ако това не се случи и пациентът умре, квантовата информация остава извън тялото, вероятно безкрайно в качеството си на душа.

Признаци на клиничната и биологичната смърт

Разликата между клиничната и биологичната смърт е много малка – само няколко решаващи минути.

Клиничната смърт възниква, когато сърцето на човек престава да бие, дишането и кръвообращението спират. Организмът още може да се реанимира.

Биологичната смърт идва 4-6 минути по-късно, когато клетките на мозъка умират от недостиг на кислород. Когато настъпи мозъчна смърт, всички неврологични функции необратимо се прекратяват, тоест след клиничната смърт възниква биологична смърт.

За официален момент на биологичната смърт се смята моментът, когато лекарят определи, че мозъкът е престанал да функционира. Ако възможно най-бързо се реагира на клиничната смърт и се вземат необходимите мерки за реанимация, може да се предотврати биологичната смърт.



http://megavselena.bg/

ВАКСИНИ ДНК/ Ограничаването на човешката популация не е от днес

Реката от чисти гени 

 

Според моята хронология проектираните за Адам и Ева гени са преминали успешно неразредени през девет поколения патриарси преди Потопа, от Адам до
Ноевия баща Ламех. Таблица Г показва седем от тези първи девет патриарси, живели средно по 93 000 години. Как е било поддържано това дълголетие?
Тъй като целият човешки живот произлиза от Адам и Ева, първите човеци не са имали много възможности, освен да се женят за свои близки роднини.
Първоначално гените на дълголетието вероятно са оставали непокътнати.
Очевидно все пак тези гени били склонни към постепенна деградация под въздействието на свободните радикали (миниатюрни количества свободен кислород вътре в клетките). Този процес на разваляне би трябвало да е довел до генетично копиране на грешки в половите клетки (особено у мъжа, чиято сперма постоянно се обновява). Генетичният риск бил изключително висок за децата, чиито родители били доста възрастни. Дали страхотната оргия на човешко възпроизводство, която последвала предоставянето на сексуално познание на
Адам и Ева, вероятно постепенно довела до генетични мутации, които се разпространили сред населението и намалили продължителността на живота?
Точно обратното, доказателството твърди, че родословието на патриарсите от Адам до Ламех било поколение на свещеници, които внимателно изолирали
своя генен пул от останалото човечество. Въпреки че Библията предоставя твърде ограничена информация за сватбите на патриарсите, можем да предположим от случая с Авраам и Сара, че традицията на жененето за
полусестра била поддържана. Предбиблейски източници потвърждават това предположение. Книгата на Юбилея например твърди, че:
„На единадесетия Юбилей Иаред си взе жена; името й бе Барака (Ярка Светлина), дъщерята на Расуял, дъщеря на брата на неговия баща... и тя го дари
със син, а той го нарече Енох".
В допълнение към установения обичай за женитби между близки родственици, моята хронология показва, че всички тези ранни патриарси били родени от относително млади бащи (в сравнение със съвременните обичаи).
Това би трябвало да е най-важното изискване за минима-лизиране на ефектите на мутацията в половите клетки.
Навсякъде другаде, напротив, в продължение на 165 000 години на човешките гени е била дадена възможност за разделяне и прекомбиниране през повече от 6000 поколения. Реката на човешките гени (ако заимстваме израза на Ричард Доукинс) по този начин била разделена на две - един тесен канал, който внимателно запазвал гените, а другото течение - краткотрайно спираловидно
въртене, където сексуалните удоволствия били на преден план.
Вероятно изглежда, че поне за известно време нов клон гени се е присъединил към онези на човеците. Библията описва време, когато „синовете
Божии видяли, че дъщерите на човеците били красиви" и „се сдобили с деца от тях". Библейската притча е доста сходна с небиблейската „Книга на Енох", която твърди, че Енох „свидетелствал за Наблюдателите, които влезли в грях с дъщерите на човеците". Библията не е описала смъртта на Енох, но простичко твърди, че той бил „отнесен надалече" от Господа. Според моята хронология,
Енох бил роден през 114 400 г. пр. Хр., „вървял е Бог" от 107 900 г. пр. Хр. и бил „отведен надалече" през 77 900 г. пр. Хр. На мене ми се струва, че подпомагайки
Господ чрез своите показания, Енох е станал шпионин много преди Авраам и нещо повече - звучи сякаш той бил първият човек, комуто била предоставена
програма за защита на свидетеля! Колкото до потомството на Наблюдателите (редовите богове) и дъщерите на човеците, изглежда твърде вероятно те да са изчезнали по време на големия Потоп.
Единственото очебийно изключение от средната продължителност на живот преди Потопа (93 000 г.) е бащата на Ной Ламех, който сякаш е бил сполетян от
някаква преждевременна смърт на възраст 77 000 години. Смъртта му станала малко преди Потопа и би могла да е случайна. Няма друго доказателство, което
да внушава, че генетично той е бил по-слаб от своите прадеди.

Клетвата на Господа

Раждането на Ной било твърде далеч от нормалното. Според „Книга на Енох", когато Ной се родил, баща му Ламех бил изключително обезпокоен от
откритието, че „тялото му било бяло като сняг и червено като цъфтяща роза".
Ламех бил толкова шокиран, че помолил своя баща Матусал (означаващо „Човек на ракетата") да направи справка от Енох, който бил сред синовете на боговете
(Наблюдателите или Нефилим), защото:
„Роди ми се странен син, различен и неприличащ на човек, а приличащ на синовете на Небесния Господ; и неговият вид е съвсем различен, а той не е като нас... И на мене ми се струва, че той не е мое чедо, а дете на
ангелите."
В отговор Енох уверил Ламех, че, разбира се, Ной е негов син, но необичайният му характер бил част от план за спасяване на Ной и семейството му от приближаващото наводнение. Вероятно бащата на Ной е станал известен
като Ламех, означаващо „Той, който бил скромен", в резултат на това доста смущаващо обвинение към съпругата си.
От друга страна, името на Ной най-общо е прието, че означава „Отдих" или „Комфорт". В Битие 5:29 е изяснен произходът на това име: ; „Ламех живя 182 години и роди син; и наименова го Ной, като думаше: „Тоя ще
ни утеши в умората ни от работата ни и от труда на ръцете ни, причинена от земята, която Господ прокле".
Според моята хронология Ной бил роден през 71 000 г. пр. Хр., а библейското описание на земята, която била проклета от Господ, също вероятно се отнася към началото на последния ледников период, за който учените вярват, че е започнал преди 75 000 години. И отново откриваме потвърждение на хронологията ми, основана на сар от 2160 години.
Надеждата на Ламех за по-добри времена нямало да се сбъдне, защото проблемите на човешкия род едва започвали. Според „Атра-Ха-зис" известно време преди Потопа богът Енлил решил да накаже човека с помощта на инфекции, зарази и серия засушавания. Защо Енлил е постъпил така? Текстът обяснява, че човеците развратничели силно, като диво стадо на полето:
„Енлил проведе събрание.
Той рече на боговете, негови синове:
„Голяма е глъчката на човеците.
Този шум ме разстройва;
от тяхната врява сън не ме лови.
... нека се разпространи малария там.
Епидемията мигновено ще сложи край на този шум!
Нека като буря тя да се вихри над тях, гадене, главоболие, малария, болест!"
„И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята, и че всичко, което мислите на сърцето му въображаваха, беше постоянно само
ЗЛО."
Въпреки това епидемията на Енлил не успяла да постигне своите цели. Вследствие на жалбите от страна на „Изключително Мъдрия" Атра-Хазис (Ной)
Енки решил да се притече на помощ на човеците. Тогава Енлил започнал да спори:
„Човеците не станаха по-малко, а са повече отпреди.
Тяхната глъчка ме разстройва;
суматохата им ми пречи да заспя.
Нека голямото дърво бъде отсечено от хората;
нека коремите им се нуждаят от зеленчуци.
Отгоре нека Адад да направи оскъден неговия дъжд..."
Според „Атра-Хазис" тогава последвали седем тежки периода на суров глад.
Глинените плочки са доста изпочупени на това място, но по време на шестте периода хората се отдали на канибализъм, за да оцелеят. През седмия период
Енки вбесил Енлил още веднъж, като снабдил освирепялото от глад човечество с храна. Едва тогава боговете разбрали, че следващото връщане на Нибиру
щяло да причини голям Потоп, който щял да изтрие от Земята човешкия род.
Учените са изтълкували тези сурови периоди на оскъдица като „години", но в действителност правилното значение е „преминавания", вероятно на Нибиру. Най-общо казано, тогава човечеството страдало в продължение на осем или повече периода -всеки по 3600 години, преди
Потопа. Това ни връща назад към времето най-малко 40 000 г. пр. Хр. - изключително важна дата. Според антрополозите точно тогава хората започнали
да мигрират към Европа с нови открития (ушити дрехи, усъвършенствани жилища и т. н.). Антрополозите са открили също доказателство за подобен, гю-
ранен скок в развитието на технологията в Близкия изток. Всичко това внушава отчаяна миграция поради суровите условия, предизвикани от Ечлил в Месопотамия. Индиректно тази миграция помага за обясняваното на
мистериозното изтребване на Неандерталския човек приблизително по същото време, преди 40 000 години. В контраст с ясното описание, предложено от „Атра-Хазис", учените правеха отчаяни опити за обяснението на тази загадка чрез внушението, че анатомично съвременните човеци са се възползвали от някаква внезапна мозъчна мутация!
Дали тези болести, датиращи отпреди 40 000 години, са оказали някакво въздействие върху генетичното прегрупиране на човека? Атра-Хазис/Ной твърди, че е живял в храма на Еа (Енки) и може би затова не е бил изложен на опасност от заразите, но също е вероятно членове о~ семейството му да са пренесли ефектите от болестите дори и в днешни времена. Генетикът Стив
Джоунс, коментирайки загадките на човешкия геном, отбелязва, че:
„... голямата част от наследения ландшафт е осеяна с труповете на изоставени гени... в един момент на тяхната история огромна част от механизма е била разрушена... достатъчно странно изглежда, че съществува
ген в гена... най-забележително изглежда, че малцина хемофилици са заболели от включването на допълнителен сегмент от ДНК в механизма,
сегмент, който изглежда е дошъл от някъде другаде в близкото минало.
Идеята за използване на генетиката за ограничаване на човешката популация се поддържа и от други мерки, описани по същото време.
Месопотамските версии за Потопа свършват с нови указания към човешката раса - изключителността на мъжа за жената (в контраст с техните предишни
общувания като „диви бикове"):
„Правила за човешката раса;
нека мъжът... на младата девица...
Нека младата девойка...
Младият мъж на младата девойка...
Когато леглото е постлано,
нека булката и нейният съпруг си легнат заедно."
По същото време била въведена генетична грешка (която ние бихме разпознали като менопауза или вероятно скрит ген), който предпазвал от раждане някои жени:
„Еа (Енки) се обръща към Мами, богинята-майка, и казва: „О, господарко на Раждането, създателко на Съдби... нека между хората да има жени, които раждат, и бездетни жени, нека между хората съществува и демон Пашиту, нека бебето да бъде сграбчвано от майчината утроба, създай жриците Угбабту, Енту-жриците и Игиситу-жрлиуте. Те ще бъдат, разбира се, поставени под възбрана и така няма да могат да забременяват."
Докато и двете промени се случили веднага след Потопа според месопотамските описания, по-късните библейски текстове сякаш са преместили разказа в Райската градина, когато съветите на Господ се отнасят едновременно до привилегированото положение мъж-жена и проблемите със забременяването:
„На жената той рече,
„Аз ще ти преумножа скръбта в бременността;
със скръб ще раждаш чада;
и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание,
и той ще те владее".
Четвъртият потвърждаващ фактор е очевидното раждане на тримата Ноеви сина в една и съща година. Версията на Крал Джеймс на Библията (ВКД)
превежда оригиналния иврит буквално:
„А Ной бил на петстотин години; и Ной родил Сим, Хам и Яфет."
„Новата интернационална версия" (НИВ), от друга страна, е направила опит да заличи впечатлението от раждането на тримата сина в една и съща година, променяйки превода:
„След като Ной стана на петстотин години, той стана баща на Сим, Хам и Яфет."
Целенасочената неяснота на думата „след" внушава фалшификация. Все пак с цел да стане успешна илюзията, нужно е също да се маскира и фактът, че
всичките трима сина били стогодишни, когато Потопът станал - 100 години по-късно. Затова НИВ твърди:
„Две години след Потопа, когато Сим бил стогодишен, той станал баща на Арфаксад."
Все пак ВКД запазва оригинала и буквалното значение на иврит: „Сим бил на сто години и се сдобил с Арфаксад две години след Потопа."
Докато НИВ е подходящо скалъпена и предоставя 24 месеца за раждането на трите отделни деца, истината е, че Ноевите синове са родени в една и съща
година. Защо ревизионистите на Библията намират тази идея толкова обезпокоителна, та се опитват да я прикрият? Възможно ли е тя да им е внушила, че тримата синове на Ной са родени от три различни жени в една и
съща година? Разделяне в гените
След редуцираната продължителност на живота на Сим и Арфаксад, понататъшно скъсяване на живота се наблюдава след няколко поколения с фалек,
който заедно с непосредствените си наследници живял приблизително 3000 години, в сравнение с предишната норма от около 5000 години .
Според моята хронология фалек живял от 7873 до 4883 г. пр. Хр. Поради това той бил първият патриарх, който бил роден след войната на боговете, отбелязала началото на ерата на Рака около 8700 г. пр. Хр. Неговото име
„фалек", означавало „деление", което обичайно се е смятало, че се отнася до разделяне на земя. Битие 10:25 наистина твърди, че той бил кръстен фалек,
защото по негово време „Земята била разделена". Съгласно хронологията ми разделянето на Земята между боговете или най-малкото решението за
разделянето й било взето около 800 години преди раждането на фалек. Възможно ли е било името на фалек да визира разделянето на свещеническите гени? Синовете на Сим били способни да поддържат своята
очевидно намалена продължителност на живота чрез взаимни бракове със свои сестри или полусестри. Ако въпреки всичко някой е трябвало да се ожени извън
семейството, е възниквал риск, като числеността на приемливата популация - тогава гените на дълголетието биха били допълнително разредени. Възможно
ли е този „някой" да е бил бащата на фалек?
Произхода на термина иврит/ибри, който означавал
„роден в Нипур", води до НИ.БИ.РУ - „Пресичащата Планета". Това било описание на планетата на боговете, която била позната и като „Планета на пресичането", поради нейното връщане към астероида „Белт", където се
сблъскала с планетата Тиамат 4 милиарда години преди това. Нипур било местоположението на ДУР.АН.КИ, връзката-Небе-Земя, което ние идентифицирахме - космическите съоръжения от центъра за контрол на
полетите на боговете от периода преди Потопа. След Потопа градът, превърнал се в новия център за контрол на полетите, бил Йерусалим, за който стигнах до
заключението, че бил построен около 8700 година пр. Хр.
Не е случайно съвпадение, че според моята хронология бащата на фалек е живял от 8893 до 3573 г. пр. Хр. Нито пък, че името на неговия баща било Евер, означаващо „Пресичащ". Неговото име със сигурност трябвало да увековечи ролята му при ръководството на строежа на новия център за контрол на полетите в Йерусалим - един проект, който го е отвел далече от страната на
семитския народ (Месопотамия) за един продължителен период. Според изчисленията ми Евер станал баща на Фалек през 7873 г. пр. Хр. Възможно ли е разделянето на Земята да го е отвело далеч от родината и да го е принудило да разреди царските гени с чужда жена? Този сценарий би могъл да обясни както кръщаването на Еверовия син фалек („Разделяне"), така и последвалото
скъсяване на продължителността на живота. 

БОГОВЕТЕ НА НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД   

 

             

Загадките на древните цивилизации. Рептилии и тяхната роля в историята на човечеството

ФОРМИ И МЕТОДИ НА УПРАВЛЕНИЕ НА ЧЕРНАТА ЛОЖА

Черно Братство (ЧБ)- Ерархия на ЧБ

Това е една йерархия от същества, които заемат различни степени, в зависимост от тяхната интелигентност.

Докато ББ( Бяло Братство)работи в клоните и цветовете на живота и по методите на клоните и цветовете, ЧБ работи в корените на живота. Докато ББ работи в главата и гърдите на Космичния Човек, ЧБ работи в стомаха, черния дроб и червата. ББ, следователно, е свързано с положителните сили, с доброто, а ЧБ – с отрицателните сили, със злото, в най-широк смисъл на думата.

      

Ерархия на Черното Братство - Ремикс

На върха на пирамидата като наблюдател е Черното Влечуго.

По долу са сиви, левити и кагани, ...и т.н,...

На най-ниско ниво са службите - легални и нелегални - на световните държави...

...50% от населението на планетата.

Опове(клонинги и хора без душа), обладани от демони, упаднали и животински души в човешки тела са служителите на тъмната ложа на ниско ниво.

Законите на симетрията са по- висши от законите на битието.

         

ГЕРБ БСП и ДПС; три от партиите на мафията "ДС", с най-голям принос в разграбването и унищожаването на страната,... и на дребния и среден бизнес несвързан със структурите на черната ложа ДС - ТОРА НОСТРА.

ОТВЪД ФАСАДАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТА СТРУКТУРА КОЯТО ПРЕДОПРЕДЕЛЯ НЕГАТИВНАТА ЖЪТВА
ФОРМИ И МЕТОДИ НА УПРАВЛЕНИЕ НА ЧЕРНАТА ЛОЖА /Методи на работа на Луцифер, Сатанаил и последователи/

      

Мото: Схемите на мислене на днешното човечество са функция на схемите по които се възпитава и управлява днешното човечество. Ако не изправим тези схеми на възпитание и третиране на човешкия род, той не може да продължи по-нататък!



Извод: Наложително е подменянето на днешните наставници с нови от еволюционен тип! Новите схеми и методи на работа идват с новите представители на Шестата раса, които трябва да покажат Новия път. Със старите методи се извършва чисто и просто едно наливане на новото вино в стари мехове и като резултат, нищо не се променя и постоянно се обвинява самия човек че не приемал нищо. Той не приема старите схеми, защото е настроен към работа с новото, а новото къде да го открие? Наложително е да се спре навреме разхищението на човешкия потенциал на тази планета, както и да се прекрати увреждането на самата планета, която е жив организъм. Методите на възпитание са за тотална подмяна

Общоизвестен факт е, че днешният свят се управлява от Братята на сянката, или т. нар. Черна ложа. С други думи, Князът на този свят, колкото и да го отричат и не признават, е в ролята на управляващ материалния днешен свят.

Какви са методите му на управление! Как той управлява, чрез кого, и защо никой досега не е задавал въпроса? А нима тези методи имат нещо общо със Създателя!

Някой ще възкликне още в началото, че парите всичко управляват, а защо пък не и това, че чрез парите, се извършва днешното управление. От кого!

Най-масовата религия е очевидно тази, наречена „мамонизъм”. Факт е, че всички се прекланят днес в името на своето оцеляване на мамона. А нима този мамон, не е подопечен на Сатанаил и въобще някой досега обяснил ли е на хората, че всъщност мамона, Сатана и Луцифер не са едно и също нещо. Кой е имал интерес от тази бъркотия, по точно от тази каша относно съдържанието на тези основни понятия с които съвременния човек се сблъсква ежедневно. Дявол, Сатана, Луцифер. Очевидно същият, който е инфилтрирал основните религии и ги е превърнал в днешното посмешище, кухи организационни структури отдалечени на километри от оригиналните послания на своите основоположници. Същият този е имал интерес да прикрие истината за тези същности в крайните времена. Кой е той!

Божието стадо даже и не забелязва колко е нелепо всичко онова, в което казано му било, че трябва да се вярва. Но не за това е думата, а за главното, че в полето на фактологията не може да има голямо разминаване между посветен представител на сенчестата ложа и посветен представител на светлата ложа. А от позицията на центъра, то е ясно че полярността е изкуствена регулирана дистанция, наречена баланс. Когато фактите говорят, когато има непредубедена информация, когато го има чувството на уважение и зачитане, културата на изслушване, тогава и само тогава, при тези условия, не може да има дребничко хитруване и евтино боричкане.



Нека все пак изложим някои факти, които са общоприети сред самите участници в т.нар. Черна ложа и които се приемат като нещо нормално от последователите на Луцифер.
    

Факт номер 1:

В писмените свидетелства на най-именитите лидери и апологети на Луциферианската доктрина като Адам Вайсхаупт, Алберт Пайк, самият Луцифер, най-силният и интелигентният обитател на Рая, проповядвал, че само тоталитарна диктатура би осигурила постоянен мир и благополучие, насилвайки всички по-нисши обитатели чрез сатаничен деспотизъм. Неговата е идеята за Едноличната тоталитарна власт, едноокият господар, и пирамидалната система на управление. Според нея, на върха на пирамидата седи един единствен Господар, и в най-близкото обкръжение е т.нар. Елит.

Безспорно е, че в играта между двата отбора, която протича в наши дни, отборът на братството на сянката работи винаги с определени правила, и така спазвайки ги, използвайки своите ненадминати номера или финтове, побеждава в 8—90 процента от случаите. И преглеждайки общоизвестните ситуации или трикове с които си служи това братство, се налагат следните изводи.

Основен приьом на братството на сянката е използването на страх и лъжа. Чрез страх се управляват масите лесно, а чрез лъжа – два пъти по-лесно. Лъжата, това всъщност е методът на заблудата. Леко се извършва отклоняване и така, първоначално тръгналия за светла кауза, постепенно започва да се отклонява от нея, и по този начин, се постига казаното, че пътят към ада е постлан винаги с най-добри намерения и цели.

Да припомним Трите големи заблуда на 20 век, под флага на които протече историята на този мракобесен век. Век на ужасна негативна жетва за братята на сянката. Първата голяма заблуда бе, теорията на Дарвин, че всъщност човекът няма никакъв божествен произход, а е напротив произлязъл по чисто физически еволюционен път от маймуната. Уви. Заблудата е била извършвана по толкова умел начин, че и днес приятели атеисти продължават да говорят подобни нелепости въпреки че досега никой не е виждал дадена маймуна да еволюира, и въпреки че досега беше доказвано хиляди пъти обратния процес, как от подивяване на човека, може да се стигне до маймуна. Втората голяма заблуда бе примъкването в абсолютна тишина на метода на хипнозата в научното пространство. Да, тя бе превърната в наука. И с това се сложи началото на утвърдените експерименти в човешкото подсъзнание. Бе допуснато открито да се управлява обществото на равнище подсъзнателно, а това бе вече абсолютна чиста манипулация. Не се отчиташе, че човек не винаги взема решенията в състояние на своето съзнание, а понякога както винаги се получава при употреба на алкохол и дрога, той бива манипулиран на основа на това, че подсъзнателно му се въздейства върху процеса на вземане на решения. И третата макрозаблуда на 20 век, бе изтриването от съзнанието на обществото на фигурата на т.нар. дявол или Княз на тъмнината. Днес за много от хората, не съществува нито Бог, нито дявол, но колкото до премахването на дявола от съзнателното обществено пространство, той бе превърнат в химера и резултат на натрупаната отрицателна енергия в социума. Самият Луцифер бе снизен до някаква гротескна фигура, която оприличаваха на дявол с рога или козел с копита, при което мнозина си задаваха справедливия въпрос, как е възможно, един паднал ангел да стигне до тия гротескни параметри. Така бе унищожена цялостната съпротива на човечеството срещу който и да е. Врагът бе превърнат в отсъстващ демон,, и на негово място се настани доктрината на НюЕйдж, че трябвало да се мисли само позитивно и само така дяволът щял да изчезна, тоест с помощта на положителните модели, не се давало никакъв достъп до силата на Разрушавата част. И така, дяволът, тоест Сатана или Луцифер бе премахнат от възможното съществуване на тази земя, остана само някакъв си Княз, който така или иначе никой не искаше да приеме за реален. Както и самите демони минаха към т.нар. група на извънземни посетители на тая планета.

И така, би следвало да добавим, след изброяването на главните лостове като лъжата и страха, след изясняване на Трите главни заблуди на века, и след регистрирания факт, че човечеството се управлява вече хиляди години по най-първобитния начин с тоягата и пирамидата, чрез насилие и грубо подчиняване на силните на деня, да представим и един от най-великите финтове на братята на сянката, който те използват в своите ежедневни подвизи върху полето на негативната жетва.

Да, тяхната цел, е да се постигне колкото се може по-висок процент, негативна жътва, ако би могло даже и 95 процента.

Е ето го и финта: Великият финт, с който те винаги са печелели досега. Удължаване на еволюционното развитие с изкуствени мерки, поставяне на човека в състояние на какъв да е телесен недостиг. В резултат на което, той рано или късно се пречупва, няма как, тъй като е обитател в материално тяло. И след това започва на картечни откоси, погасяването на т.нар. карма, според закона за причина и следствие. Дали се прилагал точно този закон! Ето вижте: Човек се ражда беден, и започва да търси по необходимост начин за да излезе от това състояние на недостиг. Изведнаж върху него се изсипва като из ведро, огромното богатство и го поставя изведнаж в състояние на свръхизлишък. После отново той попада по няма и къде, в старото положение на бедност, и така на цикли постоянното въртене в тази безкрайна самсара, толкова излишна, колкото и самата хипотеза на братята на сянката, че можело само по този начин да се обясни на човека правилния път. 50 години богатство и 50 години бедност, и отново омагьосания кръг. Прочутото зацикляне. Дълго време човек седи без подслон, и о Боже, изведнаж върху него се изсипват няколко жилища. И кому е нужно това. Дълго време никаква стотинка в джоба и безкрайни гладувания и лишения, и изведнаж се изсипват тонове блага върху същия този човек. Кому е потребно всичко това, може би само заради осъзнаването на ценността на материалното. Нима толкова страдания са неизбежни за да се постигне едно осъзнаване и защо то да бъде на такава цена извоювано! Проблемът е за адекватността на днешните ценностни модели на възпитание и еволюционно развитие. Методите на камшика и лютата болка, а нужно ли е това за еволюцията на човека! Нужно ли е, питаме ние! И защо винаги това се приписва на Великият Отец – Създателят! Защо! Това не е ли използване на заблуда за човека! Питаме! От кого се назначават тези методи и доколко се правилно прилагат? Щото иначе бихме казали, че тука е наистина едно експериментално поле в което „самозвани дяволи” размахват бичове и прилагат безсмислени методи във времето за което те са обречени да пребивават на тази земя. Те – да, но не и за тези, които са само пътници от тука. Какво да кажем за безпристрастните наблюдатели, които няма как да не са опитали частица от „великите методи на възпитание”, на собствения си гръб!

В този смисъл е крайно време да зададем въпроса, кому е потребен подобен метод на възпитание, именуван с право „суша и наводнение”, при положение че човек може да живее с малко вода и с много вода, но без вода никак. Кому е потребен този метод на възпитание, без никакви пари и с много пари, при положение че без абсолютно никакви пари не може да се живее никак. Нима може да се иска повече от човека, отколкото той е способен да даде! Без материя, как би могъл кой да е, от днешните наставници, кой да е някой си, да пребивава на тази земя, просто ей така, без подслон, без храна, без работа и без права.

А сега вижте как живее една трета от днешното население на тази земя, планетата земя!Вижте и прегледайте днешната житейска ситуация върху тази планета. Вижте колко милиарда от населението гладуват! Колко са без работа и без най-елементарните права на живот върху тази земя! Как те се възпитават по този уникален начин! Точно по този начин! А това ли е всъщност спазването на Закона на Вселената, Закона даден от Великият Отец - Създателят на всичко живо.

Някой някога да е казал на това човечество, че съществуват във Вселената Изначални права на всяка една жива душа, и че тези Правила са част от Вселенският Закон и от Моралният Кодекс на тази Вселена.

Да, но братята на сянката, самите те си признават, че тяхната цел, не е само да опазят тук живота на тази планета, а преди всичко да натрупат максимално количество отрицателна жътва. Значи, те нямат никакво отношение към човешкия род, така ли е! А гледат на него като на един експеримент и средство за спечелване на дивиденти!

В последният израз се крие и трагедията на днешната житейска ситуация. А именно – в битката между двете ложи за процентите на така наречената жътва. Нещо повече, братята луцифериани откровено си признават, че Животът бил игра, и в този смисъл всеки човек си бил избирал ролята , когато идвал тук на земята. За извънземните наставници, да, но нима това е така за душите, които сега се раждат и тепърва трупат опит – очевидно главно с методите на отрицателните опитности! Разбира се, че е време това отвратително шоу да престане да съществува. Това ли е животът заради който Алберт Швайцер замина в джунглата за да носи живот на тамошния човек, гладен, болен и измъчен. В същото време обаче господата говорители на Луцифер Адам Вайсхаупт и Алберт Пайк открито проповядваха своите теории. Да, това е истината за Луцифер, приятели и господа. Алберт Швайцер и Алберт Пайк! Вижте делата им!



Луцифер! Наистина никого не е вкарвал в газовите камери, и никога не е създавал войните, но със своите методи представителите на тази йерархия създадоха подобни човеконенавистни условия, и така бяха предопределенн абсолютно точно и двете световни войни на 20 век.

Нека отново повторим, че като, основен метод на извоюване на победа в битката с материалния човек, се прилага в Ложата на сянката метода наречен „суша-вода, наводнение-суша и пак вода, наводнение”, или с други думи „теза антитеза и синтеза”. Бедност, богатство и отново бедност на малко по-висока октава. И така до пълно зацикляне, без възможност за отскубване от дяволската примка. Огън и лед се редуват до безкрайност, като не се отчита, че човекът е освен материя, в същото време и душа, която обитава тази материя. И не е въпросът само да се оцелее физически, а съответно и със съхранена цялост на душата. Пукната полза няма от физическо оцеляване на вида, ако душата не обитава същия този човешки вид. Иначе расата ще е станала една армия от биороботи, които се командват от върха на пирамидата. Край на еволюционното развитие без наличието на душа у човека.

Като „велики майстори” на метода на ограничаването, отклоняването и налагането на изкуствени филтри, на барикадите и баражите, бентовете и препречванията на водните стихии, братята на сянката са разбрали, че понякога с природата шега не бива. Щото не един път в своите „велики експерименти”, някой от тях се е изгарял в опита си да препречи водната стихия на планетата земя.

         

На едно място на планетата е пълно с блага, а на друго място, хората умират от глад. И така само заради безмерния егоизъм на един елит, който иска да господства на цялата планета, забравяйки, че самата планета не е ничия, освен на самата нея, тъй като Планетата земя е жив организъм. Експериментите именно с нея показаха в последните векове ниската диваческа култура на управление на човечеството с която си служат приятелите от Ложата на сянката. За тях бе казано – „разпрегнали са кервана и са го ударили на ядене и пиене, и чакат ли чакат, някой от високо да дойде да изчисти нарастващата боклукчийница”, в която превърнаха днес цялата планета поради неразумното и некадърно управление на нейните ресурси.



Метод на хитруване, метод на законничество, т.е. сляпо следване на закона според собствения интерес, само където имаме изгода, метод на фарисейщина, лицемерие и шикалкавене, метод „ако мине случайно”, всички тези методи са отработени по стотици хиляди пъти през последните хилядолетия от братята на сянката.

В основата на тия методи седи една проста работа, да се спечели Играта, а самите последователи на прочутия Денница заявяват, че всичко е само една Игра и като такава, те искат да спечелят, без да подбират средствата, моралът за тях е само една конвенция. За справка „Морал и догма” на Алберт Пайк.

Структура, която предопределя негативната жътва е опасна структура от позицията на бъдещето на човешкия род. Чия е тази структура, нека оставим читателя сам да намери своя отговор.И да оставим да виси въпросът в неговото съзнание, наистина ли всяка светлина е светлина. Защото студената светлина е антипод на любовта и топлината на човешкото сърце.

Методът на баражите, бентовете и филтрите – суша-безводие и наводнение, и после пак отново суша, и така до безкрайност в постоянно зацикляне

С този метод човечеството се управлява вече хиляди години, целта му е да има постоянно изсмукване на човешка енергия и до безкрайност да се продължава източването на човешка енергия, сякаш главната цел на човешката еволюция не е в крайна сметка човекът да се откъсне от веригата и да поеме свободно нагоре своя път на свободно развитие

Понятието за карма също обслужва този метод и самото приложение на Карма е вече в основата на този метод. Нещо като затвор в който началник и надзирателите нямат интерес от освобождаването на своите затворници, тоест те играят играта и биха имали печалба на основата на използваната енергия от затворниците.

Самият факт не е ли достатъчен, че за самата Ложа на сянката, главният принцип и цел, не е постигане на еволюционно развитие, а преди всичко постигане на успех в самата Игра, тоест негативна жътва при всякакви условия.

Само позитивната жътва води до еволюционно развитие, докато негативната способства за зациклянето на човечеството .


Негативната жътва е алфата и омегата на мотивацията на братята от Ложата на сянката. Само с осъзнаването на самата негативна жътва, може да се разбере работата на братята на сянката и самият Луцифер, който е врем един път завинаги да излезе от покритието на разговора от типа – „ама той Луцифер, какво лошо има в това, това нали е все пак Светлина”.

Да, тази светлина е студената светлина и тя е същата която готви негативната жътва на това човечество. Всеки има своето право. И едната и другата ложа. Само че едните с позитивна жътва водят човека отвъд – към следващата човешка раса, а другите ги пращат отново в поредния застой на еволюционното им развитие.

Тепърва ще се появят материали, осветляващи този толкова важен въпрос от пътуването на човека към неговият Аз и по-нататък. И по нататък, накъде – към колективното съзнание или зациклянето в собствения егоизъм на посветен и адепт.

Бележка: Авторът на този текст се надява да бъде осъществена поредната дискусия, но вече върху този текст, и нека нашият адепт, който е част от колективната същност на Луцифер да бъде любезен да отговори на поставените въпроси. Така че, без да е предизвикателство към т.нар. Скрита ръка, настоящият текст се обръща към любознателния читател с надеждата, че един ден ще се сложи край на дребното хитруване и мъдруване, както и т.нар. лов на души в името на студената светлина. Кришнамурти наистина го е казал това за безпристрастното наблюдение, че е еталон за еволюционно развитие, но…….човекът е длъжен да наблюдава и да слуша гласа на своето сърце, а когато то отсъства, тогава да се опита да намери начин да разбере, защо и къде го е загубил по пътя на студената светлина. Звучи ми много вярно, но за съжаление леденостудено този адепт на име Скритата ръка. Липсата на емоционалност и чувствителност не е качество в бъдещата Култура на сърцето към която върви днешното човечество. Точно заради това безпристрастно изследване на хората, бяха пуснати няколко книги за т.нар. сексуално-емоционално-чувствен комплекс у човека.

В заключение да кажа, че Никакви отрицателни жътви все пак не могат да спрат еволюционния ход. Да, наистина хората биха могли да бъдат заблудени в тези времена в които се рушат хилядолетните митове и принципи. След като се обърнат към себе си, пред тях се появява главния избор, а сега накъде. Към егоизма и адептството или към служенето на другите. Нека тези, които дръзнат да изберат второто, кажат своето мнение чрез своите дела. А колкото до първите, те винаги са били свободни да критикуват и одумват, да размишляват и философстват, да медитират и магьосничат. Животът за самите нас, не само че не е игра, ами е едно Велико Училище и в това Велико Училище всеки държи своите неповторими изпити. Уважаваният от мене адепт също полага своите изпити и също се намира пред изпитната комисия, която очевидно също участва в настоящата дискусия.

Колкото до съставителя, и преводача, поздравления за добрите намерения да вдъхне духа на свободолюбието в днешния полусъбуждащ се човек! Но все пак, истината е там някъде ЗАД ФАСАДАТА, а не просто при мъдруването на поредния адепт от съответната фамилия, който изкарва на пресекулки наистина вярна информация, но какво от това. Нещо да се променя!

Поздрави на всички от Откритата ръка!

Open Hand

„Само светлият път на Мъдростта води към Истината!”
http://www.imadrugpat.org/adept-x.htm                   

                         

За кого работят интернаЦИОНалните службите за сигурност(Черната ложа)?

         

Това беше въпросът, зададен от руския пътешественик, биолог, антрополог Г. Сидоров, който, проучвайки историческите събития от миналия век, успя да идентифицира удивителен факт: всички водещи разузнавателни служби на света са вплетени в една глобална мрежа и служат на един "паяк", който дърпа конците, а не на своите държави и националните интереси. Разбира се, това не се отнася за всички служители на службите за сигурност, сред по-ниските чинове има много честни професионалисти, които служат на интересите на своята страна. Обаче „върховете” на повечето от тези организации се управляват от хуманоидни същества, които служат като световния паразитен „елит”, а това му позволява да организира „революции” и да замени нежеланите управляващи режими, които не служат на интересите на глобалистите.

      

Именно това може да се прочете в книгата на Г. Сидоров „Тайният проект на вожда”: "В днешния изключително зависим една от друга свят на суверенни държави има един доста неприятен закон за националните елити - закона за сътрудничеството на специалните служби. Държавните елити могат да изпитват един към друг неумолима враждебност, но в същото време техните специални служби, ако е необходимо, винаги може да се споразумеят помежду си. Защо това се случва? Защото тайната полиция винаги се поставя над тези, които ги управляват. И не само защото те го искат, но и защото специалните служби всъщност концентрират в ръцете си власт, която всъщност стои по-високо от официалната власт. Но тъй като органите на тайната полиция са взаимосвързани и когато им е изгодно те успешно си взаимодействат, то с помощта на такава мрежа можете да правите всичко във всяка държава. Основното нещо е да я подчините на волята си ...
Читателят трябва да разбере, че в никоя държава нищо не се прави без знанието на специалните служби. Те са тайната власт. И тази тайна власт по своите възможности, по отношение на информацията, стои над официалната власт. Това са специалните служби, които уреждат правителствените преврати. Така е още от времето на древния Рим и Византия и остава актуално и в нашето време. Най-тъжното е, че взаимодействащите помежду си специални служби на различни държави представляват огромна глобална глобална мрежа. Въпросът е кой играе ролята на център в този всеобхватен планетарен капан? Кой е неговият господар? Ясно е, че е някаква група, неизвестна на човечеството.
Някои изследователи я смятат за финансова. До известна степен те са прави. Например полковникът от британските специални служби Колман в забележителната си книга "Комитет 300" изрично пише, че ръководителят на клана Рокфелер "контролирал" върхушката на съветския КГБ. Ясно е как е "контролирал". Със сигурност и сега "контролира" върха на нашия ФСБ. Но защо в глобалистичния проект Колман пише само за КГБ? Нима за финансовия кит на окръг Колумбия са интересни само нашите специални служби? Разбира се, че не. Ако е така, то „контролирането” на световните спецслужби става ясно. Това означава, че истинските господари са в ролята на паяка, строител на глобалната мрежа от разузнавателни служби. Най-вероятно те принадлежат на Великобритания. Защо не на Америка? Защото във финансово отношение окръг Колумбия е доминиран от Лондонското Сити.
Казват, че всички пътища водят към Рим. Днес всички пътища водят към Лондон. Но би било погрешно да се предполага, че в управлението на мрежата от световни разузнавателни служби участват само мощни финансови структури. Доларите и лирите са само материалната част от такова влияние.
Има още два фактора на въздействие. Единият е информационен. Ясно е, че за разузнавателните служители без лъжи за народите и държавите ще е доста трудно да управляват, разчитайки само на един подкуп. Информацията трябва да потиска съзнанието, да накара човек да приеме фалшива абракадабра за Родината и да го лиши от желанието да служи на Отечеството. Ако човек се окаже неподкупен и труден за внушение, то за това има и друг фактор на влияние - психофизичен или вълнов. Няма да се спираме подробно на него. Това е извън обхвата на тази книга. Важно е, че съществува такъв метод. И работи чудесно. Неговото влияние е такова, че хората се превръщат в зомбита. Целият ужас е, че нито роднините им, нито техните колеги забелязват някакви специални промени в поведението на засегнатите от него лица. Но промяната в психиката възниква и то доста надълбоко. Такива хора стават лесно управляеми и напълно променят своите убеждения.
Всичко това е видимата страна на монетата. Има и невидима страна, която заслужава специално внимание. Става дума за господството в световните разузнавателни служби на представители на “избраните от Бога” хора. За потомците на отеца Авраам е безпроблемно да се предаде всяка национална държава, на която те са длъжни да служат. Ето защо те проникваха, проникват и продължават да проникват в специалните служби на различни страни, за да премахнат чрез тази зловеща мрежа патриотите, които обичат своя народ и правителствата, които са враждебни към идеята за глобализация и към евреите, като носители на юдейската световна диктатура ...
Практически всички реакционни държавни преврати в света бяха извършени и се извършват от специалните служби, където „богоизбраните” играят важна роля. Няма нито една държавна рокада без тяхно участие.
На читателя може да изглежда, че авторът говори за самия „паяк“. Не, еврейската група в световните разузнавателни служби е само междинна връзка. Те са полезни, дисциплинирани изпълнители и нищо повече. Ролята на световния паяк се играе от друг екип. Но в тази книга няма да говорим за това".
И така, самите „богоизбрани”, включени във властовите структури и „върхушки” на водещите световни специални служби, са просто „добросъвестни изпълнители”. Но какво всъщност е глобалистичния "паяк", който дърпа конците на своята паячна паразитна мрежа, която е обгърнала цялата планета? Всъщност, дори и "върхът" на световния паразитен сатанински "елит" не е господар на нашата планета. Те са също едни изпълнители, но на по-високо ниво от паразитната пирамида на властта. Може би някой ден ще говорим за по-високите нива на тази пирамида. За онези, на чиято нечовешка съвест, ако имат такава, тежат много събития и нещастия на съвременното човечество. Обаче вина имат и самите хора, които позволяват на тази сила да завземе властта над света.






По материали от Интернет

     

Никой крал не би могъл да си позволи това; то може да принадлежи само на Ротшилд - Вилхелм І (1797–1888) – крал на Прусия

           

Главното в историята на миналия век беше, че триста еврейски финансисти и масони ръководят света

        

Всемирното Черно Братство

Сатанизмът е истинската същност на глобалния "елит"

     

В основата на световната сатанинска паразитна пирамида на властта стои така наречената "западна цивилизация", чиито "ценности" имат своите "корени" в сатанинските ритуали на кървави човешки жертви, чиято съвременна форма е война, революция, бунтове, тероризъм и религиозен екстремизъм. Но в продължение на много векове и традиционните човешки жертвоприношения са практикувани от управляващия, религиозен, политически, военен "елит" на страните от Западния (предимно англосаксонско-юдейски) свят чрез системата на тайните окултни сатанински общества.
Ето например какво свидетелства Тед Гандерсен, старши специален агент на офиса на ФБР в Лос Анджелис, относно сатанизма в съвременното американско общество на конференцията през 1995 г. в Далас: "Успях да установя с помощта на персонала на държавния център в Небраска, че днес у нас има скрита военна престъпна организация, държавна организация, главно под "шапката" на военното разузнаване, която извършва напълно незаконни дейности и никой не се съгласява да разследва по този случай.
Ситуацията, развила се в щата Небраска, е описана в книга, озаглавена „Под прикритието на Франклин“. Тази книга съдържа много документи. В този конкретен случай, те вземат децата от сиропиталищата в Небраска и ги отвеждат на стотици километри, качват ги на частни самолети и ги отвеждат във Вашингтон за сексуални оргии с участието на известни личности, включително конгресмени, сенатори и някои сътрудници от Белия дом.
Искам да знаете, че аз не считам себе си за теоретик на конспиративните теории. Считам себе си за реалист на "теориите за конспирация". Всичко това съществува в действителност. Сега сатанинските следи водят до организации като ЦРУ, които участват във всичко това. В момента има 4 милиона практикуващи сатанисти в Съединените щати, включително тези в Небраска.
Мога да говоря по темата за сатанизма с часове, но се страхувам, че времето ми е ограничено. Искам също да кажа, говорейки за сатанизъм, че приблизително 50-60 хиляди жертвоприношения се случват ежегодно в нашата страна. Сатанинската мрежа съществува тайно, под прикритието на престъпното съглашателство от страна на правителството и представлява пряка заплаха за нашето общество ...
Имах информация от различни източници. В този вид дейност участват съдии, прокурори, видни лекари, много хора, включително актьори, професионални футболисти и бейзболни играчи".

      

Т. Гандерсен, след оставката си създаде частна компания, която да разследва злоупотребите и убийствата на малки деца в сатанински жертвоприношения. Той обяви, че има стремително разпространение на сатанински групи, които са част от "новия световен ред". Той също така каза, че има търг на деца-роби в Лас Вегас, и че само в Ню Йорк има до четири хиляди жертви всяка година, които са починали от ритуални сатанински жертвоприношения. Той също така заяви, че в САЩ има мрежа от тайни сатанински групи, отговорни за отвличането на деца и техните ритуални убийства.
Не, агентът на ФБР греши. Сатанизмът е заплаха не само за американското общество, но и за цялото човечество. Целият така наречен световен „елит”, който се стреми към световно господство, са нацисти и сатанисти. А всеки нацизъм, основан на идеята за господство и превъзходство на един народ над другите, потискането, експлоатацията, геноцидът и унищожаването на други народи, е само външната страна на сатанизма. Всички англо-саксонски-еврейски "елити" поголовно са нацисти и сатанисти.
Именно те финансираха кампанията на обединена Европа срещу СССР под ръководството на полукръвен евреин, незаконен „потомък“ на рода Ротшилд - Хитлер. Именно те, заедно с Ватикана помогнаха да се измъкнат от правосъдието почти една трета от нацистките престъпници, а на нацистките учени дори открито предоставиха политическо убежище и пълен имунитет. Това не е изненадващо, защото "гарван гарвану око не вади".
Представители на този световен паразитен сатанински "елит" контролират не само водещите в света, но и много руски медии. Ето защо в официалните ни медии почти нищо не се казва за сатанинската същност на националните елити на Запада и за наднационалните структури на “световното правителство”. За това говорят и пишат само истински независими журналисти като Салди Кейк Ерио от САЩ. Ето например какво изявление направи тя на 11 юни 2015 г .
"Това е толкова шокиращо, че нашият мозък не е готов да го приеме. Ето една статия в изданието "INTELLIHUB" от 7 юни 2015 г. под заглавие "Членове на европейските кралски семейства убиват голи деца за забавления на партита, където се ловуват хора". Това е само една от поредицата статии, основаващи се на показанията на свидетелите в Европейския съд по общата юрисдикция в Люксембург. Пет международни съдии проверяват свидетелските показания за изнасилване, мъчения и отвличане на деца, които, както беше посочено, са извършени от членове на световния "елит", който е част от цялата мрежа на сатанинския култ на детските жертвоприношения "Деветият кръг".
Редовни жертвоприношения на децата се извършват от членове на култа "Деветия кръг" в катакомбите на католическите катедрали във Ватикана, в частни владения, в горите, в държавни военни бази в Белгия, Холандия, Испания, Австралия, Ирландия, Франция, Англия, САЩ. В статията се казва, че в Ирландия, Испания, Канада са открити 34 масови гроба на деца, но правителствата на тези страни, британското кралско семейство и католическата църква отказват да ексхумират.
Като активни участници в дейностите на култа към "Деветият кръг" са посочени папа Франциск, бившият папа Ратцингер, служители на англиканската църква, обединената църквата на Канада, римокатолическата църква, включително и кардиналите, членове на европейските кралски фамилии, включително кралица Елизабет и принц Филип, служители на въоръжените сили на Канада, Австралия, Великобритания, Съединените щати, както и правителствени служители на тези страни, включително служители на ЦРУ, както и видни министри, политици, бизнесмени от Съединените щати, Белгия, Холандия, Канада, Австралия , Франция, Ирландия, Великобритания. Това включва милионера Джордж Сорос, ръководителя на йезуитския орден - Адолфо Николас".
Какво тогава сме изненадани, че именно тези паразитни сатанински "елити" на Запада и техните наднационални господари се опитват да унищожат нашата страна и нашия народ, включително не само чрез затягане на "кръга" с войските на НАТО около нашата страна, но и налагане на нашите хора на сатанинските западни "ценности". Вече можете да видите перфектно: на кого точно служат русофобите-либероиди, които предадоха нашата страна и хората, както и защо няма обективно разследване на случая с гибелта на малайзийския Боинг, към която има отношение фракцията на илюминатите-сатанисти от ЦРУ. Също така защо този световен и западен "елит" подкрепя и финансира нацистките режими и всички терористични държави, чиято дейност постоянно се захранва от тъмния сатанински егрегор.
Не е изненадващо, че през последните няколко години представителите на този сатанински "елит" започнаха да крещят за "Края на света" и очакват Апокалипсиса с ужас. Само че това няма да бъде “Краят на света”, а “Краят на мрака” и всички паразитни служители на тъмния сатанински егрегор ще се сблъскат с неизбежно възмездие за кръвта, която проляха от невинни жертви по света и във всички видове кървави човешки жертвоприношения. Новата Атлантида ще повтори съдбата на своя предшественик, защото планетата трябва да бъде пречистена от целия този "раков израстък" върху тялото си.

По материали от Интернет

     

     

ЧОВЕЧЕСТВОТО Е КОЛОНИЗИРАНО ОТ САТАНИНСКИ КУЛТ

КОМУНИЗМЪТ И НОВИЯТ СВЕТОВЕН РЕД СЕ ОСНОВАВАТ НА ЮДАИЗМА

             

САТАНИНСКИ КУЛТ УПРАВЛЯВА СВЕТА

       

Плана на Rothschild за Америка - "творческо разрушаване»

    

ХЕНРИ БЛОДЖЕТ: "ЗАЩО ХОРАТА МРАЗЯТ ЕВРЕИТЕ?" / ШАРЕНАТА "ЧЕРГА" НА СВЕТОВНИЯ ЕТНИЧЕСКИ ХОР

           

ВСИЧКИ ВОЙНИ СА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИХВАРСТВОТО...ПОРЪЧКА НА ГЛАВНИТЕ ЛИХВАРИ

           

Създаването на човек с високо разумно начало,но без сърце и душа, е целта на Луцифер