Double Helix Nebulae 80 LY дълга и на 300 LY отдалечена от черната дупка в центъра на Млечния път, Тя е продукт на изключително силното магнитно поле на нашата галактика, чиято вълна я усуква навън. "Никой никога не е виждал нещо подобно преди в космическата сфера." Тя изглежда като голямомащабна фрактално-плазмена ДНК с двойна спирало-нишковидна структура, която е свързана с центъра на галактиката или като ядрената мембрана на ДНК-то на живата клетка.
Комбинативната възможност на нишковидната вакуумна структура, е че може да съществува като две редуващи се противоположни вериги /нишки/ само с различие в посоки. Противоположната двупосочност на двете вериги на ДНК е отражение на тази противоположна двупосочност на вакуумните нишки. Получава се първичното Абсолютно едномерно геометрично, материално пространство с безкрайна дължина на двупосочните вакуумни нишки..
От тези частици преди големия взрив в резултат на микрофлуктоация се образуват торосоиди по законите на антисиметрията като всеки се свързва с антисиметричния си и образуват диполи всеки от които съдържа две еднакви части атоми тороси - това са виртуалните фотони които нямат спин.
Структурата на ДНК е просто приемно устройство, нещо като антена. Без космически информационен поток гените са празно пространство, те не работят.
Виртуални частици/Частица и античастица/физическия вакуум
Изследователи са открили че в ДНК се крие някаква кодирана информация, наличието която заставя човека да се счита за биологичен компютър, съставен от сложни програми
Повечето от информацията, съдържаща се в хромозомите, е все още неизвестна за нас. Според учените, ДНК – това е същият текст като в книга. Но той има способността да се чете не само буква по буква и ред по ред, а и от всяка буква, защото няма прекъсване между думите. Като се чете този текст, с всяка следваща буква се получават все повече и повече текстове. Може да се чете и в обратна посока, ако редът е плосък. А ако веригата на текста е разгърната в триизмерното пространство, като в куб, текстът се чете във всички посоки.
Човекът е самочетяща се текстова структура, – заключава Гаряев. Нашите хромозоми изпълняват програмата за изграждане на тялото от яйцеклетката чрез биологични полета – фотонни и акустични. Във вътрешността на яйцеклетката се създава електромагнитния образ на бъдещото тялото, записва се неговата социопрограма, ако ви харесва повече – съдба.
Това е още една неизследвана особеност на генетичния апарат, която се осъществява, по-специално, чрез една от холограмите – а те са много, защото на една холограма могат да се записват множество холограми – се получава един или друг конкретен образ. И може да се чете само с цвета, с който е записан.
А нашите хромозоми излъчват в широк спектър, като се започне от ултравиолетовия и се стигне до инфрачервени, и следователно могат да четат една от друга множествените холограми. Резултатът е: светлинен и акустичен образ на бъдещия нов организъм, а в прогресия – всички бъдещи поколения.
Програмата, която е записана на ДНК, не може да е резултат от еволюцията на Дарвин: за да се запише това огромно количество информация е нужно време, което е много пъти повече от живота на Вселената.
Това е все едно да хвърляме тухли и да се опитаме да изградим небостъргач. Генетичната информация може да се предава на разстояние, ДНК молекулата може да съществува като поле. Един прост пример за пренасяне на генетичен материал – проникване в тялото ни на вируси като Ебола.
Този принцип на „непорочното зачатие“ може да се използва за създаване на някакво устройство, позволяващо да се въведе в човешкото тяло и да му влияе от вътре. „Ние сме разработили, – казва Петър, – лазер с молкули от ДНК.
Това нещо е потенциално страшно, като скалпел: може да лекува, но може и да убива. Не е преувеличено да се каже, че е основата на психотропните оръжия. Принципът на работа е такъв.
В основата на лазера лежат обикновени атомни структури, а в основата на молекулите на ДНК – текстове. Можете да въвеждате в участъка на хромозомата конкретен текст, и тези молекули на ДНК да преведете в състояние на лазер, това означава, че им въздействате така, че ДНК молекулите да започнат да светят и да издават звук – да говорят!
И в този момент светлината и звука могат да проникнат в друг човек и да въведат в него чужда генетична програма. И човекът се променя, придобива други характеристики, започва да мисли и действа по различно.
Информацията за холограмата на макрокосмоса е по повърхноста на космичното яйце по Ведите а за микро-космоса на материално ниво за всяко растение, жив организъм, човек е във Ану (когиталните частици, кармичен атом, псион, трон на духа, Ану, атом на Демокрит, БГ трон, нематерилна точка от концетрирана енергия - всички наименования от различни теории и религия).От тези частици преди големия взрив в резултат на микрофлуктоация се образуват торосоиди по законите на антисиметрията като всеки се свързва с антисиметричния си и образуват диполи всеки от които съдържа две еднакви части атоми тороси това са виртуалните фотони които нямат спин при свиване на космичното яице в резултат на квантови удари техните два истински атома придобиват еднопосочен спин.Така от виртуалните фотони възникват реалните фотони спинори и първото вещество озарява космичното яйце и безбрежните простори край него.Кварките това са възможни типове реализация на истинските атоми спинори Пранавата ОМ води до промяна което е времето, до разделяне което е пространство,което води до безбройни атоми но всичко това е само една идея.
Кратки бележки по книгата.
Приемаме че има безкраен океан от свръхфинни прото-частици движещи се с различни скорости, може и по-големи от cкороста на светлината.
И така в природата/холограмата съществуват или са пуснати безкрайно много неделими микро обекти и те се свързват по два, образувайки всички Х частици. Ще си представим истинските атоми като микроскопичен облак от прото частици с особенна структура и организация на движение около един център. Движението вътре може скокообразно да придобива различен интензитет и да обхваща различна дълбочина.
При квантови удари на истинките атоми и Х частиците или между тях те могат да се превръщат в известните ел. частици съдържащи 2 или 3 атома. Това превръщане става по строги правила. При което истинските атоми придобиват спин маса, ел.заряд или други цялочислени заряди. Божественият промисъл се крие в структурата и свойствата на истинските атоми обуславяйки чудната хармония и разнообразие във света.
Свободните първични/пра частици приемаме за приносители съучастници в гравитационното поле а свободните Х частици/или виртуални фотони/ придобили постоянна скорост v=c приемаме за приносители на ЕМ и ЕЛ. поле и отчасти в гравитацията. Х частиците се движат в океан от първични частици и затова скороста им не достига до безкрайност а се мени по нелинеен закон стига до v>c след това пада до една мах. v=c/когато реактивната и активна производна се изравнят при някакъв мах/.
Макроскоп.флуктоации в резултат на субгравитационното поле и взаимодеиствия захваща все повече Х частици което води до свиване в миниатюрно за космическите мащаби много плътно и свръх температурно яйце. Виртуалните фотони придобиват пак v>c. Вероятноста за квантови удари рязко нараства и множество от тях от хомогени се превръщат в спинори(придобиват вътрешно спинорно движение или спин)Т.е. във резултат на квантови удари възниква незатихваща енергийна нееднородност възли/патрони/ - при което техните два истински атома без да се разделят един от друг придобиват еднопосочни спинове h/2 и h/2=1.
Така от хомогенните виртуални фотони възникват реалните фотони спинори и първото вещество озарява космичното яйце и безбрежните простори краи него.Втори етап- ражда се гравитационото взаимодеиствие g, еднакво по физическа същност, характер и микромеханика със субгравитационното взаимодеиствие но много по интензивно от него поради огромният брои нови разсейващи центрове/ възли/ - съществуващи вече в самите атоми спинори. В този стадий първоначалните фотони пак придобиват v>c те отчасти се разсейват от атомите спинори и това обуславя гравифотоното поле f то поражда слаби сили на отблъскване между телата F=k.m.m/r2.
F се дължи на субгравитационното Х/по слабо - от виртуални фотони/и на гравитационното g /по силно - от реални фотони/ - като се приспадне малкото отблъскване антигравитацията f.
Под въздеиствието на F материята се устремява с още по голяма скорост към центъра и виртуалните и реални фотони бурно реагират. В резултат свръхенергийни фотони, а други се разпадат на отделни атоми спинори(частици античастици),с маси много по големи от наблюдаваните в съвремените ускорители. Едните са антисиметрични(частици античастици), а при другите имаме огледално симетрично квантово взаимодеиствие при което възникват двойка атоми спинори неразличими по никакъв външен белег от огледалният си образ, с маси в покой m>0-Барионни заряди. Антибариони не съществуват както не съществува анти-фотон или анти -мезон.Така с възникването на неутралните атоми спинори и бариони заряди наред със свръхенергийни фотони и атоми спинори които са частица античастица един спрямо друг завършва великият космически срив и започва великият топлинен взрив родил нашата галактика.
Кварките това са възможни типове реализация на истинските атоми хомогени в спинори. Истиването на Космичното яйце води до намаляване на взаимодействието между различните видове кварки и антикварки, техните свойства се изменят и в една по късна фаза възникват нуклеоните/протони и неутрони/Тогава ел.заряди с голям брои неутрино и анти-неутрино остават все още свободни. По късно нуклеоните образуват по тежки атомни ядра около тях се настаняват ел. заряди компенсиращи положителният заряд на тези ядра т.е. възникват химическите атоми. А оцелелите първични фотони превърнали се в реликтови заедно с освободените неутрино и антинеутрино и досега скитат в просторите на Мегавселената обуславяйки в голяма степен нейната скрита маса.
Ако съществува гравитрон, то той най-вероятно е истинския атом на Демокрит - хомоген(и когато е в центъра трябва да е частица, кристализирала - по Славка Севрюкова), а извън него гравитационна вълна с голяма дължина и малка енергия. Целостта на нуклеоните се обяснява с обмен на неутрино и антинеутрино. Навън неутриното се превръща в всепроникваща частица, а вътре в структурата е силно енергийна вълна с много къса дължина, което е причина ядрените сили да се проявяват на много малка дължина, а на по-големи разстояния замират. И третата частица, фотон има средна дължина на вълна и енергия и управлява ЕМ-ма.
Така неутриното управлява микросветът/ядрени сили/,
Фотонът-макросвета.
Гравитрон/АНУ, атом на Демокрит, ПСИОН, праатом-хомоген/-Мегасвета,... и носителите на силите на света са триада.
Предполагаем механизъм на взаимодействие: От 4-то измерение чрез (9) се получава сигнал под формата на гравитационна вълна (9-8), за необходимост/потребност от материя/вещество. Във възелът (8), този сигнал се трансформира във възел пространство-време (5-5) във вълна вибрационна вълна (звук) (8-7), която се подава към клетъчната мембрана ( 6) (положителния Ану), увеличавайки по този начин въртенето на силното взаимодействие. Въртенето на силното взаимодействие (6) завърта слабото взаимодействие (област усукване- торосионно поле) в областта (1-2), което води до извличане на веществото и енергията от второ измерение, проход към което е (1). Това усилва слабото взаимодействие във възел (2) което се превръща чрез пространство-време в електрическо поле (2.3) и то действа върху клетките (4) (отрицателната Ану) ускорявайки въртенето на магнитното поле (4), което води до преминаване на енергия във вещество през пространствено-времева стояща вълна в участъка (4-5-6). Такъв модел на Вселената илюстрира корпускулярно-вълновия характер на елементарните частици, когато под влияние на енергията време, (или психическата енергия, Дух), взаимодействащите фундаментални енергии се концентрират до състоянието на материалните частици и античастици, и след това отново да попаднат в сферата на вълната(разпадат се на вълново поле). За да научите повече за вселената на Валери Кондратов може да посетите сайта му«Палеотехнология» (paleotehnolog.ru).