Последователи

неделя, 13 април 2025 г.

Шпионин от МИ6 се сдобил с лична информация от дневника на Бил Клинтън и научил за агент на КГБ с инициали Х.К.




Шпионина от МИ6 – Гарет Уилямс, който бил намерен мъртъв и натикан в голям сак във ваната на апартаментът, който обитава, като преди това се е сдобил с лична информация на бившия президент Бил Клинтън и е хакнал персоналният му компютър 


Тийнейджъра Бил Клинтън среща с John F. Kennedy : По късно КГБ която уби Кенеди ще му осигури за жена руската еврейка и лесбийка от Одеса... Хилари




Гарет Уилямс от британското разузнаване билнамерен мъртъв в апартаментът си през 2010 г. Три години по-късно, през 2013г., разследването беше прекратено: според разследващите в САЩ нямало достатъчно доказателства, че някой друг е бил замесен в смъртта на британския шпионин. Така случая беше потулен.



Perversity is the human thirst for self-torture[Перверзията е човешката жажда за самоизтезание]
По времето, когато американците разкриват британския шпионин на чело на британската служба МИ6 встъпил сър Джон Сойърс, който бе посрещнат с този дипломатически кошмар.

Пет години след убийството на британския шпионин Гарет Уилямс случая остава нерешен. Въпреки че разследването беше прекратено американците признават, че той все пак е бил убит. Уилямс беше намерен мъртъв, натикан в сак във ваната на апартаментът си през 2010г, както Березовски.



Сега се появиха информации, че британския шпионин е проникнал в компютърът на бившия президент Бил Клинтън и се е сдобил с лична информация от дневникът му става дума за агенти на КГБ и частен прием, на който щял да присъства и Клинтън. 31-годишния британец дал информацията на друг човек, който също отишал на приема. Не е ясно каква е била целта и как шпионинът е уредил покана и за него. 

Познати на шпионинът разкриха интересни подробности за последните дни от животът му пред британските медии.  Според разследвания на Бил-Клинтъновото минало в печата, бившият президент е сексуално повреден от своята майка. Още от ранна възраст тя го експлоатирала за любовни игри.


„Франкс твърди, че жената на бившия президент на САЩ и агнт на КГБ, й споделила, че Кели наранявала своя син „по начини, за които няма да повярвате“. „Обикновено той беше натоварен с това да наизусти новата си биография и да влезе в образът на новата си самоличност много бързо. Той беше подлаган на 48-часови тежки разпити, за да бъде проверен.“, разказва негов приятел. „. „Веднъж счупиха ръката му, след като му сложили белезници и плат на главата и го разкарвали с някакъв ван в продължение на часове, докато го разпитвали, за да видят как ще се справи.“, разказва още той. 





Освен покойната си свекърва Върджиния Кели, евентуалната наемателка на Белия дом обвинявала за извратеността на съпруга си не друг, а… Моника Люински. Което е доста несъстоятелно, меко казано.




Шпиони най-вероятно от КГБ са проникнали в апартаментът на Уилямс в централен Лондон, за да унищожат доказателства за Хилари. Апартаментът след убийството се охранявал от въоръжена охрана. Цивилната професия на Уилямс била запален колоездач. 





Хилари допълни: „Той беше изнасилен. Когато майка върши това, което тя е правила, то ви засяга завинаги. Няма да навлизам в него. Но ще кажа, че когато то става в детството, оставя белези. Продължавате да търсите на всички погрешни места родителя, който ви е изнасилил.“





БИЛ КЛЪНТЪН - ЦИОНИСТКИ АГЕНТ, ТОТАЛЕН ПЕРВЕРЗНИК И ЦИОНИСТКИ АГЕНТ

Лин Форестър де Ротшилд е дългогодишен съдружник на Клинтън и е основен дарител както на Бил, така и на Хилъри Клинтън от 1992 г. Връзките им са толкова близки, че Форестър де Ротшилд прекара първата нощ от медения си месец в спалнята на Линкълн в Белият дом, докато Клинтън беше президент. Освен това, изтекъл имейл между Форестър де Ротшилд и Хилари Клинтън видя, че Клинтън поиска „покаяние“ от Форестър де Ротшилд за това, че е помолила Тони Блеър да придружава Клинтън по официални дела, докато тя беше държавен секретар, което попречи на Блеър да направи планирано социално посещение при Форестър де Ротшилд. Домът на Ротшилд в Аспен, Колорадо. Смиреното искане на прошка не е нещо, с което Хилари Клинтън е известна, като се има предвид, че бившият й бодигард веднъж каза, че може да „накара Ричард Никсън да изглежда като Махатма Ганди“.

През 1995 г. Форестър де Ротшилд, тогава член на Консултативния съвет за национална информационна инфраструктура на Клинтън, написа следното до тогавашния президент Клинтън:

Уважаеми господин президент: Беше ми удоволствие да ви видя наскоро в къщата на сенатор Кенеди. Имаше твърде много за обсъждане и твърде малко време. Използвайки моите петнадесет секунди достъп, за да обсъдя Джефри Епщайн и стабилизирането на валутата, пропуснах да говоря с вас по тема, близка и скъпа на сърцето ми. А именно утвърдителното действие и бъдещето.”

- https://graphcommons.com/nodes/5147fdf9-8f28-3de5-ab3a-97fd22e90e19

Четвъртък 15 януари 1998 г.

Президентът Бил Клинтън удостои днес с Президентския медал на свободата -
Дейвид Рокфелер, бивш председател на Chase Manhattan Bank.

- https://edition.cnn.com/ALLPOLITICS/1998/01/15/medal.freedom/

Приятелите на щатския парк Рокфелер връчиха встъпителната награда за опазване на парка Джон Д. Рокфелер младши на бившия президент Бил Клинтън и Хилари Клинтън.

Семейство Клинтън бяха почетени през юни по време на Годишната гала-приятели в имението Рокфелер в Покантико Хилс.

- https://dailyvoice.com/new-york/mountpleasant/lifestyle/bill-hillary-clinton-honored-as-john-d-rockefeller-jr-park-preservation-award-winners/771336/

Израел се опита да използва записи от бурните разговори на бившия президент на САЩ Бил Клинтън със стажантката Моника Люински, за да използва освобождаването на Джонатан Полард, твърди нова книга за политическите предприятия на семейство Клинтън. В книгата, озаглавена „Клинтън Инк.: Дързкото възстановяване на политическата машина“, авторът Даниел Халпър разчита на записани интервюта с бивши служители, заедно с подробен анализ на документите, наречени „Досиетата на Моника“.

Според Халпър, по време на специалното разследване на независимия адвокат Кенет Стар „Люински каза на прокурорите, че Клинтън предполага, че „те са знаели, че техните обаждания се наблюдават през цялото време и сексът по телефона е бил просто намеса“.

Полард, бивш американски военноморски анализатор, беше признат за виновен в предаването на чувствителни документи на Израел и осъден на доживотен затвор за престъплението. Той остава знаменита кауза в Израел и през последните двадесет години имаше многократни усилия да се осигури освобождаването му.

Халпер не е първият, който твърди, че Израел е заснел неправомерно бурните разговори между Клинтън и Люински и се е опитал да го използва в своя полза. През 1999 г. британският автор Гордън Томас твърди, че Мосад е събрала около 30 часа телефонни сексуални разговори между Люински и Клинтън и ги използва, за да изнудва САЩ или да защити дълбоко вкоренена къртица в Белия дом.

Томас също твърди, че Мосад стои зад смъртта на принцеса Даяна, Робърт Максуел, Уилям Бъкли и 241 морски пехотинци, убити при експлозия в казарма през 1983 г. в Ливан.

- https://www.timesofisrael.com/netanyahu-said-to-have-offered-lewinsky-tapes-for-pollard/amp/

От дните си като губернатор на щата Арканзъс - Бил Клинтън има близки отношения с еврейската общност на щата.

Но „откакто те видях, се сдобих с еврейски зет“, каза той, докато тълпата се смееше. Той наистина се чувства част от еврейската общност, каза той, след брака на Челси Клинтън с Марк Мезвински през 2010 г .. Той дори празнува еврейските празници, каза той.

Той разказа история за това как се разхождал сам в еврейското гробище в Хот Спрингс, Арк ., където е израснал.

И той каза, че се моли след „двадесет, тридесет или четиридесет години“ целият регион на Близкия изток да бъде силен и израелците да имат „истински партньори на мира“ в региона.

- Сузи Паркър е политически и културен журналист от Арканзас и автор на „Сексът на юг: Откопчаване на библейския колан“. Следвайте я в Twitter на @SuziParker.

- https://www.washingtonpost.com/blogs/she-the-people/post/bill-clinton-americas-first-jewish-president/2012/02/05/gIQAJ5lusQ_blog.html

През 2010 г. Бил Клинтън сключи сделка, която го доближи до някои от най-мощните инвеститори в света, включително частната инвестиционна компания Kohlberg Kravis Roberts, Citigroup, мениджърите на хедж фондове Стивън Коен и Джордж Сорос и съоснователя на Microsoft Пол Алън.

Съгласно споразумението, бившият президент на САЩ ще служи пет години като почетен канцлер на Laureate International Universities, глобална мрежа от институции за висше образование с печалба, която беше частна през 2007 г. чрез изкупуване с ливъридж за 3,8 милиарда долара от нейния основател Дъглас Бекер и воденият от KKR консорциум.

Задълженията на г-н Клинтън включваха предоставяне на съвети по „въпроси като социална отговорност, младежко лидерство и гражданска ангажираност“ и посещение на 19 кампуса в 14 държави, пише уебсайтът на лауреата. Неговото заплащане надхвърля 16,5 милиона долара - или повече на годишна база от президента на Харвардския университет.

След като напуснаха Белия дом през 2001 г. г-н и г-жа Клинтън спечелиха близо четвърт милиард долара, главно чрез изнасяне на речи, публикуване на книги и консултации.

Данъчните декларации, публикувани от кампанията на г-жа Клинтън, показват, че тя и съпругът й са докладвали доход от над 22 милиона долара от интереси в образователната индустрия с печалба от 2010 г.

В допълнение към 16,5 милиона долара, които г-н Клинтън получи от лауреата между 2010 и 2014 г., той получи 5,6 милиона долара като почетен председател на Varkey Gems Foundation, благотворителното подразделение на Gems Education, базирана в Дубай компания, основана от Съни Варки, индиец -роден милиардер.

- https://amp.ft.com/content/83878190-4b64-11e6-88c5-db83e98a590a

18 октомври 2021 г.

Прогнозната нетна стойност на Бил Клинтън е 80 милиона долара според Go Banking Rates.

В комбинация със съпругата му Хилари Клинтън , двойката струва приблизително 120 милиона долара.

Той спечели 15 милиона долара за правата върху мемоарите си.

След като напусна поста си, той стана високоплатен оратор, правейки между 150 000 и 700 000 долара на реч.

- https://www.the-sun.com/news/3612129/what-is-bill-clintons-net-worth/amp/

Бившата приятелка на принц Андрю лейди Виктория Хърви твърди в документален филм, че Джефри Епщайн и бившият президент Бил Клинтън „обичаха“ да бъдат около херцога на Йорк и че Епщайн и Клинтън са „като братя“.

Новият документален филм на ITV, " Ghislaine, Prince Andrew and the Paedophile ", изследва връзката между принц Андрю, британската светска личност и осъдения сексуален трафикант Гислейн Максуел, и осъдения сексуален престъпник Епщайн. 45-минутният документален филм, воден от репортер Ранвир Сингх, беше излъчен във вторник в Обединеното кралство със смесени отзиви .

Пресцентърът на херцога на Йорк не отговори веднага на искане за коментар. Клинтън не можа да бъде открит веднага за коментар по тази конкретна характеристика. Хърви не отговори веднага на въпроси, последващи нейните твърдения.

Хърви и принц Андрю излизаха за кратко през 1999 г. и тя беше дългогодишна приятелка на Максуел.

„[Бил] Клинтън определено беше много близък с Джефри“, каза Хърви в документалния филм, според Daily Mail . „Те бяха като братя, нали знаеш, и той също беше близък с Гислейн.

Когато го попитаха за връзката на Епщайн и Клинтън с принц Андрю, Хърви каза: "Принц Андрю беше син на английската кралица. Американците обичат това. Джефри обичаше това. Бил Клинтън обичаше това."

Миналата седмица херцогът на Йорк беше лишен от кралското си покровителство и военни титли в резултат на гражданско дело за сексуално посегателство, заведено срещу него от обвинителя на Епщайн Вирджиния Джуфре.

Предполагаемото участие на принц Андрю с Максуел и Епщайн е в светлината на прожекторите, след като федерален съдия в Ню Йорк разреши гражданското дело на Джуфре да продължи и след декемврийската присъда на Максуел по пет от шестте обвинения, свързани със сексуален трафик, повдигнати срещу нея. Максуел е изправена пред присъда по-късно тази година, ако не й бъде даден нов процес.

Джуфре твърди в съдебни дела, заведени през 2015 и 2021 г., че Епщайн я е принудил, непълнолетна, да прави секс с принц Андрю няколко пъти, включително в имението му в Ню Йорк, в Лондон и на частния остров на Епщайн в Американските Вирджински острови през 2001 г.

Принц Андрю многократно е отричал всички твърдения на Giuffre. Адвокатите му твърдят, че споразумението от 2009 г. между Епщайн и Джуфре предпазва херцога на Йорк от отговорност.

Епщайн беше арестуван през 2019 г. по обвинения в сексуален трафик, но почина(убиха го) от самоубийство във федерален затвор, преди да може да бъде съден.

По време на процеса срещу Максуел за сексуален трафик, бившият пилот на Епщайн, Лари Висоски, свидетелства , че Клинтън и принц Андрю са летели с частните самолети на Епщайн няколко пъти през 2000-те и че е бил предупреден, когато някой като Клинтън ще лети.

- https://www.insider.com/prince-andrews-ex-epstein-and-bill-clinton-were-like-brothers-2022-1

Съобщава се, че Джефри Епщайн е имал маслена картина на бившия президент на САЩ Бил Клинтън, облечен в дамско облекло, видимо изложена в градската му къща в Манхатън.

„Той висеше на видно място – веднага щом влезете – в стая вдясно“, каза източник от правоохранителните органи пред The ​​New York Post в сряда. "Всеки, който го видя, се засмя и се усмихна."

Произведението на художничката Петрина Райън-Клейд показва бившия президент на САЩ, облечен върху стол в Овалния кабинет, облечен в синя рокля и червени токчета, напомнящи за срещата му със стажантката в Белия дом Моника Люински.

- https://www.timesofisrael.com/painting-of-clinton-in-blue-dress-hung-in-jeffrey-epsteins-home/amp/

Докато се готвеше да получи заплата от 500 000 долара в Москва през 2010 г., Бил Клинтън поиска разрешение от Държавния департамент да се срещне с ключов директор на борда на руската ядрена енергийна фирма Росатом – която по това време се нуждаеше от одобрението на администрацията на Обама за спорна сделка с уран. , показват правителствените документи.

Аркадий Дворкович, върховен сътрудник на тогавашния руски президент Дмитрий Медведев и един от най-високопоставените държавни служители в надзорния съвет на Росатом, беше посочен в имейл от 14 май 2010 г. като един от 15 руснаци, които бившият президент иска да се срещат по време на пътуване в края на юни 2010 г., показват документите.

„В контекста на възможно пътуване до Русия в края на юни, WJC е помолен да види бизнес/правителствените хора по-долу. Ще има ли притеснения, че WJC ще види някой от тези хора“, пише съветникът по външната политика на Фондация Клинтън Амитаб Десаи Държавния департамент на 14 май 2010 г., използвайки инициалите на бившия президент и препращайки списъка с имена на екипа на бившия държавен секретар Хилъри Клинтън.

Бил Клинтън се срещна с Владимир Путин в частното имение на руския лидер.

- https://thehill.com/policy/national-security/356323-bill-clinton-sought-states-permission-to-meet-with-russian-nuclear?amp

Бил и Хилъри Клинтън взимат имот в Уестчестър за 1,16 милиона долара до сегашния дом

ПУБЛИКУВАНО В ПЕТЪК, 23 СЕПТЕМВРИ 2016 Г.

Въпреки надеждите за преместване във Вашингтон, семейство Клинтън разширяват имота си в Уестчестър, тъй като двойката е взела резиденция в стил ранчо за 1,16 милиона долара точно до сегашния им дом, по-голяма къща, която са купили през 1999 г. за 1,7 милиона долара . Както Post първи съобщи, мощната(крадливата) двойка вече притежава цяла задънена улица в края на блок Chappaqua.

Ранчото с три спални разполага с отворен план на етажа, подове от орехово дърво и модерна кухня за готвач, която се отваря към кът за хранене с камина и фамилна стая.

Основният апартамент разполага с наскоро преустроена баня и два гардероба.

Неговите 1,5 акра разполагат с вътрешен басейн, каменни стени и много зрели дървета. (Да дадат Интернационалните еврейски банкери на всекиго, ама не дават, дават само на еврейските подлоги).

- https://www.6sqft.com/bill-and-hillary-clinton-pick-up-1-16m-westchester-property-next-to-current-home/

Струва си да припомня: Едва наскоро узнахме, на чия страна е бил Уилям Джеферсонович по време на т. нар. Пражка пролет. Както сподели чешкият политически затворник на тоталитарния режим Петер Цибулка, публикувал списъци с агенти на StB – съкращение от Stбtnн bezpečnost – чехословашкият вариант на тукашната комунистическа Държавна сигурност, един от доносниците бил Вацлав Хавел.
„Той беше в състояние да документира посещението на Бил Клинтън в Прага през януари 1970 г., когато бъдещият президент се отби на връщане от Москва. Клинтън отседна в семейство Кополд. По онова време г-н Кополд, комунистически деец, работеше за Чешката армия. Кополдови са една от най-високопоставените комунистически фамилии… Това ултракомунистическо семейство и Бил Клинтън бяха големи приятели, и с тях той се чувстваше като у дома си. Клинтън беше написал множество благодарствени писма за своя престой в Прага заедно с приятелската си комунистическа фамилия по време на окупацията на Червената армия. Разбира се, Клинтън не беше противник на съветската окупация на Чехословакия, а тъкмо обратното. Убеден съм, че много десетилетия Бил Клинтън е бил комунист. По моя преценка, неговите действия като президент на САЩ го доказват на 100 процента.“[43]
Повече подробности за могат да се намерят в неотдавна издадената книга, озаглавена „Момчето Клинтън: Политическата биография“. В нея Кополдови са изкарани „космополити“?! Слава Богу, отсъства опит за изтриване на тяхното комунистическо минало и връзките им с най-високите равнище на Чехословашката комунистическа партия.[44]
„Обаче, когато се вгледах в пътуването на Клинтън до Прага, стигнах до интересно откритие. Клинтън е отседнал в дома на Бедржих Кополд. Моите информатори в Прага, всички бивши дисиденти, ме светнаха, че членовете на семейство Кополд са били онова, което те наричат „управляваща класа“ в комунистическата партия. Някои от тях действително са помагали за създаването на Чешката комунистическа партия.“[45]
Следва припомняне на опитите Кополдови да бъдат интервюирани от различни западни медии. Те все „пропадали“. Даже авторът се постарал, но не особено усърдно. Докато през 1993 г., на път за среща с Борис Елцин в Москва, „Клинтън спря в Прага и покани семейство Кополд на чаша бира с него и с чешкия президент Вацлав Хавел. Медиите бяха пропуснали още една удивителна история с Клинтън.“[46]

Изследователят на Клинтъновата биография споделя пражките си впечатления. През 1993 г. той, Робърт Емет Тайръл-младши, се постарал да намери Кополдови. Но преди това се запознал с още подробности от миналото на младия Бил Клинтън.
„Той е участвал в събрания на „Група 68“ – американски активисти за мир, подкрепяни от просъветския Британски съвет за мир. Докато бил в Осло се срещнал с водещи интернационални антивоенни дейци. Пребиваването му в Москва било чрез резервация в „Интурист“, държавната туристическа агенция.
Откъде са дошли парите за нея? Защо един американски студент е имал необходимост да се омърси със Съветите? Със сигурност са били замесени КГБ или някой от пропагандните инструменти на съветското правителство. Воините през Студената война винаги подозираха, че по някакъв начин интернационалното движение за мир беше контролирано от Москва. В продължение на ден или два след появата на тези две известия Вашингтон кънтеше от слухове. Предполагаше се, че архивите на Държавния департамент съдържат доказателства, как Клинтън се е отказал от своето [американско] гражданство, за да избегне призоваването в армията. Че е извършил предателство, а докато уж е бил в Москва, се е изплъзнал за едно нелегално пътуване до Ханой, подобно на широко огласените пътешествия, предприети от доста прочути антивоенни дейци като Джейн Фонда…
Гражданските движения не поискаха честен отчет за неговото досие, за антивоенната му дейност, за неговите посещения в комунистически страни в разгара на Студената война. Визити, които, по всичко личи, са били подкрепяни от комунистическите правителства. Тези истории не оказаха никакво влияние върху изборите; някои даже ги развяваха като лозунги. Може би, защото по време на дебатите Клинтън вече беше одрал кожата на Джордж Буш, който беше поставил под съмнение патриотизма му. Бил беше нарекъл Буш „макартист“.

Внезапно той доведе администрацията на Буш до паническо отстъпление с обвиненията, че служителите й обръщат наопаки архивите на Държавния департамент. Според предизборния щаб на Клинтън, копоите на Буш разследвали дори Клинтъновата майка. Може би журналистите също се плашеха, да не бъдат наречени „макартисти“. Във всички случаи пътешествията на Клинтън отвъд Желязната завеса и неговите антивоенни протести не оставиха никакъв отпечатък. Даже година, след като две истории се появиха в редакциите на лондонски и вашингтонски вестници, нито един американски журналист не дръзна да ги погледне, както щях да разкрия.“[47]
Коя сила е била в състояние да уреди всичко това – страха в „свободния свят“, още повече – в „Америка – факлоноската на истината и правдата“? Чак след като Били „Лъжеца“ Клинтън бил назначен, авторът на цитираното скорошно биографично проучване Робърт Емет Тайръл-младши, консерватор, бивш главен редактор на патриотичното издание “The American Spectator” – „Американският наблюдател“, взел да рови в незарасналата рана с миналото на бившия президент. Колкото повече задълбавал, толкова по-голямо ставало любопитството му. Затова решил да разрови историята на Клинтъновите пътувания зад Желязната завеса.
Някои все още ги свързвали с КГБ, други – с ЦРУ. Станало ясно, че „през шейсетте не малко либерални и радикални студенти всъщност били финансирани от ЦРУ“.[48]
Който желае още факти, да ги потърси в архива на тази медия.

[43] “In Eastern Europe Things Are Not What They Seem: An interview with Petr Cibulka” by Jan Malina, Site Interview, JRNyquist.com, A Website for Patriots Who Think, jrnyquist.co, Irvine, CA, 10 March 2003 г., online: http://www.jrnyquist.com/petr_cibulka_2003_0310.htm
[44] R. Emmett Tyrrell, Jr. – “Boy Clinton: The Political Biography”, Regnery Publishing, Washington, DC, 2015 г.
[45] R. Emmett Tyrrell, Jr. – “Boy Clinton: The Political Biography”, Regnery Publishing, вече цит. съч., стр. 66.
[46] Пак там.
[47] Пак там, стр. 65-66.
[48] Пак там, стр. 66.

- https://diagnosa.net/


ВРЪЗКИТЕ НА БИЛ КЛИНТЪН СЪС СЕМЕЙСТВО КОПОЛД(ЕДНА ОТ НАЙ-ВИСОКОПОСТАВЕНИТЕ КОМУНИСТИЧЕСКИ ФАМИЛИИ В ЧЕХОСЛОВАКИЯ), МОСКВА И КОМУНИСТИЧЕСКАТА СИСТЕМА





 imageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimage

Струва си да припомня: Едва наскоро узнахме, на чия страна е бил Уилям Джеферсонович по време на т. нар. Пражка пролет. Както сподели чешкият политически затворник на тоталитарния режим Петер Цибулка, публикувал списъци с агенти на StB – съкращение от Stбtnн bezpečnost – чехословашкият вариант на тукашната комунистическа Държавна сигурност, един от доносниците бил Вацлав Хавел.
„Той беше в състояние да документира посещението на Бил Клинтън в Прага през януари 1970 г., когато бъдещият президент се отби на връщане от Москва. Клинтън отседна в семейство Кополд. По онова време г-н Кополд, комунистически деец, работеше за Чешката армия. Кополдови са една от най-високопоставените комунистически фамилии… Това ултракомунистическо семейство и Бил Клинтън бяха големи приятели, и с тях той се чувстваше като у дома си. Клинтън беше написал множество благодарствени писма за своя престой в Прага заедно с приятелската си комунистическа фамилия по време на окупацията на Червената армия. Разбира се, Клинтън не беше противник на съветската окупация на Чехословакия, а тъкмо обратното. Убеден съм, че много десетилетия Бил Клинтън е бил комунист. По моя преценка, неговите действия като президент на САЩ го доказват на 100 процента.“[43]
Повече подробности за могат да се намерят в неотдавна издадената книга, озаглавена „Момчето Клинтън: Политическата биография“. В нея Кополдови са изкарани „космополити“?! Слава Богу, отсъства опит за изтриване на тяхното комунистическо минало и връзките им с най-високите равнище на Чехословашката комунистическа партия.[44]
„Обаче, когато се вгледах в пътуването на Клинтън до Прага, стигнах до интересно откритие. Клинтън е отседнал в дома на Бедржих Кополд. Моите информатори в Прага, всички бивши дисиденти, ме светнаха, че членовете на семейство Кополд са били онова, което те наричат „управляваща класа“ в комунистическата партия. Някои от тях действително са помагали за създаването на Чешката комунистическа партия.“[45]
Следва припомняне на опитите Кополдови да бъдат интервюирани от различни западни медии. Те все „пропадали“. Даже авторът се постарал, но не особено усърдно. Докато през 1993 г., на път за среща с Борис Елцин в Москва, „Клинтън спря в Прага и покани семейство Кополд на чаша бира с него и с чешкия президент Вацлав Хавел. Медиите бяха пропуснали още една удивителна история с Клинтън.“[46]

Изследователят на Клинтъновата биография споделя пражките си впечатления. През 1993 г. той, Робърт Емет Тайръл-младши, се постарал да намери Кополдови. Но преди това се запознал с още подробности от миналото на младия Бил Клинтън.
„Той е участвал в събрания на „Група 68“ – американски активисти за мир, подкрепяни от просъветския Британски съвет за мир. Докато бил в Осло се срещнал с водещи интернационални антивоенни дейци. Пребиваването му в Москва било чрез резервация в „Интурист“, държавната туристическа агенция.
Откъде са дошли парите за нея? Защо един американски студент е имал необходимост да се омърси със Съветите? Със сигурност са били замесени КГБ или някой от пропагандните инструменти на съветското правителство. Воините през Студената война винаги подозираха, че по някакъв начин интернационалното движение за мир беше контролирано от Москва. В продължение на ден или два след появата на тези две известия Вашингтон кънтеше от слухове. Предполагаше се, че архивите на Държавния департамент съдържат доказателства, как Клинтън се е отказал от своето [американско] гражданство, за да избегне призоваването в армията. Че е извършил предателство, а докато уж е бил в Москва, се е изплъзнал за едно нелегално пътуване до Ханой, подобно на широко огласените пътешествия, предприети от доста прочути антивоенни дейци като Джейн Фонда…
Гражданските движения не поискаха честен отчет за неговото досие, за антивоенната му дейност, за неговите посещения в комунистически страни в разгара на Студената война. Визити, които, по всичко личи, са били подкрепяни от комунистическите правителства. Тези истории не оказаха никакво влияние върху изборите; някои даже ги развяваха като лозунги. Може би, защото по време на дебатите Клинтън вече беше одрал кожата на Джордж Буш, който беше поставил под съмнение патриотизма му. Бил беше нарекъл Буш „макартист“.

Внезапно той доведе администрацията на Буш до паническо отстъпление с обвиненията, че служителите й обръщат наопаки архивите на Държавния департамент. Според предизборния щаб на Клинтън, копоите на Буш разследвали дори Клинтъновата майка. Може би журналистите също се плашеха, да не бъдат наречени „макартисти“. Във всички случаи пътешествията на Клинтън отвъд Желязната завеса и неговите антивоенни протести не оставиха никакъв отпечатък. Даже година, след като две истории се появиха в редакциите на лондонски и вашингтонски вестници, нито един американски журналист не дръзна да ги погледне, както щях да разкрия.“[47]
Коя сила е била в състояние да уреди всичко това – страха в „свободния свят“, още повече – в „Америка – факлоноската на истината и правдата“? Чак след като Били „Лъжеца“ Клинтън бил назначен, авторът на цитираното скорошно биографично проучване Робърт Емет Тайръл-младши, консерватор, бивш главен редактор на патриотичното издание “The American Spectator” – „Американският наблюдател“, взел да рови в незарасналата рана с миналото на бившия президент. Колкото повече задълбавал, толкова по-голямо ставало любопитството му. Затова решил да разрови историята на Клинтъновите пътувания зад Желязната завеса.
Някои все още ги свързвали с КГБ, други – с ЦРУ. Станало ясно, че „през шейсетте не малко либерални и радикални студенти всъщност били финансирани от ЦРУ“.[48]
Който желае още факти, да ги потърси в архива на тази медия.

[43] “In Eastern Europe Things Are Not What They Seem: An interview with Petr Cibulka” by Jan Malina, Site Interview, JRNyquist.com, A Website for Patriots Who Think, jrnyquist.co, Irvine, CA, 10 March 2003 г., online: http://www.jrnyquist.com/petr_cibulka_2003_0310.htm
[44] R. Emmett Tyrrell, Jr. – “Boy Clinton: The Political Biography”, Regnery Publishing, Washington, DC, 2015 г.
[45] R. Emmett Tyrrell, Jr. – “Boy Clinton: The Political Biography”, Regnery Publishing, вече цит. съч., стр. 66.
[46] Пак там.
[47] Пак там, стр. 65-66.
[48] Пак там, стр. 66.

- https://diagnosa.net/





КОСМИЧЕСКАТА ИЗМАМА НА СССР: (НЕ)ПЪРВИ В КОСМОСА


https://www.youtube.com/watch?v=fWBWEs9hwTE


Атанас Комаров: Шегувал ли се е Гагарин на 12 април 1961 г., когато казва: „А може би наистина не съм летял“?

Първият космонавт е бил заставен да излъже целия свят, но не си е позволил да излъже своите деца!

Космическият кораб на СССР не успява да направи пълна обиколка на Земята, а едва около 3/4 от дължината ѝ, поради което полетът е суборбитален, а не орбитален – каквото е изискването за да се признае като рекорд

ФАКТИТЕ показват, че Юрий не е бил във „Восток“ по време на полета, но за сляпата русофилска вяра доказателствата нямат никакво значение, казва пред Faktor.bg изследователят

Атанас Комаров е 68-годишен машинен инженер, пенсионер, бивш научен работник. До пълния разпад на СССР е един от отговорните конструктори по механиката на компютърните системи, предназначени за съветските кораби и подводници. Краткото име на съветско-българския проект е „Буква“ – подписан на 24 май в Москва. Системите са разработени в ЦИИТТ (по-късно НИМОС) София, а производството им се извършва в Стара Загора и Силистра...

След разпада на СССР в НИМОС разработват компютрите за българската армия „Мургаш 16“ и „Мургаш 32“, където той отново е отговорен конструктор по механиката. Министерството на отбраната обаче няма достатъчно пари и не изплаща редовно дължимите суми, а това довежда до напускане на специалистите и закриване центъра. Каква е по-нататъшната съдба на разработката „Мургаш“ – не се знае.

На Международния ден на авиацията и космонавтиката разговаряме за първия полет на човек в Космоса - реалност или измама?

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Комаров, какво провокира интересът ви към полета на Гагарин, от колко време проучвате дали той е бил действителен?


- Харесвам Гагарин от дете. До днес си спомням деня, когато той мина през родния ми град. Бях на 5 години, възседнал раменете на баща ми, а Гагарин беше в черна „Чайка“ изправен, във военна униформа...

Не съм спирал да го уважавам, дори след разкритията, до които достигнах, защото този човек е бил заставен да излъже целия свят, но не си е позволил да излъже своите деца! Неговата голяма дъщеря Елена казва, че той никога не е споделял каквото ѝ да е за полета на 12 април 1961 г. пред тях. Надявал се е, убеден съм, че ще може да им разкаже колко красива е Земята видяна от Космоса, но след като го направи наистина. Това обаче така и не се случва и той е толкова нещастен, че се пропива. И умира нещастен – твърди отново Елена Гагарина в интервю дадено в Лондон през 2011 г. при откриването на паметник на баща ѝ.

Преди 10 години попаднах на това интервю и то стана причина да се заема сериозно с разследването на фактите, свързани с този полет.

- Самият Гагарин давал ли е дори и завоалиран знак, че такъв полет може би е нямало?


- А шегувал ли се е Гагарин на 12 април 1961 г., когато казва: „А може би наистина не съм летял“? Съвсем убеден съм – не!

Лекарят Виталий Волович е смаян от това, че само 3 часа след приземяването той не намира никакви следи в състоянието на Гагарин от претърпените атмосферни натоварвания. Ето думите му: „В салона на самолета пристъпих към прегледа на Гагарин. Кръвоизливи, които възникват при високите претоварвания, не открих. Дробовете бяха чисти. Дишането – умерено.
Температура 36,6 градуса, пулс – 65. Премерих кръвното налягане, оказа се отлично – 125/75. Казах му: като на младенец, все едно не си летял в космоса. „А може би наистина не съм летял? – отговаря Гагарин.“

- Има ли други смущаващи факти около този полет?


- На 12.04.1961 г. в 10:55 ч. Гагарин се приземява с парашут в поле, намиращо се само на 20-ина километра от военното поделение в град Енгелс. Районът е много добре познат на летеца. На това поле само преди месеци той тренира скокове с парашут! Освен че е твърде населен, районът е на стотици километри извън зоната за приземяване на съветските космонавти в казахстанските степи! Няма катапултиращ стол в района на приземяване: очевидците на събитието твърдят, че изведнъж в небето се появяват два парашута: на капсулата „Восток“ и на Гагарин.
По сведенията на очевидците е пресъздадено кацането на Гагарин в поредицата на BBC
„Space Race (2005)“. В третия епизод: „Race For Survival (1959-1961)“, се вижда, че няма катапултиращ стол.

- А каква е традицията, как се приземяват летелите с „Восток“?


- Космонавтите, летели с „Восток“ до 1964 г. се приземяват като катапултират от спътника на 7 км от земната повърхност заедно с катапултиращия стол. Ако в зоната на приземяване липсва катапултния стол – то не може да има жив и невредим космонавт!

- Какви са другите несъответствия?


- Гагарин твърди, че в 9:52 часа московско време, прелитайки над Южна Америка вижда страните отдолу като едно цяло: „Една след друга отдолу преминаха страните като едно цяло, неразделени от държавните граници.“

Идиотска лъжа! Освен че спътникът въобще не е летял над континента, в този час там е нощ и не се вижда нищо отгоре!

Записите на разговорите между Гагарин и станциите за контрол на полета, публикувани 30 години по-късно, са манипулирани: липсват последните 37 минути. Излъчваните по време на полета съобщения от „Восток“ са предварително записани на магнетофон, управляван дистанционно от Земята. Че са запис, се разбира при нарушаването на комуникационния протокол в 10:18 ч. от капитан В. Хорошилов, който вместо с позивната “Кедър“ се обръща по име и звание към пилота. Уверен, че ще разговаря със самия Гагарин (както е било по време на двата часа до изстрелването на „Восток“), капитанът изрича:

„Майор Гагарин, вашият полет протича по план“.

Не последвала никаква реакция от Кедър (ст. л-т Гагарин) за повишението му в чин майор, за което капитанът е разбрал от излъченото по съветските радиостанции съобщение в 10:02 часа. Това естествено кара и другите комуникиращи, колеги и приятели на Гагарин да се включат с поздравления към повишения в чин летец. Всичко случило се в тези 37 минути, от 10:18 ч. до приземяването на „Восток“, не се публикува (с изключение на едно дежурно съобщение), защото магнетофонът в спътника не може да изрази признателността на Кедър/Гагарин за неочакваното повишение. Самият Гагарин научава за повишението си едва след приземяването от посрещащия го майор Гассиев, който го поздравява с думите:“Здравейте другарю майор!“, само 4 минути след стъпването на Гагарин на земята. Космонавтът е толкова изненадан от научаването, че е майор, че се е изчервил от срам, както си признава по-долу.

Майор Гассиев (в съветските вестници е изписван като Ахмед, Ахмет и дори Ахмат) вероятно прави и първата снимка на Гагарин, докато той е в скафандъра си. Ето думите на самия Гагарин за този паметен момент, запечатан на снимка:

„...Аз все още бях в своя ярко-оранжев скафандър

– Юрий Гагарин! Юрий Гагарин! – викаха тичащите по полето механизатори. Това бяха първите хора, които аз срещнах на Земята след полета...

Някой от тях ме назова майор. Аз, без да питам, разбрах, че министърът на отбраната маршал Родион Малиновский ме е повишил в звание през една степен. Аз не очаквах това и почервенях от срам. Някой извади фотоапарат, ние бяхме голяма група и се снимахме. Това беше първата снимка направена след полета.

Военните другари ми помогнаха да сваля скафандъра и аз останах в лазурния комбинезон.“

Тази първа снимка със скафандъра обаче така и не се публикува! На публикуваната като първа снимка след приземяването му Гагарин е в костюм на пилот, при това съвсем обикновен.


Публикуваната като първа снимка на Гагарин от 12.04.1961 г.



И снимката във вестник „Известия“, на която той е в друг пилотски костюм

И на двете публикувани първи снимки на Гагарин, той не е в скафандъра си от 12-и април.

- Каква е причината да не се публикува снимката със скафандъра, защо се получава това разминаване?


- Не знам. Мога да предположа, че най-вероятно на шлема е нямало надписа „СССР“ познат от пропагандните материали. Възможно е също и самият скафандър да е бутафорен. Не виждам друга разумна причина. Всички публикувани снимки и филми за 12-и април 1961 г. са правени след този ден: факт – потвърден от Елена Гагарина. Самият Гагарин казва на 16-и април пред журналистите: „Не са правени никакви снимки, затова няма нищо за публикуване!“

Появилите се по-късно снимки и на скафандъра, и на капсулата са толкова много и различни, че едва ли има някой, който да знае със сигурност кои са оригинали и кои – не.

- Направил ли е „Восток“ реално първата обиколка на земята?


- „Восток“ не успява да направи пълна обиколка на Земята. Едва около 3/4 от дължината ѝ, поради което полетът е суборбитален, а не орбитален – каквото е изискването, за да се признае като рекорд. Освен това се приземява празен, без пилот на борда. В изискванията за регистриране на първия пилотиран полет около Земята се посочва, че освен поне една пълна обиколка, пилотът трябва да остане в летателния апарат при приземяването. Нито едно от тези изисквания на FAI – Федерацията по аеронавтика, регистрирала Гагарин като рекордьор не е изпълнено.

Затова космическият рекорд на Гагарин трябва да се отмени и присъди на представителя на Земята, изпълнил пръв критериите на FAI. И този землянин е... шимпанзето Енос! Длъжни сме да отдадем заслуженото на истинския рекордьор.

- Но все пак полетът е регистриран?


- Полетът на „Восток “ от 12.04.1961 г. е признат и регистриран без никакви доказателства в Париж на 18 юли 1961 г. Уморена от 5-часовата препирня, комисията на Международната федерация по аеронавтика – FAI, е склонена да приеме писмените показания на кошаревските свидетели Плаксин и Борисенко, представени от съветската страна за очевидци. Единият лъгал, че присъствал на старта, другият – при приземяването. Когато по-късно са изобличени, Борисенко се оправдава: „Така трябваше. Какво да напиша и говоря – решаваха отгоре!“

От приложения долу строго секретен документ № 814 / 22.05.1961 става ясно, че на 28.05.1961 г. руснаците не само предоставят на комисията на Международната федерация по аеронавтика фалшива информация, но дори сменят Рязанов – човека избран да ги представлява пред комисията – защото знаел твърде... много!



- В цялата мистификация е замесена и ТАСС?


- На нея е отредена най-отговорната роля - да убеди света в истинността на полета. Дори съветският конструктор Борис Чернок, един от наблюдаващите полета, ни уверява в една от неговите книги, че и той, като всички нас, знае за полета това, което ТАСС и BBC съобщават!?

Е, няма нищо вярно в публикацията на ТАСС от 12.04.1961 г.! Съобщението на съветската агенция може да се чуе в оригинал тук: https://www.youtube.com/watch?v=Dl1QHQMl4Iw

ТАСС твърди, че:
• В 9:52 ч. московско време (грешка на говорителя е 9:22 ч.) пилотът космонавт майор Гагарин, намиращ се над Южна Америка предава...
• В 10:15 ч. пилотът космонавт майор Гагарин, прелитайки над Африка предава...
• В 10:25 ч. след като обикаля Земното кълбо, в съотствие със зададената програма, спирачната система на космическият кораб се включва и започва снижение, за да се приземи в зададения район на Съветския съюз.
Нито едно от твърденията на съветската агенция не е вярно.

- Защо?


- Защото в 9:52 ч. московско време „Восток“ е над Тихия океан, много далеч от Южна Америка. Дори и за секунда не е бил над континента!
В 10:15 ч. московско време „Восток“ е над Атлантическия океан, на хиляди километра от Африка!
В 10:25 ч. московско време „Восток“ все още не е достигнал Африка, камо ли да е обиколил Земята!
Ето карта на полета


Vostok_1_orbit_english.png

Разминаването между истината и публикацията на ТАСС се дължи на това, че вместо данните на изпълнената траектория, в съобщението са отразени параметрите на предварително изчислена траектория. „Восток“ не изпълнява планирания полет, което от техническа и научна страна е по-скоро провал, а не успех на съветската космонавтика. По- късно Гагарин, дори и в книгата си „Дорога в Космос“, ще цитира същите тези нелепости, но вече от първо лице - като очевидец. Би ли ги написал Гагарин, ако знаеше, че те не са истина? Не, разбира се! Но как да го знае, след като не е бил във „Восток“ по време на полета!

- Казвате, че „Восток“ не изпълнява планирания полет. Какви са причините?


- Няма как да знам причините, поради които предвиденият полет не е изпълнен. Но мога да разсъждавам върху това. Да вземем излъченото от спътника съобщение: „В 9:51часа (6:51 ч. на картата) се включи автоматичната система за ориентация. След излизане на „Восток“ от тъмнината тя потърси и ориентира космическия кораб спрямо Слънцето. Лъчите му блестяха през земната атмосфера, хоризонтът стана ярко оранжев, постепенно преминавайки във всички цветове на дъгата..."

Автоматичната система за ориентиране по Слънцето се е включила в този час, но не заради слънчевите лъчи, а защото е пресметнато, че в този час спътникът ще е облян от тях. И включването на системата е станало или от реле за време или по команда от Земята. Защото слънчевите лъчи ще огреят спътника чак след 18-19 минути. До мястото, където ще бъде огрян, на „Восток“ му предстои да измине едни 8 – 9 хиляди км. Това място според планирания полет е трябвало да бъде над Южна Америка, а не след континента – над Атлантическия океан, както в действителност се случва. Вероятно причините не са само технически: предполагам, че „Восток“ е изстрелян и по-рано от планираното време. Най-вероятно на Хрушчов нервите му не са издържали и е наредил по-скорошно изстрелване. Той е изключително нетърпелив да обяви, че СССР изпреварва САЩ с първия “пилотиран“ полет и е разпоредил разгласяване на строго засекретения полет веднага след неговия успешен старт. Също така съвсем неочаквано и прибързано повишава в ранг Гагарин от ст. лейтенант в майор. Заповедта за повишението на Гагарин е написана и подписана няколко дни след полета.

Мисля, че именно нетърпението на Хрушчов е това, което допринесе най-много за разкриване на измамата с полета на „Восток“.

- Каква е била целта на съветската пропаганда - фалшифицират полета на първия човек в Космоса?


- Е, това е ясно за всички, надявам се. Целта е да обявят на света, че са изпреварили американците и с изпращането на първия човек в Космоса, след като ги изпревариха с изстрелването на първия спътник. В това изпреварване също има руска измама: съветските конструктори започват много по-рано да разработват спътника, но държат това в тайна. Съобщението за намерението им да изстрелят спътник обаче правят след американското съобщение, с което въвеждат в заблуждение световната общност, че надпреварата е напълно спортсменска и честна!

- Русофили и путинисти ще ви обвинят, че се занимавате с теория на конспирацията…


- О, не само в конспирация. В безсилието си да ме оборят, те ме обявиха и за „плоскоземец“. На всички обяснявам, че това което твърдя, не е коспиративна теория, а анализ на ФАКТИТЕ! Колкото повече факти анализирах, толкова повече се уверявах, че Гагарин не бил във „Восток“ по време на полета. За сляпата русофилска вяра обаче доказателствата нямат никакво значение.

През март 2021 година изложих своите доводи в статията „Гагарин: Истината“ и я изпратих на Sven Grahn, автор на статията „An analysis of the flight of Vostok“, който вярва, че Гагарин е летял. Той първоначално не искаше дори да я прочете, смятайки я за конспиративна теория. След прочитането ѝ обаче имахме диспут, в който оборих неговите контрааргументи и той се съгласи с доводите ми. Разделихме се като приятели. Ето финалните му думи:

„I knew you were the author all the time. (Заб. Статията бях подписал с псевдоним „Българин“) Well, you have stated your case and I have made some arguments. There it stands! Have a nice week-end. Sven“ („Знаех през цялото време, че ти си авторът. (Заб. Статията бях подписал с псевдоним „Българин“) Добре, изложи позицията си, а аз дадох някои аргументи. Така стоят нещата!Приятен уикенд. Свен“, б.р.)

- Защо американците не оспориха този полет, ще се отворят ли съветските и руските архиви, за да научим истината?


- Защото измамата е чудовищна, толкова чудовищна, че нормалният човешки мозък не може да я допусне. От „Восток“, освен съобщения с гласа на Гагарин, са излъчени в подходящ момент (за да бъдат прихванати от американците) и няколко неясни кадъра на човешко лице в скафандър, вероятно на Гагарин. Тези няколко кадъра обаче са далеч несъпоставими с реалните кадри на кучетата Белка и Стрелка от 19 и 20 август 1960 г., на които съвсем ясно се виждат кучетата и тяхното поведение в капсулата по време на полета!

Колкото до архивите, отворените и все още заключените, съмнявам се в тях да има нещо, което пряко да доказва измамата. Когато една тоталитарна държава си постави за цел да измами целия свят, тя ще направи така, че в архивите да има само това, което поддържа легендата, а не нейното разобличаване. Ако нещо в архивите разкрива измамата, то ще е поради некадърност, глупост или недоглеждане, както в случая с публикуваните 30 години по-късно записи на разговорите между Гагарин и станциите за контрол на полета. Ако бяха изтрили от записите и отговора на капитан Хорошилов до Кедър/Гагарин, измамата щеше да бъде много трудна за доказване.

СССР лъжеше 50 години за масовите убийства на полските граждани, заровени в горите край Катин през 1940 г. През всичките тези години съветската пропаганда облъчваше света със снимки, филми и експертни заключения, че убийствата са извършени от хитлеристката армия. Едва през 1990 г. Михаил Горбачов предаде архивите на Полша, но още двадесет години му трябваха на руския парламент да осъди с декларация убийствата.

Броят на знаещите и участващите в убийствата е далеч по-голям от 100, но не зная да има разкаяли се сред тях. Особеност на широката руска душа, предполагам.

- Колко секретна е тази измама с първия човек в Космоса, много ли са посветените?


- Посветените в измамата „Гагарин“ едва ли са повече от 10-12 души. Е, след грандиозния провал на космическия сценарий настъпил след думите на капитан Хорошилов, знаещите са станали повече. Но това вероятно ги е накарало да се чувстват и дори още по-горди. Необяснима е руската душевност.

Надявам се един ден истината да излезе наяве и душата на Гагарин да намери спокойствие.

Този човек плати неимоверно голяма цена за ролята си в тази измама. Освен че животът му беше съсипан, Гагарин загина, по-точно беше убит, но не като герой, а като предател на своята родина. На 27 март 1968 г. на него му нареждат да се качи на стар и разнебитен учебен самолет УТИ МиГ-15. Единадесет минути след излитането, самолетът е разбит на земята.

Гагарин е лъжец, но лош лъжец, поради което живя като герой на СССР едва 7 години. И беше убит като изменник. Представях си ужаса, който е изпитал 34-годишният летец, когато му нареждат да се качи на летящата бракма, с прикрепените към крилете ѝ два варела с по 250 литра авиационен бензин. За да изрази безкрайното си презрение към него, КГБ не се поколеба да пожертва и командира на поделението Серьогин, който се качва при Гагарин с надеждата, че ще предотврати плана за убийство.

В същото време друг един герой на СССР, малограмотният Калашников, доживя до невъобразимите за съветския мужик 94 години.

Чувствах се длъжен да разкрия фактите, виновни за диаметрално противоположните съдби на двамата грандиозни лъжци.

Б.Р. Цитираните думи на Гагарин са от книгата му «Дорога в космос»: Военного издательства Министерства обороны Союза ССР; Москва; 1961. Линк към книгата: Дорога в космос

https://faktor.bg







Петроград без хора в периода от 1917 до 1921 г. Прочистване на световните елити




Цикловски е убит по време на масовото клане в Петроград. Документите на много учени, писатели са взети от болшевики, бивши затворници и по-късно се представят за убитите от тях.
Руските равини и службите, и до днес им следят родословното дърво и ги рекламират/внедряват на отговорни длъжности в сатрапията.Такиви са Толостой, Медведев, Жириновски,Шойгу и много други...






Болшевиките внимателно пазят тайната на революцията в Петроград. Целият този шум и хилядите книги и филми за старите болшевики и безкръвната революция в Петроград бяха използвани, за да се скрие истината за това, което всъщност се случи в нощта на 25 срещу 29 октомври 1917 г. и какво се случи в Петроград преди заселването му след 1921 г. 18 Валентина Николаевна, която беше в Петроград през цялото това време, каза, че няколко години Градът е стоял Мъртъв, Град без хора. Нито едно човешко лице. По улиците има само ужасни лица на бандити и проститутки. Веднага след погрома селяни с каруци от околните села се спуснаха в Петроград, за да плячкосват празните къщи. Войниците на Червената армия прогониха селяните, смятайки целия Петроград за своя плячка. Мъртвият Петроград се втурна да ограби всичко и често имаше престрелки и истински битки между групи разбойници. Според условията на капитулацията в Брест, германците трябваше да влязат в Петроград на 4 ноември 1918 г. И ако германците влязат в Петроград, те ще избият всички. Така казаха в Ленинград. И Ленин и Троцки се втурнаха към Москва. По тази причина Москва става столица на СССР. Москва никога не е била столица на Русия. В СССР се смееха на това: "Москва е столица на Московска област!" 19 Друга история от един от тези, които са били в Петроград по време на революцията, след това са избягали, след това се върнали отново. Когато пристигат в Петроград през 1921 г., Петроград стои мъртъв, град без хора. Имаше много малко хора. На дядо му се обадили приятели, които работели в ЧК и той се озовал в Гороховая. На Гороховая той видя купища документи вътре в двора, че служителите по сигурността изгарят. Това бяха документи на убити жители на Петроград. Целият Петроград беше осеян с тези документи на убитите жители на Петроград. Тъй като никой не ги отбеляза в Книгата на мъртвите като мъртви, всички те бяха законно считани за живи. И престъпниците се възползваха от това, за да избегнат възмездието за бандитизма по време на революцията. Те взеха за себе си празните документи на убитите жители на Петроград и беше много трудно да се намерят тези бандити по-късно. По документи това вече били други хора.

Българската Прокуратура копипейст на руската/Прокуратурата на Пеевски и кой държи МВР. Говори Бойко Рашков


https://www.youtube.com/watch?v=fNsvcu529_0


Няма давност – за БОТАШ, „Пътят на Копринката“ и тартора им

Президентът по принцип има имунитет и не може да бъде съден поне до изтичането на мандата му, за това става все по нагъл и безскрупулен



Близо десетилетие държавният глава, вместо да крепи единството на нацията, каквото е задължението му по Конституция, ни облъчва с негативизъм. Размаха ни юмрук, после ни хвърли в близо две годишно безвремие с дирижирани от него служебни правителства. Пробута ни “Кики, Ники, Мики, и “Парапетката” в управлението на страната, до един подсъдни днес за далавери. И вместо да се скрие вдън земя

Тарторът на “Пътя на Копринката”

продължава да ни размахва пръст като “борец с корупцията”. Какъв наглец! Едва ли има български гражданин, който да не роптае, че всеки ден трябва да плаща общо един милион лева неустойка на турската компания “Боташ” заради неизгоден за страната ни договор за пренос на газ, която не тече по тръбата. Договор за 13 години, подписан от назначеното от него служебно правителство на Гълъб Донев, който е в прерогативите на редовно правителство, а не на временно. Нека обясним същността на заробването: „Булгаргаз“ плаща на БОТАШ за прекарана газ през турска територия 9.69 долара за мегаватчас, а всеки друг доставчик на газ у нас плаща около 2 евро и половина максимум за мегаватчас, или приблизително 3 долара. С други думи за преминаване през територията на България се плаща три пъти по-малко! Така че всяка компания било частна или “Газпромекспорт” или БОТАШ винаги ще ни доставя газ, по-евтин отколкото газа, който ще купим отнякъде, да го разтоварим на терминалите на Турция и да го получим за нас. Така страната ни губи възможността да избира доставчик.

Според друго разследване, общо, за последните три години загубите на „Булгаргаз“ са 425 милиона лева без да се спазват счетоводните стандарти за обезценки на вземания, за обезценки на материален резерв. Отделно дълговете към днешна дата на „Булгаргаз“ са 1 млрд. 800 млн. лева. Заемът към МЕ е 800 млн. Става дума за кредита, който Радев наля през септември 2022 г., за да могат

да си въртят далаверите

Заемът към БЕХ е 630 млн. лева. И 370 млн. дължат към различни банки. Реално от дружеството за три години са изчезнали 2 млрд. и 300 млн. лева. Дружеството вече не може да бъде оздравено. В кулоарите на парламента в четвъртък, 10 април, лидерът на ГЕРБ-СДС Бойко Борисов конкретно посочи отговорните за заробващият договор:”Тези, които трябва първи да говорят са тогавашният служебен министър Румен Христов и шефът на “Булгаргаз” Деница Златева”. Според него те са довели до фалита на компанията и отварянето на пътя на частните търговци. На зададен въпрос кой им е наредил, той посочи - Тарторът им. ”Президентът Румен Радев, ясен ли съм!” И точно, когато ставаме свидетели на поредната порция безпочвени, но интригантски обвинения на Радев, целящи дестабилизацията на България и препращането и в Евразийската зона под контрола на един диктатор, вманиачен да възстанови Съветския съюз, като с чук ни удрят заглавия като “Пътят на Копринката е постлал до 2028 г. поддръжка на отсечката - убиец на Сияна”. Тепегьозлукът* на Тартора Радев става зловещ! Оказва се, че чрез служебното правителство на Гълъб Донев той е

съучастник в трагичната смърт

на малката Сияна, хвърлила страната ни в скръб и възмущение от пътното безхаберие. Журналистическо разследване разкрива, че поддръжката на републиканските пътища към ОПУ-Плевен се извършва от Консорциум Сторгозия. Договорът е сключен при служебното правителство на Радев с премиер Гълъб Донев и е в сила до 7 август 2028 г. По "Пътя на Копринката" е сключен и договора за поддръжка на отсечката - убиец на малката Сияна. А изтърканата маркировка е по договор, сключен в последния ден на Кабинета Денков от министъра - сега ПП-депутат Андрей Цеков. (Също съучастници) Много станаха разследванията на “Пътя на Копринката”. Но досега няма осъдени. А Тарторът Радев, който по принцип има имунитет и не може да бъде съден поне до изтичането на мандата му, става все по нагъл и безскрупулен. Той, обаче не е недосегаем. Прокуратурата може да го разследва заедно с кохортата му. И когато му изтече мандатът, да му повдигне обвинения.

Човешките животи нямат цена

А децата са бъдещето на страната. Тези майки на “ангели деца” трябва да бъда овъзмездени. Тарторът Радев трябва да знае, че няма да има давност! Надяваме се, че всички те ще получат и подобаващо наказание.

*тепегьозлук – наглост, безсрамие.





събота, 12 април 2025 г.

Средновековното еврейство, беше привилегировано малцинство във всяка страна/Виртуалните камари от трупове на „шестте милиона избити евреи“ прикриват гробове на

 image

Максим Горки до такава степен се ползвал с доверието на „вожда на революцията“, че единствено пред него първият съветски ръководител изповядал своята омраза към руснаците. Ленин стигал до там, та споделил с Алексей Максимович Пешков:
„Умният руснак почти винаги се оказва евреин или има еврейска кръв.“

Бащиното име на Пешков-Горки – Максимов – издава произхода му.А сам пролетарският „буревестник“ е написал повече романи, повести и разкази за евреите и против „антисемитите“, отколкото за руснаците. Впрочем, Горки е бил близък и с друг еврейски комунистически лидер, с Йосиф Висарионович Джугашвили – Сталин, най-големия коляч на хора в историята на човешкия род.

А самият „антисемитизъм“ е едно от най-могъщите еврейски оръжия, изобретено в лабораториите на ционизма в края на ХІХ век.

„Обаче антисемитизмът, който е здрава и неосъзната сила сред масите, не ще навреди на евреите“ – записал в дневника си „бащата на политическия ционизъм“ Теодор Херцел. – „Смятам го за движение, което е полезно за еврейския национален характер…

В началото ще бъдем подкрепяни от антисемитите чрез „прояви“[78] на преследване (тъй като съм убеден, че те няма да очакват успех и ще поискат да се възползват от своето „завоевание“.“

Когато си водил бележки за начина, по който да отведат европейските евреи в Палестина, за да основат държава там, Херцел цинично пожелал:

„Би била чудесна идея да призовем уважавани, специално упълномощени антисемити, като ликвидатори на имущество.“

На чие имущество? Не на еврейските богаташи, разплули се в плутокрацията, която насадили на Европа. Херцел имал предвид собствеността на онези нещастници, които той и господарите му възнамерявали чрез всевъзможни притеснения да подгонят от Стария континент към Палестина. Един от пионерите на ционизма и първи министър-председател на Израел Давид бен Гурион знаел добре, че етикети като „антисемитизъм“ са инсинуации:

„Причините за нашите беди и за антисемитизма, от който се жалваме, са следствие от нашия особен статут, който не съответства на установената структура на нациите по света. Те не са резултат от злонамереността или безразсъдството на неверниците, които наричаме антисемити.“

По време на Шестдневната война все още беше срамно да се споменава, че някой е „оцелял“ в нацистките концлагери. Смятаха го за „преклонена глава“, даже за „предател“.

Един от тиражираните холокостоманиаци, някой си Нейтън Гайръутз, отсича:

„Всеки, който оцеля в концентрационните лагери, беше непряко замесен в изтреблението на други хора.“

Като в странна амнезия пропуска, че самият той е „оцелял“ в „лагер на смъртта“.

Друг „оцелял“, полякът Вйеслав Кайлер, прекарал 1500 дни в Аушвиц-Биркенау, си спомня:

„Онези, които се уредиха най-добре, въобще не познаваха никакви скрупули. Те бързо се издигаха. Идваха на власт, без да се гнусят от средствата, до които трябваше да прибягват за да постигнат това, нито им пукаше за цената – човешки страдания и дори човешки живот. От единствено значение за тях бе да осигурят собственото си положение и да напълнят стомасите си с порции, откраднати от гладните им събратя.“

В съчинението си „Унищожението на европейските евреи“ един от най-известните холокостоманиаци, Раул Хилбърг, признава:

„Реакцията на евреите се характеризираше с почти пълна липса на съпротива… Евреите бяха възпитани, че трябва да избягват опасностите и да оцеляват в катастрофите, като се погаждат и помиряват с враговете си.“

А Сеъра Хороуиц не се съгласява:

„Човек може… да се самоунижи така, че да оцелее.“

Иначе са „богоизбрани“, „хора на книгата“, но и на… „златния телец“. Никога обаче не са били човеци със съвест, люде на честта. Дори за миг да приемем ционистките измислици за „холокоста“ за верни, нека се запознаем с краткия коментар на един от тях, евреина Айзая Трънк:

„Според изчисленията на Фройдигер,ако не бяха следвали указанията на еврейските съвети, петдесет процента от евреите щяха да избягат.“



Виртуалните камари от трупове на „шестте милиона избити евреи“ прикриват знайните и незнайни гробове на десетките милиони християни, изклани от юдео-болшевиките след 1917 г.

„За много евреи холокостът се превърна в преуспяващ бизнес, нещо като нова религия“ – констатира еврейският издател и писател, аржентинецът Хакобо Тимерман в своята книга „Най-дългата война“.

Той разказва как, като използват думата „шоа“, която на иврит означава „катастрофа“, но е добила гражданственост с гръцкото „холокост“ – „всесъжение“, „пълно изгаряне“, доста израелци, се шегуват, че „няма бизнес като шоа-бизнеса“.

„Яфа Елиах, оцелял в холокоста и основател на първия център за холокоста в Съединените щати,“ – припомня и еврейският автор Едуард Лайнентъл, – „още през 1979 г. отбеляза, че американските евреи бяха свързани с „необятния образователен и финансов потенциал на холокоста“… Човек може да заключи с тъга, че „няма друг бизнес като шоа-бизнеса“.“

Най-добре за „окончателното решение на еврейския въпрос“ говорят основите, върху които се градяла политиката на нацистите спрямо евреите. За да се запознаем с нея, нека надникнем в документите от Нюрнбергските процеси. Всичко е обобщено най-добре в Паметната записка на Мартин Лутер, предшественика на Хорст Вагнер – един от най-приближените на външния министър Рибентроп. Което ще рече, че става дума за човек от личния му екип.




Освен това, като началник на Втори вътрешен отдел в Министерството на външните работи, Лутер бил ангажиран с германската политика по отношение на евреите. Отправната точка, записана в неговата записка по темата, гласи:

„1. Принципът на германската политика спрямо евреите след поемането на властта се състоеше в подпомагането с всички средства на еврейската имиграция. За тази цел през 1939 г. фелдмаршал Гьоринг, като упълномощен да ръководи четиригодишния план, създаде Централна райхслужба за еврейска имиграция, а ръководството й бе поверено на генерал-лейтенанта от SS Хайдрих в качеството му на началник на полицията по сигурността…

2. Настоящата война дава на Германия възможността, а освен това и задължението, да разреши еврейския проблем в Европа. С оглед на благоприятното развитие на войната срещу Франция, през юли 1940 г. D IIIпредложи като решение преместването на евреите от Европа с настояването пред Франция за обособяване на остров Мадагаскар като приемна територия за евреите. Външният министър на Райха се съгласи по принцип със започването на подготвителните работи за депортирането на евреите от Европа. Това би следвало да се извърши в тясно сътрудничество със службите на райхсфюрера на SS (съгласно D III 200/40).

Планът „Мадагаскар“ беше приет с ентусиазъм от ГССР, която, по мнението на Външно министерство, е агенцията в състояние – технически и с опита си – сама да проведе широко мащабна евакуация на евреите и да гарантира надзор на евакуираните хора; в резултат на това компетентната агенция на ГССР изготви подробен план за евакуиране на евреите в Мадагаскар и за тяхното настаняване там. Този план беше одобрен от райхсфюрера на SS. През август 1940 г. генерал-лейтенантът от SS Хайдрих представи този план направо на райхсминистъра (съгласно D III 2171). На практика, в резултат на политическото развитие на събитията, планът „Мадагаскар“ остаря.

Фактът, че фюрерът възнамерява да евакуира всички евреи от Европа, ми беше съобщен от посланик Абетц още през август 1940 г., след разговор с фюрера (compare D III 2298). Оттук и основното указание на външния министър на Райха за осъществяване на евакуацията на евреите в най-тясно сътрудничество със службите на райхсфюрера на SS все още е в сила и следователно и ще бъде съблюдавано от D III…“

Американският професор Артър Бътз – техничар с най-обемистото изследване на проблема досега, подчертава, че горният документ не е единственият, който разкрива истинската същност на „окончателното решение“. Но е „най-пълният“. Никъде не става дума за „изтребление“, „избиване“, „унищожение“… Нацистите нямали никакви причини да укриват, каквото и да било. Нали били „сигурни“ в съществуването на своя хилядолетен райх? А след него – я камилата, я камиларят…

„Окончателното решение“ означаваше изгонване на всички евреи от германската сфера на влияние в Европа“ – изрично и дебело подчертава д-р Артър Бътз. – „След нахлуването в Русия неговото специфично значение беше разселването на тези евреи на Изток.“

В посочения документ следват подробности, свързани с проблеми и затруднения при депортирането на евреите от окупираните от германските войски територии или от съюзнически държави. Ала всички правителства на съответните държави декларират своята готовност и усърдие при реализирането на евакуацията. Единствено българското правителство в лицето на външния министър Попов посочва трудностите при приемането и прилагането на закони спрямо евреите и другите чужденци. На това е посветена цялата точка 8. от документа.

„Автентичността на германските документи е потвърдена не само от неутрални овластени лица, но видяхме и вражески източници да правят същото.“

Същият документ изяснява, че евакуацията на евреите, заети във важни за войната производства, била забранена. Такава е историческата истина за „окончателното решение на еврейския въпрос“. Останалото е плод на изкривени фантазии…




Сега вече, надявам се, разбирате колко „достоверни“ са доказателствата на апологетите на холокоста. През ХХ век ционистите вкараха света в две големи и унищожителни войни, за да принудят добре устроените наследници на приелите юдаизма хазари да имигрират в Палестина. Смятам, че успях да го докажа. Защо ли? Ами понеже:

„Жителите на света могат да бъдат пръснати между Израел и останалите нации, взети като цяло. Израел е избраният народ: главната догма.“

Някои от онези „избрани“, които не се подчинили, или не били в състояние да предприемат тежкото пътешествие на новия талмудски „изход“, намерили своя, окончателния, в болестите и глада на лагерите. Последното, хроничният глад, обхващал не само лагерите, но и цяла Германия. Нещо повече, цивилното население страдало по-силно, отколкото затворниците. Хана Арендт е що-годе почтена:

„Важно е да разберем, че обобщените картини на концентрационните лагери подвеждат дотолкова, доколкото представят лагерите през техния последен стадий, в момента, когато в тях влизат съюзническите войски. Условията в лагерите са резултат от събитията през последните месеци на войната: Химлер беше заповядал евакуирането на всички лагери за изтребление от Изток [от какъв зор такова неимоверно усилие на финала на една вече загубена война, когато спасяването на самите германци би трябвало да занимава Хитлер и другарите му]; в резултат на това германските лагери бяха извънредно пренаселени, а той вече не бе в състояние повече да осигурява доставки на храна за самата Германия."

Най-много се оказали интернираните, които след войната поеха към „обетованата земя“. Ционистите нарекоха двете вълни на имиграцията през трийсетте и четиридесетте години „холокост“. И като намериха благодатна почва в душите на състрадателните християни, изградиха най-ефективната помпена станция, конструирана някога – тази на „холокоста“. Тя изсмуква пари, много пари, реки от пари…



Главният равин на Великобритания Имануел Джейкъбовиц съвсем справедливо и точно разкри същността на кампанията около „холокоста“, като „цяла една индустрия, с привлекателни печалби за писатели, изследователи, кинопроизводители, строители на паметници, хора, планиращи бъдещи музеи и даже политици“… Някои равини и теолози са партньори в този крупен бизнес“.“

Заслужава си да обърнем внимание на подхода на талмудистите. Един от тях например, на име Салъмън Грейзъл, в своята „Еврейска история“ признава, че нацистите вършели тъкмо онова, което им диктували собствените им документи.

„Те използваха това за пълна депортация. За целта заделиха няколко района в Източна Европа, в които концентрираха евреи от други страни, в съответствие с възприетата нацистка политика за „избавление“ на цяла Европа от еврейското влияние.“

Прогоненият отвсякъде американски преподавател, бившият професор Норман Финкълстейн, чиито еврейски родители излезли живи от нацистките концентрационни лагери, разкри:

„Неотдавна кабинетът на израелския министър-председател представи броя на „живите, които са оцелели в холокоста“, на близо 1 милион. Главният мотив зад тази инфлационна ревизия отново не е трудно да бъде открит. Мъчно е да оказваш натиск с нови солидни искания за репарации, ако едва шепа от оцелелите в холокоста са все още живи. Средновековното еврейство, голямата част от което уж страдаше в

немощ и презрение, беше привилегировано малцинство във всяка страна


Как ви се струва? Такъв е истинският морален облик на тези „моралисти“. Както арменецът Пиер Папазян с ирония цитира прословутия Илай Уизъл, някогашен Ели Визел, последният заявил:

„Махнете евреите от холокоста и събитието губи своята загадъчност.“

„Загадъчност“? Навежда ме на асоциация с прочутото откровение на главния американски масон за всички времена, послушникът на Ротшилдови генерал Албърт Пайк:



„Луцифер – носителят на светлината! Странно и загадъчно име, дадено на Духа на Мрака! Луцифер – синът на Утрото.Точно той ли носи Светлината и със своя блясък и величие заслепява посредствените, сладострастните или егоистичните души? Без съмнение!“

Преди години Уизъл, тогава в качеството си на шеф на плановата комисия (?!) на Музея на холокоста в САЩ, непрестанно печелеше крупни суми от американските данъкоплатци. На 13 февруари 1991 г., на заседание на същата комисия, на което се обсъждало евентуалното включване в експозицията на музея и на геноцида над арменците в Турция от 1915 г., ръководен от младотурските юдео-масони, но замислен, планиран и финансиран от евреи, „един известен оцелял,представител на комисията, изгуби контрол и се разкрещя на директора,като му „заповяда“ друг път да не споменава арменците в негово присъствие“.

Ето една от максимите на Давид бен Гурион: „Няма значение какво говорят неверниците. Важно е какво правят евреите.“

Толкова ли е трудно да разберете, че ви манипулират и лъжат?

Ала защо е важно да имате представа от тези неща? Спомнете си какво каза Мариан Беленки: Всички евреи да отидат в Израел. Малко по-късно обяви, че проектът „Израел“ е в ликвидация. Затова израелците да напускат страната. Ако си направите труда да изгледате видеозаписа, ще установите: Беленки ги съветва да вървят в България, Румъния и Украйна!

Нещо подобно прогнозира не друг, а самият Владимир Волфович. Не се сещате кой е той? Ще припомня.

Когато през деветдесетте питаха постсъветския политик Владимир Волфович Жириновски какъв е бил по народност баща му, той отговаряше: „Юрист“!



Родителят му се оказа погребан в… Израел. Излезе, че фамилното име на Волфович е Еделщайн. Дядо му се казвал Исаак Айзик Еделщайн. Той бил тъй „репресиран“ от царската власт, че чак… притежавал дървопреработвателна фабрика с 200 работници! Пожелавам всекиму такива мъки…

Та по народност таткото на свръхбогатия „руски националист“ – Волф Исаакович Еделщайн, бил… юрист!

Допълнителна подробност е, че задължителния си стаж след края на следването Жириновски провел в… капиталистическа Турция! През 1969 г., когато обикновен съветски гражданин мечтаеше за социалистическа България… Разбирате какво се опитвам да изясня, нали?

Забележете, това изявление на Еделщайн Жириновски датира още от 2012 година. Някои неща, за които приказва, на пръв поглед може да ви се сторят на шукирици, както казват във Видинско. Но вече са отминал етап. Например Украйна.

Държа да подчертая: Умният човек не подценява останалите. Добре знае, че може да научи нещо от всеки. А Владимир Жириновски, повярвайте, съвсем не е тъп, прост, див… Той е обучен. Възложена му е определена роля и той добросъвестно, доколкото му се отдава, я изпълнява. Затова се въргаля в милиони.

Освен това е доста осведомен. И умее да се възползва от представата за политически шут, каквато медиите му изваяха. Който помни класиците, е наясно: Някога писателите най-често влагали основните откровения именно в техните уста.
youtu.be/pn6kGHYAffc

Не принуждавам никого да вярва. Преди около осем години от екрана на една отдавна закрита пловдивска телевизия, споделих, че за нас най-страшното е оставането в руската сфера на влияние. А то е неизбежно. Личеше.

Огледайте се. Кипър, Гърция, традиционната Сърбия… Съвсем скоро ще започнем да усещаме по-отчетливо миризмата на московските чизми. За някои тя е благоухание. За други, като моя неудачност, отвратителна, задушлива смръдня.

Какво да се прави?


Някои от тях ще убиете и разпънете на кръст, а други ще бичувате в синагогите

Къде останаха християните и християнството през тези дни, които сме свикнали да определяме като „Светли“, без да се замислим над същността на тази Светлина?

Не друг, а Сам Господ ни е предупредил:



„Внимавайте с хората; защото те ще ви накарат да отговаряте пред съдилищата и ще ви бият с камшици в техните синагоги. И от Мое Име ще ви изправят пред представители на управители и крале, като доказателство пред тях и пред невярващите.“

Те са Израел – богоборците.

„И рече: отсега името ти ще бъде не Яков, а Израел, защото ти се бори с Бога, та и човеци ще надвиваш.“

Обратно, Исус се появил сред хората като пратеник на Господ – истински, жив Бог, излъчващ светлината на познанието, раздаващ обич, отменящ законите на злото и реципрочността на отмъщението. Вместо надменност и възмездие, Той проповядвал любов, състрадание и разбирателство. Исус е олицетворение на обичта – на родителската милост към рожбите. Но едновременно с това не отхвърля „меча“ като крайна форма не за реванш или за мъст, а за въздаване на правда.

Изобщо не е вярно угодното на световната номенклатура Шаул-Павлото твърдение, че:

„… Няма власт, която да не е от Бог: а онези, които са на власт, са ръкоположени от Бог. Следователно, който се съпротивлява на гражданската власт, се съпротивлява на Божията заповед: а тези, които се съпротивляват, сами ще получат осъждане.“

Дано схващате безумието на тази антихуманна разпоредба. Да не се връщаме далеч в миналото. Ако я спазваше, човечеството най-малкото и сега щеше примирено да пъшка под ботуша на наследниците на Сталин и Хитлер.

Някой ще възрази: Не е ли така de facto? Замислете се – не съвсем. Но нищо не пречи овчето покорство да ни доведе до повторение.

Целта на Исусовото земно пришествие не е била да признае нечия власт, да предпочете един или друг народ, класа или каста. Нито да демонстрира, че се жертва заради човешките грехове, както много теолози внушават. А за да покаже, че човеците не са пленници на смъртта. Животът е по-силен от нея. Тя е просто врата към друг свят, в който ни очаква вечен живот.

Такава, според мен, е била истинската мисия на Исус. Затова е бил наречен Христос – Спасител на човешкия род. Христовото Възкресение е триумф на живота над смъртта, на доброто над злото! Затова вярата в Него е универсална, общочовешка. Тя е достъпна за всеки, който отвори душата си, за да Го приеме в себе си.

Което не отменя плащането на дълга – нравствения. Но в никакъв случай с жестокостта на израилевия бог, а с катарзис – чрез искрено, дълбоко покаяние, смирение, отказ от суета и следващи добри дела. Това богоборците не могат да приемат и да Му простят. Нито на онези, които са допуснали Бог до най-съкровените кътчета на своята същност. 




diagnosa.net/