c.ДЖНАНА ЙОГА МЕДИТАЦИЯ: ПРАКТИКА НА ВЕДАНТА

"Веданта трябва да влезе в костите, нервите, клетките и сърцето ти! Не вярвам във Веданта, която е само на устата. Това е чисто лицемерие. Дори малко истинска практика на Веданта ще издигне човека и ще го направи безсмъртен и безстрашен. Вярвам в практикуването на Веданта. Вярвам в последователната духовна практика. Вярвам в пълното преодоляване на светската природа и на светските качества от всякакъв вид. Трябва да станем напълно безстрашни. Това е признак за живот в Атман. Няма повече да говоря. Стига приказки, спорове и дискусии. Стига учене. Стига блуждаене. Живей в ОМ. Живей в истина. Влез в тишината. Има покой. Покоят е тишина." Свами Шивананда "Садхана" Във Веданта има различни методи за реализация на Аза. Всички се основават на отстраняването на границите - упадхи - по отношение на човека и вселената. Както контейнерът създава илюзията, че пространството вътре в него е отделно и по-малко, така и умът създава собствените си стени и оттам илюзията за отделянето от Аза. Отстраняването на ограничаващите елементи е същността на Веданта-медитацията независимо от конкретния начин. В практиката на Джнана йога човек не сяда просто да медитира определено време - той прилага медитацията и през деня. По този начин, дори макар да участва в света, джнани остава недокоснат от него. .c.Нети нети: не това, не това "Нети нети" е метод за анализ чрез отрицание. Той е ключов момент в изследването на Веданта. Като открива какво не е даден субект, човек постепенно се приближава към разбирането какво е. Чрез този процес на отрицание човек може да достигне до разбирането за истинското щастие - че то не е в богатството, силата, славата или друг светски обект. Чрез отричане на всичко, което може да бъде познато чрез сетивата, човек изтощава модификациите на ума и намира отговора отвътре. В крайна сметка пряката опитност е необходима, защото това не е въпрос на разбиране с разума. Когато неговите възможности бъдат напълно използвани, тогава целта е достигната 99.99%. Последната стотна се достига чрез пряка интуитивна реализация. Човек не е нито къщата си, нито работата си, защото те са предмет на промяна, а човек остава същият. Безпредметно е да се отъждествяваме с прическа или дрехи, но и те от време на време са предмет на тази форма на илюзията. Азът, който е същността на човешката природа, не е нито тялото, нито сетивата; тялото и сетивата са просто негови външни качества. Джнани отрича отъждествяването с всички неща от този свят, които не са Атман. Той отрича ума, като казва: "Аз не съм тези желания", "Аз не съм тези страхове", "Аз не съм тази личност", и така докато отрече всички неща, които са светски опитности. Накрая той надхвърля светските преживявания, защото всичко е отречено и остава само Аз. При този вид медитация се постига единство с Абсолюта чрез отричане на тяло, ум, име, форма, интелект, сетива и всички ограничаващи елементи. Остава истинското "Аз", което е Сат-Чит- Ананда, Абсолютно Съществуване-Знание-Блаженство. Медитирайте при пълна концентрация; завръщайте ума, когато той започне да блуждае към външни обекти. Те не са Атман или Аз. Постепенно умът ще се стабилизира и ще пребивава в Блаженството без мисъл и движение. .c.Сакши Бхав: състояние на наблюдател При този метод човек наблюдава играта на живота като че ли гледа кино - без да се отъждествява с нея. През каквито и преживявания да преминава ученикът, неговата реакция е: "Аз не съм въвлечен в това; Аз само наблюдавам случването му." Това включва интроспекция и ясна представа за умствените вълни. Умът не желае да бъде наблюдаван и скоро забавя дейността си, но не се отказва без борба. В много случаи той се опитва да измами и да ни убеди да се откажем. Той е такава могъща сила, че е способен да насочи вниманието накъдето желае, освен ако не се практикува с изключителна бдителност. Много пъти той отклонява вниманието от неговия фокус. Човек трябва да следи това търпеливо, а после решително да се върне към състоянието на наблюдател, като внимава да не се бори с ума, а само полека да го ръководи. С повтаряне на "ОМ сакши ахам" (Аз съм наблюдател на действията си) и постоянно дисоцииране от тези действия, индивидуалното его постепенно изчезва. .c.Абхеда Бходя Вакя: елиминиране на име и форма Според този метод всяко съзнателно същество и безсъзнателен обект във вселената имат пет съставки: име, форма, съществуване, знание и блаженство. Всички неща - животни, растения и минерали - имат тези атрибути, но само имената и формите ги разграничават и разделят. Името и формата са непостоянни и илюзорни; съществуването, знанието и блаженството са постоянни. Материята е видимата страна на духа и неотделима от него, но чрез медитативната техника на Абхеда Бхода Вакя името и формата се пренебрегват. Само човек има средството да осъзнае, че онова, което остава, е Съществуване-Знание-Блаженство, или Сат-Чит-Ананда, вечното Аз, което е постоянно въпреки множеството промени на името и формата. Когато се повредят някои части на тялото - очи, сърце, бъбреци, черен дроб, кръв, те могат да бъдат заменени с части от други. Какво става тогава с идентичността с тялото? Съзнанието за "Аз" остава постоянно и не може да бъде взето от нищо живо или неживо. Дървото може да бъде отсечено и да се превърне в дъски, златото може да стане пръстен, но само името и формата се променят. Чрез идентифициране със същността на всички обекти във вселената, която е в основата на всичко и е без атрибути, се достига последният етап на медитацията. .c.Лая Чинтана: поглъщане Лая Чинтана представлява инволюция или поглъщане. При тази система следствието се поглъща в причината. Всяка причина е следствие от предхождаща я, и този процес продължава непрекъснато. Подходът има три пътя. Най-напред човек се концентрира върху сливането с разбирането, БУДХИ - което след това се слива с непроявената вселена, АВЯКТАМ - състоянието, в което трите качества на природата (сатва, раджас, тамас) са в равновесие. Накрая авяктам се слива с Върховния Вечен Брахман. При втория път елементите на света се сливат един с друг, като се почне от най-грубите и се свърши с най-фините. Това е обратният процес на образуването на Земята, когато вихрушка от газове постепенно се е охладила и кондензирала до твърда планета. Тук фокусът е върху проявата на петте традиционни елемента: вода, земя, огън, въздух и етер. Земята се слива с причината за себе си - водата; водата - с причината за себе си - огъня; въздухът, който е причината за огъня, поглъща огъня и на свой ред е погълнат от етера. Етерът се поглъща в непроявеното - авяктам, което в крайна сметка се слива с Брахман. При третия път микрокосмосът се слива с макрокосмоса. Индивидът се слива с вселената; с други думи, джива - душата - се слива с Брахман. Така всички външни атрибути постепенно се сливат със своя Източник. Във вселената няма качества, които да не са в човешкото тяло. Атомът е точно копие на Слънчевата система - с електроните, въртящи се около ядрото, както планетите се въртят около Слънцето. Атомът е микрокосмос и всичко, което става в микрокосмоса на човешкото тяло, става и на земята, и във вселената. Индивидуалното космично сътворение и разрушение са непрекъснати. Вместо да се отъждествява с индивидуалното аз, което е само незначителна част от схемата на вселената, човек може да намери по-мащабна идентичност, като се слее със самия Космос. Това е материя в най- финото й състояние. Преди да се появят Слънцето и Земята, те са били молекули от газ, а преди да се развият в молекулярно състояние, са съществували в етерно или енергийно състояние. Молекулата на водата се състои от атомите на водорода и кислорода. Когато в циклотрон атоми са били разрушени, се е установило, че това не е краят на материята. Независимо до каква степен учените подразделят атома, те непрекъснато откриват все по-малки и по- малки частици. Ако Слънцето и Земята изведнъж се разпаднат, материята ще се превърне в етер. Етерът в крайна сметка ще се върне към Върховния Разум, в сравнение с който е груб. Разумът е последната редукция на материята към нейния първоизточник, Брахман. Като такъв, той е източникът на етера, който се разпада във въздух или газ, а след това се кондензира в огън, вода и земя. Той не може да се разпада повече. Така грубата материя е последния етап на еволюцията на Космичния Разум. На това грубо ниво умът става физическа природа. В най-плътната си изява като груба материя умът проявява най-малко количество съзнание. Той е твърде далеч от своя Източник, за да може да се изрази. Да вземем напр. една скала. Тя потенциално съдържа безкрайно много енергия и сила, но ако не бъде използвана разумно, остава неодушевен предмет. Колкото по се отдалечава материята от своя Източник към грубата еволюция, толкова по- ограничено е нейното въздействие. Животът е взаимосвързан. Животните дишат кислород - отпадъчен продукт на растенията, и издишват въглероден двуокис. В телата им кислородът влиза в реакция с глюкозата, за да произведе енергия за различните телесни функции. Растенията поемат въглеродния двуокис и отдават кислород, който пък вдишват животните. Те поемат хранителните вещества от почвата и използват за фотосинтеза Слънцето. Човек яде растенията, а когато умре, тялото му се връща в земята, където става храна за тях. Това е само един малък пример за сложните отношения на взаимна зависимост, съществуващи между всички неща. Едва ли е възможно такъв свят да е бил създаден случайно. Подобни отношения съществуват в целия космос. Нека имаме пред вид размерите на вселената. Невъзможно е тези чудеса да съществуват само на Земята. Колко слънца с планети може да има в нашата галактика, и колко може да са галактиките? Каква е големината на тази вселена? Не можем да си представим нито големината й, нито могат да се изброят планетите, на които може да има живот. Има физически закони, според които планетите се въртят около оста си и около Слънцето по определени начини. Съгласно тези закони цели слънчеви системи и дори галактики летят в пространството с огромни скорости - и всичко е напълно координирано. Тези закони не може да са се появили случайно, без да имат първоизточник. Това би могъл да бъде само един ръководещ разум. .c.Панчикарана: доктрината за петорността Свързана с Лая Чинтана, която е по-скоро медитация чрез мислене, отколкото успокояване на умствените вълни, е доктрината за петорността. Тя представлява по-нататъшно развитие на идеята за поглъщане на грубото в по-етерното чрез разрушаване на съставките на тялото и функциите му на пет основни елемента, наречени танматри. Когато се види, че те не са Брахман, те могат или да бъдат погълнати един в друг, както при Лая Чинтана, или да бъдат отхвърлени чрез отрицание, както при Нети Нети. И в двата случая човек достига до Аза, който е отвъд тях. Дотук се прилага доктрината за петорността.                                                                                                                                                                                                                                       Според тази древна теория поради невежество човек се отъждествява с физическото тяло, което се състои от пет основни чисти елемента: АКАША - етер, ВАЮ - въздух, АГНИ - огън, АПАС - вода и ПРИТХИВИ - земя. Те подлежат на пермутации и влизат в комбинации един с друг в различни съотношения. Това се нарича ПЕТОРНОСТ. Напр. когато в тялото има твърдост, се смята, че тя идва от земята; когато има течност - че е от водата. Топлината на тялото се дължи на огъня, а движението - на въздуха. Пространството в тялото се приписва на етера. Тези разграничения са и основата на медицината на Аюрведа. Трите най-груби елемента - земя, вода и огън - могат лесно да бъдат усетени с петте сетива. Въпреки че въздухът не може да се види, той може да се усети непряко чрез обонянието и слуха, и пряко - чрез докосването. "Етер" има две значения, едното от които е "небе". Когато става дума за елемента, се има пред вид изначалната енергия, изначалния облак. В процеса на Сътворение най-напред се е появила тази изначална енергия, след това - материята на фино ниво и накрая - светът - такъв, какъвто го познаваме. Зад всичко това е Шакти- космичната енергия. Тя е позната и като Мая - силата, която и забулва, и осветява, защото тя забулва знанието за Брахман и осветява илюзията за тази вселена. Като черпи енергия от Източника, Шакти образува различните елементи и си почива едва когато достигне най-грубата форма. Във фината си (чиста) форма петте основни елемента се комбинират в различни пропорции, за да образуват грубите елементи. Именно от тези груби елементи зависи съществуването на Земята. Може този традиционен възглед на Веданта да не съответства точно на съвременната наука, но като изследваме същността му, достигаме до прозрение за сложните отношения между материята и духа. Според доктрината за петорността всеки груб елемент се състои от 1/2 от съответния си чист елемент и 1/8 от всеки от другите фини елементи. Пример за това е схемата на грубата земя.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 Петорни елементи грубифини елементи елементи 1/8 етер 1/8 въздух1/8 огън 1/8 вода 1/8 земя етер тъга желание гняв заблуда страх въздух тичане навеждане ходене разширение свиване огън глад жажда мързел сън блясък вода сперма кръв слюнка урина пот земя кост и плът кожа артерии коса.За да разберем по-добре тази част от теорията, нека да разгледаме качествата, свързани с петорния етер. Петте негови качества са тъга, желание, гняв, заблуда и страх - всички те се създават в етера, който принадлежи на пространството на сърцето. Тъгата е основната част от етера, тъй като при тъга тялото се чувства празно като пространството. Желанието е летливо като вятъра, затова то принадлежи на въздуха, който е в етера. Когато се надигне гневът, тялото се сгорещява. Гневът се поражда от частта от огън, която е в петорния етер. Заблудата е проникваща като водата и се поражда от нея. Накрая, когато замръзнем от страх, тялото става неодушевено и заприличва на статуя - страхът се поражда от принципа на земята. Останалите 20 качества трябва да се тълкуват по подобен начин. Въпреки че емоциите са всъщност атрибут на астралното тяло, те се разглеждат като принадлежащи на физическото, тъй като именно тук пряко се изявява влиянието им. Емоциите са свързани с етерната съставка на петорните елементи, и затова не могат да бъдат Аза. Те са отречени. Идентификацията с тях е невъзможна. "Аз не съм тези емоции. Аз не съм това тяло. Аз не съм тези действия. Аз съм Азът." Джнани изоставя понятията "аз" и "мое" и се отъждествява с вечния Атман, който е напълно различен от петте елемента. Той е знаещият, виждащият, наблюдателят на всички тези производни. Когато бъде анализирано, и когато всички качества на преходност бъдат отстранени, физическото тяло се свежда до нищо. То е просто продукт на петте елемента и техните 25 комбинации. Съвременните учени и лекари разбират само грубите атрибути на тялото. Петте елемента и 25-те качества са само ограничаващите елементи. Когато тялото се освободи от тях, онова, което остава, е Азът. Джнана йога учи да не се идентифицираме с тези петорни елементи, които съставляват петте обвивки. Тялото е фиктивна игра на илюзията и невежеството (мая и авидя). Привързаността към него е обвързване. Човек може да достигне освобождение, като отрече притежанието и привързаността към неговите илюзорни качества                                                                                                                                                                       .c.Махавакя или великите изявления                                                                                                                                                                                                                                                                         Където има истинско знание, знание за безсмъртното Аз, там няма и следа от каузално невежество. Древните текстове - Ведите и Упанишадите - съществуват, за да дадат знания на човечеството. Може да се каже, че те се състоят от три части: предписания, забрани и изявления на висшата истина. Първите две - предписанията и забраните, представляват проблясък на Истината за ученика и го издигат до необходимото ниво на разбиране и възприемане. Те са подобни на ЯМА и НИЯМА от Раджа йога и на Десетте божи заповеди, защото дават основни духовни напътствия. Третата част - изявленията - е съвкупност от четири съждения на Упанишадите, които изразяват висшата истина за отъждествяването на индивидуалната душа с Върховната. Те са само за онези, които са пречистили своя ум и са способни на висше разбиране. Те се наричат Махяваки. Разбирането им помага на индивидуалната душа да се отъждестви с Върховната. Във всяка Веда има по една Махявакя. Те са: 1. ПРАДЖНАНАМ БРАХМА - Съзнанието е Брахман. Природата на Брахман е съществуването, абсолютното знание, космичното съзнание. 2. АХАМ БРАХМА АСМИ - Аз съм Брахман. Това е идеята, върху която ученикът фиксира ума си при медитация. Отъждествяването е не с ограничаващите елементи, а с Върховното. 3. ТАТ ТВАМ АСИ - Ти си Това. "Тат" е Брахман, "твам" - отделната личност, "аси" - "съюз". Чрез тази Махавакя учителят наставлява духовния ученик. 4. АЯМ АТМА БРАХМАН - Азът е Брахман. Това изразява вътрешното интуитивно преживяване на медитиращия. Най-важно от тези изявления е ТАТ ТВАМ АСИ. Чрез него гуруто посвещава ученика в знанието за Брахман; защото то поражда другите три. Ученикът размишлява и медитира върху него, и така може да достигне до свръхсъзнателното състояние САМАДХИ. След това той може да даде израз на другите три. Думите "Тат Твам Аси" трябва да бъдат внимателно разчленени, защото са изпълнени със значение. Те могат да бъдат повторени на различни хора и интерпретирани по различен начин в зависимост от  еволюцията на личността. Когато достигне до правилното разбиране, ученикът лесно може да се отрече от всички действия, взаимодействия и атрибути. Той може да живее безгрижно. Най-напред човек трябва да разбира основно отношенията между Абсолюта, света и индивида. Брахман, непроявеният Абсолют, се отразява като Пракрити - светът такъв, какъвто го познаваме. Пракрити се състои от три качества на природата: чистота, активност и инерция (сатва, раджас и тамас). От своя страна тя се проявява в два аспекта - като Мая - светът на явленията, и авидя - отъждествяването с отделното "аз". В света на явленията Брахман се отразява чрез сатва (чистота) като Мая, и се нарича Ишвара. Ишвара е име, означаващо Бог с качества, Бог с атрибути. Той напълно контролира света и може да се появи като Христос, Рама, Шива или Света Богородица. Ишвара се проявява като кой да е аспект на божественото, към който човек е свързан в личен аспект. В другата си проекция чистотата на Пракрити е подправена и свръхуравновесена чрез качествата действие и инерция (раджас и тамас). Те създават нечистото състояние на невежество (авидя). Брахман, отразяващ се чрез нея, създава индивидуалните души, в които личи едно и също невежество. Тъй като и двете са отражения на един и същ абсолютен Брахман, между Ишвара и индивидуалната душа - ДЖИВА - няма съществена разлика. Наистина чистотата на отражението се различава. Когато срещу Слънцето се поставят едно чисто и едно замърсено огледало, чистото отразява светлината по-добре. Какво Божественото Отражение ще представлява едно същество, зависи от неговата степен на чистота. Единствената истинска разлика е, че Ишвара изцяло контролира Мая, докато индивидът е уплетен в нейната паяжина. Тъй както паякът плете паяжината за себе си, така Брахман отразява света. Паякът може да се движи в паяжината накъдето поиска, и нишките, които той е изтъкал, не му оказват влияние. Но когато в тях попадне муха, тя се заплита. Ние сме като мухи, заплетени в паяжината на Мая. Както паякът Ишвара може да се движи на всяко ниво и във всяко проявление на своето творение. Той може да се прероди на всяко ниво и да се откаже от прераждането. Като Вишну, Рама и други аватари*, изявите на Ишвара са неподвластни на Мая. в приказки като "Рамаяна", където Рама е показан, че е подвластен на чувствата, върху Бога са наложени човешки черти и реакции, на каквито той всъщност не е подвластен. Както паякът трябва да следва нишките си, Рама не може да се намесва в кармичните закони на своето собствено творение. Играта трябва да бъде изиграна. В заключение: когато Брахман се отразява чрез Мая, отразеното съзнание се нарича Ишвара и то контролира вселената. Отразено чрез авидя, съзнанието е индивидуалната душа. Независимо какво е името, Брахман е Едно - както млякото е мляко, без значение дали е от френска, германска или индийска крава. Марката и опаковката не играят роля. Мая е опаковката, която съдържа само Ишвара. Човек не може да разбере "ТИ СИ ТОВА", понеже отражението е потъмнено от булото на невежеството. Когато Христос казва "Аз и моят Отец сме Едно", Той всъщност казва: "Ахам Брахма Асми", "Аз съм Брахман". Мойсей е получил същото откровение от горящия храст: "Яхве - аз съм, който съм". "Аз и моят Отец сме Едно" - би могло да бъде добавено към Махяваките. Христос е бил високо развит Джнана йоги, но неговите съвременници не са разбирали идеите му, и затова са го разпнали. Ако Той се появеше днес, пак щеше да бъде прикован на кръста. Хората търсят месия, който да съответства на предразсъдъците им. Те не се интересуват от истината. Авидя - невежеството - е причина за конфликтите. Защо в Ирландия протестантите и католиците се бият? Те не се бият за Бога, защото той вече съществува. Защо се бият индуисти и мюсюлмани? Невежеството е причината за всички неразбирателства и разногласия.                                                                                                                                                                                                                                                                              Само истинските духовни ученици могат да го превъзмогнат със строга дисциплина и дълга практика. Поради невежество обикновеният човек не е могъл да разбере Христос, когато той е казал: "Истината ще те освободи". Христос е бил напреднал последовател на Адвайта Веданта, но е използвал Бхакти йога (т.е. пътя на Отдадеността), за да окуражи любовта към Отеца, и малко Раджа йога като яма и нияма. Той не е могъл да изведе хората над това, макар да е имал най-висше знание. Веданта не е предназначена за масите. Когато Христос казва: "Аз и моят Отец сме Едно", Той има пред вид "Ахам Брахма Асми", " Аз съм Брахман" - отстранявайки тяло, име и външни признаци. Учениците са сметнали, че тези думи се отнасят само за Христос, но не и за тях. Всъщност Исус не е намерил нито един човек, който да го разбере. .c.Бхагатяга Лакшана Методът на Джнана йога БХАГАТЯГА ЛАКШАНА обяснява изявлението ТАТ ТВАМ АСИ - Ти си Това. Във Веданта Тат представлява абсолютния Брахман, Твам - индивидуалната душа, Аси - съюз. Медитацията върху тази фраза е процес на дехипнотизация. Човек отрича всички определения и атрибути, ограничаващи индивидуалната душа, която след това се реализира като Брахман. Да обясним по-подробно - към значението на всяка дума или фраза може да се подходи по три начина: 1. ВАЧЯРТА - първично значение, предавано направо от думата 2. ЛАКШЯРТА - косвено значение 3. ВЯНГЯРТА - предполагаемо значение, намеквано от думите и асоциациите Думата и значението й са свързани от ВРИТИ - умствената вълна. Когато кажем "огън", съответната умствена вълна се енергизира и следва визуализация на понятието. Обратното също се случва: когато човек види огън, умственият образ ражда съответната дума. Това  отношение между дума и значение може да бъде просто или сложно. Просто е, когато възбужда първичното значение на думата. "Слънцето е горещо" е пример за Вачярта, защото "горещо" е пряко свързано със "слънце". Ако помолим едно дете да нарисува листо, то ще го нарисува от натура, но художникът не ще гледа от никъде. Така Лакшярта се основава на непряко отношение между дума и значение. Във фразата "Днес е горещо" косвеното значение е, че слънцето е горещо. Непреките отношения между дума и значение са категоризирани в три групи: ДЖАХАЛАКШАНА, АДЖАХАЛАКШАНА и ДЖАХАДАДЖАХАЛАКШАНА. ДЖАХЛАКШАНА имаме тогава, когато елиминираме прякото значение на думата и се ръководим само от косвеното. Напр. изречението "Къщата е на реката" означава не че къщата е на повърхността на реката, а че е на нейния бряг. Елиминирали сме прякото значение за течаща вода и сме го заменили с косвеното значение "на брега". Макар че реката и брегът са две различни неща - едното вода, другото земя, между тях има пространствена близост, която създава отношение. Косвеното значение се базира на прякото, което след това е елиминирано. В категорията АДЖАХАЛАКШАНА и прякото, и косвеното значение са валидни. Напр. на конни състезания някой пита: "Кой кон скача?" Отговарят му: "Белият". Цветът не може да скача, но в този случай прякото значение "бял" е свързано с косвеното "кон", като и двете съответстват на въпроса. ДЖАХАДАДЖАХАЛАКШАНА - третата категория - е известна и като БХАГАТЯГА ЛАКШАНА. При нея част от прякото значение се задържа, а друга част се елиминира. Напр. някой си д-р Смит живеел в Ню Йорк, и негов приятел го вижда за последен път в операта. След 10 години приятелят му го вижда пак, но като скитник в Сан Франциско, и възкликва: "Това е същият д-р Смит!" Има известно несъответствие в това изказване: "това" се отнася за скитника в Сан Франциско, а "същият" - за д-р Смит, познат от преди - преуспяващият професионалист в смокинг. Двете значения са разделени във времето и пространството от 10 години и 3000 мили. Някои елементи са противоречиви и трябва да бъдат елиминирани. Един преуспяващ лекар не може да бъде безработен скитник. Сан Франциско не е Ню Йорк. Десет години не са равни на времето, когато се прави изказването. В становището "Това е същият д-р Смит" се запазва само част от прякото значение на "това" и "същият". Противоречивите фактори време, пространство и външен вид биват елиминирани, докато лицето д-р Смит остава. Само идеята за д-р Смит, свободен от непостоянните качества, не е противоречива. Едва след като умът е преминал този сложен процес - което става за миг - "този" д-р Смит може да бъде идентифициран с онзи "същият". След като бъдат отстранени противоположните асоциации за име и форма, остава ТОВА Е ОНОВА. Д-р Смит - лицето, общо и за двата случая, остава като косвено значение."Тат Твам Аси" може да бъде разбрано само в хода на тези разсъждения. То утвърждава, че всяка индивидуална душа е всъщност Върховния Абсолют. Непостоянните качества като тяло, цвят, пол и религия са изпуснати. Въпреки че сега сме в човешка форма, преди да се преродим тук на Земята, всички сме съществували в Брахмично състояние. "Тат" - това - се отнася за чистото съзнание, Брахман; "твам" - ти - за отразеното съзнание в невежество (индивидуалната душа); "аси" - си - обявява техния съюз, единственият, който съществува, защото всички са отражения на Брахман. Така АВИДЯ води индивидуалната душа ДЖИВА да се отъждестви със своя интелект, чувства и физическо тяло, създавайки дейност, страдание и болка. УПАДХИ придават индивидуализация и разделяне, но има само един Брахман. В идентифицирането си с различните обвивки на индивидуалното битие пропускаме да осъзнаем истинската си природа. Олимпийският шампион се идентифицира с физическата обвивка; политикът - с жизнената;  влюбеният - с емоционалната; професорът - с интелектуалната. Онзи, който е винаги щастлив и чист, се идентифицира с обвивката на блаженството. Кой е най-близо до Самоосъществяването? Никой от тях, защото всички са пленници; те всички са на разстояние. Дори добротата обвързва, защото обвивката на блаженството е УПАДХИ като всички други. Независимо дали оковите са от злато или желязо, те са все окови. Веднъж царят на боговете Индра и царят на демоните Вирочана отишли при създателя Праджапати, за да ги научи да познаят себе си. След 32 години строго ученичество той им казал да се погледнат в огледалото и да му кажат какво виждат. Те му отговорили: "Виждаме се такива, каквито сме". След това той ги накарал да си облекат най- хубавите дрехи и отново да се погледнат. Те пак му отговорили: "Виждаме се такива, каквито сме". Тогава Праджапати им казал: "Това е безсмъртното Аз". Вирочана, удовлетворен, започнал да проповядва напоследователите си, че само тялото трябва да бъде боготворено. Но Индра не бил убеден, че тялото е Азът. След втори период от 32 години ученичество той решил, че сънуващото аз е истинското Аз. И все още неудовлетворен, се подложил на строга аскеза 101 години, докато разбрал, че истинското Аз е над всички индивидуални изводи. Като Вирочана, повечето хора смятат, че тялото е Азът.Те не могат да разберат ТАТ ТВАМ АСИ, защото им липсва търпение да се задълбочат в значението на думите. Думите са нож с две остриета. Ако бъдат изтълкувани погрешно, те ще забавят напредъка на човека; правилно разбрани, те го прехвърлят над пропастта на невежеството. Значението на ТАТ ТВАМ АСИ може да бъде разбрано едва след задълбочени и внимателни разсъждения. Тогава ще стане ясно, че ако човек е направен по подобие Божие, това не означава, че Бог прилича на човек. По-скоро трябва да се вгледаме в човека и да осъзнаем божествената природа в него.                                         

СВАМИ ВИШНУ ДЕВАНАНДА .c.Нияя - практически илюстрации

Тъй като абстрактните истини не могат да бъдат разбрани лесно от ограничения разум, философията на Веданта най-лесно се преподава чрез практически илюстрации. Основната й мисъл е, че само Брахман е действителен; че целият свят, в който живеем, е нереален, и че индивидуалната душа е самият Брахман. Тази истина се преподава чрез следните класически аналогии, наречени нияя: РАДЖУСАРПА НИЯЯ (змия и въже): като вървял през нощта, един човек стъпил върху въже и го помислил за змия. Донесли лампа и той видял грешката си; страхът му изчезнал. Това показва как качествата на света се наслагват върху Брахман, докато бъде постигнато Осъществяване. МРИТАТРИШНА НИЯЯ (мираж в пустинята): загубен в пустинята, пътник видял миража на езеро; докато го търсел, умрял. Така и удоволствията на света изглеждат действителни и примамват ДЖИВА (индивидуалната душа) далеч от пътя на духа. В крайна сметка обаче привързаността към удоволствията донася болка. ШУКТИРАДЖАТА НИЯЯ (човек и стълб): при изгрев човек видял стълб в далечината и го помислил за друг човек. Както със змията, и това е пример за наслагване. Недействителното е наложено върху действителното.КАНАКАКУНДАЛА НИЯЯ (злато и украшения): въпреки че златните украшения имат различна форма, те са все златни. Същото е с различните глинени съдове - те може да са големи, малки, кръгли, тесни - но всички са от глина. Тази нияя илюстрира, че имената и формите на света по своята същност са единствено Брахман; Брахман се изявява във всички форми. САМУДРАТАРАНГА НИЯЯ (океан и вълни): в океана има безброй вълни, и всяка може да бъде разгледана като отделна. Но всички те са вода, неотделима от океана. Всъщност те са идентични с него. Брахман и отделните души са едно цяло. СПХАТИКАВАРНА НИЯЯ (кристал и цвят): кристалът е чист и безцветен. Но когато го поставим до оцветен предмет, той отразява цвета на последния. Брахман е без атрибути, но поради ограничаващите го елементи и отражението на трите качества на природата (гуни), той изглежда така, сякаш има качества. ПАДМАПАТРА НИЯЯ (лотосово листо): Дъждовната капка пада върху лотосовото листо и се търкулва надолу, без да го намокри. Така Брахман е незамърсения субстрат на света. Той е като киноекрана - играта на светлини и сенки не го променя. ВАТАГАНДХА НИЯЯ (вятър и аромат): въпреки че вятърът разнася различните миризми, до които достигне - независимо добри или лоши, те не му влияят. Въпреки че Брахман приема различни имена и форми, той остава непривързан. ООРНАБХИ НИЯЯ (паяк и нишка): паякът плете паяжината си с нишка, която излиза от собственото му тяло, и след това я поглъща. Нишката не е нищо друго, освен тялото на паяка и е едно с него. Светът е отразен от Брахман, връща се в Брахман и е винаги едно с Брахман. СУРИЯ БИМБА НИЯЯ (отражение на Слънцето): Слънцето се отразява в реки, езера и локви; но то е само едно. Въпреки многото отражения на Брахман има само една Реалност. Чрез Мая тя изглежда като множественост.ГХАТАСАША НИЯЯ (съд и пространство): пространството, етерът, остава неповлияно от стените на съда, които като че ли разделят пространството на "вън" и "вътре". Когато счупим съда, виждаме,че онова, което е изглеждало "вътре" и онова, което е изглеждало "вън", е едно и също и дори не е претърпяло никаква промяна. ДАНДХАПАТА НИЯЯ (изгорена дреха): ако една дреха изгори, формата й ще се запази, докато не я бутнем - когато се разпада на пепел. По същия начин егото на джнани изгаря в огъня на мъдростта; само тялото му се запазва. АРУНДХАТИ НИЯЯ (звезда): ако ни е трудно да намерим дадена звезда на небосвода, учителят ще посочи други звезди, които са по- ярки и по-лесно се виждат. Оттам човек се ръководи да види онова, което търси. Така ученикът първо се запознава с Карма, Бхакти, Хата и т.н. Те го водят към Самоосъществяването БИДЖА ВРИКША НИЯЯ (семе и дърво): семето е причина за дървото, но и дървото е причина за семето. Не може да се каже кое е дошло по-напред. Тази нияя показва, че всяка теза има противотеза, и че светът е обвързан в относителност. МАРКАТА КИШОРА НИЯЯ (маймуна и маймунче): маймунчето виси на майка си по силата на своята тежест, докато тя скача от клон на клон. Ученикът в Джнана йога сам се стреми да добие мъдрост. За разлика от него последователят на Бхакти е безпомощен в отдаването си на Бога, като детенце, което изцяло зависи от майка си - дали тя ще го вземе или не. АШМА ЛОЩА НИЯЯ (камък и кал): калта е твърда в сравнение с памука, но мека в сравнение с камъка. Нещата нямат качества сами по себе си. Качествата съществуват благодарение на своята относителност. КАКАДАНТА НИЯЯ (врана и зъби): да търсиш щастие в този свят е като да търсиш зъби у враната, или сина на яловата жена. Безсмислено е да търсиш отговор на противоречията и тайнствата на съществуването, защото въобще няма сътворение.ДАНДАПООПА НИЯЯ (пръчка и сладки): в Индия сладките се завързват за пръчка и така се носят на пазара. Ако пръчката изчезне, сладките също изчезват. Това ще рече, че всички съмнения и заблуди на този свят изчезват, когато изчезне той - когато настъпи Самоосъществяването. КШАУРИКАПУТРА НИЯЯ (бръснар и синът му): царят запитал бръснаря си кое е най-хубавото момче в царството. Бръснарят дълго търсил; накрая се сетил за сина си, който всъщност бил самата грозота. Това илюстрира заслеплението на привързаността. Всеки е затворен в собствения си ограничен живот. ВИША КРИМИ НИЯЯ (отрова и червеи): червеите добре се развиват в отрова, която би уморила човек. Онова, което е добро за един, е лошо за друг. Това показва, че доброто и лошото са относителни. Чувствените удоволствия са отрова за развитите духовно същества. КАТАКАЛИЯ НИЯЯ (врана и палма): под една палма била кацнала врана. Паднал кокосов орех и я убил. Коя е причината за смъртта на враната: кокосовият орех, или това, че е била там по това време? Всеки от нас изживява опитности независимо от другите. Преживявания от този свят, които са общи за всички, са случайни и не са от значение. Преживяването на недиференцираното Аз е Реалността. Детето вижда, че Слънцето се отразява в десет кофи вода, и може да си помисли, че има десет слънца. Отразените слънца може да имат някакви качества, но въобще не могат да се сравняват с истинското, което е много по-ярко и силно. Когато излеем кофите, илюзиите изчезват, но Слънцето остава. Азът, като Слънцето, се отразява във всичко. Качеството на отражението зависи от чистотата на отразяващата повърхност. Тя е ограничена само от невежеството на ума - авидя. Човек, който отразява неясно поради невежество, може да се нарече грешник, а онзи, чието отражение е ярко - светец. Но един джнани никога не забравя, че между светец и грешник няма разлика, тъй като и двамата са все същия неограничен Аз.

ДЖНАНА-ЙОГА МЕДИТАЦИЯ: ТЕОРИЯ НА ВЕДАНТА

"Джнана йоги вижда Атман навсякъде със своето око на мъдростта. В него няма абсолютно никакъв личен елемент. Няма мисъл за аза; никакъв егоистичен интерес. Нисшето "аз" е напълно унищожено. Той живее, за да служи на всички. Чувства, че светът е той самият, че всичко е самият той. Няма нито една мисъл или чувство за малкото лично аз. Той има космично виждане и чувство. Както реката се влива в океана, така и той се присъединява към океана от блаженство, знание и съзнание. Той мисли, чувства и работи за другите."                                                                                                                                                                                       Свами Шивананда "Веданта в ежедневието" Джнана е една от четирите основни пътеки на йога. "Джнана" означава мъдрост, и този вид йога представлява интелектуалният подход към духовната еволюция или реализацията. Чрез изследване и анализ умът изучава собствената си природа. Джнана йога е най- трудният път не защото е нещо повече, а защото преди да започне Джнана йога човек трябва да е овладял всички йогийски дисциплини:да има здрава основа от безкористно служене - да служи на човечеството без мисъл за лична облага; да обича Бога и да копнее да се слее с Абсолюта; да има здраво и силно тяло, контрол върху жизнените енергии и ума, преди да започне да го използва като средство за извисяване над този свят на невежество. Без тези предварителни условия той няма да има сили да върви по този път, ще се обърка, съблазни и отклони от илюзията на света и от машинациите на ума. Синтезът на всички видове йога изравнява неравновесията в живота. Без това пълно взаимопроникване има опасност човек да се превърне в сух интелектуалец от твърде много четене на книги. Джнана йога е еволюционен път към духовното осъществяване. Тя използва и съдържа различни методи за постигане на целта, но основното й средство е фиософията на Веданта. Веданта е система от знания, основаваща се на древните индийски текстове. Практикуването на Джнана йога включва изследване на природата на света, като се използва учението на Веданта.                                                                                                                                                                                                              c.Веданта                                                                                                                                                                                                       Фактически Веданта означава "край на Ведите". Нейна основа са ученията на Упанишадите,неизвестен; смята се, че древните мъдреци, медитирайки върху Бога, са били осенени от вдъхновение. Ведите са четири: Риг Веда, Яджур Веда, Сама Веда и Атарва Веда. Риг Веда се занимава с въпроси и коментари върху света и природата на действителността. Яджур Веда съдържа всички ритуали и приношения, както и правилата за изпълнението им. В нея също са разгледани всички мантри. Сама Веда дава цялото знание за теорията и практиката на пеенето и музиката. Атарва Веда се занимава с магията и черните изкуства. Всяка от четирите Веди се състои от четири раздела: МАНТРА-САМХИТИ - химни-възхвала на Бога; БРАХМАНИ - наръчници за извършване на приношения и произнасяне на мантри; АРАНЯКА - мистични книги, които философски интерпретират ритуалите; и УПАНИШАДИ - които съдържат същността или частта от знанието във всяка от Ведите. Философията на Веданта се състои от ученията на всички Упанишади, познати на човека. Тя е всъщност една от шестте основни индийски философски системи. Индийската философия може да се раздели на шест категории или школи, всяка от които била създадена от мъдрец. Той я предал на учениците си, а те я доразвили. Тези шест системи са: 1. ПУРВА МИМАНСА - основана от Джаймини. Тя предписва ритуалите за призоваване и умилостивяване на боговете и за достигане на Рая. ДХАРМА и АДХАРМА - справедливото и несправедливо действие, създават света, основан на наградата и наказанието. 2. УТАРА МИМАНСА - основана от Махариши Вияса, е чиста недвойствена АДВАЙТА ВЕДАНТА. Според нея всичко е Брахман - непроявения Бог, а всичко, което изглежда, че съществува, е само проекция на този Абсолютен Брахман. Тя е и основата на Джнана йога. 3. САНКХЯ - основана от Капила Риши, се различава от Веданта по това, че е дуалистична. Т.е. тя вижда разделение между материята - които представляват последните части на Ведите. Ведите са най-древните индийски текстове. Произходът им е  неизвестен; смята се, че древните мъдреци, медитирайки върху Бога, са били осенени от вдъхновение. Ведите са четири: Риг Веда, Яджур Веда, Сама Веда и Атарва Веда. Риг Веда се занимава с въпроси и коментари върху света и природата на действителността. Яджур Веда съдържа всички ритуали и приношения, както и правилата за изпълнението им. В нея също са разгледани всички мантри. Сама Веда дава цялото знание за теорията и практиката на пеенето и музиката. Атарва Веда се занимава с магията и черните изкуства. Всяка от четирите Веди се състои от четири раздела: МАНТРА-САМХИТИ - химни-възхвала на Бога; БРАХМАНИ - наръчници за извършване на приношения и произнасяне на мантри; АРАНЯКА - мистични книги, които философски интерпретират ритуалите; и УПАНИШАДИ - които съдържат същността или частта от знанието във всяка от Ведите. Философията на Веданта се състои от ученията на всички Упанишади, познати на човека. Тя е всъщност една от шестте основни индийски философски системи. Индийската философия може да се раздели на шест категории или школи, всяка от които била създадена от мъдрец. Той я предал на учениците си, а те я доразвили. Тези шест системи са: 1. ПУРВА МИМАНСА - основана от Джаймини. Тя предписва ритуалите за призоваване и умилостивяване на боговете и за достигане на Рая. ДХАРМА и АДХАРМА - справедливото и несправедливо действие, създават света, основан на наградата и наказанието. 2. УТАРА МИМАНСА - основана от Махариши Вияса, е чиста недвойствена АДВАЙТА ВЕДАНТА. Според нея всичко е Брахман - непроявения Бог, а всичко, което изглежда, че съществува, е само проекция на този Абсолютен Брахман. Тя е и основата на Джнана йога. 3. САНКХЯ - основана от Капила Риши, се различава от Веданта по това, че е дуалистична. Т.е. тя вижда разделение между материята - Пракрити, и духа - Пуруша. Според нея материалният свят - Пракрити - е създание и взаимодействие на трите гуни (качества): сатва, раджас и тамас (чистота, активност и инерция). 4. ЙОГА - основана от Патанджали - е практическа система за концентрация и контрол на ума, защото умът е този, който създава илюзиите. Тя е сходна с Веданта, но според нея причината за сътворението е Пуруша (Брахман), недосегаем за кармата и времето. "Йога сутрите" на Патанджали (виж главите за Раджа йога) са същността на Раджа йога; макар че йога, коего означава "съюз", се използва за по-голям обхват дисциплини. 5. ВАЙШЕШИКА - на Канада Риши - представлява материален или научен възглед за вселената. Според нея всички неща се състоят от основни единици - атоми. Това се оказа недостатъчно - сега учените знаят, че атомът може да бъде разделян до безкрайност и че същността на материята не може да бъде определена. 6. НИЯЯ - на Гаутама Риши - смята, че Бог - ИШВАРА - е отговорен за създаването на света. Мисълта на Веданта, изразена в Утара Миманса, е предизвикателство спрямо всички други системи. Според нея освобождението не може да бъде достигнато чрез ритуал, действие, задължение или благотворителност. Законът на тази проявена вселена е промяната. Поради своето непостоянство тя не може да бъде реална. Само Брахман е действителен; светът на илюзията е нереален, а индивидуалната душа не е нищо друго освн самия Брахман. Тази Върховна Реалност е извън досега на ограничения разум и познаваемия свят. Само отричането, отказът от привързаността към всичко светско, може да доведе до познание за Абсолюта. Това се постига чрез процес на отрицание на всички светски желания, отъждествявания и определения. Това, което остава след като човек се отрече от всичко, е Бог. Философията на Веданта има троична основа - в ръкописи, разум и опит. Въпреки че основните източници са писмени, това не означава,  че Веданта трябва да се приема на сляпо, без мислене. Разсъжденията са много необходими за разумното възприемане и разбиране на писмените източници. Последователят на Веданта използва логиката, за да разграничи действителното от недействителното, и след това отхвърля недействителното. Разумът може да обясни само онова, което има край. След като се изтощи в процеса на разграничение и отрицание на онова, което е недействително, когато достигне момента, от който всичко останало е действително, той също трябва да бъде отхвърлен. Докато пътят на Аза е в изтощителни интелектуални размишления и аналогии, езикът е полезен само тогава,когато показва природата на Действителното. Окончателният апелативен съд е интуитивно преживяване. Западната философия е склонна да отрича пряката интуиция. Тя води разума до ръба и го изоставя там. Веданта подхожда към Самореализацията чрез разума и след това го подтиква чрез интуицията към окончателния скок - пряката опитност. Според някои религии вселената е създадена от нищо, по прищявка на Бога, и отново ще пропадне в нищото. Нещо не може да бъде създадено от нищо. Напр. дървото е предшествано от невидима енергия във формата на семе. Бог не е създал вселената от нищо. Каква е била целта му? Той не е направил това от любов към човечеството, тъй като по времето на Съвторението не е имало хора. Според закона за запазването на материята и закона за запазването на енергията нито материята, нито енергията могат да бъдат създадени или разрушени; променя се само формата. За практическия живот няма значение дали светът, който познаваме, е действителен или не. Нима умиращият от глад, като види обсипано с плодове дърво, ще започне да анализира дървото и да брои листата, му вместо да откъсне плода? Нима ако на човек му се запали дрехата, той ще почне да се чуди откъде се е взел този огън, вместо да го изгаси? В безплодни интелектуални размишления и спорове се губи време и енергия. Идеите на един човек за Бога не възникват от разума. Те са се родили предварително, просто са отражение на идеите на други. Идеите на една група се различават от идеите на друга, както идеите на отделните хора. Веданта не се опитва да убеждава всички в едно. Тя предлага техника за преживяване на Върховната Реалност първо чрез размишления на разума, а после чрез пряка реализация. Въпреки че въпросите,които възникват в търсенето на духовното осъществяване нямат точни отговори чрез разума, размишлението - за разлика от спора - е необходимо, за да поведе по пътя истинския търсач на духовното. Ако умът е открит и свободен от предразсъдъци и предубеждения, размишлението може да доведе до пряко знание.                                                                                                                                                      c.Булото на илюзията                                                                                                                                                                                                                                                                                                Брахман - Абсолютното съзнание - няма нито име, нито форма. То е безкрайно, без качества и недиференцирано. В Раджа йога се нарича Пуруша. Както лунната светлина е всъщност отразената светлина на слънцето, така и този видим свят, Мая, е отражение на Брахман. Отразен чрез Мая, или Пракрити в Раджа йога, Брахман приема качества и се нарича Ишвара - Бог. Следователно Мая е тази сила на Брахман, която прикрива същината. Тя създава идеята за ограничението, илюзията, че светът е различен от Брахман. Празната чаша създава илюзия за пространство в определени граници, но когато я счупим, илюзията изчезва. При самореализацията изчезва илюзията за света и всичко бива изпитано директно като вечния, неограничен Брахман. Разликата между индивидуалната душа и Брахман е само привидна. Индивидуалната душа е Брахман, забулен от илюзиите на тялото и ума. Докато човек приема само изявения свят на Мая, той е в неговите мрежи, обвързан от Карма. Но това е само привидна връзка, защото Азът не може да бъде обвързан от нищо. Като небето той е вечно свободен. Но той е претоварен от различни явления, както киноекранът е претоварен със светлините и сенките по повърхността  му. Наводнения, пожари, убийства, любов и смърт шестват по екрана на театъра на сенките, но въобще не му влияят. Както и екранът, Азът е предмет на многообразни илюзии - "Аз съм художник", "Аз съм актьор", "Аз съм католик", "Аз съм протестант" и пр. Тези имена и форми са само илюзии, наложени върху Аза, които се променят с всяко прераждане, а понякога и в един живот. В светлината на Самоосъществяването те изчезват, както сенките изчезват от екрана, когато запалим лампата. Докато не достигне реализация, човек е забулен в АВИДЯ - невежество и незнание. Авидя е було с много пластове, прикриващо знанието за Аза, което е единственото истинско знание. Невежеството е погрешно отъждествяване със собствените ограничения. За разлика от понятието за грях, невежеството изключва вината; то е по-скоро условие, при което е необходимо натрупване на знания. Древният индийски текст "Панчадаши" заявява: "Сегашните нещастия и страдания на човека, неговите болки и ограничени удоволствия, раждания и смърт, са все поради неговото погрешно отъждествяване с петте обвивки и трите тела. (Физическото, астралното и каузалното тяло; хранителната, жизнената, емоционалната, интелектуалната обвивка и тази на блаженството. Те са подробно описани в "Пълна илюстрирана книга по йога.") Когато човек казва: "Аз съм мистър Мускул на калифорнийския плаж", той се отъждесвява с физическата хранителна обвивка. Нейните качества са съществуване, раждане, растеж, разложение и смърт. Човек се идентифицира с жизнената обвивка, когато го занимават глад, жажда, горещина, студ и подобни усещания. Умствената обвивка засяга мисленето, емоциите, съмненията, веселието, депресията и пр. Когато човек се хвали с интелектуалните си постижения, той се идентифицира с интелектуалната обвивка. Подобни асоциации са пълно невежество. Когато човек се отъждестви с обвивката на блаженството, той се стреми да реализира  Аза. Но дори това в крайна сметка трябва да бъде надхвърлено. Привързаността към хранителната обвивка носи само болка, защото мускулните успехи изчезват. Това е всичко. Само когато отхвърлим връзката си с тези сенки, можем да бъдем свободни. Веданта е интелектуален метод за дисоцииране от тези обвивки. Един отъждествява себе си с някоя от тези ограничаващи го обвивки повече от друг. Напр. ако преобладава интелектуалната обвивка, човек може да приеме ролята на философ. Така се стига до положение, при което всичко се превежда на интелектуално ниво на възприемане, а това създава пречки за уравновесената му интеграция като човешко същество и за намиране на истинската му идентичност с Божественото. Освен че е неправилно насочена привързаност, авидя е и причинно невежество, създаващо обвързващи кармични действия. Тя е коренът на всички действия и противодействия. Привързаността към различните обвивки влияе и на отношенията с другите. Онзи, който действа най-вече на емоционално ниво, има трудности в общуването с хората на интелектуално ниво. В зависимост от това коя обвивка преобладава, хората ги привличат различни гуру. Но един истински гуру не е привързан към никакво тяло или обвивка. Единственото му отъждествяване е с АЗ СЪМ. Същността на всичко е Брахман. Но Природата, като отражение на Брахман, се изявява в индивидуалната душа като авидя или було на невежеството. Бидейки само отражение, материалният свят, емоциите и интелектът са една илюзия. Тази илюзия се нарича Мая. Ако трябва да бъдем по-точни, авидя е състоянието, при което човек е заплетен в мрежите на Мая. Това невежество съществува, докато не се осъзнае Единството. Докато изпитва многообразието, човек ще изпитва и страх. Възприемайки другите като различни от него и от Брахман, той става жертва на различни страхове от това, какво може да му се случи, бидейки сам. Авидя, изявяваща се чрез илюзията на Мая, няма нито начало, нито причина. Като проекция на Брахман, Мая - проявеният свят - не може да съществува независимо. Той е и реален, и нереален - реален за човечеството, нереален в светлината на Брахман. Фокусникът, който изважда заека от шапката или срязва жената на две, създава такава илюзия. Той не материализира заек, нито пък срязва жената и после събира частите, но за публиката, която седи и гледа, ИЛЮЗИЯТА СЪЩЕСТВУВА. Така трикът е и реален, и нереален. Тази вселена е реална, защото човек участва в илюзията, но когато достигне Самоосъществяване, реалността й изчезва. По същия начин сънят е действителен, когато го сънуваме, и недейсвителен, когато се събудим. Неговата нереалност се крие в неговото непостоянство. Началото на един сън не може да бъде проследено. Корените му се крият в неизвестните дълбини на миналото. Дори началото на фактическия сън остава неизвестно за сънуващия. Ако той си ляга към 11ч., можем ли да кажем, че той сънува почивка на Хавайските острови от 11.30 до 12.30? Когато е заспал, знае ли човек кога започва сънят му? Той има безкрайно минало, тъй както - докато сънуваме - има безкрайно бъдеще. След като се събуди, човек знае, че е сънувал някъде между 11.00 и 12.00 ч. В будно състояние той знае, че сънят няма нито безкрайно минало, нито безкрайно бъдеще, нито е реален. Сънуването на Мая не започва с раждането. То лъкатуши през много прераждания и е невъзможно да го проследим. Въпреки че археолози и антрополози непрекъснато развиват теории за това кога се е появил човекът, неговото минало е безкрайно отдалечено. В най-висшето състяние на съзнанието по пътя на духовната еволюция на човека няма нито минало, нито бъдеще; той е над времето и пространството. Тези понятия са илюзорни. Има само едно вечно сега. Няма фактическа разлика между съня при сънуване и съня на Мая. Когато се отъждествява с тялото и ума, те изглеждат действителни, но когато достигне четвъртото, най-висше състояние на еволюцията - ТУРИЯ, човек осъзнава, че те са нереални. Както тъмнината изчезва от светлината на слънцето, така в светлината на осъществяването  изчезват илюзиите за време и пространство. Докато Мая съществува като отражение на Брахман, човек ще бъде жертва на илюзията си. Ако в съня става някакво действие, илюзията не може да бъде отстранена от действие вътре в него. Човек трябва да излезе извън съня, за да го види ясно. По същия начин човек трябва да се научи как да излезе извън Мая. Всички негови страдания произлизат от отъждествяването му със сянката на Мая. Светлината само за миг прогонва тъмнината. Но тъмнината никога не може да отстрани светлината. Въпреки че невежеството обгръща човека, то никога не може да затъмни Аза, който остава недосегаем. Човек е вечно чистото Аз. Пространството е винаги пространство, независимо дали е заето от въздух, вода, земя или друга плътна материя. То никога не може да бъде отстранено, отречено или унищожено. Така и Азът остава еднакъв при всички условия. Истинското знание се отнася само за Безсмъртното Аз, недокоснато от причинното невежество. За да разкъса привързаността към петте обвивки, Веданта използва аналитичния метод. Като го следва, много напредналят ученик може да изпита чувство за отделяне от тях. Отхвърляйки по този начин булото на невежеството, той ще осъзнае истинската си идентичност. В живота човек е принуден да мисли за себе си чрез категории. Въпросът "Кой си ти?" може да извика отговори като: "Аз съм Фред", или "Аз съм менажерът по търговските въпроси", или "Аз съм негър". Цял живот хората промиват мозъците си с мисли като напр. че са богати или бедни, високи или ниски, министри или зидари. Те не прекъсват този панаир, а все повече се ограничават във възприятията за самите себе си. Как човек осъзнава идентичността си с Безсмъртното Аз, съществуващо преди той да е роден, и което ще съществува след смъртта на тялото? Отговорът, знанието за това, са разкрити на мъдреците и запазени в древните книги и чрез учители. Класическата  аналогия на Веданта за просветлението, за разбирането на ограничеността на човешкото състояние, е за змията и въжето. Един човек вървял по здрач по тъмна пътека. Привидяла му се змия и той се уплашил. Когато светнал, с облекчение видял, че това е въже. Илюзията за змията изчезнала - нямало необходимост от убеждаване. В момента, в който реализираме Аза, невежеството, егото и ограничаващите елементи изчезват. Ти знаеш кой си. В светлината на Действителността илюзията изчезва. Нищо не може да спре човек, ако той желае да постигне целта си. Това е негово рождено право. .c.Кой е това "Аз"? Никъде във Веданта не се споменава, че Азът е предмет, който може да бъде получен. Човек може да получи външен предмет, но Азът не е външен. Освен това как човек може да придобие нещо, което вече има? Един от пътищата на Веданта към самоосъществяване, е на отрицанието - "нети, нети", което ще рече: "не това, не това". Всичко, което може да бъде познато, се изживява чрез сетивата и ума, и следователно не може да е Брахман, който е без качества. След отричането на обвивките, онова, което остава, Е. Както със светлината мисълта за змията отпада, така и не-Азът отпада от Аза, който съществува вечно. Онова, което човек най-много трябва да се стреми да контролира, е АХАМКАРА - егото. Егото е качеството на ума, което го кара той да се смята за отделен от другите. Именно то създава илюзията, че хората са отделни от цялата реалност. Тази илюзия разделя човека от Аза. Поради близостта си до Аза, егото изглежда съзнателно. Така се създават двете понятия "аз" и "мое", които водят до невярно възприемане на Аза. Идентификацията с фалшивото "аз" поражда егото. Когато на света се гледа като на нещо отделно от индивида, той става противник, обект на използване, а не хармонично цяло; и тогава егото се нуждае от различни обекти, за да задоволи ненаситния си апетит.                                                                                                                                            Азът обитава вътре; тялото и умът са отражения, както Слънцето се отразява в огледалото. А отразената светлина също има някои качества. Тя може да освети тъмния предмет, да заслепи очите и да я сбъркаме с истинското слънце. Преживяването чрез егото е отразеното преживяване на Аза. Ако отразяването е чрез обвивката на блаженството, човек е светец. Ако е чрез интелектуалната обвивка, човек е Айнщайн. Отразено и в петте обвивки, егото ще се изяви най-силно в най-висшите. Чрез медитация висшите обвивки се развиват и човек живее в спокойствие и радост. Отражението на лицето в огледалото е различно от самото лице. То го имитира, но приема качествата на огледалото. Съществуването му зависи от огледалото. Истинското лице не е предмет на такава зависимост и следователно се различава от отражението. По същия начин отражението на Аза в егото е различно от истинското Аз. Индивидуалното его зависи от ограничаващите качества - УПАДХИ, а истинското Аз не зависи от нищо. Отразеното лице не е действително, защото не винаги е в огледалото.В същото време то не е изцяло недействително, тъй като понякога се вижда; а също понякога бива използвано - напр. когато се сресваме. Като цяло, съществуването на егото не може да бъде отречено. Но при анализ виждаме, че отразените неща са само временни. Огледалото съществува независимо от лицето. Обаче интелектът, който е отразяващото средство на чистото Аз, не съществува независимо и отделно от Аза. Затова разликата между чистото Аз и неговото отражение е трудно забележима. Отражението на Аза в егото е индивидуалната душа, която живее в тази вселена и действа в нея. Понякога се казва, че индивидуалната душа е действителна същност с всичките си качества, като сянката на дървото, която освежава седналите в нея в горещ ден. Но сянката не съществува сама по себе си - тя е резултат от листата, които спират  слънчевата светлина и топлина. Затова казваме, че сянката е само вечно променящ се резултат от взаимодействието между слънцето и листата на дървото. Чистото Аз остава бездействено, недокоснато и непроменящо се. То не участва в изживяването на съществуване, раждане, смърт и неразличаване. Онзи, който достигне самореализация, знае, че раждането и смъртта са недействителни преживявания. Знанието за появата и изчезването на модификациите или промените на ума почива върху съществуването на Аза като наблюдател, и върху това, че след отричането на всичко друго съществува само той. Ако човек приеме мисълта, че Азът се отразява в индивидуалната душа, тогава е възможно интелектът да познае себе си като Брахман. Интелектът, като тялото и сетивата, няма съзнание. Знанието "АЗ СЪМ БРАХМАН" е възможно само чрез отражение. Невежеството ни кара да се смятаме за индивиди, страдащи от трансмиграционното* си съществуване; ние непрекъснато се раждаме и умираме. Това идва от отъждествяването с тялото и е само отражение. Трансмиграционното съществуване не може да бъде породено от Аза, който е бездействен, нито от егото, което няма действително съществуване. Онези, които твърдят, че Азът преживява трансмиграционно съществуване и поради това подлежи на промяна, смесват егото с Аза. Всички сме се оглеждали в криви огледала. Всяко огледало отразява различно, въпреки че самите ние сме все едни и същи. Войни избухват поради това, че хората гледат в огледалото и не смятат, че виждат едно и също. Азът сам по себе си не е нито добър, нито лош, но упадхи - огрничаващите го елементи, създават преживявания на болка, страдание, раждане и смърт. Колелото на раждането и смъртта се отразява в различните его, и непрекъснато различаващите се отражения създават безброй проблеми.                                                                                                                                c.Адхяропа                                                                                                                                                                                                      Всъщност светът, какъвто го познаваме, никога не е бил създаден. Той е наложен върху Брахман. Разбирането на Веданта е невъзможно без разбирането на принципа на наслагването, адхяропа. Това е наслагване на идеята за света с всичките й качества и двойки противоположности върху Космичното съществуване, което е без атрибути. Вече цитирахме един класически пример за подобно наслагване: змията и въжето. Друг пример: ще ходите на гости на свой приятел. Оказва се, че той е излязъл и ще се върне след половин час. Чакате го навън около половин час; виждате, че някой се приближава. Помисляте си, че това е приятелят Ви - но това всъщност е чужд човек. Това се нарича положително наслагване. Може да е обратното: това да е приятелят Ви, но да го помислите за чужд човек. Това е отрицателно наслагване. И в двата случая върху оригинала - приятелят - се наслагва определен фалшив атрибут. Адхяропа е илюзия, породена от невежеството за действителния обект. Тя изчезва с осъзнаването, че змията всъщност се е оказала въже. Змията не съществува нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето. Тя съществува само във въображението. След като човек достигне просветление, той не ще сгреши пак по същия начин. Така всичко, което човек вижда като различни обекти и условия в този свят, е всъщност Брахман. То е било Брахман в миналото и ще остане Брахман в бъдещето. Сънят е жив пример за наслагване върху реалността. Умът и изявеният свят имат сила да създават илюзии много по-проникващи и продължителни, отколкото съня. Всекидневието е изпълнено с илюзорни сделки.Напр. за да получи банков заем да плати ипотеката си, човек трябва да има множество документи, подписани от най- различни хора. Парите се отпускат само по документите, без дори да се видят. Всичко е няколко записа върху хартия някъде в банката; цялата сделка е листове хартия, една хартиена илюзия. Но същевременно всичко изглежда напълно действително. Хората непрекъснато попадат в подобни ситуации. Обикновеният човек се заплита в тях изцяло. Последователят на Веданта, джнани, запазва съзнанието, че светът е илюзия и остава незасегнат, докато изпълнява задълженията си. Джнана йога учи, че дори човек да сънува, той може интелектуално да се откъсне от "съня на света" и да се свърже с Аза. Веданта води до откъсването, необходимо за успешна медитация. Когато няма откъсване, светските обекти и мисли - играта на Мая - се вмъкват в медитацията и ученикът се отъждествява по-скоро с тях, отколкото с Аза или Бога. Приемайки светът на външните изяви, човек жадува за различни обекти, изживява радост и мъка, страдания и нещастия, обич и омраза. Но за джнани йоги няма свят - той живее в Аза. Осъзнаването на единството и идентичността с Брахман може да изглеждат безнадеждно недостижими, тъй като сме свикнали да мислим за себе си като за уникални личности. Никой не е сам за себе си. Всички ние сме тялото на Брахман. Една част от тялото нито е по- добра, нито по-полезна от друга. Отношението към мозъчните клетки не е по-различно от това към клетките на пикочния мехур. В тялото има милиарди и милиарди клетки, но те не съществуват отделно едни от други, дори макар да са всъщност независими и да могат да функционират независимо в лаборатория. Ние възприемаме тялото като едно цяло. В светлината на Върховния Брахман цялата вселена е едно тяло. Хората са като клетките. Ние смятаме, че сме отделно от тялото на Брахман, и се придържаме към идея за за дребната си независима цялост. Органите на знанието и действието дават възможност на човека да различава обектите. Но когато опознаем действителността, светът вече не изглежда реален. Само Брахман, Азът, е навсякъде. Може да не харесваш тялото си или нещо извън себе си, но не е възможно да не харесваш Аза. Кого можеш да мразиш, след като виждаш всичко като Аз? Човек става въплъщение на чиста космична Любов. Човек е направен по подобие божие. Това не означава, че Бог има очи, нос, чер дроб, лунички; че е подвластен на болка, смърт и невежество. Това е образът на човека, но не на Бога. Бог е онова, което остава, след като отречем всички подобни качества. Има естествена граница на играта с любовта към тялото и насладите на физическия свят. Истинската любов започва, когато видим хората не като отделни личности, а като собственото Аз.                                                                                                                                                                                             СВАМИ ВИШНУ ДЕВАНАНДА                                                                                            

СВАМИ ВИШНУ ДЕВАНАНДА c.ДЖАПА МЕДИТАЦИЯ: ПРАКТИКА

"Резултатността на джапа зависи от степента на концентрация. Умът трябва да бъде фиксиран върху Източника. Само тогава се извлича максимална полезност от мантрата. Всяка мантра има огромна сила. Тя е маса от ТЕДЖАС (лъчиста енергия). Мантрата преобразува  умственото вещество, като създава определено движение на мисълта. Ритмичните вибрации, получени при повторението й, регулират неритмичните вибрации на петте обвивки. Тя обуздава естествените склонности на обективните мисли на ума, помага на духовната сила и я укрепва. Свами Шивананда "Практикуване на йога" Мантрите служат за призоваване на Божественото битие чрез звуците на санскрит. Задвижвани и подсилвани с джапа медитацията, те преминават от вербално ниво през умствените и телепатични състояния до чиста мисловна енергия. От всички езици санскрит е най-близък до езика на телепатията, поради близостта си до 50-те изначални звука. Затова той е най-прекият път за достигане на трансцеденталното състояние. Мантрите не могат да бъдат приготовлявани или поръчвани специално за отделни личности, въпреки някои неотдавнашни подобни твърдения. Те винаги са съществували в латентно състояние като звукови енергии. Както гравитацията беше открита, а не създадена от Нютон, така мантрите са били разкрити на древните мъдреци. Те са кодирани в древните ръкописи и предавани от учител на ученик. Въпреки че е обичайно когато гуруто посвещава ученика, да получава приношения от плодове, цветя или пари, продаването на мантри е против всякакви духовни правила. Мантра, божество или гуру, веднъж избрани, не трябва да бъдат сменяни. Има много пътеки към върха. Упоритостта да следва само една ще доведе ученика до горе по-бързо, отколкото ако пилее силата си да пробва всичките.                                                                                                                                                                                                  .c.Сагуна мантри Мантрите, използвани от духовните ученици за постигане на Божествена реализация, са сагуна мантри - с качества (създаващиформи). Те подпомагат процеса на изясняване на идеята, както и визуалните символи. С течение на времето рецитацията поражда фактическата форма на съответното божество. Като обособено звуково тяло на съзнанието, мантрата е самото божество. Формата на божеството се изявява като видимата част от звука. Затова мантрата трябва да бъде повтаряна по съответния начин, като се обръща внимание на сричките и ритъма. Ако се преведе, тя престава да бъде мантра, защото новосъздадените звукови вибрации вече не са тялото на божеството и не могат да го събудят. Само ритмичните вибрации на санскритските съгласни, рецитирани правилно, могат да регулират нестабилните вибрации на ученика и да позволят на формата на божеството да се появи. Хората на Запад са склонни да смятат, че различните мантри се отнасят за различните божества и че има голяма разлика във върховното изживяване. Никога не бива да се забравя, че всяко божество е само един аспект на Божественото, чието величие е твърде голямо, за да може умът да го схване в началото на духовната практика. Да използваме отново аналогията с хълма: многото пътеки към върха представляват отдаденост на различни аспекти на Бога. Хълмът е един, и върхът е един. Едва след като го достигне, човек има достатъчно широк кръгозор, за да обхване цялото. Всяка истинска мантра отговаря на 6 условия: 1) била е първоначално разкрита на мъдрец, който чрез нея е постигнал Самореализация и я е предал на други; 2) има божество-управител; 3) има специфичен ритъм; 4) има БИДЖА (семе), което й дава особена сила - същността на мантрата; 5) има динамична божествена сила - шакти; 6) има нещо като запушалка, което задържа чистото съзнание, скрито в мантрата. След като чрез ПОСТОЯННО и продължително повторение махнем тази запушалка, чистото съзнание се разкрива и виждаме образа на божеството. Всъщност всички ученици боготворят единия Върховен Атман. Разликите се коренят в учениците. Те възникват от необходимостта от различни подходи към Божественото. Различните характери се привличат от различните негови проявления. Някои предпочитат тишината, други - активността; някои обичат природата, други - интелектуалните разсъждения. Човек може да се приближи до Бога по-лесно, когато избере най-подходящия му аспект. Хармонията между ученика и избраното божество е особено важна. Целта ще бъде достигната само когато човек го види във всички божества и във всички същества. При посвещението, извършвано от гуруто, се избира личното божество на ученика - ИЩА ДЕВАТА. Всеки е бил поклонник на определено божество в предишните си превъплъщения и впечатленията от това са се наслоили в подсъзнателния ум. Те влияят на умсвените вибрации и спомагат да се формира съответната личност. Преклонението пред бога Шива в предишно прераждане ще накара ученика да е склонен към преклонение пред него и сега, и ще наслои определени умствени качества, като стоицизъм и любов към самотата. Човек, който избира за ища девата Шива, ще бъде привличан най-вече от абстрактни форми на мислене и от медитацията като начин на преклонение. Домакин, за когато са важни семейство, отговорност и идеали, го привлича Рама - идеалният син, съпруг и законодател. Кришна привлича най-много хора, склонни към отдаденост и активни, уравновесени екстроверти, загрижени за благосъстоянието на другите. Като нещастен младенец, младеж, отдаден на божествени игри в горите и полята на Вриндаван, и вдъхновен източник на мъдрост в "Бхагавад Гита", Той е наистина всеобхватен. Онези, които почитат майчинския аспект като божествена вселенска енергия, могат да се прекланят пред Дурга. Ако човек сам не може да разбере склонностите си, гуруто ще избере божеството в зависимост от своето прозрение. След като бъдат избрани божеството и съответната мантра и ученикът получи посвещение от своя гуру, той работи с мантрата си,докато достигне просветление. Мантрата става негова песен. Той прави вибрациите й свои, и колкото по-успешно постигне това, толкова по-близко е до Бога. За придобиване на определени качества могат да бъдат използвани и други допълнителни мантри. Повторението на "Ом Аим Сарасватяй Намах" дарява мъдрост, разум и творчески достижения. "Ом Шри Маха Лакшмяй Намах" дарява богатство и благосъстояние. Мантрата на Ганеша отстранява пречки за всякакви начинания. Мантрата "Мана Мритюнджая" предотвратява катастрофи, неизлечими болести и нещастия, и дарява дълъг живот и безсмъртие. Тя е също така МОКША мантра - чрез която се достига до освобождение. Онези, които я повтарят ежедневно, се радват на добро здраве, дълъг живот и върховно просветление. Преводът на тази особено силна мантра е: "Прекланяме се пред триокия Бог (Шива), излъчващ сладки аромати, който храни човешките същества. Нека той ме освободи от оковите на раждането и смъртта, както зрялата краставица се отделя от стъблото, и нека достигна безсмъртие." Мантрата ГАЯТРИ е върховната мантра на Ведите. Тя може да бъде препоръчана на всеки, понеже Гаятри е майката на вселената, самата Шакти и за нея няма нищо невъзможно. Тя пречиства ума, разрушава болката, греха и невежеството; носи освобождение и дарява здраве, красота, сила, жизненост, мощ, разум и мистична аура. Повторението на мантрите Гаятри, Ом Намах Шивая, Ом Намо Нараяная или Ом Намо Бхагавате Васудевая 125 000 пъти с чувство, вяра и отдаденост, осигурява на ученика милостта на съответното божество. Ом Шри Рамая Намах и Ом Намо Бхагавате Васудевая способстват за достигане на Реализацията на Бога първо с атрибути, а после - без атрибути.                                                                                                                                                 .c.Мантри за джапа                                                                                                                                                                                                                                                                                                    
1. ОМ Шри Маха Ганапатайе Намах Молитва към великия бог Ганеша
Ом е изначалния, най-силен звук-мантра. Той е част от почти всяка мантра и служи да възбуди чисти силни вибрации. Шри е титла - израз на уважение. Маха означава "велик". Ганапата е другото име на Ганеша, представян като бог с глава на слон, което изразява сила и твърдост. Той премахва пречките и дарява успех.

2. ОМ Намах Шивая
Молитва към бог Шива
Шива е богът-покровител на аскети и отшелници. Той е част от свещената троица в индуизма. Другите двама - Брахма и Вишну - символизират съответно съзиданието и запазването. Шива, известен като Космичния Танцьор, господства над разрушителните енергии, които унищожават вселената в края на всяка епоха. Това е процес, при който старото дава път на новото. В по-личен аспект енергията на Шива разрушава нисшата природа на човека, като дава път на положителния растеж.

3. ОМ Намо Нараяная
Молитва към бог Вишну
Нараяна е име на Вишну, пазителят на света. След Сътворението именно енергията на Вишну слага ред във вселената. Вишну редовно се превъплъщава в човек и се преражда на земята, за да помогне на хората. Онези, които са тясно свързани със световните дела и поддържат хармонията на живота, биват привличани от този аспект на Бога.

4. ОМ Намо Бхагавате Васудевая
Молитва към бога Васудева
"Бхагаван" означава "господар". Тук става дума за Вишну. Васудева е "онзи, който обитава във всички неща и в когото всички неща обитават", и е име на Кришна, едно от най-обичаните божества. Кришна е смятан за световен учител, понеже е източникът на "Бгагавад Гита" - един от най-известните източни религиозни текстове. Той привлича хората със своята игривост и весел нрав.

5. Хари ОМ
Хари е другото име на Вишну. Това е онзи аспект, който прощава минали действия на хората, търсещи убежище в него, като разрушава отрицателните им дела. Така Хари е избавител и водач към лично спасение, както и Пазител на света.

6. ОМ Шри Рамая Намах
Молитва към бог Рама
Рама - превъплъщение на Вишну - се родил на земята, за да поддържа справедливостта и да възнаграждава добродетелта. Неговият живот е тема на "Рамаяна". Рама живял в съвършенство и отговорност. Той и съпругата му Сита са идеал за отношения между съпрузи, за домакини и хора със семейни задължения.

7. ОМ Шри Дургая Намах
Молитва към майка Дурга
Върховната Божественост е без качества или атрибути, и като такава съдържа всички качества и атрибути. Мъжките принципи са важни, но е необходимо те да се уравновесяват от женските, защото мъжкото и женското начало са двете страни на монетата. Дурга представлява майчинския аспект на Бога. Тя е силата шакти, чрез която се изявява Божественото, защото Дурга значи сила. Тя е защитник и благодетел. Според индийската митология ЧАЙТАНЯ - чистото съзнание на Брахма, Вишну и Шива, се обединило, за да създаде майка Дурга. Обикновено я изобразяват с осем ръце, с които носи цветя и оръжия за защита, а също благославя.

8. ОМ Шри Маха Лакшмяи Намах
Молитва към великата майка Лакшми
Лакшми е щедрата дарителка. Съпруга на Вишну, тя помага да се запазят трите свята, като дарява богатство и изобилие от материални и духовни блага. Изобразяват я като красавица върху лотосов цвят, с разтворени ръце, даряваща.

9. ОМ Аим Сарасватяи Намах
Молитва към майка Сарасвати
АИМ е биджата на Сарасвати, която в този аспект покровителства учението, изкуствата и музиката. Тя е съпруга на Брахма и е свързана със създаването на нови неща и с раждането на нови идеи. Дарява мъдрост и знание. Тя покровителства хората на изкуството.

10. ОМ Шри Маха Каликаи Намах
Молитва към майка Кали
Кали е онзи аспект на Божественото, който отговаря за жестокото разрушение и за изкореняването на отрицателните качества в този свят. Тя е преобразуващата енергия на Божественото, която разтваря индивида в космичен съюз. Маха Кали е един от най-страшните негови образи. Поради интензивността на пречистващата й природа малцина биват посвещавани в тази мантра.

11. ОМ Шри Ханумате Намах
Молитва към блажения Хануман
Хануман е съвършенството на отдадеността. Той е най-големият и най-безкористен поклонник на Рама. В традицията на индуизма Хануман се смята за полубог, тъй като е син на бога на вятъра. Той е много силен и смел.

12. Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе
Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе
Господарю Рама! Господарю Кришна!
Харе е възвишената форма на обръщение към Бога. Рама и Кришна са две от най-познатите и най-обичани превъплъщения на Вишну. Те са се родили на земята, за да поведат човечеството към вечно спасение. Тов е МАХА МАНТРА - най-сигурният и най-лесен начин за осъществяване на Бога в наше време.

13. ОМ Шри Рама Джая Рама Джая Джая Рама
Да живее Рама
"Джая" означава "победа" или "да живее"

14. Шри Рама Рама Рамети, Раме Раме Манораме
Сахасранама Таттулям, Рама Нама Варанане
Това са свещени имена на Рама, равни на най-висшето име на Бога.
Тази мантра помага при клюки и клевети, и компенсира времето, загубено в празни разговори.

15. ОМ Трямбакам Яджамахе Суганим Пущиварданам Урварукамива
Бандханан Мритьор Мукшия Мамритат
Прекланяме се пред триокия бог (Шива), излъчващ сладкиухания, който храни човешките същества. Нека той ме освободи от прераждания, както краставицата се отделя от стъблото.
Това е МАХА МРИТЮНДЖИЯ мантра. Тя лекува болести, предотвратява нещастия и дарява освобождение. Трябва да бъде повтаряна ежедневно.

16. ОМ Намо Стуте Махайогин Прапаннаманусадхи Мам Ятха Твачаранам
Бхоге Ретих Сяданапайини
Слава на теб, велики йоги! Паднал в нозете ти, те моля да ме насочиш тъй, че да намеря неизчерпаема радост в лотосовите ти нозе.
Това е мантрата за себотдаване. Тя трябва да бъде повтаряна с чисто сърце, свободно от лични желания.

.c.Гаятри мантра
ОМ Бхур Бхувах Свах, Тат Савитур Вареням Бхарго Девася
Дхеемахи, Дхиьо Йо Нах Прачодаят
Медитираме върху славата на Ишвара - онзи, Който е създал вселената, Който е достоен за преклонение, Който е въплъщение на Знанието и Светлината, Който премахва всеки грях и невежество. Нека той просветли разума ни.
ОМ символ на Пара Брахман
Бхур Бху-лока (физическото ниво)
Бхувах Антарикша-лока (астралното ниво)
Свах Сварга-лока (небесното ниво)
Тат Онова; Трансцеденталният Парабрахман
Савитур Ишвара или Създателят
Вареням достоен за обожание и преклонение
Бхарго унищожаващ греховете и невежеството;Велико сияние
Девася сияен, блестящ
Дхеемахи ние медитираме
Дхиьо Буди; разум; разбирания
Йо което, който
Нах нашият
Прачодаят просветлявам; ръководя; подтиквам

.c.Гаятри на различни божества


Гаятри е стих с определен размер и стъпка. Въпреки че гаятри, описана по-горе, е една от най-свещените мантри на Ведите и се нарича "майка на Ведите", тази стихотворна форма се използва за възхвала и обръщение и към други божества.           

1. ОМ Екадантая Видмахе Вакратундая Дхеемахи, Танно Данти Прачодаят
Това е гаятри на Ганеша.

2. ОМ Нараяная Видмахе Васудевая Дхеемахи,
Танно Вишнух Прачодаят
Това е гаятри на Вишну.

3. ОМ Татпуршая Видмахе Сахасракшая Махадевая Дхеемахи,
Танно Рудрах Прачодаят
Това е гаятри на Шива.

4. ОМ Дасаратхайе Видмахе Ситаваллабхая Дхеемахи,
Танно Рамах Прачодаят
Това е гаятри на Рама.

5. ОМ Девакинанданая Видмахе Васудевая Дхеемахи,
Таннах Кришнах Прачодаят
Това е гаятри на Кришна.

6. Ом Катяяняи Видмахе Канякумаряй Дхеемахи,
Танно Дурга Прачодаят
Това е гаятри на Дурга.

7. ОМ Махадевяй Ча Видмахе Вишнупатняй Ча Дхеемахи,
Танно Лакшмих Прачодаят
Това е гаятри на Лакшми.

8. ОМ Вагдевяй Ча Видмахе Камараджая Дхеемахи,
Танно Деви Прачодаят.
Това е гаятри на Сарасвати.

9. ОМ Сарвасаммохиняи Видмахе Висваджананяй Дхеемахи,
Таннах Шактих Прачодаят.
Това е гаятри на Шакти, Космичната сила.

10. ОМ Гурудевая Видмахе Парабрахмане Дхеемахи,
Танно гурух Прачодаят
Това е гаятри на гуру.

11. ОМ Бхаскарая Видмахе Махадютикарая Дхеемахи,
Танна Адитях Прачодаят.
Това е гаятри на Сурия, Слънцето.

.c.Ниргуна мантри
Сагуна мантрите са със форма, а НИРГУНА мантрите - без форма. При тях няма призоваване на божества или персонализирани аспекти на Бога. Човек по-скоро използва абстрактни мантри и ведийски формули, за да утвърди идентичността си с цялото Сътворение. Хората са с различни характери и не всеки духовен ученик има афинитет към лично божество. Мнозина възприемат вселената като взаимосвързани разнообразни енергийни модели, произтичащи от един източник - Изначалната Причина.
За хора с такъв характер абстрактните мантри създават вибрация, в която медитиращият се отъждествява с целия Космос. С повторение на една от тези мантри той загубва своята самоличност и се слива с Природата. Той се признава за идентичен с хомогенния субстрат, с енергията или силата на битието, които са в основата на всичко съществуващо.
Всички мантри се съдържат в ОМ - абстрактната, най-висша мантра на космоса. ОМ е изявеният символ на вибрацията Шабдабрахман, или Бог; но не трябва да бъде отъждествяван с Божественото. Вселената е произлязла от ОМ, съдържа се в ОМ и се разтваря в него. В АУМ (както се изписва понякога) се съдържа троичната опитност на човека: А е физическото ниво, У - менталното или астрално ниво, М - състоянието на дълбок сън и всичко отвъд обхвата на разума. Трансцеденталният звук ОМ се чува само от йоги, но не с обикновения слух.
Буквите от азбуката са еманации на ОМ, която е основата на всички звуци и букви. А е първият звук, който гласните струни могат да издадат; М - последния. По средата е У. Трите звука, съставящи ОМ, съдържат всички звуци. Извън този обхват няма нито език, нито музика, нито поезия. От ОМ произлизат не само всички езици и мисли, но и енергийните вибрации на самата вселена.
Поради тази универсалност ОМ може да се използва като мантра от всички, които нямат гуру. Но именно поради това и поради липса на специфична форма за начинаещия е много трудно да я разбере. Умът трябва да бъде много силен, за да се концентрира върху безформени и абстрактни мантри като ОМ.
Джапа медитацията върху ОМ има огромно влияние върху ума. Вибрациите, които ОМ поражда, са изключително силни. Като запуши ушите си с ръце и си я повтаря, човек може да изпита вибрациите й на рудиментарно физическо ниво. Никой друг звук, изречен по същия начин, не може да има тази сила на вибрациите в главата.
Правилно произнесен, звукът излиза от пъпа, с дълбока и хармонична вибрация, и постепенно достига до горната част на ноздрите. Ларингсът и небцето са като резонатори; езикът и небцето не се докосват. Когато се произнася У, звукът се завърта от основата на езика до края на устата. М е последният звук, и се произнася със затворена уста. Изговарян просто, както се пише, ОМ има определен ефект върху нервната система и влияе благоприятно на психиката. Изречен правилно, ОМ възбужда и трансформира всеки атом във физическото тяло, като поражда нови вибрации и събужда дремещите физически и умствени сили.
Както различните божества са различни аспекти на Върховното, така различните мантри-семе, биджа-мантрите, произлизат пряко от 50-те начални звука и са много силни. Обикновено биджа-мантрата се състои от една буква, макар че има и други, състоящи се от повече букви, като напр. ХРЕЕМ. Всяка има голямо вътрешно мистично значение, въпреки че на пръв поглед това е незабележимо. Всеки елемент от вселената има съответна биджа. Звуците за етер, въздух, огън, вода и земя са ХАМ, ЯМ, РАМ, ВАМ и ЛАМ. Всяко божество също има съответен звук-семе. Поради присъщата им сила биджа-мантрите обикновено не се дават за посвещение. Джапа върху тях може да бъде практикувана само от онези, които са в чисто състояние, а използването им е предшествано от сложни ритуали.

.c.Абстрактни мантри
1. Сохам
Аз съм онзи, който съм
Медитиращият е самото съществуване. Той е без форма и качества, без минало, настояще и бъдеще. Никакви ограничения не сковават ученика, който твърдо е фиксирал в ума си "Сохам".

2. Ахам Брахма Асми
Аз съм Брахман
"Ахам Брахма Асми" е велика формула на Веданта. Медитиращият утвърждава себе си като Едно с вечния Брахман. С това той отрича ограничението си в тялото и ума и утвърждава единство с Абсолюта.

3. Тат Твам Аси
Ти си Това
"Това" е вечният Брахман, а "ти" - медитиращият. "Тат Твам Аси", едно от най-великите утвърждения на Веданта, отъждествява индивида с Брахман, абсолютния субстрат на Сътворението.

ОМ
ОМ не се превежда. Състои се от три букви: А, У и М. Те символизират трите времена, трите състояния на съзнанието и цялото съществуване. А е будното състояние, У - състоянието на сънуване, М - състоянието на дълбок сън. ОМ съдържа нада и бинду. Нада е удълженият гласен звук, а бинду - бръмчащият звук, произнасян сс затворени устни, с който завършва мантрата.

.c.Биджа-мантри, мистични звуци-семе
1. ХАУМ
В тази мантра ХА е Шива, а АУ - Садашива. Нада и бинду означават онова, което разсейва тъгата. Тази мантра е за призоваване на бог Шива.

2. ДУМ
Тук ДА е Дурга, а У символизира защита. Нада е майката на вселената, а бинду - действието (богослужение или молитва). Това е мантрата на Дурга.

3. КРЕЕМ
Тази мантра е за призоваване на Калика. КА е Кали, РА - Брахман, ЕЕ - Махамая. Нада е майката на вселената, а бинду разсейва тъгата.

4. ХРЕЕМ
Това е мантрата на Махамая или Бхуванешвари. ХА означава Шива, РА - пракрити, ЕЕ - Махамая. Нада е майката на вселената, а бинду разсейва тъгата.

5. ШРЕЕМ
Това е мантрата на Маха Лакшми. ША е Маха Лакшми, РА - богатство, ЕЕ - доволство. Нада е изявеният Брахман, а бинду разсейва тъгата.

6. АИМ
Това е биджа-мантрата на Сарасвати. АИ е Сарасвати, а бинду разсейва тъгата.

7. КЛЕЕМ
Това е Камабиджата. КА е Камадева, богът на желанието, също бог Кришна. ЛА е Индра, владетелят на небесата, а също бог на сетивата. ЕЕ означава доволство, задоволеност. Нада и бинду са онова, което носи щастие и мъка.

8. ХУМ
В тази мантра ХА е Шива, У - Бхайрава. Нада е върховното, а бинду разсейва тъгата. Това е троичната биджа на Варма.

9. ГАМ
Това е биджата на Ганеша. ГА е Ганеша, а бинду разсейва тъгата.

10. ГЛАУМ
Това също е мантра на Ганеша. ГА е Ганеша, ЛА - онова, което преобладава, АУ - блясък, а бинду разсейва тъгата.

11. КШРАУМ
Това е биджата на Нарасимха, страховит получовек-полулъв, превъплъщение на Вишну. КША е Нарасимха, РА - Брахма, АУ означава "със зъбите нагоре", а бинду разсейва тъгата.

Науката за мантрите е много сложна. Има мантри дори за такива специфични цели, като лекуване от ухапване на змия и от хронически болести, но те са по-нисши. В съвременния свят силата на грубата физическа вибрация започва едва сега да се използва във физиотерапията, а от нейните потенциални възможности се ползват и в други области. Древните индийски мъдреци са я познавали още преди хиляди години.Те са използвали звука в неговите груби и фини състояния, за да проникнат в нивата на човешкото съзнание и да докоснат бжествената вибрация, която е изживяването на Бога. С начало и край в ОМ мантрата завършва пълния си цикъл.

-----------------------------------



1. АТХА ЙОГАНУШАСАНАМ
СЕГА ЩЕ ОБЯСНИМ ЙОГА
Думата "йога" означава "съюз". Тя се отнася за процеса на обединяване на индивида с Универсалната Душа. Това води до състояние на ума, при което той е невъзмутим и спокоен във всякакви положения.

2. ЙОГАС-ЧИТА-ВРИТИ-НИРОДХА
ЙОГА ОБУЗДАВА ДЕЙНОСТТА НА УМА.
Умът е нито видим, нито осезаем. Той не съществува във физическото тяло, като мозъка, а в астралното. Той не може да се измери по големина, защото съдържа всички чувства, идеи и впечатления от това и от предишните съществувания, както и интуитивно знание за това, което ще бъде. Именно умът, а не нещо друго, трябва да бъде направляван и контролиран, за да се постигне истинския покой на Единството.
Санскритското "чита" се превежда като мозъчна материя, умствено вещество. С други думи, това е основата на ума. Във философията на Веданта чита се нарича АНТАХКАРАНА - вътрешен инструмент. Антахкарана съдържа четири основни елемента: МАНАС - умът, се занимава с мислене, съмняване и желаене; БУДХИ е интелектът - той разграничава и взема решения; АХАМКАРА - егото - е онази част на ума, която се самовъзвеличава и се смята за отделна от Източника. Освен това съществува и подсъзнанието, което е склад за миналите преживявания и паметта - това също се нарича чита.
Видно е, че "чита" има няколко значения. Докато във философията на Веданта тя се отнася най-вече за подсъзнателното, Патанджали я използва в по-широк смисъл: като основен субстрат, същност на умствения апарат. Чита в кое да е време може да се изяви в една от пет форми: 1. КШИПТА - разсейване; 2. МУДХА - затъмняване, затъпяване; 3. ВИКШИПТА - събиране, центриране; 4.ЕКАГРАТА - еднонасоченост, концентрация; 5. НИРУДХА - абсолютно преустановяване на дейността.
Формата КШИПТА - разсейване, е активност, и се изживява главно като удоволствие или болка. Умът действа в оправдание на своите желания и не се интересува от последиците. Иска кренвирш и трябва да го получи. Ако бъде предупреден за отровите в кренвирша, реакцията на ума е да му сложи повече горчица и да го изяде независимо от предупреждението. В състоянието МУДХА умът е насочен да вижда и да причинява страдание и да отрича щастието. Формата ВИКШИПТА съществува тогава, когато умът се стреми към своя център. Нормално неговите лъчи са разсеяни във всички посоки. Тук вече има съзнателно усилие те да бъдат събрани и фокусирани. Когато умът е в състояние ЕКАГРАТА, той е еднонасочен, което в крайна сметка води до върховното състояние НИРУДХА - тогава дейността се преустановява и се изживява САМАДХИ - върховното блаженство.
И така, чита е основата на ума. Тя е като езеро, в което непрекъснато се издигат и утихват вълни - мислите. Мисловните вълни се наричат врити. Врити е "умствен водовъртеж", умствена модификация; тя е разликата между действие и отсъствие на действие в ума. В ума на обикновения човек всяка минута се раждат хиляди врити. За съзнателния ум е невъзможно да следи тези мигновени и сложни промени, през които преминава всяка секунда. Затова не е изненада, че човек трябва много години да наблюдава своя ум, докато разбере действията му.
Азът е наблюдател на всичко, което се възприема, но нито действа, нито реагира, понеже всички действия и реакции стават в ума, и се изявяват като врити. Мисълта, най-голямата сила във вселената, дава начало на всяко действие. Активността на физически план е само отражение на вътрешната дейност на ума. Онова, което се смята за реалност, физическата среда, в която човек живее, е само проекция на ума. Истината е, че когато човек обуздае множеството умствени модификации - врити, той вече е неуязвим за действията на света и Азът изпъква в пълния си блясък.

3. ТАДА ДРАСТУХ СВАРУПЕ ВАСТХАНАМ
ТОГАВА (КОГАТО МИСЛОВНИТЕ ВЪЛНИ СА УСПОКОЕНИ), ВЪЗПРИЕМАЩИЯТ ПОЧИВА В СОБСТВЕНАТА СИ ПРИРОДА
Това състояние на чисто съзнание се постига тогава, когато умът вече не търпи модификации от дейността на мисловните вълни. Когато вълните на езерото се успокоят, човек ясно може да види дъното. По същия начин, когато вритите на ума стихнат, става ясна съществената страна на човека. Щом спре вълнението на ума, светът вече не съществува за медитиращия, защото той е обединен с Аза.

4. ВРИТИ-САРУПЯМ ИТАРАТРА
КОГАТО УМЪТ НЕ Е КОНЦЕНТРИРАН, ВЪЗПРИЕМАЩИЯТ СЕ ИДЕНТИФИЦИРА С НЕГОВИТЕ МОДИФИКАЦИИ
При пораждането на мисловните вълни веднага се появява тенденцията за идентифициране с тях. Една мисловна вълна поражда други. Ако нечий съсед има басейн с два инча по-голям, веднага се поражда врити "Трябва да имам по-голям басейн". Ако не бъде спряна още при образуването си, тази мисъл се повтаря, следвана от други подобни, като всяка подсилва отношението като цяло. Ако от алчност този човек купи басейна и къщата на съседа си, той ще плаща повече данъци, а освен това ще трябва да поддържа две къщи и два басейна. Това води до необходимостта да се наемат работници, а за тях - надзиратели. Ако втората къща бъде дадена под наем, наемателят може да й нанесе повреди - на къщата или на басейна. За да се отърве от цялото главоболие, собственикът отива на почивка. Басейнът се заменя с басейн в Хаваите, а леглото и телевизорът - с легло и телевизор в хотелската стая. Той стои във фоайето на хотела, вместо във всекидневната си, и се тревожи дали съседът извежда кучето всеки ден и как вървят нещата в службата.
Каква е всъщност разликата между фоайето на хотела и собствената всекидневна? Няма разлика, защото човек, като се отъждествява с проблемите си където и да се намира, е жертва на предразсъдъците си. Една врити поражда безброй други, все в търсене на щастие. Но това е глупост, защото самото пораждане на мисли разрушава покоя, желан от ума. Едва когато тези мисли бъдат успокоени в концентрация, отъждествяването с вълнението или желанието изчезва.

5. ВРИТАЯХ ПАНЧАТАЯХ КЛИЩАЩЛИЩАХ
ИМА ПЕТ ВИДА МИСЛОВНИ ВЪЛНИ - НЯКОИ СА БОЛЕЗНЕНИ, НЯКОИ - НЕ
За ученика учението може да бъде и приятно, и неприятно. Той се стреми към знание, като в същото време иска да се измъкне. Умът си играе на дърпане на въже. Неприятните мисли с отстраняват щом чрез концентрация вътрешният конфликт стихне. Медитацията се основава на концентриран ум. Ако това може да бъде поддържано непрекъснато, човек ще бъде винаги щастлив.

6. ПРАМАНА-ВИПАРЯЯ-ВИКАЛПА-НИДРА-СМРИТАЯХ
ПЕТТЕ ВИДА МИСЛОВНИ ВЪЛНИ СА ПРАВИЛНО ЗНАНИЕ, НЕПРАВИЛНО РАЗБИРАНЕ, СЛОВЕСНА ЗАБЛУДА, СЪН И ПАМЕТ
Правилното знание води до безболезнени преживявания. Това е единствената полезна ментална модификация.

7. ПРАТЯКШАНУМАНАГАМАХ ПРАМАНАНИ
ПРЯКОТО ВЪЗПРИЯТИЕ, ЗАКЛЮЧЕНИЕТО И КОМПЕТЕНТНОТО СВИДЕТЕЛСТВО СА ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ПРАВИЛНО ЗНАНИЕ
Правилното знание, т.е. знанието, основаващо се на факта, може да бъде доказано по един от тези три начина, но никое от доказателствата не бива да противоречи на останалите. Първото е прякото възприятие - в него знанието е пряко чрез сетивата. То е приемливо само ако сетивата са чисти и не се заблуждават, и ако едно възприятие от преживяването не противоречи на друго. Второто доказателство - заключението - се основава на разсъждението. Може да няма физическо възприятие за истината, но до нея се достига по логически път и чрез миналия опит. Третото доказателство, компетентното свидетелство, е знание, дадено от човек с безупречен характер. Той самият е имал пряко възприятие; словата му не противоречат на свещените книги; мотивите му са чисти и знанието, което той дава, е от полза за човечеството; опитът му трябва да е такъв, че да не противоречи на мъдреците. Истината е Една. Всички доказателсва за вярното знание стигат до едни и същи заключения.

8. ВИПАРЯЙО МИТХЯ-ДЖНАНАМ АТАД-РУПА-ПРАТИЩХАМ
ПОГРЕШНОТО РАЗБИРАНЕ Е НЕВЯРНО ВЪЗПРИЯТИЕ НА ИДЕЯ ИЛИ ОБЕКТ, ЧИЯТО ИСТИНСКА ПРИРОДА НЕ СЪОТВЕТСТВА НА ТОВА ВЪЗПРИЯТИЕ
Вторият тип врити, погрешно разбиране, също може да се основава на възприятие за външен обект, но в този случай умственият образ не съответства на реалността на този обект. Причините може да са неверни възприятия, неправилен анализ на възприятията или изкривяване на възприятията от егото.Това е като мираж в пустинята, но в ежедневието става доста често. Случва се - и то нерядко - за даден човек или ситуация да се съди без връзка между реалността и умственото впечатление.

9. ШАБДА-ДЖНАНАНУПАТИ-ВАСТУ-ТУНЬО ВИКАЛПАХ
СЛОВЕСНАТА ЗАБЛУДА СЕ ПРИЧИНЯВА ОТ ОТЪЖДЕСТВЯВАНЕ С ДУМИ, КОИТО РЕАЛНО НЯМАТ ОСНОВА
Словесната заблуда е умственото впечатление, създадено от реакции спрямо думи, които не се основават на факти. Ако един човек нарече друг "глупак", това е само вербализация, вибрация във въздуха. Но каква гърмяща мисъл създава тя! Една проста невярна дума води до опустошения, създавайки хаос във физическите и емоционалните тела, и разрушава щастието и покоя.
Човек не е глупак, защото го наричат така. Ако нарекат някого "магаре", на него няма му пораснат дълги уши и опашка. Но не е необичайно хората в гнева си да реагират на подобни становища и по-нататък фактически да ги обосновават. Умът придава на думите значения и нюанси, като с това ги изопачава. Такива реакции към безсмислени вибрации са причина за безброй човешки беди.
Прекалената реакция към думите и прибързаните заключения са слабост на ума. ВРИТИТЕ - мисловните вълни - трябва да бъдат въздържани не само при медитация, а винаги. Човек трябва да бъде особено предпазлив спрямо похвалата, защото тя е словесна заблуда, а егото винаги е готово дз се хване за всяка възможност да види себе си по-добро или по-различно от другите. Не всеки чувства по същия начин както онзи, който прави комплимент. Неизбежно махалото ще се върне и рано или късно ще се чуе критика. Но щастието не бива да почива на хвалби или обиди, защото във всички случаи единствената реалност е Азът, който е отвъд качествата и отвъд промяната.
В Ирландия се карат католици и протестанти; в Близкия Изток се бият евреи и араби. Онези, които се смятат за различни от другите, а не за едно с тях, са навсякъде. Неспособни да контролират своите мисловни вълни, те се влияят от думи, които подбуждат действия, а последните неминуемо пораждат противодействия. Но един силен ум не се поддава на такива влияния. Колкото по-слаб е човек, толкова по-малко успява да задържи словесната заблуда. Проверете себе си следващия път, когато сте ядосани или нещастни. Анализирайте и отбележете модификациите на ума. Освобождението от словесната заблуда е съществено за напредъка в медитацията, както и за силата на ума.
Велик индуистки светец веднъж бил обиден пред учениците си от невярващ, който няколко пъти го заплюл. Нито един мускул не трепнал от лицето му, изражението му въобще не се променило, защото той не се отъждествявал с физическата си обвивка. Умът му е бил насочен към Бога. Можете ли да си представите силата на този ум? Свами Шивананда паднал в краката на човека, който се опитал да го убие, и Исус е простил на онези, които са го разпнали. Независимо какво им е било сторено, и тримата са отговорили с една мисъл - чиста любов. Истинският учител няма да реагира с яд, защото за него и обидата, и похвалата са едно и също.
Задържането на мисловните вълни не значи потискането им. Потискането натрупва твърде много емоции. По най-различни причини много хора страдат от обиди, но потискат гнева или болката с усмивка или само стискат устни. На задържаните мисловни вълни трябва да се даде израз. Те трябва да бъдат пречистени и насочени към възвишени дейности - повторение на мантри, упражнения, пеене и медитация върху обратните - положителни - мисли. Заменете гнева с любов и тъгата с радост.

10. АБХВА-ПРАТЯЯЛАМБАНА ВРИТИР НИДРА
ТАЗИ МЕНТАЛНА МОДИФИКАЦИЯ, ПРИ КОЯТО УМЪТ Е ПРАЗЕН, СЕ НАРИЧА СЪН
При състоянието на дълбок сън умът е празен. Тогава човек изпитва пустота, при която умът не се насочва към никакви мисли. Но тази врити не бива да се смесва със свръхсъзнателното състояние, в което има пълна концентрация, осъзнаване и реализиране на Аза.

11. АНУБХУТА-ВИСАЯСАМПРАМОСАХ СМРИТИХ
ПАМЕТТА Е СЪХРАНЯВАНЕ НА ПРЕДИШЕН ОПИТ
Паметта - СМРИТИ - съществува, когато впечатленията, получени от ума, не изчезват непрекъснато, а могат да бъдат извикани в съзнанието. Ако дадено действие или събитие не е било осъзнато, то не може да бъде съхранено. Паметта се поражда от предходните три врити - неправилно разбиране, словесна заблуда и сън. В ума съществуват минали впечатления от преди хиляди години, но те са латентни и се смятат за памет само когато излязат на повърхността на съзнанието.

12. АБХЯСА-ВАЙРАГЯБХЯМ ТАН-НИРОДХАХ
ТЕХНИЯ КОНТРОЛ (НА ЧИТА ВРИТИ) СЕ ПОСТИГА ЧРЕЗ ПРАКТИКА И НЕПРИВЪРЗАНОСТ
Различните форми на ментални модификации, които носят болка, могат да бъдат контролирани по два начина. Първият е АБХЯСА - практика или повторение. Промяната в характера става само при създаването на нови навици. Вторият начин е чрез непривързаност - елиминиране на емоционалните реакции спрямо ситуации или лица. Непривързаността не означава, че не бива да има любов или съчувствие, а по-скоро че емоционалните мисловни вълни се пренебрегват. ВРИТИТЕ могат да се породят, но ги наблюдаваме без интерес, а след това ги изоставяме.

13. ТАТРА СТХИТАЮ ЯТНО БХЯСАХ
АБХЯСА Е НЕПРЕКЪСНАТОТО УСИЛИЕ ЗА ЗДРАВО ОВЛАДЯВАНЕ НА МИСЛОВНИТЕ ВЪЛНИ
За да освободим ума от различните мисловни форми, е необходимо да практикуваме редовно и дълго време. Има множество начини за практикуване. Тук са дадени осемте крайника на Раджа йога, но има и много други пътища, които водят до същата цел - Върховното Блаженство, включително и другите форми на Йога, обяснени в тази книга.

14. СА ТУ ДИРГХА-КАЛА-НАЙРАНТАРЯ-САКТАРАСЕВИТО ДИРДХА-БХУМИХ
ПРАКТИКАТА ИМА ЗДРАВА ОСНОВА, АКО ПРОДЪЛЖАВА ДЪЛГО ВРЕМЕ БЕЗ ПРЕКЪСВАНЕ И СЕ ИЗВЪРШВА С ИСКРЕНА ОТДАДЕНОСТ
Ако практиката за успокояване на ума има прекъсвания, или ако усилията бъдат прекъснати за много години, резултатите ще са само временни и напредъкът ще се изгуби. Практиката трябва да бъде постоянна и сериозна. Успехът е сигурен само там, където има истинско желание да се постигне Целта.

15. ДРИЩАНУСРАВИКА-ВИСАЯ-ВИТРИШНАСЯ ВАСИКАР САМДЖНА ВАЙРАГЯМ
ВАЙРАГЯ - НЕПРИВЪРЗАНОСТТА - Е ОНОВА СЪСТОЯНИЕ НА СЪЗНАНИЕТО, ПРИ КОЕТО ЖЕЛАНИЯТА ЗА ОБЕКТИ - И ВИДИМИ, И НЕВИДИМИ, СЕ КОНТРОЛИРАТ ЧРЕЗ ОВЛАДЯВАНЕ НА ВОЛЯТА
Непривързаноста е състояние на ума. Това е безразличие към обектите на света. Тя изключва харесването и нехаресването. Когато умът хареса дадено чувство или удоволствие, той се привързва към него. Умът си припомня преживяването и иска да го повтори. Именно това желание създава болка. Състоянието вайрагя не означава непременно преустановяване на живота в обществото; то изисква отделяне от обвързващите чувства на този живот.
Отричането е много полезно за достигането на вайрагя. Като се отказва от обектите на сетивата, умът бързо се успокоява. Но най-добре е да запомним, че непривързаността не е тъждествена с непритежанието. Човек може да не притежава нищо и пак да бъде изпълнен с желания. Ако той обича черешов сладолед, умът му няма да се откаже от него дори ръцете му да са вързани, а устата - запушена.
Основата на вайрагя е вътрешната реализация на външния свят без ценности. След това обектите и желанията автоматично отпадат. Но отричането не означава бягство от обществото, от задълженията и отговорностите, както понякога се смята. То означава изпълнение на задълженията безстрастно, без привързаност.

16. ТАТ ПАРАМ ПУРУША-КХЯТЕР ГУНАВАЙТРИШНЯМ
НАЙ-ВИСШЕТО СЪСТОЯНИЕ НА НЕПРИВЪРЗАНОСТ ПРОИЗТИЧА ОТ ОПОЗНАВАНЕТО НА ПУРУША; ПРИ НЕГО СЕ ОТРИЧАТ ДОРИ ТРИТЕ КАЧЕСТВА НА ПРИРОДАТА
Истинската вайрагя е отъждествяване със самия ПУРУША. Пуруша е Азът, наричан в Джнана йога Брахман. Той е непроявен и без качества. Той е всепроникващото Върховно Битие, което съществува в душата на всеки. Различен е от ПРАКРИТИ, което е причинната материя, Бог, който се проявява като различните аспекти на света. Пракрити има ГУНИ - качества; това са ТАМАС - инерция или летаргия, РАДЖАС - страст и дейност, и САТВА - чистота.
При крайна непривързаност отсъства идентифициране с ограничаващите елементи, които определят личността. Когато се достигне до разбирането, че източникът на всяко знание е Азът,тези три качества също биват отречени. Онзи, който се обявява за светец, е привързан към своите качества чистота и доброта. Ако той се смята за грешник, значи се идентифицира с духовната летаргия, което причинява лоши действия. На духовния път раджас постепенно измества тамас; т.е. добрите действия изместват бездействието. По-нататък човек постига равновесие, като развива чисти - сатвични качества. След това чистотата в крайна сметка бива надхвърлена, когато човек почива в Аза, защото Пуруша е без ограничения и по този начин е дори отвъд трите качества на Пракрити.

17. ВИТАРКА-ВИКАРАНАНДАСМИТАНУГАМАТ САМПРАДЖНАТАХ
САМПРАДЖНАТА САМАДХИ (САМАДХИ СЪС СЪЗНАНИЕ) СЕ ПРИДРУЖАВА ОТ РАЗСЪЖДЕНИЕ, РАЗЛИЧАВАНЕ, БЛАЖЕНСТВО И ОСЪЗНАВАНЕ НА ИНДИВИДУАЛНОСТТА
САМАДХИ, състоянието на свръхсъзнание, е два типа. Първият, сампраджната, означава "със семе", и е състоянието, при което има пълна концентрация и изживяване на блаженство, но двойствеността все още съществува: осъзнаването на обекта на медитация като отделен от медитиращия остава. Вторият тип, АСАМПРАДЖНАТА САМАДХИ, е "без семе". Той е най-висшето състояние на съзнанието, при него няма двойственост и медитиращият напълно се слива с Пуруша.
Чрез САМПРАДЖНАТА САМАДХИ се постигат всички сили за контролиране на елементите и оттам на природата. Самото знание е сила, и когато човек познава нещо, той има власт над него. Напр. онзи, който медитира върху звездите, може да забрави всичко друго, но докато вритите съществуват, все още има двойственост. В това състояние на концентрация, дори макар да няма сливане, се добива знание за звездите и оттам способността за астрология. За да контролира даден елемент или негова модификация, човек трябва да се концентрира върху него, а с медитацията идва силата.
Съществата, наречени ангели или ДЕВИ, чрез своите добри действия са достигнали място, или ниво, където могат да се радват и да използват силите си. Мнозина смятат, че това е върховната цел, но не е така. Все още има двойственост, усещане на индивидуалността. Независимо колко чисто е егото, докато то съществува, трябва да бъде надхвърлено, за да могат знаещият, знанието и познаваемото да станат Едно. Сампраджната самадхи не е край само по себе си, а състояние, достигано по пътя. Тя е четири вида:
1. САВИТАРКА: Медитация върху елементите на времето и пространството.
2. НИРВИТАРКА: Медитация върху елементите извън времето и пространството.
3. САНАНДА: Медитация върху ума, придружавана от блаженство.
4. САСМИТА: Идентифициране с абсолютното его.
Когато умът е фиксиран върху груб външен елемент или обект и медитира върху него, това е савитарка медитация. Витарка означава въпрос, савитарка - с въпрос. Тъй като няма реалност, цялата материя е под въпрос и е предмет на изследване; тук се прилагат способностите на разума. Този начин на медитация изследва елементите и вселената, така че те да отдадат тайните и силите си на медитиращия.
В изследванията на материята учените прилагат този метод. Те се концентрират върху един елемент и експериментират, за да открият неговата природа. Така те се научиха да разделят атома и да използват енергията му за съзидателни и разрушителни цели; сега съвремнният човек може да натисне едно копче, и водородната бомба да избухне.
Знанието за нещо не само води до контрол върху него, но и върху онези, които нямат знание за това. Човек предпочита една паста за зъби пред друга поради невежество; рекламните агенти познават човешките слабости. Те твърдят, че единият вид придава по-голям сексапил, и по този начин използват слабостите на ума. Всеки манипулира с властта по този начин. Политиците концентрират енергията си върху това да се надхитрят един друг или да надхитрят народа. Те излизат с такива мантри като "Закон и ред", или "Мир с чест", и атакуват обществото с енергията си, за да контролират масовия ум. Дори някои йоги и свами използват такива глупави трикове, като тигрови кожи, тюрбани и бради, за да завладеят въображението и оттам ума. Ако умът може да бъде измамен, той може да бъде контролиран.
Да се спечели власт над даден елемент не е чудо; трябва само да узнаем неговата тайна. Лабораторните експерименти са всъщност научна медитация. Когато ученият открие какво е причинило дадена мистериозна болест, той ще има основа да търси лечението за нея. Той се опитва да открие тайните на природата, за да контролира и манипулира нейната енергия. Мъдрецът точно знае как да се добере до тази енергия. Като се концентрира върху един елемент и изключва всички други, той печели пряко знание. Това е САВИТАРКА медитация. Нейната цел е придобиване на сили, но човек никога не може да отиде отвъд това.

Когато медитацията е върху същите груби елементи, но те са изолирани от времето и физическото пространство, и се разглеждат в първоначалното им състояние, тя се нарича НИРВИТАРКА - без въпроси. Това е начинът, практикуван при Кундалини йога.