ЧОВЕКЪТ Е МНОГОИЗМЕРНО СЪЩЕСТВО ОТ ЕДИННА МНОГОМЕРНА РЕАЛНОСТ, ЗА РАЗЛИКА ОТ НЕГОВИТЕ НАСТАВНИЦИ ОТ ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ

Човекът е създаден да се развива като многоизмерно същество в единна реалност и когато неговите наставници само в едното - Четвърто измерение забравят за другите по-високи измерения, тогава им се напомня това чрез подобни статии.

Относно опасността от екстрасенсите и всички контактьори, действащи в контакт с четвърто измерение
Във всеки еволюирал човек с множество прераждания има частица от по-високите измерения, над четвърто.
Поради глупостта и жаждата за отличие от другите, се продава уникалната способност на човека за връзка с високите измерения само срещу така евтината и жадувана “четвърта” реалност, четвърто измерение се владее от нисшия астрал, който спрямо човека се представя за негови учители и наставници.
Уни-версален /едно-измерен, едно-аспектен/или 

Единен многоаспектен-многоразличен свят или реалност, състояща се от много “фасети”

Вероятно подмяната на думата “универсален”, която би трябвало да означава “едноизмерен”,а всъщност тя се прилага за означаване на нещо всеобщо, вселенско, т.е. “ограничаване на многомерността в рамките на четвърто измерение, което е крайно измерение на Наставниците”, започва още преди Рим, когато манипулацията е част от управлението на масите, и още тогава нисшият астрал, владеещ четвърто измерение проявява своята универсалност, която всъщност е едноизмерност.

Да, но човекът е създаден да бъде многоизмерен. И наставниците от нисшият астрал какво ли не правят за да скрият истината за душата!

Всъщност, това са онези представители на т.нар. “извънземен разум”, които се проявяват като наставници на човечеството.

              

Човечеството е подлъгавано не за първи път от същите тези “майстори”, целящи само едно –максимално дълго да го държат в подчинение, плен и манипулация, което впрочем под техния контрол е забавило своето естествено развитие и неминуемо е изпаднало в тотално объркване.
Кратка бележка за манипулацията в етимологията.

Етимологическа справка: Универсален – уни-версален, uni-versal, /един/ и /версум/страна, или аспект.

Универсален – неправилно се започва използването на думата “уни-версален”, т.е. “едно-аспектен” за означаване на “всеобщ”, или обхващащ много страни вместо с нея да се назовава едноизмерното, първото значение – “вселенски” от “унивърс” – вселена не отговаря на етимологията на думата.

Универсалии –класове от явления за общото /отново неправилно използване/.

Универсализъм – отново неправилно използване като многообразие. Всъщност, това е едноизмерност в знанието.

Универсален – вселенски, всеобщ /да/, многообразен, обхващаш много страни /не/, защото етимологически всъщност означава буквално “едно-аспектен”. Уни-версален всъщност означава едноизмерен, наподобяващ едно измерение. Ди-версален означава различен.

       

Въпреки научните открития, доказващи че има една всеобща реалност – действителност, състояща се от пълната гама на електромагнитния спектър, съществуват много подсказвания, за наличие на т.нар. “фасети” /аспекти/ на тази необятна електромагнитна действителност, която за хората остава на този етап непозната и която те засега причисляват към т.нар. “други измерения”. Очевидно не е в това същността, тъй като това което някои възприемат като други измерения всъщност са точно тези различни фасети /аспекти/ от една много аспектна многоизмерна реалност. Така например теоретично е възможно един друг свят да може да съществува от другата страна на електромагнитната действителност, обитаема от нас, един антиматериален свят или царство или просто един свят, невидим за нас от аспекта на нашата грубо материална действителност, почти полярна на електромагнитната реалност от другата страна. Учените са доказали математически, че антиматерията може да съществува. Много писатели са изписали тонове теории за съществуването на алтернативен свят, където потокът на времето е различен от този, който ние познаваме. Един такъв автор бе К.С. Луис. Има толкова много доказателства, които говорят за изчезнали хора или пък за поява на явления генерирани от тази област. Основана върху предположения, понякога фантастична и намираща се далеч зад строгото научно доказателство, единната електромагнитна действителност би трябвало да се състои от три генерални фасети: 

           

1. Светът на живите в който се намираме ние самите. 

             

  

2. Светът на мъртвите или царството на духовете, тъй както то е познато в много религии, състоящо се от електромагнитна енергия. 

          

3. Едно вероятно и възможно, въпреки, че не може да се докаже, съществуващо над-физично царство, невидимо за нас, което би могло да съществува като противоположна полярност на електромагнитното царство и което би могло да бъде населено от същности, открили някак си своя път в другите две царства, което царство би могло да се нарича страна на живота и смъртта, защото според всичко събрано до тук, в него се преплитат фантастичните и теоретични догадки, че това е царство на сливането между физическото и свръхестественото, вървящи заедно, едно възможно да съществува царство на непрекъснати конфликти между добро и зло.

                

УНИВЕРСАЛНА ИЛИ ЕДИННА МНОГОИЗМЕРНА РЕАЛНОСТ

Много може да се напише за т.нар. многоизмерност или реалност. Някои от теориите, опитващи се да изяснят тази тема, биха могли да се сторят наполовина истини и не съвсем изцяло точни. Но фактът си остава, че съществуват много измерения и само една реалност.

Нека да използваме следния пример: едно растение обикновено има едно централно стъбло, както и много разклонения, които произлизат от главното стебло. Ако един клон би могъл да гледа към другата страна на тази към която той сочи и да вижда съответно другите клонове, това би могло да подскаже идеята, че това представлява просто част от един изцяло единен, но съставен от различни части свят, както и че съответният клон представлява едно с всичките останали клони около стъблото.

По аналогия би могло да кажем, че съществува само една електромагнитна реалност, но множество фасети от нея изграждат т.нар. електромагнитен спектър.

Човешкият мозък и тяло са изградени по такъв начин, че да дават възможност за възприятие на елементи от всички възможни измерения едновременно или на малки части от всички измерения едновременно. Хората тук на земята в резултат на всичко това обитават в едно царство, където всички реалности се сливат или съществува в случая конвергенция между фасетите, докато се създаде пълният електромагнитен супер спектър. И така би могло да се каже, че хората са многоизмерни същества. Човешката нервна система е продукт, подобен на биологически предавател, който е способен да възприема взаимно преплитащите се измерения, който може да получава и изпраща информация и впечатления. Що се касае до звуковата форма в лицето на думите, които произнасяме, тук социолозите допускат че самите думи играят около 20% роля за общата комуникация, която произтича между човешките същества. Огромни количества от комуникация може да се разменят чрез т.нар. поведение, височина на тона, изражение на очите, езика на тялото, чувствата, допира на кожата и т.н.

И така може да се твърди, че човечеството е създадено, за да възприема всички измерения едновременно по един балансиран и единен начин. Човекът има способността да фокусира или да включва само една от фасетите, един аспект от спектъра на реалността. Опасността от това се състои във факта, че колкото повече се фокусира в само една от фасетите на реалността, толкова по-малко човекът е способен да разграничава различието и от другите фасети. С други думи колкото повече изграждаш стая с твоето възприятие за съответната фасета на реалността, толкова по-малко стаи ще бъдеш способен да развиеш и поддържаш като възприятие относно другите аспекти на реалността. Ето защо е добре да имаме балансирано възприятие.

Един добър пример за това би могъл да бъде този за родения слепец /лишен изцяло от способността да възприема измерението на светлината/ и в случая обикновено той е с високо развит слухов анализатор или съответно за допир, което компенсира липсата на визуално възприятие. Повечето родени слепи хора, въпреки че никога не са имали визуално възприятие биха се възползвали ако им се даде шанса т.е. те не са били абсолютно лишени от възприятието на тази дименсия, на това измерение от реалността.

             

Човекът като многоизмерно същество притежава специфични органи за възприятие, които му позволяват да възприема различните фасети на реалността. Така например ето няколко различни дименсии – измерения, които представляват част от единната електромагнитна реалност като спектър. Те са описани от изследователя Джон Кийл: измерения за светлина и цвят /инфрачервена топлина, червено, жълто, зелено, циан, синьо, виолетово, ултравиолетово/, измерения за ниския електромагнитен спектър /кило цикли, мегацикли, електричество, аудио спектър, ниска чистота радио, дълга чистота радио, висока чистота радио/, измерения за среден електромагнитен спектър /микровълни, свръх топлина, свръх високи чистоти радио, ултрависока чистота радио/, измерения на висок електромагнитен спектър /хикс лъчи, гама лъчи, космически лъчи/, измерение за звук /инфразвук, бас, трибъл, ултразвук, много ниска чистота/, измерение на супер спектъра /полета и вълни на гравитация, магнитни полета, черни излъчвания, мисловни вълни, супер енергии/.

Както би могло да се отбележи, това е главния контур за разграничаване на различните по своята чистотност измерения, които всички съставляват единната електромагнитна действителност и всяка една от тях изглажда като безкрайно фина реалност отделна безкрайна фасета, така както е върху радиото от АМ и FM вълни.

Ако е възможно за някой да проникне и да обитава една от тези под-фасети, отделни подизмерения чрез т.нар. молекулярно енергетизиране, тогава би било логично да се приеме, че от там този някой може да оперира и да проявява деятелност. Може да се въздейства върху света в който ти самият пребиваваш. Ако някой е способен физически да генерира себе си или да проникне в етерното или нефизично измерение за миг, тогава той трябва в резултат да отдаде контрола и силата си. Тези същности които не са от твърда материя не притежават способността да обитават физически обекти без преди това те самите да са станали малко материални. Т.нар. полтъргайсти дават информация за себе си като някакви същности нито човешки, нито животински, нито ангелски, които проявяват себе си в парафизичното поле чрез т.нар. почукване чрез използването на биоенергии на човешкото същество.

               

Очевидно е, че злонамеререните същества, наименовани твърде общо “сиви”, са успели в овладяването на “промяната на фазата” между различните електромагнитни равнища на енергия, както и това че са способни да причиняват вреда на тези, които са духовно слаби посредством електромагнитно насочване на енергии. Това обяснява защо някои фантазии, които очевидно са се случвали, са описани като поява на тези рептилоидни “сиви” същности, които много често биват объркани с т.нар. демони. Способностите им могат да бъдат причина за увреждане върху тези, които са се заели с тяхното изследване, понякога самоубийство, а понякога страхова психоза. Естествено в подобна ситуация те могат да причинят малко или повече физическа вреда на човешкото същество въпреки че психическата депресия води до загуба на съзнанието, което се явява много по-опасно като предпоставка за обсебване.

В случая когато чуждоземният кораб много често е бил наблюдаван как се материализира от по-дълбоките електромагнитни равнища, се е виждало как подобни същности с външност наподобяваща от най-древната история на земята, като дракони работят колективно и образували някакъв заговор очевидно извършват интензивна дейност в рамките на своето измерение.

                     

Когато човечеството вдигне своята ръка във физически план срещу тези злонамерени същества, едва тогава това може да се счита резултат на факта, че човешката раса притежава контрол върху сливането на различните измерения, които конвергират, докато в същото време злонамерените същества могат да действат в различната своя пространствено-времева-енергийна дименсия,контролирана от тях. С други думи, злонамерените извънземни същества биха искали да поставят под контрол цялата повърхност на тази планета, както и човешкия живот върху нея, или да бъде тотално контролиран от тях или изцяло унищожен.

Различни източници ни водят до твърдение, че хората трябвало да отдадат своя себеконтрол или многоизмерно съществуване в полза на съществуването в рамките на четвърто измерение само и само да участват в т.нар. Ню-Ейдж Нов Порядък. Това е преди всичко извънземна пропагандна стратегия, целяща да измами човечеството като го накара да се откаже от многоизмерната действителност, т.е. от това да продължи да се развива по своя път към многоизмерен свят. Всичко това се прави посредством окултни познания и технологии с претенции за свръхестественост, които на свой ред водят до едностранни занимания с другите измерения – всъщност само четвърто измерение, за сметка на балансирания подход за многоизмерно развитие.

Вътре в различните измерения в които драконианите /Алфа драконис съзвездие/ биха искали да ни примамят и хванат в капан, се намират т.нар. наставници или учители. Те се намират най-малкото, в тази точка на времевия континуум когато тези думи са написани, когато старовремските наставници от окултното царство или електромагнитната реалност проникват в този план. Следователно, тези които искат да опитат да проникнат в окултното царство, са контролирани чрез окултни изкуства, които самите извънземни са култивирали и чрез тях извършвали своята манипулация и контрол. Колкото до “рептилоидните сиви”, те са толкова ненадминати в измамата, че човек би могъл да бъде под техния контрол, без да осъзнава даже за това. Те владеят техники за контрол върху мисленето, както и подтискане на паметта, даже от разстояние.

“Сивите”, като всички рептилоиди притежават физическо тяло и мозък, както и енергийна субстанция, разпадаща се след края на физическото им съществувание. Те нямат етерна матрица – душа, но въпреки това са способни да манипулират някои други честотни измерения, докато физически съществуват.

               

Очевидно е, че хората са много по-висши от рептилоидите. Но последните могат да придобият господство над тях, когато човек с готовност, или пък чрез измама и манипулация, се предаде в ръцете им, отказвайки се от своето предначертание и бъдеще като човек. Аргументът за това превъзходство се изразява във факта, че човек притежава три тела, намиращи се едно в друго, способни да функционират едновременно в трето главно измерение в трите основни равнища на реалността: духовно, душевно и физическо. Духовно-етерното тяло, мисловното тяло,и физическото тяло – те са различни помежду си, но взаимно проникващи, наложени едно върху друго. Чрез тях човек е способен да оперира свободно в трето измерение. Както и в различните подразделения на измерението в лицето на отделните фасети. Както е установено, човекът наистина е гениално конструиран. Тези фасети на човешката био-система текат едновременно в човешката кръв или био-плазмено тяло въобще там където тече субстанцията на живота.

Човек е роден като духовна частица-духовно същество, и това е очевидно от възприятията с които е надарен: виждане, емоция, допир, мисъл,и т.н. Всички тези възприемателни средства не могат да бъдат обяснени само с физически условия. Тъй като човешката кръв или духът на живота съдържа едновременно физически и духовни характеристики, това обяснява защо на кръвта и енергийния поток в човешкото тяло се е отдавало толкова голямо значение не толкова от християните, колкото от различните сатанински култове. 

                

Посветените сатанисти добре знаят за силата, която се крие в кръвния поток. А и самите Рептилоиди го прилагат постоянно. Те подхранват себе си като “крадат” човешки души използват този поток на живота, който неминуемо им се предоставя при предоставянето или предаването на човека в ръцете им. Но тази кражба се счита за престъпление и следва да се знае, че всяко едно биещо топло сърце е изцяло живо за Създателя. А да се открадне от Него нечий живот, това е едно от най-великите престъпления.

                

Що се касае до обяснението за евентуалното наслагване на измеренията, това обяснява също защо някои хора са способни да различат например даден космичен кораб, който лежи като възприятие зад нормалните граници на човешко възприятие, просто стои зад обикновения прозорец на възприемане на честотите. В сегашно време, голям процент от тези космически апарати пребивават на земята като са прикрити чрез специална електромагнитна система правеща ги невидими.. Но специално радарно оборудване би могло да ги открие, чрез използване на този честотен спектър. Но трябва да се знае, че всеки който се стреми да стане свръхчувствителен при фокусирането на подобни особени честоти, от електромагнитния спектър, неминуемо става неспособен или сляп за другите аспекти на реалността в която те не са фокусирани и по този начин да стане жертва на Дракониановите опити за манипулация, поради загубата на чувствителност с която би могъл да я открие.

97% от хората, претърпяли тази дентална процедура се разболяват от рак и сърдечни болести!

> Еврейската община в деспотично общество

Страдате ли от дегенеративни заболявания? Искате да кажете, че „всичко това е само в главата ви“? Това може би не е толкова далеч от истината … защото причината за вашето заболяване е в устата ви!

Налице е обща дентална процедура, която ще позволи на всеки зъболекар да каже, че тя е напълно безопасна, въпреки че изследователите предупреждават за опасностите повече от 100 години!

За коя стоматологична процудура става впрос?

Става въпрос за отстраняване на нерв. Милиони такива интервенции се извършват всяка година.

Зъбите, които се екстрахират нерви са по същество „мъртви“ зъби, които могат да станат рай за силно токсични анаеробни бактерии.
При определени условия може да навлязат в кръвта и да предизвикат редица сериозни заболявания.

Много от тези токсични зъби може да действат като напълно здрави в продължение на години, което ги прави трудни за откриване, като причина за системни заболявания.

За съжаление, много зъболекари пренебрегват сериозните рискове, излагайки своите пациенти на тези процедури. Въпреки това, един от зъболекарите е този, който е открил връзката между процедурите премахване на нервите и системни заболявания. В момента той се смята за един от най-добрите зъболекари за времето си.

Уестън А. Прайс: Най-добрият зъболекар в света

Много зъболекари трябва да се запознаят с работата на д-р Уестън Прайс. За съжаление, работата му все още е потисната от медицински и стоматологични специалисти.

Д-р Прайс пътувал по света в изучаване на зъбите, костите и диетата на различни коренното население, които не се радват на „благословията“ на съвременната храна.

Прайс установил, че механично е невъзможно да се стерилизира зъб на който е изваден нервът му.

Оказва се, че много хронични дегенеративни заболявания, произхождащи от заразени зъби без нерви, от които най-често сърдечни и заболявания на кръвообращението. Открива силна връзка между зъбите с извадени нерви и ставни заболявания, на мозъка и нервната система.

Зъбите са изработени от най-силното вещество в нашето тяло.

В средата на всеки зъб има зъбни кухини, които свързват кръвоносните съдове и нерви. Около зъбната кухина е дентина, който се състои от живи клетки, които секретират твърдо минерално вещество. Външната част на зъба, наречена емайл и дентина.

Корените на всеки зъб остават по местата, благодарение на периодонтални връзки. Зъболекарите в училище учат, че всеки зъб има по-голям канал 1-4. Въпреки това, има един куп канали, които не са споменати изобщо.

Всеки зъб има цял лабиринт от малки тръбички, които ако се развият, ще имат дължина няколко километра. Уестън Прайс идентифицира 75 отделни канала за достъп в централен резец.

Микроскопични организми редовно се движат в и около тези тръби като в „мол“ от подземни тунели.

Когато зъболекар извършва операция по отстраняване на нерв, той запълва кухина, като прекъсва притока на кръв до зъба, така че тя вече не може да циркулира през зъба. Въпреки това, лабиринта от тръби остава там, и бактериите, които вече не са източник на храна, се крият в тези тунели, където те са на безопасно място от антибиотици и имунната защита на организма.

Причините за много заболявания

Поради липса на кислород и хранителни вещества, тези в миналото приятелски организми стават по-силни, по-жизнени анаеробни бактерии, които произвеждат широка гама от токсини.

Никоя форма на стерилизация не е достатъчно ефективна, за да реши този проблем. Инфекцията често се разпространяват, където се създава кавитация, известна още като пукнатини.

Кавитацията на места е незараснала кост, която често представлява пресечна точка на инфекция и гангрена. Тя понякога възникв след изваждане на зъб, или настъпва след изваждане на зъбен нерв.

Всичко това се случва с много малко симптоми, ако има такива изобщо. Възможно е да има гноен мъртъв зъб, а вие да не знаете. Това обаче не е краят на вашата мъка.

Това може да причини образуването на болест на сърцето , бъбреците и костния мозък

Докато имунната ви система е силна, всички бактерии, които се отклоняват от заразения зъб се унищожават. Въпреки това, ако имунната ви система е отслабена поради някаква болест или травма, тя няма да бъде в състояние да контролира инфекцията.

Тези бактерии могат след това преминават в околните тъкани и да попаднат в кръвта, когато се прехвърлят на нови места, тъкани или органи.

Р цена е в състояние да премине на заболяването при хора при зайци от подхлъзване части на зъби, които се екстрахират нерви в тях. Той открива, че поставянето на части от зъби на човек , който наскоро е получил сърдечен удар при зайците причинява инфаркт на заек само за няколко седмици.

Почти всички хронични дегенеративни заболявания са свързани с тази стоматологична процедура, включително:

– болест на сърцето
– бъбреците
– артрит, ревматични заболявания и ставни заболявания
– неврологични заболявания (например ALS.)
– автоимунни заболявания (например, лупус)

Изглежда, че има връзка и с рака. Д-р Робърт Джоунс е изследвал връзката между стоматологично лечение премахване на нервите и рак на гърдата, достигайки изключително висока корелация. Той прави следните изводи:

– 93% от жените с рак на гърдата с а преминали през процедура по изваждане на нерви на зъбите
– 7% от тях страдат от други зъбни заболявания

В повечето случаи, туморите са възникнали от една и съща страна, на която се извършва стоматологичната процедура.

Р. Джоунс твърди, че токсините на бактерии в заразени зъби, или челюстта са в състояние да инхибират протеини, които потискат развитието на тумори. Немски лекар д-р Джоузеф Айлс цитира подобни констатации, като каза, че 97% от своите пациенти с рак, са лекувани стоматологични нерви. Ако тези лекари са прави, лекът за рак е, че мъртвите зъби да бъдат отстранени и да се създаде стабилна имунна система.

По какъв начин са тези мутирали бактерии от вашите болести, са свързани с устата ви?

Бактериите са налични могат да бъдат идентифицирани чрез ДНК анализ, дали те са мъртви или живи.

Под Prajsovog работа, Фондация за токсични елементи се използва ДНК анализ, за ??да се разгледа зъбите без нерви и бактериални инфекции са открити в 100% от пробите. Те идентифицирали 42 различни видове анаеробни бактерии в пробата на 43. В кухините са идентифицирани 67 различни вида бактерии от 85 проби. Сред бактериите са следните:

– Capnocytophaga ochracea
– Fusobacterium nucleatum
– Gemelli morbillorum
– Leptotrichia buccalis
– Porphyromonas gingivalis

Това ли са единствените доброкачествени, общи бактериите в устата?

Няма начин. Една от споменатите бактерии атакуват сърцето, нервите три атаки, атака две бъбреците, мозъка две атаки, и може да зарази синусите кухини. Така че, те са всичко друго, но не и доброкачествени!

Повече за 400% от бактерии е намерена в кръвта около мястото, където е денталния нерв по отношение на зъбите, което означава, че инкубатор зъб, на периодонтални връзки е снабдяването с храна.

Никога не е било разумно да оставите нещо мъртво в тялото

Никоя друга медицинска процедура не включва оставяйки нещо мъртво в организма. Ако замразите пръстите си или се разболеете от гангрена, те са отстранени. Ако бебето умира в утробата, организма причинява аборт.

Вашата имунна система няма мъртво вещество и само наличието на мъртва тъкан може да доведе до усложнения, както е в случая с мъртъв зъб.

Инфекции и автоимунно отхвърляне, причинени от бактерии събрани в мъртва тъкан. В случай на отстраняване на нерв, бактериите имат шанса да заразят кръвта, когато имате слаб имунитет.

Защо стоматолозите продължават да твърдят, че изваждането на зъбен нерв е безопасно?

Въпреки, че трябва да бъдат забранени, изброени множество причини за тази стоматологична процедура, тя все още не е забранена и причинява смъртта на много хора.

Защо? Обяснението е много просто, това е една от най-печелившите процедури в стоматологията.

Как да се избегне премахването но зъбен нерв?

Най-добре никога да не се изпълнява тази процедура. С риск за здравето, за да се запази зъба просто няма смисъл. Ако вече сте направили тази процедура, не забравяйте да извадите зъба, дори и ако всичко е наред.

Не забравяйте, че веднага след като имунната ви система не успее, съществува риск, да се развие сериозен медицински проблем.

Ако премахнете зъба, на разположение имате няколко възможности:

– Частични протези: Това е протеза, която може да бъде отстранена и това е един от най-лесните и най-евтини варианти.

– Мост: Това е по-постоянна процедура, която по някакъв начин променя недвижими зъба, но е доста скъпа.

– Имплантанти: Това са изкуствени, постоянни зъби, обикновено титаниеви, вградени в венците и челюстта. Все пак, има някои проблеми, които могат да възникнат в резултат от използването на този метал по време на тази процедура. Днес се използва по-често цирконий, защото не води до сериозни усложнения.

> ЛЕЧЕНИЕ НА ЗЪБНИ КАНАЛИ - ИЗМАМА

                     

Това, което не може да се излекува, трябва да се изтърпи ~ Свами ШИВАНАНДА

           

„Една унция практика е по-добра от един тон теория. Развийте силата на волята!“ сряда, 29 март, 2017 

СвамиШивананда е прекарал голяма част от живота си като скитащ проповедник. Кръстосвал е Индия, за да медитира на важни за индусите места. Пишеблизо 300 книги на многобройни теми: метафизика, йога, религия, западна философия, психология, есхатология, етика, изящни изкуства, образование, здраве, поговорки, писма, автобиография,биографии, разкази, пиеси, послания,лекции, диалози, есета и антология. През 1945 г. основава Аюрведическа аптека, Йога-ведантическата горска академия през 1948 г., Шивананда очна болница през 1957 г. СвамиШивананда разглежда добродетелите, които всеки, тръгнал по духовната пътека може да развива, накратко в 18 качества: Спокойствие, Редовност, Липса на суета, Искреност, Простота, Правдивост, Уравновесеност, Устойчивост, Недразнимост, Приспособимост, Смиреност, Упоритост, Почтеност, Благородство, Великодушие, Благотворителност, Щедрост, Чистота.




Вниманието, силата на издръжливостта, преодоляване на неохотата, неприязънта и раздразненията, твърдостта в страдание, търпението,контролът над избухливостта, въздържаността, милосърдието, умствената сила на издръжливостта, устойчивостта при посрещане на опасности, силата на съпротива при атака, воденето на дневник ежедневно – всички те павират дългия пъткъм развиване на волята. Вие трябва търпеливо да слушате думите на другите, дори те да не са интересни и очарователни. Не трябва да се тормозите и ядосвате. Търпеливото изслушване развива волята и спечелва сърцата на другите. Вършете действия и задачи които не са интересни –това също развива волевата сила. Действия,които не са интересни, ще станат интересни след известно време. Никога не се оплаквайте от лошите външни условия. Създайте свой собствен умствен свят, където и да бъдете,каквото и да правите. Умът ви заблуждава, във всеки момент, на всяка стъпка. Опитайте се да превъзмогнете трудностите и препятствията чрез подходящи средства. Не се опитвайте да избягате от лошата, неблагоприятна среда. Бог вие е поставил там, за да направи вашето израстване бързо. Човек трябва да се научи да отдели себе си от средствата, чрез които мисли, чувства, действа, желае. Трябва да ги разпознае като част непринадлежащи към вътрешната същност, като материални, външни относно живота. Така енергията,която изтича чрез нисши желания, става по-висше желание направлявано отума, и след това се подготвя да се превърне във воля.

             

Едва когато нисшият ум се превърне във висша воля и в това,което е мъдрост, аспектът на чистата воля изгрява като сила на духа, непоколебимост, самонаправление, в съвършена хармония с върховната воля, и затова е свобода. Само тогава всички вериги са разкъсани и духът е неограничен от нещо външно. Тогава и само тогава може да се каже, че волята е свободна. Ако дойде нещастие, вашият ум не трябва да се разстройва. Дръжте ума хладен и спокоен. Имайте присъствие на духа. Да не ви е грижа за малките лоши неща,които стават–те са дошли, за да отминат, така че ги посрещнете с ведро лице. Направете най-доброто, на което сте способни. “Това,което не може да се излекува, трябва да се изтърпи”. Поддържайте ума невъзмутим. Не се увличайте по прекомерни чувства и кипящи емоции. Контролирайте ума. Разсъждавайте как е дошло нещастието. Винаги има възможност за подходящи, ефективни, лесни методи за преодоляване на криза. Позволете на тюрбана да преминe,когато главата ви е близо до точката на уцелване. Това е далновидността. Това е благоразумието. Това е мъдростта. Развийте предвидливост, мъдрост и много трудности и нещастия ще бъдат отстранени. Не изпадайте в мрачно настроение от провали, недостатъци, грешки. Това ще отслаби вашата воля. Оставете дефектите където са си. Те ще бъдат бързо премахнати,когато волята нарасне и когато става все по-чиста и по-чиста, все по-здрава и по-здрава.

              

Механизацията на смислите

Мислено си създавам герои. Един от тях наричам З. Неговата цел е да стана майстор на началните изречения. Той сяда и прави заготовки с последователността на практикуващ дзен монах. Изречения-суроватки, които са добри начала, но са само това – част от рамка без съдържимо, което да запълни пространството със смисъл. Те имат потенциал, но той е избираем, защото може да бъде приложен само от друг; З. не прави това (защото не му е самоцел, той просто иска да се научи да създава начални изречения на конвейр). Спорно е дали З. иска да се научи да създава условия за разгръщане на смисъл (което впоследствие да прави, както някога) или просто иска да си докаже, че да се пишат начални изречения не е толкова интелектуално трудно. В процеса З. забравя, че е писател. Той се превръща в производител.

Днешното общество е достигнало забележително равнище в способността си да плува в океана от посредственост. Няма осъждане в това, ок? Просто наблюдение. Това е като да стоиш на пристана на огромно пространство от фекална маса и да наблюдаваш радостта на тълпата от това, че човечеството е изобретило необходимите инструменти за преминаването през това пространство. Вместо да избере да плува по вода, а не по гуано. Примерно. Нооооо, защо да издребняваме? Има пространство от фекалии – значи то трябва да бъде опитомено! Как така ще съществува нещо, за справянето, с което да няма специално изградена инфраструктура?! Та това е шибаната Земя! Съществуването на повечето неща тук не е нужно да бъде оправдавано със смисъл. Просто им трябва марка и цена. Това е достатъчен аргумент. Все ще се намери кой да ги ползва. Винаги неимоверно съм се забавлявал от залитането на масата по дадена марка. Нека бъдем наясно за нещо – белият селски потник си е бял селски потник с или без етикет Adidas на него. И все си остава облекло, което не толерирам напук на всичките ми приказки как приемам всеки и Баланса не осъжда. Не толерирам селяни с гола глава, потник и джапанки, с интелект на дърворезба, разхождащи се по градския център, ок? Не то-ле-ри-рам!

Стремежа да носиш етикет е почти романтично-наивистичен в моите очи. Невероятен феномен е да искаш да си еднакъв, вместо уникален. Да носиш, точно като всички, именно този бял селски потник Adidas (защото това е Adidas! Duuuh!), доброволно да се унифицираш и идентифицираш, казвайки: „Аз съзнателно избрах това“ и да го демонстрираш с гордост все едно Язон ти е братовчед и току-що сте открили златна вълна с магически свойства преминавайки през множество летални ситуации. Това прелива гърнето, ок? Да си слагаш маркировка като крава и да заземяваш принципа – „аз представлявам точно това и ми харесва!“ просто прелива гърнето. Защото това е точно маркировка!

Интересно преди точно колко години марката е започнала да значи нещо? И си мисля за по-големи мащаби (очевидно след въвеждането на манифактурата като концепция в човешкото психе), а не за времената на Луи еди-кой си (някой от по-ранните номера по избор), когато занаятчийството е било единствената форма на производство и макар да е носело марка („Парфюмите на гърбавия Жак“ например) е било вследствие на координирани усилия на даден индивид в дадена посока, а не на стерилна фабрика за производство на серийни облекла. Кога точно нуждата прераства в потребление, консумация и излишество? Но това са тооооолкова далечни от нас хората философски дилеми, нали така?

Истината е, че ние сме невероятно щастливи от ползването. Никога не съм виждал хората толкова щастливи, освен когато ползват нещо. Те обичат да ползват. Неща. Без значение. Обичат чувството от пластмасовите дръжки на торбите BILLA, които прорязват пръстите им от тежест. Защото това е тежестта на покупката! 

Ако правеше услуга на познат да държиш торбите му докато той отваря вратата на асансьора, щеше да се молиш всичко да свърши по-бързо. Но това са торбите с твоите покупки! Покупки които ще бъдат употребени от теб! И колко невероятно много, почти до състояние на оргазъм, те възбужда мисълта! И в този миг ти хрумва, че някои видове тежест са приятни! Е добре, 5 кг. са неприятни за носене, без значение чии са, но ако са твоите 5 кг. това прави нещата поне търпими, нали така? И от тази мисъл се изкикотваш зловещо в тъмното като Гаргамел и само торбите BILLA и червените ти очи светят на лунната светлина. Почти религиозно наситен дзен-момент. Истинският new age на модерния човек. Модерният човек, който е серийния убиец на смисъла.

С течение на времето, Системата осъзнала, че да произвежда и предлага продукти не е достатъчно. Колкото и иновации да имало, те все не стигали, а било нужно все повече и повече, защото предлагането и търсенето се превърнали в религията на новото време. Потреблението и оцеляването се смесили в странна, почти неразделима и неразличима амалгама, която – нека не се залъгваме – имала своите нужди. Своите нужди от още! Още от нещо различно, но в същата посока. Нещо, което може да бъде посято в съзнанието на масата и да даде своите плодове по един нов начин.

И Системата измислила... абстрактната „нужда“.

Нека оставим настрана древната измама, която ни подвежда да мислим, че притежаваме неща.

Нуждата от „още“ генерирала нов вид наглост и Системата започнала да предлага възможността „да си купим“ абстрактни неща като удобство и сигурност. Тъй като Системата почти изчерпала палитрата на материалните продукти, които може да бълва, Тя започнала да продава идеи, които човека посажда в себе си и започва да вярва, че работят. Малко по малко съществата забравили че няма сигурност и удобство. Те били накарани да си мислят, че това е конвертируема стока, с която те можели да се сдобият. (Разказвам ти всичко това с цел, продължавай да четеш.)

Изводи:

1. Писателят З. забравил да сътворява. Той започнал да прави нещо, за да подобри сътворението си, забравяйки, че то се случва едновременно и не-линейно наред с не-сътворението. З. поискал да изгради система за изработката на дълбочина.

З. механизирал смисъла.

2. Хората носещи потник нямат нужда от кой да е потник. Те имат нужда точно от потник Adidas. Те нямат нужда от нещо, което да облекат. Имат нужда от точно конкретно нещо, което не служи за облекло. Служи за авторитет. Служи за реклама. Служи за изразяване на начин на мислене, притежание и социален статус (или по-скоро поза за такъв).

Механизация на смисъла (в случая на дрехата, но и генерално като концепция).

3. Хората носещи товари правят разлика между техния товар и товара по принцип. Идентификацията и отношението към товара не променят неговите характеристики, а качествата му сякаш придобиват още по-голяма метафорична тежест на плещите на техния носител (в буквален и преносен смисъл). Емоцията от чувството за притежание създават нелеп вътрешен конфликт придавайки на едно и също нещо, две различни лица и интерпретации.

Механизация на смисъла.

4. Съществата нямат нужда да придобият реален усет за продукта, който употребяват. Те имат нужда от достоверна формулировка. Като например: „Ние ви носим сигурност“. Нека помислим над това... Вие (които и да сте) не можете да ми донесете нищо освен главоболие или венерическа болест (защото ако не се разкарате от пътя ми – ще ви шибам), а лозунгите ви са изпълнени със съдържанието на празна чаша. Затова си разкарайте тъпите листовки от пощата ми веднага. And I mean NOW!

Съществата обаче искат да ползват. Те искат листовки. Те ги събират от тротоара пред селския си вход, сортират ги, преглеждат „най-благоприятните“ оферти и понякога дори избират някоя от тях.

Абстрактната покупка за съществата носи особен екзистенциален смисъл. Сякаш тя е нещо повече от обикновено посещение на LIDL (не е). Сякаш това е дългосрочна инвестиция („купуваме си сигурност за нашите пари“) наситена с прозрения за бъдещето. Съществата, подлъгани от телевизията, забравиха само за броени десетилетия, че сигурността, удобството, красотата, качеството на живот, здравето и щастието са не само абстрактни, но и много субективни понятия. Най-вече са забравили, че те по природа са само вътрешно постижими и присъщи и не са стока, която някоя обществена подметка може да ви продаде в супермаркета.

Механизация на смисъла.

Общ извод, извеждащ теорема:

Цивилизацията не е креативен процес.

Интересно ми е да изследвам мисловния модел и как той се променя с времето. Само допреди 20 години, качеството наистина можеше да се купи. Нуждата от „много“ и „още“ днес е унищожила идеята за качество и е посяла стремежа към количество.

Разбери ме правилно. Не изпадам в консуматорска носталгия. Липсва ми отношението. Днес влизам в магазина и знам, че каквото и да направя ще остана излъган и въпреки това доброволно влизам, защото просто нямам алтернатива. Няма правилен ход, няма как да надиграеш това, което предлагат вътре, то е едно и също навсякъде. Разбира се това става благодарение на колективното съгласие относно ситуацията. Тук няма никаква интенция за бунт и масова оргия пред народното събрание. Има просто наблюдение. Мисленето се променя в течение на времето, а някой контролира мисленето. Или по-скоро някой манипулира търсенето, което измества фокуса и изменя ценностния регистър.

Механизацията на смисъла е рептилоиден процес и го откривам във всичко днес и то не защото съм фен на Орион.

Съдържанието на нещата е сведено до тяхната опаковка (буквално и метафорично). Култивирането на вкусове е станало задача номер 1 на химическата индустрия, а ние сме опитните зайчета, като с радост си плащаме за това. 

Днес ние колекционираме неща, събираме ги. И физически и абстрактно. Ритуализираме все повече и повече. Уеднаквяваме все повече и повече. Събираме вкусовете бълвани от поточната линия. Cappy круша, Cappy вишна, Cappy ябълка, Cappy с вкус на дъвка, Cappy my ass! Ок, разнообразието е една от главните причина Висшите Аз да изберат тази планета. Но нека видим модела в модела и как той се обръща в полза на sequential mind set-а.

Разнообразието започва да се превръща в самоцел, то е механизирано, не е резултат от естествения ход на нещата. Знам, че от по-висока гледна точка все пак е, но в момента изследвам философската перспектива на нещата, иначе нямаше да съм абстракционист-ексхибиционист (на наблюдателните конспиратори, които ще открият тези записки някой ден и които ще забележат, че думите „абстракционист“ и „ексхибиционист“ съдържат „ционист“ мога да кажа, че прекалявате с едно от трите: Дейвид Айк, youtube или отец Гелеменов; get a life). Разнообразието е просто поредния абстрактен продукт (в смисъла на резултат от даден мисловен модел реализиран в комерсиална посока). То не е нещо, което може да се продаде, но е нещо, което може да се предложи. А предлагането е стожера на комерсиализма, нали така? Разнообразието е необходимо на Системата, защото то я поддържа жива, поддържа интереса към нея. То не я обогатява духовно, не я отваря за смисъла (опитвам се да не преигравам с тази абстрактна дума), не я прави достъпна за философски дискурс. То просто е там, защото има една точна функция: да събира около своята гравитация добитък. И добитъка е привлечен от хилядите цветове, вкусове, абстрактни идеи, които може да си купи (но не и притежава). Добитъкът е този, който прави валидно механизирането на разнообразието. Добитъкът е колективно явление. То се състои от единици (най-вече любимци – тела без Висш Аз), но има колективно съзнание. Да, единиците имат свободата в рамката на това дали обичат червени или зелени опаковки, но и двата вида са на една и съща марка. Така че за какъв избор говорим изначално тук?

Системата взима дадена концепция и я механизира. А добитъка следва това, защото той иска да е част от Системата, колкото и пъти да е гледал трите части на „Матрицата“ (мъжката част я гледа заради ефектите, а женската заради Киану Рийвс).


Да вземем красотата. „Българската жена е много красива“.

Я пак? Българската жена всекидневно си слага повече фон дьо тен отколкото Република Хърватска може да произведе за година. Ти не си виждал истинското лице на българската жена, за да ми казваш каква е, ясно? Дори теоретично не можеш да знаеш каква е, защото перцепцията ти е изкривена априори. Красотата, ако забелязваш, в последните години има много ясни параметри и всяко отклонение от тях е отклонение от красотата itself. Древните архетипни характеристики на красотата, като: естественост, непринуденост, спонтанност, невинност и нежност не важат. Защото за добитъка те не са за многократна употреба. А в момента всичко за многократна употреба е много модерно, защото е user friendly. Агресията е за многократна употреба, защото тя е себе-активираща се и е наркотик. Вкарайте в красотата агресия! Имаме нужда от повече агресия! Аз пък имам нужда от кофа. Защото получавам vomit-пристъпи и vertigo. Веднага ми намери кофа, защото ще повърна в собствената си уста!

„Каква предпочитате господине – зелена или синя? С каква вместимост? От какъв материал? От висококачествена пластмаса ли искате да бъде или това не е толкова важно за вашето домакинство?“ И двете се правят в Китай така или иначе тъпа кучко! Просто ми дай кофа! ... Ох, късно е вече, повръщам върху теб! Щяхме да избегнем социалния сконфуз, ако просто ми беше дала кофа in the first place. Холи хесус енд суийт мадър мери...

Разбираш ли трудността да приема механизацията ? Тя ме ограбва. Ограбва ме интелектуално, ограбва ме емоционално, ограбва ме чисто човешки. Механизацията на смислите анихилира възможността за човешки контакт. Дезинфекцира чисто хуманното, усещането, че срещу теб стои друго човешко същество, вярно, с различен път, но все пак, с душа. Ампутира способността за разбиране и създава условия в съществата за някаква електронно (от)реагиране (примера с кофата).

Знаеш, че Тъмната страна взима нещо вече съществуващо и го профанизира, за да служи на собствените й цели.

Механизацията е сериен рециклатор на всичко, за което Висшите Аз приеха предизвикателството да дойдат на тази планета. Тъмната страна видя, че не може да предложи нищо по-интересно за Духа от разнообразието от преживявания на Земята и затова обезстойности самата концепция. Тя създаде един ерзац, който обаче се превърна в ценност на социално ниво. Разбира се невероятно много mind control бе нужен за целта. Но така или иначе – опита бе успешен за впечатляващо време. Последователността и волята им е достойна за възхищение, защото е сама по себе си, без значение, че математическия знак отпред е отрицателен.

И така, Тъмните взеха разнообразието и го трансмутираха в модел, който затваря опита в първите 3 чакри. Разнообразието днес, в по-голямата си част, е спрягано в контекста на неговата валутна, а не инкарнационна стойност. Това е рамка в рамката. По-голямата рамка са условията поставени от Играта, които всички приехме преди толкова време. Вътрешната рамка е изкуственото построение на Полярностите (да не забравяме жалостивите опити на Светлите да направят същото, което правят Тъмните). Моделът се копира и обръща срещу нас. Не че това не е било предвидено. Не че това не е било част от предизвикателството. Не че не сме знаели. Това обаче не ми пречи да посоча проблема.

След механизацията на дадена концепция, винаги остава празнота в сърцето на този, който някога е усещал изначалната вибрация на нещата. Как се справям с това?

Истината е, че не можеш се справиш с това. Просто го приемаш като част от нещата. Щом съществува – значи има причина.

Цялото съвременно мислене е изградено върху механизацията като концепция и начин на разсъждение. Стремежа на Системата да получаваш по-малко под маската на привидно повече е заел психичните мащаби на авгиевите обори с вървящия в комплект към тях аромат (talking about promotional offers, huh). Да виждаш повече, окото да се загуби, да се опияни от цветове, форми, вкусове, миризми и вариации. Да загубиш себе си в името на това да запълниш празнотата на цялата горна концепция и да я напълниш с енергията си. Твоята енергия.

Аз съм от тези хора, които се наслаждават на поривите на вятъра и на дъжда в истинския живот. На мнозинството вятъра и дъжда им е неприятен в природата или още по-зле – не означава нищо за тях, безразличен им е. Но истински ще се насладят на него в киносалона. Защо? Започваш ли да разбираш изкривеността на това? Започваш ли да разбираш механизацията смислите? Разбираш ли как имитацията бива издигана в култ, бива продавана и бива търсена за сметка на субстанцията? Разбираш ли как езотеричната скопеност на този факт? Разбираш ли подмяната? Разбираш ли изместването на фокуса от това, за което си тук и опита ценностите да бъдат изместени с цел опита да бъде затворен в буркан, точно както религиите консервират идеята за това, какво е истинския Бог (а не извънземния му тиражиран дубликат)?
Няма да приравнявам дължината на този текст към обърната осмица. Знаеш колко богата може да бъде тази тема и съм сигурен, че това не е последния път, в който ще размишлявам върху нея.

Пъхам между страниците ти тази снимка, която открих търсейки в google картинки за mechanization. Обичам да прилагам картинки. Кой не обича картинки?

Намирам я за много силна. И да исках не можех да попадна на по-добра.






Жабата може да скача сама. Не й е нужна ... как се нарича това? Пружина, jumper, как?... Never mind. Защо са й нужни помощни средства когато може да скача сама? Разбира се само човека може да създаде нещо такова. Жабата сама по себе си никога не би се и замислила да използвала това устройство.

Разбира се всичко е твърде прозрачно. Това не е наистина жаба. Картинката на практика представлява човека, който е символизиран чрез жабата. Явно автора е имал скрупули и е избрал земноводно вместо бозайник. Но не е ли всъщност така по-добре?

Ние имаме нужда от помощни средства за да се изразяваме. Забравили сме как става без тях дневнико, просто сме забравили. Не е ли най-тъжното нещо на света? Тази жаба/човек е като 5D-киното. Отиваш да си платиш, за да изпиташ нещо, което можеш да изпиташ на спокойствие и безплатно, с много по-добър ефект. Свикнали сме да разпознаваме нещата само ако са в опаковка.

Подмяна. Подмяна. Подмяна.

Епилог:

Днешната Система се е постарала да измисли нови форми на вътрешни психологически конфликти, защото старите вече не отговарят на динамиката на времето си. Религиозните заблуди бяха заменени от нова форма на безсрамна експлоатация, чиято психологическа технология далеч надвишава абстрактното ниво на тази, ползвана при построяването на египетските пирамиди. Наличие на анти-представи, преди теоретичната възможност за емоционална еякулация. Блокажи, блокажи, блокажи поставени тук и там. Съсиреци! Навсякъде! Отчаяние формирано да създаде форма на движеща сила водеща към деградация. Светът има нужда от емблеми (купища), които да го ориентират.

Защото вече няма връзка между човек и човек. Бях свикнал, когато общувам да използвам и 7-те си центъра и комуникацията да става на много суб-равнища. Единствената връзка днес е краткия момент, в който и двамата сме хванали парите. Аз защото му ги подавам, а той защото ги взема. За тази половин секунда ние сме свързани, не поради друга причина, а защото се дебнем for goodness sake!

Другият тип общуване пък става „на системи“ посредством електронни платки и кабели през които минава светлина. В магазина съм принуден да „общувам“ с роботи облечени в кожа.

Вече не се срещаме помежду си защото има facebook. Не се усмихваме един на друг, правим го с емотикони :) Не искам електронната ти усмивка скъпа моя. Искам да ме целуваш по очите и лицето както някога. Да видя зъбите ти, разтваряйки тези устни в усмивка. Не искам тези нарисувани пиксели. Помниш ли онази усмивка? Истинската? Или помниш само онази, която правиш от две точки и скоба?

Не се нуждая от електронните ти комплименти и поздрави за рожден ден. Напиши ми писмо. На хартия. Както само преди 5 години. Не ме удавяй за пореден път в ледената вода на егоистичните си калкулации и рационализации. И аз нямам време. Но доскоро имахме. Кога точно се случи това? Как стана? Аз не разбрах. Аз го пропуснах. Спах ли? Заспал ли бях?

Животът губи своята автентичност.

Смислите се механизират дори в този момент. Непрестанен процес.

Винаги обичам да разказвам тази история и затова си я оставих за края дневнико.

Срещам на центъра своя съученичка от гимназията. Не сме се виждали от години. Радост, истерия. След което се започва:

Тя: Дай си facebook-a.

Аз: Нямам.

Получавам странен и алиениран, почти асоциален критичен поглед.

Тя: Ъъм, добре ..., дай си skype-a.

Аз: Нямам.

Тя: Хаха ясноооо, ти си от „онези“. Давай GSM-а тогава, че бързам :)

Аз: Нямам и GSM suga’ babe.

Тя: Е, някой друг път тогава.


Мда. Наистина някой друг път ще е. Само че няма да е „път“, а „живот“.

Аз бях пред нея. Жив. Но тя трябваше първо да си уговори среща с мен, за да прекара време с мен. По някой от трите горепосочени пътища. Very twisted indeed.


Виж, уверявам те че всичко това не ме възмущава и не искам да го променя. Просто и аз като Уди Алън имам нужда да плюя по всичко, за да запълвам моите си вътрешни празноти. Той го прави защото е евреин, а аз го правя защото...

Абе кой по дяволите не го прави, че съм тръгнал да се обяснявам защо го правя аз?


Сигурен съм, че си чувал популярната философска политическо-социална демагогия, че „ако оправим първо вътрешния си свят, ще подредим външния“.

О колко мъдро... Звучи като нещо казано от Далай Лама. Fuck Далай Лама! That’s right! Fuck him! Всъщност ако се замислиш това е просто поредната извънземна идея, която е прокарана хитро, парадирайки, че тръгва от вътрешността, но крайната цел е зададена така, че отново да е външна. Не се бъзикам, погледни и ще видиш, че формулировката е именно тази.

Затова, ето какво! Лично аз, бих взел само първата част. Ако оправя вътрешния си свят, няма да давам 5 пари за външния. Нямам мании за чистота на околното пространство, тъй че не искам да видя външния свят подреден. Ако успея да подредя вътрешния си свят, просто ще си вдигна куфарите от света въобще. И въобще, откъде по дяволите си сигурен, че външния свят ще се оправи ако оправя вътрешния си? Това не е шибана математика или физика? Това дори не е булевардна езотерика в стил Ани Безант. Това са твърде много фактори, които никоя (мета)наука не може да вземе предвид. Повярвал си в това, просто защото ти звучи мъдро. „Ако, ако, ако“. Всичко е изградено на тази база днес. А „ако“-то е точно това. Ако. И от него излиза пара, за да напомни за произхода си.

Обществото не може да бъде „ок“, ок? То не е проектирано с тази идея. Всъщност то много лесно може да бъде „ок“, но никой няма интерес от това. Нужни са твърде много промени. Ти самият нямаш интерес от това. Ти самият нямаше да съществуваш в един такъв свят, защото в него нямаше да се режат дървета и нямаше да се прави хартия, от която се правят безполезни тетрадки и аз нямаше да пиша това върху тялото им сега.

Както казва Жан Бодрияр, втората революция, тази на двадесет и първия век, тази на постмодернизма, е един огромен процес на унищожаване на смисъла. И двамата с теб знаем, че това е част от един по-висш план. Описах един от механизмите на нещата погледнат от по-нисша гледна точка. Не че не ми беше кеф да го оплюя припомняйки си light side-рските си времена, но вместо да гледам него, по-полезно щеше да е, ако си бях гледал имагинерния полов живот.

http://parallelreality-bg.com/

За сатанинските ритуали в църквата

Всички ние от малки сме научени да ходим на църква, да се молим и така нататък, защото сме християни, православни и живеем по определени правила. Ако не слушаме ни очакват страшни наказания, страшни мъки, Християнския Бог дебне с огнения меч родените грешни човеци, наказва ги, праща ги след смъртта им в Ада, ако не са спазвали законите му, или ги възнаграждава, като ги изпраща в Рая, за награда за скотския живот на търпения и мъки, в които вярващия е изживял.
Само като поразсъждаваме върху гореспоменатото, започваме да се замисляме, какъв е тоя Бог, такъв страшен и жесток, който със заплахи и страх принуждава хората да робуват на законите му.
Нима истинския наш Създател се нуждае от хвалебствия и преклонение и сляпо подчинение, нима той има Его?
Не той няма Его, няма мания за величие, той ни е създал свободни и равни, дал ни е правото на свободен избор, дал ни е възможността да се развиваме и да се учим. На него не му е нужно да стои над главите ни със заплахи от наказания и възмездия, Той единствено ни учи на любов, защото, Той самият е любов.
Тогава на кой се кланяме ние в църквата. Със сигурност не е на истинския Създател, защото този в църквата не отговаря на описанието на Истинския. Този в църквата е Яхве или Бафомет, двуполово същество от тъмните сили, изключително грозно и зло. Той е дошъл тук на Земята като пратеник на тъмните сили преди нашата Земя да попадне под тяхно владение и е намерило своите жертви. Едни от първите му жертви са евреите. Вече писахме доста за Тората и Библията, днес ще погледнем за ритуалите на черната магия, които ни карат с измама да извършваме.
Първо замисляли ли сте се защо Исус винаги е изобразяван на кръста, разпнат в мъките си. Казват ни, че това е момента, в който е страдал да изкупи, човешките грехове. Но това не е така. Исус е бил воин на Светлите сили, той се е борил срещу лъжата и робството на хората попаднали под влиянието на Бафомет. Той е разобличавал еврейските първосвещенници за сатанинските им ритуали, затова са го и мразели и са го убили. От енергийна и духовна гледна точка, не е възможно, някой да дойде и да ти изкупи грешките и да ти научи уроците, пък бил той и най-възвишения във Вселената. Ти си единствения, който може да се потруди, да си научи уроците и да си поправи грешките и да започне да живее правилно, без да вреди на другите и на себе си. Затова и Исус не е могъл да извърши подобно нещо, той е там в църквата разпнат, защото те го мразят и искат да се наслаждават на гледката от жестоката смърт на техния враг. Той е толкова мразен, че се извършват ритуали от черната магия, за да му се отмъщава. Един от тези ритуали е духовния канибализъм- ядем тялото му, пием кръвта му, за да се спасим- ритуала на причастието. Нима изяждайки някой извисен ще се излекуваме или ще станем и ние извисени? Я си помислете? Това естествено ли е което се прави? Дали е от Истинския Бог?
Другото мръсно дело на научаването на човечеството да погребва труповете на близките си в земята. Това е много мерзко от духовна гледна точка. Защо ли? Защото първо замърсяваме майката Земя с трупове. Нима в естествената природа има такова заравяне на трупове? Не няма, има животни чистачи, които се хранят с мърша.
Второ душата на човека е свързана с тялото си след смъртта докато по тялото има още плът, това се отнася за хората, които нямат достатъчен енергиен потенциал и са свързани силно с материалното.Заравяйки тялото в земята, се получава завързване на душата към ниските нива и тя не може да продължи своето развитие , защото е завързана за тялото, докато то изгние. Ако пък случайно това тяло попадне в почва с условия за мумуфициране, душата е обречена да остане на земята и не може да продължи развитието си.
Нашите предци са изгаряли труповете на мъртвите и е имало защо, защото веднага са освобождавали душата от тялото.
Същото нещо се случва и със светците, чиито мощи се пазят в църквите и манастирите. Това са обречени души в плен на тъмните сили, тези хора първо са били зверски убити от духовниците, а след това им е прикрепена сърцераздирателна история за да могат хората да вярват и подражават. Всеки многострадален и много измъчен човечец е свят, хайде мерси от подобна светиня.
Самите храмове са построени по специфичен начин и са акумулатори на енергия, затова мощите продължават живота си и отделят секрет наречен миро. То има определени свойства, защото получаването му както казах е ритуално и то е в ущърб само и единствено на пленената душа, а ние несъзнателно се превръщаме в нейни мъчители.
Какво се случва с мощите, тези мощи ги разнасят напред назад, хората ги целуват, докосват, прекланят им се, почитат ги, а какво е това, ако не некрофилия? Това е труп! Некрофилията е възникване на чувства към труп, а ние ги пипаме, целуваме, покланяме се... В същото време църквата върти един огромен бизнес, това е една финансова корпорация, която печели милиарди годишно от вярващите. Всеки един вярващ влиза в църквата и плаща, за това, че влиза вътре. Нима да помолиш нещо истинския Създател трябва да платиш? Нима Той не е навсякъде около нас и във всичко, че трябва да плащаш на някой си, в случая свещеник, за да се моли вместо теб, защото бил представител на Бога ту ка на земята? Защо той, а не ти може да се моли правилно и защо е нужен посредник? За да се изповядаш и да ти простят греховете плащаш, за здраве молитва- плащаш, за свещичка-плащаш.... Сами помислете...
Ами жертвопринощенията, които се правят, например курбана? Нима на истинския наш Създател му е нужна кръв? Нима той ще иска жертви, ако ни е създал по свой образ и подобие и свободни със свободен избор? Нима трябва да убиеш някоя душичка, за да получиш ти здраве? Не е ли ценна всяка една душичка за нашия Създател, за да ни кара да убиваме в негова чест. Само тъмните сили искат жертви и кръв за сбъдването на желания, а плащайки по този начин, не е ли това договор с тъмните сили?
Отделно самите храмове са направени така, че да са акумулатори на жизнена енергия, а зарядните сме ние. Влизайки вътре ни молейки се, на нас ни се отнема жизнената енергия, която после се използва от тъмните сили са собствените им цели, те затова са паразити, не могат да си произведат своя.
Замислете се добре за всичко, нима истината има ограничения? В религията има догми, това може, това не може! Нима истинския наш Създател ще иска да бъдем роби и да мислим по строго определен начин? Ние сме негови деца! На кое вие ще се радвате повече, ако детето ви повтаря назубрени фрази като папагал, или ви изненада със собствени разсъждения и постижения, нима нашия Създател не гледа така на нас?
Помислете хубаво за всичко, събудете се, спрете да служите на тъмните сили, обърнете се към истинския Създател. Осъзнаването и пренастройката на съзнанието освобождава и насочва енерго-връзките в правилното направление. Освободете съзнанието си, постарайте се да мислите сами и да поразсъждавате. Ако още не сте готови, просто започнете да на се обръщате към Бога с названието истинския наш Създател и сами ще видите разликата. Опитайте се поне!

Космическото оръжие на Вилхелм Райх

Космическото оръжие на Вилхелм Райх - част 1

„Няма никакви доказателства. Няма и органи на властта. Няма президент, академия, съд, конгрес или сенат на тази земя, които имат познанието или силата да решат какво ще бъде познанието на утрешния ден. Няма никаква полза да се опитвате да докажете нещо на някого, за което той си няма ни най-малка представа или пък се страхува от неговата предполагаема сила. Само добрите стари правила, чрез които учим, евентуално ще ни донесат разбирането за това каква сила е нахлула и завладяла нашето земно съществувание.“

Инвазията за която Вилхем Райх говори в своето встъпление към книгата си „Контакт с космоса
“ е завладяването на Земята от разумни същества, които идват от външния космос. Много малко копия от тази забележителна книга са налични днес поради факта, че тя е била горена и забранена от тогавашните власти! Същевременно невероятните опити, които провежда Райх през този турболентен период са заметени под килима от „ортодоксалната оргономия“.

Да се говори открито за опитности свързани с НЛО и днес предизвиква присмех и любезни усмивки зад които се крие пълно неверие. При това положение си представете атмосферата през средата на 50-те години, когато Райх не само твърдял, че съществуват космически посетители, но внимателно документирал своята битка с „нашествениците“ и същевременно разработвал своята така добре позната технология за разбиване на облаци.




Райх наименувал космическият апарат, който наблюдавал „Ea“ – „Е“ –за енергия, и „а“ за алфа или за нещо първично. Ea също така представлявал и Енигма...

„Ea е ново събитие без прецедент в нашия живот“ – пише той. „Човечеството, с изключение на няколко философи, си няма никаква идея за възможността да нахлуят посетители от външния космос. Земляните не са разработили възглед, метод или научен прибор, за да се справят с този проблем. В допълнение хората са заложили в своите поколения структура на характера и начин на мислене, които силно пречат в реализирането на един нов подход към този факт. Това става чрез присмех, клевети и очерняне и накрая директни заплахи към самото съществуване на пионера, който иска да изследва този въпрос. Следователно нашият нов подход трябва да започне абсолютно начисто – все едно науката не е съществувала досега.“




Способността на Райх да „започне начисто“ е дала облик на неговия революционен подход към психоанализата съвсем рано в неговата кариера – доста преди да напусне ограничаващия климат в Европа и да отиде да преследва своите идеи в „свободна“ Америка. Той е познат най-добре със своите изследвания свързани с фундаменталната енергия на живота и за неговите спорни методи относно секс терапията. Неговият най-голям принос към „истинската наука“ е неговото откритие или по-скоро преоткритие на нещо наречено „оргон“ – живителната енергия, която стои в основата на съществуването. Блокажите в свободния поток на тази енергия във всеки индивид причинявали „брониране на неговата личност“, което блокирало спонтанната изява на радостта от насладите на живота. Природата на тази космическа енергия зависела от обстоятелствата и тя функционирала или като даваща живот, удължаваща живота и репродуктивна сила (OR), или при липса на тези условия – тя се превръщала в убиец на живота (DOR). (Повече за тези понятия можете да откриете в „Проектът Монтоук
“. – бел. Alien)




По време на своите „оргономични“ изследвания Райх успява да измери тази енергия на оргона и успешно третира много пациенти с оргонния акумулатор – специално направена кутия, в която се концентрира енергията на живота. Точно този неортодоксален метод е причината за гнева на Агенцията по храните и лекарствата (FDA). Атаката която те започват и осъществят води до задържането на Райх и неговата смърт във федерален затвор.

Според FDA оргонната енергия не съществува. Техни представители заявяват официално това на съдията. Декларирайки, че космическата енергия не съществува, било „очевидно“, че откривателят му или е „шарлатанин“ или е „лунатик“. Все пак това било „рационалното“ и ортодоксалното решение базирано на една механична наука залепена за своите концепции за една мъртва вселена.

За Райх вселената била изцяло жива и неговият подход към научните изследвания бил функционален – той вземал предвид субективните възприятия и емоции на изследователя. За да види нови неща „начисто“, да очаква невъзможното да се окаже истина – това принадлежало към емоционалната екипировка на един истински пионер и учен.

„Ние не трябва повече да се осланяме на публичното мнение или на несъществуващият авторитет за неща които са напълни непознати и странни. Ние самите постепенно трябва да се превърнем в експерти по придобиване и овладяване на знанието на бъдещето.“






Първият контакт




От историческият експеримент „Oranur“ проведен през 1951 г. Райх знаел, че ядрената радиоактивност имала силно вреден ефект върху живия океан от енергия в който всички ние живеем. От наблюденията, които били направени на реакцията на милиграм радий поставен в оргонния енергиен акумулатор, Райх знаел, че има антагонистична връзка между енергията на живота (етер/прана и т.н.) и направената от човека ядрена енергия, която наскоро била освободена над планетата. Ефектът на ядрения „дразнител“ изглеждал извън всякакви пропорции в сравнение с физическото количество на радиоактивният материал. Дистанцията на този много интересен оргонен анти-ядрен ефект изглежда достигала много по-далеч отколкото действителната радиоактивност на самия материал. Тогава Райх си помислил, че оргоновата енергия е континуум и тази анти-ядрена реакция на животворната енергия (Oranur) се уголемявала и пресъздавала себе си по начин, който бил много отвъд пределите на обикновената ядрена реакция.

Разработката на „разбивача на облаци
“ бил последствие от експеримента Oranur. Около мястото на първоначалната лаборатория на Райх в Мейн атмосферата станала много замърсена с DOR. Черните и мрачни DOR-облаци били забележително подобни на това, което по-късно щяло да бъде наречено – замърсяване на въздуха или смог. Тези облаци били налични дори когато греело силно слънце и когато те се насъбирали – атмосферата се чувствала като „задушаваща“, небето губело своето сияние, а животните и хората усещали летаргия и други симптоми на физическо неразположение.

Не само, че облаците DOR имали пагубно присъствие, но и черна прахообразна субстанция се спускала над местността. Това била субстанция, която Райх по-късно директно асоциирал с присъствието на Ea в небето над града Рангли. Точно тук НЛО-та започнали да се появяват – големи жълти и червеникави пулсиращи „звезди“, които били лесно различими от планетите и синкаво оцветените фиксирани звезди.

Преди това Райх нямал никакъв опит по отношение на НЛО и никога не бил изучавал този въпрос. Сега той бил изправен пред директна конфронтация. В някои нощи можело да се видят 3 или 4 Еа, които кръжали из небето. Те правели атмосферата черна, но чрез мобилизиране на „разбивача на облаци“, Райх успял да пречисти въздуха и да направи небето синьо отново. Точно при тези ексцентрични обстоятелства се появило „космическото оръжие“ и войната с Еа започнала.




„Чрез разбивача на облаци направих действителен контакт с един светещ обект в небето на 12 май 1954 г... По време на целия този час хората на земята видяха за пръв път в историята и науката две „звезди“ на запад, които намалиха своя блясък няколко пъти, когато космическата енергия беше изтеглена от тях... На този знаменит ден беше направен сравнително лесен контакт с нещо, което очевидно беше непознат преди това вид НЛО. Имах колебания в продължение на седмици да насоча моите разбиващи облаци тръби към някоя от тези „звезди“, тъй като знаех, че някои от премигващите светлини над небето не са планети или фиксирани звезди, а КОСМИЧЕСКИ МАШИНИ. Когато две от „звездите“ силно избледняха – разбивачът на облаци се превърна ненадейно в КОСМИЧЕСКО ОРЪЖИЕ... Това, което остана от старото световно познание на човечеството след това откритие свързано с енергията OR в периода 1936-1940 г., в този момент се срина отвъд всякаква възможност за възстановяване. Вече нищо не може да бъде считано повече за „невъзможно“. Насочих „тръбите“ към една разположена дълбоко в космоса добре позната звезда и тя намали своя блясък 4 пъти.“




Райх първоначално се колебаел дали да използва оръжието срещу Еа, тъй като обмислял възможността това все пак да енякакъв американски летателен апарат, но ситуацията станала толкова непоносима заради пагубното OR-влияние, което идвало от кораба, така че в крайна сметка той решил да действа. Той открил, че силата на космическото оръжие „Oranur“ била огромна поради чувствителността на енергийния океан съставен от OR. Равновесието на енергията на Еа можело да бъде нарушено или дори да бъде изцяло изваден от баланс чрез изтегляне на енергията директно от него. Засегнатият Еа първоначално изпитвал големи проблеми, пулсирайки хаотично, след това се свивал и дори избледнял напълно. Но космическите посетители изглежда отвърнали на удара чрез увеличаване на DOR-замърсеността в околността.




„Нямало никакво съмнение по отношение на целите на дейността на Еа. Енергията била изтегляна от планетата, а последствията от това били разрушението на растителността, разпадащи се гранитни скали и нездрава атмосфера. Енергийните закони на OR, които били почти непознати на хората, били използвани по един технологичен начин в операциите на Еа.“

Много подробен доклад по отношение на проблема с Еа бил изпратен на американските военновъздушни сили. Те били „силно заинтригувани“ от въпроса, но не и особено изненадани!

За да тества допълнително други взаимовръзки между Еа и пустинята заформяща се от влиянието на DOR, Райх и екипът поддържащ разбивача на облаци направили необходимите приготовления да отидат в пустинята и така пустинната експедиция „OROP“ била в ход.

Космическото оръжие на Вилхелм Райх - част2

Изследване на Еа

В една проста таблица, която Райх прави, той се опитва да отбележи разликите между звездите и НЛО-обектите, които кръжат високо в небето. Някои факти свързани с появата на НЛО като това, че те са безшумни, блещукащите им светлини, които понякога са със синкав цвят, въртящи се дискове, които скриват тяхното движение – всички тези неща попаднали точно на място с някои от фактите, които Райх знаел много добре от начина на функциониране на космическия OR:

1. Така наречените от него същества владеещи космическите оргонни енергии очевидно били доста компетентни и добре осведомени относно законите на функциониране на космическият океан от енергия.

2. Те използвали космическата OR-енергия, за да задвижват своите машини.

3. Техните „сини светлини“ били синхронизирани със синия цвят на всички видими OR-функции – небето, протоплазмата, слънчевите петна и т.н.

4. Тези същества очевидно насочвали своите летящи кораби по главните енергийни OR-потоци на вселената.

5. Точно както космосът не е празен, светлината не идва към нас от звездите и слънцето. Тя се получава в резултат на светлинното излъчване на OR-енергията, която обкръжава планетите. Тя е локален феномен.

Следователно теоретично няма никакви ограничения относно скоростта в космическото пространство и Еа можели да постигат огромни скорости.

Смъртоносна оргонна радиация

Експедицията пропътувала пътя до Аризона, където направила своята база, а по време на пътуването Райх наблюдавал отблизо атмосферните условия. DOR изглежда се концентрирала над градовете, но била още по-очебийна, когато навлезли в пустинните региони. Тук било наблюдавано да се спуска над долините и да кръжи ниско над повърхността все едно е таван. Върховете на отдалечени планински хребети се извисявали ясно над обвивката на DOR, точно като острови сред океана и на тези върхове растителността била все още жива. Тази, която била в по-ниските части, които били покрити от одеалото на DOR, обаче загивала и оставяла само пустиня в долините – особено в районите близо до атомните тестови площадки.

Райх описва, че планинските вериги били „изядени“, изглозгани от DOR, все едно чудовище се е хранило със скалите. Функциите на DOR се характеризирали с „тихо, невидимо и недоловимо изглозгване и коварна консумация на жизнена сила от организма-гостоприемник“. Процесът на дезинтеграция на дърветата и на целите гори бил поради прогресивното напредване на DOR в атмосферата. Дори леко DOR-влияние причинявало суша, сушата на свой ред усилвала DOR. Така се заформял порочен кръг, а жаждата за вода растяла заедно с намаляването на дъждовете. Процесът е бавен и не е лесно различим. Не се знае много за неговото тайно похабяване на живота.

„От голямо значение за овладяването на нашето бъдеще е факта, че големият излишък на DOR е причина за пустините, но това оказва влияние и върху организмите. Пустините от своя страна водят до „пустинно развитие“, което от своя страна причинява DOR илиизносване на човешките емоции.“


DOR е гладна за храна, за вода, за кислород. Докато DOR нараства, тя е нещо като вампир за своя гостоприемник – в този случай изобилието от животворна енергия, която се намира на тази планета.

Според Райх тези посетители използват свежата космическа енергия на Земята, за да захранват своите машини и същевременно оставят шлаката или DOR в нашата атмосфера. Дали това е нарочно или по случайност няма никакво значение по отношение на ефектите, които биват нанасяни върху живите организми. Райх предвижда пълно унищожение на живота на планетата освен ако енергията DOR не бъде обърната отново и превърната в OR или енергията на живота.


Операция „OROP“ (1954-55 г.)


Пустинята около Тъскон, Аризона, била избрана за провеждане на операцията „OROP“. Това била една от най-горещите и стари пустини в САЩ. Нямало никаква примитивна растителност, нямало и дъжд в последните 5 години. През октомври 1954 г. базата вече оперирала.

Основната задача на експедицията не била да направи така, че да завали дъжд над пустинята. Райх нямал амбиция да впечатлява никого като предизвика дъжд. По-скоро той искал да намери граничната линия, която да покаже какъв е потенциала на техните изкуствени опити, които правели с новата атмосферна технология. По-важното било дали тези опити в крайна сметка можели да върнат старото положение, при което да се завърне един саморегулиращ се и себеподдържащ се механизъм, който регулира поведението на образуването на облаците, дъждовните цикли, космическият енергиен метаболизъм в атмосферата и т.н. точно както това е факт при всеки жив организъм.

Райх бил наблюдавал, че живите организми очевидно метаболизират прясно взетата OR-енергия и я превръщат в DOR, която бива изхвърляна във форма на CO2, изпражнения и пот. В здравия организъм енергийният баланс между получената и отделената енергия бил лесно поддържан. По време на болест обаче, доста повече OR се превръща в DOR. По този начин Райх заключил, че преобладаването на DOR явно е общ признак за всички болести.

Субективно Райх и неговите колеги изпитали на плещите си DOR-атмосферата в пустинята като потискаща и дразнеща, със заслепителна топлина, която изглежда изсмуквала соковете и животворната енергия от техните тела.

Така, имайки възможност да види и усети пустинята, експедицията „OROP“ продължила да провежда операции по разбиване на облаци, с идеята да разбере дали един такъв климат може да бъде променен.

По време на тези операции голяма част от DOR била премахната и на нейно място дошла прясна оргонна енергия от югозапад (по протежението на галактическия оргонен поток). Моменталният резултат бил освежаване на атмосферата и околната среда. Сухотата изчезнала, както и белотата в небето. Произвеждането на дъжд не било цел – всъщност забележими резултати били видни още преди да падне какъвто и да е дъжд на сухата песъчлива пустинна почва. До ноември безплодната пустиня северно от Тускон, започнала да се оцветява в зелено и се виждала нова трева! През декември зеленината вече била покрила територия намираща се приблизително на 65 до 130 км. от града, а тревата вече стигала до 30 см. Това се случило без дори да е валял дъжд, изцяло благодарение на прясната атмосферна животворна енергия и придружаващата я влага от Тихия океан, който се намирал на 400-700 км. на югозапад.

Пристигането на денатурирания радий (ORUR), от проведения експеримент в Рангли, драматично увеличил ефективността на операциите. Докато изчистването на атмосферата преди това била извършвано чрез изтласкване на DOR-облаците към езеро, сега в рамките на няколко секунди използвайки материала ORUR, небето се изчиствало и ставало синьо... Промяната в атмосферата била моментално почувствана от всички наблюдатели. Дори мръсносивите афектирани от DOR дъждовни облаци изглежда се превръщали в бели такива, правейки предишната атмосфера блестяща.

Въпреки това Еа също наблюдавал операциите. Когато познатият пулсиращ летателен апарат бил виждан в небето, дъждовните облаци изчезвали и се заформяла доста силна просмукана от DOR атмосфера, която правела условията за екипа доста неприятни. Ако космическото оръжие не било използвано, атмосферата ставала непоносима. Един оператор на оръжието дори бил парализиран от DOR, докато точел енергия от Еа. Райх пише: „нямаше спасение от това, че ние бяхме във война със сила непозната на човека“.

Но се оказало че ORUR е екстремно ефективен в битката с Еа. „Сега всеки можеше да достигне дълбоко в пространството с ORUR. Обсега му на действие бе теоретично безграничен, тъй като океанът от енергия е безкраен и доста чувствителен на стимули, както беше демонстрирано чрез процесите, които правехме по време на операциите над големи райони в пространството.“

Други предизвикващи DOR-проблеми мероприятия били атомните тестове, които се провеждали в рамките на пустинята. Райх впоследствие обмислял възможността да имунизира атмосферата срещу атомните експлозии, точно както живите организми се имунизират срещу инфекции. Създавайки силно „оруризирана“ атмосфера, Райх считал че по този начин DOR-енергията от атомните взривове или пък тази от Еа ще бъде неутрализирана. Било забелязано, че по време на операциите „ORUR“, имало съвпадение на много публично обявени отлагания на атомни тестове.

За Райх било очевидно че въпреки факта, че имало влага в атмосферата, липсата на действителен дъжд над Тускон, била поради DOR-преградата, която се намирала някъде на запад от експерименталната площадка в Аризона, която спирала облаците и влагата да долетят от Тихия океан. Било открито, че бариерата се намира в района на разделението на планината Сиера, където концентрацията на DOR разбивала и разтваряла дъждовните облаци идващи от запад.

До март 1955 г. операциите по отстраняване на DOR били преместени западно от разделението. В рамките на 2 седмици, бариерата почнала да се разпада и същевременно черен дъжд причинен от DOR почнал да пада по земята превръщайки белият пясък в тъмен. До края на март вече почнал да вали дъжд над пустинята. Разбиването на DOR-бариерата постигнала невероятен пробив чрез който свежата OR-енергия достигнала до пустинния басейн.

Експедицията била успешна. Атмосферата преминала през радикална промяна, прекъсвайки 5 годишна суша и превръщайки напълно безплодната пустиня отново в зелено пасище.

Това напълно доказало на Райх, че процесът на превръщането на земята в пустиня без съмнение е обратим и че чрез новия вид оргонна технология човечеството може да преобразува унищожаващата живота енергия отново в такава, която го поддържа.

Привършвайки своята работа Райх напуснал пустинята през април 1955 г. Това била неговата последна голяма операция. В рамките на 2 години той щял да умре в затвора, унищожен отСИСТЕМА, която не може да толерира свободното изразяване на животворната енергия. Но загадката остава...



От Алисън Дейвидсън
Превод: Alien

http://savremennik-syvremennik.blogspot.bg/

Хора без мозък?

Дали наистина имаме нужда от нашия мозък? Отговора на този въпрос се опитва да намери професорът по неврология от университета в Шефийлд Джон Лорбър. Той започва своите проучвания по един интересен начин. Университетския лекар в Шефийлд преглеждал студент по математика по повод на друго малко заболяване, когато забелязва, че неговата глава е малко по-голяма от нормалното. Докторът изпраща студента при професор Лорбър за допълнителни изследвания.

В интерес на истината студентът е бил с много добър успех. Неговият коефициент на интелигентност е бил 126 и се е очаквало да се дипломира. Когато преглежда главата на пациента на скенер, Лорбър открива, че в нея практически няма мозък.

Вместо двете полукълба, запълващи черепната кухина, студентът имал по-малко от един милиметър мозъчна тъкан, покриваща върха на гръбначния стълб.

Студентът страдал от хидроцефалус, състояние при което гърбначно-мозъчната течност вместо да обикаля около мозъка и след това да се влива в кръвния поток, остава блокирана вътре в мозъка. В общия случай това състояние е фатално в първите месеци на деството. Дори и да оцелее, човек с такова заболяване обикновенно е с големи отклонения. Въпреки това, неизвестно как, студентът от Шефийлд е живял абсолютно нормален живот и дори е щял да вземе почетна стипендия по математика.

Въпреки необикновеността си, този случай не е толкова рядко срещан, колкото се очаква. През 1970 един гражданин на Ню Йорк почива на 35 годишна възраст. Той е завършил училище без някакви постижения, и е работел е като общ работник към строителна фирма. Бил е популярна фигура в квартала си. Колегите му го описват като обикновен човек, който прекарва дните си, изпълнявайки служебните си задължения. До тук нищо интересно, но когато правят аутопсия, за да установят причината за преждевременната му смърт, се оказва, че практчески няма мозък.

Професор Лорбър е открил няколко хиляди случая на хора с много малки мозъчни полукълба, които в същото време са нормални, интелигентни личностти. Някои от тях са описани като "без видим мозък", но въпреки част от тях имат над 120 коефициент на интелигентност.

Никой не може да обясни как хора "без видим мозък" изобщо са живи, да не говорим за нормални движения, стипендии по математика, но съществуват няколко теории по въпроса. Една от тях е, че има толкова голям излишък от функционално вещество в нормалния мозък, че той съумява да събере всичките си нормални функции в малкото, което остава от него. Друга подобна теория е, че използваме много малък процент от своя мозък, може би по-малко от десет процента.

Проблемът с тези две идеи, е че най-новите изследвания ги отричат. Функциите на мозъка вече са маркирани според съответната зона, която обхващат. Въпреки че има известен излишък, съществува и висока степен на специализация например на двигателната част. Теорията за десетте процента пък идва от изследване през 30-те, което се опитва да определи зоните на всяка функция на мозъка, но не успява да определи функциите на големи зони от кората. Днес знаем, че тези зони са свързани с речта и абстрактното мислене.

Изследването на Лорбър ни напомня и за въпроса за паметта. В началото се мислело, че паметта също има еквивалентна зона в мозъка, както са платките в компютъра. Обширни изследвания на целия мозък показват, че паметта не е разположена в точно определена зона или вещество. Както един забележителен невролог е казал, "паметта е никъде и навсякъде в мозъка".

Но ако мозъкът не е механизъм за складиране, анализиране и класифициране на информация, тогава за какво ни служи той? И къде е мястото, което е отговорно за човешкия интелект? Къде е разума?

Единствения биолог, който предлага качествено нов подход към този въпрос и д-р Рупърт Шелдрейк. В своята книга "Нова наука за живота" той отхвърля идеята, че мозъкът е склад за спомени и изразява мнение, че той действа по-скоро като радиоприемник. Според него паметта не е записващ процес, който вкарва информация някъде в мозъка, а пътуване в миналото, което нашия мозък прави непрекъснато.