.webp)
Първият международен конгрес за проучванията на митраизма е проведен в Манчестър, Англия през 1971 г. Конгресът подложиха на сериозна критика постановката на Франц Кюмон за иранския произход на римския митраизъм. Достатъчно е да се цитира становището на един от организаторите: „Човек може да отиде по-далеч и да каже, че изобразяването на Митра, дадено от Кюмон, просто не е подкрепено от иранските текстове, но и всъщност е в сериозен конфликт с известната иранска теология. Кюмон реконструира първично живота на бога на земята, но такава концепция е немислима от гледна точка на известни, специално зороастрийски текстове, според които боговете очевидно никога не биха могли да живеят на земята.“1 Нито конгресите, нито по-късните разработки дадоха отговор на въпроса за произхода и същността на митраизма. Това трябва да направи тази книга, придържайки се към съвета на John R. Hinnells, който пише: „Бих се съгласил с казаното от R. Gordon, че изследователите на Митра трябва в бъдеще да започнат с римските доказателства, а не след очертаване на зороастрийските митове да побират в тази предварителна схема римската иконография“2 . Четиридесет години след конгреса нещата не са се променили. Въпреки казаното и заключенията, изследователите продължиха със старата схема - да наливат персийски аналогии в римските форми или обратното. Резултатът е печален – между иконографията и написаното няма нищо общо. Това е така, защото общото между персийския Митра и римския е само името. Методът, посочен от John R. Hinnells е в основата на тази книга – ще говорим преди всичко за символиката на иконографията Митра-Дионис- Сабазий на Европа и Мала Азия от римския период и смятам, че тя, заедно със сведенията от писмените източници, ясно ще очертае образа на римския Митра и римския митраизъм в Европа. Образите от релефите са елементи на символен език, който, за съжаление, за нас е мъртъв. Дали го разчетох вярно – надявам се това да е така. Въпреки, че обикновено се говори за Митра като за персийски бог, първото му споменаване не е в Персия. Почти по едно и също време Митра присъства както при малоазийските хети (договора с митаните), така и в религиозните химни Ригведа – след 1600 г. пр.Хр., където е придружаван от боговете Варуна и Арьяман3 . В главната свещена книга на зороастризма „Авеста“ Митра се споменава в периода 1000–600 г. пр.Хр. като второстепенен бог. Значително по-късно, през 404–259 г. пр.Хр., Митра е редом с главния бог Ахурамазда и Анахита в паметниците на Атаксеркс. Доста по-късно Антиох I Теос (69 г. пр.н.е. до ок. 36 г. пр.н.е.), цар на анатолското царство Комагена, син на Митридат I Калиник (Митридат – дар от Митра), издига храм, в който една от статуите е наречена „Аполлон–Митра–Хелиос–Хермес“. Това многосъставно име има своя предистория – твърди се, че Антиох е далечен потомък на Александър Велики и поради тази причина стремежът му е бил да съчетае в едно боговете на своите предци, да изгради паметник на всички богове. В първи век Плутарх описва киликийски пирати, разбити от Помпей сто години по-рано, които „празнуваха някои тайни ритуали, сред които тези на Митра, които продължават и до днес“. Този цитат е причина по-късно да се свържат без основание римските ритуали с Митра от Киликия, но ние не знаем кой е киликийският Митра, не знаем и какви са били неговите ритуали. Това, което можем и трябва да направим, е да опознаем римския Митра. В първи век царят на Кушанското царство Канишка сече монети с образ на мъж с ореол и надпис Митра. Кушаните са тохари (юеджи), обитавали преди това областта Синцзян, Китай. А Птолемей4 казва – „този могъщ слънчев бог (Митра) е почитан във всички области, които се простират от Индия до Асирия“. Това широко разпространение е може би основанието да се определи култът към Митра в Римската империя като персийски, но това е несериозно. Кой обаче пръв в Европа посочи, че фигурата на мъж, принасящ в жертва бик и обърнал поглед към раждащото се слънце, е персийският Митра? Според Ричард Гордон5 може би това е станало през 1550 г. от натуралиста Улис Алдрованди, който, описвайки скулптура в градината на кардинал Пио да Карпи, споменава ниша, в която е „бог Митра на персите, който убива бик“. Само двадесет страници по-нагоре в своето изложение Алдрованди пише за „човек, който убива бик“. По-голямо основание за твърдението, че принасящият жертва е бог (макар че боговете убиват, но не принасят жертви) вероятно има Мартин Сметиус6 , който описва няколко надписа с името Митра, включително надписите на релефа от Капитолия, намиращ се днес в музея на град Ланс – DEO SOL IINVICTO MITRНE и NAMA SEBESIO. Преди това обаче персийската принадлежност на Митра се признава в най-ранната литературна справка за тях. Това е от латинския поет Стаций, който, пишейки за 80 АД, описва Митра като човек, който „усуква непокорни рога под скалите на персийска пещера“7 . Да, Митра е бил известен предимно като персийски бог, това има значение. Римският Митра е бил бог в тайно общество – какво можем да напишем за една тайна, за която съдим по късни христянски коментари? Факт за иранска връзка е и един текст на свети Йероним8 , потвърден от серия надписи, в който са седемте степени на посвещение, от които едната степен е персиец: мистът (musthV, sacratus) приема последователно наименованията Гарван (corax), Окулт (cryptius), Воин (miles), Лъв (leo), Персиец (perses), Вестител на Слънцето (heliodromus) и Баща (pater). През 1903 г. (преди 130 години) Франц Кюмон издава своя труд „Мистериите на Митра“, където доразвива тезата за персийски произход на римския митраизъм, въпреки липсата на всякакви археологически доказателства в Мала Азия, в частност Киликия и Комагена, за култ към Митра от типа на римския. Това признава и Кюмон и пита: „Защо в Азия, във Витиния, в Галатия, в Пафлагония, провинции, съседни на тези, в които култът от векове се практикува, не се намира никаква следа от персийските мистерии?“. И си отговаря: „… защото от Веспасиан насетне нито един легион не е изпращан в тях да ги защитава или държи в подчинение“. Този цитат е показателен. Римски митраизъм има там, където има римски легиони. Кюмон продължава: „Ако искаме с абсолютна точност да проследим неговия път (на разпространение на митраизма), бихме могли с основание да предположим, че осми легион, прехвърлен през 70 г. сл.Хр. от Мизия в Горна Германия, първи е започнал да изповядва религията, призвана скоро да стане доминираща в тази област“. И малко след това: „Персийската религия в Африка следователно е практикувана най-вече от онези, които военната служба призовава, и нейните колегии са съставени в голямата си част ако не от азиатци, то поне от рекрути, докарани от дунавските провинции“. Факта, че легионите раждат митраизъм, отбелязва и Вермасерен9 : „Веществените доказателства от втория век след Христа показват, че там, където римляните поставят своите стандарти (знамена), Митра и култът му ги следват… Има силна връзка между дунавските провинции, където култът към Митра е широко разпространен, и Африка“. Вермасерен дава като пример Валерий Максимин, роден в днешния гр. Птуй, Словения, Далмация, който осветил митреуми в Алба Юлия (Дакия) и Нумидия. Вермасерен продължава: „Доказателствата могат да се намерят в Troesmis (Троезмис) в Мизия, а също и в Sitifs (Сетиф) в Африка, където Втори легион (Legio II Herculia) е разположен по различни времена. M. Aurelius Сабин, който идва от Carnuntum (Deutsch –Алтенбург), източно от Виндобона (Виена), където отдаваха на Митра дълбока почит, като командир освети олтар в Lambaesis“. Вермасерен описва и случая, в който M. Aurelius Руфинус, роден в град Bizye в Тракия, бидейки в състав на корпуса на Септимий Север в Palaepolis на остров Андрос, освещава митреум в една пещера. Вероятно, според Вармасерен, Руфинус е бил посветен в култа в родното си място. Случайно или не, в посочените сведения на Кюмон и Вермасерен участниците в тези действия са войни от балканския регион. Това потвърждава и схемата на разпространение на артефактите на митристкия (виж приложената тук карта) култ – първите два центъра са на Балканите – днешна Северна България и Далмация–Панония. Вторият център е Германия, където са легионерските лагери. „Действително Германия е страната, в която са открити най-голям брой митреуми, барелефите са с най-внушителни размери и най-цялостни композиции“ – пише Кюмон. Третият център е Рим, където вероятно е направлявана основната част от роби от завзетите балкански земи „и е съществувал значителен гарнизон, формиран от войници от всички краища на империята, а и след като са получили honesta missio, ветераните вкупом идват да се заселват в него“10. Цитирайки Кюмон и Вармасерен, интересна е констатацията относно корените на римската иконография на последния: „... По мое скромно мнение този култ се основава повече на елинистическите концепции, отколкото на ирански субстрат, както веднъж повярва брилянтният Франц Кюмон“11. В тази книга основното ползвано помагало е т.нар. „Корпус от надписи и монументи на религията на Митра“ (CIMRM), Вермасерен12, или по-точно версията на Gordon, Richard, L. (2004), „CIMRM Cupplement“, Electronic Journal of Mithraic Studies. Карта на значимите находки на митраизма в Европа13. 1. Тракия, Мизия, Дакия, Илирия, Панония, южна Италия
Иконографията на Митра
Според Херодот при персите „не е прието да издигат статуи, храмове и олтари на боговете. Тези, които правят това, персите считат за глупаци, защото за тях боговете не са човекоподобни същества, както правят елините“14. Вероятно така е било при Херодот, но триста години по-късно Антиох издига в Комагена паметник - обобщен образ на Аполлон–Митра– Хелиос–Хермес като бог „на всички народи“. На релефа Митра е с ореол от лъчи, подобно на Хелиос, в облекло като персиеца Антиох, с тракофригийска шапка и с нож в ръка. Нож, отличителен белег на римския Митра. На релефа на Атаксеркс Митра също е изобразен с ореол от лъчи.
На пръсти се броят изображенията на Митра в Персия, но те нямат нищо
общо с иконографията на римския митраизъм.
Непобедимото Слънце и Митра
Релеф „Митра жертва бик“, Лувър На релефа Непобедимият Митра, Sol Invictо, е забил нож в бика; изобразени са още змия, куче, скорпион и гарван. В двата горни ъгъла са изобразени мъж и жена, изобразяващи слънце и луна. Релефът е типичен за преобладаващата част митраистки релефи. Както обикновено, опашката на бика завършва със житни класове. Обикновено се смята, че този релеф е „имитация на мотива на класическата гръцка група Нике жертва бик.
Скулптурата Нике жертва бик
Но скулптурата на Нике едва ли би могла да е единственият следван модел на изобразяване на жертвоприношение, от IV в. пр.Хр. е и златният гетодакийски шлем от Поиана Котофенещи, в който е застъпена същата идея за иконография, тук жертвата е овен; античните релефи от Пантикапия, Керч, I в. пр.Хр.
Римският бог Сол и Митра от митраистки релеф
Това изображение на Митра и Сол е показателно – то дефинира Сол и
Митра като напълно отделни персонажи, а Митра като обект, нямащ нищо
общо със слънцeто.
На римските релефи Митра не е изобразяван като слънце, няма и надпис,
който директно да казва – Митра е Слънце.
Горното изображение на Митра и Сол е част от изображението, наричано
Банкет на Митра. На обратната страна на плочата е изобразена сцената,
показана по долу - типична сцена на митраистки релеф, сцена на
„бикоубийство”.
Релеф „Митра жертва бик“, Лувър На релефа Непобедимият Митра, Sol Invictо, е забил нож в бика; изобразени са още змия, куче, скорпион и гарван. В двата горни ъгъла са изобразени мъж и жена, изобразяващи слънце и луна. Релефът е типичен за преобладаващата част митраистки релефи. Както обикновено, опашката на бика завършва със житни класове. Обикновено се смята, че този релеф е „имитация на мотива на класическата гръцка група Нике жертва бик.
Скулптурата Нике жертва бик
Но скулптурата на Нике едва ли би могла да е единственият следван модел на изобразяване на жертвоприношение, от IV в. пр.Хр. е и златният гетодакийски шлем от Поиана Котофенещи, в който е застъпена същата идея за иконография, тук жертвата е овен; античните релефи от Пантикапия, Керч, I в. пр.Хр.
Керч, жертвоприношение
Повече ще ни каже за смисъла на изобразяваната група един друг релеф, този от Пергамон музей, Берлин. Изненада е и фактът: освен стандартните фигури Митра – бик, куче, скорпион и гарван, до змията е изобразена жена с кошница, пълна с плодове; фигура, която не присъства на нито един друг релеф от митраистката иконография. Пълната кошница с плодове е символ на бременност, както показва и самата фигура на жената. Втората изненада е тази, че въпреки обширните разнопосочни коментари по всички останали изображения, за това изображение коментари липсват, то е невидимо за иначе многословните коментатори на митраизма.
В Древен Египет Апис, богът на плодородието, е продължението на Амон Ра. Всяка пролет бикът Апис е ритуално убиван, за да се възроди от калта на надигащите се води на Нил отново в образа на младия Озирис. Ритуалната смърт на Апис и новото възкресение се празнуват всяка пролет в Египет, очертавайки слънчевата годишна цикличност. Периодичното повтаряне на ритуала е свързало трайно образа на бика с бога на плодородието и Апис е изобразяван така – бик със слънце и змия между рогата, наподобяващи луна. Над главата на бика е изобразена змия. Тази змия ще видим по нататък и при бика от митраистките релефи и тя е трайно свързна с него.
Има много елементи в митраистките релефи, които показват, че става въпрос наистина за изобразяване на подобно жертвоприношение, в което бикът олицетворява бог на плодородието.
1. В повечето случай бикът е изобразяван с опашка от житни класове, което ясно говори за характера на изображението – бикът е свързван с плодородието подобно на египетския Апис.
2. Какво остава от старата година? Семена, които ще употребим през новата.
Двете фигури с факли: лявата, до изгряващото слънце, е изправена, дясната е наведена; вляво е петелът, символ на изгряващото слънце, вдясно – совата, символ на нощта. Смяната на сезоните е ясно подчертана Другите елементи на релефа: гарванът, символ на вестител в древността ще разпространи новината за раждането на новото слънце, кучето е символ на спътник в света отвъд.
Скорпионът откъсва тестисите на бика, запазва семето. В зодия скорпион завършва есента, когато се събират плодовете на годината.
3. Изобразяването на изгряващото слънце и отиващата си луна в горните два ъгъла указва, че става въпрос за времеви цикъл – смяна на сезоните. Често слънцето е на слънчева колесница, теглена от коне, а залязващата луна, символ на дългата зимна нощ, е с кола, теглена от бикове.
Наистина ли бикът, когото Митра убива, е образ на Сабазий? Сабазий, който бива убиван, за да се роди новото слънце. Какъв трябва да е релефът, който би изобразявал убийството на Сабазий от Митра? Естествено, актът на самото убийство. Този акт на убийството на Сабазий от Митра е изобразен на скулптура от Капитолия, намираща се сега в музея във Ватикана. На скулптурата е изобразен бюст на Сабазий с неизменната шишарка в ръка, носител на семето. Пред Сабазий е фигурата на Митра в характерната поза от убийството на бика. Но бик няма. Вместо в бика, Митра е забил ножа в Сабазий. Изразът на лицето на Сабазий е недвусмислен, Сабазий умира. Това, което изразява релефът, е изразено ясно и недвусмислено – Митра от релефите на римския митраизъм убива Сабазий; бикът е символ на Сабазий.
Лъвът и змията са винаги заедно и по плочките на Дунавския конник, и при някои атипични релефи от релефите на Митра, лъвът е помощник на тракийския конник, той е редом до него като негов пазител. Лъвът присъства на обрядите в които Сабазий „предава ритуалите” на Дионисий от плочките на Дунавския конник. Лъвът е до конника и на релефа „Мадарски конник”. Противно на общоприетото, лъвът не е убит, защото това, което приемат за копие, това е жезъл, завършващ с полумесец. Жезълът с полумесец е символ на Сабазий и Кибела. Има и такива изображения по нашите земи – Сабазий или Кибела с жезъл с полумесец.
Загрей , Дионис, Сабази – змия, овен или лъв, бик „Хелиос, ти най-почитано божество у конелюбивите траки“21 В средата на релефа от Лувъра (CIMRM 641) е жертвеникът, по който пълзи „рогата“ змия, във връзка с която Нон22 описва как Зевс, „преобразен като змей“, сътворява Загрей: „Съединението с небесния змей оплоди утробата на Персефона. Тя забременя и роди Загрей, рогатата рожба“. Персефона е жена на Хадес, владетелят на подземното царство. Беотийската версия на раждането на Загрей обяснява: Загрей се ражда от съюза между Зевс и Семела (Semele от фригийски Zemelo, земята; старобългарски – земля23). Загрей, роден от съюза между Небето и Земята. Змията е символ на духа на Загрей. Името Загрей няма смисъл на гръцки (превежда се приблизително като ловец), но има прекрасен смисъл на български – „грея“, „изгрявам“, което описва превъзходно ритуалната слънчева религия с изгряването, раждането на Загрей и завършваща с жертвата на Сабазий, бога слънце, когото „траките чествали с великолепна религиозност“. А там, между Загрей и Сабазий в годишния цикъл, е и времето на тракийския Дионис, оплодителят. Змията е символът дух и на Загрей, и на Дионис, и на Сабазий.
„Рогата змия“ от фигура „ръка на Сабазий“, и от митра-изображения
На великолепния саркофаг от Metropolitan Museum Дионис е стъпил върху кошницата, от която излиза змията (раждането). Кракът на Дионис върху кошницата означава: това е отминало. Змията отразява раждането, агнето – детската възраст на Дионисий; лъвът, на който е седнал Дионисий – възмъжалия юноша Дионисий. Тази близост идентифицира Дионис с лъва, Дионис е придружаван от лъв или е наметнат с лъвска кожа на десетки релефи.
Същата градация е показана на релефите на няколко саркофага: Walters Art Museum, Baltimore, Maryland, Museum of Fine Arts, Boston, MA, Москва, ГМИИ А. С. Пушкин. Изобразяването на змията, овена (агне) и лъва на релефите на Дунавските конници носи същия възрастов смисъл, същият похват е използван и във фигурите „Ръце на Сабазий“, където Сабазий е над овена, над възрастта на Дионис.
Десетки сам монетите от Перга, изобразяващи символа на раждането на бога. Млад лъв като символ на Дионис присъства на релефите, изобразяващи дионисови тържества. На бронзовата пластина – Дионис със символите си – бръшлян, лъв, жезъл с шишарка и знака на слънцето над главата.
Разглежданите релефи отразяват картината на една завършена ритуална религия към слънцето, чиито ритуали се повтарят всяка година, започващи със смъртта на слънцето в образа на Сабазий, раждането на Загрей, и продължаващи с пролетните дионисии. Същата градация е показана и на така наречените „Ръце на Сабазий“. След раждането в пещерата с гарвана вестител следват трапезата на рождество с хлебни пити с кръст (срещащи се и на митраистки релефи), овенът, на който е стъпил Сабазий. В преносен смисъл актът означава – това е отминало, Сабазий е над времето на овена, той е близо до луната, символа на „другия свят“.
Зиези, Сабази, Зевс – Балканските Богове
Ръката изобразява жеста на Сабазий – вдигнати три пръста. Два от вдигнатите пръсти са обозначени с орел и земноводното жаба, символизиращи Небе и Земя. Орелът държи с краката си сноп от мълнии. Сабазий посочва тях двамата, отеца и майката.
Шишарката на третия вдигнат пръст е символ на дървото на живота, духа на Живота, на Бога, одухотворил и Земята, и Небето. Жестът на Сабазий изразява единство на троицата Свети Дух, Отец и Велика Майка. „Рогатата“ змия, духът на Загрей, Дионис, Сабазий е изминала пътя от раждането до кратера (погребална урна) – символично представяне на живота от раждането до смъртта. Единството на Загрей, Дионис и Сабазий като слънчева алегория на годишния цилъл превръща змията едновременно в дух и на Загрей, и на Дионис, и на Сабазий (като όφις παρείας при Демостен, като рогата змия при Нон), който дух като безсмъртна субстанция остава и след смъртта на Сабазий (змията около погребалната урна на релефите на Митра и Дунавските конници, змията до жертвеника на убития бик, змията до тялото на убития бик). Това е същата змия, увита около дървото от релефите на Тракийския конник – образ на универсал или чрез подразбиране бог. Казаното пределно ясно е изобразено на следващите два релефа. На релефа от Танаис е изобразена познатата композиция от релефите на Тракийския конник, но вместо змия, в короната на дървото е изобразена глава на бик. Надписът под конника показва, че се отнася за посвещение на Тиберий Савромат, цар от тракийската династия Разку ориди, и започва така: „Василевсът, бидейки Сабазий|", вероятно със смисъл „царят, бидейки поклонник на Сабазий“
.jpg)
Релеф на Тракийски конник, Истанбул
И на двата релефа са изобразени олтари на бога слънце Сабазий. На първия олтар е неговият възрастов символ, на втория – неговият дух и символ, змията. На същия жертвеник при друг случай ще бъде убит и жертвеният бик, символ на бога Сабазий.
И на двата релефа са изобразени олтари на бога слънце Сабазий. На първия олтар е неговият възрастов символ, на втория – неговият дух и символ, змията. На същия жертвеник при друг случай ще бъде убит и жертвеният бик, символ на бога Сабазий.
След изследването на 665 паметника на Тракийския конник, Диляна Ботева прави смелото заключение: „От гледна точка на божествената йерархия богът змия стои по-високо (от останалите, изобразени там, б.а.)“. Да, но с уточнението – не и от Бога, духа на живота, символизиран с Дървото живота, около което е увита змията; негов пазител, защитник и закрилник. Тези факти и фактите от източниците позволиха на Александър Фол да напише, че „влечугото може да е самият Сабазий в зооморфен образ“.Фол е доста предпазлив – може да е – писмените източници действително са оскъдни. Но езика на стотиците релефите казва ясно – лъвът е зооморфен образ на Дионис, бикът – на Сабазий, змията е тяхото общо начало – духа. На следващите релефи конникът е с вдигнати три пръста – знака на Сабазий пред символа на бога Сабазий, или според А. Фол, пред неговия зооморфен образ.
Дървото на живота с увита около него змия срещаме и на релефите на римския митраизъм, от което дърво се ражда Митра. Приемането на змията като антропоморфен образ или по точно – дух на бога Сабазий, самият той идентифициран със слънцето, обяснява изображенията на римските монети от Пауталия, Августа Траяна и Сердика, на които хтоничното същество змия е със знака на слънцето. Интересни са символите, гравирани върху монетите. В тях има три елемента, свързващи ги със Сабазий, и първият е знакът на слънцето. Вторият знак също отвежда към Сабазий – някои от змиите са изобразени с брада, някои имат и гребен. По- съществен е третият елемент, където краят на опашката завършва с три житни класа, символ на плодородието. Трите класа в края на опашката са идентични на тези, с които завършва опашката на бика от релефите на т.нар. римски митраизъм.
Тази връзка е интересна и показателна, тя отново идентифицира бика от релефите на Митра като образ на Сабазий. В съгласие с идеята, че Сабазий, това е богът слънце, характеризиращ плодородната, последната част на годината, е реалното обстоятелство за неговата циклична смърт, което обяснява сцената с принасянето му в жертва, по подобие на египетските традиции. Античните автори свидетелстват.
Демостен (330 г. пр.Хр.): „Хубавите тиаси се движеха по улиците със змии парейи, закачени на главите, и с викове еуой сабой“, от което става видно, че става въпрос за честване на Сабазий“. Климент Александрийски (II век) – „Сабазий е богът, изтеглян през пазвата, змия.“ Арнобий31 (III–IV в.) добавя „златистата змия“. Хизихий (V в.): „Тракийският Дионис е другото име на Сабазий“. За Хизихий тракийският Дионис не е гръцкият. Аристофан (430 г. пр.Хр.): „Съдейки по това, което откриваме на много места, изглежда, че Дионис и Сабазий са едно и също божество“. Амфитей (II–III в. пр.Хр) – „Сабазий и Дионис са едно и също“. Плутарх (46–127 г.), описвайки Олимпиада, майката на Александър, пише: „От древни времена всички жени в тази страна участват в орфическите тайнства и в оргиите в чест на Дионис; участващите в тайнствата и оргиите се наричат клодонки и мималонки, а действията им са много сходни с обредите на едонките, а също така и на тракийките, живеещи в подножието на Хемус (с последните според мен е свързан произходът на думата „трескеин“, служеща за обозначение на неумерените, свързаните с излишества свещенодействия). Олимпиада по-ревностно от другите беше привързана към тези тайнства и действаше съвсем по варварски; по време на тържествените шествия тя носеше опитомени змии...“.
Рогатата змия и бикът са изобразени един до друг в митреума в Остия
Релефите на Тракийския конник и релефите на римския митраизъм се появяват по едно и също време и отразяват едно и също нещо – почит пред Бога Слънце. Писмените източници и релефите очертават ритуалната религия на траките като годишни циклични ритуали към бога Слънце с ипостази в образите на Загрей, Дионис Сабазий, което е и основанието Александър Фол да озаглави книгите си за тракийската религия като „Тракийският Загрей Дионис“ и „Тракийският Дионис Сабазий“. Кратерът, лъвът и змията На една немалка част от митраистките релефи са изобразени лъв и змия, наведени над изправен съд, по подобие на същите от релефите на Дунавските конници. Изправеният съд в древната иконография в съответния контекст е погребална урна. Според вече казаното змията и лъвът символизират Загрей и Дионис, две от ипостазите на бога слънце. На показания по-долу съд от музея в Кьолн, освен слънцето и двамата факлоносци, са изобразени лъв и змия като дръжки на съда урна. Какво означават символите на Загрей и Дионис над погребалната урна?
На територия на Германия (Хадерхайм, Карслруе, Остербрукен) са открити едни от най-значимите релефи, определяни като релефи на римския митраизъм. Те се отличават значително от известните релефи с присъствието на една особена група, разположена до умиращия бик – лъв, змия и изправена урна. Тази група е известна от повечето релефи на т.нар. Дунавски конници. Релефът от Хедерхайм е най-съдържателният релеф, изобразяващ акта на раждане на новото слънце. На него, освен стандартните за други релефи елементи, са изобразени и елементи, които разкриват връзката на релефите на митраизма с тракийския свят. Горе вдясно, в ъгъла, са изобразени Дървото на живота и змията от релефите на Тракийския конник, змията, духът на Сабазий.
Митра, релеф от Хедерхайм
Под бика е известната група от релефите на Дунавските конници – лъв, змия и изправен съд (кратер). Тази група, на скърбящите лъв и змия над погребалната урна, е репродуцирана на една значителна част от релефите.
Анализът на A. Фол добавя – в безсмъртието на душата. 38 Обезсмъртяване посредством безсмъртния дух, Духа на живота.
В долната част на релефа от Карлсруе отново са скърбящите лъв и змия с изправения кратер. На картината вляво е представена уголемена част от релефа, която представя една тракийска картина, описана от Херодот39: „…някои тракийски племена през време на буря, когато святкат мълнии, пускат стрели в небето и заплашват бога, тъй като не признават друг бог, освен своя“40. Вляво на този релеф, а и на много други релефи, е показана фигура на полегнал едър мъж. Траколозите го определят като почиващия Херакъл – елемент, който се среща на много тракийски релефи. Херакъл е изобразяван винаги близо до Митра, понякога с оръжие. Следващият релеф е от Остербрукен, забележителен с изобразените сцени; там са отново лъвът и змията.
Една от сцените повтаря тема от оброчните плочки на Тракийския конник – конника, лъва и прислужника зад него.
Релефите от типа на така наречените Дунавски конници, отразяващи сцени на инициализация, също повтарят елементи както от Тракийските конници, така и от релефите на Сабазий. Релеф от типа Дунавски конници
В долната част отново са лъвът, змията и погребалната урна, символично оплакващи детето (Загрей), преминало във възрастта на юношата (Дионис); или юношата (Дионис), преминал във възрастта на зрелия мъж (Сабазий).
