Бал и Кибела – боговете на единното българско начало

"И юдеи и мюсли се кланят на нещо което прилича(плагиат) на Кибела, но в гуната на мрака" измамата е че така се кланят на нечистия дух ЯЛАХОВА.

Знанието за Бал и за Кибела първоначално е било на хората, живеещи на Балканите, а после се е разпростряло към близкия изток.

Кибела е име за Велика богиня Майка, позната на Балканите още от неолитни времена. През този период е изобразявана с женски фигурки с издължен врат и мъжка глава, но има и други, които са с триъгълно тяло, а не с човешко. 

След неолита /7000-5000 г.пр.н.е./, по времето на халколита /5000-4000 г.пр.н.е./ образът на Майката започва да се променя. Мъжката глава и дългият врат изчезват, за да се появи статуетката със завършен вид на жена. Но разликата е, че при нея вече присъства животното ЛЪВ.В Шумер,

Великата Майка също е позната с животното ЛЪВ, само че вече под името Инана. Има множество изображения на Инана с лъв. Там се появява и шапката-бомбе?

Киббала е древно Халдейско учение от Месопотамия, имащо корени във Брахманизмът, пренесено от тракийци в Месопотамия.

ЙУДАИЗМЪТ ПОГЛЪЩА КиБАЛА.

По късно бомбето става с периферия а още по късно и масонски символ.На пръв поглед, каббализмът изглежда йудаизъм. В действителност, е точно обратното йудаизмът. Каббалата предлагат окултно обяснение с "обратно значение" на "откровенията на йудейските пророци" и историята на "израелитите"(тука не е ясно кои се наричат "израелити"- преселниците йудеи от Египет в Ханаан(Баалестин) или самите местни жители, които нахлуващите от юг моза-исти избиват и им разрушават и "нарочават" божествата за "идоли", но изземващи техните им функции: Ел(Ал)/Бел/Баал и го слагат за "ел-яху"/"еллох"( по-късно: "ал-лаху"/"аллах")?!"

Кибела става Кабала.

Откраднатото ведическо астрологическо знание става религиозна доктрина и то расистка.

Шапката на Баал вече е куб/кааба/ в тамас гуна.

Бал и Кибела – боговете на единното българско начало

автор: Елица Димова

Историята е наука, чието призвание е да открива истината за човешкото развитие, а не постулат на религиознат догма, който е опасно да променяш. В този смисъл тази статия ще излезе извън рамката на догмата за това кои са траките, дали имат нещо общо с българите и кои са всъщност първичните български божества.
Тя разглежда древността по нашите земи като част от един по-глобален процес на съзидание и придвижване на знанието от един духовен център към друг, превръщайки се в глобален поток.
Историческата наука е дала различни гледища историята на траките, за божествата им и за това кои са Бал и Кибела.[i] В някои от изследванията двата персонажа са интерпретирани отделно, но тук ще обясним защо е много по-възможно да са по-дълбоко свързани от досега откритото.
Особеното в тази двойка започва още от имената. Те се съдържат едно в друго. Ки Бел А е създание, което освен божествения й произход, притежава и връзка с мъжкия персонаж от по-различен – духовен порядък . От името на Бал произлизат повече от 50 топонима на българска територия, както и етнонима ни, което е достатъчно за да се приеме, че има връзка с нашата история.[ii] Лингвистичният анализ на Бал извежда съдържанието от добре познатата ни дума бял, синоним на блестящ, откъдето се смята, че и името на пелазгите – белазгите. Пелазгите са описани като едно от жреческите тракийски племена, известни и с войнствеността си, потвърдено от „Илиадата” на Омир.
Зевс е пелазгиец, както и сина му Хермес, който носи кадуцей и торба „булга”.
Бал абаче е познат не само по нашите земи, но и в териториите на Шумер и Вавилон. Храмът на Бал в Сирия беше едно от чудесата на храмовото строителство, както и внушителния мегалит от Балбек, Ливан, кръстен на същия персонаж.
Но Бал е облечен като тракиец на черна рисувана ваза от музей Пергамон, където присъстват Кибела, срамежливо навела глава настрани, докато ангел, интерпретиран също като Сибила и подава тракийски венец. Върху керамиката присъства атрибутът бича глава и предмети, свързани с предназначението на божествената двойка.
Фиг.1 Източник http://world-jewellery.livejournal.com/36545.html

Да се опитаме да проследим нишката на тези незрими на пръв поглед връзки. Имаме податка в „Илиадата” на Омир, където се споменава Бал, като роднина на троянеца Тевкър.
Той е от лувийците, които приемат Тевкър, след като го изгонва баща му и отива в изгнание при роднини в Сирия. Тевкър е изпратен по семейни причини на това заточение, но всъщност косвено се разбира, че има мисия, тъй като отива при роднината си Бал. Така имаме податка, че произходът на Бал е от траките.
Кибела от друга страна в повечето извори е наречена „Понтийската богиня”, „Богинята-майка” или „Фригийската богиня”. Всъщност името Кибела се свързва с обслужващите култа сибили, известни в българската апокрифна книжнина и фолклора.
Ведите описват една история, която съвсем не косвено отново е свързана с нашите земи. Според текста по време на всемирния потоп (тук не става дума за черноморския, който се приема, че около 5600 г. пр.Хр) останал един човек на име Ману, който веднага се свързва след оттеглането на водите с друг човек с необикновени възможности като него, който е оцелял на втората по височина планина в света. Според геолозите Рила е била от най-високите пранини, след което е потънала при следващо нагъване на земните пластове. Мъжът, подобен на Ману се казва Сид. Но това не е краят на историята, защото индийският епос разказва как Ману по-късно се жени за Сита, твърде вероятно от рода на Сид. Трогателната семейна драма за ревността на съпруга минава през тежкото доказателство за верността на Сита, което става чрез изпитание-ритуал с огън, подобно на нестинарството. В България има местност около с. Ситово, където е намерен един от най-ранните надписи по нашите земи от система, чийто местен произход ще бъде задача да се докаже.
За Ману се предполага, че произходът му е от атлантите, тъй като големият потоп ликвидира предходната цивилизация, но събитията, които се описват не са датирани. Въпреки митологичния си характер идеята, че нашият произход е дълбоко през вековете, се потвърди и от генетичните изследвания на населението на Балканите.
При цялата условност на епосите по света, които касаят древност по-голяма от 10 000 г. пр. Хр. те са извор, който се потвърждава от множество артефакти, станали явни в последните години и намирани по цял свят. Тези открития касят развитието на човешката цивилизация и връзките й с предходната.
И така Бал, за който говорим се оказва една много интересна личност. От една страна той има нещо общо с траките и Троя и от друга той е известно божество на територията на Сирия, Ливан и Иран. Възможно е това да не е първият прародител с това име, тъй като събитията, с които се свързва тази митична личност са далеч преди Троянската война.
Кибела на свой ред е известна в България като Богинята-майка, макар че нейни изопачени реликти намираме в рамките на Римската империя и Мала Азия. Другото име на Кибела е Рея, Земела идр., чийто проявления и трансформации са на различни места. Смята се, че името Семела или Земела е по-ранно от Кибела, а то е добре известно от тракийската древност.
Много интересни са плочките от Абритус, които показват богинята в почти идентична поза на изображения на Ищар от Шумер, но за разлика от нея, короната на Кибела е разтроена, факт, който не е намерил адекватно обяснение. Тиарата е съставена от вързани житни снопове, обаче тълкуването, свързано с нейната идентификация със Земята, може да се окаже само първото ниво на обяснение.

Фиг. 2 Регионален исторически музей Разград
Фиг. 3 Вавилонско изображение на Ищар, Британски музей

Не е за пренебрегване и факта, че организираното земеделие и скотовъдство се появават в Европа първо на Балканите. Важните за развитието на обществото знания достигат Западна и Северна Европа няколко хилядолетия по-късно. Макар и косвено това показва връзката на богинята с нашите земи. Освен със Земята – Гея Кибела е идентифицирана като главна виновница за плодородието. През хилядолетията преди идването на фригите в Мала Азия, откъдето се извежда произходът й, древните анатолийски племена почитали Кибела под различни имена – Астарта или Аста, Ищар и др. Това става около 12 в. пр. Хр., Аст е най-древното име на Изида, чийто култ се оказа по-близо до земите на днешна България, отколкото си представяме. Астите са пазителите на Странджа. За генеалогията на Кибела от траките, а не от римляните има достатъчно проучвания в последните години.
На много от откритете артефакти Кибела е с хиперболизирани женски атрибути, а на скултпурни изображения от Ватиката, Ефес и др. места над главата й има тристепенна корона с розети, която показва тайното предназначение на божествената й мисия. В намерените нейни изображения от Ефес на полата и освен обичайните бичи глави, има и пчели. В храма в Старосел куполът е кошерообразен, а и в Казанлъшката гробница отново Богинята-майка, която е централен пресонаж, е съпроводена от същия атрибут – бичата глава. Другите придружаващи предмети са жезли, държани от служителките на култа – сибилите, огледала и музикални инструменти, тирс и съд за миро.
Фиг. 4


Кибела с жезъл, тирс, житни класове и съд за миро
Източник:http://world-jewellery.livejournal.com/36545.html

Фиг. 5. Кибела със знак за изгряващото Слънце под формата на роза, изобразена като амазонка, Музей Кайро

Фиг. 6 Церемониална чаша с изображение на Кибела в златна колесница със запрегнати лъвове. Богинята е в специална позиция спрямо второто Слънце позлатено сребро, Ай-Ханум, 2 век пр. Хр.. Афганистан. Източник: http://world-jewellery.livejournal.com/36545.html
Артефактът от Афганистан е особено интересен заради директното послание, че Кибела е дошла от звездите, както и с връзката с българите от Балх. Оттук и култа към черния метеорит и черните мадони, който се свързва с нейната поява на Земята.
Ако систематизираме нещата и потърсим логиката на подобна еклектика в символите само в днешната ни материална представа за света, най-малкото ще изкривим тълкуването до неузнаваемост. Връзката между всички тези предмети е чрез функцията на Богинята-майка като пазителка на знанието за раждането на човешката цивилизация. На нея се приписва създаването на земеделието, а ако намерим историческия синхрон с образите на Изида, Рея или някой от другите й свещени проявления, ще има възможност да се приближим до обяснението. Бичите рога върху короната на Изида е не друго, а йероглифът за изгрев, но в образа на Кибела, това е указание за епохата, в която се е появил свещеният й образ – епохата на Телеца. Пчелите и кошерът са символ на значението й за общността, тъй като пчелата-майка контролира генетично колко и какви пчели да се раждат. Трите дяла върху главата й от Абритус и по-късните образи от Ватикана, е много вероятно да са свързани с начина, по който функционира възпроизводствения процес в човека чрез синхрон на жлезите с вътрешна секреция и по-специално на трите жлези в главата – пинеална-епифиза, щитовидна и хипофиза. Всъщност няма тракийски храм, който да не почита чрез явни или тайни символи Богинята-майка.


Фиг.7 Ефеската богиня, копие в Рим, музей Capitolini

Музиката също е част от божествената хармония на зараждащия се живот, но много интересно е значението на огледалото, което е останало като антрибут в някои фолклорни кукерски обреди и досега в България. Принципът на древния свят, че това, което е горе, е това, което е долу е част от магическото извикване на реалността от света на идеите и понятията.
Жезлите са символи на властта, но и реален език на посвещението във висока духовна степен.
В скулптурите от прекрасно запазения храм на Кибела в Балчик, лъвовете са опитомените сили на природата. И те освен като част от властовия ресурс на посветените в тайните на сътворението, отново ни препращат към мощта на генома.
Първоначално траките-фриги, преселили се от Балканския полуостров в Мала Азия прикачили на Великата майка на боговете загадъчния епитет „Кибелейа”, който впоследствие се превърнал в име. И потомците на траките-бриги населили новите си Анатолийски територии с каменни светилища на Кибела. Най-прочутото анатолийско скално светилище сега се нарича „Асланкая” („Лъвската скала”).
Името Кибела – неговата форма, а също и значението му са идентични в по-късните заемки с понятието Сибила – една архаична пеласгийска дума, която означава пророчица (в резултат от епитет на Великата Майка – Сипилена).[iv] Сипилена е наричана праобраз на Кибела е свързана с връх Сипил – Sipylus, в чието подножие е бил разположен древен град, носещ името на върха. В него се подвизавал Тантал и след неговата смърт синът му – Пелопс. Той дава и названието на п-в Пелопонес. Овидий в „Метаморфози” разказва за тази истария. Според някои този връх се е намирал в древна Лидия, в територията днешна Турция – вилает Маниса. В близост тече реката Гедиз Нехри с древното си име Ерми или Хермес. Такава река Ерма протича и през българска територия в близост до границата с южната съседка. Но Омир в „Илиада” в глава 24 – стих 614-616 споменава в близост на връх Сипил не друга, а реката Ахелой:
Даже и днес във Сипил сред скали и самотни чукари;
гдето са, казват, местата за отдих на нимфи богини,
гдето те кръшно танцуват покрай Ахелой бистроструен,..
Фиг. 8

Храм на Кибела в Балчик

Така Кибела е една от най-важните богини в пантеона с богатство от атрибути с различно на пръв поглед значение. Но основата на всичко това е мирото на познание, чието значение се изгубило без духовната култура на траките при преминаването в наследство на други народи.
Възможно ли е древните траки да са имали такива, познания, които да указват, че са управлявали развитието на цивилизацията чрез космогония, които едва днес съвременните науки въвеждат като част от новата си методика?
Отговорът е еднозначен, тъй като материалната култура на траките, не просто предполага такова обвито с мистика знание, но го е закодирала в пропорции, в числови поредици и зависимости, в предмети, които на пръв поглед имат само ритуално-религиозно значение.
Кибела често е изобразявана на колесница, символ на времето – с „колото” на кръговрата, което може да обясни защо в тракийските комплекси, където има и гробници, се срещат ритуално погребани коне заедно с колесниците. В един балереф от римската епоха все пак се вижда отгласа на първичния култ. Богинята е изобразена с конник, херосът, за който не е нужно доказване към кой религиозен субстрат принадлежи.


Фиг. 9 Римски балереф

Ако погледнем всичките, познати в България факти, не можем да не признаем, че повечето храмове са посветени не на друго божество, а именно на Богинята-майка. Такъв е храмът Жаба могила с фронтона му, където всъщност е открито тракийското златно съкровище, такива са комплексите в Казанлък и Свещаре, където отново имаме бичи глави, както и прекрасните кариатиди, служителки на женския култ, почитащ Богинята-майка в Сборяново. Пред Жаба могила са открити два лъва, разделени и намиращи се в различни музеи – НИМ и регионалния в Стлелча, а от гробницата в Лесичери, която е от римско време, от почти идентичните лъвски фигури, оцелял е само едината, находяща се Археологическия музей на Старопрестолния град.
Интересна е ролята на Сибилите, служителки на култа, които са били и войни и които често са изобразявани до божествената двойка. В Свещаре конникът е воден от жени-войни, такива мотиви се намират върху тракийската керамика.
В Никополис ад Иструм основният култ, изповядван от населението е към Кибела, а във Великотърновския музей се намират прекрасна стела на богинята с много интересна триъгълна тиара. В църквата „Свети четиридесет мъченици” под колоната на Иван Асен Втори, постаментът, взет от по-старо светилище, има същите бичи глави.
Фиг.10

Археологически музей Велико Търново

Теракотени фигурки на жена и бикове са намерени на различни места в територията на древна Месопотами. Наколко от тях от Тело (Шумер. Гирсу), Месопотамия са от Убаидската култура, датирани от 4700-4200 г. пр. Хр.
Произходът на двете божества – Бал и Кибела, обаче, не е необходимо да бъде търсен извън пределите на България, тъй като това няма да бъде точната истина. Следи от култа към бика пък са открити във Варненския халколитен некропол (ок. 4400-4100 г. пр. н.е., Иван Иванов, 1972). На територията на страната са намерени стотици артефакти показващи връзката с почитанието към Богинята-майка. В последните новооткритите погребения в Джулюница, Великотърновско (ок. 6150-5990 г. пр. н.е., Недко Еленски, 2007) и Оходен, Врачанско (ок. 6100 г. пр. н.е., Георги Ганецовски, 2004) отново виждаме дълбоката връзка на култа с културите по нашите земи.

Фиг.11.Стела на Бал, който убива змия

Да се върнем обаче към принадлежността на двете божества към един тандем – Бал и Кибела. Разделени те вече имат само косвена връзка със своя български произход. Както уточнихме по-горе Бал, персонаж и от Стария Завет, се споменава като роднина на тракиеца Тевкър, а произходът на Кибела се извежда от траките.
Наскоро бяха открити плочки с изображения на Бал и Кибела на разкопките в Кози Грамади. Те бяха идентифицирани като Зевс и Хера, но типичните антрибути показват по-скоро връзка с българските Бал и Кибела. Макар, че от „Илиадата” научаваме, че Зевс е пеласгиец от Додона. От друг източник разбираме, че в 363 г. по време на кампанията срещу персите император Юстиниан написва поетично четиристишие в чест на Богинята – майка, която тук е майка на Зевс:
Тя, едновременно майка и съпруга на всемогъщия Зевс,
Контролира всички форми на живота.
И тя е причина за всички творения.
Тя води към съвършенство всички създадени форми.


Освен това праобразът на Кибела – Земела е много по-свързана от Хера със Зевс според друга легенда, тъй като от извънбрачната им връзка се ражда сина им Дионис. Земела е една от шестте деца на Кадъм. Нейният зет е Аристей, прочут опитомител на пчелите. Отново виждаме на пръв поглед индиректната връзка с пчелите и кошера, като специална организация на обществото, служещо на Богинята-майка. Така става ясно, че култът е по-ранен по нащите земи от този в Рим и Мала Азия.
Не е без основание и връзката, която може да се направи със светилищата – утроби, които се намират в изобилие по нашите земи, незаслужено изследвани отделно от тракийските култови комплекси.
Каква е ролята на Бал в тандемната връзка на божествата?
Тракийските имена показват стройна логика, свързана с местообиталището им, предназначението ми и кодираното знание в езика, което е останало като белег в значителен брой български топоними. Ки Бел А определено е водещото божество. Името на град Кабиле несъмнено е свързано с нейното основно значение за траките. Ролята й като духовен стожер е видна от множеството божествени атрибути, които са в нейно владение, но това се вижда и от името й, което съдържа мъжкото начало, трансформирано чрез Ки или Ка, дума за божествена душа от египетската религиозна семантика, но и пряко свързано с тракийските мистерии. Това са две природни изражения на божественото мъжко-женско начало.
Българският и тракийският мироглед всъщност нямат съществена разлика, както се разкрива от все повече факти, намерени в последните години, което е друг аргуметг в посока на автохтонната теория. Именната ни система, която е останала от древността показва връзка с идеята за божествената троица, но като единство, съчетано в мъжкото и женско начало. Макар и от доста по-късен период от богомилската книжнина разбираме, че имената на новородените деца в България са били три и второто е означавало, че новороденото е първо на майка си, а след това на баща си. Така второто име е завършвало на неин или „ин”, а третото на негов или на „ов”. Това показва, че нашата традиция запазва култа към майката много по-дълго от културата на мъжката доминанта, която основно се утвърждава чрез католицизма на Запад.

Фол, Ал. Тракийският орфизъм. С., СУ „Св. Климент Охридски, 1986 г., Осем приказки за миналото на света. София: Народна младеж, 1976, (в съавторство с Иван Венедиков, Иван Маразов и Димитър Попов),Тракийски легенди. София: Наука и изкуство, 1981 (в съавторство с Тошо Спиридонов), Кратка енциклопедия: Тракийска древност. София: Аргес, 1993 г., Тракийската култура: Казано и премълчано. София: Рива, 2001 г.,
История на България, том първи и втори. Издателство на БАН 1979 и 1981 г.,
Венедиков, Ив., Т. Герасимов, Тракийското изкуство. София 1973 г.,
Маразов, Ив. Видимият мит. София 1992. Мит, ритуал и изкуство у траките. София 1992. , Митология на траките. София 1994.
Михайлов, Г., Траките, София 1972 г.,
Владикин-Йонков.Н. История на древните траки от новокаменния период до цар Борис. (Начало 8000 години преди Христа).Наченки и растеж на арийската цивилизация.Том І, Хелиопол 2010 г.
Lynn E. Roller, In search of God the mother : the cult of Anatolian Cybele. Berkeley, Calif. : University of California Press, 1999 г.,
Hugo Hepding, Attis, Seine Mythen und sein Kult. Gießen 1903.,
Maarten J. Vermaseren, Corpus cultus Cybela Attitisque. Leiden 1987 u. 1989 и др.
Miriam Müller. Älteste Wandmalereien der Welt in Syrien (EPOC.DE, 12.10.2007)
Kim Duistermaat. Administration in Neolithic Societies? The first use of seals in Syria and some considerations on seal owners, seal use and private property (CMS Beiheft 8)

http://treasures.zonebg.com/stim.htm,www.ekatte.com, http://www.pelasgians.org/website2/12_12.htm,

Ян Балека, Элла Розетт “Черные Мадонны и другие тайны Марии”, 2010, Ерчиван, Ердоган. Забранената египтология. Загадъчните знания и високите технологии на фараоните.Изд. Дилок 2011, с.82

http://novosianie.com/?p=44513,

Мистерия обви смъртта на изнасилвача Боньо Фаса

               

       
Изнасилвачът на Мария извадил зъбите на жена с клещи

Имотния клон на престъпната мафия ДС-Тора Ностра първо
убива неговият по-голям брат Кольо Динев. Мария не е убивала никого но явно я държат с "минали срамни дела" - Вавилонски Талмуд - или по-вероятно е заплашена да се признае за убийца, например срещу процент от имотите които по-късно ще бъдат присвоени.

След това, чрез публикуване на слухове и клюки от анонимни лица се опитват да настройват обществеността срещу убития, та да може обществеността да възприеме като нещо приемливо, нормално и справедливо готвеното оправдаване по тънката лайсна на самопризналата се за убийца Мара - бивша отличничка ли?... от Търговската гимназия(школа на кадри за ресторантите на ДС) до полицията ли?...Демек - видите ли, тя -екзекуторката, кака КАЛИ свършила едва ли не едно добро дело?!?...какъв мръсник и душманин убила! Що да му търсим кусур на мимичето?...

В Стара Загора с това деяние май пада гарантираното право на живот на всеки жител на града - Добре дошли в Адхо Лока(сложете си новото лого на влизане в града) - от Европейската конвенция, над която май пада сянка с помоща на негативни настроения срещу жертвата.

"168 чаcа": Боньо Фаcа и бpат мy yмиpат в един ден, пpез 3 часа

Копирано от https://www.24chasa.bg/novini/

         

Мистерия обви смъртта на изнасилвача Боньо Фаса

               



Прокуратурата пуска на училище Мария, която уби Боньо Фаса



СРАМ И ПОЗОР ЗА СТАРОЗАГОРСКАТА ПРОКУРАТУРА, 

СЪДЕБНА СИСТЕМА И ПОЛИЦИЯ - ПИОНКИ В РЪЦЕТЕ 

НА МАФИЯТА ОТ КУКИ НА ДС-ТОРА НОСТРА

В СТАРА ЗАГОРА ВИЖДАМЕ КОПИ-ПЕЙСТ НА 

ИНТЕРНАЦИОНАЛНАТА МАФИЯ "ТИМ" ОТ ВАРНА

БААЛ – ВЪРХОВНИЯТ БОГ

> Баал Кибела и Авраам

„Великата Майка не трябва да се разглежда отделно от върховния бог Бал. Всъщност те са Едно!
Смея да твърдя, че от страниците на нашия форум за първи път се изказа хипотезата, че в думата „кибела“ се крие древен синкретизъм, защото думите „Ки“ и „Бал“ визират различни по смисъл значения.“ тук

Нека сега видим един интересен артефакт, от който става ясно, че Бел /Бал/ и Юпитер, са всъщност един и същ Бог: тук.

Много автори сочат, че народа живял в района на Балканите и Черно море още предиЧерноморския потоп е почитал основно божество с име Баал/Бал,Бел/.
И сега коренът Бал,Бел присъства в лични имена и топоними останали от дълбока древност, това е едно свидетелство, за почит към това основно божество Баал-Бел.
В тази връзка искам да обърна внимание върху името на древното светилище Белинташ. Ето какво ни казват за Белинташ Киряк Цонев и Мирослава Цонева в свой труд:
„В централните Родопи, в района на Асеновград, съществува малко изученото светилище Белинташ….Доказано е , че то съществува върху скалното плато от времето на прототраките…..Нашето внимание е върху първата сричка – Бел, която според нас по един безспорен начин ни води към Бог Баал-Бел. Така названието получава пълния си смисъл – Камъкът на Бел/Баал/.”
Ето, че и в Родопите е засвидетелствана почитта към Бог Бел/Баал/ !

                 

Озирис е бил изобразяван като Бик;
Бикът Апис е свещеното животно на египтяните, защото е въплъщение на Озирис;
Бикът Мервер бил свещено животно на слънчевия бог Ра;
Сурия е слънчев бог, който като източник на плодородието се появява като бял бик;
Шива язди Нанди /небесния бял Бик/;
Бикът също е животворният дъх на Адити;
Индра също е приемал форма на Бик;
Силата, която идва от Сома, често се отъждествява със силата на Бика;
Шанкара възседнал белия Бик, подпомаган от Брахма и така възвърнал образа си на Шива;
Мардук /Юпитер/ е изобразяван като крилат Бик;
Зевс /Юпитер/ се е превръщал в бял Бик;
Бикът е свещеното животно на Посейдон; С Бика-водач акадците започват своята зодиакална година;
От Веданта: "Сатякама чул един голям Бик от стадото да му казва: “Сега вече сме хиляда; върни ни при своя учител. А аз ще те науча нещо за Брахман.” “Моля ви говорете, господине,” казал Сатякама. Тогава Бикът рекъл: “Изток е част от Бог, както и запад, както и юг, както и север. Четирите посоки на света са четирите части на Брахман. Огънят също ще те научи на нещо за Брахман.”
ПУРУША /духът на Вселената/ - от пу „Мъж“ и вриша „Бик“. Това е термин в Йога и Санкхя за трансценденталния Аз, или чист Дух, който обикновено е наричан Атман във Веданта. Един текст на повече от 3000 години /Го-патха или "Кравешки път" - брахмана 1.1.39/, определя Пуруша като "този, който почива в замъка" /пури-шая/, като "замъкът" е тялото.


Всички гореизброени имена на богове са различни метаморфози от върховния Бог Бик във времето. Тоест Богът преминава от своята невидима за нас форма в образ на Бик и така става видим за нас.
Но тогава какво е първичното име на Бога, който винаги е неразделно свързан с Бика?
Първичното име на бога е познато в историографията с теонима… БАЛ!

http://budha2.blog.bg/…/…/02/23/baal-kibela-i-avraam.1241577

Вече изяснихме, че значението на името на Върховната богиня майка Кибела е – „СИЛАТА НА БОГА”, силата на Върховния бог Бел/Баал/. Символът на лъва доказва това по безспорен начин. Според Киряк Цонев: „Баал означава стопанин, господар , но и съпруг.” Възможно е тогава да предположим, че Върховният бог Бел/Баал/ е съпруг на Кибела. Така, че не случайно Кибела е наричана майка на боговете и всичко живо на земята.

Изказвам една хипотеза!

От гледна точка на съзнанието може да предположим, че Върховния бог Бел/Баал/ е статичния аспект на съзнанието, а Кибела неговият динамичен аспект.
Нека пречупим казаното до тук от гледна точка на Крешака. Ще цитирам думите на sum:
„Премъдрите в онова древно време са използвали други имена за обозначение на пластовете в Крешака . В днешно време не мисля, че е от кой знае какво значение как ще наречем например първия пласт… дали ще е Шива или Шенко… все тая.
… След като Богът се роди, Силата изпълва неговото пространство и може да се каже, че е станала едно цяло с него. Ето тази Сила /която вече е в Шива/ носи името Шакти…
Ако сте обърнали внимание дотук Силата /Шакти/ образува само енергийни съзнателни центрове – тези на Шива, Пара Брахман, Вишну, Брахман /с неговия интелект и Аз/ и Вират.”
Нека сега в казаното от sum да заменим Шива с Бел/Баал/ и Шакти с Кибела, така по лесно ще си обясним връзката между Бел и Кибела и защо Кибела е наричана майка на боговете…
……………
Древния град Кабиле край Ямбол е възникнал в подножието на скалното светилище на Богинята Кибела и от там получава името си „Кабиле”. https://forum.tisitova.com/viewtopic.php?f=3&t=64&start=50

               

Баалис е един от епитетите на тракийският бог Дионис, а значението е господарят. Тракийското племе витини нарича върховният си бог Балеос – господарят. Тракийското царско име Декебаал се обяснява с думите дек-меч и бал- сила. Тракийското племенно име трибали се тълкува като тройно силни. Три отговаря на тракийското три -3, а бали отговаря на старобългарското болий.

„Нека обаче сега обърнем поглед върху друг интересен факт. В Ливан има запазени три огромни исполински каменни плочи /по 1500 тона всяка/, които могат да се видят при прочутата Баалбекската веранда, с датировка около 10 000 – 9 000 г.пр.н.е.. Плочите вероятно /казват учените/ били докарвани по хълма, „от планините на Антиливан от каменоломна, където все още лежи „готовата“, но още неотделена от скалистия масив четвърта плоча на Баалбекската веранда”.

„За отбелязване също е фактът, че единственият артефакт от този период е намерената в Баалбек фигурка с образа на теле!
Името Баал-Бек /Bi’qa/ понякога се превежда от арабски автори като Ваал Бикра /bikra/ или Bааl Steer. Думите след Ваал означават „теле“. Според изследователите словесната комбинация с думата „Ваал“ е начин да бъде подчертано, че определен предмет или както е в случая определено животно, е свещено, и е обект на преклонение и практики в храма.
Учените също поясняват, че „заедно с намирането на изображението на телето в района на храма се засилва впечатлението, че богът, който е бил почитан в Баалбек, е Брахма - ТЕЛЕ”.

Баал отговаря на тракийските думи балайос-голям, силен и бален – принц, владетел, да не забравяме и името на тракийското божество Балей. Сродни български думи са болий-по-голям, бьлия-господар.
Збул отговаря на тракийската дума збул – сияние, светлина, сродна българска дума е жупел. Т.е. Баал Збул означава Принцът на Светлината, или Светлият Господар… От омраза съседите им изкарват тракийският бог на светлината демон.

https://forum.tisitova.com/viewtopic.php…

               

„Бал е върховен бог при ханаанците, финикийците, вавилонците, едомците с техните царе Кеназ, Бела, Билган /Битие 36:15-27-33/, фригийците, асирийците, филистимците, картагенците, халдейците и т.н. и т.н.. Въобще в древните земи на Сирия, Ливан, Израел, Палестина, дн. Турция, както в Гърция, Македония и България можем де срещнем запазени храмове на бога Бик /Бал/ или да срещнем неговите изображения по музеите. Името Бел/Бал/ на семитски означава Бог.
Другото характерно за този върховен Бог е, че в древността са го призовавали с Огън!“ Повече информация, тук.

„В иконографията на Върховния бог – Юпитер Долихен по-долу в композициите винаги присъства и Великата богиня майка /Кибела/. Върховния бог Юпитер /Бал, Бел/ е изобразен върху бик, с фригийска шапка и държащ жезъл, лабрис, мълния. Това е Върховния бог почитан от траките – гети, одриси и т.н. Върховния бог е почитан, чрез огъня!

„

„Какво е тогава значението на боил, боляр? Болий означава по-голям ( т.е.силен) на старобългарски, думата е сродна на санскритските бала-сила, големина и балин-силен. Всъщност не ни трябва да ходим до древна Индия, за да намерим паралели. Боляр и боил са родствени на тракийските думи балайос-голям, силен, бален – владетел, властник и болинт/волинт ( имаща първично значение силен). Балис пък е един от епитетите на тракийският бог Дионис, а значението е господарят. Тракийското племе витини нарича върховният си бог Балеос – господарят. Тракийското царско име Декебал се обяснява с думите дек-меч и бал- сила. Тракийското племенно име трибали се тълкува като тройно силни. Три отговаря на тракийското три -3, а бали отговаря на старобългарското болий.“ http://sparotok.blog.bg/politika/2010/09/19/boil-tiurkska-ili-trakiiska-titla.607976

„Нека обаче сега обърнем поглед върху друг интересен факт. В Ливан има запазени три огромни исполински каменни плочи /по 1500 тона всяка/, които могат да се видят при прочутата Баалбекската веранда, с датировка около 10 000 – 9 000 г.пр.н.е.. Плочите вероятно /казват учените/ били докарвани по хълма, „от планините на Антиливан от каменоломна, където все още лежи „готовата“, но още неотделена от скалистия масив четвърта плоча на Баалбекската веранда”. Ето я:
download/file.php?id=824

„За отбелязване също е фактът, че единственият артефакт от този период е намерената в Баалбек фигурка с образа на теле!
Името Ваал-Бек /Bi’qa/ понякога се превежда от арабски автори като Ваал Бикра /bikra/ или Bааl Steer. Думите след Ваал означават „теле“. Според изследователите словесната комбинация с думата „Ваал“ е начин да бъде подчертано, че определен предмет или както е в случая определено животно, е свещено, и е обект на преклонение и практики в храма.
Учените също поясняват, че „заедно с намирането на изображението на телето в района на храма се засилва впечатлението, че богът, който е бил почитан в Баалбек, е ТЕЛЕ”. https://forum.tisitova.com/viewtopic.php?f=16&t=1339&start=10

             

 

          Бал изобразен с лъвско тяло с крила и с бригийска /фригийска/ шапка с рога

Премълчава се, че върховният бог на финикийците носи тракийско име. Няма грешка, Баал Збул, който ние познаваме като демонът Веелзевул е всъщност тракийско божество. Баал отговаря на тракийските думи балайос-голям, силен и бален – принц, владетел, да не забравяме и името на тракийското божество Балей. Сродни български думи са болий-по-голям, бьлия-господар.
Збул отговаря на тракийската дума збул – сияние, светлина, сродна българска дума е жупел. Т.е. Баал Збул означава Принцът на Светлината, или Светлият Господар… От омраза към финикийците съседите им изкарват тракийският бог на светлината демон. Източник: тук

http://kibela.eu/

             

В гръцката митология думата гиганти е означавала всъщност "родени от земята, родени от Гея". Гръцката дума гиганти е произлязла от българската дума гиген за ед. ч., гигенци за мн.ч. Не случайно у нас и до днес има български селища с наименованията Гиген и Гигенци, както и лични имена Гиго, Гигов. Знаем, че именно имената и наименованията на селища са най-устойчиви на влиянията на хилядолетията и най-заредени с информация за отминалите епохи. Древните българи са именно тези гиганти - гигенци, "родените от пръстта", за които ни разказва и Битие от Библията.
Бал/Бол означава в старобългарския и в днешния български език голям, велик, като Бога Ал / Бал (Древнобългарско име на Бога Слънце). Оттук се е образувало и наименованието на Балкана - Голямата планина на Бога Ал / Бога Слънце. От думата бал и думата хора се е образувало и името на българите Балхора (големите Божиите хора), което постепенно се е променило при изговарянето му в българи. За големите хора, балхората имаме сведения чак в далечна Индия, където дошлите ведически племена на българите били наречени от индийците Големите българи - маха (Големите) бъхарате (българете), или Махабхарата, един от най-старите индийски епоси.

Първият човек, роден от пръстта според древните българи е Ману (оттук имаме и български имена като Манчо, Манол и така нат.), Адам е по-късна библейска версия на Стария завет, писан от евреи. Адам обаче също е българско наименование. Адам означава в Библията Човек от земя, като първоначалното му най-древно наименование е АЗем (Земен)/Азъм. Постепенно Азем е станало Адам при разселението на българите в Близкия Изток, като значението на името се е запазило като Земен човек (ЗеМан - Земен Мъж).

Пророкът каза, "Бог Алла създаде Адам като го направи 60 кубита (90 стъпки или 30 метра) висок. От създаването на Адам до сега хората непрекъснато се смаляваха на ръст. " - Сахих Ал-Букхари, Том 4, Книга 55, Но. 543
Този огромен Адам, първият човек на земята, е всъщност Древният българин Азем, от Земята взетият, на който Бог душа е вдъхнал от Божия си дух.

За Ману/Земанъ разказват митовете на скитите и те могат да се чуят и до днес от техните наследници в Индия, Китай. Ману е човекът, който е създал кастите според легендите. Кастите или класовото разделение са съществували при древните българи и по-късно са разпространени и в Индия, и в околните страни. Названието за каста е "варна" на произлезлия от българския език ведически санскрит. Варна всъщност се е наричала древната земна пещ за извличане на злато и други метали чрез изгаряне на рудата в земята. И до днес думата се е запазила в думата варница - дупка в земята за гасене на вар. (Оттук и името на град Варна - градът на най-старото добито и обработено злато в света!) -
http://aliya.blog.bg...aiurved.1242351

Ману е смятал, че когато човек се преражда в една и съща каста (варна), т.е. при едни и същи земни условия, той по-лесно ще усвоява и продължава духовните практики, подходящи именно за тази каста, а няма да се налага да започва духовния си път отначало. Човешкият живот древните българи са считали за пещта, в която изгарят човешките заблуди и човек се превръща в чисто злато от божествена същност. Знаем много добре от нашата древна история, че нашите деди траките са вярвали в преражданията и са смятали земния ни път за урок, който трябва да усвоим по пътя си към Бога. Цялата тази древна тракийска българска духовна система е разнесена из целия свят и до днес съществува във всички земни религии.

В началото след създаването на човека поради намалената земна гравитация е било възможно развитието на огромната растителност и животни, на динозаври, както и на огромните хора. Правени са опити от съвременни учени, които доказват, че при по-малка гравитация и по-голям магнетизъм на земната атмосфера отгледаните растения и животни (риби) стигат до 5 пъти по-голям ръст!
Не е имало масово измиране - нито на динозаври, нито на великани. Природата не вярва в масовото унищожение (за разлика от човека, който убива с милиони в своите човешки войни!!!). Постепенно са се променяли земните условия и постепенно големите видове са се смалявали. Имало е и смесени периоди, в които и големите, и малките видове са съществували. Оттук са и множеството наши български народни приказки, в които великани и малки хора съществуват заедно.
Оттук е и библейската притча за Давид и Голият (Необлеченият великан!), според която дребният Давид си е послужил с измама, за да победи Огромния Голият, като го е замервал отдалече с камъни, вместо да се бие с него в честен ръкопашен двубой. По-късно същият този Давид е издигнат в герой и цар на юдеите и до днес им служи за пример за подражание.
За българите великани се говори и в най-стария човешки епос, известен като Епосът на Билгамеш (или Гилгамеш в по-късния му вариант). Баалгамеш/Баал тръгнал да търси тайната на Вечния живот (днес го наричаме Божието царство) при мъдреца Утнапищим. В скрижалите от Мъртво море, известни като Кумранските записи или още Книгата на Гигантите, Баалгамеш е описан като великан с огромна сила.

http://aliya.blog.bg/…/bogosyzdadeniiat-narod-na-velikanite…

Бал – името на мъжкия аспект на магурския бог


Буквите са видим израз на излъчването (еманацията) на Бог, чрез което той твори света. В този смисъл, в началото наистина е било словото, но тази истина е била известна по земите ни поне 12 000 години преди да се появи Христос, ако такава личност действително е съществувала, разбира се. Ние като народ не дължим на Християнството просветлението си по този въпрос, защото сме знаели тази истина много преди неговата официална поява. Дори е по-вярно да се каже, че в началото беше светлината, а „словото“ се появява едва като следствие от нейното пвоедение.

Според наученото от изследванията, буквите са мъжки, женски и преходни. От тогава идеята претърпя известно развитие и вече смятам, че преходните са всъщност пространствени, като към тях се добавят сонорните.

Мъжките са гласните букви, които въвеждат силата (духа) в построението. Женските са съгласните букви, но без сонорните. Съгласните букви са структурни, защото формират структурата на пстроението. Това произлезе от аналогията на фигурите от пещерата с X и Y хромозомите и човешката генетика – бащата дава духа, а майката – построението на детето. Соннорните букви заедно с Ь, Ю и Я са пространствени. Така всяко построение може да се осъществи с букви – налични са букви на духа, букви на душата и букви на тялото (мястото). Бих нарекъл това виждане Триединството на буквите. То недвусмислено показва, че буквите са еманацията на Бог, която се осъществява в трите посочени направления – силово, структурно и пространствено, а това е точно описание на Бал, който е сияен равностранен триъгълник.


Схематично представяне на Бал.

Трите излъчвания на Бог са в действителност три аспекта на светлината. Ур, Хор и Ра са имената на тези аспекти. Ур се отнася до животворящата сила и се свързва с гласните (мъжките) букви. Хор се отнася до душата (построението) и се свързва със съгласните букви. Ра се свързва със сонорните букви и се отнася до осъществяването.
Определено прави впечатление, че Р се среща в името на всеки аспект. Това е една от малкото букви, които могат безкрайно много време да се произнасят, без да настъпва промяна в онова, което се чува. Ррррр. Може да бъде произнасяно наистина дълго и, както започва, така и свършва – без изменения. М и Н са другите букви, при които това е възможно (освен С и З). Това безкрайно постоянство е необходимо за задаването на такт. А тактът внася ред наспоред себе си в съвкупностите, с които взаимодейства. Така от мястото се получава пространство (където наистина нещо може да се направи), като през него преминават вълни с определени дължини. Р, М и Н „разделят тъмнината от светлината“, така да се каже – формират пространството. Малките деца са склонни да произнасят тези звуци в продължение на много време, като през това време са в унес. Това занимание е потребно за изграждането на душата в новия й живот и затова децата го правят спонтанно.

Б е първата буква от съгласните (женските, структурните).

А е първата буква от гласните (мъжките, на духа).

Л е от сонорните (пространствените), където първата всъщност е Й.

Получава се точно БАЛ. В един от местните диалекти в Белоградчишко Л в края на димуте се заменя с Й. Възможно е много отдавна думите, завършващи на Л, да са завършвали на Й, а след това с времето да е настъпила замяна. С Й ще се получи БАЙ, което също е доста показателно, защото означава някаква по-висша същност.

Във френския и испанския двойното Л (LL) се чете като Й. Предполагам, че това е наследено от някогашното просвещаване на тези народи от българите. При тях БАЙ се е изписвало BALL поради споменатата особеност. Това след време е заето от англичаните, които почти нямат собствен език (езикът е равни части испански, френски и немски), и се е превърнало в тяхата дума за топка, кълбо. Кълбото е олицетворение на Бог повече от сферата, защото е плътно, а сферата фактически не съществува, защото е само едно мисловно построение. Идеално е онова, което е и реализирано, а не само замислено. Затова кълбото е символ на съвършенството, т.е., символ е на Бал.

Пак от БАЛ произлиза и думата баланс, която е още една от характеристиките на Бог, който е равностранен триъгълник. Тази фигура се намира винаги в рановесие.

Истинският Бог е познаваем и достъпен чрез български език, но много думи са реверсирани или са с подменено/ реверсирано семантично значение.

https://magnaaura.wordpress.com/

             

От книгата на Вълко Купенов „Родовете на Обзор (исторически очерк)“ в главата „Кратка история на Обзор“ четем: „Така градчето живяло и процъфтявало до идването на римляните, които разширявайки земите си на изток завладявали земите на траките. Минавайки през Хелиополис, те разбрали изключително доброто му местоположение на пътя от Одрин за Одесос, затова оставили войски и започнали да строят укрепления и казарми. Римляните хванали околните води и посредством канали ги вкарали в града, където построили нови обществени сгради – храмове и бани. Близо до площада, на мястото на Зевсовия храм, бил построен храм на Юпитер, който днес лежи под руините на лятното кино. След като се настанили трайно, те решили да променят и името на града. Така от Хелипополис той станал Темплум йовис - град на Юпитер.“ „По волята на съдбата, тук са съсредоточени най-големите черноморски градове през античността и средновековието. Тук са антична Месамбрия, антична Аполония…, Козяк – Обзор, където е бил най-големият храм на Юпитер на Балканите“; /старши научен сътрудник II-ра степен Божидар Димитров/ От думите на Божидар Димитров разбираме, че най-големият храм на Бал на Балканите е бил в Югоизточна България в град Обзор. Нек сега видим какви свидетелствата имаме по нашите земи за Сарапис - /Върховният, Величественият, Изначалният Бог Бик./ Има открити останки от храмове със Сарапис и Кибела до Струма, както и около Битолоя и Прилеп. Проф. Маргарита Тачева в своята книга „История на източните култове в долна Мизия и Тракия, V в. Пр. н.е. – IV в. от н.е.“ описва над 50 египетски паметника, свързани с бога Сарапис. Пише за храмове на Сарапис и Изида /Кибела/ в Томи и в Месембрия, както и други такива при Балчик, Маронея, Улпия Ескус /с.Гиген/ Сердика /София/, Анхиало /Поморие/. Според професора доказаните храмове на Сарапис и Изида /Кибела/ има на много места на Балканите – около Констанца, Прилеп, Кавала, Плевен, Благоевград, Стара Загора, Ямбол, Варна, Бургас, Охрид, Беломорието, Битоля, Истанбул… При изведените факти предполагам за всеки читател става ясно, че на Балканите има регистрирани множество храмове на Бал и на Кибела, които обаче в историографията са известни под други имена. В основата на всяко божество /Бал, Юпитер, Сарапис/ виждаме дълбоките корени на свещения Бик, който образ през различните епохи бил променян според силните на деня, за да се оправдае промяната при хората. Идеите се менят, а според тях се променя и нашето битие. Резултатът от различния начин на мислене е... нов образ на стария Бог. Върховните Бал и Кибела с техните различни имена били почитани в цялата Римска империя, като винаги до Бога е Бикът, а до Богинята Лъвът. Това единство е запечатано и на римска монета, на която виждаме как боговете със своите шапки-калатоси седят на тронове, а свещените животни са покорни до тях.

                

Преглеждайте монетите с Бал отгоре, има нещо озадачаващо, защото върховният Бог държи жезъл, върху който ясно се вижда странно подобие на кръст. Монетата е от Тарсус с датировка 4 в.пр.Хр.: Какъв ще е този кръст на жезъла на Бал, при положение, че този символ е използван от християните едва след 400 години?! Това върху жезъла ако не е кръст какво ще е?. Въпросния жезъл виждаме и на глинен съд в музея „Пергамон“, обаче носен не от Бал, а от тракийски цар.

Артефактът е с датировка 8-6 в.пр.Хр., но не това е важно, а човешката фигура, която виждаме изобразена над пеласгийския капител. /заграденото в кръг/ Скиптърът на царя ни казва, че върху жезъла на Бал това не е кръст, а човешка фигура! Но тогава идва интересният въпрос: какво е изобразено на жезъла на Бал - материално тяло с разперени ръце или просто това е духът, който съществува в човек? Според мен човекоподобната фигура визира духът в човек, а не самото материално тяло. Тоест акцентът върху скиптъра на Бал е върху безкрайното и неунищожимото, а не върху материята, за която всички знаем, че е крайна и унищожима. А този начин на мислене вече ни води към божествено Знание и в такъв случай съвсем нормално е да виждаме, че на жезъла на Господ /Бал/ е изобразен духът, който съществува в човек. Каквото е при Бал същото е при царя-жрец, защото той е носителят на Неговото Знание. Поради тази причина фигурата върху скиптъра на царя ще визира духа в човек, защото това е Знание на Бал. Следователно: 1. Бал е носителят на божественото Знание за вечно свободния човешки дух. 2. Царят има божественото Знание за човешкия дух. 3. На глинения съд зад царя виждаме царицата. Нормално е да мислим, че тя също знае за божествената същност в човек. Тук обаче следва логичният въпрос – другите хора от царството знаели ли са за това духовно битие или не? Според мен са знаели, защото ако това не е било така едва ли щяхме да срещнем на одриски монети същата човекоподобна фигура: https://forum . tisitova . com/download/file . php?id=3783&t=1&sid=083a262f39820b5e85bf8a6f4df9fdea

                         

Уникална каменна стела в музея „Пергамон“. На нея е представено жертвопринасяне на Сибила /жрица на Кибела/. След като главата й е отделена ясно се вижда как ДУХЪТ НАПУСКА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО Ето го неоспоримият факт, че фигурката /която видяхме от жезъла на Бал и от монетите на другите царе/ визира вечния и неунищожим дух, който съществува в човек! Какво заключение можем да дадем относно въпроса за религията на одрисите и въобще на траките? От видяното със сигурност може да твърдим, че Бал и Кибела са източници на духовно Знание, свързано с обяснението за вечния дух в човек. От показаните артефакти разбираме, че хората от 8 в.пр.Хр. до смъртта на Константин Велики през 337 година, са живеели с това учение и то било духовното им битие. Така че основната религия на Балканите всъщност представлява древно Знание за човешкия дух!

РИГВЕДА – X.90. /Химн за Пуруша/

РИГВЕДА – X.90.
/Химн за пуруша/

1.Пуруша с глави хиляда,
с очи,крака хиляда,
цялата земя покрива,
десет пръста е над нея.

2.Тоз пуруша е вселена,
що била е и ще бъде,
на безсмъртие владетел,
чрез храната е над всичко.

3.На основа величава,
туй пуруша всемогъщ е –
с една пада – съществата,
с три – безсмъртие в небето.

4.С три издигал се пуруша,
с пада тук роден отново,
разпростян над всяко място,
над ядещи,неядещи.

5.Вирадж роди се от него,
а от вирадж-пуруша,
и родил се,запрепуска,над,пред и след земята.

6.Тъй пуруша в жертва дали,
боговете жертвоносци,
в пролет – жертвеното масло,
в лято – съчки, в есен – акта.

7.С жертвена трева поръсен,
пуруша роден в начало,
в жертва дали боговете,
садхийте и още риши.

8.Те от цялостната жертва
взели маслото топено,
и животните създали
по гори,в небе,в селата.

9.Те от цялостната жертва
рича и саман създали,
чхандас също породили,
още – формите на йаджус.

10.И родили се конете,
и със зъбите двуреди
още бици се родили,
и козите, и овцете.

11.Щом разкъсали пуруша,
части негови делили –
/а/ как устата,ръцете,бедрата
и краката да наричат?

12. Брахмани били са в устата,
двете му ръце – раджанйа,
вайшии били бедрата,
шудрите били краката.

13.От ума били луната,
слънцето били очите,
от устата Индра с Агни,
а от праната бил вайо.

14.Пъпа негов антарикша,
от главата му – небето,
от краката му – земята,
от уши – посоки десет.

15.Тъй светът е /бил/ устроен,
седем – за дърва оградни,
три седмици за горене,
жертва вързана – пуруша.

16.С тази жертва боговете,
първи дали правилата,
мощни минали в небето-
боговете – садхий първи.

Сравнително обстойно се говори и за жертвопринасяне на пуруша,в резултат на което се пораждало всичко.От мисълта на пуруша е родена луната,от двете му очи слънцето,а от устата му боговете Индра и Агни,а от диханието му въздухът.

http://forum.sahajayoga-bg.org/index.php?showtopic=13

Прозорецът на Овертон

Чували ли сте някога нещо за „Прозорецът на Овертон“? Ако не, то ви препоръчвам да прочетете тази технология за легализиране на всичко, каквото ви хрумне. Ще разберете как се легализира хомосексуализмът и еднополовите бракове. Ще стане съвършено ясно, че работата по легализацията на педофилията и кръвосмешението ще бъде завършена в Европа в близките години. Както и детската евтаназия впрочем.

Джоузеф Овертон описва как съвършено чужди на обществото идеи се вадят от помийната яма на общественото презрение, измиват се и накрая се закрепват законодателно.

Според Прозорецът на Овертон за всяка идея или проблем в обществото съществува т.нар. прозорец на възможностите. В рамките на този прозорец идеите могат или не могат да се обсъждат масово, открито да се поддържат, пропагандират, да се опитват да се закрепят нормативно. Но Прозорецът се движи, като променя възможностите от стадий на „немислимото“, съвършено чуждото за обществения морал, напълно отхвърлено – до стадия на „актуалната политика“, тоест до нещо вече широко обсъждано, прието от масовото съзнание и закрепено в норми.

Това не е просто промиване на мозъци, а особено перфидна технология. Нейната ефективност се дължи на последователната, систематична промяна и незабележимата за обществото жертва на самия акт на въздействие.

Аз разбирам как стъпка по стъпка в обществото започва най-напред да се обсъжда нещо неприемливо, после то да го сметне за уместно, а накрая да се примири с новата норма, която да узакони и защити някога немислимото.

Да вземем например нещо напълно невъобразимо. Да допуснем, че се легализира канибализмът, тоест идеята да се узакони правото на гражданите да се ядат един друг.

Достатъчно ли е ужасен примерът?

За всички е очевидно, че сега не е възможно да се разгърне пропаганда за канибализма – обществото ще разпъне на кръст всеки, дръзнал да опита. Такава ситуация означава, че проблемът с легализацията на канибализма се намира в нулев стадий в прозореца на възможностите. Този стадий, съгласно теорията на Овертон се нарича „Немислимото“. Да проследим как това „немислимо“ ще бъде реализирано, преминавайки през всички стадии на прозореца на възможностите.

Технологията

Още веднъж ще повторя, че Овертон описва технологията, която позволява да се легализира абсолютно всяка идея.

Обърнете внимание! Той не предлага концепция, не формулира свои идеи по някакъв начин – той описва работеща технология. Тоест такава последователност от действия, изпълнението на която неизменно води към желания резултат. В качеството си на оръжие за унищожаване на човешкото общество такава технология може да бъде ефективна като термоядрен заряд.

Колко смело е това!

Темата за канибализма засега все още е отвратителна и съвършено неприемлива в обществото. Да се разсъждава върху нея е нежелателно както в пресата, а още по-малко в прилична компания. Засега това е немислимо, абсурдно, забранено явление. Съответно, първото движение на Прозореца на Овертон е да премести темата за канибализма от областта на немислимото в областта на радикалното.

Нали имаме свобода на словото. Е, в такъв случай защо да не поговорим за канибализма?

За учените е нормално да говорят за всичко – за тях няма забранени теми, те са длъжни да изучават всичко. И при това положение няма пречка да свикаме етноложки симпозиум на тема „Екзотичните обреди на племената в Полинезия“. Да обсъдим на него историята на предмета, да го въведем в научен оборот и да стигнем до факта на авторитетни изказвания за канибализма.

Виждате, че за людоедството, оказва се, може да поговорим като предмет, като обект и да останем в предела на научната респектобилност.

Прозорецът на Овертон вече се е преместил. Тоест той вече е в сектора „разглеждане на позиции“. По този начин се гарантира преходът от непримиримо отрицателното отношение на обществото към по-позитивно такова.

Едновременно с псевдонаучните дебати непременно трябва да се появи някакво „Общество на радикалните канибали“. И нека то да бъде представено само в интернет – радикалните канибали непременно ще бъдат забелязани и цитирани във всички заинтересувани медии.

Първо, това е още една възможност за изказвания. И второ, шокиращите отрепки на специалния генезис са нужни за създаване образа на радикалното плашило. Тези ще бъдат „лошите канибали“ срещу другите плашила – „фашисти, призоваващи онези да бъдат изгаряни на клада“. Но за плашилата по-късно. Като начало е достатъчно да се публикуват разкази за това, какво мислят за людоедството британските учени и някои радикални мошеници от най-различно естество.

Резултатът от първото движение на Прозореца на Овертон е, че неприемливата тема е въведена в оборот, табуто е десакрализирано, разрушена е еднозначността на проблема – създадени са „нюанси на сивото“.

Защо не?

Следващото движение на Прозореца е по-далечно и превежда темата за канибализма от радикалния сектор в областта на възможното.

На този етап продължаваме да цитираме „учените“. Нали не бива да се отвръщаме от знанието? За канибализма. Всеки, който отказва да обсъжда това, трябва да бъде заклеймен като фанатик и лицемер.

Осъждайки фанатизма, непременно трябва да измислим за канибализма елегантно название. За да не посмеят всякакви фашисти да лепят на инакомислещите етикети с буквата „к“.

Внимание! Създаването на евфемизъм е изключително важен момент. За легализация на немислимата идея е необходимо да се подмени нейното истинско име.

Няма повече канибализъм

Сега това нещо се нарича примерно антропофагия. Но и този термин скоро ще бъде заменен още веднъж, признавайки и това определение за оскърбително.

Целта на изобретяването на нови названия е да се отнеме проблемът от неговото наименование, да се отдели формата на думата от нейното съдържание, да се лишат идеологическите противници от езика. Канибализмът няма да е антропофагия, той ще се нарича вече антропофилия, както престъпникът сменя фамилията си и паспорта.

Паралелно с играта на имена върви създаването на опорен прецедент – исторически, митологически, актуален или просто измислен, но главното – легитимиращ. Той ще бъде намерен или измислен като „доказателство“, че антропофилията по принцип може да бъде узаконена.

„Спомняте ли си легендата за самоотвержената майка, напоила с кръвта си умиращото си от жажда дете?“

„А историите на античните богове, изяждащи всичко наред – у римляните това си е било в реда на нещата!“

„Е, ами при много по-близките ни християни, там с антропофилията съвсем всичко е наред! Те до ден днешен ритуално пият кръвта и ядат плътта на своя бог. Вие да не би да обвинявате в това християнската църква? Ама кои сте вие, да ви вземат дяволите?“

Главната задача на вакханалията на този етап е поне частично яденето на хора да не се смята за углавно престъпление. Поне в някой отделен случай и в определен исторически момент.

Така и трябва

След като бъде представен легитимиращ прецедент, се появява възможност да се придвижи Прозорецът на Овертон от територията на възможното в областта на рационалното.

Това е третият етап. С него завършва цикълът на дробенето на единични проблеми.

„Желанието да се ядат хора е генетически заложено, това е в природата на човека.“

„Понякога да се изяде човек е необходимо, съществуват непреодолими обстоятелства.“

„Има хора, които искат да бъдат изядени.“

„Провокират антропофилите!“

„Забраненият плод е най-сладък!“

„Свободният човек има право да решава какво да яде.“

„Не крийте информацията и нека всеки се определи какъв е – антропофил или антропофоб.“

„А дали има в антропофилията опасност? Това не е доказано.“

В общественото съзнание изкуствено се създава „бойно поле“ за проблема. Крайните флангове са заети от плашилата – специално с участието на радикалните привърженици и радикалните противници на людоедството.

Реалните противници – тоест нормалните хора, които не искат да остават безразлични към проблема за людоедството – се опитват да се опаковат задно с радикалните плашила и да се запишат при радикалните противници. Ролята на тези плашила е активно да създават образа на откачени психопати – агресивни, фашизоидни хейтъри на антропофилите, призоваващи да се изгарят живи людоедите, евреите, комунистите и негрите. Присъствието в медиите на изброените по-горе представя всички, с изключение на реалните противници на легализацията.

При този сценарий самите т.нар. антропофили остават по средата между плашилата, на „територията на разума“, откъдето с целия патос на „здравомислието и човечността“ осъждат „фашистите от всички цветове и категории“.

„Учените“ и журналистите на този етап доказват, че представителите на човечеството в продължение на цялата си история от време на време са се изяждали един друг и това е нормално. Сега вече темата за антропофилията може да се преведе от областта на рационалното в категорията на популярното.

Прозорецът на Овертон се придвижва по-нататък.

В хубавия смисъл

За популяризацията на темата за канибализма трябва да се поддържа нейното поп съдържание, съчетано с исторически и митологически личности, а по възможност и съвременни медийни персони.

Антропофилията масово прониква в новините и токшоуто. Хора биват изяждани във филми от касети под наем, в текстове на песни и видеоклипове.

Един от прийомите за популяризация се нарича „Поглед отстрани!“

„Нима не знаехте, че един известен композитор –едикой си – е антропофил?“

„А един известен на всички полски сценарист през целия си живот е бил антропофил, него дори са го преследвали за това.“

„А колко от тях са ги тикнали в лудницата! Колко милиона са изселили, лишили са от гражданство! Впрочем как ви се струва новият клип на Лейди Гага „Eat me, baby“ („Изяж ме, бейби“)?

На този етап разработката на темата води в топ класациите и започва автономно да се самопроизвежда в медиите, шоубизнеса и политиката.

Друг ефективен прийом е същественото за проблема активно да се измества от опериращите с информация (журналисти, водещи в телевизиите, общественици и др.), отрязвайки от дискусиите специалистите.

Затова в момента, когато на всички вече им е станало скучно и обсъждането на проблема отива в задънена улица, се пускат подбрани професионали, които казват: „Господа, в действителност нещата не стоят така. И работата не е в това, а в онова. И трябва да се направи това и това.“ И в същото време се задава специфична посока, едно съвсем тенденциозно движение на Прозореца.

За оправдание на привържениците на легализацията се използват очовечени престъпници, като им се създава положителен образ извън свързаните с престъплението характеристики.

„Това са креативни хора. Изял жена си и какво?“

„Те искрено обичат своите жертви. Да изядеш, означава да обичаш!“

„Антропофилите имат високо IQ и във всичко останало се придържат към строг морал.“

„Самите антропофили са жертва, животът ги е направил такива.“

„Тях така са ги възпитали.“ И така нататък.

Такъв тип бръщолевене е солта на популярното токшоу.

„Ще ви разкажем една трагичната история за любов! Той искал да я изяде! А тя просто искала да бъде изядена! Кои сме ние, за да ги съдим? Може би това е любов? Какви сте вие да заставате на пътя на любовта?!“

Ние тук сме властта

Към петия етап движението на Прозореца на Овертон минава, когато темата е подгрята до възможността да премине от категорията на популярното към сферата на актуалната политика.

Започва подготовката за законодателната база. Лобистки групировки във властта се консолидират и излизат от сянката. Публикуват се социологически проучвания, които да потвърдят високия процент на привържениците на легализацията на канибализма. Политиците започват да пускат пробни балони с публични изказвания на тема законодателно закрепване на темата. В общественото съзнание се въвежда нова догма – „забраната за ядене на хора се забранява“.

Това е фирменото блюдо на либерализма – толерантност към табутата, забрана за коригиране и предотвратяване на разрушителни за обществото отклонения.

По време на последния етап от движението на Прозореца от „популярното“ към „актуалната политика“ обществото вече е сломено. Неговата жива част още някак ще се съпротивлява срещу законодателно закрепване на до неотдавна немислимото нещо. Но като цяло обществото наистина е сломено. То вече се е примирило със своето поражение.

Приети са закони, променена (разрушена) е нормата на човешкото съществуване, по-далечните отгласи от тази тема неизбежно ще се доберат до училищата и детските градини, а значи следващото поколение ще израсне изобщо без шансове за оцеляване. Така беше с легализацията на педерастията (сега те искат да се наричат гейове). Днес пред очите ни Европа легализира кръвосмешението и детската евтаназия.

*ДЖОУЗЕФ П. ОВЕРТОН (1960-2003) Е СТАРШИ ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ В ЦЕНТЪРА ЗА ОБЩЕСТВЕНА ПОЛИТИКА MACKINAC CENTER. ЗАГИВА В САМОЛЕТНА КАТАСТРОФА. ФОРМУЛИРА МОДЕЛА НА ПРОМЕНЯНЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ В ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ, ПОСМЪРТНО НАРЕЧЕНИ ПРОЗОРЕЦ НА ОВЕРТОН.

Човешкият морал

Много интересно е мнението на читателя на сайта Евгений Хавренко, чиято статия е посветена на това как е възможно да се противопоставим на технологията „Прозореца на Овертон“.

Дехуманизацията като крайна цел – да направи от нормалното и обичайното това, което по-рано е било невъзможно или забранено според нормите просто на човешкия морал – това е главното в технологията „Прозореца на Овертон“. Нагледен урок за тази безчовечна технология поднасят… сътрудници на датски зоопарк, които убили и разчленили жирафа Мариус пред очите на децата във вид на шоу, или дори „анатомически театър“ за деца.

Технологията „Прозорецът на Овертон“ е основана на основни слабости практически на всяка личност. Ефективността на тази технология е в това, че тя работи дори когато я осъзнаваме. Обикновено манипулацията престава да работи, когато се разкрива нейният скрит смисъл. В дадения случай въздействието на подсъзнанието се постига чрез базови потребности на човека.

Бих описал основните лостове за въздействие по този начин:
Толерантност
Евфемизъм
Принадлежност към стадото
Илюзията на авторитета
Законно – значи правилно

Базовите потребности на човека в пирамидата на Маслоу заемат от второ до четвърто място.

Пирамида на Маслоу

Физиологически потребности: глад, жажда, сексуално влечение и т.н.

Потребност за безопасност: чувство на увереност, избавление от страха и неуспехите

Необходимост от принадлежност и любов

Необходимост от уважение: постигане на успех, одобрение, признание

Познавателна потребност: да знаеш, да умееш, да изследваш

Естетически потребности: хармония, ред, красота

Необходимост от себеактуализация: реализиране на своите цели, способности, развитие на собствената личност

Във връзка с това, че потребностите от 2 до 4 практически никога не се удовлетворяват напълно и завинаги, те с лекота стават обект на манипулация практически при всеки човек.

Толерантността е начин да се наложат всякакви, дори най-отвратителните мнения в употреба. Интересно, но в опита да се дефинира що е това толерантност, освен търпимост има и още едно определение – доброволното приемане на страданието. Тъкмо това определение подхожда на онези хора, които са готови да се примирят с убеждения, противоположни не техните, или по-точно – да приемат тези възгледи като свои собствени. Именно тази потребност за принадлежност и уважение ни заставя да се отказваме от своите убеждения, опасявайки се от агресия и недоволството на опонента.

Евфемизмът се явява необходимият елемент за преодоляване на вътрешната съпротива. Грубо казано, това е спасителната пръчка, която ни помага за вътрешен баланс между собствените ценности и съвършено противоположните на тях, наложени отвън. Например в нашата култура бе подменена грубата дума „педераст“ (от древногръцкото παις — дете, момче, и ἐραστής – обичащ, тоест обичащ момчета) с неутралната дума „гей“. А фразите „Мой познат е гей“ и „Мой познат е педераст“ имат съвсем различна емоционална тежест.

Принадлежността към стадото е набор от потребности – безопасност, принадлежност към обществото и потребност към уважение. Всеки човек, застанал пред публика, който представя нещо или вдига тост в голяма компания, знае колко е трудно да се удържат тези няколко минути, когато всички погледи са обърнати към него. Ако вие имате такъв опит – моля, спомнете си този момент. А сега си представете, че вие трябва да изкажете своето несъгласие с всички тези хора – уважавани и не толкова, приятели и просто познати, началници и подчинени. При това несъгласието трябва да се изкаже, без да се използват евфемизми, иначе вие няма да постигнете смисъла, а обратното, още повече ще се замотаете. Лично аз рядко съм срещал хора, способни на подобно нещо.

Илюзията на авторитета отново се явява като възможност да примирите собствените си възгледи с отчасти наложените отвън. Ако вътре в мен има несъгласие, „авторитетът“ с готовност ще ми подаде спасителната пръчка, поемайки отговорността върху себе си. При това за мен ще е достатъчно да имам само най-общи представи за самия „авторитет“. Работата е там, че няма да си направим труда да разберем подробности за това що за „авторитет“ е този, ние просто ще бъдем щастливи, че той (тя) са поели на плещите си непосилния товар на нашите терзания. Напоследък „авторитетите“ дори не са персонални. Все по-често чуваме – „учените откриха“, „психолозите твърдят“, „висши държавници заявяват“ и пр.

Върховенството на закона е приемането на чужди норми. „Откъде накъде ще имам право да упреквам останалите в това, че не са съгласни с мен.“ В такъв смисъл компенсирам това, което не е свойствено на моята личност. Колкото повече обвинявам другите в изостаналост или провокация, толкова по-силен е гласът на противоречието вътре в мен. Знаменитият психиатър Юнг смятал, че фанатизмът е признак за потиснато съмнение. Човекът, който наистина е убеден в своята правота, абсолютно спокойно може да обсъжда противоположната гледна точка без сянка на раздразнение и гняв. В случаите на натрапването на чужди ценности никога не се получава пълно съгласие, съмнението ни кара да убеждаваме другите в онова, в което ние самите не сме напълно сигурни. Законът дава пълно право да се постъпва така.

Последствията от технологията „Прозореца на Овертон“

Най-страшното последствие от тази технология е, че човек губи своята хармония, на нейно място се настаняват безкрайни вътрешни спорове и терзания. Защото при налагането на тази технология никой не се замисля за това кое прави самия човек щастлив. Целта на технологията е да се получи нова, желана посока на развитие.

След постигането на резултата хората са принудени да поддържат илюзията на приетите чужди ценности. Хората все по-малко и по-малко си остават хора, губят връзката със своите корени и култури. С други думи, човекът се превръща от здраво растение в изсъхнал трън, подхвърлян от вятъра.

Пример за това можем да намерим във високия процент самоубийства в развитите страни. Хората, постигнали висок стандарт на живот, не стават по-щастливи, но плащат за това със своята човечност.

Мой познат, който израсна с холивудските филми и лъскавите списания, винаги мечтаеше за голяма вила с двуместен гараж, басейн и винарска изба. По пътя към тази цел му се наложи да работи много, преживя сърдечен пристъп и онкологични проблеми, с които се бори до ден днешен. Неговата постоянна заетост по 12 часа в денонощие го отдалечи от семейството. Жена му се чувства обидена, но не смее да го упрекне, съсредоточила се е в отглеждането на децата, опитвайки се там да намери топлината, която толкова й е липсвала. Децата, фактически без контрола на бащата, усещат властта си над майката, превръщат се във все по-цинични егоисти. В крайна сметка той построи тази къща, за която мечтаеше, но след шест месеца призна, че би дал всичко, ако можеше да върне времето с 8 години назад, до онзи момент, когато семейството е било щастливо в двустайния си апартамент, когато са били заедно през уикендите и празниците. Социалният статут, общественото признание, комфортът и безопасността сами по себе си не водят до нашето щастие, не са непременно негови атрибути. Те са и трябва да остават средство за постигане, но не и цел. Разочарованието идва, когато зад постигането на такава цел стои една голяма пустота.

Противопоставяне на технологията „Прозорецът на Овертон“



Преди всичко противопоставянето може да стане като се откажеш от опитите винаги и навсякъде да бъдеш „нормален“. В момента, когато „индивидуалното“ се сменя от „нормалното“, ние автоматично предаваме собствения си контрол в чужди ръце. В най-добрия случай се стремим да бъдем удобни за околните, а в най-лошия попадаме под целенасочена манипулация. Именно културата, нравите, обичаите и устоите на предците може да ни помогнат да намерим своята индивидуалност. Интеграцията на това в съвременния живот помага да не се откъсваме от собственото си наследство. Не призовавам към сляпо следване на някакви стари традиции, но да ги помним, съхраняваме и уважаваме.

Понятието „толерантност“ да използваме само като понятие за търпимост, в останалите случаи трябва да защитим индивидуалните си граници. Примерно напълно приемливо е да слушаме за европейските гей паради, но да се откажем да приемем официално гей браковете в собствената си култура, където основните противоречия могат да се сблъскат с културно-християнските ценности и традиции.

С евфемизмите и подмяната на понятията може да се справим, като отделяме истинския смисъл на информацията. Ако това е картина от телевизора, то опитайте се да повторите казаното, но наричайки всичко със собственото му име. Ако това е човек, който спори с вас, перефразирайте думите му, без да прибягвате към евфемизми. Това работи отрезвяващо дори и за вашия опонент. Ако ви кажат, че Америка и Европа искат демокрация за Украйна, вие можете да перефразирате въпроса – „Правилно ли те разбрах? Ти смяташ, че банкерите на света просто искат да си разделят парите за благото на украинския народ, изключително в името на демокрацията?

С принадлежността към стадото е сложно да се бориш, но не е и необходимо. Важно е да се разбере къде в действителност е моето стадо и да огранича моето лично пространство. Например фразата „Нашето общество не е толкова демократично, за да разреши еднополовите бракове“, пробвайте да се пренастроите така, че да отчетете своите интереси: „Демокрацията е волеизява на народа и затова еднополовите бракове не са толкова подходящи за обществото, за да станат част от нашата култура.“

Мнението на „авторитетите“ в повечето случаи става на пух и прах, когато зададем въпроса „А какъв е този авторитет, заслужава ли той доверие без социална поддръжка?“

Например ако видите специалист да се изявява по телевизията, за когото нямате информация освен онази, показана в долния край на телевизора, просто се замислете над думите му. Ще се промени ли мнението ви, ако същото го казва вашият съсед или колега? Ако авторитетът е просто „царят на очевидното“, то какъв е смисълът от неговата изява? Да повтори с вид на умник това, което вие сте си говорили 20 минути по-рано със своите колеги по пътя към дома? Ако все пак сте чули и нещо ново, струва си да се замислите за ползата от този авторитет. Помнете, че на него му е необходимо да заслужи вашето доверие, а не на вас.

Струва ли си да приемаме законността като висша правота? Струва ми се, че в нашата държава на този въпрос има еднозначен отговор. Ще добавя само свое наблюдение, което развенча моя личен мит за държавата като организирана форма на грижа за хората. Специално подбрах пример извън политиката. Когато Полша се присъедини към Европейския съюз през 2009 г. заплатите на бюджетните служители падна рязко спрямо цените на стоките. По новините показаха репортаж от стачка на граничари. Напълно разбираемо е, че хора от подобни служби на могат просто да не отидат на работа. Те направиха друго – започнаха да изпълняват всички процедури, указани в инструкциите. Какво лошо има! Хората в края на краищата вършат това, което се иска от тях. Само че опашките по границата нараснаха 6 пъти. Оказва се, че самата държавна система е направена така, че е невъзможно да я следваш, без да престъпваш закона, оставяйки тънък процеп – за помилване или наказание по лично усмотрение.

Опитах се да опиша противопоставянето на технологията „Прозорецът на Овертон“ както на държавно, така и на лично ниво, за всеки отделен човек. Нали смисълът на тази статия е скрит в заключителните думи на Джоузеф П. Овертон „Но лично ти си длъжен да си останеш човек. А човек е способен да намери решение на всеки проблем. И което не е по силите на един – ще го направят хората, обединени от общата идея.“

Автор: Евгений Хавренко ; Превод: Рени Нешкова ; Източник: 

Гласове

http://budha2.blog.bg/drugi/2016/11/07/prozorecyt-na-overton.1488214

Просяк не бъди…

Преди хиляди години премъдрият Буда често бродел по света и веднъж на един кръстопът срещнал трима дрипави просяци. Съжалил ги и рекъл:

– Кажете ми по едно свое желание. Обещавам да го изпълня.

Първият просяк отвърнал:

– О, Буда, гладът е най-страшното нещо на този свят. Искам да ми дадеш най-огромния хамбар с ориз – толкова голям, че до края на живота си вече никога да не позная глада.

Буда изпълнил молбата му. Ала скоро дошъл дъждовният сезон. Страшен тайфун, разрушил хамбара и разпилял половината зърно. А каквото останало, било нападнато от скакалци, плъхове и червеи. Така преди да мине и половин година, гладният просяк отново стоял на кръстопътя с прошката си паница в ръцете.

Вторият просяк помолил:

– Дай ми сандък със злато, повелителю. Богатството спасява и от глад, и от всички други беди.

Буда изпълнил и неговата молба. Просякът веднага си купил хубави дрехи и голяма къща. Заживял честито и щастливо, но в една тъмна нощ крадци нахлули в дома му, пребили го почти до смърт и отнесли всичкото му злато. Скоро и този просяк отново застанал на кръстопътя до своя събрат с просешката си паница.

Третият просяк казал:

– О, премъдри, моля те само за едно, дай ми храна и богатство за душата.

Буда му разказал най-мъдрите си притчи и преди да се разделят му наредил:

– Всеки ден с тях се ти буди и от утре просяк не бъди!

В следващите дни просякът живеел все тъй бедно, ала притчите го утешавали, когато бил гладен, топлели го в студените нощи и му давали увереност, че утрешният му ден ще е по-добър от днешния. Захвърлил паницата си някогашният просяк, хванал се на работа и с усърден труд за кратко време си купил цял хамбар с ориз – не огромен, но достатъчен, за да изхранва себе си и своето семейство. След няколко години в дома му се появило и ковчеже със злато и скъпоценности за черни дни. Бившият просяк станал богат!

Но не ковчежето било най-скъпото наследство, което оставил на децата си, когато напуснал този свят, а дарът на Буда – мъдрите притчи, които им разказвал всеки ден до края на живот си. После те ги разказвали на своите деца и така мъдрите слова на Буда до ден днешен помагат на много хора по всички краища на света.

Древна тайландска притча

В живота просяк не бъди,

заличи оскъдните си дни,

живей без липса, празнота,

не очаквай нищо от света!

Когато време ти не стига

или пък нещо ти тежи,

животът ти намига,

че живееш с лъжи.

Когато често се тревожиш

или пък нещо те боли,

нужно ти е да забравиш,

всички мисли зли.

Когато плачеш за пари

или пък някакви си вещи,

по-добре се бързо спри,

че те топят се като свещи.

Когато просиш ти любов

или пък топла ласка,

ще имаш винаги живот,

по-студен и от Аляска.

Когато чувстваш страх,

имаш дълга и тревожна нощ,

победи страха със смях,

със смях оставяй го без мощ!


Когато често виждаш грях

или пък някакви проблеми.

Спри се! Не мисли за тях!

И потърси красиви сцени.


Когато просиш от света,

сам погубваш се в тъмнина.

И ако поискаш светли дни,

просяк никога недей бъди!..

Валентин Начев

https://vnachevblog.wordpress.com